Обсебен мозък

Освободи се от обсесивно-компулсивните разстройства

Д-р Джефри Шуорц
Бевърли Байет

Книгата се посвещава на моя дядо Хари Уейнстейн

и на
Махаси Саядо
за неговия фундаментален принос за практикуването
на осъзнатостта през този век.

Съдържание
Признателност
Предговор
Въведение. Обсесии, компулсии и терапевтичният метод на четирите стъпки.
Част I ЧЕТИРИТЕ СТЪПКИ
Стъпка 1. Преназови
Стъпка 2. Припиши
Стъпка 3. Префокусирай
Стъпка 4. Преоцени
Част II ПРИЛАГАНЕ НА ЧЕТИРИТЕ СТЪПКИ В ЖИВОТА ВИ
Четирите стъпки и личната свобода
ОКР като фамилно разстройство
Част III РЪКОВОДСТВО ЗА САМОНАСОЧВАНА ТЕРАПИЯ ПО МЕТОДА НА ЧЕТИРИТЕ
СТЪПКИ
Четирите стъпки и други психични разстройства
Четирите стъпки и традиционните подходи към поведенческата терапия
ОКР и лекарствено лечение
Скринингов въпросник на Хамбургския университет за обсесии и компулсии
Дневник на самонасочваната терапия с четири стъпки на пациент с ОКР

Имената и някои от външните обстоятелства на ситуацията, в която се намират описаните в

книгата пациенти, са променени, за да се запази тяхната поверителност. Всички симптоми и
терапевтични усилия са описани така, както реално са се случили.
Част III от тази книга е Наръчник за самонасочвана терапия, който съдържа
практическо обобщение на Метода на четирите стъпки. Той може да се чете независимо от

www.spiralata.net 1
останалата част от книгата и може да се обръщате към него по всяко време за конкретни
насоки.

Признателност
Тази книга нямаше да е написана без усилията на многото пациенти, които ми помогнаха да
науча Метода с четирите стъпки. Без щедрата подкрепа на семейството на Чарлз и Лийла Хилтън
научната работа, на която се базира книгата, нямаше да има завършен вид. Джесика Клайн и Стив
Уосърман ме насърчиха да напиша тази книга и ме запознаха с издателя, Джудит Ригън, която още
от самото начало прозря потенциалните последици на описаната тук работа. Кристин Джъска ми
помогна да подготвя ръкописа. Джули Шърман си спечели специални благодарности заради
приноса си. Уил Уестън много ми помогна с художествените произведения, а А. Лори - с
фотографията.
Изследователската група по обсесивно-компулсивно разстройство към Медицинския център
на Калифорнийския университет в Лос Анджелес създаде превъзходна среда за провеждането на
тези изследвания. Бевърли Байет положи невероятни усилия тази книга да е стойностна и полезна
за максимален брой хора. Айвър Хенд щедро ми отдели от времето си и много помогна. Ян
Яблонски, Марти Уакс и Дейв Ричмънд, както и много други, допринесоха с полезни коментари.
Пам и Рой Норман ми осигуриха така необходимата морална подкрепа на финалния етап от
подготовката. Джеймс К. Уилсън и Дон Джефрис ме насърчиха да изследвам някои от по-
широките потенциални приложения на този метод.
Истината е, че общо взето, човек има нужда от голяма помощ за написването на книга за
самотерапията. Благодаря на всички, които я осигуриха.

Предговор
Една вечер през 1947 г. Хауърд Хюс вечерял с актрисата Джейн Гриър в ресторант на Сънсет
Булевард в Западен Холивуд. По някое време той се извинил и отишъл до тоалетната. За огромна
изненада на Гриър, Хюс се забавил час и половина. Когато най-накрая се появил, тя с изумление
видяла, че е вир-вода от главата до петите.
„Какво, за Бога, се е случило с теб?" - попитала тя. „Разлях малко кетчуп на ризата и
панталона си и трябваше да ги изпера в мивката" - отговорил той. След това ги закачил да
изсъхнат на стената в една от тоалетните кабини. След като ги облякъл отново обаче, обяснил той:
„Не можех да изляза от тоалетната, защото не бях в състояние да пипна дръжката на вратата.
Трябваше да изчакам някой да влезе."
Според Питър X. Браун, съавтор с Пат Броуск на книгата Howard Hughes: The Untold Story
(„Хауърд Хюс: неразказаната история"), Джейн Гриър никога повече не излязла с Хюс.
Хауьрд Хюс определено бил ексцентрик, но не и откачен. Той страдал от класически и тежък
случай на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Към края на живота си през 1976 г. той
вече бил смазан от болестта. Прекарал последните си дни в изолация в апартамента си на
последния етаж на хотел „Принцеса" в Акапулко, където се затворил в стерилна, почти болнична
среда, ужасен от микробите. Тежки завеси на всеки прозорец не допускали слънчевата светлина:
слънцето - смятал той - може да пренесе микробите, от които се ужасявал. Прислужници с маски
на лицата и с ръкавици му носели храна, която трябвало да бъде прецизно нарязана и измерена.
Според слуховете той живял толкова затворено заради злоупотреба с психоактивни
вещества, сифилис или пък терминална деменция. Всъщност странното му поведение лесно може
да се разбере като симптоми на тежък случай на ОКР.
За съжаление по времето на Хауърд Хюс е нямало лечение за ОКР. Трябвало да измине още
едно десетилетие, преди болестта да се идентифицира като органично мозъчно разстройство.
Често цитирам случая на Хауърд Хюс, за да помогна на пациентите си да разберат, че тази
болест, ОКР, е ненаситно чудовище. Колкото повече му се поддаваш, толкова по-гладно става то.
Дори Хюс с всичките си милиони и свита от прислужници, изпълняващи чудатите ритуали,
диктувани от ОКР, не е могъл да се откупи. В крайна сметка фалшивите послания, идващи от
мозъка му, го премазали.
Ако сте едни от мнозината, които страдат от обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР),
независимо дали е в лека форма, или толкова тежка като при Хауърд Хюс, тази книга ще ви

www.spiralata.net 2
покаже как да се борите и да го победите. ОКР е упорит враг, но волевият, мотивиран човек може
да го преодолее.
Междувременно ще научите много за мозъка си и как можете да го контролирате по-добре.
Ще прочетете историите на смели хора, които чрез прилагането на Метода на четирите стъпки са
се научили как да преодоляват причиненото от ОКР ужасяващо чувство за „обсебен мозък". Този
метод, за който е научно доказано, че дава възможност на хората да променят собственото си
мозъчно функциониране, ще бъде описан така, че лесно да можете да го приложите и сами.

Въведение
Обсесии, компулсии и терапевтичният метод на четирите стъпки
Всички ние си имаме своите малки чудатости - навици и поведение, - за които знаем, че е по-
добре да ги нямаме. На всички ни се иска да имахме по-силен самоконтрол. Когато обаче излязат
от контрол, ставайки толкова интензивни и натрапчиви, че превземат съзнанието ни против волята
ни, когато навиците се превърнат във всепоглъщащи ритуали, които изпълняваме, за да се отървем
от завладяващите ни чувства на страх и ужас, се случва нещо по-сериозно.
ТОВА Е ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО (ОКР)
Жертвите на ОКР са ангажирани със странни и саморазрушителни поведения, за да
предотвратят някаква въображаема катастрофа. Няма обаче никаква реалистична връзка между
действията им и катастрофата, от която толкова се страхуват. Например те може да се къпят 40
пъти дневно, за да си „гарантират", че няма да има смърт в семейството им. Или да направят и
невъзможното, за да избегнат определени числа, за да „предотвратят" самолетна катастрофа. За
разлика от компулсивните пазаруващи или комарджии, хората с ОКР не извличат никакво
удоволствие от изпълнението на своите ритуали. Напротив, те ги намират за крайно болезнени.
Почти сигурно е, че ОКР е свързано с биохимичен дисбаланс в мозъка, за който днес знаем,
че може много ефективно да се лекува без лекарства. Също така знаем, че само терапевтичният
метод на четирите стъпки, който ще научите от тази книга, дава на хората с ОКР възможността да
променят собствената си мозъчна химия. Нещо повече: този метод може да се прилага ефективно
за поемането на контрола върху широк спектър от по-малко сериозни, но смущаващи и дразнещи
натрапливи навици и поведения. (Ако мислите, че може да имате ОКР, Скрининговият въпросник
на Хамбургския университет за обсесии и компулсии на в края на книгата може да ви помогне да
откриете дали е така. Ако нямате ОКР, техниките, които ще научите от тази книга, ще ви помогнат
да преодолеете други притеснителни и досадни навици и поведения.)
Дефинирано просто, ОКР е доживотно разстройство, идентифицирано чрез две общи групи
симптоми: обсесии1 и компулсии2. Смятана някога за любопитна и рядка болест, в действителност
тя засяга един на всеки четиридесет човека в общата популация, или повече от пет милиона
американци. Разстройство, което обикновено започва в юношеството или ранната младост, ОКР е
по-често срещано от астмата или диабета. Това е опустошителна болест, която често създава хаос
в живота на жертвите си и на тези, които ги обичат. Свръхангажираността с повтарящи се
поведения, например миене, чистене, броене или проверяване, предизвиква неприятности в
работата и води до семейни кавги и трудности в социалното взаимодействие. Членовете на
семейството стават нетърпеливи и гневни: „Защо просто не спреш!" Или пък може да подпомагат
или поощряват изпълняването на глупавите ритуали, за да си осигурят едночасово спокойствие
(много лоша идея).
Какво са натрапливостите?
Обсесиите са натрапливи, нежелани, дистресиращи мисли и образи. Думата обсесия
(obsession) произхожда от латинската дума за „обсаждам" Обсесивната мисъл е точно това -
мисъл, която ви е обсадила и ви дразни до смърт. Молите се да се махне, но тя не желае - или поне
не за дълго по какъв да е контролируем начин. Тези мисли винаги предизвикват дистрес и
тревожност. За разлика от други неприятни мисли те не избледняват, а продължават да нахлуват в
съзнанието ви отново и отново против волята ви. В действителност тези мисли са ви противни.
Да речем, че се виждате с красива жена и не можете да я забравите. Това не е обсесия. Това е
„руминация": предъвкване - нещо, което не е неуместно, а е напълно нормално и дори приятно.

1
Обсесия: натраплива свръхангажираност с нежелана мисъл или чувство, придружавана от тревожност. - Б.пр.
2
Непреодолим импулс да се извърши някакво действие независимо от неговата рационалност. Б.пр.
www.spiralata.net 3
Ако отделът по маркетинг на „Калвин Клайн" наистина разбираше правилно думата „обсесия",
парфюмът щеше да бъде наречен „Руминация".
Получаването на (грешния) сигнал
Тъй като тези обсесии не си отиват, е изключително трудно да се пренебрегнат - трудно, но
не и невъзможно. Днес знаем, че ОКР е свързано с биохимичен проблем в мозъка. Нарекохме го
„Обсебен мозък", защото четири ключови структури на мозъка се заключват заедно и мозъкът
започва да подава фалшиви сигнали, които човекът не може лесно да разпознае като такива. Един
от основните преработващи сигналите центрове в мозъка, изграден от две структури, наречени
каудално ядро и путамен, би могъл да се оприличи на скоростната кутия на автомобила.
Каудалното ядро работи като автоматична предавка за предния (мислещия) дял на мозъка.
Работейки заедно с путамен, който е автоматичната предавка за частта от мозъка, контролираща
телесните движения, ядрото позволява изключително ефективната координация на мисленето и
движението във всекидневните дейности. При човек с ОКР обаче, каудалното ядро не
превключва правилно скоростите и сигналите от предния дял на мозъка остават загнездени там. С
други думи, в автоматичната скоростна кутия на мозъка има дефект. Мозъкът „не може да
превключи" към следващата мисъл.
Когато забуксува, мозъкът може да ви каже: „Трябва да измиеш ръцете си отново!" - и вие
ще ги измиете, въпреки че няма реална причина да го правите. Или ще ви каже: „Я по-добре
провери пак дали е заключено" - и вие ще проверявате отново и отново, неспособни да се отърсите
от гризящото ви чувство, че вратата може да е незаключена. Непреодолимият подтик да броите
нещата или да препрочитате думите може да се появи без никаква видима причина.
Прилагайки техниките на поведенческата терапия, можете да промените начина, по който
реагирате на тези мисли и импулси, и физически да промените начина на работа на мозъка си.
Използването на тези техники в действителност смазва автоматичната скоростна кутия на мозъка,
помагайки й да превключва по-гладко, така че с течение на времето натрапливите импулси
намаляват. Една от пациентките ни в Калифорнийския университет в Лос Анджелес, Доти,
незабавно светна и измисли прилепчивата фраза: „Не съм аз, моето ОКР е", когато й казахме, че
проблемът е причинен от биохимичен дисбаланс на мозъка. За повечето хора с ОКР дори само
осъзнаването на това носи голямо облекчение.
Миенето, проверяването и другите ОКР ритуали отнемат часове всеки ден и вгорчават
живота на хората с ОКР. Те дори се страхуват, че полудяват, защото знаят, че поведението им не е
нормално. Всъщност това, което правят, в повечето случаи е чуждо на личността и на Аз-образа
им. Въпреки това, докато не научат самотерапевтичния метод на четирите стъпки, те не са
способни да спрат да реагират на фалшивите аларми от мозъка.

СПИСЪК НА ПО-РАЗПРОСТРАНЕНИ СИМПТОМИ НА ОКР

ОБСЕСИИ
Обсесии с мръсотия и замърсяване
 Неоснователни страхове от заразяване с ужасна болест.
 Свръхангажираност с мръсотия; микроби (включително страх от разпространяването на
микроби към околните); замърсители на околната среда, например домакинските почистващи
препарати.
 Чувство на отвращение от телесните отпадъци и секреции.
 Обсесии със собственото тяло.
 Анормални притеснения от лепкави вещества или утайки.
Натраплива потребност от ред или симетрия
 Смазваща потребност от подреждане на вещи „просто така".
 Анормална загриженост за собствения спретнат външен вид или за подредеността на
средата.
Обсесии с трупане или спестяване.
 Трупане на непотребни боклуци, например стари вестници или вещи, изровени от
боклукчийските кофи.
 Неспособност да се изхвърли нещо, защото „някой ден може да потрябва", страх от загуба
на нещо или изхвърлянето му погрешка.
www.spiralata.net 4
 Обсесии със сексуално съдържание
 Сексуални мисли, които човекът смята за неуместни и неприемливи.
Повтарящи се ритуали
 Повтаряне на рутинни дейности без логическа причина.
 Повтаряне на въпроси отново и отново.
 Препрочитано или пренаписване на думи или фрази.
Безсмислени съмнения
 Неоснователни съмнения, че рутинна задача не е била свършена, например плащането на
ипотеката или подписването на чек.
Религиозни обсесии (скрупульозност)
 Притесняващи богохулни или светотатски мисли.
 Прекомерни притеснения за нравствеността и доброто или злото.
Обсесии с агресивно съдържание
 Страх, че е причинена ужасна трагедия, например фатален пожар.
 Многократни натрапващи се образи на насилие.
 Страх от отреагиране на мисъл за насилие, например промушване с нож или застрелване
на някого,
 Ирационален страх, че някой е бил наранен, например страх, че човекът е сгазил някого,
докато е шофирал.
Суеверни страхове
 Убеждението, че определени числа или цветове са „на късмет" или „носят нещастие".
КОМПУЛСИИ
Компулсивно миене и чистене
 Прекомерно, ритуализирано миене на ръцете, къпане или миене на зъбите.
 Непоклатимо убеждение, че домакински вещи, например чинии, са замърсени или не
могат да бъдат достатъчно измити, за да са „истински чисти".
Компулсии нещата да са „точно както трябва"
 Потребността от симетрия и пълен ред в средата, например потребността от подреждане
на консервите в килера в азбучен ред, от закачване на дрехите в гардероба в точно определен ред
всеки ден или от носене на определени дрехи в дадени дни.
 Потребността да се продължава с правенето на нещо, докато се направи „точно както
трябва".
Компулсии с трупане или събиране
 Щателно инспектиране на боклука да не би да е изхвърлено нещо „ценно".
 Събиране па безполезни вещи.
Компулсии за проверяване
 Многократно проверяване дали вратата е заключена или дали електрически уред е
изключен.
 Проверяване дали някой не е наранен, например обикаляне с колата отново и отново в
квартала, за да се провери дали не е прегазен някой.
 Многократно проверяване за грешки, например когато се прави балансът на чековата
книжка.
 Проверяване, свързано с телесни обсесии, например многократно проверяване за признаци
на катастрофална болест.
Други компулсии
 Дори най-рутинните действия се изпълняват патологично бавно.
 Ритуали на премигване или взиране.
 Искане на уверения отново и отново.
 Поведения, базирани на суеверни убеждения, например фиксирани ритуали преди лягане,
за да се „държи настрана" злото, или потребността да не се стъпва върху фугите между плочките
па тротоара.
 Изпитване на ужас, ако не се изпълни някакъв произволен акт.
 Смазваща потребност да се каже нещо на някого, да се пита или да се признае нещо.
 Потребността многократно да се докосват, почукват или трият дадени вещи.

www.spiralata.net 5
  Компулсии за броене, например броене на крилата на прозорците или на билбордовете
покрай магистралите.
 Умствени ритуали, например многократно повтаряне наум на молитви с цел прогонване
на някаква лоша мисъл.
 Прекомерно правене на списъци.

Що е компулсия?
Компулсиите са действията, които хората с ОКР изпълняват в безуспешен опит да пропъдят
страховете и тревожността, причинени от обсесиите им. Въпреки че човекът с ОКР обикновено
осъзнава, че импулсът да се мие, да проверява или да докосва неща и да повтаря числа е
смехотворен и безсмислен, чувството е толкова силно, че необученото съзнание е напълно
обсебено и човекът с ОКР отстъпва и изпълнява компулсивното действие. За съжаление
изпълнението на абсурдното поведение обикновено задейства порочен кръг: то носи моментно
облекчение, но колкото повече се изпълнява, толкова по-силни, по-настоятелни и по-упорити
стават обсесивните мисли и чувства. Накрая засегнатият човек се оказва както с обсесия, така и с
често поставящ го в неудобно положение компулсивен ритуал. Не е изненадващо, че много хора с
ОКР започват да възприемат себе си като обречени и дори имат мисли за самоубийство по
времето, когато решават да потърсят професионална помощ. Освен това дългогодишната
традиционна психотерапия може единствено да ги е объркала още повече.

ЧЕТИРИТЕ СТЪПКИ
През последните години е постигнат огромен напредък в терапията на това разстройство.
Повече от две десетилетия изследвания, правени от поведенчески терапевти, документират ефек-
тивността на техника, наречена съприкосновение и предотвратяване на реакцията. Използването
па тази техника включва системно излагане на стимулите, които предизвикват симптомите на
ОКР, например карането на пациент с ОКР да докосва седалката на тоалетната чиния или други
обекти, за които се страхува, че са заразени и затова са причина за обсесиите и компулсиите.
Терапевтът след това налага продължителни периоди, през които пациентът се съгласява да не
реагира с компулсивни поведения. Тези периоди на свой ред предизвикват огромна тревожност,
която продължава час или повече и изисква значителна помощ от обучен терапевт. С напредването
на терапията интензивността на тревожността намалява и пациентът постига много по-силен
контрол върху симптомите на ОКР.
Във Висшето училище по медицина на Калифорнийския университет в Лос Анджелес,
където изучаваме ОКР повече от едно десетилетие, сме разработили проста самонасочена
когнитивно-поведенческа терапия, за да допълним и да засилим този процес. Нарекохме я
Самотерапевтичен метод на четирите стъпки. Това е техника, която не изисква скъпа
професионална терапия или използването на лекарствени медикаменти. Като учим хората да
разпознават връзката между симптомите на ОКР и биохимичния дисбаланс в мозъка, успяхме да
разработим този метод, чрез който много ефективно лекуваме пациенти с ОКР единствено чрез
поведенческа терапия. В тази книга ще ви науча как на практика може да станете свой собствен
поведенчески терапевт, като практикувате четирите стъпки. Този метод може да се използва със
или без професионален терапевт. Ще се научите да държите настрана импулсите и да
пренасочвате съзнанието си към други, по-конструктивни поведения.
За пръв път в историята на което и да е психично разстройство или психотерапевтична
техника ние разполагаме с научни доказателства, че когнитивно-поведенческата терапия
самостоятелно предизвиква химически промени в мозъка на хората с ОКР. Демонстрирали
сме, че като промените поведението си, можете да се освободите от обсебеността, да промените
мозъчната химия и да получите облекчение на ужасните симптоми на ОКР. Крайният резултат:
засилен самоконтрол, водещ до повишена самооценка. Казват, че знанието е сила. Има огромна
разлика между влиянието на натрапливата мисъл или импулс върху обученото и върху
необученото съзнание. Ползвайки знанието, което ще придобиете от научаването на четирите
стъпки, вие не само ще разполагате с могъщо оръжие в битката си срещу нежеланите мисли и
импулси, но и ще се самоовластите в много по-широк смисъл. Ще направите огромна стъпка към
засилване на способността си да постигате целите си и да повишавате качеството на всекидневния
си живот. Ще развиете по-силно, по-стабилно, по-прозорливо, по-спокойно и мощно съзнание.
www.spiralata.net 6
 Ако хората с ОКР са в състояние да го направят, е много вероятно и онези с други проблеми
с различна стенен на сериозност също да са способни на това. Другите разстройства включват:
 неконтролируемо ядене или пиене;
 гризане на ноктите;
 скубане на косата;
 компулсивно купуване или хазартно поведение;
 злоупотреба с психоактивни вещества;
 импулсивно сексуално поведение;
прекомерно предъвкване на взаимоотношенията, Аз-образа и самооценката.
Четирите стъпки могат да се използват, за да ви помогнат да контролирате почти всяка
натраплива мисъл или поведение, за които решите, че трябва да промените.
Самотерапевтичният метод на четирите стъпки е начин за организиране на собствените
умствени и поведенчески реакции на вътрешните мисловни процеси. Вместо просто да действате
импулсивно или рефлекторно като кукла на конци, когато в съзнанието ви нахлуят нежелани
мисли или импулси, можете да се научите да реагирате по целенасочен начин и да откажете те да
ви изваждат от релси.
Наричаме тези стъпки четирите П-та:
Стъпка 1: ПРЕНАЗОВИ
Стъпка 2: ПРИПИШИ НАНОВО
Стъпка 3: ПРЕФОКУСИРАЙ
Стъпка 4: ПРЕОЦЕНИ

На Стъпка 1: Преназови, наричате натрапливата мисъл или импулс да изпълните

обезпокоително компулсивно поведение точно такава, каквато е: натраплива мисъл или
компулсивен импулс. На тази стъпка се учите ясно да осъзнавате реалността на ситуацията и да не
се поддавате на „номерата" на неприятните чувства, предизвиквани от симптомите на ОКР.
Развивате способността ясно да виждате разликата между онова, което е ОКР, и това, което е
реално. Вместо да си казвате: „Ще ми се отново да си измия ръцете, макар да знам, че в това няма
никакъв смисъл", започвате да си повтаряте: „В момента изпитвам компулсивен импулс. Това,
което се върти в съзнанието ми, е компулсия. Завладяла ме е натраплива мисъл"
Тогава възниква въпросът: „Защо това продължава да ме безпокои?"
На Стъпка 2: Припиши, отговаряте на този въпрос. Казвате си: „Продължава да ме безпокои,
защото имам психично разстройство, наречено ОКР. Преживявам симптомите на болестно
състояние. Моите обсесии и компулсии са свързани с биохимичен дисбаланс в мозъка ми." След
като осъзнаете този факт, започвате да се питате: „Какво мога да направя?"
На Стъпка 3: Префокусирай, насочвате вниманието си към по-конструктивно поведение.
Като отказвате да приемете обсесиите и компулсиите така, както изглеждат, като не забравяте, че
те не са това, което изглеждат, а са фалшиви сигнали, можете да се научите да ги пренебрегвате
или да ги заобикаляте чрез Префокусиране на вниманието си върху друго поведение и върху
правенето на нещо полезно и положително. Наричам това превключване на скоростите. Като
изпълнявате алтернативно, разумно поведение, наистина можете да поправите скоростната кутия в
мозъка си. След като се научите как последователно да се Префокусирате, бързо ще стигнете до
следващата стъпка.
На Стъпка 4: Преоцени, преоценявате тези мисли и импулси, когато се появят. Ще се
научите да обезценявате нежеланите натрапливи мисли и компулсивните импулси в момента, в
който нахлуят в съзнанието ви. Ще започнете да възприемате натрапливите симптоми на ОКР като
безполезен боклук, какъвто те наистина са.
Четирите стъпки работят заедно. Първо, ПРЕНАЗОВАВАТЕ: научавате се да
идентифицирате кое е реално и кое не е и отказвате да сте подведени от натрапливите
деструктивни мисли и импулси. Второ, ПРИПИСВАТЕ: разбирате, че тези мисли и импулси са
просто умствен шум, фалшиви сигнали, изпращани от мозъка ви. Трето, ПРЕФОКУСИРАТЕ СЕ:
научавате се да реагирате на тези фалшиви сигнали по нов и много по-конструктивен начин,
заобикаляйки ги чрез префокусиране в максимална степен на вниманието върху по-конструктивно
поведение. Именно тук вършите най-усилената работа и на тази стъпка се осъществява промяната
в мозъчната химия. Като полагате усилието за Префокусиране, вие всъщност по изключително
www.spiralata.net 7
здрав и пълноценен начин променяте модалността, в която работи мозъкът ви. И накрая:
истинската красота на метода на четирите стъпки се вижда на етапа на ПРЕОЦЕНЯВАНЕТО,
когато целият процес стане гладък и ефикасен, а желанието да се действа въз основа на
нежеланите мисли и импулси е било преодоляно в значителна степен. Ще сте се научили да
гледате на тези притесняващи ви мисли и импулси като на нещо без никаква стойност и следова-
телно вашите обсесии и компулсии ще ви въздействат в много по-малка степен. Нещата бързо си
идват на местата и това води до почти автоматичната реакция: „Това е просто една безсмислена
натрапливост. То е фалшив сигнал. Ще фокусирам вниманието си върху нещо друго." На този етап
автоматичната скоростна кутия в мозъка ви започва отново да работи нормално.
След като се научите редовно да изпълнявате четирите стъпки, стават две много
положителни неща. Първо, хората придобиват по-силен контрол върху поведенческите реакции на
мислите и чувствата си, което на свой ред прави всекидневния им живот по-щастлив и по-здрав.
Второ, като коригират поведенческите си реакции, хората променят дефектната мозъчна химия,
която им е причинила силен дискомфорт заради симптомите на ОКР. Тъй като научно е
демонстрирано, че мозъчната химия в това тежко психично разстройство се променя чрез
практикуването на четирите стъпки, е вероятно чрез тях човек да може да промени мозъчната си
химия и като модифицира реакциите си на редица други поведения и лоши навици. Резултатът
може да е намаляване на интензивността и натрапливостта на тези нежелани навици и поведения,
а това ги прави по-лесни за разчупване.
КАКВО Е И НЕ Е ОКР?
Поради приликата в имената хората са склонни да бъркат термина обсесивно-компулсивно
разстройство с не толкова инвалидизиращото обсесивно-компулсивно личностово разстройство.
Какво ги разграничава? Казано просто, когато вашите обсесии и компулсии са достатъчно
сериозни, за да предизвикат съществено функционално нарушение, имате обсесивно-компулсивно
разстройство (ОКР). При обсесивно-компулсивното личностово разстройство (ОКЛР) тези
„обсесии" и „компулсии" са по-скоро като лични чудатости или индивидуални особености,
колкото и да са неприятни. Например човек с ОКЛР категорично отказва да се раздели с някаква
вещ, защото вярва, че някой ден може да му е нужна. Човек с ОКР компулсия за трупане може да
запълни всеки сантиметър у дома с безполезен боклук, за който знае, че никога няма да му
потрябва. Хората с ОКЛР обикновено имат трудности да „видят гората заради дърветата". Те в
повечето случаи съставят списъци и така се вторачват в детайлите, че никога не успяват да видят
отвъд тях голямата картина. Търсенето на съвършенство пречи на свършването на нещата. ОКЛР е
класически случай на „най-доброто" като „враг на доброто". В стремежа си да направят всичко
„съвършено до последния детайл" хората с ОКЛР са склонни да объркват неща, които са си съвсем
наред. Често те са напълно лишени от гъвкавост и са неспособни да правят компромиси. Според
тях, ако е нужно работата да се направи както трябва, задължително трябва да се направи така,
както я вършат те. Не желаят да делегират. Интересно е, че този личностов тип е два пъти по-често
срещан при мъжете, докато при ОКР няма полови разлики.
Другата съществена разлика между ОКР и ОКЛР е, че макар хората с ОКЛР да са ригидни,
упорити и да позволяват на идеите си да управляват живота им, те нямат истинско желание да се
променят. Те или не осъзнават, че поведението им дразни околните, или просто това не ги
интересува. Човекът с ОКР се мие безспир, въпреки че това му причинява силна болка и не му
носи удоволствие. Човекът с ОКЛР се наслаждава на миенето и чистенето и мисли: „Ако всеки
чистеше колкото мен, всичко щеше да е наред. Проблемът е, че семейството ми е сбирщина от
мърлячи." Жената с ОКЛР очаква с нетърпение да се прибере у дома вечер, за да подреди всичките
си моливи на бюрото като малки войници. Жената с ОКР се ужасява да се прибере у дома,
знаейки, че ще отстъпи пред фалшивия сигнал, който й казва да изчисти 20 пъти с
прахосмукачката. За разлика от хората с ОКЛР тези с ОКР осъзнават колко неуместно е
поведението им, срамуват се, чувстват се неловко и в най-истинския смисъл на думата отчаяно
желаят да го променят. По думите на двама пациенти с ОКР: „Мозъкът ми се е превърнал в
неописуем ад, от който не мога да се измъкна" и „Добре, че прозорците в болницата бяха
занитени, защото бях готов да изляза навън по прекия начин".
Тази книга е предимно за хората с ОКР. Повечето разкази са за тяхната борба за
преодоляване на болестта. Милиони с по-малко инвалидизиращи проблеми могат да намерят
вдъхновение от тези истории и да се научат на метод за самотерапия, който да се прилага към
www.spiralata.net 8
широк спектър от притесняващи поведения. Споделилите личните си истории са хора, които
преодоляха разстройството си. Използваният от тях метод може да се научи и да е от полза за
почти всекиго. Тази книга е за всички, които искат да променят поведението си и търсят
инструментите, които да им помогнат да го направят.

ОКР: „Дяволското“ разстройство

„Проклет да си, ако го направиш. Проклет да си, ако не го направиш" Точно така се чувстват
хората с ОКР, преди да научат четирите стъпки за борба срещу завладяващите му симптоми. Те
имат импулси да правят неща, които ги карат да действат по начин, който единствено намалява
контрола върху живота им. Със загубата на контрол идва отслабената способност да управляват
реакциите си на тези разрушителни импулси, които в течение на времето стават все по-силни и
интензивни. Следователно, ако изпълнят компулсивно действие, са прокълнати в смисъл, че
болезнените чувства се влошават все повече. Същевременно без правилното трениране на
съзнанието (Четирите стъпки) те не разполагат с уменията, от които се нуждаят, за да променят
разстроената си мозъчна химия чрез конструктивно действие. Нещо повече: преди да научат
четирите стъпки, когато не действат въз основа на компулсивните си импулси, започват да се
чувстват много некомфортно и се изпълват с тревожност. Следователно те са в капана на втората
част на дилемата: „Проклет да си, ако не го направиш"

Хайде де! Избирай!

ОКР е дяволът с вилата, опряна в гърба им. Той знае, че има надмощие. Ако хората с ОКР го
слушат и изпълняват глупавите ритуали, които демонът ОКР им заповядва да правят, наистина ще
са прокълнати, защото в крайна сметка това ще доведе само до още по-силни импулси да
изпълняват все повече ритуали. Животът им ще се превърне в истински ад. Ако обаче пренебрег-
нат ужасните импулси на дявола ОКР, ако откажат да изпълнят компулсията сега, демонът ще се
възползва от възможността да ги промушва отново и отново с вилата, причинявайки им огромна
болка.
Има обаче и друг избор - трета врата, за която дяволът никога няма да им каже и която в
действителност се опитва да крие от тях. Избирайки да минат през тази врата, те могат да го
надхитрят. Зад нея е програмата с четири стъпки за самонасочена поведенческа терапия, която ще
им помогне да променят мозъка си, да преодолеят тези дяволски импулси и да се освободят от
обсесивно-компулсивното поведение.

ТАКИВА, КАКВИТО БЯХМЕ: ШЕСТ КЛИНИЧНИ ИСТОРИИ3

Това са историите на някои, които преминаха през третата врата - хора, които са били
напълно смазани от ОКР, когато ги срещнахме за пръв път, но успяха да победят дявола.

3
Алюзия с филма на Сидни Полак The way we were (Такива, каквито бяхме), от 1973 с Робърт Редфорд и Барбара
Стрейзънд – Б.пр.
www.spiralata.net 9
Описаните от тях симптоми не са редки и озадачаващи: те са изключително често срещани
симптоми на това разстройство.
ДЖАК
Джак, 46-годишен застрахователен инспектор, миел ръцете си поне по петдесет пъти дневно
и по сто и повече пъти в лошите си дни. В кожата му бил проникнал толкова много сапун, че
можел да се разпени дори при навлажняване. Знаел, че ръцете му не са мръсни, точно както знаел,
че всичко, до което се докосне, не се замърсява по някакъв магически начин. Ако има някакво
масово замърсяване - разсъждавал той: „Хората щяха да измират като мухи." Той обаче просто не
можел да преодолее чувството, че ръцете му са мръсни, така че се миел постоянно и се
притеснявал: „Наистина ли измих ръцете си? Както трябва ли ги измих?" Ръцете му били толкова
зачервени и ожулени, че между пръстите му имало големи рани. Всяка капка вода върху кожата
му боляла, сякаш се сипва сол в отворена рана. Джак обаче продължавал да се мие. Не можел да се
спре. Това било неговата ужасна тайна, която се мъчел да прикрива с маневри, на които би се
възхитил и таен агент.
БАРБАРА
Барбара, 33-годишна абсолвентка с отличен успех от престижен университет от
„Бръшляновата лига", знаела, че няма достатъчно високи постижения, след като работи в агенция
за временна работа. Тя беше интелигентна и ерудирана, но бе изтормозена от натрапливи мисли,
които й нареждаха да проверява и да препроверява нещата. Беше ли изключила електрическия
уред? Заключила ли е вратата? Често тръгвала рано за работа, защото знаела, че ще трябва да се
върне вкъщи един или два пъти, за да провери. В един наистина лош ден пъхнала кафе-машината и
ютията в раницата си и ги взела на работното си място. Била засрамена: „Ако започнеш да правиш
тези неща - казала си Барбара, - ще загубиш и малкото самоуважение, което ти е останало" Затова
разработила нови стратегии за справяне с неспирните си нелогични мисли: преди да тръгне за
работа: всеки ден слагала кафе-машината върху хладилника, далече от всички електрически
контакти, и си казвала на висок глас и с много ирония: „Довиждане, г-н Кафе!" Беше измислила
мнемоника, за да си спомня, че я е изключила. Освен това притискала щепсела на ютията върху
дланта си, за да остави дълбоки белези, които да може да вижда и след 30 минути, за да се увери,
че я е изключила.
БРАЯН
Браян, 46-годишен търговец на коли, лежал буден в леглото всяка нощ, слухтейки за вой на
сирени. Ако чуел и пожарна, и полицейска кола, знаел, че наблизо има пътно-транспортно
произшествие. Независимо от часа той ставал и шофирал из квартала, докато открие мястото на
катастрофата. След като полицаите си тръгнат, Браян вземал кофа с вода, четка и сода бикарбонат
от колата, за да започне да търка асфалта. Налагало се. Вследствие на сблъсъка може да се е
разляла киселина от акумулаторите и Браян, който трябвало да кара по същите улици всеки ден
изпитвал патологичен страх от замърсяване с киселина. След като свърши с търкането - можело да
е и в 3 часа през нощта - Браян се връщал у дома, къпел се, слагал гуменките си в найлонова
торбичка и я изхвърлял на боклука. Купувал гуменките на разпродажба: по 12 и повече чифта
наведнъж, защото знаел, че ще ги носи само една нощ.
ДОТИ
Доти, на 52 г., воювала с обсесии от 5-годишна. Една от тях била страх от всяко число,
съдържащо цифрата пет или шест. Ако, докато шофирала с приятелка, забележела кола с
регистрационен номер, съдържащ пет или шест, трябвало да спре и да чака, докато покрай тях
мине кола с „щастлив" номер. „Можехме да седим с часове" - спомняше си тя. Просто знаела, че
ако не го направи, нещо ужасно ще сполети майка й. Когато самата тя станала майка, обсесиите й
се прехвърлили към сина й и станали още по-ексцентрични. „Бяха очите - разказа тя. - Изведнъж
ми хрумна, че ако правя всичко както трябва, очите на сина ми, а и моите, ще са наред." Нито
Доти, нито синът й имали проблеми с очите, но въпреки това тя не можела да понесе присъствието
на хора с офталмологични проблеми. „Дори само дума „офталмолог" предизвиквала много лоши
мисли. „Не можех да стъпя там, където беше минал някой с проблеми със зрението. Трябваше да
изхвърлям обувките си." Когато поговорихме с Доти, видях, че беше написала четири пъти на
дланта си думата зрение. Тя обясни, че докато гледала телевизия следобеда, имала лоши мисли за
очите и се опитала да ги изличи.
ЛАРА
www.spiralata.net 10
 Лара описа обсесиите си така: „Те разкъсват душата ми. Една нищо и никаква мисъл, и
обсесиите експлодират като мълния, чудовище, което е неконтролируемо" Ножовете превръщали
живота й в ад. „Може да е нож за масло, но когато го взема, исках да промуша някого, особено
някой близък човек. Беше ужасно. Господи, никога не бих наранила никого! Най-страшното за мен
беше, когато имах тези обсесии към съпруга си."
РОБЪРТА
Робърта можело да мине с колата си по неравност или дупка по пътя и изведнъж да изпадне в
паника, представяйки си, че е блъснала някого. Веднъж излизала от паркинга на търговски център
и забелязала найлонов чувал. „В следващия миг нещо ми каза, че е труп. Спрях и започнах да го
фиксирам с поглед, знаейки, че е просто найлонов чувал. Страхът и паниката обаче ме завладяха.
Обиколих около него, за да го огледам отново..." Където и да ходила, тя се взирала в огледалото за
обратно виждане със свит стомах. Това встрани от пътя просто вестник ли беше? Или беше труп?
Ужасена да шофира, Робърта станала затворник в собствения си дом.

ИНАТЛИВИЯТ МОЗЪК
Като психиатър-изследовател към Висшето училище по медицина към Калифорнийския
университет в Лос Анджелес през последното десетилетие съм лекувал - индивидуално или в
седмична терапевтична група за ОКР - повече от хиляда души с ОКР. Огромното мнозинство от
тях са много по-функционални и се чувстват по-комфортно в резултат на практикуването на
самотерапевтичния метод на четирите стъпки. Някои от тях вземат и малка доза лекарства, защото
откриват, че те засилват способността им да вършат работата, изисквана от терапията.
Нашият екип в Калифорнийския университет в Лос Анджелес започна да изучава ОКР като
развитие на изучаването на депресията. Бяхме забелязали специфични мозъчни промени при
пациенти с депресия и знаейки, че много хора с ОКР страдат и от депресия, се зачудихме дали с
ОКР също преминават през мозъчни промени. Затова публикувахме обява в местен вестник:
„Имате ли повтарящи се мисли, ритуали, които не можете да контролирате?" Надявахме се да
открием неколцина респонденти, които биха искали да дойдат в Нервнопсихиатричния институт
на Калифорнийския университет в Лос Анджелес, за да се подложат на позитрон-емисионна
томография (ПЕТ), която измерва метаболичната активност на мозъка. За наше изумление
откликнаха изключително много хора. Ясно беше, че ОКР е много по-разпространено, отколкото
смятахме. Когато сканирахме мозъка на тези хора, наистина видяхме промени, свързани с тяхното
ОКР.
В продължение на повече от десет години научих много за хората, за волята им да оцелеят и
да се подобрят и за способността им да променят и да контролират реакциите си на фалшивите
съобщения, които идват от мозъка им в резултат на ОКР.
До сравнително скоро лекарите не можеха да направят особено много за пациентите с ОКР.
Зигмунд Фройд и неговите последователи вярват, че тези обсесии и компулсии са причинени от
дълбоки емоционални конфликти. Пациентите често ни разказват за дълги години на погрешно
поставени диагнози от добронамерени терапевти. Браян си спомни, че психотерапевт му казал, че
страхът му от акумулаторната киселина има сексуален произход, и предположил, че може би в
детството му е бил малтретиран сексуално от баща му. Именно тогава Браян потърсил помощ в
Калифорнийския университет в Лос Анджелес.
ПРИТЕСНЯВАНЕ ЗА ПРИТЕСНЕНИЯТА
От медицинска гледна точка най-големият проблем на хората с ОКР е степента, до която те
се притесняват колко притеснени са. Това, което наистина ги тормози, е колко тревожни са за
неща, за които осъзнават, че не си струва да се притесняват. Когато започнем да разбираме
степента на тези терзания, можем да започнем да разбираме някои от дълбоките истини за
връзката между човека и мозъка му.
Един от начините да разберем тази връзка е да опознаем разликата между формата на
обсесивно-компулсивното разстройство и неговото съдържание.
Когато лекарят първоначално пита: „Какво точно ви притеснява?", повечето хора с ОКР
отговарят: „Не мога да престана да се притеснявам, че ръцете ми са мръсни." Лекар, който е
лекувал няколко пациенти с ОКР, знае, че това не е истинският проблем. Истинският проблем е, че
без значение какво правят в отговор на онова, което ги притеснява, импулсът да проверяват или да
си мият ръцете не си отива. Това имам предвид под формата на ОКР: мисли и импулси, които
www.spiralata.net 11
всъщност нямат смисъл, продължават да се натрапват в съзнанието на човека като безспирен
водопад. Заедно с много други невроучени нашият екип в Калифорнийския университет е убеден,
че ОКР е мозъчно разстройство и всъщност е неврологичен проблем. Мисълта не си отива, защото
мозъкът не функционира правилно. ОКР е предимно биологичен проблем, свързан с дефектно
химическо функциониране на мозъка. Формата на ОКР - неотслабващата натрапливост и фактът,
че тези мисли продължават да се появяват отново и отново - е причинена от биохимичен
дисбаланс в мозъка, който в общия случай може да е генетично унаследен.
Съдържанието - защо един смята, че нещо е мръсно, а друг не може да спре да се тревожи,
че вратата не е заключена, може да се припише на емоционални фактори от миналото на човека и
семейните обстоятелства, както традиционно се разбира от фройдистката психиатрия. Каквато и
да е причината, няма биологично обяснение защо един се мие, а друг проверява, но ОКР е
истинска нервнопсихиатрична болест. Неговият характерен симптом - натрапливите мисли и
притеснения - почти със сигурност е причинен от проблем в мозъка. Разбира се, подобен проблем
носи със себе си значително емоционално безпокойство и лична несигурност. Стресът от тези
емоционални реакции в действителност може да засили свързаната с мозъка трудност. В тази
книга ще научите как да се справяте и с двете групи проблеми.

ПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ
Вие страдате от ОКР. Какво можете да направите заедно с лекаря си, за да накарате
тези ужасни импулси и компулсии да си отидат?
Базисното послание в лечението на ОКР е следното: не правете грешката пасивно да чакате
идеите и импулсите да си отидат сами. Психологическото разбиране на емоционалното
съдържание на мислите и импулсите рядко ще ги накара да изчезнат. Поддаването на мисълта, че
не можете да направите нищо друго, докато мисълта или импулсът си отидат, е път към ада.
Животът ви ще дегенерира в една огромна компулсия. Помислете за аналогията със задействана
автомобилна аларма, която ви дразни, докато се опитвате да четете книга или списание.
Независимо колко сте раздразнени, няма просто да седите и да си казвате: „Ще накарам тази
аларма да спре и докато не го направи, няма дори да се опитвам да чета." По-скоро ще се опитате
да положите максимални усилия да не я забелязвате, да я заобиколите. Ще насочите съзнанието си
там, където искате да е, и ще продължите да четете, доколкото можете. В такава степен ще се
потопите в това, което правите, че едва ли ще забелязвате алармата. Следователно чрез
фокусиране на вниманието върху нова задача онова, което иначе би било крайно дразнещо и
притесняващо, може да се заобиколи и да се пренебрегне.
Тъй като ОКР е болестно състояние - макар и пленително за медицината - и е свързано с
вътрешните механизми на мозъка, само промяна в мозъка или поне в химията му ще предизвика
трайно подобрение. Можете да направите тези промени и само чрез поведенческа терапия или в
някои случаи чрез поведенческа терапия в комбинация с медикаментозно лечение. Същевременно
лекарствените медикаменти са само „допълнителен предпазен" подход към терапията на ОКР: те
ще ви помогнат да държите главата си над водата, докато се учите да плувате през бурните води на
ОКР. В Калифорнийския университет в Лос Анджелес медикаментозното лечение се използва
само за да помогне на хората да си помогнат сами. Фундаменталният принцип обаче е: колкото
повече поведенческа терапия правите и колкото повече прилагате метода на четирите стъпки,
от толкова по-малко лекарства ще се нуждаете. Това е особено вярно с течение на времето
(поведенческата терапия подробно се обсъжда в глава 8, а медикаментозното лечение - в глава 9).
При разработването на нов подход към лечението на хора с ОКР изследователският ни екип
смяташе, че ако можем да накараме пациентите да разберат, че биохимически дисбаланс в мозъка
е причината за натрапливите им импулси, те биха могли да погледнат по различен начин на
потребността си да действат въз основа на тези импулси и да засилят решимостта си да се борят с
тях. Би могло в резултат да възникне нов метод на поведенческа терапия.
За да помогнем на пациентите си да разберат този химически дисбаланс, им показвахме
снимки на мозъка им в действие. В изследване на мозъчната активност на хора с ОКР двамата с
колегата ми д-р Лю Бакстър направихме някои високотехнологични снимки чрез позитрон-
емисионна томография, т.е. ПЕТ-сканиране, при което много малко количество подобно на
глюкоза химическо вещество се инжектира в пациента и се проследява в мозъка. Направените след
това снимки ясно сочат, че при пациенти с ОКР използваната енергия от орбиталната кора -
www.spiralata.net 12
долната част на фронталния дял на мозъка - непрекъснато е повече, отколкото е нормално.
Следователно орбиталната кора по същество работи извънредно, буквално прегрявайки. Фигура 1
показва снимка от позитрон-емисионна томография на типичен пациент с ОКР. Забележете
голямата консумация на енергия в орбиталния кортекс в сравнение с човек, който няма ОКР.

Промяна в енергията след немедикаментозна терапия по метода на д-р Шуорц

Вече знаехме, че чрез поведенческа терапия можем да направим реални и значими промени в
начина, по който хората се справят с импулсите си. Може би - размишлявахме - бихме могли да
използваме тези впечатляващи снимки на мозъка, за да вдъхновим хората с ОКР. Тъй като
мозъчен проблем причинява техните натрапливи импулси, засилването на волята им да им се
съпротивляват би могло да промени мозъчната им химия, освен че ще подобри клиничната им
картина.
Бенджамин, 41-годишен администратор в голям училищен окръг, чиито снимки на мозъка са
представени по-нататък на фигура 3, страдаше от натраплива, отнемаща много време потребност
всичко в средата му да е чисто и подредено до патологична степен. Той ясно си спомня как
мозъкът му е сниман и след това вижда доказателство, че прегрява: „Господи, това наистина ме
разтърси! - сподели той. - Беше много дистресиращо да науча, че имам мозъчно разстройство, че
не съм съвършен. Първоначално ми беше много трудно да го приема." Същевременно виждането
на снимката е от критично значение за разбирането му, че има ОКР - по думите му,
„неопровержимо доказателство, че имам разстройство на мозъка". В нашата програма в
Калифорнийския университет в Лос Анджелес Бенджамин овладя четирите стъпки на когнитивно-
поведенческата самотерапия и днес, шест години по-късно, симптомите му до голяма степен са
под контрол, а той функционира добре професионално и в личните си взаимоотношения.
Разбирането на разликата между формата на импулсите при ОКР и тяхното съдържание е
първата стъпка към осъзнаването, че някаква мозъчна дисфункция е главният виновник за тези
импулси. Спомняте ли си Барбара и натрапливите й притеснения за г-н Кафе? Тя беше напълно
неспособна да се концентрира, притеснявайки се дали е изключила кафе-машината. Това беше
съдържанието на нейната обсесия. На пръв поглед това беше нейният проблем. В хода на
терапията обаче скоро за нея и за нас стана очевидно, че реалният проблем е друг: тя не можеше
да се отърве от чувството, че г-н Кафе може да е включен. Фактът, че тя беше тормозена от тези
притеснения стотици, дори хиляди пъти дневно, ни даде важна насока към загадката на ОКР: тя
можеше да изпитва тези всепоглъщащи притеснения дори когато държи в ръка изключения
щепсел на г-н Кафе!
По същия начин Браян знаел, че чисто нов акумулатор не може да изпуска киселина.
Въпреки това, ако някой сложел акумулатор на бюрото му, той полудявал: „Хлапето, което
работеше с мен, ми каза, че виждало момчета под обстрел във Виетнам, на чиито лица не бил
изписан такъв страх като на моето."

www.spiralata.net 13
 Фигура 1. ПЕТ-сканиране, показващо засиленото използване на енергия в орбиталната кора
(долната част на фронталния дял) на човек с ОКР. Рисунките показват къде се намира орбиталната
кора в главата. Стрелката сочи орбиталната кора.
И Доти знаеше, че синът й няма да ослепее, ако тя не изпълни определено натрапливо
действие. Ако обаче попаднеше на телевизионно предаване за незрящ човек, трябваше да скочи
под душа заедно с дрехите.
Това, което наистина притесняваше Барбара, Браян и Доти, беше до каква степен са
разтревожени за нещо, което е толкова нелепо.
Вероятно никога няма да узнаем защо Барбара се е фиксирала върху г-н Кафе, Браян - върху
акумулаторната киселина, а Доти - върху очите. Теориите на Фройд дават някои насоки, но самият
той е убеден, че проблеми от този род произтичат от „конституционални фактори", под което има
предвид биологични причини. Днес повечето психиатри във фройдистката традиция признават, че
разбирането на психологическото съдържание на тези симптоми - дълбоките вътрешни
конфликти, довели един до притеснения, че ще причини пожар, а друг - до страха, че ще нарани
някого - няма да направи почти нищо за прогонването на симптомите. Защо не? Защото ядрото на
проблема при ОКР е в неговата форма, във факта, че притесняващото чувство се натрапва
многократно на съзнанието и не желае да си отиде. Виновникът е неврологичен дисбаланс в
мозъка.
След като хората разберат природата на ОКР, са по-добре въоръжени да проведат
поведенческата терапия, която води до възстановяване. Дори само знанието: „Не съм аз, моето
ОКР е" облекчава стреса и им помага да се фокусират по-ефективно върху оздравяването си. От
време на време им напомняме, че те не просто непрекъснато бутат огромна канара към върха на
планината само за да се търкулне надолу. Те всъщност променят хълма. Те променят мозъка си.
www.spiralata.net 14
 БРОИ СЕ ТОВА, КОЕТО ПРАВИТЕ
Човешкият мозък е невероятно сложна машина, чиято функция е да генерира чувства и
усещания, които ни помагат да комуникираме със света. Когато работи правилно, е лесно да
приемем: „това съм аз." Когато обаче мозъкът започне да изпраща фалшиви сигнали, които не
можете с лекота да разпознаете като фалшиви, както става при ОКР, може да настъпи хаос.
Именно тук може да помогне осъзнатостта, способността да разпознавате тези съобщения
като фалшиви. От пациентите с ОКР научихме, че всеки притежава способността да използва
силата на наблюдението, за да прави поведенчески анализи, когато е изправен пред фалшивите и
подвеждащи сигнали на мозъка. Все едно да слушате радиостанция, която е заглушавана от
статично електричество. Ако не слушате внимателно, може да чуете неща, които са подвеждащи
или лишени от смисъл. Ако обаче направите усилие да слушате внимателно, ще чуете неща, които
небрежният слушател напълно пропуска, особено ако сте тренирани да слушате. С правилното
обучение какво да правите пред лицето на объркващи съобщения можете да откриете реалността и
насред хаоса.
Аз обичам да казвам: Брои се не как се чувствате, а какво правите. Защото, когато вършите
правилните неща, съвсем естествено чувствата се подобряват. Прекарвайте много време в
свръхангажираност с предизвикващите дискомфорт чувства и може никога да не стигнете до
свършването на необходимото, за да се подобрите. Фокусирайте вниманието си върху умствените
и физическите действия, които ще подобрят живота ви - това е работната философия на тази книга
и пътят за преодоляването на обсебеността на мозъка.
Четирите стъпки не са вълшебна формула. Наричайки импулса с истинското му име - чрез
Преназоваването му, - няма да го накарате незабавно да изчезне. Прекомерното пожелателно
мислене за незабавно възстановяване е една от най-съществените причини за провал, особено в
началото на терапията. Целта тук не е да накараме натрапливите мисли просто да изчезнат - те
няма да го направят в краткосрочен план, - а по-скоро да контролирате реакциите си на тях.
Насоките на поведенческата терапия, които ще научите, докато правите четирите стъпки, ще ви
помогнат да помните този критично важен принцип. Ще постигнете контроли ще промените
мозъка си главно чрез използването на новите си познания, за да организирате умствено поведен-
ческите си реакции, и чрез научаването да казвате: „Това не съм аз, моето ОКР е."
КЛЮЧЪТ, който трябва да запомните, е: промени поведението, отключи мозъка си!
КЛЮЧОВИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯТЕ
• ОКР е болестно състояние, свързано с биохимичен дисбаланс в мозъка.
• Обсесиите са натрапливи, нежелани мисли и импулси, които не изчезват.
• Компулсиите са повтарящи се действия, които хората изпълняват в напразен опит да се
отърват от некомфортните чувства, причинени от обсесиите.
• Изпълнението на компулсиите обикновено влошава обсесиите, особено в дългосрочен план.
• Четирите стъпки учат на метод за реорганизация на мисленето в отговор на нежеланите
мисли и импулси: те ви помагат да промените поведението си в нещо полезно и конструктивно.
• Промяната на поведението променя мозъка. Когато промените поведението си по
конструктивен начин, некомфортните чувства, които мозъкът ви изпраща, с времето започват да
избледняват. Това улеснява управлението и контролирането на реакциите ви.
• Брои се не как се чувствате, а какво правите.

ЧАСТ I
ЧЕТИРИТЕ СТЪПКИ

МЪДРОСТИ, КОИТО ДА ВИ ВОДЯТ ВЪВ ВАШЕТО ПЪТУВАНЕ

(в хронологичен ред)
Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на
градове.
Притчи Соломонови 16:32
Ти сам трябва да направиш усилие. Татхагатите (будите) са само проповедници.
Гаутама Буда, Дхаммапада 276
Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне.
Св. апостол Павел, Галатяни 6:7
www.spiralata.net 15
 Бог помага на онези, които сами си помогнат.
Бенджамин Франклин, Poor Richard's Almanac, 1736

Стъпка 1.
Преназови
„Не съм аз, моето ОКР е"
Стъпка 1: ПРЕНАЗОВИ
Стъпка 2. Припиши
Стъпка 3. Префокусирай
Стъпка 4. Преоцени

Стъпка 1: Преназови отговаря на въпроса: „Какви са тези притесняващи, натрапливи

мисли?" Важното, което не бива да се забравя, е, че трябва да преименувате тези нежелани
мисли, импулси и действия. Трябва да ги наричате с истинските им имена: те са обсесии и
компулсии. Трябва да направите съзнателно усилие да сте стъпили здраво в реалността. Борете се
да не попадате в капана да мислите за чувството, че трябва да проверявате, да броите или да се
миете например, като за реална потребност. Не е.
Вашите мисли и импулси са симптоми на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), на
болестно състояние.

Проф. Галахър u неговата спорна техника на едновременно конфронтиране на страха от

височини, змии и от тъмнина.
Професор Галахър, както виждате, има свои идеи за „излекуване" на пациенти, които страдат
от плашещи и натрапливи мисли или обсесии.
Всъщност той прилага карикатурна версия на известното в традиционната поведенческа
терапия като „заливане". За съжаление този нещастен пациент най-вероятно ще се окаже напълно
полудял, отколкото излекуван.
В работата с пациенти с ОКР нашият екип към Калифорнийския университет в Лос
Анджелес е постигнал отлични резултати, използвайки поведенческа терапия, понякога съчетана с
лекарствено лечение. Нашият подход не е този на Галахър с неговото „плувай или се дави", а е
дългосрочна самонасочвана терапия, която наричаме когнитивно-биоповеденческа самотерапия.
Обикновено първата ни консултация с пациент с ОКР започва с неловко обяснение от страна
на пациента: „Докторе, знам, че това звучи налудно, но..."
Човекът след това описва един или повече от списъка с класически симптома на ОКР:
компулсивно миене или проверяване; ирационални мисли за насилие или богохулство; чувство за
надвиснала обреченост или катастрофа, освен ако не се изпълни някакъв ексцентричен или
безсмислен ритуал.
Тези хора обикновено знаят, че никой не би трябвало да има такива странни мисли.
Вследствие на това те се чувстват унизени и толкова разстроени, че не знаят какво да правят.
Тяхната самооценка рязко е спаднала, ОКР може би е повлияло на способността им да изпълняват
служебните си задължения и дори е възможно да страдат от социална дисфункция, отдръпвайки се
от семейството и приятелите в опит да скрият тези ужасни поведения.
НЕ Е ЛУДОСТ, А ОБСЕБЕН МОЗЪК
В терапията най-напред уверяваме пациента, че диагнозата му е точно ОКР. Просто мозъкът
му изпраща фалшиви сигнали. Показваме снимки на мозъка на хора с ОКР, които доказват
www.spiralata.net 16
убедително, че разстройството е свързано с биохимически проблем, който предизвиква
прегряването на долната част на фронталния дял.
Накратко, човекът страда от обсебен мозък. Мозъкът е заорал в неправилната бразда.
Ключът за отключването му е поведенческата терапия, а тя започва със стъпката Преназоваване.
Преназоваване означава просто наричането на нежеланите мисли и импулси с истинските им
имена - компулсивни мисли и компулсивни импулси. Това не са просто предизвикващи дискомфорт
мисли като „Може би това е мръсно", а разяждащи и упорити обсесии. Те не са просто
притесняващи подтици да се провери за четвърти или пети път, а брутални, компулсивни импулси.
Това е война и врагът е ОКР. В борбата с него е от съдбовно значение да не забравяте кой е
истинският враг. Човекът с ОКР има мощно оръжие - знанието: „Не съм аз, моето ОКР е." Той
работи непрекъснато, за да не позволи объркването на истинския Аз с гласа на ОКР.
Добре, може да кажете, но ОКР има собствени намерения. То няма да млъкне. На това
отговарям: „Да, ще млъкне, но е нужно време." Молитвите или напразните проклятия ОКР да си
отиде няма да направят така, че това незабавно да се случи.
Ако искате да се молите, това, за което трябва да са молитвите ви, е за силата да си
помогнете. Бог помага на тези, които си помагат сами, и е съвсем разумно да вярваме, че ще
помогне и на някого, ангажиран в такава достойна борба. В случая това означава да се
концентрирате върху правенето на правилното нещо, като същевременно се откажете от
прекалените притеснения за чувствата и нивото на комфорт. Това означава да вършите добра
работа в най-добрия смисъл!
Същевременно това е и самотерапия, която започва с приемане на онова, което не можете да
промените, поне в краткосрочен план.
От самото начало е жизненоважно да разберете, че простият акт на Преназоваването няма да
накара вашето ОКР да изчезне. Когато обаче видите този враг такъв, какъвто е - ОКР, започвате да
подривате силата му и на свой ред ставате по-силни.
С течение на времето за вас няма да има толкова голямо голямо значение дали
притесняващите ви мисли напълно са изчезнали, защото вече няма да действате въз основа на тях.
Нещо повече: колкото повече успявате да пренебрегвате значението на вашето ОКР, толкова
повече ще чувствате, че притежавате контрола и толкова повече ОКР ще заглъхва. От друга
страна, колкото повече се фокусирате върху него, искайки, надявайки се и молейки се то да ви
остави на мира, толкова по-интензивни и притеснителни ще стават чувствата.
ВЪЗРАЗЯВАЙТЕ НА ОКР
Тъй като може да е дяволски умен опонент, при това и демонично защитаващ се, ОКР ще
отрича, че е просто фалшив сигнал от мозъка ви. Вие може да кажете: „Самолетът няма да се
разбие, защото не съм си измил отново ръцете." ОКР обаче ще отговори: „О да, ще се разбие и
много хора ще загинат." Това е моментът да покажете вяра и сила, защото знаете каква е
истината.
Не можете да си позволите да слушате. Ако седите и се тормозите дали ОКР ще нахлуе в
живота ви в даден момент, единствено си гарантирате повече ужас и болка. Трябва да си кажете:
„Давай смело, свърши ми тази услуга! 4 Само се опитай да ме накараш още веднъж да си измия
ръцете."
Тогава ще трябва да се справяте с постоянната несигурност: „Как да съм сигурен, че това не
съм аз, а е просто моето ОКР?" Е, може би няма метафизични гаранции, че няма евентуална връзка
между вашето миене на ръцете и самолетната катастрофа, но аз мога да ви гарантирам, че ако се
поддадете и отново измиете ръцете си, само ще се влошите, а ОКР ще стане по-силно. От друга
страна, само за няколко минути Префокусиране върху друго поведение и нереагиране на ОКР
страхът от някакви ужасяващи последици ще започне да избледнява, а вие ще започнете да
виждате причинената от ОКР компулсия такава, каквато е: като смехотворна глупост.
Решението е ясно: или слушате своето ОКР и животът ви е разстроен и в крайна сметка
разрушен, или се борите срещу него, сигурни в познанието, че след няколко минути ще започнете

4 Go ahead, make my day - популярна фраза, чийто автор е Джоузеф от героя Sudden Impact (1983). През 2005 г. е
избрана на шесто място в списъка на Американския филмов институт 100 Years... 100 Movie Quotes („100 години, 100
цитата от филми"). Законът Make My Day (домът на човека е мястото, където той има имунитет и защита, и в някои
случаи може да използва сила) е приет в повечето американски щати и е наречен на тази популярна фраза. - Б.пр.
www.spiralata.net 17
да с е чувствате все по-уверени, че самолетите няма да се разбият в планини и автомобилите няма
да катастрофират само защото вие не сте си измили ръцете или не сте проверили отново
ключалката.
Всичко е въпрос на усилие, така че доброто да триумфира над злото.
ТОВА Е ПРОСТО ХИМИКАЛ
В Калифорнийския университет в Лос Анджелес нашите пациенти измислят невероятно
креативни начини да прилагат четирите стъпки: Преназоваване, Приписване, Префокусиране,
Преоценяване.
Чет, който вече успешно контролира своето ОКР чрез поведенческа терапия и днес е студент
по стоматология, беше обзет от натрапливи мисли за насилие. Ако видеше пожар, смяташе, че той
го е причинил. Ако чуеше, че някой е бил фатално прострелян в другия край на града, обсесивно
си мислеше, че извършителят е той. Обикаляше насам-натам и си повтаряше: „Човече, ти си
толкова сбъркан. Ти си лош човек." Работеше на място без изгледи за развитие, което
ненавиждаше, и се бореше със заеми. Тези фактори ескалираха нивото му на стрес, а симптомите
на ОКР се влошаваха. Стресът често засилва предизвиканата от ОКР тревожност.
Първоначално, когато Чет започна Преназоваването, казвайки си, че мислите му за насилие
са просто ОКР, неговото разстройство му отвръщаше дръзко: „О, това те притеснява? Защо? Може
би защото наистина ще го направиш." След като научи, че ОКР е биохимичен дисбаланс в мозъка,
Чет в крайна сметка успя да използва следната фраза срещу своето разстройство: „Не спори с мен
- това е просто химикал."
Предварителната представа е важна подстъпка в Преназоваването и Чет напълно разбираше
това. Гледайки филм, в който знаеше, че предстои сцена с насилие, той си казваше: „Добре, ето
тук ще се появи моята обсесивна мисъл." Когато правеше това, не го болеше толкова много.
В борбата с неговото ОКР Чет беше едновременно и прагматичен, и философски настроен.
Винаги беше искал да е 15 см по-висок - разсъждаваше той, - но знаеше, че желанието му нямаше
да го накара да порасте и можеше да се справи с това, че е нисък. Той осъзнаваше, че същото е и с
ОКР: искането няма да го пропъди, но той можеше да се научи да се справя с разстройството.
Чет откри друг начин да надделее над ОКР: всеки път, когато се появи обсесивна мисъл, той
правеше нещо мило за годеницата си - купуваше й рози или приготвяше вечеря. Винаги когато
ОКР искаше да го направи нещастен, той се стремеше да е щастлив, като направи годеницата си
щастлива.
Дълбоко религиозен човек, Чет потърси вдъхновение в Библията и откри утеха в думите:
„...защото Господ изпитва всички сърца и знае всички движения на мислите" (Паралипоменон I
28:9). Той ясно разбираше по какъв начин пасажът се отнася до него: „Бог разбира моето сърце и
знае, че съзнанието ми е объркано. Трябва да положа усилия да спра да се бичувам заради това."
Интересно е да се отбележи, че това има вековен прецедент. Джон Бъниън - британският
автор от XVII век на The Pilgrim's Progress („Напредването на пилигримите") - страда от това,
което днес познаваме като ОКР. Тъй като Бъниън е дълбоко религиозен човек (странстващ
проповедник, хвърлен в затвора за това, че проповядва без разрешително), е в истинска агония
заради предизвиканите от ОКР богохулни мисли. Той се справя с вината си - както прави и Чет -
чрез убеждението, че Бог ще е разстроен, ако той се самобичува заради фалшивите и безплодни
мисли. Заради това блестящо прозрение смятам Бъниън за баща на когнитивно-поведенческата
терапия за ОКР.
БЕЗПРИСТРАСТНИЯТ НАБЛЮДАТЕЛ
Когато се учите да Преназовавате, не е достатъчно да вдигнете рамене и да кажете: „Не съм
аз, моето ОКР е" като някой робот. Осъзнатостта е от съществено значение. Тя се различава от
простото, повърхностно възприятие, защото изисква от вас съзнателно да разпознавате и да си
отбелязвате умствено неприятното чувство, да го Преназовете като симптом на ОКР, причинен от
фалшив сигнал от мозъка. Когато чувството ви облее като вълна, трябва да си кажете: „Не мисля и
не усещам, че ръцете ми са мръсни. Истината е, че имам обсесия, че ръцете ми са мръсни." „Не
изпитвам потребност да проверя бравата; по-скоро имам компулсивен импулс да я проверя." Това
няма да накара импулса да изчезне, но ще подготви сцената за активното съпротивлявате срещу
причинените от ОКР мисли и импулси.
Можем да учим от трудовете на шотландския философ от XVIII век Адам Смит. Той
разработва концепцията за „безстрастния и добре информиран наблюдател", който по същество е
www.spiralata.net 18
„човекът вътре". Всеки от нас има достъп до този човек вътре в нас, който напълно осъзнава
чувствата и ситуацията ни, но въпреки това е способен да приеме ролята на зрител или
безпристрастен наблюдател. Това е още един начин за разбиране на осъзнатостта: тя подпомага
способността ни да си водим умствени бележки, например: „Това е просто ОКР."
При Преназоваването вкарвате в действие Безстрастния наблюдател - понятие, което Адам
Смит използва като централна характеристика на книгата си The Theory of Moral Sentiments
(„Теория за нравствените чувства"). Той дефинира Безстрастния наблюдател като способността да
застанеш извън себе си и да се наблюдаваш в действие, което по същество е същото умствено
действие като древната будистка концепция за осъзнатостта. Хората с ОКР използват
Безстрастния наблюдател, когато направят крачка встрани и си кажат: „Просто мозъкът ми
изпраща фалшив сигнал. Ако променя поведението си, в действителност променям начина на
функциониране на мозъка си." Вдъхновяващо е да наблюдаваме как хората с ОКР се придвижват
от повърхностно разбиране на своето разстройство към дълбока осъзнатост, която им позволява да
преодолеят страховете и тревожността си, умствено да организират реакциите си, да сменят
скоростите и да променят поведението си. Този процес е основата на преодоляването на ОКР.
След като пациентът с ОКР научи поведенческата терапия и категорично реши да промени
реакциите си на натрапливата, болезнена мисъл, като не изпълнява някакво патологично действие,
на сцената излиза волевата решителност: „Няма да си мия ръцете. Вместо това, ще се упражнявам
да свиря на цигулка." В началото обаче човекът е обзет от страх и ужас, а дори и от катастрофични
мисли, например: „Но пък цигулката ми ще се замърси..."
Адам Смит разбира, че запазването на гледната точка на Безпристрастен наблюдател в
болезнена ситуация е трудна работа, изискваща по неговите думи „крайни и изключително
изтощителни усилия". Защо? Защото фокусирането върху полезното поведение, когато мозъкът ви
бомбардира с разсейващи ви съмнения и разстройващи умствени аберации, изисква неимоверни
усилия.
Разбира се, изпълняването на компулсивното поведение многократно, ad nauseum също е
изтощително. Това обаче е изтощение без положителна отплата. Когато се обръща внимание на
Безстрастния наблюдател, когато действието се извършва съзнателно, това има голямо значение за
начина, по който мозъкът функционира. То е и ключът към преодоляването на обсебването му.
Това показват нашите научни изследвания в Калифорнийския университет в Лос Анджелес.
КОЙ ОТГОВАРЯ ТУК?
Ще има моменти, когато болката е прекалено силна, а нужните усилия - твърди смазващи, и
вие ще се предадете и ще извършите компулсивния акт. Мислете за това като за малка крачка
назад. Казвайте си, че следващия път ще победите. Както се изрази Джереми, човек с ОКР: „Дори
когато се проваляш, успяваш - стига да упорстваш. Стига да се заемеш с този враг, ОКР, с пълна
осъзнатост."
Студентката по философия Ана описа как е използвала стъпката на Преназоваването в
борбата с обсесията, че приятелят й (вече съпруг) й изневерява. Макар да знаеше, че страховете й
са безпочвени, тя го бомбардираше с въпроси за миналите му връзки, дали е разглеждал някога
порнографски списания, какво е пил и колко, какво е ял и къде е във всяка минута от деня.
Непрекъснатите й разпити почти довели до раздялата им. Ана си спомня: „Първата стъпка, когато
започнах да покорявам своето ОКР, беше да преназова мислите и импулсите си. Втората стъпка
беше да ги припиша на разстройството. В терапията ми двете стъпки вървяха ръка за ръка. На
интелектуално равнище знаех, че ОКР е химически проблем в мозъка ми и че усещанията, които
този проблем създаваше, са просто безсмислени негови странични ефекти. Въпреки това едно е да
го знаеш на интелектуално равнище, друго е да можеш да кажеш - когато си във вихъра на
обсесивно-компулсивен пристъп, - че това, което чувстваш, всъщност само по себе си изобщо не е
важно. Дразнещото по отношение на ОКР е, че когато го имаш, притесненията, импулсите и
обсесиите ти изглеждат като най-важното нещо на света. Отстраняването от тях за достатъчно
дълго време, за да ги идентифицираш като генерирани от ОКР, не е малък подвиг."
В началните етапи на научаването да преназовава, приятелят на Ана - Гай, непрекъснато й
напомнял, че обсесиите й са „просто ОКР", но невинаги можел да я убеди. С течение на времето и
с практиката тя станала по нейните думи „доста добра в разпознаването какво е ОКР и какво -
„истинско" притеснение или тревожност". „В резултат често мога да избягвам да се поддавам на
ОКР, когато атакува. Вече не се дистресирам всеки път, когато някаква обсесивна мисъл навлезе в
www.spiralata.net 19
съзнанието ми. Често мога да погледна отвъд нея и да си кажа: „Нали разбираш, няма да има
никаква полза да се разстройваш заради тази мисъл. Изживяла съм това и преди, за да си позволя
да бъда подлъгана от номерата на ОКР' Когато правя това, то ми позволява да постигна известно
спокойствие и удовлетворяваща откъснатост." Ана открила, че натрапливата мисъл - или поне
силната тревожност, която я заобикаля - се разсейва, обикновено в рамките на 15 до 30 минути.
За Доти, която имаше обсесия, че синът й ще загуби зрението си и която измисли фразата
„Не съм аз, моето ОКР е", Преназоваването беше от най-голяма помощ в борбата с компулсията.
„Не разсъжденията, разпознаването и казването: „Всичко е наред, това е просто мисъл -
единствено и само мисъл." През повечето дни това ми върши работа. Някои дни е истинска борба.
Твърдя, че хората с ОКР винаги ще имат ОКР, освен ако не открият някакво магическо хапче."
Както обаче ще научите от историите в цялата книга, психичната сила, която получавате, докато
се борите с вашето ОКР, никога не може да бъде получена чрез някакво „магическо хапче".
Джак, който миеше ръцете си, е търсил такова магическо хапче. „Това е Америка. Вземаш
хапче и животът ти ще бъде чудесен; отново ще си пълноценен човек: по-настъпателен или по-
мил, или по-слаб, или каквото и да е." Когато обаче медикаментозното лечение не накарало
неговите ОКР симптоми да заглъхнат, а страничните ефекти от лекарството станали твърде
притеснителни, той се насочил към когнитивно-поведенческата терапия. За него първата стъпка в
Преназоваването беше да признае абсурдността на миенето на ръцете и да се убеди, че това не е
логично. Когато си беше у дома, се миеше почти непрекъснато, но когато беше навън, не
изглеждало толкова важно да се мие. „В поведенческата терапия си помислих: „Чакай малко.
Отиваш и ресторант за бързо хранене и не си миеш ръцете, след това им даваш пари или те ти
връщат ресто и нищо лошо не ти се е случило досега. Ако пък използваш техните тоалетни, за да
си измиеш ръцете, е трудно да излезеш, без да пипнеш дръжката." Джак нямаше мръсни ръце: той
имаше ОКР и започваше да използва рационалния си ум, за да го преодолее.
Барбара, която имаше обсесии за г-н Кафе, говореше за осъзнатостта като инструмент, който
й е помогнал да преназовава. „Като се поставях в преднамерено осъзнато състояние, докато
проверявам, можех да се отдалеча от мястото на компулсията, ако не със сигурността, че
електрическият уред е изключен, поне с реалното, непоклатимо познание, че проверката е
направена. Освен това се научих да си казвам, когато се чувствам ужасно несигурна, че примерно
печката е изключена: „Това не съм аз, моето ОКР е. Болестта е това, което ме кара да се чувствам
несигурна. Макар да имам чувството, че печката не е изключена, съм я проверила напълно
осъзнато и би трябвало да вървя по пътя си. В крайна сметка тревожността отслабва и след 15
минути ще се чувствам още по-сигурна, че тя е изключена." Ако имате проблеми с компулсии за
проверяване, обърнете специално внимание на описанието на Барбара. Това е отличен съвет как да
правите проверките по начин, който ви подготвя да се справите с компулсивните импулси.
Лара, която има ужасяваща обсесия за ножове, се научи да си казва: „Лара, това е просто
обсесия. Това не е реалността. Уплашена си, защото изглежда толкова ужасяващо и невероятно.
Това е разстройство като всяко друго." Разбирането, че ОКР е заболяване и че обсесиите са
фалшиви сигнали без никаква истинска сила или значение, „намалява тяхната власт и ефект" -
научи Лара. Обсесиите не превземат волята ви. Винаги можете да контролирате - или поне да
модифицирате - реакциите си на тях.
Джени развила продължителна обсесия от ядрено замърсяване, докато работела в бившия
Съветски съюз. Когато научи, че има биохимичен проблем в мозъка си, тя каза: „Това намали
донякъде бремето. Винаги съм била толкова гневна на себе си. „Как може да си толкова силна и да
имаш успех в толкова много области на живота си и въпреки това да имаш този проблем?" Винаги
съм чувствала, че изцяло аз съм си виновна, защото не можех да се подложа на психоанализа.
Никога не можех да вляза там, вътре, и да открия какво ме притеснява или да намеря правилната
мантра, правилния психиатър, правилното каквото и да е." Днес, когато има обсесивно-
компулсивен пристъп, тя си говори, казвайки си: „Е, знам какво е това." И обикновено успява да
продължи пътя си.
Робърта, която има обсесията, че е блъснала някого, докато шофира, каза: „Пак имам
нежеланата мисъл, но тя вече е контролируема. Днес, като мина по някоя неравност на пътя, си
казвам, че е просто бабуна. Мисълта, че съм блъснала някого, просто е погрешно съобщение. Тя е
ОКР - това не съм аз! Опитвам се да не поглеждам назад и да не се връщам по пътя. Принуждавам
се да продължа напред. Вече не се страхувам да шофирам. Разбирам, че ако обсесивната мисъл се
www.spiralata.net 20
появи, знам, че съм в състояние да се справя с нея. Когато се фрустрирам, дори си казвам на висок
глас: „Това не съм аз, това е моето ОКР." А след това си казвам: „Окей, Робърта, просто
продължавай напред."
Джереми, амбициозен млад сценарист, до голяма степен се е разделил с ОКР след 8-месечна
поведенческа терапия. Днес той казва: „Продължавам да изпитвам тревожността на свободата.
Боли, но това е цената, която трябва да платя, за да съм свободен човек."
Още от детството си Джереми бил смазан от компулсии за докосване и проверяване, които
изпълнявал безусловно, страхувайки се, че член на семейството ще умре, ако не го направи и че
Бог ще го „анатемоса в ада". Домът му станал „стая за изтезания" с ритуали. В юношеството си
той искал да избяга с помощта на алкохола и дрогата. В по-зряла възраст се отървал от пиенето с
помощта на Анонимните алкохолици, но започнал да има обсесии, че това, което е хапнал,
съдържа алкохол, независимо дали е полуготово ястие с ориз, или нещо също толкова
безсмислено. Логиката не играела никаква роля.
В спортния салон той си представял, че някой е консумирал алкохол или дрога, преди да
докосне лостовете и тежестите, и че Джереми по някакъв начин ще ги абсорбира. В обществени
тоалетни бил завладяван от мисълта, че пияница е повръщал в тоалетната чиния точно преди той
да я използва и чрез някакъв магически пренос алкохолът ще навлезе в организма му. Умствено и
емоционално Джереми беше изтощен от справянето с обсесиите и компулсиите. Когато дойде за
пръв път в Калифорнийския университет в Лос Анджелес, за да потърси помощ, каза: „Чувствам
се така, сякаш съм преминал през джунглата във Виетнам."
По време на терапията Джереми винаги носеше малък бележник със спирала, в който беше
написал Каудално ядро. Това е частта от мозъка, която не филтрира правилно ОКР мислите. Това
беше неговото непрекъснато напомняне, че има проблем със строежа на мозъка, че има ОКР. То
му помогна да не забравя, че трябва да отблъсква обсесивните си мисли с помощта на психичната
си сила. „След като болката получи име - сподели той, - вече не е толкова силна." Воденето
наумствени бележки в крайна сметка накара филтриращата система на мозъка му да започне да
работи по-добре.
По-рано споменах подстъпката на Преназоваването - Очакване. Другата подстъпка е
Приемането. Джереми стана много умел и в двете. Преди терапията той бе живял в страх, че ще го
хванат в някакъв въображаем подъл акт и ще бъде уволнен като нощен пазач. С помощта на
поведенческата терапия той можеше да си каже: „Голяма работа. Никой не е идеален. Да ме
уволнят. Ще си намеря друга работа. Кой е най-лошият сценарий? Ще ям в кухни за бедни. Ето,
Джордж Оруел го е направил и е написал страхотна книга за това: Down and Out in Paris and
London („На дъното в Париж и Лондон")." А ако наистина е имало „забранен" алкохол в нещо,
което е изял, си казваше: „Просто пропуск. Не е преднамерено." Никаква вина. Никакви
обвинения.
След като се беше освободил от симптомите на ОКР, Джереми имаше реакция, която е често
срещана. „В продължение на дълги години ОКР управляваше и всъщност беше животът ми. Не
мислех за почти нищо друго. Всъщност скърбях за своето ОКР." Този период на скръб обаче беше
кратък и скоро Джереми започна да изпълва вакуума с положителни, здравословни дейности.
РЕЦЕПТА: ДЕЙСТВИЕ
Да се научите да преодолявате ОКР е като да се научите да карате колело. След като го
направите, никога не го забравяте, а ставате все по-добри с практикуването. Ще падате, но трябва
да се качите отново на колелото. Ако се откажете, никога няма да се научите. Повечето пациенти
откриват, че в началото им помага да имат помощни колела на велосипеда. Точно тук е мястото на
медикаментозното лечение. В комбинация с поведенческата терапия, за лекарствата е доказано, че
водят до 80-процентна успеваемост.
Голямата част от тези, които не реагират на тази терапевтична комбинация, го правят,
защото се деморализират и се отказват. От съществено значение е никога да не изпълнявате
компулсивното действие и да си казвате: „Не мога да не го направя. То е по-голямо от мен."
Нормално е да се чувствате премазани от компулсията и дори да действате въз основа на нея, ако
се налага, стига да си напомняте: „Това е компулсия. Следващия път ще се боря срещу нея."
Пасивността е вашият враг. Активността е ваш приятел. Най-големият враг е скуката. Ако
имате нещо друго, което наистина трябва да свършите - нещо много по-важно от безсмисления
ритуал - това е страхотен мотиватор. Хората, които нямат нищо за правене, може да не успеят да
www.spiralata.net 21
развият умствената и емоционалната сила, за да сменят скоростите в мозъка си и да се придвижат
към по-положително поведение. Ако имате работа, може да я загубите, връщайки се у дома, за да
проверите бравата още веднъж, така че ще сте много по-мотивирани да се вземете в ръце. Когато
се вземете в ръце, лекувате своето ОКР. Безделието наистина е работилницата на дявола. Ако не
работите, може да откриете доброволческа работа, важното обаче е да се поддържате заети.
Уверете се, че имате нещо полезно за правене. Ако сте полезни, това ще засили самоувереността
ви и ще ви мотивира да се подобрите, защото другите се нуждаят от вас. Това е от огромна помощ
и за стъпката Префокусиране.
Някои хора са прекалено депресирани, за да работят. Депресията често, но невинаги върви
ръка за ръка с ОКР. Ако режимът на съня ви е радикално променен и многократно се събуждате
нощем; ако не се храните правилно и отслабвате; ако нямате достатъчно енергия и имате сериозни
мисли за самоубийство, може да страдате от тежка депресия. Ако е така, задължително трябва да
потърсите лекар.
Както сте научили, действието въз основа на компулсия носи само моментно облекчение,
следвано много скоро от още по-интензивна натраплива мисъл или импулс, а това е истински
порочен кръг.
След като съм лекувал около хиляда души с ОКР, откривам, че едно от най-изумителните
неща по отношение на разстройството е, че хората продължават да са шокирани от чувството си,
че има нещо ужасно сбъркано: че печката не е изключена или нещо друго, без значение колко
пъти дневно тази мисъл им се натрапва. След известно време те ще свикнат например с
електрошок, но никога няма да свикнат с тези страхове и импулси на ОКР. Именно затова
осъзнатостта, умственото водене на бележки са толкова важни. На първата стъпка, Преназоваване,
засилвате прозорливостта си. Наричате обсесията обсесия, а компулсията - компулсия.
НЕ ГУБЕТЕ РЕШИМОСТ
След Преназоваването МНОГО пациенти питат: „Защо, по дяволите, това продължава да ме
притеснява?" Прави го, защото това е проблем с мозъчното функциониране. Борбата не е да
накарате чувството да си отиде, а да не се поддавате на чувството. Емоционалното разбиране
няма да накара симптомите на ОКР магически да изчезнат, но когнитивно-поведенческата терапия
ще ви помогне да управлявате страховете си. Ако не се предадете през първите няколко седмици
на самонасочваната терапия, ще сте се сдобили с инструментите, от които се нуждаете. Ще сте
станали по-силни от своето ОКР. Овладяването на тези терапевтични умения е все едно да
разполагате със спортни уреди в главата си: то ви прави по-силни. ОКР е хронична болест. Не
може да избягате от нея, не можете да се откупите, но можете да се съпротивлявате.
Пациентите често ми казват: „О, ако можеше някой да ми пере дрехите винаги, когато
почувствам, че те трябва да бъдат прани отново и отново..." Те си мислят, че това ще победи ОКР.
Много сериозно бъркат. Спомняте ли си Хауърд Хюс? Той прави точно това и вижте докъде е
стигнал. ОКР е неутолимо. Не можете да изпълнявате компулсивното действие определен брой
пъти или някой друг да го прави вместо вас, за да стигнете до чувството: „Достатъчно." Колкото
повече го правите, толкова повече се влошава, независимо колко пъти перете дрехите си или
наемате някого да ги пере вместо вас. Отдаването на ОКР е предаване пред ОКР. То влошава още
повече нещата!
В Howard Hughes: The Untold Story („Хауърд Хюс: неразказаната история") Питър X. Браун и
Пат Броуск дават още доказателства, че обсесията на Хюс с микроби и замърсяване го кара да
действа ирационално. Днес знаем, че действията му единствено са влошавали симптомите. В един
период от живота си Хюс кани всяка седмица приятелите си - фигури от подземния свят като Лъки
Лучано и Бъгси Сийгъл, на вечеря. Тъй като е обсебен от идеята, че гангстерите имат микроби, той
държи в килера специален порцеланов сервиз за тези случаи. Порцеланът може да се използва
еднократно. Веднъж Хюс дели къща в Лос Анджелес с Катрин Хепбърн и Кари Грант. Една вечер,
след като налетял на икономката, разбивайки чиниите с вечерята, Хепбърн го конфронтира: „Това
е глупаво! Хората не могат да разпространяват микроби по този начин." Хюс не е убеден. Нещо
повече: той казва на Хепбърн: „Като жена, която се къпе 18 пъти дневно, не мисля, че ти си в
позицията да спориш с мен."
Възможно е и Хепбърн да е била засегната от ОКР. Знаем, че не е необичайно хората с ОКР
да са привлечени един от друг. Първо, утешаващо е да откриеш някого, който разбира агонията,
който чува вътрешния глас да пита: „Защо правя всички тези странни неща?" Хората с ОКР знаят,
www.spiralata.net 22
че правят неща, които са малко странни. Следователно може да е утешително да знаеш, че има и
други, които ги правят. В Калифорнийския университет в Лос Анджелес започнахме първата
поведенческа терапевтична група за хора с ОКР в страната. Тя продължава да се среща всяка
седмица в университета; това е място, където хората с ОКР се чувстват свободни да разкриват най-
странните си мисли и поведения и да разменят самотерапевтични техники, които може да са
разработили самостоятелно (методът на четирите стъпки позволява голямо лично творчество).
Първоначално имаше някои притеснения, че тези сесии може да се окажат непродуктивни, тъй
като в някои добронамерени групи за подкрепа на жертви участниците влизат в нещо като
състезание по въпроса кой е страдал най-много. Освен това няколко пациенти изразиха пред мен
страха си, че чрез силата на внушението може да развият нови симптоми като капак на
съществуващите. Нито един от тези страхове не се потвърди през близо десетте години, откакто
групата се среща.
Един от многото успешни случаи в групата на хора с ОКР е този на Доминго - някогашен
водопроводчик, който сега е самоук търговец на произведения на изкуството. Доминго, който бил
диагностициран с ОКР в родното си Мексико, беше „минал целия път до дъното на ямата ОКР",
когато дойде в университета за лечение. За 15-годишен период симптомите му включвали къпане
по пет и повече пъти дневно, страх от къпане, ритуали по проверяване и хранене и - което е най-
странно - обсесия, че към ноктите на ръцете му са прикрепени ножчета за бръснене. Последната
натрапливост беше довела до нежеланието му да носи определени дрехи, включително любимото
рокерско кожено яке, от страх, че ще ги нареже на парчета с въображаемите си нокти-ножчета за
бръснене. „Не мога да докосвам бебета - казваше той. - Те са толкова деликатни. Кучето ми - играя
си с него, но не мога да пипам лицето му, очите от страх да не го порежа." Когато Доминго и
съпругата му се любели, се въздържал да я докосва, особено гръдния й кош. Както каза по онова
време: „Мисля, че ще я порежа. Продължавам да мисля, че ножчетата са по мен и ръката ми
започва да трепери, мускулите ми се стягат и трябва да се отдръпна. Очите ми виждат, че няма
ножчета, но съзнанието ми не желае да го повярва. И трябва да я питам: „Ти добре ли си? Нараних
ли те?"
Благодарение на терапията той научи основната истина: „Трябва да си по-силен от ОКР -
физически и психически. Ако не си, то ще те изяде жив. Ще те повали на леглото и ще си изгниеш
там." През повечето дни, когато е обзет от компулсия да се мие или да проверява, той успява да си
каже: „Това не е реално. Трябва да спреш. Имаш работа, която трябва да се свърши."
Доминго се кара да избира: „Ще слушам ли това ОКР, или ще си гледам живота и ще изпера
прането? Казвам си: „Ще боли наистина силно, но трябва да продължа." Затварям очи, поемам
дълбоко дъх и просто го изживявам - просто бутам максимално силно."
Тъй като е способен да види много ясно разликата между нормалното поведение и
обсесивно-компурсивното поведение, той е в състояние да се вземе в ръце, като се фокусира върху
реалността. Напомня си, че красива жена е избрала да бъде негова съпруга и че тя вижда нещо
специално в него. „Погледни какво си постигнал - казва си той. - Това е реалността, за която
трябва да се държиш. Трябва да спреш тази мисъл веднага. Трябва. Ако не я спреш, тя ще те
надвие и тогава какво?" Доминго знае, че ако се поддаде на компулсията или на мисълта, тя ще се
върти отново и отново в мозъка му, изпивайки енергията му и прахосвайки времето му. Той
нарича това „мозъчен клуп".
Освен това знае, че дори ако неговото ОКР никога не се излекува, той сега има надмощие.
„Преди не можех да преброя компулсиите. Една си отиваше, друга се настаняваше на нейно място.
Днес знам срещу колко се боря. Преди нападаха отляво и отдясно. Бях смазан. Днес знам откъде
ще ме сполети. Готов съм. Не слушам моето ОКР, защото знам, че е фалшиво. Бързо им обръщам
гръб."
КАЖЕТЕ ГО НА ВАШИЯ ДИКТОФОН
Друг редовен посетител в групата за ОКР пациенти е Кристофър - набожен млад католик,
който повече от пет години се бори с богохулни мисли, породени от неговото ОКР. Болестта на
Кристофър достигнала кризисна точка по време на поклонническо пътуване до европейски храм,
известен като място, за което се съобщават множество появявания на Дева Мария. Макар че
заминал да търси духовно обогатяване, за негов ужас се оказал един ден в малка църква,
мислейки: „Дева Мария е кучка." Дълбоко натъжен и засрамен, той рухнал на земята и заплакал.
Когато се върнал у дома, тези богохулни мисли се трупали една върху друга. Започнали да го
www.spiralata.net 23
спохождат мисли, че светената вода е „лайняна", че Библията е „лайняна книга", църквите -
„лайняни сгради". По време на месата си представял светите статуи голи. В окупирания му от ОКР
мозък свещениците станали „негодници". Просто гледката на църква го карала да потръпва.
Напълно отчаян, Кристофър влязъл в психиатрична болница, където бил диагностициран
като параноиден психотик и разпитван дали е „обладан от духове". Минали две години, докато
бъде правилно диагностициран като страдащ от ОКР.
Кристофър е един от пациентите, които са установили, че използването на повтарящи се
записи е полезен инструмент в изпълняването на стъпката Преназоваване. Тази проста и ефек-
тивна техника е разработена от д-р Пол Салковскис и д-р Айзък Маркс в Англия. Всеки може да я
практикува у дома. Нуждаете се единствено от телефонен секретар, настроен на интервали (от 30
секунди, 60 секунди и три минути, касетофон и слушалки. Идеята е да запишете обсесията,
повтаряйки мисълта отново и отново, и след това да я слушате многократно, може би 45 минути
наведнъж. Записът ще се върти отново и отново, така че няма нужда да превъртате.
Кристофър препоръчва записването на сложните обсесии йод формата на кратък разказ,
преди да ги запишете на диктофон, създавайки сценарий, в който предизвикващите ужас по-
следствия действително се случват. Например: „Ако имате скрумульозни и религиозни обсесии,
накарайте Бог да ви умъртви и да ви хвърли в огньовете на ада. Ако обсесията ви е за извършване
на престъпление, накарайте полицията да ви арестува и да ви осъдят да прекарате остатъка от
живота си в затвора. Ако се страхувате от мръсотия и микроби, напишете сценария така, че да
паднете в кална яма или да се заразите от смъртоносна, разпространявана от микроби болест и да
умрете. Важното е да направите така, че обсесията да изглежда възможно най-глупава и
смехотворна." По скала от 1 до 10 пускането на записа би трябвало да предизвиква тревожност в
началото на 45-минутна сесия в рамките на 5 или 6.
Друга насока от Кристофър: „Аз предпочитам да използвам един от онези огромни
касетофони. Открил съм, че с малките уреди често съм изкушен да стана и да върша разни неща,
защото е много лесно да ги носиш със себе си. Това не е особено ефективно за поведенческа
терапия. Огромният касетофон някак си те кара да седиш и да не мърдаш." Когато уединението е
важно, разбира се, че може да използвате слушалки.
Идеята за непрекъснатото повтаряне на записа е да се създаде тревожност, която ще достигне
своя пик и след това ще заглъхне. Човекът слуша записа може би два пъти дневно в продължение
на няколко дни, дори седмица. „В крайна сметка - обещава Кристофър - ще стигнете до точката, в
която няма да понасяте дори да го чуете не защото предизвиква тревожност, а защото е твърде
скучен. Именно затова върши работа." От полза е - вярва той - да водите дневник на нивото си на
тревожност на 10-15-минутни интервали. След като минат няколко дни и нивото на тревожност
спадне на 0, е време да презапишете сценария, този път с език, предизвикващ по-силна
тревожност, и след това да направите нов запис, работейки върху записа с предизвикващите най-
силна тревожност аспекти на обсесията.
Кристофър предупреждава: „Не очаквайте, че след тези сесии вече няма да имате
натрапливата мисъл. Просто ще ви е по-лесно да я пропъдите от съзнанието си и в крайна сметка
тя би трябвало да избледнее."
Преди поведенческата терапия Кристофър имал буквално дузини обсесии, включително
мисли за насилие с летящи ножове. „Имах тези ужасни, диви кризи, при които вземах възглавница
и силно удрях лицето си в нея, крещях с все сили, биейки възглавницата или дивана. ОКР беше
толкова тежко. Беше ужасно." Първоначално работата върху неговата тревожност с повтарящия се
запис не беше лесна. „Имаше моменти, когато тревожността ме пронизваше през тялото толкова
силно, че се чувствах така, сякаш съм жена, която ражда... толкова болка. Потях се, ръцете ми чак
до раменете трепереха. Това вече не се случва."
„МИЛО ДНЕВНИЧЕ"
Като част от когнитивно-поведенческата самотерапия насърчавам пациентите да водят
дневник на напредъка си. Кристофър, ревностен изпълнител на тази задача, казва: „Открил съм, че
винаги когато се възстановя от някой обсесивно-компулсивен симптом, естествената тенденция е
този симптом да бъде изхвърлен в дъното на съзнанието ми или забравен. Разбира се, това е целта,
но когато забравите всеки симптом, обикновено забравяте и напредъка си." Без писмения архив,
убеден е той, пътят към възстановяването е „като пътуване през пустинята, като вървите само
заднешком и заличавате отпечатъците от стъпките си с ръка. Все едно винаги сте в началната
www.spiralata.net 24
точка". Най-важното е да очертавате напредъка си, да записвате усилията си в поведенческата
терапия. Може да е кратко и просто. Не е нужно да е с голямо въображение и сложно.
Кристофър използва и Безпристрастния наблюдател при Преназоваването. Той предпочита
да го нарича „моя рационален ум". Например: „Рационалният ми ум казва, че това не е вярно. Това
е реалност, а онова не е. Ще следвам съвета на рационалния си ум." Това е напълно легитимен и
точен алтернативен термин. Именно воденето на умствени бележки е важното, а не как наричате
процеса на наблюдението на психиката.
Мислете за Безстрастния наблюдател като за средство за дистанциране на вашата воля от
ОКР. С други думи, създайте зона на безопасност между вътрешния си дух и нежелания,
натраплив импулс. Вместо да реагирате на импулса механично, безмисловно, си представяте
алтернативи. Както ще научите по-нататък, е добре да имате някои алтернативни поведения,
скрити в ръкава си, за да сте готови, когато се появи силната болка. Както казваше Доминго: „Това
нещо, ОКР, е дяволски умно. Трябва да си непрекъснато нащрек, за да го победиш."
Пациентите често откриват, че един симптом изчезва единствено за да бъде заменен от друг.
Същевременно новият симптом винаги е по-лесен за контролиране, отколкото този, който е
отдавна вкоренен. Без терапия ОКР просто ще ви победи и ще се предадете. Очаквайте: бъдете
готови отрано да се съпротивлявате и ще бъде далеч по-безболезнено.
ХЮС: ОТВЪД ЕКСЦЕНТРИЧНОТО
Тази болест, ОКР, се проявява по начини, които придават нов смисъл на думата
„ексцентрично". Да разгледаме още веднъж случая на Хауърд Хюс. Той стига дотам, че да
измисли теория и да я нарече „обратен поток на микробите". Когато най-близкият му приятел
умира от усложнения от хепатит, Хюс не може да си наложи да изпрати цветя на погребението,
защото се страхува в контролираното си от ОКР съзнание, че ако го направи, вирусите на хепатита
някак ще си проправят път обратно към него. Освен това Хюс компулсивно седи в тоалетната:
веднъж прекарал 42 часа, неспособен да се убеди, че е приключил със задачата. Това не е толкова
рядък симптом на ОКР и аз съм лекувал доста такива случаи. Когато са готови да се подобрят, те
казват: „По-скоро бих се изходил в панталоните си, отколкото да прекарам там още една минута."
Разбира се, никой никога не се е изхождал в долното си бельо.
Безсмисленото повторение е друг често срещан симптом, от който Хюс страда. Пилот,
прелетял цялата страна, Хюс веднъж се обажда на помощника, за да вземе метеорологичните
карти на Канзас Сити, преди да отлети. Той не иска тези карти само веднъж. Макар че получава
информацията, от която се нуждае за полета още първия път, я иска 33 пъти, повтаряйки един и
същ въпрос. След това отрича, че го е правил.
Когато ме интервюираше за книгата си за Хюс, Питър Браун попита: „Защо не е можел да го
спре - толкова блестящ човек като него?" Голямата интелигентност няма нищо общо с това. Хюс
имал чувството, че нещо наистина лошо ще се случи, ако не повтори въпроса 33 пъти. В този
случай катастрофичната мисъл може да е била, че самолетът ще се разбие. Вероятно планирал да
зададе въпроса само 3 пъти - за да потуши предизвиканата от ОКР тревожност, - но на третия път
не сложил ударението върху правилната сричка или нещо също толкова абсурдно и затова се
почувствал принуден да го задава 33 пъти. Ако не го направел правилно, можело да се наложи да
го зададе и 333 пъти. Този тип симптоми са често срещани при тежките форми на ОКР. Фактът, че
той е отрекъл повторенията, сочи, че се е чувствал унизен от това, че трябва да извършва
компулсивното действие.
Докато изпитвал самолет амфибия, Хюс настоял да кацне в бурна вода 5116 пъти, макар че
мореходността му отдавна била доказана. Той просто продължавал отново и отново и никой не
можел да го спре. Когато този инцидент е публикуван в по-ранните биографии на Хюс, се
обяснява чрез потребността на Хюс от контрол. Други неща от живота му се изплъзват от контрол
по онова време, сред тях и богатството му. Това може да е част от обяснението на поведението му,
но аз съм убеден, че отговорът е по-малко свързан с дълбоки емоционални фактори и че Хюс
нямаше да се държи по този начин, ако не страдаше от ОКР.
СЛУЧАЯТ С ЛЕТЯЩИТЕ КЛАМЕРИ
Джош имал цял спектър от ексцентрични симптоми на ОКР. Един от тях бил страхът, че е
блъснал нечие бюро в офиса и това е било причина кламер да попадне в чашата с кафе на
злочестия колега. В най-лошия сценарий на Джош колегата след това щял да изпие кафето и да се

www.spiralata.net 25
задави с кламера. Е, Джош знаел, че вероятността е едно на милион кламер да падне в нечия чаша
с кафе, но въпреки това не можел да изкара тази мисъл от съзнанието си.
След това развил обсесията, че е ожулил паркирана кола, докато шофира, и правейки това, е
откачил орнамент на капака на двигателя или някоя хромирана лайстна. След това си представял:
„Човекът си шофира към дома по магистралата и тази част пада и убива шестима." Стигнал дотам,
че да запаметява регистрационните номера на всички коли, които редовно паркирали па улицата,
където живеел, така че да може да проверява всеки ден, за да се увери, че са си там непокътнати и
всичко е наред. Той обаче бил непрестанно тормозен от притеснения за колите, с които може да е
влязъл в контакт през деня, но няма да може да проследи. Веднъж шофирал напразно два часа, за
да проследи кола, на която нанесъл въображаема щета.
Друг път летял до Сейнт Луис по работа, върнал се обратно в Лос Анджелес, след това
моментално се завъртял и отлетял обратно за Сейнт Луис, твърдо решен да открие колата, чийто
орнамент върху капака си въобразил, че повредил.
Джош знаеше, че нито едно от тези действия няма смисъл, но освен това спомена - а това
показва дълбоко прозрение за ОКР, че понякога, когато се занимава с особено досаден бизнес про-
блем, установявал, че компулсиите му (колкото и да са неприятни) имат способността да го
забавляват. В много стресиращи моменти той буквално предпочитал да изпълнява компулсивно-то
действие, отколкото да мисли за онова, което би трябвало да върши на работното си място. По
същия начин Хауърд Хюс може би е използвал компулсията си като излаз. Първо, имало я тръп-
ката от приземяването със самолета амфибия, но скоро около нея се развила компулсия. Без
поведенческа терапия, която ви учи как да се съпротивлявате на тези импулси, те могат да
ескалират в цикъл, който не може да се спре. Урокът е: ако оставите емоциите си да се
прикрепят към обсесивно-компулсивното поведение, то лесно може да излезе от контрол.
По същия начин Джош имаше рецидиви по време на терапията, защото по собственото му
признание отпускал гарда си, когато неговите ОКР симптоми били примерно 80% заглъхнали.
Вследствие на това той се бори със симптомите си в продължение на няколко години, без да
загърби напълно този дявол, ОКР, прилагайки метода с четирите стъпки само на нивото,
достатъчно, за да го отведе до равнище на комфорт, с което може да живее. А после, във времена
на стрес, неговото ОКР избухва с пълна сила. Джош осъзнава, че на практика мозъкът му търси
нещо пакостливо, което да прави през цялото време, когато той го оставя да бездейства. Умствено
той позволяваше на ОКР да лежи в засада, без да го атакува достатъчно настоятелно.
Това, което трябваше да си казва, е, че като изпълнява компулсивния акт, той единствено се
уверява, че ще последва нова компулсия, че способността му да функционира ефективно ще
намалее, а нивото му на стрес ще се повиши рязко. Трябваше да е смел, да конфронтира своето
ОКР и да си пробие път напред, заобикаляйки го. В този случай е вярно, че страхливецът умира
хиляда пъти преди смъртта си, а храбрецът се бори с ОКР във всеки миг!
Теорията на Хауърд Хюс за обратния поток на микробите е подобна на обсесия, описана от
Джени - жена с професия5 в началото на 30-те си години с отдавнашна ангажираност в проблемите
на екологията и околната среда. Докато работела за американска държавна агенция в Москва, тя
развила обсесията, че радиацията може да се разпространи и да се „залепва" за вещите. Това било
само няколко години след ядрената катастрофа в Чернобил, така че - както е при много обсесивни
мисли - имало някакъв елемент на логика. Същевременно разсъжденията на Джени били напълно
нелогични. „Когато хората идваха от Киев или от Чернобил, се притеснявах, че просто ще ръсят
радиация, която ще замърси вещите ми. Всякаква логика за физиката на радиацията, която се
опитвах да си внуша, не работеше. Беше някакъв базисен страх от заразяване."
Това, което винаги я притеснявало, било, че на свой ред тя ще замърси другите. Започнала да
държи отделно в гардероба тези дрехи, които могат да се носят, когато е с приятели. Това били
дрехите, които никога не носела около някого, който е бил близо до Чернобил. Трябвало да
изхвърли определени документи. „Изхвърлях напълно нормални неща, защото смятах, че са
замърсени. Не исках хората да ги извадят от боклука, затова ги късах, за да станат неизползваеми."

5 В англоезичния свят „професия" е занятие, основано на специализирано висше образование, чиято цел е да
осигурява обективна информация, съвет и услуга на другите хора срещу пряко и определено заплащане, напълно
отделно от очакването за някаква друга бизнес изгода. - Б.пр.
www.spiralata.net 26
Започнала да се страхува да се обади у дома, да не би „радиацията" някак си да протече по
телефонните линии.
ЕДИН ТРУПА, ДРУГ ТЪРКА
По отношение на формата и съдържанието на ОКР със сигурност е възможно житейските
преживявания на човека да играят роля, особено в съдържанието на ирационалните му мисли.
Много от моите пациенти вярват в това. Например Джени се чуди дали не е възможно да е била
повлияна подпрагово от филм за бомбардирането на Хирошима, който гледала по телевизията,
когато била на 12 години. Тя още си го спомня много живо: „Не можех да спя. Непрекъснато си
мислех за изгорели ръце, които се протягат изпод възглавницата ми, и за лица с изгоряла,
провиснала кожа, които ме зяпат."
Първите обсесивни мисли на Джени - чувствала се принудена да казва на хората неуместни
неща - датират от ранното й детство. През юношеството ОКР било чудовище, което наистина я
владеело. Тези трогателни записи в дневника й са написани, когато била на 18 години:
Ти си ужасното... ужасното. Стигна твърде далече. Няма послание, няма вдъхновение, само
болка. Затова всичко останало, което е толкова хубаво, е притъпено. Ти си притъпяващият,
ужасният... коя е моята вина? Вероятно аз те оставям да й причиняваш това? Не, аз нямам контрол.
Ти ме завладя, страхът ме владее. Махни ужасните си ръце от съзнанието ми... ти, ужас такъв...
проклет да си, адът е по-добър. Мразя те. Мразя го. Мразя го. Искам да съм свободна.
Използвайки самонасочваната терапия от четири стъпки в комбинация с Prozac6, за да стане
малко по-лесно, Джени днес е в състояние да контролира своето ОКР. Тя вече не се страхува да
изпраща писма заради някаква щура идея, че за замърсени. Принуждава се да носи всичките си
дрехи от гардероба. Казва, че няма да има опасения да шофира покрай ядрена електроцентрала
или да работи в близост до ядрен реактор. Наскоро, докато чистела кабинета си в медицински
комплекс, Джени се натъкнала на кутия, в която били съхранени стари картонени папки за
лабораторни слайдове. „Имах някаква идея, че вътре има болести. Е, изкарах ги и ги сложих на
бюрото си, докоснах ги и си казах: „Това е смехотворно. Патогените умират за секунди. Не съм аз
- моето ОКР е." Тя успяла да остави настрана абсурдната мисъл.
В Калифорнийския университет в Лос Анджелес осигурихме научни доказателства, че ОКР е
свързано с химически дисбаланс в мозъка, че ключово важни части на мозъка на хора с ОКР
използват твърде много енергия, защото мозъчните пътища са повредени. Това е вярно за целия
спектър от хора с ОКР. Обсесивно-компулсивното разстройство обаче се представя по безброй
начини, някои от които са екстравагантни, други - абсурдни. В моята поведенческо-терапевтична
група пациентите понякога не могат да се въздържат и да не се смеят на себе си, болестта обаче е
толкова болезнена, че отдавна съм се научил да не приемам лековато никой симптом.
Нека споделя още някои истории на случаи от Калифорнийския университет:
ОЛИВИЯ
Домакинята на средна възраст Оливия развила обсесия скоро след земетресението от 1994 г.
в Лос Анджелес, че водата в пералната машина е замърсена. Дори си представяла, че водата в
тоалетната по някакъв начин се излива в пералнята.
ЛИЗА
Радиоложката Лиза развила ирационален страх от олово. Тъй като работела с олово, това се
превърнало в ужасен проблем. Първо, тя си представяла, че ръцете й са замърсени, след това
обувките, а накрая и навсякъде, където стъпела. У дома започнала да обозначава „чисти зони".
Предупреждавала хората, че работи в близост с олово, така че да могат да се отдалечат от нея.
Прането се превърнало в отнемаща много време компулсия.
ЛИН
Привлекателната студентка Лин имала обсесия с попипването на лицето си в опит да се
отърве от въображаеми дефекти. Тя имала болестно състояние, наречено дисморфично телесно
разстройство, което може да е свързано с ОКР. В крайна сметка трябвало да приглуши светлините

6
Търговско име на флуоксетин - антидепресанг от групата на селективните инхибитори на повторната абсорбция на
серотонина (SSRI). За пръв път е документиран през 1974 г. от учени от „Илай Лили". Одобрен е за лечение на
клинична депресия, обсесивно-компулсивно разстройство (възрастни и деца), булимия, невроза, паническо
разстройство и предменструално дисфорично разстройство. Използва се и за лечение на трихотиломания
(неконтролируемо желание за скубане на косми от тялото), ако когнитивно-поведенческата терапия е неуспешна. -
Б.пр.
www.spiralata.net 27
в апартамента си и да залепи големи листове хартия върху огледалата (подобно разстройство -
трихотиломания, или компулсивно дърпане на косата - също може да е свързано с ОКР).
КАРЪН
Много по-типичен е случаят на Карън - домакиня и бивша стоматологична помощница в
началото на 50-те си години. Карън трупа. Нейният проблем започнал като безобидно хоби в
началото на брака й, когато заедно със съпруга й Роб обикаляли гаражни разпродажби, за да
търсят евтини съкровища за дома си. Не след дълго Карън започнала да носи у дома безполезни
боклуци, изхвърлени до кофите за боклук. С течение на времето всяка стая в дома им била
натъпкана с боклуци до такава степен, че било невъзможно да се отварят вратите. Дори дневната
се превърнала в сметище. Върху печката били натрупани такива купчини, че можело да се
използва само един котлон, през дневната останала една тясна пътечка между торбите с боклук и
кутиите, преливащи от непотребни вещи. С техните 16 котки и 4 кучета, които понякога се
облекчавали зад тези купчини боклуци, вонята била убийствена. Карън си спомня: „Бяхме твърде
засрамени, за да поканим когото и да било." В къщата нямало отопление, защото те се страхували,
че ще направят пожар, ако запалят локалното парно. В цялата къща имало само два стола, на които
да се седне.
Уредите се чупели, но Карън и Роб не можели да ги поправят, защото се ужасявали, че някой
майстор може да ги докладва в здравната служба. Заковали долната част на прозорците с дървени
щори и оставили храсталаците да пораснат, така че никой да не може да надзърта вътре. Роб
живеел по този начин толкова дълго време, че вече не възприемал ситуацията като изключително
странна. „Домът ни вече не беше убежище - казва Карън. - Беше станал затвор. Ние се носехме
като кораб, който разчита на вятъра при пълно безветрие."
Помощта за тях дошла неочаквано от една от бившите колежки на Карън, която се отбила
ненадейно. Карън била толкова унизена, че на секундата се отказала от гаражните разпродажби
само за да започне да преследва разпродажбите на книги. Сега Роб трябвало да строи рафтове, за
да поберат всички книги, които тя носела у дома. Въпреки това Карън не потърсила помощ,
страхувайки се, че ще я затворят в психиатрична клиника. Най-накрая, в пълно отчаяние,
потърсила консултация с психиатър, който предложил тя просто да уреди контейнер в двора и да
почисти къщата. Карън не се канела да прави такова нещо. „Не се виждах да търча до двора,
крещейки и изхвърляйки вещи в контейнера, за да ме заведат принудително в психиатрична
болница - пред очите на съседите ми." Накрая, след 10-годишно трупане, тя се присъединила към
Анонимни Обсесивно-компулсивни - програма с 12 стъпки, основана на Анонимните алкохолици.
Там срещнала човек, който я убедил да започне дългия, труден процес на изчистване на онова,
чието натрупване отнело години. „Голямата ми грешка - каза Карън - беше, че смятах, че трябва да
разреша проблема си сама. Имах някаква фалшива гордост. Не исках никой да вижда срама ми."
В Калифорнийския университет в Лос Анджелес научихме Карън на четирите стъпки, които
тя държи залепени на огледалото в банята и непрекъснато привиква на помощ, когато зърне
изкушаваща гаражна разпродажба или привлекателна вещ да се подава от някоя кофа за боклук.
Когато Карън Преназовава дадена обсесия и си казва: „Зарежи!", има предвид да зареже както
натрапливата мисъл, така и преходното желание да се залепи за още някой боклук. „Ако направя
правилния избор - казва тя, - започвам да се чувствам добре по отношение на себе си. Доближавам
се с малко до среда, свободна от боклуци и от неприятности. Подобрявам здравословното си
състояние. Започвам да имам приятели. Започвам да имам живот!" Една от техниките, които тя
използва, е да се ядоса на всичките тези вещи за това как са провалили живота й. „Аз не просто
изхвърлям неща в кофите за боклук. Аз ги изхвърлям настоятелно, в пълния смисъл на думата,
сякаш да ги убия, сякаш животът ни зависи от това, а и в някакъв дълбок смисъл е точно така."
ДА ОБВИНИТЕ ЛИ ГЕНИТЕ?
Разказвайки своята история, Карън споменава, че е израсла в ригидно, перфекционистично
домакинство с ексцентричен баща, който непрекъснато изнасял тиради срещу боклука. Тя се чуди
дали този опит е определил съдържанието на нейното ОКР, което е възможно, особено след като
досега няма биологично обяснение защо един човек мие, а друг трупа боклуци.
Други пациенти също разсъждават върху детството си и генетичното си наследство в
опитите да открият отговори защо са развили ОКР. Генетиката със сигурност играе роля. Отново и
отново пациентите ми разказват за майки или сестри, за прародители, които несъмнено са имали
обсесивно-компулсивни склонности, много преди болестното състояние да получи име.
www.spiralata.net 28
Формалните изследвания показват същото: ОКР обикновено се предава в семейството. Родителите
на пациентите с ОКР често са били ригидни и непреклонни и се разстройвали, ако нещата не се
правят по определен начин. Например точно в 17 часа всеки ден прародителите на Хауърд Хюс
излизали на верандата на лятната си вила. Като дете Хауьрд трябвало да е там точно в 17 часа или
го чакал истински ад. Такъв тип ригидност може да се мисли като слаба форма на ОКР. Такива
личностни черти може да са голямо предимство, ако примерно сте хирург или счетоводител, но
може да станат патологични, ако се усилят. Следователно не е изненадващо да се види, че
предшественик на биохимичния дисбаланс на ОКР е именно тази не толкова деструктивна,
основана на навик мозъчна функция.
Болести с начало в детството също са свързвани с ОКР. Групата на д-р Сюзан Суедо в
Националните институти по здравето е установила връзка между ОКР и хореята на Сиденхам 7 -
вариант на ревматична треска, която включва автоимунна атака срещу мозъка. Нейните
изследвания откриват участие на хореята на Сиденхам както в началото, така и в утежняването на
ОКР. Фактът, че има силна връзка между синдрома на Турет - болестно състояние с моторни
тикове - и ОКР, също е интригуващ. Връзката между преживяванията в детството, особено
травмиращите, и класическото ОКР не е толкова ясна, но някои от пациентите ми са убедени, че
съществува.
Стенографът Майкъл е дълбоко убеден, че неговото ОКР произтича от израстването му в
съжителство с баща, който в продължение на дни размишлявал за дреболии, и майка, която описва
като „анално-задържащ" компулсивен чистач. Той си спомня: „Майка ми беше склонна да е
прекалено, прекалено властна. Макар че ме обсипваше с грижи, не ми даваше необходимото в
други отношения. Това е същото, което прави моето ОКР: имате целия този потенциал, който ви
задушава. Спомням си, че другите деца ходеха на уроци по пиано или разни други неща, които
майка никога не ми позволи да правя. Тя просто ме задушаваше. С ОКР може да имате
потенциала, но то ви задушава и не позволява да изкарате потенциала си наяве."
Майкъл се описва като имащ „мозъка на д-р Джекил и мистър Хайд" - с добра и с лоша
страна, страната на ОКР. Той има компулсии за броене и докосване, компулсии за „добри" и
„лоши" числа, компулсии да повтаря наум отново и отново изречения. Най-ексцентричната му
компулсия обаче, с която продължава да се бори, започнала в пети клас. „Можеше да седя в час и
внезапно да почувствам, че панталоните ми са твърде впити." Бил нещастен в училище, отчасти
защото неговото ОКР го затруднявало да се концентрира, и днес той се чуди дали това чувство за
пълзящи панталони е било някаква подсъзнателна техника за разсейване.
Макар че преодолял повечето от другите си обсесии, Майкъл казва, че неговото ОКР „като
че ли е решено на всичко и да спечели последната битка" - битката на твърде тесните панталони.
Или, както понякога неелегантно се изразява той: „Страхът, че късите ми панталони се изкачват по
задника ми и ще излязат през устата ми. Толкова много се свиват." Преди поведенческата терапия
той понякога свалял дрехите си в опит да се отърве от чувството. Днес осъзнава, че поддаването на
нелепите мисли е най-лошото, което може да направи.
Най-накрая Майкъл преодоля обсесията си за замърсяване с пестициди, която беше толкова
тежка, че просто виждането на опаковка с „Райд" в супермаркета го травмирало. „Ако вадя
стоките от количката на касата и някой пред мен е взел флакон с „Райд", трябваше да взема
всичките си покупки, да ги върна на лавиците и отново да напълня кошницата. Мислех, че всичко
е замърсено. Разбира се, трябваше да отида на друга каса, защото не знаех дали конвейерната
линия не е била замърсена. Понякога ми отнемаше толкова дълго време, че просто забравях да
купя храна." Ако Майкъл видел пикап на унищожител на вредители на пътя, трябвало да се върне
у дома, да изпере дрехите си и да се изкъпе: „Винаги се чувствах така, сякаш отровен плащ се
спуска над мен."
Моментът на истината настъпил, когато той бил информиран, че блокът, в който живеел,
щял да бъде продаден, а в сградата трябва да се пръска срещу насекоми. Майкъл изпаднал в
паника. Трябвало ли да протестира пред градската управа? Да получи удостоверение от психиатър,
че унищожителите на вредители не може да бъдат допуснати, тъй като е психично болен? Тогава
се взел в ръце. „Помислих си: „Чакай малко. Просто ги остави да го направят, защото може да се

7
Състояние, което е самоограничаващо се и се характеризира с неволеви неконтролируеми движения на крайниците,
нарушаване на походката и речта. - Б.пр.
www.spiralata.net 29
почувстваш по-добре." Бях решен, че това трябва да се направи и че няма да умра. Това беше
наистина нещо голямо за мен." Един момент на ясна мисъл след 20 години страдание от тази
обсесия. Работата по използването на осъзнатостта, за да узнае какво наистина са обсесиите,
започнала да му се отплаща по много съществен начин. Майкъл след това стигнал една стъпка по-
далеч. Когато унищожителят на вредители дошъл, той поискал визитката му. Заел се да носи
картичката със себе си като напомняне, че няма да у мре. Целенасочено излагайки се на това,
което някога го ужасявало, той знаел, че работи за подобряването си.
Чрез практикуването на четирите стъпки Майкъл се научи да мисли за ОКР така: „Този лош
човек в мозъка ми, който вече не може да ме заблуждава. Знам, че няма да умра от пестицидите.
Знам, че мога да докосна масата два пъти, без да я докосвам трети път и нищо катастрофално няма
да се случи." Тези пълзящи панталони обаче продължават да го дразнят. „Това е част от тялото ми.
Те са върху кожата ми. Там са през цялото време - нещо, от което не мога да избягам." Макар че
Майкъл все още страда от остатъчно и леко ОКР, добре осъзнава огромното подобрение, което е
постигнал, и до каква степен е засилил способността си да функционира.
В битката си срещу ОКР той е научил: „Просто правиш всичко възможно да се саботираш.
Нужна е невероятна мотивация, огромни усилия да се съпротивляваш. Това е изключително силна
болка, също толкова непоносима, колкото и физическата." Научил е също, че роботизираното
изпълнение на четирите стъпки без осъзнатост не върши работа. Ето самоописанието на Майкъл
на битката му с неговото ОКР, докато практикува самонасочвана терапия на потапяне: „Мислиш
си: „Ако докосна това, баща ми ще умре, но ще го направя така или иначе." Докосваш го и
продължаваш да чувстваш, че баща ти ще умре. Просто трябва да си кажеш: „Окей, каквото и да
стане, е по-добро от това да водя такъв живот." Просто правиш четирите стъпки и поддържаш вя-
рата си." Това е дълбоко прозрение! Днес, твърди Майкъл, той е запретнал ръкави в борба със
своето ОКР. Умният няма да залага пари срещу някого, който може да се бори по този начин.
В Калифорнийския университет в Лос Анджелес имаме много истории на случаи със
свързани с ОКР страхове от замърсяване. В последния случай на временния работник Джак
действителна физическа болка била стимулът той да потърси помощ за компулсивното си миене
на ръце. Не можел да преживее още една зима със зачервени, разранени, загрубели ръце. Миел ги
толкова често, че малката му дъщеря го наричала „сапунен сладолед на клечка" - леденостуден, с
миризма на проникнал в него сапун, която той не можел да отмие. В терапията научи, че когато
отказва да се поддаде на импулсите да си мие ръцете, нищо катастрофално не се случва. „Знам, че
ако не го направя, няма да настане краят на света." Преди това винаги се чувствал така, сякаш
катастрофата дебне зад ъгъла: „Очаквах да помете дори моите безопасни места - колата, дома ми,
ако не извършвам тези компулсивни действия."
Не е жизненоважно, че Джак и другите пациенти успешно Преназовават всеки път импулса
да извършат компулсията. Ако обаче те се поддадат и извършат натрапливото действие, е жиз-
неноважно да признаят осъзнато, че това е компулсия и че този път не са успели да й се
противопоставят. Това е много по-полезно, отколкото Преназоваването по рязък, автоматичен
начин. Когато Преназовавате автоматично, това става ритуал само по себе си и няма смисъл. Няма
нищо магическо в това да си кажете: „О, това е обсесия." Следването на лекарските предписания
по този начин - механично, без мислене какво правите - не помага. Осъзнатостта помага. Затова си
казвате: „Чувството е твърде силно. Нямам достатъчно сила, за да се боря с него този път, затова
ще проверя дали съм заключил вратата." След това, когато проверявате вратата, направете го
внимателно, осъзнато, за да сте готови да отблъснете импулса следващия път. Не си казвате: „Нека
просто се уверя, че вратата е заключена." Това е сигурна рецепта за безкрайно компулсивно
проверяване.
УТВЪРЖДАВАЩО ПРЕНАЗОВАВАНЕ
В Калифорнийския университет в Лос Анджелес искаме от пациентите да пишат есета, в
които описват симптомите си и как им реагират - друг тип самонасочвана терапия. Тези есета ни
осигуряват и необикновено богати познания за ОКР. Тъй като тези пациенти обикновено са умни,
креативни хора, начинът им на изразяване на онова, през което преминават в борбата си с
болестта, превръща есетата им в завладяващи четива.
Джоан, която от дълги години страдала от малък гласец в главата си, който повтарял отново
и отново като счупена плоча отрицателни неща, разказа, че потърсила спасение в книга за
самопомощ. Авторът предлагал тя да си върже гумена лента на китката като техника за разсейване
www.spiralata.net 30
всеки път, когато съзнанието й започне да й играе обсесивно-компулсивни номера. Джоан написа:
„Всичко, което получих, беше оток на китката през първия ден." Това, което в крайна сметка й
помогнало, не било гумената гривна, а четирите стъпки. Започнала да чувства за пръв път, че има
някакъв контрол върху живота си, когато си казала: „Ако не искам да ме удари влак
[отрицателните натрапливи мисли], трябва да се махна от релсите и да оставя влака да мине
покрай мен." Тя прилагаше техниката, която наричаме „заобикаляне" на ОКР. Днес с помощта на
поведенческата терапия и медикаментозното лечение Джоан може да си каже: „Слънцето огрява
душата ми."
Младият художник Марк описа истинско ОКР преживяване, което се чете като сценарий на
хорър. Неговото ОКР започнало в детството с молитвени ритуали, а в началото на 20-те му години
фокусът се преместил към компулсия за чистене. Той трябвало да чисти апартамента си 12 пъти
(12 е „добро" число), след това да намери някое момиче и да прави секс с него, за да превключи
някак космическите енергии обратно по правилния начин, така че член на семейството му да не
умре. Използването на жените по този начин го карало да се чувства зле, така че чистел още
веднъж като вид пречистващ ритуал. Един ден, след 13-ото почистване на апартамента, той вървял
по улицата: „Гълъб буквално падна от нищото мъртъв в краката ми, а от човката му течеше кръв."
Ясно било, че това е зла прокоба. Тринадесет било лошо число; той трябвало да изчисти
апартамента още няколко пъти. След като го направил, отишъл в едно кафене за обяд, но по
стечение на обстоятелствата човекът в съседното сепаре четял вестник със заглавие „Къде отиват
гълъбите, за да умрат?" Добре, помислил си, нека изчистя още веднъж. Накрая, след като чистил
апартамента си 21 пъти, успял да се успокои.
За известно време Марк мислел, че може да заблуди своето ОКР, като смени ролите,
казвайки си, че ако извърши компулсивния акт, член на семейството ще умре. „Мислех си: „Окей,
мистър Умник! Реших задачата. Това е." Но не свършило работа. Завладели го нови компулсии.
„Не си научих урока, а именно, че не може да използваш този съкратен път, за да стигнеш до
финиша. Не върши работа и винаги се проваля." Щели да минат години, преди той да се освободи
от компулсията си за чистене: „Веднъж трябваше да изчистя апартамента си 144 пъти. Отне
месеци."
За Марк преломът по време на поведенческата терапия дойде, когато откри апартамент,
който иска, но беше предупреден от вътрешния си ОКР глас: „Не, не бива да се нанасяш тук."
Числата в адреса не били „добри". Марк отстоял своето. „По дяволите, не мога да повярвам, че ще
оставя толкова съществен избор в живота ми да се диктува от ОКР." Това е утвърждаващо
Преназоваване. Точно след като Марк се нанесъл, мислите му за „лошите числа“ си отишли. Той
си казал – точно както прави днес винаги, когато нахлуят натрапливите мисли: „Не е нужно да го
правя. Изобщо не е нужно да правя каквото и да било заради това“.
ОКР: СОДОВО ВЪЛМО
Лара, която страда от синдрома на Турет, както и от класическо ОКР, описва множество
симптоми, простиращи се от мисли за насилие с ножове до пиршества с компулсивно пазаруване.
Веднъж потърсила помощ в Анонимните пазаруващи, но бързо научила един основен факт за
ОКР: докато анонимните компулсивни пазаруващи описвали достигането до еуфория от
пазаруването, Лара не извлича удоволствие от многократните си посещения в търговския център.
Тя казва: „Моите обсесии са болезнени. Те не са приятни. Купувам нещо, от което нямам нужда, и
след това го връщам. Като че ли получавам по-голям заряд от връщането, отколкото от
купуването." Чувството на Лара способства за изясняването на една важна разлика между ОКР и
проблемите с контрола върху импулсите. Като поведение ОКР само по себе си никога не е
приятно.
Освен това Лара е подлудена от обсесиите си - страха, че ще навреди на себе си или на
някого другиго, че ще направи нещо неловко, че самолети ще се разбият в дома й или че надлезите
над магистралата ще се срутят върху нея. „Като че една обсесия задейства друга, а тя - трета. Ако
сте виждали плъх върху колело - ето това е. Или като въртележка в Дисниленд, която се върти
невъобразимо бързо."
Лара никога не изпълнявала никоя агресивна мисъл. Хората с ОКР никога не го правят. Чрез
поведенческа терапия тя се научи да преназовава мислите си като ирационални, да си казва: „Това
не е реалността. Изплашена си, защото изглежда толкова ужасно и невероятно." Сега тя знае, че
може да контролира тези мисли и импулси, без значение колко силни или разрушителни стават. Тя
www.spiralata.net 31
продължава да се бори с обсесиите, които описва като „допълнителен багаж", който носи
навсякъде със себе си и не може остави.
Козметичката Карла толкова се фиксирала върху идеята, че ще навреди на бебето си, че
започнала да обмисля да даде за осиновяване дъщеря си, която много искала от толкова дълго
време (била на 40 години и женена от 14 години, когато се родила дъщеря й). Карла, която
първоначално получила погрешната диагноза тежка следродилна депресия, страдала от панически
пристъпи -мисли, че ще убие бебето, - които били толкова тежки, че не можела да погледне нож
или ножици. „Все едно гледаш филм, в който почти се виждаш на екрана и си мислиш: „О, Боже,
способна ли съм да извърша такова нещо?" Борех се всеки ден, през цялото време." Единствено
решимостта й да се грижи за потребностите на бебето я поддържала. Буквално лазела на ръце и
колене до детската стая, за да му смени памперсите.
Дъщеря й вече е на 6 години и Карла благодари на Бога всеки ден, че е до нея и я гледа как
расте. Много дълго време нейните натрапливи мисли били толкова тежки, че тя искала да я
хоспитализират; толкова тежки, че мислела да се самоубие; толкова тежки, че смятала да сложи
край на живота си, за да спаси живота на дъщеря си. Карла сравнява ОКР със содово вълмо, което
събира все повече и повече безсмислени мисли, докато се търкаля от вятъра из полето. В
терапията обаче тя се научи да си спестява тези мисли. Когато натраплива мисъл нахлуе в
съзнанието й, Карла си казва: „Първо, името ми е Карла и, второ, имам ОКР. Животът ми не е
ОКР." Днес това е толкова автоматично - казва тя - като да си напише името или да пие вода.
Щрак! Лампичка светва в главата й. Защитните й механизми са готови. Осъзнатостта и способнос-
тта да Преназовава се появяват мигновено за подготвения разум.
Макар че много от пациентите с ОКР ненавиждат да казват на околните, че имат този
проблем - или от неудобство, или от страх, че ще загубят работата си, или може би защото са
научили, че хората просто не щат да слушат за това - Карла открива огромно облекчение в
споделянето на тайната си с другите. Тя върши много доброволна работа, известна част от която
да помага на хора със соматични проблеми. „За мен да кажа „Хей, аз имам ОКР. С какво мога да
помогна?", е почти като разкриването на хомосексуалистите." Обучаването на собствения разум да
мисли: „С какво мога да ви помогна?" - това е поведенческа терапия с главно П.
„Разбира се - казва Карла, - бих искала да има някакво суперлечение, при което да вляза в
болница, да ме оперират и да изляза здрава. Такова обаче няма." Поведенческата терапия е
следващата най-добра възможност и в някои отношения е дори по-добра, когато води до развитие
на осъзнатост у човека.
След като вече имате разбиране за стъпка 1: Преназоваване - наричането на ОКР с
истинското му име - ще ви запозная със стъпката Приписване. По същността си Приписването не е
нищо повече от обвиняването за симптомите на ОКР директно този, който трябва да бъде обвинен
- неотстъпчивия ви мозък.
Приписването отговаря на тези повтарящи се въпроси: Защо това ме мъчи толкова много?
Защо не си отиде?
ОКР не си отива, защото е болестно състояние. Някой с болестта на Паркинсон може да
реши: „О, за нищо не ме бива. Защо не мога да се движа със същата скорост като всеки друг?"
Човек с болестта на Паркинсон трябва да прегрупира мислите си и да каже: „Защото съм болен.
Трябва да се приспособя към тази болест." Вие трябва да се приспособите към разстройството,
наречено ОКР, и да максимизирате собственото си функциониране. Вие не сте жертва. Вие
работите върху проблем.
КЛЮЧОВИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯТЕ
∙ Стъпка 1 е на Преназоваването.
∙ Преназоваване означава наричането на натрапливите, нежелани мисли и поведения с
истинските им имена: обсесии и компулсии.
∙ Преназоваването няма да накара нежеланите мисли и импулси незабавно да си отидат, но
ще ви подготви да промените поведенческите си реакции.
∙ Когато промените поведението си, променяте мозъка си.
∙ Ключът към успеха е да засилите Безстрастния си наблюдател- способността да се
погледнете отстрани и осъзнато да наблюдавате действията си.
Стъпка 2.
Припиши
www.spiralata.net 32
 „Отключване на мозъка"
Стъпка 1. Преназови
Стъпка 2: ПРИПИШИ
Стъпка 3. Префокусирай
Стъпка 4. Преоцени

Стъпка 2: Припишете на друга причина отговорите на въпросите: Защо тези

притеснителни мисли, импулси и поведения не изчезнат?", „Защо продължават да ме
притесняват?", „На какво да ги припиша?".
Отговорът е, че те упорстват, защото са симптоми на обсесивно-компулсивно разстройство
(ОКР) - болестно състояние, за което е научно демонстрирано, че е свързано с биохимичен
дисбаланс в мозъка, който е причината мозъкът ви да изпраща погрешни сигнали. Днес има
убедителни научни доказателства, че при ОКР част от мозъка ви, която работи до голяма степен
като скоростната кутия на автомобила, не функционира добре. Вследствие на това мозъкът ви „не
може да превключи", т.е. трудно ви е да сменяте поведенията. Целта на стъпката Приписване е да
осъзнаете, че „лепкавите мисли" и импулси се дължат на вашия заинатил се мозък (вж. фигура 1 на
с. 34).

Проф. Льндкуист демонстрира своята техника за слагане на мозъчни скоби на семинар

за компулсивно мислещи.
С поклон пред проф. Лъндкуист в тази глава ще научите нашата „техника за мозъчни скоби"
за преодоляване на симптомите на ОКР.
Бързам да добавя, че нашият метод няма нищо общо с телбода. В Калифорнийския
университет в Лос Анджелес използваме самонасочената поведенческа терапия като техника за
обуздаване на мозъка. С други думи, използваме собствената сила на мозъка, за да променим
химията му. Именно това постигате, когато заобиколите тези натрапливи мисли, заседнали в
съзнанието ви и нежелаещи да си идат. Нашите инструменти са четирите стъпки: Преназоваване,
Приписване, Префокусиране, Преоценяване. С течение на времето и с упорство те ще ви помогнат
да „изключите" тази хиперактивна орбитална кора. Не е нужна неврохирургия: можете да го
направите чрез съзнанието си.
Когато говоря за самонасочвана поведенческа терапия, имам предвид активна реакция на
симптомите на ОКР, при която разпознавате нашественика такъв, какъвто е, и отвръщате на удара,
използвайки Четирите стъпки, за да смените тези блокирали скорости в мозъка си.
На стъпка 1: Преназоваване, научихте значението на това да наричате обсесията обсесия, а
компулсията - компулсия. Само Преназоваването обаче няма да накара тези болезнени мисли и
импулси да си идат. Чудите се: „Защо, по дяволите, това продължава да ме притеснява?"
Продължава да ви тормози, защото имате дефект в мозъка си - клеясалата автоматична скоростна
кутия, за която научихте във Въведението.
Сега е време да изкараме на сцената Стъпка 2: Приписване. Вече сте идентифицирали
проблема си като ОКР. При Приписването се научавате да приписвате вината директно на мозъка
си: „Мозъкът ми праща фалшив сигнал. Имам болестно състояние, при което мозъкът ми не
филтрира адекватно мислите и преживяванията ми и аз реагирам неуместно на неща, за които
www.spiralata.net 33
знам, че са безсмислени. Ако обаче променя начина, по който реагирам на фалшивия сигнал, мога
да накарам мозъка си да работи по-добре, което ще доведе до облекчаване на ситуацията с лошите
мисли и чувства."
„НЕ СЪМ AЗ, МОЗЪКЪТ МИ Е"
Тъй като тези мисли и импулси правят живота ви непоносим, трябва да разработите активни,
положителни стратегии за заобикалянето им. Трябва да се адаптирате, да продължавате да си
повтаряте: „Не съм аз - мозъкът ми е."
Никога няма да кажа на човек с болестта на Паркинсон: „Престани да трепериш! Не се
движи, докато не спреш тремора!" Той не може с пожелания да елиминира тремора точно както
човек с ОКР не може с пожелания да премахне съобщенията, с които мозъкът му го бомбардира. И
двамата са болни и трябва да се приспособят към болестта си (интересно е да се отбележи, че
както болестта на Паркинсон, така и ОКР се причиняват от дисбаланс в мозъчната структура,
наречена стриатум). Безполезно и непродуктивно е човек с болестта на Паркинсон да реши: „О, не
ставам за нищо. Не мога да се движа толкова бързо като всеки друг", е еднакво непродуктивно е
човек с ОКР да се поддаде, казвайки: „Това нещо е твърде чудовищно, твърде могъщо. Не мога да
се боря с него, затова ще правя това, което ми нарежда."
По-рано ви запознах с концепцията за Безстрастния наблюдател или осъзнатостта.
Използвайки Безстрастния наблюдател, можете да се дистанцирате от своето ОКР, да създадете
празнота или зона на безопасност между собствената си воля - вътрешния ви дух - и нежеланите,
натрапливи импулси. Вместо да реагирате на импулсите без да мислите, механично, си
представяте алтернативи. Още от самото начало на терапията е добре да обмислите някои
алтернативни поведения, които да са ви под ръка, когато ви обземе болката на ОКР. Всякакви
приятни и конструктивни дейности ще свършат работа. Хобитата са особено добри.
Стъпката на Приписването засилва процеса на осъзнатостта. След като осъзнаете, че
притесняващото ви е ОКР, следващата стъпка е да постигнете по-дълбоко разбиране защо толкова
ви тормози и защо няма да си иде. Знаем отвъд разумното съмнение, че не си отива, защото се
дължи на болестно състояние: биохимичен дисбаланс в мозъка. Като припишете болката на това
болестно състояние, засилвате сигурността си, че това не е по ваша воля, че не сте вие и че то няма
да прекърши духа ви. Вие сте цялостен, непокътнат човек и сте способни да вземате съзнателни,
обмислени решения в отговор на болката си.
ФАЛШИВА АЛАРМА!
Една жена в седмичната ми терапевтична група за пациенти с ОКР го каза много добре:
„Поведенческата терапия изобличава като лъжливо това, което говори тревожността." С други
думи, интензивността на тези вездесъщи мисли и импулси не е лична слабост или психологически
проблем. Това е просто фалшива аларма, причинена от късо съединение в мозъка. Мисленето за
тази аналогия би трябвало да ви помогне да разберете правилната реакция на импулсите: посред
нощ се задейства аларма на кола. Събужда ви и вие сте раздразнени. Само глупак обаче би лежал в
леглото, за да се мята и върти, опитвайки се да наложи с волята си на алармата да спре. Няма да
престане. По всяка вероятност тя реагира на късо съединение, което е изпратило погрешен сигнал.
Затова разумният човек се опитва да пренебрегне алармата, да мисли за нещо друго и отново да
заспи. Когато ОКР изпраща фалшиво съобщение на мозъка си, не можете да го накарате да си иде,
но не е нужно да действате въз основа на него. Първо, Преназовавате го, след това го Приписвате.
Казвате си: „Няма да направя това. Не желая да правя това. Това не съм аз, а просто моето ОКР."
В борбата с компулсиите сме имали успех, използвайки правилото за 15-те минути: когато
сте обзети от импулса да изпълните компулсия, се опитвате да изчакате 15 минути. Това обаче не е
просто пасивно чакане. Това е период на изчакване, през който активно си повтаряте: „Това не са
реални мисли. Това са погрешни сигнали от мозъка ми." Ако в рамките на 15-те минути импулсът
започне да избледнява - както често става - виждате, че имате известен контрол върху своето ОКР.
Вече не сте пасивна жертва.
Безсмислено е да седите и да предъвквате колко ужасен ще е животът ви, ако не действате
въз основа на някаква страховита, агресивна, натраплива мисъл. Няма да го направите. Защо?
Защото истинското ви Аз не желае да го прави. Помислете за пушачите, които трябва да спрат
цигарите заради собственото си здраве: те може никога да не бъдат напълно свободни от копнежа
по цигарата, но могат да спрат да пушат, като променят поведението си в отговор на този копнеж.
С течение на времето копнежът да се запали цигара избледнява.
www.spiralata.net 34
 Помнете: ОКР не е някакво скрито изпълнение на желания. То е просто счупена машина.
ОКР може да имитира реалността, но реалността никога не имитира чувството при ОКР. Този
факт води до много важен принцип: ако имате чувството, че може да е ОКР, значи е ОКР! Ако
беше реалността, нямаше да имате чувството, че може да е нещо като ОКР.
ТОВА Е ВОЙНА
Стъпките на Преназоваването и Приписването често се изпълняват заедно, защото се
подкрепят взаимно, т.е. осъзнатостта (Безстрастният наблюдател) и когнитивното разбиране, че
това е сигнал с дезинформация, идващ от мозъка, работят заедно. Тези техники са основата на
изграждането на мощна отбранителна система срещу врага - ОКР. Може да мислите за това като за
създаване на платформа, на която да стоите и да наблюдавате смехотворната природа на ОКР и от
която да планирате контраатаката си. Без значение колко некомфортни са чувствата, когато стоите
на платформата, контролът е във ваши ръце. Истината е на ваша страна.
Имало е време, когато Барбара - жената с обсесията за проверяване и заключване (спомняте
ли си г-н Кафе?) - всеки ден се връщала у дома стресирана от натрапливите си мисли: ударила ли е
някого, докато е шофирала; сложила ли е бизнес договор в погрешния пощенски плик; писмото,
което пуснала в пощенската кутия, наистина ли е заминало, че трябвало директно да си легне. Тя
обаче не си позволявала да заспи: „Така много по-рано ОКР щеше да дойде със следващия ден.
Лежах в леглото като възстановяващ се тежко болен човек и просто декомпресирах. Животът ми
си пробиваше път през деня, а след това се възстановявах от него. И се ужасявах от следващия
ден."
Днес, десет години след началото на ОКР и шест години след започване на самонасочваната
поведенческа терапия, Барбара може да каже, че малкото останали обсесивно-компулсивни
ритуали са „просто дребна досада, точно като необходимостта да се чистят зъбите с конец всеки
ден".
След четиригодишно страдание тя почувствала, че губи битката. Няколко неща се съюзили,
за да допринесат за чувството й на поражение. Веднъж, докато била извън града през уикенда,
била обзета от страха, че не е успяла да заключи вратата на апартамента си, макар, разбира се, да я
е заключила. Затова Барбара се обадила на хазяйката си, казала й, че вратата не е заключена, и я
помолила да я заключи. Естествено, не разкрила, че не е сигурна дали това е така: „Не исках тя да
си помисли, че съм странна или нестабилна." Случило се неизбежното. Хазяйката отключила
вратата. Когато Барбара се върнала у дома и открила вратата отключена, осъзнала: „Дори не мога
да помоля хората да ми помогнат, защото сама се саботирам." За пръв път се почувствала
истински разгромена.
По същото време нейните мнемонични средства губели актуалността си. Първоначално
Барбара можела да каже: „Добре, сега заключвам бравата. Нося синя блуза. Вторник е." След това
отивала на работа и можела да си каже: „Добре, синя блуза. Вторник. Вратата трябва да е
заключена." Тази техника обаче вече не работела. Мозъкът й започнал да й казва: „Аха! Може би
носеше синя блуза и в понеделник“.
Това бил моментът, когато един ден се поддала и скрила кафемашината и ютията в раницата
си и ги взела със себе си на работното място. Била покрусена. „Имах проблеми със самооценката
си, свързани с ОКР и с това, което правех в работата си [била човекът с вечно недостатъчни
постижения]. Нямах нужда и да се открие, че съм човекът с ютията в чантата."
След като научи, че има биохимическо разстройство в мозъка и че може да си помогне чрез
терапия, тя започна да се подобрява. Гледайки назад, Барбара казва: „Мозъкът ти може да се вкара
в такива лоши неща. Казваш си: Изключена ли е печката? Изключена ли е печката?", а след това
стигаш до момента, в който казваш: „Добре, какво е изключено? Когато завъртя ключа до позиция
„Изключено", откъде да знам, че наистина е в тази позиция?
Когато нейното ОКР било в най-тежката си фаза, тя не можела да избяга от него дори по
време на ваканцията си. Проверявала печките на другите хора. Ако не, мозъкът й казвал, че ще се
случи някаква ужасна катастрофа.
Използвайки осъзнатостта винаги, когато проверява нещо, Барбара днес може да
пренебрегне своите обсесивно-компулсивни импулси, знаейки, че е изключила печката или е
заключила вратата. Тя си казва: „Болестта е това, което ме кара да се чувствам несигурна. И макар
че имам чувството, че печката не е изключена, яз я проверих напълно осъзнато и сега трябва да
вървя по пътя си." Нейното ОКР вече не е тежко разстройващо, а е по-скоро „присъствие в живота,
www.spiralata.net 35
което е реално и настоятелно по собствен начин, като неспокойно бебе". Тя знае какво да прави,
когато бебето й заплаче. Освен това знае какво да прави, когато ОКР вдигне шум.
По една случайност Барбара забременя, докато беше в терапия, и приписва на бременността
си ускоряването на оздравителния процес. Стресът, както знаем, утежнява симптомите на ОКР.
Когато Барбара забременя, приоритетите й се промениха. „Вече не се интересувах толкова от
работата си, колкото да се предпазя от стреса през бременността си. Просто реших: „Е, ако някое
писмо тръгне пълно с грешки, кого го е грижа?" Знаех, че няма да се върна на това работно място.
И тогава симптомите на ОКР силно намаляха." Нещо повече: броят на грешките й не се увеличил.
Всеки с ОКР ще ви каже, че отказът да се поддадете на импулсите или на компулсиите, е
труден. „Болезнено" е думата, която чувам най-често.
Доти, която изпълняваше всякакви странни ритуали заради необоснован страх, че нещо
ужасно ще се случи с очите на сина й, описа неподдаването на импулса да се изпълняват
компулсивните поведения като „загуба на стар приятел". „Винаги казвам, че ОКР е като
дружелюбен враг. То е нещо, от което искате да се отървете, но е и като част от вас, от която не
желаете да се откажете." По-лесно е да приемете утешението от извършването на ритуала,
отколкото да отблъсквате тези чувства. Понякога можем да използваме компулсиите, за да
избягваме някого или нещо, с което не искаме да се занимаваме. Както обаче знаем днес, това е
рецепта за доживотна болка.
Човек с ОКР описа много добре какво става с тези, които не се съпротивляват: „Лошите
навици си правят гънка в мозъка ти." И тези ужасни, натрапливи мисли остават вечно в нея.
ВСИЧКО Е В ГЛАВАТА ВИ
Човешкият мозък, който тежи около 1,3 кг и е, грубо казано, с размера на два допрени
юмрука, е най-сложният от всички органи със своята мрежа от около 10 милиарда взаимосвързани
нервни клетки или неврони.
Изследванията ни върху хора с ОКР в Калифорнийския университет в Лос Анджелес ни
разкриха, че ОКР без съмнение е невропсихиатрично заболяване, възникващо в резултат на дефект
в нервните вериги на мозъка. Първо обаче нека погледнем вътре в мозъка и да научим малко
повече за тези части с техните загадъчно звучащи имена, за техните функции и какво се обърква,
за да позволи нашествието на ОКР.
Следният миниречник би трябвало да е от полза (ключовите структури са илюстрирани на
фигура 2).
* Стриатум: съставен е от две части: путамен и каудално ядро, които са едно до друго във
вътрешността на мозъка, дълбоко в неговия център. Путамен е автоматичната предавателна кутия
за тази част от мозъка, която регулира моторните (или физическите) движения, а каудалното ядро
е автоматичното предаване и филтриране за предния дял на мозъка, който контролира мисленето.
* Орбитална кора: долната страна на фронталния дял на главния мозък, „горещото място" в
ОКР. Тя е „откриващата грешки верига" на мозъка и се намира точно под очните кухини. Тук
мисленето и емоциите се комбинират. Орбиталната кора може да ви информира, че нещо е
правилно или неправилно, дали е такова, към което трябва да се доближите, или следва да
отбягвате.
* Кора: външната повърхност на главния мозък. Фронталната кора е мястото, където се
осъществяват най-напредналото мислене и планиране.
* Базални ганглии: по същество същото като стриатума; термините са почти
взаимозаменяеми. Каудалното ядро, което ни помага да „сменяме скоростите" от едно поведение
към друго, е част от базалните ганглии.
* Цингуларна гънка: в центъра на главния мозък, най-дълбоката част от кората. Тя участва в
центровете за контрол на коремните органи и сърцето и е отговорна за създаването на чувството,
че нещо ужасно ще се случи, ако не изпълните компулсията си да миете, да проверявате или
каквото и да е.
* Таламус: централната транслационна станция за преработка на сензорната информация от
тялото.
На корицата на книгата има цветни фотографии на мозъка на нашия пациент Бенджамин
преди и след когнитивно-поведенческа терапия за лечение на ОКР (този образ от позитрон-
емисионен томограф е показан и на фиг. 3). Бенжамин и други изследвани лица в университета
бяха инжектирани с малко количество подобен на глюкоза разтвор, който след това остана в
www.spiralata.net 36
мозъка им в продължение на няколко часа, помагайки ни да заснемем и да измерим метаболитната
активност на различни негови части.

Фиг. 2 Илюстрация, показваща местоположението на ключови структури в мозъка, които

играят роля в ОКР
Много хора се чувстват отпуснати по време на сканирането, може би заради жуженето на
машината. Преди да ги инжектираме, им казваме: „През следващия половин час ще снимаме
всичко, което мозъкът ви прави. Ако имате обсесии - добре, точно това искаме да заснемем, но
както дойде." Мозъкът по същество е в почивка, няма предизвикателства. По-късно, когато правим
проследяващото сканиране след терапията, им казваме, че ако по време на изследването се появят
обсесии или компулсии, трябва да направят четирите стъпки точно така, както са научени.
Установили сме, че е изключително полезно за пациентите да се показват тези снимки като
графичен начин да им се помогне да разберат мотото: „Не съм аз - мозъкът ми е". Познанието за
това какво причинява техните импулси ги мотивира да работят за промяната от патологично към
здраво поведение и правейки това, те всъщност променят мозъчната си химия.
Тези позитрон-емисионни томографски снимки ясно демонстрират, че орбиталната кора,
долната част на фронталния дял, е хиперметаболитна, т.е. прегрята при хора с ОКР (вж. фигура 1).
Цветовете представляват различна скорост на метаболизма на глюкозата в мозъка (или употребата
на енергия), като червеното изобразява най-горещата, а синьото - най-хладната зона. Нещо, което
тези PET снимки могат да ни покажат, е, че колкото по-автоматично е дадено поведение, толкова
по-малко енергия изисква кората, за да го изпълни. Засега запомнете един ключов резултат:
каудалното ядро, намиращо се дълбоко в центъра на мозъка, което, изглежда, е източникът на
основния проблем при хората с ОКР, „се охлажда" в отговор на медикаментозна терапия, на
медикаментозна терапия в комбинация с поведенческа терапия и на самостоятелна поведенческа
терапия. Това е особено вярно за дясната част на мозъка. Днес можем да кажем, че научно сме
демонстрирали, че като промените поведението си, можете да промените мозъка си. Ако

www.spiralata.net 37
промените поведенческите си реакции на фалшивите съобщения на ОКР, ще промените мозъчните
си вериги, които предизвикват ОКР, а това ще доведе до облекчаване на симптомите ви.
През десетте години на изследвания, които доведоха до това наистина революционно
откритие, заедно с колегите ми в Калифорнийския университет в Лос Анджелес предприехме
доста експерименти, които значително задълбочиха разбирането ни за взаимодействието между
психиката и мозъка.
Д-р Джон Мациота, който оглавява катедрата по Мозъчна картография в
Невропсихиатричния институт на КУЛА, планира експеримент, в който от изследваните лица се
иска да правят прости кръгови движения с ръката, наподобяващи използваните по време на
писане. Тъй като обаче са били инструктирани да ги правят прецизно и в определен ред, всъщност
те трябва да мислят, докато ги извършват. Това, което става - както се очакваше, е, че частта от
кората, която контролира движенията на дланта и пръстите, беше силно метаболитно активирана.
С други думи, употребата на енергия от нея се увеличи и тя се загря. След това от изследваните
лица се искаше многократно да пишат името си. Е, знаете, че ако някога сте подписвали наведнъж
40 пътнически чека, след четвъртия или петия вече не мислите много за това. Научихме, че когато
моторната задача е изключително позната, стриатумът поема контрола. Кората изразходва
минимална енергия, но употребата на енергия от стриатума видимо се у величава. Отново на
сцената излиза гладката, автоматична трансмисия в стриатума.
Помислете за концертните пианисти: когато за пръв път се учат да свирят, трябва да мислят
за движението на пръстите, което изисква значителна енергия в частта от кората, отговаряща за
движението на пръстите. След като постигнат вещината на концертни пианисти обаче, движат
пръстите си автоматично. Те мислят за нюансите и тоновете на музикалните произведения. Не е
нужно кората да изразходва много енергия да мисли за движещите се пръсти - стриатумът го
прави. Така високоразвитите части на кората са освободени, за да мислят за фините елементи на
музиката. Експериментът с пишещите на ръка изследвани лица ни даде прозрения за целия този
процес.
Когато д-р Мациота повтори експеримента с подписването с група изследвани лица с болест
на Хънтингтън - генетично унаследявана болест, която се проявява в средна възраст със загуба на
моторен контрол, резултатите бяха различни. Мозъчната зона, която обикновено е стимулирана от
извършването на непозната задача, изискваща мислене, беше стимулирана от вършенето на
познатата задача по изписването на собственото име. Заради дегенеративните ефекти на тази
болест каудалното ядро и путаменът на тези пациенти бяха дефектни и части от тях умираха или
бяха умрели. Изследваните лица трябваше да използват много енергия в кората, за да открият
стратегии, за да се подпишат, тъй като автоматичното предаване и филтърът не работят. Те ни
казаха, че били нужни мислене и усилия и било трудна работа. Преди началото на болестта са
можели да се подписват, без да се замислят. Сега вече те трябва да контролират ръцете си -
физически и умствено. Трябва да използват кората, за да изземе функциите, които в нормалния
случай се изпълняват от стриатума. При хората с болест на Хънтингтън стриатумът в крайна
сметка буквално изчезва, а анормалните, чужди движения, характерни за болестта им, например
гърчене и усукване, се увеличават.
Докато при пациентите с болест на Хънтингтън фактът, че автоматичното предаване и
филтриране е разрушено, означава нежелани движения, при тези с ОКР той предизвиква нежелани
мисли и импулси, наречени натрапливи мисли и компулсивни импулси. Точно както хората с
болест на Хънтингтън трябва да прилагат мислене и усилия, за да се подпишат, тъй като автома-
тичното предаване и филтриране на стриатума не работят, хората с ОКР трябва да прилагат
мислене и усилия, когато са в поведенческа терапия, за да заобиколят тези натрапливи обсесивно-
компулсивни симптоми. След като автоматичната скринингова система на стриатума не работи
правилно, трябва да се правят усилия за промяна на поведението, докато присъстват
притесняващите мисли и импулси (ще научите повече за този процес в следващата глава). Има
обаче една голяма разлика: ОКР до голяма степен е лечим проблем; днес болестта на Хънтингтън
за съжаление е нелечима, макар че текат активни изследвания и има големи надежди за успех.
Този експеримент с пациенти с болест на Хънтингтън ни научи на много неща за мозъка на
лицата с ОКР. Знаем, че когато стриатумът работи правилно, действа като филтър, „пресяващ"
изпращаната му сензорна информация - това е ролята му в поведенческия клуп на мозъка. По
всяка вероятност това, което става при ОКР, е, че еволюционно старите вериги в кората, например
www.spiralata.net 38
тези за миене и проверяване, се промъкват през ситото, вероятно заради някакъв проблем с
каудалното ядро. Когато няма ефикасно пресяване, човекът може да е смазан от тези натрапливи
импулси и да действа въз основа на тях по неуместен начин. Тези действия се наричат
поведенчески персеверации - модерно име за компулсиите. По-конкретно, компулсиите са
поведенчески персеверации, за които човекът знае, че са неуместни, и всъщност изобщо не иска да
изпълнява: мисълта идва до ситото, то се отваря и тя продължава да навлиза през него отново и
отново. Хората след това персеверират в миенето на ръцете или проверяването на печката, макар
че няма никакъв смисъл да го правят. Тези действия може да им носят моментно облекчение, но
тогава - БУМ! - тъй като ситото е отворено, импулсът за миене или проверяване отново и отново
преминава през него. За да се влошат още повече нещата, по всяка вероятност колкото по-често
изпълняват компулсията, толкова повече ситото блокира в отворена позиция.
В отсъствието на напълно функциониращ стриатум кората трябва да функционира по начин,
който изисква съзнателно усилие, тъй като нежеланите мисли и импулси имат склонността да се
намесват. Точно този вид съзнателно усилие се прави в поведенческата терапия, когато човекът
работи за овладяването на реакциите си на натрапливите импулси.
Имаме основания да мислим, че човекът с ОКР не може да се отърве от натрапливите мисли
и импулси, защото верига от орбиталната кора - „системата на мозъка за ранно предупреждение" -
неподходящо изпраща електрически импулси. Виновникът може да е липсата на правилно
филтриране от каудалното ядро. Еволюцията може да играе голяма роля в произхода на
класическите симптоми на ОКР. Помислете за типовете автоматични поведения, които са били
вградени в мозъчните вериги на предшествениците ни. По всяка вероятност тези поведения са
имали нещо общо с избягването на замърсяване и проверяване, за да се уверят, че са в безопасност
(например че пещерата не е нито мръсна, нито опасна).
НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА СМЯНА НА ПРЕДАВКАТА
В поведенческата терапия се опитваме да накараме пациентите да разберат какво става в
мозъка им, така че да могат да използват кората, за да им помогне да прекратят неуместното
поведение. Тъй като автоматичното предаване е дефектно, трябва да използват кората, за да
сменят предавката към друга, по-подходяща задача. Казвам на пациентите: „Прокълнати сте с
калпаво ръчно предаване. В действителност дори ръчното предаване не работи добре. Запецва.
Трудно е да сменяте скоростите, но с усилия можете да ги сменяте сами." Не е лесно. Това е
трудна работа, защото скоростната кутия е клеясала. Когато обаче многократно сменят скоростите
чрез съзнателна промяна на поведението, всъщност пациентите започват да ремонтират
предавателната си кутия, като променят метаболизма на стратума. Използвайки кората, те
заобикалят дефекта в стриатума. Красотата на това е, че техниката постепенно кара
предавателната кутия отново да започне да работи автоматично. Става по-лесно да се сменят
скоростите и да се променя поведението, колкото повече работите за това. Неотдавнашните
изследвания в лабораторията на колегата ми д-р Лю Бакстър може би сочат защо е така. Той
наскоро изследва път, който изпраща съобщения към базалните ядра от една част във фронталната
кора, използвана за напреднало мислене - например мисленето, използвано при прилагането на че-
тирите стъпки. Този път, изглежда, има способността да помага на трансмисията да превключва
скоростите по-ефективно.
При поведенческата терапия се променя и функцията на цингуларната гънка - тази част от
кората, която отговаря за чувството, че ще стане нещо катастрофално, ако не изпълните
компулсиите си. Преди терапията цингуларната гънка е здраво сключена с орбиталната кора,
което вероятно е причината обсесивните мисли и импулси да се придружават от такива силни
чувства на ужас. Това е един от основните проблеми при обсебения мозък. След като човек
започне да следва четирите стъпки, орбиталната кора и цингуларната гънка се „разскачат" и
започват отново да функционират свободно, а страхът и ужасът видимо намаляват.
Множество неврологични изследвания са установили, че базалните ганглии или стриатумът
не работят добре, автоматичният моторен контрол е прекъснат и кората трябва да помага. Нужно е
съзнателно мислене, за да се контролират промените от едно поведение към друго. При човек с
болест на Паркинсон счупената автоматична трансмисия в стриатума води до моторна ригидност и
проблеми със започването и спирането на действието. Скоростният лост се е вклинил в едно
положение и човекът трябва да мисли за всяко малко движение и стъпка.

www.spiralata.net 39
 При синдрома на Турет - болест, която е генетично свързана с ОКР, пациентът развива
многобройни хронични тикове или внезапни движения и вокализации, които се появяват почти
изневиделица. Проблемът - както сме убедени и за ОКР - е, че стриатумът не модулира правилно
кората. Нещо повече: учените знаят, че хората, които имат увреждане в базалните ганглии или във
фронталния дялна мозъка, ще изпълняват едно действие отново и отново дори когато то вече не е
полезно и всъщност им вреди. Пациентът с ОКР изпълнява ритуал в отговор на обсесия, като през
цялото време знае, че в това няма смисъл. Както и при тези други болести, ние сме убедени, че
това се дължи на дефект в модулирането на кората от системите за автоматично предаване и
филтриране на базалните ядра или стриатума.
Един човек на 40 в общата популация има ОКР, но ОКР се появява в един от петима членове
на семейството на лица със синдром на Турет и в половин до три четвърти пъти от тези, които
страдат от синдрома на Турет, което придава достоверност на теорията за генетичната свързаност.
Често жертвите на синдрома на Турет развиват болезнен артрит и тендовагинит на ставите заради
интензивните резки движения, предизвиквани от моторните тикове. По същество те получават
силен натраплив импулс да се движат и да изпълняват тикове, за да се облекчат от дискомфорта.
Или може да имат вокални тикове, започвайки с импулс за многократно прочистване на гърлото -
импулс, който по-късно може да се развие в джавкане, лаене, скимтене и други животински звуци.
Възможно е неволево да започнат да крещят сквернословия или расови псувни, което им
причинява огромен стрес. Стресът влошава още повече импулсите, както става и при ОКР.
Предварителните данни от нашите изследвания с позитрон-емисионна томография в
Калифорнийския университет сочат, че путаменът - частта от стриатума, която е до каудалното
ядро и модулира телесните движения, променя метаболитната функция при хора със синдром на
Турет. Много хора с ОКР имат и моторни тикове, а редица пациенти със синдром на Турет
получават компулсивни симптоми. Това, което е общо за двете, както вярваме днес, е, че части от
кората - вероятно моторната кора при тиковете и орбиталната кора при обсесиите и компулсиите -
не се модулират правилно от подходящите части на стриатума (проблемите в путамена са
свързани с тикове, а тези в каудалното ядро - с обсесивно-компулсивни симптоми). Следователно
проблеми в две тясно свързани мозъчни структури, които модулират и филтрират движението или
мисленето, като че ли лежат в основата на две генетично свързани болестни състояния, които
предизвикват трудности с натрапливите движения (тикове) при синдрома на Турет или с мислите
(обсесиите) при ОКР.
ТЕЗИ ПРАГМАТИЧНИ ПРИМАТИ
Предната част на мозъка е мястото, където се осъществява фината преработка на
информацията и решаването на проблеми. Заради природата на мозъчните структури, които
изпращат сигнали към долната страна на фронталния дял - орбиталната кора, изглежда вероятно
решаването на проблеми, включващо емоционални въпроси, да се осъществява там. Изследване на
поведенческия физиолог от Оксфордския университет в Англия Е. Т. Ролс дава някои интересни
данни, които може би са релевантни за разбирането на ролята на мозъка в често срещани
симптоми при хората с ОКР.
Ролс иска да открие какво всъщност става в мозъка, когато се извършват многократни
неуместни действия или поведенчески персеверации, така че обучава маймуни резус да
изпълняват проста зрителна задача. Например маймуните научават, че всеки път, когато виждат
син сигнална екрана, ще бъдат наградени със сок от боровинки, ако ближат малка тръба. Е,
маймуните наистина обичат сока и ще работят усилено да научат поведението, което им обещава
наградата. Затова те бързо научават: когато се появи син цвят - бинго! - има сок в тръбата.
Маймуните се трудят щастливо и ефикасно, ближейки тръбата в правилния момент. Чрез
електроди, които са били поставени в мозъка им, Ролс успява да наблюдава, че след като
маймуните разберат, че определен цвят сигнализира подаването на сока, клетките в тяхната
орбитална кора започват да изпращат електрически импулси в мига, в който цветът се появи.
Следователно орбиталната кора е недвусмислено способна да „се включва" при сигнали, които
означават: „Сокът идва."
Ролс знае, че точно както обичат сок, маймуните мразят вкуса на солената вода. Когато им
предлага спринцовка, пълна със солена вода, те правят връзката: спринцовка-солена вода. Скоро
просто гледката на спринцовката кара други близки клетки в орбиталната кора да изпращат
сигнали, за да помогнат на маймуните да се отдръпнат и да избегнат солената вода. Следователно
www.spiralata.net 40
в орбиталната кора има клетки, които изпращат електрически импулси, когато има нещо, което
искате, и когато има друго, което искате да избегнете. Ясно е, че орбиталната кора участва в
бързото научаване от маймуните да разпознават стимулите от средата и да им сигнализира: „Хей,
това е нещо, което искате. А това е друго нещо, което не желаете."
След това Ролс иска да види какво ще се случи, когато „подложи крак" на маймуните. Сега
те трябва да научат, че има зелен, а не син сигнал, който ще им донесе сока. При първия опит, ко-
гато маймуните ближат малката тръба за син сигнал и получават солена вода вместо сок, други
клетки в орбиталната кора изпращат много по-интензивно и на по-дълги залпове електрически
сигнали, отколкото клетките, които са изпращали сигнали, когато нещата са вървели според
очакванията.
Важно е да се отбележи, че тези клетки в мозъка на маймуните, които изпращат сигналите на
дълги залпове, не реагират на вкуса на солената вода извън експерименталната ситуация. Това, на
което те реагират, е фактът, че маймуните са направили грешка. В действителност орбиталната
кора е изпращала електрически сигнали дори когато маймуните не са получавали нищо в момен-
тите, когато са очаквали сок. След още един-два опита маймуните престанали да ближат тръбата
при синия сигнал. Те бързо научили, че той вече не им върши работа и че зеленият е този, който
искат. И когато започнали последователно да ближат тръбата за зелен сигнал, тези клетки в
орбиталната кора, които са изпращали електрически импулси за печелившия цвят, започнали да
изпращат електрически импулси за зеления, а не за синия сигнал.
Следователно това, което става, изглежда е, че след като маймуните научат, че са били
измамени и сега ще трябва да сменят поведението си, за да получат сока, който искат, орбиталната
кора прави промяната, за да им помогне бързо да разпознаят, че зеленото вече е печелившият
сигнал. Орбиталната кора е способна да разпознае както правилния, така и погрешния отговор. Тя
е истинска „система за откриване на грешките" и именно погрешните отговори я карат да изпраща
електрически сигнали в дълги, интензивни залпове.
Ролс наскоро издига хипотезата, че тези реакции на „откриване на грешката" в орбиталната
кора може да участват в емоционалните реакции на ситуации, които предизвикват фрустрация.
Изглежда разумно да се допусне, че активността в орбиталната кора може да е свързана с
вътрешното чувство, че „нещо не е наред", и с потребността то да се коригира с определено
поведение. Маймуните реагират чрез промяна на поведението си. При пациентите с ОКР тази
верига за откриване на грешката може да започне хронично да се активира неуместно (или
неадекватно да не се активира) - вероятно заради дисфункция във филтриращите функции на
базалните ганглии. Резултатът може да са упорити, натрапливи мисли и усещания, че нещо е
объркано. Цингуларната гънка, взаимодействаща отблизо както с орбиталната кора, така и с
каудалното ядро, може да усилва значително това вътрешно, интуитивно чувство на ужас.
Експериментът с маймуните ни помага да разберем защо хора, чиято орбитална кора е
увредена, имат проблеми с персевериращото поведение. Ако системата за откриване на грешките
не работи, хората имат проблеми да разпознаят грешките и са склонни да повтарят едни и същи
стари навици отново и отново. Експериментът на Ролс с маймуните обаче ни помага и да разберем
какво става при ОКР. Помнете: когато маймуните виждат нещо, което не желаят, орбиталната кора
изпраща електрически импулси със сигнала: „Това не е добро - нещо не е наред." Това, което кара
орбиталната кора да изпраща наистина интензивни електрически сигнали обаче, е, когато
маймуните правят грешка, защото синият сигнал вече не е свързан със сока. Орбиталната кора,
която изпраща интензивно сигнали, може да създаде силно чувство, че „нещо не е наред". Ако
системата за откриване на грешката продължава непрекъснато да изпраща сигнали, това може да
предизвика хронично силно чувство, че „нещо е объркано", и да накара човека да върши отчаяно
повтарящи се действия, за да накара чувството „да влезе в релси". Какво може да причини това?
Знаем, че системата за откриване на грешки в орбиталната кора е силно свързана с каудалното
ядро, което я модулира и може да я изключва, като предизвика „смяна на скоростите" към друго
поведение. Днес има убедителни доказателства от различни научни изследвания, че увреждане в
базалните ганглии (от които е част каудалното ядро) може да причинява ОКР с неговите ужасни
чувства, че „нещо не е наред", които не искат да си отидат.
Крайният резултат от проблем с каудалното ядро може да е, че системата за откриване на
грешки остава застопорена във включена позиция, което води до чувството, че „нещо не е наред",
което не иска да отмине. Вашата теория е, че тъй като орбиталната кора е модулирана от
www.spiralata.net 41
каудалното ядро, когато тази модулация не работи както трябва, системата за откриване на грешки
в орбиталната кора става свръхактивна и човекът има ужасни мисли и чувства, че „нещо не е
наред", а това води до компулсивни поведения, изпълнявани в отчаян опит да се накарат чувствата
да изчезнат. За съжаление тези повтарящи се поведения правят чувството, че „нещо не е наред",
още по-интензивно. Единственият начин да се прекъсне порочният кръг е да се промени пове-
дението. Както ще видите, тук е и мястото, където лекарствените медикаменти могат да са от
полза.
Важната роля на орбиталната кора в ужасните импулси и компулсии на ОКР е
документирана все по-често. В неотдавнашно изследване в Масачузетската обща болница се
използва сканиране с позитрон-емисионен томограф, за да се измерят промените в кръвния поток
при лица с ОКР. Изследователите поставят всяко изследвано лице в скенер с мръсна ръкавица или
някаква друга вещ, която със сигурност силно ще ги притесни, и човекът трябва да лежи там с
мръсната ръкавица, гърчейки се и боейки се от замърсяване. Това, което изследователите виждат,
е недвусмислено засилване на активността на орбиталната кора, особено в лявата страна, когато
пациентът с ОКР се влошава.
Този резултат е от особен интерес, защото днес разполагаме с данни, сочещи връзка между
промяната в метаболизма в лявата орбитална кора и реакциите в терапията на пациентите с ОКР. В
нашия експеримент в Калифорнийския университет в Лос Анджелес на пациенти, които не са
приемали лекарства, направихме PET сканиране, след това те участваха в 10-седмична
когнитивно-поведенческа терапия и накрая бяха отново сканирани. След терапията имаше много
значима корелация между намалената метаболитна активност в лявата орбитална кора и намаля-
ването на симптомите на ОКР. Пациентите, които демонстрираха най-голямо подобрение, имаха
най-изразеното намаляване на метаболизма в лявата орбитална кора. Причината, предизвикала
промяната, беше само поведенческата терапия без лекарства - същият метод, на който ви уча в
тази книга.
ОТКЛЮЧВАМЕ НА МОЗЪКА
В Калифорнийския университет в Лос Анджелес научихме и че хората с ОКР имат нещо,
равнозначно на „заключване на мозъка", в дясната страна. Когато пациент с ОКР е
симптоматичен, метаболитната активност не само се увеличава в орбиталната кора, но се сключва
с тази в каудалното ядро, таламуса и цингуларната гънка. Активността във всички тези части на
мозъка е взаимосвързана, така че промените в орбиталната кора са тясно свързани с промени в
активността в останалите три мозъчни зони. Поведенческата терапия е ключът, който ги отключва
и им позволява отново да работят свободно. Направете терапията си, отключете мозъка си.
Добавете „подпорите" (лекарството) и процентът на положителния отговор на терапията скача на
80.
Показахме, че буквално можем да направим нова мозъчна бразда. Когато хората с ОКР се
оставят на поведенческата терапия, изоставяйки неуместните поведенчески персеверации и
реагирайки на обсесивно-компулсивните импулси и мисли с положителни, непатологични
поведения, виждаме промени в орбиталната кора и в стриатума. Наблюдаваме отслабване на
състоянието на заключения мозък; веригите му са се променили. Следващата стъпка е да
направите новите вериги по-функционални, по-автоматични. Когато веригата стане автоматична,
стриатумът сменя скоростите и я управлява коректно, защото точно това е, което прави при
нормални обстоятелства. Променете поведението, създайте нова бразда, постигнете
поведенческо подобрение и с течение на времето ще промените мозъка си и ще постигнете
облекчение на обсесивно-компулсивните симптоми.
Изследвахме 18 човека и установихме, че за 10 седмици 12 показват значимо клинично
подобрение. Всички бяха лекувани амбулаторно. Никой не вземаше лекарства. Получихме три
основни резултата:
• Тези, които реагираха на лечението, демонстрираха значимо намаляване в метаболизма в
каудалното ядро и в двете мозъчни полукълба, но то беше по-изразено в дясната страна (както е на
фигура 3).
• Докато преди терапията имаше значими корелации на мозъчната активност на орбиталната
кора, каудалното ядро, цингуларната гънка и таламуса в дясната страна „заключен мозък"), след
терапията тези корелации значително намаляха, което означава, че състоянието е било облекчено.

www.spiralata.net 42
 • Наблюдаваше се силна корелация между количеството метаболитна промяна в лявата
страна на орбиталната кора и процента промени в резултатите на пациента за тежестта на
обсесивно-компулсивните симптоми. С други думи, колкото повече ОКР избледняваше, толкова
повече орбиталната кора „се охлаждаше".
Тези резултати демонстрират убедително, че е възможно да се въведат системни промени в
мозъчното функциониране и само със самонасочвана поведенческа терапия.
Научно демонстрирахме, че успешната терапия без лекарства може да отдели „фиксираната
верига на притесненията" в засегнатия от ОКР мозък, така че човекът да е в състояние по-лесно да
спира тези обсесивно-компулсивни поведения. Това познание е силен мотивиращ фактор за
пациентите, които полагат големи усилия в поведенческата терапия, за да променят реакциите си
на фалшивите сигнали на ОКР.
ОКР е първото психично разстройство, при което е документирана успешна
психотерапевтична интервенция, която действително променя мозъчната функция.
Когато пациентите с ОКР изпълняват компулсивни действия в напразен опит да си купят
малко спокойствие, всъщност единствено утежняват състоянието си на заключване на мозъка.
Когато системно променят поведенческите си реакции на обсесивно-компулсивните мисли и
импулси, това се съпътства от промяна в стойността и значението, което приписват на
изпитваното от тях. Преди терапията натрапливата мисъл може да е гласяла: „Измий си ръцете, че
иначе..." и пациентите обикновено са реагирали чрез многократно миене. След терапията
реакцията им на същата обсесивна мисъл може да е: „Е и? Върви по дяволите!" Променяйки
поведението си, те правят промени и в мозъчното функциониране, които с течение на времето
водят до измерими биологични промени и намаляване на интензивността на натрапливите
симптоми на ОКР. Както за пациентите, така и за терапевтите е еднакво важно да се фокусират
върху тези истини, за да им помогнат да се поддържат мотивирани, когато нещата загрубеят.
Както казах, лекарствата със сигурност имат роля при онези, които се нуждаят от тях, за да
им помогнат да преминат през терапията, като отслабват импулсите им (ОКР и лекарствата се
обсъждат в глава 9). Използването на медикаменти при лечението на ОКР е като използването на
пояси, за да се научат децата да плуват. С пояса детето може да се носи върху водата, без да се
страхува, а това помага на процеса на учене. След това постепенно изпускате въздуха от пояса,
докато детето е готово да плува само. Използваме лекарствата, за да намалим нивото на
тревожност на пациентите, като потискаме тези натрапливи импулси, така че те да могат да
вършат своята терапевтична работа и да променят мозъчната си химия. Точно както учителят по
плуване постепенно изпуска въздуха от пояса, така и ние бавно намаляваме дозата на лекарството.
Нашият опит от лечението на стотици пациенти показва, че след преминаване през терапията
огромното мнозинство от тях се справя много добре и без лекарства или с много малки дози.
ЗАПАЗЕТЕ ВЯРАТА
Много хора се питат за ролята на вярата и молитвата в терапията на ОКР. Със сигурност
почти всеки човек, който има ОКР, в някакъв момент се е молил за облекчение на ужасното
чувство, което носи болестта му. С дълбоко смирение може да се е молил силата - свръхестествена
или не, да облекчи огромната болка, която натрапливите мисли и импулси причиняват.

www.spiralata.net 43
 фиг. 3. Снимка от ПЕТ скенер, показваща намалено използване на енергия в дясното
каудално ядро (от лявата страна на снимката) на пациент с ОКР след успешна терапия с
метода на четирите стъпки. Забележете намалението в „размера", което обозначава намалена
енергийна употреба в дясното каудално ядро (rRd) след метода на четирите стъпки. Рисунките
показват къде се намира каудалното ядро в мозъка. Обърнете внимание на увеличението, което
индикира нарастване на използваната енергия в десния каудален дял (rCd) след прилагане на
четиристъпковия метод. Графиката показва мястото на каудалния дял в мозъка.

Това, за което тези пациенти трябва да се молят, не е обсесивно-компулсивните симптоми да

си отидат - те вероятно няма да го направят, - а да имат силата да отблъскват своето ОКР.
Съществува разбираемата тенденция хората с ОКР да се деморализират, дори да започнат да се
мразят заради чувствата на вина и неадекватност. Една от фундаменталните награди от успешната
поведенческа терапия, особено от духовна перспектива, е, че пациентите с ОКР се научават да си
прощават за това, че имат тези ужасни мисли, тъй като осъзнават, че симптомите нямат нищо
общо с техния дух или чистота на съзнанието, а са изцяло свързани с болестно състояние.
Използването на това знание, за да засилите волята и увереността си в битката за
„заобикаляне" на тези мисли и импулси, е ключова цел на психологическата интервенция в
самонасочваната терапия на ОКР. Ще имате нужда от огромна вяра в способността си да устоявате
на импулсите, за да отклонявате съзнанието си от симптомите и да се отстранявате физически от
мястото, което ги задейства - да обърнете гръб на мивката или на вратата. Приемането, че
болезнената натраплива мисъл е нещо, което е отвъд способността ви да я отстраните, и че
мисълта е просто ОКР, помага на вас, страдалеца, да се видите като духовно същество, което може
да се съпротивлява на този нежелан нашественик. Никога не забравяйте поне два принципа.
Първо, Бог помага на тези, които сами си помагат. Второ, жънете това, което сте посели.
Почти е невъзможно да отблъснете толкова зъл враг като ОКР, ако затънете в себеомраза.
Нужен е бистър ум. Правилно насочената молитва може да е много ефективна, но всичко, което ви
помага да развиете вътрешната сила, вяра и увереност, нужни, за да достигнете до състоянието на
осъзнатост, ще подпомогне напредъка ви по пътя към възстановяването. Силата на Безстрастния
наблюдател след това може да ръководи вътрешната ви борба за отблъсване на импулса да се
изпълни компулсивно действие или да се седи парализиран и слушащ някаква нелепа обсесивна
мисъл.
Осъществяването на когнитивно-поведенческа самонасочвана терапия наистина може да се
разглежда като форма на духовно самопречистване. Помнете: „Брои се не как се чувствате, а какво
правите." В само насочваната терапия концентрирате усилията си и използвате волята си да
правите правилното нещо, да извършвате благоразумни действия и да се откажете от
прекомерната си загриженост за чувствата и нивото си на комфорт. Правейки това, вие вършите
Божия работа в истинския смисъл на думата, докато изпълнявате техника за медицинско
самонасочвано лечение, която променя мозъчната ви химия, подобрява функционирането ви и
значително облекчава симптомите на ОКР.
Засилването на способността да упражнявате духа и волята си по здравословен и
положителен начин има широкоспектърни ползи, които в много отношения са по-важни,
отколкото самото лечение или дори излекуването на болестното състояние.
ОТКРИВАНЕ НА ОТГОВОРИТЕ - БЕЗ ФРОЙД
Ето някои от описанията, направени от нашите пациенти, на техните битки срещу ОКР.
КАЙЛ
Служителят в компания за ипотеки Кайл от години се борил с мисли за насилие - че ще се
застреля, ще скочи от прозореца или ще се осакати. Понякога мислел, че просто трябва да се
самоубие и да приключи с всичко. Молел се: „Ако има оръжие наоколо и го направя, моля те, не
ме изпращай в ада." Обсесиите му били като филм, въртящ се в главата му, отново и отново.
Той описа своето ОКР като „чудовище". Чрез поведенческата терапия обаче той научи:
„Мога да се пазаря с него. Мога да го овладея." Пресичайки улицата, той вече няма нужда да
натиска бутона на пешеходния светофар определен брой пъти, страхувайки се, че ще бъде
премазан. Той казва: „Добре, ще го натисна догодина" и пресича.
www.spiralata.net 44
 ДОМИНГО
Доминго, чиято кошница от обсесии включваше ужасяващото чувство, че има ножчета за
бръснене на върховете на пръстите си, каза: „Всеки ден ОКР е тук. Някои дни идва на вълни.
Някои дни са поносими, други са отвратителни. През отвратителните си казвам: „Просто
имаш лош ден." На огледалната врата на гардероба в спалнята му е залепена цветна снимка на
неговия обсесивно-компулсивен мозък - снимка от позитрон-емисионна томография, същата,
която е на корицата на тази книга. Когато нещата загрубеят, Доминго се фокусира върху нея.
„Казвам си: Окей, ето това е реалност. Това е причината да се чувствам така." Това му дава сила да
се справя и способства болката му да отслабне. „След като знаеш срещу какво се бориш - обяснява
той, - става по-лесно." Доминго е един от хората, чийто мозък сканирахме. Когато погледне
скенерната си снимка, той се засмива и казва: „Доста е напрегнато тук."
РОБЪРТА
Робърта, която се страхуваше да шофира заради непоклатима увереност, че е блъснала
някого, първо потърсила лечение при фройдистки терапевт, който предположил, че има нещо в
миналото й, което предизвиква нейната обсесия. Търсенето в миналото изобщо не й помогнало.
Това, което й помогна, беше поведенческата терапия. След като разбра, че проблемът е
биохимичен, тя каза: „Отдъхнах си. Не се страхувах толкова. Първоначално това нещо като че ли
ме контролираше. Днес, макар че не мога да му попреча да се случва, мога да си кажа: „Това е
погрешно съобщение и чувствам, че имам контрол върху него." През повечето време тя може да
шофира, където пожелае, без да е необходимо да претегля нуждата или желанието си на фона на
ужасните си страхове. „Просто тръгвам по своя весел път."
БРАЯН
Търговецът на коли с болестния страх от киселина от акумулатори Браян също имал опит с
фройдов терапевт, който го диагностицирал почти с всяко психично разстройство, но не и ОКР.
Един терапевт се опитал да го лекува с базисна терапия за заливане. Браян се засмя, когато си
спомняше: „Влязох в кабинета на този човек и той имаше две чаши със сярна киселина на бюрото
си. Казах: „Адиос, човече, аз се изнасям оттук!" Просто нямаше начин да направя това."
Обсесивно-компулсивните страхове на Браян били станали смазващи: „Просто исках да изляза от
кожата си." Казал на един лекар: „Нямам оръжие и това е дяволски добре, защото бих си пръснал
мозъка."
В самонасочената поведенческа терапия Браян започна да използва четирите стъпки.
Клатеше глава, докато описваше през какво е преминал. „Това е работа, казвам ви, работа. Това е
война." Моментът на истината дошъл, когато започнал в нова автокъща и забелязал шест палети с
акумулатори на няколко сантиметра точно пред вратата на офиса си. Първият му инстинкт бил да
нареди да ги махнат. След това си казал: „Не, ти просто трябва отстояваш позицията си и да се
бориш." Оставил акумулаторите на мястото им и те си седели там до деня, в който напуснал.
Браян знаеше, че ако не отстоява позицията си, ако не Преназовава и не Приписва страха си от
акумулаторната киселина, просто ще трябва да продължи да бяга. Дори можеше да се шегува, че
акумулаторите продължават да са там: „А аз все още не съм изяден". Опитва се да практикува
енергично четирите стъпки, като винаги си напомня: „Това е ОКР. Това е глупост." Понякога
отстъпва. Ако обаче разреши на своето ОКР да надделее, знае: „Всичко накрая ще бъде замърсено
в съзнанието ми: от телефона до микровълновата фурна."
АНА
Студентката по философия Ана била диагностицирана от терапевт, който й казал, че
ревността и съмненията й в приятеля й били „просто фройдистка обсесия с гърдата на майка й".
Макар Ана да знаела, че това е „абсолютна глупост", не била наясно, че има ОКР, докато не беше
диагностицирана в Калифорнийския университет в Лос Анджелес. Двамата с Гай днес са щастливо
женени, но били на крачка да се разделят заради нейните безспирни и безсмислени въпроси:
„Какво яде днес? С кого се срещаше като тийнейджър? Как изглеждаше тя? Къде я водеше ти?"
Без абсолютно никаква причина да го прави, тя разпитвала Гай отново и отново дали е разглеждал
списания с момичета и дали е пиел прекалено много. Макар Ана да разбираше, че донякъде е
несигурна заради минали връзки с мъже, които имали проблеми с алкохола или с психоактивните
вещества, едва когато научи, че има ОКР, започна да разбира абсурдните си действия.

www.spiralata.net 45
 В гимназията Ана се фиксирала върху Черил Тигс8, след като първият й истински приятел,
който не бил много задълбочен в чувствата си, споменал мимоходом, че смятал Тигс за красива.
„Тази жена ме подлудяваше - спомня си Ана. - Физически се разболявах." Известно време след
това Ана научила, че приятелят й е с хомосексуални наклонности, което обяснявало защо не е по-
пламенен във връзката. Тази информация обаче единствено засилила несигурността на Ана и
години по-късно тя лежала в леглото с Гай и внезапно започвала да си мисли: „Ами ако съпругът
ми е гей?" Естествено, това бил още един от въпросите, с които бомбардирала горкия човек.
Всеки ден Ана подлагала на разпит Гай за това какво е правил, включително дали е ял масло
или маргарин с хляба на обяд. Ако имало и най-малки несъответствия в отговорите му, тъй като
той ги повтарял донякъде разсеяно, целият свят на Ана се срутвал, „защото една карта от кулата от
карти паднала". Не можела да спре да го разпитва, макар да разбирала, че поведението й е „видимо
опърничаво". Чрез нашата самонасочена терапия в четири стъпки Ана постепенно успя да овладее
обсесиите си. Тя сметнала, че е значителен признак на възстановяване, когато по пощата дошъл
каталог на „Виктория'с Сикрет" и тя успяла да го остави на място, където Гай може да го види.
Днес, ако някоя обсесия се натрапи, тя си казва: „Окей, няма да ми помогне да се задълбавам в
това. Ако има някаква доза реалност, ще стане по-ясно, когато ОКР не се натрапва." Разбира се, то
никога не е реално.
Това е още един пример на изключително важния принцип: ако имате чувството, че е ОКР,
то е ОКР. Ана вижда „някакъв дзен аспект" в достигането до осъзнатост по отношение на ОКР.
„Ако приемеш ОКР, това е много дълбоко приемане и наистина изисква определен психически
контрол." Очакването й помага. Тя знае: „Не е лесно да останеш невъзмутим, когато ужасът
пропива тялото ти" Същевременно Ана е научила: „Тялото може да прави ненормални неща. Това
е нещо, с което се налага да живея, макар че наистина го ненавиждам. Това е животът ми. Днес
съм добре запозната с номерата на ОКР и не им се връзвам така, както някога."
Когато за пръв път й беше казано, че има разстройство на мозъка, Ана реагира със смесени
чувства. „Макар че е трудно да се чувстваш добре по отношение на факта за такъв мозъчен
дефект, аз бях неимоверно щастлива да открия, че е болест, а не аз." Тя можеше да започне да
изгражда наново сринатата си самооценка. Днес е щастливо омъжена и майка. Може да се върне
мислено назад и да каже: „Макар че липсата на характер не беше това, което ме вкара в ОКР, доста
характер и сила, комбинирани с добре обмислен подход (четирите стъпки) са абсолютно
задължителни, за да ме измъкнат от него."
ДЖИЛ
Джил, агент на недвижими имоти в средата на 40-те си години, се бори с обсесия от
замърсяване от 25 години. Започнала, когато като булка на 18 г. отишла на погребението на най-
добрия приятел на съпруга си, убит в пътно-транспортно произшествие. Гледайки тялото в
отворения ковчег, тя била внезапно завладяна от чувството, че нещата, които пипа, са замърсени.
Чистела дома си отново и отново по начин, в който няма никакъв смисъл. Можело мръсните
чинии да са натрупани в мивката, но Джил ги пренебрегвала и неуморно търкала стените,
подовете и тавана, които били съвършено чисти, с лизол или с алкохол.Тя си спомня: „Понякога
дробовете ме боляха от вдишаните изпарения."
Джил никога не би могла да обясни как или защо даден обект може да стане „замърсен". Тя
знаела, че е лудост да прекарва дните си в търкане: „Седиш и мислиш: „Другите хора са някъде
там, наслаждават се, вършат разни неща, а ти си тук и чистиш това въображаемо замърсяване!"
Въпреки това не можела да спре. Било й по-лесно да чисти и така за малко да изтика ужасните
чувства от съзнанието си.
През цяла една година тя излизала от дома си единствено, за да купува хранителни продукти,
а дори и тогава можела да отиде само в един магазин, за който била решила, че е „чист".
Обсесията й започнала с един магазин или един квартал, който е замърсен. „Разрасна се до
момент, в който цели градове и щати ставаха замърсени и трябваше да напусна, да се преместя.
Местехме се ужасно много заради болестта ми." В някои отношения не може да го обясни:
„Замърсих родителите си, й сестра си и брат си и не можех да ги виждам в продължение на 16

8
Черил Рей Тигс (1947) - американски модел и актриса. Най-известна е с дългите си бизнес отношения със списание
„Спортс Илъстрейтед", което я представя на корицата си през 1970,1975 и 1983 г. Постерът от 1978 г., на който е с
розови бикини, става икона на попкултурата през 70-те години. - Б.пр.
www.spiralata.net 46
години." Ако някой от тях по някаква случайност й се обадел, телефонът щял да бъде замърсен и
тя трябвало да залее с алкохол целия апартамент. Трябвало дори да мие котката и да разглоби
прахосмукачката, за да изчисти всяка част с алкохол. Ако е Коледно време, трябвало да свали
всички играчки от елхата и да ги потопи в големи легени с алкохол. Чувствала въображаемо петно
да пълзи по ръката й, в която държала телефонната слушалка, и трябвало да се къпе пет пъти, за да
го изчисти. По същото време Джил започнала да свързва всеки официален документ със
замърсяване, връщане към миналото, както смята тя, към стреса от развода й преди много години.
Ако получела фиш за пътно нарушение например, трябвало да се върне у дома, буквално да
изстърже със спирт къщата и да се изкъпе. Не можела да понесе да докосне талона на колата или
да отиде в държавно учреждение.
Джил и двете й дъщери в юношеска възраст живеели в Северна Каролина по онова време, но
нейното ОКР се влошавало и дъждовното време я депресирало, така че решила да се преместят във
Флорида, за да види дали би могла да намери незамърсено място за живеене. Оставила момичетата
временно с приятели и за да се увери, че са добре, спирала редовно по пътя на юг. за да им
телефонира. Тъй като била открила, че момичетата са я лъгали за места, на които са били, и неща,
които са правили, за да избегнат глупавите ритуали, които трябвало да изпълняват, ако й кажат
истината, сега и те били „замърсени". Така че работата била сложна. Джил винаги избирала да се
обади от големи хотели, за които знаела, че имат здравни клубове. Развила рутина за избягване на
„замърсяване", когато се обаждала на дъщерите си: запътвала се към здравния клуб, заключвала
дрехите си в шкафче, увивала се в чиста хавлия и отивала до обществения телефон във фоайето.
Тя се смее: „Много бизнесмени минаваха покрай мен и ме зяпаха. Надявах се никой да не
забележи, че нямам бански под хавлията." След като говорела с момичетата, измивала телефона
със сапун и вода, вземала поне четири душа, миела си косата и се обличала. По този начин
избягвала да замърси дрехите и себе си и нямало да е принудена да изхвърли всичките си неща,
натрупани в колата.
Джил има импулси да се къпе прекомерно, но до голяма степен е преодоляла страховете си
от замърсяване и другите страхове от смъртта, свързани с тях. Първото препятствие в
поведенческата терапия беше: „Просто приемането на ОКР, да не се чувствам зле, че го имам." От
време на време тя се поддава на силния импулс да чисти и да мие. В такива моменти тревожността
й е толкова голяма, че тя разсъждава: „Естествено, че може да се освободя от ОКР, ако не извърша
компулсивния акт, но може да получа инфаркт, ако продължавам да се подлагам на такъв стрес.
Затова сега се опитвам да съм малко по-милостива към себе си и ако наистина се чувствам добре,
ще се заема с нещо малко по-трудно. Ако не се чувствам истински добре, ще се опитам да направя
нещичко, нещо съвсем дребно."
Научила е, че ако остави своето ОКР да й диктува, все едно му отсъжда по-голяма
достоверност: „Става навик и ти продължаваш да го правиш, а то се влошава все повече."
Компромисът й може да е едно къпане вместо пет. „Просто правете тези малки, бебешки стъпки -
съветва тя - с Четирите стъпки като ваш помощник."
„Толкова голяма част от живота ми се промени само заради способността да Преназовавам
това нещо. Ако му се поддадеш, ОКР е като снежна топка. Започва с това, че един човек е
замърсен, след това 10 души, после 10 магазина, а накрая -целият щат." За Джил Преназоваването
често е достатъчно. Тя поема дълбоко дъх, отпуска се и натрапливият импулс си отива.
„Ако веднага се изправиш лице в лице с него, Преназовеш го като ОКР от самото начало,
няма да стигне до точката, когато ще ти трябват часове всеки ден, за да се занимаваш с него."
Преди да започне самонасочваната терапия, Джил пиела лекарства. Тя обаче казва: „Лекарството
беше просто като таблетка против настинка. То помагаше да не ми е толкова тежко, но всъщност
не се подобрявах" - както е направила поведенческата терапия: „Ако знаех за техниката на
четирите стъпки преди години, щях да си спестя голяма степен от влошаването, много време и
много мъки."

КЛЮЧОВИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯТЕ

• Стъпка 2 е стъпката на Приписването.
• Приписване означава да отговорите на въпросите: „Защо тези мисли и импулси не
престават да ме тормозят? Защо не си отидат?" Отговорът е: защото това е болестно състояние,
наречено ОКР.
www.spiralata.net 47
 • ОКР е свързано с биохимичен дисбаланс в мозъка, който води до дефект в мозъчната
скоростна кутия: мозъкът остава застопорен на една предавка.
• Тъй като мозъкът е блокирал на една скорост, неговата „верига за откриване на грешки"
продължава да изпраща неподходящи електрически сигнали. Това причинява силно чувство на
дискомфорт.
• Промяната на поведенческите реакции на некомфортните чувства и преминаването към
полезни и конструктивни поведения с течение навремето ще разблокира скоростната кутия.
• Когато мозъкът започне правилно да превключва скоростите, некомфортните чувства
постепенно избледняват и стават по-лесни за контролиране.

Стъпка 3.
Префокусирай
Желанието няма да го направи истина

Стъпка 1. Преназови
Стъпка 2. Припиши
Стъпка 3: ПРЕФОКУСИРАЙ
Стъпка 4. Преоцени

Стъпка 3: Префокусиране, ви разкрива какво да правите, когато се опитвате да преодолеете

импулсите да изпълнявате компулсивните действия. Тя ви инструктира да заобикаляте тези
натякващи, притеснителни мисли чрез Префокусиране на вниманието върху някаква полезна, кон-
структивна, приятна дейност, например градинарство или компютърна игра. Ключът към стъпката
Префокусиране е да правите нещо друго. Когато я изпълнявате, вие ремонтирате развалената
скоростна кутия в мозъка си. Мозъкът ви започва да превключва скоростите към други дейности
по-гладко. Колкото повече практикувате стъпката на Префокусирането, толкова по-лесно става.
Причината е, че мозъкът ви започва да функционира по-ефикасно.
Обичам да разказвам историята за хамелеона и терапевта му, за да илюстрирам
безполезността на опитите да си мислите, че с желание ще можете да премахнете натякващите
симптоми на обсесивно-компулсивното разстройство. Терапевтът казва на злочестия хамелеон:
„Слушай, трябва да се успокоиш. Колкото повече се тормозиш за смяната на цвета, толкова по-
ограничен напредък ще имаш. Защо сега не застанеш отново на зелен фон?"
С пациента с ОКР проблемът е същият. Колкото повече се притеснявате от опитите да
изкарате някаква глупава и тормозеща ви идея от съзнанието си, толкова по-малки са шансовете
ви да успеете. В крайна сметка, просто ще се предадете. ОКР ще спечели. Ключов принцип в
самонасочваната когнитивно-поведенческа терапия за ОКР е; брои се не как се чувствате, а какво
правите.
Може би най-значимото нещо, което трябва да направите по време на пристъп на ОКР, е да
се Префокусирате върху друга дейност. Какво имам предвид? Ето един от начините, по които
може да гледате на това: Префокусирането е като усвояване на бойно изкуство. Вашият опонент,
ОКР, е много силен, по-силен е от властта на съзнанието ви да го накара да се махне. Вие обаче
имате едно недвусмислено предимство: ОКР обикновено е много глупаво. Най-умното нещо, на
което ОКР е способно, е дяволският начин, по който вкарва съмнения в съзнанието ви. Е, ако
застанете точно пред този глупав, но много силен опонент, той веднага ще ви нокаутира.
Следователно трябва да се възползвате от глупостта му. Трябва да отстъпите, да се заемете с ОКР
отстрани и да работите покрай него, като насочите съзнанието си на друго място и във вършенето
на друго нещо - нещо, което е по-приятно и по-функционално.
Това е Префокусиране. Вие се Префокусирате върху друго поведение. Може да е физическа
дейност, например разходка, плетене на дантели, стреляне в баскетболен кош. В началото на
терапията физическата активност изглежда особено полезна. Важно обаче е да помните, че каквато
и дейност да изберете, тя трябва да е нещо, чието вършене ви доставя удоволствие. Може да
слушате музика, да готвите, да плетете, да играете на компютър или да поливате здравеца си.
Целта е да се заемете с дейността и да я вършите поне 15 минути, вместо да изпълнявате някакъв
глупав ритуал в отговор на обсесивна мисъл, която е завзела съзнанието ви. Това е правилото на
15-те минути.
www.spiralata.net 48
 Е, 15-те минути са само насока. Първоначално пет минути може да са границата на вашата
воля да продължите с дейността. Важното е, че поне за няколко минути няма да седите и
саморазрушително да потъвате в мисли за притеснителните обсесии и компулсии, които са
нахлули в съзнанието ви, както и няма да изпълнявате тези мисли и импулси. Вместо това вие
съзнателно ще Преназовавате тези безсмислени мисли като ОКР и ще ги Приписвате на проблем с
невронните вериги в мозъка си. Преназоваването и Приписването ви помагат да „се центрирате" и
ви подготвят да отклоните съзнанието си от ОКР и да го върнете към реалността. Сега вече сте
готови да работите около тези мисли, като Префокусирате вниманието си върху друго, по-здраво
поведение.
Обобщението с едно изречение на Префокусирането: вършете нещо друго. Когато го
правите, ще научите, че обсесивно-компулсивните импулси се променят и са склонни да
намаляват с течение на времето, ако не ги изпълнявате (вярно е и че има лекарства, които
обикновено карат ОКР да избледнее по-бързо, докато следвате правилото за 15-те минути; вж.
глава 9).
СТЪПКА ПО СТЪПКА
Не се хвърляйте с главата напред да опитвате чрез някаква френетична, безспирна дейност да
пропъдите всички притеснителни мисли наведнъж (да не забравяме добрия стар проф. Галахър и
неговия беден пациент със страх от змии, височини и от тъмното от първа глава). Вместо това ще
подходите постепенно: „бавно и стабилно" побеждава пред препускането. Не можете да направите
всичко наведнъж. Да кажем, че имате обсесия от замърсяване и че ужасяващата мисъл отново ви
споходи: „Трябва да си измия ръцете." Първо, Преназовавате я и я наричате с истинското й име -
обсесия. След това я Приписвате и обвинявате този, който е виновен. Напомняте си: „Не съм аз -
моето ОКР е." После се Префокусирате: отдалечавате се от мивката, без да си миете ръцете, и
правите нещо полезно, което ви доставя удоволствие. Не се опитвате да накарате своето ОКР да си
отиде чрез някакво магическо разбиране затова какво представлява и какво означава то. Това е
безплодна борба. Само ще се деморализирате, буквално победени вътрешно.
Като се Префокусирате и промените поведението си, премествате блокиралия скоростен лост
в мозъка си и се съпротивлявате срещу импулса по интелигентен начин. Когато го правите,
импулсът бавно започва да отслабва, защото полагате усилия за промяна на мозъчната си химия.
Когато не му обръщате внимание, той започва да изчезва. Когато смените поведенческите
скорости, подобрявате начина на функциониране на мозъка. Това показват нашите изследвания в
Калифорнийския университет в Лос Анджелес.
Стъпката на Префокусирането е ядрото на самонасочваната когнитивно-биоповеденческа
терапия. Ключът към Префокусирането е да осъзнаете, че трябва да преминете към друго
поведение, макар че вашата обсесивна мисъл или чувство заема съзнанието ви. Няма да позволите
на тези мисли или чувства да определят какво да правите. Бойният ви вик никога не е: „Трябва да
се освободя от тези чувства." Ако беше така, гарантирано ще губите. Няма какво да направите, за
да накарате ужасното чувство бързо да изчезне, точно както не можете да накарате досадната
автомобилна аларма да се изключи. Трябва да го заобиколите. Една от големите иронии на живота
е, че когато всъщност не ни интересува дали ще получим нещо, то често идва. Същият принцип
важи и в борбата със симптомите на ОКР. Когато кажете: „Хей, кой го интересува дали ще си
отидат, или не? Аз ще направя нещо конструктивно", всъщност увеличавате вероятността тези
мисли наистина да си отидат. Междувременно правите нещо, което ви доставя удоволствие, а не
болка. Използвате своя Безстрастен наблюдател (онзи наблюдаващ глас на разума вътре във вас),
за да си кажете: „О, това ли? Това е ОКР. Нека направя нещо друго." Вършейки нещо друго, вие
подобрявате и начина, по който функционира мозъкът ви.
Както доказаха нашите изследвания в Калифорнийския университет на Лос Анджелес,
способността да заобикаляте ОКР е могъщо оръжие. Когато го правите, вие всъщност променяте
начина, по който работи мозъкът ви - по същество по същия начин, по който лекарствата променят
мозъчната химия. Поправяте развалената филтрираща система в мозъка и карате автоматичната
предавателна кутия в каудалното ядро да започне да работи отново. Когато тези обсесивно-
компулсивни симптоми завладеят съзнанието ви, опитайте се да изчакате поне 15 минути, без да
ги изпълнявате. В края на този период може би ще успеете да си кажете: „Е, това продължава да
ме притеснява, но не толкова много. Забелязвам промяна." Ако не се случи при първия опит,
бъдете търпеливи; ще стане в течение на времето. Когато се научите да управлявате тревожността
www.spiralata.net 49
си, способността ви да се наблюдавате ще се засили. Ще развиете могъщо съзнание-съзнание,
което е чувствително към фините промени и което е в състояние да види последиците от тях.
Приложната употреба на вашия Безстрастен наблюдател е върховото постижение на психичната
сила. Затова след едно успешно 15-минутно изчакване може да оцените ситуацията и да решите:
„Хммм... вече не ме притеснява толкова много. Ще изчакам още 15 минути." Хората, които могат
да го направят, винаги се подобряват. Все още не съм видял човек, който достига до това ниво на
психична решителност да не успее да се подобри.
АКО ВЛАГАТЕ УСИЛИЯ, ПОБЕЖДАВАТЕ
А как определяте „подобряването"? Тъй като ОКР е хронично разстройство, моята
дефиниция на „подобряване" е достигане до точка, в която ОКР влияе върху всекидневното ви
функциониране много по-малко, когато то вече не ви кара да действате по начини, за които
съжалявате, не пречи на изпълнението на служебните ви задължения, на личните ви
взаимоотношения, не изисква непрекъснато цялото ви внимание. Мога да ви гарантирам, че сте в
състояние да го направите за себе си. Макар че вашето ОКР пак може да се промъква и да
вгорчава живота ви, вече знаете, че се брои не как се чувствате, а какво правите. Както показват
нашите изследвания, когато се фокусирате върху заобикалянето на своето ОКР, започвате да се
чувствате по-комфортно, защото мозъкът ви започва да работи по-добре. От друга страна, ако
просто седите и повтаряте отново и отново: „Трябва да се чувствам по-комфортно", няма да
промените поведението си, няма да промените мозъка си и няма да се подобрите. Трябва да сте
активни; не можете да сте пасивни.
Само защото орбиталната ви кора е блокирала на една скорост и ви изпраща фалшив сигнал,
това не означава, че трябва да я слушате. Това е важното откритие за психиката и мозъка, което
нашият екип в Калифорнийския университет в Лос Анджелес структурира в програма от четири
стъпки. Много учени и философи са били склонни да казват: „Ако орбиталната кора казва
„Действай", трябва да действаш." Това обаче не е така, освен ако вие не го направите. Вие сте
този, който решава дали да слуша тези глупави съобщения и да ги изпълнява, а не вашата
орбитална кора. Вашата орбитална кора може да ви казва: „Мий се!" но това не означава, че трябва
да се миете. Както се оказва, ако откажете да се поддадете и да се миете, ще започнете да правите
положителни промени в начина, по който тя работи. Тя ще ви каже: „Изпери това! Провери
онова!" Ако я слушате, кората ще се загрява все повече и повече. Откажете ли се да я слушате, ще
се охлади (спомнете си снимките на мозъка от корицата на книгата).
Като научите да отлагате изпълнението на обсесивната мисъл за 15 минути - или дори за 5
минути - вие се учите на предотвратяване на реакцията. Не е нужно да прекарвате часове в
терапия с лекар или психотерапевт, както сте мислели някога. Това е наистина самонасочвана
терапия в смисъл, че вие сами сте си терапевт. Разбира се, винаги можете да получите
допълнителна помощ и подкрепа. Ще откриете обаче, че когато прилагате четирите стъпки:
Преназоваване, Приписване, Префокусиране и Преоценяване, ще сте в състояние да се излагате за
все по-дълги периоди на тези ужасни мисли и импулси, без да изпълнявате компулсивните
ритуали, изисквани от тях. Първоначално може би ще трябва много бързо да се отдалечите от
мивката, за да не се поддадете да си измиете ръцете отново, или да се отдалечите от вратата, за да
не проверите бравата пак. Нормално е първоначално да увеличавате физическата дистанция между
себе си и мивката или вратата. Никога обаче не си казвайте: „О, Боже! Предадох се. Ужасен съм.
Аз съм несретник. Никога няма да се подобря." Ако извършите компулсивен акт, просто си
кажете, че ОКР този път е спечелило и си дайте дума следващия път да работите, за да
пренебрегнете мивката или вратата, и да се опитате да се Префокусирате върху вършенето на
нещо полезно и приятно. Просто осъзнаването, че това е форма на поведенческа терапия, дори ако
едновременно с това изпълнявате компулсия, ви пречи да приемате компулсивното поведение
буквално, така, както изглежда (това не е „миене на ръцете", това е „изпълняване на компулсивен
акт"), и поддържа вашия Безстрастен наблюдател активен и нащрек.
Обикновено човек с ОКР изпитва импулс да изпълнява компулсивно действие многократно
през деня. Колкото и време да успявате да въведете между изпитването на импулса и
изпълняването на компулсивното действие, дори само минута или две, това е добре прекарано
време. В края на този период е важно да преоцените притеснителния импулс и да си отбележите
умствено всяка промяна в интензивността на импулса следващия път, когато успеете да го
задържите за кратко настрана. Дори ако е почти неуловима промяна в интензивността, което често
www.spiralata.net 50
става, ще сте научили, че можете да контролирате поведенческите си реакции на обсесивната
мисъл.
ЗАПИСВАЙТЕ ДУХОВНИЯ СИ УСПЕХ
Важно е да водите дневник, в който да записвате успехите си в Префокусирането. Може да е
просто малка тетрадка със спирала, която да носите в джоба или в чантата си. Защо е съществено?
По две причини. Във вихъра на битката срещу компулсивния импулс невинаги е лесно да
запомните кои Префокусиращи поведения са били най-ефективни. Нещо повече: наличието на
писмен архив ви помага по-лесно да запомните тези полезни поведения. Дневникът може да ви
помогне и да добиете увереност, след като виждате как списъкът с успехите расте.
Преодоляването на ОКР има биологичен, но и духовен аспект. В Посланието на св. апостол
Павел до Галатяни (6:7) се казва: „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек,
това и ще пожъне." Изглежда, че по начина, по който Бог е сътворил човешката система, когато
хората се фокусират твърде много върху това как се чувстват, не правят онова, което трябва, за
да преодолеят ОКР. Можете да промените мозъка си. Трябва обаче първо да посеете, за да
пожънете наградите. Никой не може да свърши работата вместо вас.
От изучаването на ОКР сме разбрали много за връзката между начина, по който мозъкът
работи, и това какво става в психиката на човека. Продължавам да се наслаждавам, правейки
изследвания върху причините и терапията на ОКР, до голяма степен защото работата с пациентите
с ОКР е много възнаграждаваща. Тези хора не само работят усилено и високо оценяват помощта,
но обикновено са и много креативни, искрени и дълбоко емоционални. Една жена в моята
терапевтична група за пациенти с ОКР каза: „Каквото и да правя, е сериозно, дори и ако избирам
зърнената храна за закуска." Когато се учат четирите стъпки, тази интензивност е актив. Хората с.
ОКР обаче обикновено се деенергитизират, износват се от това, което с течение на времето са
започнали да разглеждат като безнадеждна борба срещу дяволска болест. Префокусирането им
помага отново да се заредят с енергия.
Най-добрите префокусиращи дейности изискват концентрация и стратегия и включват други
хора. Например бягането сам е по-малко вероятно да отклони вниманието ви от обсесиите и
компулсиите в сравнение с добра игра на бридж или дори решаването на някой професионален
проблем, стига това да ви носи удоволствие (това не означава, че бягането сам не може да е по-
лезно за много хора). И тук моите пациенти са много креативни. Един човек се страхуваше да се
бръсне, защото беше ужасен да не се нарани като наказание, че има „мръсни" натрапливи мисли.
Днес той може да използва бръсненето като дейност за префокусиране, когато тези мисли
възникнат. Резултатът е, че и лицето, и съзнанието му са много чисти!
ВРЪЗКАТА ПСИХИКА-МОЗЪК
Изучаването на ОКР е интелектуално стимулиращо. За разлика от онези, които страдат от
много други психични разстройства, хората с ОКР могат да ви кажат на много ясен език как се
чувстват и какво ги притеснява. Те могат да опишат с най-малки подробности зловещите чувства и
натрапливи импулси и нещастието и страданието, които те им причиняват. В резултат имаме
много добра представа какво става в съзнанието на човек с импулси да се мие, да проверява или
каквото и да било. Тъй като знаем много за ставащото в мозъка на човека с ОКР, можем да
постигнем и по-добро разбиране на взаимоотношението между ставащото в мозъка и това как
човек се чувства вътрешно. Разбирането на взаимоотношението между дейността на мозъка и
вътрешния живот на човека е много важно както по медицински причини, така и защото това е
вълнуваща тема сама по себе си. Тук участват три фактора: способността на хората с ОКР да
разкажат как се чувстват, оформящото се разбиране на подлежащите мозъчни проблеми, които
причиняват ОКР, и интригуващият факт, че от всички психични разстройства ОКР е едно от
малкото, които не реагират много добре на т.нар. плацебо терапия - „захарните хапчета". Дори при
шизофрения и депресия, когато хората получават „захарни хапчета" - таблетки, за които вярват, че
може би им помагат - доста голям брой от тях наистина се подобряват в краткосрочен план. При
хората с ОКР обаче по-малко от 10% се подобряват, когато получават плацебо, така че, ако не се
води активна борба със симптомите, всъщност нищо не се случва... или те се влошават. Обединете
всички тези резултати и можете да видите защо изучаването на ОКР е толкова показателно за
връзката между психиката и мозъка. Както убедителните доказателства, че мозъкът се променя,
когато хората с ОКР се подобряват (а те се подобряват само с наистина ефективна терапия), така и
фактът, че тези пациенти могат коректно да разкажат как се чувстват и какво мислят преди и след
www.spiralata.net 51
терапията, осигуряват солидни източници на информация за връзката между мозъка, поведението
и психичния живот на човека.
БЪДЕТЕ АКТИВНИ!
Твърдо вярвам, че позволяването или насърчаването на пациентите да са пасивни е проблем
при голяма част от съвременната медицина. Човекът отива на лекар, лекарят прави това, на което
са го учили, и човекът чака, за да се подобри. Нашият терапевтичен метод учи хората какво могат
да направят, за да си помогнат сами. Лекарствата са добри, ако се използват, за да помогнат на
хората да си помогнат сами (теорията за подпорите). При терапията на ОКР лекарствата улесняват
много хора да се научат да правят четирите стъпки. Те несъмнено способстват неприятните
обсесивно-компулсивни симптоми да избледняват по-бързо, когато спазвате правилото за 15-те
минути. В крайна сметка обаче, докато продължавате да работите в своята самонасочвана
когнитивно-биоповеденческа терапия, ще откриете, че може да го правите успешно с все по-малки
лекарствени дози. А това е много добре.
Изводът е, че след като изпълнявате все по-малко компулсивни поведения и обръщате все
по-малко внимание на обсесивните си мисли (работите за заобикалянето им), тези мисли и им-
пулси ще избледняват все по-бързо.
Е, познатото мозъчно трио - орбиталната кора, цингуларната гънка и каудалното ядро, са се
съюзили срещу вас. Орбиталната кора ви изпраща фалшиви сигнали, че „нещо не е наред",
цингуларната гънка, която е свързана със сърцето и коремните органи, ви кара да чувствате: „О,
нещо ужасно ще се случи, ако...", а каудалното ядро не сменя скоростите, за да ви помогне да
изоставите повтарящото се, безсмислено поведение и да се придвижите към други, уместни
действия. След като започнете да използвате четирите стъпки обаче, вече няма да действате
безмисловно и автоматично въз основа на тези фалшиви съобщения. Ще знаете какво става горе, в
главата, и ще престанете да реагирате като кукла на конци. Вашият Безстрастен наблюдател ще ви
поддържа в контакт с реалността и ще ви казва: „Това е добро, онова е лошо", точно както езикът
ви казва: „Това е сладко, онова е кисело", а очите ви: „Това е червено, онова е зелено." Така ще
можете да се запитате: „Какво е това чувство?" Отговорът? Това е „обсебен мозък". След като
осъзнаете, че чувството няма дълбоко значение, че е просто фалшив сигнал, ще можете до голяма
степен да го пренебрегнете и да си вършите работата. Сменяте скоростите и преминавате към
друго поведение (а за предпочитане: тъй като сте очаквали и вече сте планирали, знаете
предварително с какво поведение ще се ангажирате).
КАКВО ОЗНАЧАВА: НИЩО
Ако обаче приемате фалшивите съобщения на ОКР като такива, каквито изглеждат, ще
прекарвате времето си в суетене и притеснения: „Този човек докосна ли ме? Може би се е опрял
до мен, докато не гледах. О, Боже, какво означава това?" Дълбоко в себе си, ако сте честни, знаете,
че то не означава нищо. Знаете, че не сте замърсени заради „срещата" си с този мистериозен човек.
Без четирите стъпки като инструменти, които ви уверяват, чувството е толкова силно, че най-
вероятно ще му се поддадете.
Това, което не бихте искали незабавно да правите, е да кажете: „Тези 200 компулсивни
действия, които правя, от утре преставам да ги изпълнявам." Направете първо по-лесното:
справете се с едно и чакайте 15 минути, преди да реагирате на глупавите му заповеди. Може би е
мъдро да започнете с това, което ви причинява най-малък стрес. Направете списък - нещо като
стресометър, - ако мислите, че ще ви е от помощ (вж. глава 8: Четирите стъпки и традиционните
подходи към поведенческата терапия).
Като представител на човешкия род, имате малко предимство на старта. Кучетата могат да
получат разстройство, което ги кара да си ближат лапите, козината и кожата, компулсивно и
деструктивно разстройство, което, както открива д-р Джудит Рапопорт от Националните
институти по здравето, може да се лекува със същите лекарствени медикаменти, които се
използват за лечение на ОКР. Не можете обаче да кажете на кучето: „Не си ти, това е твоят
кучешки дерматит. Той се причинява от импулси, идващи от мозъка ти. Префокусирай се. Върви
да копаеш дупка в задния двор." Като човешки същества обаче ние имаме способността да
наблюдаваме собственото си поведение, да използваме Безстрастния си наблюдател, да засилваме
осъзнатостта си и да вземаме обмислени решения за това как ще оценяваме и ще реагираме на
сигналите, които мозъкът ни изпраща. Нашите пациенти в Калифорнийския университет в Лос
Анджелес разработиха собствени техники, за да се разсейват от изпълнението на компулсиите си.
www.spiralata.net 52
Един млад мъж щрака с пръстите на двете си ръце. Жена леко се потупва по лицето няколко пъти.
Вие правете това, което върши работа във вашия случай.
При Префокусирането в началото дори една минута е напредък. Само няколко седмици по-
късно обаче ще трябва да преминете тази граница. Това е територия за летци на изтребители. Вече
няма да можете да се залепвате за умствения си таймер, който е нагласен на 5 или 10 минути.
Трябва да си наложите да увеличите толеранса на дискомфорта си. Много добра идея е да си
обещаете някаква награда - билет за театър, кисело мляко, сладолед, ако успеете да изчакате поне
15 минути, преди да изпълните някакво компулсивно поведение. След това трябва да запишете
успеха си в своя поведенческо-терапевтичен дневник. Много хора започват да разглеждат
записването на успеха си като най-голямата награда. Една жена в терапевтичната ни група, която
от дълги години се бореше с дисморфично телесно разстройство (свързано с ОКР разстройство),
най-накрая категорично реши, че повече не желае да живее на затъмнени светлини и облепени с
вестници огледала, за да си попречи непрекъснато да се дращи и „оправя" с цел да се отърве от
въображаеми кожни дефекти. За всеки 15 минути, които минават и тя устоява на импулса да се
чопли, тя си отделяше 25 цента за нови дрехи. Това недвусмислено помогна.
Когато ви стане трудно и работата по Префокусирането изтощава волята ви, не забравяйте,
че винаги ви чака отплата. С течение на времето ще започнете да извличате много по-голяма
награда от прилежно практикуваните четири стъпки. Ще промените вътрешното функциониране
на мозъка си. Като се Префокусирате, като заобикаляте своето ОКР, като го приемате такова,
каквото е, а не каквото не е, ще започнете да разбирате, че целият ви живот не зависи от
контролирането на тези ужасни, натрапливи чувства и че светът няма да се срути, защото вашето
ОКР не иска да изчезне.
ОТКЛОНЯВАНЕ НА ТРЕВОЖНОСТТА
Изпълняването на дейност, която изисква пълното ви внимание, е отличен начин да се
разсеете от симптомите на ОКР. Вероятно това правел Хауърд Хюс, когато пилотирал самолета си.
На Хюс изобщо не му правело впечатление пилотирането, но бил обладан от страх при мисълта,
че ще докосне брава, за която си въобразявал, че е замърсена. По негово време приятелите му били
напълно озадачени от поведението му, но ако го анализираме от гледна точка на известното днес
за ОКР, всъщност то не е трудно за разбиране. Бравата предизвиква у него морбиден страх от
смъртта, но той не свързва самолета си със замърсяване, така че не изпитва страх от летенето.
Летенето е форма на поведенческа терапия за Хюс. В пилотската кабина на самолета той се
Префокусира от своето ОКР към дейност, която изисква пълна концентрация. В самолета пилотът
контролира всичко. При човек с ОКР тривиално действие като докосване на „мръсна" дръжка на
брава може да причини предизвикваща ужас мисъл, че е надвиснала катастрофа. В краткосрочен
план чувството на страх е неконтролируемо, вероятно защото се предизвиква от фалшиви
електрически сигнали в цингуларната гънка. То обаче може да се заобиколи и по този начин да се
контролира.
След известно време четирите стъпки стават почти автоматични. Майкъл, който имаше
обсесията, че панталоните му са твърде тесни, казва, че Четирите стъпки са му дали
„дисциплината", от която се нуждаел. Научил се да си казва: „Направи това днес и утре ще се
чувстваш по-добре. Направи това утре и вдругиден ще се чувстваш по-добре." Четирите стъпки са
ръководство за начинаещи. Днес продължавам да ги използвам, но почти без да мисля за тях.
Смятам, че повечето хора един вид импровизират, когато работят с тях, но въпреки всичко
прилагат основния метод. А именно - не е нужно да мислиш: „Сега трябва да направя първата
стъпка... Добре, това е биохимичен проблем." Това просто е в съзнанието ти. Не е нужно да имаш
име за него. Просто знаеш, че трябва да направиш нещо друго. Импровизираш, но винаги се
опитваш да се подобряваш. Винаги измисляш упражнения, които ще ти помогнат да си
помогнеш." Това е добър съвет за поведенческа терапия за хора на средно ниво.
„Понякога - казва Майкъл - Префокусирането е един вид изтласкване на мисълта от
съзнанието. Почти усещам как нещо удря мозъка ми и след това го оставя на мира. А това изобщо
не прилича на ОКР. Чувството е хубаво." Той смята физическите упражнения за много полезни
при заобикалянето на обсесивните мисли. „Ако можех да играя баскетбол по 24 часа в
денонощието, щеше да е страхотно. Никога нямаше да се чувствам зле." Когато нивото на
тревожност на Майкъл е ниско, концентрацията му е много силна и той може изключително добре
да изпълнява стенографските си задължения. „Хората казват: „О, това е добре. Имаш прилична
www.spiralata.net 53
работа и можеш да я вършиш, дори и с твоето ОКР." Моят отговор обаче е - и смятам, че това е
добре за мен, че не желая да върша тази работа; искам да правя нещо, което ми харесва." След
като неговото ОКР продължава да се подобрява, той е по-оптимистичен, че ще си намери по-
хубава работа. Дълго време можел да чете съвсем малко, защото неговите обсесивно-компулсивни
симптоми се натрапвали, карайки го да чете и да препрочита всяка страница, но днес той чете
ненаситно и учи нови неща: „Днес за един месец мога да прочета повече книги, отколкото преди
четях за година. С моята поведенческа терапия всеки ден получавам все повече прозрения за това
какво е ОКР, започвам да го разбирам и се надявам да имам по-голям успех в работата."
Майкъл смята, че е изминал около 70% о г пътя в битката си с ОКР. „Трябва да продължаваш
да работиш. Това е единственият начин да се изкачиш над 70%. Днес осъзнавам, че нещо в мен,
било то биохимично, генетично, каквото ще да е, никога няма да ми позволи да стигна 100%.
Винаги обаче искам да работя, за да се доближавам до стоте процента. Същевременно искам да
съм реалист. За мен е важно да не си поставям недостижими цели, а просто да работя и да
постигам онова, което съм в състояние да постигна, и да осъзнавам, че тревожността ми няма да
ме убие."
За Майкъл неизбежното идване за седмичната терапевтична група в Калифорнийския
университет е като решаване на задача за домашна работа - част от течащата поведенческа
терапия. Накратко, това е бдителност. Той обаче е изоставил идеята, която имаше някога, че
основната му мисия е да помага на другите в групата, които все още не са постигнали неговото
ниво на успех. С най-добри намерения той веднъж донесе визитката на унищожителя на
вредители, която носел със себе си, разсъждавайки, че ще е ефективна терапия на „заливане" при
другите пациенти със страх от пестициди. В крайна сметка това беше проработило при него.
Вместо това - спомня си той - тя става причина някои хора да полудеят: „Днес осъзнавам, че не
мога да бъда Майка Тереза."
От опита на Майкъл като „терапевт" може да се научи важен урок. Всеки човек трябва да
води битката с ОКР така, както той я разбира и със собствено темпо.
Джак, който победи своето компулсивно миене на ръце, си спомня, че съм му дал загадка с
пръсти, при която колкото повече дърпаш, толкова по-стегнато става. Трябва да се успокоиш, да
използваш мозъка си и да освободиш пръстите си. Същото е, когато ви обземе ОКР. Обикновено
изпадате в паника и започвате да бутате и да дърпате в погрешната посока. Това, което трябва да
направите, е да останете спокойни и да използвате четирите стъпки, за да отключите мозъка си. За
Джак запазването на спокойствие изискваше истинско упорство. Той призна: „Бях такъв тип
личност, че предпочитах някаква голяма сила да дойде и да направи всичко вместо мен. Някога
имах проблем с пиенето. Алкохолът ме правеше различен човек и не трябваше да се изправям
лице в лице със себе си или да правя опити да се променя. Затова много добре съответстваше на
личността ми." Преди да потърси терапия в Калифорнийския университет, Джак приемал
лекарства, които имали ужасни странични ефекти, и той не осъществил особен напредък в борбата
си с ОКР. Връщайки се назад, той казва, че лекарят му действал така, сякаш се опитвал да
унищожи някакъв вирус в него. Когато Джак му се обаждал, за да каже, че лекарството му
предизвиква експлозивно главоболие, лекарят го съветвал: „Просто задръж. Човек не изоставя
кораба, ако в него има малък теч." В крайна сметка Джак осъзнал, че лекарството няма да свърши
работата вместо него. Казал си: „Това е. Край. От теб зависи. Трябва да промениш поведението си.
Просто не може да разчиташ на химикали да променят живота ти." Години по-рано Джак развил
непоносимост към алкохола.
Джак се изправил пред фактите: „Вече нямах много възможности. Трябваше да започна да
разчитам на себе си, а не на лекарствата. Зимата идваше, а аз не можех да понеса мисълта отново
да имам сухи, напукани ръце. Нещо трябваше да се направи. Дотогава си мислех, че дори ръцете
ми да са такива е по-добре от това да се налага да изтърпявам тревожността, която следваше, ако
не се поддавах и не миех ръцете си. Взех обаче да се чудя дали си струва.
Започнах да се опитвам да не се поддавам на мислите, че ръцете ми са мръсни и че ще сея
зараза навсякъде. Разбира се, първоначално бях тревожен, когато не се миех, но след това открих,
че колкото по-дълго не се поддавам, откривайки, че нищо не се случва, толкова по-лесно ми е
следващия път. Започваш да трупаш история на случаи, в които всъщност нищо не се случва, ако
пренебрегнеш обсесията. Участието ми в терапевтичната група беше от полза, защото бе трудно

www.spiralata.net 54
да продължавам да ходя в групата и да не постигам никакъв напредък. А след като осъществиш
някакъв напредък, си насърчен да продължиш, така че да не разочароваш останалите в групата.
Установих, че когато пренебрегвам неприятните, натрапливи мисли, тяхната интензивност
намалява. Когато им обръщам внимание, те започват да ме притесняват. Освен това опитах да
работя за намаляване на прекомерното проверяване, през което преминавах, когато излизам от
къщи или от колата. Беше трудно, защото много страхове са свързани с това какво би могло да
сполети незащитен дом или автомобил. Разбира се, да си чист и да защитаваш собствеността си е
нещо, за което всеки се безпокои. Просто с ОКР не знаеш кога да спреш. В крайна сметка трябва
да се отдалечиш от дома или от колата, като си кажеш, че си направил всичко по силите си те да са
обезопасени. Когато ОКР наистина се влоши, може да зяпаш в заключената врата или да виждаш,
че прозорецът е затворен, но не получаваш успокоението, че нещата са наред. Идва момент, в
който трябва да се увериш, че всичко е наред."
Когато Джак започнал да се принуждава да прекарва по-малко време в проверяване, осъзнал:
„Нямаш абсолютен контрол върху нещата. Всичко, което можеш да направиш, е да положиш
максимални усилия, а след това да решиш кога си направил достатъчно. Степента на проверяване
може да се покачва или да намалява в зависимост от количеството стрес, през който преминаваш,
но не бива да позволяваш то да излиза от контрол. Трябва да се хвалиш за всяко малко
подобрение, което постигаш. Както научих в групата, колкото повече променяш поведението си,
толкова повече се променят мислите ти."
Понякога на Джак му било трудно да определи дали това, което преживява, е наистина ОКР.
Например симптом, който е общ за хората с ОКР, е трупането на ненужни вещи. На моменти
обаче Джак имал обратния проблем: той се фиксирал върху изхвърлянето на неща, за които смята,
че повече няма да му трябват. Първоначално изхвърлянето му носело удоволствие, но по-късно
ситуацията излязла от контрол и това се превърнало в основна дейност. Не знаел кога да спре да
преподрежда нещата и да ги сортира. Тогава решил, че вероятно е симптом на ОКР. Бил прав: ако
мислите, че е ОКР, то е ОКР! Реалността не се чувства като ОКР.
Джак беше в групата в продължение на три години и продължава да практикува
самонасочвана терапия. Днес по неговата оценка симптомите му са намалели с 90%. Той си мие
ръцете само „социално приемлив" брой пъти дневно.
ФРОНТАЛНА СРЕЩА С ВРАГА
Кристофър, който имал обсесии за замърсяване, както и ужасяващи богохулни мисли,
разработи директна и практична техника за самонасочена терапия. Когато съседите му заминавали
във ваканция, го молели да разхожда кучето им. А за човек, който е ужасен от замърсяване,
разхождането на „мръсно" куче по „мръсна" улица е предизвикателство. Кристофър го посрещнал
фронтално: той спирал, вземал някакъв боклук и го натривал върху дланите на ръцете си. След
като направел това, се фокусирал върху разхождането на кучето. Когато се върнел у дома, не си
позволявал да измие мръсотията, докато не дойде време за лягане. И никога не развил
компулсивно миене! Тъй като следвал насоката на Безстрастния си наблюдател, имал ясна
представа за реалността.
Тъй като работи в кухня, Кристофър често трябва да си мие ръцете. Той споделя: „За
известно време развих тази малко чудата обсесия, че ако си измия ръцете няколко пъти, това ще
означава развитие на компулсия. И това беше обсесията." Тази натраплива мисъл обаче не му
попречила да се мие - отново самонасочена поведенческа терапия. И тъй като реалността не
имитира чувствата при ОКР, той винаги бил уверен, че когато изпита необходимостта да се измие,
това не е ОКР. В този конкретен случай ОКР би го накарало да спре да се мие. Една от задачите му
в ресторанта била да поставя доматения сос върху пиците. Било му мъчително, защото бил развил
обсесия, че доматеният сос всъщност е кръв. Нямал обаче избор, защото трябвало многократно да
го прави всеки ден. В действителност това била постоянна терапия чрез „заливане". С времето
Кристофър преодолял мислите си за соса като кръв и нямал трудности с приготвянето на пиците.
Ейми, която имала морбиден страх, че ако вземе молив или химикалка, може да напише
нещо сквернословно, си спомня мига на триумфа си над обсесията. На рождения й ден
семейството отишло в италиански ресторант на вечеря. Ейми изпаднала в паника, когато ги
настанили точно до масичката на сервитьорите, на която ясно се виждали химикалки, моливи и
тефтери. Искала да избяга, но не го направила. Спомня си: „Просто съзнателно си казах: „Ще
издържа." Казах си: „Това не е реално. Няма да идеш дотам и няма да направиш нищо. Ще седиш
www.spiralata.net 55
тук като нормален човек. Няма да разиграваш на живо страховете си." Като направила това, тя
успяла да се Префокусира върху празнуването на рождения ден и да общува с останалите членове
на семейството. Тя осъзнала, че като се бори срещу своето ОКР, си дава възможно най-добрия
подарък за рождения ден. Чрез самонасочена когнитивно-биоповеденческа терапия Ейми започна
да се чувства съвсем комфортно с химикалките и моливите. Интересно е да се отбележи, че когато
пишещата й машина се счупила, тя взела съзнателното решение да не я поправя. Знаела, че като се
принуди да използва химикалки и моливи, ускорява възстановяването си.
Браян, който страдаше от ужасен страх от киселина от акумулатори, разбрал, че има нужда
от професионална помощ, когато обсесията му стигнала точката да попита приятел физик колко
дълго киселината може да се задържи върху гумите му, след като мине през локва от разлята
киселина (за протокола: приятелят му изчислил, че всички следи от киселината ще са изчезнали
след около четири оборота на колелата). Днес Браян може да види обсесията си като „абсолютно
ексцентрична". Все още си спомня обаче агонията в нощите, когато следвал полицейските коли и
линейките, за да почиства след реално или въображаемо разливане на киселина върху настилката.
Клати глава: „Излизах и чистех улици. Това е абсолютно шантаво. Някой трябва да е видял тоя
идиот навън с кофите и содата за хляб."
Подобно на много други хора, които страдат от ОКР, Браян потърсил помощ, когато тази
глупост му дошла до гуша. „Толкова се уморих от тези неща и бях изтощен от депресията, която
предизвикваха. Не можех да правя нормалните неща. Всеки миг от деня умът ми беше
концентриран върху киселината в акумулаторите."
Браян бърза да каже, че методът на четирите стъпки е единственият добър инструмент, който
съществува днес за хора като него: „Трябва да стигнеш до точката, в която става дума разумът да
надделее над материята. Трябва да си кажеш: „Човече, просто няма начин." И знаете ли кое е
трудното за мен? При човек, който се страхува от памук, валмо прах или каквото и да е,
теоретично няма реална опасност, но теоретично сярната киселина е опасна. Затова ми беше
наистина трудно да направя тази диференциация. Трябва да имаш здравословно уважение към нея,
но същевременно не може да прекрачваш границата. Живеех на ръба през цялото време, искам да
кажа, киселината е навсякъде. Беше в спалнята ми, по стените на къщата ми." За протокола: ОКР
може да накара човек да се страхува също толкова силно от валмо прах, както Браян се
страхуваше от сярната киселина. Трудно е да се надцени степента, до която симптомите на ОКР
могат да бъдат ексцентрични и нелепи.
С помощта на четирите стъпки и лекарствено лечение, за да му помогне да премине през
терапията, Браян успява да заобиколи повечето си обсесии. Градината е мястото, където той най-
добре се Префокусира. „Имам много по-голям успех през уикендите, когато работя в двора, при
това усилено. Аз съм ненаситен градинар и мога да изляза на двора, за да кося, да ора, да плевя и
да се потя. Това е страхотно бягство за мен." Общият принцип е прост: ако имате хоби, което
обичате, използвайте го максимално, за да се Префокусирате. Тогава ще извличате две ползи на
цената на една.
СИЛАТА НА РАЗСЕЙВАНЕТО
Студентката по философия Ана, която неуморно разпитвала приятеля си заради
неоснователния си страх, че той й изневерява, си спомня: „Третата стъпка - Префокусиране, беше
от съществено значение за моето възстановяване, но беше и много трудна за научаване. Чакането е
горе-долу последното нещо, което искате да правите, когато самият живот като че ли зависи от
изпълнението на компулсията. Да се разсейвам с правенето на нещо друго, помагаше.
Същевременно дори ако не можех истински да се фокусирам върху някаква друга дейност,
позволяването на времето да минава пак имаше благотворен ефект. Обикновено, когато успявах да
изкарам 15 минути и да пробвам още толкова, имах много по-голям контрол върху себе си, когато
този времеви период беше минал."
Тогава Ана отбеляза нещо важно: „Тези, които имат компулсии, понякога могат да се
отстранят от мястото, където изпълняват ритуалите си - мивката или вратата. Да се отстраниш фи-
зически от собствените си мисли обаче, е невъзможно." Въпреки това тя смята, че правилото за 15-
те минути - макар и трудно за прилагане - й дава пространството да отстъпи встрани и да оцени
обсесията като ОКР, а не като въпрос със значимо съдържание.
Използването на по-кратки периоди - дори минута или 30 секунди - е съвършено приемливо,
особено в началото. Ключът е да си водите умствени бележки и да Преназовавате: „Това е просто
www.spiralata.net 56
ОКР - всъщност няма нищо, което да не е наред." Съзнателно насочвайки мислите си към други
въпроси, Ана се научила с течение на времето, че може да се съпротивлява на импулсите си да
задава на бедния си, изтормозен приятел всички тези щури въпроси, както и да се Префокусира от
обсесивно-компулсивните си мисли и импулси, а не да влага допълнителна енергия в тях, както
правела преди терапията. Вследствие на това интензивността на пристъпите на ОКР намаляла. „За
няколко месеца тези малки победи се натрупаха, водейки до съществено подобрение на
психичното ми здраве."
Макар че тя продължава да има повече или по-малко обсесии и компулсии в зависимост от
нивото на стреса в живота си в даден момент, днес е по-вероятно Ана да остави обсесивните
мисли да се отмият от мозъка й, отколкото да им позволи да се промушат и да инфектират целия й
мисловен процес. „Например почти винаги, когато видя остър нож, в съзнанието ми идва силен,
натраплив образ" (нейната обсесия с ножове беше без никаква връзка с ревнивата й фиксираност).
„Напълно неволево си представям как ножът преминава през плътта ми и тази представа е толкова
жива, че ме кара да потръпвам. Или, ако има някой в стаята с мен, ми минава мисълта, че
промушвам този човек. Тъй като знам обаче, че това са просто нежелани и по същество
безпочвени мисли, просто ги оставям да си заминат, без да се опитвам да си ги обяснявам, както
правех някога. Не им позволявам да нарушат душевното ми спокойствие. Успехът ми в приложе-
нието на четирите стъпки доста се увеличи, когато добих увереността, че мога да надделея, вместо
да се предавам, когато ОКР атакува. Не съм излекувана от ОКР, но през по-голямата част от
времето аз го управлявам, а не му позволявам то да ме управлява." Това е страхотно описание на
прилагането на принципа „Не съм аз - моето ОКР е".
Карън, която компулсивно трупала, също смяташе Префокусирането за една от най-
полезните от четирите стъпки. Тя съветва: „Правете нещо, което харесвате, и се ангажирайте с
него. Засадете градина с билки. Прочетете книга. Аранжирайте цветя. Идете да карате ролкови
кънки. Компулсивният импулс ще отмине, ако успеете да пренасочите вниманието и поведението
си. Ако се върне, може да не е толкова убедителен. И отново свършете нещо друго. Действа!
Използвам тази техника, когато се натъкна на гаражна разпродажба или на привлекателна кофа за
боклук. Ако мога да озаптя компулсията за достатъчно дълго време, разпродажбата ще е
приключила и някой друг може да е взел нещото от кофата. По-вероятно е обаче да съм уморена, а
импулсът ще е преминал."
След като поведението ви се промени - обещава Карън, - ще се промени и нагласата ви.
„Вкусът на всеки успех е необикновено сладък и ви подтиква към следващия успех. Знаете, че
можете да го направите този път, защото сте го направили преди. Целият ви светоглед се променя
от отрицателен към положителен, от тъмнина към светлина."
След две години чистене и изхвърляне, Карън и съпругът й са изминали приблизително три
четвърти от пътя към свободния от боклуци дом. Тя вече познава огромното удовлетворение от
чистата и подредена къща и от красивия двор, от възможността да покани приятелите си и да го
сподели с тях. Карън обаче казва: „Получих още по-голяма награда. Някак си минах през
невидима граница в съзнанието си и си казах: „Ще победя това нещо." А това е истински джакпот.
Обещанието на поведенческата терапия се сбъдна. Старите, притесняващи ме мисли и чувства,
които ме караха да искам да трупам, може да се върнат отново - сигурна съм, че ще го направят, -
но никога повече няма да имат същата власт над мен. Плодовете от успеха и самоувереността са
много по-сладки от фалшивото обещание за бъдеща сигурност, което ми даваше трупането на
материални вещи. Разполагам с инструментите на поведенческата терапия и имам силата на вярата
в Бог, който се интересува какво става с мен. Тази мисъл ме утешава и ми дава сили." Карън -
новата Карън - започна малък бизнес. Има успех и гледа напред. Това е силата на вярата, базирана
на личното познание и опит!
НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ, НЯМА ДА ГО НАПРАВИТЕ
Нещо, което нашите пациенти в Калифорнийския университет в Лос Анджелес научават от
самото начало, е, че без значение колко реални им изглеждат техните обсесивни мисли с опасно
съдържание, те никога няма да ги изпълнят на практика. Никой никога не е направил нищо
нравствено осъдимо заради ОКР. Лара, чиято обсесия с извършването на насилие била толкова
силна, че се ужасявала да пипа дори нож за масло, днес разбира: „Никога не съм привеждала в
действие обсесивна мисъл, че ще навредя на някого. Никога няма да го направя и не искам да го
правя. За мен това е отблъскващо. Знам, че имам контрол над мислите и импулсите, без значение
www.spiralata.net 57
колко силни или разстройващи може да станат." Важно е да помните: ОКР не може да завладее
волята ви, със сигурност не и по начин, който ще ви накара да направите нещо, за което смятате,
че е неморално.
Лара научи и кардиналния принцип на поведенческата терапия: „Колкото по-усилено се боря
да накарам обсесията да си иде, толкова по-силна става тя. Затова променям и преформулирам
мислите си. Опитвам да се фокусирам върху нещо друго - проект, книга, телевизионно предаване.
Променям мислите си и облекчавам симптомите. Ако мога да пренасоча поведението и енергията,
обикновено се заемам с друга задача." Когато обсесиите й се влошат, Лара е склонна да се
самосъжалява, мислейки, че вече не ги контролира. „Тогава обаче сменям посоката. Обаждам се на
някого, започвам да готвя, отивам във фитнесзалата. Невинаги успявам да превключа от
натрапливите си мисли. Понякога просто трябва да се нося с вятъра. Да си тръгнеш от обсесиите е
трудно. Те остават с мен навсякъде, където ида, като „допълнителен багаж". Затова трябва да
работя по-усилено да не им обръщам внимание." Отново: Префокусирането на вниманието върху
нещо друго, дори за кратък период, може да е много полезно при тежките обсесии, дори само за да
си докажете, че лошата мисъл не е задължително да напусне напълно съзнанието ви, преди да
можете да се Префокусирате. Това имам предвид под „заобикалянето" й.
В случая с Лара има интересна дихотомия: макар че натрапливото пазаруване е една от
компулсиите, с които тя се бори, понякога използва пазаруването като начин да се разсейва от
разстройващи я мисли или импулси. „Излизам, за да се махна от къщи, за да съм заета. Отивам да
пазарувам, защото не желая да се връщам у дома и да съм сама с обсесиите си, тъй като знам, че те
ще се влошат вкъщи. Ако съм навън и разглеждам, мога да ги потуша донякъде." Накратко, тя се
Префокусира от своите обсесии.
За Карла, чиято ужасна обсесия била, че ще убие новородената си дъщеря, четирите стъпки
днес са автоматични: „То е като писането на името ти или пиенето на вода. Когато ги правиш
непрекъснато, по цял ден, щракват автоматично, като крушка, която угасва. Това е най-голямата
защита." Това е моментът, когато скоростната кутия в мозъка ви започва отново да действа
автоматично.
Да се поддържаш зает е част от тази защита. Карла участва в консултативния съвет в
училището на дъщеря си и събира дрехи за раздаване на нуждаещите се. „Когато правиш тези
положителни неща за хората - научила е тя - това ти пречи да си погълнат единствено от себе си.
То наистина кара ОКР да си иде. Няма да кажа на никого, че нямам ОКР. Имам си го. Вземам
лекарства всеки ден. Съществуват обаче толкова много други неща освен ОКР и искам хората да
разберат, че имат живот и отвъд ОКР, че заслужават този живот. Не мислете, че сте направили
нещо лошо или ужасно или че може би Бог не е бил с вас, когато това нещо, ОКР, ви се е
случило." Това е добър пример за тип духовно приемане, който кара всички аспекти на четирите
стъпки да работят по-ефективно.
Джил, която имала ужасни страхове от замърсяване и чистела с алкохол цялата къща, също
научи този жизненоважен урок: „Когато не работя, моето ОКР се влошава, защото имам повече
време, за да му го позволя. Колкото по-заета съм, толкова съм по-здрава." Днес, след като нейното
ОКР е под контрол, тя е „готова да се върне в сивата нормалност". Преди, когато ограничавала
работата си, за да лекува ОКР, била агент по недвижима собственост. По онова време това я
устройвало: гъвкавото работно време й давало възможност да се грижи за болестта си и да се
справя с отглеждането на двете си дъщери, които днес навлизат в зряла възраст. Сега тя мисли, че
е готова да направи нещо по-креативно. Това е голям скок напред за човек, който някога е бил
толкова погълнат от ОКР, че не можел да излиза от дома си и ако можеше би чистил с тампони със
спирт дори въздуха, който диша.
От юношеството си Гари бил тормозен от натрапливи мисли, които му казвали да „замахва и
да удря" хората, с които говори, или да прави груби и неуместни забележки пред тях. Разбира се,
той никога не изпълнявал тези шантави мисли. Както научихме, хората с ОКР никога не го правят.
Въпреки това мислите разрушавали живота му. Докато работеше прилежно върху четирите стъпки
с ниски дози медикаментозна терапия като подпора, Гари можеше да се Префокусира върху други
поведения за все по-удължаващи се периоди. Усърдно работейки върху своите обсесивни мисли,
той откри, че прекарва все по-малко време в повтаряне на безсмислени фрази в главата си и в
изпълняване на други компулсивни ритуали, за които някога смятал, че са отговорът за
принуждаването на изпълнените с насилие мисли да си отидат. Социалният му живот започна да
www.spiralata.net 58
се подобрява, тъй като той ставаше по-уверен, че може да се справи с притесняващите го мисли,
когато те се натрапят, докато говори с хората. В действителност той използва социалното
общуване като инструмент за Префокусиране. Запозна се с нови хора и се сприятели с познатите
си на работното място. След 15 месеца поведенческа и медикаментозна терапия Гари успя да спре
лекарствата. Вече не се страхуваше, че ще позволи на някого да се доближи до него, и за пръв път
в живота си имаше срещи с жени. Като част от своето Префокусиране той вършеше доброволна
работа за „Проект СПИН Лос Анджелес".
Джоан, която „била отлепена" в резултат на обзели я мрачни мисли, които я задушавали,
ясно си спомня деня, когато за пръв път преживяла чувството, че съзнанието й „прави крачка
напред", освободило се от блокажа. Това е осъзнаването на мозъка, който се отключва. Дотогава,
казва тя, нямала представа как изглежда това: „Мозъкът ми нямаше представа как се чувства
човек. Всеки казваше: „Живей тук и сега", но това е трудно, когато си блокиран в този момент.
Научих, че за мен времето не може да стои неподвижно, дори и за миг. Сега винаги се опитвам да
вървя напред." Днес тя казва: „Животът ми е толкова различен. Външно вероятно не съм се
променила много. Никой не знае мъченията, през които премина мозъкът ми. Днес обаче се
радвам, че мога да се фокусирам върху нещата, които искам да правя, мога да бъда човекът, който
е трябвало да бъда. Мога да живея живота си! Когато мрачният вътрешен глас започне да ме
притеснява, знам какво е. Префокусирам се върху нещо друго и си казвам, че трябва да вървя
напред. Получих инструментите, за да си помогна, да имам контрол върху гласа в главата си,
който беше деструктивен и влияеше върху всичко в живота ми."
Джоан осъзна, че е овладяла и контролира своето ОКР. Ако в началото на терапията хората
могат да бъдат научени да се Префокусират, да пренебрегват натрапливите си мисли, като ги
заобикалят (първоначално дори само за две минути), това им дава чувство за контрол. Това
чувство за овладяване и контрол е много полезно и важно и трябва да се подкрепя и насърчава. В
началото дори пределно малките стъпки са смислени. Така хората научават, че не е необходимо да
контролират изцяло натрапливите мисли или напълно да ги отстраняват от съзнанието си, за да
осъществяват значителен функционален напредък чрез поведенческата терапия. Голямото усилие,
необходимо в началото за реализирането на много малка стъпка в Префокусирането, ще е
достатъчно, за да се направи усилието за някоя голяма стъпка по-нататък. Същото усилие ще даде
по-големи резултати с течение на времето, защото мозъкът ви се променя, докато работите в
програмата на четирите стъпки.
Джени, която от години се борела с многобройни обсесии, включително, че ядрена радиация
ще облее нея и другите, днес може да постави всичко това в правилната рамка и дори да се шегува
с техниките за избягване, които някога използвала, за да се справи с ОКР. Веднъж развила често
срещаната обсесия, че е блъснала и убила човек, докато шофира. Какво решава тя? Просто да не
притежава кола. „Измислях истории: „Не мога да шофирам нощем, защото зрението ми е лошо"
или: „Твърде зле съм финансово, за да си позволя кола." А компулсивното й проверяване? Тъй
като не можела да понесе да гледа печките на другите (копчетата можело да бъдат малко
изместени), открила начин да избягва и това. „Когато ходех на купони в домовете на други хора,
избягвах кухнята, като отнасях нещо за ядене, което не трябва да се затопля." Разбира се, никой от
симптомите й не отшумял, преди тя да се изправи лице в лице с проблема си, наречен ОКР, и след
това да се Префокусира върху други, положителни поведения. Тя усвои поведенческата терапия
като амбулаторен пациент в Калифорнийския университет в Лос Анджелес и по-късно, в моята
седмична терапевтична група, беше запозната с четирите стъпки. Макар че продължава да има
смесица от всички класически обсесивно-компулсивни страхове, Джени днес е в състояние да
върви напред, когато те я нападнат. Има добра работа и много приятели. Шофира и може да занесе
храна, която трябва да се затопли. И казва: „Чувствам, че мога да се преместя навсякъде по света и
да продължа напред в различни професионални занятия."
Доти, която изпълнявала нелепи ритуали от страх, че нещо ужасно ще се случи с очите на
сина й, била хоспитализирана в продължение на една година през 70-те години на XX век, но без
особена полза. Днес разбира, че в голяма степен сама си е била виновна, макар че техниките, с
които разполагаме сега за лечение на ОКР, не са били разработени по онова време. Тя си спомня:
„В психиатричната болница имахме групова терапия всеки ден, но така и никой не разбра какво не
е наред с мен. Хората казваха: „Е, Доти, твой ред е. Какво искаш да ни кажеш за себе си?" Исках
да помогна на всеки друг, но никога не бих говорила за себе си, а това е най-лошото." Един ден тя
www.spiralata.net 59
просто избягала с крясъци от груповата сесия: „Това беше единствената емоция, която показах в
онази болница." Защо не била способна да разкаже на другите за ужасните си натрапливи мисли?
„Защото мислех, че ако говоря за тях, те може да се реализират наистина." След четири години
посещения в нашата програма в Калифорнийския университет в Лос Анджелес Доти не приема
лекарства, може да се задържи на работа на непълно работно време и разказва, че се надява да из-
ползва наученото, за да помага на други хора с ОКР. Върховното постижение в Префокусирането:
да правиш когнитивно-биоповеденческа терапия с другите.
ОКР КАТО АФРОДИЗИАК?
Доминго, чиито обсесии включват страха му, че има ножчета за бръснене на върховете на
пръстите си и ще нарани жена си, когато я докосва, има изключително интересен - човек би могъл
да каже уникален - поглед върху начина, по който ОКР е засегнало сексуалния му живот. Висок,
мургав, с остра коса и голяма усмивка, той е привлекателен за много жени и е имал доста
приятелки, преди да се ожени неотдавна (следното интервю беше проведено преди брака му).
Доминго обяснява, че по време на секс трудно се концентрирал заради своето ОКР.
„Половината от мен е с жената, но обсесивно-компулсивните ми мисли непрекъснато прииждат и
не мога да се концентрирам, а времето си минава. Пак съм с нея, но умът ми е другаде. Затова не
мога да достигна до оргазъм. Жените намират това за много добре, защото продължава цяла
вечност. Аз просто продължавам ли, продължавам. Те ми казват, че съм много рядък вид мъж."
Точно какви обсесивни мисли има Доминго, докато се люби? „Може да е: „Затворих ли предната
врата?" „Свалих ли радиото от колата?", „Нахраних ли кучето?"." Партньорките му забелязват ли,
че умът му не е напълно концентриран върху тях? Той се ухилва: „Те казват: „Тук ли си?", а аз
отвръщам: „След малко ще бъда с теб. Наслаждавай се." Те разбират."
Макар че обикновено нови обсесии се промъкват в съзнанието на Доминго дори когато
овладява други натрапливости, той смята, че като отплата за прилежността в изпълнението на
четирите стъпки е изминал половината път в борбата си с ОКР. Когато някоя ужасна натраплива
мисъл завладее съзнанието му, той отбелязва: „Просто поемам дълбоко дъх и казвам: „Мога да го
направя. Имам работа за вършене. Не мога да чакам по 15 минути всеки път, когато съм разстроен,
защото тези 15 минути ще станат 2 часа. Обсесиите идват една след друга. Ако чакам по 15
минути, ще си седя тук и нищо няма да правя цял ден." Затова той просто умствено елиминира
възможността изобщо да извърши компулсивното действие и продължава работата си. В Калифор-
нийския университет в Лос Анджелес наричаме това Активна преоценка.
Не всеки има толкова силна воля като Доминго. Той обаче не е единственият човек, който е
успял да използва четирите стъпки като трамплин за поведенческата терапия и след това с течение
на времето е научил, че вече няма нужда да ги изпълнява така, сякаш рецитира литания. С
практиката хората могат да прескачат стъпките на Преназоваването и Приписването, за които
откриват, че се случват автоматично, и да се придвижат директно към Префокусирането, след като
много бързо Активно са преоценили натрапливата мисъл или импулс като безполезно, окаяно
ОКР.
Това, разбира се, е крайната цел.

КЛЮЧОВИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯТЕ

♦ Стъпка 3 е стъпката на Префокусирането.
♦ Префокусиране означава да промените поведенческите си реакции на нежеланите мисли и
импулси и да фокусирате вниманието си върху нещо полезно и конструктивно. ПРАВЕТЕ НЕЩО
ДРУГО.
♦ Това е стъпката, на която, ако няма болка, няма напредък. Трябва да сте АКТИВНИ. Не
може да сте пасивни.
♦ Използвайте правилото на 15-те минути: работете около симптомите си, като правите нещо
полезно и приятно в продължение на поне 15 минути. След 15-те минути умствено запишете как
са се променили симптомите и се опитайте да се Префокусирате за още 15 минути.
♦ Използвайте своя „Безпристрастен наблюдател". Това засилва психиката ви.
♦ Когато промените поведението си, променяте и мозъка си.

Стъпка 4.
Преоцени
www.spiralata.net 60
 Научените от ОКР уроци

Стъпка 1: Преназови
Стъпка 2: Припиши
Стъпка 3: Префокусирай
Стъпка 4: ПРЕОЦЕНИ

Стъпка 4: Преоцени, е естествен резултат от съвестното практикуване на първите три

стъпки: Преназоваване, Приписване и Префокусиране. С непрекъснатата практика бързо ще
осъзнаете, че вашите компулсивни поведения са безполезно разсейване, което трябва да се
пренебрегва. С това прозрение ще можете да Преоцените и да обезцените патологичните си
импулси и да ги отблъсквате, когато започнат да избледняват. След като мозъкът ви започне да
работи по-добре, ще стане по-лесно да видите обсесиите и компулсиите такива, каквито са в
действителност. Мозъкът ви ще функционира по много по-нормален, автоматичен начин. В
резултат симптомите ви ще намалят интензивността си.
Хората, които страдат от обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), изпитват толкова
силна болка, че се вглеждат дълбоко в душата си, за да търсят отговора на въпроса: „Защо аз?"
Твърде често те започват да си мислят: „Що за ужасен човек трябва да съм, за да имам такива
„лоши" мисли!"
Ако не Преоцените активно тези мисли като чисто и просто фалшиви съобщения, идващи от
мозъка (сигнали без абсолютно никаква духовна значимост) със сигурност ще се деморализирате и
ще се изпълните с отвращение към себе си. Ключът е да осъзнаете, че мисълта се появява въпреки
волята ви, а не заради нея.
Например религиозният човек може да изследва богохулна обсесивна мисъл и да разбере, че
тя няма нищо общо с осъдителни чувства към Дева Мария или Иисус Христос, а е изцяло свързана
с болестно състояние - ОКР. С подобно познание би трябвало да видите това като възможност да
препотвърдите вярата си чрез духовно себеизследване. Познанието, че богохулните мисли не са
нищо повече от отражение на болестно състояние, а не на духовната ви чистота или интегритет, е
ключът към развиването на способността „да заобикаляте" обсесивните богохулни мисли.
Общият принцип, който е въплътен в стъпката на Преоценяването, е: колкото по-ясно
виждате какво представляват вашите обсесивно-компулсивни симптоми, толкова по-бързо
може да ги отхвърлите като безполезен боклук, на който не си струва да се обръща внимание.
Практикуването на първите три стъпки постепенно отстранява страха и тревожността, които ОКР
предизвиква, когато неговите фалшиви сигнали се приучат буквално като такива, каквито
изглеждат. След като научите, че ОКР не е нужно да контролира поведението или мислите ви,
започвате да го обезценявате и просто да го пренебрегвате като някакъв досаден вредител. В
действителност колкото по-съзнателно и активно можете да го Преоцените като нелепа глупост,
толкова по-бързо и гладко можете да изпълнявате Преназоваването, Приписването и
Префокусирането и толкова по-стабилно започва да се завръща „автоматичното предаване" в
мозъка ви. Преоценяването ви помага да сменяте поведенческите скорости! Нещо повече: след
като разберат в по-голяма степен болестта си и използват четирите стъпки като оръжие за
разгромяване на врага, хората обикновено развиват нова способност да Преоценяват живота и
чувствата си към себе си и към околните.
Лара се изрази така: „Това, че имам ОКР, ме направи по-емоционално, по-чувствително и
състрадателно човешко същество. Станах по-смирена благодарение на разстройството. То изгради
характера ми, независимо че разкъсваше душата, сърцето, само-оценката ми. То ми помогна да се
боря по-упорито, да се стремя към доброто и истината вътре в мен. Направи ме по-малко критична
и съдеща другите хора, които страдат в живота си."
„ГОСПОД МЕ ОБИЧА"
След като получат инструментите да се борят срещу ОКР, знаейки, че то никога повече не е
нужно да завладява живота им, хората започват да мислят за времето и възможностите, които са
загубили, и очакват бъдещето с подновен плам за живот. Често преживяват духовно пробуждане.
След като до голяма степен преодоля компулсивното си трупане и обсесиите със
замърсяването, Джоел откри, че за пръв път от години самият живот има своя вътрешна ценност.
„Никога не съм имал депресия, при която да искам да се самоубия, но животът беше просто
www.spiralata.net 61
робия." Карла разказва за благодарността си, че дъщеря й, за която имаше обсесии, че ще убие,
днес е щастливо, здраво б-годишно дете. Макар че Карла е дълбоко религиозна, в най-мрачните си
моменти се съмнявала дали има Всемогъща сила, способна да й прости, че я спохождат тези
ужасни мисли. Днес тя разбира: „Господ ме обича." Карла е Преоценила живота си. След като вече
не потъва във вина и гняв, тя е „заредена с енергия", решена да направи нещо по-смислено от това
да работи просто за да си плаща сметките. Тя казва: „Искам животът ми да има значение. Искам да
помагам на другите. Това, че имам ОКР, ме накара да работя малко по-усилено. Има толкова
много нуждаещи се хора. Чувствам се така, сякаш животът ми е бил пощаден, че имам тази болест
по някаква причина, че сега трябва да направя нещо значимо."
Бог със сигурност може да различи това, което е в сърцето ви и е реално, и онова, което е
просто фалшив сигнал, идващ от мозъка ви. Важно е никога да не го забравяте. Когнитивно-
биоповеденческата самонасочвана терапия представя истинска възможност активно да утвърдите
наново вярата си в Божията способност да знае кой сте в действителност. Само когато си
позволите да приемете богохулните обсесивни мисли такива, каквито изглеждат, и да не се
доверите на най-дълбоките си чувства за Божията способност да различава истинското от
неистинското, ще се отдадете на отвращение от себе си. Като всички битки, които си струва да се
печелят, в крайна сметка това е проверка на вярата.
Трябва непрекъснато да си напомняте: „Това не е богохулна мисъл. Това е симптом на ОКР.
Аз не вярвам в нея и тя не е отражение на това, което изпитвам в сърцето си."
Четейки консервативно религиозно списание, Кристофър, който страдал от многократно
появяващи се богохулни мисли, попаднал на статия, в която се казвало, че е грешно да се получава
нафората в ръка, макар че това днес е честа практика в римокатолическата църква и той я следвал
от детството си. Тъй като е много консервативен по природа, Кристофър се уплашил, че ще обиди
Господ, и дълго време след това приемал нафората само директно в устата. Освен това обсесивно
мислел, че почти всеки около него неволно прави това ужасно нарушение да получава нафората в
ръка. Тази обсесия го накарала да се чувства толкова нещастен, че започнал да се ужасява от
неделната меса и в петък или събота ставал много нервен. Най-накрая се принудил да поеме риска
да обиди Бог, като се конфронтира с обсесията си и приеме нафората с ръка. Първия път, когато го
направил, плувнал в пот, а сърцето му блъскало толкова силно в гърдите, че той можел да го чуе.
Разбира се, Бог не го наказал.
Симптомите на ОКР често имат религиозно съдържание или оттенък, свързан с вярата, но
този факт невинаги се оценява адекватно. Например фактът, че когато Кристофър за пръв път
потърсил професионална помощ за болестта си, бил разпитван грубо, след като неуверено
обяснил, че обмислял възможността симптомите му да са форма на обладаване от духове, би
трябвало да звучи като аларма на будилник за психиатричната общност. Твърде много психиатри
днес като че ли имат крещящата неспособност да изпитват емпатия към съвършено смисленото
съдържание на религиозните мисли на някои дълбоко набожни хора. Тъй като е интелигентен и
проницателен човек, Кристофър по същество разбирал, че има болестно състояние и че де-
моничното влияние няма нищо общо с ужасните му мисли. Той знаел - благодарение на духовно
себеизследване, - че не е под влиянието на някакви демонични сили и бил уверен, че страда от
неврологично или психично разстройство. Вече бил обмислил и отхвърлил възможността за
демонично влияние, преди да се консултира с психиатър. Стресът от първоначалния контакт
между Кристофър и психиатъра, който го разбрал погрешно, вероятно бил по-скоро отражение на
твърде често срещаното невежество и арогантност на психиатрите, отколкото на нещо, което се
случвало у Кристофър, докато се опитвал да опише и обясни ужасната си болка.
ИЗБЯГВАНЕ НА КАПАНА НА ОКР
В контекста на четирите стъпки Преоценяването може да се разбира като акцентиране на
стъпките на Преназоваването и Приписването. Като отказват да приемат симптомите така, както
изглеждат, хората с ОКР започват да мислят за своите притеснителни чувства и импулси (както се
изрази един човек) като „токсичен отпадък от мозъка". Това им помага да заобиколят мисълта или
импулса толкова бързо, че стъпките Преназоваване/ Приписване стават на практика автоматични.
Вече не е нужно да сменят скоростите ръчно, една по една, за да променят поведението си. Сега
разпознават обсесивната мисъл или чувство такива, каквито са, в момента, в който се появят.
Самонасочваната терапия води до намаляване на интензивността на симптомите, което на свой ред

www.spiralata.net 62
засилва Преоценката, като намалява усилията, нужни за отхвърляне на обсесивно-компулсивните
симптоми като безполезния боклук и за Префокусиране върху положително поведение.
Ето разумен начин, по който това може да се концептуализира:
• Самонасочваната терапия в четири стъпки води до промени в мозъка, чийто резултат е
намален страх и отслабена интензивност на симптомите.
• Това обикновено засилва Преоценката на симптомите, защото може да улесни
разглеждането им като такива, каквито са, а това на свой ред интензифицира стъпките
Преназоваване, Приписване и Префокусиране и води до допълнителни промени в мозъка. Така се
установява терапевтичен, самоустановяващ се модел на движение напред.
• На стъпката на Префокусирането е вероятно да се променя действителната химия на
мозъка, което кара импулсите да отслабват, а това улеснява Преоценяването.
• Преоценяването води до по-лесно Преназоваване и Приписване, което пък има за резултат
повече Префокусиране, а то на свой ред предизвиква нови промени в мозъка и още по-голямо
отслабване на симптомите; то води до допълнително Преоценяване и т.н.
Крайният резултат обикновено е ясно намаляване на интензивността на симптомите и
подчертано засилване на контрола върху поведенческите реакции на остатъчните мисли и
импулси.
Знаем, че техниката на традиционната поведенческа терапия да се кара тревожният пациент
просто пасивно да „изтърпи" в продължение на около час, чакайки тревожността да заглъхне след
съприкосновение със стимула, предизвикал силни обсесивно-компулсивни импулси, не е метод за
самолечение, който лесно може да се прилага от хората, страдащи от ОКР. Това, което тези
пациенти са в състояние по-лесно да направят, е да модифицират традиционната поведенческо-
терапевтична техника, като практикуват самонасочвано предотвратяване на реакцията за все по-
дълги периоди, използвайки четирите стъпки. Това означава да си казвате: „Всичко е наред, това е
просто ОКР" (Преназоваване); след това го Приписвате на мозъчен дефект; Префокусирате се
върху конструктивно, приятно поведение, вместо да си миете ръцете или да проверявате бравата, и
накрая Преоценявате значението на тези мисли и импулси.
При Преоценяването осъзнавате, че обсесивните ви мисли и компулсивните ви импулси не са
важни, че можете да се справите с тях. По същество вие обезценявате тези глупави мисли.
Опитвайки се да изчакате поне 15 минути и след това работейки, за да увеличавате постепенно
продължителността на отлагането, си давате пространство за работа, заобикаляйки обсесивните
мисли. Петнадесетте минути фокусирана самонасочвана поведенческа терапия с четирите стъпки
ви отвежда още по-напред към истинското заобикаляне на компулсивния импулс, отколкото 15-те
минути на нефокусирано чакане. Овластеното съзнание, което ще развиете чрез практикуване на
четирите стъпки, ще е все по-способно да си води умствени бележки дори за много фините
положителни промени в обсесивно-компулсивните симптоми и да разбира дълбоките последици
от тези промени. Кои са тези дълбоки последици? Това, че променяте начина, по който работи
мозъкът ви, като променяте поведението си и възвръщат контрола върху собствения си живот.
Овластеното съзнание може да си отбелязва фините промени и да разбира последиците от това.
Студентката по философия Ана, с ирационалните страхове, че приятелят й изневерява, казва,
че възстановяването й зависело отчасти от способността да постави обсесивно-компулсивните си
мисли и импулси в нова светлина. „След като се научих да идентифицирам своите ОКР симптоми
като ОКР, а не като „важни", натоварени със съдържание мисли, които трябва да бъдат
дешифрирани, за да се открие дълбокото им значение, бях отчасти освободена от ОКР. След като
процесът на Преназоваване стана автоматичен и научих колко непродуктивно е да изпълнявам
обсесиите и да се задълбавам в тях, става по-лесно да пренебрегвам триковете, които ОКР винаги
ми играеше." Тя смята, че е полезно да персонифицира ОКР - „като някой умен и непочтен, който
се опитва да ме пороби". Тъй като притеснителните натрапливи мисли на Ана по природа са
нерешими („Как да знае човек със сигурност, че любимият му е верен в мислите и в действията
си?"), нейните обсесии са болезнени и й е невъзможно да намери изход от тях. Тя обаче казва:
„Сега, след като съм виждала многократно номерата на ОКР и съм се научила как да мисля и да ги
заобикалям, вече не се ловя на обсесиите и на компулсиите, както преди." Практикуването на
четирите стъпки й донесло не само облекчение от страданието вследствие на ОКР, но и „по-силно
чувство на овладяване на себе си и увереност в справянето с почти всеки проблем".

www.spiralata.net 63
 БИТКА НА ВОЛИ
Тъй като обсесиите ви следват навсякъде и не можете да им обърнете гръб, както можете да
направите с печката или вратата, е по-трудно да ги заобиколите. Както каза един пациент: „Не
можеш да напуснеш мозъка си." Обсесиите невинаги могат да бъдат оборени логически.
Самолетът може да се разбие и след като човекът пренебрегне вътрешния си глас, който го
предупреждава: „Свърши това компулсивно действие, защото иначе..." Фактът, че няма връзка
между самолетната катастрофа и неизвършването на компулсивното действие от човека, може да
не е метафизично доказуем. Същевременно знаем със сигурност, че този, който непрекъснато
изпълнява компулсивни поведения въз основа на обсесивен страх от самолетна катастрофа
(земетресение или някакво друго бедствие), ще води адски живот.
Предлагам активно да Преоценявате обсесиите си с помощта на две подстъпки на
Преназоваването и Приписването: Очаквайте и Приемайте. „Очаквайте" ви напомня да
предугаждате, че обсесивните мисли ще се появяват стотици пъти дневно и да не бъдете
изненадани от тях дори ако са изпълнени с насилие и са крайно разстройващи. Изумителен факт
при ОКР е, че хората могат да имат една и съща обсесивна мисъл хиляда пъти дневно и пак да са
стреснати и разстроени от нея всеки път дори ако не правят усилието съзнателно да я предвиждат.
Като Очаквате конкретните си обсесивни мисли, ще ги разпознавате в мига, в който се появят, и
веднага ще ги Преназовавате. По този начин едновременно с това ще ги Преоценявате. Ще се
научите да преминавате към следващата мисъл или поведение дори ако обсесивната мисъл
продължава да заема съзнанието ви. Докато го правите, на сцената ще излезе Приемането. Когато
Приемате, че проблемът ви е лечимо болестно състояние, не си позволявате да се нападате, да
критикувате вътрешните си мотиви. Не желаете обсесивната мисъл да окупира съзнанието ви, но
Приемате, че тя съществува въпреки вас, а не заради вас. Пациентите с обсесии са склонни да
„предъвкват", да потъват в мисли: „Какво ще стане, ако действително изпълня това неуместно
действие? Ако ударя някого или го атакувам сексуално?" Те си се представят как са хвърляни в
затвора, с белезници на ръцете, а всички наоколо крещят: „Ето го, той го направи! Той го
направи!" Следователно много важно е активно да Преоценявате обсесиите, а не да оставяте
стъпката Преоценяване да поеме по своя път, както обикновено става, когато се занимавате с
компулсиите си. И разбира се, отговорът на неизменния въпрос: „Откъде да знам, че няма да го
направя?", винаги е: „Защото всъщност не желая да го правя! Това е само обсесия, фалшив сигнал
от мозъка ми. То не може да завладее волята ми."
Лара, която беше обладана от изпълнени с насилие мисли за ножове, била конфронтирана от
приятел психолог: „Откъде знаеш, че няма да ги реализираш на практика? Със сигурност Чарлз
Менсън9 е бил обсесивен. Джефри Дамър 10 е бил обсесивен." Лара обаче разбира: „Те са и
психопати; те не изпитват чувство на вина. Аз изпитвам и вина, и депресия, има го чувството: „Не
желая тези последствия." Нещо повече: изключително съмнително е дали тези двама мъже,
въплъщение на злото, наистина са били обсесивни в истинския смисъл на обсесивно-
компулсивното разстройство. Те не са получавали фалшиви сигнали от мозъка си: те са
предъвквали злото, което искали да извършат. Двамата с Лара говорихме за тази разлика. Тя ми
каза: „Няма да го направя, защото не желая да го правя. Не желая да наранявам никого. Никога не
бих могла да направя това." Тя е права.
ЛЕСНО Е ДА СЕ КАЖЕ, ТРУДНО Е ДА СЕ НАПРАВИ
Като лекар за мен е много смиряващо да наблюдавам хората да се борят за преодоляването
на техните обсесии и компулсии. Много пъти хора с ОКР са ми казвали: „Лесно е да се каже.
Трудно е да се направи." Вярвайте ми, разбирам колко е трудно и никога не казвам: „Просто го
направи" по нагъл и безцеремонен начин. Това е усилена работа, трудна задача, но наградите са
големи. Нещо повече: това е битка, която не може да се избегне, защото ОКР не оставя човека на
мира; всяко спокойствие трябва да се спечели!

9
Чарлз Майлс Менсън (1934) - американски престъпник, който ръководи т.нар. семейство Менсън - квазикомуна,
възникнала в Калифорния в края на 60-те години на XX век. Излежава присъда за заговор за убийствата на Шарън
Тейт и Лено и Розмари ЛаБианка, извършени от членовете на групата по негова заповед. - Б.пр.
10
Джефри Лайънъл Дамър (1960-1994) - американски сериен убиец и изнасилвач. Дамър убива 17 мъже и момчета
между 1978 и 1991 г., като повечето убийства са извършени между 1987 и 1991 г. ивключват изнасилване,
разчленяване, некрофилия и канибализъм. На 28 ноември 1994 г. е пребит до смърт от затворник в мъжкия затвор с
максимална сигурност, където излежава присъдата си. - Б.пр.
www.spiralata.net 64
 Крайната цел, разбира се, е тревожността да изчезне завинаги. В Калифорнийския
университет в Лос Анджелес сме установили, че използването на прогресивното времево забавяне,
което постепенно се увеличава до 15 минути или повече, разделянето на задачата на малки,
управляеми части, преоценяването на ситуацията, докато все още сте тревожни, и отбелязването
на промените в реакциите правят тази цел по-постижима. Разбира се, винаги може да се опитате да
обедините поредица от отлагания във времето, за да удължите периода. Винаги практикувайте
четирите стъпки в периодите на времево забавяне. Водете дневник за нещата, които правите по
време на Префокусирането и Преоценката, тъй като постиженията, които не бива да губите от
поглед, силно подкрепят този процес. Когато забелязвате всяко от тях да намалява тревожността и
импулсите и записвате какви дейности са били причината тревожността да намалее, тези признаци
на напредък ще засилят решимостта ви да упорствате в усилената работа по изпълнението на
четирите стъпки. В резултат ще разглеждате всяко малко подобрение като победа, а няма да
възприемате неспособността си напълно да преодолеете тревожността от първия, втория или
третия път като деморализиращ признак на провал. Ще видите, че активно си помагате, че сте свой
собствен терапевт.
Една от ирониите при ОКР е, че разстройството помага на някои хора да функционират на
много високо ниво, защото вниманието им към детайлите е обострено. Годините практикуване на
обсесивно-компулсивните ритуали като че ли създават умения, които засилват способността на
човека за наблюдение и запаметяване по начин, който може да е много адаптивен. За съжаление
обаче, хората с ОКР ни казват, че не могат да не се чудят колко биха могли да постигнат, ако не
бяха прекарвали толкова много време в своите обсесии и компулсии.
Майкъл, който има обсесията, че панталоните му се свиват, заяви директно: „Моето ОКР уби
успеха ми. Аз съм интелигентен и някога имах много голям потенциал в толкова много
отношения, но то го уби. Събуждам се сутрин и карам един додж колт от 1983 г. до
стенографската си работа, която не искам да върша. ОКР е причината. Мразя своето ОКР, защото
то не ми позволи да правя това, което искам."
В усилието си да разбере по-добре как ОКР е повлияло върху живота му Майкъл чете много
за психичните разстройства и техните причини. Пита се защо е развил ОКР и се чуди: „Дали е
нещо повече от биохимия това, че бях такова тъжно 8-годишно дете в училище? Или ОКР е
резултат от емоционални фактори, както и от други деструктивни елементи, например генетиката?
Искам да знам как стигнах до точката, където съм днес, и как мога някой ден да стигна до мястото,
на което искам да бъда. Това е невероятна загадка, която искам да продължа да изучавам
самостоятелно. Мисля, че това е част от процеса на възстановяване." Понякога - казва той - искал
да вземе ножа и да го забоде в главата си, за да отреже тази болна част от мозъка си. Събужда се
уморен и се пита: „Защо не правя повече?" (много хора с ОКР споделят, че сънят им е накъсан, а
това е причината те да са непрекъснато уморени. Ако този модел на накъсан сън е хроничен,
трябва сериозно да се обмисли възможността ОКР да е усложнено от депресия). Имало време,
когато Майкъл се събуждал с чувството сякаш е пробягал маратон в съня си. Лекарствата - като
допълващи поведенческата терапия - му помогнаха да спи по-добре и да функционира по-
ефективно на работното си място, вероятно като лекуваха едновременно и депресията, и ОКР.
ДА ЗАГУБИШ „СТАР ПРИЯТЕЛ"
Когато хората успешно Преоценяват своите обсесивно-компулсивни симптоми и възвърнат
контрола върху живота си, не е рядкост да преминат през период на скърбене за „загубата" на
ОКР. Когато тези обсесивни импулси стават все по-редки, Джереми (чиято тревожност включва
страха му, че алкохолът по някакъв начин е замърсил храната му) си спомня: „Изпитвах празнота в
живота си, а никога преди това не бях се чувствал така. В продължение на години ОКР ме
управляваше, беше животът ми. Мислех за него повече, отколкото за всичко друго. А сега в по-
голямата си част си беше отишло. Празнотата беше реална. Всъщност скърбях за своето ОКР. Това
чувство продължи, докато започнах да запълвам празнотата с положителни действия. Последваха
положителни мисли и чувства. Вечерята вече не е мъчение. Когато осъзнах, че ОКР е глупав шум,
разбрах, че мога да се наслаждавам на храненето. Повече от две години не съм предъвквал
обсесията си с храната." Джереми преодоля и страха си от използване на обществени тоалетни и
повечето други предизвикващи тревожност обсесии. Той казва: „Страхотно е."
Други хора с ОКР може да използват психичното си разстройство като удобен начин да
извиняват недостатъците си или да рационализират поведения, които по същество са
www.spiralata.net 65
саморазрушителни. Психиатрите по принцип говорят за тези извинения като „вторични печалби"
от ОКР. Барбара (която беше обсесирана с г-н Кафе) работеше временна работа с диплома,
получена с почести от университет от Бръшляновата лига. Тя разсъждаваше: „Макар че е трудно
да го призная, мога да приемам работа, която е под способностите ми, и да обвинявам за това ОКР.
Това ми помага да не поемам рискове. Разбира се, касае се за проблеми със самооценката ми, не за
ОКР. Трябва да внимавам, защото не мога да използвам ОКР като извинение през целия си
живот." Барбара с лекота признава, че винаги приема тези неотговарящи на квалификацията й
работни места не задължително заради ОКР, а защото й липсва увереност, че може да върши
работата. „Затова правя неща, които бих могла да върша и с ръце, вързани на гърба. Със сигурност
нямам нужда от висше образование за това." Барбара обаче винаги е имала проблем със
самооценката си, за който вярва, че няма нищо общо с ОКР. Алкохолизмът е проблем в
семейството й. В един момент тя пиела прекомерно и се отдавала на компулсивно преяждане, за да
се справи със стреса в живота си с баща алкохолик.
Тя казва: „Знам, че съм умна, компетентна, но същевременно не мисля, че съм достатъчно
добра. Същото е и с ОКР. Знам, че вратите са заключени, че печката е изключена. Същевременно
не го вярвам. На хартия изглеждам страхотно, но се подкопавам напълно. Неотдавна ми
предложиха страхотна работа. Подписах договор и след това напуснах. Използвах тревожността
като извинение. Казах им, че съм твърде тревожна и разбира се, те откачиха. Беше много
непрофесионално от моя страна. Знам, че вероятно никога вече няма да получа друга работа в тази
област." Заслужава да се отбележи обаче, че след като работата й с четирите стъпки облекчи
нейното ОКР, нивото й на комфорт относно отговорността се повиши.
Самооценката е проблем и за Клара. Когато имате ОКР, казва тя, самооценката ви е толкова
ниска, че сте склонни да насочвате гнева си навътре, макар да не е оправдано. „Може би, ако
някой ви е казал нещо отрицателно или нещо лошо се е случило през деня, вместо да се справяте с
въпроса (и само с въпроса), вие го интернализирате. Тревожността е част от това. Имате склон-
ността да интернализирате гнева и да си казвате: „Добре, защо не направих еди-кого си по
различен начин, защо казах това на еди-кой си, защо не казах нещо друго?" Същото е и с ОКР:
през цялото време умувате, когато вече е късно, вместо да обмислите възможността проблемът да
няма нищо общо с вас." Възможно е ОКР да допринася за лошите навици в моделите ви на
мислене. Практикуването на четирите стъпки може да помогне да се решат и двата проблема.
Макар че до голяма степен е освободена от компулсивното си миене и чистене (тя вече не
чисти с алкохол дома си), Джил не пропуска да идва в нашата терапевтична група за хора с ОКР.
Първо, казва тя, групата й помага да Преоценява живота си, да осъзнава, че „е много по-добре от
доста хора". Освен това тя подкрепя решимостта й, тъй като вижда как хората често използват
ОКР като патерица, като извинение да не правят нищо с живота си, да не се опитват да се
усъвършенстват. Има много продуктивни, наистина талантливи хора, които просто прахосват
живота си заради болестта. Тя иска да насърчава другите с ОКР да използват инструментите,
четирите стъпки, „бебешка стъпка по бебешка стъпка", както направи тя, по пътя към
възстановяването.
В терапията Джил се научи да Преоценява своите управлявани от ОКР страхове от смъртта и
от замърсяване. В средата на 40-те си години тя осъзна: „Не можех да продължа да се разпадам
всеки път, когато някой близък почине." Първата й малка стъпка беше самопаложена терапия чрез
заливане. Сложила капан за мишки, но когато открила малък мишок в него, се почувствала
толкова ужасно, че започнала да му носи вода. „Знаех, че ще умре. В известен смисъл го направих,
така че да мога да погледна смъртта лице в лице." Любимата й котка, която била част от
семейството 11 години, била болна и Джил използвала мишката, за да се подготви за смъртта на
котката. Била обзета от ужасен страх, че котката ще спре да диша пред очите й: „Тогава какво ще
правя? Целият град ли ще бъде замърсен?" По времето, когато котката умряла, Джил беше в
терапия и бе в състояние да се справи с това. Целунала я за сбогом, измила я и това било всичко.
Тя си спомня: „Дори спряхме по пътя до ветеринаря, за да върнем една видеокасета, така че да не
ни таксуват наема за още един ден. Това, че запазих самообладание, за мен беше просто
невероятно."
Най-голямата проверка за Джил дойде по-късно със смъртта на майка й. Тя знаеше, че краят
е близо, и в деня, в който майка й починала, имала голям спор със себе си какво да облече за рабо-
та. Естествено, че ако се ужасява от обаждане от болницата през този ден, каквото и да облече,
www.spiralata.net 66
щяло да се „замърси" моментално. В крайна сметка обаче тя се насилила да облече най-хубавия си
бял ленен костюм. Когато получила обаждането, не се почувствала принудена да изхвърли
костюма.
Друго препятствие за Джил беше погребението на майка й. Тъй като тя беше проследила
началото на своето ОКР с ужасните страхове от замърсяване до погребението на приятел, когато
била едва в юношеска възраст, не била способна след това да отиде на друго погребение.
Изпитвайки огромна вина, че не желае да бъде на погребението на майка си, тя се консултирала
със свещеник, който мъдро я уверил, че майка й не би искала тя да се разболее заради това. Джил
измислила компромис: двете с дъщеря й занесли цветя на плажа и си направили частна церемония
в чест на майка й.
ИЗГУБЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Джош, който имаше обсесивни страхове, че може да изпусне кламери в чашите с кафе на
колегите си (и да стане причината да се задавят), както и от разхлабени орнаменти върху капаците
на автомобилните мотори (което може да стане причина на магистралата да влетят през предното
стъкло на колата), започна ясно да разбира в терапията как вината му, намалената способност да
функционира и влошаващите се взаимоотношения със семейството и приятелите - всичко
вследствие на ОКР - вредят както на него, така и на другите. „Ако го формулирам със
специализирани икономически термини, изпълнението на компулсията носи големи алтернативни
разходи11." Икономически казано, това означава, че времето, посветено на ОКР, води до загубени
възможности в бизнеса и в други сфери на живота. Част от вината на Джош беше по отношение на
възприеманото от него като неадекватно ангажиране с финансова подкрепа на приют за бездомни.
Затова той си казваше: „Ако мога да избегна тази обсесия, мога да изляза в света, да изкарвам
повече пари и да давам по-голяма част от тях на другите." Понякога този начин на мислене
помагаше. Джош наистина Преоценяваше.
Концепцията на Джош за алтернативен разход е валидна. Тя наистина е отговор на въпроса
защо няма стойност в изпълнението на компулсията. Дори ако не сте в състояние да разберете, че
времето ви е ценно в икономически смисъл, изпълнението на компулсия, за да предотвратите
някаква въображаема и нелогична катастрофа, не е добра размяна. Защо? Защото усилието, което
влагате, за да изпълнявате компулсията, краде от времето ви и ви дистанцира от другите хора и от
вършенето на нещо полезно и продуктивно. Не говоря задължително за спасяване на човечеството.
Може да е нещо толкова базисно и просто като отделяне на време, за да седнете и да поговорите с
членовете на семейството си.
Често срещана и сериозна грешка, която хората с ОКР допускат, е да кажат: „Е, ще извърша
компулсивното действие, защото иначе ще се притеснявам за него и това ще ме разсейва от
работата ми." Първо, извършването на компулсията единствено ще доведе до влошаване на
обсесията, както вече научихте.
Има обаче и друг проблем: една компулсия води до друга. Количеството време, което
прекарвате в извършването на всички тези компулсивни действия, може да се прекара във
вършенето на нещо, което е наистина полезно. Следователно не само сте си загубили времето да
изпълнявате тези глупави компулсии, но сте загубили и възможността да направите нещо полезно
през това време. Не забравяйте: ако направите нещо полезно вместо компулсията, това също е
Префокусиране, което е основният начин да накарате мозъка си да се промени и да се подобрите.
Това по общоприетата дефиниция създава нови възможности и има по-голяма стойност.
Браян, който се бореше да контролира импулса си да търка улиците нощем, за да изчисти
разлята киселина от акумулатори, казва: „Времето, което хората с ОКР прекарват във вършене на
напълно ирационални неща, е най-голямото прахосване. Това е време, което никога няма да си
върнете. Това е време, което би трябвало да прекарвам с децата си, вместо да търкам улиците.
Цялото това време просто е прахосано. ОКР консумира всеки грам енергия, отнема толкова от
живота ти. В 1:30 ч през нощта съм навън да мия улицата, след това се прибирам, влачейки крака
от умора, и се събуждам като пребито псе." Той беше физически изтощен от липсата на сън и
психически изтощен от непрекъснатото предъвкване на обсесията си. Ако не бил съсобственик на
автокъщата, където работел, казва Браян, щели да кажат: „Върви по дяволите!"

11
Разходът от неизползваната алтернатива при избор на определен вид дейност. Основен пример за алтернативен
разход е изборът да се работи, вместо да се прекарва приятно свободното време. - Б.пр.
www.spiralata.net 67
 Стигнал дъното, преди да започне поведенческа терапия в нашата група в Калифорнийския
университет в Лос Анджелес, Браян бил толкова отчаян, че се заклел, че ако умре и някак му се
предложи втори шанс да живее, ще откаже, ако това означава да се върне обратно на земята като
човек с обсесивно-компулсивно разстройство. Всеки ден бил истинска агония. „Честно мога да
кажа, че мразех проклетия изгрев. Още един проклет ден с ОКР, още един проклет ден на
страхове. Молех се да се разболея от нелечима болест. Просто се молех: „Боже, вземи ме. Просто
не мога повече да понасям това."
Като много хора с ОКР Браян преминал през труден период в брака си и с децата. Днес обаче
той може да види напредъка си и да говори гордо за „внушителните печалби", които получил,
борейки се с болестта си. ОКР обаче означава постоянна борба.
„МАЛКО СВЕТЛИНА В ДУШАТА МИ"
Тези, които са Преоценили своите обсесивно-компулсивни симптоми и са стигнали до
Преоценка на живота си, ни предлагат някои дълбоки философски прозрения, както илюстрират
следващите примери.
Джоан, която от години била налегната от мрачни, притеснителни мисли, открила, че след
като започнала прилежно да прилага четирите стъпки, страхът започнал да избледнява и животът
й придобил смисъл. „Най-накрая можех да видя малко светлина в душата си. За пръв път можех да
преживея чувството, че разумът ми „зацепва", не е блокиран „тук и сега", а се движи напред. Беше
невероятно! Знам какво ми се случва и мога да си помогна. Някои казват за живота, че всички
лоши неща, които ни се случват, имат причина или съдържат урок. Не съм сигурна, че съм
съгласна с това. Мога да кажа единствено, че накрая научих много за състраданието и се чувствам
късметлийка, защото това ми помогна да стана по-добро човешко същество." Нейният разказ е и
елегантно описание на човек с подобрено мозъчно функциониране: движение напред, отключен
мозък, който вече не е „блокирал на една скорост".
Лара, която беше изградила продуктивен професионален живот въпреки ОКР и синдрома на
Турет, казва: „Никога не се отказвай" е моето мото. Никой с ОКР не бива никога да се предава.
Успях да завърша бакалавърска и магистърска степен и да стана консултант. Днес помагам на
другите да преминават през всекидневната борба с ОКР. Тъй като имам ОКР и синдром на Турет,
това ми помогна да съм по-деликатна към клиентите си. Вероятно винаги ще се боря със своето
разстройство и това е нормално. Възможно е да мога да помогна на другите с ОКР или със
синдрома на Турет. Често мисля колко чудесен би бил животът без Турет или ОКР и каква щях да
съм аз. За съжаление вероятно никога няма да открия. Но и това е добре."
Карън, компулсивно трупащата пациентка, която позволила боклуците да превземат къщата
и живота й, си постави както прагматични, така и духовни цели, след като осъзна, че си има работа
с психично разстройство, наречено ОКР. Тя искаше дом, пълен с чист въздух и слънчева светлина:
твърде дълго беше държала прозорците си барикадирани, за да крие ужасната тайна.
Освен това искаше да вкусва с наслада всеки час от новооткритото свободно време, което
можеше да има, след като се освободи от отнемащата твърде много време компулсия. Тя казва:
„Нямате представа колко време прекарвах всеки ден, за да преподреждам нещата, така че да мога
да вкарам още. Прекарвах часове във фрустрация, търсейки неща, които бяха безнадеждно
загубени в боклука и хаоса. Часовете, които ми отнемаше да натрупам всички тези вещи, и
часовете, всъщност годините, които ми бяха нужни, за да ги изчистя, сигурно са равни на
десетилетие от живота ми. Години на неприятности, стрес и фрустрация, чувство на
безпомощност, безнадеждност и скръб."
Това, което наистина искаше Карън, е спокойствие. „Предполагам, че това е цел номер едно
на всеки с обсесивно-компулсивно разстройство. ОКР е усилена работа. То води до вътрешно (и
видимо вечно) безпокойство, френетична активност и физическо, психично и емоционално
изтощение."
Докато провеждаше поведенческа терапия в Калифорнийския университет в Лос Анджелес,
Карън започна да разбира: „Не съм лош човек, защото изпитвам потребност да търся неща в
кофите за боклук." Тя научи, че макар да не е в състояние да попречи на компулсивните си
импулси да се появяват, може да контролира какво прави по отношение на тях. Тя казва: „Никога
няма да ме чуете да казвам: „О, Боже, толкова се радвам, че имам ОКР, защото е такова
предизвикателство и изцяло променя посоката на живота ми." Така е и знам, че днес съм по-силен
човек заради него. Аз обаче загубих едно десетилетие от живота си заради ОКР и това е
www.spiralata.net 68
необратимо. Защо не успях да разбера по-рано, че материалните неща могат да се заменят, но
загубеното време си е отишло завинаги и никога няма да се върне?"
Карън днес е в 50-те си години - време, когато хората обикновено преоценяват живота си. И
тя направи точно това. Философски настроена е: „Няма да се бичувам заради загубените години.
Направих най-доброто, на което бях способна по онова време." Най-голямата й грешка - и днес го
знае - е, че е позволила на фалшивата гордост да й попречи да потърси помощ, преди безполезните
боклуци да превземат живота й. Тя е убедена: „Наистина трябва да имаш човешка подкрепа, за да
се озовеш на пътя към здравето." Доверяването на друг човек да ви води е най-трудното нещо,
което ще направите, но трябва да го сторите.
Намерете някого, който ви обича, приятел или член на семейството, за да ви помогне и да ви
насърчава. Не бъдете жертва на болестта. Победете я. Поемете риска. Направете го сега. Върнете
си живота. Бъдещето ви е във вашите ръце.
Времето - допълнителните часове дневно, с които пациентите с ОКР откриват, че разполагат,
когато вече не ги прекарват в изпълнение на компулсиите - стана съществен фактор и за
компулсивно миещия ръцете си Джак. Той обаче откри, че това е нож с две остриета: „Може да
запълваш огромно количество време с ОКР и след това имаш проблем. След поведенческата
терапия вършиш нещата по-бързо, особено у дома: поливане, хранене на котките, пране." Той
чувствал, че има контрола у дома, и му харесвало да прави нещата по ефикасен начин от гледна
точка на времето. За съжаление това чувство довело единствено до фрустрация на работното му
място. Тъй като бил на временна работа, която единствено го отегчавала, се фрустрирал още
повече. Джак имаше разпокъсано трудово досие с проблеми с концентрацията и неспособност да
изгражда отношения с хората. „Просто се вбесявах и си мислех: „Ето ме, губя си времето. Бих
могъл поне да си потърся смислена работа или да съм у дома да се занимавам с домашните си
задължения." Жена ми казваше: „Никой няма да го е грижа дали си изпрал. Защо не си потърсиш
по-добра работа?" Странно е обаче - с ОКР човек изпитва голяма съпротива срещу промяната."
Джак разви добри навици за Преоценяване на компулсивните импулси, докато работеше
върху компулсивното миене на ръце с четирите стъпки. „Разбира се, първоначално бях тревожен,
когато се съпротивлявах на компулсивните импулси да се мия, но когато осъзнах, че колкото
повече не се поддаваш и откриваш, че нищо не се случва, толкова по-лесно става следващия път.
Започваш да трупаш история на случаи, в които нищо не е станало, когато си пренебрегнал
обсесията." Днес той се учи да прилага принципа на Преоценяването по по-общ начин, за да за-
сили самоувереността си и да започне да преодолява съпротивата си срещу промяната. „Опитвам
се да работя всеки ден върху своето ОКР - върху някои от по-неуловимите симптоми и мисловни
модели. Опитвам се да не обръщам внимание на натрапливите мисли. Опитвам се да не съм твърде
суров със себе си. Трудно е да се отървете напълно от проблема, но трябва да си дадете
дължимото за всяко подобрение, което постигнете." Като се научи да отбелязва постиженията си и
да се самоподкрепя, Джак засили увереността си. Днес той се чувства по-комфортно по време на
интервюта за работа и цялостното му функциониране продължава стабилно да се подобрява.
СЕБЕПОДКРЕПЯЩИ ТВЪРДЕНИЯ
Невъзможно е да се надцени значението на научаването на това как да се самоподкрепяте
като редовна част от четирите стъпки. Накратко, работите, за да се научите как да Преоценявате
своето ОКР и постиженията си в поведенческата терапия. Например никога не омаловажавате и не
обезценявате значението и на най-краткото отлагане, преди да извършите компулсивния акт.
Може да кажете: „Искам да го направя още по-добре", но никога не подценявате постиженията,
които наистина имате. Разбира се, воденето на дневник на постиженията в поведенческата терапия
ще ви помогне да постигнете тази цел.
Бенджамин, чиято PET снимка е на корицата на книгата, днес е в началото на 40-те си години
и се бори с компулсиите си -включително проверяване и чистене - на приливи и отливи, откакто е
бил на 6 години. Измиването на колата отнемало 6 часа; трябвало да се направи по правилния
начин. Гаражът, гардеробите и книжата му трябвало да са в съвършен ред. Разхвърляността и
хаосът не можело да се толерират. Ако се наложи майстор да идва у дома, това било травмиращо,
защото този непознат щял да нахлуе в подредената среда на Бенджамин и да изцапа нещо или да
го разбърка. Компулсиите и тревожността на Бенджамин започнали да отнемат толкова време, че
той не можел да изпълнява изискванията на редовното си обучение в магистърската програма в
университета. Накрая „ударил дъното" в ефективността си.
www.spiralata.net 69
 Бенджамин днес е администратор в училищен окръг. Произхожда от семейство на
изключително успели хора, което го карало да се чувства виновен и засрамен. И по същество
отричал. Знаел, че поведението му е анормално, и разсъждавал, че трябва да е лош човек, „гнилата
ябълка" в семейното дърво. Докато не научил, че има психично разстройство (ОКР), Бенджамин
винаги действал под влияние на илюзията, че някой ден животът му ще е живот-мечта и всичко ще
е идеално. „Ще имам успех и ще съм щастлив. Затова ми беше много трудно да приема факта, че
животът ми ще е в по-голяма степен борба в сравнение с живота на другите, че нещата няма да са
идеални."
Докато учеше четирите стъпки на поведенческата терапия, той се научи да поема това, което
за него са „големи, големи рискове". Принуди се да живее в определена доза физически
безпорядък, да докосва неща, за които някога щеше да смята, че са замърсени. Нещо толкова
незначително - като оставянето на гардероба отворен или листата неподравнени, беше огромна по-
беда. Макар да овладяваше своето ОКР, Бенджамин започна да Преоценява живота си, да
преосмисля приоритетите си. Той казва: „Борбата с болестта ме направи много по-чувствителен,
наблюдателен и емпатиен към хората с разстройства и соматични нарушения. Направи ме и много
по-спонтанен човек, по-реалистичен. Животът е риск, той е шанс, но и голяма възможност. Това го
прави възбуждащ и доставящ удоволствие. Първоначално ми беше наистина трудно да приема
ОКР, идеята, че винаги ще го имам в различна степен. Същевременно днес знам, че когато
засилиш самосъзнанието си, това те прави по-човечен. Степента, до която приемаш това, което си,
измерва успеха ти като човек. Вече не живееш в някакъв фантазен свят на съвършенство."
Днес по собствената оценка на Бенджамин неговото ОКР е 80% под контрол, но по скала от 1
до 10 той оценява себе си само на 5 от гледна точка на личните си взаимоотношения. „Искам да
съм по-полезен за другите хора, да им помагам повече. Някога мислех, че да имам подредена среда
- подреден живот, подреден офис - е най-голямото добро, но днес съм се прехвърлил на неща,
които са по-истински, трайни и ценни, по-малко материални. Искам да съм по-добър член на
семейството си, по-добър човек налично, интимно ниво. През изтеклите 5-6 години преминах през
истинска промяна на ценностите, която започна със срещата ми с д-р Шуорц. Предполагам, че
успокояващото послание тук е, че ако поставите под контрол основните елементи на живота си,
естествената тенденция е да се движите към неща, които носят по-голямо емоционално
удовлетворение."
Като толкова много от нашите пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство и
Бенджамин Преоцени живота си. Той разбира, че „стойността на човека е степента, до която може
да приеме и да се движи напред с онова, което му е дадено".

КЛЮЧОВИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯТЕ

• Стъпка 4 е на Преоценяването.
• Преоценяване означава да не приемате симптомите си като такива, каквито изглеждат.
Възприемете ги такива, каквито наистина са.
• Работете за активно преоценяване, като възприемете реалността на ситуацията колкото се
може по-скоро. Засилвайте яснотата на наблюденията си със себеутвърждаващи умствени
бележки, например: „Не съм аз - моето ОКР е."
• Когато Преоценявате и обезценявате нежеланите мисли и импулси, засилвате Безстрастния
си наблюдател и изграждате ясно съзнание.
• Съзнание, което може да забелязва фините промени и да разбира последиците от тях, е
силно.
• Силното съзнание може да промени мозъка, като модифицира реакциите на сигналите,
идващи от него.
• Това е истинското владеене на себе си. То води до реална самооценка.

ЧАСТ II
ПРИЛАГАНЕ НА ЧЕТИРИТЕ СТЪПКИ В ЖИВОТА ВИ

Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на

градове.
Притчи Соломонови 16:32
www.spiralata.net 70
 Ако в битка някой победи хиляда пъти по хиляда врагове, а друг победи самия себе си,
измежду двамата именно вторият е най-великият завоевател.
Гаутама Буда, Дхаммапада 103

Четирите стъпки и личната свобода

Борбата за преодоляване на обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) почти винаги
започва по най-прагматични причини. Животът ви е овладян от странна сила, която изглежда е по-
могъща от вас. В тази книга целта ми е да ви науча на най-ефективните стратегии за
неутрализиране на този опонент, наречен ОКР, чиито номера може да са толкова опустошителни
за онези, които не знаят как ефективно да отвърнат. Подобно на повечето грубияни и агресори,
голяма част от силата на ОКР идва от способността му да сплашва наивните и непосветените.
Когато се разглежда с ясното съзнание на Безстрастния наблюдател, истинската природа на този
лукав опонент идва на фокус. С това прозрение страхът и ужасът започват да избледняват и пред
погледа се открива пътят към победата. В това е целият смисъл на тренирането на себе си в
четирите стъпки.
Силата на стъпката на Преназоваването е нещо, което не бива никога да се подценява. Това е
разликата между знанието какво е реално и живота в страх от сенките. Когато Преназовавате, от-
белязвате и си напомняте: „Това е просто ОКР - не е нужно да го слушам", поставяте началото на
много мощен процес. Започва промяна в стойността и смисъла, който придавате на неприятните
обсесивни мисли или импулси. Силата на Безстрастния наблюдател излиза на сцената и
фундаментално променя природата на взаимодействието между вас и вътрешния ви опонент. Сега
битката се води на родна почва, а не на терена на опонента ви, който разчита единствено на
измама и илюзия. Винаги помнете, че здравото стъпване в реалността е най-големият ви съюзник в
борбата срещу ОКР, защото в крайна сметка страхът и фалшивите сигнали са единствените
оръжия на ОКР. Ако Припишете тези страхове на истинските им причини, както сте се тренирали
да правите, и се Префокусирате върху полезно поведение поне за 15 минути, може да не спечелите
всяка битка, но в крайна сметка ще спечелите войната. Със силата на съзнанието ще промените
мозъка си. Там, където някога е имало заключен мозък, сега тече по-свободен и по-гладък
мисловен процес.
Хората често питат, особено в началото на терапията: „Ще бъда ли излекуван някога?" Както
се опитах да обясня чрез историите на смелите ни пациенти, излекуването не може да бъде
гарантирано, особено ако го разбирате като пълна свобода от обсесивно-компулсивните симптоми.
Ако обаче лечението означава свободата никога повече да не се плашите от бича на обсесивно-
компулсивните симптоми и животът ви да не се диктува от тирана ОКР, тогава тази цел е по
силите практически на всекиго, който страда от ОКР (знам, че това е вярно; виждал съм го твърде
често, за да се съмнявам).
По-голямото значение на усилието, което хората влагат в следването на четирите стъпки, е
послание за онова, което можем да постигнем, когато се освободим от страха, практикуваме
осъзнатост и решим да възвърнем контрола върху живота си. По-голямата психична сила, която
хората с ОКР развиват, силата да забелязват малките промени, да разбират тяхното значение и да
продължават напред въпреки болката и страха, има дългосрочни и широки последици в живота не
само на хората с ОКР, но и на околните. Тази по-голяма психична сила може да надскочи
царството на ОКР. Тя може да ви отведе до много по-дълбоки прозрения за това какво означава да
Преоценявате вътрешните си преживявания в светлината на нови и по-продуктивни цели.
Правейки това, можете да разширите своите психични и духовни хоризонти по начини, които
вероятно никога преди това не сте обмисляли.
Да разгледаме силата на простия въпрос: „Защо правя това?" В много отношения целият
метод на четирите стъпки се свежда до извеждането на гледната точка на Безстрастния
наблюдател на фокус, когато му отговаряте. Без съмнение новата информация за начина, по който
работи мозъкът, помага на хората с ОКР да отговорят на ключови въпроси по-реалистично и по-
смело. Въпреки това изглежда изключително важно да се осъзнае, че това, което по същество са
направили тези нови открития на невронауката за мозъка, е, че са помогнали на хората да видят
собствения си разум с по-голяма яснота. Това засилва способността им да открият истинските си
цели.

www.spiralata.net 71
 Живеем в епоха, когато много хора, които се възприемат като изтънчени мислители,
независимо дали са лекари, учени или философи, могат да заявят изключително авторитетно, че
психиката е просто нещо, което „някак си се появява" и е напълно детерминирана от физическите
свойства на мозъка. Те се чувстват твърде неловко, за да говорят за нещо, което може да се нарече
дух. Някак си той не им изглежда изискан. Според тях науката трябва да изхвърли духа и волята в
царството на суеверието. Според мен това е много злощастно. Нещо много по-лошо: аз вярвам, че
то отразява фалшив начин на мислене. Едно от големите постижения на изследванията ни върху
ОКР според мен е, че те ни помагат да възприемем по-ясно по какъв начин осъзнатият и разбиращ
ум се различава от мозъка и не може да е зависим единствено от него.
Да разгледаме какво става в човек, който се бори с обсесивно-компулсивен симптом,
използвайки четирите стъпки. Обсесиите непрекъснато го притесняват и му се налагат: „Иди си
измий ръцете. Иди провери печката." Преди терапията с четирите стъпки той ги слуша, което кара
мозъка да се заключва все повече и повече. След обучението в четирите стъпки умствената му
реакция е много различна. Той вече казва: „Знам какво си. Ти си ОКР - досущ като развалена
алармена система в мозъка ми. По-скоро ще умра, отколкото да те слушам, нещастна, адска мо-
зъчна верига." След това отива и слуша Моцарт или практикува замахването си в играта на голф,
или пък прави нещо друго. Той разглежда целите си, разсъждава върху възможностите си,
упражнява волята си, прави нови избори и се ангажира в друго поведение. По този начин той
променя начина, по който функционира мозъкът му. С течение на времето мозъкът му се променя
достатъчно, така че с новия напредък на технологията днес сме в състояние да измерим тази
промяна, дори да я снимаме (както е показано на корицата на книгата). Е, макар че някои
университетски преподаватели може да кажат, че това е просто пример за мозък, който сам се
променя, всички разумни хора могат да видят, че човекът в случая очевидно използва психиката
си, за да направи усилието и да свърши работата, необходима за промяна на мозъка и побеждаване
на обсесивно-компулсивните симптоми. Осъществил се е истински духовен (волеви) процес,
водещ до биологична промяна в основния орган на комуникацията в тялото - мозъка, която може
да се документира.

ЧЕТИРИТЕ СТЪПКИ И ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ЖИВОТА ВИ

Наистина голямото послание за хората, които използват четирите стъпки, е, че като
засилват Безстрастния наблюдатели практикуват осъзнатост, увеличават психичната си сила във
всеки друг аспект на живота си. Осъзнатостта им помага в отношенията с другите хора, в работата,
при проблеми с блуждаещото съзнание и прекомерното бленуване. Ще започнете да виждате
подобрение във всички проблемни области на живота си, където копнежите, за които е толкова
уязвима психиката, причиняват голяма болка и дистрес.
Помислете например колко време и енергия влагат хората в предъвкване и тревоги за
личните си отношения. Стъпките на Преназоваването и Префокусирането и използването на
Безстрастния наблюдател и осъзнатостта са особено полезни в модулирането на тези интензивни
предъвквания, в които се ангажира почти всеки, когато е под стрес. За интимната приятелка:
„Трябва ли да я поканя да излезем, не трябва ли? Трябва ли да се обадя или да изчакам?" Това е
една от категориите. Друга група е: „Шефът изгледа ли ме странно?", както и всички онези въпро-
си: „Какво си мислят хората за мен? Достатъчно добър ли съм? Добре ли изглеждам?" Да не
забравяме и категорията: „Животът би бил чудесен, ако..." В момента, когато излязат от контроли
започнат да придобиват самостоятелен живот, тези мисли стават изключително неприятни
предъвквания. Всеки може да се окаже контролиран от този род мисли. Хората с ОКР са особено
уязвими. Аз обаче съм виждал много пациенти с ОКР, които се научават как да прекъсват тези
потоци на предъвкващо мислене, когато усвоят силата на Преназоваването и развият техническата
способност да си водят умствени бележки. След това могат да използват стъпката на
Префокусирането, за да се върнат „в правия път".
Може да е странно да се каже, че следва да си напомняте за какво мислите, но всички хора
трябва да развият тази способност, при това в много по-голяма степен, отколкото вероятно
осъзнават. Със засилване на осъзнатостта и когато воденето на умствени бележки (при които
съзнателно забелязвате мисловния си поток) стане по-естествено, бързо осъзнавате колко много от
времето си прекарвате в мислене за неща, за които дори не сте подозирали, че мислите. Тези
принципи са приложими при всички. Хората с ОКР, които правят четирите стъпки, развиват
www.spiralata.net 72
способности, които са много полезни в живота - способности, които хората без ОКР може да не
развият. Това може би е един от истински оптимистичните факти за ОКР и използването на
четирите стъпки за преодоляването му.
ОКР може да действа като фитнес уред в главата ви. Точно както упражненията на фитнес
уреда увеличават физическата ви сила, работата върху ОКР интензифицира използването на
Безстрастния наблюдател, което пък увеличава психичната ви сила и прозрението за собственото и
за чуждото поведение. Нещо повече: контролът ви над вътрешния ви психичен живот, дори и в
области, които нямат нищо общо с ОКР, постепенно се засилва. Вие истински увеличавате
личната си свобода чрез упражняването на четирите стъпки, тъй като същността на свободния ум е
способността да укротявате и да насочвате неуморното скитане, в което неизбежно попада
необгриженото съзнание. С воденето на умствени бележки вие много бързо започвате да
осъзнавате, че голяма част от съдържанието на психичния ви живот, на непрекъснато течащия
мисловен процес засяга теми, които не способстват за воденето на полезен и щастлив живот.
Едно от най-изумителните неща, които научавате, като упражнявате осъзнатостта и
използвате Безстрастния наблюдател, е каква част от простото наблюдаване на съдържанието на
мислите ги насочва по много по-здравословен начин. С други думи, осъзнатостта за какво мислите
във всеки момент обикновено отклонява ума от деструктивните предъвквания към по-конструк-
тивни и полезни теми.
Самата осъзнатост е изключително полезно и здраво психично състояние. Всеки миг, в който
умът упражнява осъзнатост или използва Безстрастния наблюдател, е миг, в който не може да
възникне зловредна мисъл. Следователно колкото по-дълги са периодите на прилагане на
осъзнатостта, толкова по-силен става умът и вие по-малко преживявате зловредни и деструктивни
мисли, които обикновено водят до болка и страдание. За съжаление обаче с невъобразимо голяма
скорост умът може да направи преход от полезно, осъзнато към зловредно и отрицателно
състояние. Оптимистичната страна е, че като прилагате осъзнатостта, можете да установите
наново здравословното психично състояние също толкова бързо. Например, ако поредица от
нездравословни предъвквания на копнеж или гняв, алчност или зла воля се пречупи, като умствено
се отбележи: „Сега мисля за нещо, свързано с алчността" или: „Сега мисля нещо, свързано с гняв
или зла воля", самото разчупване на поредицата на нездравословния мисловен процес със
здравословна осъзнатост ще доведе до по-нататъшни полезни мисли за нещо функционално и
здравословно за вас и за околните.
Това прави стъпката Префокусиране много по-лесна за прилагане. С течение на времето този
процес ще се превръща във все по-естествен модел на живот и умът ви ще става все по-остър и ще
се чувствате все по-комфортно, а животът ви ще е по-гладък и щастлив.
В обобщение: да имате ОКР е проклятие, но естествената ви способност да използвате
Безстрастния наблюдатели да практикувате осъзнатостта е благословия. Ако фактът, че имате
ОКР, ви доведе до развитие на здравословни умствени способности, които иначе може би нямаше
да придобиете, наистина има полза от вредата. Това е смисълът на практикуването на четирите
стъпки.

КЛЮЧОВИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯТЕ

• Помнете силата на Преназоваването: това е разликата между знанието какво е реално и
живота в страх от сенките.
• Винаги се питайте: „Защо правя това?" и имайте предвид гледната точка на своя
Безстрастен наблюдател, когато отговаряте.
• Водете си умствени бележки, за да си напомняте за какво мислите. Просто актът на
наблюдаването обикновено насочва мислите в здравословна посока.
• Във всеки миг, в който умът използва Безстрастния наблюдател, не могат да възникнат
зловредни мисли.

ОКР като фамилно разстройство

Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е в най-истинския смисъл на думата семейно
дело.

www.spiralata.net 73
 Обикновено хората с нелекувано ОКР се оказват все по-изолирани от другите,
свръхангажирани с ужасни мисли и импулси и избиращи от срам или страх (или и двете) да не
споделят ужасната си тайна с никого.
В семейството това може да има опустошителен ефект. Отново и отново пациентите ни в
Калифорнийския университет в Лос Анджелес казват: „Подлудявам съпругата си, наказвам
приятелите си и ги отблъсквам. Семейството ми вече не може да ме понася. Трябва да спра да
правя това."
ПРОСТО КАЖЕТЕ „НЕ"
Често хората С ОКР спадат към модела да използват разстройството си като „оръжие" в
междуличностните конфликти. При едно често срещано личностово разстройство - зависимата
личност, човекът с ОКР става зависим в патологична степен от хората, с които живее, за да
свърши нещата. Членовете на семейството стават част от ОКР - те го подпомагат, изпълнявайки
компулсиите заради човека, за да поддържат спокойствието в домакинството. Пациентът с ОКР
настоява: „Провери бравата вместо мен" или „Изстържи стените заради мен". Разбира се,
поддавайки се, семейството единствено гарантира, че човекът ще продължи да се влошава;
обикновено от отчаяние те се предават.
Брачни партньори са ни казвали, че ако откажат да бъдат въвлечени в ексцентричните
поведения, се изправят пред гневни сцени и сълзи. В крайна сметка цялата им енергия може да
отива в опити да се справят с болестта на партньора си. Възможно е да го придумват, да го
умоляват да спре или да лъжат, че са направили еди-какво си или са избегнали друго. Разбира се,
лъжите не помагат на човека с ОКР в дългосрочна перспектива. Съпругата на един човек с тежка
форма на ОКР призна, че не казва истината на съпруга си за това къде е била, ако ще го накара да
реагира бурно заради обсесивните си страхове. Веднъж отишла на „забранено" място и се сторило,
че го видяла. „Наистина получих сърцебиене. Човек ще помисли, че съм обрала банка и полицията
е била по петите ми." Ако той я попита директно дали е била на място, където не трябва да ходи,
тя му отвръща с дребни, добронамерени лъжи. Разсъжденията й са следните: „Ако кажа „не", с
този човек има не една прекрасна вечер вместо клетви и тръшкане на врати." Лъжите правят
живота й поносим. Тя знае, че не би трябвало да угажда на болестта му, но след години справяне с
ОКР е изтощена. „Затова го подпомагам. Една думичка - и вечерта ми е приятна." Несъмнено
хиляди жени имат сродни преживявания, изпадайки в затруднено положение. Това, което тя
прави, е напълно разбираемо, съвсем човешко. В действителност обаче тя саботира напредъка му.
Когато тя самата научи четирите стъпки и работи, за да му помогне да ги прилага, и двамата ще са
много по-добре. Ще престане да подпомага неговото ОКР и ще започне да е негов поведенчески
терапевт. В резюме посланието към членовете на семейството е: „Не подпомагайте ОКР -
подпомагайте поведенческата терапия."
Дете с ОКР може напълно да разстрои семейството, събуждайки ги многократно нощем с
изисквания и диктувайки живота им - включително къде да седи всеки в дадена стая и точно в
колко часа трябва да направи X, Y и Z. Твърде често родителите си позволяват да бъдат засмукани
от това поведение, защото са натрупали чувство на вина, убедени, че са отговорни за това, че
детето им има тази ужасна болест. Както ще видите, средата и генетиката играят роля в повечето
случаи, но биологичните фактори са основната причина човекът да има ОКР. Емоционалните
фактори и тези на средата често са от критично важно значение в определянето дали човекът ще се
подложи на поведенческа терапия и ще се подобри.
ОКР КАТО ОРЪЖИЕ
Макар че не могат да принудят човека с ОКР да се подобри, членовете на семейството могат
да поемат отговорност за собствения си живот, отказвайки да участват в подпомагането на симп-
томите, да бъдат затворници в собствения си дом или това, което на популярен психиатричен
жаргон се нарича „ко-зависими". Конфронтацията е неприятна, но крайният резултат е, че човекът
вероятно ще е склонен да се подобри. Същественото винаги е: членовете на семейството помагат
или пречат на усилията на човека на прави четирите стъпки?
Да разгледаме случая на семейство, в което един от членовете има обсесивен страх от
замърсяване. Зони от дома могат да станат „забранени" за цялото семейство. Човекът държи
всички извън тях заради смазващ страх, че останалите ще замърсят зоната и тогава той ще трябва
да започне напълно излязло от контрол почистване (иронията е, че когато компулсивното чистене
наистина се влоши, в цели стаи може да стане кочина, защото човекът с ОКР се страхува да
www.spiralata.net 74
започне почистването им, но и на никого другиго не е разрешено да влиза в стаята). В някои
случаи - и те не са редки - хора заживяват на палатка в задния си двор. Дори когато обсесията не
стигне до този етап, използваемите вътрешни пространства обикновено непрекъснато се свиват.
Освен това дадени вещи стават „забранени": например не могат да се използват чинии или
прибори за хранене или не могат да се носят определени дрехи.
Семейният партньор трябва да заеме позиция. След земетресението от 1994 г. в Лос
Анджелес Оливия придобила обсесията, че водата в тоалетната по някакъв начин влиза в
пералната машина. Тя проверявала и проверявала. После поискала съпругът й да постави ръката
си в пералната, само за да се увери. Когато говорих с двамата, го посъветвах да започне да й казва,
че ще погледне, но няма да си слага ръката вътре. Освен това той трябваше да й напомня да
Преназовава и Приписва. Трябваше да я уверява: „Няма вода. Това е просто обсесивна мисъл,
фалшив сигнал от мозъка ти. Бързо ще проверим, за да премахнем компулсията и просто ще
продължим напред." След няколко дни той трябваше да направи още една стъпка и да попита:
„Сигурна ли си, че наистина искаш от мен да направя това? Нека се Префокусираме върху друго
поведение." Стратегията се отплати. С течение на времето нейният импулс да проверява
забележимо намаля.
Когато хората с ОКР молят другите да им помогнат да изпълняват предизвикващите ужас
задачи, може просто да са толкова смазани от натрапливите мисли и импулси, за да смятат, че има
нужда от повече хора, които да им помагат да изпълняват странните си ритуали. От друга страна,
може да имат и скрити цели, които дори не осъзнават: хората с ОКР често го използват като
оръжие в междуличностните конфликти. Например, ако искат да дразнят другия или „да му
върнат" заради някаква реална или въображаема обида, или ако се възприемат като безсилни във
връзката и тяхното ОКР им дава власт, ще са по-малко мотивирани да се борят срещу импулсите
си и некомфортните чувства, които те предизвикват. Нещо повече: когато чувстват, че
страданието им е омаловажавано или подценявано от другите членове на семейството, може да са
особено склонни да се опитат да „си го върнат", като вгорчават живота на другите съвсем
преднамерено или полусъзнателно. Резултатът е своеобразно дърпане на въже.
В поведенческата терапия веднага чертаем границата върху пясъка, обяснявайки ясно както
на човека, така и на неговото семейство, че това не е приемливо поведение. Включването на
членовете на семейството в терапията е от съществено значение както за подкрепа, така и за
образоването им относно същността на ОКР.
КОЙ Е ТОЗИ НЕПОЗНАТ?
С течение на времето чрез прилежно практикуване на самонасочвана поведенческа терапия
хората могат и наистина променят мозъка си, овладявайки своите обсесивно-компулсивни
симптоми. Когато обаче човекът с ОКР се подобри, семейната динамика обикновено се променя,
често с опустошителни психологически последици. Ролите се обръщат и безсилният понякога
партньор може агресивно да започне да налага подчинение чрез манипулиране на властта. Другите
в семейството е възможно да започнат да негодуват, че пациентът се е подобрил, защото
семейството сега започва да се изправя пред собствената си реалност и недостатъци, които може и
да не са свързани с ОКР. Болният вече не е извинение или изтривалка за дефицитите у
семейството. Той е човек с новооткрита самооценка и настоява с него да се отнасят като с напълно
функциониращ член на семейството. Внезапно в редиците им се появява непознат.
Следователно, когато пациентът започне да се подобрява, семейството може несъзнателно да
подкопава терапията. Например жена с ОКР от години карала съпруга си да скача под душа в
мига, в който се върне от работа, защото смятала, че е мръсен. Когато започна да се подобрява в
терапията, той предпочете да продължи да го прави, отколкото жена му да е добре и да започне да
го оценява по по-притеснителен начин.
Изявеният психиатър от Хамбургския университет, който изучава ОКР от 20 години - д-р
Ивер Ханд, вярва, че въпросите за интимността са основният зареждащ с енергия фактор в под-
държането на болестта, че хората извличат „вторична полза" от ОКР, т.е. те го използват, за да
държат другите на емоционална дистанция. В Калифорнийския университет в Лос Анджелес
демонстрирахме, че хората могат да бъдат научени да оставят своето ОКР да си иде, без да
адресират проблемите на интимността, но тези вторични ползи са основната причина, поради
която някои хора не реагират на терапията. С други думи, ако човек с ОКР има вкоренен модел на
отблъскване на хората, ще открие причини да отблъсква и усилената работа в поведенческата
www.spiralata.net 75
терапия. Макар да съм убеден, че ОКР е по-скоро биологично, отколкото емоционално
разстройство, почти със стопроцентова сигурност съществува пресечна точка между двете. В
терапията човек трябва да е честен за тези подлежащи проблеми, ако иска да извлече максимум
благотворни ефекти.
ЕМОЦИОНАЛНО ПРЕГАРЯНЕ
В Калифорнийския университет в Лос Анджелес нашите пациенти са ни научили на много за
небиологичните проявления на ОКР - как то засяга междуличностните отношения,
професионалните цели и житейските пътища.
Кристофър, който имал ужасни богохулни мисли, е млад, неженен и би искал да има
приятелка, но не е сигурен дали „нормална" жена може да бъде привлечена от него. Той твърди:
„Имам си правило, че не мога да се обвържа с момиче, което има ОКР или някакво друго
психично разстройство. Не мога, защото не желая ОКР или, по-общо казано, психичните
разстройства да заемат по-голяма част от живота ми, отколкото вече имат."
Майкъл, който имал обсесия за твърде тесните панталони, доскоро се чувстваше крайно
неудобно в повечето социални ситуации, неспособен да „се впише". Връзките с жени не правели
изключение. Той вярва, че неговото ОКР, от което страда от детска възраст, е в корена на тези
чувства на социална неадекватност. В основното училище компулсиите му, например многократно
броене, го разсейвали и макар да знаел, че става нещо странно, никога не се почувствал способен
да говори с родителите си. Вследствие на това те приписвали лошото му представяне на факта, че
е „мързелив и пообъркан", лош човек. (Кайл, който имал обсесивни мисли за насилие към себе си
и другите, е още по-лош опит в детството: родителите му го винели, казвайки, че странните му
поведения се дължат на „Сатаната в него")
В ретроспекция, Майкъл предпочита да беше се чувствал свободен да каже на родителите си
за лудите си мисли. „Но съм сигурен, че родителите ми щяха да ме изпратят в институция, където
нямаше да разберат какво става... И до днес баща ми наистина не разбира. Не мисля, че „психично
разстройство" присъства в речника му." (Майкъл вероятно е прав: преди 35 години малко се
знаеше за ОКР и много хора продължават да не го разбират.)
Майкъл копнеел да каже на родителите си какво преживява, но не можел. „През целия си
живот - разказва той - исках някой да каже: „Съжалявам. Ще ми се нещата да бяха по-добре.
Разбирам, че се опитваш." Тъй като обаче никога не чул тези думи, той никога не се почувствал
обичан или напълно приет и се научил да таи чувствата в себе си. Когато навлязъл в зряла възраст,
тази му черта се влошила. „Нещо, което според мен е общо за хората с ОКР, е, че чувствата им се
вцепеняват. Когато имат връзка с жена, незабавно затварят чувствата си и сами се саботират. И
точно тогава ОКР е най-тежко. В момента, в който наистина искаш да чувстваш нещо, всичко,
което изпитваш, е ОКР"
Подхранваните от ОКР страхове може да са много по-силни от всяко друго чувство,
включително от любовта и скръбта. Например възрастна жена в нашата терапевтична група имаше
свързана със смъртта обсесия, която бе толкова силна, че тя не можела спокойно да отиде никъде,
където хора са умирали, дори и преди векове. Семейна ваканция в Тумстоун 12, Аризона, била
травмираща за нея. Всяка дреха, която носела или вземала със себе си, била замърсена. Тя се
алиенирала от близките си приятели, защото не могат да разберат мълчанието й, когато те загубят
свои близки. Тя обаче не може да понесе да изказва съболезнования или дори да вдигне телефона
и да каже колко съжалява. Тя рационализира, че чрез това избягване поддържа нивото си на
тревожност ниско, дори с риск да загуби приятелите си. Това не е ясно мислене, макар да е
разбираемо, че някой е готов да направи такава замяна. Това обаче не е истинска замяна. Като не
звъни, за да изкаже съболезнованията си, тя просто се подготвя силният й, натраплив страх да се
влошава все повече и повече. Ако иска страхът й да си отиде, трябва да го конфронтира. Друга
жена не беше способна да се сбогува с баща си на смъртното му легло, защото компулсиите й
пречеха да излезе от дома си, за да стигне навреме до болницата.

12
Град, основан през 1879 г., един от последните отворени гранични процъфтяващи градове в американския Див
Запад. От около 1877 до 1890 г. мините до града дават сребърни кюлчета на стойност 40 до 85 милиона долара.
Населението му расте от 100 на около 14 000 души за по-малко от 7 години. Свързан е с братята Ърп (Върджил, Уаят,
Морган иУорън), които пристигат там през декември 1879 и лятото на 1880 г. И четиримата приемат роли на пазители
назаконав един или друг момент, което води до редица конфликти. - Б.пр.
www.spiralata.net 76
 Наскоро нещата се обърнаха за Майкъл, който прилежно практикува четирите стъпки,
подкрепен от редовното посещение на терапевтичната група за пациенти с ОКР в Калифорнийския
университет. От години той използваше лекарства, за да подпомага терапията, но започна да
вярва, че лекарството всъщност нивелира личността му. „Бях вцепенен. Чувствата ми бяха под
пълен контрол. За да се борят със своето ОКР, хората наистина трябва да освободят чувствата си."
Макар че неговото ОКР е до голяма степен под контрол, Майкъл смятал, че е стигнал
„плато", а искал да постигне повече. Затова решил да спре лекарствата и се почувствал по-добре
почти незабавно, след като го направил. Макар че наблюдавал известно ескалиране на
обсесивните мисли и импулси, той използва четирите стъпки, за да ги контролира ефективно.
„Сега се спускам по хълма, вместо да се изкачвам с борба нагоре, хванат във въртележката на
ОКК' За пръв път от години той преживява дълбоки емоции. Майкъл си спомня: „Когато майка ми
почина преди няколко години, изобщо не плаках." Отново тази вкочаненост. „Когато обаче
любимият ми бейзболен играч Мики Мантъл почина (това било след като Майкъл спрял
лекарството), бях много наранен и плаках, позволявайки на чувствата си да излязат наяве." Когато
успее да направи това, той открива, че нивото на неговото ОКР е много ниско, а когато потиска
чувствата си, ОКР е в най-лошата си форма.
Изолацията, изпитвана от хората с ОКР, до голяма степен е резултат от решението им да
пазят ужасната си тайна от другите, докогато могат. Майкъл, от друга страна, обича да казва на
хората, че има ОКР: „Това е много освобождаващо чувство, истински катарзис. Нали разбирате:
„Хей! Аз съм луд. Ти как си?" Освен това е научил, че повечето хора или не се интересуват от
проблема му, или реагират, като го бомбардират със списък от собствени соматични или
психологически симптоми.
ДА КАЖЕШ ИЛИ ДА НЕ КАЖЕШ?
Барбара С обсесивния страх дали е изключила г-н Кафе казала на всички, когато за пръв път
била диагностицирана, мислейки си: „Ако хората знаят най-лошото за мен и пак намират, че съм
окей, значи съм окей." Тя обаче бързо се научила да си мълчи за своето ОКР. На работното й
място хората реагирали или с шеги за нейна сметка, или с изумление и объркване, отговаряйки:
„Защо просто не го спреш?" Барбара разбрала, че да е откровена за ОКР е лошо решение с оглед
кариерата й. За съжаление твърде често е така.
Бенджамин, който някога живеел в напълно организирана среда, казва: „Не виждам нищо
продуктивно в това да се казва на хората нещо, което не е необходимо да се казва поради общата
липса на разбиране относно психичните разстройства." Той например не казва за своето ОКР на
колегите или на новите си познати. Бил обаче открит с приятелката и със семейството си, които
реагирали положително. Решението да е честен със семейството си било трудно: „Тъй като
произхождам от много успяло семейство, хора с власт, които имат социален и професионален
успех, един вид бях построил тази тухлена стена около себе си в усилието да скрия дефекта си от
тях." Признанието за неговото ОКР било голямо облекчение. „След като го разкрих, те се отвориха
към мен много повече. Имаше положителния ефект на снежната топка. Реакцията им беше много
по-емпатийна и разбираща, отколкото бях очаквал. Вече не е нужно да разнасям насам-натам тази
огромна защита. Аз съм много по-открит човек, по-способен съм да признавам другите си
слабости и да се смея над себе си."
Той научил: „Хората уважават другите за това, че приемат себе си такива, каквито са. И
наистина имат голяма търпимост към соматичните нарушения - ако видят, че човек се опитва да
функционира и да взаимодейства, доколкото може."
Бенджамин забелязал, че другите могат да идентифицират у хората с ОКР
свръхангажираност и липса на спонтанност, които пречат на интимността. След като овладява все
повече и повече своето ОКР и намалява свръхангажираността със себе си, той се надява да
разшири социалните си контакти. „Знам, че трябва да заобикалям ОКР. Трябва да функционирам
като другите хора. Имам отговорност към другите. Непрекъснато се оценявам: моето ОКР ли е
това, което ми пречи да съм любящ човек, човек, който може да има въздействие върху живота на
околните? Човек, който може да е грижовен, по-емпатиен, да помага на другите?"
Разбира се, не всеки има положителни преживявания. Кристофър установява, че родителите
му никога не са разбирали неговото ОКР и просто го съветвали да „мисли добри неща през цялото
време". Тази липса на разбиране обикновено напрягала срещите с баща му, винаги когато
възниквал въпросът. „Всъщност на един етап бях принуден да престана да ходя на консултации
www.spiralata.net 77
при лекаря си, защото не съм имал истински проблем, а „психиатричните работи продължили
достатъчно дълго." Няколко месеца по-късно Кристофър убедил родителите си да му позволят да
дойде в програмата за ОКР в Калифорнийския университет в Лос Анджелес, където го запознах с
нашата терапия в четири стъпки. Той продължава да осъществява напредък и редовно посещава
терапевтичната ни група.
Обсесивно-компулсивните ни пациенти често говорят, че имат обсесивно-компулсивна
личност, че са крайно интровертирани, страхуват се от агресия и не са способни да се справят с
агресивните хора. Компулсивно миещият ръцете си Джак прескачал от работа на работа и научил:
„Наистина не ми харесва толкова много да се занимавам с хора. Изглежда, това са работните
места, на които върша най-калпава работа. Лятото работех като касиер в банка и беше ужасно.
Клиентите изискваха скорост и дружелюбност, докато аз се концентрирах върху това, което трябва
да правя. Определено не бях дружелюбен касиер." Преподавал и в училище за известно време.
„Можете ли да си представите? На ниво гимназия всичко опира до себеутвърждаване и
дисциплина." Това не са силните страни на Джак.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПУЛСИИТЕ, ЗА ДА СЕ КОНТРОЛИРА
В едно интервю за тази книга д-р Ивер Ханд потвърди, че хората с клинично ОКР са склонни
да се задоволяват с ниско квалифицирани работни места, които не отправят никакви
предизвикателства. „Хората с ОКР могат да имат голям успех на правилното работно място —
казва той. — Например механици или компютърни програмисти. Тяхното ОКР може да им помага
да вършат добре работата си. Ако обаче получат повишение, нямат уменията да ръководят. Те не
знаят как да се справят с проблемите с конкуренцията. Само за няколко месеца хора, които от
тяхна гледна точка са били много щастливи в професионалния си живот, свръхкомпенсират и
развиват компулсии, които ги правят абсолютно неспособни да работят."
Факторите на средата и генетичните фактори несъмнено играят някаква роля в развитието на
ОКР. Няколко души с ОКР са ми казвали, че са израсли в семейства, оглавявани или от много
ригиден баща, или от доминираща майка (което, разбира се, може да е резултат от
недиагностицирано ОКР на родителя), и че вярват произходът им да е допринесъл за твърде
ниската им самооценка. За да компенсират, както е установил д-р Ханд, тези хора може да развият
компулсии за контрол. Те трябва да бъдат съвършени като начин за контролиране на социалната
си среда. Въпреки това, казва той, „никой не знае защо някои хора, които са израсли при такива
обстоятелства, по-късно развиват ОКР, а други - не, или развиват други разстройства". Въпреки
това научните доказателства за биологичен модел на генетично унаследяване са много
убедителни.
Ниската самооценка може да подготви хората за неуспех. Например човек с ОКР, който си
казва: „Никога няма да се оженя, защото никой няма да се занимава с тези работи", създава
самоизпълняващо се пророчество, прекъсва се социалните контакти и в крайна сметка се оказва
сам.
Ясно е, че много хора с ниска самооценка израстват и като възрастни имат латентна
агресивна личност. Те са несигурни, дори ако успяват да функционират социално и
професионално що-годе прилично, но нямат истински социални умения и изпитват недоверие към
хората около себе си. В брака, ако имат биологична предразположеност, може да развият
обсесивно-компулсивно поведение, за да контролират брачния си партньор. Дете, което израства в
емоционално недисциплинирана среда, в самозащита може да развие ОКР като контраоръжие. „Те
изграждат свой собствен малък свят" - отбелязва Ханд.
Понякога, но невинаги, казва Ханд, децата реагират с омраза. Може да търсят привързаност
другаде, може би от връстниците си. В интервютата със семейства, засегнати от ОКР, той
наблюдава много гняв и агресия сред членовете им. „Ужасно плашещо е, че цялото семейство,
един след друг, казват, че са имали мисли да се избият едни други." ОКР със сигурност играе роля,
но може би не най-важната, и по време на терапията са изплували истинските, належащи
проблеми.
ТЪРСЕНЕ НА ЛЮБОВ
Когато родител има ОКР, детето може да израсне, хранейки гняв и негодувание за това, че
му е отказан „нормален" живот, че е трябвало да участва в странните и времеемки ритуали на
родителя. Доти, която се миеше прекомерно, за да се отърве от страха си, че нещо ще се случи с
очите на сина й, му обяснила, когато пораснал достатъчно, за да разбере, че е болна от нещо,
www.spiralata.net 78
наречено ОКР, и че прави ненормални неща, защото не може да се спре. Когато обаче той излязъл
от къщи, за да отиде в колеж, много я разстроил, като казал: „До гуша ми дойде от тебе, мамо."
Самотен родител, тя направила всичко по силите си да се компенсира заради хаоса, който
създавала. „Смятах, че съм била добра майка, но преди две години той ми каза: „Мислех, че ти си
най-ужасната майка, която някога е съществувала." По-добре някой да беше взел нож да ме
промуши... Искам да кажа, че това беше най-лошото нещо, което някой някога ми е казвал. Дали
наистина разбира, или не, вече няма значение. Направих максималното, на което бях способна."
Историята на Карън от нашата група в Калифорнийския университет, която компулсивно
трупаше, е силен аргумент за ролята както на средата, така и на генетиката в развитието на ОКР.
Баща й изисквал съвършенство от всекиго в семейството, макар че той самият далеч не бил
идеален. Без съмнение той имал класическо ОКР: обсесии с проверяване и замърсяване и излязла
от контрол компулсия да не се прахосва нищо. Карън всъщност „научила" ОКР в скута му. Той
показвал как да проверява ключовете на печката просто за всеки случай и й изнасял лекции за
опасностите от бактерии и вируси. Тя си спомня: „Да се погрижиш за влязла в кожата тресчица, на
практика беше като извършване на хирургична операция. Имаше цяла процедура, за да се
гарантира, че няма да се развие инфекция." Ако Карън не изпълнела някоя от заповедите му,
лицето му се изкривявало от ярост и тя знаела, че предстои бой. Отчаяно търсейки любовта и
одобрението му, тя открила начини да ги получава. Той настоявал семейството да купува всичко
втора ръка, обикновено от църковни разпродажби, и я водел до градското сметище, за да събират
боклуци, които той поправял или използвал за нещо друго. Карън се заела да вади вещи от кофите
за боклук по улиците и да ги носи у дома. Нейните находки винаги водели до потупване по
главата. Карън казва:
„В зряла възраст тези идеи и ценности от ранните ми години се върнаха, за да ме преследват,
и почти разрушиха живота ми."
През по-голяма част от времето Карън компенсирала липсата на привързаност у дома, като
била „добро момиче", получавайки отлични оценки в училище и подчинявайки се на нелепите
изисквания на баща си. Въпреки това той никога не я оставял на мира. Един ден тя избухнала пред
майка си: „Мразя го червата!" Сигурна, че той я е чул, онзи ден тя се ужасявала да се върне у дома
след училище, за да се изправи лице в лице с последиците. Когато влязла вкъщи, го открила да
лежи мъртъв на пода в кухнята. Получил инфаркт. Карън казва: „Бях на 15 години. Чувствах, че
съм убила баща си със същата сигурност, както ако бях насочила пистолет към гърдите му и бях
дръпнала спусъка." Оттогава тя се борела още по-усилено да е съвършена, разсъждавайки, че баща
й някак ще знае и това би поправило нещата между тях. Търсенето на съвършенство й струвало
скъпо. Тя развила анорексия нервоза и компулсия да преяжда и да гладува до смърт и свършила в
психиатрична клиника в деня на абитуриентския празник в гимназията, на който трябвало да бъде
наградена като момичето с най-високия среден успех.
Децата често реагират бързо на терапията. Единадесетгодишно момиче без история на
психични разстройства развило обсесии и компулсии след първото преживяване на земетресение,
скоро след като семейството й се пренесло в Южна Калифорния. Обсесивният й страх бил, че
родителите й ще бъдат наранени или че тя ще бъде разделена от тях. (Нейните страхове имаха
известна логическа основа, защото домът на семейството бил близо до епицентъра и пострадал
сериозно.) Детето развило разстройства на съня и компулсивни поведения. Някога била
обикновено, разхвърляно 11-годишно дете, а започнала да подрежда бюрото и вещите си просто
ей така. Създала ритуал, при който 30 минути преди лягане пишела на черна дъска: „Нищо няма да
се случи на мама и татко." Всяка нощ носела чаша с вода до леглото, убедена, че това ще осигури
безопасността на родителите и на зайчето й. Тъй като е психиатър, бащата на детето незабавно
видял, че то има проблем, и семейството потърсило професионална помощ пет седмици, след като
тези действия започнали. В терапията терапевтът казал на момичето, че развива разстройство,
наречено ОКР, и обяснил какво е то и какви са проявите. Момичето научило също, че трябва да се
съпротивлява срещу компулсиите, иначе те ще се влошават още повече. След тримесечна терапия
симптомите на практика изчезнали. Родителите, които не са толкова подготвени, може да
продължат да обгрижват ОКР на детето, мислейки, че това е преходна фаза, а ОКР ще се
задълбочи още повече и в крайна сметка ще хвърли семейството в емоционален хаос.
ОБЩА БОЛЕСТ

www.spiralata.net 79
 Членовете на семейството често угаждат на пациента с ОКР до абсурдна степен: например
съпругът на Карън позволил боклуците да се натрупат в дома им, докато останала тясна пътечка,
по която да минават. В продължение на дълги години не канили никого в дома си. Въпреки това
той толерирал странното й поведение. Дали и самият той бил болен? Д-р Ханд смята така: „Само
хора със собствени тежки психични проблеми биха позволили такава ситуация по толкова
абсурден начин да излезе от контрол." Той споменава примера на двойка, която се мести шест или
седем пъти, мислейки, че нещата ще са различни в новия дом, но винаги и новото място скоро се
препълвало с боклуци.
Ханд настоява семейството да бъде включено в диагнозата, но им позволява те да решат
степента на ангажирането си в терапията. Човекът с ОКР може да е много умел в прикриването на
другите проблеми, които може да има (например трудности в личните си отношения), и да се
съпротивлява срещу твърде многото „ровене" от страна на терапевта. „Те се страхуват - казва
Ханд. - Развиват нагласа на заучена безпомощност13. Имат своите проблеми, но те не могат да се
разрешат. Ако имат стабилна връзка, тя обикновено боледува, докато те страдат от ОКР. И двете
страни нямат надежда, че истинското подобрение е възможно, но същевременно са много, много
уплашени да разстроят статуквото. Затова предпочитат да живеят в лоши взаимоотношения."
В семействата често се развива нареченият от Ханд „динамит в отношенията". Този термин
означава, че човекът с ОКР таи отдавнашна агресия и в критични и неуместни моменти използва
ОКР, за да атакува брачния си партньор заради някакво реално или възприемано нарушение на
връзката им. Така може да се появи „внезапен изблик" на много интензивни компулсивни
поведения, които предизвикват хаос, разстройващ живота на останалите членове на семейството с
възникващите вследствие на това дистрес и агресия.
Ханд разказва някои истории на случаи от практиката си в Хамбург, Германия. Жена, която
живее с дъщеря си и зет си, непрекъснато „опявала" на дъщеря си, че домът й не е достатъчно
чист. В крайна сметка дъщерята развила защитна компулсия. Когато оправяла леглата, прекарвала
часове в изглаждането на чаршафите и все повече пренебрегвала останалата част от домашните
задължения. Когато майката се опитала да отучи дъщеря си от този навик, двете се скарали
жестоко, а майката заплашила, че ще получи инфаркт. На практика, както установил Ханд, това
било просто кулминационният скандал в отдавнашната война за доминация. Властовата борба, в
която майката настоявала дъщеря й да е по-добра домакиня, се развила в парадокса, че дъщерята
използвала компулсии, за да надделее.
Друга жена натрапливо вярвала, че преди 20 години съпругът й имал извънбрачна връзка.
Когато го конфронтирала, наричайки го „мръсна свиня", той отрекъл. В крайна сметка тя била
хоспитализирана със симптоми на патологична ревност. Когато се върнала у дома, развила тежко
компулсивно чистене, довело до превръщането на 80% от къщата в практически необитаемо
пространство заради 16-те часа дневно, посветени на яростно чистене: тя можела да изчисти „в
достатъчна степен" само 20% от нея. Когато съпругът й се връщал от работа, тя настоявала той да
се съблече, а тя го къпела и дезинфектирала от главата до петите. Обосновката й била, че
отдавнашната извънбрачна връзка го замърсила и макар че не можела да го отърве от тази
вътрешна мръсотия, би могла да го освободи от външната. Това й давало чувство на контрол. В
терапията се оказало, че това, което я ядяло в още по-голяма степен от подозираната любовна
връзка, бил фактът, че 6-годишната й дъщеря, любимото й дете, продължавало да показва открита
привързаност към „грешния" си баща. Жената се подобрила и престанала с почистващите ритуали,
но казала, че била принудена да спре единствено защото развила артрит в коленете - диагноза,
която никога не била потвърдена. Дори убедила съпруга си да се присъедини към танцова група с
нея: упражненията - обяснила тя - щели да се отразят добре на артрита й.
Трети случай е на съпруг, който имал компулсията да повтаря прости изречения отново и
отново часове наред. Трябвало да го прави пред жена си, така че тя да го увери, че правилно е
произнесъл думите във всяко изречение и че гласът му е биле правилната интонация. Когато
съпругата му се опитвала да се измъкне от тази досадна задача, той заключвал вратите. Накрая

13
Заучена безпомощност - в психологията технически термин, който обозначава ситуацията на човек или животно,
които са се научили да се държат безпомощно и не реагират дори когато има възможности да си помогнат и да
избегнат неприятни обстоятелства или да постигнат положителен резултат. Теорията за заучената безпомощност
приема, че клиничната депресия и свързаните психични разстройства може да са резултат от възприеманата липса на
контрол над резултат или ситуация. - Б.пр.
www.spiralata.net 80
започнал да я заключва в банята, докато той стоял отвън и повтарял изреченията. Надявайки се да
бъде освободена, тя от време на време крещяла отвътре: „Добре!" или „Правилно!" Това само
утежнявало ситуацията, защото той смятал, че тя не е честна с него. Един ден съпругата у спяла да
избяга от къщата, да се качи в колата и да излезе от алеята. Тогава съпругът й се втурнал на
улицата, хвърлил се пред колата и я принудил да спре. Той спечелил.
В терапията Ханд казва на пациентите си, че трябва да идентифицират предимствата и
недостатъците на прилепването към своето ОКР. Ако са в терапия не защото искат, а защото някой
ги е принудил, Ханд е убеден, че терапията е безполезна. И добавя: терапевтът и клиентът трябва
да работят заедно, за да изработят стратегиите за поведенческа терапия. Например домакинята,
която си го връща на съпруга си, като развива компулсивно чистене, ще чуе как връзката им може
да се реорганизира, така че тя да получи същата степен на власт и без обсесивно-компулсивните
поведения. За тази техника може да се мисли като разширяване на приложението на стъпката на
Приписването - не само мозъкът е причина човекът да е тормозен от своите обсесивно-
компулсивни симптоми, но и фактът, че ОКР се използва като механизъм за манипулиране на
другите в междуличностния живот. Това е „вторичната печалба" от обсесивно-компулсивните
симптоми и стъпката на Приписването може да се използва, за да се адресира активно и да се
работи с нея. Като признавате ролята на ОКР в емоционалния живот, можете да направите
здравословни промени, които намаляват склонността ви да използвате обсесивно-компулсивните
симптоми по този, в крайна сметка, себеразгромяващ начин. Това е още един пример как четирите
стъпки могат да се използват, за да подпомогнете процеса на постигане на по-силен контрол върху
ОКР.
РАЗБИРАНЕ, А НЕ УГАЖДАНЕ
Нека ви уверя: не е вярно, че ОКР и здравият брак и взаимоотношения са несъвместими като
маслото и водата. Има случаи на двойки, които работят заедно и използват програмата с четирите
стъпки, за да изградят стабилни, изпълнени с любов и подкрепа взаимоотношения.
Една пречка, която ОКР може да постави по пътя им, не бива да се пренебрегва. Възможно е
хората с разстройство да развият сексуална тревожност, свързана със страха от загубата на кон-
трола. Някой може да има мисли за насилие, които никога няма да реализира на практика, но е
възможно друг да има обсесивни мисли, че ще бъде отприщена някаква дива и неконтролируема
сексуалност. Човекът с ОКР може да изважда на повърхността латентна агресия чрез започване на
конфликти, често включващи обсесивно-компулсивни симптоми, които водят до избягване на
интимността. Дълбоко вътре мотивацията може да бъде да се избягва рискът от това да се окаже
наранен от емоционалното откриване - старият проблем със самооценката.
Друг случай, разказан от д-р Ханд, е на момче в юношеска възраст, което развило странни
поведения, свързани с храната. Можело да яде само едно нещо - рядка и скъпа риба, и трябвало да
бъде ритуално хранено от майка си. На родителите било позволено да говорят един с друг само в
негово присъствие и само на теми, които то избере. В някои области регресирало до 2-годишно
дете и започнало да се напикава нощем в леглото. Важното е, че тези симптоми се появили, след
като бащата заплашил с извънбрачна връзка и разтрогване на брака. Момчето постигнало това,
което искало: когато се разболяло, бащата скъсал с любовницата си. Момчето обаче ставало все
по-зле, отдръпвайки се от приятелите си и от външния свят. Развил се порочен кръг: бащата се
върнал у дома, но бракът бил такъв само на хартия, без взаимна любов и привързаност. Майката се
грижела за емоционалните си потребности, като се отдала на сина си, което помогнало на неговото
ОКР да ескалира. Момчето използвало болестта си, за да доминира над родителите си. То държало
семейството заедно, но за своя сметка. Те били заедно - и всички били болни. Тази история няма
щастлив край. Момчето много се подобрило в семейна терапия, но по-късно рецидивирало.
Социалните дефицити, които развило, се оказали катастрофални, когато се опитало да изгради
наново отношенията си с връстниците. Майка му се подхлъзнала обратно в ролята на подпомагаща
обсесиите му. Всичко в семейството се върнало към обичайното.
И накрая: жена отишла при д-р Ханд, търсейки помощ, след като съседите й се оплакали, че
вдига твърде много шум, когато отключва вратата на апартамента си; тя обяснила, че просто иска
да знае как да успокои съседите си. В терапията започнала да говори за компулсивното си
превеждане на Библията. Като млада тя отишла в манастир, нетърпелива да се откъсне от
нормалните социални контакти. Дала на монасите част от наследените си пари, но когато
напуснала разочарована една година по-късно, те отказали да й върнат парите. Скоро след това
www.spiralata.net 81
започнала да превежда Библията с твърдото намерение да покаже на папата, че всички
съществуващи преводи са сбъркани, тъй като те осигурили етични насоки на монасите, отнесли се
толкова лошо с нея. Преводът на Библията станал единствената й мисия в живота. Секретарка на
непълен работен ден, тя живеела като монахиня в апартамента си, превеждайки и превеждайки,
изпращайки труда си на папата, но компулсиите й я предали. Вместо да си го върне на монасите,
развила странни поведения, които се превърнали в единствената й цел в самотния й живот.
СЪВМЕСТНО ПРОЩАВАНЕ НА ОКР
Когато семействата работят заедно обаче, могат да се получат чудесни резултати. Една
пациентка ми каза, че се подобрила с помощта на съпруга си: „Заедно простихме на моето ОКР"
Лара, която има мисли за насилие с ножове, споделя, че обикновено се затваря в себе си,
когато обсесивните мисли я завладеят, става мълчалива, мрачна и тъжна. Съпругът й обикновено
казва: „Лара, престани да се поддаваш на обсесивните мисли. Виждам как колелцата се въртят в
главата ти. Престани!" Това Преназоваване й помага да се върне към реалността. Той се раз-
стройва - разказва тя - само защото ОКР ми причинява такава болка. Предпазва я. „Ако дават
ужасен инцидент по телевизията, например самолетна катастрофа, той знае, че съм привлечена
към катастрофи. Казва: „Не е нужно да гледаш това. Ти вече и без това се страхуваш да летиш" -
още една проверка на реалността. Тя установила, че той е грижовен и разбиращ и не позволява
нейното ОКР да го стряска. Понякога обаче това я плаши по начин, който й е трудно да обясни.
Двамата със съпруга си говорили за осиновяването на дете, но Лара има натрапливата мисъл, че
осиновеното дете (което, разбира се, нито има име, нито лице), ще бъде наранено. „Имам
разкъсващо усещане, че детето винаги ще бъде в опасност: ще претърпи инцидент, ще се разболее,
ще бъде отвлечено или ще умре." Затова решението за осиновяване било оставено за по-нататък.
Карла, която имаше обсесивни мисли, че може да убие новородената си дъщеря, се борела с
проблемите в интимността в брака си. „Това беше последното, за което можех да мисля. ОКР
отнема 24 часа в денонощие. Просто се опитвах да оцелея и да функционирам. На мъжа ми му
беше много трудно да разбере нашата връзка и как съм се променила." Преди ОКР тя била
суперефективна, жената чудо, лесно справяща се с работата си, с доброволческия труд и грижите
по болнавите родители. С ОКР тя вече не можела да жонглира с всичко и силно се фрустрирала,
отчасти изкарвайки си фрустрацията върху съпруга си. Той бил озадачен, защото за 14 години
брак тя винаги била човекът, който поема отговорността. Сега изисквала време за себе си, за да се
грижи за собствените си потребности, а той не бил свикнал с това. „За съжаление нямах време да
се занимавам с това, което става с мен и с него. Всъщност не споделях какво става в главата ми.
Подробностите бяха твърде плашещи."
Членовете на семейството могат да са най-полезни, като предлагат подкрепа, разбиране,
доброта, търпение и насърчават прилагането на четирите стъпки, но не и като глезят или угаждат
на човека с ОКР. Подкрепата е от съществено значение; всяко подобрение трябва да се признава.
Хората с ОКР трябва да се чувстват добре по отношение на себе си, тъй като отдавна не са го
правили. Това, от което те не се нуждаят, е гневната критика; те вече са достатъчно критични към
себе си. Нито пък трябва да бъдат тласкани твърде бързо да се подобряват; целта им ще бъде
постигната на множество малки стъпки, а не чрез гигантски скокове. Естествено, ще има моменти,
когато партньорът ще е уморен, с изчерпано търпение и ще има нужда от собствен тайм-аут. Това
също е нормално. Не бива да има чувство на вина по отношение на това; в действителност човекът
с ОКР би трябвало да го насърчава.
Компулсивно миещият ръцете си Джак и съпругата му имали някои трудни периоди в брака
си, преди да потърсят помощ. На нея и на дъщеря им дошло до гуша от непрекъснатото му питане:
„Изми ли си ръцете?" Днес той разбира: „Беше все едно да казваш на някого, че е мръсен."
Неговият обсебен мозък непрекъснато мислел, че тя ще замърси храната, която приготвя за тях, и
мисълта почти го подлудявала. Принуждавал се обаче да престане да я пита дали си е измила
ръцете. „Пак ме притеснява, но си мисля, че ако продължа, това ще предизвика по-тежка
катастрофа -например жена ми да ме напусне." Подобни прозрения могат да са силни мотиватори
за спазването на четирите стъпки.
В терапията Джак спомена фрустрацията си, че в семейството му сякаш не забелязват как той
се подобрява, че искат ОКР да изчезне на секундата. Съпругата му обикновено казва: „Знам какво
правиш и защо го правиш, но това въпреки всичко ме подлудява." Преди да бъде диагностициран,
тя се гневяла, казвайки, че ръцете му ще окапят, ако не престане да се мие, но смятала, че той
www.spiralata.net 82
просто си е малко странен. Той се засмива и казва: „След като има диагноза, след като това нещо
си има име, хората знаят, че могат да те дразнят за това, което правиш. Преди това не знаят какво
правиш и не искат да задават въпроси." Той пита: „Можете ли да си представите да живеете с
някого, който иска да се променя през цялото време, във всеки миг, в който е буден? „Знаеш защо
правиш това", „Какво правиш в банята?", „Защо отново се миеш?". Ще ме подлуди, затова не след
дълго тя прие нагласата, че получавам професионална помощ и се поуспокои. Веднъж се разплака
и каза: „Ще ми се да можех да ти помогна." Отговорих, че тя ми помага, като проявява
нетърпимост към моето ОКР, като не ми угажда, просто за да го влошава." Разбира се, има по-
добри и по-лоши начини, по които членовете на семейството могат да „проявяват нетърпимост"
към ОКР.
Съпругата на Джак прекарала границата по въпроса за отиването с него на групова терапия.
Казала: „Защо да искам да виждам хора, които правят същото като теб?" Той не я насилвал.
„Мисля, че имаше и малка доза страх. Преди тя мислеше, че това са просто някои мои
ексцентричности. Внезапно обаче излиза, че е психично разстройство. Не искаше да мисли за
това."
Карън си спомня, че често била толкова депресирана, напрегната и фрустрирана по време на
пристъпите на ОКР, че станала крайно раздразнителна. „Съпругът ми ме нарече кучка, това ме
вбеси, тъй като вече и без това бях претоварена. Затова отговорът ми беше: „Е, ти със сигурност
трябва да си експерт в това. В семейството ти има достатъчно такива." Кавгите им ескалирали,
сексуалният им живот замрял. В терапията тя научи, че съпругът й също има ОКР, което
обясняваше защо той търпял нейното трупане на боклуци през всичките тези години.
Тъй като били един вид съзаклятници в този нелеп ритуална събирането на безполезен
боклук, нямало проверки на реалността и нещата достигнали до трагично и абсурдно състояние.
Стари приятели от друг град им дошли на гости, но не можело да бъдат поканени вътре, затова
всички седели и разговаряли на двора. Когато приятели от Канада се обадили, за да кажат, че
идват в града, Карън и съпругът й уредили да се срещнат в дома на майка й. Въпреки това Карън
била ужасена, че внезапно може да се появят на вратата. „Чувствах се принудена да паркирам
колите ни на няколко пресечки от дома, така че те да помислят, че ни няма вкъщи. Лягахме си в
момента, в който се стъмни, така че да не бъдат привлечени от светлините и да се изсипят у дома."
Съпругът на Барбара я обичаше и съчувстваше за компулсивното й проверяване, макар че му
беше трудно да го разбере. Когато тя се върнала у дома обаче, обявявайки ужасното си чувство, че
е блъснала някого сутринта, докато шофирала за работа, той загубил търпение. „Това беше
последната капка за него - разказа тя. - Беше твърде нелепо, твърде странно, напълно откъснато от
реалността. То го разтърси, наистина го накара да премине границата." Макар тя да разбирала, че
това е просто още един от малките мръсни номера на ОКР, той не го разбирал. Съпругът й се
озъбил: „Щеше да чуеш кух звук, ако беше блъснала някого с колата. Щеше да видиш тяло на
пътя." Тя била изумена от прекалено силната му реакция: „Знаех, че е същото нещо, което ми се
случва на мен." Скоро след това прочела статия във вестник, описваща човек с тежка форма на
ОКР, който имал същите симптоми като нея. Най-накрая Барбара разбрала какво й има.
Докато Барбара напредваше в самонасочваната терапия, съпругът й се справяше добре с
ролята си. Той отказвал да проверява нещата вместо нея, освен ако тя не е напълно изтощена.
Тогава се шегувал, обявявайки: „Шах!" Това в действителност е форма на Преназоваване. Тя
казва: „Той знае, че не може да ме поправи, че сама трябва да се поправя. Затова никога не се
ангажира прекалено много. Той е изумително толерантен, добре приспособен, нормален човек.
Ако се бях омъжила за някого като мен, който има всякакви проблеми в дисфункционалното си
семейство, щеше да е катастрофа. Той трябваше да се справя с други проблеми, а не само с моето
ОКР. Бях алкохоличка и трябваше да се възстановя от това. Имах осакатяващ проблем със
самооценката си. Имах твърде много багаж и преди ОКР." Този багаж включвал майка с лека
форма на ОКР, която изпращала дъщеря си в задната част на къщата, за да проверява многократно
печката, преди да излязат. Барбара признава: „Дори не отивах в кухнята. Връщах се и казвах: „О,
да, мамо, изключена е." Каква ирония! Години по-късно Барбара искала да от съпруга си да
проверява печката вместо нея.
Днес ОКР на Барбара е много леко и под контрол. Когато обаче било в най-лошата си фаза,
съпругът й бил до нея. „Можех да се разкрия пред него и да намаля напрежението, а той седеше
търпеливо и ми говореше, докато се почувствам по-добре." От време на време наистина се
www.spiralata.net 83
оплаквал: „Нали разбираш: ти нямаш връзка със света. Ти си в пашкул. Не се ангажираш със света
или с другите хора. За теб няма значение, че живееш във вакуум." Наистина: понякога през
уикендите тя просто лежала в леглото. Понякога той влизал и стоял с нея; друг път не го правел.
После Барбара роди и напусна работата си. Днес тя се чувства не толкова стресирана; формира си
социални контакти и започва да се интересува много повече от външния свят.
Правилото на 15-те минути е много полезно при общуването между членовете на
семейството и човека с ОКР. Ако те могат да кажат по подкрепящ начин, при това терапевтично:
„Нека просто изчакаме 15 минути. Ще направя това вместо теб, но нека изчакаме 15-те минути.
Знам, че твоето ОКР наистина те притеснява в този момент, но да изчакаме 15-те минути и да
видим накъде ще тръгнат нещата", човекът с ОКР вероятно ще преоцени ситуацията в края на този
период. Отново: тази интервенция трябва да се прави добронамерено, в противен случай
единствено ще влоши нещата още повече.
НЕ ТЛАСКАЙТЕ, НЕ ПРИБЪРЗВАЙТЕ
Тъй като са имали дългогодишна практика, хората с ОКР са много хитроумни в
прикриването на болестта си, когато това е в тяхна полза. Много хора са ни казвали, че в
продължение на дълги месеци в интимната си връзка не са имали никаква причина да подозират,
че партньорът им има психично разстройство. Може да е имало дребни странни поведения, които
са пренебрегвали и са рационализирали. Бившата приятелка на Доминго - Кати, разказа как в
началото на връзката им Доминго имал лош ден. Тя не знаела абсолютно нищо за ОКР и нямала
представа какво да прави. „Беше един вид: „О, Боже, о, Боже!" - не знаех магическите думи, които
да му кажа, за да го извадя от това състояние, и казвах все погрешни неща, всичко, което
единствено го ядосваше." Понякога Доминго се шегувал с думите: „Защо просто не се съблечеш
гола и не застанеш пред мен, така че умът ми да мисли за нещо друго?" Когато неговото ОКР
имало такъв силен пристъп, сподели Кати, тя била готова да пробва всичко, за да го извади от
него. „Но нищо по-малко от бомба, избухваща до него, нямаше да помогне" - казва тя.
Смееше се, когато ни разказа: „Странното е, че нашето куче имаше същите тревожни
поведения. Чували сме, че животните заприличват на стопанина си. Странно е. Това куче е
истински прилепчиво. То трябва да седи до нас през цялото време. Ние създадохме чудовище. Ако
излезем и то трябва да остане у дома, дишането му се променя, започва да лиже, а муцуната му
има шантав израз. Напомня ми на тревожността на Доминго. Казвам му: „Вие двамата сте
еднакви." Няма обаче клинични доказателства, че кучетата на хората с ОКР развиват ОКР.
Преместването може да е травмиращо за хората с ОКР, тъй като разстройва рутината им. Те
често се съпротивляват на идеята да пътуват, особено когато имат обсесии за замърсяване. Пъ-
туването означава използване на обществени тоалетни и спане в легла, в които са спали непознати.
Доминго си купил планински велосипед за 500 долара и го направил точно такъв, какъвто го иска,
но когато Кати предложила да излязат за един ден в планината, на практика трябвало да го
извлачи заедно с колелото през вратата. Той си спомня: „Страхувах се, че колелото ще се
надраска. Странното обаче е, че когато отидохме в планината, това внезапно вече престана да е
моето колело, така че успях да се насладя от карането му. Не ме интересуваше дали е надраскано
или счупено. ОКР е странно."
Макар че Доминго и Кати живеели заедно като двойка, всеки си имал спалня. Тя го дразнела
и наричала стаята му „мавзолея" - пространство, в което той държал скъпоценната си колекция от
художествени произведения, подредени точно както трябва. Тя не си позволявала да преподрежда.
„Ако изобщо си позволя да почистя нещата му - сподели тя, - това го побърква. Той трябва да се
върне и да провери всичко за нанесени щети. Дори не пера дрехите му. Аз съм ужасна с прането.
Обикновено правя петна от белина по дрехите, а той побеснява и от това."
Кати започна да вижда, че съпротивата на Доминго срещу промяната и разстройването на
живота му имат неочакван положителен страничен ефект. Тя ни каза: „Ако нямаше ОКР, вероятно
щеше да има 10 приятелки, защото той по природа е много промискуитетен. Заради неговото ОКР
обаче - и точно затова обичам - е верен. Той е от латиноамерикански произход, нали така? Ако
обаче искаше да ме мами, трябваше да ми каже. Първо, има го страха от замърсяване. Ще трябва
да ми каже, ако е докоснал някого другиго." Доминго потвърди думите й: „След като свикна с
нещо, с някого, тревожността ми прогресивно намалява. С нов човек ще трябва да започвам от
началото. Тези от нас, които имаме ОКР, сме различни. Ние свикваме с нещата." В познатостта
има сигурност.
www.spiralata.net 84
 Кати идваше с нашата група за подкрепа на семействата, където се срещна с родители и
членове на семействата на други хора с ОКР. Много от тях бяха преминали през ада с ОКР и -
спомня си Кати - много от тях се чудели какво прави тя с Доминго. „Те не можеха да разберат
защо имам връзка с този човек, след като е въпрос на избор, не е нещо предопределено по
рождение. Не съм родител." Отговорът е: с ОКР или без ОКР, тя го оценяваше заради добрите му
качества.
Не че не преживяха някои трудни моменти. Естественият инстинкт на Кати беше да се
отдръпва, когато виждаше, че се задава обсесивно-компулсивен пристъп. „Беше все едно: „О,
Боже, трябва да се махна оттук. Не мога да се справя с това. Как ще се занимавам с това до края на
живота си?" Когато обаче ме попита каква би трябвало да е нейната роля, й казах, че ако избере да
е с Доминго, трябва да се заинтересува и да участва в терапията му.
След пет години Доминго и Кати се разделиха, но не по причина неговото ОКР. За него това
беше ужасен период и той преживя рецидив в терапията. Доминго обясни: „Свиквам с хората и
нещата много бързо. Ако този модел се разпадне, душевното ми спокойствие е нарушено. Тогава
трябва да се боря, за да си го възвърна." Той наскоро се ожени за жена, която срещнал след
раздялата с Кати. Иронията е, че двамата се срещнали, когато той отишъл в магазин за
биопродукти, за да си купи добавка за напълняване, която Кати настоявала да продължи да взема.
Първия път, когато съпругата му го видяла - споделила тя по-късно - почувствала, че има нещо
„различно" и „интересно" в него. Извеля на вечеря и й разказал всичко за своето ОКР. Тя никога
не била чувала за ОКР и наистина не разбирала, но вече се учи. Доминго веднага й казал: „Не ме
тласкай, не ме притискай, иначе може да очакваш, че ще стана агресивен. Никога не ми казвай:
„Побързай!", защото това изважда на повърхността лошата ми страна. Наистина се вбесявам,
когато хората ме пришпорват, защото не разбират през какво преминавам" - причината, поради
която му е нужно толкова дълго време да прави прости неща като обуване на чорапите или къпане.
Доминго се губи в предъвкванията си. Ако види петно от кетчуп на панталоните си, може да го
сполети натрапливата мисъл, че е кръв, и да зяпа в него, докато осъзнае, че е само кетчуп.
„Не ме пришпорвай" е добър съвет за всеки, който живее с човек, борещ се с обсесивно-
компулсивни симптоми.

ДЖИЛ И ДЪЩЕРИТЕ Й
Когато по-голямата дъщеря на Джил, Ерика, била на 11 години, най-добрата приятелка на
Джил умряла в автомобилна катастрофа. Джил била опустошена - двете жени работели заедно в
агенцията за недвижими имоти и често си споделяли интимни неща на вечеря след работа. Но
Джил не можела да отиде до моргата, за да идентифицира тялото на Мерилин, нито да присъства
на погребението. Не била в състояние. Ако отидела, целият свят щял да се „замърси".
Джил си спомня, че в деня на смъртта на Мерилин се прибрала у дома, за да открие, че двете
й дъщери - Ерика и 8-годишната Трейси - са на вратата и я чакат. „Те плачеха и аз плачех,
протегнаха ръце да ме прегърнат, а аз казах: „Стойте надалеч от мен. Мръсна съм." След това
Джил се съблякла, там, на прага, и влязла в банята да се изкъпе.
Останала в дома си в продължение на седмици. „Не можех да ида никъде, където сме били
заедно с Мерилин. Беше натрапливостта със замърсяването." В продължение на повече от 25
години - откакто била тийнейджър и трябвало да отиде на погребението на най-добрия приятел на
гаджето си, на което ковчегът бил отворен - Джил страдала от страхове от замърсяване, свързани
със смърт. Макар че минали години, преди да бъде диагностицирана, страдала от много тежка
форма на ОКР.
В деня на погребението на Мерилин се случило немислимото: знаейки, че Джил е
опустошена от загубата, приятели се отбили, да й донесат кошница с плодове. Когато Джил
погледнала през прозореца и ги видяла да стоят отвън, казала на Ерика и Трейси да не отварят
вратата. Това били хората, които идентифицирали тялото на Мерилин при съдебния патолог. Те
били замърсени. Кошницата с плодове била замърсена. Джил, дъщерите й и домът им щели да се
замърсят, ако тези хора влязат вътре.
„Беше ужасно - казва Джил. - Можех единствено да стоя там и да повтарям: „Не мога да я
взема, не мога да я взема, не мога да я взема!" Обаче исках да я взема, така че най-накрая казах на
Ерика да отвори вратата, да вземе кошницата, да я занесе в банята и да влезе във ваната.

www.spiralata.net 85
Приятелите ми си тръгнаха, а Ерика просто стоеше във ваната и държеше кошницата с плодове.
Не знаех какво да направя с нея. Тя беше замърсена, кошницата беше замърсена."
Ерика я върнала с гръм и трясък в реалността, крещейки: „Мамо, просто не можеш да
измиеш Мерилин и да я пуснеш да изтече в канала!"
Джил казала на Ерика да сложи кошницата на хладилника, където да я вижда, - но не можела
да я докосва, и след това да се изкъпе. Кошницата дълго стояла на хладилника, а после Джил
изхвърлила плодовете. Споменът за този ден обаче не избледнял за Ерика и Трейси.
Неотдавна Трейси слушаше, докато Джил разказваше историята. Тя сега е на 22 и едва през
последните няколко години е успяла да се освободи от гнева, който изпитвала към майка си за
това, което тя причинила на дъщерите си, докато растели: странните ритуали по почистването;
местенето от град в гради от щат в щат в търсене на място, което не е „мръсно", неловкостта от
опитите да обяснят на приятелите си защо никога не могат да им дойдат на гости у дома.
Джил се омъжила, когато била само на 18 години; по времето, когато била на 20, имала две
новородени деца. Няколко години по-късно се развела. Стресът се трупал. Била самотна майка,
която се опитва да запази работата си, пък и болна. Не знаела каква е тази болест, но усещала, че
не се държи нормално. Знаела, че не е нормално да говори с роднините си през затворена врата
или да забранява на момичетата си да целуват дядо си, защото той бил месар и докосвал кръв.
Тъжна и депресирана, тя не излизала от къщи в продължение на месеци, освен за да пазарува или
да откара момичетата донякъде.
В продължение на 16 години прекъснала контактите си с майка си, баща си, брат си и
сестрите си. Те били замърсени, а тя не можела да говори с тях дори по телефона. Джил, Ерика и
Трейси се местели многократно, защото цели квартали и цели градове били замърсени.
Трейси днес е в състояние да се смее, когато си спомня: „Ние винаги трябваше да търсим
апартамент с два килера." Определянето на единия килер като „мръсния" бил начинът, по който
Джил се справяла с факта, че момичетата й трябва да ходят на училище, където могат да се
замърсят. Тя създала рутина, за да поддържа тях и къщата „чисти": когато те се прибирали от
училище, Джил отваряла вратата, за да ги пусне вътре. Не им било разрешено да докосват
дръжката на вратата. След това на пръсти преминавали през апартамента до „мръсния килер",
където сваляли всичките си дрехи и изпразвали раниците си. После пак на пръсти влизали в
банята, за да се изкъпят. Ако имали домашни, рутината била малко по-сложна. Трябвало да седят в
килера на отворена врата и да пишат домашните си. След това можело да се изкъпят. Разбира се,
Джил никога не доближавала „мръсния килер". Трейси си спомня, че ако двете със сестра й
трябвало да отидат до тоалетната, докато пишат домашните си, било задължително преди това да
се изкъпят (за да бъде тоалетната чиста), да се върнат в килера, за да довършат работата си, и след
това отново да се изкъпят.
Ерика и Трейси ходели в частно училище и пропуснали цяла година, когато финансите на
семейството намалели. Джил винаги била в нещо като Параграф 22. „Ако много се разболеех, не
можех да работя, защото прекарвах цялото време в чистене. Трябваше често да се местим, защото
не можехме да си плащаме наема."
Когато били много малки, момичетата просто си мислели: „Така правят всички." По-късно
обаче имали големи трудности да обяснят странното поведение на майка си на приятелите си. Със
сигурност приятелите им били озадачени защо никога не са канени на гости. „Мама ни разказваше
басни, които да разправяме на хората - спомня си Трейси - как да се извиняваме за това или онова.
Много ме притесняваше това нещо с връстниците ни. „Защо майка ти да не може да ни заведе
всички на ледената пързалка довечера?" Трейси измърморвала нещо от сорта: „Ами просто не
може."
Когато Трейси била в трети клас, цялото училище се „замърсило". Ако тя или сестра й
трябвало да идат в кабинета на директора, това било един вид двойно замърсяване. Трейси
разказва: „Спомням си веднъж, когато знаех, че ще трябва да отида в кабинета на директора. Беше
католическо училище и аз бях истински религиозна по онова време. Наистина се молех на Бог да
не ме извикат при директора, защото знаех, че тогава ще трябва отново да премина през всички
тези допълнителни глупости." Отиването в кабинета на директора означавало два или четири
душа, когато се приберат у дома - винаги четен брой.
Когато Джил открила, че дъщеря й я лъже, я обзела ярост. „Сега всичко беше мръсно, защото
нямах представа къде са били или какво са пипали, след като са били там. Засърбяваше ме
www.spiralata.net 86
навсякъде и започвах да хипервентилирам." Когато Трейси била в девети клас, нарушила
мълчанието и разказала на най-добрата си приятелка за странните неща, които майка й прави, „За
мен беше прелом най-накрая да говоря с някого." Приятелката й обаче разказала на другите
момичета. Много скоро всички момичета в училище се шегували: „Хей, мисля, че е готино. Може
ли да дойда у вас и да поседя с теб в килера?" На Трейси не й било смешно.
Момичетата мразели обсесивно-компулсивното разстройство на майка си, но се научили да
го използват в своя полза. Трейси споделя: „Ерика и аз й казвахме: „Ако няма да позволяваш на
приятелите ни да идват у дома, тогава трябва да ни дадеш пари да излезем." Не им било позволено
да изкарват собствени пари с гледане на деца, защото детето или семейството му може да е
замърсено. Макар че Джил се борела да се държат над повърхността финансово, им давала това, от
което се нуждаят.
Разбира се, в натрапливия страх от заразяване на Джил нямало логика и този факт напълно
обърквал момичетата. Трейси си спомня: „Ерика и аз прекарвахме много време да я разпитваме:
„Добре, как така това е мръсно сега, а преди не е било мръсно?" Ако „замърсен" човек се обаждал
по телефона, Джил посвещавала часове да търка стената до него, докато мръсните чинии се
трупали в мивката. „Това наистина разстройваше децата ми. Понякога дори първо си свалях
дрехите, така че да не се налага да чистя и тях. Те се връщаха у дома и ме заварваха гола, с кърпа и
шише спирт. Беше странно. Те казваха: „Мамо, ти си алкохоличка." И разбира се, да ги виждам
разстроени, разстройваше и мен. Ужасно е, когато децата ти се срамуват от теб."
„Мразех я - разказва Трейси. - През цялото време й казвах: „Мразя те. Мразя те, че ме караш
да правя това." ОКР засегна всеки аспект от живота ми: лъженето на хората, конфликта, който
изпитвах. Когато ме караше да се къпя по четири пъти, си казвах: „Правя го, защото я обичам." А.
след това я мразех. И днес съм така. Удряла съм я, толкова съм се разгневявала. И я обичам. Не
искам да удрям майка си."
Веднъж, за да се позабавляват, Трейси и нейна приятелка решили да се разходят една вечер в
гробището. Когато Джил я попитала къде са били - както винаги правела - Трейси й казала
истината. В продължение на седмици Джил го предъвквала: гробище-смърт-замърсяване. Когато
приятелката на Трейси й отишла на гости, докато Джил била навън. Трейси знаела, че трябва да
излъже за това. Нямало да има достатъчно алкохол в света, за да се изчисти къщата отново. Трейси
разказва: „Отивахме в града и купувахме буквално каси с алкохол - три, четири, пет. Тогава
единственото, което тя правеше, беше да чисти."
Нещата излезли от контрол и на момичетата им дошло до гуша. Трейси била на 16 години, а
семейството живеело в Северна Каролина, когато станал „големият скандал". Ерика се
конфронтирала с Джил и казала, че двете с Трейси са я лъгали от години, правейки неща, които тя
им забранявала, и не правели други, които им нареждала да направят. „Казахме й: „Няма да
живеем с това. Няма да водим такъв живот." Тръгнали си с намерението да останат в семействата
на приятели от училище. Джил била съкрушена. Тя знаела, че не може да живее с тях, ако те ще я
предават, но била и твърде болна, за да разбере наистина какво им е причинила.
Ерика, която била на 19 години, никога повече не се върнала. Двете с Трейси си наели
апартамент, но след известно време Трейси се прибрала у дома. „Липсваше ми. Обичах я.
Чувствах се зле заради нея. Знаех, че страда."
Връщането у дома, разбира се, задействало интензивно чистене с алкохол на къщата, тъй
като Трейси сега била много сериозно замърсена. Джил си спомня: „В крайна сметка изчистих и
котката." Трейси разказва: „Говорим дори за книгите: страница по страница, а също и
фотоалбумите. Грамотите ми от училище се размазаха от алкохола и трябваше да бъдат
изхвърлени. Това ме уби. Бях много бясна на сестра ми, че ме накара да признаем всичко това на
майка ни, защото тя разруши всичко, а сега трябваше да се върна у дома и да събирам парчетата."
Джил - нещастна и депресирана - мислела, че животът може да е по-добър във Флорида. Решила
да тръгне с колата на юг, за да огледа. Преди това обаче всичките й вещи трябвало да бъдат
потопени в алкохол, та да ги сложи в кашони.
Било през пролетната ваканция и докато майка й била на път за Флорида, Трейси планирала
да отиде в Монтгомъри, Алабама, за да гостува на приятели от училище, но знаела, че за Джил
Монтгомъри е „наистина мръсно". Затова излъгала. Казала на майка си, че отива при приятели в
Савана, Джорджия. Правели планове да се видят във Флорида. Джил обаче станала подозрителна и
на път за Флорида се обадила на приятелите на Трейси. Най-лошите й страхове се потвърдили:
www.spiralata.net 87
„Трейси все пак била заминала за Монтгомъри. Джил се чувствала предадена за втори път.
„Късаше ми се сърцето, че те могат да ме лъжат така. И все още бях толкова объркана от болестта
си." Трейси сега била замърсена; те вече не можело да живеят заедно. Трейси казва: „Тя дори не
можеше да говори с Ерика или с мен по телефона."
В крайна сметка Джил и Трейси някак си уредили нещата и известно време живеели заедно в
апартамент близо до Калифорнийския университет в Лос Анджелес, където Трейси е студентка.
От години Ерика и Джил са отчуждени. На Ерика й е трудно да й прости. Тя живее в другия край
на страната и през последните пет години са се виждали само веднъж, но са говорили по телефона.
Джил разбира: „Тя все още храни старата враждебност. Нещата обаче се подобряват. Тя вече не ме
обвинява, че съм й отнела семейството. Това, че разбра, че имам тази болест, свали много от
напрежението. Простила ми е. Тя знае, че е болестта ми, а не съм аз."
Макар че Джил и Трейси все още не са разрешили напълно конфликта си, продължават да
полагат усилия в тази посока. Когато компулсиите на Джил я засягат, това разгневява Трейси: „Не
искам да съм кукуригу." Дълбоко в себе си тя е малко уплашена, че може да има някакви
обсесивно-компулсивни склонности. Самата Трейси имала малък проблем със справянето със
смъртта и е изключително гнуслива по отношение на храната.
Джил споделила с Трейси какво е научила за ОКР и терапията си с мен, както и от другите
членове на терапевтичната група, която тя редовно посещава. Наскоро Джил получила фиш и
участвала в програма за самоподготовка за шофьори. Станал проблем: не можела да докосва
наръчника заради стара обсесия за замърсяване по отношение на официални документи, която
започнала по време на развода й (когато Ерика била на 16 години и искала да получи шофьорската
си книжка, трябвало да изчака три години, защото Джил не можела да отиде в отдела по
моторните превозни средства, тъй като това е обществена сграда). Затова Трейси обръщала
страниците вместо нея. Накрая обаче Трейси й казала: „Окей, трябва да го подпишеш." И Джил го
направила. Трейси разказва: „Добре, след като го разписа, искаш ли да продължиш напред и да се
опиташ да го докоснеш?" Трейси, виждайки, че майка й е нервна и изплашена, помислила малко и
след това казала на Джил: „Мисля, че ще е наистина добре, ако го докоснеш. И ще получиш
голяма златна звезда." Не било лесно, но Джил посегнала и докоснала наръчника. „Внезапно -
казва Джил - по ръцете ми се появиха червени петна и ме засърбя между пръстите, но знаех, че
искам да го пипна. Трябваше в името на поведенческата ми терапия"
Днес обсесиите и комуплсиите на Джил са до голяма степен под контрол. Тя вече не залива с
алкохол къщата. Смъртта на майка й преди две години предизвика временно влошаване -
членовете на семейството й, които бяха станали незамърсени, внезапно отново се замърсиха.
Тя обаче работи върху проблема си, практикувайки терапията си всеки ден. „Разбирате ли -
казва тя, - винаги съм имала силен инстинкт за оцеляване."
БРАЯН И СЪПРУГАТА МУ
През по-голямата част от 14-годишния им брак Сара участвала в обсесиите и компулсиите на
Браян, морбидния му страх от акумулаторна киселина и натрапливата му потребност да търка
улиците, за да избегне замърсяване с нея.
Тя не смекчава думите си, когато говори за съпруга си, за неговата болест и как по същество
тя разрушила брака им: „ОКР разруши живота ми. То краде съпруга ти. Краде любовника ти,
приятеля, спътника в живота. Краде времето ти, парите и енергията. Отнема всичко и не връща
нищо. И никога не казва: „Благодаря."
Двамата се запознали в офиса, в който работели, и се познавали от шест години, преди да се
оженят. През цялото това време тя не виждала признаците на болестта му. След като се оженили
обаче, минали само няколко месеца и тя започнала да забелязва странни действия: „Искаше да не
минавам по определени места, а да шофирам през други, да нося определени обувки", но можела
някак да се самоубеди, че това са просто някакви негови ексцентрични особености.
Разбира се, имало ги предългите душове, но тя отново го отдавала на това, че е „много
спретнат".
След около година от брака им на работното място се разлял акумулатор. Тя си спомня: „Той
просто полудя и трябваше да бъде хоспитализиран." Портите на ада се отворили за двама им.
Нощ след нощ Браян лежал, заслушан за сирени, които биха му казали, че наблизо има
инцидент. Той бил винаги нащрек, готов да грабне кофа и сода бикарбонат и да шофира до
мястото, за да започне да търка.
www.spiralata.net 88
 „Понякога - разказва Сара - той спира по средата на изречението, когато чуе тези сирени,
скача и изчезва за пет часа, забравяйки дори да затвори външната врата в паниката си."
Семейството, което включва неговия син и нейния син от предишни бракове, било разкъсано
от ОКР. „Децата ми не знаеха какво става - казва Браян. - Знаеха само, че баща им ужасно се стра-
хува от акумулатори и акумулаторна киселина, че не съм способен да изляза сред хора. Искам да
кажа, че беше ужасно. Ако жена ми можеше да ме остави и да не се чувства виновна, щеше да си е
отишла. Нищо не можех да направя. Исках да се скрия от света."
Разбира се, момчетата не можели да имат приятели, защото Браян не бил в състояние да
контролира къде може да са минали с колата тези приятели или къде може да отидат след това.
Един път те се прибрали от училище и доверили на Сара: „Днес правихме химически
експерименти и имаше сярна киселина навсякъде." Това било тайна, която пазели от Браян,
знаейки, че той ще грабне момчетата на секундата и ще започне да ги търка. В ретроспекция,
Браян казва: „Синът ми буквално трепереше от нетърпение да се присъедини към военноморските
сили. Мисля, че той просто искаше да се махне от мен, да се махне от проблема."
С напредването на ОКР Браян вече не можел да работи. „Бях абсолютно безнадежден случай.
Чувствах се така, сякаш ме е заляла киселина отгоре до долу и не мога да се изчистя. Тя беше в
спалнята ми, по стените. Един ден приятел на жена ми дойде у дома и научих, че е шофирал по
улица, на която беше станало пътно-транспортно произшествие. Сега всичко беше полепнало по
гумите му. Прекарах цялата нощ на ръце и колене, за да чистя килимите със сода за хляб и вода.
След това наех една от онези прахосмукачки и чистих ли, чистих."
Браян казва: „Стигнах до точката, в която това нещо беше излетяло от стратосферата."
Търкал улиците по цяла нощ, събуждал се изтощен и след това започвал целия цикъл отначало.
Луд ли бил? Луда ли била тя? Сара била толкова объркана по онова време, че не била
сигурна.
Някои нощи той седял пред телевизора, гледайки The Late Show („Късното шоу") 14, след това
часове наред гледал още по-късните предавания, надявайки се някак да отложи зората и поредния
ден на страх и търкане.
Потърсил психиатрична помощ, но му дали дълъг списък с погрешни диагнози, включително
шизофрения. Тридесетте дни хоспитализация в психиатрично отделение не помогнали, нито пък
допълнителните две седмици в друга болница. „Никой нямаше никаква представа какво не ми
беше наред" - казва Браян. Тяхното решение като че ли било да му дават много хапчета, за да го
накарат да спи.
Той не помни почти нищо от първите пет месеца на 1985 г. „Сара ми каза по-късно, че по
онова време хората знаели, че умирам, докато аз просто лежах в леглото, абсолютно откъснат и
изолиран от всичко. Имах невероятни пристъпи на депресия и можех да плача френетично, защото
полудявах вътрешно."
Една нощ случайно гледали „20/20"15 по телевизията, когато представили хора с ОКР. Сара
си спомня: „Бях толкова облекчена, че това нещо си има име." Браян казва: „Бентът се отприщи."
Сега вече знаел какво му е. В предаването споменали амбулаторната програма на Калифорнийския
университет в Лос Анджелес за пациенти с ОКР и Браян се обадил. Когато се свърза с мен, беше
толкова облекчен, че загуби самообладание и заплака.
Браян е класически и тежък случай на ОКР, разстройството му е на приливи и отливи в
зависимост от това колко последователно взема лекарството си и практикува четирите стъпки на
поведенческата терапия, както и колко редовно посещава терапевтичните групи за пациенти с
ОКР.
Ако полага големи усилия, може да държи симптомите си под контрол, но не е успял да
научи най-важния урок: единствено непрекъснатата бдителност разгромява ОКР. Докато не го

14
Late Show with DavidLetterman („Късното шоу c Дейвид Летърман") -американско вечерно ток-шоу с водещ Дейвид
Летърман, излъчвано от телевизия CBS. Шоуто дебютира на 30 август 1993 г. и по повечето телевизионни канали се
излъчва от 23:35 ч. източно време. - Б.пр.
15
Среднай-известните и почитани телевизионни магазинни предавания, „20/20" е отговорът на телевизия ABC на
предаването на CBS „60 минути". Макар че някои от репортажите са хумористични, весели и понякога фриволни,
същността на предаването е разследваща журналистика, много често разобличаваща корпоративни, медицински,
образователни и държавни закононарушения, некомпетентност и престъпна небрежност, както и репортажи
зановинарски събития от седмицата, (често) от различен ъгъл от този, който е показван във вечерните новини. - Б.пр
www.spiralata.net 89
научи, ще страда от последствията, а Сара ще трябва да страда заедно с него. Когато неговото ОКР
е наистина в тежка фаза, казва тя, той използва хартиени кърпи и пликчета за сандвичи, за да
отваря вратите. „Не можем да отидем на църква, защото там има човек, който е собственик на
фирма за акумулатори." Докато Браян взема Paxil16 в предписаната доза, може да се бори срещу
депресията и суицидните тенденции.
Когато чувства, че е способна да посрещне последиците - които почти неизменно включват
гневни избухвания - Сара се опитва да го принуди да се изправи пред реалността, да признае, че
това, което го притеснява, не е акумулаторната киселина, а ОКР. Понякога той го прави, друг път -
не. През по-голямата част от времето не го прави. Тя казва: „ОКР е огромно чудовище, което седи
зад ъгъла. То ни яде живи, но ние така и не го забелязваме."
Проблемът с киселината сам по себе си е достатъчно труден, за да се живее с него. Сара
споделя: „Той е унищожил повече неща в опитите си да предотврати замърсяване с киселина,
отколкото ако ги бяхме киснали всекидневно в нея." Алеята към гаража и моравата пред къщата
им са залети със сода за хляб и амоняк. Той чисти дори под храстите. Мивките са проядени от
амоняка и Сара казва, че очаква тръбите да се разпаднат и някой ден да се пробият.
„Харчим по триста-четиристотин долара месечно за сода за хляб и амоняк. Толкова е
фрустриращо да гледаш прахосването. Те са надупчили дрехите ни, обувките и килима." Браян
наблюдава тя къде ходи и може по-късно да реши да извади обувките й от шкафа, за да ги
почисти. Превърнал е любимия й чифт сини велурени обувки в отвратително зелени, като ги
потопил в амоняк.
Прахосваните суми са пари, които те не могат да си позволят да хвърлят на вятъра. Той бил
партньор в автокъща, която станала жертва на свръхразширяването, рецесията и смяната на
трасето на голяма магистрала в началото на 90-те години на XX век. Това било финансова
катастрофа, която довела до фалита му. Заради неговото ОКР изпълнението на служебните му
задължения оттогава е нестабилно. Сегашната му работа като търговец изисква много шофиране, а
той не смогва за срещите си с клиентите, ако открие, че ще трябва да кара по улица, на която може
да има разлята киселина.
Макар че парите са ограничени, Браян продължава да се чувства принуден да купува неща,
от които няма нужда. Гардеробът му е пълен с костюми и вратовръзки, които никога не е носил.
„Не иска да се замърсят" - обяснява Сара. Веднъж отишла в универсалния магазин, за да му купи
подарък за рождения ден, и тъй като се колебаела, попитала продавачката за идея. Когато тя
предложила вратовръзка, Сара бързо избрала нещо друго. Докато продавачката маркирала
покупката на касата, забелязала името на кредитната карта и отсякла: „Не, той със сигурност няма
нужда от вратовръзка." Разпознала го като мъжа, който не може да спре да купува вратовръзки.
Браян купува чукове и други инструменти по два броя, така че трябвало да наеме гараж, за да
складира всички неща, които трупал. Сара отбелязва: „Можеше да издържа сина си през цялото му
следване в университета с това, което е инвестирал в тази болест."
Той купува ли, купува... и изведнъж го обхваща чувство на огромна вина. Тъй като има ОКР,
разсъждава Браян, трябва да си отказва всичко. „Всичко - обяснява Сара, - шампоани,
подстригване... Но пък след това се награждава в същата степен, в която преди се е лишавал."
Цикълът на купуване и жестоко ограничаване се повтаря отново.
Най-високата цена, платена от семейството му обаче, е емоционална. „Ако си болен от врата
надолу, всеки ще ти помогне - казва Сара. - Ако си болен в главата, го има чувството на срам.
Жена, която не напуска съпруга си, който страда от неизлечима болест, е светица. На мен ми
казват обаче, че сигурно съм „побъркана", за да оставам с Браян. Питам хората: „Нямаше ли да
съм мила с него, ако беше болен от детски паралич или от някоя сърдечносъдова болест?"
Много пъти - ядосана и фрустрирана - тя мислела да го напусне. „Качвала съм се в колата и
съм тръгвала, шофирайки, докато свърши бензинът в резервоара, без да знам накъде отивам.
Накрая отбивам край пътя и се чудя къде съм."
„Казвала съм му, че искам развод. Тогава той започва да пие лекарствата си с шепи, обажда
се на лекаря си и започва да ходи в групата." Само докато брачната криза отмине обаче.
16
Paxil (paroxetine) - антидепресант от групата на селективните инхибитори на повторната абсорбция на серотонина
(SSRI), влияе върху мозъчната химия и се използва за лечение на депресия, обсесивно-компулсивно разстройство,
тревожни разстройства, посттравматично стресово разстройство и предменструално дисфорично разстройство. Вж.
също бел. под линия на с. 65. - Б.пр.
www.spiralata.net 90
 Има много причини тя да остане: на 56 години е, това е третият й брак, първият й съпруг бил
шизофреник, вторият — алкохолик. Съществува и въпросът с обвързването. „Той ужасно се
нуждае от мен." И отбелязва: „Дори нестабилното - ако е постоянно - става сигурно."
Тя знае, че когато е себе си, той е любезен, любящ и грижовен мъж, човекът, за когото се е
омъжила, човекът, който е бил преди да бъде завладян от болестта си - неспособен да мисли за
друго, освен за собствените си потребности.
Сара мрази ролята, която е принудена да играе в брака си. „Станах майката, пазача, критика.
Преследвам. Опявам. Опитвам се да контролирам. Плача. Предавам се. А после няма нищо.
Просто апатия и тъга. Какво прахосване: на него, на мен, на време, на пари, на всичко."
И най-вече - ужасяващата самота. „Аз съм сама през по-голямата част от времето,
независимо дали Браян е у дома, или не. Той вече не мисли за мен. Посветен е на собствените си
мисли, предимно за акумулаторната киселина. Никога не съм изпитвала такава самота. Дори
когато бях разведена, не бях толкова самотна."
През повечето време тя е „замърсена", така че за физическа интимност между тях и дума не
може да става. „Той не пипа нищо, което аз съм докоснала, не използва същата хавлия или чаша."
Проблемът се усложнява от факта, че тя работи в автокъща. В съзнанието на Браян това означава
само едно нещо: акумулаторна киселина.
Понякога тя протяга ръце, за да го прегърне и вижда „пълния ужас" на лицето му. Или го
хваща за ръката, а той просто отскача. С течение на времето се научила да задушава чувствата си,
да не показва никаква привързаност, за да не бъде отблъсната. „Аз вече не съм женствена, вече не
съм обект на любовта."
Сара споделя: „ОКР те изолира като никоя друга болест. То се опитва да държи настрана
семейството и приятелите ти. Не можеш да планираш събирания или празници. То контролира
къде шофираш, минаваш, пазаруваш, ходиш на кино, всеки аспект на живота ти. Нищо не остава
недокоснато."
Сара се усмихва: „Ако нямах чувство за хумор, щях да съм приключила със себе си... или с
него."
Когато състоянието му се влоши наистина сериозно, т.е. когато той спре лекарството си и
поведенческата терапия, тя се притеснява, че ще започне да мисли за самоубийство. „Не искам да
се връщам от работа - споделя тя - и да се чудя дали се е обесил в гаража."
Понякога Сара се бори да запази здравия си разум. Седи и рецитира таблицата за умножение,
просто за да се фокусира върху нещо друго, а не върху болестта. От три години е в терапия. С
истинска ярост се е заела с хобита: „Занимавам се със занаяти, сякаш е въпрос на живот и смърт."
Истинската й сила обаче идва от дълбока, неотклонна религиозна вяра, комбинирана с
умения за справяне, които усвоила от живота си с алкохолик. „Умствено преживявам пак добрите
моменти и ги използвам отново и отново, за да преживея лошите периоди."
Въпреки това Сара трябва да взема лекарства, за да контролира сърдечните си палпитации17.
И освен това преяжда: „Все още не съм научила, че храната не лекува нищо." Веднъж, когато
Браян бил извън града, тя поръчала килограми паста от любим италиански ресторант, където не
можели да ходят, защото е „замърсен", и изяла всичко.
Преди няколко години двамата със Сара решили да заведат синовете си в Хавай.
„Ваканцията, за която бях мечтал - разказва Браян. - Мислех, че ще си прекараме чудесно." На
втория ден обаче решили да отидат на морска екскурзия с гмуркане с шнорхели. По ирония на
съдбата собственикът на корабчето поискал от всички да си свалят обувките, преди да се качат на
борда. Отворил отделението за багаж и сложил обувките вътре. Браян замръзнал, когато видял, че
там има складирани акумулатори.
„От този момент - разказва Сара - всичко, което беше с нас, беше замърсено, както и всичко,
което купувахме. Това погреба цялата ваканция."
„На практика живях в ада през тези пет-шест дни, докато бяхме там - спомня си Браян. -
Дори не обух обувките си, след като слязохме от корабчето. Просто ги оставих там. Не можех
обаче да изчистя всяко място, по което децата ми бяха минали с кецовете си, и нямаше да грабна
обувките им от краката и да им купя нови."

17
Засилено усещане на сърдечните удари в гръдната област, обикновено в зоната на сърдечния връх; могат да бъдат
симптом на някои ритъмни нарушения на сърдечната дейност. - Б.пр.
www.spiralata.net 91
 Дълго време Сара много подкрепяла Браян. В най-отчаяните си моменти той обмислял да се
подложи на мозъчна операция, но тя го разубедила. По времето, когато той потърси помощ в
Калифорнийския университет в Лос Анджелес, тя се беше консултирала с адвокат за развод. Браян
казва: „Умолявах я да го направи. Казах: „Скъпа, не виждам перспектива да се подобря и със
сигурност не мога да те карам да живееш така до края на живота си. Излез и си намери някого
другиго. Давай да приключваме с това."
Не го направила. Първо, не мислела, че той може да се справи сам. Второ, непрекъснато се
притеснявала, че ще се самоубие. Браян си спомня: „Купих си онази книга, която представя 450
начина да се самоубиеш. Бях научил как да си прережа китките и всякакви други неща. Никога не
съм опитвал, обаче със сигурност съм го обмислял. Спомням си, че казах на лекар в
Калифорнийския университет: „Знаете ли колко зле се чувствам днес? Толкова зле, че няма нито
един човек на онези легла в онкологичното отделение, с когото да не искам да си сменим местата."
Сара говори за умората си, за самотата. Понякога е твърде изтощена, за да се бори с неговото
ОКР, така че се поддава, макар да знае, че това няма да му помогне да се подобри.
Тя разказва: „Опитвала съм да не се поддавам на болестта му, да не съм ко-зависима, да не
бъда подпомагаща. В такива моменти обаче домът ни става истинска военна зона. Няма мир.
Затова, ако той мисли, че има акумулаторна киселина на дадена улица, се съгласявам, за да не го
проточваме и той да има някакво душевно спокойствие. На ръба на силите си съм, просто се
опитвам да поддържам спокойствието." Когато се чувства достатъчно силна, тя го принуждава да
говорят по въпроса и го кара да се изправи лице в лице с болестта си. Той се връща към
поведенческата терапия и вземането на лекарствата. Тогава нещата видимо се подобряват.
Най-лошото, казва Сара, е, че той е сам в това, както и тя самата. Редки са случаите, когато
той е честен за онова, което го притеснява (не е акумулаторната киселина, а ОКР), но в тези
моменти тя се чувства много по-спокойна. „През повечето време звярът ни гризе и двамата, а ние
се преструваме, че той не засяга никого."
Сара копнее Браян да каже: „Страхотна си заради това, че оставаш с мен", но той никога не
го прави. Сара не смята, че той разбира през какво преминава тя заради него. В крайна сметка той
е този, който става нощем, за да търка улиците, а не тя. Приятелите й казват: „Трябва да си
прегледаш главата." Тя обаче не може да понесе мисълта как ще живее Браян без нея. Затова
остава.
Тъй като той знае къде може да получи помощ, тя се надява, че рано или късно Браян ще
реши да победи болестта си, защото трябва - заради себе си и заради семейството.
„Междувременно той прахосва живота си и аз прахосвам своя, гледайки го да се съсипва. Искам
си го обратно. Искам да сме заедно в това. Сигурна съм, че е самотен, също като мен." - споделя
Сара.
Не е лесно да се разбере защо Браян продължава да преминава през такива продължителни
периоди на неспазване на назначеното лечение с медикаменти и поведенческа терапия, когато за
всеки, включително за него самия, е очевидно, че постига и подчертано подобрение, когато
съблюдава предписанията. От гледна точка на класическата психотерапия е ясно, че той има
„емоционални конфликти" по отношение на подобряването, но не е лесно да се стигне до
същността им. Моделът на неговото сътрудничество в плана на терапията носи известна надежда,
защото периодите на ремисия стават малко по-дълги, но нещата са твърде непоследователни.
Поуката от тази история е, че не всеки се възползва в еднаква степен от възможността да се
подобри. Някои хора като че ли се залепят за своето страдание повече от други. Надяваме се, че
Браян в крайна сметка ще се изясни със себе си и ще следва режима на комбинирана
медикаментозна и поведенческа терапия, който е доказал ефективността си при него.
ДЖОЕЛ И РОДИТЕЛИТЕ МУ
Стивън и Каръл, и двамата университетски преподаватели, първоначално угаждали на 14-
годишния си син Джоел в неговия появил се наскоро интерес към абонирането за вестници от раз-
лични градове.
Това, което не знаели, било, че той няма интелектуален интерес към тези вестници. В
действителност той дори не ги четял; само ги трупал. Купчини, цели камари от вестници се
трупали в стаята му. „Беше истински пожароопасна" - казва Джоел.
Каръл си спомня: „Като влезеше човек в стаята му, го удряше в лицето много силна,
непреодолима миризма. И внезапно разбираше, че това е вестникарско мастило." Каръл и Стивън
www.spiralata.net 92
направили логичното нещо: взели вестниците - вече стотици килограми, изнесли ги на двора и
поискали от Джоел да сортира тези, които ще запази. Той започнал да избира, но тогава, както
казва майка му, просто „дерайлирал" и не можел да го направи. Макар че никога не бил чел тези
вестници, той бил обзет от натрапливата идея, че „трябва да запази информацията". От дълго
време Джоел можел да рационализира, че това „колекционерство" има смисъл.
Родителите му смятали, че това е донякъде странно. Нямало как да знаят, че на практика това
е първият етап на компулсията за трупане, която ще излезе напълно от контрол. „Скоро след това -
разказва Каръл - започнахме да намираме стари кутии от храна. Той пазеше неща като опаковките
от „Макдоналдс". Ровех и ги намирах из цялата къща. Първоначално Стивън помисли: „Окей, той
си прави колекция", и му позволи да запази по една „мостра" от всяка опаковка." Не след дълго
обаче Джоел обикалял улицата и ровел в боклука на съседите за опаковки от храна. След това
започнал да трупа рекламни листовки. В момента, в който се появят в пощенската кутия, Каръл
трябвало да отнася всичките листовки в университета и да ги унищожава там.
Очевидно Каръл и Стивън започвали да виждат разстройващ модел в поведението на сина
си, но били напълно озадачени какво може да се случва в главата му. В ретроспекция те си
спомнят епизод отпреди няколко години, който в началото изглеждал безвреден: Джоел внезапно
започнал да проявява интерес към снимането с камера. Неговото обаче не било нормално
юношеско експериментиране. Скоро вече снимал компулсивно и безразборно; видеокамерата му
била включена по 24 часа в денонощието. Разбира се, той никога не пускал никой от записите.
Заснемането на видео само по себе си станало запълваща целия му живот дейност.
Джоел обяснявал трупането с думите, че е поддръжник на рециклирането, но Каръл
отбелязва: „Всъщност нищо не се рециклираше. Просто се къташе."
За тяхно облекчение, обсесивното трупане в крайна сметка започнало да избледнява. Джоел
не изхвърлял купчините боклук от стаята си - бил твърде болен, за да се занимава с това, - но
престанал да носи нови боклуци. Каръл и Стивън мислели: „Е, може би това беше просто
юношески проблем." Консултирали се с психиатър, който предположил, че натискът на
съзряването и гневът може да карат юношите да правят всякакви странни неща.
Животът като че си течал съвсем нормално в продължение на няколко години и тогава, на
1б-тия рожден ден на Джоел, Каръл и Стивън го завели в любимия му ресторант за вечеря. Джоел
обаче не могъл да се храни. Те помолили да сменят масата, мислейки, че това може да помогне, но
Джоел успял насила да хапне само няколко хапки. Обяснил, че от известно време мислел да
премине на органична вегетарианска диета и сега изведнъж се почувствал объркан и отблъснат от
храната. Подобно на много млади хора, той се интересувал и притеснявал за околната среда,
поради което не желаел да вижда как животните се избиват за месо. Каръл и Стивън разбирали; не
възразили, дори се опитали да се съобразят с новите му предпочитания към храната и начина на
живот, доколкото било практически осъществимо. На този етап Джоел все още пиел мляко и ядял
месо от време на време, ако някой друг го приготви.
Скоро обаче Джоел започнал да проявява признаци на изключително силни притеснения, че
нещата са „нечисти". Започнал да си мие многократно ръцете, използвайки огромно количество
вода, и стоял дълго под душа. Каръл и Стивън взели да подозират, че нещо повече от екологично
съзнание се крие зад още по-ригидните хранителни навици на Джоел. По-късно разбрали, че той е
започнал да приравнява „неорганично" с „нечисто". Прекарвал часове в ровене из зеленчуците в
магазини за органична храна. След като отнесял зеленчуците у дома, ги миел с часове. Дори след
като увехнели и се просмучели с вода, той невинаги успявал да се накара да повярва, че са
достатъчно чисти, за да се ядат. Стивън си спомня: „Не беше само вегетарианството, което
можехме да разберем, но детайлното изследване на всеки възможен замърсител, тези дълги,
изпълнени с агония часове." Джоел бурно растял, а бил много слаб за височината си и родителите
му започнали да се притесняват, че не яде достатъчно и ще стигне до недохранване.
Приблизително по същото време компулсивното миене на ръцете излязло от контрол. Той
винаги бил крайно пунктуален, но вече не можел да стигне в училище навреме. Винаги когато
тръгвал от къщи трябвало да премине през все по-дълги сесии на миене. Те се удължавали все
повече и ставали по-интензивни. Джоел не можел да ги обясни; казвал само, че трябва да го прави.
„Не знаех какво да правя. Крясъците очевидно нямаше да помогнат. Те правеха още по-тревожен и
може би влошиха нещата. Веднъж или два пъти съм си мислел: „Вероятно мога да го разтърся,
като спра централния кран на водата." Това обаче предизвика ужасен шок. В крайна сметка нищо
www.spiralata.net 93
не успях да спася, защото нещата се влошиха толкова, че той не можеше да излиза, ако не се
измие, така че се получи порочен кръг. Накрая осъзнах, че това не помага. И не само това, но не
можех да го направя повече от един-два пъти, без да счупя крана. Нали разбирате, ако спреш
основния кран и после отново го пуснеш, възниква проблем. Затова се отказах" - споделя Стивън.
Двамата с Каръл вече знаели, че каквато и сила да е поела контрола върху сина им, тя е по-
могъща от тях.
Животът на всички се преобърнал. Тъй като Джоел не можел да суши ръцете си с кърпи,
които може да са използвали други, започнал само да ги тръска, мокрейки пода с капките. Оставял
нивото на водата в мивката толкова да се повишава, когато си миел ръцете, че тя преливала. И
Каръл, и Стив се подхлъзвали на мокрия под и падали. Трябвало да купят големи индустриални
бърсалки, за да се борят с наводненията. Ръцете на Джоел загрубели и се зачервили. Гледайки
назад, те описват живота вкъщи по онова време като „състезание за издръжливост". Джоел не
можел да идентифицира „замърсяването". „Беше не точно страх от микроби, а просто чувството,
че болестта се разпространява навсякъде. Едно нещо се докосва до друго, то - до трето и т.н."
Той не можел да седне на масата за хранене, без първо да скочи да си измие ръцете, както и
да измие повторно чинията и приборите. Каръл и Стивън изпразнили кухненските шкафове,
сложили нови подложки, измили всички чинии в миялната машина, преди да ти приберат. Оказало
се, че това са ненужни усилия, защото Джоел пак не бил убеден, че нещата са чисти.
Много скоро той започнал да избягва да ходи в тоалетната, така че да не му се налага след
това да си мие ръцете. Джоел си спомня: „В училище изобщо не ходех в тоалетната, защото не ис-
ках хората да ме видят да си мия ръцете отново и отново. Разбира се, те трябва да са знаели, че
нещо не е наред с мен, защото когато отивах в училище 10, 20 или 30 минути по-късно, ръцете ми
бяха бели от сапуна."
Джоел вече компулсивно перял и дрехите си. Каръл казва: „Трябваха му 7 или 8 часа, за да
ги изпере. След това трябваше да чисти сушилната, преди да ги сложи в нея." Вече не й вярвал, че
тя може да изпере дрехите му както трябва. Когато извадел всяко нещо от сушилната отделно (с
една ръка), тичал на горния етаж в стаята си, държейки го на една ръка разстояние, сякаш всеки
момент ще експлодира, без да докосва нищо по пътя. В пострадалата от сушата Южна
Калифорния имало режим на водата и понеже семейството надвишавало квотата си с твърде
много, било наказано. Стивън инсталирал пестящи батерии и душове, но било безполезно. Джоел,
който преди болестта си бил много чувствителен на тема суша, просто оставял водата да тече.
Каръл и Стивън разказвали шеги за Хауърд Хюс, но без ефект. Джоел използвал купища хавлиени
кърпи и огромни количества сапун, произведен не на животинска основа. Каръл казва:
„Започнахме да живеем в страх, че ще ни спрат водата." В отчаянието си Стивън сложил ключалка
на пералната. Джоел я счупил. Понякога висял върху пералнята с часове, компулсивно въртейки
контролния й механизъм. Един път, загубил търпение, Стивън го ударил, надявайки се да го върне
в реалността. Дълбоко в себе си обаче знаел, че това няма да помогне. Стивън се опитал да вземе
хавлиите, които Джоел сложил на пода, за да попиват изливащата се от мивката вода, докато той
си мие ръцете. Джоел изпаднал в паника и започнал да бута столове и маси.
Джоел ходел при психиатър, който казал на Стивън и Каръл, че ако ситуацията напълно
излезе от контрол, може да се наложи да викат полиция. Те решили, че положението е такова и се
обадили на 91118. Джоел реагирал, като ударил Каръл, опитвайки се да изскубне телефона от
стената, и избягал навън. Нямало го, когато полицията пристигнала.
Ясно било, че е настъпила критичната точка. Джоел вече не докосвал нищо, след като си
измиел многократно ръцете. Започнал да използва коляното си, за да сменя каналите на
телевизора, и се опитвал да излиза от къщи за училище пак с помощта на коляното. Ако някога
трупал вестници, сега не можел да чете вестник, защото не понасял мастило по ръцете си.
Джоел изоставил всичките си хобита, включително радиолюбителството и градинарството,
за да се концентрира върху компулсиите си. Ирония е, че докато изразходвал цялата тази енергия,
за да поддържа чист себе си и храната, стаята му се превръщала в бедствен район заради
неспособността му да пипа нищо „мръсно". Купища непокътнати вестници изпълвали в задния
двор, но ако някой предложел да бъдат изхвърлени, Джоел изпадал в паника и започвал да крещи.
Рядко се усмихвал или говорел с родителите си, освен по войнствен и враждебен начин. Започнал

18
Телефонният номер на полицията, бърза помощ и пожарната в САЩ. - Б.пр
www.spiralata.net 94
да осъзнава, че губи контрол върху живота си, че изостава в училище (а винаги бил отличен
ученик), често плачел, кършейки ръце във фрустрация. Бил последен клас в гимназията, но не се
интересувал особено от типичните за абитуриента дейности и оставял писмата от университетите
неотворени. Цял ден можел да прекара в пране и къпане.
Хранителните страхове на Джоел се засилвали. Все още можел да пие мляко, но само от една
марка. Компулсивното миене не му оставяло време за закуска или обяд. Настоявал да си готви
собствена вегетарианска вечеря, но това било дълъг и предизвикващ бъркотия процес, тъй като
можел да използва само една ръка, дори след като многократно е мил и двете. Салатите били
забранени, тъй като не можел достатъчно добре да измие зеленчуците. Кожата му все повече се
възпалявала, но когато Каръл и Стивън се опитали да излекуват проблема с миенето, като отказали
да купуват специалния му сапун, той започнал да използва шампоана си. Прекарвал твърде много
време просто да седи със свити юмруци, без да прави нищо, за да не докосне нещо. Някога се
наслаждавал на разходките с колело до магазина за биохрани, но сега трябвало да го возят с колата
дотам. Един ден Каръл и Стивън се прибрали у дома и го заварили да стои на тъмно, със свити
ръце, неспособен да се накара да включи осветлението. Обувките му били за изхвърляне, но той
категорично отказал идеята за нови обувки. Новите обувки ще са корави и мръсни и ще трябва да
ги пипне, за да ги обуе, вместо просто да стъпва отгоре им и да ги нахлузва на краката си.
Каръл и Стивън се опитали да накарат Джоел да говори за тревожността си, но той или
мълчал, или променял темата. Били възможни само общи, лековати разговори.
Целият този смут неизбежно довел до ниски оценки в училище. Някога Джоел бил
изключително организиран, а работата му - системна. Но домашните си работи сега правел с
усилие, в последната минута, натраквал ги на компютъра без особена мисъл или изследване на
фактите (клавиатурата и мишката все още можело да се пипат). Той рядко можел да се
концентрира достатъчно, за да учи за изпити. За щастие кандидатствал за няколко филиала на
Калифорнийския университет, преди да бъде напълно инвалидизиран от своето ОКР, така че
пристигнали няколко уведомления, че е приет. Каръл и Стивън го подтиквали да прочете
литературата, мислейки, че това ще засили егото му, но той не проявявал интерес. В крайна сметка
след формално обикаляне на няколко университетски кампуса, той без особен ентусиазъм решил,
че ще избере Сан Диего. С неговите ниски оценки от по следната година в гимназията родителите
му се страхували, че Калифорнийският университет в Сан Диего може да оттегли решението си за
прием или че в последната минута Джоел ще реши просто да си остане вкъщи и да не прави нищо.
Като семейство тримата рядко сядали, за да се хранят заедно. Било твърде изнервящо. Ако
някой от родителите приготвял ястията в присъствието на Джоел, имало дълги битки дали
продуктите са чисти. Каръл и Стивън започнали да описват фиксацията му като „молекуларизъм",
ако би могло да има някакво замърсяване, без значение колко малко или въображаемо, обектът е
нечист и неизползваем. Джоел не можел да носи никакви дрехи, ако те случайно докоснали пода
или ако Каръл или Стивън са ги пипали. Компулсивното му миене ескалирало. От канализацията
започнали течове и Стивън трябвало да слага кофи под тях и редовно да ги изпразва. Стената зад
мивката била непрекъснато подгизнала от това, че Джоел я обливал с вода, за да я чисти. Стотици
смачкани книжни кърпи изпълвали къщата. Каръл и Стивън ставали заложници в собствения си
дом. „Открихме, че хапваме навън, когато това би го раздразнило. Той не можеше да понася да
сме около него вкъщи." Джоел неспирно се оплаквал, че „къщата е мръсна". На практика точно
той я замърсявал, хвърляйки неща навсякъде.
Хранителните обсесии на Джоел се влошавали все повече. Тъй като всичко било нечисто -
включително родителите му, -той не можел да яде нищо, приготвено от тях. Не можел да яде и от
техните чинии или прибори. Започнал да живее на органични вегетариански ястия и органични
сокове, които пиел директно от бутилката. Вече не можел да използва телефона или да си отваря
вратата. Филмите били единственото му развлечение. Вземал рейса до киното, носейки със себе си
специална храна за закуска.
Имало чести семейни експлозии. Джоел бил фрустриран и гневен. От една страна, той имал
нормалните юношески взаимоотношения на любов и омраза с родителите си, но от друга, бил
анормално зависим от тях по абсурдни начини, например да му отварят вратите. Той бил изтощен
физически от дългите часове компулсивни действия и начин на хранене, който бил абсолютно
дебалансиран. Вече не спял в леглото си, а опънат на стол, изтощен. По-късно, когато обсесивните

www.spiralata.net 95
му ритуали станали твърде болезнени, той започнал да спи в спален чувал, за да избегне не-
обходимостта от къпане и смяна на дрехите на сутринта.
За да се влошат още повече нещата, той развил и обсесията, че определени зони от къщата са
нападнати от въображаеми буболечки. Стивън трябвало да му купи пакет латексови ръкавици,
защото дори компютърът му бил понякога замърсен. Джоел обаче се оплаквал, че ръкавиците не
са достатъчно дълги или че „частици" от буболечките някак са си пробили път до вътрешността на
ръкавиците.
През последната година от гимназията класът му щял да ходи на екскурзия в Европа, но
Джоел нямал интерес. Той едва излазил последната година в гимназията.
Точно преди Джоел напълно да изгуби способността си да функционира - когато все още
можел да излиза навън - попаднал на книгата на Джудит Рапопорт The Boy Who Couldn't Stop
Washing („Момчето, което не можеше да спре да се мие") в университетската книжарница и
нетърпеливо я прелистил. По това време Каръл попаднала на книгата и купила няколко екземпля-
ра. Двамата със Стивън я изчели от корица до корица, но Джоел не могъл; той не бил в състояние
да пипне нещо, което те двамата са докосвали. И тримата вече знаели от какво страда Джоел и
след като разпитали, Каръл и Стивън го накарали да се свърже с мен в Калифорнийския
университет в Лос Анджелес. „Това - казва Стивън - е първият път, когато видяхме цялостната
картина. Това беше началото на нашето разбиране на ситуацията."
Джоел започнал да осъзнава, че има болестен проблем, причинен от химически дисбаланс в
мозъка, но физическият му резерв бил толкова малък, че не можел да направи много, за да се бори
с болестта си. По това време вече бил затворен вкъщи. Не можел да излезе, без да се изкъпе, но
нямал силата да се изправи лице в лице пред изпитанието на 8-10-часовото къпане. Една съботна
сутрин Джоел събудил Стивън. Плачейки, обяснил, че имал нощна полюция и сега трябва да се
къпе. Стивън се съгласил и предложил някои съкратени процедури, които биха могли да намалят
времето за къпане, но без ефект. Веднъж Джоел се къпал в продължение на 7 часа.
Джоел продължавал многократно да си мие ръцете, но не можел да се накара да спира
чешмите, когато свърши, защото рискувал отново да измърси ръцете си. Един ден Каръл и Стивън
се върнали у дома и открили, че една от чешмите е текла цял ден. Понякога Джоел ги будел
нощем, молейки някой от тях да спре чешмата.
Вече не можел да пие чешмяна вода, а само бутилирана. Много често настоявал родителите
му да вземат колата и спешно да отидат за храна, нещо за пиене или специални стоки срещу
замърсяване. Те отказвали или се съпротивлявали на много от тези настоявания, многократно
напомняйки на Джоел, че имат ограничени възможности да задоволяват неговите нелогични
потребности.
Ритуалът му с къпането станал толкова болезнен, че той просто спрял да го прави. Самата
мисъл да влезе да се къпе в съзнанието на Джоел била предизвикателство от мащаба на пре-
косяването на пустинята пеша. „Веднъж - спомня си Стивън -минаха 21 дни, преди да събере
смелостта да влезе да се изкъпе. Единствената причина беше, че само така можем да го заведем в
болницата." През цялото време категорично отхвърлял идеята за лекарства, защото те може да са
замърсени. Всеки, включително Джоел, започнал да разбира, че хоспитализацията е единствената
надежда. Той не бил в състояние да функционира. Бил, както сам казвал, „замръзнал".
Онова къпане било крайъгълен камък. Стивън казва: „Нужна е ужасно много смелост да
правиш тези неща, когато имаш толкова лоша обсесивно-компулсивна криза. Знаете, лесно е да
кажеш на някого: „Хайде де, защо не се изкъпеш и да излезем оттук?" Но е ужасно, просто
ужасно. Той ни каза, че влиза под душа и започва да се къпе, но след това по някаква част от
тялото, която вече е измил, ще капне нещо и той ще трябва да я измие отново. Стигнал дори
дотам, че почти припадал под душа заради врялата вода. И разбира се, тялото му след това било
ожулено. Когато отиде в болницата, външният кожен слой по ръцете и дланите му до лакътя на
практика го нямаше."
Джоел останал в болницата 10 седмици, които изчерпали семейната здравна застраховка за
„психично разстройство". Тъй като бил завършил училище, макар че още нямал 18 години, бил
настанен в отделение за възрастни, което било много важно за него, защото означавало, че може
да е част от моята група. В болницата всичко се наблюдавало, включително времето, в което
пациентите се къпят. Стивън казва: „Имаше един голям, мускулест мъж, който измъкваше хората
изпод душовете голи. Трябваше да го прави." Терапията включвала упражнения за „заливане" и
www.spiralata.net 96
предотвратяване на реакцията, в които на Джоел се казвало да пипа „замърсени" неща, например
дръжки на врати на тоалетни.
В продължение на седмици Джоел бавно се подобрявал, стигал плато и след това отново
регистрирал още една поредица от дребни подобрения. През това време събрал смелостта да
пробва с лекарство, което помогнало тревожността му да намалее. Въпреки това имало кризи и в
болницата: непознати докосвали дрехите му и той изисквал от родителите си: „Махнете ги. Не
мога да се справя с това." Многократно искал от Каръл и Стивън да му носят нови дрехи и да
изхвърлят старите. Те знаели, че никога няма да могат да задоволят изискванията му, защото
новите дрехи трябвало да се отнесат в „незамърсени" опаковки. Знаели и че в крайна сметка ще
посвещават цялото си време да носят нови дрехи в болницата, че не могат да си позволят да
заменят всичко, което някога е било прано от персонала там и следователно е станало
неизползваемо. Те междувременно обмисляли да му поставят ултиматум: или да облича това,
което е там, или да носи болничните халати. Знаели обаче, че това ще е твърде разстройващо и
унизително за човек с неговата тревожност. В крайна сметка се спрели на варианта да носят
комплект „чисти" дрехи при всяко посещение. Здраво запечатвали пакета и го давали на някого от
персонала да го връчи директно на Джоел. Това като че ли вършело работа.
Точно преди края на десетата седмица състоянието на Джоел съществено се подобрило. След
като се прибрал у дома, той бил решен да не регресира. Започна редовно да идва в амбулаторната
програма за пациенти с ОКР в Калифорнийския университет и на седмичните срещи на
терапевтичната група. Продължаваше да изпитва тревожност по множество поводи, но можеше да
контролира компулсивните си ритуали. Ако установеше, че започва да мисли натрапливо за
замърсяване, се принуждаваше да се Префокусира върху нещо друго. Ужасният епизод от живота
на семейството бил зад гърба им. След около 6 месеца работа в поведенческата терапия като
амбулаторен пациент компулсивното му миене беше 99% изчезнало. Джоел успя да се запише в
Калифорнийския университет в Лос Анджелес, макар че продължаваше да се бори с проблеми с
концентрацията.
Каръл споделя, че мигът на истината настъпил, когато Джоел един ден казал: „Реших, че не
мога да бъда по-добър от другите хора. Няма да мога да бъда по-чист от тях." Тя разбрала, че
нещата ще се оправят, когато той направил най-трудното от всичко: пипнал бутона на тоалетното
казанче. Стивън казва: „Джоел имаше невероятен късмет толкова бързо да получи правилната
помощ от правилните хора. Ако не беше влязъл в добра терапевтична програма от самото начало -
по-малко от година, след като развил много ясно ОКР, - това можеше да продължи дълги години."
Разбира се, това, че има родители, които са потърсили подходящото лечение и че бяха настоятелни
в подкрепата си, докато той работеше в поведенческата си терапия, също изигра огромна роля.
Каръл и Стивън остават нащрек за всякакви признаци на регрес и ще конфронтират Джоел
веднага, ако забележат например че има проблем да реши дали мие нещо по „правилния" начин.
Обикновено той успява да ги увери, че всичко е под контрол. Станал е много ефективен в
Преназоваването и активното Преоценяване. Продължава да е вегетарианец и това е въпрос на
негов личен избор, но използва чинии и прибори като всеки друг.
Тъй като има проблем с концентрацията, Джоел временно се отписа от университета и прие
доброволческа работа в Медицинския център на Калифорнийския университет в Лос Анджелес,
която доведе до платена работа на непълно работно време. В частно психиатрично консултиране
той започна да работи върху преодоляването на такива неща като тревожността си от
представянето. Стивън се съпротивлявал на импулса да го попита: „Защо просто не направих X, Y,
Z? Защо не се опиташ да се концентрираш?" Той знае: „Не е лесно за някого, който е преминал
през всичко това. За него то е усилена работа. Той е млад, а е преживял много. Какво значение има
дали ще тръгне на занятия този семестър или следващия?" С течение на времето Джоел събра
достатъчно сили, за да се премести от дома си и да се запише в голям университет извън щата,
където учи информатика.
„Този ужасен епизод е зад гърба ни - казва Стивън. - Той ще намери себе си."
АНА И ПРИЯТЕЛЯТ Й
Най -ранният спомен на Ана за съществена обсесия е от пети клас, когато била в скаутски
лагер за момичета. Очаквала да прекара чудесно, както на всички лагери дотогава. Един ден обаче
момичето, което спяло наблизо, й казало за сестра си, сериозно болна от бъбречно заболяване, и
описало симптомите с образни детайли. Ана казва: „В продължение на дни мисълта за тази болна
www.spiralata.net 97
сестра, която никога не бях виждала, се загнезди в съзнанието ми и отказа да си тръгне. Нямаше
много смисъл да се чувствам толкова зле заради напълно непознат, но беше факт." Лагерът станал
тъжно преживяване и едва когато Ана се върнала у дома, успяла да прогони тези болезнени мисли
от съзнанието си.
Години по-късно еднакво необяснима и нелогична мисъл -този път фокусирана върху
необосновани страхове и съмнения за верността на приятеля й - довела до крайна фрустрация,
гняв и дистрес и почти била причината за скъсването на връзката им, преди тя да научи, че не е
ревнива, зла жена, а човек с тежка форма на ОКР.
Като дете Ана редовно се притеснявала и през по-голямата част от живота си страдала от
тревожност и несигурност. През първата година в гимназията преживяла и първата си любовна
връзка с добре изглеждащо момче, една година по-голямо от нея. Започнали да излизат редовно.
„Решихме, че се обичаме. Доверявахме си най-интимни подробности от живота си." Един ден той
й признал, че харесва да мастурбира, докато гледа снимка на супермодела Черил Тигс по бикини.
Ана започнала да има обсесивни мисли за това, отново и отново представяйки си как го прави,
докато започнело да й се гади. „Защо мисля това?" - питала се, но не можела да открие отговор.
По-късно научила, че по-скоро потисканата хомосексуалност на приятеля й, а не липсата й на
сексапил, го е накарала да си фантазира за Тигс, докато същевременно не бил любовно настроен
към нея. Въпреки това й било трудно да прекрати обсесията си с Тигс. Било в края на 70-те години
на XX век и снимката на Тигс била навсякъде. Всеки път като я видела, Ана чувствала вълна на
отвращение, комбинирано със страх, че силната й обсесия ще избухне наново.
Ана се анализирала и решила, че е свръхчувствителна и ревнива по природа, и се чудила как
изобщо ще успее да поддържа връзки с мъже в бъдеще, ако такива тривиални въпроси са толкова
болезнени за нея. В университета имала връзка с мъж, който злоупотребявал с психоактивни
вещества. Макар че първоначално се опитала да е непредубедена по отношение на неговите
навици, скоро започнала да ги предъвква. Трябвало да знае как използва дрогата и с кого. Някак
вкарала в съзнанието си, че проблемът му с дрогата е по нейна вина. Тази мисъл я накарала да
потърси психиатъра в университета, който на базата на 15-минутна консултация стигнал до
заключението, че истинският й проблем е, че е обладана от мисълта за гърдите на майка си. Ана -
съвсем основателно - не виждала каква връзка може да има между такава обсесия и нейното
предъвкване и все по-честите панически пристъпи.
В крайна сметка била диагностицирана с агорафобия - анормален страх от напускане на
дома. Това не е рядко усложнение при хора, които получават спонтанни панически пристъпи. „Ка-
заха ми, че моите панически пристъпи вероятно се дължат на това, че съм отгледана в
перфекционистично семейство и никога не са ме научили как ефективно да изразявам гнева си."
Макар днес да вярваме, че паническите атаки - подобно на ОКР - се дължат предимно на
биологични фактори, това обяснение облекчило страховете й, че е полудяла. Тренинг по
себеутвърждаване и терапия чрез контакт със ситуации и места, които предизвиквали пристъпите
(например тълпи или тъмни пространства), облекчили ужасните й симптоми, чувствата на ужас,
страха, че получава инфаркт.
Макар че отдавна се били разделили с приятеля й, тя продължавала от време на време да има
обсесивни мисли за неговата употреба на психоактивни вещества. Тогава, през лятото след
завършването на колежа, Ана била обзета от нова, по-съкрушителна обсесия: смъртта. „Започнах
да се чудя как хората може да преживеят деня, знаейки, че рано или късно смъртта ще задуши
живота им и ще направи съществуването безсмислено." Започнала да търси сигнали, че губи
разсъдъка си.
Ана продължила в магистърска програма и срещнала Гай. „Всеки път, когато съм имала
романтична връзка за някакъв период, резултатът са обсесии. По времето, когато срещнах Гай,
съвсем не здравословните ми връзки с мъжете в миналото ме бяха направили особено
чувствителна към неприятностите и се притеснявах за възможните начини, по които един мъж
може да ме нарани, дори и без да иска. Знаех, че съм склонна да избирам мъже със сериозни лични
проблеми, и твърде много пъти съм изпитвала ефектите от това върху деликатното си психично
равновесие. Иронията е, че вероятно именно желанието ми да се предпазя от болката доведе до
най-силния ми пристъп на ОКР." Гай бил невинната жертва.
„Поне веднъж - разказва Ана - бях избрала заслужаващ доверие и подкрепящ ме спътник. И
тогава се започна. Първо бях обладана от обсесивната идея, че той е приемал дрога (никога не го е
www.spiralata.net 98
правил), и го разпитвах до безкрай за това. Макар че беше верен и любящ, започвах да имам
обсесивни мисли за миналите му връзки - дори дали някога е чел списания със снимки на голи
момичета." Стотици разговори започвали с: „Бил ли си влюбен преди?", „Кога точно видя тази
жена за последен път?", „Защо не се виждате вече?", „Мислиш ли за нея?". Ана искала да знае кога
е гледал списанията, защо и откъде са дошли те, кога за последен път е разглеждал такова
списание, кога за пръв път е разглеждал, общия брой пъти, когато ги е разглеждали кои списания...
Ана настоявала за незабавни отговори. „Не е изненадващо -разказва тя, - че Гай мразеше тези
разговори, след които и двамата бяхме гневни. Той беше ядосан, защото смяташе, че аз съм
ненужно подозрителна и недоверчива. Моят гняв произтичаше от чувството, че отговорите му са
мъгляви и обструкционистични." Тя прекарвала часове в постоянни и повтарящи се проверки на
отговорите му, наум съпоставяла фактите, които той й разказвал, търсейки несъответствия. „Често
да чуя отговора веднъж, не ми беше достатъчно. Ако той отговореше на въпрос, който вече съм
задала, и отговорът не съответстваше точно на предишния, това ми причиняваше огромен
психически тормоз. Търсех тези несъответствия като доказателство, че Гай изначално е неверен."
Гай бил объркан и се чувствал малтретиран. Ана пък се чувствала уязвима, уплашена и
засрамена, че не може да се контролира. След като ходели от около година, тя започнала да раз-
вива психосоматични оплаквания и обмисляла самоубийство, но някак абстрактно. Била прочела
за човек, страдащ от психични проблеми, който се застрелял в главата и чудодейно „се излекувал"
чрез отстраняването на болната зона от мозъка - изкривен и подвеждащ разказ, както се оказа.
„Фантазирах за подобно излекуване и на мен самата." Сега била убедена, че в сърцето си е
зъл, ревнив, капризен, труден, нещастен човек... и тя мразела този човек.
В юношеството си Гай живял в Европа. Двамата заедно пътували през лятото, включвайки
посещения на старите му любими места, както и срещи със стари приятели. Ана била обзета от
потребност да знае точно каква роля са играли те в живота му. Откога познава жените? Ходел ли е
с тях в гимназията? „Винаги започвах да й отговарям - разказва Гай, - но петия път, когато зададе
въпроса, ставаше напълно глупаво. Питах я: „Защо ми задаваш този въпрос?", а тя казваше:
„Трябва да знам. Трябва да съм сигурна." Понякога й отговарял безцеремонно, абстрактно,
мислейки, че това ще я задоволи: „О, видях я за последен път преди три години през август." По-
късно обаче, в обикновен разговор въпросната жена споменавала, че всъщност е било преди 4
години, през юли, а не август, и Ана започвала разпита наново.
Според нея едно от две неща трябвало да й се случват: или Гай я е лъгал, или тя полудява.
Тъй като никога не записвала с всички подробности отговорите му, тя никога не била напълно
сигурна дали несъответствията са реални или въображаеми. Затова искала той да докаже, че тя
просто си е въобразила, че й е разказал различна история. Ана открила решение. Казала на Гай, че
ще започне да записва всичко, което той й казва. На този етап той отстоял позицията си. „Не, няма
да го направиш. Това е най-ужасното нещо, което можеш да направиш." Бил прав. Той казва:
„Знам, че ако тя ме попита: „Някога излизал ли си с този човек и напил ли си се с него?" мога да
отговоря с „да" или „не", и толкоз. Ако обаче кажа „не" и след това ме попита: „Добре, кога беше
последният път, когато си видял този човек?", вероятно няма да мога да отговоря със същите
детайли, които тя смята за необходими и тя ще започне още един рунд на тормоз."
През първите години на връзката им те на няколко пъти пътували до Европа, където живеело
семейството му. Макар че не го знаел по онова време, Гай започнал да използва поведенческа
терапия, за да помогне на Ана. Той осъзнал, че ако тя се умори твърде много, обсесията й „била
готова да нападне", така че се опитвал внимателно да планира пътуването. Освен това планирал и
разни дейности през деня, разбирайки, че когато тя е заета, не задава всички тези въпроси.
При второто пътуване в чужбина те отседнали при семейството му в малкия им дом. Това се
оказало грешка. Майката на Гай сметнала, че той е отвел в дома им тежко разстроена млада жена,
и нямала особено търпение за нейните странни проблеми. Имала много по-сериозни притеснения:
съпругът й наскоро преживял инфаркт. Тя показала нетърпението си, което, разбира се,
единствено засилило стреса на Ана и утежнило нейните обсесивно-компулсивни симптоми.
Майката на Гай й казвала: „Окей, дълбоко в себе си трябва наистина да искаш да правиш това.
Трябва да има някакъв специален импулс в теб." Отчаяна, Ана отговаряла: „Не, не! Ти не
разбираш." Конфликтът правел и Ана, и Гай нещастни. „Просто го проиграх - казва Ана. - Исках
да се убия, защото бях зациклила в обсесии и започнах да правя всички тези наистина ненормални

www.spiralata.net 99
неща. Натрапливо се опитвах да реконструирам живота му преди мен, макар че той всъщност е
имал доста еднообразен живот, преди да ме срещне."
Тя го подлагала на разпити за всяка жена, с която някога се е срещал. „Как изглеждаше?",
„Какво ядяхте, когато излизаше с нея?", „Какво точно направи ти?" Какво са яли за аперитив, като
основно ястие, за десерт? Седнали са да се хранят точно в 12 часа или четири минути след 12? За
какво са си говорели? Ана била объркана. „Нямах представа какво става и се чувствах наистина
ужасно, защото по същество измъчвах приятеля си с всички тези ненормални въпроси. Той много
се разстрои. Мислеше, че го правя за забавление или нещо такова. Гай е много чувствителен човек
и смяташе, че не му вярвам, което в известен смисъл беше вярно. Никой от нас двамата обаче не
знаеше каква е работата. Нямахме представа. Вече бях минала през терапия за паническите си
атаки, така че знаех що е паническа атака, но това беше нещо съвършено ново [около 10-15% от
хората с ОКР получават и панически атаки]. Знаех, че нещо много сериозно не е наред и че трябва
да потърся психиатър, но бях в Европа, така че някак трябваше да преживея до края на онова
лято."
Вътре в себе си тя знаела, че Гай е „стабилен, мил човек". Никога не била свидетел на
някакво своеволно поведение; откакто го познавала, никога не го била виждала да пие прекалено
много. Вътре в себе си разбирала, че заради собствената си несигурност се опитва да саботира
една прекрасна връзка. Това, което не знаела, било, че тя има ОКР. Онова лято, когато била в най-
дълбока криза, Гай й предложил да се омъжи за него. „Наистина щуро, нали?" - смее се той днес.
Скоро обаче и двамата започнали да имат сериозни съмнения относно съвместното си бъдеще.
Ана си спомня: „Имахме няколко конфронтации, когато му крещях, казвайки, че ме е лъгал,
защото съм го питала дали нещо е станало в сряда или в четвъртък, или нещо такова, а той го е
разбрал погрешно. Мислех си: „Окей. Ще трябва да скъсам с този човек. Той лъже." В
действителност той просто се опитвал да я накара да го остави на мира. Не помнел всеки отговор,
който давал, но тя не забравяла.
Когато се върнали в Лос Анджелес, потърсили помощ и били насочени към мен в
Невропсихиатричния институт към Калифорнийския университет. По онова време живееха заедно
и двамата бяха в стресов период от живота си. Тя беше в магистърска програма, а той започваше
работа като университетски преподавател - работа, на която не можеше да посвети цялото си вни-
мание. Гай си спомня за онзи етап като за един вид замаяност. „Опитвахме се да преживеем тази
каша, а аз не бях сигурен дали Ана беше проблемът, или аз бях напълно некомпетентен като
преподавател."
Диагностицирах класически случай на ОКР. Това беше преди девет години и Ана беше една
от първите пациентки, на които можех да обясня с определена доза сигурност, че проблемът е хи-
мически дисбаланс в мозъка й, който наричам „заключен мозък". След като разбра, че има
мозъчно разстройство, Ана беше много облекчена и нетърпелива да започне терапия. Четирите
стъпки на поведенческата терапия все още не бяха напълно разработени, но за пръв път системно
приложих правилото на 15-те минути.
Макар членовете на семейството понякога да се опитват да саботират терапията на човек с
ОКР, защото се страхуват, че той ще се промени, отказвайки повече да бъде семейната изтривалка
например, Гай беше нетърпелив, по майки на Ана. Той разбираше: „Това не е човекът, когото
обичах. Не тя вършеше тези ненормални неща. Те й се случваха, а тя изпитваше болка." В
началото на терапията много често щеше да му е по-лесно просто да отговаря на въпросите й, но
той разбираше, че ако го направи, няма да й помогне да се подобри. Затова той наложи някои
основни правила: ще отговаря на един въпрос, а не на поредица от въпроси, и след това тя трябва
да изчака 15 минути, преди да й отговори на друг въпрос. Караха се, тя плачеше, но Гай беше
прозорлив да види, че правилото на 15-те минути е нещо повече от период на изчакване; то беше
имплицитното признание, че въпросите й са смехотворни, че те не са тя - те са нейното ОКР.
Той разказва: „Все още й е трудно да избере на кого да вярва. Когато кажа: „Това е твоето
ОКР", тя настоява да знае дали е просто въпрос, на който не желая да отговоря." Непрекъснато я
уверявал: „Просто ОКР е. Не се притеснявай за това." Много спокойно й казвал: „Мога да
отговоря на въпросите ти, ако наистина искаш", но винаги й напомнял, че проблемът не е нейната
потребност да знае отговорите. Проблемът й е ОКР. „Първите три месеца бяха просто травмиращи
заради антагонизма между двама ни." Тя изхвърчавала от стаята, тръшвайки вратата, или просто
сядала на леглото и плачела. Тъй като живееха в малък апартамент, всеки трябвало да осигурява
www.spiralata.net 100
на другия пространство - буквално и фигуративно. Единият отивал в кухнята, а другият - в
спалнята за 15 минути. Понякога - признава Гай -прилагали правилото за 15-те минути, но не по
конструктивен начин: „Единият от нас просто обръщаше гръб и се цупеше за известно време."
С напредването на терапията на Ана Гай можел да й каже: „Наистина ли искаш да ти
отговоря на въпроса?" а тя отговаряла отрицателно. Голяма стъпка напред! „В тези случаи -
разказва Гай - тя беше толкова щастлива. И двамата знаехме, че няма никакъв смисъл да
отговарям на въпроса й. Тя вече го беше задавала преди време и аз бях отговарял, но тя беше
забравила отговора. Затова - заради осмозата - нямаше нищо, за което да се притеснява."
Ана ненавиждала това, в което се е превърнала заради ОКР и била мотивирана да работи
усилено, за да се подобри. В продължение на седмици можела да се съпротивлява на задаването на
въпроси. Той казва: „Ана знаеше, че трябва да продължи с живота си и че ако може да се отърве от
това нещо, ще го направи." В краткосрочен план размяната не била лесна: 15 минути наистина
изтерзано чакане с обещанието за дългосрочно облекчение срещу много реалното и незабавно
облекчение, което може да получи от задаването на въпросите. Гай разказва: „Вътре в себе си Ана
знаеше, че мозъкът й причинява това, така че стойността на извършването на компулсивния акт
наистина падна, когато тя го идентифицира като ОКР. Всяка седмица, която минава, всяка
седмица, в която то краде живота ти, стойността на това да не се поддаваш на отрицателния
импулс се увеличава. Ана използва думи като: „Трябва да съм нащрек." Гай знаеше, че тя изпитва
ужасна болка, защото започва френетично да проверява отново и отново неща из къщата. Ставала
потисната и затворена. „Идвам си вкъщи с половин час закъснение и тя е много разстроена. Не
съм направил това, което съм казал, когато съм казал, че ще го направя."
Месеците минавали, тя ставала все по-уверена, че може да контролира обсесивно-
компулсивните си симптоми. Гай беше неин партньор в поведенческата терапия. Той казвал:
„Виж, униваш, защото днес изпитваш малко повече ОКР. През изминалата седмица обаче
наистина не беше толкова зле." Или: „Беше много тежко тази седмица, знам това."
Ана получи 18-месечна седмична амбулаторна поведенческа терапия с малки дози лекарства
като подпори. „През това време - казва тя - Гай доста напредна в това как да се оправя с мен.
Преди просто се вбесяваше и казваше: „Ти ме тероризираш. Престани да го правиш!" След като
осъзна какво е ми е обаче, се оказа много силен и ми заявяваше: „Няма да участвам в тази обсесия.
Няма да отговарям на въпросите ти. Може да правиш каквото си искаш, няма да ме принудиш да
отговарям на тези въпроси. Затова вземи своите 15 минути, върни се след четвърт час и ще гово-
рим." Много съм му благодарна за възстановяването си. Толкова много членове на семейства
изобщо не помагат, но той наистина беше на разположение, посочваше ми кога се обажда моето
ОКР. Разбира се, много пъти не му вярвах. Казвах: „О, не, не е. Това е реално. Наистина имам
нужда от помощ." И отчаяно исках да отговори на някой от моите въпроси или да потвърди
някакъв факт, но той не го правеше. Понякога много му се разгневявах, но това помогна. Наистина
помогна. Преди терапията това щеше да ме вбеси като подозрителна обструкция. Днес обаче мога
да го възприема като положителна стъпка за мое добро."
Гай много добре осъзнава какви усилия е вложила Ана в подобряването си - с негова помощ.
„В някои отношения - казва той - имахме късмет, защото аз бях въвлечен заради природата на
обсесиите и компулсиите й. Не ми е ясно, ако тя имаше някакъв сериозен проблем с миене на
ръце, дали щях да бъда толкова ангажиран по същия начин. Беше ми лесно да видя, че има про-
блем, и да участвам в терапията, защото бях силно ангажиран." От време на време Ана
продължава да има някоя от щурите си мисли. Те обикновено са въпроси от типа „Ами ако?", на
които не може да се отговори. В леглото една вечер тя започнала обсесивно да си мисли: „Ами ако
съпругът ми е гей?" Бързо обаче се обърнала към Гай и му казала, че има тази ненормална мисъл и
че знае, че е ОКР. Той отвърнал: „Да, така е. Това е ОКР. Нелепо е." И заспал отново.
Ана завърши трудна докторска програма и сега и двамата с Гай имат носеща им
удовлетворение преподавателска кариера. Щастливо женени са от четири години и имат дете.
Днес Ана описва живота си като „нормален".

КЛЮЧОВИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯТЕ

♦ ОКР винаги включва семейството.
♦ Давайте си сметка как обсесивно-компулсивните симптоми влияят върху обичаните от вас
хора.
www.spiralata.net 101
 ♦ Давайте си сметка, ако използвате обсесивно-компулсивните симптоми като начин да се
дистанцирате от потребностите на любимите си хора.
♦ Избягвайте на всяка цена да използвате обсесивно-компулсивните симптоми като начин да
демонстрирате гняв или раздразнение от любимите хора.
♦ Помогнете на членовете на семейството да научат повече за ОКР и за четирите стъпки, за
да избягват непродуктивната критика и подпомагане на симптомите ви.
♦ Членовете на семейството могат да бъдат отлични котерапевти. Насърчавайте ги да
помагат, а не да критикуват.
♦ Взаимното приемане в контекста на конструктивното взаимодействие е много
благоприятно за подобреното изпълнение на четирите стъпки.

Четирите стъпки и други психични разстройства

(Преяждане, злоупотреба с психоактивни вещества, патологично комарджийство и
компулсивно сексуално поведение)
Хората често ме питат каква е разликата между лечението на обсесивно-компулсивно
разстройство (ОКР) и другите разстройства, например на храненето. Как се прилага този метод с
четирите стъпки към други често срещани болестни състояния, които може да са свързани и с
ОКР? Както е и при ОКР, серотониновите вериги като че ли участват в терапията на
разстройствата на храненето и другите типове разстройства на контрола върху импулсите,
например патологично комарджийство, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества и
компулсивно сексуално поведение.
Основната разлика между лечението на ОКР с четирите стъпки и терапията на другите
разстройства е, че с ОКР хората винаги възприемат импулса да извършват компулсивните
действия като неприятен. Те се оплакват не само, че се мият и проверяват твърде много пъти, но и
че се чувстват напълно дистресирани и притеснени от импулсите да се мият и да проверяват,
които самите те разглеждат като абсолютно неуместни, и искат да се отърват от тях веднъж
завинаги.
За съжаление от терапевтична гледна точка желанието за промяна не е толкова ясно и честно
при разстройствата на храненето и при злоупотребата с психоактивни вещества, компулсивното
комарджийство и сексуалните поведения. Ясно е, че хората с разстройства на храненето, с
проблеми с психоактивните вещества, комарджийството и сексуално свързаните поведения
възприемат прекомерната природа и слабия контрол върху импулсите при тези поведения като
проблемни. Но пък те очевидно не желаят да спрат напълно да се хранят и мнозина
злоупотребяващи с вещества биха предпочели да могат да ги използват по контролиран начин.
Същото е вярно за комарджийството и в още по-голяма степен за сексуалните поведения.
Следователно ключовият проблем в терапията е: до каква степен хората с тези разстройства могат
да превърнат прекомерното, проблемно поведение в „истински его-дистонично", т.е. доколко
могат да започнат да възприемат поведението си като истински чуждо на собствената им
представа за себе си и за желанията си, както правят хората с ОКР по отношение на импулсите да
се мият и да проверяват?
СКРИТИ ЦЕЛИ
Заради тази разлика прилагането на четирите стъпки към разстройствата на храненето,
употребата на психоактивни вещества, компулсивното комарджийство и сексуалните поведения
изисква допълнителна работа. Може да мислите за тази работа като за необходимост от
допълнителни стъпки. Хората с проблеми с контрола върху импулсите трябва да вършат много
повече работа дори от човека с ОКР, за да си изяснят ролята, които тези поведения играят в
живота им, и до каква степен наистина искат да престанат да ги изпълняват. Хората с ОКР също
имат редица скрити причини да се „залепват" за собствените си компулсивни поведения като
извинение за това, че не се ангажират изцяло със справянето с някои от истинските трудности,
които реалността поднася. Тези причини често са свързани с техните отношения със семейството
им и със страха им от поемането на по-голяма лична отговорност.
Същевременно е вярно, че хората с ОКР не изпитват удоволствие от многократно миене и
пране или на проверяването отново и отново. Те също много ясно разпознават тези поведения като
чужди за тях, така че често не е особено трудно да бъдат накарани да признаят - поне в някаква
степен, - че може да използват тези поведения за отблъскване на необходимостта от справяне с
www.spiralata.net 102
други неприятни или предизвикващи тревожност аспекти на реалността, особено тези, които
включват междуличностните взаимоотношения. Другите проблеми с контрола върху импулсите
понякога са значително по-сложни, предимно защото много хора с тях искрено се наслаждават на
определени аспекти на патологичното поведение, независимо дали е ядене, ползване на
психоактивни вещества, хазарт или секс. Тези поведения притежават това, което в класическата
теория за поведенческата терапия се нарича „свойства на първичен подкрепител". С други думи,
хората, както и животните, могат да бъдат накарани да работят и да влагат усилия за получаването
на храна, секс или психоактивни вещества, които причиняват приятни усещания.
Този факт изглежда е известен на мнозина други, освен на професионалистите в областта на
психичното здраве. Следователно ключовата трудност, с която трябва да се справим, преди да
можем да приложим дори и стъпката Преназоваване при общата категория проблеми с контрола
върху импулсите, е до каква степен човекът наистина иска да спре да прави това и доколко желае
да се откаже от удоволствието, изпитвано от поведението, особено когато проблемите са в ранните
си етапи, преди да се превърнат в абсолютно патологични.
Както виждате, има по-голяма нужда от т.нар. сила на волята, за да се преодолее импулсът да
се яде, да се пие или да се ползват психоактивни вещества, да се залага или да се ангажира в
сексуална активност, отколкото при довеждането на някого до прекратяване на миенето или
проверяването. Тук се крие дилемата. Когато хората казват: „Не съм аз, моето ОКР е", почти
незабавно осъзнават, че не желаят да проверяват или не желаят да се мият. Голяма част от
усилията, включени в усъвършенстването на изпълнението на четирите стъпки, са свързани със
задълбочаването на прозрението на факта, че този импулс всъщност не сте вие и че е причинен от
фалшив сигнал от мозъка. Тази работа обаче е значително по-пряка, отколкото е при тези, които
имат проблеми с храненето, консумацията на алкохоли психоактивни вещества, хазарта или секса.
Ключовият фактор, който определя колко приложими са четирите стъпки към проблемите с
контрола върху импулсите, е степента, до която човекът с проблема е в състояние да отдели
собствената си Аз-концепция от поведението, което причинява трудностите.
НАРИЧАНЕ НА ИМПУЛСА С ИСТИНСКОТО МУ ИМЕ
Дори при хората с ОКР са нужни големи усилия, особено за да осъзнаят в дълбочина
разликата между себе си и ОКР .ОКР обаче е истински его-дистонично: хората възприемат
импулса да се мият или да проверяват като чужд за тях. Степента, до която човекът с проблеми с
контрола върху импулсите може да достигне до осъзнаването, че „не съм аз, а е просто
неуместният ми импулс да ям, да пия, да вземам дрога, да залагам или да правя секс", ни разкрива
доколко четирите стъпки ще бъдат полезни за тях като средство за провеждане на когнитивно-
поведенческа терапия. В това отношение може да започнете да достигате до по-дълбоко разбиране
на смисъла на стъпката Приписване. Макар че тя ви помага да разберете, че импулсът да се миете
или да проверявате е породен от фалшиви сигнали от мозъка, много хора започват да разбират, че
част от импулса е свързан с емоционална потребност да се избягват интимни междуличностни
взаимоотношения и нежелани лични отговорности.
След като започнем да схващаме как тези емоционални фактори играят роля в Приписването
на неуместните обсесивно-компулсивни импулси на тяхната истинска причина, осъзнаваме в по-
голяма степен типа психични процеси, които трябва да се научи да използва човекът с проблеми с
контрола върху импулсите. Хората с такива проблеми трябва да започнат истински да разбират
разликата между това, кои наистина са и кои искат да бъдат, и импулса „да ядат, да се друсат, да
залагат" или да се ангажират в неуместни сексуални практики. Когато започнат да виждат по-ясно
това взаимоотношение, което само по себе си може да изисква традиционна, свързана с емоциите
психотерапия, са в състояние ефективно да използват четирите стъпки и искрено да прилагат
бойния вик в битката с ОКР: „Не съм аз, моят неуместен импулс е." Със задълбочаването на
прозрението си те все по-силно ще възприемат разликата между това кои са и импулса да действат
по импулсивен начин. От моя гледна точка, макар че мозъчната биохимия играе съществена роля в
тези неуместни импулси, тя по никакъв начин не намалява личната отговорност, която човекът
трябва да поеме за начина, по който реагира на тези неуместни импулси. Това е еднакво вярно
както за ОКР, така и за проблемите с контрола върху импулсите. Фактът, че мозъкът може би ви
изпраща болезнено съобщение, с което е трудно да се справите, не намалява отговорността ви да
де справите с проблема по психологически здрав начин и да се ангажирате във функционални, а не

www.spiralata.net 103
в разрушителни поведения. Именно тук стъпката на Префокусирането е истински приложима при
хората с проблем с контрола върху импулсите, както и при тези с ОКР.
ПОГЛЕЖДАНЕ В СЕБЕ СИ
В крайна сметка, разбира се, първите две от четирите стъпки са създадени до голяма степен
за засилване на способността на човека да изпълнява Префокусирането самостоятелно и съзна-
телно. В това е смисълът на Безстрастния наблюдател: опити да наблюдавате собственото си
поведение така, сякаш наблюдавате чужди действия. След като способността ви да правите това
се засили, ще можете да се Префокусирате върху нови и по-адаптивни поведения. Разбира се,
много е важно да помните, че тези два процеса взаимодействат и се подкрепят взаимно. Колкото
повече Префокусирате поведението си, толкова по-силен става Безстрастният ви наблюдател. А
колкото по-силен е Безстрастният наблюдател, толкова по-готови сте да Префокусирате
вниманието си и да промените поведението си в нещо по-функционално и здравословно. Тази
истина е приложима не само към пациенти с ОКР, но и към хората с проблем с контрола върху
импулсите. Предизвикателството за хора с проблеми с контрола върху импулсите, които искат да
започнат процеса на четирите стъпки, е да се вгледат честно в собствените си мотиви и цели за
бъдещето и да вършат работата, нужна за отделянето на емоционалния си живот от
компулсивното ядене, консумация на алкохол, залагане или каквото и да било.
Когато хората правят това, започват да придобиват способността да използват стъпките
Преназоваване и Приписване по-ефективно, те са стъпили на пътя към създаването на адаптивен
репертоар от здравословни поведения, върху които да се Префокусират, точно както прави
човекът с ОКР.
В обобщение: хората с ОКР имат предимство при започването на четирите стъпки, защото
вече знаят, че са различни от импулса си да се мият или да проверяват. Тези с проблеми с
контрола върху импулсите трябва да достигнат до същото прозрение. След като го направят, могат
да приложат четирите стъпки по подобен начин на този, използван от хората с ОКР.
И накрая ще кажа нещо за тези, които имат импулса да си скубят косата, който е кардинален
симптом на свързаното с ОКР болестно състояние - трихотиломания. Мога да дам много прак-
тичен съвет: когато се Префокусирате и се опитвате да „смените скоростите", за да се отдалечите
от скубането на косата, е особено важно да разработите алтернативни поведения, които включват
използването на ръцете. Много хора се научават да плетат, да бродират, да се занимават с
грънчарство, да свирят на музикален инструмент или да изпълняват някакви действия, които
включват ръцете. Може дори да правите нещо толкова просто като стискане на гумена топка или -
когато е наистина трудно - пляскане с двете ръце. Д-р Дон Джефрис от Мелбърн, Австралия,
съобщава, че носенето на гумени предпазители за пръсти като използваните от хората, които броят
пари или сортират хартия, може да е много полезно. Така става много по-трудно да се скубе
косата, а това води до отслабване на импулса. На някои хора помага дори да седят с ръцете под
себе си в продължение на 15 минути. Отново: както е винаги със стъпката Префокусиране,
опитвайте се да използвате все по-големи забавяния и да забелязвате дори и най-фините промени в
импулса, след като 15-те минути отминат.
Друг много важен пункт за хората, които си скубят косата, е да се опитат да осъзнават
максимално бързо кога ръцете им са посегнали към косата, защото страдащите от трихотиломания
могат да започнат да се скубят, без да го осъзнават, точно както „верижните пушачи" могат да
палят цигара от цигара, без дори да осъзнават, че го правят (между другото, всичко, което казах за
злоупотребата с психоактивни вещества, е приложимо и към спирането на цигарите). Понякога
като шега казвам на пациентите с трихотиломания да си създадат навика да казват неща от рода
на: „Десет часът е. Знам ли къде са ми ръцете?"
Това наистина помага и в действителност е още един начин, по който Безстрастният
наблюдател въвежда осъзнатост. Автоматичните поведения се промъкват незабелязано и много
лесно завладяват контрола; осъзнатостта е най-добрият ви съюзник в отблъскването на
нежеланите, деструктивни поведения.
КЛЮЧОВИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯТЕ
• Четирите стъпки могат да се прилагат към почти всички поведения, които искрено искате
да промените.
• Ключът към Преназоваването и Приписването е ясното виждане на разликата между вас и
поведението, което искате да промените.
www.spiralata.net 104
 • Научете се да се консултирате колкото се може повече с Безстрастния си наблюдател в
моменти на слабост - така можете да определите кои са вашите истински цели и интереси.

Четирите стъпки и традиционните подходи към поведенческата терапия

(Подготвена в сътрудничество с д-р Пола У. Стосъл и медицинска сестра Карън
Мейдмънт, Катедра по психиатрия, Калифорнийски университет в Лос Анджелес)
Терапията на обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е революционизирана през 70-те
и 80-те години на XX век с развитието на техниките на поведенческата терапия, наречени
„заливане" и „предотвратяване на реакцията". Тук накратко ще опиша други разработки на тези
вече класически техники в Калифорнийския университет в Лос Анджелес през 90-те години в
контекста на нашата работа с четирите стъпки на когнитивно-био-поведенческата самонасочвана
терапия.

ЧАСТ I:
КЛАСИЧЕСКОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА „ЗАЛИВАНЕ" И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА
РЕАКЦИЯТА ПРИ ОКР
Да започнем, като представим обзор на техниките на класическата поведенческа терапия.
Независимо дали терапията се провежда в болницата на Калифорнийския университет или в
амбулаторния център за лечение на ОКР на университета, всички хора с ОКР напредват през
следните етапи: (1) оценка, включително обучение; (2) съвместно планиране на лечението от
поведенческия терапевт и пациента; (3) „заливане" и предотвратяване на реакцията и (4)
проследяване след терапията.
1. Оценка
След установяване на диагнозата ОКР чрез цялостна оценка, включително структурирано
интервю, човекът бива запознат с правилното значение на думите „обсесия" и „компулсия", както
беше обяснено във въведението.
След като пациентът е наясно с истинската природа на обсесиите и компулсиите, се прави
цялостен профил на неговите обсесии и компулсии. В този списък на обсесиите се включват
вътрешните и външните насоки, които стимулират появата на обсесиите, и тези, свързани със
соматични (или телесни) оплаквания и болки. Компулсиите включват неща, които неуместно се
избягват, и всякакви ритуали, както и по-типичните компулсивни поведения, например миене и
проверяване.
На този етап терапевтът обяснява терапията и представя обосновката за нея от поведенческа
гледна точка, например:
„Заливането" и предотвратяването на реакцията имат за цел да прекъснат две обичайни
асоциации: (1) асоциациите между обсесиите и тревожността и (2) асоциацията между
тревожността и изпълнението на компулсивните поведения като опит тревожността да се намали.
Освен представянето на този класически поведенчески подход към терапията на ОКР
поведенческият терапевт обяснява невробиологията на разстройството, както беше описано във
втора глава, което помага на пациента да концептуализира това разстройство като медицински
проблем. Медицинският модел го освобождава от самообвинения, дестигматизира ОКР и помага
на човека да преодолее срама от това, че страда от разстройство. В Калифорнийския университет
подчертаваме, че биологичните аспекти на разстройството може да са повлияни от генетиката, но
и че генетиката и биологията по никакъв начин не пречат на отговора на поведенческата терапия.
В действителност поведенческата терапия, както и психотропните лекарства (вж. глава 9) са
ефикасни в терапията на подлежащата биология на ОКР.
2. Съвместно планиране на терапията
Планирането на терапията е съвместно усилие на поведенческия терапевт и пациента с ОКР.
Всяка обсесия и компулсия получават стойност, която посочва субективните единици дистрес
(СУД) по скала от 0 до 100, при която нещо с оценка 100 предизвиква най-силната тревожност.
Обсесиите и компулсиите след това се подреждат в поведенческа йерархия, на чието дъно са
нещата, които предизвикват най-слаб страх, а на върха са най-страшните (това не успява да
направи проф. Галахър от началото на глава 1).
Обикновено в йерархията на пациента присъстват 10 до 15 неща и терапията започва от СУД
от около 50.
www.spiralata.net 105
 Хипотетична йерархия на пациент със страхове от замърсяване може да бъде:
СУД
100 урина;
95 тоалетна седалка;
85 бутон на тоалетното казанче;
80 тоалетна хартия;
75 дръжка на вратата на тоалетната;
70 крановете на чешмата в тоалетната;
50 лепкави вещества, например желе.
Пациент с ОКР предимно с компулсии за проверяване може да конструира следната
йерархия:
СУД
100 котлони на печката;
95 електрически ключове;
90 щепсели на кухненските уреди;
85 радиатори;
80 радиатор в банята;
70 ключалки;
60 врати;
50 телевизор.
Тези хипотетични йерархии са опростени за яснота. Трябва да се отбележи, че много хора с
ОКР имат редица комплексни обсесии и компулсии. Целите на поведенческата терапия обаче са
едни и същи, независимо какво е нивото на сложност.
3, „Заливане" и предотвратяване на реакцията
След като е била конструирана йерархията, пациентът е готов да започне терапията. Както и
при планирането на терапията, пациентът е насърчаван да сътрудничи на терапевта в разработва-
нето на задачите.
„Заливането" се прави по време на терапевтичната сесия и след това отново у дома. Първата
задача започва на СУД ниво приблизително 50 и след това прогресивно задачите се придвижват
нагоре по йерархията, докато се адресират всички неща в нея. Пациентът е тревожен по време на
„заливането", но тревожността му намалява през следващите деветдесет минути (напомняне: това
са техники на класическата поведенческа терапия, които се правят с помощта на терапевта; когато
четирите стъпки се използват в самонасочваната терапия, задачите се разчупват на по-малки части
и се използва правилото на 15-те минути, както е описано в глава 3). Всеки път, когато
„заливането" се повтаря, нивото на тревожност намалява. Ако няма тревожност, „заливането" не е
достатъчно трудно. Ако тревожността е твърде голяма, задачата трябва да се приспособи, за да се
достигне подходящото равнище.
В Калифорнийския университет в Лос Анджелес искаме от хората с ОКР да правят задачата
със „заливането" поне два пъти дневно и да се въздържат от реагиране с компулсия, докато нивото
на тревожността не спадне. „Заливането" се повтаря, докато първоначалната тревожност (или
СУД) от него не стане управляема; тогава се конфронтира следващият член на йерархията. Пример
на първоначално „заливане" за човек със страхове от замърсяване ще е върху ръцете му да се
постави желе и той да се въздържа от миене, докато тревожността не намалее. Той може да
започне това „заливане" на СУД ниво 90, сочейки, че желето го е направило изключително
тревожен, а 90 минути по-късно да приключи на СУД ниво 30. Терапевтът присъства или лесно
може да бъде открит през цялото време. Втория път, когато пациентът прави това „заливане",
началното СУД вероятно ще е около 75 или 80 и ще намалее до по-малко от 30. СУД ще продължи
да намалява с всяко следващо „заливане". Жената, която компулсивно проверява, може да получи
за задача да излезе от дома си и да дойде за терапевтичната сесия, без да проверява телевизора и
без да се връща повторно за проверка, докато сесията не приключи. Както и при човека със
страхове от замърсяване, първоначалната тревожност на жената (или СУД) ще е силна, но ще
намалява с течение на времето при дадено „заливане". Интензивността на симптомите обикновено
намалява с всяко следващо „заливане" и предотвратяване на реакцията. Същевременно, тъй като
първоначалната тревожност и възникващото СУД може да са много високи, след като йерархията
става все по-трудна, е възможно да е необходима по-голяма помощ от терапевта.
www.spiralata.net 106
 Чрез „заливането" с обсесията без реагирането на компулсията човекът скъсва асоциацията
между обсесията и тревожността, тъй като тревожността намалява всеки път, когато „заливането"
с обсесията се повтаря. Освен това компулсията вече не изпълнява намаляваща тревожността
функция. Следователно клупът между обсесията и компулсията, който някога е бил толкова
затегнат, предизвикващ страх и самоувековечаващ се, се разкъсва. С други думи, човекът трябва
да се конфронтира с обсесивните страхове, генерирани от обсесията, и да не изпълнява
компулсията, за да разчупи цикъла на обсесиите и компулсиите. Тази промяна в мислите
(обсесиите) и чувствата (тревожността) се постига чрез промени в поведението (компулсиите).
4. Проследяване след терапията
Пациентът С ОКР, който е преминал през всеки елемент от йерархията си, е насърчен да
продължи на абмулаторна основа или поне да поддържа телефонен контакт през следващите 6
месеца. Ако се появят нови симптоми, човекът е обучен да продължи да прави „заливането" и
предотвратяването на реакцията два пъти дневно, както и по време на терапията.

ЧACT II:
ПРИЛАГАНЕ НА ЧЕТИРИТЕ СТЪПКИ
Четирите СТЪПКИ могат много ефективно да се комбинират с тези техники на класическата
терапия. Чрез редовно използване на стъпката Преназоваване хората с ОКР започват все повече да
осъзнават по-фините си симптоми и нещата, които избягват заради страха си от обсесивно-
компулсивните симптоми. Преназоваването им помага да създадат пълен профил на симптомите,
когато подготвят поведенческата йерархия СУД за поведенческата терапия. Редовното използване
на стъпките Преназоваване и Приписване им помага да управляват реакциите на тревожността,
което на свой ред ги подпомага да правят упражненията със „заливане" и предотвратяване на
реакцията. Този процес може да ги накара да работят по-себеутвърждаващо до последното ниво на
йерархията СУД.
На стъпката Префокусиране по време на подпомаганото от терапевта „заливане" и
предотвратяване на реакцията пациентът с ОКР фокусира вниманието си върху подкрепата и
взаимодействието с терапевта, докато чака тревожността от съприкосновението с предизвикващия
обсесии и компулсии стимул утихне. Когато работите самостоятелно, както беше описано в глава
3, можете да се Префокусирате върху други конструктивни поведения и да използвате правилото
за 15-те минути като обща насока за времевото отлагане при предотвратяването на реакцията.
Разбира се, винаги трябва да удължавате всяко отлагане или да комбинирате няколко 15-минутни
периода. Не забравяйте да продължавате Преназоваването и Приписването през тези периоди.
Идеята е да не чакате пасивно, а активно да Преоценявате импулсите единствено като обсесивно-
компулсивни симптоми, на които няма да позволите да контролират повече живота ви. След като
получавате все по-добър контрол върху поведенческите си реакции, ще подобрите и мозъчното си
функциониране. Разкъсването на клупа, който използва тревожността и страха, за да обвърже
много тясно обсесивните мисли с компулсивните поведения, ви води до прогресивно
Преоценяване на обсесиите и импулсите и резултатът е още по-голямо намаление на
тревожността.
,Не съм аз, моето ОКР е"
Използването на поведенческата йерархия, базирана на скарата СУД, като начин за създаване
на структурирани упражнения в „заливане" и предотвратяване на реакцията, е отличен подход в
провеждането на поведенческа терапия и прилагането на четирите стъпки.
КЛЮЧОВИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯТЕ
• Създайте поведенческа йерархия.
• Започнете работа със симптомите, които предизвикват по-малка тревожност, и постигнете
успех, преди да продължите нагоре по йерархията. Не се претоварвайте. Редовният, стабилен
напредък е това, към което трябва да се стремите.
• Използвайте правилото на 15-те минути и се опитвайте да обединявате серии от периоди на
отлагане.
• Вярно и последователно използвайте четирите стъпки.

ОКР и лекарствено лечение

www.spiralata.net 107
 Моите изследвания от повече от 20 години до голяма степен са били върху биологичната и
лекарствената страна в психиатрията, така че оставам привърженик на правилната употреба на
психотропните лекарствени медикаменти. Какво обаче означава правилна употреба на лекарства в
терапията на ОКР? Отсега мога да ви кажа, че не съм голям привърженик на психиатричната
школа: „Вземи това хапче и чакай подобрение." Този подход е твърде пасивен, не изисква особени
целенасочени усилия от пациента и възлага твърде голяма отговорност за успеха от терапията на
лекаря, който трябва да открие „правилната формула".
В цялата книга многократно говорих за подход на „подпорите" към използването на
лекарства - термин, който създадох в хода на работата си с хора, чиято способност да правят
четирите стъпки като че ли се засилваше чрез добавяне на лекарствена терапия. Той се отнася до
факта, че на ранните етапи от терапията много хора с ОКР (обикновено от половината до две
трети) установяват, че като намаляват интензивността на симптомите, лекарствата ги улесняват да
се Префокусират (същевременно трябва да се подчертае, че всички хора в изследванията върху
поведенческата терапия и сканирането на мозъка, които направихме в Калифорнийския
университет, приемаха лекарства). Следователно лекарствата изпълняват функцията на пояса,
който помага на детето да се учи да плува: те намаляват страха и улесняват пациента „да се носи
над водата", докато усвоява движенията. Аналогията изглежда особено подходяща, защото точно
както децата, които се учат да плуват, могат да го правят с все по-малко въздух в пояса и в крайна
сметка - без него, пациентите с ОКР, които правят четирите стъпки, се справят с все по-малки дози
лекарства с напредване на времето и докато продължават да работят в поведенческата си терапия.
В крайна сметка накрая много от тях се справят с ниски дози или изобщо без да вземат лекарства.
Както показват нашите изследвания, дори само изпълнението на четирите стъпки променя
мозъчната химия почти по същия начин като лекарствата.
Лекарствата, изучавани досега, които непрекъснато са от полза при терапията на ОКР,
взаимодействат с химикал в мозъка, наречен серотонин. Серотонинът е един от мозъчните
невротрансмитери — химикали, които помагат за преноса на електрическите сигнали от една
нервна клетка към друга. След като невротрансмитерът се освободи от нервната клетка, един от
основните начини, по който се деактивира, е като се привлече от „помпа" и се върне обратно в
неврона. Сложните молекули, които „изсмукват" невротрансмитерите, за да ги деактивират, са
наречени „помпи на повторната абсорбция". Една от най-широко използваните групи лекарства,
предписвани от лекарите днес, се нарича селективни инхибитори на повторната абсорбция на
серотонина, или SSRI, които селективно блокират или потискат (инхибират) помпата на
повторната абсорбция, която деактивира серотонина.
Три лекарства от групата на SSRI, които са били одобрени от Администрацията по храните и
лекарствата (FDA) за лечение на ОКР, cafluoxetine (Prozac), paroxetine (Paxil) nftovoxamine (Luvox).
Единственото друго лекарство, одобрено от FDA за момента за лечение на ОКР, е clomipramine
(Anafranil), което също е инхибитор на повторната абсорбция, но е по-старо лекарство от ранните
дни на психофармакологията, не е селективно и действа значимо върху други невротрансмитери, а
не серотонина. Друг представител на SSRI със значителна изследователска подкрепа за лечение на
ОКР, който все още не е одобрен от FDA за тази цел, е sertraline (Zoloft). Вероятно най-важното,
което трябва да помните, за да извлечете максимален ефект в терапията на ОКР с тези лекарства, е,
че те се нуждаят от няколко месеца, за да демонстрират пълния си ефект. Общият принцип е, че
трябва да вземате едно от тези лекарства в продължение на три месеца, за да се определи дали е
ефективно за лечението на вашето ОКР. Разбира се, във всеки конкретен случай трябва да
следвате предписанията на лекаря си (интересен страничен пункт е, че тези SSRI са ефективни и в
лечението на депресията, в общия случай за половината време, което им е нужно в терапията на
ОКР).
Макар че са необходими три месеца, за да се види пълният ефект от тези лекарства върху
обсесивно-компулсивните симптоми (което най-общо означава около 50-процентно намаление на
тежестта на симптомите), те улесняват пациента да прави четирите стъпки значително по-скоро.
За съжаление досега няма изследвания, които да показват дали поведенческата терапия може да
накара лекарствата да действат по-бързо, но аз съм убеден - след лекуването на стотици пациенти
с ОКР с поведенческа и с медикаментозна терапия, - че това определено е така. Несъмнено има
смисъл в тезата, че тя може да го прави, имайки предвид, че самата поведенческа терапия променя

www.spiralata.net 108
функционирането на мозъка по същия начин, по който го правят лекарствата. Няма съмнение, че
са необходими още изследвания в областта на психичното здраве.
Едно лекарство, което FDA одобри за лечение на тревожността, действа предимно
въздействайки върху серотонина, но не върху помпата на повторната абсорбция. Нарича се
buspirone (.BuSpar) и макар да не е напълно ефективно за намаляване на интензивността на
обсесивно-компулсивните симптоми, когато се взема самостоятелно, е много благотворно за
хората, които са твърде тревожни, когато се опитват да правят поведенческа терапия. Изглежда
особено ефикасно за когнитивната част на терапията, когато пациентите са толкова уплашени от
ОКР, че забравят да Преназовават и да Приписват или са твърде тревожни, за да Префокусират и
да осъзнаят: „Не съм аз, моето ОКР е." BuSpar е лек медикамент, обикновено се понася лесно и са
нужни около две до четири седмици, за да започне да действа ефективно. Освен това се комбинира
съвсем безпроблемно със SSRI и може дори да блокира някои от страничните ефекти на тази
лекарствена група, ако лекарят ви иска да ги използва заедно.
Следователно, ако се чувствате смазани от ОКР или мислите, че може да се възползвате от
известни подпори, които да ви помогнат да научите четирите стъпки, задължително попитайте
лекаря си за възможността да се използват лекарства. Моля ви обаче да не забравяте следното:
трябва да работите. Каквото посеете, това ще пожънете.

КЛЮЧОВИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯТЕ

• Лекарствата са като пояс или помощни колела - те могат да поддържат нещата под контрол,
докато учите четирите стъпки.
• Знайте, че са необходими няколко месеца, за да се достигне до равновесие.
• Лекарствените дози трябва да се намаляват бавно.
• С намаляването на дозата обсесивно-компулсивните симптоми може да се засилят.
Използвайте четирите стъпки, за да управлявате реакциите си контролирано.
• След като мозъкът ви започне да се променя чрез реализирането на четирите стъпки,
нуждата от лекарства почти винаги намалява.

Скримингов въпросник на Хамбургския университет за обсесии и компулсии

№ Въпрос Вярно Невярно

1. Миете ли ръцете си, след като сметнете, че сте се
доближили твърде много до животно или мръсен
обект?
2. Оправяте ли покривки за маса или килими,
защото мислите, че не са точно както трябва да
бъдат?
3. Има ли дни, когато трябва да мислите за
определени думи или образи толкова много, че не
сте в състояние да мислите за нищо друго?
4. Често невъзможно ли ви е да спрете да повтаряте
(дори и само наум) изречение, което вече е било
казано?
5. През деня мислите ли по няколко пъти за работа,
която вече сте свършили?
6. Откривате ли, че не можете да се спрете да
броите по време на определени дейности?
7. Понякога опитвате ли да се разсейвате от
мисълта, че партньорът ви прави нещо, за което не
желае вие да знаете?

www.spiralata.net 109
8. Има ли дейности, които не можете да свършите,
преди да сте изброили до определено число?

9. Понякога разсейвате ли се съзнателно от мисълта,

че ще се нараните или убиете?

10. През деня често ли си спомняте определена дума,

картина или изречение?

11. Проверявате ли чистотата на обществени места за

сядане, например в автобуси или таксита, преди да
седнете?
12. Понякога повтаряте ли на глас това, което вече е
било изговорено, макар че се опитвате да се спрете
и да не го правите?
13. След като сте излезли от къщи, налага ли ви се
непрекъснато да мислите дали всичко е наред там?

14. Преди да започнете да се обличате, мислите ли

точно как да го направите?

15. Откривате ли, че броите нещата без никаква

причина?

16. Имало ли е ден, когато не сте могли да мислите за

нищо друго освен за нараняване на себе си или
самоубийство?
17. Миете ли си ръцете след четене на вестник?

18. Някога забелязвали ли сте, че докосвате неща

няколко пъти преди или след като сте ги
използвали?
19. Някога докосвали ли сте ключове на
електрически уреди няколко пъти и броили ли сте,
въпреки че сте се опитвали да не го правите?
20. Проверявате ли книгите и списанията за сгънати
листа и изправяли ли сте ги незабавно?

21. След като ги прочетете, сгъвате ли вестниците

пак по първоначалния начин?

22. Хрумва ли ви често мисълта, че може да се

разболеете, да ослепеете или да полудеете?

23. Има ли дни, когато можете да мислите само за

нараняването или убийството на някого?

www.spiralata.net 110
24. След като си легнете, ставате ли отново, за да
проверите всички електрически уреди?

25. Броенето на броя пъти, когато докосвате

електрическите ключове, пречи ли на
всекидневните ви дейности?
26. Преподреждате ли многократно нещата на
бюрото си, в шкафа или на други места, макар че
нищо не е било докосвано, откакто сте ги
подреждали за последен път?
27. Проверявате ли адреса на изпращача,
непосредствено преди да пуснете писмо в
пощенската кутия?

ОБРАБОТКА
А. Изчислете общия сбор от отговорите „Вярно" на въпроси: 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 13, 14, 15,
16, 22 и 23. Това са обсесии.
Ако общият сбор от отговорите „Вярно", заградени за тези въпроси, е:
1 или 2: вероятно нямате клинично значими обсесии.
3, 4, 5 или 6: вероятно имате обсесии, които са клинично значими.
7-14: определено имате обсесии, които са клинично значими.
Б. Изчислете общия брой отговори „Вярно" за въпроси 1, 2, 11,12, 17, 18, 19, 20,21,24,25, 26 и
27. Това са компулсии.
Ако общият брой отговори „Вярно" за тези въпроси е:
1, 2 или 3: вероятно нямате клинично значими компулсии.
4, 5, 6 или 7: вероятно имате клинично значими компулсии.
8-13: определено имате компулсии, които са клинично значими.
Източник: Д-р Ивър Ханд и д-р Рудигър Клепш, Хамбургски университет, Германия.
Ако искате допълнителна информация за ОКР, свържете се с Obsessive-Compulsive
Foundation National Headquarters (Национална централа на Фондацията за обсесивно-
компулсивното разстройство), P.O. Box 70, Milford, СТ 06460, USA, организация с нестопанска
цел, на тел. (203) 878-5669; факс (203) 874-2826, САЩ.

Дневник на самонасочваната терапия с четири стъпки на пациент е ОКР

Забележка: е началото на терапията си един от нашите пациенти си водеше тези
бележки за начините, по които да прилага четирите стъпки към своите симптоми. Тук са
представени само като пример. Други хора може да организират симптомите си по съвършено
различен начин.
ПРЕКЪСНИ БЕЗКРАЙНИЯ КРЪГ: АНАЛОГИЯ С ЧУДОВИЩЕ. ОСЪЗНАВАЙ
ОБСЕСИВНИТЕ МИСЛИ
1. ПРЕНАЗОВИ незабавно като:
А. Обсесивна мисъл
Обсесивна идея
Обсесивна фраза
Обсесивна дума (брой букви, симетрия, асоциации)
Обсесивна представа
Типове: С насилие. Сексуални. Екскремент. Богохулство. Любим човек. Бъдещо лишаване от
удоволствие. Самонаказване (Скрупульозност.) Лош човек. (Обвинявам се. Намерение. Наистина
ли имам предвид това?)
Извинения. Фалшиво желание, надежда. Фино изместен гняв. Фино изместена полуреалност.
Замърсяване. Потребност да съм съвършен. Потребност да се изповядам. Ами ако? Лош човек.
Потребност от успокоение.
www.spiralata.net 111
 Б. Тревожност - временна. Вина. Тъжен. Нервен.
В. Компулсии - умствени. Правилно чувство - потребност от... Отречи. Замести с
положително. Предъвквай. Броене. Компулсии - видими. Признай. Търсене на успокоение.
Почукване.
2. ПРИПИШИ. Болестно състояние. Биохимичен дисбаланс. Теория за портата: блокирала
скорост (каудално ядро/путамен/стриатум). Фалшив сигнал: автомобилна аларма. Статичен. Чужд
на егото. Генетична болест.
НЕ СЪМ A3 - МОЕТО ОКР Е РАЗСТРОЙСТВО, ИЗЛЯЗЛО ОТ КОНТРОЛА МИ. ОБВИНИ
ЗА ТОВА МОЗЪКА.
А. ОЧАКВАЙ. Подготви се. Няма да се страхувам. Обвини мозъка за това.
Б. ПРИЕМИ. Молитва за душевен покой19. Постигнато ниво. Не заради мен, а въпреки мен.
3. ПРЕФОКУСИРАЙ. Обърни (другата буза). Направи нещо друго. Кажи просто зная. Сложи
на изчакване - отложи компулсиите. Пренебрегни.
4. ПРЕОЦЕНИ. Обезцени - фалшивите сигнали. Кой се интересува, ако то не си отиде? Така
или иначе не е реално. Апатия - безразличие. Хумор. Сарказъм. Не спори с мен - това е просто
химикал.

ЧАСТ III
РЪКОВОДСТВО ЗА САМОНАСОЧВАНА ТЕРАПИЯ ПО МЕТОДА НА ЧЕТИРИТЕ
СТЪПКИ

Ако имате обсесивни мисли и компулсивни поведения, с облекчение ще научите за значимия

напредък в терапията на това разстройство. През последните 20 години за поведенческата терапия
е доказано, че е изключително ефективна в лечението на обсесивно-компулсивното разстройство
(ОКР).
Концепцията за самонасочвана терапия като част от подхода на поведенческата терапия е
голям напредък. В този наръчник ще ви науча как да станете собствен поведенчески терапевт.
Като узнаете някои основни факти за ОКР и осъзнаете, че това е болестно състояние, което
реагира на лечение, ще успеете да преодолеете импулсите да извършвате компулсивни действия и
ще овладеете нови начини за справяне с притеснителните, обсесивни мисли.
В Калифорнийския университет в Лос Анджелес наричаме този подход „когнитивно-
биоповеденческа самонасочвана терапия". Думата „когнитивен" идва от латинската „зная";
знанието играе важна роля в този подход към преподаването на основни техники на
поведенческата терапия. Изследванията показват, че „заливането" и предотвратяването на
реакцията са много ефективни техники на поведенческата терапия за лечение на ОКР. При
традиционното „заливане" и предотвратяване на реакцията хората с ОКР се научават - под
непрекъснатото ръководство на професионален терапевт - да се излагат на стимули, които за-
силват обсесивните им мисли и компулсивните им импулси, и след това се научават да се
съпротивляват на реагирането на тези мисли и импулси. Например хората, които имат
ирационални обсесивни страхове от замърсяване, може да бъдат научени да държат нещо мръсно в
ръце и да не се мият в продължение на поне три часа. Ние сме направили някои модификации на
този метод, за да ви дадем възможност да го прилагате самостоятелно.
Техниката се нарича предотвратяване на реакцията, защото се научавате да предотвратявате
обичайните си кумпулсивни реакции и да ги замествате с нови, по-конструктивни поведения.
Наричаме метода си „биоповеденчески", защото използваме новите познания за
биологичната основа на ОКР, за да ви помогнем да контролирате тревожните си реакции и да
засилим способността ви да се съпротивлявате на притеснителните симптоми на ОКР. Нашата
терапия се различава от класическото „заливане" и предотвратяване на реакцията в едно
съществено отношение: ние сме разработили метод с четири стъпки, който засилва способността
ви да практикувате „заливане" и предотвратяване на реакцията самостоятелно, без присъствието
на терапевт.
19
Serenity Prayer (Молитва за душевен покой) е името, дадено на първоначално безименна молитва от теолога
Райнхолд Нийбур. Тя е приета от „анонимните алкохолици" и други програми с 12-те стъпки. Най-известният й
вариант е: „Господи, дай ми покой за да приема нещата, които не мога да променя, сили да променя тези, които мога,
и мъдрост, за да различавам едните от другите!" - Б.пр
www.spiralata.net 112
 Основният принцип е, че като разберете какво са наистина тези мисли и импулси, можете да
се научите да управлявате страха и тревожността, които ОКР предизвиква. Управлението на
страха на свой ред ще ви позволи да контролирате поведенческите си реакции много по-
ефективно. Ще използвате биологичните познания и когнитивната осъзнатост, за да си помогнете
да практикувате „заливането" и предотвратяването на реакцията самостоятелно. Тази стратегия
има четири стъпки:
Стъпка 1: ПРЕНАЗОВИ
Стъпка 2: ПРИПИШИ
Стъпка 3: ПРЕФОКУСИРАЙ
Стъпка 4: ПРЕОЦЕНИ
Целта е всекидневно да изпълнявате тези четири стъпки (първите три са особено важни в
началото на терапията). Самонасочваната терапия е съществена част от тази техника за научаване
как всекидневно да управлявате реакциите си на ОКР. Да започнем с научаването на четирите
стъпки.
СТЪПКА 1: ПРЕНАЗОВИ
Изключително важната първа стъпка е да се научите да разпознавате обсесивните си мисли и
компулсивните си импулси. Не трябва да правите това повърхностно, а по-скоро следва да
работите за постигане на дълбокото разбиране, че чувството, което толкова силно ви притеснява в
момента, е обсесивно чувство или компулсивен импулс. За да направите това, е важно да засилите
осъзнатостта си, че тези натрапливи мисли и импулси са симптоми на болестно състояние.
Простото, всекидневно съзнание е почти автоматично и обикновено е доста повърхностно,
но осъзнатостта е по-дълбока и по-прецизна; тя се постига единствено чрез фокусирани усилия. Тя
изисква съзнателното разпознаване и умственото регистриране на обсесивния или компулсивния
симптом. Буквално трябва да си водите умствени бележки, например: „Тази мисъл е обсесия; този
импулс е компулсивен." Трябва да направите усилието да управлявате биологично
опосредстваните мисли и импулси, които така настойчиво се натрапват в съзнанието ви. Това
означава да вложите нужните усилия, за да поддържате будно вниманието на - както ние го
наричаме - Безстрастния наблюдател: способността ни да наблюдаваме, която дава на всекиго
капацитета да разпознава кое е реално и кое е просто симптом и да отблъсква патологичния
импулс, докато той започне да избледнява и да отстъпва.
Целта на стъпка 1 е да се научите да Преназовавате натрапливите мисли и импулси в
съзнанието си като обсесии и компулсии, при това да го правите себеутвърждаващо. Започнете да
ги наричате така: използвайте „етикетите" обсесии и компулсии. Например тренирайте се да си
казвате: „Не мисля и не усещам, че ръцете ми са мръсни. Имам обсесията, че ръцете ми са
мръсни." Или: „Не смятам, че имам потребността да мия ръцете си. Имам компулсията да мия
ръцете си." Техниката е същата за другите обсесии и компулсии, включително компулсивното
проверяване на врати или електроуреди, или безсмисленото броене. Трябва да се научите да
разпознавате натрапливите, обсесивни мисли и импулси като ОКР.
На стъпката на Преназоваването основната идея е: наречете обсесивната мисъл или
компулсивния импулс с истинските им имена. Себеутвърждаващо Преназовавайте, така че да
започнете да разбирате, че чувството е просто фалшива аларма, която почти или изобщо няма
реална основа. В резултат на множество научни изследвания днес знаем, че тези импулси се
предизвикват от биологични дисбаланси в мозъка. Като ги наричате с истинските им имена -
обсесии и компулсии - започвате да разбирате, че те всъщност не означават това, което изглеждат.
Те са просто фалшиви сигнали, идващи от мозъка ви.
Важно е да се помни, че просто Преназоваването на тези мисли и импулси няма да ги накара
да си отидат. В действителност най-лошото, което можете да направите, е да се опитате да ги
накарате да изчезнат. Няма да стане, защото мислите и импулсите имат биологична причина,
която е отвъд вашия контрол. Това, което можете да контролирате, е поведенческата ви реакция на
тези импулси. Чрез Преназоваването започвате да разбирате, че без значение как ви изглеждат,
това, което „казват", не е реално. Целта: да се научите да им се съпротивлявате.
Скорошните научни изследвания върху ОКР са установили, че като се научите да се
съпротивлявате на обсесиите и компулсиите чрез поведенческа терапия, всъщност можете да
промените биохимията, която причинява обсесивно-компулсивните симптоми. Имайте предвид
обаче, че процесът на промяна на подлежащия биологичен проблем, а правейки това, и промяна на
www.spiralata.net 113
самия импулс, може да отнеме седмици или дори месеци. Нужни са търпение и упорити усилия.
Опитите да накарате тези мисли и импулси да си идат за секунди или минути ще ви донесат
единствено фрустрация, деморализация и стрес. Всъщност те обикновено влошават симптомите.
Вероятно най-важното, което трябва да научите в тази поведенческа терапия, е, че реакциите ви на
мислите и импулсите са под ваш контрол, без значение колко силни или притеснителни са. Целта е
да контролирате реакциите си на мислите и импулсите, а не самите мисли и импулси.
Следващите две стъпки целят да ви помогнат да научите нови начини за контролиране на
поведенческите си реакции на обсесивно-компулсивните симптоми.
СТЪПКА 2: ПРИПИШИ
КЛЮЧЪТ КЪМ нашия подход на самонасочваната поведенческа терапия за ОКР може да се
обобщи с едно изречение: „Не съм аз, моето ОКР е." Това е бойният ни вик. То е напомняне, че
обсесивните мисли и компулсивните импулси не са смислени, те са просто фалшиви сигнали от
мозъка. Самонасочваната поведенческа терапия ви позволява да постигнете по-дълбоко разбиране
на тази истина.
Работите за по-дълбоко разбиране защо импулсът да проверявате бравата или защо мисълта,
че „ръцете ми са мръсни", могат да са толкова могъщи и завладяващи. Ако знаете, че мисълта няма
смисъл, защо да й реагирате? Разбирането защо мисълта е толкова силна и защо не иска да си
отиде е ключът към засилване на волята ви и подпомагането ви да отблъсквате импулса да се
миете или да проверявате.
Целта е да се научите да Приписвате интензивността на мисълта или импулса на истинската
им причина, да разпознавате, че чувството и дискомфортът се дължат на биохимичен дисбаланс в
мозъка. Това е ОКР - болестно състояние. Признаването му като такова е първата стъпка към
постигането на по-дълбоко разбиране, че тези симптоми не са това, което изглеждат. Научавате се
да не ги приемате като такива, каквито ви се струват.
Дълбоко във вътрешността на главния мозък има структура, наречена каудално ядро.
Учените по света са изучавали тази структура и са убедени, че при хората с ОКР тя може би не
функционира добре. Мислете за каудалното ядро като за преработващ център или филтрираща
станция за много сложните съобщения, генерирани от фронталните дялове на мозъка, които
вероятно са частта на мозъка, използвана в мисленето, планирането и разбирането. Заедно със
събрата си, путамена, който е до него, каудалното ядро функционира като автоматичната
скоростна кутия на автомобилите. Каудалното ядро и путаменът, които заедно се наричат
стриатум, приемат съобщенията от най-сложните части на мозъка - тези, които контролират
телесните движения, соматичните усещания и мисленето и планирането, включващи тези
движения и усещания. Те функционират в унисон като автоматична предавателна кутия,
гарантирайки плавния преход от едно поведение към друго. Обикновено, когато някой реши да
извърши някакво движение, пречещите движения и зле насочените усещания се изключват
автоматично, така че желаното движение да може да се изпълни бързо и ефикасно. Има бърза,
плавна смяна на скоростите.
Всеки ден правим много смени на поведението - гладко и лесно и обикновено без да мислим
за тях. Именно функционирането на каудалното ядро и путамена правят възможно това. При ОКР
проблемът като че ли е, че гладкото, ефикасно филтриране и смяната на мислите и поведенията са
разстроени от дефект в каудалното ядро.
В резултат на този дефект фронталният мозъчен дял става свръхактивен и използва
прекомерно много енергия. Все едно колата ви буксува в канавката. Давате газ, въртите бясно
колелата, но без сцепление не можете да излезете от канавката. При ОКР твърде много енергия се
използва от фронталната част на мозъка, наречена орбитална кора. Сякаш орбиталната кора, която
е веригата за откриване на грешки, е блокирала на една скорост. Това вероятно е причината ОКР
да кара хората да имат чувството, че „нещо не е наред", което не иска да си отиде. Трябва да
разблокирате трансмисията, за да може да смените скоростите. Разполагате с ръчна предавателна
кутия, а не с автоматично предаване. В действителност човекът с ОКР има блокирало ръчно
предаване; той трябва ръчно да сменя скоростите. Това изисква големи усилия, защото мозъкът
обикновено „блокира". Докато обаче автомобилната скоростна кутия е направена от метал и не
може да се самокоригира, хората с ОКР могат да се научат как да сменят скоростите чрез
самонасочвана поведенческа терапия. Правейки това, те всъщност могат да поправят тази счупена

www.spiralata.net 114
скоростна кутия в мозъка си. Днес знаем, че можете да промените собствената си мозъчна
биохимия.
Ключът към стъпката на Приписването е да осъзнаете, че ужасната натрапливост и свирепа
интензивност на обсесивните мисли се дължат на болестно състояние. Подлежащи проблеми в
мозъчната биохимия предизвикват натрапливостта на тези мисли и импулси. Затова те няма да си
отидат. Практикувайки този метод с четири стъпки за самонасочвана поведенческа терапия,
можете да промените мозъчната си биохимия. Това отнема седмици или дори месеци усилена
работа. Междувременно разбирането на ролята, която мозъкът играе в обсесивните мисли и
компулсивните импулси, ще ви помогне да избягвате едно от най-деморализиращите и
деструктивни неща, които хората с ОКР почти неизменно правят: фрустриращите опити „да се
отърват" от мислите и импулсите. Не можете нищо да направите, за да ги накарате да си идат
незабавно. Помнете обаче: не е нужно да ги реализирате на практика. Не ги приемайте като
такива, каквито изглеждат. Не ги слушайте. Знаете какво са. Те са фалшиви съобщения от мозъка,
които се дължат на болестно състояние, наречено ОКР. Използвайте това познание, за да избягвате
да ги реализирате на практика. Най-ефективното нещо, което можете да направите - нещо, което
ще ви помогне да промените мозъка си към по-добро в дългосрочен план - е да се научите да
оставяте тези мисли и импулси настрана и да преминавате съм следващата дейност. Това имаме
предвид под смяна на скоростите: правете нещо друго. Опитите да ги накарате да си идат само ще
засилят още повече стреса, а стресът влошава обсесивно-компулсивните симптоми.
Използването на стъпката Приписване също ще ви помогне да избягвате изпълняването на
ритуали в напразни опити да получите „правилното чувство" (например усещане за „гладкост" или
чувство за завършеност). Знаейки, че импулсът да получите „правилното чувство" е причинен от
биохимически дисбаланс в мозъка, можете да се научите да го пренебрегвате и да вървите напред.
Помнете: „Не съм аз - моето ОКР е." Като отказвате да слушате импулса или да го изпълнявате,
всъщност ще промените мозъка си и ще накарате чувството да отслабне. Ако приемате импулса
такъв, какъвто изглежда, и изпълните компулсивното действие, може да постигнете временно
облекчение, но много скоро импулсът ще се появи отново, при това ще е по-силен. Това е може би
най-важният урок, който хората с ОКР трябва да научат. Той ще ви помогне да избягвате да се
превръщате в „лапни-шаран" и да посягате всеки път към фалшивата стръв на ОКР.
Стъпките Преназоваване и Приписване обикновено се изпълняват заедно, за да донесат по-
дълбоко разбиране за това, което наистина се случва, когато обсесивна мисъл или компулсивен
импулс ви причиняват силна болка. Вие ги Преназовавате, наричате ги с истинските им имена:
обсесия или компулсия. Използвате осъзнатостта, за да надскочите повърхностното разбиране на
ОКР и да получите по-дълбоко прозрение, че мислите и импулсите не са нищо повече от вторичен
продукт на болестно състояние.
СТЪПКА 3: ПРЕФОКУСИРАЙ
Стъпката на Префокусирането е моментът, в който се върши истинската работа. В началото
може да мислите за него като за стъпка, гласяща: „Без болка няма печалба." Умствените
упражнения са като физическа тренировка. При Префокусирането имате работа за вършене:
трябва да смените скоростите ръчно. С усилие и осъзнатост ще направите това, което обикновено
каудалното ядро прави лесно и автоматично: да ви информира кога да преминете към друго
поведение. Помислете за хирурга, който търка ръцете си преди операция: не е нужно таймер да му
каже да престане с търкането, за да знае кога да спре. След известно време поведението е просто
автоматично. След известно време той постига „интуитивното чувство", че е търкал достатъчно.
Хората с ОКР обаче не могат да получат чувството, че нещо е направено, след като е направено.
Автопилотът е развален. За щастие четирите стъпки обикновено го ремонтират.
При Префокусирането идеята е да заобиколите обсесивните мисли и импулси, като
преместите вниманието си върху нещо друго, дори и само за няколко минути. В началото може да
изберете някакво конкретно поведение, което да замени компулсивното миене или проверяване.
Всякакво конструктивно, приятно поведение ще свърши работа. Хобитата са особено добри. На-
пример може да решите да се разходите, да правите физически упражнения, да слушате музика, да
четете, да играете на компютърна игра, да плетете или да стреляте в баскетболен кош.
Когато мисълта ви обземе, първо я Преназовавате като обсесивна мисъл или компулсивен
импулс и след това я Приписвате на факта, че имате ОКР - болестно състояние. После
Префокусирате вниманието си към друго поведение, което сте избрали. Започнете процеса на
www.spiralata.net 115
Префокусиране, като откажете да приемате обсесивно-компулсивните симптоми като такива,
каквито изглеждат. Казвайте си: „Преживявам обсесивно-компулсивен симптом. Трябва да
направя нещо друго."
Трябва да тренирате нов метод на реагиране на мислите и импулсите, пренасочвайки
поведението си към нещо друго, различно от обсесивно-компулсивните симптоми. Целта на тера-
пията е да престанете да реагирате на ОКР симптомите, докато признавате, че в краткосрочен план
тези некомфортни чувства ще продължат да ви притесняват. Започвате „да ги заобикаляте", като
правите нещо друго. Научавате се, че макар обсесивно-компулсивното чувство да си е тук, не е
необходимо да контролира какво правите. Вие вземате решението какво да правите, а не реагирате
на обсесивните мисли и компулсивните импулси като робот. Като се Префокусирате, възвръщате
своята способност да вземате решения. Тези биохимични дефекти в мозъка ви вече не дирижират
ситуацията.
Правилото на 15-те минути
Префокусирането не е лесно. Би било нечестно дави кажа, че отхвърлянето намислите и
импулсите и продължаването напред не отнемат съществени усилия и дори изтърпяването на
известна болка. Само като се научите да се съпротивлявате на обсесивно-компулсивните
симптоми обаче, можете да промените мозъка и с течение на времето да намалите болката. За да
ви помогнем да се справите с тази задача, разработихме правилото на 15-те минути. Идеята е да
отложите реакцията си на обсесивна мисъл или компулсивен импулс, като оставите да мине
известно време - за предпочитане поне 15 минути - преди дори да обмислите дали да изпълните
компулсията. В началото или когато импулсите са много силни, може би трябва да определите по-
къс период на изчакване, например 5 минути. Принципът обаче е един и същ: никога не
изпълнявайте компулсията без някакво времево забавяне. Помнете: това не е период на пасивно
чакане, а време за активно изпълняване на Преназоваването, Приписването и Префокусирането.
Трябва дълбоко да осъзнавате, че Преназовавате тези некомфортни чувства като ОКР и ги
Приписвате на биохимичния дисбаланс в мозъка. Тези чувства са породени от ОКР; те не са
такива, каквито изглеждат. Това са фалшиви сигнали от мозъка ви.
След това трябва да направите нещо друго - всякакво приятно, конструктивно поведение ще
свърши работа. След като предварително определеният период е минал, преоценете импулса.
Запитайте се дали има някаква промяна в интензивността и си отбележете умствено всяка
промяна. Дори най-малкото намаление може да ви даде смелостта да изчаквате по-дълго. Ще се
научите, че колкото по-дълго чакате, толкова повече се променя импулсът. Целта винаги трябва да
е 15 минути или повече. Докато продължавате да практикувате, едни и същи усилия ще водят до
по-голямо намаление на интензивността на импулса. Следователно: колкото повече практикувате
правилото за 15-те минути, толкова по-лесно става. Не след дълго може да ги направите на 20, 30
или повече минути.
Брои се това, което правиш
Жизненоважно е да Префокусирате вниманието си от импулса или мисълта към някаква
друга разумна задача или дейност. Не чакайте мисълта или чувството да си отидат. Не чакайте да
си отидат веднага. При всички случаи не правете това, което вашето ОКР ви нарежда да правите.
По-скоро се ангажирайте с някаква конструктивна дейност по ваш избор. Ще видите, че
въвеждането на времево забавяне между началото на импулса и обмислянето на изпълнението на
компулсията ще накара импулсът да избледнее и да се промени. И нещо по-важно: дори импулсът
почти да не се промени, както става понякога, вие научавате, че можете да имате известен контрол
върху реакциите си на този фалшив сигнал от мозъка.
Това приложение на осъзнатостта и Безстрастния наблюдател ще ви овластява, особено след
годините, в които сте се чувствали оставени на милостта на странна и видимо необяснима сила.
Дългосрочната цел на стъпката на Префокусирането е, разбира се, никога повече да не
изпълнявате компулсивното поведение в отговор на обсесивна мисъл или импулс. Междинната
цел обаче е да наложите времево забавяне, преди да изпълните компулсията. Ще се научите да не
позволявате обсесивно-компулсивните чувства да определят какво да правите.
Понякога импулсът ще е твърде силен и ще изпълнявате компулсията. Това не е повод да се
самобичувате. Помнете: след като правите четирите стъпки и поведението ви се променя, вашите
мисли и чувства също ще се променят. Ако поддадете и изпълните компулсията след времево
забавяне и опит за Префокусиране, направете специални усилия да продължите да Преназовавате
www.spiralata.net 116
поведението и да признаете, че този път ОКР е надделяло. Напомняйте си: „Не си мия ръцете,
защото са мръсни, а заради моето ОКР. ОКР спечели този път, но следващия път ще чакам по-
дълго." По този начин дори изпълнението на компулсивно поведение може да съдържа елемент на
поведенческа терапия. Много важно е да осъзнаете, че Преназоваването на компулсивното
поведение като компулсивно поведение е форма на поведенческа терапия и е много по-добро,
отколкото да извършвате компулсивния акт, без ясно да си отбелязвате наум какво е това, което
правите.
Насока за онези, които се борят с компулсия за проверяване на брави, печки и други
електроуреди: ако проблемът ви е например проверяване на бравата на вратата, опитайте се
първия път да я заключвате с повишено внимание и осъзнатост. По този начин ще имате ясна
представа, към която да се насочите, когато компулсивният импулс възникне. Очаквайки, че
импулсът да проверявате ще се появи в съзнанието ви, първия път трябва да заключите вратата
бавно и целенасочено, наум да си отбележите например: „Вратата сега е заключена. Виждам, че
вратата е заключена." Трябва да имате ясна представа в съзнанието си за заключената врата, така
че когато ви обземе импулсът да проверявате вратата, да можете да го Преназовете незабавно и да
кажете: „Това е обсесивна идея. Това е ОКР." Приписвате интензивността и натрапливостта на
импулса да проверявате на своето ОКР. Помните: „Не съм аз - моето ОКР е."
Ще Префокусирате и ще започнете да „заобикаляте" обсесивно-компулсивнете импулси,
като правите нещо друго, с готовата представа, че сте заключили вратата, защото сте го направили
толкова внимателно първия път. Може да използвате това знание, за да си помогнете да се
Префокусирате активно към някакво друго поведение, дори докато Преназовавате и Приписвате
импулса да проверите, който е възникнал точно така, както сте очаквали.
Водене на дневник
Важно е да водите дневник на когнитивно-поведенческата терапия като документ за
успешните ви усилия за Префокусиране. Не е нужно да е нещо изискано. Идеята е просто да имате
писмен запис, който да ви напомня успехите ви в самонасочваната поведенческа терапия.
Дневникът е важен, защото можете да се допитате до него, за да видите кои поведения най-много
са ви помагали да се Префокусирате. Същевременно обаче - и това е еднакво важно - той ви
помага да засилвате увереността си, тъй като виждате как списъкът с постиженията ви расте. Във
вихъра на битката срещу компулсивния импулс невинаги е лесно да помните върху кое поведение
да се Префокусирате. Воденето на дневник ще ви помогне да сменяте скоростите, когато ви е
трудно да продължите, когато обсесивната мисъл или компулсивният импулс станат твърде силни,
и ще тренирате съзнанието си да помните какво е вършело работа в миналото. След като списъкът
ви с успехи расте, ще ви служи и за вдъхновение.
Записвайте успехите си. Няма нужда да записвате провалите си. Трябва да се научите да се
потупвате одобрително по рамото. Това е нещо, което хората с ОКР трябва да правят по-често.
Уверете се, че сами се насърчавате, като съзнателно признавате успешното си използване на
Префокусирането към други поведения като добре свършена работа. Подкрепяйте този успех, като
го записвате в дневника за поведенческата си терапия и си давате малка награда, дори само за да
си кажете колко страхотни сте заради това, че работите толкова усилено да си помогнете. Много
хора установяват, че дори нещо толкова просто като нахвърляне на едно Префокусиращо
поведение дневно и наричането му „Игра на деня", допринася за повишаването на самооценката
им.
СТЪПКА 4: ПРЕОЦЕНИ
Целта на първите три стъпки е да използвате познанията си за ОКР като болестно състояние,
причинено от биохимичен дисбаланс в мозъка, за да си изясните, че това чувство не е такова,
каквото изглежда, и да откажете да приемате видимата валидност на мислите и импулсите, да
избягвате да изпълнявате компулсивните ритуали и да се Префокусирате върху конструктивни
поведения. Може да мислите за стъпките на Преназоваването и Приписването като екипно усилие,
действащо съвместно с Префокусирането. Комбинираният ефект от тези три стъпки е много по-
голям от сбора на отделните им части. Процесът на Преназоваването и Приписването засилва
ученето, което се осъществява по време на усилената работа по Префокусирането. В резултат
започвате да Преоценявате тези мисли и импулси, които преди поведенческата терапия неизменно
са ви водели до изпълняване на компулсивното поведение. След адекватното обучение и

www.spiralata.net 117
практикуване на първите три стъпки сте в състояние с течение на времето да придавате много по-
малка стойност на обсесивните мисли и компулсивните импулси.
Използваме концепцията за Безстрастния наблюдател, разработена от философа от XVIII век
Адам Смит, за да ви помогнем да разберете по-ясно какво всъщност постигате, докато изпъл-
нявате четирите стъпки на когнитивно-биоповеденческата терапия. Смит описва Безстрастния
наблюдател като човек вътре в нас, с когото не се разделяме никога, човек, осъзнаващ всичките ни
чувства, състояния и обстоятелства. След като се потрудим да засилим гледната точка на
Безстрастния наблюдател, можем да го призоваваме по всяко време и буквално да се наблюдаваме
в действие. С други думи, можем да сме свидетели на собствените си действия и чувства така,
както би ги наблюдавал някой, който не е въвлечен, като безстрастен наблюдател. Ето как го
описва Смит: „Ние си представяме, че сме зрители на собственото си поведение." Той разбира, че
поддържането на гледната точка на Безстрастния наблюдател, което по същество е същото като
осъзнатостта, е усилена работа, особено при болезнени обстоятелства, и изисква „крайни и
изключително уморителни усилия". Упоритата работа, за която той пише, изглежда тясно свързана
с интензивните усилия, които трябва да полагате в изпълнението на четирите стъпки.
Хората с ОКР трябва да работят усилено, за да управляват биологично предизвиканите
импулси, които се натрапват в съзнанието. Трябва да се стремите да поддържате осъзнатостта на
Безстрастния наблюдател, способността да наблюдавате, която ви дава умението да отблъсквате
патологичните импулси, докато започнат да избледняват. Трябва да използвате знанието, че
обсесивно-компулсивните симптоми са просто безсмислени сигнали, фалшиви съобщения от
мозъка, така че да сте в състояние да се Префокусирате и да смените скоростите. Трябва да
съберете психичните си ресурси, без никога да забравяте: „Не съм аз, моето ОКР е. Не съм аз, а
моят мозък." Макар че в краткосрочен план не можете да промените чувствата и усещанията си,
вие сте в състояние да промените поведението си. Променяйки поведението, откривате, че
чувствата ви също се променят с течение на времето. Борбата в „дърпането на въжето" се свежда
до следното: Кой е шефът тук: вие или вашето ОКР? Дори когато ОКР надделява, а вие поддавате
и изпълнявате компулсията, трябва да осъзнаете, че това е просто ОКР и да си дадете дума
следващия път да се борите по-усилено.
При компулсивните поведения последователното съблюдаване на правилото на 15-те минути
и Префокусирането върху друго поведение обикновено задейства Преоценяването, което означава
осъзнаване, че не си струва да обръщате внимание на това чувство и не бива да го приемате
такова, каквото изглежда, спомняйки си, че това е ОКР и че е причинено от болестно състояние.
Резултатът е, че придавате много по-малко значение на обсесивната мисъл и компулсивния
импулс. За обсесивните мисли: трябва да се опитате да засилите този процес чрез още по-активно
Преоценяване. Две подстъпки ви помагат на стъпка 2, Приписване: очакване и приемане. Когато
ги използвате, както правите при активното Преоценяване, очакване означава „да сте подготвени",
да знаете, че чувството идва, така че да сте готови за него; да не сте изненадани. Приемане
означава да не хабите енергия да се самобичувате, задето имате тези лоши чувства. Знаете какво
ги причинява и че трябва да ги заобикаляте. Каквото и да е съдържанието на вашата обсесия -
независимо дали е за насилие, сексуално или не, се проявява по куп други начини - знаете, че
може да се появи стотици пъти дневно. Целта ви е да престанете да реагирате всеки път така,
сякаш е нова мисъл, нещо неочаквано. Отказвайте да й позволите да ви шокира; отказвайте да й
позволите да ви обезсърчава и депресира. Очаквайки своята конкретна обсесивна мисъл, можете
да я разпознаете в мига, в който се появи, и незабавно да я Преназовете. Едновременно с това
активно ще я Преоцените. Когато се появи обсесията, ще сте подготвени. Ще знаете: „Това е
просто моята глупава обсесия. Тя няма значение. Това е мозъкът ми. Няма нужда да й обръщам
внимание." Помнете: не можете да накарате мисълта да си отиде, но не е необходимо да й
обръщате внимание. Можете да се научите да продължавате напред към следващото поведение.
Няма нужда да се „задълбавате" в тази мисъл. Вървете напред. Точно тук на сцената излиза
втората подстъпка: приемане. Спомнете си пищящата автомобилна аларма, която ви дразни и
разсейва. Не мислете за нея. Не казвайте: „Не мога да свърша нищо, докато тази идиотска аларма
не спре." Просто се опитайте да я пренебрегнете и продължете с това, което имате да правите.
На стъпка 2 научихте, че притеснителната обсесивна мисъл се предизвиква от ОКР и е
свързана с биохимичен дисбаланс в мозъка. На подстъпката от Приписването - Приемане,
осъзнавате истината по много дълбок, може би дори духовен начин. Не се обезкуражавайте; няма
www.spiralata.net 118
смисъл да критикувате вътрешните си мотиви само заради някакъв дисбаланс в мозъка. Като
приемете, че обсесивната мисъл съществува въпреки вас, а не заради вас, можете да намалите
ужасния стрес, който обикновено предизвикват многократните обсесивни мисли. Винаги помнете:
„Не съм аз, моето ОКР е. Не съм аз, просто моят мозък е." Не се самобичувайте, опитвайки се да
прогоните мисълта, защото в краткосрочен план тя няма да си отиде. И най-важното: не
предъвквайте и не си фантазирайте за последиците от осъществяването на ужасната обсесивна
мисъл. Няма да я реализирате, защото не желаете. Откажете се от всички отрицателни,
омаловажаващи преценки за „типовете хора, които имат такива мисли". За обсесиите: правилото
на 15-те минути може да се съкрати на правило за едната минута, дори за 15-те секунди. Няма
нужда да се въртите постоянно около тази мисъл, макар че тя отказва да напусне съзнанието ви.
Пак можете - и дори трябва - да продължите напред към следващата мисъл и следващото
поведение. По този начин Префокусирането е като бойно изкуство. Обсесивната мисъл или
компулсивният импулс са много силни, но и доста глупави. Ако застанете срещу им и поемете
целия удар на мощта им, опитвайки се да ги изкарате от съзнанието си, те ще ви разгромяват всеки
път. Трябва да отстъпите встрани, да ги заобиколите и да продължите напред към следващото си
поведение. Учите се да запазвате съобразителността си пред лицето на могъщ опонент. Урокът тук
надскача преодоляването на ОКР: като поемете отговорност за действията си, поемате
отговорност за съзнанието си, а и за живота си.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ние, които имаме ОКР, трябва да се научим да тренирахме съзнанието си да не приема
натрапливите мисли като такива, каквито изглеждат. Трябва да се научим, че тези чувства ни
подвеждат. Постепенно, но умерено ще променим реакциите си на чувствата и ще им се
съпротивляваме. Имаме нов поглед към истината. По този начин постигаме нови прозрения за нея.
Научаваме, че дори упоритите, натрапливи чувства са преходни и мимолетни и че се оттеглят, ако
не ги реализираме на практика. И разбира се, винаги помним, че тези чувства обикновено се
засилват и ни надвиват, когато им се поддадем. Трябва да се научим да разпознаваме импулса
такъв, какъвто е, и да му се съпротивляваме. В хода на изпълнението на метода с четири стъпки на
самонасочвана поведенческа терапия поставяме основата за изграждане на истинско овладяване на
себе си и на изкуството на самоконтрола. Чрез конструктивната съпротива срещу обсесивно-
компулсивните симптоми повишаваме самооценката си и изпитваме чувство на свобода.
Способността ни да правим съзнателни, самонасочвани избори се засилва.
Като разбираме този процес, чрез който овластяваме себе си да се борим срещу ОКР, и като
недвусмислено оценяваме високо контрола, който постигаме, като тренираме съзнанието си да
преодолява компулсивните или автоматичните реакции на натрапливите чувства или импулси,
постигаме по-дълбоко прозрение как да си възвърнем живота. Промяната на мозъчната химия е
щастливо следствие от това утвърждаващо живота действие. Истинската свобода е пътят на
изяснено възприятие за истинския личен интерес.

КРАТКО ОБОБЩЕНИЕ НА ЧЕТИРИТЕ СТЪПКИ НА САМОНАСОЧВАНАТА

КОГНИТИВНО-БИОПОВЕДЕНЧЕСКА ТЕРАПИЯ НА ОКР
СТЪПКА 1: ПРЕНАЗОВАВАЙТЕ
Осъзнайте, че натрапващите се обсесивни мисли и импулси са РЕЗУЛТАТ ОТ ОКР.
СТЪПКА2: ПРИПИСВАЙТЕ
Осъзнайте, че интензивността и натрапливостта на мисълта или импулса са ПРИЧИНЕНИ
ОТ ОКР; те вероятно са свързани с биохимичен дисбаланс в мозъка.
СТЪПКА 3: ПРЕФОКУСИРАЙТЕ
Заобикаляйте обсесивните мисли, като фокусирате вниманието си върху нещо друго поне за
няколко минути: НАПРАВЕТЕ НЕЩО ДРУГО.
СТЪПКА 4: ПРЕОЦЕНЯВАЙТЕ
Не приемайте обсесивната мисъл като такава, каквато изглежда. Тя не е значима сама по себе
си.

Людмила Андреева, превод, 2012

Издателство „Изток-Запад", 2012
www.spiralata.net 119