СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ '’СВ.

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ'’

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

СПЕЦИАЛНОСТ ПСИХОЛОГИЯ

КУРСОВА РАБОТА
ТРЕВОЖНИ РАЗСТРОЙСТВА. ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО
РАЗСТРОЙСТВО.

Автор: Преподавател:

София, 2023
 Съдържание

Тревожност 3
Тревожни разстройства 3
Нозология, характеристики, симптоми. 3
Коморбидност 6
Подход на причинно-следствени системи (Causal systems approach) 7
Патофизиология и терапия 10
Обсесивно-компулсивно разстройство 11
История и епидемиология 11
Обсесивно-компулсивно разстройство Vs. тревожни разстройства 11
Клинична картина 12
Рискови фактори за възникване 14
Коморбидност 15
Диагноза 16
Лечение 17
Заключение 18
Библиография 19

2
 Тревожност

Понятието “тревожност” има незаслужено негативна конотация в речта ни.

Поради това, преди да бъде разгледана категорията на тревожните разстройства,
е важно да се диференцира тревожността в проявите ѝ в норма и в патология.
Тревожността е здравословна, адаптивна и благотворна реакция на
психиката ни, подготвяща и предупреждаваща за евентуална заплаха от различен
вид. В този си вид тя служи за подобряване на функционирането или
благосъстоянието на хората, има потенциал да бъде стимул за действие, да
мотивира и да учи на адаптивни модели на поведение. Тревожността започва да
се превръща в проблем, когато надхвиши непропорционално на предизвикващата
ситуация своята продължителност, интензивност и/или честота до степен да
пречат на функционирането и цялостното благополучие на човека. Тези три
фактора - продължителност, интензивност и честота - разграничават
нормалната, адаптивна тревожност от необичайната, патологична тревожност.
Тревожните разстройства представляват вариантни форми на тази патологична
тревожност.

Тревожни разстройства

Нозология, характеристики, симптоми

Тревожните разстройства се характеризират с прекомерни, нееквивалентни

на стимулите си емоции от спектъра на страх и тревожност и отговарящо на тях
дезадаптивно поведение. Границите на това “семейство” са размити, а членовете
- в постоянен процес на допълнително диференциране и групиране в течение на
натрупването на по-добро разбиране за етиопатогенеза, клиничнен ход,
коморбидност и отговор на лечението на отделните нозологични единици.

Ако разглеждаме семейството на тревожните разстройства не като ригидна

категория, а като съвкупност от родеещи се (заради проявата на патологична
тревожност) състояния, можем да направим следното разделение:

3
 *както при ПТСР, така и при ОКР се наблюдава припокриване с основни
характеристики на тревожните разстройства, но имат и свои специфики, които ги
диференцират в отделни категории след 5-та ревизия на ДСН.

Невронната активация при тревожните разстройства може да бъдат

категоризирана или като активация, предизвикана от страх или като активация,
управлявана от безпокойство. Разстройствата, активирани от страх, са тези, които
имат пристъпен характер, съчетан с хипервъзбудимост към отчетлива и
непосредствена заплаха. При тях се наблюдава пароксизмална тревожност, която
може да има автохтонно начало, както е при паническото разстройство, но може и
да се провокира от прости (обекти) или сложни (ситуации) стимули. Общото при
последните е, че стимулът е ясно идентифициран с придружено от
непропорционално нему повишаване на състоянието на възбуда. Генерализирана
тревожност разглеждаме при разстройствата, активирани от безпокойство и
стрес, които имат по-продължителни периоди на тревожност, отчаяние за
бъдещето и хипотетични ситуации, които не винаги могат да бъдат ясно
дефинирани (какъвто е случая с генерализирано тревожно разстройство).
Генерализираната тревожност е относително постоянна с флуктуации и очаквано
засилване в следобедни/вечерни часове.

При отделните разстройства се наблюдават различни комбинации и

проявления на тревожност като форма, интензитет, продължителност, честота,
свързаност или не с конкретно събитие, степен на соматизация. Спектърът на
психичните и соматични проявления на тревожността като симптом е широк:

4
 Соматична тревожност Психична тревожност

Тремор, усещане за треперене и Чувство на

нестабилност уплаха/страх/безпокойство

Болки в гърба, главоболие Затруднена концентрация

Мускулно напрежение Прекомерна бодрост

Хипервентилация Инсомния

Астения Понижено либидо

Вегетативна хиперактивност(изчервяване, Вътрешна напрегнатост,

пребледняване,тахикардия/палпитации, припряност
изпотяване, изстиване на ръцете, сухота
в устата, диария, често уриниране)

Парестезии Несдържаност, избухливост

Дисфагия Рефлекс на стряскане

Буца в гърлото

Дискомфорт в епигаструма/стомаха

Характерно за тревожните разстройства е наличието на порочен кръговрат,

включващ мисленето, емоциите, телесните функции и поведението. Характерна е
също висока самокритичност към състоянието си, натрупване на преживявания за
собствена непълноценност, вина, срам, лична отговорност за състоянието.Тези
специфики, заедно с традиционното в немалко култури подценяване на
симптомите, са сред причините такива състояния да остават недиагностицирани
в немалка част от случаите.

Тревожните разстройства държат приза за честота на психично страдание

на глава от населението в глобален мащаб дори при горепосочената особеност.
Данните от Institute for Health Metrics and Evaluation (IHME) за 2019г. сочат, че
3.94% от световното население страда от някаква форма на такова разстройство.

5
 Според Clinical Handbook of Anxiety Disorders, статистиката от същия
период е дори по-впечатляваща: систематичен преглед на 87 проучвания в 44
държави дава информация, че наличието на тревожни разстройства в различните
култури варира от 2,4% до 29,8%. След коригиране на методологичните вариации
между проучванията, текущото разпространение в глобален мащаб на всички
тревожни разстройства се оценява на 7,3% с диапазон от средно 5,3% сред
африканските култури до средно 10,4% в англо-европейските култури (Éric Bui et
al., 2020).
По отношение полово разпределение, процентът при жените е почти двоен
на този при мъжете. Повечето тревожни разстройства се отключват в детството и
имат тенденция да хронифицират, ако не бъдат лекувани.

Коморбидност

Тревожните разстройства имат изразена коморбидност с други състояния,

синдроми и разстройства, както от същата диагностична категория, така и от
категориите на афективни, личностови разстройства, разстройства на храненето,
влеченията и злоупотреба с ПАВ, също и с физиологични състояния с наличие на
хронична болка. Коморбидността на тревожност и афективни разстройства е

6
много често срещана. Според данни от изследвания до 60% от хората с тревожно
разстройство отговарят също и на критериите за голямо депресивно
разстройство, като лицата с такава коморбидност са с по-голямо функционално
увреждане, по-ниско качество на живот и по-лоши резултати от лечението.(Éric
Bui et al., 2020)
При пациенти с тревожна и афективна симптоматика, съчетана с
придружаваща употреба на ПАВ е затруднено поставяне на правилна диагноза и
разграничаване на симптомите, дължащи се на употребата на веществото от
първичните психиатрични симптоми. Някои от пациентите с афективни или
тревожни разстройства може да използват ПАВ като метод за самолечение. При
пациенти с хронична употреба може да се отключат психиатрични разстройства,
към които имат генетична предиспозиция. Освен това, както острата
интоксикация с ПАВ, така и абстинентният синдром при отдръпване, могат да
имитират афективно или тревожно разстройство.
При социалното тревожно разстройство има висока комбидност с
алкохолната употреба и злоупотреба, която се обяснява със свойството на
алкохола да улеснява социалните интеракции, което го прави предпочитан с цел
хипотеза за самолечение. При болшинството от пациентите началото на
социално тревожното разстройство предшества злоупотребата с алкохол.

Важно уточнение е, че всяко тревожно разстройство се диагностицира

само когато симптомите не се дължат на физиологичните ефекти на дадено
вещество/лекарство или на друго медицинско състояние или не се обясняват
по-добре с друго психично разстройство (DSM-5, 2013).

Обяснение на феномена на високата коморбидност може да бъде, че

тревожността е многолика и ключово съпътстваща в развитието ни. Като причина,
следствие или симптом е в тясна връзка с емоциите и поведението и има
широкообхватно проявление в целия спектър - започвайки от нормата,
преминавайки през специфики в личностова организация на характера, през
частично дезадаптивни прояви, чак до персистиращи и хронични патологии,
увреждащи трайно качеството на живот на страдащия.

Подход на причинно-следствени системи (Causal

systems approach)

Когато говорим за симптоматика и коморбидност, холистичният подход на

причинно-следствените системи дава ценен инсайт в разбирането за
отключването, процесите, протичането на тревожните разстройства(и на

7
психопатологиите изобщо). При такъв подход не гледаме на психичното
разстройство като причина, а симптомите - следствие, а разглеждаме
комбинациите от симптоми като градивни елементи на жив организъм с
причинно-следствени връзки помежду им, взаимодействащи си и усилващи се
взаимно, създаващи психично страдание. Психиатричните симптоми са склонни
да се срещат групирани в относително предвидими клъстъри, които формират
синдроми, които от своя страна оформят психиатрични диагнози.
През перспективата на симптомите като динамични причинни агенти в
такава система, разглеждаме четири стъпки за развитие психично разстройство:

Етап 1: Латентна система

Първоначално причинно-следствената система е латентна - предиспозиция

за определена симптоматика е налице, но съществува в състояние на вероятност.
Въпреки че симптомите не са активни, външен стресор може да стимулира
системата по такъв начин, че един или множество симптоми да бъдат активирани.

Етап 2: Активиране на симптом

Един или повече външни стресори осигуряват първоначално активиране на

причинно-следствената система. Тези стресови фактори могат да бъдат в много
различни форми - неблагоприятни житейски събития, промени в околната среда
или биологични промени, но са изравнени в способността си да стимулират

8
преди това латентна система чрез активиране на един или повече симптоми в
тази система.

Етап 3: Разпространение на симптомите

Поради причинно-следствените връзки между симптомите, след

първоначално активиране един симптом има потенциал да инициира ефект на
доминото, като така разпространи симптомите и активира повече компоненти от
системата.

Етап 4: Поддържане на симптомите

Най-често външният стресор отпада с течение на времето, преставайки да

оказва директно влияние. Въпреки това, системата от симптоми вече е навлязла
в нов етап. Вместо да се завърне в първоначалното си спящо състояние, в което
е била преди активацията си, веднъж “събудена”, тя вече поддържа постоянно
активирано ниво. И причината вече не е външен стресор, а самите симптоми и
взаимно подсилващите връзки помежду им, които са достатъчно устойчиви, за да
държат системата стабилно активна (Éric Bui et al., 2020).

В горния пример е видна проста система от три симптома на социално

тревожно разстройство, изобразяваща типичната за тревожните разстройства
връзка между тревожност, депресия и избягване.

9
 Или, с други думи, ако човек има предиспозиция към тревожност, депресия
и избягване, външен стресор като например засрамващо за него представяне на
презентация в академична среда и ниска оценка от страна на аудитория и
преподавател, може да формира убеждение у него, че социалните ситуации са
заплаха. В резултат възможността за социално взаимодействие ще започне да
предизвиква безпокойство и целенасочено поведение да се избягват тези
ситуации. Избягването ще “предпазва” от нови преживявания, които противоречат
на това убеждение, поддържайки и изостряйки тревожността, която движи
избягването. Нещо повече, избягването ще подкопава самооценката, карайки го
да се чувствам все по-депресиран. Неговото депресивно настроение,
следователно, ще прави социалните ситуации още по-плашещи, което
допълнително ще изостря избягването.
За лица с изначално слаби връзки между симптомите, външни стресови
фактори могат да доведат до преходни симптоми, но тези симптоми ще отшумят с
времето. За индивиди със силни връзки между симптомите обаче, тези симптоми
ще се подсилват един друг и системата ще се установи във високоактивирана
патологична хомеостаза. Много от съществуващите модели на тревожни
разстройства имат отдавна предполагаеми причинно-следствени връзки между
симптомите, отчитани като емпирични данни както от клиницисти, така и от
споделяния на пациенти. (Éric Bui et al., 2020)

Патофизиология и терапия

На биологично ниво обща характеристика на тревожните разстройства е

дисфункция или нарушена регулация на няколко централни невротрансмитерни
системи - отговарящите за синтеза на серотонин, норепинефрин и гама
аминомаслена киселина (ГАМК). Оттук може да обясни как различните
фармакологични агенти са ефективни при намаляването тежестта на симптомите
на тревожност.
Най-ефективен емпирично се е доказал подхода на комбиниране на
психотерапия(най-често когнитивно-поведенчески школи, заради необходимостта
от адресиране на дезадаптивни заучени модели на мислене, емоции и поведение
и порочния кръг помежду им) в съчетание с адекватен курс на фармакотерапия за
повлияване върху биологичните фактори.
Към днешен ден за медикаменти от първа линия се предпочитат SSRIs
(селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин) и SNRIs(инхибитори
на обратното усвояване на серотонин и норепинефрин) по няколко причини:
тяхната широкоспектърна ефикасност, таргетираща едновременно различни
тревожни разстройства и депресия; техният благоприятен профил спрямо

10
странични ефекти в сравнение с по-старите антидепресанти; липсата на риск от
злоупотреба и зависимост в сравнение с бензодиазепините.

Обсесивно-компулсивно разстройство

История и епидемиология

Историята на обсесивно-компулсивното разстройство може да се проследи

назад през вековете в източници поне от 14 век насам. Първоначално се среща
под названието “скрупольозност”- състояние с наличие на натрапливи и
интензивно ангажиращи (обикновено) мъжа мисли, свързани със съгрешаване в
контекста на религиозността, и съответстващите пречистващи поведения. През
1838г. в представяне на случай на дама с компулсивно поведение, Жан Етиен
Ескирол нарича това състояние “reasoning monomaniа”, a половин век по-късно
Фройд го обозначава с термина “натраплива невроза”, актуален сред
клиницистите и обществото чак до 90-те години на 20 век.
Днешното схващане за проявленията на обсесивно-компулсивно
разстройство не е много по-различно от исторически познатото нам -
характеризира се с натрапливи мисли(обсесии) и/или натрапливи
действия(компулсии), които водят страдащия до силен дистрес и чувствително
влошават качеството му на живот.
Честотата на заболеваемост в общата популация е около 2%, като не се
наблюдава превалиране при някой от половете. Разлика обаче има във възрастта
на отключване на симптомите. При мъжете се случва първите симптоми да се
наблюдават в детска възраст преди навършване на 10 години, по-често срещано
е начало през юношеска възраст. При жените това се случва най-вече в късна
юношеска към ранна зрялост. Курсът на протичане обикновено е хроничен, често
с флуктуация на симптомите, при ок.15% се наблюдава епизодичен курс, а при
останалите 15% е с постепенно влошаване (Николкова&Маринов, 2007/2009). Без
лечение, нивата на ремисия при възрастни пациенти са много ниски.

Обсесивно-компулсивно разстройство Vs. тревожни

разстройства

Доскоро обсесивно-компулсивното разстройство се разглежда като едно от

видовете тревожни разстройства. Причините са съществени - наблюдава се

11
припокриване на концептуалните модели и на емпиричните данни за лечение. И
при обсесивно-компулсивното, и при тревожните разстройства се наблюдават
хронични, увреждащи състояния на страх, безпокойство и дистрес. Наблюдават
се и функционално свързано поведение на избягване на стимулите,
предизвикващи страх, заедно с (ритуално) поведение, насочено към редуциране
на усещането за възприеманата заплаха.
Ключово различие обаче между тревожните разстройства и
обсесивно-компулсивното разстройство е его-дистонната природа на обсесиите
при ОКР - натрапливостите са в активно противоречие с моралния компас,
ценности, идентичност на страдащия. Хипотрезира се, че ОКР се позиционира
по-добре в спектър от сходни състояния, характеризиращи се по-скоро с
повтарящия се, натрапчив характер на поведенчески симптоми, отколкото от
когнитивно-афективни симптоми. Подобни повтарящи се действия се очаква да
посочат по-точно общи невробиологични предразположености и разликите в
мозъчната химия и функции при ОКР, тъй като изследвания сочат, че областите
на мозъка, които реагират при активация на тревожност при ОКР, са различни
тези, реагиращи при тревожни разстройства.
Поради горепосочените причини през 2013г., Американската психиатрична
асоциация прекласифицира ОКР като диагноза в рамките на нова категория в
ДСН-5, носеща неговото име - Обсесивно-компулсивно и свързани разстройства
(OCDR’s). Категорията включва: обсесивно-компулсивно разстройство, соматично
дисморфобно разстройство, Hoarding(отделено вече като диагноза, вместо само
като симптом на ОКР, както е било разглеждано преди), трихотиломания,
екскориация (добавено като нова диагноза) и други уточнени и неуточнени
разстройства от спектъра. Разстройствата в новата категория споделят общи
характеристики като етиология, коморбидност, мозъчни вериги,
невротрансмитерни аномалии, фамилна анамнеза, наследствени характеристики
и отговор на лечението.

Клинична картина

Основните симптоми на заболяването са натрапливостите във вид на

мисли/вярвания и поведения. Обсесиите са нежелани, повтарящи се и
смущаващи мисли, които човек не съумява да контролира. Приемат се критично
от пациента, който (освен при липсващ инсайт) не допуска да са резултат на
чуждо въздействие. С его-дистонна същност, те са несъответстващи, дори
противопоставящи се на схващането на човека за себе си, на ценностната му
система. Тези несъответствия водят до интензивни чувства на вина, срам и
тревожност. Поведението се фокусира в избягване на предизвикващите обсесии

12
обекти или в извършване на компулсивни ритуали, които облекчават временно
тревожността и напрежението. Те са символични и стереотипни опити на лицето
да предпази себе си или околните от вреда или беда. Тези действия не носят
удоволствие, нито водят до изпълнение на задача или решение на проблем.
Обсесиите и компулсиите могат да заемат много часове от всеки ден, като
влошават значително качеството на живот на засегнатия от тях.
При все, че специфичното съдържание на обсесиите и компулсиите варира
между отделните индивиди и се срещат разнообразни комбинации от симптоми,
обособени са четири най-често срещани измерения:
- За почистване (обсесии за замърсяване и заразяване → компулсии за
почистване);
- За симетрия (обсесии за симетрия и организираност → компулсии за
повтаряне, подреждане и броене);
- Забранени или мисли табу (агресивни, сексуални или религиозни
обсесии → съответстващи компулсии);
- За увреда (напр. страхове от нараняване на себе си или на другите →
компулсии за проверяване, компулсии за трупане на неща(hoarding)).
Лицата с обсесивно-компулсивно разстройство изпитват негативни
афективни реакции, когато се сблъскват със ситуации, предизвикващи обсесиите
и компулсиите им. Например, при някои високите нива на тревожност могат да се
проявяват чрез пристъпи на паника. Други съобщават за силно чувство на
отвращение. Докато изпълняват компулсии, някои хора съобщават за чувство на
незавършеност и безпокойство, докато нещата не бъдат доведени на вид, усет
или звучене „точно както трябва“.
Избягването - на хора, места, неща, мисли, предизвикващи обсесии и
компулсии - е обичайно поведение за страдащия от ОКР. Лица с обсесии за
замърсяване и заразяване могат да избягват обществени места, за да намалят
излагането на “опасни” замърсители; моногамни по убеждения лица с обсесивни
сексуални мисли към различни от партньора хора могат да избягват всякакви
социални събития, места за колективен спорт/забавление и пр. Избягването носи
измамно схващане за редуциране на тревожността, като всъщност има обратен
ефект, усилвайки и хронифицирайки я в порочен кръгорват.

Типична за лице с обсесивно-компулсивно разстройство е склонността към

себеизпитание, подлагайки се на проверка дали може да не мисли за темата или
обекта, предизвикващи обсесии, което допълнително се включва и усилва
причинно-следствените връзки в патогенната верига на преживяванията му:

13
 Рискови фактори за възникване

Психологични фактори
Предиспозиция към отключване на ОКР имат обсесивно-компулсивните
личности като характерова организация, при все че при тях натрапливите мисли и
действия са его-синтонни. Това са хора, които имат предпочитание към
мисленето и/или действието в търсене на емоционална безопасност, намаляване
на тревожността, поддържане на себеуважението и разрешаване на вътрешни
конфликти(Макуилямс, 2011). Имат изразено високи нива на Супер-его,
свръхотговорни и самокритични, ригидни и перфекционисти са. Като рисков

14
фактор се разглежда и отчетливото проявление на интернализирани
поведения(усамотеност, срамежливост, тревожност, потиснатост или
отчуждение от другите), предразположеността към преживяване на негативни
емоции и задръжките в поведението в детството.
Индикация за висок риск е история на физическо и/или сексуално насилие
в детска възраст, както и други травматични или стресови събития в същия
период.

Биологични фактори
Изследвания показват, че степента на заболеваемост сред роднини от
първа степен е чувствително завишена. Фамилното предаване се дължи отчасти
на генетични фактори. Дисфункцията в орбитофронталния кортекс, предния
цингуларен кортекс и стриатума е най-силно замесена. Широко наложена е
хипотезата, че в основата на ОКР лежи серотонинергична дисфункция(както е при
тревожните разстройства) и допаминергична хипрефункция.

Коморбидност

За лица с обсесивно-компулсивно разстройство е очаквано да имат

прилежаща друга психопатология. Много възрастни с това разстройство са
диагностицирани с някакво тревожно разстройство, афективно разстройство
(най-често сред тях е голямо депресивно разстройство) или разстройство от
обсесивно-компулсивния спектър. Началото на ОКР обикновено е по-късно,
отколкото при повечето коморбидни тревожни разстройства, но често предшества
това на депресивните такива. Коморбидно обсесивно-компулсивно разстройство
на личността също е често срещано при индивиди с ОКР.
Приблизително една четвърт от хората с обсесивно-компулсивно
разстройство страдат от някаква форма на тиково разстройство, като най-често
срещано е при мъже с начало на ОКР в детството. Тези лица имат и специфики в
измерението на теми на обсесии-компулсии(най-често в спектъра на агресивни,
сексуални и мисли табу), коморбидност, курс и модел на фамилно предаване.
Триада от ОКР, тиково разстройство и разстройство с дефицит на
вниманието/хиперактивност също може да се наблюдава при деца.
ОКР е много по-често срещано при индивиди с определени други
разстройства, отколкото би се очаквало въз основа на не толкова широкото му
разпространение в общата популация. Затова когато се диагностицира едно от
тези други заболявания, индивидът трябва да бъде оценен и за ОКР. Например,
при лица с шизофрения или шизоафективно разстройство, разпространението на
ОКР е приблизително 12%. Честотата на ОКР също е повишена при биполярно

15
афективно разстройство, хранителни разстройства и синдром на Турет.
Обобщаващото между синдрома на Турет, тиковете и шизофренията е наличието
на съпътстващо допаминергично разстройство, както и увредата на nucleus
caudatos и nucleus accumbens, характерни и за ОКР.

Диагноза

Според МКБ-10, за да се постави диагноза ОКР, натрапливите симптоми

и/или компулсивни действия трябва да са налице през повечето дни на поне 2
седмици; да са източник на дистрес или да влияят върху поведението на човека;
да има поне една обсесия или компулсия, на която лицето безуспешно оказва
съпротива(допуска се да има и други, срещу които е спряло да се съпротивлява);
обсесиите и/или компулсиите да не носят удоволствие и да бъдат неприятно
повтарящи се; да се възприемат като собствени мисли. Възприемането за
собствени мисли като критерий за инсайт отпада в ДСН-5, впоследствие и в
МКБ-11, където вече има диференциране на разстройството на два подвида - с
наличен или с отсъстващ инсайт.

Един от показателите, определящи валидна диагноза преди нанесените в ДСН-5

промени, е било наличието на добър инсайт у пациента за обсесиите му. С други
думи, ако натрапливите мисли не са се възприемали за собствени (при все
нежелани и отблъскващи), а за външни, привнесени, граничещи или преминаващи
в налудности, се е търсела друга диагноза.
Към сегашния момент този критерий вече не е определящ наличието на
заболяването, вместо него се уточнява градиентност на инсайта -
задоволителен/добър, лош или липсващ изцяло. Това е следствие на
осъзнаването, че и обсесивно-компулсивното разстройство има своето място и
проявления в спектъра невротизъм-психотизъм, че налудните мисли и
преживявания не са задължително противоречащи на същността на болестта и не
означават непременно различна диагноза.
Психодиагностиката на обсесивно-компулсивно разстройство се случва
най-често под формата на водено от клиницист интервю - структурирано и
полуструктурирано. Не се пренебрегва и методът на самоотчет, особено като
детайлно допълващ източник в комбинация от методи. Най-често използваните,
надеждни и валидни такива са:

● Anxiety Disorders Interview Schedule for DSM-5 (ADIS-5)

Тази методика представлява полу-структурирано интервю за тревожни и свързани
с тях разстройства, способстваща за диференциалното диагностициране между

16
тревожни, афективни, обсесивно-компулсивни, соматоформни и свързани с
травма и стрес разстройства.

● Structured Clinical Interview for DSM Axis I Disorders (SCID-5)

Методът отново е под формата на полу-структурирано интервю, но има дефицити
в събирането на пълноценна информация за наличие и проява на симптоматика,
затова се предпочита най-вече за първоначална оценка на психиатричната
история на лицето.

● Mini-International Neuropsychiatric Interview (MINI)

Форматът на метода е структурирано интервю, което оценява присъствието на
диагностичните критерии по ДСН-5, съкратено и провеждано в кратък период от
време(15-20 мин). Предпочита се за бърз скрининг за потвърждаване/отхвърляне
на диагноза или в тандем с друг метод.

● Yale-Brown Obsessive-Compulsive Scale (Y-BOCS)

Този метод-интервю се счита за златния стандарт в оценка на тежестта на
симптомите при ОКР. Въпросите покриват в детайли различните измерения на
симптомите, но не успява добре да предаде функционалните връзки помежду им,
което е съществено за избор на адекватна терапия.

● Dimensional Obsessive-Compulsive Scale (DOCS)

DOCS е психометрично валиден и надежден метод за самоотчет при
диагностициране на ОКР. Състои се от 20 айтема, разделени в 4 подскали,
отговарящи на четирите основни измерения, в които са групирани ОКР
симптомите - обсесии за заразяване; обсесии за отговорност за увреда/грешки;
обсесии за симетрия; обсесии с агресия/мисли табу.

Лечение

Сходствата на обсесивно-компулсивното с тревожните разстройства са

видни и при подхода при лечение. Препоръчва се комбиниране на психотерапия с
фармакотерапия заради хроничния и упорит профил на болестта. И тук основният
и ефективен избор на терапевтична школа е когнитивно-поведенческата терапия.
Сравнявайки отделните подходи при лечение на ОКР се установява, че умело
проведената поведенческа терапия е равностойна на психотропното лечение
(Николкова&Маринов, 2007/2009).
Фармакотерапияте се е осъществявала исторически основно със
серотонинергични антидепресанти(като кломипрамин) с добра ефективност във

17
високите дози, но и със съпътстващи нежелани странични ефекти. SSRI се
понасят по-леко от пациентите, ефективни антиобсесивни медикаменти са, като
имат латентен период от 9-12 седмици преди настъпване на положителна
промяна. MAOI (инхибитори на моноаминооксидазата) могат да се предписват в
допълнение и при недостатъчно въздействие от първите две категории
антидепресанти.

Заключение

Цел на настоящата курсова работа е да представи темата “Тревожни

разстройства" през призмата на тревожността като градивна единица, причина
и следствие, изследвайки паралелно диагностичната категория като съдържание
и критерии за включване, симптоматика, коморбидност, холистичен подход.
Интригуващ е процесът на постоянно развитие на психологията като наука, като
темповете са все по-съгласувани с активно променящото се съвремие и
научно-технически прогрес. Пример за това е разгледаното като втора част от
темата обсесивно-компулсивно разстройство с ключови промени през последното
десетилетие в категоризирането, в диагностицирането и в невробиологичния
подход към него. Съвместната история, частичното припокриване между спектъра
на ОКР и тревожните разстройства и настоящото им диференциране може да
бъде разгледано вместо като противоречие и непоследователност, като Розетски
камък за все по-всеобхватно разбиране и лечение на психичното страдание.

18
 Библиография

1. Say Öcal D, Özdel K, Şafak Y, Kekilli Karnaz Y, Kısa C. A comparison of symptom

dimensions for obsessive compulsive disorder and obsessive compulsive-related

disorders. Manzoni GM, ed. PLOS ONE. 2019;14(7):e0218955.

doi:10.1371/journal.pone.0218955

2. Goodwin GM. The overlap between anxiety, depression, and obsessive-compulsive disorder.

Dialogues in clinical neuroscience. 2015;17(3):249-260.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4610610/

3. Tumkaya S, Karadag F, Yenigun EH, Ozdel O, Kashyap H. Metacognitive Beliefs and Their

Relation with Symptoms in Obsessive-Compulsive Disorder. Archives of

Neuropsychiatry. 2018;55(4). doi:10.29399/npa.22655

4. Mahjani B, Bey K, Boberg J, Burton C. Genetics of obsessive-compulsive disorder.

Psychological Medicine. 2021;51(13):1-13. doi:10.1017/s0033291721001744

5. Éric Bui, Charney ME, Baker AW. Clinical Handbook of Anxiety Disorders : From Theory to

Practice. Humana Press; 2020.

6. Макуилямс Н. Психоаналитична диагностика. 2nd ed. Леге Артис; 2018.

7. Николкова С. Психиатрия, психология и психотерапия. 2nd ed. (Маринов П, ed.). ИК

“ГорексПрес”; 2009.

8. Berlin HA, Hollander E. Understanding the Differences Between Impulsivity and

Compulsivity. Psychiatric Times. Published July 2008.

https://www.psychiatrictimes.com/view/understanding-differences-between-impulsivity-a

nd-compulsivity

19
9. Коллектив авторов. Психические расстройства и расстройства поведения (F00-F99)

(Класс v МКБ-10, адаптированный для использования в РФ). Litres; 2017.

10. American Psychiatric Association. DIAGNOSTIC and STATISTICAL MANUAL of MENTAL

DISORDERS DSM-5 TM. American Psychiatric Association; 2013.

https://cdn.website-editor.net/30f11123991548a0af708722d458e476/files/uploaded/DSM

%2520V.pdf

11. Иванов К, Чумпалова П, Стойчев К, et al. Коморбидност на афективни и тревожни

разстройства и разстройства, дължащи се на употребата на психоактивни вещества.

medinfo.bg. Published December 2013.

https://medinfo.bg/ymoaltak/magazines/1613/article_pdf/346-1389801665-981e7813a61

6eb9990304b3e3cb61634.pdf

12. World Health Organization. ICD-11 - Mortality and Morbidity Statistics. Who.int. Published

2019. https://icd.who.int/browse11/l-m/en

20