Превод от руски - Кирил Кунчев

1 / 101
 Тамара Петровна Смирнова – кандидат на психологическите науки, завеждащ катедра
психология в Московския държавен университет за технологии, дизайн и изкуство
„А.Н.Косигин“, вицепрезидент на Центъра за емоционално-образна терапия „Линде“, член на
Професионална психотерапевтична лига, сертифициран преподавател по емоционално
образна терапия. Психотерапевт повече от 15 години.

Автор на монографиите: „Психологическа корекция на

агресивното поведение при децата“, „Личностни фактори за
агресивно поведение при представителитете на различни
психологически типове“ и статии по проблемите на социалната
психология.

Водеща майсторски клас по емоционално-образна терапия.

Водеща семинари-тренинги: по емоционално-образна

терапия, чрез термините на трансакционния анализ, корекциа на агресивното поведение,
психологическа помощ при тревожни състояния.

Основни направления на работа: трудности във взаимоотношенията, неврози, страхове,

семейни проблеми, психосексуални проблеми, психосоматични разстройства, психологически
травми, кризи и стрес, работа със скръбта и загубата, работа с детската и подрастваща агресия.

Теоретични основни на работа: емоционално-образна терапия, трансакционен анализ

гещалт-терапия, символдрама, психосинтез, телесно-ориентирана психотерапия, арт-терапия,
психоанализ.

Източници:
http://linde-eit.ru/content/smirnova-tamara-petrovna
https://kosygin-rgu.ru/

2 / 101
 Психологическа корекция на агресивното поведение при децата (Смирнова Т.П.)
Психологически практикум – диагностични критерии; корекционна работа; психологически
методики.

Практическото ръководство е посветено на проблемите на агресивното поведение на

децата във възрастта от 5 до 12-14 г.
Практическото ръководство съдържа три части.
В първата част се разглеждат причините за детската агресия, а също и ролята на
семейството при формиране агресивни модели на поведение. Представени са диагностични
критерии, от които може да се съди за наличието в детето на качества, обуславящи
„агресивност“. Прави се анализ на характерологичните особености на агресивните деца и
техните семейства.
Във втората част е разработен и представен комплекс от направления за корекционна
работа, позволяващ прилагането на системен подход към съществуващите проблеми. Акцент е
поставен върху следните направления:
-обучение на агресивното дете за създаване навици за контрол и управление на
собствения гняв;
-обучение на детето да отреагира (изразява) собствения гняв в различни негативни
ситуации и да прилага приемливи способи за справяне;
-обучение на детето за усвояване конструктивни поведенчески реакции и снижаване
деструктивните елементи на поведение;
-намаляване нивото на личностна тревожност;
-формиране на способност за осъзнаване на собствените емоции и чувства и тези на
другите хора, развитие на емпатия;
-развитие на позитивна самооценка.
Отделените направления съдържат набор от психологически прийоми, методи,
упражнения и техники, които позволяват на практическите психолози да се справят в тяхната
достатъчно сложна работа с агресивни деца. Упражненията са представени в „процесуално-
стъпков“ стил, което позволява не само да се отговори на въпроса „Какво да се прави?“ с
агресивното дете, но и „Как това да се реализира?“ Практическите упражнения, разгледани
във втората част съдържат някои психотерапевтични прийоми: арт-терапия, телесно-
ориентирана терапия (релаксационни техники), гещалт-терапия, поведенческа терапия,
визуални техники.

3 / 101
 Третата част е посветена на работата на психолога с родителите на агресивните деца и
с учителите. Разгледани са факторите на възпитание и стил на общуване с възрастните, които
способстват агресивното поведение при децата. Подробно са описани обучаващи прийоми за
конструктивно общуване на децата.

Част 1. ДЕТСКАТА АГРЕСИВНОСТ И ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕЙНОТО

ВЪЗНИКВАНЕ.
1.1 Социокултурни аспекти на детската агресивност.
Децата черпят знания за моделите на поведение от три източника:
Първо – това е семейството, което може едновременно да демонстрира агресивно
поведение и да осигури неговото закрепване.
Второ – агресията се обучава при взаимодействие с връстниците, като най-често
нейните преимущества се разбират („Аз съм най-силен – за мен е разрешено всичко!“) по
време на игрите. Изследвания показват, че деца, посещавали редовно детска градина са по-
агресивни, отколкото деца, които са посещавали регулярно или въобще не са посещавали
(Р.Берон, 1997г.).
Трето – децата се учат на агресивни реакции не само от реални примери, но и от
символични. В днешно време практически не предизвиква в никой съмнение факта, че сцените
на насилие, демонстрирани от екраните, способстват за повишаване нивото на агресивност на
зрителя и на първо място на децата.
В своята книга „Откажете се от привикването към телевизора“ Дж. А. Вилкон пише, че
всеки час телевизионно време, на екрана се извършват 9 акта на насилие, а при детските
анимационни филми до 21 акта. „Към 14-тата година типичното американско дете е вече
свидетел на 11000 убийства“. По мнение на автора, телевизията на свой ред извършва насилие
над детето, като го учи на агресивно поведение. „Когато в щата Кънектикът се е провеждала
кампанията „Изключете телевизора“, учителите в училищата са установили, че постепенно
при децата са намалели случаите на блъскане и ритане. Те с по-голямо желание търсели
алтернативи за разрешаване на проблемите си в случаите на разногласие и не конфликтували
така както преди (Дж.Елиум, Д.Елиум, 1995).

1.2.Агресия и агресивност.
Ерик Фром счита, че съществува два вида агресия – „доброкачествена“ и
„злокачествена“. Първата се проявява в моменти на опасност и носи защитен характер. Когато
опасността изчезне, затихва и тази форма на агресия. „Злокачествената“ агресия представлява

4 / 101
себе си с деструктивност и жестокост; тя е спонтанна и е свързана със структурата на
личността. В тази връзка много автори разделят понятията „агресия“ и „агресивност“,
определяйки „агресивността“ като свойство на личността.
Американските психолози, работещи с деца са въвели следните диагностични
критерии, при наличие на които може да се говори за наличие на това свойство при детето в
една или друга степен.

1.2.1. Диагностични критерии на агресивност при деца в предучилищна и младша

училищна възраст.
1.Често (по-често в сравнение поведението на другите деца в обкръжението му) губи
контрол над себе си.
2.Често спори, ругае, обижда деца и възрастни.
3.Дразни нарочно възрастните, отказва да изпълнява техни съвети (правила).
4.Често обвинява другите за своето „неправилно“ поведение и грешки.
5.Завистлив и мнителен.
6.Често се сърди и прибягва към конфликти.
При дете, при което в продължение на 6 и повече месеци едновременно и устойчиво се
проявяват поне 4 от критериите, може да се говори, че притежава агресивност като качество
на личността и тези деца могат да бъдат наречени агресивни.

1.2.2. Диагностични критерии на агресивност при деца в средна училищна възраст

и подрастващи.
1.Заплашват други хора (вербално, с поглед, с жест и поза).
2.Инициират физически сблъсъци.
3.Използват в сблъсъците предмети, които могат да наранят.
4.Физически жестоки по отношение на хора и животни (непременно причиняват болка).
5.Извършват кражби по отношение хора, които не харесват.
6.Умишлено увреждат имущество.
7.Шантажират, заплашват, изнудват.
8.Отсъстват от дома си през нощта без разрешение на родителите си.
9.Бягат от дома си.
10.Не посещават училище, бягат от часове или биват отстранени от училище.
В дадената възрастова категория качество агресивност притежават деца, при които в
течение на 6 и повече месеца едновременно са се проявявали минимум 3 критерия.

5 / 101
 Методите и техниките, които ще бъдат подробно описани в практическото ръководство
на първо място са насочени към деца, притежаващи качеството „агресивност“, но те работят
много добре и при деца, които все още не притежават това качество, но се опитват да „усвоят“
силови модели на поведение.
Преди да пристъпим към описание на корекционната работа, е необходимо да се
установят характерологичните особености на самите агресивни деца, а също така и на техните
семейства, тъй като тези особености дават ключа за определяне направленията, в които е
необходимо да се развива корекционната работа. Без системно разглеждане проблемите за
агресивността, отчитайки всички особености на агресивните деца, успехът на корекционната
работа ще бъде винаги относителен и неустойчив.
Американският психолог М. Алворд (1998) отделя набор характерологични особености
на агресивното дете, които обозначава като вътрешни противоречия, проблемни зони и
вътрешни конфликти. Установяването на характерологичните особености е особено важно,
тъй като именно тези особености на агресивните деца се явяват предмет на корекционната
работа.

1.2.3. Характерологични особености на агресивните деца.

1.Възприемат голям кръг ситуации като опасни, застрашаващи ги и враждебни по
отношение на тях.
2.Свръхчувствителни са към негативно отношение към себе си.
3.Имат базова нагласа, че другите ги възприемат негативно.
4.Не оценяват собствената си агресия като агресивно поведение.
5.Винаги обвиняват обкръжението за собственото си деструктивно поведение.
6.При умишлена агресия (нападение, унищожаване на имущество и др.) нямат чувство
за вина или тя се проявява много слабо.
7.Не поемат отговорност за своите постъпки.
8.Имат ограничен набор от реакции при проблемни ситуации.
9.В отношенията си проявяват ниско ниво на емпатия.
10.Слаб емоционален контрол.
11.Слабо оценяват своите емоции, освен гнева си.
12.Страхуват се от непредсказуемото поведение на родителите си.
13.Имат неврологични недостатъци: неустойчиво внимание; разсеяност; слаба
оперативна памет; нетрайно запомняне.

6 / 101
 14.Не умеят да прогнозират последиците от своите действия (емоционално блокират
при проблемни ситуации).
15.Имат положително отношение към агресията, тъй като чрез нея получават чувство за
собствена значимост и сила (власт).
Нашият опит при работа с агресивни деца в детските градини и училищата позволява
да бъдат изведени още три важни характерологични особености:
1.Имат високо ниво на личностна тревожност (базова).
2.Имат неадекватна самооценка, често ниска.
3.Чувстват се отхвърлени.
Описаният по-горе анализ на характерологичните особености на агресивните деца
позволява да се отделят основните направления на корекционна работа, а също така да й се
придаде целенасочен и цялостен характер. Основните направления за корекция на агресивното
поведение ще бъдат подробно разгледани по-късно (виж схема 1).
С цел повишаване ефективността на работата с агресивните деца е необходимо също да
се анализира ролята на семейството при формирането на агресивно поведение на детето, а
също така и особеностите на самите семейства с агресивни деца.

1.3.Роля на семейството при формиране модели на агресивно поведение на децата.

1.3.1.Фактори, способстващи за развитие на детска агресивност в семейството.
Тъй като именно в семейството възниква и се извършва първичната социализация, е
необходимо подробно да бъдат установени факторите, формиращи моделите на агресивно
поведение в самото семейство.
Важно значение за установяване и развитие на агресивно поведение при детето има
семейството и характера на взаимоотношения в него. Р.Бейрон и Д. Ричардсън (1997)
извеждат следните фактори:
-реакции на родителите към поведението на детето, което те не одобряват;
-характер на отношенията между родителите и децата като цяло;
-ниво на семейна хармония и дисхармония;
-характер на взаимоотношенията с братя и сестри.
Важен е и факторът пълно или непълно семейство. Например, Р.Бейрон и Д. Ричардсън
(1997) съобщават, че за хора, които изтърпяват наказания за политически убийства или
покушения е характерно, че произхождат от разбити семейства, в които на детето не е
отделяно нужното внимание. За тях са характерни още: лоши отношения с единия или с
двамата родители; родителите са възприемали децата си като негодни и неуспешни; децата са

7 / 101
усещали безразличието на родителите към собствените им чувства; налично е отсъствие на
необходимата поддръжка и заинтересованост към живота на детето.
При наличието на тези взаимоотношения е много вероятно децата:
-да бъдат въвлечени в престъпна дейност;
-да се съпротивяват и противопоставят на други хора;
-да се държат агресивно по отношение на своите родители (Р. Берон, Д. Ричардсън,
1997).
Експеримент на Джонсън (1997) показва специфична зависимост между отговорността
на родителите и агресивността на децата. Изследователите наблюдавали как общуват със
своите майки и техни връстници, група деца на възраст 15, 21 и 39 месеца. Сред множеството
параметри са били измервани времето, през което майките са взимали детето на ръце и
взаимодействието с другите деца (например: удари, докосвания, стремеж да отнеме някакъв
предмет, ухапвания). Децата, чийто майки не бързали да реагират на сигналите на техните
деца се държали по-агресивно, в сравнение децата на майките, които реагирали бързо на
техния плач или молба за контакт.
Съгласно теорията за привързаността, малките деца се различават по степен на усещане
за безопасност в своите взаимоотношения с майката (Perry et al, 1990; Sroufe, 1993). За
формирането на надеждна привързаност на детето е необходимо надеждно, устойчиво и
отзивчиво отношение от страна на майката. Тези деца са склонни да се доверяват на другите
хора и имат адекватно развитие на социалните навици. За „ненадеждно привързаните деца“ са
характерни несговорчивост, съпротива срещу контрол, импулсивност, емоционална
избухливост и прояви на физическа агресия, при това не винаги дадените прояви на нападение
са самоцел, а решават задачи за самоотбрана – от мнима до реална заплаха.
Установен е интересен факт, свързан с агресивното поведение на детето в зависимост
от характера на взаимодействие в семейството между братята и сестрите. При изучаване
последиците от родителската намеса при сблъсъци между децата в семейството, Фелсън
(Felson, 1983) е установил, че децата, проявяват по-голяма физическа или вербална агресия
против единствен брат или сестра, отколкото спрямо всички останали деца, с които те
общуват.
Установено е, че съществува силна корелация между изразеността на агресивните
отношения между децата в едно семейство и усвоените силови модели на поведение, и
наказание за конфликти от страна на родителите. Фелсън доказва, че децата се държат рядко
агресивно, ако родителите не наказват за сблъсъците и конфликтите никого от децата в
семейството и много по-често проявяват агресия, ако родителите наказват основно по-

8 / 101
големите деца. По мнение на автора, без родителската намеса (наказания) агресивните
взаимоотношения между децата са редки по причина на неравенство на силите, обусловени от
разликата във възрастта.
Изучаването на зависимостите между агресивното поведение на децата и характера на
наказанията от една страна и контрола върху поведението, налаган от родителите показва, че
жестоките наказания са свързани с високо ниво на агресивност при децата (малолетните
престъпници произхождат от семейства, при които физическата жестокост върви ръка за ръка
с безразличието към чувствата на децата), а минималния контрол и наблюдение на детето
корелират с високо ниво на асоциалност (Р. Берон, Д. Ричардсън, 1997). Често тези два типа
възпитание (извънредната строгост на наказанията и отсъствието на контрол: „емоционално
отхвърляне“ и „хиперпротекция“ се срещат в едно семейство. При първия тип в основата е
проследена линията на бащата, а при втория – майката.
Изследванията върху влиянието на възпитанието и семейните отношения върху
възникването на агресивно поведение при децата показват, че съществува „пряка
взаимовръзка между от една страна наказанията, порицанията, отсъствието на
поощрения и родителските нагласи за не приемане на детето като цяло, от друга“ (А.
Бандура, 1998).
В трансакционния анализ на Е.Бърн, а също и при М. Гулдинг/Р. Гулдинг се посочва, че
подобни възпитателни методи на въздействие спрямо детето, свързани с родителските
предписания: „не са живи“ (М. Гулдинг, Р. Кулдинг, 1998).
При работата на психолози с агресивни деца, последните често признават, че се
чувстват ненужни на своите родители и че родителите, особено бащите не ги обичат и често
унижават.
Създава се впечатлението, че прибягвайки към агресивно поведение, децата просто се
борят за своето психическо оцеляване, а с нарастване на противообществените прояви в
поведението те отмъщават за това на целия свят (на своите родители и на първо място на
своите бащи) за това, че бащата не ги е приел, не ги е обичал, не се е грижел, не е разбрал
техния вътрешен свят, тъй като в своя жизнен път те по-скоро се сблъскват с присъди,
отколкото с разбиране и участие.
Агресията е способ за изразяване на гнева и протеста, а както е известно, гневът е
вторично чувство. В неговата основа стоят болката, унижението, обидата, страхът, които на
свой ред възникват в резултат на неудовлетворени „базисни, фундаментални човешки
потребности в любовта и потребността от другите“ (Ю.Б. Хипенрайтер, 1998).

9 / 101
 Агресивното поведение на децата е своеобразен сигнал SOS, вик за помощ, за внимание
към своя вътрешен свят, в който са натрупани твърде много разрушителни емоции, с които
детето не е в състояние да се справи самостоятелно.

1.3.2. Особености на семействата на агресивните деца.

1.В семейството на агресивните деца е разрушена емоционалната привързаност между
родителите и децата, особено между бащите и синовете. Родителите изпитват по-скоро
враждебни чувства един към друг и не споделят ценности и интереси си.
2.Бащите често сами демонстрират агресивни модели на поведение, а също от малки
поощряват поведение на своите деца с агресивни тенденции.
3.Майките на агресивните деца не са взискателни към тях и често са равнодушни по
отношение на техните социални успехи. Децата нямат ясни отговорности и задължения,
свързани с дома.
4.При родителите на агресивните деца моделите на възпитание и собствено поведение
често си противоречат едно с друго и към детето се отправят взаимно изключващи се
послания и изисквания. Като правило се комбинират много твърд баща и пропусклива
(небрежна, повърхностна) майка. В резултат в детето се формира модел на предизвикателно
опозиционно поведение, което се пренася върху обкръжаващия го свят.
5.Основните възпитателни средства, към които винаги прибягват родителите на
агресивните деца са:
-физически наказания;
-заплахи;
-лишаване от привилегии;
-въвеждане на ограничения и отсъствие на поощрения;
-честа изолация от другите деца;
-съзнателно лишаване от любов и грижа в случаите на прегрешение.
При това самите родители никога не изпитват чувство за вина при използването на
едно или друго наказание.
6.Родителите на агресивните деца не се опитват да разберат причините за
деструктивното поведение на своите деца, те остават равнодушни и към техния емоционален
живот.

10 / 101
 Част 2 ПСИХОЛОГИЧЕСКА КОРЕКЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ
2.1. Основни направления за корекционна работа.
За да бъдат резултатите от работата с агресивното дете устойчиви, е необходимо
корекцията да не е с епизодичен характер, а със системен, комплексен характер, осигуряваща
преработка на всяка характерологична особеност на детето. В противен случай ефектът от
корекционната работа ще бъде неустойчив.
Опирайки се на практическия опит при работа с агресивни деца и анализирайки
характерологичните особености на тези деца, а също и на техните семейства, авторът е извел 6
ключови блока – 6 ключови направления, в рамките на които е необходимо да се изгражда
корекционната работа (виж. схема №1). Всеки блок е насочен към корекция на конкретна
характерологична черта или особеност на даденото дете и съдържа набор от съответстващи
психологически прийоми и техники, позволяващи коригиране на дадената особеност. В
отделни 7 блока е отделена работата с родителите и педагозите, насочена към снемане на
провокиращите фактори за агресивно поведение на детето.
Да разгледаме подробно основните направления на работа, които са представени в
схема №1, а също методите и техниките за корекционно въздействие (виж. схема №1).
Последователността на блоковете отразяващи основните направления за работа с
агресивното дете са показани в таблица №1 и те са представени произволно, като не се
изисква задължително следване на тази последователност. Важно е работата с агресивното
дете да започне с етап за отреагиране на гнева, за да може да се осигури свобода за истински
скритите преживявания (обида, разочарование, болка). Дете, което не е преминало през този
стадий, ще се съпротивява в по-нататъшната работа и много скоро ще загуби доверие в
психолога. Едва след този етап може да се подходи към корекционна работа за овладяване
способи за контрол на своя гняв и поведенческа терапия, а също и за развитие на адекватна
самооценка.
Необходимо е още веднъж да се отбележи, че работата с агресивното дете трябва да
носи комплексен, системен характер, съчетавайки в себе си елементи на способи и
упражнения от различни направления на корекционната работа и не трябва да бъде
епизодична. Работата с агресивното дете в рамките на дадено направление може да се
изгражда както в индивидуален порядък (често на стадия на отреагиране на гнева и на всички
проблемни ситуации като цяло), така и в група. При работа в група е най-добре броят на
участниците да не е по-голям от 5-6 деца, а при подрастващите – до 10.

11 / 101
12 / 101
Таблица 1
Характерологични особености
на детето
1. Високо ниво на личностна тревожност..
Свръхчувствителност към негативно отношение
към себе си. Възприема по-голям брой ситуации
като заплашителни.
2. Слабо осъзнаване на собствения
емоционален свят. Ниско ниво на емпатия.
3. Неадекватна (често ниска) самооценка.
Базова нагласа за негативно възприемане на
себе си от страна на обкръжението.
Направления за корекционна
работа
Снижаване нивото на личностна тревожност.
Формиране на способност за разбиране и
осъзнаване на собствените емоции, а също
чувствителност към другите хора, развитие на
емпатия.
Развитие на позитивна самооценка.
Методи и техники за
терапевтично въздействие
1) релаксационни техники: дълбоко дишане; визуализация на образи;
мускулна релаксация; свободно движение с музика.
2) работа със страховете.
3) ролеви игри.
1) работа с фотографии, отразяващи различни емоционални състояния.
2) измисляне на истории, разкриващи причините за емоционалното
състояние (желателно е да се разкрият няколко причини).
3) рисуване; колажи на емоциите.
4) пластично моделиране на емоциите.
5) работа с емоциите чрез сензорните канали.
6) изобразяване на различни предмети и явления от природата,
измисляне на разкази за лица, предмети и явления.
7) разиграване на сцени (етюди), отразяващи различни емоционални
състояния.
8) методика незавършени изречения "Аз съм тъжен когато …", "Аз
съм гневен когато вкъщи …" и др.
9) ролеви игри, отразяващи проблемната ситуация, в които
"агресорът" играе ролята на жертвата.
1) упражнения, насочени към позитивно възприемане на "Аз-образа",
активизиране на самосъзнанието, актуализация на "Аз-състоянието".
2) разработване система от поощрения и награди за постигнати успехи
("Албум на успехите"; медали, аплодисменти и пр.)
3) включване на детето в работа (по интереси) в различни секции,
студии, кръжоци, клубове и пр.
1) изразяване на гнева по безопасни начини във външен план
(канализиране на агресията).
13 / 101

4. Емоционална фиксация към ситуацията,
която се случва в момента. Неумение да
предвижда последиците от собствените
си действия.
5. Слаб контрол над своите емоции.
Корекционна работа, насочена към обучение 4) рисуване на гнева, а също скулптура на гнева с пластилин или
на детето да отреагира своя гняв, посредством глина; обсъждане (ако детето желае) в какви ситуации изпитва точно
приемливи способи, а също така и
отреагиране на ситуацията като цяло.
Корекционна работа, насочена към обучение
на детето за управление на гнева.
2) пластично изразяване на гнева, чрез движения, поза, мимика.
3) многократно повече от 100 пъти повторение на деструктивното
действие, чрез безопасни за себе си и обкръжението способи.
този гняв.
5) "писма на гнева".
6) "галерия от негативни портрети".
7) използване прийоми от арт-терапията; гещалт-терапията;
емоционално-образната терапия с цел най-пълно отреагиране на
чувствата и тяхната позитивна трансформация.
1) релаксационни техники - мускулна релаксация + дълбоко дишане +
визуализация на ситуацията.
2) превод на деструктивните действия във вербален план ("Спри и
помисли какво би искал да направиш")
3) Извеждане на правила: "Брой до 10 преди да предприемеш
действие".
4) ролева игра, включваща провокиращи ситуации за развитие навици
за контрол.
5) съчинение-разказ с имената на своя гняв с последващо отразяване
на тези чувства в движение.
6) осъзнаване на своя гняв чрез сензорните канали ("Какъв е твоя
гняв?" - цвят, звук, вкус, усещане.
7) осъзнаване на гнева чрез телесни усещания (свиване на мускулите;
упражнения с шията, ръцете, гърдите, стомаха, които могат да
предизвикат болка).
1) работа с картини, отразяващи проблемни ситуации (създаване
различни варианти на разкази по картинки); проективни методики.
2) разиграване на сцени, отразяващи различни конфликтни ситуации.
3) използване на игри, включващи елементи на съперничество.
14 / 101

6. Ограничен набор поведенчески реакции
спрямо проблемни ситуации, демонстриране
деструктивно поведение.
преодоляване деструктивните елементи в
7. Работа с родителите и педагозите.
снижаване ролята на провокиращите фактори при общуването; "Аз-послания“ вместо "Ти-съобщения"; изключване
Поведенческа терапия, насочена към
разширяване спектъра от поведенчески
реакции при проблемни ситуации и
поведението.
Консултативна и корекционна работа с
родителите и учителите, насочена към
за агресивно поведение при децата.
4) използване на игри, насочени към сътрудничество.
5) разбор заедно с детето за последиците от различни конфликтни
ситуации, избор на позитивни подходи и закрепването им чрез ролеви
игри.
6) въвеждане в занятията определени правила на поведение и
привилегии в случай на тяхното спазване (награди, призове, медали,
аплодисменти и др.).
7) водене от детето на дневник на електронен носител (напр. таблет) за
целите на самонаблюдението и контрол на поведението.
8) водене на карта на поведението от детето съвместно с учителя
родителите, съдържаща лични правила на поведение (напр. "Винаги
дръж ръцете до себе си!", "Говори уважително на по-възрастните!") с
използване на награди и поощрения в случай на придържане към тези
правила.
9) включване на детето в спортни екипни игри (канализиране на
агресията, взаимодействие с колектива, съблюдаване на определени
правила).
1) информиране на педагозите и родителите за емоционалните
състояния, възникващи при общуване с агресивни деца и
индивидуално-психологическите особености на агресивното дете.
2) обучение за разпознаване на собствените негативни емоционални
състояния, възникващи при общуване с агресивни деца, а също и с
начините за регулиране на психичното равновесие.
3) обучение и формиране навици в учителите и родителите за
"ненасилствено' общуване - "активно слушане"; недопускане оценки
на заплахите и заповедите с повелителен тон.
4) отработване на навици за позитивно взаимодействие с агресивните
деца чрез ролеви игри.
5) помощ на семейството за разработване на единни и съгласувани
изисквания и правила за възпитание.
6) отказ от наказанията като основен метод за възпитание и преход
към методите убеждение и поощрение.
7) включване на детето в различни форми (по интереси) на
извънучебна дейност (клубове, кръжоци, отбори и др.).
15 / 101
 Количеството занятия трябва да бъдат не по-малко от 1-2 на седмица.
Продължителността на занятията с деца в предучилищна възраст – не повече от 40 мин., а в
младша училищна възраст – не повече от 60 минути. Корекционните занятия с подрастващи
могат да бъдат с продължителност 1-1,5 часа.

2.2.Принципи на корекционна работа.

Агресивните деца са от категорията деца, които най-често са осъждани и отхвърляни от
възрастните. Неразбирането и незнанието са причина агресивното поведение да води до това,
че агресивните деца да предизвикват във възрастните открита неприязън като цяло.
Взаимодействието с възрастните, готови да го разберат и приемат, дава на агресивното
дете безценен опит (възможно той да е първия в неговия живот) за това, че възрастните са
различни, а светът не е толкова лош, което може да окаже положително влияние върху
базовото доверие на детето към хората и света като цяло.
При работата с агресивни деца е важно психологът да се отнася с уважение към
вътрешните им проблеми. За агресивните деца е необходимо да получат положително
внимание от страна на възрастните към техния вътрешен свят, в който са се натрупали много
разрушителни емоции и с които те самостоятелно не са в състояние да се справят. За
агресивното поведение като правило много допринасят болката, разочарованието и
отхвърлянето. Агресията е реакция на „неудовлетворени базисни психологически
потребности от любов, уважение, приемане и нуждата от другите (Хипенрайтер, 1997г.).
Без положително внимание и приемане личността на детето от страна на психолога,
цялата корекционна работа ще бъде обречена на неуспех, тъй като детето скоро ще загуби
доверие към него и ще оказва съпротива при по-нататъшната работа.
В същото време в процеса на корекционната дейност с агресивното дете, психологът не
трябва да играе ролята на „добрата леля“ или „добрият чичко“, тъй като за тези деца е
необходимо конструктивна, действена помощ при отреагиране на травмиращите ситуации, а
също и преработване на навиците за саморегулация и контрол.
Психологът трябва да заема безоценъчна позиция: да не дава оценки от типа „не трябва
така да се говори“, „не трябва така да постъпваш“, „как си могъл да кажеш/направиш това“ и
пр., тъй като подобни забележки не способстват укрепване контакта с детето.
С цел провеждане на успешна корекция, могат да бъдат изведени следните принципи
върху които се изгражда взаимодействието между психолога и детето в хода на съвместната
работа:
-контакт с детето; уважително отношение към личността на детето;

16 / 101
 -положително внимание към вътрешния свят на детето;
-безоценъчно възприятие към личността на детето и приемането му в цялост;
-сътрудничество с детето – оказване на конструктивна помощ, отреагиране на
проблемните ситуации и формиране на навици за саморегулация и контрол.

2.3.Корекционна работа, насочена към обучение на детето в приемане способи за

изразяване на гнева, а също и отреагиране на негативни ситуации като цяло. Методи,
техники и упражнения.
В.Оклендер отделя 4 стадия за отреагиране на гнева (В.Оклендер, 1997).
Първи стадий – „предоставяне на децата на практически приемливи методи за
изразяване на гнева по безопасен начин във външен план“.
Втори стадий – „помощ на децата за достигане реално възприятие на чувството за гняв
и подпомагане за емоционално отреагиране на този гняв (и ситуацията като цяло) „тук и сега“.
В този случай е добре да бъде нарисуван гневът със цветове или да бъде моделиран с
пластилин – зрително обозначаване на своя гняв. Много често при децата образът на техния
гняв се отъждествява с насилника, с тези обекти, към които непосредствено е адресиран
гневът.
Трети стадий – „предоставяне на възможност за пряк вербален контакт с чувството за
гняв: „нека да кажат всичко, което им е нужно да кажат и за когото трябва“ (В.Оклендер,
1997). Обикновено след подобна вербална експлозия (понякога те крещят и плачат) настъпва
трансформация в зрителния образ на гнева в позитивна посока; децата стават по-спокойни и
открити в по-нататъшната работа.
Четвърти стадий – „обсъждане с децата какво ги кара да се гневят, в какви ситуации
най-често се случва това, как самите те разбират това и как се държат по това време“
(В.Оклендер, 1997). Важно е детето да се научи да осъзнава и разбира своя гняв и
впоследствие да се научи да оценява ситуациите, за да може да направи избор между
откритата (асоциална) проява на гнева и проява във форма, която е приемлива в
социално отношение.
Задачата на психолога в стадия на отреагиране на гнева се състои в оказване
помощ на детето в посока освобождаване на неговите истински преживявания (болка,
обида), които често се крият зад външното проявление на гнева. Освен това е
необходима помощ за да може детето да промени възприятието си към ситуацията в
нейната цялост – от травмираща и негативна към изцяло позитивна.

17 / 101
 Пример:
Миша (името е променено) на 8г. – един от добрите в училище ученици, в което аз
работех. Миша се отличаваше с неуравновесеност, раздразнителност, повишена
агресивност. Родителите на Миша бяха разведени, но бащата два пъти седмично
посещаваше детето (в семейството има още един по-малък брат) с цел възпитанието им.
„Възпитанието“ беше основен елемент в живота на Миша. Бащата се интересуваше
единствено от учебната дейност, която спонсорираше. В случай на получена тройка (което
се случваше не толкова често – Миша не беше лош ученик, по-рано закупените играчки се
отнемаха и се провеждаше „възпитание“ с колан. Майката се страхуваше да се застъпи за
сина си: тогава бащата „изпадаше в ярост“ и всички вкъщи бяха виновни, но най-вече тя.
Цялата тази информация беше получена в хода на корекционната работа. В този ден
Миша се беше борил с деца от неговия и паралелния клас, отказал да влезе в час, скъсал
бележника си, ритнал гардероба с крака си. Когато пристигнах, учителката буквално се
втурна към мен с молба „да направя нещо“.
Като начало аз предложих на Миша да изрази (покаже) всичко което чувства,
използвайки пластилин и лист хартия. (Парченцата пластилин изискват сила за да бъдат
моделирани върху хартия и прекрасно канализират агресията, освен това се получава много
интересен колаж). Миша взе първо черен, после кафяв, а след това червен пластилин и
започна яростно да го разтрива върху листа. Натискайки пластилина, първоначално той
започна да крещи: „Ненавиждам те!“, „Ще видите всички!“, „Не искам да те виждам!“,
„Ако още веднъж ми викнеш и ми крещиш, аз ще избягам!“, „Ако още ще веднъж ме удариш,
ще те убия!“. След това той започна да плаче, но не прекратяваше работата си.
Пластилинът върху хартията започна да придобива форма на космически кораб с остри
крила. Аз попитах Миша: „Какво е това?“. Миша отговори, че това е неговия баща, който
лети в космически кораб и още, че той е много зъл.
В долната половина на листа, Миша започна нова композиция с бял пластилин. „А
това съм аз с ракета. Аз имам много силна ракета. Сега ще бомбардирам този кораб така,
че от него нищо няма да остане“. Към ракетата бяха прикрепени множество оръжия и
Миша започна интензивен обстрел на кораба. Миша престана да плаче, видимо се успокои и
каза: „Добре, той е разстрелян, той вече разбра всичко и повече няма да ме бие“. След това
той направи малък мъж от бял пластилин, залепи го на върха на бащиния кораб и каза:
„Сега татко е добър“, дълбоко въздъхна и попита, може ли да отиде при децата (в това
време започна междучасието, чу се училищен звънец). Освободих Миша, съпровождайки го до
вратата. Излизайки в коридора той видя момчетата от своя клас, с които се беше борил

18 / 101
малко преди това. Той радостно побягна към тях и без да говори ги прегърна, а те
отговориха със същото.
След срещата аз позвъних на бащата и го помолих за среща. В коректна форма
обясних на таткото какво се случва с неговото дете. За времето, през което работех в
училището, бащата повече не упражни физически наказания спрямо Миша. Надявам се, че
така е продължило и после.

Упражнения за обучение на детето в приемливи способи за разреждане на гнева и

агресивността, а също и отреагиране на негативни ситуации като цяло.
В първия стадий на отреагиране на гнева най-ефективни и широко използвани от
психолозите при работа с деца се явяват следните методи и способи:
1.мачкане и късане на хартия.
2.нанасяне на удари по възглавница, топка, боксова круша.
3.тропане с крака.
4.силен вик (използва се подходящ съд гърне, кофа, тръба).
5.мачкане с крака на пластмасова бутилка (например, 5-10 литрова от минерална вода).
6.писане на лист на всички думи, които детето иска да каже, след което хартията мачка
и накъсва на парчета.
7.мачкане на пластилин върху хартия или картон.
8.стрелба с воден пистолет, игра на батут, надуване и пукане на найлонови торбички (в
домашни условия).
За да бъде корекционната работа по отреагиране на гнева ефективна и успешна, не е
достатъчно да бъдат използвани само тези методи. Необходимо е да се помогне на детето да
отреагира негативната ситуация като цяло и да се избави от целия комплекс травмиращи
преживявания.
Следващите упражнения, развити подробно и постъпково дават възможност работата
на психолога да се изпълни с конкретно съдържание; включване на някои психотерапевтични
прийоми (арт-терапия, телесно-ориентирана терапия, гещалт-терапия, работа с образи, НЛП) и
позволява да се отговори не само на въпроса „Какво да се прави?“, но и „Как да се направи?“.

19 / 101
 Упражнение 1 ПЛАСТИЧНО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ГНЕВА, ОТРЕАГИРАНЕ НА
ГНЕВА ЧРЕЗ ДВИЖЕНИЕ (може да се изпълни групово и индивидуално)
1.Помолете детето да стане и да заеме произволна поза (или да седне). След това го
помолете да помисли за такава ситуация (или човек), която предизвиква в него най-силно
чувство на гняв.
2.Помолете го да се съсредоточи върху своите усещания и да обърне внимание в кои
части на тялото ги усеща най-силно.
3.След това го помолете да стане (ако е било седнало) и да започне да извършва
движения по такъв начин, че максимално да даде воля и да изрази чувствата си (негативните
си усещания), които изпитва. При това, подбудителният импулс за движенията трябва да
произлиза от онази част на тялото, където негативните чувства (усещания) са били най-силни.
При това не е нужно да контролира движенията си, важно е да изрази чувствата си.
4.Обсъдете упражнението:
-леко ли му е било по време на изпълнението;
-в кое е срещнало затруднение;
-какво е почувствало по време на изпълнението на упражнението;
-променило ли се е състоянието му след изпълнението на упражнението.

Упражнение 2 РИСУВАНЕ НА СОБСТВЕНИЯ ГНЯВ (моделиране с пластилин

или глина – изпълнява се индивидуално).
За изпълнение на упражнението са необходими лист хартия за рисуване, цветни
моливи, флумастери (пластилин, глина).
1.Помолете детето да помисли за такава ситуация (човек), която предизвиква в него
чувство на гняв, агресия.
2.Помолете детето да забележи в кои части на тялото то усеща най-силно своя гняв.
Обсъдете това с детето.
3.Когато детето започне да разказва за своите усещания, попитайте го: „На какво
прилича твоя гняв?“, „Можеш ли да го изобразиш във вид на рисунка или да го моделираш
във фигурка с пластилин?“
Обикновено децата с желание откликват на рисунката. Често чувството на гняв се
асоциира с огнена лава, избухнал вулкан, черен ураган, дракон, разярен тигър, пантера или с
конкретния агресор, който е предизвикал най-силни негативни чувства.
4.Важно е да се обсъди с детето рисунката, проявявайки към него искрен интерес и да
се отбележи:

20 / 101
 -какво е нарисувал;
-какво е чувствало детето когато е рисувало своя гняв;
-може ли да поговори от името на рисунката (за откриване скрити мотиви и
преживявания).
-променило ли се е неговото състояние, когато напълно е довършило рисунката (виж
рис. № 1).
5.По-нататък може да попитате, какво иска да направи с тази рисунка.
Някои деца крият рисунката, други плачат или я захвърлят – всяко постъпва различно,
но повечето от тях отбелязват, че „тяхната рисунка сякаш е станала друга“ (като правило се
променят цветовете, размера, а понякога и самото съдържание в позитивна посока (виж. рис.
№ 1а). В този случай е добре да се помоли детето, да изобрази новия променен вариант (виж.
рис. № 1а) и да се направи ново обсъждане (например, огънят от рис. № 1 се е превърнал в
цвете):
-какво чувствало, когато е рисувало втория път;
-да се попита би ли желало да говори от името на новата рисунка;
-какво се е променило в неговото състояние сега.
6.Често в хода на рисуването (моделирането) на своя гняв (ярост, агресия), детето
прави изказвания (коментари) за всичко, което то мисли по повод всяка ситуация и всеки
агресор. Не е нужно да се прекъсва, защото колкото по-пълно детето се изрази, толкова повече
това ще способства за промяна на образа в позитивна посока, а следователно, позитивно ще се
промени състоянието му като цяло (И. Фурманов, 1997).

Пример:
Альоша, 10 години:
„Този огън е смесен с тъмнината. Когато аз се ядосам, той става голям. Искам да го
залея с вода и водата да бъде много-много. Тогава пламъкът и тъмнината ще изчезнат и вместо
тях ще порасне красиво цвете.“

21 / 101
 Разказ от името на изображението (рисунката):
„Това цвете е добро. То расте на вълшебна поляна. Всеки който го докосне, става
добър. Това цвете иска да бъде обичано и да бъде поливано (неудовлетворена потребност)

22 / 101
 Упражнение 3 ГАЛЕРИЯ НЕГАТИВНИ ПОРТРЕТИ (за деца на 9-12г. – групово и
индивидуално).
Упражнение № 3а:
1.Помолете детето да седне удобно, да се отпусне, да вдиша/издиша дълбоко 3-4 пъти и
да затвори очи. След това помолете да си представи, че е попаднало в малка галерия
(изложба): „В нея са поставени фотографии (или рисунки) с лица на хора, на които детето е
разгневено, които предизвикват в него злоба – хора, които са постъпили с него несправедливо.
2.Разходи се сега в тази изложба, разгледай портретите и обърни внимание как
изглеждат (цвят, размер, изражение на лицата, разстояние (отдалеченост). Избери един от тези
портрети и се съсредоточи върху него. Какви чувства предизвикват в теб портрета на този
човек?
3.Сега изрази мислено тези свои чувства, адресирайки ги към портрета. Не сдържай
чувствата си, а кажи всичко което ти се иска, не се срамувай от това, което ще кажеш. А сега
си представи, че можеш да направиш с портрета всичко което пожелаеш. Как се чувстваш
сега? Направи дълбоки вдишвания/издишвания 3-4 пъти.
Следва обсъждане на упражнението с детето:
-какво ти беше лесно и какво трудно в това упражнение;
-какво ти хареса и какво – не;
-как се промени състоянието ти в процеса на изпълнение на упражнението;
-с какво се различават чувствата ти в началото и в края на упражнението.

Упражнение № 3б :
1.Помолете детето (подрастващия) да седне удобно, да се отпусне, да направи дълбоко
дишане 3-4 пъти и да затвори очи. След това изпълнете инструкцията от упражнение № 3а
(посещение в галерия/изложба). След това, когато детето направи избор на определен портрет
(обикновено най-актуалния за него), помолете да си представи, че човекът изобразен на
портрета прави (казва) такива неща, от които детето се дразни, страхува, гневи (възможно е да
се представи реална ситуация). След това поискайте детето да си представи, че говори на този
човек.
2.В хода на въображаемия диалог е необходимо да си представи, че човекът, с който
детето говори постепенно става все по-малък и по-малък, а гласът му става все по-слаб и по-
слаб (тих).

23 / 101
 След това помолете самото дете да си представи, че наблюдава този разговор като
страничен наблюдател и попитайте:
-как се вижда сега в качеството си на страничен наблюдател;
-как възприема цялата ситуация;
-как се е чувствал в процеса на изпълнение на упражнението;
-как се е променяло състоянието му в хода на упражнението.
Направете цялостно обсъждане с групата (при групово провеждане).

Упражнение № 3в: (групов вариант)

1.Помолете децата да се разделят на двойки и да седнат един срещу друг. Предложете
инструкцията от упражнение 3а (галерия/изложба с портрети).
2.Попитайте децата:
-какво конкретно не харесват в този човек, представен на портрета срещу всяко от тях;
-какво най-много ги дразни и гневи;
-какво биха направили в отговор на този човек;
3.От децата се иска да изрекат всичко на висок глас един по един на партньора срещу
когото седят, като започват с фразата:
„В този човек на мен не ми харесва ……… /това и това/ и да завършва с думите „И
затова аз съм му обиден (разгневен, раздразнен, зъл); „И затова аз искам да го обидя“, „И
затова ми се иска да го ударя (причиня болка/страдание) и т.н. (описва точно какво би
направил). След изпълнение на упражнението обсъдете с децата:
-лесно или трудно е било да говорят за своите чувства на партньора си;
-лесно или трудно е било да слушат чувствата на партньора си;
-променило ли се е емоционалното състояние по отношение на тези хора, за които
всеки един е съобщил на своя партньор.

Упражнение № 4 ПИСМО НА ГНЕВА (за деца над 9 години; индивидуално)

1.Помолете детето да помисли за този човек, който предизвиква в него най-голям гняв
и неприязън, а също така и за ситуациите, свързани с този човек, при които това чувство се
проявява особено остро.
2.Помолете детето да напише писмо до този човек (често това е един или двамата
родители, съученик, учител). Нека в това писмо детето честно и искрено да разкаже какво
преживява, когато види този човек, когато слуша неговите думи: упреци, забележки, заплахи,
съвети, а е възможно и оскърбления по свой адрес и какво му се иска в тези моменти да

24 / 101
направи. Важно е детето да изрази напълно своите чувства, да се освободи от тях
(предупредете детето, че освен него, това писмо никога и никъде няма да бъде изпратено и
прочетено).
3. След като напише писмото, попитайте детето какво би му се искало да направи с
писмото (да го разкъса; захвърли; изгори; смачка; привърже към въздушен балон или птица;
да го постави в бутилка и хвърли в морето и пр.). важно е обаче да не му се предлагат
варианти за действие, а да се изчака то да направи избор. Много често децата искат да
унищожат писмото, като символично се освобождават от негативните чувства.
4.Обсъдете с детето:
-трудно ли му е било да напише това писмо;
-всичко ли е казалo в писмото си или е останало нещо неизказано (ненаписано);
-променило ли се е неговото състояние след написване на писмото.

Следващите две упражнения мога да се използват както за отреагиране на гнева на

децата, така и за целите на обучението за контрол на своите агресивни импулси.

Упражнение № 5 ОСЪЗНАВАНЕ НА ГНЕВА ЧРЕЗ СЕНЗОРНИТЕ КАНАЛИ (На

какво прилича гневът? Какъв е неговия цвят, миризма, звук, вкус, усещане). Упражнението е
авторска разработка.
Как работи това упражнение ми се иска да обясня с пример.
Подготвителна група деца в предучилищна възраст. В коридора се построява колона
деца и в определена последователност влизат в час. Първоначално се е разгорял спор между
момчетата и момичетата (лидери на групите), който много бързо е преминал в сблъсък, в
който с удоволствие се включила част от групата. Тук следва да отбележа, че групата като
цяло се отличава с повишена агресивност.
Разделих основните „играчи“ (останалите престанаха да се блъскат и дърпат) и ги
поставих в двата края на стаята, като после предложих да поговорим за конфликта, което
другите с ентусиазъм приеха. Примерът, който използвах в разговора възникна спонтанно,
но се оказа толкова ефективен, че и до сега го използвам при работа с агресивни деца. Искам
децата сами да осъзнаят какво стои зад тяхното агресивно поведение.
1.Първоначално аз ги помолих всеки да се изкаже по темата „Какво е това
конфликт“, като отговорите на децата основно се свеждаха до следното: „Това е когато
един човек иска да направи лошо на друг човек, а след това другият също да направи лошо“.

25 / 101
Децата привеждаха примери в отговорите си чрез своите лични конфликти (опит) с
другите, в които разказвачите бяха в ролята на жертви на несправедливост.
2.След това всяко дете се изказа по темата „Как възниква конфликта и с какво той
започва?“ („Когато някой каже груба дума или блъсне; или се опита да отнеме нещо от
друг, вместо да го помоли; да удари просто така; да счупи играчка; да не позволи на другия
играчка или друга вещ; сам да направи нещо лошо и да каже на учителката, че друг го е
направил“).
3.По-нататък помолих децата да разкажат: „Имало ли е във вашия живот поне един
случай, при който вие сте започнали конфликт с друг?“, „Какво сте направили за да стане
това?“. Въпреки моите очаквания, желаещите да споделят не бяха малко.
4.След това аз попитах децата: „А какво ви харесва в тази ситуация?“, а в отговор
децата ме попитаха: „Нима може да се харесва нещо когато хората се карат?“. Дадох им
следния отговор: „Но вие се карате поне по няколко пъти дневно, значи това е нещо много
привлекателно за вас“. Получих следната обратна връзка – те хитро помълчаха известно
време и след това един по един се засипаха отговори: „Аз се чувствам силен и справедлив“,
„След всеки такъв случай аз плача и ми е жал“, „Често ми е скучно и като няма какво да
правя се закачам с някой“, но отговора на едно от децата ме порази: „В тези сбивания аз
чувствам много енергия и движение“.
5.След това ние обсъдихме темата „Какво не ни харесва в тези ситуации на сблъсъци,
сбивания, кавги и т.н.?“ („Когато ругаеш (обиждаш) някого, се чувстваш самотен“,
„Настроението е лошо, нищо не ме радва“, „В сбиването може някой да се нарани или дори
да убиеш друг човек“).
6.По-нататък попитах: „Ако тези разправии имаха цвят, то какъв би бил той?“. В
отговорите им присъстваха основно цветовете черно и червено (но червеният по-рядко).
7.„Според вас какъв вкус има караницата?“ („Фуу, тя е горчива като отрова, нея
дори не трябва да я опитваш, а ако пробваш, ще умреш“).
8.„А ако докоснете караницата, какво мислите че ще усетите?“ („Тя е хладна,
твърда, много твърда“, „Тя има остри шипове и остриета, на нея можеш да се нараниш“,
„противна е и гнусна – лепкава, хлъзгава, мирише лошо“).
9.„А каква е караницата по звук?“ („Много креслива“, „Чува се като взрив, нещо пада,
разбива се, чупи се с много шум“, „Ако човек я слуша, може да го заболят ушите и
главата“).
10.Накрая предложих на децата да нарисуват ситуация, в която те самите участват
в такава караница (когато са гневни, злобни, раздразнени на някого или нещо) (виж. рис. №2)

26 / 101
 Коля, на 9 години:
„Това е караницата. Тя има тъмни, черни лъчи и дразни децата. Тя е остра, много зла,
тя е направена от лепкав камък и никой не я обича. Тя се радва, когато хората ги боли.“

11.Докато основната група работела в класната стая, рисувайки своите „караници“,

„дразнене“ и „конфликти“, две от децата (Леня и Вика) рисували в коридора. И двете
изобразили сцена на примирие. След като бяха завършили рисунките си, Вика казала на Леня:
„Искам да ти подаря рисунката си и обещавам, че аз повече никога няма да те обиждам“. На
свой ред Леня подарил рисунката си на Вика, целунал я по устните и също обещал повече
никога да не се кара с нея. Останалите деца изразили голяма радост от настъпилото примирие,
някои от тях поискали извинение един от друг за по-раншни обиди и били опростени.
Обещанието което Вика и Леня дали по време на занятието, по-късно наистина удържали.
Винаги ме е учудвала бързата промяна при децата, навярно това се дължи на
особеността, че за разлика от възрастните, децата не натрупват мълчание, не потискат своя
гняв, а също така те са по-искрени при изразяване на негативните си емоции.

27 / 101
 Упражнение № 6 РЕЦЕПТА: КАК ДА НАПРАВИМ ДЕТЕТО АГРЕСИВНО
Упражнението се изпълнява с неголяма група от 5-6 деца или индивидуално.
В хода на тази игра децата могат да разберат какво е това, което те наричат агресивно
поведение. Те дори ще разберат своето собствено агресивно поведение и ще изследват
чуждото агресивно поведение.
Упражнението се състои от две части. За изпълнение на упражнението всяко дете
трябва да разполага с лист хартия, молив, флумастери.
Първа част:
1.Помолете децата да си представят агресивен човек и мислено да проследят какво
обикновено прави агресивният човек, как се държи, какво казва, какво прави, как реагира и пр.
2.Нека децата да вземат лист хартия и да напишат кратка рецепта, следвайки която е
възможно да се създаде агресивен човек, а след това да нарисуват портрет на такова дете (виж.
рис. №3)
3.Поискайте от децата едно по едно да прочетат своите „рецепти“ и да покажат своята
рисунка, като обяснят (как техния агресивен човек гледа, какъв е неговия глас, какво той
прави).
Олег, 8 год.:
1.Трябва да се вземат 500 кг. железни тежести.
2.Трябва да се вземат 5000 кг. бомби.
3.Трябва да се вземат 600 кг. пари.
4.Трябва да се вземат 100 кг. лоши момчета.
5.Трябва да се вземат 200 кг.
умение да може да спъва другите.
6.Трябва да се вземе и толкова
дразнене и закачане с другите.
7.Трябва да се вземат 1000 кг.
много здрави юмруци.
8.Трябва да се затвори в тоалетната.
9.Трябва да му се даде лошо име.
10.Трябва да се направи много
глупав.

4) Следва да се направи обсъждане:

-какво им харесва в агресивното дете;

28 / 101
 -какво не им харесва;
-какво биха искали да променят в този портрет;

Втора част:
1.Помолете децата да помислят за това, кога и как обикновено те проявяват агресия?
Какъв образ на агресията могат да опишат за себе си (какви са в този момент)?
1.Викат, крещят.
2.Удрят в корема.
3.Удрят в краката – спъват.
4.Бутат в стената.
5.Удрят в лицето.
6.Плюят в лицето.

1.Правя физиономии.
2.Закачам се.
3.Преча на другите.
4.Крещя.
5.Удрям в корема.
6.Показвам различни знаци с
пръстите на ръката.
Забележка: Собствената агресия се възприема от децата като незначителна в
сравнение с агресията, която е насочена към тях.
2.Нека децата вземат още един лист хартия и да го разделят с една вертикална линия
наполовина – лява и дясна част. В лявата половина да запишат как другите в продължение на
учебния ден са проявявали агресия по отношение на тях. В дясната половина да запишат как
самите те са проявявали агресия по отношение на другите (виж. рис.№ 4).
3.След това, когато всички завършат упражнението може да се обсъди с децата:
-познават ли такива деца, които са агресивни;
-как мислят, защо хората са агресивни;
-винаги ли трябва да се прибягва към агресия в сложна ситуация или може понякога да
се решават проблемите по друг начин (например, с какви?);
-как се държат обикновено жертвите на агресия;
-какво може да се направи, за да не бъдат жертви.

29 / 101
 2.4.Психологически методи, способи, упражнения, насочени към формиране в
децата на навици за контрол и управление на собствения гняв (навици за саморегулация).
При агресивните деца е слабо развит контрола над своите емоции, а често просто
отсъства, по тази причина е важно в корекционната работа с такива деца да се формират
навици за контрол и управление на гнева, да се обучат на някои начини за саморегулация,
които ще им позволят да запазят определено емоционално равновесие в проблемни ситуации.
Важно е също, децата да усвоят релаксационни техники, тъй като релаксационните техники
помагат за управлението на негативното състояние – за снижаване нивото на личностна
тревожност, която при агресивните деца е доста висока.
Корекционната работа в това направление се изразява в:
1.Установяване на определени правила, които помагат на децата да се справят със
собствения им гняв.
2.Закрепване на тези правила (навици) в ролеви игри (провокиращи игрови ситуации).
3.Обучение за прилагане на релаксационни техники за дълбоко дишане.

ИЗВЕЖДАНЕ НА ПРАВИЛА
1.Преди да предприемеш действие, кажи на себе си „Стоп!“
За по-ефективно усвояване и формиране на навик, следва да се нарисува заедно с
децата знак „Стоп“. Този атрибут може да се направи от картон и да се постави в джоб на
дрехите на децата.
Всеки път, когато им се прииска да удари или блъсне някого или да проявят активна
вербална агресия, те трябва да докоснат джоба, в който е поставен знак „Стоп“ или просто да
си го представят. Препоръчително е при изработване на знака, децата да проявят максимално
старание. Добре е контурите му да бъдат оцветени в меки цветове (син, зелен, златист, оранж,
сив) и да се подберат съответни цветове за самия надпис „Стоп“. Във всички случаи цветовете
трябва да успокояват детето и да му харесват.
2.Преди да предприемеш действие, вдишай дълбоко и брой до 10.
3.За особено закачливите деца, дразнещи другите - Преди да предприемеш действие,
стисни силно ръцете си в юмрук и също така силно ги разтвори. Това действие може да се
направи около 10 пъти.
4.Трансформиране деструктивните действия от физически във вербален план. Преди да
предприемеш действие, спри и помисли, какво точно искаш да направиш.
5.Други правила.

30 / 101
 Към тези правила се отнасят индивидуалните правила, съставени за конкретно дете, в
зависимост от характера на проявяваната от него агресия (говори грубо с възрастните;
поврежда вещи; обижда и т.н.). Например, такива правила могат да бъдат: „Говори учтиво с
по-възрастните“, „Отнасяй се с внимание и грижа към вещите на другите“, „Дръж ръцете си
до тялото“.
Важно е при съставянето на тези правила да не се използва отрицанието „не“: „Не
нагрубявай!“, „Не чупи!“, „Не обиждай!“, „Не дразни!“ и пр.
Всички тези упражнения могат да се изпълняват в ролеви игри както индивидуално със
самия себе си, така и между децата. Много деца с лекота правят упражненията от 2 до 5, ако в
началото им се отдаде възможност да визуализират знак „Стоп“

ЗАКРЕПВАНЕ НА ПРАВИЛАТА В РОЛЕВИ ИГРИ (авторски вариант)

Преди да се пристъпи към закрепване на правилата в ролеви игри е необходимо:
-да се запита детето, в какви ситуации най-често то се гневи и ядосва, иска му се да
удари някого, да блъсне някого, да унищожи вещ на друг и т.н. и да се състави списък с тези
ситуации;
- да се запита, понякога отдавало ли му се е да сдържа себе си и ако – да, то в какви
случаи (като правило, тези ситуации са по-малко стресиращи за детето) и какво точно му е
помогнало да се сдържи (търсене на „помощници“) и след това да състави списък на
„помощниците“, ако има такива;
-след това да се въведе правило (да се прецени – по избор). То също трябва да се
запише. По-нататък, ако детето е на 8 и повече години, то следва да се попита, дали може да
си представи началото на конфликтната ситуация, да си спомни „помощниците“, а също така
и да си представи, как му се е отдало да изпълни правилото; да проследи във въображението
си как ще се развие ситуацията при тези условия по-нататък;
-ако детето се справи с това упражнение, то се прилага провокираща ситуация, подобна
на една от тези, които са представени в списъка (добре е да се започне с по-малко конфликтна
ситуация) и спазвайки въведеното правило (правила) да проиграе ситуацията в ролева игра, в
която психологът или сам поема ролята на „противник-жертва“, или предлага на друго дете;
-с деца на 7-7,5г. преди да се пристъпи към работа с провокиращи ситуации, вместо
упражненията с въображение следва за добро закрепване на навика да се проиграе в началото
игрова ситуация с юмруци, парчета от играчки, човечета от „Лего“. За тази цел, психологът

31 / 101
заедно с детето създава кратка история, отразяваща проблемите на самото дете и съдържаща
целия набор от деструктивни поведенчески реакции. Психологът въвежда правило и то се
отработва в игрова ситуация, която може да се превърне в цял спектакъл. След като детето
успее да усвои правилата на играта, се преминава към ролева игра с провокиращи ситуации;
-за бързо закрепване на навиците може да се използват поощрителни значки, лепенки,
призове, поздравления и пр.;

Релаксационни техники, насочени към обучение за управление на своя гняв и

снижаване нивото на личностна тревожност.
При агресивните деца обикновено се наблюдава високо ниво на мускулно напрежение.
Особено ярко е изразено в областта на ръцете, лицето, шията, плещите, гръдния кош и
стомаха. Тези деца се нуждаят от мускулна релаксация. Релаксационните упражнения е добре
да се провеждат под звуци на спокойна музика.
Регулярното изпълнение на релаксационни упражнения правят детето по-спокойно,
уравновесено, а също така му позволяват по-лесно да осъзнае собствения си гняв (на база
сравнения). В резултат детето по-добре владее себе си, контролира деструктивните си емоции
и действия. Упражненията позволяват на детето да овладее навици за саморегулация и да
запази спокойно емоционално състояние.

Релаксационни упражнения за деца до 8 г.

Упражнение № 1
„Ледената кралица“ или „Снежен човек“ (авторска модификация)
Упражнението позволява да се разиграе малка игра с детето, която се реализира в стая с
въображаем сняг. Заедно с детето се изгражда снежен човек (ледената кралица), а от детето се
иска първоначално да я опише с тялото си. Инструкцията се подава от психолога, а детето се
превъплъщава в образа на фигурата, като играе ролята на самата фигура.
И така, оформя се от сняг фигурата. Тя е красива. Тя има глава, тяло, две ръце, които
са разперени в страни и стои върху здрави крака. През нощта се появил много студен вятър и
жената била обхваната от мраз – вледенила се. Първоначално замръзнала главата (помолете
детето да опъне главата и шията си), след това раменете (детето следва да напрегне раменете
си), после тялото (стягат се мускулите на тялото). Вятърът духал все по-силно и по-силно,
ставал все по-мразовит и по-мразовит – той искал да разруши и събори снежната кралица
(предлага се на детето да стегне мускулите на краката си). Към сутринта вятърът отминал.
Настъпило утрото. Изгряло слънцето. То видяло снежната фигура и решило да я затопли.

32 / 101
Започнало да препича, а нашата снежна кралица да се разтопява. Първоначално започнала да
се разпада главата (детето отпуска главата си), след това раменете (отпускат се раменете),
после ръцете (постепенно се спускат надолу двете ръце) и след това тялото (детето отпуска
мускулите на тялото, като му се препоръчва да се наведе леко напред) и накрая – краката
(краката постепенно се свиват в коленете и от детето се иска да клекне). Слънцето
продължавало да грее, снежната кралица да се разтопява и превръща в чиста вода. В
последната част се иска от детето напълно да легне на пода.
По желание на детето фигурата може да се изгради отново.

Упражнение № 2
„ПОРТОКАЛ ИЛИ ЛИМОН“ (Алворд, 1998).
Децата лягат по гръб на пода, като обръщат главата си на една страна, ръцете и краката
са леко разтворени в страни. Помолете децата да си представят, че са хванали в дясната си
ръка портокал и да започнат да го стискат за да получат неговия сок. Иска се децата да стиснат
здраво ръката си в юмрук и да я задържат така 8-10 сек.
„Разтворете юмрука, отпуснете портокала. Представете си, че сте извлекли от него
мъничко сок. Завъртете в кръг ръката си от китката в двете посоки – първо вляво, а после
вдясно.
След това упражнението се прави с лява ръка. Процедурата се изпълнява поне два пъти,
като следващия път се използва лимон или друг подходящ плод.

Упражнение № 3
„ПОВДИГАНЕ НА КАМЪК“ (авторско упражнение)
Децата лежат по гръб. Помолете ги да си представят, че върху десния им крак е
поставен огромен тежък камък. От тях се иска да се постараят да подпрат здраво тялото си в
земята и да се опитат да повдигнат този камък от мястото му. Иска се вдигането на крака да
става бавно за да се задържи във въздуха за време от 8-12 сек. След това кракът се връща на
изходно положение, като това става изведнъж. Упражнението се повтаря с левия крак.

Упражнение № 4
„КОСТЕНУРКА“ (Алворд, 1998)
Упражнението се изпълнява лежешком по корем или на едната страна. Помолете
децата да си представят, че са малки костенурки, които лежат върху жълт пясък (мека трева;
прозрачно езеро, река, ручей). Грее силно слънце, а на малките костенурки им е топло и

33 / 101
приятно. Ръцете и краката са отпуснати, а шията е мека. Изведнъж отнякъде се появява силен
студен вятър (водно течение) и на малките костенурки им става неуютно, те свиват краката,
ръцете, врата си и прибират главата си в черупката (от децата се иска да напрегнат и силно да
стегнат всички мускули на гърба си, като се опитат да повдигнат нагоре гръбначния си стълб,
изобразявайки черупка на костенурка. В тази поза трябва да задържат тялото си 5-10 сек.
Ето, вятърът е отминал и отново слънцето е огряло силно и приятно (децата отпускат
мускулите на крайниците и врата си и лягат спокойно по корем за време от 5-10 сек.

Упражнение № 5
Отпускане в поза „Морска звезда“
Това упражнение се препоръчва да бъде направено като финал на предишния комплекс
(от 1 до 4) упражнения или друг подобен набор, съдържащи елементи на напрежение и
отпускане.
Желателно е упражнението да бъде изпълнено под музикален съпровод. Помолете
децата да затворят очи и да си представят, къде обичат да си почиват, къде те винаги се
чувстват приятно и това място ги прави радостни и изпитват удоволствие.
Продължителност на упражнението – 1-2 мин.
В края на упражнението помолете децата да вдигнат нагоре глава, да се протегнат
няколко пъти, да вдишат дълбоко и да се изправят.

Мускулна релаксация за деца на 9-10г. с използване на дълбоко дишане и

визуализиране на образи.
Преди да се пристъпи към прогресивна мускулна релаксация, е необходимо децата да
се обучат на дълбоко дишане. Отпускането способства за бавно и дълбоко дишане с помощта
на диафрагмата. Малките деца се научават на такова дишане с помощта на упражнението
„надуй кълбото в стомаха и бавно изпусни от него въздуха“. По-големите деца могат да се
помолят да направят следното:
а)При вдишването се постарайте да изпълните с въздух стомаха си, а след това
изпълнете с въздух гърдите си. Когато децата почувстват, че не могат да поемат повече
въздух, трябва да поставят ръка на диафрагмата си (трябва да се покаже къде се намира
диафрагмата) и плавно да издишат, а стомахът започне да се прибира и отпуска.
б)Когато децата усвоят дишане с помощта на диафрагмата, е нужно да се обучат да
задържат дишането си. За тази цел, след като вдишат, нека се постараят да не издишват
веднага, а да задържат въздуха известно време, след което плавно да го изпуснат.

34 / 101
 Дълбоко вдишване – задържане на дишането – плавно издишване.
Желателно е постепенно да се достигне вдишване за 5 удара на пулса, задържане – до 3
удара и плавно издишване – до 5 удара (5-3-5).
в)След усвояване на дълбоко вдишване със задържане и плавно издишване, може да се
премине към визуализация на образи.
За тази цел е необходимо:
-да се седне или легне удобно;
-да се вдиша дълбоко;
-да се задържи дишането и точно в този момент децата трябва да си представят образа
на човек, на който за ядосани (или ситуация);
-да издишат своя гняв във вид на облак;
-да направят упражнението няколко пъти.
г)Когато децата се научат да правят описаните по-горе упражнения, може да се
премине към упражнения с използване на мускулна релаксация (авторска модификация на
релаксационните упражнения на Алворд, 1998).
Нека детето да седне удобно или още по-добре е да легне. Помолете го да си представи
ситуация, в която е ядосан или човек, който предизвиква в него чувство на гняв. Попитайте го
в кои части на тялото му възниква най-голямо напрежение. Нека детето да съобщи тези
напрегнати зони.
Първоначално (докато детето все още не е усвоило тази техника) следва да се проследи,
дали всички участъци на тялото се познават от него и дали е обърнало внимание на тях
(например, особено важни са шията, плещите, рамената, краката). След като бъдат определени
всички части на тялото, тогава се пристъпва към упражнението за мускулно отпускане.
Отпускането на мускулите следва да се извърши в следната последователност:
-ръце (китки, предмишници, рамене);
-шия;
-корем;
-крака;
-глава, в основата на лицевата част (уста, нос, чело). Например, ако детето чувства
напрежение в зоната на челото, ръцете и корема, то отпускащите упражнения следва да
започнат с ръцете, после с мускулите в коремната част, а след това вече да се пристъпи към
лицето (челото).
Упражнението се изпълнява в следната последователност:
1.детето трябва да седне удобно или да легне:

35 / 101
 -направи дълбоко вдишване;
-при задържане на въздуха, силно напрегни мускулите в този участък на тялото, като си
представиш човека (ситуацията), на когото си гневен;
-при издишването си представи въздуха като облак, с който излива навън твоя гняв;
След изпълнението на упражнението, известно време се прави пауза (2-3 мин).
Упражнението следва да се изпълни по 1-2 пъти за всеки участък на тялото.

2.След това се преминава към друг участък на тялото и се продължава, докато се

отработят всички участъци, проявили се като проблемни.
3.Изпълнява се упражнението „Морска звезда“, за да може тялото постепенно да се
отпусне и релаксира.
4.Следва обсъждане на упражнението:
-какво ти беше леко и какво трудно по време на упражнението;
-как се променяше състоянието ти в процеса на работа;
-настъпи ли промяна в настроението ти, как се чувстваш в края на това упражнение и
различава ли се сегашното ти настроение в сравнение началото.
Описаните упражнения за дълбоко дишане и мускулна релаксация с включване на
визуализация на образи, прекрасно работят и с проблеми, свързани с мускулна тревожност.
Разликата е само в това, че вместо ситуации (хора), предизвикващи гняв, сега се визуализират
такива, които будят страх, тревога или безпокойство. Останалите процедури съвпадат.

36 / 101
 2.5. Корекционна работа, насочена към обучение на детето за формиране на
конструктивни поведенчески реакции при проблемни ситуации. Методи, упражнения,
игри.
За агресивните деца е характерно, че притежават доста ограничен набор от
поведенчески реакции при проблемна ситуация. Обикновено те се придържат към силов модел
на поведение, като от тяхна гледна точка той има отбранителен характер.
Целите и задачите на настоящото направление за работа с агресивни деца са свързани
именно с научаване на нови конструктивни модели на поведение и сформиране на навици,
които от своя страна с времето сами биха разширили спектъра на тези реакции, както и да
минимализират (в идеален вариант – да премахнат) деструктивните елементи в поведението.
По-долу са представени упражнения, които могат да се използват в този вид
корекционна работа.

2.5.1. Работа с картини, отразяващи проблемни ситуации (може да се използва

стимулния материал от проективната методика на Розенцвайг за деца).
Тази дейност е най-добре да се провежда в неголяма група, състояща се както от
агресивни, така и от деца, които имат развити навици за общуване (дружелюбни, контактни,
отворени към другите).
Работата с картини се изразява в това, че на децата се предоставят възможно най-голям
брой варианти на поведение, възможни ситуации, изобразени на картините, а също така
следва да се създадат (измислят) от тях истории – продължение на случващото се в зависимост
от избраното поведение. Тези упражнения преследват две цели: първо, позволяват на
агресивното дете да види различни варианти на поведение (чрез разказите на другите деца), и
второ, да проследи последиците от един или друг вид на поведение.
Възможни са различни варианти за работа с картини. Първият изисква цялата група да
работи с една картина, като децата по ред предлагат свои варианти на поведение и съвместно
(в хода на обсъждане) измислят продължение на историята. В края на упражнението може да
се предложи децата, всеки да нарисува този вариант, който му е харесал най-много.
Друг вариант е децата да работят по двойки/тройки, като на всяка група се предоставя
различна картина. Важно е във всяка група да бъде включено само по едно агресивно дете.
Останалите процедури съвпадат. По желание може да бъде въведен елемент на съревнование
между групите (конкурс): коя група ще измисли най-много варианти на поведение и истории
с продължение на рисунките.

37 / 101
 2.5.2. Формиране на навици за конструктивно поведение чрез ролеви игри
(авторски вариант)
Упражнението се провежда в няколко етапа.
-Следва да се разпита детето в кои ситуации му е най-трудно да сдържа себе си, при
какви обстоятелства (някой го е блъснал, обидил, взел вещите му, заплашил го и пр.) то
проявява вербална или физическа агресия. След това заедно с детето се изготвя списък с тези
ситуации (писмено).
-Избира се от списъка най-малко конфликтната и проблемна за детето ситуация, която
от негова гледна точка е най-лека и би се справил със собствените си негативни поведенчески
реакции сам. Обсъдете заедно с детето възможните варианти на поведение в ситуацията.
Помолете го да напише тези варианти в списъка срещу дадената ситуация (за деца по-големи
от 8 г.).
Ситуация Варианти на поведение
а) да го притисна и да му взема гумата.
а) да го ударя и да му взема гумата.
в) да му взема гумата и след това да му
1. Коля без да ме попита взе моята гумичка. отнема неговата или молив за наказание.
г) да кажа на учителката.
д) да го помоля да ми върне гумичката,
а ако не иска, да кажа на учителката.

-Анализирайте и обсъдете съвместно с детето последиците от всеки посочен вариант. С

деца до 7,5г. е по-добре тези варианти да се изиграят, използвайки парчета от играчки или
човечета от „Лего“ с цел по-голяма ефективност при осъзнаване последиците от своето
поведение. За деца на 8 и повече години се препоръчва, да напишат срещу всеки вариант на
поведение очакваните последици (по-нататъшно развитие на ситуацията).
Например:
Ситуация Варианти на поведение Последствия
В отговор Коля ще ме удари.
1. Коля без да ме попита Аз също ще го ударя.
а) да го притисна и да му взема гумата.
взе моята гумичка. Той ще отвърне по-силно.
Ние ще се сбием.

-Избора на позитивен вариант на поведение в проблемната ситуация е право на детето,

което трябва да обясни защо е направило точно този избор. В дадения случай позитивен

38 / 101
вариант е вариант „д“: Да го помоля да ми върне гумичката, а ако не иска, да кажа на
учителката.
-Закрепване на позитивните варианти в ролева игра.
За да бъде процеса по формиране на навици успешен, с децата до 7,5г. е най-добре в
началото да се проиграе ситуацията (с отчитане на позитивните варианти за действие) с
играчки, а след това да се пристъпи към ролева игра, в която друго дете или самия психолог
поема ролята на противник-жертва. Децата на 8 и повече години могат да се помолят преди
началото на ролевата игра да си представят ситуация, в която им се отдава да приложат
позитивен вариант на поведение, а след това да се подходи към ролева игра; когато на детето
се отдаде да закрепи позитивна поведенческа реакция (за това следва да се предвидят
поощрения, приз, награди, похвала до родителите и класния ръководител и пр.) в дадена
проблемна ситуация чрез ролевата игра и успешно я приложи в реалния живот, тогава се
преминава към отработване на следващата по-сложна и по-конфликтна за него ситуация.

2.5.3. Водене на дневник за самонаблюдение. (авторски вариант)

Воденето на дневник от детето има за цел регистрация на контрола от
самонаблюдението върху своето поведение и закрепените позитивни поведенчески навици.
Самонаблюдението е особено ефективно не само като метод за контрол върху своите
негативни емоционални и поведенчески реакции, но и като метод, позволяващ снижаване
интензитета на тези емоции, а следователно, туширане на поведенческите реакции, правейки
ги много по-осъзнати и спокойни.
Предложената методика изисква да се водят записки от самонаблюдението в
предварително разработена таблица:

Реална ситуация, която се е

Знак (символ), ако си
случила с теб в училище Какво си Какво ти се е искало да
успял да проявиш
(в класната стая, детската почувствал? направиш?
позитивен навик (да
градина, на двора, в коридора, в Какво си Какво си направил на
избегнеш деструктивно
тоалетната, физкултурния салон, помислил? практика?
поведение.
вкъщи, на улицата и пр.).

Знакът или символът може да бъде избран по желание на детето. Това може да бъде
лепенка с изображение на любим герой на детето или рисунка, която то да направи (летяща
ракета, звезда, планета, цвете и пр.) Знакът трябва да се харесва на детето, да предизвиква в
него положителни чувства. Символът има двояка функция. От една страна, той нагледно
39 / 101
показва на детето успехите му, подкрепя неговото чувство за увереност и самостоятелност в
ситуациите. От друга страна, символът е пряко свързан със системата за поощрения, която е
необходимо да се приложи за бързо формиране на навици за конструктивно поведение (и
което следва да бъде съгласувано с родителите). Например, на всеки 5-7 символа се полага
поощряващ приз, за набор от 20-15 знака – неголям подарък. Обикновено навиците се
изработват за около 1,5 месеца.
Освен това, дневникът за самонаблюдение помага на детето по-добре да осъзнае своите
чувства, мисли и мотиви на собственото му поведение – всички те за агресивното дете се
явяват актуални задачи.

2.5.4. „Карта на поведението (из опита на американски училища)

На всяко дете, чийто поведение е определено като агресивно, се завежда „карта за
поведението“, която се закрепва в неголяма тетрадка. Тетрадката се намира в самото дете,
като с нея то посещава училище.
Психологът заедно с детето обсъждат определени правила на поведение, които се
формулират като лични цели за всяко дете конкретно и зависят от особеностите на проявите
му при конфликтни ситуации. Например, „Говори уважително с възрастните!“ или „Не
отвръщай на обидата с обида!“, като постепенно правилата се усложняват.
С детето се уговарят също конкретни и реални привилегии, които то иска да получи за
определен брой дни (например разходка, допълнителна почивка, определена игра и пр.).
Предвиждат се разбира се призове и награди.
„Картата на поведението“ се явява средство, отразяващо успехите на детето при
изработване на конструктивно поведение. „Картата“ позволява в процеса на корекция да бъдат
въвлечени и учителите. Тя се попълва в следната форма:
учебни часове
лични цели на поведение /инициали на учителя, подпис/
1 2 3 4 5 6 7
1.
2.

За начало в картата се записват 1-2 цели на поведение. В хода на изработване на навика

и при успешно изпълнение на дадените цели, правилата се усложняват и се формулира
следващата цел. В случай на изпълнение на правилата, всеки учител в края на своя час

40 / 101
поставя (попълва) номер, инициали и се разписва в съответната колонка. Ако детето не е
изпълнило правилото както трябва по време на часа, то учителят не поставя отметка.
В края на деня детето и психологът обсъждат какво се е случило, какво го е затруднило,
защо едно правило е било спазено с лекота, а друго – не. Колкото по-бързо детето усвои
навици за конструктивно взаимодействие и поведение, толкова по-бързо, то получава
възможност да се завърне в своя клас, което само по себе си се явява достатъчно силен стимул
за успешна работа.

2.5.5. Игри за формиране на позитивни навици за общуване и конструктивни

елементи на поведение.
В процеса на изследване особеностите на агресивните деца американският психолог
Вагнер е направил интересно предположение: „Главен детерминатор на агресивното
поведение се явява не наличието на силно развити агресивни нагласи, а отсъствието или
слабата изразеност на нагласи за социална кооперация и доброжелателно междуличностно
общуване“.
В тази връзка особено е актуално включването в корекционната работа на игри,
насочени към комуникативна кооперация. В игрите (при безопасна за детето обстановка) се
закрепват навиците за позитивно междуличностно общуване и се формират конструктивни
поведенчески реакции, които впоследствие се пренасят в реалната действителност.

1.“КОРАБ СРЕД СКАЛИТЕ“ (над 8 г.) (К.Фопел, 1998)

Фопел К. http://www.childpsy.ru/lib/authors/id/12002.php
Цел: Играта дава възможност на децата да придобият комуникативни навици,
опирайки се на интуиция и доброжелателност в отношенията, основаващи се на доверието
един към друг.
За играта са нужни столове и превръзка за очи.
Инструкция: Моля, станете и образувайте кръг. В средата на кръга се намира море.
Това море е много опасно, защото в него има подводни скали. За скалите ще използваме
столове. Един от вас ще бъде кораб, а друг – капитан на този кораб. Сега всеки един от вас
може да каже: „Аз искам да бъда кораб!“ и да застане в центъра на кръга, където всъщност е
пристанището. „Корабът“ сам ще намери своя капитан, който има за задача да преведе кораба
така между скалите, че той да не претърпи корабокрушение. Капитанът трябва да води кораба
внимателно, като подава команди. Например: „Направи две малки крачки напред!“ :Сега се
завърти малко вляво!“, „Стоп!“, „Направи една крачка направо. Стоп!“ Количеството „скали“

41 / 101
ще направим по наш избор – важното е задачата да бъде изпълнена. Сега ни остава да уточним
към кой бряг ще се отправи този кораб. Всяко едно от децата, което играе ролята на „бряг“
може да каже: „Нека корабът плава към мен!“, тогава другите брегове сядат на столовете и се
превръщат в „скали“
Когато „корабът“ се приближи към крайната точка на своя маршрут, „брегът“ трябва да
каже на кораба: „Ти достигна своята цел“ и радостно да прегърне кораба в обятията си.
Същевременно „скалите“ аплодират „кораба“. Независимо от факта, че децата обикновено
харесват тази игра, препоръчително е да бъдат „отправяни към плаване“ не повече от 2-3 деца,
иначе има опасност участниците да се уморят.
В края на играта следва да се проведе обсъждане:
-какви чувства са изпитали в различните роли: „кораб“, „бряг“ „капитан“ и „скала“.
-чувствал ли се „корабът“ в безопасност със своя „капитан“;
-какво трябва да направи „капитанът“ следващия път;
-какво беше най-трудното за „капитана“.

2. „ТРИО“ (за 8 год.) (Клаус Фопел, 1998)

Цел: Повечето от децата най-добре се учат на конструктивно взаимодействие едно с
друго, когато могат да използват тялото си. Това е една прекрасна групова игра с нарастващо
ниво на сложност, като в хода на играта децата се учат да синхронизират своите движения с
другите. За играта е нужно да се осигурят празни кутии от обувки.
Инструкция: Приготвил съм ви сложна задача, решението на която ще покаже
доколко умеете да си взаимодействате един с друг.
В началото се канят трима доброволци. Те трябва да застанат един до друг, рамо до
рамо. Този, който е в средата поставя краката си в две празни кутии – в едната левия, а в
другата десния крак. Стоящият вдясно от централния поставя левия си крак в кутията, в която
е десния крак на централния, а стоящият вляво – поставя десния си крак в кутията, в която е
левия крак на централния. При това положение тримата заедно трябва да се опитат да
преминат ходейки няколко метра. Препоръчва се тримата да опират едно в друго раменете си.
Когато първата тройка се справи успешно със задачата, към групата може да се включи
още един участник и така постепенно и останалите деца.
Ако групата е много голяма, тогава може да се започне с 2 или 3 тройки. При повече
групи може да се организира състезание за достигане за най-кратко време до финална линия
или коя от групите може да понесе най-голям брой участници и изпълни упражнението.

42 / 101
 Добре е по време на играта децата да бъдат насърчавани да търсят най-подходящи
начини за справяне, както и да променят местата си.
Накрая обсъдете с децата:
-харесаха ли играта;
-кое беше най-трудно;
-какво помогна за да се справят със задачата.

3. „ГРУПОВ ПОРТРЕТ“ (за 6 год.) (Клаус Фопел)

Клаус Фопел – виж линк:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D1%8C,_
%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%83%D1%81
Клаус Фопел роден на 29.05.1940г., Хамбург, Германия – немски психолог и
психотерапевт. Фопел е известен като популяризатор на т. нар. интерактивни игри, създадени
на основата на синтез от елементи от различни видове психотерапии: гещалт-терапия,
психодрама, трансакционен анализ, метода за насоченост на въображението за осъзнаване на
ценности.

Цел: Тази игра позволява да се отработят сътрудничеството и конструктивното

взаимодействие в малки групи. Задачата, да се нарисува общ портрет, на който присъства
всяко дете, усилва в участниците чувството за принадлежност към групата. Играта развива
способностите за коопериране и творческото самоизразяване. Всяка група трябва да разполага
с голям лист хартия (картон), флумастери или пастели.
Инструкция: Разделете се на четворки (тройки). Всяка група трябва да нарисува
картина, на която да бъдат изобразени всички участници от групата. Не рисувайте собствения
си портрет, а определете по ваш избор друг участник от групата да ви нарисува. Помислете
всички заедно, как да разположите рисунката на листа, какъв да бъде сюжета на вашата
картина, каква ще бъде ролята на всеки един от вас в този общ сюжет (можете да измислите и
кратка история).
Когато всички групи нарисуват своите картини, трябва да се премине към тяхното
представяне. За тази цел психологът осигурява време на участниците за да помислят как да
представят своята работа.
След представянето е препоръчително да се направи обсъждане:
-какво чувстваше, когато те рисуваха;
-какво чувстваше, когато ти рисуваше друг;
43 / 101
 -как стигнахте до решението, кой къде да бъде нарисуван на картината;
-доволен ли си от портрета си, който е нарисуван от друг;
-колко ви се хареса да работите съвместно;
-на коя група най-много хареса портрета и защо;

4.“ГЛАВОМАЧ“ (от 7-8 год.)

Цел: С помощта на това упражнение може да се развие сътрудничеството по двойки
или тройки (мини-групи). Упражнението изисква съгласувани движения и точно възприятие
за движенията на партньора. Всяко дете трябва да синхронизира своя собствен темп с темпа на
своя партньор.
За играта се използва топка среден размер за всяка двойка (група) деца.
Инструкция: Разделете се по двойки и легнете на пода един срещу друг. Трябва да
легнете по корем така, че главите на всички да са една срещу друга. Поставете топката точно
между главите си. След това се опитайте да притиснете топката с главите си и да я вдигнете
нагоре. Топката не може да се докосва с други части на тялото, освен с главата. Сега се
опитайте и двамата в двойката да се изправите, първоначално на колене, а след това на крака.
Разрешава ви се да се държите един с друг за ръцете, ако ви се наложи.
Когато децата започнат с лекота да се справят с тази задача, тогава може да се усложни
упражнението, като двойките се обединят в тройки. В заключителната фаза може да се
предложи на децата, да определят максималния брой играчи, с които може да се изпълни това
упражнение.
Обсъждане:
-кое е най-сложно в тази игра;
-с кой ти беше най-лесно да повдигнеш топката и защо;
-кое е най-важното, за да не падне топката на земята.

2.6. Формирование на способности за осъзнаване на собствения емоционален свят,

и чувствата на другите хора, развитие на емпатия. Методи, упражнения, игри.
В семейството на агресивните деца, като правило възрастните игнорират вътрешния
свят на детето, като към неговите чувства се проявява безразличие. По този начин тези деца
формират нечувствителност към състоянието на другите деца. Освен това, при агресивните
деца се наблюдава слабо осъзнаване на собствените им емоции, (с изключение на гняв) и
отсъствието на вина, ако са причинили неволно или преднамерено някаква болка и страдание
(физическо или морално) на друг човек (или животно).

44 / 101
 Развитието на емпатия, осъзнаването на собствения емоционален свят и чувствата на
другите хора се явява важна съставляваща в комплексната корекционна работа с агресивните
деца.

1. РАБОТА С ФОТОГРАФИИ (картички)

Занятието може да се проведе по групи (двойки, тройки) или индивидуално.
За упражнението са необходими фотографии (картички) с изображения на хора
(възрастни и деца), намиращи се в различни емоционални състояния. За тази цел може да се
предложи на децата, те сами да донесат снимки на семейството си или да издирят от списания
и вестници такива.
На децата се предлага да разгледат внимателно фотографиите (картички/рисунки) и да
определят, в какво емоционално състояние се намират хората, изобразени на снимката.
Следва обсъждане с децата на различните варианти.
След това може да се предложи на децата да измислят история, която се е случила с
този човек (дете), която да разкрие причините за неговото емоционално състояние. Добре е да
се споделят няколко причини.
В заключение може да се проведе обсъждане, като се попита: изпитват ли децата
подобни чувства и ако – да, то при какви обстоятелства възникват те. Важно е всяко дете да се
изкаже и да бъде чуто. На финала може да се предложат да изготвят рисунка по обсъжданата
тема.

2. СИМВОЛИЧНО (ПЛАСТИЧНО, ЧРЕЗ РИСУНКА) ИЗОБРАЖЕНИЕ НА

ЕМОЦИИ (игри с картички)
Упражнението се изпълнява с група (двойки, тройки).
За упражнението предварително се подготвят картички с наименования на чувства,
например: страх, обида, тъга, горчивина, радост, възхищение, гняв, вдъхновение, удоволствие,
благодарност, удивление, отвращение, досада, нетърпение, смущение, безпокойство, гняв,
състрадание, жалост, недоумение, уплаха, любов.
Ход на играта:
1) Раздават се картичките с наименованията на чувствата. Децата се запознават с тях,
но не ги показват на другите.
2) Психологът предлага на децата да си припомнят ситуация, в която те са изпитали
това чувство (посочено на картичката).

45 / 101
 След това всяко дете е длъжно пластично да изрази чувството, написано на неговата
картичка във вид на „паметник“ или посредством кратка пантомима (някои деца могат да
изразят чувството и чрез рисунка). Задачата на останалите деца е да отгатнат какво чувство
илюстрира „паметника“. Желателно е да се изкажат всички деца.
3) След завършване на тази част, децата се подреждат в кръг и разсъждават:
-как разбират думите, написани на картичката (иска се да формулират някакво
определение);
-какво означава това чувство;
-в какви ситуации това чувство може да възникне и се преживее;
-могат ли да разкажат случай от своя живот, когато са преживяли това чувство.
Ако историята на някое дете, споделящо своя житейски опит предизвика дискусия, то е
най-добре децата да се оставят да говорят. Колкото повече се актуализират чувствата и
житейските ситуации, толкова по-добре.

3. „ТАНЦ-ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ“
В тази игра децата могат да работят върху противоположни емоции. Работят по
двойки, изразявайки противоположни чувства в импровизиран танц.
За упражнението е нужна ритмична инструментална музика и набор от картички с
названията на състояния, изразяващи емоции (чувствата):
1) На децата се предлага да се разделят по двойки, като на всяка двойка се предоставя
картичка с двойка противоположни състояния, изразяващи емоции, например: весел-тъжен;
смел-страхлив; нервен-спокоен; покорен-бунтуващ; бодър-унил; сърдит-доволен; алчен-
щедър;
2) Всяка двойка се запознава с нейната картичка, без да я показва на останалите.
Тяхната задача е да измислят танц, в който да покажат двете състояния, чрез емоция,
например, едното дете изобразява тъжен танц, а другото – весел. През 1-2 минути децата
сменят ролите си.
3) Останалите имат за задача, да открият и назоват изобразяваните емоции. Ако някое
от децата изразят желание да се включат в танца, не трябва да им се пречи – нека го направят.
4) В края на играта се предлага да назоват онези танци, които най-много са им харесали
и свързаните с тях емоции. Може дори да се предложи цялата група да изиграе този танц.

46 / 101
 4. ИЗОБРАЖЕНИЕ НА РАЗЛИЧНИ ПРЕДМЕТИ И ПРИРОДНИ ЯВЛЕНИЯ.
СЪСТАВЯНЕ НА РАЗКАЗИ ОТ ИМЕТО НА ТЕЗИ ЯВЛЕНИЯ.
Цел на упражнението: развитие на емпатия.
Упражнението се изпълнява с неголяма група.
Предварително се подготвят картички с названия на предмети и природни явления.
Например, слънце, река, параход, чайник, велосипед и др.
Картичките се раздават на децата. Задачата на всеки участник е: да изобрази пластично
дадения предмет или явление, а след това да създаде кратък разказ от името на този предмет
или явление. Другите трябва да отгатнат какво е явлението или какъв е предмета, който е
изобразен.
Във финалната част, след разкриване на явлението (предмета), детето разказва
историята от името на това явление (предмет).
Пример
„Аз съм чайник. Аз съм голям и красив. Обичам да свистя и пръхтя, а понякога дори
свиря, защото тогава всички ми обръщат внимание. Около мен се събира цялото семейство
(разказ на 7г. дете).

5. „АЗ СЪМ ТЪЖЕН (РАДОСТЕН И ПР.), КОГАТО …“

Упражнението се изпълнява с неголяма група. По тази методика всяко емоционално
състояние се отработва в отделно занятие.
Ход на занятието:
1) За постигане на определено настроение в групата, в началото психологът разказва
предварително подготвена история, отразяваща дадената емоция, предложена за обсъждане.
Това може да бъде кратка приказка, в която действащите лица са животни, митични същества
или просто хора, които при определени обстоятелства изпитват чувството, което е тема на
упражнението.
2) След като бъде разказана историята, следва да се попитат децата (в хода на едно
обсъждане):
-за кое чувство става дума;
-преживявали ли са самите те това чувство и кога (при какви обстоятелства);
-предлага се на децата да разкажат по-подробно за това чувство.
3) По-нататък, с цел по задълбочено запознаване с емоцията (чувства, настроения),
децата могат да бъдат помолени да изпълнят следното задание, включващо работа със
сензорните канали:

47 / 101
 -ако можехме да видим даденото чувство, то какво би било (цвят, форма, на какво би
ни ни напомнило);
-ако можехме да го докоснем, какво бихме усетили;
-ако можехме да го вкусим, какво щеше да е на вкус,
-ако можехме да го чуем, както щеше да звучи;
-ако можехме да го помиришем, какъв щеше да е неговия аромат.
4) Занятието може да приключи с рисунки по обсъжданата тема..

6. РОЛЕВАЯ ИГРА, В КОЯТО „АГРЕСОРЪТ“ ИГРАЕ РОЛЯТА НА

„ЖЕРТВАТА“
Ход играта:
1) Съставете заедно с децата списък на ситуации (обстоятелства), в които децата като
правило избират агресивен стил на поведение (проявяват вербална агресия; унищожават вещи;
влизат във физически сблъсък и др.)
2) От тях изберете онези, които са най-типични за всяко едно дете и проиграйте тази
ситуация заедно. В първия вариант детето играе ролята само. Тази стъпка е нужна, тъй като
следва вариант на ролева игра, при която „агресивното“ дете играе ролята на „жертва“, а
психологът – „агресивно“ дете (или поканено за това дете от групата). Психологът трябва
максимално точно да изобрази с невербално поведение „агресивен“ персонаж (поза, мимика,
жестове), а също така да използва в играта типични за даденото дете изрази (думи) и маниери
на физическо агресивно поведение. Не бива да се забравя, че при тази игра се следва принципа
„Никой не трябва да бъде унижен и да страда!“
В края на играта се обсъждат:
-как детето се е чувствало в ролята на жертва:
-какво е почувствало по отношение на „нападащият“ го и какво е мислило за него;
-променило ли се е неговото отношение (като „агресор“) към ситуацията като цяло и
към „жертвата“ в частност;
-ако – да, то самият той би ли могъл да промени своето поведение при подобни
ситуации, опитвайки се да бъде по-конструктивен и по-малко агресивен;
-обсъдете заедно с детето тези нови варианти;
-закрепете с ролева игра новите, позитивни варианти на поведение в проблемната
ситуация.
За децата до 7г. ролевата игра може да бъде заменена с разиграване на ситуация с
помощта на играчки, „лего“ човечета под формата на куклен театър.

48 / 101
 2.7. Развитие на позитивна самооценка
В корекционната работа с агресивни деца е необходимо да се включи комплекс
упражнения, насочени за формиране позитивна самооценка. Децата, притежаващи качествата
„агресивност“ обикновено имат неадекватна самооценка. Това е свързано с определено
нарушение на Аз-образа. Често сред агресивните деца се срещат такива със занижена
самооценка „Аз-съм лош“, която се явява отражение на оценките (възприятието) на значимите
други за тях сред възрастните (родители, учители).
Агресивните деца се нуждаят от реконструкция на положителния „Аз-образ“, в
позитивно самовъзприятие и самосъзнание, което на свой ред ще позволи да бъде снижено
нивото на тревожност и агресивност.

1.“РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ПОЗИТИВНИЯ АЗ-ОБРАЗ ЧРЕЗ ДЕТСКИ

СПОМЕНИ“ (за деца над 9 г.)
Упражнението се провежда с неголяма група (5-6 деца).
Едно от децата (доброволец) заема мястото на „горещия стол“, а останалите се
разполагат в полукръг.
Ход на играта:
1)Водещият предлага на децата да разгледат внимателно седящият на стола (правило –
да са доброжелателни). Децата трябва да се постараят, опирайки се на своите асоциации, да
опишат и разкажат своите спомени за седящият: какъв е бил като дете (в предишни години).
Разказите трябва да са свободни, не е необходимо да се визира точната възраст:
-как той е изглеждал външно преди;
-имал ли е любима дреха; любимо ястие;
-какво най-много е обичал да прави;
-с какво е обичал да се занимава;
-какви са били обикновено любимите му играчки;
-какъв е бил по характер;
-как е общувал с момичетата и момчетата;
-какви са били любимите му приказни герои;
-по свой избор могат да разкажат за любими приятели; приказки; филми и пр.
2) Докато децата разказват, седящият на „горещия стол“ мълчи. След като се изкажат
всички деца, водещият задава въпроси на детето, седящо на „горещия стол“: „Какво от това,

49 / 101
което разказаха другите, съвпада с твоите спомени и какво не? Какво обичаш да правиш
сега?“
3) След като всички деца преминат през „горещия стол“ следва обсъждане:
-хареса ли ти да бъдеш на „горещия стол“;
-ако ти е харесало, какво точно;
-какво не ти хареса;
Къде се чувстваше най-добре: на „горещия стол“ или в групата.
4) Занятието може да завърши с рисунка на тема :Моите любими детски спомени“

2. „ХАРЕСВА МИ В ТЕБ ………..“

Упражнението се изпълнява от неголяма група (5-6 участника).
Необходими са мека топка (кълбо) от пухкава прежда (желателно е да е цветна) или
неголяма мека играчка.
Ход на играта:
1) Децата и водещият сядат в кръг. Водещият им обяснява, че трябва да предават
топката на съседа си от лявата страна (по часовниковата стрелка), казвайки: „В теб ми харесва
…“. Фразата естествено трябва да завършва с някакъв комплимент. Могат да бъдат
отбелязвани както външни черти (вид), така и поведение, постъпки, отношение, училищни
успехи. Упражнението стартира от водещия. Всеки участник получава топката, задържа я,
обръща се към съседа си и след като изрече фразата я подава в ръцете му, като преждата се
развива и той задържа конеца в себе си. Когато топката се върне при водещият символичния
кръг от добри думи е затворен.
2) След няколко секунди водещият отново пуска топката прежда в обръщение, но я
подава на лицето в дясно от него (обратно на часовниковата стрелка), като процедурата се
повтаря. Сега всеки участник започва да намотава конеца върху кълбото, като накрая то
отново цяло се връща при водещия.
3) Накрая, без да се разваля кръга следва обсъждане, като от всяко дете се иска да
сподели как се е чувствало когато:
-е получило кълбото и е чуло комплимента;
-когато самото то е предавало кълбото и е изричало комплимент;
-кое му е било по-лесно – да чуе или да изрече комплимент;
-какво са чувствали, когато всички те са били обединени от разплетеното кълбо,
държейки конеца прежда;

50 / 101
 -по-сигурни ли са били, когато са държали в ръцете си кълбото преди да изрекат
думите;.

3. „ПОХВАЛА“
Упражнението се изпълнява от неголяма група (5-6 участника).
Необходими са листове хартия, цветни моливи (пастели, флумастери).
Ход на играта:
1) Децата сядат в кръг. Водещият им раздава листове и моливи, като им предлага да си
припомнят три свои постъпки или да помислят за три свои качества, с които те се гордеят.
Например, кой се е научил да плува добре, а кой може да се гмурка на дълбоко, а кой се е
застъпил, помогнал или защитил някой по-малък от него ученик. След това водещият иска от
децата да разделят листа си на три част и да представят тези качества (постъпки) като рисунка.
2) След като бъдат завършени рисунките, едно след друго децата излизат и застават в
центъра на кръга, показват рисунката си и разказват за своята постъпка или качества, с които
те се гордеят. Останалите внимателно слушат, а в края на разказа всеки един се обръща към
детето с рисунката с думите „Аз се гордея с теб …… (Пламен!“)

4. „БАНКА НА ДОБРИТЕ ПОСТЪПКИ“

Целесъобразно е това упражнение да се изпълни в края на учебната седмица. То има за
цел да научи децата да фиксират в своето съзнание положителните постъпки и постижения,
които са проявили през изминалата седмица и заедно с това да си припомнят своите грешки,
неуспехи и пропуски.
Ход на играта:
1) Помолете децата да помислят и мислено си спомнят ден след ден за всички
положителни постъпки, които са извършили през изминалата седмица.
2) Нека след това децата да вземат лист хартия и флумастери и запишат три добри свои
постъпки, които за тях имат важно значение – по-важно, отколкото останалите също
положителни постъпки. Например, изпълнението на сложно и особено неприятно домашно
задание; писане на реферат; участие в изготвянето на училищен вестник; научаването наизуст
на стихотворение; участие в представление на училищния театрален клуб; почистване на
стаята си и пр.
3) След като запишат своите постъпки, от децата се иска да похвалят самите себе си за
всяка една от постъпките, например: „Марина, ти не само здраво се потруди през тази седмица
за теста по английски, но успя да получиш шестица!“ или „При мен наистина всичко се

51 / 101
случва отлично. Аз наистина съм един успешен и радостен човек!“. От децата се иска да
запишат тези свои похвали на своя лист под описанието на своите постижения с цветни
флумастери.

5. „ТЕТРАДКА НА МОИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ“ (над 8г.)

От децата се иска да подготвят една тетрадка със заглавие „Дневник на моите
постижения“ и регулярно да водят този дневник в продължение на една година. Това ще им
помогне да бъдат последователни в самото водене на дневника, като дейност, изискваща
последователност, организираност, отговорност и упоритост, при изпълнение на взетите от
тях решения. Те трябва да записват в дневника си не само големите си постижения, но и
съвсем малките, елементарни успехи. При воденето на дневника детето ще се нуждае от
поддръжка, насърчаване и съвети. Тази външна подкрепа ще го предпази от разочарования и
обиди, както и от евентуална фиксация върху моментите на неуспех.
Инструкция: „Искам от всички вас да си направите една тетрадка с етикет „Дневник
на моите успехи“. Тази тетрадка не е предназначена за училищните занятия. Тя ще ви е
необходима за да записвате всички ваши успехи и постижения, които вие оценявате като
такива. Не сте длъжни да я показвате на никого. Ще работите единствено сами и в домашни
условия.
1) Нека сега да започнем с първата стъпка – да украсим корицата на тетрадката.
Вземете лист хартия и напишете на него с неголеми букви „МОИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ“. Долу
вдясно запишете своето име. Ако се сетите за някаква друга фраза, то запишете и нея (тук
психологът може да помогне на децата с алтернативни идеи). Украсете буквите със цветни
моливи или пастели, като изберете тези цветове, които най-много ви харесват. Когато
приключите, залепете листа върху корицата на тетрадката.
2) Сега вече можете да преминете към попълването на самия дневник. Припомнете си
някакъв особено ярък напоследък ваш успех. Нарисувайте картинка на този успех на първата
страница на своя дневник. Разкрасете рисунката с любимите ви цветове.“
Най-важното при тази техника е да се работи през цялата година, да не се прекъсва
попълването на дневника. Може да се препоръча на децата дори да залепват или поставят в
дневника си свои успешни училищни писмени работи (контролни; тестове; рисунки снимки и
др.).

52 / 101
 ЧАСТ 3
РАБОТА ПСИХОЛОГА С РОДИТЕЛИТЕ И ПЕДАГОЗИТЕ

3.1. Фактори на възпитание и стил на общуване, способстващи агресивното

поведение на децата.
За формирането на агресивни форми на поведение при децата силно влияние оказва
семейното възпитание. Повечето деца с асоциален тип поведение са деца от семейства с
неустойчив тип възпитание, с присъстващо равнодушие към емоционалния свят на децата и
техните интереси, противоречиви изисквания, твърд подход на наказания, а понякога и пълно
отсъствие на забрани и ограничения от страна на родителите (пропусклива позиция).
Известно е, че негативното поведение на децата се усилва в резултат на
неблагоприятни отношения с педагозите, които не притежават навици за общуване с „трудни“
деца. Непрекъснатата конфронтация, продължителните конфликти и взаимната емоционална
неприязън, предизвикват вербална агресия на учениците към своите учители и физическа
агресия към своите съученици.
Опитът от работата с агресивни деца и техните семейства показва, че родителите на
агресивните деца често се нуждаят от помощ и от работа за придобиване на определени
навици за конструктивно взаимодействие със собствените си деца. За тази цел се препоръчват
тренинги за родителска ефективност, чрез които родителите посредством практически
упражнения се обучават на позитивно общуване в семейството.
Подобни тренинги се провеждат и с учителите, където чрез ролеви игри и методи от
конфликтологията, придобиват ефективни умения и практически навици за комуникация с
агресивни ученици.
В даденото практическо ръководство е формулирана задачата на консултативната
работа с учителите и родителите, включително онези фактори в общуването на възрастния с
детето, които могат да провокират детето към агресивно поведение.
Фактори на възпитание и стил на общуване на възрастните, провокиращи децата
към ответно агресивно поведение и способстващи формирането на негативно
емоционално състояние:
-противоречиви изисквания към детето от страна на родителите, в резултат на което в
детето се формира опозиционно отношение към външното обкръжение;
-често повтарящи се негативни емоционални състояния на възрастните и отсъствие на
навици за контрол и саморегулация от тяхна страна;

53 / 101
 -използване наказания на детето като способ за отреагиране и разреждане от
собствените негативни емоции на възрастните (гняв, раздразнение, досада, омраза);
-негативен стил на общуване с детето: използване на заповеди, обвинения, заплахи;
постоянно прилагане на „Ти-съобщения“ („Как смееш да разговаряш така с мен…?“, „Ти си
постъпил неправилно“ и т.н.); вербални оскърбления на детето; игнориране чувствата на
детето, на неговите желания и интереси.
Описаният стил на общуване насочва детето към борба и отмъстително поведение.

Основни задачи на психолога в работата с родители и учители:

1) Превключване (преместване) вниманието на възрастните от фиксация върху
негативното поведение на детето върху собственото им негативно емоционално състояние,
тъй като умението на възрастните да се самоконтролират се явява гарант за адекватно
поведение при детето.
2) Оказване помощ на учителите и родителите да овладеят конструктивно позитивно
общуване с цел, недопускане на ответни агресивни поведенчески реакции от страна на детето
и туширане на наличните.

3.2. Конфликтното взаимодействие на възрастните с детето, като основа за

агресивно поведение.
За съжаление най-често общуването на възрастните с агресивните деца произхожда от
конфликтно взаимодействие и то в най-острата негова форма – борба за противопоставяне (по
Томас), когато интересите на двете стани се сблъскат и нито едната, нито другата страна не
желае контакт, игнорирайки чувствата и желанията един на друг, стремейки се да извлече
дивиденти за себе си. В тези случаи стилът на общуване включва заповеди, обвинения и
заплахи.
Пример:
Детето (момче на 11 г.) се прибира от училище. Майката затопля обяда, синът казва,
че не е гладен – ще яде след около 1 час и сяда пред компютъра („за да си отпочине от
училище“). По-нататък протича следния диалог. Майката настоява: „Не, ти ще ядеш сега,
10 пъти няма да топля яденето.“
- Да, аз сам ще го затопля, сега искам да поиграя и ще ям.
- Не, ти сега няма да играеш. Ще ядеш в 2 часа. Сядай и яж сега!
- Въобще няма да ям. Яж си сама твоя обяд в два часа и ме остави на спокойствие.

54 / 101
 -Как разговаряш с майка си, негодник? – отива и изключва компютъра. Синът го
включва отново. Майката го изключва за втори път и взима диска. Синът бута учебниците
от масата на пода, облича се и излиза на улицата.
Това е една типична история, случваща се по няколко пъти на ден вкъщи и не винаги с
дете, което се счита за агресивно. Тъй като в продължение на деня такива ситуации възникват
многократно и като правило там, където е необходимо да се спазват определени правила и
изисквания (подготвяне на уроците и домашните; оказване помощ в дома (задължения);
подреждане на детската стая; игра с другите деца; спазване дисциплината в час; изпълнение на
учебни задачи и изисквания на учителите), то фактически тези деца се намират постоянно в
конфликти, ако не външни, то вътрешни.
По своята същност всеки конфликт има две страни: външна (видима) и вътрешна
(скрита). Видимата страна на конфликта се проявява в поведението на конфликтуващите
страни. Скритата страна е свързана с емоционалното състояние, с чувствата, които преживяват
конфликтуващите, с техните мотиви и интереси. Тази страна на конфликта обикновено остава
„зад кадър“, не се вербализира по време на конфликта, но влияе непосредствено върху
неговото протичане.
Конфликтното взаимодействие има своя динамика и структура (Н. Самоукина, 1995):

I – стадий на нарастване на конфликта (нарастване на емоционалната възбуда), но

конфликтът все още може да бъде предотвратен;
II – стадий на реализация на конфликта (крайна емоционална възбудимост,
демонстрация на силови прийоми), не може да се повлияе разумно на конфликта, ситуацията
става ирационална — „стихията трябва да избухне“;

55 / 101
 III – стадий на затихване на конфликта (изчерпване на емоционалната енергия), анализ
на конфликта (последиците), търсене на изход;
Динамиката на конфликта поразително напомня „кривата на емоциите“ (Д. Елиум,
1996):

Нашите чувства се развиват по определени закони::

–нарастват в стадий А;
–достигат кулминация – стадия В;
–утихват – стадия С.
Независимо от това, какво е чувството: щастие, тъга, радост, гняв, срам, нашето
емоционално „тяло“ се простира и разполага върху емоционалната крива (Д. Елиум, 1996).
Когато чувството достигне определено ниво на интензивност (критична точка на
емоционалната крива), то вече не може да бъде потиснато, то задължително ще достигне своя
пик (така както конфликтът, ако не бъде предотвратен в I стадий). Това ниво на интензивност,
когато чувството вече не може да бъде удържано и контролирано, Д.Елиум нарича „точка,
от която няма връщане назад“. С достигането на тази емоционална точка, човек вече не
може да се върне в предишното състояние (както и конфликтът не може да бъде преустановен,
ако не премине във II стадий), докато не преживее до края това емоционално състояние „тук и
сега“; на лице е невъзможност да се избави от преживяваното, невъзможност да го игнорира,
да го „изхвърли през прозореца“ и да престане да го преживява.
Всеки човек има свой предел на интензивност (своя критична точка), която зависи от
възрастта, темперамента, емоционалната устойчивост, способностите за самоконтрол,
отношението му към преживяваното чувство, личния опит, образованието, мъдростта и
разбиранията. В този контекст следва да се отбележи, че при агресивните деца това ниво на

56 / 101
интензивност („точката, от която няма връщане“) стои много ниско (нисък праг на съпротива)
и контролът на емоциите фактически отсъства.
С достигането на „точката“, човек вече не владее чувствата си, а емоциите напълно го
овладяват. Това е опасна зона, зона където няма място за мисли, разум, рационални решения.
(Д. Елиум, 1996).

В „зоната, в която няма място за мисли“ всяка способност за разсъждение, осмисляне,

логически анализ, способност за предвиждане и прогноза – изчезват. „Има само емоция и
именно в тази зона човек се чувства най-активен и най-уязвим“ (Д. Елиум, 1996).
След като чувството достигне своя пик, то отслабва и се снижава (по аналогия с
конфликтното взаимодействие – настъпва затихване на конфликта в III стадий).
Когато чувството отшуми, човек отново може здраво да разсъждава (зона на „ясното
възприятие“). Да вземем за пример чувството на гняв. Когато гневът вече не е актуален и
водещ, тогава ние се чувстваме добре и можем да забравим за това, какво е била казано
(направено) в минутите на гняв, като започваме напълно ясно да разсъждаваме за това, какво
трябва да се прави сега. Едва тогава, ние можем ясно да осъзнаем, какво сме направили ние и
какво е било поведението на другия човек, както и какво би го устроило във връзка с това.
„Именно прозренията, които ни сполетяват в „зоната на ясно съзнание“ се явяват
източник на най-сериозни промени“ (Д. Елиум). Много семейни двойки в хода на семейното
консултиране признават, че преживяват необикновено чувство единствено след „здрав
скандал“, когато им се отдаде да изкажат своите по-дълбоки чувства и бъдат изслушани.
И така, ние виждаме, че динамиката на конфликтното взаимодействие е практически
идентична с „емоционалната крива“. Динамиката на конфликта се явява само видимо
отражение на онези дълбоки естествени закони, по които се развива емоцията – психичен

57 / 101
конструкт много по-древен от мозъчната кора, която е източник на рационалността:
зараждане, кулминация и спад. Конфликтните ситуации се случват толкова по-често и
толкова по-остро, колкото по-дълго е било игнорирано и задържано това чувство във
вътрешния свят на участниците един към друг, когато емоцията не е била освободена. С този
механизъм се обяснява и експлозията в поведението на някои жертви (деца, които са станали
обект на тормоз), водещи до агресия и авто-агресия. Повтарящите се конфликти
свидетелстват, че истинските чувства не са били изказани и не са били чути от нито от един
от участниците. Създава се впечатление, че чувствата са някаква жива реалност, те се стремят
за изявяват себе си (чрез отреагиране), за да ги чуем и да ги разберем. Пътят към позитивната
промяна както на нашия собствен вътрешен свят, така и на взаимодействието с другите хора
преминава през внимателно отношение към истинските чувства, които ние преживяваме и
осъзнаваме.
Роберт и Джин Байярд в своята книга „Ваш беспокойный подросток“ (1995) (бел. пр.
може да бъде свалена на руски от: http://www.klex.ru/qa), наричат светът на нашите чувства
„Аз-сигналчикът“. „Ние сме убедени: изначално в своята основа хората са щастливи в
любовта, сътрудничеството, представите за свобода и др. И ако вие наистина дадете пълна
свобода на своя сигнализатор, той ще ви води и изведе до това. Бъдете в добри
взаимоотношения със своето вътрешно „Аз“, грижете се за него и приемайте да ви ръководи –
ето това е източникът, от който произхожда благото за другите хора и за себе си.“
Конфликтното общуване – това не е само сблъсък на интереси и мотиви, това е
още неконструктивна форма за изразяване на своите чувства (които лежат в основата
на всеки конфликт), който се опитвате да отреагирате, за да стигнете до
разрешаването му. Когато чувството е чуто и разбрано, то намира позитивно
разрешение и конфликтната ситуация по правило се разрешава.
Именно по тази причина за възрастните е крайно важно при общуване с агресивно дете
да бъдат в контакт със своите чувства, да умеят да ги изразят, да ги вербализират правилно, за
да може детето да ги чуе. За да постигне това, възрастният трябва да развива собствената си
способност да слуша и да чува чувствата на детето. По този начин възрастният, общувайки с
детето следва „кривата на емоциите“, без да разрушава вътрешния свят на детето и
същевременно запазва собствената си емоционална цялост.
Само по този начин – в непосредствено, ежедневно общуване, може да се научи
агресивното дете на позитивно и конструктивно общуване и сътрудничество, а именно: да
поддържа контакт със собствения си емоционален свят и с чувствата на другите хора.

58 / 101
 3.3. Начини за ефективно и конструктивно взаимодействия с детето.
Общуването с агресивни деца се явява специален проблем, за разрешаването на който
са необходими определени навици у умения, както от страна на родителите, така и на
педагозите.
При агресивните деца се наблюдават:
-слабо развит контрол на своите емоции;
-слабо осъзнаване на своите чувства и чувствата на другите;
-ниско ниво на емпатия;
-в ситуации на общуване, те възприемат други с изострено внимание и многократно
преувеличават опасността; те изначално са настроени към борба.
Позитивното и ефективно общуване с агресивни деца е възможно, ако възрастните
притежават следните навици:
-говорят с детето за своите чувства и преживявания на езика на „Аз-посланията“;
-„активно слушат“ вътрешния свят на детето, светът на неговите чувства;
-не оценяват личността на детето, а говорят за неговите конкретни постъпки;
-създават с думи и действия в детето позитивно настроение и добри намерения;
-притежават навици за саморегулация на своето емоционално състояние;
В своята индивидуална или групова работа психологът може да помогне на възрастните
да формират изброените навици за конструктивно общуване с децата.
Следващите практически прийоми и упражнения се явяват такива работни
инструменти, които психолозите могат да използват в подобна работа.

3.3.1. Овладяване езика на „Аз-послания“ (Аз-изказвания“)

„Аз-посланието“ е прийом и способ, с помощта на който възрастният съобщава на
детето своите чувства и отрицателни преживявания, а не говори за детето и неговото
поведение, които са предизвикали това преживяване (за разлика от „Ти-посланието“). „Аз-
посланието“ винаги започва с личното местоимение: „Аз“.
Пример:
Детето говори по време на час, при преподаване на нов урок.
Учител:
-(„Ти-послание“): „Можеш ли да си затвориш устата, в края на краищата? Пречиш
ми. Престани да разговаряш.“

59 / 101
 В класическия вариант (Gordon Т., 1975) „Аз-посланието“ въобще не съдържа
местоимението „ти“, освен връзката на определената ситуация или позоваване на абстрактен
индивид.
1. „Ти-посланието“ съдържа в себе си негативна оценка за другия човек и това е най-
често обвинение. След „Ти-посланието“, възрастните (родител или учител) често използват
заплаха или заповед („Прекрати разговорите!“, „Напиши домашното си в края на краищата!“,
„Незабавно почисти стаята си!“). Тези послания могат незабавно да провокират съпротива
или протест.
2. „Аз-посланието“ е съобщение за собствените чувства и то много рядко може да
предизвика протест, защото то не съдържа обвинение. След „Аз-посланието“ възрастните
често използват молба или предложение: „Моля те, престани да разговаряш!“, „Почисти ако
обичаш стаята си!“, „Не забравяй да напишеш домашното си!“.
Освен това, че „Аз-посланието“ говори за чувствата на възрастния и за неговите
преживявания, то има и други значения:
-„Аз-посланието“ е емоционален способ за регулиране на собственото емоционално
състояние на възрастния, тъй като чрез него натрупаната енергия в емоционално-афективен
план се трансформира в рационален, вербално-комуникативен план.
-„Аз-посланието“ се явява послание на вътрешния „Аз“ на възрастния, то е адресирано
към вътрешния „Аз“ на детето и към установяване на контакт между „Аз-овете“.
-„Аз-посланието“ е сигнал, показващ границите на позволената и необидна за детето
форма за комуникация.
-„Аз-посланието“ е способ за предаване на отговорността за своите действия на самото
дете. Последното само решава какво да направи в „света на новата информация“ (послание);
-„Аз-посланието“ предлага и предполага уверено поведение (ние разкриваме своето
вътрешно Аз; никой по-добре от нас не зная как се чувстваме и какво преживяваме; никой не
може да ни обори), вместо да агресираме към детето.
-„Аз-посланието“ посланието предполага в общуването с детето позиция „на равни“,
вместо позицията „на върха“. Независимо от своята елементарна формулировка, „Аз-
посланието“ предизвиква много трудности в учителите и родителите. Това показва, че в
самите тях е блокирана връзката с техния вътрешен „Аз“, те са привикнали да скриват своите
чувства, а също така им е трудно да се откажат от удобната позиция за тях в общуването – „на
върха“.
Преди да се пристъпи към формулировката „Аз-послание“, може да се предложи на
възрастните (в хода на обучението им), първоначално да „послушат“ себе си. За тази цел се

60 / 101
препоръчва следното упражнение (аналогично на упражнението на Хипенрайтер, „Общаться с
ребенком. Как?“, 1998).

Забележка: Бел. пр. книгата може да бъде свалена на руски във формати FB2, ePub,
Mobi, PDF и TXT от тук – https://www.litres.ru/static/trials/00/13/02/00130203.a4.pdf ).
1) Припомнете си (помислете) за онези действия на детето, които са предизвиквали
безпокойство и отрицателни преживявания.
2) Припомнете си (помислете) за конкретна ситуация, в която се проявява това
действие напоследък (в близките 10 дни).
3) Обърнете се сега към себе си, към своите чувства. Какви чувства предизвикват във
вас мислите за тази ситуация?
4) Запишете на лист в една колонка вляво на листа нежеланите действия на детето, а
вдясно от нея запишете обратното на всяка ситуация – чувството, преживяването, с което се
откликнали на тази ситуация.,
№ Ситуация Вашето чувство
Дойде отвън с мръсни обувки и влезе вкъщи,
1 остави ги в коридора и после отказа да почисти и Раздразнение, обида, унижение.
обувките си и мръсотията по пода.
Ученикът чукаше с линийка по чина, разсейваше
2 Яд, раздразнение, гняв.
другите, не можех да преподавам.
Ученикът не влезе в час. Разхождаше се по
3 Тревога, безпокойство, страх.
улицата край училището.
4 ………………

Упражнението помага на възрастните да разберат по-добре (да чуят) тези свои чувства,
които те изпитват във връзка с едни или други нежелани действия на детето, тъй като
възрастните са склонно да игнорират не само чувствата на децата, но и своите собствени, като
нещо несъществено („Мен винаги са ме учили, че чувствата са слабост и трябва да бъдат
крити или да не им се обръща внимание“ – признава една майка).

61 / 101
 В класическия си вариант „Аз-посланието“ трябва да има следната форма (Gordon,
1975):

Някои автори (Кривцова, 1997) предлагат следната схема на „Аз-посланието“:

В този и последващите варианти на „Аз-послание“ се предлага бягство от класическата

схема, в която се изключва местоимението „ти“. Тук използването на местоимението „ти“ е
възможно, но се предлага да се подходи безоценъчно – в контекста на наблюдавания факт.
Например: „Когато ти разговаряш по време на урока … (в контекста на
наблюдавания факт), вместо: „Когато ти ми пречиш и разсейваш останалите“ (оценка) или

62 / 101
„Когато ти изцапа със сок ризата си …(в контекста на наблюдавания факт), вместо
„Отново всичко изпорти“ (оценка).

Р. и Дж. Байярд (1981) считат, че след изразяване на чувствата е необходимо да бъде

изразено пожелание за действия на детето, които възрастния желае.
Пожеланието е също в духа на „Аз-посланието“ и по възможност е кратко и много
конкретно, главното е, както считат авторите – да не се задават въпроси (да не провокира
въпроси).

Много родители и учители забелязват, че започвайки да използват „Аз-посланията“ в

проблемна ситуация, те започват да усещат, че много по-добре се справят със собственото си
емоционално състояние – разбират, че могат да контролират своите емоции, запазвайки
себеуважение и увереност. Като цяло те стават по спокойни и стабилни в общуването с детето.
Освен това, възрастните отбелязват, че използвайки „Аз-послания“, те успяват за удържат

63 / 101
балансиран контакта с детето и настройват самите себе си за положителен резултат от
общуването с него.
За много възрасти усвояването и прилагането на техниката „Аз-послание“ се оказва
ефективно средство, чрез което успяват да възстановят отдавна разрушените нормални
отношения.
Пример:
Една майка разказва, че синът й (12г.) е започнал да избягва общуване с нея: затварял
се в стаята си; с часове играел на компютъра; престанал да разговаря с нея. Тя направила
анализ на своето общуване с детето си за последните 2-3 месеца. Оказало се, че то изцяло
се състояло от „Ти-послания“, съдържащи заплахи и обвинения по адрес на сина и
разговорите с него се изчерпвали с непрекъснати въпроси от нейна страна: „Защо не учиш
уроците си?“, „Защо не си написал домашните си?“, „Кога най-накрая ще спреш да стоиш
пред този компютър – ще го изхвърля. Ще изхвърля и всички твои глупави книги. Няма да
видиш излизане навън. Аз няма да уча заради тебе. Ще те запиша в друго училище! Защо
мълчиш през цялото време?“ А синът обикновено отговарял: „Защото през цялото време ти
бърбориш и не млъкваш.“
След като се запознала с техниката „Аз-послание“, тя се обърнала и заслушала в
своите чувства и разбрала, че за нея е особено болезнено това състояние на разрив в
отношенията с детето й, с което преди били много близки. Тя буквално била страдалец и
това на практика я безпокояло повече, отколкото седенето на сина пред компютъра. Един
ден когато тя се прибрала от работа, решила да поговори за това с него, да сподели своите
преживявания. Тя влязла в стаята. Синът седял пред компютъра. Той не и обърнал внимание.
Тя седнала близо до него и дълго време мълчала, след което произнесла: „Знаеш ли сине, аз
често си спомням времето, когато ние с теб разговаряхме, играехме заедно, четяхме и
просто бяхме близки. Това беше най-хубавото време в моя живот. Аз много мисля и
преживявам нашите караници. Аз буквално се измъчвам и страдам за това, че нашите
отношения станаха такива. Аз не искам така да продължава.“
Синът престанал да играе, обърнал се към нея и попитал: „Мамо, това истина ли е? А
аз си мислех, че ти си престанала да ме обичаш. В началото аз се обиждах, а после започнах
да се ядосвам на теб.“ Майката го прегърнала и заплакала. Този разговор поставил началото
на процес за възстановяване на миналите близки отношения, които е можело завинаги
наистина да изчезнат.

64 / 101
 Упражнение за тренировка на Аз-послание“
УПРАЖНЕНИЕ 1
На участниците (родители, учители) се раздават картички с описание на проблемни
ситуации и варианти на изказвания от вида „Ти-послания“ и „Аз-послания“. От тях се иска да
изберат тези, които в най-голяма степен съответстват на „Аз-послание“. Например:

УПРАЖНЕНИЕ 2
На участниците се раздават картички с описани проблеми ситуации. Предлага им се да
съставят „Ти-послание“ и „Аз-послание“ във връзка с описаната ситуация. В началото
упражнението може да се проведе и по двойки (групи). Партньорите последователно прочитат
един на друг посланията си. Задачата на партньора е да определи в какво емоционално
състояние се намира лицето, което изпраща „Ти-послание“ и в какво при „Аз-послание“. В
края на упражнението се провежда обсъждане (обмен на впечатления). Например:

65 / 101
 УПРАЖНЕНИЕ 3
На участниците се предлага да помислят върху реални проблеми, свързани с нежелани
действия на детето, които предизвикват в тях чувство на безпокойство. За тренировка на „Аз-
посланията“, тези ситуации не трябва да бъдат повече от три. Задачата е да бъдат съставени
няколко варианта на „Аз-послания“ за всяка ситуация. Например:

След като участниците усвоят знания и умения за съставяне на „Аз-послания“, е

желателно за по-добро закрепване и осмисляне на навиците, да използват „Аз-послания“ в
реални жизнени ситуации, чрез провеждане на ролеви игри по двойки (размяна на ролите по
двойки). В края на занятието следва обсъждане и обмен на впечатления.
Понякога родители и учители се оплакват, че в отговор на техните „Аз-послания“,
децата игнорират техните изказвания. Това се приема за особено обидно (За какво тогава

66 / 101
трябва да се изразявам с „Аз-съобщения“? и те просто губят увереност и се дезориентират как
да постъпят.
Детето може да игнорира „Аз-посланията“ обикновено по следните причини:
-Възможно е той (тя) все още да не е пораснал възрастово и социално за тези правила и
изисквания, които сте определили или се опитвате да наложите като изисквания към него.
Например, да си ляга да спи не по-късно от 22.00 часа, а синът е вече на 19г. и това изискване
въобще не го устройва. В такива случаи следва да преразгледате собствените си изисквания и
правила.
-Възможно е: „Навлезли сте в неговите териториални води, вторачили сте се в някакъв
негов проблем, който той иска сам да разреши. Добре е в такъв случай да си зададете сам на
себе си въпроса: „Касае ли това лично мен, какво ще направи той по този въпрос?“ Ако този
проблем не ви засяга лично, то по-добре е да оставите момчето си само да се справи. Все едно,
вашите вълнения тук няма да помогнат, по-скоро ще влошат положението.
-Възможно е детето да ви манипулира (борба за власт), да премерва сили с вас и да не
отстъпва от позицията. В такъв случай, в контекста на „Аз-посланието“ е необходимо да
включите предупреждение за възможни санкции (т. нар. „цивилизована конфронтация“ –
Сидоренко, 2001; Байярд, 1995), за да започне детето да се съобразява с вас. Даденото „Аз-
послание“ следва да се развие по следната схема:

67 / 101
 Да напомним! Ако вие имате намерение и декларирате пред детето предупреждение за
санкция и не настъпят промени, то вие задължително следва да я приведете в действие, иначе
детето ще усвои този модел на мнима санкция и впоследствие ще ви манипулира отново и
отново. Санкциите следва да са реални и изпълними и да не носят характер на мнима заплаха.
Например: Млада майка в маршрутката казва на своята 4-годишна дъщеря: „Ако не
прекратиш с капризите си, аз веднага те хвърлям от колата“. Прилагането на „Ти-послание
както е в случая + мнима угроза водят задължително до продължаване на нежеланото
поведение („капризите“) на детето.
Пример:
Ученикът не за първи път отказва да изпълни задача,
Ситуация
поставена от учителя. ("На мен не ми харесва!")

"На мен не ми харесва, когато децата по време на час не работят върху

1 Учител "Аз-послание"
поставените задачи. Безпокоя се."

Ученик "Какво да правя?"

"Когато говоря за своите преживявания и се отнасят безразлично към
Учител - усилено "Аз-
2 тях, започвам да се дразня, защото това е обидно за мен. Трудно ми е
послание"
да преподавам."
Ученик "Тогава не преподавайте!"
Учител - конкретно
"Бих искала ти да изпълниш тази задача и бих желала ти да престанеш
3 пожелание "Аз-
да разговаряш с мен по този начин."
послание"
и

"В противен случай, аз не бих те освободила от час, докато не

Предупреждение за
4 изпълниш поне три такива задачи. Освен това задължително ще
възможни санкции
извикам твоите родители в училище."

Ученик Без желание започва да работи върху задачата.

Предупреждението за санкции се отправя, за да може ученикът да получи сигнал и

възможност за собствен избор – сам да вземе решение и да носи отговорност.
Пример:

Детето чете книги, а не уроците си, докато не се приберат от работа

родителите. След това учи до 12 през нощта, но всичко това е
Ситуация
съпроводено с викове, крясъци, скандали (детето плаче, иска да спи,
но уроците трябва да са научени).

"Когато четеш книги докато се върна от работа (20.00ч.), а не си учиш

1 Майка "Аз-послание"
уроците, аз се ядосвам. Аз вече не зная какво да правя."

Дъщеря "Мамо, но книгата е много интересна!"

68 / 101
 "Тя (книгата) е интересна винаги, но уроците стоят ненаучени. Аз
Майка - усилено "Аз-
2 повече нямам сили. Хем се ядосвам, хем ми се ще да заплача. Уморена
послание"
съм, искам да оставя всичко."

Дъщеря "И аз съм уморена от уроците, искам просто да си отпочина."

Майка - конкретно
3 пожелание "Аз искам първо да си научиш уроците, а след това - книгата."
"Аз-послание"
Дъщеря "Не мога така, просто не ми се получават нещата."

"Ако утре ти не си подготвиш уроците след обяд, аз ще прибера и

Предупреждение за заключа всички книги в шкафа за цяла седмица. И така ще бъде всеки
4
възможни санкции път, когато не си подготвена за следващия ден. Страхувам се, че
въобще ще престанеш да четеш книги. "

"Виж, нека довърша тази книга. Остава ми за четене още два дни, а
Дъщеря
после ще направя както ти искаш."

Книгите се събират от майката и се заключват в шкафа за цяла

5 Реализация на санкциите седмица. Дъщерята започва да подготвя уроците си навреме. След два
дни започва да моли майка си за книга, но родителят твърдо удържа
обявената санкция - една седмица. Дъщерята прилежно учи уроците
си навреме.

Техниката на „цивилизованата конфронтация“ изисква тренировка и закрепване на

навика чрез ролеви игри.

УПРАЖНЕНИЕ 4
-Помислете (спомнете си) за реална ситуация, която предизвиква във вас чувство на
безпокойство (в дадения случай е добре да се тръгне от леки към по-тежки ситуации: в
противен случай участниците ще бъдат буквално „залети“ от емоции, а това ще се отрази
негативно върху формирането навици).
-Опитайте се да „чуете“ какви чувства и преживявания откликват във вас (възникват).
-Определете ясно позицията си: какво точно желаете („Бих желала…“, „Искам да …“,
„Ще ми се да …“ и пр.)
-Определете какво точно ще правите, ако детето игнорира вашето желание: добре е да
имате няколко варианта с различна тежест.
-Запишете всичко в следната форма:

69 / 101
 Аз Аз Аз решавам да …
Ситуация
преживявам … искам … (в случай на игнориране - санкции/срок)
1.
2.
3.

-След това постъпково от 1 до 5 в духа на „Аз-посланията“ запишете вашето „Аз-

послание“ с предполагаемите отговори на детето.
-Проиграйте по двойки в ролева игра дадените „Аз-послания“ с цел, закрепване на
навика. Обменяйте впечатления.

3.3.2. Развитие на навици за „активно слушане“.

Активното слушане на детето означава, да му „върнеш“ разговор, в който то те
въвежда, при което да споделиш чувства.
„Активно слушане“ – способ да се съобщи на детето сведения за неговия вътрешен
„Аз“, за това какво сте чули за неговите чувства, които не са ви безразлични и дълбоко ви
вълнуват. Това е способ да установите контакт с детето и да му кажете: „Разбирам те и
приемам всичко, което преживяваш.“
„Активното слушане“ е проява на внимание и грижа, на внимателно отношение
към вътрешния свят на детето. „Нашето внимание им дава (на децата) възможност
ясно да видят самите себе си и да възпитават в себе си вяра, така необходима на всеки,
който търси мястото си в този свят.“ (Д. Елиум, 1996).
Родители, които са започнали да прилагат „активно слушане“ спрямо своите деца,
вместо поучения и наставления отбелязват, че детето след определен период от време става
спокойно, уверено, започва само да разказва за себе си, много малко е вероятно да прибегне
към деструктивни форми на поведение (отказ, съпротива, отмъщение), започва да говори за
своите тайни и секрети. Подобни промени родителите забелязват и в себе си: те започват да
откриват в себе си повече търпение, по-малко се дразнят, приемат спокойно „отрицателните“
чувства на детето, по-добре виждат от какво то се чувства зле. Родителите престават да се
борят със своето дете, опитвайки се да го подчинят. „Активното слушане“ помага на
родителите да видят, че зад външното поведение на детето са скрити стремежи, желания и
интереси.
Най-ярка илюстрация за ефективността от прилагането на „активно слушане“ е
примера, приведен от Юлия Хипенрайтер (1988) – един разказ на баща за 7-годишния му син.

70 / 101
 Забележка на преводача: Юлия Борисовна Хипенрайтер,
родена на 25.03.1930г. в Москва – съветски и руски психолог,
професор в Московския университет. Области на научна работа:
експериментална психология (психология на възприятието,
психология на вниманието, психология на движенията), системна
семейна психотерапия, невро-лингвистично програмиране,

„Ние със синът ми бързахме за автобус. Автобусът беше последен и ние не можехме
да си позволим да закъснеем. По пътя Денис помоли да му купя шоколад, но аз отказах.
Тогава обиденият ми син започна да изостава, гледаше встрани, спираше се да извърши
някакви „неотложни“ работи. Пред мен беше изборът: да закъснеем не можем, а да влача
инатящият се също не ми се иска. И тук аз споменах: „Денис, ти се разстрои за дето не ти
купих шоколад , разстрои се и ми се обиди“. Тогава Денис миролюбиво поставя своята ръка в
моята и ние закрачихме към автобуса.“
Да чуеш чувството си, значи да проявиш съчувствие. Малко е вероятно съчувствието да
подтикне който и да било към неподчинение, отмъщение и съпротива. Точно обратното, в
отговор на съчувствието ние преживяваме благодарност и готовност за открито общуване.
Една майка ми разказва, че веднъж се прибрала около 21.00 часа и решила да застави
сина си да решава задачи по математика – задължение, което не му се отдавало много. Детето
седнало с потиснат вид, бледен и в отговор на нейния поздрав само незабележимо кимнал. По
думите на майката, тя почувствала, че той е много уморен. Тогава майката седнала до сина си
и казала: „Ти си много уморен, остави този учебник, ти нямаш сили да се занимаваш с това.
Нищо страшно няма да се случи, ако днес не подготвиш това“. Последиците за нея били
неочаквани – детето се обърнало към нея, буквално се хвърлило в прегръдка и казало:
„Благодаря ти, мамо!“ и заплакал. Тя почувствала, че това са сълзи на признание и на
благодарност. На сутринта той сам се събудил по-рано и много бързо подготвил задачите си за
деня.
„Активното слушане“, така, както „Аз-посланията“ правят удивителни неща за
детето – то само започва да взема решения за себе си.“

71 / 101
 Тренировъчни упражнения
УПРАЖНЕНИЕ 1 . „Парафрази“ (изразява се в повторение с помощта на няколко
фрази на главния смисъл на казаното от събеседника).
На участниците се раздават картички, на които има едно изказване на събеседника и
няколко варианта (парафрази) на неговия основен смисъл, дадени от другия събеседник.
Задачата се състои в това, да се избере от предложените парафрази една, която предава най-
точно главния смисъл. Например:
Днес по време на часа по математика аз не разбрах едно от правилата и казах за
това на учителката, а тя ми отговори, че трябва да съм по-внимателна.
1.Ако съм те разбрал правилно, ти не си могъл да разбереш нещо от урока по
математика и си поискал помощ от учителката. Тя не ти е помогнала – мисля, че това е
обидно.
2.Ако правилно съм те разбрал, днес ти не си бил внимателен в часа по
математика и затова не си разбрал правилото.

1.Ако съм те разбрал правилно, ти отново си се борил с

децата, не си успял да се задържиш, паднал си и сега целите
Когато днес излизах от училището, на ти панталони са в кал.
вратата децата ме блъснаха. Аз паднах
и окалях панталона си. Аз не исках да
2.Ако правилно съм те разбрал, на теб не ти е било
се случи това, но така стана.
неприятно, че са те блъснали на вратата на училището,
паднал си, изцапал си панталоните и сега се чувстваш
виновен, разтревожен и се питаш дали няма да ти се карам.

УПРАЖНЕНИЕ 2
Това упражнение се препоръчва да бъде изпълнено по двойки, възможно в кръг.
1) Първоначално единият от участниците разказва някаква ситуация или споделя
няколко фрази, отразяващи описана ситуация.
2) Другият участник с помощта на способа „парафрази“ проверява, дали правилно е
разбрал събеседника си.
3) След това партньорите сменят местата си.
4) Накрая на упражнението е необходимо да се споделят впечатления между
партньорите:
-имаше ли нещо и какво беше то, което ви пречеше да изпълните задачата (трудност);
-какво ви помогна;

72 / 101
 -какво чувствахте, когато вашия събеседник неточно беше разбрал смисъла на вашите
думи;
- какво чувствахте, когато вашия събеседник успя точно да разбере смисъла на вашите
думи;
Чрез способа „парафрази“ участниците се научават да сушат внимателно казаното от
другия, т.е., какво всъщност иска да ни каже детето. Този способ помага да се създаде
контекст, „покана за беседа“, позволява да почувстваме детето и да покажем, че го разбираме.
За детето е особено важно да разбере, че възрастният е чул неговите чувства, обозначил
ги е и ги е вербализирал. По този начин детето се връща към неизказаното свое „Аз“, което по
най-позитивния начин се вгражда в неговия емоционален свят, дава му усещане за увереност
и защитеност.
За развитие на способности за слушане на чувствата на детето помагат следващите две
упражнения (№ 3, № 4).

УПРАЖНЕНИЕ 3
На участниците се раздават картички с различни ситуации. В лявата колонка е описана
ситуацията, а в дясната – вероятните чувства, които преживява детето. На участниците се
предлага да изберат тези от тях, които по тяхно мнение са най-точни. Например:

Ситуация и разказ на детето Чувства на детето

Обида
Детето е излязло пред дъската да изложи знанията си, група негови Злорадство
съученици започнали да му показват различни физиономии, скришом да Гняв
му се смеят. Детето се обърнало към учителя: "Госпожо, Мария и Валя ми
пречат." Учителят не обърнал внимание. Изпитването завършило, а детето Раздразнение
получило тройка. Желание за отмъщение
Отчаяние и безразличие
Желание да се оправдае

УПРАЖНЕНИЕ 4
На участниците се раздават картички с различни ситуации, описани в лявата колонка.
Предлага им се в средната колонка да напишат чувствата, които според тях преживява детето
във всяка ситуация, а в дясната – варианти на собствените си отговори.
Например:

73 / 101
 Чувства на
Ситуация и думи на детето Вашия отговор
детето

Страх Ти искаше да помогнеш на мама, да

1.Дете на 3 г. иска да вземе чашата на
Обида прибереш чашата, но тя се счупи. Това те
майка си. Тя пада от масата и се чупи.
Безпокойство уплаши и обиди. Ти много се разстрои.

2.Бащата се връща от работа. Синът му се

хвърля срещу него и казва: "Тати, знаеш Радост Аз виждам, че ти истински си щастлив,
ли, днес реших всички задачи на теста по Гордост радваш се и се гордееш със своя успех.
математика."

3. Детето не успява да си подготви уроците Огорчение

Ти си огорчен и разочарован. Досадно ти
за следващия ден и пропуска интересен Досада
е, че не успя да видиш любимия си филм.
филм. Злоба
4.По време на час детето се опитва да
Неувереност
изпълни задача, но не успява: "Аз не мога, Ти се страхуваш да опиташ втори път. Ти
Безпокойство
няма да работя по тази задача!" - казва то се безпокоиш, че няма да успееш.
Страх
на учителя.

УПРАЖНЕНИЕ 5
На участниците се предлага:
1) Помислете (припомнете си, представете си) за някоя ситуация, която е типична за
вашите взаимоотношения с детето ви и предизвиква във вас безпокойство.
2) Ако имате няколко такива ситуации, започнете с най-леката.
3) Мислено „чуйте“ какво ви казва детето.
4) Постарайте се да разберете какви са най-вероятните чувства, които преживява
(запишете ги).
5) А сега, вместо това което обикновено казвате на детето, съставете нов отговор, в
който да назовете чувствата му (запишете ги).
Чувства на Отговор с назоваване
Ситуация
моето дете чувствата на детето
1
2

6) За отработване на навик и осмисляне необходимостта от тази „техника“, се

препоръчва да се приложи игра по двойки, която както обикновено протича в условията на
„активно слушане“ – партньора изпълнява ролята на детето у обратно. Накрая се споделят
впечатления.
.

74 / 101
 3.3.3. Позитивните намерения на детето във фокуса на вниманието на
възрастните.
Агресивните деца се нуждаят от положително отношение към себе си. Това е важно
защото техните представи за себе си се формулират изцяло с отрицателни термини („Аз съм
лош“, зъл, нетърпим. Ужасен – всички така казват.“) и по този начин сами разрушават
вътрешния си Аз, нанасяйки вреди на личността си. Това е важно още защото, както пише
Баярд (1995), вашето възприятие и отношение към ситуацията, в която се намирате заедно с
вашето дете, влияе на тази ситуация. Приетата от възрастния нагласа към ситуацията не само
помага да се избере линия на поведение, но което е най-удивително, тя влияе също върху
нагласите и действията на вашето дете. Помнете, че само съхранявайки положително
настроение в отношението към детето, вие оказвате позитивно влияние върху проблема, който
стои между вас.
„Положителното настроение не е само нагласа, но и психологически способ, който
е подобен на „активното слушане“. Този способ е описан подробно в книгата на Д. и Дж.
Елиум, “Воспитание сына“ (1996г.)
Забележка на преводача: (Книгата може да бъде свалена на руски език от:
https://www.e-reading.club/bookreader.php/106182/Elium_-_Vospitanie_syna.pdf ).

1)„Положителното настроение“ означава освен разбиране чувствата на детето:

-умение да се слуша и да се чува личността на детето;
-умение да се видят в неговите деструктивни действия положителни намерения;
-умение да се говори на детето за това, т.е. да се вербализират положителните
намерения (подобно на „активното слушане“)
2)„Положителното настроение“ е способ да се съобщи на детето „С теб всичко е
наред!“ и „Аз те обичам!“
Пример: (този пример със счупената чаша вече беше изложена в раздел „Активно
слушане“, когато 3-годишният син изпуска чашата на майка си в желанието си на
почисти масата).
Според майката, в допълнение на факта, че тя е чула чувствата на детето
(„активно слушане“ – огорчение, обида, недоумения), тя успява да разбере и неговото
позитивно намерение: „Аз съм вече достатъчно голям, аз искам да ти помогна, аз мога,
аз искам да направя това сам.“ Майката се е въздържала от груби забележки за
поведението на сина, тя се е страхувала да не навреди на неговите позитивни намерения
„Аз искам да помогна“ и „Аз мога сам“. Вместо това, тя казала: „Какъв си ми юнак,

75 / 101
какъв си ми помощник. Ти наистина си искал да отмениш мама в нейната работа. На
теб сега ти стана обидно за счупената чаша. Нищо. Следващия път ще успееш. Сега аз
ще донеса метла и лопатка и ти ще събереш счупените парченца от пода.“ Детето било
гордо с желанието си да отмени, да помогне на майка си и увереността, че следващия
път ще успее пораснала. След това майката внимателно анализирала случая. Запитала
се, какво би могло детето да извършва само вкъщи и му възложила такива задачи.“

Тренировъчни упражнения
УПРАЖНЕНИЕ 1
На участниците се раздават картички с описани ситуации и думи на детето, написани в
лявата колонка и „положителни намерения“ на детето – в дясната. На участниците се
предлага да изберат онова намерение, което по тяхно мнение се явява главно за детето (могат
да бъдат няколко). Пример:
Ситуация и думи на детето Намерения на детето
1.Детето по невнимание поврежда Желание да бъде честен.
ключалката на сандъка за инструменти, Желание да взима самостоятелни решения.
когато се опитва да поправи велосипеда Желание да действа самостоятелно.
си. Отива и казва за това на баща си. Да бъде отговорен за своите вещи (велосипеда).

2.Майката влиза в стаята на детето и му Искам да разполагам със себе си.

казва: "Бързо се преобличай, оставяй Искам да се съобразявате с мен и моето лично време.
това, с което се занимаваш. Ти тръгваш с
Бих искал и моето мнение да се отчита при вземане на
нас на пазар. Синът отговаря: "Как не ви
решения.
омръзна. Вие през цялото време ми
казвате какво съм длъжен да правя." Искам да се занимавам с това, което ми е интересно.

УПРАЖНЕНИЕ 2 (авторски вариант)

На участниците се раздават картички с различни ситуации, описани в лявата колонка.
Срещу всяка ситуация – в дясната колонка трябва да бъдат записани варианти на
„положителните намерения“ на детето и от тях да се избере главното.
Ситуация и думи на детето Намерения на детето
1.Детето се е сбило в училище с други деца, когато 1.
същите скрили обувката му и я подменили с друга. Пред 2.
майка си е споделило, че се е ядосало и е било 3.
изнервено, тъй като щяло да закъснее за урока. 4.
Ситуация и думи на детето Намерения на детето
2.Ваш ученик има навика да разсейва другите по време 1.
на часовете по история. При забележките той казва, че 2.
не прави нищо лошо, като добавя, че просто искал да 3.
помогне на другите си приятели, да им обясни урока. 4.

76 / 101
 УПРАЖНЕНИЕ 3
Упражнението се изпълнява по двойки:
1) Първоначално един от участниците разказва своя лична ситуация, която е
възникнала при него във взаимоотношенията му с някого.
2) Задачата на другия участник е да разбере, какви „положителни намерения“
(„положителни настроения“) се крият за външното поведение и думите на събеседника
(партньора) и да ги назове.
3) След това ролите се сменят.
4) В края двамата партньори споделят впечатленията си:
-какво е пречело да разберете „положителните намерения“ (трудности);
-какво ви е помогнало;
-как сте се чувствали, когато вашите намерения са били назовани погрешно;
-как сте се чувствали, когато партньорът е успял да познае намеренията ви;
5) Обсъждане на упражнението (групово в кръг).

УПРАЖНЕНИЕ 4
На участниците се предлага да си припомнят ситуация, която се отнася до
взаимоотношенията с детето и която предизвиква в тях безпокойство (започва се с възможно
най-леката ситуация).
1) Представете си ситуацията и обърнете внимание на маниерите в поведението на
детето.
2) Послушайте внимателно (мислено) тези думи, които обикновено детето казва.
3) Определете позитивното настроение („позитивно намерение“), което е скрито зад
външното поведение и думите на детето.
4) Запишете своите наблюдения и изводи в следната форма:
„Позитивно
Поведение и
Ситуация намерение“ Какво обикновено казвам аз
думи на детето
на детето
1.
2.
3.

Когато попълвате колонка 2, обърнете внимание на чувствата, които възникват във вас.
Упражнението помага на участниците да изпълнят следващото упражнение,
предложено от Д. и Дж. Елиум).

77 / 101
 УПРАЖНЕНИЕ 5
Авторите предлагат да се заведе малък бележник, в който родителите да анализират
ситуациите и поведението на детето в следната форма:
а) Моето дете казва …
б) Аз обикновено отговарям …
в) Моят нов отговор (включване на елемента „позитивно настроение“).
В случая, вниманието следва да бъде насочено не само върху думите на детето, но и
върху неговото поведение (както например случая по-горе със счупената чаша, когато детето
не казва нищо), а също така да се наблюдава и изражението на лицето и интонацията, с която
детето казва едни или други думи.
„Много важно е родителите да осъзнаят, че тяхното дете изначално е
положителен, отговорен, добър човек и че те (децата) както и всички други, неизменно
искат в своя живот справедливост, любов, взаимна помощ, доброта и разбиране.“ (Р. и
Дж. Байярд, 1995).

3.4. Способи за саморегулация на емоционални състояния.

Следва да се отбележи, че ако родителите и учителите са усвоили навици за позитивно
конструктивно общуване, то техните способности за регулация на собственото им
емоционално състояние значително нарастват. Някои родители и учители с учудване
забелязват, при прилагане на „Аз-съобщение“ и “активно слушане“ в общуването с децата, те
се успокояват и прекрасно контролират своето емоционално състояние. Но така или иначе
ежедневният стрес поставя „свой отпечатък“ върху всеки човек. Понякога ние сме подложени
на значително психологическо натоварване, което има способността да се натрупва и по тази
причина е важно да се познават някои примери и упражнения, които помагат за снемане на
излишното емоционално напрежение и връщат доброто самочувствие на човек, а те се
отразяват положително върху взаимоотношенията с децата.

Упражнение 1
ПРОГРЕСИВНА МУСКУСЛНА РЕЛАКСАЦИЯ С „ДЪЛБОКО ДИШАНЕ“
(М. Алворд, А. Бейкър, 1998)
Техниката „дълбоко дишане“ беше описана подробно в раздел „Формиране на навици
за контрол и управление на гнева“. Частично в този раздел са описани упражнения за
прогресивна мускулна релаксация.

78 / 101
 Тези упражнения могат да бъдат изпълнявани в целия си комплект, но могат и само
като отделни елементи от тях (толкова и тези от тях, които са желани). Важното е
упражненията да бъдат изпълнявани в едно и също време, в удобна и приятна за вас
обстановка (леглото, дивана, еко-кресло, килим) и се препоръчват под звуците на музика,
която да ви действа успокояващо (шведските психолози препоръчват изцяло класическа
музика – основно Моцарт и Бах).
А-блок „Ръка“
(след всеки блок-упражнения се прави дълбоко вдишване и задържане на въздуха).
1.Направете дълбоко, плавно вдишване и задръжте въздуха: сгъвате и стискате
силно юмрука, поставяте го от дясната страна на гръдния кош (по ред, започвате с дясната
страна, а след това с лявата, а след едновременно и с двете и натискате) – вдишването е бавно
и спокойно: юмрукът бавно се отпуска; издишване – отнема няколко секунди, също бавно и
спокойно (устата е леко отворена).
2.Дълбоко вдишване – при задържане на дишането: напрягате силно само ръката (от
китката до рамото) – следва издишване: бавно отпускате ръката (или двете ръце) – отдих.
3. Дълбоко вдишване – силно напрягате само ръката (ръцете) от китката до рамото
(рамената) – следва издишване бавно отпускане – отдих.
В-блок „Шия“ (избягвайте резки движения).
4. Дълбоко вдишване – задържане на дишането: отпуснете главата и напрегнете
шията – издишване: бавно отпускане на шията, връщане главата в изходно положение –
отдих.
5. Дълбоко вдишване – задържане на дишането: завъртане главата вдясно, напрягане
на шията – издишване: бавно отпускане и връщане главата в изходно положение – отдих.
6. Дълбоко вдишване – задържане на дишането: завъртане главата вляво, напрягане
на шията – издишване: бавно отпускане и връщане главата в изходно положение – отдих.
7. Повтаряне на упражнение 4.
C-блок „Корем“.
8.Дълбоко вдишване – задържане на дишането: леко натоварване на корема,
постепенно издишване, леко отпускане на корема, връщане към нормално състояние -
издишване.
Упражнението се изпълнява 2 пъти.
Д-блок „Крака“ (цялата група упражнения се прави първо с десния, а след това с
левия крак).

79 / 101
 9. Дълбоко вдишване: повдигане на единия крак (ъгъл 30 ° - 45 °) при задържане на
дишането: изпъване на пръстите и напрягане – издишване: отпускане на пръстите, спускане
на крака – отдих.
10.Дълбоко вдишване: повдигане крака – при задържане на дишането: издърпване на
петата напред и напрягане – издишване: отпускане на петата, спускане на крака – отдих.
Същото се прави и с другия крак.
Е-блок „Глава“.
11.Дълбоко вдишване: задържане на дишането: силно изразена усмивка и
натоварване на мускулите на лицето – издишване: отпускане на мускулите – отдих.
12.Дълбоко вдишване: задържане на дишането: напрягане на носа („изгонване на
муха“) издишване – отдих.
13.Дълбоко вдишване: повдигане на веждите и задържане на дишането: напрягане на
веждите и мускулите в областта на челото – задържане и издишване: отпускане на челото,
отпускане на веждите – отдих.
14.Дълбоко вдишване – задържане на дишането: силно напрягане горната част на
главата – издишване: отпускане на мускулите в горната част на главата – отдих.
15. Представете си (визуализирайте) себе си в уютно място, където обикновено ви е
добре и където се чувствате спокойни (отпуснете се). Поемете дълбоко дъх – задръжте и
бавно издишване (направете това толкова, колкото имате нужда).
16. Разтегнете мускулите на тялото; завъртете се от кръста вляво, а после вдясно –
важното е да не правите внезапни движения).

Упражнение 2
„ПРОДУКТИВНО ВЪЛНЕНИЕ“ (Дж. Нейхард, 1997)
Това упражнение е подходящо за тревожни хора, които искат да научат бързо да се
справят със своята тревога, с излишното си безпокойство и вълнение, а не да го „отреагират“
върху собствените си деца. Провежда се индивидуално.
Инструкция (предписания):
1.Изберете за провеждане на занятията място, на което може ежедневно и по едно и
също време да се провеждат срещите. За всяко занятие следва да се отделят по 30 мин.
2.Съставете списък на „възможните“ и „невъзможни“ ситуации. В колонка „сериозни
тревоги“ запишете тези, които ви тревожат най-много. В колонка „малки тревоги“ нанесете
тези, които ви безпокоят не толкова често и не толкова сериозно.

80 / 101
 3.Първо прегледайте списъка с „малките“ тревоги. Ако можете да отстраните някои от
тях незабавно или в кратки срокове, то това не са неприятности, а ежедневни дела. Зачертайте
ги от списъка.
4.Сега обърнете внимание на списъка със сериозни тревоги. Отделете по 15 мин. и
помислете, как са възникнали те, помислете за това, как се развиват и как могат (най-
вероятно) да повлияят в бъдеще върху живота ви.
5.След 15 мин. прекратете размишленията и преживяванията. Сега се отпуснете под
звуците на музика в продължение на 2 мин., като използвате техниката дълбоко дишане.
Издишвайки си казвайте: „Аз съм абсолютно спокоен!“
6.След това се върнете към списъка с тревоги. Вземете молив и лист хартия,
използвайте останалите 13 мин. за да съставите план за действие отделно по всяка ситуация.
Когато съставите ясен план за действие, изведнъж ще установите, че ситуацията не е нито
толкова тежка, нито неразрешима.
7.Точно след 13 мин. прекратете работата. Повторете упражнението на следващия ден
на същото място и по същото време.
8.Ако наблюдавате положителна промяна в нивото на тревожност, започнете да
съкращавате времето за „безполезно“ вълнение от 15 до 10, а след това до 5 мин. и
увеличавайте за сметка на това времето за съставяне на плана от 13 постепенно вървете към
17-20 мин. Ако не сте почувствали положителна промяна в сравнение началото, тогава
отделете повече време за процеса „преживяване и размисъл“ и намалете времето за обмисляне
на решение (съставяне на план). Във всички случай оставяйте най-малко 2 мин. за разпускане.
Докато усвоявате успешно метода, вие ще забележите, че не само ще се отървете от
тежкото бреме на преживяването и ще получите емоционална стабилност, които благоприятно
ще повлияят на вашите взаимоотношения с детето, но ще научите как ефективно да
организирате вашите дейности, да бъдете по-събрани и дисциплинирани.

„РЕЦЕПТА“ ИЗБАВЛЕНИЕ ОТ ГНЕВА (за родители)

(М. Мак-Кей, Ю. Мак-Кей, П. Роджерс, 1997)
„В минутите на стрес запазете спокойствие и помнете: към какво и към кого се
стремите, т.е. най-щастливите ситуации за вас самите.“ (Байярд, 1998).
1. Създайте взаимоотношения с детето си, за да може то да се чувства спокойно и
уверено с вас:
-Чуйте какво казва вашето дете – „активно слушане“.

81 / 101
 -Прекарвайте колкото се може повече време с него. Установете някакви семейни
традиции (ритуали): игри (подвижни, на маса, компютърни); съвместно четене на интересна
книга, излизане и посещение на кино, театър, концерт; съвместни разходки; съвместни
развлечения и отдих; съвместни спортни занимания (каране на велосипед; ролери; скутер);
съвместно приготвяне на вечеря; кино-вечери;
-Споделяйте с детето своя опит: разказвайте му за своето детство (децата са особено
любопитни за детството на своите родители, баби и дядовци), за трудности, радости,
допуснати грешки, комични ситуации, случки от училищния живот, спомени за добри
приятелски отношения и преживявания.
-Ако в семейството има няколко деца, то се постарайте да отделите от своето внимание
за всяко едно от тях отделно от другите, а не на всички заедно. Не правете групови срещи!
2.Самонаблюдавайте се, особено за минутите, през които се намирате под
действието на стрес и сте раздразнени (ядосани, напрегнати):
-Кажете на себе си „STOP“ и пребройте до 10.
-Не докосвайте детето.
-Идете в другата стая (прекъснете визуалния контакт с детето).
-Отложете съвместната дейност с детето (ако е възможно).
-През този период избягвайте резки движения, опитайте се да правите всичко в бавен
каданс.
-Дишайте дълбоко и бавно, снижете силата и височината на гласа си; не удряйте
(блъскайте) вратата;
3.Ако вие сте разтроени, то детето трябва да знае за вашето състояние. Разкажете
на детето открито за чувствата си, за желанията си и нуждите си, като приложите
техниката „Аз-послания“, вместо да скривате недоволството си.
-„Извини ме, днес аз много се изморих на работа. При мен не всичко се нарежда така,
както искам. Беше много труден ден . Сега ще изпия един чай, мъничко ще си почина, а след
това ние двамата ще си поговорим.“
-„Много съм разстроен, имам ужасно настроение. Ти не си виновен за нищо. Сега ще се
погрижа за себе си и ще дойда при теб.“
-„Много съм разстроен. Бих искал да остана за малко насаме със себе си. Моля те,
поиграй в съседната стая, а аз като си почина ще дойда при теб.“
4.В минутите, в които сте особено раздразнени, разстроени (тревожни), напрегнати
или разгневени:
-направете нещо приятно, което може да ви успокои;

82 / 101
 -Вземете топъл душ (вана).
-Изпийте чаша чай.
-Послушайте любима музика.
-Просто се отпуснете за няколко минути на леглото.
-Използвайте дълбоко дишане, издишвайте своя гняв във вид на облаци.
5.Постарайте се да предвидите и предотвратите възможни неприятности
(ситуации), които могат да предизвикат вашия гняв и емоционален срив.
-Ако детето е малко, то не бива да играе с вещи и предмети, на които особено държите
или които могат да бъдат опасни за него. Най-добре е тези предмети да бъдат скрити, за да не
взаимодейства детето с тях (ножици, вилици, шишове, книги и пр.).
-Ако ви предстои посещение (на лекар, в детската градина и др.) или продължително
пътуване, помислете и отрепертирайте по-рано възможни трудности; помислете как ще се
храни детето; какви играчки можете да вземете със себе си;
Не позволявайте да бъдете изведен от равновесие. Прогнозирайте (предвиждайте)
собствения си емоционален срив и не допускайте това – управлявайте себе си:
-Кажете на себе си „STOP“ и пребройте до 10.
-Стиснете силно и отпуснете юмруците си.
-Дишайте бавно и дълбоко.
-Превключете мислите си за нещо хубаво и приятно, задръжте картината (представата)
по-дълго в съзнанието (визуализирайте спомените).

3.5. Установяване граници на позволеното.

Работата с родителите има смисъл да започне с установяване на единни правила и
изисквания (граници на позволеното), поставени пред детето в семейството. В семейството се
осъществява първичната социализация на детето, разбирането на правилата за взаимодействие
с други хора: какво може и какво не може да се направи; създаването на социални норми на
поведение както в рамките на семейството, така и извън него.
Правилата и изискванията се явяват своеобразна опора на социализацията. Където
правилата не са ясно определени и очертани и липсва съгласуваност между родителите – там
възпитанието на детето винаги има проблемен характер.
Противоречивостта на изискванията в семействата на агресивните деца показва, че
липсва единство на възгледите за възпитанието на детето, а също така и наличието на
значителни вътрешни противоречия между самите съпрузи.

83 / 101
 Опитът в работата с родители на агресивни деца показва, че самостоятелното (само на
единия родител) установяване на изисквания и граници на позволеното са обречени на провал.
Именно пред психолога в училище стои нелеката и упорита работа за оказване помощ на
родителите в сферата на изработване честни правила и изисквания, а също и задължения на
родителите към своето дете.
За родителите е изключително важно да имат ясна и съгласувана възпитателна позиция,
тъй като установените от родителите правила и изпълнението на тези правила от техните деца
се явява онази зона в психологическото пространство, където възникват конфликти, дори в
най-благополучните семейства. В семействата на агресивни деца тази зона се явява „открит
фронт“, зона на постоянни конфликти.
При установяване на изискванията и ограниченията, родителите трябва да знаят и да се
придържат към определени правила.
Какво е нужно да знаят родителите при установяване граници на позволеното? (Д.
и Дж. Елиум, 1996).
Правило 1. Установяването на границите на позволеното не е демократичен
процес.
Една от класификациите на стиловете на възпитание определя 4 популярни вида:
-твърд авторитарен, при който родителите утвърждават своята власт, без да обръщат
внимание на потребностите, чувствата, състоянието на детето, като нерядко могат да
прибягнат до телесни наказания;
-благожелателно-авторитетен, когато родителите се грижат за детето с доброта и
разбиране, но са достатъчно твърди при установяване на правилата на поведение, предоставят
ограничени възможности за избор и очаквания (опазването на семейните традиции за тях е от
особена важност) и отговорности към семейния живот.
-демократичен, при който родителите се стараят да бъдат справедливи – във всяка
ситуация предоставят възможност за избор и приемат решенията на основа правилото за
болшинството (вишегласието);
-всепозволяващ, при който родителите позволяват на детето да се държи като то иска,
не регламентират никакви правила и ограничения; те считат, че „детето само знае какво му е
нужно“; в училище тези родители често на предложения за включване на детето в дейности,
отправени от учител, логопед, психолог и други специалисти, заявяват: „Ще го питам, ако той
(тя) иска!“
Изследвания на деца от посочените 4 групи семейства, проведено по-късно, когато
децата вече са пораснали, е дало поразителни резултати.

84 / 101
 -Децата, възпитани в стил всепозволеност, като възрастни са изпитвали по-големи
затруднения при нужда да работят заедно с други хора и да се сработват с тях.
-Демократичният стил е формирал възрастни, които трудно приемат решения.
-При твърдия авторитарен стил се наблюдавали психически нездрави възрастни.
-Най-продуктивен стил на възпитание се оказал благожелателно-авторитетния. Децата,
чийто родители поддържали този стил на възпитание, се оказали най-приспособимите
възрастни: те можели да взимат решения, да носят отговорност, да следват социалните норми
и да сътрудничат с други хора.
Важно! На децата е необходимо многократно да се напомнят едни и същи
правила доброжелателно и авторитетно. Правилата могат да се обсъждат в
зависимост от възрастта на детето, но никога не се приемат чрез гласуване!

Правило 2. Ясните рамки на допустимото поведение на детето трябва да се

базират на фундаментална сърдечна близост.
Не е достатъчно просто да се установят норми и правила на желано поведение. Ако се
случи точно това, то тогава детето ще се съпротивява на тези правила и ще проявява
отмъстително поведение. Само взаимното разбиране между детето и родителите дава
възможност да се установят ефективни граници на позволеното. Емоционалната свързаност
между родителите и детето се образуват на основа, на която се базират родителските правила
и ограничения.
Ако проблемите с нежелано поведение на детето възникват поради факта на
влошени отношения между детето и родителите или липса на такива отношения, то
по-добре е временно да се отложи корекцията на поведението до възстановяване и
укрепване на тези отношения като доверителни и близки.

Правило 3. Установяването на границите трябва да съответства на възрастта и не

бива да влизат в противоречие с потребностите на детето.
Жан Пиаже (швейцарски психолог) е стигнал до извода, че рационалното мислене на
детето все още не е напълно развито до 10-11 година, По тази причина малкото дете не трябва
да се натоварва с извънредни обяснения и наставления, защото е безсмислено. „Малките деца
не умеят да мислят рационално, а разумните доводи или извънредно обширните обяснения са
малко ефективни в управлението на поведението им.“ (Д. и Дж. Елиум, 1996).
Във връзка с това, ето един пример:

85 / 101
 По време на обучаващ тренинг за родителска ефективност, психологът е дал
упражнение, което се е превърнало в експеримент: трябвало да накарат 4,5-5 годишно дете да
заспи, но това трябвало така да стане, че при детето да не възникне вътрешно несъгласие с
родителя. Позволено било да се използват различни подходи: обяснения, уговорки,
обсъждане, обещания, подаръци, заплахи. Помогнал обаче само един способ, когато „майка –
участник в групата, доброжелателно, но достатъчно твърдо помолила „детето“ да остави
играчките си, да отиде да се измие, а след това да легне да спи. В хода на обсъждането на това
упражнение, „детето“ (психолога) непрекъснато поддържало обратна връзка с „майката“,
която споделила, че само в ситуация на сърдечна доброжелателност, но и твърдост (уверена
интонация, недопускаща възможности за друго поведение), тя, както и „детето“, чувствали
себе си емоционално комфортно, а „детето“ не изпитвало желание за съпротива. В резултат
напълно изчезнало желанието да се манипулира „майката“, което възниквало в случаите на
прилагани обяснително-разяснителни подходи и уговорки. В случаите на твърда заповед в
„детето“ възниквало чувство за обида, за самота и загуба на емоционалната връзка с майката.
Когато обаче трябва да се изгражда граница на позволеното с тийнейджър или по-
висока възрастност, тогава правилата и изискванията следва да се установяват в диалог.
Важно е да се помни, че правилата трябва да са адекватни на възрастта на детето. Например,
ако изискването да се заспи не по-късно от 22.00 часа за дете на 8-12 г. е напълно нормално, то
естествено, че подобно искане за 19-годишен юноша изглежда странно и влиза в противоречие
с възрастовите му потребности.
Ограниченията, които влизат в противоречие с възрастовите потребности на
детето винаги предизвикват открит протест и съпротиви срещи установените
правила.
Пример: Дете (момче на 12г.) с различни поводи непрекъснато се отказвало от
разходки: ту имало уроци, ту било много уморено, ту искало да си поиграе само вкъщи. При
консултация с психолог било установено, че за детето родителите били установили правило:
„Разходките навън трябва да бъдат само с родител!“ – но вече за 12-годишното момче било
неудобно, дори срамно да бъде съпровождано от своята майка. В резултат било установено,
но вече договорено ново правило: „Разрешено е да излизаш сам, но само в района на
квартала!“ – момчето с удоволствие се придържало към тази нова граница на позволеното.
Границите на позволеното не са завинаги твърди и непропускливи. Те се променят в
зависимост от възрастта на детето и показват, колко адекватно родителите реагират на
настъпилите промени, случващи се при самото дете.

86 / 101
 Пример: Дете (14-годишно момиче; едно в семейството; живеещо в малък
провинциален град) е силно привързано, буквално „залепено“ за майка си, стриктно се
придържало към правилото: „Когато посещаваш с група съученици по-големия град, стой
винаги близо до своя учител. Не се отклонявай и не ходи никъде с децата.“ Стриктното
съблюдаване на това правило въвело момичето в парадоксална ситуация, при която всеки път,
когато участвало в подобна ситуация (в големия град), в емоционалното й състояние и
поведение се наблюдавали неадекватни реакции: нараствала тревожността и неувереността;
многократно и без повод се обаждала на майка си по мобилния телефон; по време на
почивките, когато на другите било позволено да се разходят и закусят, тя „не се отклонявала
никъде и стояла близо до учителя си“. При консултация на детето с училищния психолог,
момичето споделило, че наистина се чувства не на мястото си, защото „изпитвала страх, че
нещо страшно и опасно може да й се случи в големия град“. Впоследствие, при среща с
майката и детето, и по предложение на психолога правилото било предоговорено.

Правило 4. Установявайте граници, които позволяват малки победи.

Често родителите, обладани от стремеж детето им да постигне високи резултати в
някаква област (учението, спорт, музика и пр.), установяват твърде висока „летва“, правейки с
това постигането на тези резултати практически труднопостижими или недостижими за детето
си. Тогава детето губи вярата в своите сили и се появява устойчиво желание за бягство от тези
ситуации, в които то ще се окаже в несъстоятелност. Детето може да се затвори и
самоизолира, тъй като подобни ситуации предизвикват в него или емоционално потискане или
да започне открито да се съпротивява: да пропуска часовете в училище; да започне да
„боледува“; да преустанови заниманията си в тази област. В по-ниска възрастност често
реакциите по тази причина са: емоционални – страхове и агресия към другите деца.
Пример:
Момче А. (10г.) е получило строга забрана от родителите си за получаване на оценка
по-малка от „шестица“ по английски език и математика, тъй като според тях, тези предмети са
важни при избора на бъдещата професия. В случаите, когато детето получавало „четворка“, то
яростно удряло стената с юмрук, а в случай на „тройка“ – разхвърлял кутиите с моливи на
съучениците си в класната стая. За щастие, родителите преразгледали своята позиция,
ориентирали се към възможностите на детето и в оказване на подкрепа в тези области, в които
бил добър.

87 / 101
 Реалистичните цели са ключ към сътрудничеството и самомотивацията.
Малкият успех, който може да се постигне, поражда вяра в себе си, настойчивост и
дружелюбно отношение към дисциплината.

Правило 5. Всички правила, изисквания, ограничения, забрани, трябва да бъдат

съгласувани между родителите и тези, които взимат участие във възпитанието на детето.
Това правило се явява основен проблем за семействата, в които растат агресивни деца.
Пример:
По молба на учителката, родителите се обръщат за психологическа помощ по повод 7-
годишното им дете (момче). Учителката се оплаква, че момченцето често се сбива със свои
съученици от класа, настроено е агресивно и към самата нея, склонно е да не изпълнява
исканията на педагога. Тук следва да се отбележи, че детето е в първи клас, но настоящото
училище му е второто по ред, а преди това е сменило три детски градини. В процеса на
консултиране било изяснено, че бащата е установил за детето следните правила:
-да не играе вкъщи шумни игри;
-да заспива в 21.00 часа – след 21.00 часа той все едно не е вкъщи; не трябва да се чува
въобще;
-никога да не говори, че от нещо се страхува (при детето се наблюдавало високо ниво
на страх и тревожност);
-да не се оплаква, че се бои да заспи сам в стаята си в пълна тъмнина;
-да не моли да му включват нощната лампа и сам да не я включва („по този начин се
изковава силна воля и характер“);
При нарушение на правилата, бащата налагал наказания. Когато бащата не бил вкъщи
или закъснявал от работа, майката разрешавала на детето абсолютно всичко – „нека да прави
каквото иска и без това му забраняваме, когато баща му е вкъщи; нека се отпусне“).
Майката никога не се била опитвала открито да възрази на бащата за налаганите от
него твърди правила. В резултат в 7-годишното дете била сформирана разбалансирана
психика: страхът и сълзливостта се съчетавали с твърде безжалостно и агресивно отношение
към съучениците (удрял в лицето; спъвал; унищожавал вещи). С други думи, в ситуациите,
при които бащата отсъствал (аналогично на ситуациите в училище), се реализирала мамината
програма – „прави каквото искаш“ (впрочем, момчето проявявало също доста твърдо
отношение и към самата майка: отмъщавал й за това, че тя нито веднъж не се била застъпила
за него, а майката преживявала вина пред детето за това, че покорно търпяла всичко).

88 / 101
 Ето това е един типичен пример, показващ как твърдите забрани и ограничения – от
една страна (линията на бащата) и снемането на тези забрани – от друга (линията на майката),
водят до невротизация на детето, провалят го и правят дезадаптивно.
Често родителите при съставяне на съгласувани правила на поведение на своите деца
срещат извънредни затруднения. Тук е ролята на психолога, който може да им помогне за да
систематизират тези изисквания, да внесат яснота в тях, да са обмислени и съобразени с
възрастта и потребностите на детето, а също така да помогне за изработване на прецизна
възпитателна позиция и съгласувано отношение към тази своя програма от страна на самите
родители.
За изработването на достатъчно ясна и съгласувана позиция по отношение на
правилата и изискванията, често се прибягва към принципа на четирите цветови зони , описан
от Юлия Б.Хипенрайтер (1998г.)

1.В зелената зона се разполага всичко, което е разрешено на детето по негово желание.
Например: какво да чете; какви компютърни игри да играе (по възраст); кои приятели да кани
вкъщи за рождения си ден; с какви играчки да играе вкъщи и с какви навън; с кои деца да
дружи на детската площадка
Много психолози са на мнение, че в тази цветова зона трябва да се намира и
разрешението за чувствата и емоциите, които изпитва детето (радост, отчаяние, болка, гняв и
др.), а също и разрешение за правото да говори за своите чувства. Американският психолог
Д.Елиум е въвел понятието „вътрешна система на поведение“, която е свързана с чувствата и
вътрешните потребности на човек. Колкото повече и по-мащабни са забраните налагани от
родителите за изразяване на чувствата (извънредна радост или омраза), толкова по-дълбоко те
повреждат „вътрешната система за управление“: детето променя забраненото чувство с
такова, което му е позволено и което определя неговото видимо поведение. Например, в
семейство, в което се демонстрират силови методи, Д. Елиум е забелязал, че много по-ярко са
изразени забраните за изразяване на чувства и преживяванията чрез поведението и в тези
семейства много по-значим е неуспехът в "системата за вътрешен контрол", който сам по себе
си балансира психическото състояние на човек, ако чувствата се преживяват и изразяват
директно, по ясен и естествен начин и толкова по-изкривено е развитието на личността спрямо
невротично и психическо неразположение.
Ние ще видим, колко важно е да се признава правото на чувствата, които изпитва
детето и значението на научаването то да говори за своите емоции.

89 / 101
 2. В жълтата зона се предоставя правото детето да действа по собствен избор, но в
пределите на определени граници. Например, детето може да реши кога да учи уроците си, но
тяхното завършване трябва да се подчини на рамката (правилото – до 20.00 часа). То може да
похапва сладки неща, но само след основното ядене. Изискванията, влизащи в „жълтата зона“
се формулират по следното правило“ „Може, ако …“, като условието „ако“ трябва да бъде
максимално ясно.
3.В оранжевата зона се намират такива действия на детето, които родителите не
приветстват, но при определени обстоятелства допускат: „Не трябва, но ако …“ (при
изпълнение на определени условия). Тази готовност на родителите да се съгласяват с
детето „наполовина“, обикновено играе ролята на силен мотиватор да спазва това
условие. Например, не трябва да оставяш сутрин леглото си неоправено, но ако детето
наистина не успява да го оправи (много е бавно, сънено е, закъснява за училище и пр.), то ще
го оправи след като се върне от училище; не трябва да се храни в детската стая, но ако
излъчват интересен филм за деца по телевизията – може, при условие, че почисти и прибере
съдовете си на определеното място.
Жълтата и оранжевата зона са много важни за формирането на дисциплиниращи
навици: тук детето се учи да контролира своите действия с помощта на нормите и правилата,
установени в семейството, а също така се научава да взаимодейства и сътрудничи от гледна
точка на управление на нормите с другите хора.
Детето на 9-10 години (с все още неформирано рационално мислене) има нужда
периодично да му се напомня за тези правила, за които вече стана дума. Колкото е по-малко
детето (особено до 5 г.), толкова по-често това трябва да се прави. Напомнянията могат да
бъдат както в словесна форма, така и нагледно-изобразителни (рисунки, малки плакати,
записки). Например, картинка на Зоро, залепена на вратата може да напомня на детето
правилото: „Не отваряй на никого, когато мама и татко не са вкъщи!“ Главното е да се
поддържа доброжелателен тон, тъй като при липсата му в детето се формират протестни
реакции.
Често родителите по отношение изискванията от жълтата и оранжевата зона сключват с
децата си договори (по-големите от 8 г.), като се отчитат редица желания на самото дете.

90 / 101
 Например:
желания на родителите
(правила, изисквания)
Да приключи подготовката си за училище до
20.00 часа.
Да измива съдовете си след хранене.
Да оправя леглото си след ставане от сън.
Да престане да използва грубости по
отношение нас и по-малката си сестра.
Да говори уважително на родителите си
Да подрежда дрехите си в гардероба.
желания на детето
(правила, изисквания за родителите - 9г. дете)
Да престанат да ме бият с колан.
Да не ме забравят все едно, че ме няма.
Да престанат да ме наричат с обидни имена
(думите, които аз използвам към по-малката си
сестра).
Да не ми крещят, а просто да ми кажат какво е
необходимо.
Да ми казват "благодаря", когато направя нещо по
тяхна молба.
Да забелязват и да ме хвалят, когато сам, без тяхна
молба направя нещо (купя хляб; изхвърля боклука;
измия съдовете и др.).

Ако родителите не изпълняват желанията на детето, то тогава те самите го

освобождават от онези правила, които самите те са установили. Родителите трябва да знаят,
че ако те самите не са в състояние да контролират себе си и по някаква причина не могат да
изпълнят желанието на детето, то тогава те нямат право да искат детето да спазва
установените от тях правила.
Жълтата и оранжевата зона се явяват „предмет на особени грижи“ и защото именно в
тези области най-често избухват конфликтите, като изискват от родителите конструктивен
изход от тях и навици за позитивно общуване със своите деца в проблемни за тях ситуации.
4. Към червената зона се отнасят действията на детето, които „не са приемливи при
никакви обстоятелства“. Те са категоричното родителско „Не трябва!“. Червената зона е най-
добрия начин да се запази детето от беди: не трябва да си играеш с кибрит; не трябва да
напускаш двора при разходка навън; не трябва да пресичаш улицата сам; не си играй с нож и
други остри предмети; не сядай в автомобил на непознати; не ходи в домовете на непознати
хора. С други думи, тук попадат такива действия, които засягат безопасността и сигурността
на детето.
Родителите на агресивните деца са склонни да формулират изисквания и правила на
поведение в стил, характерен за червената зона, т.е. в стил категорична забрана: „Не трябва да
говориш високо!“, „Не трябва да обиждаш по-малкия си брат!“ (сестра), „Не закачай другите!“

91 / 101
и пр. Най-главното – в червената зона попадат и забраната за изразяване на чувствата, които
преживява детето и тяхното изразяване (отреагиране): „Не трябва да се обиждаш!“, „Не трябва
да се гневиш!“, „Не се разстройвай!“, „Не се безпокой!“. Подобни забрани, особено в сферата
на чувствата и тяхното изразяване водят до увреждане на „вътрешната система за управление“
и развитие в детето на невротизация. Много е важно родителите да бъдат информирани за
последиците от такива забрани, когато определят съдържанието на червената зона.
Трябва да се отбележи още един факт – повечето родители на агресивни деца твърде
трудно съставят списък с конструктивни изисквания (говорим за необмислена възпитателна
позиция, за кратковременни и хаотични възпитателни санкции), а също така, те трудно
разпределят изискванията си по определените цветови зони.
Много родители на агресивни деца не могат да се справят при избора на ясни
поведенчески правила за своите деца без помощта на психолог.
Преди да пристъпи към формулиране на правилата и изискванията, включени в плана
за конструктивна помощ за родителите, психологът трябва да обърне внимание на следното:
-да се подготви пълен списък на всичко, което безпокои, затруднява, предизвиква
недоволството в поведението на детето;
-ако нивото на разногласие при родителите е твърде високо (те не са в състояние
съвместно да изготвят списъка), тогава всеки един от тях работи самостоятелно;
-именно тези списъци с обозначените проблеми ще станат онази основа, която ще
помогне на родителите и на психолога да формулират ясни правила на поведение на детето.
Ето примерен списък на нежеланите действия на агресивното дете, които често
предизвикват безпокойство при родителите:
1) не желае навреме да научи уроците си;
2) оставя играчките си неподредени;
3) много време престоява пред компютъра/таблет/телевизора;
4) разговаря грубо с майката, бабата;
5) не подрежда (оправя) леглото си;
6) разхвърля вещите си из къщата;
7) не се държи културно (рони хляб по пода, слага в устата си част от дрехата);
8) не си ляга сам когато трябва;
9) не иска да чете книги;
10) закача се (дразни) по-малкия брат (сестра);

92 / 101
 11) не помага при грижата за котката (не поставя вода, храна, не почиства тоалетната
й), която му е била подарена за рождения ден по негова молба, а също не полива цветята в
своята стая;
12) не обича да се мие/къпе (със скандал отива във ваната; под душа);
13) не събира съдовете си след ядене от масата и не ги измива;
14) държи се грубо в училище (не отстъпва; закача се);
15) не успява по някои предмети и не иска да учи по тях;
16) не иска да се преоблече след училище;
17) след училище захвърля чантата си някъде и не я подрежда за следващия ден;
18) не иска да прави сутрешни упражнения;
19) отвръща на забележки;
20) много е несдържан в отношенията с другите и не контролира поведението си.

Необходимо е да се обърне внимание на родителите за обстоятелството, че при

съставяне на списъка е желателно колкото се може по-конкретно да се формулират действията
на детето, които предизвикват в тях недоволство, поставяйки ударение на самите нежелани
действия. Например, някои родители (те са повечето) формулират своето недоволство по
следния начин:
-много нетактичен/невнимателен;
-груб;
-недружелюбен;
-мързелив.
Така самата негативна оценка и критика се пренася с нежеланото действие върху
личността на детето. Тук задачата е друга – критиката не трябва да засяга личността, а
действията, т.е. да се отдели личността на детето от тези нежелани действия, които то
извършва. С други думи, следва се „златното правило - „Личността на детето се приема с
любов, не се приемат само неговите действия!“
На базата на получения списък, родителите и психологът разработват ясни изкисквания
и правила на поведение за детето. Разработват се санкции и система за поощрения с цел по-
успешно формиране на навици. Психологът от своя страна, ясно трябва да види в каква посока
е нужно да води индивидуалната корекционна работа с детето, например, на основание
гореизброените действия, главната задача на психолога ще бъде – формиране на контрол над
негативните емоции, обучение за отреагиране на емоциите по конструктивен начин, а също и
снемане деструктивните елементи в поведението. А що се отнася до задачите: да се научи

93 / 101
детето да полага грижи за домашния любимец; да полива цветята, да почиства масата и събира
съдовете си след хранене и пр., то контролът върху тях се поема от родителите, а не от
психолога, въпреки, че родителите обикновено биха искали да му вменят и тази задача.
Съгласуването на правилата – това е основа, която помага на родителите да се
вслушват един в друг и да заемат позиция на сътрудничество при възпитанието на
своите деца. Когато правилата не са съгласувани, детето е поставено в
несъстоятелност и невъзможност да усвои тези правила и да свикне на дисциплина.

Правило 6. Последиците „санкциите“ трябва да произтичат непосредствено от

лошото поведение (Хипенрайтер Ю., 1998).
Родителите асоциират последиците (санкциите) винаги с наказания. Продължават да се
водят дискусии на тема „Следва ли детето да се наказва физически“. Според Ю. Хипенрайтер,
физическите наказания се явяват не винаги наказания, а само способ за разреждане и
отреагиране на собственото негативно емоционално състояние на възрастните – гняв,
раздразнение, страх, досада и пр.
Ако физическите наказания са елемент от семейната политика, то това означава, че
проблема не е при детето, а че възрастните не са развили навици за саморегулация, нямат ясна
възпитателна позиция, а също така и контакт с детето.
Най-важното, за да се приучи детето към изпълнение на правила и ограничения е това,
родителите да формират в него необходимото доверие към техните думи. Необходимо е да се
докаже на детето, че ако родителите кажат, че нещо ще направят, то те задължително трябва
да го направят. Ако родителите поставят изискване с предупреждение за възможни санкции,
а детето не ги изпълнява, защото е наясно, че родителите могат да отстъпят, да отложат, да се
уговорят, то „тогава детето започва с тях своеобразна игра, като продължава от време
на време да извършва нарушение на правилото, за да тества и наблюдава, дали
родителите ще приведат в изпълнение санкцията (Дон. и Джоан Елиум, 1995).
В тази връзка, при консултацията психологът трябва да е убеден, че родителите са
обмислили добре предлаганите санкции и още по-важно – способни ли са да не отстъпят, като
отхвърлят предложената от детето игра.
Освен това, при установяване и налагане на санкции при малките деца следва да се
помни, че наказанието трябва да бъде „светкавично“, а не отложено във времето и да не е
продължително. Например, ядосаната на 4-годишното момченце майка (баща) му казва, че
той няма да има право да гледа телевизия два дни. За този дълъг за тази възраст на детето

94 / 101
период, то може да забрави причината за наказанието, а отлагането на самата санкция създава
в детето безпокойство.
Отложеното наказание често изглежда като отмъщение на родителя.
Има случаи, при които, желаейки от детето послушание, родителите прибягват към
продължителни наказания.
Например, детето (момиченце на 7г.) отказва да подготвя уроците си в рамките на
определеното време. Първоначално майката разрешила, но ситуацията се повторила на
следващия ден и после отново и отново. Майката не се е опитала да разбере истинските
мотиви за „непослушанието“ (уморена, избягваща мисъл за неуспехи) и заявила, че в
продължение на 10 дни няма да чете вечер преди заспиване приказки на дъщеря си (което
било традиция) и няма да идва при детето си преди заспиване за също традиционната
процедура „целуване“ за спокойна нощ (двойно наказание). По думите на майката, дъщерята
три дни се държала отлично, а след това започнала да упреква майка си за това, че не
забелязва нейното добро поведение и продължава да я наказва. Малко по-късно детето
възстановило „лошото“ си поведение.
Продължителните наказания предизвикват обида в малките деца и могат да
предизвикат емоционален срив, а също и протестни реакции от типа отмъстително
поведение.
Подрастващите, за разлика от малките деца, могат да се справят с наказания (санкции)
отнесени към неопределен срок и обикновено добре разбират какво наказание заслужават.
Ако санкцията съответства на извършената постъпка, тогава то не предизвиква в тях протест.
Например, подрастващ (14г.) се прибира вкъщи в 24.00 часа, вместо в определеното време –
21.00 часа. Родителите му забраняват да напуска вечер дома в продължение на две седмици.
По признание на детето, то очаквало много по-сериозно наказание.
Често се случва така, че когато родителите назначават някакви санкции, то те самите
наказват себе си. Например, семейството се подготвя да посети театрална постановка; детето
(5г.) капризничи, прави неща, които не се вписват в разбирането за правилно поведение на
родителите и те реагират (бащата): „Ако не престанеш да се държиш така, ние няма да отидем
никъде!“ В резултат ходенето на театър следва отменено.
В книгата си „Възпитанието на синовете“ В.Елиум привежда следния пример: „Веднъж
в чудесен съботен ден, моят син и негов приятел се гонеха по целия двор и силно и радостно
крещяха. Разсърдена, аз им извиках: „Ако още веднъж изкрещите – повече няма да си
играете!“. Разбира се те изкрещяха и вместо да си прекарам спокойно утрото с чаша кафе в
ръка и четене на сутрешния вестник, аз трябваше да стоя като пазач и да заплашвам две

95 / 101
скучаещи, кипящи от енергия, радостни хлапета. Тогава осъзнах, че е по-добре да поиграя
заедно с тях.“
За да не се случват подобни аномалии на девалвация на наказанието, родителите трябва
предварително да го обмислят и да го пренесат в цветовите зони; да обмислят и възможните
последици от наказанието, като за целта може да се използва следната форма:
Правила, изисквания към
детето, а също забрани и
ограничения
1.
2.
Пример:
Правила, изисквания
към детето, а също
забрани и ограничения
Да приключва
подготовката си за
училище до 20.00 ч.
(момиче на 10г.)
Не трябва да пропуска
часове в училище без
уважителна причина
(момиче на 12г.)
Не трябва да спъва други
деца в училище (момче на
8г.)
Последствия (санкции),
Ситуации, в които правилата
в случай на неизпълнени
не се изпълняват
правила.
Последствия (санкции),
Ситуации, в които правилата не
в случай на неизпълнени
се изпълняват
правила.
Закъснява да се прибере от
училище навреме (ходи бавно;
заиграва се; разглежда витрините)
Събираме книгите и ги заключваме
до 15.00 часа; обядва и до 19.00
в шкафа. Не разрешаваме да чете
часа, докато не се върнат
книги за 3 поредни дни.
родителите чете книги. След
вечеря сяда да учи и това
продължава до 23.00-24.00ч.
Напуснала часа (избягала не за Забраняваме да ходи на гости при
първи път) с още две приятелки и приятелките, а също и те да идват
отишла на кино. вкъщи за 2 седмици.
Участва в банда момчета, които по
време на междучасието се Бащата предложил бой с колан, а
подреждат в коридора като майката - забрана за игри на
специален караул и при компютъра за 3 дни. Използвали и
преминаване на други деца двата варианта.
подлагат крак и ги спъват.
96 / 101
 С по-големите деца и особено подрастващите, следва да се обсъждат възможните
санкции, за да знаят какво ги очаква в случай на нарушение на правилата и да се учат да
предвиждат последствията от своите действия. Най-важното при определяне на едни или
други санкции е: възпитанието в детето на съзнателност и отговорност, а не
създаването на емоционален дискомфорт и то не само на детето, а и на себе си!
В заключение на темата за установяване на границите, следва още веднъж да се
отбележи, че правилата, изискванията и ограниченията трябва да присъстват в живота на
детето като необходим и действащ инструмент на възпитателния процес. Благодарение на
него децата се учат да живеят в колектив, учат се съзнателно да контролират своето
поведение, а също и да предвиждат последиците от едни или други свои постъпки.
Правилата трябва да се установяват на фундаменталната основа от сърдечна близост и
доверителни отношения между родителите и децата, като се отчитат преживяванията,
интересите и потребностите. В противен случай родителите ще се сблъскат с неподчинение и
отмъстителното поведение на своето дете. Важно е също, децата да са запознати с тези
правила, да им се повтарят многократно, а при по-големите – да носят характер на взаимно
обсъждане. В някои семейства правилата съществуват само в главите на родителите, а това е
предпоставка в много случаи те да действат непредсказуемо и плашещо детето. Знанието за
наличните правила, установени в доброжелателна форма от страна на родителите, правят
живота на детето по-организиран, по-осъзнат и му създават чувство за безопасност и
вътрешен комфорт.

Заключение
Психологическата корекция на агресивното поведение на децата трябва да бъде
комплексна, със системен характер и да отчита основните характерологични особености на
агресивните деца и на първо място такива, като: отсъствие на контрол върху своите емоции;
ограничен набор от поведенчески реакции в проблемните за тях ситуации; липса на емпатия и
високо ниво на лична тревожност. За да бъде резултатът от работата с агресивно дете
устойчив, е необходима преработка на всяка една особеност. В тази връзка корекцията на
агресивното поведение на децата трябва да се провежда в следните направления:
-понижаване нивото на личностна тревожност;
-обучение на детето за приемливи начини за изразяване на гнева;
-обучение на детето за техниките за контролиране на негативните емоционални
състояния, както и за развиване на навици за саморегулиране;

97 / 101
 -формиране на конструктивни поведенчески реакции в проблемните за детето
ситуации;
С оглед на ефективността на провежданата корекция е необходимо да се работи и с
родителите на агресивно дете, тъй като психологическият фон на взаимоотношенията в
семейството е предимно отрицателен и в много отношения провокира детето за проява на
агресивно поведение. Родителите на агресивни деца се нуждаят от положителен опит в
общуването с децата си, те често не разполагат с умения за конструктивно, безконфликтно
взаимодействие с децата и помежду си. Развитието на подобни навици и обучение в конкретни
методи за конструктивно общуване може да бъде основното съдържание на работата на
психолога с родителите на агресивно дете. Също така бих искала да отбележа, че по време на
реорганизацията на поведението на детето е необходимо психологическо съпровождане на
семейството на агресивно дете, тъй като цялото семейство като цяло се нуждае от подкрепа -
психологът може да помогне на родителите да разберат поради каква причина възникват едни
или други трудности и какво конкретно е нужно да се промени.
В заключение искам да пожелая значими творчески успехи на всеки, който работи или
ще работи с проблема детско агресивно поведение, и се надявам, че това ръководство ще
осигури ефективна помощ в тази нелека задача.

Литература
1. Алворд М., Бэйкер П. Как работать с агрессивными детьми. Видеокурс практической
психологии. Центр практической психологии «Катарсис», 1998.
2. Бандура А., Уолте Р. Подростковая агрессия. Изучение влияния воспитания и
семейных отношений. М.: Апрель Пресс, 1999.
3. Бэрон Р., Ричардсон Д. Агрессия. СПб: Питер, 1997.
4. Байярд Р.Т., Байярд Дж. Ваш беспокойный подросток. Семья и школа. М., 1995.
о. Гиппенрейтер Ю.Б. Общаться с ребенком. Как? М.: ЧеРо, 1988.
6. Гулдинг М., Гулдинг Р. Психотерапия нового решения. М.: Независимая фирма
«Класс», 19г."
7. Кривцова С. Тренинг: учитель и проблемы дисциплины. М.: Генезис, 1997.
8. Оклендер В. Окна в мир ребенка. М.: Независ:;, мая фирма «Класс», 1997.
9. Нейхард Дж.Властелин эмоций. СПб.: Питер, 1997.
10. Мак-Кей М., Роджерс П., Мак-Кей Ю. Укрощение гнева. СПб, 1997.
11. Реан А. Агрессия и агрессивность личности. СПб, 1996.
12. Лоренц К. Агрессия (так называемое зло). М., 1994.

98 / 101
 13. Лютова Е., Монина Г. Тренинг эффективного взаимодействия с детьми. СПб: Речь,
2000.
14. Самоукина Н. Игры в школе и дома. М., 1995.
15. Сидоренко Е. Тренинг влияния. СПб: Речь, 2000.
16. Фромм Э. Анатомия человеческой деструктивное -ти. М., 1994.
17. Фурманов И. Детская агрессивность. Минск, 1996.
18. Пилипко Н. Приглашение в мир общения. Ч. 2. М.: Перспектива, 2001.
19. Фонель К. Как научить детей сотрудничать? Ч. 1-3. М.: Генезис, 1998.
20. Элиум Д., Элиум Дж. Воспитание сына. СПб: Питер, 1996.

Източници:
http://www.al24.ru/pdf_kniga_10117.html
http://www.koob.ru/smirnova_t/

Превод от руски език – Кирил Кунчев.

Съдържание
От автора.
Въведение.
ЧАСТ 1. Детска агресивност. Причини.
1.1.Социално-културален аспект на детската агресивност.
1.2.Агресия и агресивност.
1.2.1.Диагностични критерии на агресивността за децата в предучилищна и начална
училищна възраст.
1.2.2. Диагностични критерии на агресивността за децата в средна училищна възраст и
подрастващи.
1.2.3.Характерологични особености на агресивните деца.
1.3.Роля на семейството за формиране модели на агресивно поведение на децата.
1.3.1.Фактори, способстващи за възникване на детска агресивност в семейството.
1.3.2.Особености на семействата на агресивните деца.
ЧАСТ 2. Психологическа корекция на агресивното поведение на децата.
2.1.Основни направления на корекционната работа.
2.2.Принципи на корекционната работа.

99 / 101
 2.3.Корекционна работа за обучение на детето на приемливи способи за изразяване на
гнева и за отреагиране на проблемни ситуации като цяло. Методи, техники, упражнения.
2.4.Психологически методи, способи, упражнения за формиране на навици за контрол и
управление на гнева (навици за саморегулация).
2.5.Корекционна работа за усвояване на конструктивни поведенчески реакции в
проблемни ситуации. Методи, упражнения, игри.
2.5.1.Работа с картинки, отразяващи проблемни ситуации.
2.5.2.Формиране на навици за конструктивно поведение чрез ролеви игри.
2.5.3.Водене на дневник за самонаблюдение.
2.5.4.“Карта на поведението“.
2.5.5.Игри за формиране на позитивни навици за общуване и конструктивни елементи в
поведението.
2.6.Формиране осъзнатост за своя вътрешен свят, чувства за другите хора и емпатия.
Методи, упражнения, игри.
2.7.Развитие на позитивна самооценка.
ЧАСТ 3. Работа на психолога с родителите и педагозите.
3.1.Фактори за възпитание и стил на общуване на възрастните, способстващи
агресивното поведение на децата.
3.2.Конфликтно взаимодействие на възрастните с децата, като основа за агресивното
поведение.
3.3.Способи за ефективно конструктивно взаимодействие с агресивните деца.
3.3.1.Овладяване езика „Аз-послание“ („Аз-съобщение“).
3.3.2.Развитие на навици за „активно слушане“.
3.3.3.Позитивните намерения на детето във фокуса на вниманието на възрастните.
3.4.Способи за саморегулация на емоционалното състояние.
3.5.Установяване „граница на позволеното“.
Заключение.
Литература.

100 / 101
 Серия „Психологический практикум“.
Смирнова Тамара Петровна
ПСИХОЛОГИЧЕСКАЯ КОРРЕКЦИЯ АГРЕССИВНОГО ПОВЕДЕНИЯ ДЕТЕЙ
Ответственный за выпуск: Баранникова Е.
Редактор: Федоров И.
Корректор: Шаманская Л.
Художник: Лойкова И.
Верстка: Машир Т.
Лицензия ЛР № 065194 от 2 июня 1997 г.
Сдано в набор 19.05.2003 г. Подписано в печать 25.06.2003 г. Формат 84x108 */32.
Бумага типографская. Гарнитура Школьная. Тираж 5 000. Заказ № 1801.
Издательство «Феникс» 344082, г. Ростов-на-Дону, пер. Халтуринский, 80
Отпечатано с готовых диапозитивов в ФГУИПП «Курск». 305007, г. Курск, ул.
Энгельса, 109

101 / 101