ЖАН ПИАЖЕ

Адриана ,Аделина, Сиана 8г

 БИОГРАФИЯ
Жан Пиаже е роден на 9ти август 1896година в Швейцария в семейството на
Артур Пиаже, провесор по средновековна литература. Той е биолог, психолог,
философ и логик. Името му се свързва най-често с термина епистемология.
Това е нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието чрез
неговото формиране.
Интересът му към биологията и зоологията започва от много ранна възраст, а
на 10 години написва първата си статия за научно списание по зоология,
която се казва “ „Наблюдения върху врабчетата-албиноси“. Интересът към
философията, обаче е породен от дядо мъ.Става доброволен помощник в
местния. Спорен негоприродонаучен музей и следва в университета в
Нюкасъл, а по-късно и в Цюрих. След завърщването му се мести в Париж и
става учител в училишето за момчета Grande-Aux-Belles Street. През
1921година се завръща в Швейцария и се среща с директора на научните
изследвания в Института Русо в Женева, Едуард Клапареде. През 1925година
Жан Пиаже става професор по психология, социология и философия в
университета Нойшател, но през 1924 става Директор на Международното
бюро за образование Основава Център по генетична епистимология в Женева
през 1955 и е негов директор до смъртта си на 16ти септември 1980 година.
ТЕОРИЯ ЗА КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ
• Започва 1960 година .
• Формулирa се от Жан Пиаже.
• Започва да доминира мисленето за развитието на интелектуалната компетентност от
младенческата възраст до зрялата възраст.

 Теорията се фокусира върху развитието на детското мислене и в частност на логическото

мислене.
 Тя поддържа становището, че в процеса на развитието детската мисъл преживява серия от
фундаментални промени.
 Пиаже смята детето за активен участник в изследването на заобикалящата среда, за разлика
от други теории, където то се смята за статичен приемник на информация, а когнитивното
развитие се свежда до продукт на съзряващия мозък.

Според Пиаже асимилация, акомодация и равновесие са основните механизми, с чиято помощ

детето преминава от един стадий на когнитивно развитие към друг стадий.
Асимилацията се определя като стремеж на индивида да взаимодейства с околната среда, за да
приеме обектите във вече съществуващите налични познавателни схеми и структури .
 СТАДИИ НА
ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО
РАЗВИТИЕ
 1.СЕНЗОМОТОРЕН СТАДИЙ
– ОТ РАЖДАНЕТО ДО 1,5 – 2 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

През този период децата опознават света, чрез различни действия (проба-грешка), на основата на които се
развиват целенасочените сензорни и моторни действия. Края на този период се характеризира с това, че
детето може да подражава на действията на другите, но също така достига до нови начини на действие
като комбинира по-рано усвоените знания и „схеми“. За този кратък период от време от раждането до
втората година, детето преминава от крайно зависимо от рефлексите и наследствеността състояние към
съзнателен индивид способен да мисли със символи.
детето проявява вътрешни рефлекси и неспособност за мислене
рефлексите се разширяват в повторни действия
способността да се репродуцират непредвидени, приятни и интересни събития
засилена координация на процедурите, за да се накарат интересните неща да продължат
откриване на нови начини за произвеждане на интересни резултати
способност да се представят интересните събития символно
 2.ПРЕДОПЕРАЦИОНАЛЕН СТАДИЙ
– ОТ 2 ДО 7 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

Често пъти е характеризиран чрез това, което детето не може да прави. През този
стадии децата вече формират понятия и използват символи включително такива
като езика. Тези понятия са ограничени от техния личен и непосредствен опит.
През този стадии представите за причина и следствие са много ограничени и
децата изпитват трудности при класифицирането на обектите и събитията.

 Децата на този етап се разграничават от изумителните ограничения на своето

мислене.
 Тяхната мисъл изглежда ривидно фокусирана само върху един аспект на
ситуацията.
 3.СТАДИЙ НА КОНКРЕТНИТЕ ОПЕРАЦИИ
– ОТ 7 ДО 11,12 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

През този стадии децата започват да мислят логически, да класифицират обектите по няколко
признака и да оперират с математически понятия. На този стадии децата достигат до
разбирането на съхраняването на предметите. Според Жан Пиаже това е главното постижение
на стадия на конкретните операции. Детето е способно да съди за измененията в количеството
на веществата като се основава на логическото си мислене, а не само на данните от сетивното
възприятие.

 Грешките, които детето прави на предоперационалния етап се коригират на следващия

етап, но не еднакво или изведнъж.
 Чувството за квалифициращия признак – конкретното в името на етапа, е операционалното
решение на проблемите (тоест решение, основано на система от обратими умствени действия)
се разработва поотделно за различното съдържание на проблемите.
 Консервацията (или запазването) например се придобива от детето в следния ред: брой,
дължина и маса, повърхност, тегло, време и обем.
 4.СТАДИЙ НА ФОРМАЛНИТЕ ОПЕРАЦИИ
– ОТ 12,13 ДО КРАЯ НА ПУБЕРТЕТА

Системата от обратими операции става все по-координирана и се разширява на

следващия етап – етапът на формалните операции.
Подрастващите са способни да правят анализ при решаването на логически задачи,
както с конкретно така и с абстрактно съдържание. Те могат системно да обмислят
всички възможности, да кроят планове за бъдещето си, да разсъждават по аналогия
или с метафори.

 Детето е способно да разглежда всички възможности и да варира всички освен

една при анализа на физическо събитие.
 Способността умствено да се варират всички възможни аспекти на ситуацията
освен един означава, че детето може да изобретява обекти и ситуации, които не е
възможно да съществуват в реалността (Въображение).
Така реалността е подложена на възможности и формата може да се разглежда и
манипулира извън съдържанието си за разлика от детето на етапа на конкретните
операции.
 Благодарим за вниманието!

Информация от:

Валентин Бояджиев – психолог;

Уикипедия;
Suznanie.org;