Франсоаз Долто

Психоаналитик
Франсоаз Долто (на френски: Françoise Dolto) е френски психоаналитик и пионер в детската
анализа.
Съосновател на Парижкото психоаналитично общество
Франсоаз Долто е позната в България с книгите си „Когато ce появи детето“, „Тийнейджърите“,
„Женската сексуалност“, „Всичко е език“ „Несъзнаваният образ на тялото“ и др.
През 2011 г. (до 2015 г.) към СБДПЛРДЦП „Св. София“ се създава пространство, наречено Зелената
къща, адаптирало идеите на Франсоаз Долто в специфична среда и организация. Тя посреща
бебета, деца със специфични потребности, техните семейства и сиблинги. Заговаря се за
психоанализа, за единен подход и формиране, а психоаналитикът ръководи екип от логопеди,
специални педагози и психолози. Моделът на насочване наподобява познатите във Франция
медико-психо-педагогически центрове.
Изключително голяма роля за запознаването с идеите на Ф. Долто имат Дните на Франсоаз Долто в
България [1] - събитие, което от 2012 г. се провежда ежегодно и е първи опит да се популяризират
нейните идеи сред различни специалисти, студенти и родители, да се заговори за психоанализа с
бебета (преждевременно родени).
Всяка година, в рамките на работни ателиета се разискват различни въпроси, отразяващи както
съвременни теоретични и клинични изследвания, така и практически проблеми, видяни през
практиката и учението на Франсоаз Долто. До момента гост-лектори са били френските
психоаналитици Мириам Сежер, Георги Кацаров, Назир Хамад, Анемари Хамад, Клод Шодер,
Катерин Долто (дъщеря на Франсоаз Долто), Силвиан Джиампино, Мари-Клер Буснел, Мари-Кристин
Лазник.
Събитието се реализира благодарение на усилията на доц. дпн Моника Богданова, осъществила
партньорство между Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“ и СБДПЛРДЦП „Св.
София“, а от 2015 г. и „Зеленият двор“.
Включват се и български специалисти в лицето на доц. дпн М. Богданова, д-р В. Симов, д-р А.
Попиванова, Е. Казълова. Активно участие през годините има екипа на неонатологичното отделение
в 1 ГБ, за който съпровождането на бебето и майката, необходимостта от психоаналитик в
отделението е безспорно, а кенгуру грижата – перспектива.

Произведения


Женската сексуалност : Генит. либидо и женската му съдба, изд.: ИК „Колибри“, София
(1999), прев. Росица Ташева, Асен Чаушев

Несъзнаваният образ на тялото, изд.: Център за психосоциална подкрепа : Бълг.
пространство за психоанализа, София (2012), прев. Анастасия Гамова

Тийнейджърите : Най-после отговор на вашите въпроси, изд.: ИК „Колибри“, София
(1995), прев. Кремена Сиракова

Когато се появи детето, изд.: „Водолей“, София (1993), прев. Гриша Атанасов, Виктория
Атанасова
преиздадена, изд.: ИК „Колибри“, София (2012)

Основни етапи на детството, изд.: ИК „Колибри“, София (2009), прев. Николина Жекова

Всичко е език, изд.: ИК „Колибри“, София (2006), прев. Кремена Сиракова
Франсоаз Долто /1908 -1988/ , заедно с Жак Лакан, се счита за една от най-големите фигури на френския
фройдизъм. Тя е оставила след себе си много трудове, някои от които теоретични, други – представяния на
случаи, както и такива предназначени за широката публика. Франсоаз Долто е позната на българския читател с
книгите “Когато се появи детето”, “Тийнейджърите”, “Женската сексуалност”.

Издаването на книгата е част от проекта на Център за психосоциална подкрепа “Социална превенция за деца и
юноши в риск”, финансиран от програма ФАР “Развитие на гражданското общество”. Това издание стана
възможно с подкрепата на професионалната асоциация “Българско пространство за психоанализа”. То е втората
книга от издателска серия “Практики”, която двете организации инициираха през 2004 г. и в сътрудничество
направиха възможно издаването на първата книга от серията - “Юношеството” от Патрик Деларош. Под печат е
третата книга - “Фройд” от Патрик Ландман.

Тяло и език в теорията на Франсоаз Долто

Категория
Френско-български семинари

Ги Саприел, “За нждата от работа в интердисциплинарна мрежа при терапията на деца”,

Клод Букобза, “Тяло и език в теорията на Франсоаз Долто”

НЕСЪЗНАВАНИЯТ ОБРАЗ НА ТЯЛОТО И ОБРАЗОВАНИЕТО

от Eric Binet
Франсоаз Долто си служи с психоаналитичната теория при лечението на деца и възрастни, но не
като самоцел. Тя развива своя собствена теория около ключови понятия като субект, език, желание
и тяло. Това е теорията за „несъзнавания образ на тялото”, описана в детайли в цялата и сложност
от Долто през 1984 година. 
Оригиналността на тази теория се основава на идеята, че за разлика от медицинското картиране на
тялото, образът на тялото започва да се изгражда в несъзнатото още през ембрионалния стадий на
развитие, затова защото той е „несъзнато символно въплъщение на желаещото същество” (F. Dolto,
1984, p. 16). Оттук и идеята, че развитието на този несъзнаван образ на тялото може да бъде
сполучливо чрез вид образоване, или хуманизиране, което тя нарича „символигенни кастрации”
(castrations symboligènes) – кастрации, генериращи символно значение. Несъзнаваният образ на
тялото не е нито един единствен, нито е статичен; той притежава няколко компонента (базисен
образ, функционален образ, образ на ерогенните зони и динамичен образ). Без да навлизаме в
подробности относно взаимовръзките между тези елементи, основната идея, която е нужно да бъде
разбрана, има отношение към факта, че по пътя на нашето структуриране като хора паметта ни се
бележи от нашия архаичен опит във взаимоотношенията. А моментът, в който вижданията на Долто
съвпадат с тези на друг известен психоаналитик, Жак Лакан, е когато тя заявява, че това
структуриране е възможно единствено и само когато този архаичен опит е вербализиран, т.е.
символизиран. 
По този начин символигенните кастрации, за които стана дума по-горе, започват да се символизират
от езика, възоснова на „кастрационно изявление”. Защо говорим тук за кастрация? Чисто и просто
защото това, за което става дума, е поставянето на табу в посока „забрана на канибалистични,
извратени, смъртоносни, вандалистични и други импулси” (F. Dolto, 1984, p. 76). Тези кастрации имат
още по-хуманизиращ ефект, когато детето знае, че възрастните също се подчиняват на този вид
табу. Ето защо, според Долто, децата могат интуитивно да разпознаят възрастните с ненапълно
кастрирани архаични импулси. В тази връзка, Долто дава за пример ситуацията, в която възрастните
изпитват затруднение да оставят детето да порасне и да придобие самостоятелност; затова защото
това повечето пъти означава, че самите те все още са подчинени на архаичните си импулси и не са
ги изоставили напълно.
Публикувано за пръв път в 
Prospects: the quarterly review of comparative education (Paris, UNESCO: International Bureau of
Education), vol. XXIX, no. 3, 1999, p. 445–454.
© UNESCO: International Bureau of Education, 2000
 Свободно за разпространение при позоваване на източника
http://www.ibe.unesco.org/sites/default/files/doltoe.PDF

Франсоаз Долто, Зелената къща

Posted by: Tanya on: януари 18, 2010
 In: Социализация | детска градина
 

 Коментарите са изключениза Франсоаз Долто, Зелената къща

За срещите с хората, отделянето на детето от родителя и подготовката му за постъпване в
детско заведение.
Прочетох двете книги на Франсоаз Долто „Всичко е език” и „Основни етапи на детството”. Там тя пише
за „Зелената къща”, позната още като „La Maison Verte” – място за осъществяване на социализацията
на децата. Българските детски градини още дълго време няма да предлагат подходяща среда за
адаптиране на чувствителни деца и все повече си мисля, че места като „Зелената къща” са добра
алтернатива.
Ето повече за „La Maison Verte”
През 1979 г. в Париж Франсоаз Долто и неиният екип съдават „Зелената къща”. В книгите си тя
казва: „Това е временно място за живеене, в което децата се подготвят,
ако не са имали социален живот преди това. Подготвят се за отделяне
от родителите, без да изпитват тревога. За тази цел е необходимо да
бъдат приети, заедно с родителите си на друго, различно от дома им
място.” /стр. 87, „Всичко е език”/
В „Зелената къща” деца идват заедно с майката. Децата трябва да
свикнат както с новата обстановка, така че и друг човек ще се грижи
за тях. Ще им сменя пелените, ще им помага да се обличат, ще
отговаря на въпросите им.
Според следващият цитат от Долто, очакваме детето да усети:
„ Постепенно го подготвяме, че ще запази себе си, дори и в
присъствието на други хора, чиято атмосфера ще попива като
хамелеон. Така го подготвяме, че майка му ще го повери на жена,
която няма никога да я замести и няма никакви права над него, а само
задължения, защото е наета да го гледа, единствено докато майката
отсъства.
Забележително е разбирането, с което децата приемат тези
родителски наместници, и те му стават симпатични с помощта си,
когато то е уверено, че не го притежават, а само се грижат за него и
няма да му отнемат родителите. Това е много важно. Още от съвсем
рано детето разпознава хората, които среща, ако му ги представим и
му кажем кои са и каква е тяхната роля по отношение на него. Това е
само роля и неговата самоличност не се променя, ако някой друг се
грижи за него. То винаги си остава синът или дъщерята на татко еди-
кой си и мама еди-коя си (със съответните им имена)”
Дъщеря ми показа признаци на голяма паника, когато трябваше да се отдели от мен или от жената, която
я гледа. Радвам се, че попаднахме в „Пумпелина”, където отделянето на детето от мен изглежда е било
подобно на описаното от Долто. После тръгването на ДГ беше доста по-лесно.
И си мисля, че ще бъде много хубаво, ако има и в БГ места като „Зелената къща”, където децата да се
подготвят за посещения в детски заведения. Струва ми се, че заниманията в Плейцентър
„Приятели“ ,  „Ри-Ри-Ра стая за игра“ , Родителски кооператив „Приказен дом“, а с времето ще се появяват
още места, могат да помогнат за социализиране сред нови хора и обстановка.