17.

Психични състояния на личността

А: Същност, видове и проявление на психичните състояния

Понятието психично състояние може да се тълкува като характеристика на психичните

параметри на даден човек, в определен период от време. Психичните състояния не се отнасят нито към
процесите, нито към свойствата на личността. Това са психични явления, които се намират между двете
категории. Те съставляват фона, вътрешното условие за протичане на психичните процеси.Те траят от
няколко минути до няколко месеца. Често повтарящите се психични състояния обаче стават постоянна
характеристика на личността т.е. превръщат се в нейно свойство. Те намират израз в и чрез психичните
процеси.
Според Павлов в основата на психичните състояния се поставя взаимодействието на процесите
висшата нервна дейност – различна степен на възбуда, преходни фазови състояния, задържане и др..
Забелязва се, че промени в психичните състояния настъпват при изменение на дейността и на някои
жлези с вътрешна секреция. Характерни в това отношение са стресовите състояния.
С развитието на невропсихологията и психофизиологията и психофизиологията са натрупани
много данни за участието на ретикуларната формация и особено на някои дялове от мозъчната кора в
изменението на психичните състояния. Голям принос в изясняване на тези данни има Лурия.
Взаимодействието се характеризира в значителна степен от индивидуалните различия. При едно и също
психично състояние се наблюдава изменение на различни невробиологични параметри у различните
изследвани лица.
Левитов определя психичните състояния като относително постоянна и често цялостна
характеристика на психичната дейност, която зависи не само от дразнителите, които влияят в даден
момент, но и от такива, които влияещи и преди този момент.
Психичните състояния се считат за организиращ и регулиращ фактор на цялата дейност на човека
за определени периоди от време, показващ своеобразното протичане на психичните процеси в
зависимост от предметите и явленията в действителността, от предшестващите събития и психичните
свойства на личността.
Психичните състояния възникват под влияние на външни (околната среда) или вътрешни
(организма) дразнители. Разглеждането на причините за възникването им не трябва да бъде отделно от
мотивационната и емоционалната сфера на личността. От значение е оценъчното отношение към
дадения дразнител.
Първи опити за класифициране на психофизиологичните състояния е направил И.Павлов. В
основата на неговата класификация лежи физиологичното състояние на кората на главния мозък.
Според него на единия край е възбудното състояние – активно, дейно, работно състояние на нервните
клетки; основен процес на висшата нервна дейност, който възниква в кората на главния мозък при
работа и е свързан с цялостния познавателен и практически опит на индивида, с реалността на неговите
психически явления, с движенията, действията, дейността му. Следва нормалното състояние – на
равновесие между възбуда и задържане. В другата крайност са задръжните състояния – процес в кората
на мозъка, който не допуска изпълнението на движения и действия, отвлича от известни представи,
емоции и т.н. Т.н. от Павлов “нормално състояние на бдене” може да се разбира като оптимално
психично състояние, при което най-успешно протичат психичните процеси. Той открива основни
физиологични закономерности и ги поставя в основата на деленето на състоянията, но не изяснява
достатъчно психологическите закономерности.
Ухтомски различава две форми на “спокойно състояние”, което свърза с насочване на
неподвижно внимание.
Ковальов прави класификация на психичните състояния, като отчита вече и психичния им аспект.
Според него трябва да се вземе под внимание и характеристиката на дразнителя, предизвикващ
състоянието, както и интензитета на състоянието. Той дели психичните състояния на интелектуални
(съмнение, любопитство, съсредоточеност, разсеяност), емоционални (раздразнителност, тревога,
безпокойство, настроение) и волеви (не-увереност, не-решителност).

1
 Според Левитов психичните състояния могат да бъдат 1) личностни и ситуативни; 2) дълбоки и
повърхностни; 3) положителни и отрицателни; 4) продължителни и краткотрайни; 5) осъзнати и
неосъзнати.
Може да се прибави и още едно разделение в зависимост от характера на самия дразнител:
вътрешни – предизвикани в организма и външни – предизвикани от околната среда.
Психичните състояния придобиват характерен облик на дейността за определен период от време.
От една страна те могат да сее разбират като психични явления, които са временни, на чийто фон
протича психичната дейност. Тези психични състояния влияят върху протичането на психичните
процеси, определят тяхната динамика и точност.
Оптимално качество и количество на дадена дейност, извършена за възможно най-кратко време,
може да се получи когато дейността се извършва около средна степен на физиологическа активност. В
състояние на сънливост, когато няма напрежение, както и в стресово състояние, когато степента на
напрежение е много висока, се наблюдава понижаване ефективността на дейността.
Фрустрацията е едно от психичните състояния, което се изразява в дезорганизираност на
съзнанието и дейността, което възниква при блокиране, възпрепятстване или прекъсване
удовлетворяването на дадена потребност на индивида и достигане до значима за него цел. Тя има три
съставни части – фрустрираща ситуация, състояние, предизвикано от тази ситуация и начина на
реакция. Една и съша ситуация за един човек може да се окаже фрустрационна, а за друг – не. Силата на
състоянието на фрустрация зависи именно от това, на какво място в дадения момент индивидът поставя
фрустрираната потребност. Състоянието на фрустрация е съпроводено от редица изменения във
физиологичното състояние на човек – ускоряване на пулса, тремори др. Наравно с това, настъпват
промени в психичните процеси – повишава се активността на мисловната дейност, създават се фантзни
образи. Формите за отразяване на фрустрацията са: а) агресията – изменеието във личността и
поведението се изразява във враждебност не само към хората или обектите, които пречат за
удовлетворяване на потребността, така и към близки хора, към заместващи обекти или дори към самия
себе си; б) отстъплението; в) сублимация – защитен механизъм, при който енергия на инстинкти се
отклонява към възвишени цели и се използва за благородни, социално значими дела; г) рационализация
– приписване другиму на собствен недостатък като необходимо условие за оправдаване на собствено
поведение; д) фантазия – използване на измислени образи като заместители на удовлетворяването; е)
регресия – връщане към предишен стадий на развитие и към формиран значително по-рано шаблон,
носещ удовлетворение. Негативизмът е често срещана реакция на фрустрация, главно при децата. Той се
засилва особено по време на пубертета и е важен проблем на възпитанието. За дете, привикнало към
негативно отношение и поведение, няма авторитети, които могат да бъдат използвани във
възпитателния процес. При тези деца “забраните” трябва да се заместят с убеждението и логичното
обяснение.
Повечето изследователи приемат, че различните начини за справяне с фрустрацията са резултат
от научаване и се придобиват под влияние на социалните условия.
Отрицателното въздействие на това явление ще се намали, ако чрез възпитанието се изгражда
правилна насоченост на личността при избор на целите.
С напредването на възрастта човек все повече се научава да осмисля, овладява и регулира своето
поведение съобразно психичните си състояния.
Умората също е едно отрицателно психично състояние. Тя се изразява в понижаване на
работоспособността, съпроводено с усещане за неразположение, което възниква след продължително
умствено или физическо натоварване и се основава върху последователно задържане, поради започнало
изтощаване най-вече на клетките на мозъчната кора. Появата му е съпроводена от: 1) обективни
признаци - намалена мускулна сила, влошена координация, грешки, неточности и пропуски в работата,
отпадналост, побеляване тена на лицето, повърхностно дишане; 2) субективни – понижена
чувствителност на анализаторите, отслабена умствена дейност, трудно разпределение и превключване
на вниманието, трудно съсредоточаване, затруднения при актуализиране на информация от
дълговременната памет, нетърпимост към шум и светлина, бучене в ушите и виене на свят, главоболие,
пасивност или ярост, отчаяние и главоболие. Натрупването на умора при нарушаване баланса между
работата и почивката води до преумора, която се характеризира с безсъние
Умората се квалифицира като нормално явление, която служи като сигнал за тревога и
мобилизация на защитните сили на организма. Защитното задържане, което предпазва клетките от по-

2
нататъшно изтощаване и разрушаване, се осъществява в период на почивка и най- пълно по време на
сън.
Стресът е друго отрицателно психично състояние, което се определя като неспецифична реакция
на организма в отговор на специфични увреждащи въздействия. Стресът възниква внезапно под
въздействието на силни или неочаквани фактори, които довеждат до бързи и характерни промени в
психическата и физическата дейност. Признаците на това състояние са: 1) обективни – повишено кръвно
налягане, мускулно напрежение, усилване на отделителната функция, промени в дишането и сърдечната
дейност; 2) субективни – преживяване на безпокойство, тревожност, раздразнителност, потиснатост.
Главен признак е промяната във функционалното равнище на дейността, изменението в нейните
качествени показатели. Стресът влияе както отрицателно, така и положително върху живота и дейността
на личността – активация на нервната система, засилване подвижността на мисленето, подобряване на
оперативната памет, но когато стресовата граница се прескочи, човекът е изправен пред заплахата от
трайно психически разстройство.