Личност и здраве

Проф. Галина Домусчиева-Роглева

.
 Личност и здраве
 Въведение
 Психоанализа и психосоматична
медицина
 Връзки между личност и болест
 Личност тип А и тип В, враждебност и
сърдечни заболявания
 Обобщение
Психологията на личността

 изучава индивидуалните различия в

познавателните процеси, емоциите и
поведението.
Основни въпроси:

 Как можем да опишем главните поведенчески

различия между хората?
- тестове за оценка на личностните черти –
поведенчески характеристики като дружелюбие,
социална доминантност, емоционално
приспособяване...
 Как се обединяват различните личностни черти?
 Откъде идват индивидуалните различия в опита и
поведението на хората?
Психология на личността

 В тази област съществуват десетки теории, които

се опитват да определят факторите на личността.

 Теориите за личността са в основата на голяма

част от изследванията в психологията и
психологичното лечение, както и на проучванията
в индивидуалните различия на социалното
поведение.
Взаимовръзки между личност и
здраве

 Разбирането, че психични разстройства

най-добре се обясняват с психологически
причини, и че физическите нарушения се
дължат на физически причини, е
прекалено опростено.
 От пети век преди новата ера, Хипократ
предлага модел, в който предполага, че е
налице физическа основа за всички
нарушения - независимо дали са
физически или психологически.
Моделът на Хипократ

 И психологическите, и физическите
разстройства се дължат на липса на
равновесие между четирите телесни
течности:
Кръв
Флегма
Черна жлъчка
Жълта жлъчка
Моделът на Хипократ

 Доктрината за четирите течности намира

своя отглас в теорията на Гален, който
описва четирите класически типа
темперамент:

В сангвиника има излишък на кръв -
жизнерадостни
В холерика на жълта жлъчка – раздразнителни
 Във флегматика - на флегма – неемоционални
 В меланхолика - на черна жлъчка - депресирани
 Темпераментът е генетично
обусловен и отразява начина, по който
протичат психичните процеси

 Сангвиник - характеризира се със сила на психичните

процеси и същевременно стабилност и подвижност;
 силно адаптивни и способни да се справят с всякакви
ситуации;
 работоспособни, нямат нужда от дълги почивки, но за
сметка на това се отегчават бързо и шаблонната
еднотипна работа не им понася;
 те са добронамерени, жизнерадостни, енергични.
Негативната черта на този тип темперамент е липсата на
постоянство и лесното отегчаване.
 Типове темперамент

 Холерик – силен, но нестабилен.

 За него са характерни избухливостта,
агресивността, силната проява на емоция,
праволинейността, говоренето на висок глас и
богата жестикулация;
 предпочитат динамична обстановка и не им понася
бавното и спокойно темпо;
 доста неустойчиви в поведението си – в единия
момент могат да се отдадат изцяло на нещо, а в
другия да го загърбят напълно.
Типове темперамент

 Флегматик –уравновесен като сангвиника, но

инертен;
 способен да запазва спокойствие във всякакви
ситуации; лесно сдържа поривите си и спазва
общоприетите норми и закони; отдава цялото си
внимание на това, което прави, но трудно може
да го пренесе набързо върху нещо друго;
 не проявява силно изразени чувства и емоции, не
говори много и слабо жестикулира;
 постоянен е в отношенията си с околните.
Негативна черта е, че трудно взима решения.
 Типове темперамент

 Меланхолик – слабост на нервните процеси; висока

емоционална чувствителност и ранимост; затворен в
себе си и трудно създава приятелства; в социални
ситуации е напрегнат и тревожен и се стреми да
бъде „в сянка”; най-добре се справя с равномерната
и спокойна работа – монотонността не го отегчава.
 Негови положителни страни са високата му
чувствителност и способността за емпатия към
другите. Негативни са неувереността му в
собствените възможности, срамежливостта и
обидчивостта.
 Типове темперамент

 Темперамент в чист вид почти не се

среща, човек винаги е комбинация от два,
че понякога и от три типа темперамент.
 Няма добър и лош темперамент – всеки
един тип си има своите положителни и
негативни качества.
 Темпераментът като биологична
предиспозиция

 Много психолози са убедени, че темпераментът е

част от социализационния процес. С други думи,
характеристиките, с които се ражда човек, до
известна степен определят как тези, които се
грижат за него, ще реагират и взаимодействат с
него, поставяйки началото на психосоциалното
му развитие.
 В теорията си Айзенк свързва двете
основни измерения на личността,
екстраверт-интроверт и емоционална
стабилност-нестабилност с класическите
типове темперамент, като използва своя
тест за личността.
– стабилен екстраверт – сангвиник
– нестабилен екстраверт - холерик
– стабилен интроверт - флегматик
– нестабилен интроверт -меланхолик
Психосоматични разстройства

 Психосоматични разстройства (от гр. psyche – душа,

soma - тяло) - нарушения на функцията на вътрешните
органи и системи, възникването и развитието на които в
най-голяма степен е свързано с нервно-психични фактори,
с преживяването на остра или хронична психологична
травма, със специфичните особенности на емоционалното
реагиране на личността.
 Представата за тясната взаимовръзка на самочувствието
на човека с неговото психично, преди всичко емоционално
състояние е един от най-важните в съвременната медицина
и медицинска психология.
Психоанализа и психосоматична
медицина

 Психосоматичният подход се корени в теорията на Фройд

за ХИСТЕРИЯТА

… заболяване, при което пациентът изглежда, че има

неврологично или друго физическо разстройство, но
няма видими физически основания за това ...

 Теорията на Фройд дава психологически обяснения за

причинно-следствената връзка на реални вътрешни
нарушения като сърдечно-съдови заболявания и рак.
Психоанализа и психосоматична
медицина

 В основата на психоаналитичната теория лежат идеите за

вътрешноличностния конфликт - наличието в психиката на
човека на два еднакви по сила мотиви, но противоположни по
насоченост.
 Като правило, конфликтът е заложен в детството и насочва към
определен тип личност. Например: развитието на хипертонична
болест се свързва с вътрешноличностен конфликт. За болните е
характерен стремеж към социално-нормативно поведение от една
страна, от друга страна – стремеж за властване над околните.
Тези два мотива - противодействие, при което възниква психично
и физиологично напрежение, предизвикват повишаване на
артериалното налягане.
 При пациенти с язва на дванайсетопръстника от една страна има
потребност от защита, опека, поддръжка от околните, а от друга
страна – неприемане на тази потребност, изтласкването й.
Психоанализа и психосоматична
медицина

 Неофройдистите (Съливан, Е. Фром, К. Хорни) разглеждат

психосоматичното заболяване по-сложно – като резултат
от нарушение на биологичните и социалните механизми
на адаптация към природната и социална среда.
Например, психосоматичната специфичност се вижда не в
сексуалния конфликт, а в неофройдистския аспект на
„избора на свободата и отговорността на човека за това,
което избира“. Е. Фром, например твърди, че симптомите на
главоболието и болката в раменния пояс са своеобразна
символизация на емоциите на загриженост на човека,
изразяващи трудностите от носене на „бремето на
свободата“.
Психоанализа и психосоматична
медицина

 Терминът хистерия не е много често използван в наши дни,

а до голяма степен се заменя с психосоматично
разстройство или соматоморфно разстройство.

 Тази идея предизвика полемика между тези, които вярват,

че те са модерни форми на хистерия, и тези, които вярват,
че те са вътрешни нарушения, чиито физически основи все
още не е напълно изяснени.
Изследване на психосоматичните
заболявания от психоаналитична
гледна точка

Според някои автори, всички заболявания са несъзнателно

мотивирани и имат значение за страдащия. Например:
- Една хистерична бременност може да бъде мотивирана от
несъзнателното желание за бебе.
- Случаите на ларингит могат да бъдат мотивирани от желанието
да не се говори.
- Сърдечният удар може да се разглежда като несъзнателно
желание за самоубийство..

 Вилхелм Райх има алтернативен подход. Той вярва, че наред с

много други неща, потиснатите сексуални чувства могат да
доведат до блокиране на вътрешната енергия, което води до
развитието на рак.
Теория на Франц Александър за
психосоматичните заболявания

 Възникването и развитието на болестите се управлява от

три групи променливи:
 1) личностна диспозиция („психодинамична конфигурация“
със съответните процеси на психологична защита), която се
оформя в детството.
 2) провокираща емоциогенна жизнена ситуация, която
съживява централния безсъзнателен конфликт. когато
някакви преживявания и събития предшестват болестта.
 3) определена конституция - „соматична
предрасположенности“ или „непълноценност на органа“.
Теория на Франц Александър за
психосоматичните заболявания

 Александър съчетава психоаналитичната теория

с хипотезата за физиологичните механизми,
главно тези, свързани с автономната нервна
система (АНС).

 Той подчертава разликата между:

 Симпатиковия дял на АНС, който контролира
емоционалната възбуда /араузъл/ и реакциите на
борба или бягство на организма при опасност.
 Парасимпатиковия дял, който контролира
релаксацията и забавянето на функциите,
активирани от симпатиковия дял.
Теория на Ф. Александър за
психосоматичните заболявания

 Продължителната активност на един от клоновете на АНО,

без уравновесяване на ефекта от страна на другия може да
доведе до заболяване. Например:

Прекалено активния симпатиков дял води до

сърдечно-съдови заболявания, диабет и ревматоиден
артрит.
Прекалено активния парасимпатиков дял води до
стомашно-чревни нарушения, включително диспепсия,
язва и колит.

Классификация на
психосоматичните разстройства

 Към първата група разстройства се отнасят психосоматози, в

основата на които лежи първична телесна реакция на конфликтно
преживяване, свързана с патологични изменения в органите.
Определена наследствена предразположеност може да влияе на
избора на орган. Първите прояви на психосоматозите возникват
във всяка възраст, но най-често започват да се фиксират в
ранното юношество при лица с отчетливи и постоянно определени
личностни характеристики. След манифестацията заболяването
обикновено придобива хронично или рецидивиращо протичане, и
решаващ провокиращ фактор за възникване на поредното
обостряне за болния е психическия стрес.
 Към тази група се отнасят седемте класически психосоматични
заболявания: есенциална хипертония, бронхиална астма, язва
на дванайсетопръстника, неспецифичен язвен колит,
невродермит, ревматоиден артрит и хипертиреоиден
синдром („чикагска седморка“).
Классификация на
психосоматичните разстройства:

 Втората група включва психосоматичните

функционални синдроми – соматизирани
форми на неврозите:
мигрени, различни отклонения в дейността на
сърдечно-съдовата система (тахикардия,
психогенни болки в сърцето), стомашно-чревния
тракт, психогенни разстройства на дишането
(бронхиална астма), сексуални разстройства и
др.
Классификация на
психосоматичните разстройства:

 Третата група включва разстройства, свързани с

особеностите на емоционално-личностното реагиране и
поведение – склонност към травми и други видове
саморазрушаващо поведение (алкохолизъм, наркомания,
тютюнопушене, затлъстяване и други).
 Тези разстройства са предизвикани от определени
отношения, произтичащи от особеностите на личността и
преживяванията ѝ, което води до поведение, в резултат на
което се се нарушава здравето. Например, склонността към
травми е характерна за личности със свойства, които са
противоположни на точността и акуратността. Повишеното
потребление на храна може да се разглежда като
индикатор за престиж, социална позиция или
замяна,компенсация за недоволство.
Психосоматичната личност и нейните
особености

 През 50-60 г. ХХ в. се е разработена концепцията за

личностните профили. Основната идея се състои в това, че
за всяко психосоматично разстройство е характерна
определена личностна структура. Към общите
характеристики на личностните профили при различните
психосоматични разстройства се отнасят:
 наличие на хронични преживявания;
 наличие на потискане на емоциите, т.е. изтласкване
 стремеж към невротично съперничество (конкуренция), т.е.
невротикът сравнява себе си с различни хора и често
сравнението не е в негова полза.
Личности тип А и Б

Теорията на Александър доведе и до развитието на

съвременната Здравна психология за разликата
между личностите тип А и тип Б и тяхната
диференциална предразположеност към
сърдечно-съдови заболявания, както и за
съвременните работи върху враждебността и
сърдечно-съдовите заболявания.
Личност тип А/В

 Кардиолозите Freedman и Rosenman

установяват, че вероятността от прояви на
болести на сърцето зависи най-силно от
типа личност, в сравнение с други
фактори. Изследват 3000 мъже в
продължение на 8 години.
Личност тип А/В

Личност тип А Личност тип B

>Висока ориентация към

постижения и състезателност
> Спокойни
> Винаги бързат
> Летаргични
> Не понасят бавене и опашки
> Уравновесени
Враждебни и агресивни
> Любезни и дружелюбни
 Склонни да четат, ядат и карат
много бързо > Философски настроени
Сравнително бавно говорят и
Постоянно си поставят срокове
и мислят за това, което имат да действат
вършат Като цяло имат достатъчно

Чувство за дефицит на време

време за всичко и всеки
Работохолици
Личност тип С – пациенти, болни от
рак

 Хора, които по една или друга причина, никога не са се

чувствали напълно приети в детството си. Родителите им са
били сприхави или избухливи, или просто студени,
отдръпнати и взискателни. Тези деца не получават
достатъчно поощрения и развиват чувство на слабост и
уязвимост.
 По-късно в живота си, за да бъдат обичани, те започват да
се пригаждат и да правят това, което се очаква от тях,
вместо да следват собствените си желания. За съхранение
на емоционалната си сигурност те инвестират основно в
един аспект от живота си: професия, брак, децата си. При
неудачи – мъката от детството им се връща и предизвиква
чувство на безпомощност, отчаяние и изоставеност. Тези
чувства влияят на психологичното и биологично
равновесие.
Усещане за съгласуваност
/кохерентност/

 Усещането за съгласуваност е способността

да възприемаме света като смислен и
управляем.
 При изследване на връзката между чувството
за съгласуваност и смъртността, независимо
от причините при много голяма извадка във
Великобритания и установяват, че:
 Силното чувство за съгласуваност се свързва с 30%
намаление на смъртността, по-специално за сърдечно-
съдовите заболявания.
 Наблюдава се подобно намаление на смъртността от
рак при мъжете, но не и при жените.
Изследване на чувството за
съгласуваност
 Установена е слаба, но статистически значима корелация
между емоционалната лабилност и общата уязвимост към
заболяване.

 При изследване на връзката между реалистичното приемане

и времето на преживяемост на мъжете, страдащи от СПИН се
установява, че тези, които са оценени като реалистични,
показват приемане на влошаването на тяхното състояние и
евентуална смърт, средно преживяват девет месеца по-малко
от тези, които са оценени като неоправдано оптимистични.

 При преглед на литературата касаеща психичното здраве, се

наблюдава, че прекалено позитивната самооценка и
преувеличената представа за контрол и майсторство, както и
нереалистичният оптимизъм, се свързват с добро психично
здраве.
Локус на контрола

 Локусът на контрола е друга личност

променлива, която е обект на интерес
от страна на здравните психолози през
последните десетилетия.
 Тази концепция се прилага към
нагласите в областта на здравето от
Wallston и др., които създават
Multidimensional Health Locus of Control
(MHLC) Scale.
MHLC Scale

 Този въпросник има три субскали

 Той определя степента, в която хората
приписват тяхното здравословно състояние
на собственото си поведение (вътрешен
локус), и / или външни фактори, включващи
значимите други, особено медицинските
специалисти, както и шанса или съдбата.
Обобщение:

 Традиционните обяснения на базата на

учението за четирите течности сега са
заменени от медицинския модел.
 Съвременната история на психологически
обяснения за физически симптоми, започва с
теориите на Фройд за хистерията.
 Теорията на Франц Александър за
физиологичните механизми, които са в
основата на връзката между психологията на
личността и вътрешните заболявания са
довели до съвременните представи за тип А
личността и стреса като участници в
сърдечно-съдовите заболявания.
Обобщение - продължение

 Противоречиви са данните от изследванията, че

личността тип А е рисков фактор за сърдечно-
съдови заболявания.
 Вниманието се насочва към враждебността, която
се разглежда като рисков фактор, макар и с по-
малка тежест, в сравнение с традиционните
рискови фактори като високо кръвно налягане
или пушенето на цигари.
 Има доказателства, че липсата на чувство за
съгласуваност може да бъде свързано с
коронарна болест на сърцето, рак и други
причини, водещи до смърт.
 Вътрешният локус на контрола е слабо
положително свързан със здравословното
поведение.
Давид Серван -Шрайбер