Tuesday, 20 November 2018

ПСИХОСОМАТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА

• от 30% до 57% от пациентите на първичната медицинска мрежа;

• от 11% до 52% от общата популация на населението.

Хипократ - меланхолия (4-5 в до н.е.) “меланхолиците страдат не само от лошо

настроение, но и усещат болка в корема, като че ли ги боцкат с хиляди иглички”

Сократ (469-399 г до н.е.) смята влиянието на душата …

Клавдий Гален (131-201) - всички болести, в това число и душевните, по-скоро са в

резултат на дисхармоничното съчетание на 4 жизнени сока: кръв (sangvios), слуз (flegma),
жълта жлъч (hoyle) и черна жлъч (melan hoyle) - биологическата природа на психичните
болести.

XVII-XIX в.: дискусия на основата на дуализма на Декарт: душа или тяло

Heinroth (1818г.) термин “психосоматика” - концепция за вътрешния конфликт като

водеща причина за психична болест.

Jacobi (1822 г.): алтернативно понятие “соматопсихика” (психическите болести се

предизвикват от материални причини, а не от психични конфликти).

Исторически първото значение на термина “психосоматика” е свързано с концепцията за

психологически конфликт като пусков фактор.

З.Фройд, Й.Бройер - “Изследване на хистерията” (1895): конверзия на психичното в

соматично.

• Хистерията като психопаталогичен синдром предизвиква според З.Фройд, от

неразрешени емоционални конфликти (психична травма), осъзнаването на която не се
поощрява от социалната норма;

• Отрицателните емоции чрез афекта на енергетичното напрежение се превръща в

болестен симптом (конверзия);

• Болестният симптом е символичен израз на емоционалния конфликт;

• Нарушението на телесната функция е соматичен израз на несъвместими с осъзнаването

на “Аз” идеи.

ТЕОРИЯ НА ЛИЧНОСТНИТЕ ПРОФИЛИ

(F.H. Dunbar, 1935 - 1948г.)

• Връзка на соматичните разстройства с емоционалните реакции, към които

прибягват хората с определени характерологични черти;

• Предразположеност към реагиране на психичен конфликт с конкретна соматична

болест;

• Емоционалните реакции на проблемни жизнени ситуации на производни на

структурата на личността;

• Всяка соматична болест се развива в следствие на непреработен психичен

конфликт, свързан с определен набор от характерологични черти и патерни на
междуличностно взаимодействие (коронарен, хипертоничен, алергичен и др.)

СОЦИАЛНА ПСИХОАНАЛИЗА

(Е.ФРОМ, Дж. ХОЛИДЕЙ) - теория на “болното общество”

• два вида причини: структура на личността и социалното обкръжение;

• психосоматичните разстройства в юношеството и зрелостта са от фрустрацията на

детето в най-ранните стадии на жизнения цикъл и неадаптивна психологическа защита;

• пусков фактор на болестта - срив в един или няколко от базовите патерни на социалното
взаимодействие: семейно, игрово, полово, религиозно, финансово, професионално;

• комплексно изследване не само на профила на личността, но и на контекста на

социалното взаимодействие

 Tuesday, 20 November 2018

ТЕОРИЯ ЗА ПСИХОСОМАТИЧНАТА СПЕЦИФИЧНОСТ
(F. Alexander, 1950 г.):

Основни положения:

1. Психологичният конфликт се съчетава с физиологични и биохимични фактори,

предразполагащи към болест.

2. Несъзнаваният конфликт се активизира под влиянието на особено значими жизнени

събития.

3. Съпътстващите негативни емоции се появяват на физиологично ниво, което води до

развитие на болест.

ТЕОРИЯ ЗА ПСИХОСОМАТИЧНАТА СПЕЦИФИЧНОСТ

1. Психичните фактори имат специфична природа: водещият симптом е пряко свързан с

един от двата психични фактора: емоционално конфликтното несъзнавано ( т.е.
изтласкано) отношение на личността към себе си или към средата.

2. Съзнателните психични процеси играят само подчинена роля в развитието на

динамиката на болестта. Подтиснатите емоции водят до хронична инервация - дълги
кортиковисцерални динамични връзки, което нарушава функционирането на
вътрешните органи.

3. Ситуативните жизнени преживявания отказват скоротечно влияние на организма. Ето

защо трябва да се отчита целия жизнен път на пациента, защото предшестващия опит в
отношенията със значимите други може да обясни болезнената реакция на конкретна
травмираща ситуация.

“Специфичност” (по Александър)

“физиологичен отговор на емоционални стимули, които варират в зависимост от

качеството на емоциите”;

Всяко емоционално състояние има свой физиологичен синдром.

Ф. Александер - три основни групи психогенни заболявания:

1. Хистерични конверзии.

2. Вегетативни неврози.

3. Психосоматични заболявания (Хипертонична Болест, Язвена Болест, тиреотоксикоза,

ревматоиден артрит, невродермит, неспецифичен язвен колит).

• невродермит - подтискане на желанието за физическа близост; той е с непостоянно

протичане; интензитетът се покачва при невъзможност да се избегне физическа
близост; често са деца, които не са отглеждани през тактилното

• язвена болест: конфликт между потребността от зависимост, опека и стремеж към

автономност, независимост - от една страна някой да се грижи за теб, да си в
зависима позиция, а от друга страна стои стремежът към автономност; среща се
при хиперпротиктивно отглеждане и амбивалентно отношение.

• хипертонична болест: подтисната (от социалните норми), блокирана агресия;

АЛЕКСИТИМИЯ
(“няма думи за изразяване на чувства”)

• Неидентифицираното чувство предизвиква физиологично напрежение, водещи до

промени на соматично ниво.

• Индивидът не може да различи собственото чувство и телесното усещане и се

фокусира на телесното, което усилва напрежението и води до психофиологична
претовареност.

• Поради това, че силната емоция не се подлага на вербална символизация и остава

недостъпна за съзнанието, тя започва да причинява неблагоприятни последствия.

 Tuesday, 20 November 2018

Причината:
В много ранна възраст майката не е служила за “контейнер на емоции” ( по Бион) -
“виждам, че си много ядосан”, “виждам, че си разочарован” и т.н, което означава, че
майката трябва да е изключително емоционално сензитивна.

ТЕОРИЯ НА ПСИХОСОМАТИЧНОТО ЕГО

Телесното “Аз” - представянето на телесните функции в психичната сфера,

възприятие на процесите в тялото. Тези функции и части на тялото, които се отричат,
отхвърлят се, изтласкват се в несъзнаваното, т.е. не влизат в личностната идентичност.
Енергията от този участък на тялото се стремят към реализация и се сблъскват със
съпротива.

Психосоматичното разстройство е проява на анормално личностно развитие

вследствие на неблагоприятни отношения с майката в периода на ранното детство.

Психосоматичното разстройство (Г. Аммон) - резултат от отрицателното отношение

на индивида към отделни елементи на Аз” - т.е. ПСБ е свързана с ясни граници.

Възникването на психосоматични реакции на травмиращи жизнени събития е

свързано с неразвита способност да се установят ясни граници на своята идентичност.

СЪВРЕМЕННИ ПСИХОДИНАМИЧНИ КОНЦЕПЦИИ

У психосоматиците се развива автовраждебно и жестоко Суперего, превръщащо

телесното “Аз” в нещо “чуждо”, “несвойствено”, неприемливо и отвратително.
Психосоматичните симптоми имат компенсаторна функция и са еквивалент на
дезинтеграция на Его-несъзнаваните самодеструктивни сили се затварят в ограничената
сфера на соматичната болест, съхранявайки психичното здраве.

Психосоматичните болести за частична дезинтеграция на Его само на ниво телесно

“Аз”, за разлика от психотичните, при които е налице тотална дезинтеграция на Его.

ПСИХОСОМАТИЧНА БОЛЕСТ - соматично страдание, в етиопатогенезата централната

роля принадлежи на психически фактори - неотреагирани емоции

ДИАГНОСТИЧНИ КРИТЕРИИ:

1. Функционален характер - няма на биологично ниво засегнати органи, а само тяхната

функция е нарушена.

2. Обратимост - при определени грижи, функцията може да бъде възстановена.

3. Локализация - на базата на това какъв характер има психологичния конфликт, зависи

кой орган ще бъде засегнат.

4. Характер на връзката с особеностите на личноста.

5. Особености на връзката с психични фактори (компоненти, състояния) - високата

тревожност, например.

КЛАСИФИКАЦИЯ:

1. локализационен принцип:

- сърдечно-съдов вариант;

- респираторен;

- стомашен т.д.

Соматоформните разстройства и соматизираните психични реакции:

Нозогении - психогенни реакции, следствие от соматични болести (те са
психотравмиращо събитие);

- групата на реактивни състояния.

соматогении (реакции от екзогенен тип или симптоматични психози).

В МКБ-10 терминът “психосоматични” не се използва “поради различия в използването му

на различни езици, различни психиатрични традиции и за да се внуши, че при други
заболявания психологичните фактори нямат значение”

 Tuesday, 20 November 2018

- F45 Соматоформни разстройства

- Повтарящи се соматични симптоми и изискване за медицинско обследване - въпреки

отрицателните резултати и липсата на физиологическа основа

- F45.0 Соматизирано разстройство

- F45.2 Хипохондрично разстройство

- F45.3 Соматоформна вегетативна дисфункция

- F45.4 Хронично соматоформно болково разстройство - некопирана болка (неовладяна)

- F50 Разстройства на хранителното поведение - свързани с овладяване на поведенчески

модели, свързани с много голям контрол; обръщане към себе си, поемане контрол над
собственото тяло

- F50.0 Нервна анорексия

- F50.2 Нервна булимия

- F50.4 Преяждане

- F50.5 Повръщания

- F52 Полова дисфункция

- F52.0 Oтсъствие (загуба) на полово влечение

- F52.1 Сексуално отвращение и отсъствие на сексуално удоволствие

- F52.2 Отсъствие на генитални реакции и т.д