Стрес

Все повече се налага схващането, че психологическият стрес е

„модерна болест“. Нещо повече, освен че е общо възприето
мнението за стреса, като „нещо лошо“ само по себе си, нараства и
убедеността за неговата основна роля за ранимостта на организма
към други заболявания, душевни и физически. Стресът, начините за
справяне с него и методите за управление на стреса са широко
дискутирани и значими теми от нашето ежедневие и клинична
практика.

Когато хората използват думата „стрес“ в психологически аспект,

те често мислят за две неща: житейски събития, които се случват
или са се случили на индивида, или душевни и физиологически
процеси, които протичат в индивида. С други думи, в ежедневието
хората говорят за отговор на стрес или за предизвикано от него
страдание. Ключовата дума при описанието на физиологичните
процеси, включени в понятието „стрес“, е баланс. Посредством
сложните механизми на равновесие, наречени „хомеостаза“, живите
организми оцеляват, изложени на влиянието на външни и вътрешни
стимули (стресори). Това равновесие е подложено на непрекъснати
провокации. През последните години се предлага нова схема, която
да обясни сложните взаимоотношения между различните стресори,
физиологичния отговор на организма и развитието на заболяване.
Към понятието „хомеостаза“ се добавя от McEwen през 1993 г. и
понятието „алостаза“, което обяснява поддържането на общата
стабилност (хомеостаза), чрез непрекъснато регулиране и
балансиране на компонентите, в процеса на адаптиране към
промените (състояние на динамичен баланс). Постигането на
динамично физиологично равновесие при непрекъснати промени в
околната среда е ключовият момент за оцеляване, биологичен
интегритет и здраве на индивида.
Сърдечно-съдовите заболявания са основна причина за
смърт в западния свят както при жените, така и при мъжете. Около
50% от тези болести се дължат на традиционните рискови фактори
като:

 диабет;
  хипертония;
 тютюнопушене;
 повишени нива на холестерол;
 затлъстяване;
 заседнал начин на живот.
 За нежния пол, в допълнение към тези рискови фактори, има
специални рискови фактори, свързани с диабет и високо
кръвно налягане по време на бременност и менопаузата.

През последните десетилетия в светлината на много утвърдени

проучвания психичният компонент е добавен към списъка с рискови
фактори за сърдечно-съдови заболявания при жените и мъжете.
Кои болести са свързани със стреса
 Хипертония и сърдечни болести: при стрес съдовете правят
спазми, движението на кръвта се ускорява, пулсът се учестява
и това е най-простата схема за вдигане на кръвното налягане.
Има опасност от инсулт или инфаркт.
 Бронхиална астма: при внезапен стрес, първа страда
дихателната система. Човек започва да се задъхва. Това е
особено опасно при наличие на бронхиална астма, която се
изостря при всяко вълнение.
 Гастрит, язва и други проблеми с храносмилателната система:
по време на стрес, голяма част от кръвта постъпва в
мускулите и в главния мозък, а дефицитът на кръв в стомаха
се изразява в болки, гадене, диария. Това води до синдром на
раздразнените черва и до язва.
 Кожни болести: това е вторична проява на проблема с
храносмилането. Хранителните вещества не се усвояват
добре, имунитетът пада и се появяват обриви и раздразнение
по кожата. Може да се появи хроничен псориазис, екзема или
акне.
 Податливост на инфекции: при стрес пада нивото на белите
кръвни телца в организма, които отговарят за имунитета. Така
заразяването с всякакви вируси и инфекции става много
лесно.
 Главоболие: причините за главоболие може да са много, но
мозъкът не обича негативни емоции и ще реагира с болки или
световъртеж.
В съвременния живот, свързан с динамични темпове на
развитие на обществото, урбанизация, информационна
натовареност и условия за остри конфликтни ситуации от
различен характер, честотата на емоционалното стресово
състояние все повече нараства и обхваща всички възрастови
групи.
Същевременно се доказва, че емоционалният стрес е един от
съществените фактори за развитие на редица заболявания на
сърдечно-съдовата система /стенокардия, сърдечен инфаркт,
хипертония, мозъчен инсулт/, както и на храносмилателната
система /язвена болест, колит/ и някои нервно-психични
разстройства.
Емоционалниият стрес се разглежда още като двуфазово
състояние:

I-ва фаза, наречена фаза на надеждата. В тази фаза е налице

конфликт, който пречи да се осъществяват една или повече
необходимости на организма за неговото по-нататъшно
съществуване, и
II-ра фаза, фаза на загубената надежда или фаза без надежда
за излизане от конфликтната ситуация - когато бурно се
развиват болестите на емоционалния стрес, които нарушават
не само психиката на индивида, но и дейността на вътрешните
органи.

Основният механизъм, по който се осъществява

адаптационният синдром в различните стадии и фази, протича
под влиянието на предния дял на хипофизната жлеза върху
хормоналната дейност на кората на надбъбречната жлеза.
Защитните физиологични механизми срещу дразнещия агент
зависят от продължителността на функциониране на кората на
надбъбречната жлеза. Когато се развиват свръхадаптационни
механизми, тогава настъпват т.н. болести на адаптацията,
вклю чително язвена болест и артериална хипертония.
В началния стадий започва отделянето на хормоните
адреналин и норадреналин от медуларната част на
надбъбречната жлеза.
Във втория стадий се отделят гликокортикоидни хормони,
настъпва адаптация. Гликокортикоидни хормони се отделят от
кората на надбъбречната жлеза под активиращо действие на
секретирания в този стадий адренокортикотропен хормон от
предния дял на хипофизната жлеза. Сега е установено, че в
отделните стадии и фази се секретират и редица други
хормони /от щитовидната жлеза, инсулин и други/, кокто като
невроендокринни механизми обясняват реакциите на
различните органи и системи по време на стреса.
Адреналинът и норадреналинът се отделят поради дразнене
на симпатикусовата нервна система, която се нарича система
на "борбата" или на "аварийните ситуации". Отделните
хормони обуславят и промените в обмяната на веществата по
време на стрес.

Определянето на стреса като "психобиологично понятие"

насочва вниманието към двете основни групи разстройства
психофизиологични и соматични /органични/. В редица случаи
стресът може да предизвика развитие на невроза с някои
основни болестни изяви /депресия, тревожност или страх,
които са главни прояви както на стресовото състояние /кризи
на личността, идентифицирани със стреса/. Обаче стресови
състояния, жизнени събития и кризи на личността могат да
доведат до невроза само в случаи, когато личността ги
възприема като център всред всички други фактори.
Психогенни реакции могат да възникнат при някои остри
реакции на стрес, напр. при злополука, преумора, когато се
развива т.н. делир на изчерпване или остри реакци на стрес с
разстройство предимно на емоциите - състояния на пани ка,
възбуда, страх. Описани са остри реакции на стрес с
разстройство на съзнанието или с психомоторни разстройства.
Някои протрахирани или по-кратки депресивни реакции могат
да се дължат също на стрес, например от загуба на близък,
раздяла, изолация от външния свят. Тези депресии са
обратими. Не се установява връзка между шизофренията и
стреса.

Особен интерес представлява ролята на емоционалния стрес

за социалната адаптация на личността и агресивността на
пове дението. Една от най-силните прояви на емоционалния
стрес е агресивността. За развитието й допринасят и други
странични фактори, като глад, чести наказания, социална
изолация, йерархично понижение в службата, несигурност.
Достиженията на съвременната медицинска наука създадоха
възможност до голяма степен да се открият мозъчните
образувания, които подтикват към агресивност. Установена е
неврохимичната основа на агресивността, както и някои
хуморални фактори, участву ващи във формирането на
агресивното поведение, напр. хормоните на надбъбречната
жлеза, гамааминомаслената киселина, която има задържащи
функции в централната нервна система.

Психосоматичната концепция за развитието на заболявания

на сърдечно - съдовата, храносмилателната и други системи е
несъмнена.