Тема 1:Психопатологията като наука,предмет и задачи

Психопатологията е наука за същността, за закономерностите на

възникване на психичните разстройства. Тя възниква като клон на
медицинските науки и по- конкретно на психиатрията.
В първите изследвания на психичните разстройства се прилага
общата концепция за болестта. Тя предполага търсене на верига от
причини. Болестта на психиката, на духа, през Х1Х в. категорично се
обявява за болест на мозъка. Психичните разстройства се разглеждат
главно като соматични по произход. Тази теория се разгръща в школата на
немския психиатър Емил Крепелин. В началото на ХХ в. В рамките на
психоанализата се предлага нов модел на психичната болест. Зигмунд
Фройд счита, че психичното разстройство следва да се обяснява с
централен дефицит, локализиран в индивида, но който е в психичната
сфера, а не в биологичната. Така в допълнение към вече известните вируси,
бактерии и инфекции на мозъка психоанализата добавя още една причина
за психичните болести, а именно несъзнателния и непреработен конфликт в
психиката.
В началото на ХХ в. към много от психиатричните клиники се
създават първите психологически лаборатории, които въвеждат
експерименталния опит в научнотеоретическите изследвания на
психичните разстройства. Появява се ново разбиране, което потвърждава,
че отклонението в поведенческата и емоционалната сфера може да е
следствие и от неблагоприятни условия на средата. Анализът на
психичните разстройства започва да се провежда от позицията на
постиженията на общата психология. В съответствие с това се разработват
нови терапевтични методи, насочени към промяна в процесите на
когнитивна преработка и саморегулация на поведението.
През 70-те години на ХХ в. се появяват алтернативни на психиатрията
виждания за същността на психичните разстройства. Те се предлагат главно
от социалните науки, като се наблюдава радикално отдръпване от
понятието „психична болест". Според т.нар. „лейбълинг теории"
поставянето на етикет „душевно болен" в много случаи провокира
възникване на истинско психично разстройство. Приема се, че индивидът
усвоява натрапената роля на болен и се държи в съответствие с нея.
Подобно е и отношението на най-близката социална среда към него.
Психиатрите, които поддържат това виждане, считат, че определянето
на индивида като психично болен не е описание на наблюдавано поведение,
а приписване на конкретна диагноза. Така много от известните психиатри
по това време считат, че шизофренията не е болест, тъй като за нея няма
достатъчно адекватни доказателства. Неадекватното поведение при
шизофрения се обяснява с последствия от нарушена социализация в
семейството, в близкото обкръжение. Подобни възгледи се споделят от
представителите на научното направление антипсихиатрия.

В съвременната психопатология моделът за болестта все повече се

изоставя и се утвърждава биопсихосоциален модел на изследване на
психичните разстройства. Отчитат се влиянията както на биологичните
фактори, така и на психичните и социалните причини за появата и
разгръщането на психичното разстройство. Моделът за психичното
разстройство в психиатрията все повече се доближава до моделите за
психично функциониране в норма и патология от психологията. В центъра
на вниманието са главно етиологията и условията за възникване на
психичните разстройства и тяхната класификация. Проучват се
механизмите и закономерностите в деструктурирането на човешката
психика, проучват се закономерностите в протичането на психическата
дизонтогенеза.
Традиционно в психопатологията се дефинират два главни раздела:
обща и специална психопатология. В общата се разглеждат въпроси,
свързани с разстройствата на отделни психични процеси. В специалната
обект на изследване са по-сложните психични разстройства, които се
проявяват в повечето случаи като психични болести чрез комплекс от
специфични психопатологични синдроми. Тук се включват проблеми,
свързани с психични заболявания като епилепсия, шизофрения и т.н.

Тема 2:Изследователски методи в психологията

Клиничната оценка е сборът от информация за пациента,отнасящата се до

цялостната му личност.Тя се използва за да установи защо човек проявява не
нормално поведение и как може да му се помогне да преодолее проблемите
си.Така терапевтът адекватно оценява състоянието на пациента и може да
констатира дали има ефект терапията и при необходимост да я
промени.Многобройните методи и средства за оценка за пациента могат да се
разделят в 3 категории:клинично интервю(беседа),тестове и
наблюдение.Всички методи използвани в психопатологията следва да бъдат
стандартизирани,надеждни и валидни.
Стандартизацията на методите е процес при който тестовете се провеждат в
големи групи от хора и резултатите от тях служат за общи норми и стандарти.

Надежността на метода е критерии за неговото качество и отразява степента

на точност.

Валидността отразява качеството на клиничната оценка.В психопатологията

се използват понятията прогностична и съвпадаща валидност.

Прогностичната валидност е възможността на използвания метод да даде

прогноза за бъдещето поведение на изследвания.

Съвпадащата валидност е съотношение на резултатите от един метод с

резултатите от друг метод.

Клиничното интервю(беседа) е общуване между пациент и терапевт,без

присъствие на посредници.По форма интервютата
биват:неформални,формализирани,изследващи психическите състояния.

Клиничните тестове са методи за получаване на информация,за някой

психични състояния на човека,който дават основание за подробни изводи в
психиката на човека както в норма така и в патология.

За психопатологията от значение за 10 клинични скали.

1.Хипохондрия- високите стойностти са свързани с такива черти на характера

като ригидност,неотстъпчивост,мудност при осъществяване на определени
дейностти.

2.Депресия-Определя степента на подтиснатост на настроението или

психомоторния дискомфорт.Високите степени отразяват скромност,лична
неудовлетвореност,склонност към печал и избягване на комфликти.Ниските
стойности за указател за жизненост,решителност,властност и лесно
пораждаща се агресивност.

3.Хистерия-Високите стойностти са свързани с инфантилност в

мислите,емоциите поведението-лесна раздразнителност,системни битови и
трудови комфликти.

4.Психопатия-Отразява степента на социална адаптация.Високите стойности

отразяват вътрешната дисхармония на човека,комфликтност,ниска степен на
обучаемост.

5.Скала на интересите-Резултатите в тази скала са диференцирани по

пол.Мъжественост-женственост.Високите степени при мъжете отразяват
чувствителност.Жени с ниска степен на скалата са
чувствителни,скромни,женствени.

6.Параноя-Отразява степента на подозрителност,склонност на налудни

идеи.Високите степени предполагат жестокост,ригидност(забавяне) на
мисленето и поведението.

7.Психастения-Скалата е висока когато са на лице общо психично

напрежение,тревожност натрпчиви мисли.

8.Шизофрения-Високите степени са показание за неадекватност на

възприятието и мисленето,намалена адаптация.

9.Хипомания-Отразява степента на черти

като:общителност,самоувереност,склонност към риск,подтиснатост.

10.Социална интроверсия.Отразява степента на социалните контакти и е

показателна за личностни черти като скромност,динамика на психичната
дейност.

Освен интервю и тестове за оценка на пациентите се използват и клинични

наблюдения,те се разделят на 3 групи:естествено наблюдение,формализирано
наблюдение,самонаблюдение.

При естественото наблюдение терапевтър събира информация за пациента в

ежедневна и непредудена обстановка.

При формализираното наблюдение пациента се наблюдава в официална

обстановка-в кабинета на пациента или специално подготвена за целта
лаборатория.

Самонаблюдението е метод при който пациента сам наблюдава себе си и

съобщава на терапевта за появата на определени симптоми или реакции.
Тема 3:Симптом,сидром и нозологична единица,основна класификация
на психичните разстройства
Всяка болест независимо дали е соматична,психична или психосоматична
има определена картина,която е съставена от много болестни прояви.Най-
малката градивна единица на болестта е симптомът.Симптом е дума с
гръцки произход и в превод означава случай.В медицината показва
началото на някакво болестно явление.Симптоматиката е дял от
медицината,който изучава признаците на настъпващите болезнени
разстройства на човека.
Психосоматичните симптоми са еднакви или сходни психични
преживявания,който се отличават от нормалните за дадени
хора.Психосоматичният симптом е не нормален или болезнен.
Всеки отделен симптом може да се срещне и при нормален и здрав човек
при особени обстоятелства:умора,алкохолно
опиянение,самота,отчужденост.
Симптомите стават признак на психично разстройство едва тогава когато се
проявяват с определена интензивност честота и продължителност и тогава
когато у човека предизвикат страдание,тревога,напрежение.Симптомът е
най-малката градивна единица на психичната болест.Той е знак за
нарушени психични функции..Симптомите имат динамичен характер.
Те възникват много преди да бъде осъзнато болестното разстройство
като определят т.н.пред болезнени психични състояния.
Симптомите се деференцират на позитивни и негативни.Позитивни са
тези,който са свързани с усилването на психичните функции,засилени
фантазии,водещи до халюцинации и налудни идеи.
Негативни са тези,който се свързват със спад на интелектуалната и
емоционалната активност,промяна на личността отслабване на паметта.
Симптомите биват субективни и обективни.
Субективни са симптомите определени от самите психично разстроени
хора.Някой от тези симптоми са тягостни и мъчителни.Но има и
разстройства съпроводени с положителни емоции,който се преживяват като
удоволствие.
Обективни-те се установяват чрез клинично изследване на пациента.
В зависимост от характера на болестта симптомите се разделят на
соматични,неврологични и психични.Соматични са кашлица повишена
температура,кръвно налягане промяна в пулса.Психични симптоми са
нервност,безсъние,неувереност,страх,илюзии.
Синдромът е понятие от гръцки език и има две значения,в медицината и
психопатологията означава група от симптоми,който са характерни за
определено болестно разстройство.При психичните разстройства
симптомите възникват при определени типични съчетания,който се наричат
комплекс от симптоми.Закономерното свързване на симптомите в
определени комплекси се нарича синдром.В психопатологията се използва
и понятието водещ симптом,като се има в предвид онзи който определя
характера на синдрома.
Въз основа на обективното съществуване на болестният процес е изгредена
теоретична основа на понятието Нозологична единица.
Синдромът на разстроената афективност включва следните симптоми-
безпомощност,отслабване на емоциите,подтиснатост,отчаяние.
Синдромът Разтройство на мисленето вкючва следните
симптоми:забавено мислене,ограничено мислене,ускорено
мислене.Отразените два синдрома могат да бъдат градивни блокове при
определяне на дадена психична болест като шизофренна психоза.
Класификация на психичните разстройства
Съществуват много опити за типология на нарушенията в психичната
сфера. Тези опити са всъщност и опити за диференциране и определяне на
самото понятие. През последните 10-15 години науката и практиката все
повече се отказват от понятието „психична болест" и го заместват с
„психично разстройство". Счита се, че понятието „болест" предполага
определено единство от симптоми и начин на
протичане, който е обусловен от психичните процеси. Това е валидно за
соматичните нарушения, но при психичните отклонения подобни
съответствия са спорни, поради което по-целесъобразно е използването на
понятието „психично разстройство".
В клиничната сфера се използват два типа описания. Това са
класификации на индивиди, при които се поставят диагнози, и
класификация на признаци, при които се представят и систематизират
конкретни симптоми и синдроми.
В традиционната клинична практика широко разпространение намира
етиологичният принцип на класификация. Психичните нарушения са
диференцирани според водещите причини. Обособява се група на
ендогенни психични разстройства. Те са резултат от генетични или
соматични причини. В тази група се включват някои форми на шизофрения,
олигофрения, маниакалност. Втората група са екзогенните психични
разстройства - интоксикации, мозъчни травми и инфекции. Третата група са
психогенните разстройства, следствие от неблагоприятни социални и
психически въздействия, които пораждат различни психотравми. Четвърта
група са смесените психични разстройства - резултат на външни и
вътрешни фактори.
Доскоро психичните разстройства се разпределяха в две основни
групи главно според отношението на пациентите към промените в тяхната
психика. Това са групата на психозите и групата на неврозите. Най-
характерно за психозите е качествената промяна в цялото психично
функциониране и без критичното отношение на самия индивид към нея.
Липсва реално осъзнаване на промените в поведението и личността. При
неврозите пациентите осъзнават различието в собствените реакции и
поведение и болезнено преживяват това ново състояние.
 Днес много от предлаганите класификации са дезактуализирани и все
повече се утвърждават в теорията и практиката две международни системи
за класификация на психичните разстройства. Това са Международната
класификация на болестите (МКБ) и Диагностично и статистическо
ръководство за психичните разстройства
(DSM), предложено от Американската асоциация на психиатрите. В тези
две класификационни системи има съгласие по отношение на няколко
централни за психичните разстройства понятия:
- Първо, въвежда се понятието „коморбидност". С него се признава
възможността на проява на различни психични разстройства при
един индивид. В случаите, когато психичното разстройство се
комбинира със соматично, се говори за мултиморбидност.
- Второ понятие е „многоосева диагностика". Това означава, че
съответният индивид се описва по няколко направления, всяко от
които има специфично съдържание. Предимството е в това, че
пациентът се характеризира много по-диференцирано, отколкото
при едномерното описание при поставянето на конкретна
диагноза.
- Третото понятие е „операционална диагностика" - за определяне на
диагнозата се предлага каталог от критерии със съответните
правила за обединяване на тези критерии. Правилата съдържат
главно симптомите на психичните разстройства. Отчита се също
време на поява и начин на протичане. Операционалната
диагностика обезпечава по-голяма надеждност във
взаимодействието на различните експерти.
МКБ е създадена от Международната здравна организация. Тя се
отнася до всички заболявания. Системата се преразглежда на всеки 10-15
години, като последната ревизия е МКБ-10 от 1992г. в литературата, а и в
статистиката, все още се споменава и по-старата версия МКБ-9, която в
своята пета част представя четири подгрупи психични разстройства: 1)
органични психози; 2) други психози; 3) неврози, психопатии; 4)
олигофрения.
МКБ-10 се различава от МКБ-9 по следните пунктове:
1. Използване на операционална диагностика
2. Увеличен брой категории
3. Използването на понятието „психично разстройство"
4. Опит за обединяване в една категория психични разстройства с
 близка картина на проявление (напр. в понятието „афективни
разстройтва" се обединяват ендогенните и невротичните
депресии)
5. Отказ от понятието „невроза" като самостоятелно заболяване,
като класификационна единица
6. Разработване на методи за самото диагностично изследване.
МКБ-10 като обща система за всички болести съдържа 21 глави и
глава V е посветена именно на психичните разстройства. В тази част
психичните разстройства са разпределени в десет подгрупи, които имат
свои разновидности. Всяко разстройство е кодирано с четири или пет
цифри. Напр. F4 е код на невротически, стресови и соматоформни
разстройства. F40 е код на фобически разстройства т.е. подразделение.
F40.0 е код на агорафобия, F40.00 е код за агорафобия без паническо
разстройство, F40.41 - със паническо разстройство.
При класификацията DSM са предложени до момента четири версии.
В DSM-4 се предлагат 18 главни групи, в които са обединени различни
форми на психичните разстройства. Напр. в тревожни разстройства са
включени 12 различни форми, като всяка единица е описана като
систематизиран кратък учебник и текстът съдържа диагностични признаци,
подтипове, правила за кодиране, специфични културни, възрастови и
полови признаци, честота на заболяването, начин на протичане,
диференциална диагноза, т.е. по какво това психично разстройство се
различава от близките по проявление.
В DSM-4 се предлага т.нар. дърво на решение, което позволява на
специалиста да разполага с графическа схема, по която той може да
включва или изключва
наблюдаваното психично разстройство в дадена категория. Спазеният
многоосев принцип на диагностика в DSM-4 е насочен към следните оси:
1.клинични разстройства
2. разстройства на личността или задръжка в умственото развитие
3. соматични болести
4. психо-социални проблеми и проблеми, обусловени от
социалната среда
5.глобална регистрация на равнището на функциониране.
В първа, втора и трета ос се съдържат официалните за DSM-4
диагнози. Четвърта и пета ос са допълнителни, прилагат се при специални
клинически и изследователски цели. Многоосевият подход позволява
комплексна диагностика, при която се отчитат и психо-социалните
проблеми на пациента.
Независимо от различията на тези две класификации те са
общоприети днес и имат много голяма популярност. В МКБ-10 са отделени
следните главни групи психични разстройства:
1. Органически, включително симптомологични психични
разстройства. Включени са състояния, провокирани главно от
атрофия на мозъка, наблюдават се локални мозъчни поражения,
водещи до разстройство на висшите борови функции. Включват
се състоянията на дели, деменция, магнетични разстройства и
др.
2. Психични и поведенчески разстройства в следствие от
употребата на психоактивни вещества (алкохолизъм,
наркомании и т.н.)
3. Шизофрения, шизоидни и налудни разстройства
4. Афективни разстройства (депресиите, биполярните
емоционални разстройства)
5. Невротични, стресови и соматоформни разстройства
6. Поведенчески синдроми, свързани с физиологически нарушения
и физически фактори (на съня, на храненето, сексуални
нарушения)
7. Разстройство на личността и поведението
8. Умствена изостаналост
9. Нарушение на развитието
10.Поведенчески и емоционални разстройства, започващи в
детството.

Тема4:Теории за психичните разстройства.Модели в психопатологията

през 21 век.

Всяка наука изгражда,своя устойчива система от основни принципи,

закономерности и проблеми,който формират нейната същност.Тази
устойчива система се нарича модел.Моделът определя
предмета,обекта,целите и задачите на всяка наука.Функционират 6 основни
психопатологични
модела:биологичен,психодинамичен,поведенчески,когнитивен,екзистенциалн
о хуманистичен и социо културен.
Биологичният модел:поставя акцент върху биологичната същност на
човека,неговите мисли,чувства мисли и поведение са следствие на
биохимични и биоелектрични процеси протичащи в тялото и главният
мозък.Психичното разстройство като болест възниква в резултат на аномално
функциониране на отделните телесни структури и органи.Основна причина за
психичните разстройства се приема аномалното функциониране на главния
мозък от което следва,че психичната болест е биологично
явление.Психичните разстройства се свързват с нарушаване активността и
функциите на еднокринната система на организма.Тя чрез жлезите с
вътрешна секреция и заедно с невроните управляват жизнено важни функции
като ръст и тегло,телесна температура,реакции при стрес и други.Жлезите
отделят в кръвта биохимични вещества наречени хормони,който оказват
влияние върху поведението.Хормоните са свързани с множество
молекули,който определят наследствените характеристики на човека и се
наричат гени.Най-популярни са 3биологични метода:психофармакологична
терапия,електрошокова психотерапия и психохирургия.През 50-те години
започва производството на психотропни вещества-лекарства,който
въздействат на емоциите и мисленето на човека.Те
биват:невролептици,антидепресанти,транквиланти,психостимуланти,психоди
слептици.
Невролептици-имат свойството на подтискат психомоторната възбуда,да
намаляват тревожността и сттраховитите преживявания.
Антидепресантите-притежават свойството да елеминират депресивният
синдром.
Транквилантите-имат свойството да намаляват или напълно да отстраняват
чувството на неспокойство.
Психостимулантите-повишават активността на психичната
дейност,премахват усещането за умора,двигателна слабост и сънливост.
Психодислептици-са вещества,който се прилагат на доброволци,имащи
нормална психична дейност.
Електрошокова терапия-е метод при,който през главният мозък се пропуска
електрически ток с определено напрежение и сила. Психохирургията-е
хирургична операция на главният мозък при психични
разтройства.Представява хирургическа интервенция върху определен дял на
мозъка.Тя води началото от дълбока древност,когато била известна като
трепанация.
Психодинамичният модел-е най-старият и най-известният в сравнение с
останалите и се основава на психоанализата на Зигмунд Фройд.Психичният
детерминизъм предполага,че в човешката психика,както и в природата нищо
не се случва случайно и без причина.Безсъзнателната психика е хипотези за
наличието на психични процеси,който човек не осъзнава в момента на
тяхното действие.Защитните механизми са свързани с неврозите,най-
съществен механизъм е изтласкването.Подтискането се реализира като човек
избягва неприятните мисли и чувства като ги блокира с други мисли и
емоции.Изместването е механизъм,при който неприятни и опасни чувства
изпитвани към определен човек се изместват към друг.Регресията като
защитен механизъм се включва когато човек е комфликтна
ситуация,стрес.Идентификацията е защита при която човек приема за свой
личностни качествата на друг човек.Компенсирането е защитен механизъм и
може да се свърже с теорията на Адлер за комплекса за
непълноценност.Фантазията е механизъм,при който човек използва
въображаеми представи за да удовлетвори своите неприятни тревоги и
страх.Реактивното образувание защитава човека от подтиснатите желания
като демонстрира поведение противоположно на него.Рационализацията се
осъществява с измислянето на лично и социално обяснение на съответното
поведение.Интелектуализацията се изразява в изграждането на абстрактни
представи.Сублимацията е механизъм,при който част от енергията на
инстинкта се отделя от първоначалните си природни цели и се насочва към
мотивиране на допустими дейности.
Поведенческият модел-Психопатологията се изгражда върху поведенческата
американска психология-бихейвиоризъм.Бихейвиористичният модел на
човешкото поведение се изразява чрез стимул-реакция-подкрепление.Стимул
са всички промени на средата,който оказват въздействие върху психиката на
човека.Реакция е конкретното поведение на човека свързано с определен
стимул.Подреплението е награда или наказание,което индивида получава в
зависимост от това дали неговата реакция е адекватна.
Екзистенциално-хуманистичен модел-Хуманистичният модел в
психопатологията се свързва със екзистенциалната психология и
философия.Феноменолигията означава описание на данните от непосредствен
опит.Екзистенциалната психология,може да се определи като наука за
човешкото съществуване.Съществуването има три различни
аспекта:обкръжение,споделен свят и собствен свят.
Социокултурен модел-В психологията се основава на хипотезата,че
психичното разстройство на човека би се разбрало най-добре чрез анализ на
социални и културни фактори.Социокултурният модел се разработват
програми за поддържане на психичното здраве.Законът за психичното здраве
на обществото дава начало на ново масово движение за психичното здраве-
профилактика.

Тема 5:Проблемът за нормата в психологията.Психично здраве.

Мнението,че понятията нормално-здраво и ненормално-болно не могат да се

определят достатъчно точно.Норма е дума с латински произход,означаваща
мярка,ръководно начало,правило.Самото боледуване на човека,не може да
бъде определено без предварително определени норми. В психопатологията
най-често се употребява понятието средна норма,която има статистически
характер.Нормално е това поведение,което е присъщо на болшинството от
хора,определени по пол,възраст и социален статус.Установено е,че
страдащият човек,получава т.н.социална печалба в качеството си на
болен.Чрез болестта той се освобождава временно от социални и семейни
задължения,получава завишено внимание от близки и лекари.Тази ситуация в
най-голяма степен е валидна за соматично болните хора.За терапевта е важна
индивидуалната норма,която се поставя на всеки отделен пациент.Друго
понятие за норма е идеалната норма-норма за оценка на личността и
поведението,чрез предварително установени критерии.Традиционната
психология определя тази норма като ценностна система.Съдържанието на
понятието не норма не означава болест.Съществуват безкрайно много
отклонения,които не са болестни като леките нива на умствена
изостаналост.Нормата има съществено значение за определянето
съдържанието на понятията-здраве и болест.Съдържанието на понятието
здраве е определено от СЗО като пълно физиологично психично,социално и
икономическо благополучие.Здрав е този човек,който успява адекватно да
разрешава своите основни жизнени цели и задачи,преодолявайки страданията
от телесни и психични разстройства,както и трудностите произтичащи от
социални и природни фактори.Заболяването означава,частично или пълно
временно или постоянно нарушаване на способността на човека да се
разпорежда със собственият си живот.Понятието болест използвано в
психопатологията означава разстройство на адаптацията,неспособност за
творческо решаване на жизнени проблеми,нарушение или прекъсване на
социалните отношения.Това понятие за психична болест се определя от 3
симптома-страдание,неспособност отчужденост,то може да бъде използвано
при всички други болестни разстройства.

Тема 6:Разстройства на сензорната и перцептивната сфера

Сензорната сфера обхваща усещанията, които са най-елементарните

психични процеси и образи. Те отразяват единични свойства на обектите и са
представени в няколко основни модалности: зрителна, слухова, тактилна,
вкусова, обонятелна и др. Разстройствата на сензорната сфера се разглеждат
като количествени или качествени.

Към количествените спадат:

1. Анестезия - невъзможност за възприемане на определен вид дразнители

2. Хипоестезия - понижена способност за възприемане на даден вид

дразнители

3. Хиперестезия - свръхспособност, свръхсензитивност към даден вид

дразнители. Това разстройство често се среща в психиатричните клиники и
силно засяга зрителните и слуховите усещания.

Към качествените се отнасят:

1. Синестезията - изразява се в това, че възникват усещания в дадена

модалност при наличие на дразнители от друга модалност. Напр. поява на
вкусови усещания при наличие на зрителен образ; проява на зрителни образи
при акустични дразнители и т.н. Синестезията е феномен, който се появява не
само като симптом на психичното заболяване, но и който се среща при
практически здрави хора и особено при творческите личности.

2. Парастезия - неприятно усещане, локализирано в различни части на

тялото, за което липсва обективен дразнител. Най-често е засегната
тактилната сетивност и парастезиите се появяват под формата на сърбеж,
изтръпване, усещане за натиск. Силно се повишава тревожността на
пациента.

3. Нарушение на болковата сетивност - характерна е рязка промяна в

прага на болката. Когато той е силно понижен, усещанията за болка са много
изострени, а когато е силно повишен, чувствителността е ограничена и се
наблюдава висока издръжливост.

Сензорна депривация е едно от най-значимите нарушения на сензорната

сфера. Най-често тя възниква в случаите, когато сетивните органи не
обезпечават централната нервна система с достатъчно информация за
външната среда. При слухова и зрителна депривация с вроден или
раннопридобит характер психичното развитие силно се отклонява.
Отклоненията имат както негативен, така и компенсаторен характер и се
наблюдават в когнитивната и в емоционално-личностната сфера.

В случаите на периферни слухови увреждания с двустранен характер силно се

възпрепятства формирането на езикови способности, което повлиява по-
нататъшния ход на психосоциалното развитие. Според степента на слухов
дефицит се разграничават групите на слабочуващи и глухи. Слабочуващите
деца са в състояние да формират речеви способности по пътя на
подражанието, но речта се отличава с редица недостатъци: страда
произношението, обема на словесния запас, граматическата обработка, често
и семантиката. Слуховият дефицит е в границите на намаление от 30 до 80
децибела. Глухи деца са тези, при които слуховите остатъци не позволяват
спонтанно формиране на вербални езикови средства. Без специално обучение
тези деца се развиват като глухонеми и не са в състояние да използват
устните и писмените езикови средства. Всичко това води до сериозни
отклонения в цялото психическо развитие. Специално организираната
слухово-речева рехабилитация позволява тези деца да развият редица
компенсаторни умения и способности. Те се учат да разбират
човешката реч чрез разчитане по устните на говорещия, както и да регулират
своето произношение главно чрез кинестетическата обратна връзка.
Компенсаторно тези деца развиват и способност за жестова комуникация,
която могат да използват в прякото общуване с други глухи хора.

В случаите на зрителна патология особено силно е повлияно психическото

развитие при двустранна и вродена загуба на зрението. Засягат се основните
зрителни функции, а именно зрителна острота и периферно зрение.
Причините най-често имат наследствен или вроден характер. Най-сериозните
заболявания са глаукомата, атрофия на зрителния нерв, микрофталм (при
много малка очна ябълка), анофталм (без очна ябълка), някои случаи на
късогледство, далекогледство, астегматизъм. Повечето от тези заболявания
имат прогресиращ характер. Според степента на дефицита се определят две
основни групи - слепи и слабовиждащи деца. При слепотата по принцип
отсъства светоусещане и цветоусещане. Среща се и т.нар. парциална слепота,
при която светоусещането е относително съхранено и е възможно да се
различава тъмно и светло, фигура от фон. При слабовиждащите деца
зрителните функции са значително по- малко засегнати и оптичните средства
могат да се включат в процеса на корекция.

Психическото развитие в тези случаи е силно засегнато поради липсата на

предпоставки за формиране на адекватни нагледно-образни представи. Това
от своя страна задържа своевременното формиране на понятийната система и
езиковото развитие през първите години от детството. Типичен е феноменът
вербализъм, който се изразява в често използване на думи с непознато или
неточно значение. В хода на специално обучение и рехабилитация децата от
предучилищна възраст се научават компенсаторно да използват съхранените
анализатори и постепенно постигат адекватна ориентация в пространството и
придвижване в него, нормализиране на езиковата система, умения за
възприемане и продуциране на писмен език чрез използване на брайловото
релефно-точково писмо.

При късно ослепелите последствията в когнитивната сфера са по-ограничени.

Най-характерна последица от зрителната патология е свързана с отклонения в
емоционалната сфера и личностното функциониране на индивида.
Общ момент в слуховата и зрителната депривация е, че мозъчните структури
остават съхранени и позволяват формиране на атипични функционални
системи, които обезпечават нов тип способности за възприемане, съхраняване
и обработване на информацията от околния свят. Те могат да се формират
при ранно организиране на психолого-педагогически форми на
специализирано обучение.

Разстройствата на перцептивната сфера

Te се отнасят главно до нарушения на възприятно-представната
дейност. Тук се отнасят главно случаите на агнозии, илюзии, халюцинации,
псевдохалюцинации, разстройства на сензорния синтез. В случай на
патология могат да бъдат засегнати всички компоненти на възприятието
като сложен психичен процес. За разлика от усещанията възприятията се
определят като цялостно или интегрирано отражение на предметите и
явленията, които пряко въздействат върху сетивните органи. Възприятието е
придобита след раждането на индивида способност за разпознаване и
диференциране на обектите на база техните най-съществени признаци. При
отчитане на тези най-съществени признаци възприеманите обекти се
сравняват със схеми, съхранявани в дълговременната памет и се приобщават
към съответната приобщена категория обекти или феномени. Така
възприятието е познавателен процес, който силно зависи от миналия опит
на човека и от неговата мотивация. Като висша форма на психическа
активност този процес се обезпечава от кората на главния мозък. Формира
се поетапно в хода на онтогенезата и е силно зависим от процесите на
съзряване на мозъчните структури през първите години от живото на човек.
В неврологията и невропсихологията възприятието се определя като
гнозисна функция, като висша корова функция. Тази функция пряко
обезпечава възприемането, анализа и обобщението на информацията от
външния свят. Според основния канал, по който се получава сетивната
информация, се диференцират зрителен гнозис, слухов гнозис, тактилен
гнозис, речеви гнозис и др. Тези видове гнозис пряко зависят от
състоянието на вторичните и третичните корови полета на анализаторите.
При локални мозъчни поражения в тези зони индивидът губи способност за
разпознаване, идентифициране и категоризиране на обектите въпреки, че
усещанията са съхранени. Това разстройство се определя като агнозия.
В зависимост от основната модалност се определят видовете агнозии.
Широко разпространена е зрителната, при която болните не разпознават
реални обекти, както и изображения на обекти, представени с техните
контури, силуети или когато са закрити един от друг. Нарушена е схемата
на възприятието, която се съхранява в дълговременната памет. Лицата не са
в състояние да определят съществените признаци на предмета и чрез
тяхното обобщение да ги отнесат към съответна по-обща категория и да ги
разпознаят. Съществуват форми на зрителна агнозия като цветова агнозия
(неспособност за диференциране и разпознаване на цветовете),
прозопагнозия (неспособност да се разпознават лицата на познати хора),
зрително-пространствена агнозия (неспособност да се определя ляво-дясно,
горе-долу), соматоагнозия (неспособност да се разпознаят частите на
собственото тяло).
Друга форма на агнозиите е слуховата агнозия, при която е нарушена
способността за разпознаване на обектите и явленията само по тяхната
акустична характеристика. Тук се отнася и неспособността за разпознаване
на ритъм, музикални тонове, определено като амузия.
При тактилната агнозия се отчита разпад на способността за
разпознаване и идентифициране на обектите по пътя на осезанието чрез
кожно -тактилната сетивност и без участие на зрението.
Агнозиите се наблюдават и в случаите на деменция най-вече в
старческа възраст, като се губи тази способност за разпознаване. Тези
нарушения се определят като псевдоагнозии, защото се дължат на
неадекватно обобщаване на несъществените признаци, което води и до
грешно разпознаване на съответния обект, до разпад на целия възприеман
сюжет.
Освен агнозиите като разстройства на перцептивната система се
определят и илюзиите. Те представляват изопачени образи на обектите, на
техните характеристики, при което реалният обект не може да бъде
разпознат като такъв. Илюзиите се срещат и при здрави и при психично
болни. Те могат да бъдат слухови, зрителни, вкусови, тактилни, обонятелни.
Появата им почти винаги е свързана с по-специфично състояние на човека
съответно физическо или емоционално.
Друго разстройство на перцептивната сетивност са халюцинациите.
За разлика от илюзиите те възникват като образ в съзнанието, но без
наличието на реален обект. Болният се отнася безкритично към тези образи,
т.е. той е вътрешно убеден, че халюцинаторният образ съществува.
Халюцинаторните образи са изключително ярки, пластични и малко се
различават от образите на реалните обекти. Те могат да бъдат зрителни,
слухови, вкусови, обонятелни, тактилни. За тях е типично, че те силно
изменят поведението на пациента.
Друго разстройство са псевдохалюцинациите. Типично за тях е това,
че се проектират в съзнанието за разлика от халюцинациите, които са навън.
В този случай болният е критичен към тези образи, той знае, че те не са
действителни, но поради натрапливата им същност не може волево да се
оттърве от тях и често има усещане за въздействие навън. Субективно
псевдохалюцинациите се преживяват много тежко от пациентите.
При разстройство на сензорния синтез обекти, части на тялото,
някои психични състояния се възприемат и разпознават, но изопачено,
неточно. Сред тези разстройства най-често се срещат дереализационните
разстройства, при които формата на предмета се възприема изкривено,
удължено. В някои случаи единичен обект се възприема като множество
обекти. Предметите могат да изглеждат силно увеличени или намалени.
Възможно е нарушение на перспективата: предметите се възприемат
прекалено близки или прекалено отдалечени. Болните обикновено
осъзнават, че това е резултат от промени в тяхната психика.
В тази група се отнасят и деперсонализационните разстройства.
Нарушена е схемата на собственото тяло, което означава, че отделни части
на тялото се възприемат като по-различни (напр. по-дълъг крайник).
Обективно болният знае, че е така.

Тема 7:Разстройства на паметта,мисленето и речта

Паметта е форма на психично отражение, която включва процесите на
фиксиране, задържане, съхраняване, възпроизвеждане и забравяне на
информация. Тясно свързана е с останалите психични процеси и позволява
да се възпроизвежда жизнения опит, като на негова основа се планират и
прогнозират собствените действия. Разстройствата на паметта заемат
централно място в психиатрията и са симптом на редица психични
заболявания в диапазона от органични до психогенни. Най -типични или
водещи са разстройствата на паметта в случаите на екзогенни органични
психични разстройства, които се появяват след черепно-мозъчни травми,
съдови и инфекциозни заболявания на мозъка, след интоксикации.
При ендогенните психични заболявания и най-вече при шизофренията
разстройствата на паметта не са задължителни. В най-общ план
разстройствата на паметта също се разглеждат като количествени и
качествени.
Към количествените се отнасят:
1. Хипомнезия - отслабване на паметта
2. Хипермнезия - свръхпамет, изострена способност за фиксиране и
съхраняване на информация. В някои случаи отделни индивиди
притежават свръхпамет като наследствена особеност.
3. Амнезия - пълна загуба на спомен за определено преживяване или
за даден период от време с различна продължителност. Особено
значение за практиката има т.нар. прогресираща амнезия.
Наблюдава се при напредващи органични увреждания на мозъка и
е особено характерна за старческата деменция. Бързо се забравят
току-що преживени събития. Освен това прогресивно се заличават
съществуващите в паметта образи. Това заличаване на спомените
се подчинява на известния регресионен закон на Рибо. Той гласи,
че заличаването на спомените върви в посока от по-новите към по-
старите. В повечето случаи на тази прогресираща амнезия
пациентите забравят имената на хората около тях. Трудно се
ориентират по улицата, в дома, но помнят подробности от своето
детство. Амнезии могат да се наблюдават и при остри и
хронически тежки заболявания на мозъка. Според това дали
разстройствата на паметта се отнасят до събития преди травмата
или след нея се разглеждат няколко форми на амнезия:
- Ретроградна амнезия - при черепномозъчни травми след
възвръщане на
съзнанието болният не може да си спомни нищо за времето,
преживяно преди травмата. Това разстройство има различна
продължителност. Възстановяването на спомените също
протича по специфични закономерности, като най-напред
изплуват по-старите спомени за събитията и колкото се
напредва към момента на травмата, толкова по - трудно става
възстановяването на спомена.
- Антароградна амнезия - това разстройство е свързано със загуба
на
способността за фиксиране и запечатване на информацията.
Обикновено след мозъчното увреждане пациентът не е в
състояние да запомни нищо или по-голямата част от това,
което вижда, чува, преживява в момента.
- Конградна амнезия - съпътства самото мозъчно заболяване и се
отнася
най-вече за периодите на помрачено съзнание. След
отзвучаването на помраченото съзнание пациентът не е в
състояние да си спомни за събитията, станали в този период.
 - Психогенна амнезия - след тежка психотравма не се помни нищо
за
случилото се. Най-често липсата на спомен се отнася до
конкретния момент, до конкретната ситуация, която е
провокирала негативните преживявания. Психогенната
амнезия е обект на изследване в психоанализата, като още
Фройд й придава особено значение в нормалното психично
функциониране. Той интерпретира този момент на забравяне
като своеобразен защитен механизъм на личността.
Към качествените разстройства на паметта се отнасят аломнезиите,
псевдомнезиите и конфабулациите.
- Аломнезиите се наричат още илюзии на паметта, могат да се
открият и при здрави и при психично болни. При тях
действителните събития се възпроизвеждат неточно, изопачено,
главно поради особено емоционално състояние или поради
специфични интереси на личността. Една от разновидностите на
аломнезиите е криптомнезията. При нея чутото или прочетеното
се възпроизвежда, се преразказва като собствено преживяване.
Друга разновидност са псевдореминисценциите. Те
представляват неправилно възпроизвеждане на добре съхранени
спомени, но в неадекватна времева последователност.
- Конфабулациите винаги са биологично детерминирани и тяхната
същност се изразява в това, че при наличие на бели петна от
амнезията те се запълват с измислици или със събития, станали в
друго време и място.
- Псевдомнезиите (халюцинации на паметта) - болните преживяват
своите минали фантазии като реални спомени. Псевдомнезиите са
най-типични за шизофренните разстройства.
- Корсиков синдром - наблюдава се съчетание на различни паметови
разстройства. За първи път е описан от Корсиков като алкохолна
психоза. В най-типичните случаи се съчетават: първо
антароградната амнезия (невъзможност да се запомнят текущи
събития, нарушена е главно фиксационната памет, засегнато е
припомнянето както на скорошни, така и на по-стари събития в
тяхната хронологична последователност), конфабулации (често
белите петна се запълват с измислени събития) и трето, липсва
ориентация за място и време при запазено ясно съзнание, отчита се
т.нар. амнестична дезориентация, болните са със забавен
интелект и в много случаи са в състояние да компенсират частично
 паметовите дефицити, като записват непрекъснато всички задачи и
разговори, които имат. Корсиковият синдром се среща при
органични мозъчни поражения, при хроничен алкохолизъм,
атеросклероза, тумори. Най-често има хронично протичане, като с
течение на времето се отчита постепенно частично възстановяване
на паметовите функции. Ако основното забавяне, обаче, има
злокачествен изход, нарушенията на паметта прогресивно се
задълбочават.

Разстройство на мисленето
Мисленето се обуславя от аналитико-синтетичната дейност на
главния мозък и най-вече на мозъчната кора. Този процес се обезпечава от
посредствено изображение на действията, което се опира на системата от
понятия, фиксирани в думата или знака. Структурата на мисленето като
психичен процес е основание за обособяване на нервните нарушения. В
тази връзка се разглеждат нарушения в операционалната страна на
мисленето, нарушения в динамиката на мисленето и нарушения в
мотивационния компонент на мисловната дейност.
Нарушенията на операционалната страна са свързани главно с
проблеми в протичането на основните мисловни операции респективно
анализ, синтез, сравнение, абстракция (абстрахиране), обобщение,
класификация. Разстройствата на почти всички операции на мисленето
намират отражение върху обобщението и затова основният критерий е
равнището на обобщенията. При много форми на патология пациентите
демонстрират понижено равнище на обобщенията или формират
деформирани обобщения. Понижено равнище на обобщенията означава, че
зад думата или съждението на пациента стоят непосредствени представи
или конкретни връзки между явленията. Обобщението не е направено на
база съществени признаци на обектите. Обикновено са взети предвид
второстепенни или функционални признаци на обектите и явленията.
Пониженото равнище на обобщенията се проявява най-адекватно чрез
психологическите методики предметна класификация, изключване на
предмети или думи, тълкуване на пословици и поговорки. В методиката за
класификацията най-често
се пренебрегват съществените (родовите) признаци и картините се
обединяват ситуативно. Напр. в една група се поставят картинка на книга и
на диван с обяснението, че на дивана се чете по-удобно. Не се достига до
практически обобщения и до диференциране на категории от типа мебели,
учебни пособия, хора, животни и т.н. Много психично болни тълкуват
пословици и метафори буквално, като не са в състояние да пренесат
конкретната информация към по-обобщени категории или ситуации.
Понижено равнище на обобщенията се наблюдава в случаите на умствено
изоставане, деменция, епилепсия.
При деформираните обобщения се наблюдава обратен процес:
пациентите се откъсват от конкретните връзки на предмета, от неговото
предметно съдържание и обобщават по случайни и изключително
отвлечени признаци. Напр. в предметната класификация те обединяват
картинки на нож, маса и лопата с обяснението, че това са твърди предмети.
Обобщенията излизат зад пределите на съдържателната страна на
явлението.
Нарушенията в динамиката на мисловната дейност засягат главно
способността за съждение и умозаключение. Тук се отнасят първо,
лабилност на мисленето, и второ, инертност на мисленето. При лабилност
на мисленето се редуват адекватни и неадекватни разсъждения,
асоциациите на пациентите се отличават със своя хаотичен характер.
Пациентите реагират на почти всеки дразнител. Лабилността е типична за
маниакално-депресивните психози и по-скоро за маниакалната фаза, в
която реакциите много трудно могат да бъдат овладени съзнателно.
Инертност на мисленето означава трудно превключване от един
способ на умствено действие към друг. Промяната в условието на
проблемната задача затруднява обобщаването на фактите. Отчита се
ригидна (трудна) връзка с миналия опит. Инертността е характерна черта за
мисленето при епилепсия, мозъчни травми или умствена изостаналост
(олигофрения).
Към третата група се отнася разноплановост на мисленето.
Характерно е, че съжденията протичат едновременно в различни посоки.
Класификацията напр. се извършва ту по един признак, ту по друг или най-
вече по свой вкус или интерес. В тази група се включва резоньорството -
безплодно тълкуване, непродуктивни съждения. Налице е стремеж дори и
най-елементарните факти да бъдат обяснени, да бъдат сведени до по-
обобщена концепция. Това е склонност към големи обобщения за дребни
неща с цел личностна изява.
Друго нарушение е нарушение на критичността на мисленето.
Изразява се в безразличие към собствените грешки, към резултатите от
собствената дейност. Типично е за шизофренията. В случаите на епилепсия
се наблюдава, че е налице трудност при адекватното оценяване на самия
резултат, но самите допуснати грешки се преживяват изключително
болезнено.
 Към тази група могат да се отнесат и свръхценните идеи. Тези идеи
се характеризират с това, че в съзнанието на пациента започват да
доминират
емоционално заредени мисли. Тези мисли могат да бъдат за явна
несправедливост, за обида, но и за оригинални умозаключения, най-често
интерпретирани като гениални по характер от пациента. По принцип
свръхценните идеи не се отличават с явна нелепост, но се задържат твърде
много в съзнанието и пациентът им придава прекомерно висок личностен
смисъл. Много приличат на силни увлечения. Важно е да се знае, че тези
идеи могат да се коригират по пътя на убеждението, доводите и след
известен период от време те се дезактуализират, губят значение.
Свръхценните идеи се включват в типичната симптоматика на
личностните разстройства (психопатии), в тревожните разстройства
(неврози) и при някои психози. Те се класифицират в две групи. Първите са
интелектуални - размишления за смисъла на живота, за неговото
предназначение, пишат се трактати за световното съзнание, за
извънземните цивилизации. Тези размишления са завладели изцяло
съзнанието, но се преживяват вътрешно и много рядко се споделят с други
хора, имат характер на мъдруване. Вторите са емоционални - причислява се
и най-вече дисморфофобийният синдром. Той обединява в себе си идеи за
преувеличени или несъществуващи физически недостатъци - голям нос,
големи/малки полови органи и т.н. Важното е, че пациентите са убедени, че
всички забелязват техния недостатък и затова те са обект на подигравки, на
присмех, като последица от това е затварянето в себе си и избягването на
общуването с другите. Характерно е, че тези лица непрекъснато се
самонаблюдават, с часове седят пред огледалото, упорито се самолекуват и
се подлагат на поредица хирургически и пластични операции.
Дисморфофобията може да се появи като нормално преживяване в
подрастваща възраст, което е свързано с възрастовите психични
особености. Тя се среща и при психично здрави лица, но с действителни
физически недостатъци, увреждания.
Близки до свръхценните идеи са картативните мисли. Основна
движеща сила са силните емоционални преживявания, преувеличават се
собствените възможности или се преувеличават допуснатите грешки и това
е основна причина да се постигне адекватно решение или умозаключение в
проблемни ситуации.
10. Разстройства на мисленето - налудни идеи
Налудните идеи са качествени нарушения на мисленето и са водещи
симптоми на психичните заболявания, в тесен смисъл на думата -
психозите. Налудните идеи се тълкуват като изопачено възприемане и
тълкуване на обективната действителност. Те настойчиво замъгляват
съзнанието на болния, като липсва алтернативно мислене и желание да се
търси истината. Характерно е, че те са лишени от познавателна стойност,
относително дълготрайни са и не се повлияват от убеждения и
доказателства.
Налудните идеи възникват винаги на болестна основа и могат да отшумят
също само по биологичен път чрез медицинска терапия; не се поддават на
психотерапия.
Класификацията се извършва по два критерия - по съдържание и по
форма. По съдържание се разглеждат параноидни налудности, налудни
идеи за величие (мегаломании) и депресивни налудности. Параноидните
налудности са представени от:
- Налудности за преследване, при които болните са дълбоко убедени,
че от тях се интересуват други хора, организации, че са подложени
на непрекъснато наблюдение, преследване и че за тях се подготвят
изтезания, тормоз и т.н., цялата психика и цялото поведение са
насочени към вземане на предпазни мерки.
- Налудност за отношение - най-често пациентите тълкуват като
заплашващи определени изказвания, жестове, възприети по
телевизията, радиото, на обществени места, те ги интерпретират
като пряко насочени към тях.
- Налудности за въздействие - спецификата е в твърдата убеденост,
че в стените у дома или в съседство са монтирани уреди за
облъчване, уреди за физически тормоз.
- Налудност за ревност - обикновено убежденията се отнасят до
изневяра на партньора, като липсват основателни причини за това.
- Кверулантни налудности - отнасят се до съществуването на
убеждение за несправедливо понесени щети, цялото съзнание е
завладяно от този факт и лицата непрекъснато търсят
доказателства, пишат жалби, организират съдебни процеси.
Втората голяма група са мегаломаниите. Убедеността в собственото
величие може да бъде изразена в различна степен. При най-леката
изказванията са отчасти допустими и имат известно отношение към
реалните качества на лицето. Акцентира се върху необикновени умствени
способности, красота, сила, талантливост. Тези изказвания имат принципно
афективен, емоционален произход.
 При по-тежката степен на мегаломаниите се изказват убеждения за
извършени открития, изобретения с национална или световна значимост.
По своя характер тези изказвания нямат емоционална окраска и са
логически последователни. В своята дейност лицата са склонни да отделят
много време, много сили и финансови средства по посока на съответното
изобретение или откритие. Тези случаи трудно се диференцират от
случаите на работохолици и творчески личности в норма, затова се изисква
намесата на специалисти.
В своята най-изразена степен идеите за величие са с грубо фантастен
характер. Те се проявяват при старчески деменции, при прогресивна
мозъчна парализа. Болните твърдят, че са притежатели на много имоти,
коли, пари, изтъкват своя знатен произход и т.н.
Третата група са депресивните налудности. Те са част от
депресивния синдром. Могат да се появят като налудност за виновност,
като хипохондрия или като нихилистични налудности.
При налудност за виновност доминират необосновани мисли и
изказвания за големи прегрешения пред най-близките хора, а също е
възможно и пред обществото. За тези прегрешения болните считат, че
трябва да понесат сериозни наказания.
Хипохондричните налудности са свързани с дълбоко убеждение, че се
преживяват тежки неизлечими заболяване и предстои смърт. Пациентите
откриват в неадекватни признаци симптомите на тези заболявания,
обикалят много лекари, докато се изясни нуждата от психиатрична помощ.
Нихилистичните налудности са характерни с убеждението, че се
преживяват болестни състояния, които по принцип са невъзможни, не
съществуват, напр. че вътрешните органи са блокирали, сърцето е спряло и
т.н.
По форма са диференцирани две подгрупи налудности -
систематизирани и несистематизирани.
Несистематизираните се появяват в остър стадий на психозата. Те
имат сетивен или образен характер. Краткотрайни са, наситени с афективни
изживявания на страх, тревога, мъка. На база получена информация от
външния свят възниква налудна интерпретация на всичко това, което
заобикаля болния. Несистематизираните налудности обикновено се
появяват в съчетание с други психични разстройства като психомоторна
превъзбуденост, вътрешна напрегнатост, илюзии, халюцинации.
Съдържанието на налудното преживяване отразява конкретна ежедневна
ситуация или е изпълнено с фантастични идеи, с несъществуващи сцени.
Към този тип налудности се отнасят налудностите за отношение, част от
налудностите за величие и др.
Систематизираните налудности се наричат още интелектуални, имат
вербален характер, могат да се появят като единствен симптом за психично
разстройство в смисъла на психична болест. Налице е подредена налудна
система, в която всеки елемент е намерил своето обяснение, обоснованост и
причинна зависимост. При систематизираните налудности обикновено
липсват ярко изразени афективни разстройства. Особено настойчива е
параноялната налудност, типична за определени етапи от шизофренията.
Пациентите обикновено имат добре запазена работоспособност и на пръв
поглед поведението е подредено. Налудността се появява само при
определени ситуации, които пряко я засягат. Към тази обширна група
налудности могат да се отнесат и налудностите за изобретение,
налудностите за ревност, кверулантната налудност, систематизираните
идеи за преследване, хипохондричната налудност и др.
Налудните идеи са най-съществената част от психозите. Те търпят
определени изменения заедно с промените в протичането на заболяването.
Установено е, че някои налудности закономерно преминават в друг тип
налудности, което се определя като трансформация на налудността.
В острия стадий на психозата налудностите са съчетани с богата гама
от афективни разстройства, докато в хроничните етапи на болестта
емоционалните разстройства са слабо изразени.
Специфични разстройства в развитието на речта и езика:
Към края на първата година детето започва да произнася първите думи, а след
две годишна възраст то съставя първите прости изречения. Постепенно
наборът от думи се увеличава, служи си и със сложни изречения. Деца с
нормален слух и говорен апарат, проговарят до 3-та година. Понякога
проговарят след тази възраст, но интелектуалното им развитие е нормално.
Задръжката в развитието на езика може да се дължи на:
· умствена изостаналост;
· тежка глухота;
· някои специфични неврологични абнормности;
· емоционални и поведенчески разстройства.
Етиология:
В тази група са включени разстройства с начало в ранното детство, при които
има нарушение или закъсняване на развитието на някои функции, свързани с
биологичното узряване на ЦНС. Характеризират се с фамилна обремененост
със същите или подобни разстройства.
Класификация:
По-често срещаните говорни разстройства са:
· Специфични разстройства на артикулацията. Употребата на речта е под
ниво на връстниците на детето. Налице е неправилна артикулация и
детската реч е трудно разбираема за околните - произнасяне на няколко
звука, пропуски, изопачавания или замествания на един звук с друг.
Тема 8:Разстройства на афектите,волята и
влеченията

Според DSM 4 и МКБ 10 афективните разстройства са представени

главно от депресивни, манийни и биполярни разстройства.
Депресиите като клиничен синдром включват симптоми на
потиснато настроение, редица симптоми на изменения в когнитивната
сфера като негативна самооценка, забавени асоциации, нарушена
концентрация на вниманието и др.
Включват се и симптоми на изменения в поведенческата сфера като силно
потисната моторика и повишена тревожност. Наблюдава се силно
ограничаване на социалните контакти. Освен тези изменения депресивният
синдром предполага и разстройства в соматичната сфера. Те се отнасят до
нарушение на съня, апетита, понижена работоспособност и бързо
настъпване на умора. Класификациите на депресиите, които се предлагат в
специалната литература, отчитат главно етиологията, симптоматиката и
протичането на болестта. Освен това съществуват многофакторни и
дихотомически класификации. През последните години се обсъждат
дихотомии от вида ендогенни депресивни разстройства невротични
(реактивни) разстройства. Ендогенните са биологически обусловени,
докато реактивните са обусловени от социалната среда. Като втора
дихотомия се разглеждат първични и вторични депресии. Първичните
представляват депресии в чист вид, докато вторичните са в контекста на
други психични или соматични заболявания. Като трета дихотомия могат
да се посочат униполярни и биполярни разстройства. Униполярните са само
депресивни епизоди, докато биполярните съчетават депресивни и манийни
епизоди. Според съчетаването на симптоматиката се диференцират
следните разновидности на депресивното състояние:
1) Проста депресия - тя е наситена с афективни емоционални
разстройства, но липсват изразени налудности. Налице е силно
 преживяване на мъка и много висока тревожност. Всички
психични процеси протичат забавено, изключително инертни са.
Пациентите се оплакват от лошо самочувствие и отчаяние.
2) Депресия с налудни идеи - тук се наблюдават нарушения на
самосъзнанието, нарушения на мисленето, има силно изразено
чувство за вина, чувство за малоценност, за морално
деградиране, появяват се свръхценни идеи, често и
хипохондрични налудности.
3) Витална депресия - при нея пациентите трудно определят дали
чувстват душевна мъка или това е физическа болка. Често
съобщават , че нещо ги задушава, нещо ги парализира, сковава.
Тази депресия се проявява и като мъчително главоболие, стягане
в гръдната област, изпитване на болки в крайниците.
4) Интелектуализирана депресия - тя се характеризира главно с
песимистични изказвания за живота, за бъдещето, като тези
изказвания са съчетани с намерения, мисли за самоубийство.
5) Адинамична депресия - налице са силни разстройства на
моториката, на движенията. Движенията са много забавени и с
малък размах. По-голямата част от времето се прекарва в
леглото, като погледът е фиксиран в една точка, а лицевият израз
сигнализира отчаяние, говорът е монотонен, бавен, плачлив.
Изказванията в диалог са предимно едносрични, мисленето се
отличава с бедни идеи, трудно съобразяване.
6) Астенична депресия - тя е много близка до адинамичната
депресия, но водещ симптом са много изразената слабост и
безсилие на пациента. Пациентите са отпаднали, психически
смазани, чувстват се неспособни да направят каквото и да е.
7) Ажитирана депресия - типично е, че пациентите са неспокойни,
постоянно се оплакват и настойчиво молят за помощ.
Тревожността е силно повишена и е свързана главно с бъдещето.
8) Страхова депресия - водещият симптом е доминирането на
страхове с неопределено съдържание и също опасение за
бъдещето.
9) Дисфорична депресия - водещ симптом е злобното, лошото
настроение, много вероятни са агресивните действия.
10)Ананкастна депресия - типични са различни по характер
 натрапливости, натрапливи идеи и фобии.
11)Дисимулативна депресия - пациентите успяват да прикрият
своето психическо състояние главно с мотив да не безпокоят
своите близки. В много случаи те целенасочено отклоняват
тяхното внимание и съзнателно ги заблуждават, че всичко е
наред, за да могат по-спокойно да подготвят и реализират своите
суицидни намерения.
При голяма част от депресиите се наблюдава тази суицидна
насоченост. Тя се степенува:
- Първо като леки суицидни мисли главно около безсмислието на
живота и добрия изход, който може да се намери в смъртта;
- Второ: самоубийствени планове; мислите се съчетават със самата
подготовка, начина на самоубийството;
- Трето: опитът за самоубийство, който може да е демонстративен
или реален. Може да се каже, че в почти всички случаи съзнателно
или несъзнателно се оставят „вратички" за спасяване.
Освен депресиите афективните разстройства включват и манийните
психози. В сравнение с депресията прогнозата е по-неблагоприятна,
емоционалната сфера се колебае между чувства на радост, добро
настроение, оптимизъм и чувства на гняв, ярост. Пациентите имат
неизчерпаем прилив на енергия, на сили. Те са изключително контактни,
общителни, еуфорични. За интелектуалната сфера е типично, че
асоциациите са много ускорени, говорната възбуда е силно повишена и
често се използва римувана реч. Мисленето е неустойчиво. Лицата лесно
изпадат в гняв и затова се говори за гневна мания. В това състояние с
голяма честота са налудните идеи за величие. Отчитат се също соматични и
вегетативни разстройства като повишено сърцебиене, безсъние.
Към афективните разстройства се отнася и биполярното
разстройство. Това е относително нов термин, който заменя диагнозата
манийно-депресивна психоза. Същността е в редуване на депресивни и
манийни фази. Диференцират се три основни типа протичане:
1) Периодичен вариант - наблюдава се периодична депресия или
периодична мания, като продължителността на депресията е
около 4 месеца, а на манията - около 3 месеца.
2) Цикличен вариант - последователно се сменят депресивен и
маниен епизод, но между тях има светъл период т.е. период на
 нормално състояние.
3) Алтернативен вариант - характерно е, че преходът от мания в
депресия става без светъл период.

Разстройства във волята

1.Количествени разстройства на волята
а)Хипоболия – болестно отслабване на волевата активност. Поведенчески се
изразява в
намалена обща активност, бедна мотивация - ограничени или липса на
мотиви – борба на мотиви. Трудно вземане на решение, колебливост. Често
срещано при депресиите, последствие от алкохолизъм – трудно лечение
заради сривове във волята. Намалено е желанието да се живее, удоволствие
за живот, безволие. По – скоро е неефективен в живота, а оттам и
неудовлетворен.
б)Хиперболия – болестно усилване на волевата активност. Характерна е
за манийните състояния. Изразява се в повишена инициатива и повишена
поведенческа активност. Те винаги правят нещо, което не винаги е
рационално. Проявяват активност и настъпчивост при преследване на
целите. Среща се при някои видове шизофрении.
в)Аболии – загуба на развитост, отсъствие на подтика. Липса на всякаква
инициатива, безразличие, липса на желание и инициатива. Характерна е за
крайните стадии на шизофренията, черепно – мозъчни травми, тежки
форми на шизофрения.
2.Качествени разстройства на волята – дълбоко разстройство на
мотивацията и определена липса на мотивация, разкъсаност. Липса на
връзка между действия, мотив и цел. Видове:
а)Негативизъм– активен и пасивен. При пасивния негативизъм човек не
прави нищо, а при активния негативизъм – обратното на това, което му
се казва.
б)Автоматично подчинение – изпълнение на всяко нещо без оглед на
обстоятелствата, че може да му навреди – липса на собствена преценка и
критичност. Синдром на психичния автоматизъм
– психиката е овладяна от външна сила – импулсивни действия, при
които липсва волевият елемент.
Кататонни действия – при тях е разстроен волевият елемент
(множество действия, но без резултат – няма цел).
- кататонен ступор
- кататонна възбуда
в)Стереотипия – извършване на едно и също безмислено от гледна
точка на някаква цел действие и действия - може по цял ден.
г)Ехолалия– характерно за шизофренията – повтаряне на думите на
другите – невербална форма на ехолалията е ехопраксията - повтаряне на
движенията на другите, не се търси смисъл.

III. Разстройства на влеченията

Разстройствата на влеченията са три вида:
1. Разстройство на половия инстинкт – свързан е със съзнанието,
объркване на спомен в съзнанието за половата принадлежност –
транссексуализма и хомосексуализма.

Сексуални проблеми при мъжа и жената – фригидност е сексуална

аномалия изразяваща се в сексуална апатия и липса на желание за секс.
Причините могат да бъдат разнообразни и от различно естество. Понякога
двамата партньори загубват емоционалната привързаност един към друг. В
други случаи е недоспиване, умора или болки. Среща се много по-често
при жените, отколкото при мъжете

Парафилия – извращения. Парафилията се характеризира с редовното

търсене на сексуално удоволствие или на генитално дразнене от странен
или необичаен „обект” или ситуация. За да може да се постави
диагнозата парафилия, сексуалното удоволствие трябва да е винаги
подчинено на абнормно действие и субектът да осъзнава девиантния
характер на своята сексуалност. Главните форми на парафилия са
фетишизмът, травестизмът, ексхибиционизмът, воайорството, садизмът,
мазохизмът, педофилията, зоофилията.

2.Разстройство на инстинкта за запазване на индивида – инстинктът за

самосъхранение – най–драстична форма е суицида – когато
самоубийството е съзнателно, поради преценка на обстоятелствата не е
разстройство.

3.Разстройство на хранителния инстинкт – булимия и ситофобия

/анорексия/.

а) Анорексия - тя се характеризира с отказа да се поддържа

 пропорционалното на ръста нормално тегло, силен страх от затлъстяване
и изкривен Аз-образ (възприемане на себе си като по-пълен, отколкото
човек е в действителност).

б) Булимия - тя е разстойство на храненето, характеризиращо се с бързо

поглъщане на големи количества храна за кратко време. По време на тези
епизоди, продължаващи по-малко от 2 часа, съществува чувство на загуба
на контрол върху храненето. Преяждането е последвано от
самопредизвикано повръщане или използване на медикаменти, също от
прилагане на строга диета за противодействие на последиците от
преяждането. Пациентката обикновено поглъща високо-калорийни храни
и изпитва чувство на облекчение от напрежението по време на пристъпа.

Тема 9:Разстройството на храненето и сексуалното поведение

Сексуалното поврдение се нарича още девиация или отклонение в

сексуалното поведение. Все още не е напълно ясно дали тези отклонения са
вродени или придобити състояния, дали са заболявания или са абнормности в
половото развитие.
Етиология:
Причините за настъпването на тези отклонения не са напълно изяснени. По-
старите автори смятат, че те са наследствено обусловени. Други автори
смятат изключват социалните фактори, като причина за тези отклонения
поради факта, че такива разстройства в сексуалното влечение се явяват и
при животни. Това дава основание да се приеме че, девиацията представлява
вътрешна потребност на личността, трайно да измести половото си влечение.
Видове разстройства на сексуалното влечение:
· Фетишизъм - При това отклонение, лицето получава сексуална възбуда от
различни предмети, като гумени дрехи, обувки с висок ток и сл. В други
случаи това са части от човешкото тяло- коса, стъпало и слично. Контактът с
тези предмети води до сексуална възбуда, последвана от мастурбация или
сексуален контакт с партньора.
· Фетишистки трансвестизъм. За да постигнат сексуална възбуда, тези
хора носят дрехи от противоположния пол.
· Ексхибиционизъм. Това състояние представлява повтарящо се показване на
половите органи пред непознати хора. По този начин, тези хора достигат
сексуална възбуда, без да имат нужда от полов контакт. Тези хора търсят
места, от които лесно може да се избяга, а рискът да бъде открит е
минимален. Част от тези хора, след постигането на сексуална възбуда имат
 чувство на вина, докато друга част са агресивни и изпитват удоволствие от
стреса, който причиняват на околните.
· Воайорство. Това представлява сексуална възбуда, която се получава след
гледане на сексуални отношения между други хора. Обикновено се среща при
хетеросексуални мъже.
· Педофилия. Това представлява сексуално влечение на възрастни мъже към
деца. Причините за това поведение се преписва на невъзможността на тези
хора да осъществят сексуални контакти с хора на тяхна възраст. Това се
извършава на скрити места. Много често сексуалните контакти на
възрастните мъже е с техните, собствени деца (инцестна връзка).
Педофилията е упорито и продължително сексуално разстройство. Макар че,
понякога тези хора търсят вина в направеното, те отново и отново повтарят
този акт.
· Садо-мазохизъм. Сексуално удовлетворение, предизвикано чрез причиняване
на болка, унижение и насилие. Терминът садизъм, означава сексуално
удовлетворение предизвикано причинявайки болка и страдание на други.
Наименованието мазохизъм се употребява когато един човек описва
сексуално удовлетворение чрез причиняване на болка на самия извършител.

Разстройства на храненето

Рискови фактори, които могат да доведат до разстройства на

храненето са разнообразни. Съществуват хора, по-уязвими за културните
норми за това, как би трябвало да изглежда идеалното тяло. Такива са
например манекенките и танцъорките. С повишен риск са и жените, имащи
нужда от похвали, които традиционно са по-зависими от общоприетите
стандарти. Рискът се увеличава при генетична предразположеност към
психични разстройства, като занижена самооценка и депресия.
Специално внимание изисква навикът на болните да тренират прекалено. Те
се претоварват, поддържайки суров тренировъчен режим. С времето
спортните резултати се влошават, но болните упорито отказват да коригират
режима си.
Лечение: Лечението на хранителните разстройства включва както
физическите, така и психическите аспекти на заболяването. Най-ефективно
лечение е мултидисциплинарният подход, в който се ангажира лекар,
диетолог и психотерапевт. В някои случаи е необходима фамилна
психотерапия. Медикаментозното лечение включва прилагане на
антидепресанти.
Aнорексия/нервно безапетитие/ - разстройство, свързано с идеята за
преднамерено намаляване на телесното тегло, която се предизвиква от самия
засегнат. – най- често се среща при момичета в юношеска възраст и млади
жени. Представлява самостоятелен синдром, тъй като има категорични
клинични признаци и лесно се диференцира. Причини – билогични,
психични. Чувствителни, раними, ендокринни, има идеи, че е вяло протичаща
шизофрения. Рязко намалява хранителната дажба до няколко хапки, от което
следва рязко спадане на теглото над 15 процента. Теглото на болния достига
до 30-35 килограма.Намаляването на храненето се засилва с физически
упражнения и препарати подтискащи апетита, очистителни.При психозата се
забелязва сходна психична симптоматика –страх от пълнота, стигащ до
свръхценностност, натрапливост. Този страх се стимулира за повишено
отвращение към яденето. Това състояние е преодолимо главно по пътя на
психотерапията. Когнитивно поведенческата, за да се извади тази натраплива
идея , намалената храна води до забавяне на общото развитие.
- Булилия – разстройство с пристъпи на преяждане, при
ангажиране на мисълта за контрол върху телесното тегло и опити за
противодействие. Приемане на голямо количество храна за кратко време и
опит да се противодейства с повръщане, очистителни и периоди на гладуване.
Водещ е страхът от напълняване, чувство за вина след преяждане.

Тема10:Самоубийство като психично разстройство

Определение:Самоубийството представлява съзнателно и предумишлено

прекъсване на собствения живот. Самоубийства извършават повече хора от
по-ниските социални слоевее сред градското население и по-висок е
процентът им при мъже. В момента водещи страни в Европа по суицидна
смърт са Австрия, Финландия и Унгария, а най-ниска е в Гърция. У нас
годишно се самоубиват средно по 1 200 души.
Етиология:Напоследък, причините за самоубийство са дискутабилни.
Следните фактори имат значение: биологични, психологични и социални.
Като предразполагащи моменти се посочват: психично заболяване, соматично
заболяване у застрашения или семейството му, предхождащи опити,
демографски фактори и др. Много изследователи посочват
невротрансмитерни и биохимични нарушения, както и норадреналинова
хипофункция или серотонинов дефицит. Причините най-общо могат да бъдат
разделени на:
1. Причини, дължащи се на социално-психологически фактори:
- социални и индивидуални кризи,
- политически и икономически кризи,
- религиозни причини,
- семейни кризи,
- соматични заболявания.
2. Причини, дължащи се на психични заболявания: депресия, шизофрения,
алкохолна болест, хередосинхронизъм и други.
Актът на самоунищожение представлява съчетание на устойчиви или
непостоянни елементи с определена последователност и закономерност и
условно може да се раздели на 2 етапа:
- Мисловен- състои се от 5 последователни фази: замисъл, борба на мотиви и
противомотиви, решение и избор на време и място.
- Двигателен- включва изпълнението на решението, т.е самото действие
представлява втория етап.
Начини за извършване на самоубийствените действия. В Европа, най-чести са
отравянията и обесването, в Америка- прострелването, а на Изток се хвърлят
от височина. Други срещани начини са удавяне, прерязване на вените,
хвърляне пред транспортно средство и самоотравяне. Наблюдават се, макар и
по-рядко и твърде драстични методи, като: самовзривяване, самозапалване,
загърляне и промушване с остър предмет на важни кръвоносни органи. За
определяне на суицидния риск важни са следните фактори: предишни опити,
тревожност, депресия и изчерпване, самоубийства в семейството,
вербализация на суицидни опити, личностови кризи, хронични соматични
заболявания, песимизъм и безнадежност.
Диагноза:Разкриването на суицидните мисли и намерения е много важна и
отговорна задача, пред която е изправен специалистът. Изработени са
множество схеми за интервю със застрашените. Във висок процент от
случаите, пациентите трябва да бъдат хоспитализирани, наблюдавани и
лекувани.
Лечение:Планът на лечение зависи от водещата симптоматика, но най-често
е: медикаментозно и психотерапевтично. При кризисни реакции подкрепата е
в преодоляване на стреса, разрешаване на кризата, справяне със ситуацията, в
която се намира нуждаещия се. При психичните заболявания се провежда
профилактика на депресивните и психични състояния, медикаментозно
лечение. В развитите страни се разработват множество програми за
превентивни действия от медицински и социални служби, включват се
доброволни организации, създават се центрове с екипи от лекари, психолози,
социални работници.

Тема 11:Разстройства на интелекта

Най-общо интелектът може да се определи като система от
когнитивните способности на организма. Диференцират се няколко форми
на интелекта: функционален (вербален), практически интелект и
способност за решаване на проблеми. В случаите на патология особено
значение придобива практическият интелект, тъй като той най-пряко засяга
способността за адаптация към средата и в него най-ярко се проявяват
атипичните изменения. За разстройство на интелекта се говори в случаите
на умствена изостаналост, при деменция в детска възраст и деменция в
зряла и старческа възраст. Интелектуалният дефицит се измерва със
специално създадените психологически тестове за обща интелигентност,
които са придружени със съответните възрастово-полови норми. В МКБ-10
се диференцират четири степени на интелектуален дефицит:
1)лека степен - при Щ от 50 до 70
2) умерена степен - при Щ от 35 до 50
3) тежка степен - при Щ от 20 до 35
4) дълбока степен - при Щ под 20.
Умствената изостаналост е разстройство, което се отличава с
дифузни мозъчни поражения с наследствен характер, вроден или придобит
до 1 -2-годишна възраст. Характерно е, че болестният процес по принцип е
приключил, но поражението на мозъчните структури не позволява тяхното
пълноценно съзряване и формирането на висшите психични функции в
хода на онтогенезата. В индивидуалното си развитие децата и възрастните
не са в състояние да постигнат съответните възрастови нормативи на
психическо функциониране. Умствената изостаналост е термин, използван
в десетата ревизия на МКБ, който заменя диагнозата олигофрения в МКБ-9.
Счита се, че понятието „олигофрения" е негативно семантически
натоварено, поради което тенденцията е към неговото избягване. В
класификацията на олигофренията се диференцират три степени: лека
(дебилност), умерена (имбецилност) и дълбока (идиотия). Тази
терминология също се отхвърля днес, тъй като е придобила статут на
етикет и лесно провокира негативни социални установки към децата с
такива разстройства.
Степента на интелектуален дефицит при умствена изостаналост се
изразява с помощта на 4-степенната скала, приета от МКБ-10:
1. Лека - социалната адаптация в периода на предучилищната
възраст е възможна, като децата овладяват социални навици
и комуникативни умения. В периода на училищната възраст
при адекватна психолого- педагогическа помощ децата
 могат да овладеят равнище до VI кл., като темповете на
обучение са значително по-бавни. В младежка
възраст е възможно придобиването на професионални
умения, които позволяват социална адаптация,
самоиздръжка и относителна независимост.
2. Умерена - овладяването на комуникативни способности в
предучилищна възраст е възможно, но при специален
тренинг. Децата могат да се научат да използват речта, но
липсва разбиране на социалните отношения. В училищна
възраст се овладяват социални навици, елементарни знания
до равнище II кл. В младежка и зряла възраст е възможно
придобиване на професионални навици с елементарен
изпълнителски характер.
3. Тежка - обучението е възможно, но прогресът е
изключително бавен. В предучилищна възраст при
специална помощ могат да се овладеят елементарни речеви
способности. В училищна възраст се постигат умения за
самообслужване и елементарни училищни умения. Това е
групата на т.нар. зависими олигофрени. Във всички възрасти
лицата се нуждаят от непрекъснат надзор. Като възрастни
могат да изпълняват елементарни професионални операции,
но също с непрекъснат контрол.
4. Дълбока - налице е абсолютна зависимост от обкръжението.
Мозъчните поражения са изключително масивни и се отчита
много ниско ниво на сензорно-моторния интелект.
Наблюдават се и допълнителни увреждания в периферните
части на слуховия и зрителния анализатор. Моториката се
развива много ограничено. Животът на тези деца е
максимално до 20г.
Психичното развитие на децата с умствена изостаналост се подчинява
на две главни закономерности - тоталност на психическото недоразвитие и
йерархичност на психическото недоразвитие. Тоталност означава, че са
засегнати както тези страни на психиката, които се отнасят по-пряко до
интелекта, така и тези, които имат отношение към емоционално-волевата
сфера и личността. Йерархичността означава, че в психичната сфера е
установено водещо нарушение и това е разстройството на мисловната
дейност, най-вече на способността за извършване на мисловните операции
абстракция и обобщение. Дефицитът в мисленето повлиява всички останали
когнитивни и емоционални процеси, като те са засегнати най-силно в това
звено, което пряко зависи от способността за абстракция и обобщение.
Напр. при умствената изостаналост логическата памет страда в по-голяма
степен от механичната, преднамереното внимание е по-силно засегнато от
непреднамереното.
Разстройства на интелекта се наблюдават и при деца с органична
деменция. Тя се свързва с разстройство на интелекта, но след прекаран
период на нормално интелектуално развитие. Тя се появява като следствие
от мозъчни травми и инфекции, интоксикации или мозъчни заболявания,
настъпили след 3 -4-годишна възраст. За разлика от умствената
изостаналост се наблюдава недоразвитие на когнитивните
процеси, а в този случай се отчита разпад, деструктуриране на придобити
до момента психични качества и способности. Дефицитите в
интелектуалната сфера се отнасят главно до конкретни гнозисни функции.
Могат да се появят отделни нарушения в двигателната сфера, във
вниманието. Способността за абстракция и обобщение, обаче, остава
относително съхранена. Най-характерно за този тип нарушение е
нарушената умствена работоспособност и бързото настъпване на психична
умора. Мисловната дейност е засегната главно по отношение на нейната
целенасоченост. Към тази група се причисляват както деца с локални
мозъчни нарушения на корово и на подкорово равнище, така и деца с
прогресиращи заболявания като шизофрения, епилепсия и др. При
последните случаи, обаче, интелектът може да остане и в границите на
нормата независимо, че се наблюдава относителен спад.
В зряла и старческа възраст деменцията е следствие от локални или
общомозъчни поражения. В зависимост от този обхват тя се квалифицира
като огнищна и глобална. При огнищната силно отслабва паметовата
функция. Общото интелектуално функциониране рязко се понижава, но
ядрото на личността се съхранява. Пациентите осъзнават промените в
собствената психика, отнасят се критично към тях, често демонстрират
признаци на висока тревога. При глобалната деменция мозъчното
поражение е масивно и интелектуалната сфера дълбоко деградира. Този тип
деменция най-често се среща в старческа възраст. Водещи са нарушенията
на вниманието, трудно се постига оптимална концентрация. Силни
нарушения се отчитат и в паметовите функции. Кривата на паметта има
формата на плато, което означава, че с увеличаване на повторенията броят
на съхранените информационни единици не нараства. Те остават в
границите на 2-3 единици. За мисловните процеси е типично, че
обобщенията се извършват на база несъществени признаци и са на
функционално ниво.Старческата дементност се отличава със силно
 нарушена критичност към заболяването. Не се оценяват промените в
собственото психично състояние. На преден план излиза инстинктивното
поведение.
Тема 12:Невротичните разстройства
Те представляват функционални разстройства на централната нервна система,
която протича с критично отношение на болните към състоянието си и
адекватно реагира към обкръжаващия свят.
Неврастения
Отличителен белег на оплакванията на пациента е акцентът, който поставя на
чувството за уморяемост и слабост. Те са два типа:
· след психично напрежение настъпва нарастваща уморяемост, водеща до
дистрес. Умствената уморяемост често се съпровожда с нарушена
концентрация, в резултат на нахлуване на асоциации и спомени и
неефективно мислене;
· след минимални физически усилия настъпва чувство за изтощеност,
физическа слабост, усещане на мускулни болки, невъзможност за постигане
на релаксация.
Диагноза:
За да се постави диагноза неврастения е необходимо да са налице минимум
две от следните оплаквания:
· усещане за мускулна болка;
· раздразнителност и замаяност;
· напрежение с главоболие;
· нарушен сън;
· невъзможност за релаксация и диспепсия.
Диагнозата неврастения може да се постави, ако няма данни за вегетативни,
депресивни заболявания и тревожно разстройства.
Деперсонализационно-дереализационен синдром
Този синдром се наблюдава и при психично здрави хора. Може да се прояви
след състояние на умора или преумора в екстремални или реални условия на
сензорна депривация (чувство на глад, създаване на условия, лишени от
всякакви дразнители), халюциногенна интоксикация или
хипнагогни/хипнопомпни явления и сл. Синдромът е изключително сходен с
т.нар. „преживяване близо до смъртта”. То се наблюдава при условия на
изключителна опасност и риск за живота. Деперсонализационните
разстройства са свързани с чувство за промяна на собственото тяло и
психика, а дереализационните - с чувство за промяна на околната среда. Най-
често срещано е усещането за загуба на емоционалността.
Други уточнени невротични състояния
Тук се включва професионалната невроза и синдроми, свързани с местни
културни убеждения и поведение, както Dhat-синдром, характеризиращ се с
неоснователно безпокойствие от изтощаване след еякулация; Latah-синдром -
налице са автоматизирани отговори и подражание; Кого- тревога и страх от
смърт при мъже поради това, че пенисът ще им се прибере в корема.
Диагноза:
Тази група на заболявания се движат в широкия диапазон от бързо преходни
състояния до психози. Но задължително трябва да се търси връзка между
тяхното възникване и екстремална ситуация, с последващи я стресогенни и
дезадаптационни разстройства.
Лечение:
Лечението е двукомпонентно и комплексно. Включва алтернативни методи
на лечение, но при необходимост се прилага и психофармака с
транквилизатори, тимостабилизатори, антидепресанти и др.

Тема 13:Видове неврози и невротични фобии

Неврозите са функционални разстройства, в основата си са
психогенни и са най- разпространените по масовост. Понятието „невроза” е
още от 1786 г. Има различни форми на невротични разстройства, с различна
степен и имена. Неврастенията като понятие се въвежда през 1896 г.,
хистерия, фобия. Днес концепцията за невроза се изоставя и се говори за
група невротични разстройства.
I. Фобии – фобийни разстройства – широк кръг патологични
изживявания, свързани със страх – от безспокойство до ужас.Фобиите са
страх от определени одушевени и неудошевени неща – ситуации, групи хора
– страх от всичко.
За да бъде определено разстройство като фобия, страхът трябва да е
отграничен от няколко критерии: 1. натраплив характер – човек да мисли за
обекта на страха повече отколкото е нужно.2. този страх блокира нормалното
защитно поведение. Причини- няма единно мнение. Някои се предшестват от
събития – пожар – фобия от огън. Но не винаги събитието е достатъчно за
фобията , колкото и да е страшно. Три водещи школи:
- психоаналитичен модел - - изтласкани сексуални
фантазии, които влизат в конфликт със свръхАза, обикновено придружени с
инцесни желания – дъщеря към баща. То бива изтласкано в безсъзнателното ,
но изпраща своя изопачен заместител под форма на фобия , примерно страх
от плъх – Фройд.
- Поведенчески модел – свързано е с учене. Страдащия от
фобия е научил неподходяща реакция за даден стимул. Бихевиористите и
опитът с малкия Албърт. Предизвикват фобия по пътя на класическияд
разнител.
- Когнитивен модел за фобия – Албърт Елис – изразява
мисленето, което води до неблагоприятни емоционални реакции. Отделни
идеи – фобиите са допълнителна възможност за оцеляване.
1. Агорафобия – с панически или без панически пристъпи.
Представлява страх от места и ситуации, от които човек е трудно да излезе.
Не излиза от къщи без придружител, оставане сам, пребиваване в тълпа,
возене в автобус, влак. Включва и клаустрофобия.
2..Социални фобии – струх от унижение и от смущение пред други
хора. Водещо е продполагаемото отношение на другите хора, които биха се
присмяли и избягват публичността.Изолират се от другите хора, податлива е
на психотерапия.
3..Прости/ изолирани, специфични/ фобии - - страх от височина
/танагофобия/ зоофобия. Устойчив страх, избягване и критичност.

II. Паническо разстройство

Паническа атака – пристъп на интензивна тревога , съпътствана от силен
страх – продължава от няколко минути до един час. Съчетава се с
агорафобия. Може би 2/3 от болните от агорафобия имат паническа така.
Възниква абсолютно спонтанно, различна относителна честота между МКБ и
американската класификация. По МКБ – 1 седмица, DSN – 2 седмици. Не се
предизвиква, но може определена ситуация да благоприятства, без да се
твърди със сигурност. Има опити за обяснение с физическо напрежение и
сексуална активност. Имат значение някои емоционални травми. Картина на
паническо разстройство от психическа и физиологична страна –прекалено
голям стра до ужас с неясна идея, че ще умре. Болният няма представа от
какво се страхува. Учестяване на пулса, изчервяване, задушаване, изпотяване,
затруднен говор. Някои казват, че може да се засили честотата с употреба на
кофеин. Транквилизаторът не помага, използва се дишане в кесия. 50 % се
освобождават, 20% са остатък при някои форми на депресия, някои
склонности към алкохол. Те се водят суицидно рискови.
III.Генерализирана тревожност – страхова невроза.
Хронично разстройство, характеризира се с голяма загриженост за две или
повече неща- обхваща от 2 до 5 % от хората. Съотношението мъже- жени е
2/1. Следна възраст 20 г. Ненормална, свръхголяма тревога, свързана с лоши
очаквания. Смяна на стимулите – нещата, за които се тревожи. Самата
тревога става характеристика на човека. Несъзнателно се стреми да обслужи
тревогата. Ако една тревога не се сбъдне – сменя стимула. Етиологични
причини – възпитанието, особено на майката. Има и определени
физиологични признаци – треперене, мускулни болки, лесна умора, чувство
на задух, гадене, често уриниране, чувство на заседналост в гърлото.
Понякога се запазва често. Полза от боледуването хората са по- компромисни
към болния.
IV.Обсесивно /компулсивно, натрапливо/ разстройство
обсесия – самата мисъл, компулсия да правиш нещо. Компулсивния
компонент намалява негативността на преживяванията, тревогата.
Обикновено засяга хората с интелект над средния – определени мисли се
настаняват в съзнанието и доминират. Човек е критичен, осъзнава
безмислието, но не може да го промени - обзема цялата психична активност,
не споделя проблема, проявява склонност към и самоанализ. Страх от
замърсяване, натрапливи съмнения. Натраплива педантичност при
извършване на някои действия по определен начин – ритуали. При
несемейните са по- чести. Повлиява се психотерапевтично чрез поведенчески
методи.
V.Посттравматично разстройство
резултат от преживян емоционален или физически стрес. Удължен във
времето отговор на организма на този стрес. Появява се около месец след
събитието и се изразява в преживяване на травмата отново и отново – насън и
буден. Засегнатият от това разстройство има емоционална глухота към други
преживявания и отношения. Съпътстващи са някои вегетативни промени –
депресивни, мускулни, стомашни, напрегнатост. За пръв път е описано по
време на гражданската война в САЩ и е наречено „войнишко сърце”.
Картината се изразява в изживяване на мъка и страдания при събития, които
напомнят случката. Субективни усилия на болния да не мисли за това и да
избягва дейности, напомнящи за него. Не помни важни моменти от травмата,
намаляване на интересите, уменията, отчуждение, ограничение на афекта.
Загуба на перспектива, отчаяние, лош сън, раздразнителност, избухливост,
напрегнатост. Около 30% се възстановяват, 40% остават с незначителни
неврастенични явления, 20 % с умерени разстройства, 10% -
VI.Дисоциативни /конверсионни/ хистерични разстройства.
Днес не се използва понятието хистерия, защото има етикиращо значение, а
конверсионността е идея, въведена от Фройд и Бройер, според които
преживеният стрес се е преобразувал в друго – пареза. Форми:
1.психогенна амнезия – загуба на спомен по отношение на минало
травмиращо събитие. Неспособност да се възпроизведе информация, която е
била запаметена. Често се случва по време на бедствия, войни. Засегнатият е
самокритичен. Завършва рязко, като болният си спомня всичко, обикновено
след друго събитие.
2. Психогенна фуга – психогенна реакция на бягство – рядко
срещано разстройство – резултат от тежки преживявания, свързани с
конфликти. Бягство от къщи в резултат на желание да се избегнат нежеланите
емоции. Скитане, уж целенасочено , и после сев ръща. За периода на фугата
човек няма спомен и изглежда нормален.
3.Множествена личност – мултипленно разстройство . При него
човек има няколко разделени една от друга личности, като всяка за периода
на доминирането има определено поведение. Обикновено едната личност не
знае за другата. Всяка една личност е отделно за себе си и има амнезия за
другата. Личностите могат да бъдат противоположни в характерово
отношение . Изследвани са хора с такова разстройство и всяка е показала
различно IQ.
4.Диспозитивно разстройство на моториката и сетивността – частична
или пълна загуба на нормалната интегрираност на човека, контрол на
усещанията, на телесните движения и изменения на телесните функции в
резултат на болестта. В миналото се е наричало хистеричен гърч – двигателна
парализа – неусещане на крайниците, гърчове, психогенна слепота, глухота.
Гърчът може да направи чак дъга. Акушерска ръка – характерно положение,
преминава от самосебе си - силен дразнител може да прекъсне този гърч –
шум, шамар. От ХІХ век хистерията е наречена ВЕЛИКАТА СИМУЛАНТКА.
Само човек не прави хистеричен гърч – винаги пред други хора.
VII.Соматофорно разстройство
Tова са невротични разстройства, които се проявяват под формата на
упорити телесни оплаквания, почти неподдаващисе на повлияване със
стандартно лечение. Всички видове болки, без главоболие според
американците, дихателни и сърдечни затруднения, сексуални – болки по
гениталиите. 1850 – Брикс – френски психиатър, въвежда термина хистерия,
за да го определи като соматофорно, а не соматично трябва да има органични
изследвания и да е продължило във времето. Болката е по- силна от
органична. Стремеж да ходи на доктор. Тази непрекъсната болка определя
един постоянен дистрес и му прави живота нещастен. Развиване на дистимия,
депресия, безсъние, частен слуай е хипохондричното разстройство –
свръхголяма загриженост за собственото здраве и съпътстваща го тревога.
Някои видове хипохондрични преживявания може да са нормални,
невротични и налудни. Свръхзагрижеността се дължи не неправилно
тълкуване на болесни усещания, съпътсвано е с наличие на сериозна болест.
Хипохондрикът търси доказателства за тежки болести, каквито няма и
обвинява другите. Не се поддават на когнитивно влияние, защото опит да
бъде убеден, че е здрав засилва хипохондричността. Показва смяна на
оплакванията, ако се окаже, че не са основателни предишните. Определени
характерни причини – свръхегоизъм, егоцентризъм, Собственото здраве е
приоритет на всички. Хипохондриците са досадни и от гледна точка
възпитанието на децата.
VIII.Неврастения – синдром на умора .
Неврозата се е представлявала често като неврастения. Сега е различно
невротично разстройство , свързано с физическа и психическа слабост,
трудна концентрация, безсъние, лабилност. То е особено проявено, че човек
трябва да го подтиска, не включва изблици, езиково разстройство,
детерминирано от средата, специфично разстройство, причината за което е в
обкръжението. Например детето- когато има лошо отношение, тормоз. Деца,
които са отглеждани от хора с умствена изостаналост, глухонеми, обратни .
До определена степен дете, отгледано от животно. Пропуските в развитието
на речта в детска възраст са необратими до определена степен.

Тема 14: ШИЗОФРЕНИЯ

I.Шизофрения
Най – значимото и тежко психично заболяване, което съдържа в себе
си и почти всички разстройства като афект, мислене, сензорика. Най- големия
психиатричен проблем. Заболяемостта е от 5-8 на 1000. Шизофренията се
отличава с изключително многообразие на симптомите. Още през ХІХ в. са
правени клинични опити. Опит да ги обедини е едно пръв е направил
Кременин – деменция прекус. Името шизофрения се дава от швейцарския
психиатър Бройер – 1911 г. Шизофренията като отделна група заболяване е
дискусионна, говори се за нозологична група на шизофренията.
Характеризира се с дълбоки функционални отклонения в мисленето,
възпроизвеждането, афекта.
1. мисленето – затвореност, аутистичност , в собствен свят,
собствени идеи, характеризира се с налудност – отнасяне на мислите от
реалността. Най- разнообразни от вида на шизофрениите- най – често
параноидна, а може и мегаломания. Не подлежат на когнитивна корекция.
Могат да се срещнат депресивни налудности за вина. Параноидните
нарудности са по отношение на поведението. Освен функционално
отслабване в мисленето, има и в поведението, което е външна изява и на
опасността за болния и другите. Важни са общуването с извънземни, от
разстояние четене на мисли, инкохерентност – мисловна разкъсаност. По
отношение на възпроизвеждането най – характерни са халюцинациите, които
биват най- често слухови – вътрешен глас и има субективно голямо значение
за човека, защото много го слуша. Има и зрителни.Яснотата на съзнанието по
принцип не се засяга- много помни, включително злопаметност, проявява я с
години. По отношение на афекта не е съответен на ситуацията, а обратно.
Възможност за външна изява на афекта, който го прави опасен за околните,
защото в това състояние може да извърши убийство. Криминален потенциал-
това, което те преживяват, съчетано с параноидните налудности ги кара да
реализират съответно поведение. Те могат да унищожа някой, преживявайки
състояние на . Отнемане на, сексуална сила, ценности,
идеали, здраве. Понякога убийството може да има обяснение като
жертвоприношение, за да спаси себе си, - като месия, избран от някой си –
бога. В състояние на обострен период на шизофренията могат да бъдат
извършени т. нар. Параболни умъртвявания. Тях ги има главно в кататонната
шизофрения – мотивиран , нападат без.Автомат, при който болният се
изживява като оръдие на чужда воля. Налудностите, халюцинациите,
несъответните афекти определят т. нар позитивна симптоматика на
шизофренията, защото идват в повече на психиката. С времето в различна
степен се формира негативната симптоматика –апатия, безразличие,
оглупяване, престъпност .в крайния стадии загуба на идентите,
скъсване на социалните връзки, загуба на емоционални връзки, от което
следва разпадане на социалната личност.
Лечение на шизофренията- Тези медикаменти, които се прилагат –
невролептиците , служат за подтискане на позитивните симптоми.Да се
направи той да бъде безопасен за обществото. Вадим Розенберг – лекува се не
шизофреника, а обществото- грижим се за неговата безопасност. Лекарствата
удължават живота и социалното присъствие на човека. Накрая се появява
негативната симптоматика – зависи от общуването с болния, емпатийният
контакт и лечението. В къщи по- бавно развиват симптоматиката на
оскотяване, има и изключения.
1. Параноидна шизофрения – най- разпространената - 60 -70 % от
всички . Манифестира се с т. нар. Синдром – за преследване, отношение и
ревност. Могат да се появят идеи за и разрушаване на Аза,
съпътствани от слухови халюцинации. Свързани с гняв и подозрителност.
2. Хебефренна шизофрения – демонстрира се главно чрез афективни
разстройства и халюцинации. Поведението е безотговорно, несъобразен кикот
и самоцелни усмивки. Възможно е заемането на неподходящи пози, шеги,
пересеверации на определени фрази. Мислене, афект, воля да
дезорганизирани и разнопланови. Тиха форма, бъзсо се достига до
негативните симптоми.
3. Кататонна шизофрения – водещи са психомотрните нарушения в
две крайности -1. Хиперкинеза- свръхголяма двигателна активност до ступор.
Възможни епизоди на буйна възбуда . Кататонен ступор – застива в някаква
поза, силно спонтанни движения. Восъчна гъвкавост – може да му сменим
позата. Безизразно лице. Може да има поведенчески автоматизъм – да прави
каквото му се нареди .2. от кататонен ступор. Среща
се рядко в развитите страни и по – често в развиващите се.
4. резидуална шизофрения – Хроничен случай в развитието на
самата болест. Характеризира се с доминиране на негативните симптоми –
алиенация, загуба на социални връзки, апатия. Това е последен стадий на
шизофренията – резидуален стадий.
5.Проста шизофрения – разстройство, което протича
недемонстрирано, подмолно, но сигурно и прогресиращо – странност в
поведението, невъзможност за справяне с определени задачи и отпадане на
цялата жизнена дейност. Може да се изяви в самовглъбеност, безцелно
скитничество, няма налудности и изявени стереотипни белези.
II.ПЕРСЕСТИРАЩИ НАЛУДНИ РАЗСТРОЙСТВА
Това са състояния, които включват единствена особеност- налудността, която
може да е единична, но затова -внушил си си, че имаш сестра.Може да
трае - мегаломания, ревностни.
III.Индуцирано налудно разстройство - лудост
Представлява на еднакви или сходни картини при двама или повече
души, които живеят заедно и имат близки емоционални отношения.
Обикновено единият е болен, а другият се нарича индуктор. Болният е
обикновено от шизофрения, а другият се индуцира от него и развива същата
картина- майка и дъщеря, ако се разделят, при здравия отпадат симптомите.

Тема 15:Психопатични разстройства на личността

Понятието личност е фундаментално в психологията.В началото на 21 век

най-общият модел на психологията се определя от следните
категории:дейност,личност,група,общуване.Личността е качество на
човека,които притежава съзнание и самосъзнание.Тя е устойчиво психично
качество,което е интегриран целият му жизнен опит.То осигурява
постояннство на мисленето и поведението в продължителен период от
време.Разстройствата на личността се анализира в 3
категории:психопатии,акцентуаций,комплекси на личността. Психопатия е
понятие използвано за пръв път от руският психиатър Балински и това
означава душевна болест.В съвременната психология това понятие отразява
аномалия в личностното развитие на човека.Бавното развитие не балансирана
личност,това са понятия в съвременната психопатология,които означават
психопатен синдром.Обобщената симптоматика на психопатиите е
затруднена социализация,липса на творческа приспособимост при решаване
на лични и социални проблеми,изблици на гняв,злоба и агресия.Психопатията
се отличава от психозите по отсъствието на налудни
идеи,халюциназии,помраченост на съзнанието.Психопатната структура се
отличава от неврозите,тъй като тя е устойчива, не се променя,запазва своята
характеристика през целият живот на човека.За разлика от психичната
болест,която е динамичен процес,психопатията е наследствено
обусловена.Като страдащ психопатът си представя за себенеуверена
чувствителна личност,като човек,които за нищо не е виновен и
отговорен.Психопатиите се разделят в 3 основни групи: Психопатии
свързани с нарушена афективност:Хипертимни,емоционално
лабилни,емоционално ексклузивно.Психопатии свързани с нарушения на
волята и поведението.Психопатии свързани с афективни и поведенчески
разстройства.Основните симптоми,които са градивни елементи в
характеристиката на отделните видове психопатни разстройства са :висока
степен на спонтанна агресия,импулсивно немотивирано и безотговорно
поведение,склонност към лъжа,хитрост и измами,бързи и неочаквани
промени на мисли и поведение.Хипертимният психопат е със завишен
тонус,повишено весело настроение,завишена самооценка.Дистимните
психопати са противоположни на хипертимните,при тях липсва всякаква
жизненост,съпътствана с неудовлетвореност и подтиснато
настроение.Психопатите с емоционална лабилност се отличават с
неустойчивост на мисленето.Настроението и афектите непрекъснато се
променят.На лице е лесна и силна афективна
възбудимост.Емоционалноексплозивните психопати,демонстрират по
незначителни поводи,на неудовлетвореност и гняв,привидно правят
впечатление на спокойни и независими от околната среда хора,но в
действителност,в това тяхно състояние възбудата и агресията се взривяват по
незначителен повод.Кверулантните психопати проявяват ригидност във
всички психични процеси-мислене,чувства и поведение.Безволеви психопати
се характеризират с липса на волева последователност.Този тип психопатия
се появява в начална-училищна възраст.Астеничните психопати се
характеризират с понижен тонус.Не издържат на системна и напрегната
дейност и за това развиват комплекс за непълноценност.Себенеуверените
психопати са специфичен вариант на астеничните.Тези психопати премислят
всяко бъдещо събитие,но не зависимо от това не се справят
успешно.Хистеричните психопати са контрапункт на характера на
себенеуверените.При тях доминира абстрактно-логическото мислене и
втората сигнална система понятия и думи.Полово извратени
психопати,проявяват постоянно и системно полови перверзии.Те проявяват
сериозни отклонения от нормалния полов инстинкт и от неговите съществени
функции.

Тема 16:Акцентуации на личността

Акцентуация е понятие,което отразява крайните варианти на личностни

качества,при който отделни черти на характера са крайно завишени в
следствие на това доминират и нарушават баланса на отношенията на човека
със света и другите хора,правят го уязвим и неадекватен.Чертите на човека
определящи неговият индивид,могат да бъдат свързани с различни сфери на
психиката.Личностните акцентуации могат да се определят и като гранично
състояние на психичното състояние.Акцентуациите могат да се диференцират
в две големи групи-акцентуации на характера и акцентуации на
темперамента. Акцентуации на характера-се определят от 4 типа личностна
акцентуация.
*Демонстративен тип-силно изразена и истерична акцентуация. *Педантичен
тип *Забавен тип-параноична
акцентуация. *Възбудим тип-епилептична акцентуация.
Акцентуациите на темперамента се определят с 5 категории:
*Химпертимна личност *Дистимна личност
*Циклотимна личност *Афективно
екзалтирана личност *Тревожно страхлива
личност. Демонстративен тип-Той има ярко
изразена истерична акцентуация.При този тип както и при истеричните
невротици,действа най-значимият механизъм-изтласкване.Това е неусъзнат
процес.Процес на изместване и поддържане в безсъзнанието на представи и
афекти.Този тип хора,лесно забравят неприятните и опасни спомени,създава
неверни представи за реалността.Истериците лъжат с ангелски израз на
лицето,дружелюбно и непринудено.
Педантичен тип-Този тип личност се характеризира със слаба изразеност на
защитния механизъм на изтласкване.Този тип личност по своите
характеристика граничи с натрапчивата невроза.Симптомите са
нерешителност и колебливост при вземане на решения,несигурност в
резултатите.Нерешителността и колебливостта при педантичният тип
обхваща всички елементи на дейността,избор на цели и средства.
Забавен тип –За него е характерно бавното прекратяване афектите и тяхното
продължително действие.Патологичната устойчивост на афекта е и
факторът,който определя някой параноични симптоми,като:злопаметност,
отмастителност,обидчивост.Честолюбието е особена черта на хора със силно
изразена забавеност.Друга черта на този тип личност е подозрителността.
Възбудим тип-Този тип личност се изразява с черти на характера свързани с
ниски нива на саморегулация.Типични за тях
са:импулсивността,възбудимостта,нетърпимостта и злобата.По незначителни
поводи те създават комфликти в семейното,деловото общуване.Възбудимият
тип личност са недоволни винаги от вскичко и всички.
Химпертимна личност-Е винаги обтимистична с лекота преживява
страданията,а повишената активност помага да се постигнат значими успехи
с различните дейности. Дистимната
акцентуация-на темперамента е противоположна на хипертимната.Личности
от този тип,са насочени към лошите тъжни и мрачни страни от живота.Те не
се интересуват от положителните страни на живота.
Афективно лабилната акцентуация-Се характеризира със системна и бърза
смяна на хипертимни дистимни състояния.Двата полюса на настроението се
сменят без видими външни мотиви или при незначителни стимули.
Афективно екзалтирана личност-Тя по силата изразеност на афектите се
доближава до психопатията и се нарича още акцентуация на тревожността и
щастието. Тревожно страхлива
личност-Тя се характеризира с повишена и постоянна проява на тревога и
страх.При деца чувството за страх достига до крайна степен като се
предизвиква от всичко.При възрастните тревожно-страхливата симптоматика
е по различна.Страхът не обладава изцяло потърпевшите,другите хора не
винаги са заплаха и поради тази причина тревожността им трудно се
забелязва от другите.Вегетативната симптоматика може да бъде,причина за
засилване и поддържане на страха и тревожността.