Същност на стреса и влиянието му върху

поведението на военнослужещите.
Контрол на бойния стрес на оперативно
ниво

проф. д.пс.н. Георги

Карастоянов
 Основни въпроси
1. Същност на стреса
2. Влияние на стреса върху поведението
(боен стрес)
3. Управление на стреса на индивидуално
ниво
4. Управление на стреса на тактическо и
оперативно ниво
 1.Същност на стреса
§ Първата асоциация с една дума като
чуете думичката стрес?
 Асоциативен експеримент
§ 1.Първата асоциация като чуете
думичката стрес?
 Асоциативен експеримент
§ Какви физиологични промени се случват
в тялото ви когато преживявате стрес?
 Клод Уолтър
Бернар Кенън
(1813-1878) (1871-1945)

Организмът поддържа постоянна вътрешна среда

(хомеостазис).
Хомеостазисът е условие за съществуването и
независимостта на организма от външни фактори.
Интензивните промени в средата нарушават
хомеостазиса и предизвикват стрес.
За да възвърне равновесието, индивидът трябва да
компенсира измененията и да отстрани основните
дестабилизиращи фактори.
 Общият адаптационен
синдром е цялостното усилие
на организма да се
приспособи към изменящите
се условия на средата.
„Стресори“ са стимулите, предизвикващи стреса.
Адаптацията е способността за своевременно възстановяване
на вътрешното равновесие в случаите, когато то е нарушено.

Дезадаптацията е неспособността за своевременно

възстановяване на вътрешното равновесие поради факта, че
изискванията на средата надхвърлят възможностите на
организма да се справи.
 Етапи на стреса:

1. Реакция на тревога (алармена реакция) -

мобилизация на адаптационни ресурси на организма
за справяне със стресора.

2. Ако организмът не загине, настъпва етап на

мобилизация, в който се активират и изразходват
всички негови адаптационни резерви.

3. Етап на изтощение настъпва, когато стресорите са

действали толкова дълго време, че са изчерпали
адаптационната енергия на организма.
 Видове стрес
§ Адаптационната енергия бива повърхностна и
дълбочинна.

– кратковременен стрес, при който бурно се

изразходват „повърхностни" адаптационни резерви
и започва мобилизирането на „дълбочинни"
ресурси;

– продължителен стрес, свързан с постепенна

мобилизация и изразходване на „повърхностни" и
„дълбочинни" адаптационни резерви.
 Стресови реакции

Тревога, напрегнатост - при тясна времева близост със

специфичен стресор;

Хронични психични реакции (депресия, изтощение и

отчуждение);
Актуални клинично-физиологични промени
(катехоламини, кръвно налягане и др.);
Нарушения във физическото и психичното здравословно
състояние (сърдечно-съдови заболявания, астми, психо-
соматични заболявания) и др.;

Намаляване ефективността на интелектуалната и

трудовата дейност, намаляване на производителността и
увеличаване на грешките.
Стрес - Ефективност
 Дистрес-
биологичен , не психологичен
термин!
Дистрес - психичните травми,
заболяванията, негативните
емоционални състояния, които са
реакция на нарушаване на адаптацията,
предизвикана от стресорите.
Еустрес?!?!
 Социалнопсихологическо
разбиране на стреса
Разграничение между физиологичен и психичен
стрес

Транзакционна
теория за
стреса

Ричард Лазаръс Сюзън Фолкмън

Физиологичният стрес предизвиква стереотипни
(неспецифични) реакции чрез нервните и
хормонални механизми;дистрес , еустрес –
непсихологични термини

Психичният стрес не винаги води до очаквани

реакции. Те могат да бъдат различни: страх, гняв,
депресия, тревожност, нарушение на дейността и
др.
Стрес - дефиниция
(Лазарус)

§ Взаимоотношение между
личността и средата, в
което средата е оценена от
личността като поставяща
я на изпитание или
надхвърляща ресурсите й
за справяне и
застрашаваща психичното
й благополучие.
Схема на стресовия процес
Стресор Стресови
реакции
Оценка

§ Оценка - анализ на
значението на стимула,
решавайки въпроса за
неговата възможна вреда.

§ Ако изменим оценката, ще

изменим и интензивността
или типа на стресовата
реакция.
 Първична оценка

Какво е това?

§ Чрез първичната оценка индивидът

преценява дали даден сблъсък със
средата е ирелевантен, позитивен или
е негативен за него.

При негативна оценка ситуацията е оценена

като стресова. Първичните оценки на стреса са
три вида: вреда (загуба), заплаха и
предизвикателство.
 Вторична оценка

Какво мога да направя?

Преценяват се собствените си
ресурси, ресурсите на средата и
възможностите за справяне със
ситуацията.

Ресурсите включват физически,

психологически, социални и
материални активи, оценени от гледна
точка на изискванията на ситуацията.
§ Щом наличните ресурси бъдат оценени като
достатъчни за справяне със ситуацията и даващи
възможност за благоприятен изход, възникват
положителни емоционални изживявания и снижаване
на първоначалните негативни реакции, т. е. стрес не
се развива.
§ Ако ресурсите за справяне бъдат оценени като
недостатъчни за преодоляване на вероятни
неблагоприятни влияния на стресорите,
отрицателните емоции, развити след първичната
оценка, се усилват и се развива стресова реакция.
Справяне със стреса
(coping)

§ Справянето със стреса

се отнася до
когнитивните и
поведенческите усилия
да се управляват
(владеят, преодоляват,
намаляват или понасят)
вътрешните и/или
външните искания, които
се създават от стресови
въздействия.
 Видове coping (справяне)
І. Проблемно-фокусирано справяне (активни стратегии
на справяне): усилия за справяне със стресора.
ІІ. Емоционално-фокусирано справяне: справяне с
емоциите
 І. Проблемно-фокусирано
справяне
(специфични стратегии)
1. Активното справяне е процес на извършване на активни
директни действия, насочени срещу стресора.

2. Планирането е обмисляне какво, как и в какъв ред трябва

да се направи за справяне със стресора.

3. Потискане на конкуриращи активности означава да бъдат

оставени настрана други намерения и процеси, да се
отхвърлят повтарящи се разсейвания от други събития, за
да могат да бъдат фокусирани усилията на индивида за
справяне с актуалния стресор.

4. Задържане - усилията, за сдържане, обуздаване,

въздържане от преждевременни действия и изчакване,
докато се предостави подходяща възможност за действие.
Емоционално-фокусирано справяне

Бягство в сферата на мечтите - мислено

насочване към желания, мечти с положително
емоционално натоварване, чужди на
ситуацията, в която индивидът е попаднал;

Дистанциране - индивидът се държи така

сякаш нищо - не се е случило и това, което
става, не го засяга;

Наблягане на положителното -
преразглеждане, на ситуацията така, че човек
да види положителен смисъл в нея;

Разтоварване - намаляване на напрежението

чрез изразяване на емоциите или използване на
заместители като алкохол, цигари, физически
упражнения;
Самоизолация;
Самообвинение.
§ Прякото изразяване на емоцията се приема за
функционален отговор, но редица психолози смятат, че
такова поведение би могло да попречи па адаптацията.

§ Поведенческа дезангажираност - намаляване на

усилията за справяне със стресора, дори отказ от
усилия за постигане на целите, които той блокира.

§ Умствена дезангажираност - включва използване на

алтернативна активност за завладяване на съзнанието
с друг проблем, обратно на стратегията на потискане
на конкурентните активности.

§ Отклоняването е отказ да се приеме станалото, като

индивидът продължава да се държи така, сякаш нищо
не се е случило.

§ Примиряването т. е. приемане на станалото.

§ Обръщането към религията при стрес е поведенческа

стратегия, която според резултатите от емпирични
изследвания е важна за много хора.

§ Употреба на наркотици, алкохол, цигари

Емоционално фокусирани
стратегии за справяне
хората прибягват при възприемане на
заплаха и вторична оценка за недостиг
налични възможности и социални ресурси за
преодоляване на нарушеното
взаимоотношение със средата.
“Най-ефективни” са: търсене на
емационална социална подкрепа, търсене на
положителното дори и в неблагоприятна
ситуация, разтоварване.
С “най-ниска ефективност” са: бягство в
сферата на мечтите, дистанциране и
самообвинение.
Можем да говорим за нерезултатни и резултатни
стратегии, само в контекста на ситуацията и хората
включени в нея.
 Социални ресурси за справяне със
стреса
(социална подкрепа)

§ Наблюденията, извършени в различни социални

среди, показват позитивна връзка между социалната
свързаност и психическата адаптация към средата.

§ Лекарите отдавна са оценили лекуващия ефект на

тяхното внимание и загриженост спрямо пациентите.
Войниците създават извънредно силни връзки
помежду си по време на службата, които им помагат
да понесат трудностите.

§ Тези социални взаимоотношения, които минимизират

стресовите въздействия и съдействат за психичното
благополучие на хората, се определят в социалната
психология като с о ц и а л н а п о д к р е п а.
§ Социалната подкрепа –
основен буфер (омекотяващ
фактор) срещу въздействието
на стреса.
Видове социална подкрепа

Инструментална
Емоционална
Информационна
Подкрепа чрез оценка
Социално-интегративна подкрепа
 Индивидуални ресурси
Високо самоуважение
Вътрешен локус на контрол
Чувство за съгласуваност
Психологическа твърдост
 Реакции на стреса –
депресия, тревожност,
самота, агресия.
2. Влияние на стреса върху
поведението
(Боен стрес).
1. Боен стрес
 Видове стресори в
бойната дейност
§ Стресори са тези събития или ситуации, които изискват
нерутинна промяна в адаптацията или поведението.
Стресорите могат да бъдат позитивни (повишение в
службата, което носи нови отговорности) или негативни
(заплахата от неизбежна смърт).

§ Бойни стресори са всички стресори, на които

военнослужещия е изложен през време на изпълнение на
свързаните с бойната дейност задължения, независимо
дали са свързани или не с действията на противника.
Много стресори на бойната дейност са свързани с
командира, подразделението или изискванията на
изпълняваните задачи (мисията). Те могат да са свързани
и с конфликти между изискванията на мисията и личния
живот.
 Видове стресори в бойната
дейност.
§ Физически стресори са:

§ стресорите на средата - горещина, студ,

влага, вибрации, шум, хипоксия (недостатъчен
кислород), дим, отрова, химикали, инфекциозни
агенти, физическа работа, силна светлина,
тъмнина, мъгла и др.;
§ физиологичните стресори - недостатъчен
сън, дехидратация, недохранване, лоша
хигиена, мускулна умора, отслабена имунна
система, свръх използване или недостатъчно
използване на мускулите, болест или
нараняване и др.
 Видове стресори в бойната
дейност.
§ Психични стресори са:
§ когнитивните стресори, като твърде много или
твърде малко информация, сензорно претоварване или
сензорна депривация, неяснота, несигурност, изолация,
недостиг на време или чакане, непредсказуемост,
организационна динамика, труден избор или отсъствие
на избор и др.;
§ емоционалните стресори заплаха от нараняване,
болест, болка, провал; загуба, предизвикваща страх и
тревожност, загуба на близки, предизвикваща тъга и
печал; фрустрация, заплаха, вина, водеща до
раздразнение, гняв и омраза; загуба на вярата или
духовна конфронтация; и др.
Влияние на бойния стрес върху
поведението на военнослужещите и
изпълнението на задачите.
А. Стрес и изпълнение на задачите.
 Етапи на адаптацията към
заплашващи ситуации.
§ Първият етап на тревога обикновено е много кратък и се
активира поведенческия отговор “борба или бягство”.
Изпълнението вероятно ще бъде влошено, освен ако
отговора на войниците не е прост и инстинктивен (бягане
или вцепеняване) или добре оттрениран.
§ Етапа на съпротива се достига, ако войника успешно се
справи със заплахата. Свръхвъзбудата намалява и
войника започва да прави опити за преодоляване на
стресора, или да избяга от него или да се адаптира към
него. Обикновено в етапа на съпротива изпълнението се
подобрява. Ако се справи със стресора или се адаптира
към него, войника се връща към нормални нива на стрес
или може да изпитва някакви остатъчни нива на стрес .
§ Етапа на изтощение настъпва когато военнослужещият не
може да избяга, да преодолее или да понесе силния
стресор. Изпълнението е силно влошено и даже може да
спре да се действа. Военнослужещият може да развие
свързани със стреса негативни емоционални състояния,
разстройства изаболявания и даже може да умре от страса
 Фактори увеличаващи стреса:

§ Военнослужещият да е новоназначен в подразделението или

да не е влизал в бой.
§ Притеснения за дома и близките.
§ Интензивни бойни действия с много убити, ранени и
изчезнали.
§ Недостатъчно реалистична (близка до боя) подготовка.
§ Липса на сплотеност в подразделението.
§ Недоверие в командира, оръжието и екипировката.
§ Недостатъчен сън
§ Лошо физическо състояние вследствие на лошо хранене и
дехидратация.
§ Неадекватна или недостатъчна информация.
§ Висока степен на несигурност и неяснота на текущото
развитие на бойните действия.
§ Неяснота на задачите и целите на подразделението.
 Поведение при боен стрес.

Позитивно поведение вследствие на

боен стрес се проявява като бойна
сплотеност, вярност към другите
войници и командира, идентифициране
с традициите на частта, бдителност,
сила и издържливост, повишена
толерантност на трудности,
дискомфорт, болка и нараняване,
чувство за цел, кураж, героични
действия и соможертва.
.
Поведение при боен стрес.
§ Негативно поведение и криминални
действия вследствие на боен стрес са
такива действия като осакатяване на
мъртви противникови войници,
невземане на пленници, убиване на
невоюващи, измъчване, бруталност,
убиване на животни, злоупотреба с
алкохол и употреба на наркотици,
плячкосване, мародерстване, бягство от
боя, самонараняване, заплахи за
убийство на прекия командир,
самоотлъчки, дезертиране и др
Поведение при боен стрес.
§ Бойна умора (На английски - battle fatigue, в
руската специлизирана литература се използват
взаимозаменяемо два термина - военная
усталост, боевое истощение) вследствие на
боен стрес. С бойна умора се означават
отпадналост и намалена ефективност вследствие
на тежки или продължителни усилия или работа.
Бойната умора се отнася към този етап в който
мобилизираната от стресовия процес енергия
започва да намалява (т.е. към етапа на
изтощение). Тя може да бъде както следствие на
физически, така и на психически усилия (добре
познато усещане е мускулната умора, която може
да бъде ограничена до специфични имускули или
до цялото тяло).
§ Недостатъчния сън е свързан с друг тип умора, която е най
вече психическа. В такива случаи военнослужещия има
проблеми с концентрацията, въпреки че няма намаление на
мускулната и аеробна работоспособност.

§ Продължителното психическо усилие насочено към

изпълнението на определена задача, независимо дали
изисква мислене или концентрация, води до психическа
умора. Изпълнението прогресивно се влошава с времето и
човек му се иска да да спре и да се заеме с нещо друго. Даже
няколко минути прекъсване, и умът да се занимава с нещо
друго, значително намалява психичната умора и подобрява
изпълнението на задачите.

§ Физическо заболяване също води до умора. Хора с грип или

даже настинка се изморяват много бързо. Те искат да почиват
или спят.

§ Нивото на умората зависи от интензивността на работата,

трудността на задачата, продължителността на усилията,
общото здраве на военнослужещия.
 Поведението при бойна умора
вследствие на боен стрес:
§ Свръхбдителност, страх, нервност, тревожност,
безпокойство, раздразнимост, гняв, ярост, печал, тъга,
съмнения, вина, безгрижие , загуба на увереност,
загуба на вяра и и надежда, депресия, инсомния,
ексцентрични действия, избухвания, лошо изпълнение
на служебните задължения, вцепеняване, паническо
бягане, тотално физическо изтощение, апатия, загуба
на умения, забравяне, неадекватно говорене,
недочуване и погрешно чуване, слабост и парализа,
халюцинации, заблуди
Един здрав и уверен военнослужещ може лесно да се научи да носи
и да стреля точно с гранатомет в мирно време. Но ако той никога не
се е учил да контролира страха си, той много бързо ще се умори,
даже от 10 секундно прицелване когато се намира под смъртоносен

вражески огън. Той би могъл да изпълнява само прости задачи

§ Страхът и умората действат по един и
същи начин на тялото и психиката. Страха
както и физическата работа изсмукват
неговата енергия. Това създава затворен
кръг- претоварения войник, чувствайки се
уморен става много по податлив на страх.
Колкото по уплашен се чувства толкова по
слаб се чувства и по бързо се уморява.
 Пост травматично стресово разстойство.
§ Вследствие на преживян стрес на бойното поле
военнослужещите са изложени на опасност от развитие
на пост травматично стресово разстройство.
§ То възниква като закъснял и/или забавен отговор на
стресогенно събитие или ситуация на прекомерна
заплаха (краткотрайна или продължителна). Типичните
симптоми на пост травматичното стресово разстройство
включват: епизоди на повтарящо се изживяване на
травматични събития (бойни сцени, трупове на приятели
или врагове и т.н.) под формата на внезапно оживяване
на минали сцени (flashbacks); емоционална притъпеност,
отчужденост от другите хора, липса на съзвучност
спрямо заобикалящата среда, невъзможност за
преживяване на удоволствие, избягване на действия и
ситуации напомнящи за травмата, проблеми със
спането, сънуване на кошмари, вина за извършени и не
извършени неща, депресия, суицидни мисли.
Обикновено съществува чувство на страх и избягване на
сигнали, напомнящи на пострадалия за първичната
травма..
§ Много психолози считат че пост травматичните
стресови симптоми са нормални реакции на
преживян екстремален стрес. Те стават
психично разстройство, само когато болката от
спомените или действията, които човек
предприема за да избяга от тези спомени
влияят негативно на професионалните или
лични цели в живота.
§ Между началото на заболяването и травмата
има латентен период от няколко седмици до
няколко месеца /рядко повече от 6 месеца/.
Ходът на заболяването е флуктуиращ, но в
болшинството от случаите завършва с
оздравяване. В малка част от случаите
заболяването може да приеме хроничен
характер с продължителност много години и да
премине в трайна промяна на личността.
 Войната във Виетнам
§ около 25 % от участвалите във войната американски войници
(нямащи друг боен опит) са развили неблагоприятни психически
последствия, като сред ранените процента на развилите пост
травматично стресово разстройство достига до 42%. Предполага
се, че между 54 000 до 108 000 ветерани са се самоубили, а между
35- 45 000 водят затворен начин на живот, почти не общувайки със
външния свят. Трудностите в адаптация та на ветераните стават
очевидни при анализа на различни актове на насилие, където
тяхното участие е забележимо.
 Русия....
§ Сравнението между характеристиките на психическото състояние
на руските военнослужещи участвали във военния конфликт в
Северен Кавказ (1994- 1996) с тези на военнослужещи участвали в
бойни действия на територията на Афганистан , показва показва,
че първите са значимо по негативни. Даже 4-5 месеца след
завършване на бойните действия у ветераните от конфликта в
Чечня се отбелязва значително ниво на нервно емоционално
напрежение и тревога, характерно за стресови ситуации. Според
руските психолози процесът на реадаптация към нормалния живот
при тях протича по- тежко.
§ Ветераните от Афганистан - посттравматично стресово
разстройство е диагностицирано у 10-15% от
участниците, а частични симптоми у 20-30%, то се
предполага че у участниците в боевете в Северен
Кавказ тези показатели ще са 1.5 – 2 пъти.
§ Руските психолози считат, че не само интензивността
на боя е влияела, но и много други фактори, като
например отсъствието на официално обоснована
версия за целесъобразността на водените бойни
действия
 Какво влияе?
§ Степента на интензивност на психотравматическото натоварване,
понесени от ветераните от чеченските събития през време на
бойните действия.
§ Социално психологическите особености на младото поколение
(свързано със социално икономическата криза, снижение на
нервно психическата устойчивост на младото поколение, а от тук и
възможността за успешна ре-адаптация).
§ Отношението на държавата и обществото към тях (афганците са
имали някакъв ореол на герои и са имали определени привилегии,
докато кавказците са оставени сами на себе си след
освобождаването им от армията).
§ 3. Дейност на командира
за контрол на бойния
стрес на тактическо и
оперативно ниво
 Ефективният контрол на бойния стрес
означава:

§ А. Да се поддържа нивото на стрес у

военнослужещите в приемливи граници така,
че те да могат да изпълняват задачите си и да
могат да постигат оптимално ниво на стрес
когато е възможно.
§ Б. Намаляване на стреса до приемливи нива,
когато стане дисфункционален за
военнослужещите.
§ Б. Постепенно да се увеличава толерантността
към стрес на военнослужещите така че те да
могат да издържат и действат при силен стрес,
който е неизбежен на бойното поле
 Как стреса може да бъде
контролиран?
§ Наблюдаване за стресови симптоми и разпознаването им при
поява.
§ Идентифициране и наблюдаване на потенциалните причини за
стрес (т.е стресорите)
§ Класифициране на стресорите от гледна точка на това, дали могат
да бъдат контролирани (да бъде увеличено, намалено, избягнато
или по някакъв друг начин намалено тяхното влияние) или не
подлежат на контрол.
§ Контролиране на тези стресори, които могат да бъдат променени в
желаната посока.
§ Подпомагане на военнослужещите да се адаптират към влиянието
на тези стресори, които не могат да бъдат променени.
§ Научаване (и обучаване) как директно да се намали или увеличи
нивото на стрес от всеки военнослужещ при необходимост.
 Насоки за дейността на военните
лидери от различни нива за контрол на
бойния стрес
§ Лидерство
§ Обучение
§ Сплотеност на бойната единица.
Насоки за дейността на старшите лидери за контрол
на бойния стрес

§ Планиране изпълнението на задачите с

колкото се може по- малко жертви.
§ Да работят за създаване на
организационен климат за контрол на
стреса и изграждане на сплотени бойни
единици.
§ Да служат с поведението и действията
си като пример за подражание на
подчинените си.
 Насоки за дейността на старшите лидери за
контрол на бойния стрес

§ Да планират и провеждат сурово и

реалистично обучение при условия
максимално близки до бойните.
§ Да дават колкото е възможно повече
информация на подчинените им
структури и подразделения.
§ Да осигуряват екипите за контрол на
стреса да се обучават заедно
формированията, които подкрепят.
 Насоки за дейността на старшите лидери за
контрол на бойния стрес

§ Да планират мероприятия по контрол на

стреса във всички операции
§ Да ръководят всички мероприятия по
контрол на стреса чрез личен пример
 Насоки за дейността на младшите лидери за
контрол на бойния стрес

§ Да служат с поведението и действията си като

пример за подражание на подчинените си.
§ Да изграждат сплотени екипи и
подразделения и да подпомагат бързото
интегриране на подчинените.
§ Да планират и провеждат сурово и
реалистично обучение при условия
максимално близки до бойните.
§ Да се грижат за подразделенията,
включително и за техните командири.
Насоки за дейността на младшите лидери за
контрол на бойния стрес
§ Да осигуряват достатъчно време за сън на
подчинените си.
§ Да осигуряват достигането на информация за
текущата обстановка до най- ниските нива
§ Да окуражават споделянето на емоции и
преживявания.
§ Постоянно да организират и провеждат
дебрифинги с подразделения подложени на
силен стрес
§ Да предлагат отличили се военнослужещи за
награда
Насоки за дейността на младшите лидери за
контрол на бойния стрес
§ Да разпознават стресовите симптоми бързо и да вземат
адекватни мерки
§ Войниците, които все още могат да изпълняват задълженията си
да задържат в подразделенията и да ги подкрепят до пълното им
възстановяване
§ Тези войници, които не могат да получат необходимата почивка
в техните подразделения, да изпращат към подкрепящи тилови
елементи за ден- два /за сън, храна, хигиена и с ограничени
служебни задължения/.
§ Случаите, с които не могат да се справят да отправят по
каналния ред за лечение към бригадните или дивизионните
центрове.
§ Да посрещат възстановените войници и да им възлагат
смислени задължения и отговорности.
 Контрол на бойния стрес на
индивидуално и групова ниво.
§ Какво военнослужещите от екипа
(подразделението) могат да направят?
§ Разпознаване на симптомите
§ вентилирането т.е изговаряне на нещата
(окуражаване и слушане на стресирания
военнослужещ, особено полезно може да бъде
реалистичното валидизиране на неговите
емоции и мисли. Обратно, споренето с него или
прояви на критицизъм не са успешни стратегии
за подпомагане.)
 Подпомагането може да включва
дейности като:
§ Към всеки стресиран военнослужещ да бъде
назначен или насочен “боен другар”, с когото
той да споделя чувствата си и да вентилира
преживяванията.
§ Офицерите и сержантите да се окуражават да
споделят помежду си емоциите си и да
изговарят, това което ги тревожи.
§ Началниците да окуражават подчинените си
военни лидери да говорят свободно и споделят
чувствата и мислите си без страх от наказание.
Какво всеки военнослужещ да направи за себе си
за да контролира стреса?

§ да поема достатъчно течности и храна

§ да се опитва да почине или поспи винаги когато
това е възможно.
§ да овладее поне две техники за контрол на
стреса. (едната техника трябва намалява
напрежението без откъсване от задачата, а
другата трябва да води до дълбока релаксация
(отпускане) за освежителен сън даже и в най-
напрегнати ситуации), тези техники трябва да
се изпълняват само в подходящо време
 Какво всеки военнослужещ да направи за
себе си за да контролира стреса?
§ Кратка мускулна релаксация - Инструкцията за
усвояването и обикновено включва указания
като: стегнете мускулите си за няколко секунди
(5-10) и след това бавно ги отпуснете. Опитайте
се да усетите разликата между напрежението
на мускулите и прятната им отпуснатост.
Направете го няколко пъти.
§ Прогресивна мускулна релаксация- система
на Джейкъбсън за мускулна релаксация.
 Какво всеки военнослужещ да направи за
себе си за да контролира стреса?
§ Медитация
§ Позитивен разговор със себе си. Казвайте си
“Спокойно”, “Отпусни се”, “Аз мога да го направя” или
други кратки думи за окуражаване.
§ Коремно дишане. Включва бавно и дълбоко дишане
при използване на коремните (не гръдните) мускули.
Даже едно бавно вдишване за 4-5 секунди и бавно
издишване за 6-7 секунди може да намали нервността
и рефокусира вниманието
§ Вентилиране.
§ Стреса може да бъде намален чрез предварително
планиране, внимателна предварителна подготовка за
мисията.
 Дебрифинг на критични стресови ситуации
(Critical Incident Stress Debriefings - CISD)

§ Дебрифинга е форма на групова и/или

индивидуална кризисна интервенция след
преживяно травмено събитие. Той е основна
форма на работа с военнослужещите
преживели силен стрес на бойното поле.
Военните лидери от всички степени трябва да
разбират същността на дебрифинга на
критични стресови ситуации и да заповядват
провеждането на такъв винаги след силно
стресови събития за подчинените им
подразделения.
 Как работи
§ Дебрифинга на стреса от критични инциденти е конструиран така, че да
намали цялостното въздействие на събитието и да усили
възстановяването чрез :
§ първо да реконструира събитието за участниците, тъй като често има
голямо объркване, какво точно се е случило (пет очевидци на едно и
също събитие, ще имат пет различни гледни точки за него).
§ Второ, служи за съживяване на травмата в една терапевтично безопасна
среда и чрез това да позволи на членовете на групата да
рамкират/преосмислят отново ситуацията, действията си в нея и
реакциите си по позитивен начин и в здравословна светлина.
§ трето - универсалността, присъща на груповия процес, в който членове на
групата за дебрифинг, които са си мислели, че техните действия и
реакции може да са били странни, започват да разбират, че те всъщност
са доста нормални в светлината на ситуацията и те не трябва да се
чувстват засрамени или виновни за нещо, което те са мислели, че е
станало или са чувствали.
§ Чрез активното емоционално възпроизвеждане на събитието се търси
ефекта на катарзис и освобождаване на вътрешното напрежение
 За да бъде най- ефективен
дебрифинга
§ трябва да бъде проведен до 72 часа след
събитието, преди интерпретациите за
събитието да са циментирали негативни или
вредни убеждения в паметта на
военнослужещите.
§ Не би било удачно да се провежда дебрифинг
веднага след травматичното събитие (събития),
тъй като се допуска, че психичните защити на
участниците са блокирали емоционалното
въздействие.
Благодаря за вниманието!