You are on page 1of 21

5.07.2019 г.

ТЕМА 1 ЛИЧНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ.

Адаптация и дезадаптация към учителската професия. Бърнаут.


Професиограмата касае предварително изготвени характеристики, които са необходими за
кандидата, който трябва да бъде назначен на това работно място. В училищата не са наложени
като стандарт.
Единият стандарт... се разминава с това което се прави ....
Има група от изследвани характеристики на учителите, които показват, че учителят ще бъде
средно устойчив на работното място. Зависи от личността.
Личността се изгражда в жизнения път. Свързва се с характера.

Има едни черти, които се унаследяват и са базисни, които са свързани с темперамента.

Модела на голямата петорка.

5 основни фактора, ги наследяваме. Те се наместват до нашата 30-та година.

ЛИЧНОСТНИ ДИСПОЗИЦИИ. ПЕТ ФАКТОРЕН МОДЕЛ НА COSTA MCCRAE


1. Екстраверсия
2. Невротизъм
3. Откритост към опита
4. Доброжелателност
5. Съзнателност
Ако нямаме травматични събития през жизнения път имаме доброжелателност.
Ако темперамента е холеричен - има високи стойности на невротизъм.
Това което зависи от темперамента много трудно може да бъде променено. Освен ако той
съзнателно не желае да направи тези промени.
Освен тези базисни диспозиции, друго което можем да наследяваме е нивото на нашата
агресивност.

Личностна агресия

ТЕОРИТИЧЕН МОДЕЛ НА АГРЕСИЯТА КАТО ЛИЧНОСТТНА ЧЕРТА / ИЗВЪН ОТ МОДЕЛА НА


ГОЛЯМАТА ПЕТОРКА/ BUSS PERRY

В 3 основни компонента

1. Поведенчески компонент – физическа или вербална агресивност


Определя се от другите 2 компонента:
2. Афективен компонент- емоционален , това са нашите преживявания в негативен или
позитивен план. Изразяват се през гнева. В този аспект се определя от темперамента. Ако
има високи стойности за невротизъм, за холеризъм, твърде вероятно е в средата
афективно да оценяваме събитията и да реагираме чрез гняв.
Базисните черти се определят до 30-тата ни година – нивата на агресия и невротизъм.

1
3. Когнитивен компонент, който е известен като враждебност . Когато нашата враждебност е
във високи стойности , това означава на когнитивно ниво да стоим и да мислим как да
навредим на човека, който ни е подхвърлил една гневна дума или се е опитал да ни
навреди. Това предполага и високи стойности на ревност, това предполага носителят да
изкривява действителността.

Тази враждебност може да се появи с антагонистично поведение. С ниска доброжелателност , с


цинични думи и изрази, с високи стойности за ревност. Което се потвърждава в ниската оценка
на неговия концептуален Аз.

Между тези два модела /5 факторния и този за агресията на Бъз и Пери/има корелации:

1. Носителят на високи стойности на невротизъм ще има високи стойности за гняв.

2. Високата стоност на доброжелателност предполага ниски стойности на враждебност,


високи стойности за емпатия, високи стойности за емоционална интелигентност.

3. Високата екстраверсия е в корелация с гняв. Ниските стойности на екстраверсията /т.с


интроверта/ води до висок компонент за враждебност.

Андиверс е когато притежаваш умерени качества за общителност.

*Импулсивността като черта, предполага един специфичен поведенчески профил. Какво е


импулсивност – инстиктивно поведение. Това са търсачите на силните усещания. Предполага
се да имат високи стойностти на агресия.

Диспузиции, които се определят от ситуациите в жизнения път се променят . Те са вторично


определени и това е привързаността.

Базовите диспозиции не се променят!!!

Привързаността е от раждането до 1-вата година!

Дименсионален модел на стиловете на привързаност на Fraley Shaver / слайд/

Четирикатегориален модел на привързаност Бартоломей и Хоровиц: Сигурен, свръхангажиран,


отхвърлящ и страхуващ.

Единият е функционален /Сигурен/ и другите 3 са дисфункционални.

Сигурният – аз търся другите, да имам необходимост да съм в близост с тях. В същото


време предполага ниски стойности на тревожност като се разделям с тях. Ако учител е носител на
сигурен стил, в ежедневните си отношения с учиниците означава да е емоционален баланс що се
отнася до даването и получаването на любов и доверие в ежедневните процеси на общуване. Да
е толерантен към неуспехите на децата и отзивчив в пропуските в учебен аспект.

Свръхангажиран стил винаги търси и обсебва другите и в голяма близост при тях. Изисква
внимание, грижа и се опитва да компенсира. Когато не получи вниманието той става високо
тревожен. Приема нереалистично останалите като много по ценни от него. Свръхангажиран
учител ще обсебва учениците. През децата търси оценка за себе си.

2
Отхвърлящ стил е точно противоположен стил на горния. Неговият Аз е на много високо ниво.

Обикновенно е емоционално дистанциран на работното място , в приятелските отношения.... и


т.н. Учителят ще бъде циничен, ще унижава и т.н.

Страхуващ се стил. Незнаят какво искат. Той изпитва много висока тревожност при раздяла. В
същото време обаче обекта на неговата привързаност е всеотдаен, той го отхвърля. Притежава
неадекватна оценка за собствения Аз и за Обекта на привързаност. Разбутването на неговите
вътрешни граници, които той безвъзвратно е загубил още в ранно детство. Имал е амбивалентна
майка – хем те обича, хем не те обича. Амбивалентност предполага и в двата полюса чувства.

Страхуващият се учител е истерик, лабилен. Емоционална лабилност.

Ако в жизнения път е приживял любовна несгода, то от сигурен стил може да премине в
страхуващ се стил.

След почивката

Ценостите, са важни диспозиции за учителската професия. Оспорвана диспозиции. Те не могат да


се изменят.

Групират различни категории в няколко типа.

Понятие: Ценностите са онези пътни знаци в кръга на таланта. И ни определя... свързани са с


мотивацията и винаги определят дейностите или външните възможности към които се насочва
индивида.

Извън Робич и Шварц психологията познава още един модел на ценностите. Виктор Франкъл
определя ценостите като всички онези външни възможности които човек разпознава и осмисля
като свои.

Категория Ценностен баланс – залага краткосрочните цели, определя целите в дългосрочен


аспект и различава индивидите един от друг. Тоест докъде ще стигне всеки един зависи от
дългосрочните цели. Един постига, други не. Зависи от нашия ценостен баланс и от начина по
който сме наредили целите си в обозримото ...

Ако сложим важна ценост на върха , което да ни крепи жизнената переспектива, определя
смисъла. Когато тази ценост изчезне, ние изпадаме в криза.При свръх ангажиращ стил, тази
ценност на върха обикновенно е детето. И когато тази ценност изчезне индивида преживява
екзенстенциален вакум и преживява криза. Отхвърлящ се стил – тази ценност може да бъде
външния сти, Аз съм най важен. Търся такива ситуации които да доказват нашите ценности. По
този начин се невротизира. Може да заложа амбицията, карирерата, доказването.

Какъв е баланса - : е в подреждането на ценностите,

3
Слайд:

 Хоризонталните ценности са актуални за една конкретна ситуация., в която сме в момента.

 Личността винаги е в ситуацията.- нейната задача е да намери ценното в нея. Ако не


открие ценното, то трябва да промени ситуацията или гледната точка към тази ситуация.

 Кое в момента е ценно за теб? – Примерно детето – ако отново мислим за работа, а не за
конкретното, ценното преживяване с детето, означава, че има доминация на една ценност

Смисъл на живота – основни стълбове

1. Творческите цености

2. Емоционалните ценности, в следстие на преживяването

3. Цености на нагласата, какво е моето отношение към това което се случва

Тези групи ценности се определят от групи неща.

Творческите цености се определят от чувството за ритъм на индивида

– деня/нощта,

-време за хранене,

-сезони,

- работно време – свободно време

Творческите цености се изразяват чрез

Сила

Фантазия

Умения

Дарби

Постижения

Работа

Творческите ценостти ги разбираме като работоспособност

Творческите ценостти залагат стил, постижения, работоспособност, ритъм

Слайд:

Баланса на първия ценостен стълб /творческия/ се определя не от многото действия, а


изпълняваме ли качествено. Качественото изпълнението .. зависи дали е съхранено
дойстойнството на човек или то е потъпквано

Касаят работоспособносттта на индивида и работният режим на неговото тяло /ден и нощ

4
ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ са ценностите на преживявания

Способност за обич

Цености на преживяването, зависят от топлина, топлината, доверието, атмосферата, влечението,


отношението към хората.

Ценостите се преживяват чрез усещане за природата, любовта...

Доминацията на .... определя човек като логически. Категорията за обич, се има предвид във
всички ситуации които преживявам, независимо дали става за въпрос за отношение човек-човек,
човек-природа или човек-изкуство.

ЦЕНОСТ НА НАГЛАСИТЕ

Способност за страдание
Зависи от чувството за постоянство
- Издръжливост
- Продължаване на действието
- Лишение
- Понасяне
- Отпускане
- Търпение
- Да отстоява
Ценостите на нагласата помагат за:
Укрупване на способността за страдание
Развиване на стратегии за справяне с живота
Да изстрадаш съдбата си, ситуацията
Определя неговата нагласа да реагира отговорно и със свобода!
Ценност на нагласата – страдащия човек
Ценост на преживяването – обичащия човек
Творчески цености – работоспособния човек

Човек не може да контролира мъката, не може да контролира ударите на съдбата. Франкъл


казва, че Това което не можем да променим, може да променя нас.

Човек не се ражда с безкраен резервоар за страдание, а изгражда тази способност да страда,


чрез своя опит.
Това са най-висшите цености – тогава, когато животът предлага последен, но в действителност
най-голям шанс за реализация на ценностите
Тази група цености стои по -нависоко от другите две групи, защото се проявава тогава, когато
първите две групи не могат да се осъществят.

5
Няколко професионални качества, които се определят от всичко говорено до тук в
профисиограмата.

Профисионално – значими качества

Педагогическата общителност – касае нивата при учителя на потребността от детско обкръжение


и стремеж към положително насочване на учениковата личност спрямо неговите силни страни и
ресурси, да насочи към ценности и действия ученика в пътя на неговото развитие, дълбоко
познаване и вярна оценка на състоянието на ученика, емпатия, отзивчивост и емоционална
идентификация, усет, нивото, интелектуалния потенциял за аудитория и да развие това в най-
добър аспект, бърза оценка на своебразието, състоянието и изискванията на аудиторията.

Това качество притежават 10 % от учителите и се наричат учители „звезди“. Свързват


педагогическата си общителност, те могат да общуват и извън учителската стая. Винаги търсят
новото и различното. Он лайн те успяват да отговарят на всички въпроси на учениците.

Те са само 10 %,

Отвореност към опита, се свърза с това, аз да знам повече от децата, да зная най-новото
изследване, да признавам всеки техен опит да откриват най-новото и да се уча от това.

След почивката:

ФУНКЦИОНАЛНА СТРУКТУРА НА УЧИТЕЛСКИЯ ТРУД

Гностична функция – отнася се до подбора и структурирането на научните знания в тясна


взаимовръзка с интересите на учениците. Определя се до способността да подбира и структурира
материята която преподава според възможностите и интересите на учениците.

Проектировъчна и конструктивна функция – свързана с опознаването и целенасоченото


формиране на учениковата личност посредством учебното съдържание. Извършва се
прогнозиране на евентуалните ефекти, очаквания и неочаквани резултати.Т.с ако учителят е
усетил силнит страни на ученика по предмети, които вещаят хуманитарна подготовка да използва
това за да изреди личностните му качества и насочи дългосрочното му целеполагане като
евентуален ефект.

Организаторска – организиране на урочната дейност, ориентиране в учебни ситуации,


мобилизиране на духовни сили и изпълнение на поставените и възпитателни цели.

Комуникативната функция – умението да общува с учениците на 3 основни нива – комуникация,


интерация и перцепция.

6
Адаптацията към учителската професия

Педагогическа адаптация протича най-интензивно през първите 5 години да остане или напусне
учителската професия. През първите 5 гдни има най-голям процент напуснали.

През първите 5 години , учителят най-лесно реализира комуникативната функция, най-трудно


реализира гностичната.

Условия за успешна адаптация

Адаптацията зависи в най-малка степен от заплащане и материални условия.

Зависи най- напред от:

1. От неговите идеални представи и реалната ситуация пред която е изправен. Това в


психологията се свърза с концептуалният облик на Аз-а.

2.

СЛАЙД

Адаптацията зависи най-напред от професионалното ориентиране и решаване на проблемите за


съответствие между реални условия за педагогическата професионална дейност и реални
представи за идеалната й роля, между възможностите на отделните индивиди.....

По нататък към приспособяването оказва влияние насочеността на неговата личност, отношението


му към педагогическата дейност, отношението към учениците.

Влияние оказва и обема и стабилността на предварително получената подготовка.

Индивидуалните качества на учителя, неговия темперамент, способности, характер, както и


психоклимата в колектива също оказват влияние.

Материално-битови и социално-психически условия на труд се посочват на едно на последните


места.

Упражнение – художествен прототип за нашето разбиране за доброта /Реалния Аз/ –

Най-любим - /идеален Аз/ /, омразен /“Сянката“

Когато човек е осъзнал сянката си обикновенно се слагат границите. Там където не е осъзната
сянката, той приема едно размито поведение, да е нерешителен, трудно да взема решение., да е
плах, емоционално нестабилен с което показва пробойни в идентичността в Аз концепцията.

Тази концептуална рамка в която говорим / номер 1 от адаптацията/ е идеалните представи


спрямо реалния сблъсък който съм преживяла.

След първите 5 години идва .... Дезадаптация – синдром на емоционално прегаряне –


Бърнаут. /с много високи нива при учителите, лекари, полицаи/

7
06.07.2019 г.

Клинична симптоматика

При немски психолог Хърбърт Фройденберк.гер

Понятие – като работно и емоционална претоварване, като изтощение което води до чувство на
собствена безполезност.

Кристина Маслах – 6 основни области на несъответствието - слайд

6 основни несъответствия , които могат да доведат до това

1. Тогава когато изискванията на работното място се различават от реалните възможности и


реалния Аз и първият аспект за проявата на синдрома

2. 2. Друго несъответствие е стремежът към независимост, за така наречената свобода /виктор


франкъл/ и степен на плриложен контрол на работното място. Колкото по голям е контрола . ...

3. Основно третия компонент се свързва с Аз концепцията или това са вложените усилия в


работата и недооценката на приносите

4. Основно несъответство е чувството за справедливост. Справедливостта е категория, която дсе


затвърждава в много ранните детски години – 5-6 г. Тук се явява несъответствие между
различните категории за справедливост. Колкото по голямо е чувството за справедливост,
толкова повече той се стреми да запази тези свои разбирания, което вече излиза от нормите
на здравето.

Когато се появят тези 6 несъответствия и не ползва адекватни стратегии при стрес


професионално при дадено работно...

На първо място прегаря афективно

На когнитивно ниво се изявява тези асоциативни мисли относно собственото му достойноство.

Афективният компонент , на ниво емоции – свързана е с нивата на невротизъм и с нивата на


доброжелателност и колко е по високи са стойностите на невротизъм и доброжелателност,
като базисна диспузиция, толкова по вероятно е да имаме симптоматика на емоционална
лабилност, тревожност, депресивност, истирични невротични изблици, които често пъти могат
да бъдат насочени навътре към личността и учителят да преживява вина, печал, страдание.
Всички емоции от негативния спектър.

Когнитивният компонент в трите му основни процеса – внимание, памет и мислене се


изразява с ниска концентрация и обем на вниманието, невъзможност да върши 2 неща
едновременно, проблеми с паметта, със забавеност на процеса мислене, с което удължава на
когнитивно ниво времето за вземане на решение.

8
Другите компоненти, като основни тук е изкривяването на реалността, да не я приемаме
такава каквато е в действителност, оттам и невъзможността да прави избори, негативно
отношение към ученици, родители и работен колектив като цяло.

В поведението той става циничен, антагонистичен, вербално агресивен. Превръща се във


вечен хроничен мърморко. Като това постоянно оплакване става безпардонен изказ към
ръководството.

На поведенческо ниво, задълженията които до този момент е вършил с лекота стават


непосилни вече, удължават времето на извършване, допускат много грешки в работата си,
неефективни са, заменят основни задължения . И да може да излезе от това – да търси
стимуланти, които могат да се изразят в употребата на медикаменти, злоуптреба с алкохол,
поема двойно повече никотин и кофеин. Много характерно при учителите се среща изведнъж
непосилното желание да изхарчат много пари. т.с използват неадекватни стратегии за да
излязат от това поведенческо ниво.

Схема.....

Обяснение: Здравето е да отделяме по 25 % от времето си, енергията си в 4 основни области:

Област тяло включва основните потребности от сън, храна, вода, въздух, спорт

Област дейност: работа, учене, курсове, книги - всичко което касае пряката работна дейност
на Аз-а

Област контакти: са много близките приятелства, формални и неформални контакти

Област – бъдеща фантазия – има предвид ценностите на индивида, жизненият му сценарии,


метите за бъдещето, дългосрочното целеполагане, връзката му с реалността и с останалите 3
компонента, възгледите му /религиозни, политически и т.н/ или всичко което му определя
переспективата „Моя живот има смисъл“.

За са сме здрави трябва да се еднакво ангажирани с тези компоненти.

При бърнаут

Тялото- реагира с психосоматика и 25 % спадат. Появявасе симптом на психосоматично ниво


– високо кръвно, сърцебиене, главоболие, невронозни пристъпи, проблеми с храненео и т.н.
проблеми на хормонално ниво /което е липсата на удоволствие/ Тези състояния могат да
станат хронични и да се появат като съпътстващи заболявания като язва /непреработени
емоции/, гастрит, астма /не могат да преглтнат контрола с който ни контролират/,
стерилитет /високите нива на стрес/

Ниво дейност – тук отделя много енергия за вършене на дейността. Учителят обикновенно
проявява изключително голяма нетърпимост към работните задачи. Взема работа за вкъщи,
допуска много грешки в работния процес, което веднага влияе на неговите контакти.

Ниво контакти – ограничава ги до минимум. Ангажира се само с контакти, които са свързани с


непосредствената дейност и ограничава всички останали контакти до този момент.

9
Ниво концепция – изведнъж той загубва смисъла на живота си . изпада в състояние на
екзестициален вакум, който трябва да се напълни с някакви симптоми и започва тук да
преживява със стесненото си съзнание, стоицидни мисли, безпереспективност, пълна епатия,
невротични истирични изблици, самосажъление зад коет остои загубеното му достойноство.

ФАЗИ НА БЪРНАУТ 4 фази

1. Ентусиазъм

2. Стагнация

3. Фрустрация

4. Апатия

Ентусиазъм - Учителят изживява висок индекс на работното място. Прелива от ентусиазъм и


проявава голяма готовност да направи нужните промени в една система ,която не
може да бъде променена. Високо оценява учениците, колегите. Вижда своя потенциал
на развитие и става част от концептуалния образ на Аз.

Стагнацията – започва да разбира, че неговите очаквания са прибързани, появяват се първите


признаци на умора, първите психосоматични прояви на ниво тяло- съня, първите
невронозни пристъпи, с което в област дейност се появява първите признаци за загуба
на интерес в основната дейност. Това което е вършил с лекота започва да не върши
същото. Учителят си дава сметка за това което преживява и за да може да се върне
нивото на удовлетвореност , той компенсира със свръхактивност Следва ново
изтощение, с което първите призници на безсънието стават устойчиви в проявата си.
Той става вял, неработоспособен , невротичен. Т.с той се опитва да се върне в
предното си състояние.....ентусиазма.

Фрустрация – последната фаза в която нещата могат да бъдат обратими. Най изразен компонент
като външно представяне е поведенческия – алкохол, цигари, теглене на кредити и т.н.
Става вербално агресивен, антагонистичен – отново на поведенческо ниво. Основното
във тази фаза е мнението му, че всички са му виновни.

Апатия - Между тези 3 основни фази и последната апатията, в която нещата стават необратими
мога и да преминат и 5 години може и няколко месеци, в зависимост от това какви са
базисните диспузиции, темперамента и използваните стратегиите за стрес. Нещанта тк
са необратими, защото основния симптом е чувството за печал и отчаяние. Тук се
сблъскват 2 несъответствия: от една страна желанието да напусне тази работа, от друга
страна чувството му за отговорност и достойнство от всичко което е направил до този
момент, като тези чувства се свързват с основна негова си когнитивна схема в главата
аз ъсм се доверил. Сблъскавт се отчаянието и провала.НЕЩАТА СА НЕОБРАТИМИ,
защото краен резултат от тази фаза са инсултите, инфарктите, самоубиствата.
Загубенто чувство за достойноство- пътен знак който направлява индивида от
началото до края на живота.

10
Как се работи с този човек във бърнаут:

Стратегии

Преосмислянето на фазата бъдещето, на осмислянето на гледната точка или да може да види


картината по друг начин, да може сам да направи избори и решенията . Да преосмисли
смисъла в живота – творчеството , емоциите и нагласите за страдание бе

След почивката

Емоциите касаят един негативен и позитивен аспект. Зависят от нагласата на индивида и


позицията която той взема в една конкретна ситуациа- от това зависят емоциите.
Емоциите винаги са дълбоко субективни, заложени в концептуалния ообраз на Аз-а .
„Колко аз съм ценен“ щ еопредели състоянието на психично здраве

Емоциите и цчувствата са ядрото на нашия Аз. За да може да си определи позицията на какъвто


и да е факт от ежедневието. Те правят нещата, травмите са субективно значими за него
или субективно незначими. Те са двигателят на действията и определят процеса на
мотивация.

Слайд

Непълноценно осъществяване на смисъл

Води

Негативно афективо състояние

Води до

Лошо имунно състояние /депресия, зависимости, болест и хронични заболявания

Стратегия за справяне с бърнаута да работим с концепциите за смисъла и достойнството

Слайд – митът за дисциплината или училище без дисциплиниране – как да го постигнем

Защо хвалим послушните деца? – слайд

Основен конфликт – между учтивостта и честността.

Учтивостта се сформира в нашата 3-та година /известна в психологията като малкия пубертет,
когато детето започва да отстоява себе си/ . Когато родиелят натиска детето да бъде учтиво и по
този начин се сформира депресивен тип.

Честността означава, че някъде не са сложени границите. Честността сформира агресивен тип.

Асертивно поведение – адекватно поставени граници в малкия пубертет.

Конфликта учтивост-честност стои в основата на народопсихологията ни която допуска


Конформизма , съглашението, послушанието и изисква послушни деца.

Когато сме в крайността честност – сме непослушни.

11
Слайд всичко е забранено срещу всичко е разрешено.

Развитиен подход , който предполага да не си в нито една крайност, а да заложиш управлението


на базата на правилата и границите.

Тук граници няма, а има правила. С въвеждането им се следи за тяхното спазване, като оставят
децата да вземат сами решенията подходящи за тяхната възраст и да носят последствията за тях.

Развитиен подход – правила и осъзнаване на последствията., които нямат нищо общо с


наказанията.

Този подход се отнася основно за дисциплината в час.

Стратегии в класната стая, основани на 4 въпроса:

Кой създава правилата?

Ясни ли са те и как се налагат?

Кой следи за спазването им?

Каква е необходимостта учениците да спазват правилата?

Като говорим за развитийни подход, стил на управление Барбара Колорейсо. Тя въвежда


понятието дисциплина. Което означава да се научат децата на самодисциплина през 3 основни
стъпки.

Да се научат да осъзнават и признават своите грешки

Да обмислят своите решения в предприемането на едно или друго действие

Да бъдат оставени да носят отговорност за взетото решение и си понесат последствието.

Да носят последствията от действията се свързва с чувството за отговорност, да си находчив, да


експерементираш, да намираш смисъл. Но за да го получи това в училище, то трябва да е учено от
родителя си още на 3.

3 основни типа учители на база стила на управление , според начина по който те управляват
своите ученици

Учители „тухлени стени“ – всичко е забранено, те се придържат към силните ограничения и


контрола, като използват основни механизми за управления на децата с наказания.
Авторитарен тип учители. Които са изключително пунктуални, точност, ред,
постижения. Тази тухлена стена отговаря на авторитарния родител. Придържа се
стриктно към правилата на образователната система. Няма други правила които да е
създал. Емоционално дистантен и с това изключително манипулативен. Емоцията я
разменя за подчинение. За него един ученик е добър, и лош ученик не подлежи на
промяна. От там постиженията на единия са добри, а на друтия лоши. Те имат ниско
ниво на дисциплина в клас, защото поставят учениците в конкуренция, което води до
ниски резултати в учебен план.

12
Учители „желета“ – меки, доброжелателни, снизходителни, емпатийни, недистантни,
емоционални. Контролът не е в тях, а в учениците. Правиила няма, защото желето
счита, че ученикът трябва да се развива според собствените си ресурси. Този стил
отговаря на либералния стил на родитела. Ниска нива на дисциплина, хаус, анархия.
Когато реда в класната стая се изпусне преминава през емоциите. Също е много
манипулативен. Предлага подкупи и награди. Резултатът от учебната дисциплина е
ниска.

Учители гръбнаци – това е този, който още в началото е поставил правилата. Те са ясни за
учениците, показани са целите, които трябва да се постигнат, приети са от децата, с
което той е извоювал още първите часове респект. Той залага на екипната работа и на
кооперацията. В същото време този тип ползва основна стратегия – вътрешната
мотивация, като ги мотивира да изразят ефективно себе си, да са любознателни.
Залага им едно стъпало по високо от тяхното ниво на развитие. Което им създава
когнитивен дисонанс. Друг основен инструмент е диалога. Той е слаб, тгава когато в
семейството родителят не е мотивирал ефективно детето. Т.с когато Родителят е
санкциониран дтето си на 4-5 години, или награждавал, без да му създава по-висока
летва. Когато е научено за свършена работа да получава награди с подсладител.

Въпреки това дава най-много постижения в учебната дейност.

Коментарите относно въведения развитиен подход , продължава изследванията на Барбара

Томас ГУУД, продължава изследването по отношение на тези 3 типа учители, като се интересува
от възприятието на учениците. Как те възприемат тези стилове на ръководене. Устанвява че тези
ученици дават много нисък рейтинг на един отези 2 типа /първите/, като свързват този нисък
рейтинг с очакванията. Този кръг от очаквания е заложен в първите 2 типа, разясняват
собствените си очаквания, като пропускат като какви точно са очакванията на учениците към тях.

3-тия тип е с най-висок индекс за авторитетност, защото предварително е провел диалог със
своите ученици относно тяхните очаквания по конкретния предмет. След като е обсъдил тези
очакване той е заложил целите които трябва да се постигнат.

Затова Гууд, стига до извода че този тип е най-успешния мениджър, който не се занимава с
награди и наказания, а насочват своята дейност към ефективно управление на времето, целевото
подпомагане, стъпките които трябва да се извървят, за да бъдат постигнати тези цели.

Да предприемат действия, да вземат решения за да постигат целите.

Първите са фиксирани върху собствените си очаквания, а 3 тия е фокусиран върху очакванията на


учениците.

И трите типа упражняват някаква власт. Според Френч и Рейвън посочват 5 основни типа власт

1. Наградна власт – установена на наградите

2. Принуждаваща власт – установена на наказанията

3. Референтната власт – установена върху харизмата

13
4. Легитимната власт -установена на писаните правиле и закони

5. Експертната власт – установена на знанието

Водят до 3 основни стила на ръководство. Автократичният стил предполага пасивни ученици и


негативен климат на работа.

Изпит 31.08.2019 г. от 10 ч. Теми – от лекциите

Бърнаут, интроверти и екстроверти ученици, когнитивни стилове за учене, стил на управление,


мотивацията, общуването / от призентациите които тя даде/, надарените деца / в
призентацията/, дислекцията

07.07.2019

Ученето като процес. Когнитивни стилове и стилове на учене. Стратегии и техники за


подобряване на ученето. / слайд/

Психологически теории за ученето /за децата/ слайд

Асоциативната теория /Ебинхаус/ - Човек се учи като общува или разкрива налични асоциации.

Ученето с умствена дейност, на базата на разбирането, запаметяването и изграждането на нови


асоциативни вериги.

Рефлекторна теория /Ив.Павлов/ - човек се учи като животните, чрез еднократно или
многократно съвпадение на условни и безусловни рефлекси. Тази теория е валидна за дресурата
например.

Педагогическата психология с особен интерес се ползва.

Когнитивната теория /Фестингер/ ,ученето на базата на когнитивния дисонанс. Тогава когато в


началото на обучението е създадена остра потребност да се усвоят новите знания на база на
съществуващите стаари знания, преживяното обучение на ученика се определя като когнитивен
дисонанс. Това го поставя в ситуация да търси нова информация, д я съпостави с вече
придобитото знание, да я селектира, запаметява, да я пречупва през собственият си опит, с което
да развива своята личност.

Теория за поетапното формиране на умствените действия. Създадено върху разработките на


пиаже и виготски. Закономерности за превръщането .......

Основи на културоисторическата теория - Виготски Определя развитието на ученето на базата на


3 основни системи, които са равнопоставени една на друга:

 Социална среда

 Култура

 Генетика

Според Виготски, за да може да учи детето и да се развива, на него му е нужна стимлация от


социалната среда и от културата. Влиянието на соц.среда и културата се определя от
14
изследователя като външни психични процеси, които ще се превърнат във вътрешни през 2
основни процеса:

Процесът на интериоризация

Процесът на екстероризация

Социалната среда и културата като външни процеси повлияват индивидуалните процеси на детето
и водят до вътрешноосмислено последствия , до вътрешно развитие. Или това е процеса на
интероризация. – Външното към вътрешното се връщат обратно към средата, и това се нарича
втория процес.

Виготски казва, че на детето му е нужно един възрастен, който да насочва детето до неговата 14
годишна възраст, да търси стимолите от социума и културата и да развиет вътрешния базис.
Развитието в началото зависи от тази зона на близко развитие и този възрастен който ще го
направлява в процесите на ученето.

С две думи социалната среда и културата може да промени гените на детето.

Когнитивните теории са най-съществени от там произлизат и стиловете на ученето.

Стила в психологията /като понятие/ се определя като нещо вторично придобито от жизнения
път. Като процес чрез който индивида обработва информацията и изтрелва поведенчески продукт
– стил на общуване, стил на учене, стил на мислене.

Стилът е процес - обработка на информация и продукт – поведение.

Когнитивният стил е постоянна , съпътстваща характеристика и се определя като начина по който


се възприема, обработва, съхранява, организира новопостъпилата информация за мислене и
решаване на проблеми от ежедневието. Когнитивните стилове могат да бъдат:

Когнитивен стил на учене и на мислене на базата на които всеки един от нас взема конкретните си
решения.

Понятието на когнитивен стил на учене е въведено от Дейвид Колб в 30-те години на 20 век в
Щатите. Учените издават в националната мрежа за изучаване на стиловете за учене. Както
когнитивните - познавателни, така и афективни /емоционалните процеси/, така и способностите
общи или специфични, които са ни заложени, които са някакви стабилни индикатори, трудно
променливи на възпримането на информацията от редата , нейност запаметяване и ползването й
през решаването на задачи.

Колб – стилове на учене – слайд

Акомодатор – бизнес типа. Тогава когато ученик е носител на този стил, той инстинктивно приема
средата и автоматично като светкавица прави нещата на практика. И тъй като автоматично
сканира и усеща страната се определя като рисков играч. КАТО търсач на силни усещания, като
предприемач ,който винаги е готов на базата на своите чувства и интуиция да предприеме нови
действия. С това този стил е най-адаптивен в социалната среда, независимо от нейните промени.
Те самите са тези промени, които отдават в сердата. Относно личните диспузиции – много високи
нива на екстраверсия, което му дава съпътстващите характеристики за лидерство. Слабите страни:
15
той се базира на проба-грешка. Липсва теоретичен модел. Той не осмисля, ако не го направи на
практика. В същото време е много адаптивен, и когато възникне някой проблем, той може да
бъде разрешен само от акомодатора, ако обаче е имал опит по тези проблеми. ВЗЕМА
МИГНОВЕННО РЕШЕНИЕ

Това са фондовите играчи. Ако ученик има такъв стил, то той трябва да бъде насочен към бизнес,
търговия, мениджмънт.

Асимилатор – противоположност на горния. Този стил на учене мисли и наблюдава


едновременно. Личностни диспозиции – интровертна насоченост. Защото е необходимо
информацията която той получава да осмисли му трябва време. Има силни логически и
абстрактни връзки. Той първо чете, обработва, обогатява и връща като продукт в средата. Търси
информация, които да обогатят теоритичния модел. Най-добър в научната кариреа. Да бъде
анализатор. Ако някой трябва да обясни теоритичен модел на достъпен език може да го направи
асимилатора. Слаби страни: много слаб практик. Компютърните специалисти са тук.

Дивергент – типа сърце е този който наблюдава и чувства едновременно. Те са най-добрите


психолози. Силни страни: като скенер относно социалната среда и се адаптира от нея на базата на
това което е почувствал. Лични - високи стойности като доброжелателност /от голямата петорка/,
високи стойности на емоционална интелегентност, емпатия. Предпочита изкуства и хуманитарни
науки. Слаби страни: изключително големи дълбочини на .....емоции. Трудно адаптивен, много
чувствителен.

Ковенгерт – типа въпрос, известен като питащия, защото в главата си винаги има ясен теоритичен
модел и непрекъснато проверява и обратното ако срещне в практиката търси го в теорията.
Слабости : усещането, чувстването, интуицията, погледа от птичи поглед. При него е теория-
практика. Не може да усети, да наблюдава. И това го кара да задава непрекъснато въпроси.
Силата му е – той винаги вижда нещата на практика. Когато ученика е такъв, той се реализира в
точните науки, инжинери, икономическите специалности, областа на химията и физиката.

Балансьор – който винаги може да се промени, в начина си на учене, може веднъж да чуства, да
наблюдава ,и т.н. Ако е поставен в екип заема този стил който липсва. Това го прави изключително
адаптивен да отговори на промените в средата. Огромна слабост – като е взел от всичко по малко,
той е разпънат винаги на кръст и трудно може да вземе решение.

КОГНИТИВНИ СТИЛОВЕ НА МИСЛЕНЕ

Показват индивидуалните предпочитания и обичайния за индивида начин за мислене и


решаване на проблемите и управлението на дейността. Като цяло в науката тези стилове са
представени от Райдинг и Райнер. 4 основни стила:

Аналитични /части/

Как я възприемаме с думи или с образи.

АНАЛИТИЧНО ВЕРБАЛЕН

АНАЛИСТИЧНО ОБРАЗЕН

16
ХОЛИСТИЧНО ВЕРБАЛЕН

ХОЛИСТИЧНО ОБРАЗЕН

Ученици, които възприемат информацията в нейната цялост реагират с лоша дисциплина и стават
много шумни. Преживяват емоционални и поведенчески трудности, тогава когато материята бъде
представена теоритично на части. Като цяло момчетата са по0скоро холистично ориентирани.

Се намесват много изследователи, по различните оси се откливат множество стилове на мислене,


за които се откриват ...

Уискин – друг изследовател - зависим и независим от полето / това е по ос аналитичен-


холистичен/. Тази дименсия чертае възможността ученика да отдели себе си от средата.

Зависимият не успява да отдели себе си, с което става изключително социално ангажиран и
екстравертно ориентиран към средата. Неговата способност за осмисляне на новопостъпилата
информация е във висок индекс когато работи в група, в екип. Зависимият е холистично свързан с
другите и от там решенията които взема са конформистко определени. Те са изключително силни
в разказвателните предмети, в историята и литературата. А успехът зависи от стъпките по който
учи за да ......т.с тези ученици не могат да учат сами, освен ако нямат план за учене.

Независимият от полето ученик е интровертно ангажиран от социалната среда. Отделен.


Притежава много слаби умения за екипна работа. Проявяват своята сила в математиката и други
точни науки. Независимият сам структурира процеса за постигането на крайната цел. Винаги имат
собствено мнение. Вземат по-точните решения, от колкото другия.

По тази ос има още една група стилове – рефлексивен и импулсивен. Отнася се до отговора, който
дава индивида и времето му за реакция по даден проблем – т.с бързо или бавно. / По отношение
на бързина и точност/

Рефлексивния е бавен за сметка на точността. Обмисля и взема решение. Обмисля всяка една
хипотеза, ако е в съчетание независим от полето, ще му е необходимо много дълго време за
решение.

Импулсивни, се свързва с личностната черта импулсивност. В детската възраст до 13-14 години са


по принцип този стил. Ако не е устойчива тази характеристика става черта спонтамността.

Като стил на мислене, импулсивните ученици извън средата, вземат много бързи, но неточни
решения. Изследвания показват, че имат проблем с четенето, паметта. По нисък коефициент на
интелегентност и ниска оценка на успиваемост.

Още една стилова дименсия по тази ос – заострен и заоблен.

Колбман и Клайн въвеждат тази дименсия относно преработката на информацията в паметта.

Заострения, помни детайлите, но не може да види цялото. Всичко това прави за обекти, хора,
събития. Силната диференцировка, чсто пъти води до преувеличаване на различията от
наблюдавания обект. При него Никога не могат да бъдат объркани подобни обекти, задачи, с
което преднамерено усложнява всички.

17
Заобления - /или заглаждащия/ той заглажда нововъзприетата информация. Често тези
новопълсъпили сабития се свързват с минали такива. Мисли асоциативно. Опростява
изключително много. Цялата информация е слята. Затова и той не може да взема решения, ако не
е свързан с другите. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАВИСИМ ОТ ПОЛЕТО.

ПО ДРУГАТА ОС – ВЕРБАЛЕН – ОБРАЗЕН

Тя касае изцяло възприятията на индивида и относно нея тук има стилове на базата на сензорна
модалност, за които има много методики. В зависимост от това дали е развита зрителната,
слуховата, кинетичната индивида залага на това колко е развита и възприема информацията по
този начин. 30 % от учениците в щатите помнят зрително-сензорно.

За психологията е добре да бъде развита слуховата , активното слушане.

ВЕРБАЛИЗАТОР И МАГИНАТОР

Вербализатора, по скоро връща в средата като отговор вербална интерпретация. Може да


използва най-описателните думи. Справят се подибре със текст. И се определят като по-бавни.

Имагинаторите, могат да възприемати да върнат само информация която са я видели в конкретен


образ, картина. Се справят по-добре с картина, това ги прави изключително реактивни.

Как сетивта възприемат инф.

6 – докосване,

По 3 за вкус и мирис

Казано 100 %, чуто 80 %, разбира се 40, прието 40, приложено 20

След 1 чс

Помним 80, 3 чса – 40, след 3 дни 15,, след 3 м. – 0.5 %

След почивката

МОТИВАЦИЯ ЗА УЧЕБНА ДЕЙНОСТ. ФОРМИРАНЕ И ИЗУЧАВАНЕ НА МОТИВАЦИЯТА ЗА УЧЕНЕ.

Теоритични перспективи:

Теории за инстинктите

Теории за потребностите

Бихейвиористки теории

Теории за мотивацията и личностния разстеж

Когнитивни теории

18
Понятие: Мотивацията е вътрешен процес, който насочва и поддържа поведението на
индивида до постигане на дадена цел, която тя е поставила. Любовта също е мотивация, защото
любовта е действие.

Защо някои които задоволяват базисни потребности отиват на горе /по пирамидата на маслоу/, а
други остават на същото място.

Психологията казва, че зависи от две основни неща:

1. От ценностите, които ще определят неговата насочености и докъде ще стигне /при детето


определят се от родителите/

2. Изборът на решение – кой го взема

Теорията на инстиктите – Дарвин, Макдаугъл. – съществуват биологични, склоностите са дошли от


нашите родители. Наричат се базисни инстинкти, които ни определят поведението . Когато ние не
сме онаследили един инстикт , то ние няма да го постигнем.

Теории на потребностите, залага в човека определен набор от потребности и ако той срещне
потребление в средата, тази базисна потребност може да му стане личностна черта .

Хенри Мъри, кацва имаме заложени потребности за постижение, за получаване на подкрепа. Ако
ние в средата срещнем потребление на тази потребност, като резултат ще постигаме едно и също
и това ще стане наша устойчива личностна черта. Нивата на тези потребности, ако сложим
например потребността от доминираме, резултат ще станем авторитарни.

Потребност

Мотив

Цел

Действие

Дейност

Резултат /постигната цел/

Теория за постиженията - /Маклеланд/, която също се определя от ценостите. Той установява, че


ученици които са възнаграждавани за своите постижения проявяват голям контрол върху
резултата и това го пренася след това върху собствените си деца. Също установява че родители с
висок икономически статус, успяващите родители залагат висока потребност от постижения за
своите деца. В сравнение с деца на безработни семейства или семейства с ограничен финансов
ресурс и стига до извода, че в тези семейства децата имат ниска потребност от постижения.

Относно педагогическата психология, тогава когато мотимацията за постижения се възпитава е


вътрешния фактор в живота за успех, претенции и развитие. Там където имаме висока мотивация
за постижение, е установено, че ученците избират по-трудната задача и търсят партньор за една
или друга дейност с който допълнително да усложнят задачата и я решат. Там където има ниска
мотивация за постиженя, децата са оценявани обикновенно според резултата и ...си избират
лесна задача и партньор за „весело“. Тези които избират в работата си партньор за трудна задача,
19
дори и при неуспех не изпадат в състояние на тревожност, а удвояват усилията си за да постигнат
целта си. Онези, които имат ниска мотивация за постижение не оттдават тези усилия, а на външни
фактори. Те се отказват още преди да са започнали, не завършват една работа до край.

Теории за мотивацията за личностен растеж

Вътрешна мотивация – Уайт /когато говорим за учениците/, който въвежда екстринсивните и


интринсивните мотиватори.

Екстрррр – да наградим детето за резултата, чрез външно обособена материлна награда. Ако го
свържем с логотерапията, т.с да съм птипа имам материални придобивки, а не типа „съм“.

Интинсивните – д а наградим детето за компенциите му, за усилията му. Това е типа „съм“ , в
който ако той стане устойчев, ще реализира поведение не заради наградата, а заради това което
съм Аз в резултат на своята компетентност. Осъществява дейност заради самата дейност и
любознателност, а не зара ди крайния резултат.

Вътрешна мотивация - Според ДеЧармс, да присъстват казуални агенти., по отношение на


собствените му действия. Тук всеки се стреми да бъде автор на действията си. Тук попадаме на 2
основни състояния:

Състояние на избор и състоянието на пионка. Изборът е този каузален агент, който смята, че
всичко което се случва е в резултат от моите действия и усилия. Когато това не се получи,
означава, че аз не съм компетентен по посока на засилване дефицитите на своята компетентност.
Пионката смята, че събитията са причинители, независимо от усилията които е вложила. Те
избягват да правят решения и избори, щото вече друг ги е направил вместо тях. Така той става
безпомощен. Или това е така наречената „заучена безпомощност“, когато някой друг е решавал,
избирал в место него. 2 извода, които са противоречиви, известни в психологията като

Ефектът на свръхоправданието и ефектът на недостатъчното оправдание

Свръхоправданието предполага, че ако човек бъде възнаграден за нещо което прави по собствено
желание, това ще намали неговата вътрешна мотивация.

Другият ефект, преполага, че ако човек не бъде възнаграден за скучната работа и не получи
награда за това, той ще засили вътрешната му мотивация.

Това се свързва с избора , за пионката и избора.

Двата ефекта се проявяват в резултат на едното състояние избор или пионка, от което
индивида се опитва да намери причина за това което прави. За хората е важно действията да са
отражение на техния избор. Често се слючва, че когато получават награда за нещо което те биха
свършили така или иначе или ако трябва да свършат задача която харесват , хората е по-малко
вероятно да изпълнят същата задача по-късно в отсъствие на награда, защото за тях е важно
убеждението .......

Оказа се, че използването на излишно възнаграждение може да доведе до влошаване на много


аспекти на човешката дейност, вкл. Спонтантното учене, готовността за решаване на по-трудни
задачи и даже общото качество и творческия характер на резултата от дейността.

20
Относно похвалата Дечарм в своя опит споделя, че похвалата е важна за мотивацията за
постижения в училищна възраст, защото тя предава посланието, че лицето е компетентно в
зависимост от усилията да постигне този резултат. Парите придават посланието е, че контролът не
е в лицето, а в отсрещната страна.

Похвалата да премине през афективния спектър /демек през емоцията/.

Наказании чрез награди – Алфи Кон

Както наградите, така и наказанията, са начини за манипулиране на поведението, които


разрушават потенциала за истинско учене.

За да може да се развива детето, то трябва да бъде в авгажиращи учебни програми, които да


развиват, а не да оценяват.

Теория за самодетерминацията...... Диси и Райън / тя ще ни даде призентацията/

Хората са любопитни, жизнени и самомотивиращи се същества, които се стремят да научават, да


разширяват себе си ...

21

You might also like