ІІІ.

Поведенчески метод към ученето – социално обществено научаване

Социално проучване - Те смятат, че оперантното кондициониране има

известни ограничения. Ученето тук се свежда до ситуитивни влияния, а също
така и до особеностите на неподаващите се на непосредствено наблюдение
процеси, като очаквания мисли, убеждения.

С какво се характеризира социалното учене? Централен проблем е

социализацията. Социализацията се разбира, като процес на постигане от
подрастващия на определено положение в една или друга социална група.
Или то по пътя на усвояването на съответно ролево поведение. Основните
линии на изследване са свързани на едно място със: социално научаване в
процеса на възпитание при което по конкретно отразява вижданията за
социализацията.

Вторият аспект на социализацията. Научаване на разгръщане. Това е пост

културен анализ по отношение на социализацията на личността в различни
култури както и развитие на подрастващите в контекста на тези култури.

Третата линия на изучаване на социализацията.

Изучаването или развитието на личността. Именно Милъри Долард

внасят в научните изследвания термина социално научаване. Именно на тази
основа се разработват и концепциите на социално изучаване.

ІІ. Поведенчески подход към ученето – оперантно кондициониране

В какво се изразява конкретното социално изучаване?

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 Милъри Долард споделя, че тук се прави опит за хвърляне на мост между
бихевиоризмът и психоанализата. Милъри Долард споделя мнението на
Фройод за ролята на мотивационното поведение.
Трансформират неговите идеи и засилват принципа на удоволствие с
принципа на подкреплението. Те смятат, че подкреплението е редукция на
подбудата или на драйва конкретно по отношение на ученето тук трябва да
изведем името но Алфред Бандура, Бандура утвърждава тезата , че
социалното влияние изпълнява водеща роля в овладяването на сложни
поведенчески модели. Бандура прави разлика между придобиване на знания
и наблюдава поведенческата изява, която е основана на знания. Това свое
мнение Бандура илюстрира, че наученото се проявява само в подходящи
ситуации. Факторите на средата както и междуличностните фактори и
поведение взаимно си влияят в процеса на учене. Социалното учене се
основава на ефекта на моделиране и подражанието и се изразява в просто
наблюдение на изпълнението на готова за придобиване ответна реакция. Той
отделя особено влияние на феномена на научаването чрез подражание. Той
изпъква, че награждаването и наказанието са недостатъчни за да се научи
ново поведение. Децата придобиват ново поведение благодарение на
имитацията на модела. Той говори да научаваме, чрез имитация и чрез
идентификация,тоест имаме три форми на очакване:

Една от формите на идентификацията - Според него идентификацията е

процес при който личностното взаимства мисли, чувства или действия от
друга личност, която представлява модел. Имитацията води до това, че детето
може да си въобрази, че е на мястото на модела, да изпитва съчувствие,
съучастие или симпатия на този човек. Бандура смята, че процедурата на

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

визуално научаване е особено ефективна при усвояване на нов социален опит.
Той познава ролята на когнитивните процеси в регулацията и формиране на
поведението и то но основата на поведението. Тоест той акцентира върху
значението на когнитивната регулация на поведението. В резултат на
наблюдение на поведението на модела се изграждат вътрешни модели за
външния свят на основата на тези вътрешни модели при определяне
обстоятелствата и формално поведение. При която се проявяват и намират
своя израз наблюдаваните по-рано свойства на модела.

Когнитивната регулация на поведението е подчинена на контрола на

стимула и подкреплението, а това е една основна променлива в рамките на
бихевистичната теория на научаването.

Именно теориите на социалното научаване изтъкват, че влиянието на модела

се определя от мотивацията, която той задържа в себе си. Може да кажем, че в
основата на теорията на социалното изучаване е залегнала схемата

 Стимул- реакция, стимул- реакция + учението на Зиглиднд Фройд.

Пресечната точка на фроидизма и бихевиоризма е проблема да подчертае

ролята на социалното развитие на детето. Социализацията се разбира, като
една от фонемите на стимулирането, която предизвиква поведението, а също
така като фонема на подкрепление, която го подържа. Именно социалното
изучаване в тази концепция показва как детето се приспособява към
съвременният свят, както усвоява при всички норми на съвременното
общество, Бандура полизира чрез ученето, чрез наблюдението, като извежда
2 начина:

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

a) Заместващо кондициониране

b) Неутрално подражание

1.Заместващото кондициониране се осъществява, когато човек наблюдава

друг индивид, който е подсигурен или наказан за определена постъпка. В
следствие се разбира като лично. Тоест наблюдателят преживява чуждо
поощрение или наказание сякаш е насочено към самия него. И от това
настъпва промяна в поведението, тоест заместващото подкрепление засилва
тенденцията за повторение на действието и то в сходни условия. Същото се
отнася и за заместващото наказание.

2.Неутралното подражание се осъществява в случаите ,когато наблюдателя

имитира модела на поведение ,независимо дали той е санкциониран в
момента.Неутралното подражание се появява когато действието на модела
съответства на питанията или очакванията за положителния резултат на
индивида .Това много ярко се наблюдава при тинейджърите .Или
подрастващите имитират модела на поведение на своите връстници
независимо дали са поощрявали или наказани.Учението чрез наблюдение
дава възможност да се овладеят двигателните модели,външни форми на
действие и начин на поведение в специфични ситуации.

Спорно Бандура при учение чрез наблюдение е важно да се отчитат 4

елемента,а това са :

1/ Внимание

2/Запазване на информация или впечатление

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 3/Поведенчески изпълнения

4/Мотивация за повторение на поведението

1. Вниманието – тук се отчитат външните свойства на модела за

подражание ,които могат да предвидят и привлекат вниманието на индивида

2. Запазване – за да се имитира поведението на модела то трябва да бъде

запомнено.Това означава закрепване на действията на модела ,като вирбални
формировки или като образни представи.Запазването се подобрява или чрез
въображаемо подражание или чрез реална практика.Това оптимизира
запомнянето на желано действие или неговата последователност.

3. Изпълнението – знаенето на дадено поведение ,помненето на неговите

елементи и тяхната последователност не са достатъчни за неговото гладко
изпълнение.Често е необходима продължителна практика,сравнявана и
обработвана на дадени компоненти.За да се възпроизвежда прецизно
поведението на модела и го правят по точно.

4. Мотивизацията – в теорията на социалното учение се прави ясно

разграничаване между придобиване и изпълнение.Чрез наблюдението може
да се придобие някакво умение ,но то не би се реализирало в поведението без
да е налице някаква подбуда или значима стимулация.Ако индивида очаква
подкрепление от подражателя на модела ,той ще бъде в по-висока степен
мотивиран да му върне внимание.Да му съхранява и изпълнява неговите
действия .Подкреплението влияе върху подръжанието на процеса
учение.Според Бондура съществуват три форми на подкрепление,които могат
да поощрят учението чрез наблюдение

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 Форми на подкрепление :

1.Директно подкрепление – прилага се непосредствено след

възпроизвеждането на поведението на модела.

2.Заместващо подкрепление – индивида притежава поведенческо следствие

на модела като свое

3.Самоподкрепление – преписване на собствено нарастваща

компетентност,като следствие от овладяното поведение.

V. Когнитивен подход към учението

Когнитивна невро наука

Та разкрива възможности за използване и прилагане на нови доказвания и

теории за интелектуалво и функционално мозъчно развитие в норма и
атипичното такова.Тя се утвърждава като хибридна област,която интегрира
постиженията и переспективите в конитивната психология,психология на
развитието,а също така анатомията и физиологията на развиващия се
човешки мозък и е индикатор за сериозен интерес към динамчното развитие
на взаимодействията „мозък, знание” и „мозък,език”.Теоретични постановки
на съвременната когнитивна невронаука по отношение на
развитието ,включително концепцията за интерастивната функционална
специализация,дават възможности за една стабилна теоретична рамка ,за
провеждани на метаанализ на уникални емпирични данни.В какво се
характерезира този подход по отношение на учението?
Той е един от най-влиятелните направления за съвременната
психология.Това направление отразява или включва многообразие от теории

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

и изследвания чиято пресечна точка са вътрешното познаване ,процеси плюс
процесите на преработване на информацията.За когнитивната психология
поведението не се свежда до неговите външни наблюдения,свойства ,а
предполагат обяснение на ниво умствени представи ,намерения,убеждения.
Когнитивната психология се занимава с това как и защо хората правят
избор и взимат решение как се структурира и съхранява информацията в
паметта .Как се оперира с понятие,как се изграждат когнитивни
схеми.Представителите на това направление разбират учението ,като активен
умствен процес ,чийто основен компонент е знанието.Хората не са пасивни
получатели на вниманието на средата ,а активно преработват информация за
света.Така се получават нови преживявания ,натрупва нов опит,който води
към научаване на знания,а промените в знанията правят възможни промени в
поведението .Важен компонент на процеса е обратната връзка,като
информация за правилността на изпълнененото действие.Обратната връзка
намалява неопределеността и води до разбиране и чувство за
съвършенство.Важно е да подчертаем,че когтитивния подход към учението не
се центрира около онифицирана,към една единствена теория.Обединяващо
звено това е когнитивния апарат и предмета на изследване.

Всеки един от подходите имат своите психотераписфични

проекции.Поведенчески подход,поведенческа психотерапия.Тя е орентир към
корекция на поведението.Поведенческата психотерапия не се интересува от
причини ,които са довели до неправилно ,но тя е орентирана към тяхната
корекция.

ІV. Знанието като носител на информация

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 С понятието знание се обозначава съдържанието на притежаваната от
човека информация ,както и умствени компоненти изградени в следствие на
придобити знания.Представата на тази концепция разглежда знанието ,като
резултат от учението,но също така според тях наличните знания определят до
голяма степен какво ще бъде научено,запомнено или забравено.Тоест
знанието насочва учението .Знанията са в основата на възприятието ,паметта
и вниманието.Те преднамерено фокусират избирателна и насочена
активност.Стеснява границата на възприемането и изпълнява складовете на
паметта. В когнитивната психология са известни няколко класификации на
знанията.Най-популярно е разделянето на общи знания и знания в
специфична област.

Какво представлявят общите знания?

Те носят една достатъчна обща информация ,която обхваща различни

сфери ,събития или ситуации.Това са общи правила,способи ,начини на
действие и така нататък.

2. Област на знанията /концепция/

Знанията в специфична област – те се отнасят към решаване на конкретни

задачи и ни носят информация за определен обект или предмет.

Класификация на Ране – знанията могат да се класицифират като:

а/Декларативни
б/Процедурни
в/ Условни

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 А/ Декларативните знания носят преднамерена,целенасочена и
фактологическа информация за света.Съдържателните
факти ,теории,правила,убеждения.Тази група се доближава до
ежедневното ,значение на думата знание Ране определя декларативното
знание,като носител на вирбална информация.
Б/Процедурни знания,те носят оперативна практическа информация и
отговарят на въпроса : „Как да се направи нещо”?
За разлика от декларативните,процедури знания съществуват извън
индивиндуалното знание.Според Ране те са най-близко до интелигентните
умения.
В/ Условните знания ,те носят информация за синхрона и обстановката в
прилагането на декларативни и процедурни знания.Те развиват проблема
„ кога и защо да се направи нещо”?
3.Концепция
Учението като процес на преработване на информация
Това е най-подробно изследвания модел в когнитивната психология и се
основава на паметта като системообразуваща функция.
Система за преработване на информация
ПЪЛНИТЕ ПОРЦЕС НА ИЗЕЛЕН КОНТРОЛ
Сензурен / възприятие / Кратковременна /учение / Дълговременна
Регистър памет памет
Оперативна /припомняне/ Активна
Кодиране Временно складиране Дълговременно
Складиране

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 Тези три блока представляват структурата на знания в които се съдържат и
трансформира информацията.Стрелките показват потоците
информация.Най-горе е представен контролен процес,като влияе върху
протичането та информация и то в рамките на системата.
Първата стъпка в преработването на информация се осъществява с
получаването на външни дразнения,въздействия върху анализаторите.
Усилията за изключително кратко време се задържат в сензорния
регистър,където стимулация се разпознава и възприема.Така приетата и
първоначална трансформация,външна информация се предава към
временната памет или това е вторият блок или стъпка ,както е
посочено.Кратковременната памет е ограничен обем .Съдържа активна
информация и може да функционира ,като оперативна памет.
Третата стъпка или трети блок.След известно време преобразуване
информацията се предава към дълговременната памет.Нейните възможности
са големи.Приема се,че дълговременната активна памет никога не се губи ,а
само се измества или забулва.Извличане на информация от дълговременната
памет се осъществява чрез преднамерено или автомобилно
търсене.Активните спомени се отнасят към оперативната памет и в
комбинация с новопоставената информация спомагат за разбирането и
определянето на информацията.Последният елемент на тази система е модела
на изпълнения контрол.Той проявява и насочва целия процес от фокусирането
на вниманието до откриване на отзована заучена информация.
4.Концепция
Литапознанието и индивиндуалните различия.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Един от важните въпроси което си задават психолози „защо едни хора учат и
помнят по-добре от други”?
Част от отговора на този въпрос се корени в процеса на изпълнителния
контрол.Рной насочва и регулира потока от информация в преработената
система.
Изпълнителния контрол се осъществява чрез избирателност на
внимание,различните начини на припомняне.Именно тези особености се
детерминират ,като метапознавателни умения. Метапознание се разбира, като
знание за познанието или осъзнаване на собствената когнитивна технология и
нейното действие. Следователно различията в продуктивността и бързината
на ученето зависят от индивидуалните свойства на метапознанието и
метапознавателните умения. Според изследователите-приема се, че някои от
метапознавателните способности се дължат на самото развитие. Което
означава и колкото са по-големи децата и подрастващи, те толкова повече
нарастват възможностите им да прилагат на контра и да се използват
стратегии. Това означава, че по-големите деца използват по ефективни
техники за запомняне на информацията. По принцип метапознавателните
способности започват да се развиват във възрастта между 5 и 7 години и
значително се подобряват в училищния период. Едновременно с това трябва
да подчертаем, че не всички разлики на метапознанието се дължат на
възрастта и съзряването. Някои от индивидуалните способности могат да се
дължат на биологични различия или на вариации в заучения опит.
Метапознанието включва 2 елемента:

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

а) Декларативни и процедурни знания за уменията, стратегиите и
източниците, които са необходими за решаването на дадена задача. Знанието
какво да се направи и как. Тук се отнасят такива стратегии, като припомняне
на информация, формиране на асоциации и представи, използване на
нанотехники, организация и преструктуриране на нов материал.
б) Елемент на метапознанието- това са целови познания, които осигуряват
успешно завършване на решението на задачата знание кое, кога и защо да се
направи или това са:
- проверка дали се разбира материала
- планиране на следващи стъпки
- решаване как да се използва времето и усилията

5. Концепция

Учене на понятия
Според представата на тази концепция голяма част от нашите знания за света
са състоят от понятие и когнитивни системи. Понятията ни помагат да се
организира огромно количество информация в достатъчни за разбиране
единици информация. В когнитивната теория понятието се определя, като
категория за групиране на сходни събития, идеи, обекти или хора. Понятията
са абстракции и се приема, че представителите на първата категория носят
общ комплект от определящи признаци или отличителни белези. Тоест
книгите имат налични страници и така нататък. Според тази идея ние
разпознаваме отделните примери, като отбелязваме ключовите

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

характеристики. Така, че ученето на понятия се осъществяват чрез откриване,
осмисляне и съпоставяне на определящи признаци на дадена категория.
Пример: Признаците на работата са, че имат криле, вода и т.н.
Изследванията във формирането на понятия показват, че изграждането на
категории се основава на използването на прототипи и образци. Какво
представлява прототипа? Той представлява най-добрият, най-типичният
представител на категорията. Основава се на общите черти и форми на
предоставяне на даден клас или категория.
Изобщо в рамките на първата категория могат да се опишат множество
представители с различна степен на съответствие по даден клас или
категория. Какво се разбира под понятието образец? Той е специфичен
пример от дадена категория, който се използва за класифициране на отделен
представител. Образеца съдържа актуални спомени за характерни обекти или
предмети, който се сравняват с ново постъпилата информация. С цел да се
определи принадлежността към дадена категория или клас. Приема се, че
прототипите се изграждат от опитите с множество образци.

Учене чрез решаване на проблеми

В когнитивната психология ученето се разглежда, като взаимодействие на
изградени нови знания. Един от аспектите:
- Това са приложенията на придобити знания и то в нови ситуации.
Респективното самостоятелно решаване на проблема, като резултат и
допълнително научаване. Тук основна форма има осмислянето и разбирането
на условията, както и преобразуването им в нова информация в ново знание.
Приема се, че ученето чрез решаване на проблеми намалява,

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

информационното натоварване, повишава възможностите за трансферни
знания. Снишава разходите за труд и време, като цяло се подобрява
ефективността на научаването и се подсигурява чувството за собствена
компетенция и съвършенство. Приема се, че в този вид основата на ученето
стои любопитството и стремежа към откривателство. Основен компонент на
процеса е проблемната ситуация, тя е на лице, когато има формирана цел и се
търсят начини и средства за нейното постигане. Решаването на проблема се
определя от изследователи, като формиране на нови отговори. Надхвърляне
на простото приложение на готови правила за решаване, хрумване и
откриване на непознати преди това връзки. Във всички случаи тук става дума
за преднамерено съзнателно поведение с точно формиране на цел и ясно
разбиране на условията за ситуацията, изследователите смятат, че решаването
на проблемите преминава през 5 етапа:
а) Откриване на проблема
б) Определяне и представяне на проблема
в) Изследване на възможните стратегии за решение
г) Провеждане на стратегиите
д) Проверка и оценка на резултатите от действията

Етапи:
1. Възприема се и се анализира наличната информация, като се съпоставя с
поставена цел. Кой са основните предпоставки за това?
Това е открито и критично отношение към света. Активният интерес,
гъвкавото мислене, необвързано с традиционни възгледи.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

2. Дефиниране на проблема и неговото представяне. При дефинирането се
подбира информация така, че да се отсеят излишни елементи и се открои,
обособи адекватното съдържание. Това предполага едно избирателно
насочване на вниманието, както и съпоставка с наличните знания и то при
преработка на информацията. Правилното представяне на проблема допълва
неговото определяне, тук се изписват знания от специфичната област за да се
разберат отделните елементи на ситуацията и да се представят схематично.
3. Тоест в търсенето на варианти се очертават 2 основни процедури:
3.1 алгоритмична стратегия
3.2 евристична стратегия
3.1 Алгоритмичната стратегия се изразява в търсенето на решения стъпка по
стъпка, като се проучват по определени правила, всеки вариант на съответния
етап от постигане на целта. Алгоритмите съдържат правила и знания за
специфичната област към, която се отнася проблема. Избирането на
подходящ алгоритъм може да доведе до адекватно решение.
3.2 Какво представлява евристичната стратегия? Това са сложни,
целенасочени процедури, които и намаляват обхвата на възможните решения
или броя на възможните отговори. Те най-често се прилагат при зле
дефинирани проблеми и липса на ярък алгоритъм. Такива стратегии са
разделянето на проблема на под цели и търсене на начини за постигане на
тях. Друга стратегия е точно формулиране на плана за решение и неговата
логика. Търсете на решение в сходни ситуации или задачи. Връщане обратно
към първоначално формиране на проблема.
4. На този етап се осъществява самостоятелна обработка, възпроизвеждане
или реализация на изследваните стратегии. Важно място заема текущото

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

подреждане и класификация на информацията. Активното влияние трябва да
се има предвид при осъществяването на отделни етапи и последователност на
решението.
5 етап Проверка и оценка на резултатите от действията. Този етап се отнася
към блока на изпълнителния контрол. Преодоляване на привързаност към
постигнатия краен резултат, повишени възможности за решение на проблема.
От голямо значение тук са процедурните и целовните решения, които се
използват за проверка и оценка. Тоест как и защо се прилага дадена
стратегия, която е довела до дадено решение. В общи мнения това са по-
важните концепции в когнитивния подход.

Х. Мотивация на учението

В психологията с понятието мотивация се описва един широк кръг

От явления.Това са желания,предпочитания,влечения,
стремежи,очаквания,нагласи,стимули,ценности и значения на ситуативни
условия ,цели и намерения.С мотивацията се означава
активирането ,насочването и регулирането на поведението и дейността.

Мотивационен процес.

Един от ярките изследователи на мотивацията е Х Хекхаузен ,според него

мотивацията е процес на избор между различни възможности за
действия ,чрез което се осъществява регулация и насочване на поведение за

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

постигане на специфичен заряден мотив ,крайно целево
състояние.Мотивационня процес може да се представи в 5 фази :

а/ подбуда

б/ оценка та ситуацията

в/ вземане на решение

г/ избор на цел

е/ оценка на резултатите.

А/ Подбуда ,тя най-общо се описва с впечатленията ,стремежа за извършване

на определено действие или с очакване да се постигне определен резултат.

Б/ Оценка на ситуацията ,възприятията и преработената информация за

ситуацията се отнася към съдържанието на подбудата

В/ Вземане на решение ,дали са предприели действия за постигане на

крайно целево положение или временно да се отложи задоволяването на
актуалната подбуда

Г/Избор на цел е тази която конкретизира посоката на действието като го

обвързват с представяне на определени резултати,които съответстват на
съдържанието на подбудата.

Е/Оценка на резултатите,влияе се пряко от съдържанието на подбудата Тук

се оценяват както вероятността за реализация на целта,така и да постигне
неочаквано задоволение на стремежа в зависимост от тенденцията за
удовлетворяване на оценката на поведенческите резултати.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 ХІ.Мотивацията като система – съдържателни и динамични
характеристики на мотивацията

Хекхаузен изтъква ,че мотивът не изчерпва дейността ,всяка дейност те

мотивира,тоест мотивационния процес е само една страна на дейност ,която и
придава избирателно целенасочен характер.
Мотивационната система представлява относително устойчиво
личностно образование и представлява цялостна насоченост на личността .Тя
включва съдържателни и динамични характеристики.
Съдържателни характеристики:
а/ ниво на осъзнателност
б/ степен на действеност
в/ място на структурата на мотивацията

А/ Ниво на осъзнателност,различните подбуди може напълно да се

осъзнаят ,да са частично осъзнати или неосъзнати.
Б/ Степен на действеност ,определението на висока степен на осъзнатост
на подбудата ,средство за регулация на действията и адекватния избор на
цели.
В/ Терархичната структура на мотивацията предразполага различна
степен на подчиненост на компонента.
Динамичните характеристики са представени от соционална
модалност,интензивност и устойчивост.
1.Емоционалната модалност има връзка с удовлетворяването на подбудата
и увереността в успешното реализиране на действията.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 2. Интензивност,зависи от темперамантната особеност,но също така и от
съдържанието на подбудата.Изразяване в силата на активиране и енергността
в реализацията на действията .
3.Устойчивост,изразяване в независими на подбудата от ситуативни
влияния.Колкото по- лесно се променя съдържанието на една
подбуда ,толкова тя е неустойчива.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org