Невропсихологични изследвания на деца.  Конструктивни  методики.

                                             (Васерман, Дорофеева, Мерсон)

1.Тест с пръчици на Голдщейн-Ширер (Goldstein К., Sheerer М.)

Методиката е адаптирана за деца. Предназначена е да идентифицира нарушенията на конструктивния праксис. Тя е по-

малко чувствителна към разстройствата на фината координация на движенията на пръстите и е по-информативна в
съчетание с графичните тестове. Методиката се състои от 2 части: тренировъчна и тестова. В тренировъчната част на
детето се предлага да възпроизведе три фигури с пръчици (може с кибритени клечки) с различна дължина (рис. 11). В
тестовата част същите елементи се възпроизвежда по памет.

Стимулен материал: пръчици с различна дължина и 2 бр. табла (тренировъчно с 3 бр. фигури и тестово с 10 бр.
фигури).

Ред за провеждане.

На детето се предлага табло с трите тренировъчни фигури, които трябва да подреди с пръчици. След като разбере
задачата и успее да подреди фигурите по форма и размер, експериментаторът премахва таблото и му предлага да ги
„построи“ по памет.  След това се преминава към второто „тестово“ табло и от детето се иска да разгледа посочената
фигура, да я запомни, а след това да я направи с пръчици, но по памет.
Инструкция: Разгледай тази фигура внимателно, а след като аз я скрия, от теб се иска да я направиш същата с пръчици
(възможно е също да бъде нарисувана с молив).
Оценка на резултатите.
Фигурите № 1, 4, 6, 7, 10 при правилно изпълнение се оценяват с по 2 бала,  при грешка в размера – с 1 бал, а при други
грешки – 0 бал. Фигурите №  2, 3, 5, 8, 9 – съответно с 1 бал и 0 бал.  

Според Е. Тейлър, здрави деца на 5 години, при изпълнение на тази задача, допускат незначителен брой грешки под
формата на обръщане или промяна на размера. На 6-годишна възраст грешки обикновено вече  не се допускат. При
невропсихологична диагностика е препоръчително задачите да се изпълняват от деца навършили 7-годишна възраст и по-
големи.

Норми: За деца на 5г. се допускат 1-2 грешки от типа обърната фигура или фигура с намалени размери; за 6 годишни
деца – не се допускат грешки.
2.Кубчета на Кос.
Това е една от широко използваните методики за оценка на невербален интелект, включена в набора от методики от теста
за интелигентност на Д.Векслер (WISC) и се прилага отделно при изследване способностите за обучаемост. В еднаква
степен се използва в невропсихологичната диагностика, както за деца, така и за възрастни (Лурия А. Р., 1969,
Симерницкая Э. Г., 1985, Марковская И. Ф.,1987).
За подреждане на 4 цветни кубчета се използва табло с изображения (виж рис.11а). Оценката се определя в зависимост от
времето за изпълнение на задачата по 4-бална система (табл.6).
Тази методика позволява да се оцени нивото на формиране на операциите на зрително-пространствения анализ и синтез,
нивото на развитие на нагледно-образното мислене, способностите за програмиране и последователна реализация на
конструктивна дейност.

За тестирането с тази методика се използва набор от кубчета с различно оцветени страни, от които е необходимо да се
състави образец (орнамент) по зададена фигура (картинка), представена на табло.  От детето се иска мислено да
анализира картинката, да я разчлени на съставни части, а след това да я синтезира във вид на пространствена фигура,
използвайки кубчетата.  При оценката на резултатите от теста се отчита не само броя на правилно възпроизведените
модели, а и доколко детето е усвоило принципа за работа.  Във връзка с това, първоначално на детето се предлагат за
работа два много прости за изпълнение модели с цел, запознаване със задачата, след това един малко по-сложен за
обучение и един по-лек за проверка способностите за логичен пренос (трансфер) на наученото. Интелектуално
пълноценните деца, за които дори първоначално да е била нужна някаква помощ за изпълнение на сложен образец, след
това отлично усвояват принципа за решаване на задачите и с удоволствие преминават към следващите.  Умствено
изоставащите деца се обучават много трудно и не са способни на логичен пренос на знания и опит.

Церебралното осигуряване на подобни дейности включва едновременно няколко функционални системи. При възрастните
– преимуществено теменно-тилните и челни отдели на мозъка, а при деца – освен посочените, още пирамидалната
система , (премоторната кора и постцентралния гирус),  чието ранно поражение също влияе върху формирането на
конструктивна дейност.

Според Е. Тейлър, фигура №1 е достъпна за правилно изпълнение от повечето деца на 6г. и по-големи; фигура №2 – за
деца над 7г. и по-големи; №3 за деца над 9г. и по-големи; №4 и №5 за деца над 10г. и по-големи.

3.Дъска на Едуард Сеген и Пинтер-Патерсон

 Методиката е достатъчно широко разпространена и се прилага за оценка на невербалния интелект при деца на възраст от
3 до 8г.
В по-висока възраст (дъската на Сеген – от 6-годишна възраст нагоре и дъската на Пинтер-Патерсън – от 9-годишна
възраст нагоре), тези методики могат да се използват за диагностициране на тежки нарушения на праксиса и до известна
степен на зрително-пространствена гнозис.  Те дават възможност да се направи оценка за състоянието на  праксиса и
зрително-моторната координация дори при деца с груби нарушения на двигателните функции (например, детска
церебрална парализа), които обикновено имат малък достъп до задачи, изискващи фина координация на движенията. Тази
задача се изразява във вмъкването на плоски фигури с различна конфигурация в съответстващите на тях гнезда (фиг.12),
като първоначално експериментаторът демонстрира пред детето поставянето на фигурите в гнездата, а след това ги
изважда и от детето се иска да ги подреди отново.

Съществуват няколко варианта с различна степен на сложност на методиката. Елементарната дъска съдържа 4 гнезда и е
достъпна за деца на 2-годишна възраст. Най-разпространеният вариант е с 10 гнезда и се прилага към деца по-големи от
3г.

При провеждане на изследването се обръща внимание на това, как детето възприема инструкцията и пристъпва към
изпълнение на задачата. Повечето от децата веднага започват опитите си да поставят фигурите. Децата със умерена и
тежка степен на умствено изоставане  безцелно манипулират с фигурите, често ги удрят или поставят в устата си. Други се
опитват да ги поставят в гнездата, но правят това хаотично и несистемно – притискат фигурите към всяко гнездо, поставят
ги върху вече заети гнезда и т.н., което е характерно за децата с тежка степен на умствено изоставане.
Децата със задръжки в психичното развитие сравнително бързо разбират задачата, но срещат трудности при
диференциация на конкретните форми (полукръг и овал, ромб и шестоъгълник и др.). Интелектуално пълноценните деца
дори в ранна доучилищна възраст са способни да изпълнят задачите напълно успешно.  Децата с обща моторна
недостатъчност могат да срещнат известни трудности. Те правилно разбират задачата и са способни да я изпълнят, но
правят това доста неловко поради дефицит в развитието на фината моторика на ръката.

Допълнителен показател за равнището на интелектуалното развитие на детето е неговата възприемчивост към помощта на
психолога. Дори сред децата, които изпълняват задача по метода „проба-грешка“ има такива, които могат да подобрят
резултатите си под влиянието на допълнителните инструкции на възрастния. Видовете помощ за детето могат да бъдат
различни: може да се  премахнат поставените накуп фигури  и да се дават една по една;  можете да се ограничи броя на
гнездата, оставяйки 1-2; може дори директно да се покаже на детето фигурата, а след това да се демонстрира вмъкването
й в няколко гнезда.

В зависимост от вида на помощта, която води до подобряване на действията на детето, се оценява характерът на неговите
трудности. Децата, които имат висока степен на обучаемост, след демонстрацията обикновено веднага или най-много при
втори опит изпълняват задачата, като впоследствие при тренировките ясно се вижда как действията им стават по-
целенасочени, по-точни и успешни.  Когато това ниво на възприемане е по-ниско, се наблюдават трудности при 2-3 и
повече опити.
Дъската на Сеген може да се използва и за изследване на хаптичното възприятие и стереогнозиса, както батерията на
Halstead-Reitan („хаптически тест“). В този случай детето, след предварителна зрително запознаване на дъската,
изпълнява задачата със завързани очи.  Половината от дъската се запълва с дясната ръка, а половината с лявата.
Оценката е средноаритметично време, използвано за вмъкване на 1 фигура, изчислена за дясната и за лявата ръка.
Зачитат се само тези фигури, които детето може самостоятелно да постави в матриците.
Източник: Методы нейропсихологической диагностики. Вассерман Л.И., Дорофеева,С.А., Меерсон Я.А.