Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986

брой 4, година 2019 DOI: 10.15547/PF.2019.025

ЕФЕКТИТЕ НА МУЛТИСЕНЗОРНАТА СРЕДА ВЪРХУ

СЕНЗОМОТОРНАТА ИНТЕГРАЦИЯ ПРИ ДЕЦА С МНОЖЕСТВО
УВРЕЖДАНИЯ

Дияна Паскалева Георгиева

РЕЗЮМЕ

През последните години все повече се експлицира идеята за проучване на

сензомоторната интеграция, като ключов компонент от алтернативната терапия при деца
с множество увреждания. Изследват се ефектите на влияние върху развитието, обучението,
емоциите и поведението на тези деца в условията на специално организирана мултисензорна
среда.
Статията предоставя преглед на сензорно-базирани интервенции, сред които най-
голямо внимание заслужава сензорната стая като обособено пространство за преодоляване
на сензорноинтегративната дисфункция. Представена е теорията за сензомоторната
интеграция и са описани различни варианти на нарушения. Откроени са функционалните
аспекти на сензорната стая и организацията на дейностите в нея. Изведен е възрастов
критерий за ефективно оползотворяване на мултисензорното пространство.
Ключови думи: сензомоторна интеграция, мултисензорна среда, сензорна стая, деца с
множество увреждания

УВОД

Множеството увреждания са хронични и тежки синдроми на общата психо-

физическа непълноценност, обусловени от ментална или физическа недостатъчност,
преди достигането на индивида до зряла възраст. Като най-често срещани нарушения
на развитието се посочват: умствена изостаналост, детска церебрална парализа,
епилепсия и аутизъм. Съществуващите сензорни дефицити, като част от клиничната
картина на нарушенията, пораждат сериозна необходимост от прилагане на
терапевтични технологии, базирани върху създаването на мултисензорна среда и
фокусирани към сензомоторната интеграция. Въпросът за използването на сензорно
базирана интервенция, акумулираща мощен ресурс за преодоляване на затрудненията,
при деца с множество увреждания е нееднократно обсъждан и ревизиран. Сред
причините, детерминиращи оперирането с алтернативни терапевтични стратегии,
доминираща се явява повишаване на честотата на разпространение на нарушенията при
децата в световен мащаб. Например, официалните световни статистики показват, че
към днешна дата засегнатите новородени с детска церебрална парализа (ДЦП) в Европа
са средно 2-3 случая на 1000, в САЩ – 3,6 на 1000.
България също не е подмината от проблема ДЦП. В публичното пространство,
според официални български медицински публикации честотата на ДЦП се
идентифицира като в развитите държави – около 2,5 на 1000 новородени деца
(Божинова, Чавдаров, 2007).
Аналогична е ситуацията с нарушенията от Аутистичния спектър. Броят на децата
е нараснал чувствително през десетилетията. Последните доклади, публикувани през
2014 г. отразяват данни, според които 1 от 68 деца е носител на нозологичната единица
(Baio, 2014). Тенденцията за увеличаващата се популация на децата с аутизъм прави

12
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2019 DOI: 10.15547/PF.2019.025

наложително предприемането на мерки в социалното и учебното планиране с цел

постигане на тяхната автономия и успешното им функциониране като възрастни.
Осигуряването на оптимална подкрепа кореспондира със създаването на
адаптирана мултисензорна среда и оценка на нейната ефективност за насърчаване на
детето да разгърне пълния си потенциал. Високият коефициент на полезно действие
позволява разширяване на фокуса на терапевтична и социална дейност за подобряване
качеството на живот на децата с множество увреждания.

СЕНЗОМОТОРНА ИНТЕГРАЦИЯ

Сензомоторната интеграция е неврологичен процес на получаване, организация и

интерпретация на информацията, постъпваща чрез рецепторите на отделните сетивни
системи и използвана за целенасочена дейност. Разглежданият феномен представлява
адаптивна реакция, която лежи в основата на изпълнение на определено действие.
Основоположникът на теорията за сензомоторната интеграция Ayres (1972) я дефинира
като процес на сортиране, подреждане и обединяване на сетивни усещания, които се
трансформират във възприятия и сетивно познание в центровете на мозъчната кора и
подкорието.
Системите, структуриращи фундамента на сензомоторната интеграция, са:
тактилност, вестибуларност и проприоцептивност, слух, зрение, обоняние, вкус. Като
проследява еволюирането на сетивните системи при човека и животинския вид Ayres
(1972) формулира теория за взаимовръзката между системите и степента на тяхната
значимост. Авторът установява, че нарушението на сензорната интеграция се обуславя
от дисфункция на някоя от йерархически зависимите сетивни системи.
Според представената теория преработката на сензорната информация се
осъществява на четири равнища.
Първото равнище обхваща тактилната система. Нарушената преработка на
информацията на това ниво в ранна възраст предизвиква на по-късен етап трудности в
общуването, инициативността и активността на детето, проблеми в емоционалната
сфера.
Второто равнище е свързано с преработката на проприоцептивните и
вестибуларните стимули. Дезинтеграцията между двете системи води до усложнения в
позициониране на тялото. Движенията са инертни, несъгласувани, забавени. Налице са
нарушения на равновесието. Затруднена е пространствената ориентация и мобилността.
Третото равнище включва зрителните и слуховите възприятия. Зрителната и
слуховата система се развиват пълноценно въз основа на формирането и
функционирането на тактилната, вестибуларната и проприоцептивната система. По
този начин се създава фундамента за хармоничната дейност на мозъка. Поставят се
основите на зрително-мануалната координация.
На четвъртото равнище се разполагат механизмите, изграждащи мозъчните
функции. Тук се създава крайния продукт на сетивната преработка от трите предходни
равнища. Формира се предпоставка за академично учене, за развитие на речта и
овладяване на езика. Вербалната комуникация е крайния резултат от сензорната
интеграция.
За повечето индивиди сензорната интеграция се установява през първите седмици
на вътреутробното развитие на плода и протича най-интензивно до края на
предучилищната възраст. Процесът протича на автоматизирано ниво, като обезпечава
реакция, адекватна на изискванията на заобикалящата среда и обуславя типичното
сензомоторно развитие.

13
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2019 DOI: 10.15547/PF.2019.025

НАРУШЕНИЯ НА СЕНЗОМОТОРНАТА ИНТЕГРАЦИЯ

Нарушената обработка на сензорните сигнали детерминират поява на дисфункция

в моторното и познавателното развитие на детето, както и в неговото поведение.
Нарушенията в сензорното модулиране се проявяват под формата на
хиперсензитивност и последвалите защитни реакции по отношение на определени
стимули или във вид на активно търсене на специфични усещания. Последното може да
се възприема от околните като необичаен и неприемлив модел на поведение. Miller
(2014) дефинира три основни категории в класификационния модел на сензорната
дезинтеграция:
 сензорни нарушения на реакцията, свързани с регулирането на отговора на
сензорните стимули;
 сензорно базирано нарушение на моториката;
 сензорно разстройство на дискриминацията – манифестира се с трудности при
интерпретацията на специфичните характеристики на сетивните дразнители
(интензивност, продължителност, скорост и време). Може да засегне всяка от сетивните
системи.
В друга таксономична схема, освен проблемите в сензорното модулиране, се
включват диспраксия и нарушения в сензорните възприятия: зрителни, слухови,
тактилни (допир и докосване), вкус и мирис, затруднения в позицията на тялото и
двигателните умения. Нарушенията на сензорната преработка са в основата на редица
проблеми, свързани с речта, обучението и поведението. Разпространението на
сензорната дезинтеграция в детската популация по данни на различни автори варира от
5 до 30% и достига още по-висока честота при нарушение на невро-психическото
развитие на децата (Miller, 2014). Ben-Sasson и колегия съобщават за специфичен тип
нарушения на поведението и афективната сфера, свързани със сензорно-интегративна
дисфункция, дефинирани като афективни сензорни нарушения (sensory affective
disorder): избягване на физическо съприкосновение, остро генериране на негативи и
необичайни реакции в отговор на допир, не съдържащ заплаха, отрицателни
емоционални отговори на вестибуларни дразнения (Ben-Sasson et al. 1999). Отбелязва
се висока честота на комбинации от нарушена преработка на сензомоторната
информация и социално-поведенчески девиации. Сензомоторната дисфункция може да
предизвика хиперактивност, емоционална лабилност, сензорен „глад“. Периодът до 7-
та година се счита за най-чувствителен спрямо перцепцията на различни стимули и
тяхната преработка. Този времеви отрязък се очертава като най-благоприятен за
провеждане на сензорно-интегративна терапия. Поведенческите модели на детето в
пространството според типа взаимодействие с външни влияния могат да бъдат
надеждни ориентири за предположения относно възникване на видовете затруднения.
Закономерни са случаите, в които децата и учениците с множество увреждания
демонстрират един или повече от симптомите в разнообразната клинична картина на
сензомоторната интегративна дисфункция. Проведените експериментални изследвания
доказват наличието на по-тежки генерализирани прояви на тревожност при тези деца в
сравнение с типичното развитие.

СЕНЗОРНО БАЗИРАНИ ИНТЕРВЕНЦИИ

Създадените интервенционни схеми са основани върху теорията за сензорната

интеграция с цел моделиране на среда, която да възпроизвежда положителен ефект
върху психо-физическото развитие на детето и насърчава необходимата мотивация чрез
игрова дейност и други активности, встъпващи в качеството на естествено
14
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2019 DOI: 10.15547/PF.2019.025

подкрепление (Thompson, 2011). В експериментално изследване, проведено от Hall и

Case-Smith (2007), се проучва използването на звукова база за интервенция при деца
със сензорни нарушения и визуално-двигателни затруднения. В процеса на
проведеното след терапевтичната програма интервю с родителите се съобщава за
забележителна разлика в поведението на техните деца. Те са демонстрирали подобрени
параметри на вниманието, по-активно взаимодействие с връстници, ограничени
неприятни емоции, положителни преходи в отделни патерни, по-добро слухово
възприятие, по-високо самочувствие, качествени модели на комуникация, подобрени
състояния на покой и повече консистентност в действията.
В процеса на теоретичното изследване на идентифицирания проблем се стига до
извода за съществуването на необходимост от създаване на специфично мултисензорно
образователно пространство, което позволява максимална активизация и стимулация на
намалените сензорни функции при децата с множество увреждания – сензорна стая.

ФУНКЦИОНАЛНИ АСПЕКТИ НА СЕНЗОРНАТА СТАЯ В КАЧЕСТВОТО НА

МУЛТИСЕНЗОРНА СРЕДА

За първи път понятието „сензорна стая“ е въведено от М. Монтесори. От позиция

на автора това е среда, наситена с автодидактични материали за провеждане на занятия
с деца (по Г. Н. Юрьевна, 2015).
По същество, сензорната стая се определя като специфичен модел на
организирана интерактивна среда, в която се поместват различни видове стимулатори
(светлинни, звукови, цветови, тактилни, обонятелни), чиято цел е насочена към
влияние върху сензомоторното развитие на индивида (Martin, Gaffan, & Williams, 1998).
Мултисензорната среда се асоциира с т.нар. Snoezelen rooms. „Snoezelen'' е холандски
термин, означаващ ''да помириша и да се отпусна'', което от своя страна се отнася
конкретно до дейностите, организирани и реализирани в рамките на специално
структурираното пространство. Мета-анализът на резултатите, получени от изследване
на Lotan и Gold (2009), потвърждава позитивите от използването на разглеждания
подход като инструмент за терапия. Препоръчва се активно приложение на метода от
клиницистите за постигане на релаксиращ ефект и натрупване на положителен сетивен
опит при деца с интелектуални затруднения.
Едно от основните предимства на мултисензорната среда е гъвкавостта, която тя
позволява на индивида за избор на вида сензорен вход и количеството на стимулите,
удовлетворяващи индивидуалните потребности. Учебните заведения, които внедряват
алтернативната технология в седмичния график, предоставят доказателства за ползите
от нея по отношение на осигуряване на сенсорна стимулация и редуциране на високите
нива на тревожност при децата с две и повече нарушения (Carter & Stephenson, 2012).
В по-ранни изследователски проекти е проучвано влиянието на мултисензорната
среда под въздействието на зрителни, слухови, соматосензорни и тактилни стимули в
обикновената класна стая. За да се установи нейният ефект в проведеното пилотно
проучване е формирана извадка от ученици (от 4 групи) с тежки нарушения в
развитието. Регистрираните стойности показват увеличаване на релаксиращия ефект с
13%, на усещането за удоволствие и хармония – с 16% (Thompson, 2011). В друг
експеримент се прилага сензорно адаптирана среда в дентален кабинет, за да се
изследва реакцията на симпатиковата нервна система при деца с множество
увреждания.
Сензорната стая може да възпроизвежда различен позитивен резултат върху
психическото и емоционалното състояние на детето. Специалното оборудване се
използва като източник на успокояващо, релаксиращо и възстановително действие и за

15
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2019 DOI: 10.15547/PF.2019.025

постигане на тонизиращ, укрепващ и стимулиращ ефект. Ключът в успеха се състои в

съчетаването на стимули от различна модалност – зрителна, слухова, тактилна, и
тяхното дългосрочно приложение. В условията на сензорната стая се генерира масиран
поток от информация, предназначен за всички сетива. Това води към максимална
активизация на сензорното възприятие. Интензивната стимулация на всички сетивни
системи привежда към повишаване на активността на перцепцията и засилено
образуване на междусистемни връзки. За разлика от традиционните методи на
психолого-педагогическа интервенция, отличаващи се с ограничени количествени и
качествени характеристики на материала, в структурирането на сензорното
пространство е заложено разнообразие от стимули. Сензорните стаи се диференцират
на „тъмни“ (стая за релаксация) и „светли“ (стая за сензомоторна стимулация).
„Тъмните“ сензорни стаи са предназначени за възстановяване на психоемоционалното
състояние на детето и успокояване на нервната система. Освобождават от страхове и
агресивни прояви, формират адаптивна способност към околната среда. Множеството
необичайни светлинни елементи създават усещане за вълшебен свят и пълна
безопасност и комфорт.
Стаите за сензомоторна стимулация развиват всички сетивни системи, повишават
настроението, обезпечават енергиен заряд, положително влияят върху интелектуалното
развитие, формират умения за предприемане на адекватни действия и реакции в
различни ситуации. Ярките и интересни материали позволяват на детето да се учи и
развива самостоятелно.
Организираните сесии допринасят за решаването на различни задачи, по-важни
от които са:
 развитие на сензорните усещания, всички форми на сензитивност,
двигателните функции;
 снемане на мускулното напрежение и постигане на състояние на релаксация и
вътрешна хармония;
 профилактика на психо-физическите и емоционалните затруднения;
 ограничаване на тревожните състояния и създаване на положителни
емоционални нагласи;
 формиране на възприятие за цвят, звук и ритъм;
 стимулиране на метапознанието;
 развитие на паметта, речта, въображението, рефлексията;
 изграждане на адекватна самооценка;
 преодоляване на страхове и редуциране на агресивно поведение.
Сензорното пространство обезпечава прилагането на богат набор от терапевтични
технологии:
 Психотерапия;
 Терапия за сензорна интеграция;
 Контролирана мултисензорна терапия;
 Невропсихологична корекция;
 Арт-терапия;
 ЛФК;
 Терапия по метода ТОМАТИС (терапия чрез звукостимулация);
 Пясъчна терапия;
 Игрова терапия;
 Кинезитерапия;
 Музикотерапия.

16
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2019 DOI: 10.15547/PF.2019.025

Нетрадиционната интервенция служи за генериране на положителен ефект при

следните нозологични единици:
 Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност;
 Умствена изостаналост;
 Разстройство от Аутистичния спектър;
 Минимална мозъчна дисфункция;
 Комуникативни нарушения;
 Сензорни нарушения (на слуха и зрението);
 Детска церебрална парализа.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА В СЕНЗОРНАТА СТАЯ

Дейността в сензорната стая може да бъде ефективна за различни специалисти:

езикови терапевти, психолози, педагози, медици, специални педагози.
Съоръженията в сензорната стая оформят две основни зони: активизираща и
релаксираща. В активната зона са позиционирани уреди със светлинно-оптически и
звуков ефект, сензорни панели за горните и долните крайници, масажиращи „пътечки“
и топки, окачени подвижни конструкции, сух басейн и др. В релаксиращата зона се
намират меки покрития и мебели, сух „душ“, огледален ъгъл с колони с въздушни
мехурчета, прибори, създаващи дифузен цветови ефект, монтажен блок за
аромотерапия, фонотека с релаксираща музика.
Специализираното оборудвано пространство дава основание за разработването на
терапевтична програма, чиято цел е развитие на сензорното възприятие при деца с
комбинации от различни нарушения.
Проведените занятия в сензорната стая са в съответствие с индивидуалността и
проблематиката на детето. Тяхната продължителност варира от 15 до 45 минути, а
реализацията им обхваща два дни в седмицата. Сеансите се осъществяват
индивидуално, а специалистът планира типа оборудване и неговата последователност в
терапията. Предварително се осигурява адаптивен период за детето, в който да се
запознае с отделните уреди. Желателно е всички стимулатори да бъдат включени, за да
се установят реакциите спрямо едни или други дразнители.
Следва да се направи уточнение, че по време на сесиите са предвидени модули за
развитие на емоционално-волевата и когнитивната сфера.
Основна форма за терапевтична дейност е игровата. Неприемлив за обучение и
рехабилитация е метод, основаващ се на принуждението. Последното не е в състояние
да генерира положителен ефект. Необходимостта от използване на точно определен
уред, към който детето демонстрира нежелание за манипулация, се съчетава с
осигуряване на достатъчно време за мотивация на детето, за която безспорна заслуга
има специалистът. Мотивацията като феномен се разглежда и интерпретира в научните
текстове на български и чужди автори (Донев, 2018; McCutchen et al. 2002; Pekrun et al.
2002). Ефективни стратегии за нейното развитие се откриват в публикациите на
Неминска (2015, 2015).
В сензорната стая задължително се спазват правила за безопасност. Между тях са:
осигуряване на добра проветреност в помещението, липса на травмоопасни предмети,
наблюдение от специалист (родител) по време на пребиваване на детето в
стимулационната стая.
Прегледът на специализираната литература показва, че процедурите в специално
структурираната мултисензорна среда намират широко приложение за повишаване на
нивото на психологическо функциониране. В същото време се откриват и някои

17
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2019 DOI: 10.15547/PF.2019.025

противопоказания за организиране на индивидуални форми на обучение. Такива,

например, са инфекциозните заболявания и епилепсията. Епилептични припадъци
могат да се провокират от голям брой цветови и звукови стимулатори. Дете с подобен
неврологичен статус е възможно да бъде обучавано в т.нар. светли сензорни стаи и
единствено по конкретна методика, и предписание от клиницистите.

ВЪЗРАСТОВ КРИТЕРИЙ ПРИ ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА СЕНЗОРНОТО

ПРОСТРАНСТВО

Методиките за сензорна стимулация се прилагат и в зависимост от възрастов

критерий, който определя начините и методите на терапевтична дейност.
 Начална предучилищна възраст (1 – 3 години).
В този възрастов диапазон, по време на сеансите в сензорната стая е желателно
присъствието на близък човек. Това понижава тревожността на детето и привежда към
възникване на спокойна реакция спрямо чужди лица и ново физическо пространство.
Честотата и продължителността на занятията при всяко дете има индивидуални
измерения. Специалистът се дистанцира от първоначалните реакции на детето и
регулира предварително планираната последователност от активности. В рамките на
дейността, в тази възраст, е подходящо развитието на: зрителните реакции,
емоционалната сфера, пространствената ориентация, общата моторика, тактилната
чувствителност, слуховото възприятие.
 Предучилищна и начална училищна възраст (4 – 11 години).
Това е възрастта на активното развитие на паметта, вниманието, нагледно-
действеното, нагледно-образното, визуално-словесното, пространствено-времевото
мислене. За предизвикване на по-силен интерес при тази възрастова категория е
подходящо занятията да се провеждат в сюжетен формат, например – приказки.
Разнообразието и въображението на специалиста са залог за постижения в сензорното
пространство.
 Юношество (12 – 16 години).
Атмосферата в „тъмната“ сензорна стая способства формирането на доверителни
отношения между ученика и психолога (логопеда, специалния педагог, медика). От
особена важност за посочената възрастова група е съобразяването със желанията и
предпочитанията на тийнейджъра, пораждането на сътрудничество, предполагащо
активно взаимодействие между партньорите (Здравкова, 2011; 2014). Висока степен на
значимост има изборът на дейност с релевантното за ученика оборудване. В сензорната
стая се работи върху следните проблематични зони: редуциране на проявленията на
посттравматичния синдром, снемане на мускулното и психоемоционалното
напрежение, формиране на комуникативни умения, ограничаване на агресията и
стремежа към разрушителни действия, повишаване на самооценката, преодоляване на
прекомерна затвореност и срамежливост, регулиране на сериозни промени в
настроението.
 Възрастни.
В „тъмната“ сензорна стая в рамките на психотерапевтични сесии се осъществява
и работа с възрастни. Моделираното пространство за психологическа помощ се
използва едновременно за релаксация и рехабилитация. С подкрепата на психолога или
психотерапевта фокусът на интервенция е отправен към: укрепване на емоционалния
комфорт, отнемане на тревожността, създаване на чувство за безопасност и сигурност,
постигане на успокоителен ефект, възстановяване на тактилната чувствителност.

18
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2019 DOI: 10.15547/PF.2019.025

ОБОБЩЕНИЕ

Основно преимущество на структурираната мултисензорна среда се явява

възможността за осъществяване на комплексна терапевтична дейност при децата с
множество увреждания по отношение на тяхната сензомоторна интеграция: на едно
занятие може да се работи за подобряване на фините движения на ръцете, за развитие
на въображението, сензорното възприятие, за изграждане на самостоятелни двигателни
навици, манипулативна дейност. В същото време се редуцира емоционалното
напрежение, обогатява се сетивния, комуникативния и жизнения опит на детето. Най-
същественото предимство се проявява във факта, че сензорната стая изпълва живота на
детето с положителни емоции, което от своя страна подобрява неговото самочувствие и
психоемоционално състояние, а също повишава и жизнената му активност и мотивация
към всеки вид дейност. Ползите от мултисензорното пространство могат да бъдат
отнесени към по-широк спектър от деца, нуждаещи се от специализирана здравна
грижа, социални и обучителни услуги.

ЛИТЕРАТУРА

Божинова, Н., Чавдаров, Ив. (2007). Консенсус, сп. Българска неврология, 7 (1).
Здравкова, Н. (2011). Влияние на алтернативната социална услуга “Малък групов дом”
върху психическото развитие на децата, лишени от родителска грижа, Годишник на
ПФ, Стара Загора, Том 11, с. 162.
Донев, Д. (2018). Социална психология на училищното образование, Изд. „КОТА“, Ст.
Загора
Неминска, Р. (2015). Симулационно-базирано педагогическо обучение, Изд.
„Тракийски университет“, Ст. Загора.
Неминска, Р. (2015). Интердисциплинарното обучение 1. 4. клас, Буквите, С.
Юрьевна, Г. Н. (2015). Использование интерактивного оборудования сенсорной
комнаты в работе с детско-родительскими парами и детьми раннего возраста, СДО,
№1 (53).

REFERENCES

Ayres, A. J. (1972). Sensory integration and learning disorders. Los Angeles: Western
Psychological Service.
Baio, J. (2014). Prevalence of Autism Spectrum Disorder Among Children Aged 8 Years-
Autism and Developmental Disabilities Monitoring Network. MMWR, 63: 1-24.
Ben-Sasson A., Carter, A. S., Briggs-Gowan, M. J. (2009). Sensory overresponsivity in
elementary school: prevalence and social-emotional correlate es, Journ. Abnorm. Child
Psychol., 37: 705-16.
Bozhinova, N., Chavdarov, Iv. (2007). Consensus, Journal of Bulgarian Neurology, 7 (1).
Carter, M., & Stephenson, J. (2012). The Use of Multi-Sensory Environments in Schools
Servicing Children with Severe Disabilities, Journal of Developmental and Physical
Dsiabilities, 24: 95-109.
Donev, D. (2018). Social Psychology of School Education, Ed. KOTA, St. Zagora.
Hall, L., & Case-Smith, J. (2007). The Effect of Sound-Based Intervention on Children With
Sensory Processing Disorders and Visual-Motor Delays, American Journal of
Occupational Therapy, 61: 209-2015.

19
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2019 DOI: 10.15547/PF.2019.025

Lotan, M., & Gold, C. (2009). Meta-analysis of the effectiveness of individual intervention in
the controlled multisensory environment (Snoezelen) for individuals with intellectual
disability, Journal of Intellectual & Developmental Disability, 34: 207-215.
Martin, N., Gaffan, E., & Williams, T. (1998). Behavioral effects of long-term multi-sensory
stimulation, The British Journal of Clinical Psychology, 37: 69-82.
McCutchen, D., Abbott, R. D., Green, L. B., Beretvas, S. N., Cox, S., Potter, N. S., et al.
(2002). Beginning literacy: Links among teacher knowledge, teacher practice, and student
learning. Journal of Learning Disabilities, 35(1): 69-86.
Miller, J. L. (2014). Sensational Kids: Hope and Help for Children with Sensory Processing
Disorder. New York.
Neminska, R. (2015). Simulation-Based Pedagogical Training, Ed. Trakia University, St.
Zagora.
Neminska, R. (2015). Interdisciplinary Training 1. 4. Grade, Letters, S.
Pekrun, R., Goetz, T., Titz, W., Perry, R. P. (2002). Academic emotions in students’ self-
regulated learning and achievement: A program of qualitative and quantitative research.
Educational Psychologist, 37(2): 91-105.
Thompson, C. (2011). Multi-Sensory Intervention Observational Research, International
Journal of Special Education, 26: 202-214.
Yurevna, G. N. (2015). Use of interactive sensor room equipment in working with infant-
parent and young children, SDO, No. 1 (53).
Zdravkova, N. (2011). Influence of the alternative social service “Small group home” on the
mental development of children deprived of parental care, Yearbook of the Faculty of
Education, St. Zagora, Vol. 11, p. 162.
Zdravkova. N. (2014). Cooperation as a Form of Social Interest in Children at the Age of 5-7
Raised in Foster Care Institution, p. 38-41, 9th Iinternational Balkan Education and
Sciense Congress, Ederne, Turkey, 16 – 18 October.

доц. д-р Дияна Паскалева Георгиева

Тракийски университет – Стара Загора
Педагогически факултет
E-mail: paskaldi1929@abv.bg

THE EFFECTS OF MULTY-SENSORY ENVIRONMENT ON

SENSORIMOTOR INTEGRATION IN CHILDREN WITH MULTIPLE
DISABILITIES
Diyana Paskaleva Georgieva

ABSTRACT

In recent years, the idea of research of sensorimotor integration has become increasingly
explicated as a key component of the alternative therapy in children with multiple disabilities. The
effects of the influence on the development, training, emotions and behavior of these children in a
specially organized multy-sensory environment are explored.
The article provides an overview of sensory based interventions, among which the most
important consideration is the sensory room as a physical space to overcome sensory-integrative
dysfunction. The theory of sensorimotor integration is presented and different variants of disabiliies
are described. The age criterion for effective utilization of multy-sensory space is derived.

20
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2019 DOI: 10.15547/PF.2019.025

Key words: sensorimotor integration, multy-sensory environment, sensory room, children with
multiple disabilities.

ass. prof. Diyana Paskaleva Georgieva, PhD

Trakia University – Stara Zagora
Faculty of Education
E-mail: paskaldi1929@abv.bg

21