Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986

брой 1, година 2021 DOI: 10.15547/PF.2021.002

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ РОДИТЕЛСКАТА РЕФЛЕКСИВНА

ФУНКЦИЯ, ПРИВЪРЗАНОСТТА И РАЗВИТИЕТО НА
ПСИХОПАТОЛОГИЯ ПРИ ДЕЦАТА

Магдалина Койчева

РЕЗЮМЕ

Настоящата статия представя теоретичен обзор на връзката между родителската

рефлексивна функция, стила на привързаност и развитието на психопатология при децата.
Концепцията за родителската рефлексивна функция се разработва от Питър Фонаги и
неговите колеги. Рефлексивното функциониране се определя като способността въображаемо
да си представяме както своите психични състояния, емоции и желания, така и тези на
другите. Способността за интерпретиране и интегриране на миналия отношенчески опит, се
разглежда като висок капацитет за родителско рефлектиране. Централни конструкти в
теорията на привързаността са: чувствителното отреагиране на майката, вътрешните
работни модели и репрезентации, качеството на привързаността и чувството за сигурност. В
процеса на развитие на привързаността детето изгражда Вътрешни работни модели, които
се сформират на база на реални отношения и участват в изграждането на репрезентации на
отношенията. Ариета Слейд и колегите й смятат, че по-високите нива на рефлексивното
функциониране са свързани със сигурна привързаност при децата и обратното по-ниските нива
на рефлексивно функциониране са свързани с несигурна привързаност при децата, като
майките на деца, които се съпротивляват и са дезорганизирани, имат най-ниските нива на
рефлексивно функциониране. Ниските нива на рефлективно функциониране, позволяват
адаптивните механизми на бебето да бъдат изкривени и да се развият патологични начини за
свързване с родителя.
Ключови думи: рефлексивно функциониране, привързаност, детска психопатология

ЗНАЧЕНИЕ И ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОДИТЕЛСКАТА РЕФЛЕКСИВНА

ФУНКЦИЯ

Още през 1978 г. Мери Ейнсуърт и колегите й (Ainsworth, Blehar, Waters, &Wall,
1978) публикуват изследване, което е на базата на предположението на Боулби, че
ранните отношения между бебето и обгрижващия го, имат пряка връзка в развитието на
привързаността. Ейнсуърт описва реакциите на майките и бебетата и отбелязва, че
майките, които са реагирали по по-чувствителен и респонзивен начин през първата
година от живота на децата, подпомага децата им да бъдат по-склонни да изразяват гнева
и страха си, както и желанието майка им да се върне по време на експерименталната
процедура ,,Странната ситуация“ (Slade, Grienenberger, Bernbach, Levy & Locker, 2005).
Тези констатации, че има пряка връзка между поведението на майката през първата
година и качеството на привързаност на децата, в последствие се доразвиват от Мери
Мейн, Карлсон и Сроуф (Main, Solomon, 1986); (Main, Goldwyn, 1994).
Мери Мейн изследва родителите с Интервю за привързаност на възрастните, в
което тя ,,моли възрастните да опишат своите ранни преживявания, включително
раздяла, загуба, травма и отхвърляне“ (Slade, Grienenberger, Bernbach, Levy & Locker,
2005).Резултатите от тези изследвания насочват изследователите към способността на
родителите да придават значение и да интегрират опита си от преживяванията си в детска
възраст, и способността им да бъдат ,,сигурна база“ за децата си. Мейн, нарича тази

11
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 1, година 2021 DOI: 10.15547/PF.2021.002

способност ,,метакогнитивно наблюдение“ (Main, 1991), описва го като ,,способността

да се наблюдават сложните и често конфликтни мисли, чувства и дискурс във връзка с
привързаността, без да се налага да се прибягва до отричане, изкривяване или други
защитни процеси. По този начин, съгласуваността в дискурса сигнализира способността
за гъвкаво насочване на вниманието към редица мисли и чувства във връзка с
привързаността.“ (Slade, Grienenberger, Bernbach, Levy & Locker, 2005). Всички
последващи изследвания в тази област са насочени към развиване на тази идея. С
изследванията си Фонаги и колегите му (Fonagy et al., 1995) преформулират идеята за
метакогнитивно наблюдение, което е насочено предимно към Селфа и когнитивната му
оценка на собственото мислене, към ,,междуличностните и интерсубективни механизми,
присъщи на мисленето за собствения и чуждия вътрешен, психичен и ясно афективен
опит (Fonagy et al., 1995)“ (Slade, Grienenberger, Bernbach, Levy & Locker, 2005).
Концепцията за родителската рефлексивна функция се разработва от Питър Фонаги
и неговите колеги. Рефлексивното функциониране се определя като способността
въображаемо да си представяме както своите психични състояния, емоции и желания,
така и тези на другите. По този начин се развива способността за разбиране на
собствените поведенчески и емоционални отговори, както и да придаваме смисъл на
отговорите на другите. Фонаги описва ,,рефлексивното функциониране“ като уникалната
човешка способност да придаваме смисъл един на друг“ (Fonagy, Gergely, Jurist, Target,
2002). През 90-те години Фонаги и колегите му (Fonagy, Steele & Steele, 1991) провеждат
първоначални интервюта с майки по време на бременността им и след това когато децата
им са на 12 месеца, майките отново се интервюират и бебетата се изследват с
експеримента ,,Странната ситуация“. Резултатите, до които достигат са, че майките на
деца със сигурна привързаност, са в състояние свободно да разкажат каква е била
връзката им с техните родители, да представят конкретни спомени и разбиране за
собственото си личностно развитие, което включва осъзнаване на множество мотиви,
които са ръководели поведението на родителите им към тях. Тази способност за
интерпретиране и интегриране на миналия отношенчески опит, се разглежда като висок
капацитет за родителско рефлектиране. Фонаги и колегите му (Fonagy, Steele, Moran,
Steele & Higgitt, 1991) установяват, че ,,високите нива на родителско ментализиране
преди раждането на бебето, предвиждат сигурна привързаност на бебето на 12 месеца.
Значимостта на откритата връзка е свързана с извода, че капацитетът на родителя за
ментализация, служи като протективен фактор при справяне с различни стресове от
средата (Fonagy et al., 1995)” (Ханчева, 2019). Думата ментализиране и рефлексивното
функциониране са почти идентични като значение, с разликата, че последното се
разглежда в контекста на теорията за привързаността (Fonagy & Target, 2005).
За да се изследва ,,рефлексивното функциониране“ на родителите, Фонаги и екипът
му използват ,,Интервю за оценка на привързаността на възрастните“. Отговорите на
изследваните родители са били кодирани в Скала за рефлективно функциониране (RFS).
Тази скала ,,позволява на изследователите да кодират разказите на родителите за
собствената им история на развитие по отношение на (а) осъзнаване на психичните
състояния, (б) ясни опити за разнищване на психични състояния, лежащи в основата на
поведението, (в) разпознаване на аспектите на развитието на психичните състояния и (г)
разпознаване на психичните състояния по отношение на интервюиращия“ (Luyten,
Nijssens, Fonagy, Mayes, 2017). Това е 11-степенна скала. Ариета Слейд и екипът й
разработват Интервю за родителите относно развитието (PDI) (Aberetal, 1985). То
представлява полуструктурирано клинично интервю, което съдържа 45 въпроса и е
предназначено ,,да оцени представите на майката за своето дете, за себе си като родител
и връзката й с детето“(Slade, Grienenberger, Bernbach, Levy & Locker, 2005). Слейд и
колегите й използват в своето проучване и процедурата ,,Странната ситуация“.

12
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 1, година 2021 DOI: 10.15547/PF.2021.002

,,Странната ситуация (Ainsworthetal, 1978) е стандартизирана експериментална

парадигма, записана на видеозапис, която включва осем сегмента с дължина
приблизително 3 минути. Детето е изложено на редица стресови фактори, които са
предназначени да предизвикат неговата поведенческа система на привързаност.“ (Slade,
Grienenberger, Bernbach, Levy & Locker, 2005).

ЦЕНТРАЛНИ КОНСТРУКТИ В ТЕОРИЯТА НА ПРИВЪРЗАНОСТТА И

ВРЪЗКАТА ИМ С РЕФЛЕКСИВНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ

Теорията на привързаността е създадена на базата на теоретичните трудове на Джон

Боулби (Bowlby, J., 1944, 1951, 1958, 1969, 1973) и Мери Ейнсуърт (Ainsworth, 1963,
1974, 978). Според Боулби, ,,поведението на привързаност е всяка форма на поведение,
която води до установяване и поддържане на близост между човека и определен друг
индивид, който той обича и възприема като модел за по-успешно справяне с
предизвикателствата на света“ (Боулби, 2019). Боулби твърди, че хората имат такава
потребност да създават и развиват връзки с наситени афективни преживявания, като те
им помагат да се адаптират и функционират по-добре. Нуждата от привързаност е
толкова базова потребност, че тя е заложена в генетичната ни програма. Това поведение
на привързаност, се проявява най-отчетливо, когато ,,човек се страхува, когато е болен
или се чувства изтощен и когато нуждите му бъдат задоволени чрез предоставяне на
утеха и грижа“ (Боулби, 2019).
Централни конструкти в теорията на привързаността са: чувствителното
отреагиране на майката, вътрешните работни модели и репрезентации, качеството на
привързаността и чувството за сигурност.
Мери Ейнсуърт в известното Балтиморско изследване, описва чувствителното
отреагиране на майката като проява на чувствителност към сигналите на бебето,
правилно интерпретиране на тези сигнали, и адекватна и бърза реакция.
Чувствителността към тези сигнали гарантира, че грижите, които майката полага към
бебето, включително когато играе с него, са съобразени със състоянието и настроението
на бебето. Ейнсуърт допълва, че при двойките майка-дете е най-важно доброто
взаимодействие, а не просто грижата, и то се забелязва в качеството на взаимната
наслада, което характеризира тяхното взаимодействие (Ainsworth, 1967). Създаването на
такава сигурна среда, е свързана със способността на родителя (майката) да може
рефлексивно да отреагира на психичните състояния, желания и чувства на своето дете.
В процеса на развитие на привързаността детето изгражда Вътрешни работни модели,
които се сформират на база на реални отношения и участват в изграждането на
репрезентации на отношенията. Боулбихипорезира, че развитието на Селфа и развитието
на привързаността са паралелни. Затова в зависимост от реакциите на грижещия в
отговор на поведението на детето, това става основа за изграждането на представата на
детето за собствения му Селф (Ханчева, 2019).
Качеството на привързаността се изследва с процедурата ,,Странната ситуация“,
като се определя от поведенческите реакции на децата по време на раздялата и
повторното събиране. Според това изследване се установяват различни типове
поведения, които характеризират качеството на привързаност. Категориите на
привързаност са тревожно-амбивалентна, сигурна, тревожно-отбягваща и несигурна,
дезорганизирана привързаност. Според изследване проведено от Слейд и колегите й
(Slade, Grienenberger, Bernbach, Levy & Locker, 2005) не само качеството, но и
организацията на работните модели на майката са свързани с нивата на родителско
рефлективно функциониране. Способността за рефлективно функциониране на
родителите е свързан с отношенията на привързаност между родителя и бебето. ,,Не

13
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 1, година 2021 DOI: 10.15547/PF.2021.002

ментализирането на бебето от страна на майката води до дезорганизирана или

амбивалентна привързаност, както и до сривове в комуникацията“(Ханчева К. 2019).
Според Слейд и колегите й по-високите нива на рефлексивното функциониране са
свързани със сигурна привързаност при децата и обратното по-ниските нива на
рефлексивно функциониране са свързани с несигурна привързаност при децата, като
майките на деца, които се съпротивляват и са дезорганизирани, имат най-ниските нива
на рефлексивно функциониране (Slade, Grienenberger, Bernbach, Levy & Locker, 2005).

РАЗВИТИЕ НА ПСИХОПАТОЛОГИЯ ПРИ ДЕЦАТА, В РЕЗУЛТАТ ОТ

НЕСИГУРНА ПРИВЪРЗАНОСТ И НИСКИ НИВА НА РЕФЛЕКСИВНО
ФУНКЦИОНИРАНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ

Капацитетът за рефлексивно функциониране на родителите, както и типа

привързаност, който са развили децата, имат пряко отношение за наличието или
отсъствието на психопатологични прояви у децата. Фонаги и колегите му разглеждат
неуспехите на родителите при огледалното отразяване на своите бебета. Когато
родителите са неспособни да отразят своите бебета, разглеждайки афективните им
състояния като опит за манипулация и налагане, тогава ,,създаденото вторично
представяне ще бъде изкривено... и бебето ще постави погрешно етикети на първичното,
конституционно емоционално състояние... Азът ще се чувства празен, защото липсват
съответните връзки в рамките на конституционния Аз при вторично представителство
на афекта “(Fonagy, Gergely, Jurist, Target, 2002).Честите случаи на неотразяване на
афектите на бебето, могат да доведат до развитие на психопатология. Когато родителите
отразяват афектите на своите бебета по твърде реалистичен и точен начин, вероятността
да се развие психопатология е толкова голяма, колкото и при липса на всякакво
огледално отразяване. Например когато майката отразява страха на своето бебе, като тя
самата реагира със страх, вместо повторно да представи страха на бебето. Повторното
отразяване на страха на бебето, му позволява да го дефинира и управлява (Slade, 2005).
Невъзможността на майката да разграничи собствения си страх от този на бебето, да
маркира и регулира афективната си проява, би довело до увеличаване на интензитета на
страха на бебето. Това нерефлективно функциониране на родителя води до нарушения в
изграждането на представите на бебето за собствения Селф. ,,В случай на хронично
нечувствително или неправилно настройване за полагане на грижи, се създава грешка в
конструкцията за себе си, при което бебето е принудено да интернализира представяне
на душевното състояние на обекта като основна част от самия него“ (Fonagy et al., 2002).
Родители, които са често са тревожни, депресирани, гневни, амбивалентни в
изразяването на афектите си, прехвърлят емоциите си върху детето си, отнемайки му
правото да е автор на свой собствени преживявания. Ниските нива на рефлективно
функциониране, позволяват адаптивните механизми на бебето да бъдат изкривени и да
се развият патологични начини за свързване с родителя. Според Слейд ,,Тези адаптации,
колкото и патологични да са, са необходими, за да може бебето да оцелее емоционално;
това са адаптациите, които поддържат връзката, от която то така отчаяно се нуждае
(Slade, 2000)“. В случаите когато липсата на рефлексивно отразяване на бебето, може да
е в резултат на сериозни психични нарушения у родителя, тогава ,,детето преживява
вътрешния си живот като безплоден и непознаваем (Slade, А. 2000)“. Това е предпоставка
за развиване на интернализиращи поведенчески проблеми. Другата крайност са случаите
на насилване и травматизиране на бебето, което поврежда връзката с обгрижващия и
подкопава развитието на способността за рефлективно функциониране. Тогава бебето
може да се идентифицира с ролята на агресор и на следващи етапи в развитието му да
има екстернализиращи поведенчески проблеми.

14
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 1, година 2021 DOI: 10.15547/PF.2021.002

Липсата или прекаленото рефлективно отразяване може да бъдат забелязани на

всеки един етап от детското развитие. Ниските нива на рефлексивно функциониране на
родителя, се посочват като причина за развиване на гранично-личностово разстройство
(BPD). ,,Гранично-личностовото разстройство е сложно и сериозно психично
разстройство, което се характеризира с широко разпространен модел на затруднения с
регулирането на емоциите, контрола на импулсите и нестабилността както във
взаимоотношенията, така и в образа за себе си (Skodol, Gunderson, Pfohl, et al., 2002)“.
Редица автори (Lyons-Ruth и Jacobovitz (1999), Crittenden (1997), (Fonagy, Target, &
Gergely, 2000) описват връзката между дезорганизацията на системата на привързаност
в ранна детска възраст и по-късното развитие на такъв тип патология. Неспособността
на родителя да държи детето в ума си, като отделна личност със своите индивидуални
психични състояния, желания, мисли и афекти, би създала несигурна основа за
психичното развитие на детето. Неглижирането на детето, не само относно физическите
му нужни, но и относно емоционалните му потребности, пряко влияе върху способността
му за самооценка и развиване на връзки с другите. Развитието на гранична патология е
свързана и със сериозни злоупотреби и малтретиране в детска възраст. Herman и
неговите колеги (1989) откриват доказателства, че физическото и сексуалното насилие в
ранните години се срещат по-често сред пациентите с гранично-личностово
разстройство (Fonagy, Bateman, 2004). Базираната на ментализация терапия се развива
именно във връзка с лечението на граничното-личностово разстройство. Изследванията
в тази област подпомагат развиването на методи и практики за лечение.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Капацитетът за рефлексивно функциониране на родителите, измерван с Интервюто

за оценка на привързаността на възрастните, Интервюто за родителите относно
развитието и Странната ситуация, разкрива мрежа от връзки, които влияят на развитието
на стила на привързаност на детето и са предиктор за наличието или отсъствието на
психопатология в по-късна възраст. В последните години се разработват различни
програми за обучение на родителите как да държат детето си в ума като отделен агент.
Базираната на ментализация терапия набира все по-голяма популярност и има доказан
ефект върху патологични състояния, свързани с нарушена привързаност и ниски нива на
рефлексивно функциониране на родителя.

ЛИТЕРАТУРА

Боулби, Д. (2019). Стабилна основа, привързаността родители-деца и психичното здраве,

изд. ,,Изток-Запад“
Ханчева, К. (2019). Ментализация и ранни етапи на социо-емоционално развитие, София,
Университетско издателство ,,Св. Климент Охридски“.
Ainsworth, M. D. S. (1967). Infancy in Uganda: Infant care and the growth of love. Baltimore,
MD: Johns Hopkins University Press
Fonagy, P., Gergely, G., Jurist, E., Target, M. (2002). Affect Regulation, Mentalization and the
Development of the Self. New York: Other Press.
Fonagy, P., Steele, H., & Steele, M. (1991). Maternal Representations of Attachment during
Pregnancy Predict the Organization of Infant-Mother Attachment at One Year of Age. Child
Development, 62(5), 891-905. doi:10.2307/1131141
Fonagy, P., Bateman AW. (2006). Mechanisms of change in mentalization-based treatment of
BPD. J Clin Psychol.

15
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 1, година 2021 DOI: 10.15547/PF.2021.002

Fonagy P, Bateman AW. (2004). Psychotherapy for borderline personality disorder

Mentalization-based treatment, Oxford University Press Inc., New York
Fonagy, P., Target, M. (2005). Bridging the transmission gap: An end to an important mystery
of attachment research? Attachment and Human Development, 7, pp 333-343
Luyten, P., Nijssens, L., Fonagy, P., Mayes, LC. (2017). Parental reflective functioning:
Theory, research, and clinical applications. The Psychoanalytic Study of the Child, 70 (1)
pp. 174-199.
Slade, A., Grienenberger, J., Bernbach, E., Levy, D., &Locker, A. (2005). Maternal reflective
functioning, attachment, and the transmission gap: a preliminary study. Attachment &
human development, 7(3), 283–298
Slade, A. (2005). Parental reflective functioning: an introduction. Attachment & human
development, 7(3), 269–281.
Slade, A. (2000). The development and organization of attachment: Implications for
psychoanalysis. Journal of the American Psychoanalytic Association, 48, 1147 – 1174.

REFERENCES

Bowlby, J. (2019). A Secure Base, Parent-Child Attachment and Healthy Human Development.
Sofia: ,,Iztok-Zapad” Press.
Hacheva, K. (2019). Mentalization and early stages of socio-emotional development, Sofia:
University press St. Kliment Ohridski.
Ainsworth, M. D. S. (1967). Infancy in Uganda: Infant care and the growth of love. Baltimore,
MD: Johns Hopkins University Press
Fonagy, P., Gergely, G., Jurist, E., Target, M. (2002). Affect Regulation, Mentalization and the
Development of the Self. New York: Other Press.
Fonagy, P., Steele, H., & Steele, M. (1991). Maternal Representations of Attachment during
Pregnancy Predict the Organization of Infant-Mother Attachment at One Year of Age.
ChildDevelopment,62(5), 891-905. doi:10.2307/1131141
Fonagy, P, Bateman, AW. (2006). Mechanisms of change in mentalization-based treatment of
BPD. J Clin Psychol.
Fonagy, P., Bateman, AW. (2004). Psychotherapy for borderline personality disorder
Mentalization-based treatment, Oxford University Press Inc., New York
Fonagy, P., Target, M. (2005). Bridging the transmission gap: An end to an important mystery
of attachment research? Attachment and Human Development, 7, pp 333-343
Luyten, P., Nijssens, L., Fonagy, P., Mayes, LC. (2017). Parental reflective functioning:
Theory, research, and clinical applications. The Psychoanalytic Study of the Child, 70 (1)
pp. 174-199.
Slade, A., Grienenberger, J., Bernbach, E., Levy, D., & Locker, A. (2005). Maternal reflective
functioning, attachment, and the trans mission gap: a preliminary study. Attachment &
human development, 7(3), 283–298
Slade, A. (2005). Parental reflective functioning: an introduction. Attachment & human
development, 7(3), 269–281.
Slade, A. (2000). The development and organization of attachment: Implications for
psychoanalysis. Journal of the American Psychoanalytic Association, 48, 1147 – 1174.

Магдалина Александрова Койчева, психолог и семеен консултант

докторант по психология към Великотърновски университет ,,Св. св. Кирил и Методий“
гр. Русе
e-mail: megikoycheva@gmail.com

16
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 1, година 2021 DOI: 10.15547/PF.2021.002

THE RELATIONSHIP BETWEEN PARENTAL REFLECTIVE

FUNCTION, ATTACHMENT AND DEVELOPMENT OF CHILD
PSYCHOPATHOLOGY

Magdalina Koycheva

ABSTRACT

This article presents a theoretical overview of the relationship between parental reflective
function, attachment style and the development of child psychopathology. The concept of parental
reflective function was developed by Peter Fonaghi and his colleagues. Reflexive functioning is defined
as the ability to imagine our mental states, emotions and desires, as well as those of others. The ability
to interpret and integrate past relational experience is seen as a high capacity for parental reflection.
Central constructs in the theory of attachment are: the sensitive response of the mother, the internal
working models and representations, the quality of attachment and the sense of security. In the process
of developing attachment, the child builds Internal working models, which are formed on the basis of
real relationships and participate in building representations of relationships. Arieta Slade and her
colleagues believe that higher levels of reflective functioning are associated with secure attachment in
children and conversely lower levels of reflective functioning are associated with insecure attachment
in children, such as mothers of children who resist and are disorganized, they have the lowest levels of
reflective functioning. Low levels of reflective functioning allow the baby's adaptive mechanisms to be
distorted and to develop the pathological ways of interaction with the parent.
Keywords: reflective functioning, attachment, child psychopathology

Magdalina Koycheva
psychologist and family counselor
PhD student in psychology at the University of Veliko Tarnovo, St. St. Cyril and Methodius"
city of Ruse
e-mail: megikoycheva@gmail.com

17