Емпирична разработка

на тема:

“Споделено внимание в ежедневието на българските

деца”

по курс:

PSYB708 Развитие на езика в детска възраст

на:

Исабел Валентинова Тоткова

F87590

08.02.2021
Въведение

Още с появата им, технологиите предизвикват бум от въпроси, свързани с

възможните последици, които могат да носят върху социалното, емоционалното
и когнитивното функциониране на човека. Малко след това дебатите се насочват
и към темата за развиващия се мозък на най-уязвимите в това отношение -
бебетата и децата. Все по-ранната възраст, на която бебетата се запознават с
дигиталните устройства и все по-продължителната стимулация пред екраните
поставя множество въпроси за възможните последици които те носят върху
езиковото развитие.

Според доклада на стандартите "От нула до три" през 2015, първите 3 години
са критичен и динамичен период за развитие, през който мозъкът създава до 700
невронни връзки в секунда (Zero to Three, 2015). Именно този период на висока
пластичност на мозъчните структури е свързан с бурни качествени и
количествени промени в разбирането на бебето за света и уменията да си
взаимодейства с околната среда. Периодът е критичен за сензитивността на
детето към лингвистични стимули, което в последствие води към способността да
разбира и продуцира реч.

Голяма част от изследванията свързват времето, прекарано пред екрана с

дефицити в вниманието, когнитивните функции в това число и разбирането на
езика. Повечето учени отдават това на съдържанието, възрастта и времето за
интеракция с устройствата.

В изследване, целящо да провери сензорната стимулация на тъч скрийн

устройствата върху когнитивното развитие се открива, че средната възраст, в
която бебетата започват да ги използват е 9,5 месеца, а на въпроса какво
всъщност означава "използването" на смарт устройствата в тази крехка възраст
по-голямата част от родителите посочват гледането на видеа с детско
съдържание, играенето на игри или просто пасивното натискане по екрана. Така
към фактора съдържание се добавя характеристиката пасивно или активно
взаимодействие с устройството. Първото се ограничава до възприемането на
конкретното съдържание, докато активното взаимодействие е свързано с
двупосочна обмяна на информация, .където в игри или образователни и
занимателни видеа се изисква активното участие, съгласие, избиране и
възпроизвеждане на отговор от страна на детето. Това обаче зависи до голяма
степен от възрастта, тъй като голяма част от изследванията показват, че
дигиталните устройства присъстват в човешкото ежедневие още в кърмаческа
възраст. (ясно е че през този период няма все още формирано знание за езика)

Tisseron (2009) също разглежда ранното и пасивно наблюдаване на екрана като

пречка за развитието на основни социални, когнитивни и езикови способности,
тъй като "скрийн тайм" замества обогатяващи дейности като социално
взаимодействие и игри. Именно затова автора предлага интеракцията с подобни
устройства да не се осъществява преди 3 годишна възраст. Американската
академия по педиатрия пък, предлага възрастта да бъде ограничена до 2 години.
Други автори потвърждават, че дори и висококачествените образователни
програми нямат позитивен ефект върху интелектуалното развитие преди 2-
годишна възраст. Изследването на Operto и Pastorino (2020) открива, че
дигиталните устройства са задължителна част от ежедневието на почти 100% от
бебетата от 0 до 3 години, като и тук се потвърждава тенденцията за намаляване
възрастта, на която децата започват да гледат екраните. Резултатите показват,
че дигиталните устройства присъстват в ежедневието на бебетата средно по 2
часа на ден, а с увеличаването на времето се наблюдава понижаване в езиковата
компетентност. По-съвременното изследване поставя акценти върху отношението
на майките и техните бебета към дигиталните устройства. Голяма част от
литературата посочва, че тяхното използване може да има положителен ефект върху
езиковото развитие, в зависимост от вида съдържание. Освен това, обаче този
положителен ефект може да се наблюдава ако и майката и детето са съсредоточили
вниманието си към устройството и комуникират помежду си. Последното е в
съответствие с интеракционисткия теоретичен подход за разбиране на езиковото
развитие. Според теорията на Bruner, родителите активно използват разнообразни
стратегии, чрез които стимулират и моделират речевото развитие на децата си.
Съобразявайки се с нивото на езикова компетентност на малките, родителите често
използват изказвания близки до него и малко по-сложни, като наблягат на думите и
говорят по-бавно. Освен това, те често използват и други методи като например
обогатяване на вече казаното от детето и понякога поправят направените от него
грешки. Така погледнато дебата за влиянието на дигиталните устройства и каквито
и да е обекти в когнитивното и речево развитие на децата се свежда до наличието
или липсата на взаимодействие между възрастния и бебето. Това т. нар. "споделено
внимание"- фокусиране на вниманието на бебето и родителя върху един и същи
обект, придружено със свързани помежду им вербални и невербални действия
(независимо с или без дигитални устройства) може да даде обяснение на
противоречивите данни до момента.

Цели и хипотези

Настоящото изследване има за цел да събере информация за разнообразието на

ежедневните дейности при децата, които могат да имат отношения към езиковото
развитие. Тези ежедневни занимания се оценяват според това дали създават
предпоставка за интеракция между майката и бебето или не, като родителите
посочват честота за която бебето им е въвлечено в тях.

Хипотеза 1: в ежедневието на българските деца преобладават дейности със

споделено внимание между грижещия се и бебето
Хипотеза 2: в ежедневието на по-голямата възрастова група (6-17м.), преобладават
повече дейности със споделено внимание; с увеличаване на възрастта се увеличават
и дейностите със споделено внимание между майката и бебето

Хипотеза 3: активното вербално и невербално взаимодействие между майката и

детето относно останалите обекти от средата е свързано с по-високи нива на езикова
компетентност.

НП

• дейности в ежедневието с нейните две нива:

• Дейности, свързани с активно взаимодействие между родител-дете и
съсредоточаване на вниманието им върху едни и същи обекти, ситуации и
действия, за които родителят разяснява характеристики и отношения
(споделено внимание)
• Дейности, различни от взаимодействие и комуникация между майката и детето
• Възраст

-8-17м.

-18-36м.

ЗП - резултати по ВЕРБА

Контролирани променливи. Избран е конкретен списък от ежедневни дейности,

които се считат за често срещани. Дадени са конкретизирани възможни отговори,
които да отговарят на честотата на изпълнение. Въпросникът носи името "Въпросник
за ежедневието", което не подсказва за целта на изследователската хипотеза. Във
въпросника са поместени и други айтеми, питащи за ежедневието на детето през
последния месец в зависимост от това дали е повлияно от КОВИД-19, което
заблуждава ИЛ за целта на изследователския въпрос.

Въпросникът за езиково развитие - ВЕРБА 1 и 2 е на базата на родителски доклади,

питащи за моментното ниво на езиково развитие на детето.

Метод

В изследването взеха доброволно участие 16 майки на бебета от 6 до 36 месеца. 7

бяха изключени, поради попълване на само единият въпросник. От останалите 9, 5
влизат във възрастовата група 8-17м. И 4 попадат във възрастовата група 18-36 м.
Извадката е малка, но представителна за популацията, тъй като изследваните лица
са от различни краища на страната. Разпределението по пол е сравнително равно
като 4 са момчета и 5 са момичета. Изследването бе разпространено онлайн през
социалните мрежи и други платформи за интернет комуникация.

Двата инструмента бяха предоставени на изследваните лица чрез линк към

платформата Google forms, където родителите бяха инструктирани относно
въпросниците и дадоха своето информирано съгласие. Според възрастта на детето
родителите бяха пренасочени към съответния линк към ВЕРБА 1 / 2. Вторият линк,
който представлява препратка към "Въпросника за ежедневието" е адресиран към
всички участници в изследването. Инструментът "Въпросник за ежедневието на
детето" съдържа:

• Айтеми, свързани с активното взаимодействие на майката с детето и айтеми,

свързани с дейности, в които няма такова взаимодействие (без споделено
внимание). Изследваните лица (оценяват честотата на въвличане на бебето
конкретното занимание по 5-бална номинална скала, започваща от "не сме
правили това изобщо" до "правили сме това повече от 4 часа на ден") даваха
отговорите си по 5-бална номинална скала за честотата на действието.

Видовете дейности, включени във въпросника се разделят на две групи - такива,

които са свързани със съсредоточаване на вниманието на бебето и майката върху
един същи обект или дейности като свободна игра, гледане на детски видеа или игри
на дигитално устройство, в които бебето е въвлечено само. За айтеми със споделено
внимание се считат четене на детски книжки с детето, пеене на песнички, разговор
с детето и др. Майките отговарят колко често децата им са били въвлечени в
съответните дейност през последния месец.

Резултати:

Поради малобройността на извадката и голямата дисперсия в отговорите на

изследваните лица по повечето въпроси, видовете отговори бяха ранжирани и
съответно от 10 ("не сме правили това изобщо", "правили сме това понякога, 1-2
пъти в седмицата", "правили сме това 3-5 пъти на седмица", "правили сме това 0
– 15 минути на ден през повечето дни", "15 – 30 минути на ден през повечето
дни", "30 – 60 минути на ден през повечето дни", "1 – 2 часа на ден през повечето
дни", "2 – 3 часа на ден през повечето дни", "3 – 4 часа на ден през повечето
дни", "повече от 4 часа на ден през повечето дни") са сведени до 5. При
обработката на резултатите след обединяване, част от възможните отговори
изглеждат така:

не сме правили това изобщо

няколко пъти в седмицата

до 1 час на ден през повечето дни

1 – 2 часа на ден през повечето дни

повече от 2 часа на ден през повечето дни

След ранжиране на скалата бяха открити следните особености за дейностите,

свързани със споделено внимание между бебето и майката в ежедневието на
извадката:
Общите данни за ежедневието на детето сочат, че 5 от 9 майки четат детски книжки
заедно с децата си няколко пъти в седмицата (между 2 и 5 пъти). Останалите 4
правят това до 1 час на ден през повечето дни. На въпроса за пеене на песнички с
детето 2 от 9 правят това няколко пъти в седмицата, други 2 до 1 час на ден, а почти
50% (5 от 9) правят това повече от 2 часа на ден през повечето дни. Почти 50% от
майките посочват, че докато четат книжка с детето си, посочват картинките и
назовават какво има на тях, а 3 от 9 разказват приказката с техни думи. Малка час
от тях - 2 майки подканят детето само да каже какво има на картинката. Голямо
разнообразие в отговорите има на въпроса за пряк разговор с детето, където 3 от 9
посочват, че правят това до час на ден през повечето дни, 2 от тях посочват, че го
правят повече от 2 часа на ден, а други 2 не са го правили изобщо. Последното се
отнася за най-малките в извадката, които са съответно на 8 и 10 месеца към момента
на изследването. Свободната игра с детето и играчки без предварително зададена
цел на играта също се счита за занимание, в което бебето и майката съсредоточават
вниманието си върху едно конкретно нещо докато "разговарят" за него и "обсъждат"
неговите характеристики. Тук най-много майки са посочили, че детето им е
въвлечено в тази дейност повече от 2 часа на ден през повечето дни, а като цяло
отговорите варират от "до час на ден" до "повече от 2 часа на ден през повечето
дни".

Подобен на този е айтемът, който включва свободна игра на детето, но без съучастие
на възрастен. Тук се наблюдава дисперсия в отговорите, като 3 на 3 майки посочват,
че това се случва до 1 час на ден и повече от 2 часа на ден. 2 от майките посочват,
че децата им никога не са гледали детски анимационни филмчета през последния
месец, 2 споменават, че са правили това повече от 2 часа на ден, а 3 от тях посочват,
че това се е случвало няколко пъти в седмицата. За игри на дигитални устройства
80% от извадката посочват, че не са правили това изобщо през последния месец.
Само 2 от тях признават, че децата им са правили това повече от 2 часа на ден през
повечето дни. Една дейност, в която не е въвлечено детето, но също има пряко
отношение между активното взаимодействие между майката и него, е времето, което
майката отделя на дигиталните устройства с цел комуникация с другите или просто
пасивното преглеждане на новини и споделеното в социалните мрежи. Тук отново се
наблюдава разнообразие в отговорите, като само една майка казва, че изобщо не е
използвала смартфона си, 4 от тях споделят, че са го правили до 1 час на ден през
повечето дни, а 3 от тях споделят, че са правили това повече от 2 часа на ден.

Поради проведен тест за езикова компетентност изследваните лица са разделени на

2 групи - между 8-17м. И 18-36м. Описание на резултатите и сравнение по възраст
групите ще бъдат назовавани като "малките" и "големите". При разглеждане на
резултатите от въпроса за четенето на детски книжки, не се наблюдават никакви
разлики между двете групи. В групата на малките ясно личи, че пеенето на песнички
е едно от заниманията, които са част от ежедневието на бебетата за повече от 2
часа. 4 от 5 майки посочват това. С увеличаването на възрастта обаче данните стават
разнообразни и в групата на големите варират от няколко пъти в седмицата до
повече от 2 часа. По отношение на айтем: "Разговаряне пряко с детето", резултатите
са в обратна посока - колкото по-малки са децата, толкова по-рядко се случва, като
в групата на малките 2 от майките споменават, че никога не са правили това, една
посочва, че това се случва няколко пъти в седмицата, а други две посочват, че това
е характерно за тяхното ежедневие повече от час. В групата на големите пък това
се случва до 1 час на ден през повечето дни, а една майка посочва, че се случва
повече от 2 часа. Във връзка със свободната игра между родителя и детето също не
се откриват възрастови особености. И в двете групи някои майки посочват повече от
2 часа, други до 1 час, а трети между 1 и 2 часа през повечето дни. Свободната игра
без възрастен е характерна и за двете възрасти, въпреки че в групата на малките
една майка посочва, че това не се е случвало през последния месец. По отношение
на въпросите за дигиталните устройства и гледането на видеа с детско съдържание
също не се откриват особености по възраст. И в двете групи има деца, които изобщо
не са го правили през последния месец както и такива, които са гледали повече от
2 часа на ден. За играта на бебешки/детски игри на смарт устройствата също няма
различия между групите - повечето са посочили, че не са правили това изобщо и
само по едно лице в двете групи споделя, че са правили това повече от 2 часа през
повечето дни. Изглежда обаче, че майките на малките разполагат с повече време за
използване на дигиталните устройства, като отговорите варират от 30 минути на ден
до 4-5 часа. В групата на големите обаче, една от тях посочва, че изобщо не е
използвала устройството активно през последния месец, като най-много една от тях
посочва, че е използвала мобилното си устройство по 2-3 часа на ден.

Поради специфичността на скалата от въпросника за ежедневието, малкия брой

изследвани лица и големите възрастови различия, хипотеза 3 не се провери със
статистически методи. С оглед на останалите резултати и по отношение на
направения описателен анализ, считам, че хипотеза 1 се подкрепя - майките в
извадката създават предпоставки за споделено внимание между тях и децата им
повече. Отколкото децата се занимават самостоятелно с други дейности. Относно
хипотеза 3 - не се откриха данни, които да я подкрепят, тъй като на повечето
въпроси не се откриваха различия по възраст. В случаите, в които се откриваха
такива, повече време за споделено внимание се откриваше в групата, за която е по-
характерно конкретното занимание. В някои случаи като "пеене на песнички"
групата на малките се радваха на повече прекарано време в това занимание, в други
пък, като "разговор родител-дете" това беше по-характерно за групата на големите.

Дискусия.

Настоящото изследване събира информация за ежедневието, характерно за

българските деца, като включените дейности се оценяват според това дали са
свързани по-скоро с комуникация между родител-дете или не и колко често се среща
дадената дейност. Изследването е от типа родителски доклад и родителите
предоставиха информацията като попълниха 2 въпросника: "Въпросник за
ежедневието" и въпросника за езикова компетентност на МакАртър и Бейтс ВЕРБА
1/2. Изследваните лица участваха доброволно, като изследването беше
разпространено чрез платформата Google Froms. Част от изследваните лица
попълниха само единият въпросник и съответно бяха изключени от анализа. В
анализа участват 9 майки с техните деца, равномерно разпределени по възраст и
пол. Данните бяха анализирани от гледна точка ежедневието на българските деца
по принцип и по възраст. От извадката става ясно, че преобладават дейностите със
споделено внимание, но не се откриха възрастови различия по тази променлива.
Поради малкия брой на извадката и голямата възрастова дисперсия, резултатите от
ВЕРБА не бяха взети в предвид в анализа. В последващ анализ с по-голяма извадка
и по-малка дисперсия на възрастовите различия, децата с преобладаващо активно
взаимодействие между тях и родителите може да се сравнят с останалите по ниво на
езикова компетентност.

Благодарности:
Благодаря на порф. Андонова и Михаела Барокова за предоставените препратки
към въпросника на МакАртър и Бейтс, както и за "Въпросник за ежедневието".

Използвана литература:

Шахбазян, Л., Хайдиняк, М., Куманова, А.(2016). Децата до 8 години и

дигиталните технологии. Асоциация Родители, Национален център за безопасен
интернет. София.

Operto, F., Pastorino, G. (2020). Digital devices use and language skills in children
between 8 and 36 months. Brain Sci. 2020, 10, 656; doi:10.3390/brainsci10090656

Baek, Y., Lee, J., Kyu –Soo, K. (2013). A Study on Smart Phone Use Condition of
Infants and Toddlers. International Journal of Smart Home Vol.7, No.6 , pp.123-132
http://dx.doi.org/10.14257/ijsh.2013.7.6.12

Keenan, T., Evans, S., Crowley, K. (2016). "An introduction to child development",
3rd edition. SAGE edge
Bedford R, Saez de Urabain IR, Cheung CHM, Karmiloff-Smith A and Smith TJ
(2016) Toddlers’ Fine Motor Milestone Achievement Is Associated with Early
Touchscreen Scrolling. Front. Psychol. 7:1108. doi: 10.3389/fpsyg.2016.01108

Li C, Mendoza M, Milanaik R. Touchscreen Device Usage in Infants and Toddlers and

its Correlations with Cognitive Development. Ped Health Res 2017, 2:1. doi:
10.2176/2574-2817.100013

Mascheroni, G., Cuman, A. (2014). Net children go mobile: Final report.

Deliverables D6.4 & D5.2. Milano: Educatt

Anderson, D. R., & Pempek, T. A. (2005). Television and Very Young Children.
American Behavioral Scientist, 48(5), 505–522.
https://doi.org/10.1177/0002764204271506