7в.

Умствено развитие и възпитание на децата от ранна възраст

Литература:

Даскалова, Ф. Педагогика на ранното детство. Благоевград. 1991 (с.13-19)

Петрова, Е. и др. Предучилищна педагогика. Велико Търново. 2001;с.54-55
Психология и педагогика на ранното детство. Под редакцията на Райна
Драгошинова. София, 1991, с. 75
Стандарти за развитие и учене в ранното детство: от раждането до 3 години,
София, 2015
Татьозов, Т., Р. Драгошинова и др. Книга за педагога в детските ясли. ИК
„Даниела Убенова“. София. 1995 да погледна за СУ - от стр. 11 до 49
презентация

4. Развитие на общуването на детето с възрастните

(от материали за подготовка поДП)
Водеща роля по отношение на правилното психическо развитие на детето, още в
първите години от неговия живот, принадлежи на възрастните. И това е така, защото
възрастните „се явяват за детето носители на общочовешкия опит“ тъй като всички
социални качества на детската личност се натрупват именно в процеса на
взаимодействие на детето с хората, които го заобикалят.
В основата на това взаимодействие стои общуването между дете и възрастен,
която има своя структура и съдържание.

5. Развитие на речта
Появата на активната реч се определя като изключително събитие в психическото
развитие на детето в ранна възраст. За да се появи желание у детето да говори, учените
посочват като необходимо условие наличието на две неща: общуване с възрастни и
дейност с предмети.
Появата на речта не става изведнъж, а постепенно, т.е. преминава през различни
етапи:
- подготвителен или довербален етап (обхваща първата година от раждането
на детето) и се характеризира с появата на устойчиво избирателно отношение
към различни звуци, както и на избирателно отношение към тях при наличието
на други звукови въздействия; развитие на фонематичен слух (формиране на
избирателна чувствителност към различни характеристики на речевите звуци);
развитие на пасивна реч (разбиране на речта на възрастните);
- преходен етап или етап на възникване на речта (обхваща периода от
втората до третата година) и се характеризира не само с все по-нарастващо
разбиране на речта на възрастните, но и с овладяване на активна реч (детето
започва да използва речта в общуването си с другите); овладява лексиката и
граматическата форма на езика. В периода на овладяване на активната реч
могат да се откроят два подпериода: от края на първата година до навършване
на година и половина и от година и половина до навършване на две години
 - етап на речево общуване – характеризира се с усъвършенстване на лексиката
и граматиката на родния език.
Тук следва да се обърне внимание на факта, че през първата половина на втората
година, темповете на речевото развитие са леко забавени. Незначително увеличение
бележи и запаса от активни думи. През втората половина, обаче, настъпва обрат, който
се изразява в бързо увеличаване на запаса от активни дум, които детето започва да
използва по – широко. Едновременно с това се изменя и характерът на неговата реч. Тя
придобива все по-голяма автономност. Характеризира се с наличието на особен звуков
състав и значение на думите. По-съществените промени в речта настъпват след година
и половина и се характеризират с нарастване на темпа на развитие на самостоятелната
реч. Заедно с това се увеличава бързо и активният речников запас на детето. В речта се
появяват глаголи и някои граматически форми като: минало време и трето лице. Към
края на втората година детето може да образува вече словосъчетания, които се състоят
от две – три думи.
Още през третата година от живота на детето, то започва да възпроизвежда
сложни речеви конструкции. Не само обича да слуша приказки, разкази, песни, но и да
ги възпроизвежда. През този етап се развиват всички страни на неговата реч.
Речниковият запас се обогатява. Детето използва почти всички части на речта.
Структурата на речта му се усложнява и се доближава до тази на възрастните. То
формира сложни изречения. Речта му се доближава сравнително бързо до тази на
възрастните. Нейното развитие има решаващо значение за общото психическо развитие
на детето в ранна възраст. Тя освобождава детето от действия ограничени само в
конкретна ситуация, с конкретни предмети (то може да действа вече с техни
заместители). Разширяват се възможностите му за общуване. Променя се характерът на
неговите възприятия по отношение на околната среда. Детето става все по-независимо
от външния вид на предмета, тъй като вече може да го разпознава и назовава по
изображение. Развива се неговото мислене. А с помощта на речта, то може да прави
вече обобщения, умозаключения, разсъждения.

6. Развитие на процесуалната игра

Появата на процесуалната игра има също важно значение за развитието на детето
в ранна възраст. Нейната основна особеност се изразява в многократното
възпроизвеждане на процесуалната страна на дейността на възрастните, което води до
появата на въображението. Неслучайно първото игрово действие на детето
представлява като цяло подобие на дейността на възрастните. Основните компоненти
на процесуалната игра започват да се установяват през втората година от живота на
детето, тъй като това е периодът, в който у него се формира игрова мотивация, в хода
на съвместната дейност с възрастния, която се изразява в постепенно нарастване на
интереса към играта. Детето все по - охотно откликва на инициативата на възрастния за
игра и все по-често играе само известно време. През този възрастов период характерът
на играта се променя съществено: нарастват нейното количество, разнообразие, и
самостоятелност. Играта, според посочените автори става все по-съзнателна, обобщена
и устойчива. Усложнява се нейната структура (от отделни действия с предмети и
играчки), тя постепенно се превръща в система от последователни действия). Нещо
повече, детето започва да използва и предмети-заместители в своята игра, при
участието на възрастен в нея, а в самостоятелната си игра и повече реалистични
предмети и играчки. През третата година се усъвършенства всичко, което е постигнато
в предходния период (на две години). Процесуалната игра процъфтява. Засилва се
игровата мотивация на детето. То все по-дълго време играе самостоятелно. Основно
място в неговата игра заема сюжетната играчка. Съдържанието и структурата на
игровите действия също се усъвършенстват. Особено значение добива тяхната
вариативност. Детето все по-често изпробва различни варианти за действие и
преминава от един вид към друг. Разширява се значително и репертоарът на играта
(детето започва да усвоява умения за изпълнение на една или друга роля, с помощта на
възрастния). През втората половина на третата година у него започва да се формира
ролево поведение.
Изключително важно за тази възраст е бурното развитие на въображението.
7. Развитие на общуването с връстници
Интересът на детето към другите се появява още през първата година на неговия
живот. За пълноценно общуване, обаче се говори едва към втората – третата година.
Разбира се такова общуване не възниква изведнъж, а постепенно, преминавайки от
един етап в друг.
За установяването на наличие или отсъствие на потребност у детето за общуване
се прилагат четири критерия:
• проява на интерес и внимание към друг човек;
• възникване на емоционално отношение към други човек;
• инициативни действия към друг човек;
• чувствителност към отношението на другия.

Като отличителна характеристика на контактите на децата през втората година,

редица автори определят двойственото отношение към връстниците. От една страна,
детето, според тях се идентифицира пред другите дeца чрез различни действия: поглед,
усмивка, смях и т.н. От друга страна – в неговото поведение се наблюдава съвършено
друг вид действия, които се характеризират с отношение като към интересен обект
(предмет или играчка). Подобно поведение, според авторите е характерно за деца от 1
до 1,5 години. След тази възраст, те твърдят, че настъпва прелом в отношението на
детето към неговите връстници: връстникът все повече се превръща в партньор за
общуване (като към края на втората и началото на третата година се развива особен вид
общуване – емоционално-практическото). Общуването с връстниците се очертава и
като един от източниците за развитие на познавателната активност на детето. То
натрупва допълнителни впечатления, преживява различни отношения, проявява
инициатива и постепенно формира адекватна представа за себе си.

8. Развитие на детската личност

Според теоретичните разработки на проблема за развитието на детската личност,
нейната същност се определя от три основни вида отношения:
• отношение към предметния свят
• отношение към другите хора
• отношение към самия себе си.

Основата на развитието на личността започва да се изгражда още през първата

година от живота на човека благодарение на проявата на активност, като „първо
предличностно образувание“. През този период се създават афективно-личностните
връзки на детето с най-близките около него възрастни, а именно: доверие и настойчив
стремеж към общуване. Под влияние на общуването с възрастните и на натрупания
индивидуален опит у детето започват да се изграждат отношения с предметния свят,
проявяващи се в непрекъснат стремеж за опознаване на заобикалящото го и
усложняване на способите за запознаване с предметите.
Изменения се наблюдават и в отношението на детето към възрастните.
Първоначално то се изгражда като към партньор и помощник в съвместната дейност.
По-късно придобива изражение на отношение като към пример за подражание и на
края като към експерт, оценител на неговите знания и умения.
Променя се и отношението на детето към себе си. То започва да отделя много по-
голямо внимание на резултатите от своята дейност, които се явяват своеобразен неин
регулатор. Като мерило за успеха или неуспеха от дейността на детето остава оценката
на възрастния. Затова именно постиженията в предметната дейност и характерът на
общуването с възрастните опосредстват отношението на детето към себе си. Процесът
на формиране на отношение към себе си в много случаи се обуславя от кризисни
проявления в поведението на детето към втората половина на ранната възраст (2,5 – 3
години). Въпреки, че кризисните проявления са взаимносвързани, те се отличават със
спецификата на проявление на симптомите. .
3.Умствено възпитание
Умственото възпитание се определя като планомерно, целенасочено въздействие на
възрастните върху умственото развитие на децата, с цел съобщаване на знания, от една
странна, необходими за разностранно развитие и за адаптация към обкръжаващата го
среда, а от друга страна – за формиране на познавателен процес и умения за прилагане
на усвоените знания в дейността. Нещо повече, те открояват връзката и взаимната
зависимост между умственото възпитание и умственото развитие на детето. Особено
високи темпове на умствено развитие, авторите отчитат при децата от ранна възраст.
Важна особеност на това развитие е преобладаването на образни форми на познание:
възприятие, образно мислене, въображение.