Идеята за психическото развитие и периодизация на психическото

развитие от Анри Валон

Анри Валон /1879-1962/ разработва концепция за ролята на емоциите и

общуването в генезиса на психиката. Той е един от истинските откриватели на
психологията на емоционалността. Според него в първите моменти от живота на
детето неговите жестове, усмивки, мимики, пози са преди всичко изражения и са
насочени към другите хора. Тяхната функция е установяване на общност с другите
хора. Първите емоции се проявяват в двигателните изражения /движенията на
детето/ и са език преди езика. Чрез емоциите детето се “отваря” за психичен живот,
чрез тях се оформят структурите на съзнанието, очертава се представата за себе си,
набелязва се различаването на “Аз”-а от другите. А. Валон посочва, че емоцията е
противоречива в резултата си /ефекта, който оказва върху другите/; тя предизвиква
както сливане, така и противопоставяне с другите. Това противоречие е залегнало в
основата на психическото развитие на детето. Така чрез емоцията А.Валон свързва
социалното и органичното в онтогенезата на човека още от първия ден на раждането
му и поставя по нов начин проблема за социализацията на личността, за факторите и
движещите сили на психическото развитие. Наследствените предпоставки и
социалната среда според него са само условия за разкриване на човешките
възможности, а източникът за психическото развитие се разполага в активното
взаимодействие между индивида и средата.
Да се развива един индивид психически, това означава непрекъснато да се
променя отношението между него и средата, както и самата среда. А.Валон отделя в
човешката онтогенеза два момента на революционни промени – на три години и
периода на половото съзряване. Нарича ги кризи. Те имат важна обяснителна
функция в неговата концепция и свое психологическо съдържание. Кризата
представлява преразглеждане от личността на миналото /постижения и грешки/ на
базата на новите изисквания и новите възможности. Наличието на преломни
моменти в човешкото развитие не означава, че то може да бъде представено като
верига от статични стадии, отделени един от друг чрез тях. Всеки стадий съдържа
значително по-високи възможности за развитие в сравнение с тези, които се
реализират. По този начин А.Валон лансира идеята за непрекъснатото развитие на
личността /6/.
А. Валон предлага друга периодизация на детството, в центъра на която
поставя връзката на детето със заобикалящия го свят и преди всичко със социалното
обкръжение – с човека и създадените от него вещи, отношения, начини на
поведение. Според него, още с раждането, у човека съществува насоченост към
социалните влияния, висока чувствителност към тях, придобиваща характер на
потребност. Така се оформят следните периоди и стадии в детското развитие:
1. Афективен период, който обхваща възрастта от раждането до втората
година. В този период се отделят два подпериода:
- на хаотичните движения - първите три месеца след раждането;
- емоционален – от третия месец до втората година, когато детето придобива
арсенал от емоционални изрази, чрез които установява връзка с възрастните. Плачът
и викът на детето, които са израз на глад и други органични състояния на
дискомфорт, започват да се проявяват като средство за привличане на вниманието на
възрастния, за удовлетворяване на потребността от общуване.
2. Период на сензомоторна дейност – 2 – 3 години. През този период се
усвоява система от двигателни умения, ходенето, речта, активно се изследват
вещите /инструментите/ и собственото тяло..
3. Период на персонализация на личността – от 3 до 6-7 години. Неговата
първа фаза е предимно негативна. В поведението на детето се наблюдава
противопоставяне на околния свят и възрастните, осъществява се процес на отделяне
на “Аз”-а от другите. Едновременно с това, то става способно по-точно да отразява
различията между хората и по-добре да диференцира предметите. Това
противопоставяне според А. Валон създава предпоставките за възникване на умствен
план на дейността, за възникване на въображаеми действия, действия в сферата на
представите. Формирането на този план предполага появата на субект, който
осъзнава себе си като различен от другите. То, детето, именува себе си в първо лице
единствено число –Аз, започва да контролира себе си и придобива способността да
преживява емоциите си “мълчаливо”. Така елементарните емоции се превръщат в
чувства и страсти.
Втората фаза е фазата на положителния персонализъм – 3 – 5 години. Детето
търси възможност да се утвърди, да получи удовлетвореност и да се хареса на
другите. То става чувствително към оценката на възрастния за своето поведение и
започва да изпитва емоционална удовлетвореност от своето поведение, от това, че
неговата работа е полезна; от това, че доставя удоволствие на възрастните, че им
харесва. Така у детето започват да се формират обществени мотиви за поведение,
задълбочават се и се обогатяват чувствата, формира се умствена дейност.
4. Период на интелектуално развитие – 6-7 – 12-14 години. Активността на
детето е изцяло насочена навън. Важен фактор за психическото развитие през този
период е общуването на детето с връстниците, съученици и приятели, което води до
формирането на чувството за колективизъм или индивидуализъм, до формирането на
симпатии и антипатии, до нови мотиви на поведение.
 5. Криза на пубертета – 15 - тата година. Личността се противопоставя на
възрастните и преди всичко на техните начини на поведение и взаимоотношения.
Като разработва проблема за периодизацията на психическото развитие, А. Валон
поставя въпроса и за кризите като неизбежна черта на смяната на един период с
друг, но ги разглежда не като травмиращи понататъшното развитие на психиката, а
само като мъчително преживяване на прехода от един период в друг, мъчително
преживяване на борбата между старите и новите видове дейности /4/.

Литература:
1. Ананиев,Б.Г.Човекът като предмет на познанието.С., 1976.
2. Виготский, Л. С. Собрание сочинений. Т.3., М., 1983.
3. Ериксън, Е. Идентичност – младост и криза. С., 1996.
4. Зазо, Р. А Валон. Детството. С., 1988.
5. Обухова, Л. Ф. Возрастная психология. М., 1999.
6. Пиаже, Ж. Избранные психологические труды. М., 1994.
7. Речник по психология /превод от немски/, С., 1987.
8. Фройд, З. Въведение в психоанализата. С., 1990.
9. Эльконин, Д. Б. К проблеме периодизации психического развития в
детском возрасте.- В: Вопросы психологии, 1971,4.
10.Эльконин,Д.Б.Избранные психологические труды.М.,1989.