Психологията като наука

Терминът психология и неговата многостранност

Когато един древен мъдрец казал, че за човека няма по интересен обект от

другия човек той не е сгрешил. Всъщност той правилно е определил главното, което
определя психологията като наука. И днес не само не отслабва, но се засилва интересът
към психологията. Нещо повече, не е възможно осъществяването на много видове
дейност в производството, в науката и изкуството, в обучението и спорта без знанието
и осмислянето на психологическите закономерности.
Ю.Б.Гипенрайтер посочва три основни положения, които отреждат особено
място на психологията като наука сред другите науки. На първо място, това е наука за
“най-сложното”, което за сега е известно на човечеството - психиката и нейните
прояви. На второ място самата психология като наука се сблъсква с един изключителен
феномен. Чрез психическото познание се постига познание на психиката. В рамките на
една наука субектът на познанието съвпада с обекта на познанието, слива се с него. На
трето място - научните постижения на психологията имат уникално практическо
приложение. Като опознава психическите си особености, човекът неизменно променя
себе си. Съвременната психология е натрупала огромно количество данни, които
доказват това твърдение. В този смисъл психологията е не само наука, която изучава
определена област, но тя е преди всичко наука, която изгражда човека.
Терминът психология
Своето име и първо определение психологията дължи на гръцката митология.
Ерот (син на Афродита) се влюбил в красивата земна жена Психея. Афродита била
много недоволна, че нейният божествен по произход син иска да свърже своята съдба с
простосмъртна жена. Тя положила огромни усилия да раздели влюбените като
принудила Психея да премине през многобройни изпитания. Но любовта на Психея
била толкова силна, а желанието да се бори за своята любов толкова голямо, че
впечатлила боговете и богините и те решили да и помогнат да изпълни изпитанията на
Афродита. Ерот успял да убеди Зевс да превърне Психея в богиня и да я направи
безсмъртна. Така влюбените се събрали завинаги.
За древните гърци този мит бил класически пример за истинска любов, върховна
изява на човешката любов. Затова Психея – смъртната, която се превърнала в
безсмъртна е станала символ на душата, търсеща своя идеал.
Самият термин психология в превод на български означава “наука за душата”.
Той се състои от две думи от древногръцки произход: “психе”, което означава “душа”
или “живот”, и “логос”, което означава “познание” или “наука”. От лингвистична
гледна точка “душа” и “психика” означават едно и също нещо. Но с развитието на
културата и особено на науката значението на тези две понятия постепенно се
раздалечава. Днес вместо понятието „душа” се използва понятието „психика”. Въпреки
това в езика са се запазили много думи и изрази, чиито корени са свързани с „душа” –
душевен, одушевен, бездушен, душевна болест, задушевен разговор и др.
 В античността под “душа” и “логос” са разбирали нещо по-различно, отколкото
през XVI век и през епохата на информационните технологии.
Анимизъм
Философите преди Аристотел са приписвали човешки характеристики на
неодушевени предмети или на растения и животни, които действително не проявяват
такива качества. Всяка конкретна вещ има свой свръхестествен двойник - “душа”. Това
направление се определеля като анимизъм. Термин произхожда от латинската дума
animus или душа. Какъвто и да е предметът, анимистът вярва, че той мисли и чувства
като човек. Елементи на анимизъм има във всяка религия.
Биопсихизъм
Представителите на биопсихизма приемат, че психиката е присъща на цялата
жива материя. Като психически се интерпретират движенията на растенията и
едноклетъчните. Напр. за Аристотел главната функция на душата е реализиране на
биологическото съществуване на организма. Тя е свойство на всяко живо същество от
растителния и животинския свят. Познанието на душата означава познание на всякакви
биологични явления, включително живота на растенията, а също и онези процеси в
човешкото тяло, които днес определяме като чисто соматични. /Аристотел е автор на
първия психологически трактат “За душата”, в който се открива за първи път
разработена система от психологически понятия и първия очерк по история на
психологията/.
Антропопсихизъм
По-късно се появява антропопсихизмът на Р. Декарт. Според него психиката е
присъща само на човека.
Панпсихизъм
Съществува и схващане, определено като панпсихизъм, според което целият
свят е одушевен. Негов представител е Т. Фехнер.
Невропсихизъм
Днес единствено научнополезен се оказва невропсихизмът, който разглежда
нервната система като орган на психичната дейност. Той е характерен за
материалистическите схващания в психологията.
В началото на 20 век немският психолог Херман Ебингхауз отбелязва, че
“психологията има дълго минало, но кратка история”. Дългото минало обхваща
хилядолетия, а кратката история е от средата на 19 век. Счита се, че западната традиция
в психологията води началото си от 5 в. пр. н. е. Преди 2500 години в древните
философски трудове се разсъждава върху въпроси, които днес оформят проблематиката
на науката психология – памет, учене, мотивация, мислене, възприятие и анормално
поведение.
Един от най-ранните известни документи, който се занимава отчасти с
психологически въпроси е Хирургическият папирус, египетски документ от преди 3000
г. В него се описват поведенческите промени, които настъпват в резултат на някои
мозъчни увреждания. Аристотел е автор на първия психологически трактат “За
душата”, в който се открива за първи път разработена система от психологически
понятия и първия очерк по история на психологията.
Но самият термин психология не е съществувал в древността. Той е създаден в
Европа през XVI век. Историците са на различни мнения за това, кой е негов автор.
Според някои това е Филип Меланхтон, според други терминът психология се появява
през 1590 година в съчиненията на немския философ Рудолф Хоклениус, едно от които
е озаглавено “Психология”. Терминът обаче получава общо признание в Европа едва
след излизането на трудовете на друг немски философ Христиан Волф /1679-1754/ през
XVIII век – “Емпирична психология” /1732/ и “Рационална психология” /1734/.
Официалното оформяне на психологията като самостоятелна наука се свързва с
името на немския психолог Вилхелм Вунд /1832-1920/, който открива през 1879 година
в Лайпциг първата лаборатория по експериментална психология.
Буквалното значение на термина „психология” е знание за психиката, наука
изучаваща психиката. Психическото представлява многообразна и обширна област. То
включва както отражението от нисшите животни на отделни свойства на околната
среда, които са значими за тяхното съществуване, така и съзнателните представи за
сложните връзки между природата и обществото, в които живее и действа човекът. Но
най-разпространеното значение на термина психология се отнася до психическия,
„душевен живот” на човека, който представлява сам по себе си особена реалност – това
са психическите особености на конкретния индивид или група от хора (начин на
поведение, общуване, убеждения и предпочитания, черти на характера). В този смисъл
могат да се разглеждат психически особености на определена възраст, на пол, на
определена професия и др.
М. С. Роговин посочва, че терминът психология се характеризира с
многостранност, която се определя от това, че той включва в себе си три различни и в
същото време взаимно свързани съдържания – житейска психология, философска
психология. научна психология.

Роговин М.С. Введение в психологию. М., 1969.

Гиппенрейтер Ю.Б. Введение в общую психологию. М., 1988.
Годфруа, Ж. Что такое психология.Т.1. М.: Мир, 1992.
Речник по психология. С., 1989.
Енциклопедия Психология, под ред. на Р. Корсини. С., 1998.
Шулц Д., С. Шулц. История на модерната психология. С., 2006.