Възникване и обособяване на психологията като самостоятелна наука

Обект и предмет на психологията

Възникване и обособяване на психологията като самостоятелна наука

Официалното оформяне на психологията като самостоятелна наука се свързва с
името на немския психолог Вилхелм Вунд /1832-1920/, който открива през 1879 година
в Лайпциг, Германия първата лаборатория по експериментална психология.
Разграничаването на съвременната психология от нейните корени е свързано
преди всичко с методите, които се използват за разкриване на природата на психичните
прояви. Д.Шулц и С.Шулц посочват, че до средата на 19 век човешката природа се
изследва чрез интуиция и обобщение на личния опит (самонаблюдение). Промени
настъпват, когато философите започват да прилагат за обяснението на човешката
природа методи, които вече успешно се прилагат в биологическите и физическите
науки. Философите от 19 век проправят пътя за експериментално изследване на
функционирането на психиката, физиолозите също изследват тези проблеми, но от
различна посока. Физиолозите осъществяват напредък в разбирането за телесните
механизми, които стоят в основата на психичните процеси. Методите, които те
използват се различават от тези на философите, но свързването на тези две различни
направления – философия и физиология дава новата област на изследване – тази на
психологията. Психологията започва да придобива идентичност и да се отделя от
философските си корени. В края на 19 век психологията става независима наука със
свои изследователски методи и теории. Новата научна и приложна област се развива
много бързо и в началото на 21 век е една от най-популярните.
Д.Шулц и С.Шулц посочват, че психологията не се развива във вакуум и
нейният напредък не е резултат само на вътрешни влияния. Науката психология е
вплетена в духа на своето време и е силно повлияна и от външни сили. В този смисъл,
когато се проследява оформянето на психологията като самостоятелна наука трябва да
се отчита контекста на времето, преобладаващите идеи в науката и културата на 19 век.
Авторите го наричат Zaitgaist (в превод – духът на времето) или интелектуалния
климат на времето, съществуващите социални, икономически и политически сили
(бурно развитие на икономиката, войните, преодоляване на предразсъдъци и
дискриминации).
Обект и предмет на психологията
За да се определят обекта и предмета на психологията е необходимо да се изясни
съдържанието на термините “обект” и “предмет” и съотношението между тях. Според
Л. Леви те се различават по това, че в предмета влизат само най-съществените свойства
и признаци на обекта. В този случай предмета се дефинира във връзка с изследването
на някаква страна, признак, качество, свойство на обекта.
Особено големи трудности се срещат при различаването на обекта и предмета на
психологията. В тази посока съществуват множество предположения. Едно от тях се
ползва с относително по-широка популярност. Под обект на науката се разбира
определен кръг от обективни факти, взети в тяхното единство и многообразие, като
например Вселена, Човек, Общество. За предмет на науката се признава онзи аспект от
обекта на науката, онази негова част, която се изучава от една единствена наука.
Човекът е обект на познание от много науки /анатомия, физиология, етика, педагогика,
социология/. Психическият живот на човека е предмет на психологията, така както
човешкият морал е предмет на етиката.
Л. Леви предлага друг критерий за разграничаване на обект и предмет на
науката, а от там и за определяне на обекта и предмета на психологията. Под обект на
науката трябва да се разбира не природата, обществото и човека изобщо, а само
икономическите явления в обществото, физиологическите или психологическите
явления у човека, химическите или физическите явления в природата. От това следва,
че обект на химическите науки е не самата природата, а химическите явления, които
стават в нея. Обект на психологията не е човекът изобщо, а психическите явления
и закономерности, които са присъщи на човека. Под предмет на науката се разбира
тази област от обекта, която вече е станала достъпна за научно познание, т.е. тази
негова част, която се изследва и анализира и в границите на която се правят
заключенията и обобщенията. Разбира се не всички области от психичното са достъпни
на този етап от развитието на науката. Те все още не се разработват и в този смисъл те
не са предмет на психологията.
Обектът и предметът на психологията не са неизменни. Психиката, която е обект
на психологията се променя многостранно и многопластово. Преди всичко тя се
променя в исторически план и това изменение се нарича филогенеза. Историческите
изменения на психиката обикновено настъпват в резултата на промени в условията на
живот в отделните исторически епохи. Психиката се променя и в процеса на
индивидуалното развитие. Това развитие на психиката се определя като онтогенеза.
Развитието на психиката от раждането на човека до неговата смърт е предмет на
възрастовата психология /детско-юношеска психология, психология на зрялата
възраст, психология на стареенето/. Факторите, които са довели до появата на
психичното, предпоставките и условията за неговото възникване са предмет на
еволюционната психология /сравнителна психология, зоопсихология/. Историята на
психологията разглежда развитието и формирането на психологията като наука. Тя
проследява появата на различните идеи за природата на психичното, обединяването им
в концепции, теории и направления в психологията.
Джон Д. Сиймън и Дъглас Т. Кенрик дават в своята “Психология” следното
определение на психологията като наука:”…психологията е наука за поведението и
психичните процеси. ”. Под поведение се разбира всяка дейност на човека и животното,
която психолозите могат да наблюдават обективно и измерват достоверно.
„Научната психология се занимава с методите и техниките, използвани за
разбирането защо хората се държат и действат по определен начин“. (Експериментална
психология, 2011)
Леви Л. Увод в психологията. С., 2002.
Сиймън Дж., Д. Кенрик. Психология. С., 2002.
Шулц Д., С. Шулц. История на модерната психология. С., 2006.
Кентауиц Б., Х. Родигър III, Д. Елмс. Експериментална психология. С., 2011.