Внимание

Не съществува еднозначен отговор на въпроса „Какво е внимание?”. От една

страна всеки знае какво е внимание, от друга страна се оказва много трудно, почти
невъзможно да се отграничат ясно един от друг различните аспекти и резултати от
изследванията на вниманието и едновременно с това да се интегрират в единна теория
или модел. В по-старата литература вниманието се дефинира като „ясност на
съзнанието” и заема значително място в големите теории за съзнанието. Двете понятия
– внимание и съзнание – застават в центъра на интересите на структуралистите и
функционалистите, които създават две съвършено различни концепции.
Структуралистите свързват вниманието с яснотата на елементите на съзнанието. За В.
Вунд съзнанието се състои от фокус и мъглява периферия. Вниманието е процес, чрез
който елементите на периферията попадат във фокуса на съзнанието [2]. А. Титченер
отива още по-далеч в своите разсъждения. Той поддържа съществуването на континиум
на яснотата на съзнанието, създаден благодарение на вниманието [10].
У. Джеймс, представител на функционализма, отрежда на вниманието друга
роля, не го допуска в съзнанието, а го поставя преди съзнанието [7]. Според него
вниманието е селективен процес на елементите, които още не са в съзнанието. Това
означава, че някои елементи трябва да влязат в съзнанието, а други не. Вниманието е
необходимо условие за яснотата на съзнанието. Той акцентира върху значението на
вниманието за взаимоотношенията между организма и обкръжението. Чрез
селективната функция на вниманието физическото обкръжение преминава в
психологическо и по този начин служи на адаптацията. Гещалтпсихологията,
бихевиоризмът и отчасти психоанализата не отдават значение на понятието внимание и
за дълги години този концепт е почти игнориран. Подлагайки на унищожителна
критика интроспективната психология, в която вниманието е едно от централните
понятия, те отстраняват вниманието от сферата на научния анализ.
Отношението към проблема за вниманието значително се изменя след
проникването в психологията на идеите на общата теория на сигналите и теорията на
управлението. В резултат на това възприятието, представите, мисленето се означават
като когнитивни процеси, а обемът на вниманието се означава като „капацитет на
каналите за връзка”, измерен в бит. Самото внимание се превръща в селективно
/избирателно/ внимание.
Това, което е характерно за всички теории и модели на вниманието в рамките на
съвременната когнитивна психология е една минимална дефиниция – вниманието е
селекция. В този смисъл то се разкрива като биологическа необходимост. Изходната
позиция е: възможностите на организма да обработва и съхранява непрекъснато
постъпващия поток от информация са ограничени, затова той /организмът/ трябва да
осъществява избор, за да не изгуби ориентация в хаоса от дразнители. Проблемът за
пропускателната способност на каналите за връзка, като един от частните раздели на
общата теория на сигналите и теорията на управлението, заляга в основата на
разбирането на вниманието като ограничаващо устройство или филтър и става причина
за създаването на редица теории и модели на механизмите на вниманието.
Съвременната руска психология разработва т.н. дейностна интерпретация на
вниманието. Тя се основава на идеята, че неговото преустройството на се осъществява
благодарение на речта и в процеса на преустройство на практическите действия на
човека. Дейностният подход към вниманието се реализира от две направления.
Първото направление свързва вниманието с насочеността и съсредоточеността на всяка
дейност [9]. Във втората концепция вниманието се разглежда като специална дейност
по контрола [3]. В. Ганзен посочва участието на вниманието в процесите на регулация
на дейността, наред с волята и афекта [4]. Съзнанието, вниманието и паметта са висшия
интегратор на цялостния психичен живот на човека. По силата на тази си
принадлежност и като осъществяващо функцията на регулация, вниманието е свързано
с перцепцията и волята, т.е. неговата природа се определя от категориите пространство,
време и енергия. В единната система на съзнанието отношенията между внимание,
перцепция и воля се разкриват, когато за изходно определение на вниманието се
приеме определението С. Рубинщейн [9]. Няколко основни момента изпъкват в това
определение: 1. Вниманието е насоченост на съзнанието. 2. Вниманието е насоченост
на съзнанието към обекта. 3. Вниманието е съсредоточаване на усилията за поддържане
на насочеността на съзнанието към този обект.
Отношението между внимание и съзнание не изразява тяхното тъждество, а
означава че „…вниманието изразява специфична закономерност на процеса на
осъзнаването” [9]. Така се поставя и въпроса за връзката между вниманието и смисъла
и значението като прояви на индивидуалното съзнанието в индивидуалната дейност.
Може да се предположи, че вниманието във висшите си прояви /волево/ е свързано със
смисъла, т. е. в него се отразява отношението на индивида към света, а в своите
непреднамерени прояви – със значението, т. е. в него се отразява отношението на света
към индивида. Така би могло да бъде обяснено подчинението на непреднамерените,
дори най-елементарни изходни форми на вниманието на висшите форми на волевото
внимание. Чрез смисъла и значението вниманието се включва в цялостната представа
за човека като субект на дейността и престава да бъде филтър, разположен в началото
или в края на информационната система. Ако източникът, двигателят на вниманието,
който определя посоката на вниманието е свързан с целта, то „полето на действие” на
вниманието се разгръща в перцептивния или сензорния образ . Именно тук се
осъществява и регулативната функция на вниманието, чрез промените, които то внася в
пространствено-времевата и енергетична организация на перцептивния образ [1]. На
сензорно ниво или в сензорния образ влизат отделните свойства на предметите или
явленията в съвкупността на техните пространствено-времеви отношения, а на
перцептивно ниво или в перцептивния образ това са цялостните предмети в
съвкупността от техните функционални връзки. Едни свойства на предметите или
явленията или самите предмети и техните връзки и отношения се възприемат ясно и
отчетливо, т. е. влизат във фокуса на съзнанието, в съдържанието на перцептивния
образ, а други остават в периферията на съзнаните, благодарение на включването на
вниманието.
Субектът насочва своето внимание към обекта, ако последният е включен в
неговата дейност. Насочеността на вниманието се определя от обекта само ако той има
някакво отношение към субекта. Следователно съдържането на вниманието е зададено
отвън, а механизмите, по които то се организира и осъществява своята регулираща
функция, са заложени в субекта, в човека по силата на неговата активна човешка
природа.
Според активността на човека в организацията на вниманието се различават
три вида внимание: непреднамерено, преднамерено и послепреднамерено
/следпреднамерено/.
Непреднамереното внимание се характеризира с отсъствие на волево усилие от
страна на субекта. То възниква под въздействието на външни и вътрешни фактори,
независимо от желанието на човека и често неочаквано за него самия [8]. То е
съсредоточаване на съзнанието върху обекта по силата на някои особености на този
обект като дразнител, напр. неговите качества:
 по-силен дразнител на фона на действащите;
 нещо ново в дразнителя;
 начало и край на действие на дразнителя.
 Продължителното съсредоточаване на непреднамереното внимание върху
предмета е свързано и с:
 потребността, която се съдържа в предмета /след нейното
удовлетворяване предметът престава да бъде обект на внимание/;
 неговото емоционално значение /обект, предизвикващ възторг,
удивление, възхищение дълго време приковава вниманието без
особено усилие от страна на субекта/;
 интересите, като в процеса на познание интересно за човека е не това,
което е съвсем непознато и не това, за което вече всичко се знае.
Вниманието се привлича от новото във вече известното.
Преднамереното или активното, волево внимание представлява съзнателно и
регулирано съсредоточаване върху обекта, предизвикано от условията на дейността.
Психическото съдържание на този вид внимание е свързано с целите на дейността и с
волевото усилие. Волевото усилие се преживява като напрежение. Този вид внимание
се разглежда като свойство на личността и е тясно свързано с другите качества и
свойства на личността. Съществуват обективни и субективни условия, които определят
особеностите на преднамереното внимание. Това са: особеностите на обстановката и
психическото състояние на човека.
Следпреднамереното внимание е съсредоточаване на съзнанието върху обект,
който е значим и ценен за личността. То възниква на основата на интереса, но това не е
заинтересованост, която идва от предмета, а проява на насочеността на личността.
Най-важните характеристики на вниманието са обем, концентрация,
превключване, разпределение, устойчивост. Обемът на вниманието се свързва с
количеството обекти, които може да обхване вниманието в ограничено време.
Разпределеността определя възможността да се задържат във фокуса на внимание
едновременно няколко обекта. Концентрация на вниманието означава съсредоточаване
на психичната дейност върху един обект. Тя зависи от мотивацията на човека, от
интереса към обекта, от дейността, която човекът изпълнява, от неговото
психофизическо състояние [8]. Превключването на вниманието е пренасяне на
вниманието от един обект върху друг. Устойчивостта е продължително
съсредоточаване върху един обект /проявява се типът висша нервна дейност/.
не съществува еднозначен отговор на въпроса „Какво е внимание?”. От една
страна всеки знае какво е внимание, от друга страна се оказва много трудно, почти
невъзможно да се отграничат ясно един от друг различните аспекти и резултати от
изследванията на вниманието и едновременно с това да се интегрират в единна теория
или модел. В по-старата литература вниманието се дефинира като „ясност на
съзнанието” и заема значително място в големите теории за съзнанието. Двете понятия
– внимание и съзнание – застават в центъра на интересите на структуралистите и
функционалистите, които създават две съвършено различни концепции.
Структуралистите свързват вниманието с яснотата на елементите на съзнанието. За В.
Вунд съзнанието се състои от фокус и мъглява периферия. Вниманието е процес, чрез
който елементите на периферията попадат във фокуса на съзнанието [2]. А. Титченер
отива още по-далеч в своите разсъждения. Той поддържа съществуването на континиум
на яснотата на съзнанието, създаден благодарение на вниманието [10].
У. Джеймс, представител на функционализма, отрежда на вниманието друга
роля, не го допуска в съзнанието, а го поставя преди съзнанието [7]. Според него
вниманието е селективен процес на елементите, които още не са в съзнанието. Това
означава, че някои елементи трябва да влязат в съзнанието, а други не. Вниманието е
необходимо условие за яснотата на съзнанието. Той акцентира върху значението на
вниманието за взаимоотношенията между организма и обкръжението. Чрез
селективната функция на вниманието физическото обкръжение преминава в
психологическо и по този начин служи на адаптацията. Гещалтпсихологията,
бихевиоризмът и отчасти психоанализата не отдават значение на понятието внимание и
за дълги години този концепт е почти игнориран. Подлагайки на унищожителна
критика интроспективната психология, в която вниманието е едно от централните
понятия, те отстраняват вниманието от сферата на научния анализ.
Отношението към проблема за вниманието значително се изменя след
проникването в психологията на идеите на общата теория на сигналите и теорията на
управлението. В резултат на това възприятието, представите, мисленето се означават
като когнитивни процеси, а обемът на вниманието се означава като „капацитет на
каналите за връзка”, измерен в бит. Самото внимание се превръща в селективно
/избирателно/ внимание.
Това, което е характерно за всички теории и модели на вниманието в рамките на
съвременната когнитивна психология е една минимална дефиниция – вниманието е
селекция. В този смисъл то се разкрива като биологическа необходимост. Изходната
позиция е: възможностите на организма да обработва и съхранява непрекъснато
постъпващия поток от информация са ограничени, затова той /организмът/ трябва да
осъществява избор, за да не изгуби ориентация в хаоса от дразнители. Проблемът за
пропускателната способност на каналите за връзка, като един от частните раздели на
общата теория на сигналите и теорията на управлението, заляга в основата на
разбирането на вниманието като ограничаващо устройство или филтър и става причина
за създаването на редица теории и модели на механизмите на вниманието.
Съвременната руска психология разработва т.н. дейностна интерпретация на
вниманието. Тя се основава на идеята, че неговото преустройството на се осъществява
благодарение на речта и в процеса на преустройство на практическите действия на
човека. Дейностният подход към вниманието се реализира от две направления.
Първото направление свързва вниманието с насочеността и съсредоточеността на всяка
дейност [9]. Във втората концепция вниманието се разглежда като специална дейност
по контрола [3]. В. Ганзен посочва участието на вниманието в процесите на регулация
на дейността, наред с волята и афекта [4]. Съзнанието, вниманието и паметта са висшия
интегратор на цялостния психичен живот на човека. По силата на тази си
принадлежност и като осъществяващо функцията на регулация, вниманието е свързано
с перцепцията и волята, т.е. неговата природа се определя от категориите пространство,
време и енергия. В единната система на съзнанието отношенията между внимание,
перцепция и воля се разкриват, когато за изходно определение на вниманието се
приеме определението С. Рубинщейн [9]. Няколко основни момента изпъкват в това
определение: 1. Вниманието е насоченост на съзнанието. 2. Вниманието е насоченост
на съзнанието към обекта. 3. Вниманието е съсредоточаване на усилията за поддържане
на насочеността на съзнанието към този обект.
Отношението между внимание и съзнание не изразява тяхното тъждество, а
означава че „…вниманието изразява специфична закономерност на процеса на
осъзнаването” [9]. Така се поставя и въпроса за връзката между вниманието и смисъла
и значението като прояви на индивидуалното съзнанието в индивидуалната дейност.
Може да се предположи, че вниманието във висшите си прояви /волево/ е свързано със
смисъла, т. е. в него се отразява отношението на индивида към света, а в своите
непреднамерени прояви – със значението, т. е. в него се отразява отношението на света
към индивида. Така би могло да бъде обяснено подчинението на непреднамерените,
дори най-елементарни изходни форми на вниманието на висшите форми на волевото
внимание. Чрез смисъла и значението вниманието се включва в цялостната представа
за човека като субект на дейността и престава да бъде филтър, разположен в началото
или в края на информационната система. Ако източникът, двигателят на вниманието,
който определя посоката на вниманието е свързан с целта, то „полето на действие” на
вниманието се разгръща в перцептивния или сензорния образ . Именно тук се
осъществява и регулативната функция на вниманието, чрез промените, които то внася в
пространствено-времевата и енергетична организация на перцептивния образ [1]. На
сензорно ниво или в сензорния образ влизат отделните свойства на предметите или
явленията в съвкупността на техните пространствено-времеви отношения, а на
перцептивно ниво или в перцептивния образ това са цялостните предмети в
съвкупността от техните функционални връзки. Едни свойства на предметите или
явленията или самите предмети и техните връзки и отношения се възприемат ясно и
отчетливо, т. е. влизат във фокуса на съзнанието, в съдържанието на перцептивния
образ, а други остават в периферията на съзнаните, благодарение на включването на
вниманието.
Субектът насочва своето внимание към обекта, ако последният е включен в
неговата дейност. Насочеността на вниманието се определя от обекта само ако той има
някакво отношение към субекта. Следователно съдържането на вниманието е зададено
отвън, а механизмите, по които то се организира и осъществява своята регулираща
функция, са заложени в субекта, в човека по силата на неговата активна човешка
природа.
Според активността на човека в организацията на вниманието се различават
три вида внимание: непреднамерено, преднамерено и послепреднамерено
/следпреднамерено/.
Непреднамереното внимание се характеризира с отсъствие на волево усилие от
страна на субекта. То възниква под въздействието на външни и вътрешни фактори,
независимо от желанието на човека и често неочаквано за него самия [8]. То е
съсредоточаване на съзнанието върху обекта по силата на някои особености на този
обект като дразнител, напр. неговите качества:
 по-силен дразнител на фона на действащите;
 нещо ново в дразнителя;
 начало и край на действие на дразнителя.
Продължителното съсредоточаване на непреднамереното внимание върху
предмета е свързано и с:
 потребността, която се съдържа в предмета /след нейното
удовлетворяване предметът престава да бъде обект на внимание/;
 неговото емоционално значение /обект, предизвикващ възторг,
удивление, възхищение дълго време приковава вниманието без
особено усилие от страна на субекта/;
 интересите, като в процеса на познание интересно за човека е не това,
което е съвсем непознато и не това, за което вече всичко се знае.
Вниманието се привлича от новото във вече известното.
Преднамереното или активното, волево внимание представлява съзнателно и
регулирано съсредоточаване върху обекта, предизвикано от условията на дейността.
Психическото съдържание на този вид внимание е свързано с целите на дейността и с
волевото усилие. Волевото усилие се преживява като напрежение. Този вид внимание
се разглежда като свойство на личността и е тясно свързано с другите качества и
свойства на личността. Съществуват обективни и субективни условия, които определят
особеностите на преднамереното внимание. Това са: особеностите на обстановката и
психическото състояние на човека.
Следпреднамереното внимание е съсредоточаване на съзнанието върху обект,
който е значим и ценен за личността. То възниква на основата на интереса, но това не е
заинтересованост, която идва от предмета, а проява на насочеността на личността.
Най-важните характеристики на вниманието са обем, концентрация,
превключване, разпределение, устойчивост. Обемът на вниманието се свързва с
количеството обекти, които може да обхване вниманието в ограничено време.
Разпределеността определя възможността да се задържат във фокуса на внимание
едновременно няколко обекта. Концентрация на вниманието означава съсредоточаване
на психичната дейност върху един обект. Тя зависи от мотивацията на човека, от
интереса към обекта, от дейността, която човекът изпълнява, от неговото
психофизическо състояние [8]. Превключването на вниманието е пренасяне на
вниманието от един обект върху друг. Устойчивостта е продължително
съсредоточаване върху един обект /проявява се типът висша нервна дейност/.

Литература
1. Балтаджиева, Й. Вниманието в светлината на проблема за структурата и
регулацията на дейността. В: Годишник на Учителски институт „Христо Ботев”,
т.1, Б., 1996.
2. Вунд, В. Съзнание и внимание. В: Хрестоматия по вниманию. М., 1976.
3. Гальперин, П. Введение в психологию., М., 1976.
4. Ганзен, В. Системное описание в психологии. Л., 1984.
5. Геращенко, Л. Психология рекламы. М., 2008.
6. Годин, С. Лилавата крава. С., 2009.
7. Джеймс, У. Внимание. В: Хрестоматия по вниманию. М., 1976.
8. Лебедев – Любимов, А. Психология рекламы. С П., 2002.
9. Рубинщейн, С. Битие и съзнание. С., 1977.
10. Титченер, Е. Внимание. В: Хрестоматия по вниманию. М., 1976.
11. Ценьов, В. Психология на рекламата. С., 2007.