Същност на творческия процес

Весела Богданова

Еssence of the creative process

Vesela Bogdanova

Резюме: Целта на този доклад е да даде информация за изкуството и творческия

процес на самото му създаване. Разглеждат се основните механизми на протичане на
действието. Представят се различни гледни точки, пречупени през погледа на
изкуството психологията, за сложната същност на творческия процес.

Abstract: The purpose of this report is to provide information about the art and the
creative process of its creation. The main mechanisms of action are considered. Various
points of view, refracted through the eyes of art and psychology, are presented for the
complex nature of the creative process.

Ключови думи: творчество, изкуство, процес, общуване, механизми.

Keywords: creativity, art, process, communication, mechanisms

Човека едно от най-социалните същества и като такова, той измислил мощни

средства за общуване. Това му се е наложило поради процеса на работа, за да може да
предава натрупания си опит и знание в социалната група в която е /племе, народ и
други/ да. Но с развитието на цивилизацията, индивида започва да страда все повече от
самата да търси нови средства за комуникация с другите. Забелязва се и изместване в
функцията на самото общуване. Ако тя била чисто практическа и служеща за развитие
на работната дейност, то с течение на времето започва да се обръща към духовността да
човека. Индивида намира наслада в това да социализира и открива своите вътрешни
сили. Баграта, чердата, рисунката, думата, езикът стават средство за изразяване на
вътрешния духовен свят. Така се появява изкуството, за което може да се каже че е
сбор от всички съзнателни действия които една личност изразява света си пред другите
за да ги приобщи към преживянията си и „ зарази“ със своите чувства.

Това определение е биологично и може да приемем че има научна цел, но е

твърде широко. Спрямо него не може ясно да се разграничат, разликите между
обикновен разговор и творческия процес.„ Всички признават, че художествената творба
е плод на вдъхновение. А великите творци, до които е най-добре да се допитаме в
случая, казват, че вдъхновението е напрегната будност на ума, като в миг на
въодушевление (ентусиазъм). Няма велик творец, лишен от силен и възвишен ум;“
Николай Райнов (1931г). Може да се каже, че вдъхновените строи около тези личности
на изкуството и те трябва да полежат усилията, за го превърнат в творба.
Композиторът Леополд Стоковски, диригент във Филаделфия, казал е "Когато
преживявам вдъхновение, струва ми се, че си спомням нещо: сякаш долавям нещо,
което е било преди пет-десет минути някак си в ума ми; като че ли е било там - не знам
колко дълго, но е стояло на заден план, и в мига на вдъхновението е отведнъж излязло
налице."

Обръщайки се към психологията, ще разгледаме „Вдъхновението‘‘, като

творчески процес, който се осъществява чрез четири основни механизма: възприятие,
памет, мислене и въображение.

1.Първият механизъм, който ще разгледаме е Възприятието. Именно то дава

възможността да се получи сетивна информация. Характеристиките му са:

- константност- възприети образи от твореца могат да бъдат използвани многократно, в

разлини ситуации без да бъде променено тяхното разбиране;

- избирателност- формирането на тези образи, които ще бъдат в творческия процес

включени в творческия процес.

2 Паметта, играе ролята на „сейф‘‘, който сдържа информацията за това което

личността е събрала, чрез възприятията си. Характеристики:

- устойчивост- продължителността на съхранение на дадена информация;

- услужливост- способността бързо да се намери необходимата информация.

Комбинацията между възприятие и памет се изразява в психическия

процес Представа– това са образи и явления, които не действа в момента

върху анализаторите, но са действали в миналото, при което образът им се

е съхранил в паметта. Спомените също имат силен творчески потенциал.

3. Натрупаната информация, която имаме в паметта ни не гарантира,

създаването на творчески продукт. Тук идва третия механизъм на творческия процес-
Мисленето. Чрез анализиране и разделяне, на базата знания които твореца вече
притежава, се извършва тяхната извършва конкретизация и специфична.

4.Четвъртият механизъм е свързан с Въображенито, което се счита най- близо до

мисленето, но е по-висока степен на проява на отношение. Може да се каже, че
въображението е рефлексия на бъдещето и неизвестното , чрез създадени нови образи.
Качествената разлика между него и мисленето, че чрез психическото отражение се
отразява непознатото не само за твореца, под формата на нови образи. Тези
характеристики дават доводи, че същността на творческия процес може да се обясни с
анализ на въображението. „Въображението е по-важно от знанието‘‘.- А. Айнщайнли.

Творческото мислене е основен предмет на изследване на английския социален

психолог Греъм Уолъс, който в труда си „Изкуството на мисълта” представя модел на
креативния процес. Този модел се състои от четири етапа:

1.Подготовителен – новите познания предполагат добра подготовка в

съответната област и интензивен период на работа над проблема;

2.Инкубационен – великите идеи идват след известно време, което е прекарано

далеч от проблема;

3.Инсайт – просветление, озарение – раждането на идеята. Според Уолъс, това е

мистериозна фаза.

Накрая следва проверка, верификация на идеята на практика.

Ако през подготвителния етап се поставя проблема, опознава се заданието,

анализират се условията, ограниченията, нормативите и т.н., то инкубационният етап
представлява събиране на аргументи, на „образи”, ровене из паметта, търсене и
сравнение на аналогии и метафори, с освободено съзнание и привидно отдалечаване от
конкретния проблем. Тези два етапа са иманентно свързани в съзнанието и
подсъзнанието на човека.

За творческото мислене, изкуствата и дизайна са особено важни аналогиите и

метафорите.

Аналогия в най-общия смисъл означава сходство между предмети, явления,

образи. Самата тя е когнитивен процес на прехвърляне на информация или смисъл от
конкретен обект, на друг конкретен такъв. Този процес играе значителна роля при
възприятието, паметта, емоциите, обясненията, комуникацията, вземането на решения,
и креативността. Твърди се, че тя е "ядрото на познанието".

Възприятието е необходимо за аналогията, но и аналогията също е необходима

за по-високо ниво на възприятие.

Може да се заключим, че творческия процес, както и самото изкуство, са един

сложен комплекс от действия, който помага на индивида се развие в личност, изрази
себе си и сподели вършения си с свят обществото.

Използвана литература:

„Вечното въ изкуството“- Николай Райновъ

„ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС“- гл.ас. д-р Доротея Росенова Дунева

„INSIGHT – ПЪТЯТ КЪМ ИДЕЯТА“- Добрина Желева-Мартинс