3.

Креативност

Проблемите на творчеството се изследват от различни гледни точки – философски,

естетически, социологически, културологически, психологически.
Още Аристотел поставя дейността на човека в основата на развитието му. Я.
Коменски застава непримиримо срещу схоластиката на своето време и настоява в
обучението да се върви от фактите към изводите, от конкретното към абстрактното, от
близкото към далечното, от простото към сложното. Той иска обучението да се води
така, че учениците да възприемат причинните връзки и зависимости между науката и
явленията. „Да се обучава младежта правилно, не означава да се натъпкват главите на
учениците с множество думи, изречения, фрази и мнения на разни писатели – заявява
Коменски, но да се разкрива разбирането на нещата, така че от него като от жив извор
да изтичат ручеи и като от пъпки на дърво да израстват листа, цветове и плодове“.
Според Ж. Русо възпитателят трябва да поставя въпросите, а възпитаникът сам да
ги решава. Науката да не се заучава, а да се пренамира. За Й. Песталоци детето е
активно същество и тази активност трябва всемерно да се развива. „Окото иска да
гледа, ухото да чува, кракът – да ходи, ръката – да хваща. Така и сърцето иска да вярва
и да обича. Умът иска да мисли“. К. Ушински ратува за самостоятелност и
инициативност на децата в обучението. Той ненавижда това обучение, което втълпява в
главите на децата знания, без да развива техните познавателни способности.
Като преход към съвременното състояние на психологията на творчеството трябва
да се отбележат някои ранни трудове като „Законите на творчеството“ от Ж. Полонски
(1892), „Творческо въображение“ от Т. Рибо (1901) и други.
Значителен напредък в това отношение се наблюдава през второто, третото
десетилетие на втората половина на XX век. Повишеният интерес към теорията, и по-
специално към психологията на творчеството, се обуславя от няколко обстоятелства.
Както изтъква Я. Пономарьов, през средата на XX век любознателността като стимул
на научно разработване на проблемите на творчеството престава да има доминиращо
значение. Под влияние на новите социални изисквания се повишава необходимостта от
рационално управление на творческата дейност на хората. Промяната на обществено-
икономическите условия в много страни, постиженията и изискванията на научно-
технологичната революция поставят на предна линия значението на психологията на
творчеството изобщо и по-специално на научното творчество, от което зависи
общественото развитие.
В по-ново време творчеството като сложна специфична дейност се проучва от
различни науки и от различни гледни точки. Така например във философията
творчеството се разглежда предимно в гносеологически аспект като една от формите на
отражението. Като обществено явление, което зависи от социални фактори,
творчеството е обект на социологически проучвания.
Проблемите на творчеството заемат особено важно място и в естетиката, тъй като
то присъства във всички видове изкуства.
В днешно време творчеството се разглежда като съпътстващо развитието на
човешката личност и на нейния потенциал. Мислещата личност заема водещо място,
затова и образованието се гради въз основа на личностното развитие.
Успехът на обучението е неделим от психологическото развитие на учениците, от
развитието на тяхното мислене. Естествено обект на внимание става най-ярката проява
на мисленето – неговата продуктивност, способността да се проявява съобразителност,
находчивост, остроумно да се решават възникналите проблеми.
Според З. Лисийска „творчеството, като съзидателна дейност има голяма
обществена стойност не само поради това, че чрез него се осъществява реализация на
материални и духовни богатства за обществото, но и поради това, че то има огромна
възпитателна стойност, като процес, в който се извършва развитие и саморазвитие на
личността“.
Според същата авторка творческата личност се отличава с изострена
наблюдателност и с твърде повишена селективност на възприемане. Тя има по-висока
активност, притежава наблюдателност и инициативност, аналитичност и
комбинативност и в повечето случаи трудовата й дейност е по-ефективна.
Творческата дейност е неизбежна част от динамичното и развиващо се време, в
което живеем.
Творческа дейност наричаме всяка дейност на човека, която създава нещо ново,
независимо дали създаденото от нея е някакъв предмет от външния свят или е някакво
настроение на ума, или чувство, което живее и се разкрива само в самия човек.
В трудовата си дейност съвременният специалист все по-често извършва
нестандартни действия, налага се да взема бързи решения при изменящи се условия, да
проявява изобретателност, за да се справи с възникналите проблеми при изпълнение на
професионалните си задължения. Тоест, обществената необходимост от творчески
личности осезаемо нараства.
Условията за развитие на креативността се свързват с: благоприятна материална
среда; социално-икономическото положение, в което се намира човек; начина на живот
както на околните, така и на самия творец; от значение е и ролята на семейната среда, в
която индивидът получава онези биологични, наследствени предпоставки, които имат
важно значение за неговата бъдеща дейност за развитието му в живота; решаваща е
ролята на училището.
Творческите способности на човека често означаваме с термина „креативност“. Те
са съвкупност от мисловни и личностни качества, които благоприятстват откриването
на нови начини за решаване на поставени в теорията и практиката задачи и проблеми.
Чрез това понятие се характеризира творческата, съзидателната или конструктивната
страна на човешката индивидуалност.
 Признаци за творчески способности са:
- усет към нови проблеми;
- творческа инициативност;
- богатство и оригиналност на идеи;
- гъвкавост и оригиналност на мисленето и въображението;
- богатство на фантазията;
- нестандартно мислене.
Творческите възможности на човека не са нещо постоянно и неизменно, а
непрекъснато се развиват. Особено важна в тази насока е ролята на образованието.
За да отговори на съвременните социални условия, е необходимо образованието да
се осъществява в условия, в се които стимулира активността и креативността на
подрастващите.
Креативността се отключва, когато субектът е мотивиран да поеме определена
отговорност и когато му бъде осигурена максимална самостоятелност, за да я
реализира. Разбира се, процесът на създаване на иновация е необходимо да се
направлява от педагога много дискретно – да се дават съвети, а не указания.
За развитието на креативността у учениците е необходимо да бъдат създадени
условия за активното им участие в образователния процес. Затова е много важно те да
се обучават в условия, в които не само се овладяват наготово знания и умения. За да
станат мислещи, креативни личности, способни в бъдеще самостоятелно да надграждат
и развиват интелектуалния си потенциал, те трябва да станат активни участници в
усвояване на новия материал и да се стимулират към творческата му интерпретация.