ЕДУАРД ДЕ БОНО И КАК ДА НАУЧИМ ДЕЦАТА ДА МИСЛЯТ?

Антония Кръстева
ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

1. Въведение
В контекста на обществените промени се проявяват устойчиви тенденции за
хуманизация и демократизация в образованието. Тази методологическа постановка
определя логиката на новата образователна политика у нас, в основата на която стои
хуманният подход към личността на ученика, т.е. в образователния процес ученикът е
център на педагогическо взаимодействие.
Приемане на детето като ценност, неговото поставяне в центъра на педагогическото
познание, предопределя необходимостта от отчитане на общочовешките перспективи и
произтичащите от тях доминанти в образователната практика. От тази гледна точка се
изместват целите на съвременното обучение, в зависимост от конкретните условия и време,
по посока глобалната насоченост на процеса на изграждане на личността на съвременния
ученик, способна да мисли, да решава проблемни ситуации, да взема адекватни за
ситуацията решения, да умее да дискутира в екип, да оценява и самооценява себе си и
другите. Една нова целева стратегия в тази посока извежда значението на креативното
мислене за стимулиране на интелектуалното развитие на личността на ученика.
В този ред на изложение се пренасочват и нашите разсъждения по посока
извеждане приносите на Едуард де Боно за развиване на креативното мислене у
учениците от начална училищна възраст.
2. Характеристика на креативното мислене
Проблемите на мисленето са обект на изследване на различни психологически
направления, в които се отразяват методологическите позиции на отделни автори и
изследователи. Тъй като това не е цел на изследването, нашето внимание е насочено към
характеризиране същността на креативното (творческо) мислене. В контекста на
анализираната проблематика редица автори свързват креативното мислене с интелекта на
индивида, в резултат на което се ражда творчество. Способността на личността да твори е в
зависимост от нейния интелект и способности (Я. Пономарьов, Д. Богоявленска, О.
Тихомиров С. Патрик, А. Цейтлир, Л. Търстоун, Ф. Клих, Д. Мак Кинън, Ед. Де Боно и др.).
В психологическата литература креативното мислене (креативното – “creare” – лат.
– създавам, изработвам) се определя като механизъм на продуктивно развитие (А.
Пономарев), като висша форма на активна и самостоятелна дейност на човека, като
дивергентно мислене – способност за продуциране на идеи, намиране на повече и
нестандартни решения (Д. Пельц, Ф. Ендрюс), като плавност, гъвкавост, оригиналност,
способност да се дообработва даден материал (Д. Гилфорд), свързва се не само с новостта,
но и с обществената ценност на новия продукт (М. Цонев).
В психологическата литература се срещат твърде противоречиви изследвания,
относно изясняване на отделни страни от структурата на интелекта, творческите
способности и мислене (Ж. Пиаже, Д. Гилфорд, М. Гилкрист, С. Бърт, А. Лук и др.). Търсят
се корелационни зависимости между интелектуалните компоненти и творческите
способности, между особеностите на характера и предпоставките за творческа дейност у
личността (Пирьов, Русев 1981, с. 44-47).
При по-задълбочено осмисляне на показателните признаци при креативното мислене
могат да се отдиференцират онези личностни качества, типични само за този вид мислене. В
структурата на творческата личност участват сложни компоненти, като въображение и воля,
оригиналност, плавност, вариативност, интуитивност в мисленето. Това са отделни качества
на мисленето, които, от една страна, се възприемат като иманентна характеристика на
творческото мислене, а от друга, предават неповторимостта на отделната личност (пак там,
с. 174-176). За Л. Десев творческите способности на човека са съвкупност от мисловни и
личностни качества, които благоприятстват откриването на нови начини за решаването на
поставени в теорията и практиката задачи (Десев 2000, с. 434).
При анализирането на креативното мислене се откроява неговата отличителна черта,
която е специфичната фаза “инсайт” (озарение, прозрение, спонтанно отразяване на връзки,
отношения, зависимости в следствие на продължителна и съзнателна човешка дейност) (пак
там, с. 435). Авторът разграничава четири отделни степени (живецът на творчеството),
които определят класическата схема на творческото мислене.
Реализирането на творческия продукт преминава през няколко фази: поставяне на
проблема (всестранен анализ на поставените условия, разкриване на взаимните връзки,
извършване на сравнения, генериране на хипотези); формулиране на стратегии за
изграждане на вярна картина на ситуацията; конструиране на съвкупност от операции при
повишена сложност на ситуацията; стратегии за сътворяване на умозаключения по аналогия
(Пирьов 2000). Отличителният белег при креативното мислене, е именно раждането на нова
идея, образ, модел (създаващо мислене), породена от качества като въображение,
проницателност и др.
За Д. Танер творческото мислене е гориво за иновация. Според автора под творческо
мислене се разбира “генериране (раждане) на нови, полезни идеи”. Уменията за творческо
мислене не се унаследяват. Те се придобиват чрез подходящо обучение. Две от най-
разпространените техники за творческо мислене – са латериално и метафорично мислене.
Латериалното (страничното) мислене е техника, която преустройва моделите на нормално
мислене при решаване на проблеми и ги насочва към ново начало. Тази техника води към
алтернативни подходи. Метафоричното мислене включва генериране на идеи чрез
свързване на проблема с нещо от несвързана с него област, най-често от природата (Костова
1998).
3. Особености в мисленето на малките ученици
Изследванията, свързани с измененията през началния етап на обучение установяват,
че съществуват извънредно сложни и изменчиви отношения между мисленето на учениците
и практическото действие, между мисленето и езика, между мисленето и сензорния образ.
Тези отношения се изменят на различни степени от възрастовото развитие на детето и се
намират в непосредствена връзка със съдържанието на образователните задачи. Тези
отношения се изменят в зависимост от упражненията и методите на обучение (Люблинска
1984, с. 219-220).
Типичното за началната училища възраст са промените в познавателната сфера.
Характерното за този период е нагледно-образното мислене, което означава мислене,
зависимо от възможностите на възприятието. В условията на училищната институция, след
първичната социализация в семейството, се осъществява т.нар. широка социализация на
ученика, където се усвоява и интензивно се натрупва собствен такъв (Г. Пирьов, Л. Десев,
Р. Стаматов). В процеса на нагледно-образното отражение на света важно място заема
речта, тъй като общите свойства и връзки между предметите и явленията не само се
познават в образна форма, но и се фиксират в речеви план, който помага за по-дълбоко и
пълно познаване на обектите, за актуализация на вече формирани образи и оперирането с
тях (Витанова 1992, с. 70).
През начална училищната възраст мисленето на учениците се развива в два
основни периода. Първият период обхваща 7-8-годишна възраст, където обучението се
опира специално на нагледни образи и представи. Тук мисловният процес е тясно свързан с
богатството на личния опит на учениците. Поради това мисленето има нагледно-действен
характер и се определя като нагледно-образно (ситуативно) мислене. Вторият период в
психологическите изследвания се определя след ІІІ клас, тъй като в мисловния процес на
учениците настъпват видими изменения. Тяхната мисловна дейност се превръща в
относително самостоятелна работа на анализиране, синтезиране, обобщаване
(усъвършенстват се основните мисловни операции). В тази възраст учениците са способни
да извършват аналитико-синтетична дейност, да класифицират отделни предмети, да
отделят съществените от несъществените признаци, да анализират текст, да отделят
главното от второстепенното, да обясняват явленията и да извеждат изводи. Характерното
за този период е замяната на интуитивното (ситуативното) с логическото мислене
(тенденция на преход от нагледно-образно към абстрактно-логическо мислене), т.е.
наблюдава се преход към ново по-високо равнище на мисленето на учениците. В основата
на логическото мислене е разбирането на причинните зависимости и формирането на
понятия, които от своя страна водят до съждения и умозаключения (Психологическая
энциклопедия 2003).
На основата на тези закономерности в мисловните процеси на ученика от начална
училищна възраст, значително се увеличава значението и ролята на креативното мислене,
както за усвояване на системата от научни понятия, умения и компетенции, така и за
цялостното личностно развитие на детето.
4. Кои е Едуард де Боно?
Едуард де Боно е роден през 1933 г. в Малта. Завършва медицина в Малтийски
университет. По-късно продължава образованието си по психология и физиология в
Оксфордски университет, където получава докторска степен по медицина. Учи клинична
медицина в Кембриджски университет и защитава докторско дисертация.
Ед. де Боно е носител на много престижни награди – национален орден за заслуга
(Малта); Награда за първоизследовател в областта на мисленето (Бостън); носител на
Европейски Капирски приз, поради изключителни постижения в науката и др.
Де Боно е автор на понятието “латериално” мислене (странично мислене),
публикувано за първи път в речник на Оксфорд през 1967 г. През 1969 той основава
Когнитивния Тръст за Изследване (CoTR), който разпространява неговите трудове по света
и съоснованата Мисловна школа. През 1992 г. учредява Тръст за когнитивни изследвания
(благотворителна организация, насочена към пряко преподаване на мислене в училище по
програма CORT). През 1996 г. е учреден “Институт де Боно” в Мелбърн. Наречен още
“странстващ” преподавател де Боно пропагандира своите идеи за креативното мислене като
обикаля много държави, чете лекции, доклади, организира курсове. По този начин той се
формира като лидер в областта на конструктивното, творческото развитие на личността на
детето.
Авторът има изключителен принос за развитие на мисловните процеси на детската
личност. Той е с международно признат авторитет в областа на творческото мислене и в
обучението в мисловни техники. Известен е със своите произведения като “Латерално
мислене” и “Научете детето си как да мисли”, “Практическо мислене”, “Как да бъдем по-
интересни”. Според Ед. де Боно мисленето е рефлекс - колкото по-често се тренира, толкова
по-добро става детето.
Фундаменталният аспект на неговата доктрина е да се използват такива процедури,
които подкрепят мисленето по много начини. Учениците трябва да използват по-структурно
и прецизно организирани стъпки по време на решаването на проблеми. Въпреки всичко, те
са водени в същото време да преодоляват традиционните граници на мислене и да
представят “мислене извън кутията”.
Авторът диференцира мисленето на стандартно и нестандартно. Стандартното
мислене се основава на предшестващи знания, опит и традиции, които са свързани с
двуполюсна позиция – правилно и неправилно. То определено се свързва с логическото
мислене, което се осъществява в алгоритмична последователност и не позволява
отклонение. При нестандартното мислене се търсят нови модели, върви се по “малки
пътечки”, които водят към широкия път на познанието. Тук се търсят парадоксите в
проявите на явленията, необичайните решения, поради което за нестандартното мислене е
характерно отклонението от алгоритъма и търсене на нови, различни решения.
Нестандартното мислене играе важна роля в целия процес защото чисто
интелектуалната гледна точка е балансирана с интуитивно познание или емоции. В този
аспект Е. Де Боно цитира: “Вие не копаете дупка на друго място като копаете същата дупка
по-дълбоко.” Авторът извежда основните принципи на нестандартното мислене като
осъзнаване и критично отношение към господстващите, популярни идеи; търсене на
алтернативни подходи към явленията; освобождаване от строгия контрол на логическото
мислене; използване на случая (Де Боно 1976, с. 5).
Ед. де Боно предлага в училище да се въведе специален предмет, при който децата да
се обучават на умения да разсъждават. По този начин се развива гъвкавостта на ума и
децата се стимулират към алтернативни решения, към многовариативност на изходите (пак
там, с. 17).
Авторът отделя специално внимание на технологията на процеса на мислене, която
протича в два стадия – възприятие и преработка на информацията. Възприятието е водещо и
то служи за възприемане на информацията. Ето защо, Ед. де Боно говори за значението на
обучението, което трябва да е по посока развиване на умения за многообразно възприемане
на ситуацията, която осигурява възможности за отправни точки на мислене и за оригинални
решения (Де Боно 2001). Де Боно въвежда понятието “действеност” (чийто синоним е
“проактивно” мислене), като стратегия насочена към “правене” на нещата, според която да
знаеш, не винаги означава да можеш да го правиш.
Във връзка авторът разкрива своя методика, наречена “метод на очилата”,
съдържаща 60 “инструмента” за мислене, насочваща детето към развиване на умения за
широко и многообразно възприемане на ситуацията, което от своя страна осигурява
възможност за различни отправни точки на мислене, за нови и оригинални идеи.
Ключовият принос на де Боно може да се търси главно в разбирането на мозъка като
самоорганизираща се система. На тази основа създава практически инструменти за мислене.
Най-популярният сред тези инструменти е този на “шестте мислещи шапки”
Концепцията за шестте мислещи шапки позволява идеите да се излагат постепенно,
като всеки път изваждаме на преден план това, върху което искаме да се концентрираме,
като по този начин се стига до решение. Цветовете се нанасят един по един, докато се
получи завършен образ. Предимството е, че по този начин участниците в дискусията могат
да се "изключат" от обичайните си мисловни рефлекси и да се опитат да погледнат на
обсъждания въпрос от различни страни. Освен това тази техника позволява да се преодолее
нагласата за противопоставяне и създава условия за конструктивност и творчество.
Роли на различните шапки:
Бялата шапка представя фактите и информацията за ситуацията и проблема. Това е
обективно знание, повече описание отколкото обяснение.
Червената шапка представя емоционалните усещания за проблема или ситуацията.
Това е субективно преживяване, чувства и интуиция.
 Зелената шапка произвежда нови идеи, предложения и решения. Тя е символ на
открито и творческо мислене.
Жълтата шапка събира положителните аспекти на решението, предимства или
бъдещи ползи. Тя също представя положителната мотивация на избраното решение.
Черната шапка събира всички негативни аспекти за правилното разрешение или
решение. Описват се заплахи, неудобства или лоши последици.
Синята шапка представлява контрол върху целия процес. Тя предлага последващите
стъпки по време на срещата и след това. Тази шапка позволява участниците да променят
процеса и да фокусират метода в правилната посока.
В практически аспект е удачно да се представят някои технологични решения,
използвайки стратегиите на Ед. де Боно за развиване на креативно мислене у учениците от
начална училищна възраст.
Техника “Отчитане всички фактори”
Основната цел е отчитане, открояване на фактите, които трябва да се вземат под
внимание при решаването на проблемите.
Учителката ви казва, че трябва участвате в състезание (олимпиада) по математика.
Кои фактори ще са определящи при вземането на решение?
Техника “Петминутен формат” на мислене
Основна цел е моделиране дисциплината на ума в определени времеви граници (пет
минути), създава условия за работа в екип, стимулира диалогичността и вземането на
решения. Проблемните задачи дават възможност учениците да извличат информация, да
задават въпроси, да откриват закономерности. Дисциплината по време на техниката развива
гъвкавостта на мисленето, прави възможно осъзнаването на приложния аспект на новото
знание.
Анализирай “училище” чрез основните му характеристики: двор, сграда, класна стая
черна дъска, чинове, учителка, ученици, приятели.
Техника “Плюс, минус, интересно
Основната цел е свързана с умението да се използва ситуацията, преди да се стигне
до преценка и да се изведат изводите. Помага при вземане на решение, което изисква бърза
реакция. Означава също вглеждане напред, преценяване на плюсовете, минусите при
решаването на проблема.
Твоята майка има рожден ден. Какво ще и подариш, за да доставиш голямо
удоволствие.
Техника “Алтернативи, възможности, избори
Основната цел е насочване на мисленето към търсене на други възможности за
решаване на проблеми. Въпросът, който се задава е свързан с възможностите за общуване
оттук – нататък.
Вие сте се скарали със свой приятел. Учителката е разговаряла с вас двамата и ти
оставаш с впечатлението, че тя е несправедлива към теб.
Техника “Гледна точка на другите”
Основната цел е насочена към отчитане мнението на другите при решаването на
проблемните ситуации.Учениците трябва да се поставят на мястото на другите, за да
разберат техните мисли и чувства.
 Ти седиш на един чин със съученик, който не ти допада и нямаш симпатии към него.
Какво ще направиш?
Техника “Шесте шапки”
Значение на шапките: бялата – фактите, червената – чувствата, черната – истината,
жълтата – ползата, зелената – идеята, синята – мисленето, гледано “отгоре”.
Помисли с жълтата шапка да си гледаш любимец вкъщи.
Загубил си домашен любимец – помисли с червената шапка.
Сменяш училището, в което си учил досега. Помисли с черната шапка.
Твой приятел е разстроен от училище. Помисли с бялата шапка, какво ще направиш.
С твой приятел трябва да разработиш проект. Помисли със зелената шапка.

Литература
Боно, Ед. де. Рождение новой идеи. М., 1976.
Боно, Ед. де. Практическото мислене. С., 1999.
Боно, Ед. де. Научете детето си как да мисли. С., 2001.
Витанова, Н. Детска психология. С., 1992.
Десев, Л. Педагогическа психология. С., 2000.
Костова, Здр. Как да учим успешно. Иновации в обучението. С., 1998.
Люблинска, А. Психология на ученика от начална училищна възраст. С., 1984.
Пирьов, Г., П. Русев. Психология на творчеството. С., 1981.
Пирьов, Г. Проблеми на когнитивната психология. С., 2000.
Психологическая энциклопедия. Под ред. Р. Корсини. СПб: Питер, 2003.
Bialystok, E. Communication Strategies: A Psychological Analysis of Second-Language
Use. Blackwell, 1990.
Bransford J., R. Sherwood, J. Rieser Teaching thinking and problem solving: Research
foundations. American Psychologist, 1078-1089, 1986.
http://www.en.wikipedia.ord/wiki/Eduward_de_Bono