Парадигми

Консервативно възпитание - антитеза или противоположност на либерализма и се

доближава до някаква степен до авторитарното възпитание, но не е толкова силно
изразено като правила и санкции, налагане на родителските ценности, налагане на
религиозно - политическият мироглед на родителите. Доста характерно е и
унаследяването на професията на майката или бащата. Имаме строго регламентирани
роли в семейството.
а) Неоконсервативната - повече насърчаване на интересите на децата. Да работят
нещо друго, освен професията на родителите си.
б)Бихейвиористичната - основната идея на бихевиоризма е да обяснява всякакви
аспекти от живота на организмите и на човека с идеята за учене по формулата стимул -
реакция . След като реагираме имаме така нареченото подкрепление. То може да
бъде положително или отрицателно. Ученето следователно възпитанието според тази
парадигма се състои в появата на адаптивни изменения в индивидуалното поведение -
в резултат на придобит опит.
в)Колективистичното възпитание - колективизмът е философия, която се разчита на
общността. Дава се приоритет на колектива и неговите цели пред индивида и неговите
цели. Имаме :
-вертикален колективизъм - има йерархия, няма равенство.
-хоризонтален колективизъм - има възможност за вземане на демократични
решения. Колективизмът се смята за разновидност на холизма.
*Холизмът (от гръцки холизъм-„цялостно мислене“) е философия на целостта и
господството на системата на индивида.
г)Индивидуалистичното възпитание - понятие с няколко значения:
-една от философиите на свободата
-принцип за автентичност и автономност на човешките права
-морална позиция на независимостта и самостоятелността на отделния човек
-противопоставяне на натрапени външни социално - морални стандарти
Индивидуалистичната парадигма е насочена към свободно и самостоятелно
развитие, а възпитанието е в посока на съхраняване на индивидуалността в
интелектуален, емоционален и физически план. В тази парадигма във възпитателните
взаимоотношение се съобразяват с индивидуалните отношения, потребности, цели,
интереси на ученика и се създават възможности за развиване на индивидуалния опит.
Възпитанието от индивидуалистичната парадигма предоставя автономност и
възможности на възпитаниците да мислят самостоятелно, да чувстват и да се развиват
със стремеж на запазване на личното достойнство. Тази парадигма не би била
ефективна в чист вид, защото би изкривила социализацията на детето.
 Тема 4: Възпитателни съдържания

От възпитателни съдържания разбираме взаимно свързаните компоненти на

социокултурният опит, които са обект на индивидуално или групово усвояване,
съобразно с възрастта на учениците т.е. най - общо казано ние усвояваме опита на
обществото. Възпитателните съдържания включват състоянията на възпитанието като
социокултурно явление, проявяващо се в обществените отношения. Съдържателните
компоненти на възпитанието са всъщност различни видове знания, умения и
отношения (нагласи), което е равно на компетентности.
В контекста на възпитанието най - важни са нагласите и отношенията. Отношенията
са свързани в голяма степен с ценностите. Когато говорим за знания в контекста на
възпитанието, имаме предвид декларативни (отговарят на въпроса “Какво?”),
инструментални (отговарят на въпроса “Защо?”) и процедурни (отговарят на въпроса
“Как?”) знания за:
а) Социално и морални норми:
- критерии
- стандарти
- морални принципи
- правила или етикет на поведение
- социални и морални ценности
- личностни и социални идеали
- оценки на ситуации и събития
- самооценка
б) Умения :
- социално
-културни
-емоционални
-морални
-естетически
в) Нагласи/ отношения (меки компетентности)
- гъвкавост
- умения за решаване на проблеми
- умения за работа в екип
- умения за управление на времето
- добра комуникация
- позитивизъм

Резултатите от овладяването на възпитателните съдържания са:

- социален опит
- черти
- способности
- качества
- отношения
- навици на личността
 Индивидуалният опит също е единство от знания, умения, нагласи. Придобити в
процеса на непосредствените преживявания, впечатления, наблюдения. За разлика от
знанията, постигнати по пътя на абстрактното мислене или опита е придобито знание и
умение в следствие на правене на нещо. Видовите опит са физически, интелектуален,
емоционален, духовен, религиозен, социален и т.н.

*Социалният опит има 4 компонента:

а) Аксиологичен - ценностни ориентации и социални нагласи
б) Познавателен - касае социалните понятия, съждения, убеждения
в) Комуникативен или участието в различни видове комуникация
г) Практикодействен - включва постъпки, реакция, действия

Какво са човешките ценности-Тава са социокултурно одобрени и споделени на

повечето хора,споделени от повечето хора представи,за това кое е
добро,споделимо,любов и т.н.Ценностите са тези, които предават смисъл на нормите
на поведение,опората при вземане на решения и правене на избор или те са основен
регулатор на нашето поведение,т.е. те са и критерии за избор.
Основни човешки ценности -живот, здраве, добруването на човека, развитието на
човека, уважението и толерантността ,неговата свобода, което включва свобода да се
движим на всякъде из планетата, свобода да избираме партньора си, на основата на
собствените си ценности, свобода на образованието, свобода за избор на
професия ,свобода за избор на религия, свобода на словото. Ценностите може да
разграничим на различни видове.
Социалните ценности в широк смисъл са значимостта на явленията и процесите от
реалната действителност в съответствие с потребностите на обществото. В по-тесен
смисъл те включват: нравствените, естетическите изисквания, създадени от човешката
култура и проявяващи се под формата на обществено съзнание. Моралната ценност е
одобрена и споделена от повечето хора представа, за това какво е добро и зло, какво е
справедливо и несправедливо, честно и нечестно, отговорност и безотговорност и
прочие.
Социалната норма е формална или неформална договореност, която управлява
поведението на членовете на едно общество. Благодарение на социалната норма
всеки един от нас има възможността да знае как да действа в дадена ситуация и освен
това да очаква подобно поведение от другите хора. За такива правила (социалните
норми) стои в повечето случаи санкцията и наградата, това може да бъде под формата
на одобрение или неодобрение и т.н. Според някои автори възпитателните
съдържания са всъщност съвкупността от аспектите (или компонентите на
възпитанието),които определяме като:
- социално възпитание
-морално
-интелектуално
-естетическо
-физическо и т.н.
Тези видове възпитания всъщност са вплетени едно в друго, в реалния живот те не
могат да се разграничават. Всеки един от тези компоненти на възпитанието също има
свое съдържание под формата на знания, умения и нагласи т.е. компетентност. И в
крайна сметка трябва да подчертаем, че основен момент по отношение на
формирането на компетентностите в различните свери на възпитание са именно
нормите и ценностите .

Цели на училищното възпитание

1.Обща цел- човешките цели могат да бъдат тълкувани като:

а)хипотетична детерминанта (предпоставка на поведението)
б)идеален субективен образ на желан бъдещ резултат от определена дейност.
в)желано състояние на някакъв обект или събитие в бъдещето

2.Целите на възпитанието се дефинират различно от различните научни школи:

2.1 Цели на възпитанието в психоанализата-
- Според Фройд целта на възпитанието е формиране на „АЗ“ и постигане на
способност за щастие, работа, любов, което ще доведе до съзнателна власт върху
собствената реалност и способност да се създават отношения. Свободни от невротични
страхове, пренесени от детството.
- Според Анна Фройд целта на възпитанието е предотвратяване на неврозите и
налагане на забрана за възпитателни мерки, които продуцират или създават
прекалено строг свръх „АЗ“.
- Доналнд Уиникът смята ,че възпитанието е създаване на условия за
психологически ръст(развитие) на детето и удовлетворяване потребностите на „АЗ“.
- Според Ерик Фром целта на възпитанието създаване на здрава личност с
продуктивна ориентация,(т.е. , че човека е човек когато може да създаде нещо
материално, духовно, естетическо и др.) и способности за удовлетворяване на
специфични екзистенциални потребности (свързани със смисъла на живота).

2.2 Цели на възпитанието в други направление на психологията

-Според Едуард Лий Торндайк, който е представител на поведенческата
психология. Възпитанието е длъжно да развива в човешките същества
благожелателност към хората (т.е. да желаят благото на хората), доброжелателното
отношение към хората, устройването на полезен и щастлив живот ,стремежът към
благородни и чисти наслаждения е целта на училищното възпитание според Торндайк.
-В епигенетичната теория за човешкото развитие на Ерик Ериксон целта на
възпитанието е подпомагане стадиите на човешкото развитие и развитие на психо-
социална потенция (възможности,заряд) на човека.
-В персонологията Хенри Мъри целта на възпитанието е развитие на тенденцията
човек да е социално и хуманно същество и създаване на условия за адекватен свръх
„АЗ“
-В хуманистичната теория Ейбрахам Маслоу целта е създаване на възможности за
само-актуализация (себеосъществяване ) на здравата и нормална личност.
 -В феноменологичната теория на Карл Роджърс целта е позитивна насоченост към
здрава пълноценно функционираща личност.
-В психология на индивидуалността на Гордън Олпорт целта на възпитанието е
формиране на психически стабилна личност.
-В теорията за оперантното кондициониране на Бъръс Скинър целта на възпитанието
е набор от социално желани и индивидуално успешни шаблони на поведение.
- Според Реймънд Кетъл (фактор за теория на личността) целта на възпитанието е
създаване на човек с предсказуемо поведение.
- Социално-когнитивната теория/теория за социалното учене на Албърт Бандура тук
се смята, че целта на възпитанието е самоефективност на човека, постигната чрез
непосредствен опит, обществено одобрение, добро физическо и емоционално
състояние поддържащо среда и стимули.
*конформизъм- e промяна на поведението, чрез която индивидът
отговаря на натиска на групата, опитвайки се да е в съгласие с нея, като приема
предложени или наложени норми. Тази промяна минава през отрицание на някои
предишни позиции и води до самоодобрение чрез приемането на новите.

2.3 Дефиниции от гледна точка на българската педагогика. Представители на

българската педагогика.
-Целта на възпитанието е личността, която дава свой принос за усъвършенстване
както на обществения живот така и на себе си (собственият живот), чрез възможно
най-пълно развитие на способностите.(дефиниция от национална програма за
развитие на училищното образование 2006-2015)
-Според Любен Димитров целта на възпитанието е формирането на цялостна и
хармонична автономна и жизнеспособна личност, която е способна да живее
пълноценно в, чрез и за обществото.
-Според проф. Пламен Радев (българското педагогическо светило) целта на
възпитанието е да съдейства и подкрепя формирането и развитието на качествата и
функционирането на нормалата и здрава личност.
*Качествата, които трябва да проявява една здрава личност според проф. Радев:
- способност на общува
- добър слушател и съветник
- любопитство за новото
- компетентност в някои области
- кураж и разумна смелост
- грижа за външният вид и тялото
- доверчивост и откритост с подходящите хора
- познания за себе си
- да се наслаждава на здрава и романтична връзка
- да излиза от трагични събития без депресия
- да предпазва здравето и благополучието си
- да приема другите каквито са
- да има чувство за хумор
- емоционална стабилност
- адаптивност и адекватност
- отговорност за собствена съдба и развитие
- познаване на силните и слабите си страни
- живот в настоящето (осъзнатост)