МОТИВАЦИЯТА ЗА

ИЗУЧАВАНЕ НА РОДЕН
ЕЗИК И ЕЗИКОВАТА
ЛИЧНОСТ
„Правете всичко добро, на което сте
способни, с всички средства, които
имате, по всички начини, които
знаете, на всички места където
можете, на всеки човек, на когото
можете, докато можете!“

Джон Уесли
Мотивацията е съвкупност от енергетични
сили, произтичащи от вътрешни или външни
за индивида предпоставки, които
предизвикват неговото поведение и
определят формата,
насоката,интензивността и
продължителността на това
поведение. Това състояние
продължава,докато се търсят
средствата за задоволяване на
потребностите, т. е. докато се набележат
цели, чието постигане ще доведе до
удовлетворяване.
 В психологическата теория на Запад
съществуват множество мотивациионни
модели. Голяма част от тях са изградени
върху идеята на бихейвиоризма, според
която хората са продукт на стимулите,
които получават от външния свят; тяхното
поведение се детерминира отвън, а не
отвътре.
Учебната мотивация се определя от множество
фактори, специфични за тази дейност:
-образователната система и образователното
учреждение, където се осъществява учебната дейност.
- организацията на учебния процес.
- субективните особености на ученика (възраст, пол,
интелектуално развитие, самооценка и др.)
-субективните особености на педагога и преди всичко
на отношението му към ученика и изобщо към
работата.
-спецификата на самия учебен предмет.
Практиката показва, че учителите съвсем не отделят
нужното внимание на мотивацията за учене и това
също е определящо за формирането на мотивация за
учене.
Интересът - хората не се раждат с интерес към каквото и
да е. Интересът се създава. Учителят може да развие това
качество в своите ученици по два начина: Акцентуване
върху новото, яркото в учебния материал – чрез
интонацията, позата, мимиката, жеста; чрез
използване на активно учене, т.е.
да се предложи на учениците
сами да решат задача от новия
учебен материал; чрез комбиниране
на разказ на учителя с учебен филм
и т.н. Преподаване на учебния материал, пречупен през
гледната точка на учениците – когато изучаваният
материал се представя чрез примери от живота на самите
ученици.
Мотивацията за учене може да се разглежда
едновременно и като генерална черта на личността,
и като състояние, обусловено от ситуацията. Тя
включва различни мотиви за учене. Те са преди
всичко осъзнати вътрешни подбуди, по силата на
които се полагат усилия за усвояване на знания, за
формиране на умения и за качествено изпълнение на
учебната дейност. Мотивите за учене се
детерминират чрез насочеността
към знанията в качеството им
на непосредствени вътрешни
подбудители към активност
и чрез равнището на личната
удовлетвореност от участието
в познавателната дейност. 
 ВИДОВЕ МОТИВАЦИЯ

Мотивацията може да бъде вътрешна и

външна – породена от вътрешно желание за
постигането на определени резултати, или
следствие от външни фактори. Мотивацията
трябва да се разглежда в съпоставка с
индивидуалните черти на характера, които
са постоянни (например плах, екстроверт,
съвестен) и емоционалното състояние, което
е временно (например гняв, тъга, радост).
 1. Вътрешна мотивация – настъпва, когато
хората са вътрешно мотивирани, за да
създадат нещо, което предизвиква
задоволство у тях.

 2. Външна мотивация – настъпва, когато

хората са мотивирани от външно
задоволство като пари, оценки и др.
ВЛИЯНИЕ НА МОТИВАЦИЯТА В
ОБУЧЕНИЕТО
Без мотивация, способността за учене
намалява. Ученето по един или друг начин
се случва през целия ни живот. За хората
ученето е вродено. Hе е задължително
обучението да протече във формална среда.
Мотивацията в най-общ смисъл е това, което
оказва влияние върху предизвикването,
избора, насоката и поддържането на
човешкото поведение. Учащите имат нужда
от специален стимул за активни,
целенасочени и постоянни усилия в ученето.
 Мотивацията е това, което ги кара да
изискват, трансформират и използват
знанията. При учащите тя е свързана с
желанието за участие в процеса на
обучение. Но също така засяга причините,
които лежат в основата на тяхното активно
участие в академичните дейности. Макар
че обучаваните могат да имат еднаква
мотивация да изпълняват дадена задача,
причините за тяхната мотивация могат да
бъдат различни.
 Обучаем, който е ВЪТРЕШНО мотивиран,
се заема с дадена дейност, заради самата
нея и удоволствието, което тя предоставя,
или удовлетворението от изпълнението ù.
Ученик, който няма ВЪТРЕШНА мотивация
се представя „ЗА ДА” придобие
възнаграждение или да избегне някакво
външно наказание.
 Функциите на мотивите се реализират
посредством множество подбуди : идеали
за ценностни ориентации, потребности,
мотиви,цели,интереси и други.

 Съществуват две основни групи мотиви в

контекста на учебната дейност на
учениците :
 Познавателни мотиви – сързани със съдържанието на
учебната дейност и процеса на нейното изпълнение.
 Социални мотиви – свързани с различните социални
взаимодействия на ученика с другите хора.

 И познавателните,и социалните мотиви имат различни

равнища: широки познавателни мотиви,ориентирани
към овладяване на нови знания,факти,закономерности ;
учебно-познавателни мотиви,ориентирани към
усвояване на способите за овладяване на знанията;
мотиви за самообразование и др.
Важно е да се отбележи,че не самото
наличие на познавателните и социалните
мотиви определя същността на личността на
ученика и нейната насоченост,а тяхното
качество.Във връзка качеството на мотивите
за учене,могат да бъдат отделени две
основни групи техни психологически
характеристики :
-съдържателни характеристики,пряко
свързани със съдържанието на
осъществяваната от ученика учебна дейност.
-динамични-характеризират формата,
динамиката на изразеност на тези мотиви.
Съдържателни характеристики на мотивите са:
1. Наличие на личностен смисъл на ученето (осъзнатост).
2. Степен на разпространение върху учението.
3. Наличие на действеност на мотива т.е. неговото реално
влияние върху дейността и поведението на ученика.

4. Доминиране на мотива в общата структура на мотивацията.

Всеки мотив може да бъде водещ (доминиращ) или
второстепенен (подчинен).
5. Самостоятелност на възникване и проявление на мотива.
6. Ниво на осъзнатост на мотива.

7. Степен на разпространение на мотива върху учебната

дейност.
Динамичните характеристики на мотивите са:

1. Устойчивост. В литературата са описани три нива на устойчивост:

а) ситуативен интерес се проявява в емоционално привлекателните
ситуации и не оставя следа в структурата на личността;
б) относително устойчив интерес към определен кръг учебни предмети
и задачи;
в) добра устойчивост, при която се осъществява учене, независимо от
външните условия.

2. Емоционална обагреност, модалност; „положителна” и

„отрицателна” мотивация. Под отрицателна мотивация се разбира
осъзнаването от ученика на неудобствата и неприятностите, които ще
последват, ако той не учи. Положителната мотивация е свързана с
изпълнението от ученика на социално значимата отговорност да учи,
да достига успехи, да овладява нови знания, да поддържа добри
отношения с околните.

3. Сила, бързина на превключване от един мотив на друг, възникване и

т.н.
ПОДДЪРЖАНЕ НА МОТИВАЦИЯ
ЗА УЧЕНЕ
Методи за повишаване на мотивацията:
1. Създаване на подходяща за учене среда.
2. Поставяне и постигане на реалистични
цели.
3. Инициативност в ученето.
4. Изискване на обратна
връзка и външен контрол според нуждите.
5. Прилагане на принципи за стимулиране и
повишаване на мотивацията и поддържане
на добра дисциплина за учене.
Системно използване на възнаграждения за повишаване на
мотивацията:
1. При започване на нова дисциплина или предмет, който не
представлява интерес, трябва да се започне с по-висок
коефициент на възнаграждение.
2. Постепенно, с навлизането в материята на този
безинтересен предмет, трябва да се увеличи
количеството/времето за учене, за да се заслужи
възнаграждение.
3. Постепенно намаляване на възнагражденията с
подобряване на ученето.
4. Повишаване на мотивацията с изучаването на по-лесен и
предпочитан курс.
5. По-мотивиращо и продуктивно е възнаграждение в
зависимост от количеството свършена работа, отколкото
времето, прекарано в учене.
6. Може да се окаже по-полезно състезанието със самите
себе си, отколкото с останалите.
СЪЩНОСТ НА МОТИВАЦИЯТА
ПРИ ИЗУЧАВАНЕ НА РОДЕН ЕЗИК
Български език – Литература – много ползотворна би
била работата върху проект,изследващ българското
(българката,българина,българския характер и
традиции) в народното творчество или в класически
текстове на българската литература,изучавани в
училище;изследване на
стереотипни представи
за чужди култури чрез
интеркултурен анализ на
текстове от чуждестранната
художествена литература,заложена в учебното
съдържание по литература.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Повишаването на мотивацията за учене
всъщност е една нелека задача, чието
успешно изпълнение не зависи само от
външните фактори. От голямо значение са и
личният стремеж към самоусъвършенстване
на всеки един, любопитството, творческото
мислене, оптимистичният поглед към
живота. Всеки сам за себе си трябва да
открие своя път, своя смисъл, за да си
отговори на вечния въпрос “Кой съм аз и
какво искам да постигна в живота си?”
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
 1.Цветкова Й., Мотивационна и когнитивна
регулация на ученето, Лик, С., 2001
 2.Славин Р., Педагогическа психология,
Наука и изкуство, С., 2004
 3.Статия на А. К. Маркова – психолог

Станислава Димчева Иванова

Български и френски език
Четвърти курс
Фак.N: 0803141015