Уч. е една от осн. дейности на обуч. Вс.

живо същество по рождение притежава способността да

усъвърш. своите реакции към външ. свят, вкл. и под влиянието на съзряването. Във феномена
учене се набл. два момента. От една страна връзката м/у детето и опр. предмети и явл. от средата,
а от друга фиксирането на тази връзка в паметта, благодарение на която то усъвърш. св.
отношение към външ. свят и се приспособява към него. Ученето може да се разглежда като процес
на „адаптация, познание и развитие”. Осн. функции на уч. дейност са адаптационната и
познавателната.Въз основа на тях се реализира развитието на личността и нейното усъвърш.
Процесът на обуч. е единство, взаимовръзка и взаимодействие м/у преподаване и учене. Ученето
в условия на обучението е целенасочен и рационално организ. процес. То следва да формира
знания, интелектуални и моторни умения, когнитивни стратегии, отношения и компетенции.
Ученето в обучението е соц. мотивиран процес. Видвете учене според Кликс са учене с разбиране,
учене „проба-грешка”, инструментално учене, условнорефлекторното учене и привикване към
използване на опр. инфор. за опр. цел. Клаус разграничава след. видове учене – разреш. на
проблеми, свърз. на понятия в съждения, класифик. на понятия, множествено разграничаване,
асоциативно свързване, инструментално и класическо учене. Стратегиите на учене се форм. чрез
стила на дейността, начина на структуриране на съдържанието, чрез начина, по който стават
достъпни и се овладяват знания, умения и компетенции. Известни са разнообр. психолог. теории
за ученето. Асоционизъм, според който ученето се свежде до асоциациите м/у усещанията, възпр.
и представите. Бихевиоризъм, при който се пренебрегва умствената дейност и вниманието се
насочва към анализ на поведението. Ученето е серия от опити, водещи до усп. изход.
Необихевиоризъм, който лансира теорията за подкреплението, според която ученето е по-
резултатно, когато завършва с успех. Успехът играе роля на положит. подкрепление.
Функционализъм, стремящ се да анализира умствените операции и да разкрие механизма на
тяхното функциониране. Теория на инериоризацията, според която псих. развитие е
детерминирано от външни фактори. Човек се учи, докато извършва външна дейност, която се
пренася във вътр. план, в съзнанието. Фактопен подход, насочен към обясняване на
интелектуалния процес в ученето. Най-съществените фактори, обуславящи динамиката и резулт. от
процеса но ученето, са целите, вниманието и мотивацията. Целта е желан резултат от някаква
дейност. Ученето е целенадочена дейност и се влияе от възрастта на учащите. Вниманието
мобилизира интелекта, и следва непрекъснато да бъде стимулирано. Мотивацията е тясно
свързана с целта, подбужда дейността на човека и оказва голямо влияниев/у ефективността от уч.
дейност. Като принципи на ученето се обособяват мотивацията , съсредоточеността, тревожността,
търсенето на смисъла, шансът за успех, подкреплението, вътр. и външният трансфер, наградата. За
да бъде успешно ученето, в голяма степен зависи от педагог. майсторство на учителя. От оглямо
значение е до каква степен той владее педагог. технология, как стимулира учениците към активно
участие в процеса на обучение и как ръководи процесите в кл. стая. Въпросът за успешното ученее
основен в дидактиката. Предпоставки за положит. нагласа за учене са научните знания да
предизвикват любознателността на учениците, да бъдат практически полезни в разл. житейски
ситуации, уч. дейност да подхранва емоции, свързани с желанието да се преодоляват трудности.
Колективният характер на уч. дейност в училище създава благоприятна атмосфера и подхранва
стремежа да се заеме подходящо място в съзнанието на другите. Благоприятна предпоставка за
положит. нагласа към ученето е чувството за собствено достойнство. Успешното справяне и
справедливото оценяване на знанията и постиженията са стимулатор за положит. нагласа към
ученето.