11 въпрос

Принцип за нагледност

Принципът за нагледност е свързан с първата степен на познанието –

сетивното познание на действителността посредством наблюдение, в
резултат на което възникват усещания, възприятия и представи.
Той се основава на факта, че колкото повече сетивни възприятия
(зрителни,осезателни, слухови и др.) вземат участие, толкова процесът на
усвояване на знанията, уменията и навиците е по-ефективен.
Нагледността се обуславя от спецификата на учебното съдържание.
Няма урок по биология, който може да се възприеме от учениците без
използването на нагледни средства.
Нагледността се обуславя и от особеностите на детското мислене,
което се движи от конкретното към абстрактното. В началните етапи от
развитието си детето мисли повече в образи, отколкото в понятия,
впоследствие започва да се налага абстрактния тип мислене.
Нагледността повишава познавателния интерес на учениците към
научните знания и по този начин улеснява процеса на обучение.
Непосрествено възприетите предмети и техните изображения много
по-лесно се запомнят, закрепват и задържат в паметта, което е и в основата
на трайността на знанията.
Нагледните средства, като напр. натурални обекти, хербаризирани
материали, различни видове препарати, картини, модели, схеми и др.
способстват за обогатяване и коригиране на житейските понятия и
изграждане на научни понятия, създават интерес към предмета и
съдействат за задълбочено и трайно усвояване на знанията.
Нагледността може да играе и отрицателна роля в обучението, когато
се предозират нагледните средства или когато вниманието на учениците се
отклони към несъществени признаци на наблюдаваните обекти. Това води
до формиране на познание само на емпирична основа или пък до погрешни
обобщения. И в двата случая не се постигат целите на обучение, тъй като
не се изграждат теоретични (научни) понятия.

Принцип за съзнателност, активност

и трайно усвояване на знанията

Този принцип се обуславя от същността на познанието като

отражателна дейност, която изисква активно участие на учениците.
Съзнателността е вид отношение към учебната работа. В резултат
възниква обмислено и организирано действие за овладяване на знания,
умения и навици. Съзнателното отношение към учебната работа води до
ускоряване и улесняване на разбирането и усвояването на учебния
материал.
 Под „активност” се разбира волево желание за действие,
предизвикващо външна или вътрешна проява на дейност. Активността в
процеса на учебното познание се състои в умението на ученика да
преобразува обекта на познанието. В резултат той усвоява осмислени и
трайни знания.
Активността се разглежда като качество на дейността на ученика.

Проявените волеви действия от страна на ученика, проява на

неговата активност, са свързани с желанието да изпълни дадена задача и се
състои от следните елементи:
1. осмисляне на поставената цел и трудностите, които трябва да се
преодолеят;
2. вземане на решение за действие;
3. реализиране решението на задачата;
4. постигане на целта.
Следователно дейността на ученика трябва да бъде целенасочена. Целта
може да бъде усвояване на нови знания или изпълнение на определена
работа, съобразно с тяхното теоретично или практическо приложение. В
този случай умението се детерминира от полезността на резултата му.

Съзнателността и активността на ученика в процеса на обучение се

обуславят от редица предпоставки, които учителят трябва да създаде:
1. да мотивира дейността на ученика чрез: задълбочено изясняване
на целите и задачите на обучението; изтъкване ролята на
биологичната наука като фундаментална за редица
селскостопански и промишлени производства; запознаване с
важни постижения и перспективи за развитие на биологията;
осигуряване на положителни емоции в учебния процес; развитие
на интереса към знанието; личен пример;
2. да работи за формиране на целенасочени умения у ученика за:
разкриване на съществените признаци на понятията; използване
на логически операции, водещи до обобщения; рационално
използване на учебната литература; осъществяване на критичен и
самокритичен подход в работата; самоуправление в процеса на
учебната дейност;
3. да включва всички ученици в разнообразна учебна дейност чрез:
умело използване на проблемно-изследователския подход на
работа; решаване на задачи с повишена трудност;
индивидуализиране на обучението; вариативно изплозване на
дидактическите категории на обучение; трансфер на знанията.
 Съзнателността и активността на обучението обуславят познавателната
самостоятелност на учениците. Без мобилизиране на собствените усилия
ученикът не би могъл да усвои трайни фундаментални знания.

Трайни знания са тези, които могат да се възпроизвеждат и прилагат ва

различни ситуации продължителен период от време. Трайността на
знанията зависи от особеностите на паметта, от естеството на мисловните
процеси, съпътстващи усвояването, от емоционалността и волевата сфера
на ученика.
Тя се определя и от редица дидактически фактори:
1. от използваните подходи, методи и прийоми на обучение.
Обяснително-илюстративният подход на обучение осигурява
възприемане и запомняне на учебния материал на основата на
трениране на паметта. Проблемно-изследователският подход
създава възможност за съзнателна и активна самостоятелна работа
на ученика;
2. от обема и качеството на учебното съдържание, предвидени за
усвояване в един учебен час;
3. от системното и рационално затвърдяване на знанията в процеса на
обучение. Затвърдяването може да бъде частично (поетапно) по
хода на урока, поурочно и тематично;
4. от начина на организация на уроците за обобщаване на знанията;
5. от прилагането на знанията на практика.

Реализирането на принципа за трайност на знанията води до

осигуряване на приемственост в процеса на обучение и формиране на
познавателни способности, активност и самостоятелност у учениците.

Принцип за колективност,
за индивидуален и диференциран подход

Учебният процес се организира и осъществява като колективна

дейност. Колективният характер на учебната работа на учениците се
обуславя от общите цели и задачи, от нарастващата масовост на
обучението, от организирана и извършвана с обединени усилия работа.
Колективната дейност в учебния процес не изключва, а предполага
осъществяване на индивидуален и диференциран подход в учебно-
възпитателната работа.
Принципът за индивидуален подход се основава на обстоятелството, че
в процеса на обучението знанията и уменията се усвояват индивидуално от
всеки ученик. Причините за това са твърде индивидуални: равнище на
знания и умения за даден момент; възможности и стремеж към
самостоятелна познавателна дейност; характер на мисловните процеси;
работоспособност; мотиви за учебна дейност; волеви качества и др.
Постигането на оптимално равнище на индивидуалното развитие в
условията на колектива изисква изучаване и опознаване на
индивидуалните възможности и особености на всеки ученик (характер,
активност, способност, поведение и др.) и съобразно с тях да се поставят
индивидуалните задачи.
Това може да се осъществи чрез подходяща беседа, чрез проучване
мнението на колектива, на колегите и родителите на всеки ученик, чрез
поставянето на индивидуални задачи и контрол върху изпълнението им.
На учениците с пропуски в знанията и уменията, неуверени в своите
сили, на пасивните и стеснителните трябва да се дават по-леки задачи,
съобразно с възможностите им.
За самонадеяните, но често повърхностни ученици задачите трябва да
бъдат с повишена сложност и самостоятелност.
По този начин могат да се разкрият и възможностите на всеки ученик,
така че учебният труд да носи радост, да приобщи незаитересованите, да
стимулира развитието на умните ученици.