Насоки за оптимизиране на урочната работа и повишаване на ефективността ѝ

Оптимизирането на урочната работа и повишаване на ефективността ѝ би могла да

се постигне посредством:
 рационализиране на подходите за организиране на класа за работа и намаляване на
времето необходимо за това;
 въпреки, че проверката на писмените домашни работи е съставна част от работата по
предстоящата тема, да се съкрати времето за проверка им с цел да се преодолее репродуктивното
им и скучното (формализирано) представяне пред класа;
 устното индивидуално изпитване да се преформулира в индивидуални задачи за
постижение;
 фронталните форми за бърза проверка, да се преорганизират с подходящи
интерактивни форми;
 възлагането на домашна работа да е главно с практически характер;
 организирането на самостоятелна работа при усвояване на новите знания да се
базиране максимално на използване на наличните умения и опит;
 учениците да изучават по-леки теми при организиране на самостоятелна работа с
последователен, достатъчен и качествено ориентиращ в учебно-познавателната дейност материал
по предварително зададен инструктаж от учителя;
 работата с учебника, тетрадката и друга литература да е част от набирания
практическия опит за намиране и приложение на информация от писмен текст.
Акцентите при обучението на деца със специални образователни потребности трябва да
бъдат както по отношение на адаптирането на масовите училища към нуждите на децата чисто
архитектурно, така и педагогически, чрез обучението им по индивидуални учебни програми. Те
трябва да е съобразени с конкретните нужди на детето, целите които то трябва да постигне и
начините за реализирането им.
Може да се приеме, че в природонаучното направление на образованието има по-големи
възможности за оптимизиране на определени съдържателни конструкти.
Като част от оптимизиране на обучението по Човека и природата е нужно да се провеждат и
уроци на открито, които спомагат за развитието на познавателните интереси и мисловната дейност
както на децата в норма, така и на умствено изостаналите ученици. По този начин у децата
непосредствено се формират нравствени качества. В процеса на работа те се докосват до много
обекти от заобикалящия ги свят, обясняват природните явления през всички годишни времена,
като ги наблюдават в тяхната естествена среда. Децата се запознават с обкръжаващата ги природа,
с някои отрицателни последици от човешката дейност предизвикващи нарушение на равновесието
в природата, с което се цели да изгради по-отговорно отношение към нея. Съдейства се за
развитие на наблюдателност, образност и гъвкавост на мисленето. Най-често използваните методи
са: наблюдението и беседата.
Образователните приоритети се свързват с целите на обучението, поради което очакванията
за представянето им, чрез конкретно учебно съдържание са напълно основателни.
Посочените фактори обуславят основната особеност на обучението и възпитанието при
децата с умствена изостаналост, която се съдържа в корекционната насоченост на цялостната
дейност на учениците. В случая се коригират както неправилно сформираните умения, знания,
навици и привички, така и основните личностни негативни отклонения от нормалното развитие.
Много често при работа с тях в интегрирана среда се налага преодоляването на редица вторични
недостатъци, формирани в процеса на обучението им в масовото училище. Наред с това се налага
да бъдат компенсирани редица недоразвити психични и физиологични функции, познавателни
процеси и личностни качества. Активизирането и реорганизацията на компенсаторните механизми
на умствено изостаналите деца е важна съставна част от цялостната работа на специалния педагог.
Така втората особеност на учебно-възпитателния процес се разкрива в съдържанието на
целенасочената дейност за компенсиране на слаборазвитите или липсващи качества и свойства на
детето с увреждания.
Посочените два основни подхода способстват развитието на децата, което също протича по
свои особени закономерности. Този процес се характеризира с противоречивост, забавеност, с
определено несъвпадение на сензитивните периоди с тези, които са типични за нормалното
развитие, което изисква използването на неординерни методи и похвати на обучение. Поради това
при обучението на деца със специални образователни потребности се организира цялостен
корекционно – компенсаторен режим, чиято цел е да създаде основа за правилно развитие на тази
категория деца. Той обхваща всички учебно-възпитателни форми, всеки момент от престоя на
детето в училище и му въздейства перманентно – като се започне от организацията и реализацията
на дневния режим, на учебните занятия и на отдиха, на игрите и храненето, на извънкласните и
извънучилищните мероприятия и се завърши с работата, посветена на подпомагането на
родителите.
Отчитайки особеностите на своя обект, както и изискванията на корекционно-развиващото
обучение, специалната педагогика използва в своята дейност общопедагогическите принципи и
методи на обучение и възпитание и адаптирането им към изискванията на специалното
педагогическо въздействие чрез прилагането на методически похвати с корекционна насоченост и
съдържание. Те имат за цел да активизират учащите се, да облекчат разбирането на изучаваните
знания, да приближат децата с умствена изостаналост към конкретната учебна ситуация и
осигурят връзката между практическото използване на знанията и уменията и тяхното усвояване.
Чрез добре организирането диференциране и обобщаване на учебния материал, посредством
индивидуализацията на работата в урока при спазване на оптимален темп на неговото усвояване,
специалната организация на повторението, онагледяването и емоционалното преживяване на
учебния процес, корекционните методически похвати могат да приобщят учащите се към
обучението и да ги активизират максимално. Така се създават подходящи условия за усвояване на
изучавания материал и за неговото практическо използване от децата с умствена изостаналост.