7.

Познавателна активност и самостоятелност в процеса на

овладяване на нова информация

Познавателният компонент в урока е свързан с обмяната на знания и мнения между

участниците в процеса на педагогическо взаимодействие. В хода на съвместната
познавателна дейност тази информация се осмисля, анализира, оценява, обогатява,
обсъжда и уточнява, което води до интелектуално развитие на учениците, до
формирането на определени представи, отношения и умения.
Според Ст. Иванов информацията, която се предава от учителите е два вида:
констатираща и подбуждаща. Последната заема все по-значително място в
преподавателската работа на учителя, който се стреми да отговори на съвременните
параметри на педагогическо взаимодействие, обуславящи се от измеренията на
актуалната образователна парадигма, в която се поставя акцент на „новата култура на
учене”. Променят се приоритетите в дейността на учителя и ученика – от
репродуктивна и инструктивна дейност към творческо-изследователска. Новото
разбиране за ролите на учителя и на детето в педагогическото общуване е свързано с
утвърждаването на активна позиция на детето. От ролята на пасивен наблюдател и
слушател, възприемащ информация от учителя, то се стимулира и мотивира да премине
в активната роля на експериментатор, откривател, създател, изследовател, подкрепян и
насочван от учителя.
Участието на учениците в процеса на конструиране на новото знание е един от
параметрите за реализиране на познавателна активност и в учебния процес по
технологии и предприемачество. То може да се осъществи чрез следните подходи:
Извеждане на информация, заложена в дидактическите средства, използвани
в учебния процес
Става дума за така подбрани от учителя нагледни материали, които представляват
основа за размисъл, за да се изведат факти, зависимости и закономерности за обектите
и явленията, съдържащи се в тях. Тази активна позиция при овладяване на нови знания
се осъществява на базата на сравнение, анализ, класифициране и други познавателни
действия. Това могат да бъдат средства, чрез които се осигурява:
- предметно-образна нагледност – снимки, рисунки, модели, макети, натурални
нагледи (растения или части от тях, семена, плодове и др.);
- условно-изобразителна – демонстрация на графични изображения като чертежи,
скици, технически рисунки, таблици;
- динамично-визуална – мултимедийна презентация, видеоматериали, както и
възможностите за работа с интерактивна дъска.
Мултимедийната презентация все по-често намира приложение в работата на
учителя. За да бъде тази информация с подбуждащ характер, тя трябва максимално да
се визуализира, да не съдържа голям по обем текст, да е придружена от кратки
обяснения на учителя. По този начин се придържаме към принципа за
мултисензорност, чиято ефективност е доказана. Винаги трябва да има въпроси,
записани на видно място (дъска, флипчарт, мултимедия), на които учениците трябва да
намерят отговор, докато наблюдават.
Динамиката, която предлага интерактивната дъска в представянето на информация
съдържа повече възможности за нейното преобразуване, установяване на нарушен
логичен порядък и т.н. Поради интереса си към новите технологии учениците са по-
активни и с по-голямо желание участват в решаването на проблемно-познавателни
задачи, когато работят в интерактивна образователна среда.
По този начин те се извеждат от ролята на пасивни наблюдатели и стават активни
участници в извеждането на новото знание.
 Придобиване на знания чрез самостоятелен подбор на информационни
източници и артефакти
Осъществяването на активност и самостоятелност при проучване на тема или
проблем има отношение към формирането на ключовата компетентност „умения за
учене”. Развива се не само умението за намиране и извеждане на информация или
решение, но също така се създава адекватно отношение и мотивация към самия процес
на познание. За да говорим за създаване на позитивна нагласа в тази насока, учителят,
като организатор и медиатор в учебния процес, трябва да създаде подходящи
педагогически условия:
 Да се използват интересите на учениците в определени области или да се
провокира създаването на нови, за да бъдат темите и проблемите за проучване
подходящи и желани. Необходимо е и съобразяване с нивото на техните възможности
за реализация на познавателен процес.
При изследване на зависимостта между интереса на учениците от началния етап на
основната образователна степен към учебното съдържание по технологии и
предприемачество и активността им при неговото усвояване бе констатирано, че като
цяло децата с желание търсят, намират и обобщават нова информация от областта на
техниката и технологиите при условие, че темата е привлякла вниманието им.
Интересът може да бъде както личностен и характерен за възрастта им, така също и
провокиран от учителя. В 10-те паралелки, в които е направено проучване по тази тема,
на учениците се възлагат задачи за намиране на любопитна информация, свързана с
конкретна тема от учебника или учителят предлага алтернативна, с която се обогатява
съдържанието в определена насока. Така например установяваме, че интересът към
сградите буквално ескалира след представяне на кратка презентация за някои от
архитектурните шедьоври в света, учениците сами пожелаха да обогатят познанията си
в тази област. В резултат на този педагогически подход, тя стана една от „топ 3-те”
приоритетни за учениците теми, наред с компютрите и мобилните телефони.
 Да се използва характерната за тази възраст любознателност и готовност за
намиране на допълнителна информация.
 Да се предлагат разнообразни информационни източници. От една страна е
важно учениците да се научат къде и как да търсят отговор на въпросите, които са им
зададени или ги вълнуват, а от друга – да се научат да извеждат най-същественото от
намерената информация. Това рефлектира не само върху развитието на познавателните
способности, но и върху формирането на дигиталните компетентности и тези за
общуване на роден език.
При поставянето на задача за проучване на тема или проблем учителят винаги
трябва да посочва предварително проверени от него източници. Препоръчително е те да
бъдат разнообразни по вид и жанр – детски енциклопедии, техническа литература,
речници, книги, списания, интернет-адреси. На учениците се предоставя свобода по
отношение на техния избор, който се ръководи от уменията и интереса им за боравене с
определен вид информационни средства. Това е и възможност за разширяване на
спектъра от умения за работа с различни информационни бази, както и свързаните с
това технически умения (например работата с компютър).
По обясними причини първокласниците събират визуализирана по вид
информация под формата на рисунки и снимки, ІІ, ІІІ и ІV клас работят предимно с
книжни издания, учителят съобразява кога и на кого може да предложи работа в
информационна среда.
 Запознаване с разнообразни форми за обобщаване, систематизиране и
представяне на информацията. Естеството на знанията, свързани с техниката,
технологиите и предприемачеството, предполага разнообразни начини за представяне
на най-същественото под формата на: кратък текст, таблица, графични изображения,
мултимедийни презентации, мисловни карти, колекции, албуми и други. Общото
между тях е, че създаването им се осъществява в условията на активна познавателна
дейност, за която са характерни: анализ, синтез, сравнение, класификация, обяснение,
разбиране и други познавателни действия.
Самият избор на форма по конкретната тема се уточнява съвместно от учителя и
класа. Препоръчителна е работата в екип.
Една от възможностите за представяне на информация е под формата на ръчно
изработена книга – кратък текст, придружен със снимки или рисунки.

Фиг. 1. Страница от ръчно изработена книга на тема: „Интересни сгради“

Лапбукът е друга, посрещана с интерес, форма. Той е ръчно изработена книга,
където част от събраната информация по тема от учебното съдържание се съхранява
освен в стандартния вид – текст и картинки върху страниците, така също в направени
от учениците елементи: джобове, пликове, прозорчета, нагънати листи и други.
В случая мотивацията за намиране на информация се засилва и от желанието да се
изработи оригинална, нестандартна презентация под формата на лапбук.
Колажите са друга подходяща форма за представяне на визуализирана
информация по тема. Подходящи теми са: професии, история на комуникациите,
съвременни начини за общуване и други.
Груповото изготвяне на плакати се посреща с ентусиазъм от децата, макар че това
не е лека задача, най-вече поради факта, че все още не е формирано умението им за
работа в екип. Затова тук е важна ръководната роля на учителя, който трябва да
направлява енергията, знанията и уменията на децата в определената насока.
Уточняването на темата и основните аспекти за реализацията й трябва да се съгласуват
предварително. За целта се подготвя проект под формата на план и/или скица, където се
посочват ключовите думи, основните елементи, материалите, техниките,
разпределението на задачите. В същото време те трябва да имат право на избор и лично
мнение по отношение на материали, техники, цветово изграждане. Тоест, в една добре
планирана и организирана работна обстановка учениците могат да развихрят
въображението и да изявят способностите си.
Например една от темите, вълнуващи децата в края на учебната година, е
ваканцията.
Изработването на плакат с основни правила, които не трябва да се забравят през
летния период едновременно ги насочва към необходимостта от разумно поведение, и в
същото време е възможност за споделяне на емоциите от очакваното време за
забавления.
В този плакат са намерили израз настроението и готовността на учениците да се
забавляват безопасно и отговорно, без да нанасят вреди на природата.

Фиг. 2. Плакат на тема: „Да се забавляваме разумно през ваканцията“

Мисловните карти също имат място в реализацията на проекти за събиране,

систематизиране и представяне на информация. Те са подходящи в обобщителните
уроци, в случаите когато даден обект или процес се разглежда многостранно, от
различни аспекти, при класификации по определени критерии.
Учителят може да зададе схемата, а информацията под формата на кратък текст,
снимки, картинки или рисунки да се попълни от учениците.
 Фиг. 3. Мисловна карта на тема: „Професии“

Презентациите са желана форма за представяне на нова информация, при наличие

на необходимата дигитална компетентност. В проведеното проучване
четвъртокласниците показаха много добри умения в тази насока. В подготвените
презентации текстът бе кратък, интересен, придружен със снимков материал. За
интересното им представяне бяха използвали ефекти на прехода, анимация,
разнообразни шрифтове и дизайн, зададено бе време за смяна на слайдовете,
достатъчно, за да бъде дадено съответното устно обяснение. В съдържателен аспект
преобладаваха предпочитаните от тях теми – за компютри, самолети, роботи,
интересни сгради и мостове.
Личната колекция е също вид активна, продуктивна дейност на индивида. В
основата на колекционерството стои интересът в дадена област и желанието да се
притежават определени артефакти или техни копия под формата на модели, реални
обекти, снимки и други. Подреждането и систематизирането на обектите е
интелектуална дейност с познавателен характер, която води до обогатяване на
познанията и в този смисъл колекцията може да се разглежда като източник на
познание.
В тълковния речник „сбирка” се определя като „събрани, обикновено еднородни
предмети; колекция” [rechnik.info/сбирка]. Тоест, сбирка и колекция се разглеждат като
синоними.
Колекционерството се свързва с хоби (на английски: hobby) – вид развлечение,
занимание и увлечение, практикувано през свободното време. Често в процеса на тази
дейност се придобиват знания, които могат да имат както субективен характер, така
също и иновативен.
Събирателската дейност е подходяща форма за натрупване и систематизиране на
знания от учениците в начален етап, стига темата да отговаря на техните интереси или
да ги провокира. За целта в началото на учебната година се проучват интересите на
децата. При тези, у които не се установяват определени предпочитания, се предлагат
теми за колекции, свързани с учебното съдържание. Подходящи са тези за: домашните
любимци, превозни средства, билки, стайни или градински цветя, природни
забележителности и други.
Задачите за самостоятелна работа могат да се поставят в началото на учебната
година, тъй като изпълнението им изисква повече време.
Ученическите колекции могат да съдържат: натурални нагледи, снимки, рисунки,
картички, модели. Препоръчително е учителят да покаже разнообразни начини за
оформление на събрана информация по тема – професионални (музейна сбирка,
картинна галерия и др.) и любителски (лапбук, скрапбукинг, класьор, албум, папка,
кутия – като могат да се съхранят обектите, както и мултимедийната презентация като
възможност за документиране на събирателната дейност, а защо не и за представяне на
заснети обекти).
Скрапбукингът е вид творчество, с което се съхранява лична или семейна история
под формата на снимки, изрезки на статии, рисунки, бележки и други средства за
напомняне за дадено събитие.
Скрапбукингът може да бъде под формата на тетрадка, бележник или картичка, но
по-често това е ръчно изработен албум, в който могат да се добавят странички, а оттам
– да се допълват и илюстрират истории. В него могат да се съхраняват и спомени,
свързани с билети от концерт или театър, писма, картички, изрезки от вестници,
любимо стихотворение и др., тоест, скрапбукингът съдържа артефакти и историите и
емоциите, които те носят със себе си. Всеки един детайл, дори малък или
сантиментален, допринася за това, страниците на албума да са толкова специални за
този, за когото е предназначен. Изработеният скрапбукинг е с висока стойност, тъй
като в него се влагат позитивна енергия и емоции, спомени, които биха донесли
приятно усещане, както на правещия го, така и на получателя. Затова скрапбукингът
като приложно изкуство е успял да спечели широка популярност в световен мащаб.
Той е подходяща идея за осъществяване на проектно обучение по технологии и
предприемачество, която се посреща с интерес от учениците във всички класове. В
изработените албуми могат да се съберат и съхраняват колекции от лични, семейни,
училищни истории, постижения, да служат като хранилище за оригинални техники и
още много други ценни за всеки факти и преживявания.
Свободата в подбора на техниките и стиловете в скрапбукинга позволяват не само
усвояване на конкретнотрудовите умения, предложени в учебниците, но и намиране на
алтернативни варианти за реализиране на учебната програма, провокират към
активност, творчески интерпретации и проява на лично отношение. Той е и подходящо
занимание за осмисляне на свободното време.

Фиг. 4. Скрапбукинг

Докато в първи клас се обръща повече внимание на естетическото оформление и

разнообразието на обектите в колекцията, то във ІІ – ІV клас се извеждат някои
принципи, въз основа на които може да се осъществи подреждането им – използването
на исторически подход, райониране, степенуване по важност, групиране по определени
признаци и други.
Колекционирането на изгледи на красиви природни местности и защитени
територии в страната или региона е добра база както за изучаване на техники за
снимане, така също за опознаването им и за дискутиране на проблемите, свързани с
опазване на околната среда.
Сбирките се презентират от авторите им в часовете, в които е предвидено
изучаване на съответната тема. Целта е учениците да участват в представяне на новите
знания на базата на самостоятелно придобита от тях информация.
Събирането и подреждането на обектите в колекциите изисква установяване на
общото и различното между тях, осъзнаване на връзките, на които се основава тяхното
единство, както и логическият им порядък. Всичко това води до необходимостта от
усвояване и осмисляне на нова информация, макар и на субективно ниво.
Презентирането й пред класа предполага предварителна подготовка и повишена
отговорност у ученика, който става участник в конструирането на учебния процес
наравно с учителя.
 Направата на колекция се реализира в условията на активна самостоятелна
познавателна дейност, при която се развиват интелектуалните умения за подбор,
систематизиране и подреждане на материали, отразяващи разнообразието на обектите в
заобикалящата ни действителност, както и в областта на развитието на техниката и
технологиите. Тези умения са надпредметни и са особено ценни в съвременния
информационен век. Предложените възможности за тяхното формиране и развитие са
подходящи за учениците от начална училищна степен, които опознават света по един
приятен и забавен начин. Създаването на нов продукт, който е плод на техния личен
избор, любознателност, съобразителност и находчивост, както и възможността да
споделят наученото по собствен път, укрепва самочувствието им. Освен това, те се
убеждават, че създаването на колекция е не само интересно занимание за свободното
време, но и възможност да се научи повече по дадена тема.
В процеса на търсене на информация по тема, отговор на въпрос или решение на
проблем се развиват уменията за намиране и подбор на най-важното, най-интересното
от огромния фактологичен материал за подреждането и обработването на
информацията в определен порядък, както и нейното представяне. Изграждат се
основите на ключовите компетентности: умения за учене, основни компетентности в
областта на науката и технологиите, дигитални компетенции, общуване на роден език,
инициативност и предприемачество.
Поради недостатъчния жизнен опит на учениците от тази възрастова група, нивото
на познание не е високо, но затова пък съществуват разнообразни възможности за
неговото развитие. Колкото по-информирана е една личност, толкова по-успешно може
да намери решение на проблемите, повече идеи може да генерира. Ето защо учителят
трябва да предложи на своите възпитаници разнообразни варианти за придобиване на
знания.