УЧЕБНИ СЪДЪРЖАНИЯ – СЪЩНОСТ И СТРУКТУРА

1. Същност на учебното съдържание

В дидактиката се използват различни синтактични смислови единици на
“учебно съдържание”, т.е. то се нарича още: “съдържание на образованието”,
“съдържание на обучението”, “учебен материал”. В миналото се е наричало
“обучително градиво”. (3, 4)
Фактори, влияещи върху конструирането на учебното съдържание:
- потребностите на обществото и целите, които то поставя пред
обучението;
- целите и задачите на образованието и обучението;
- възрастовите и психологическите възможности на учениците;
- водещата педагогическа парадигма;
- използваните организационни форми, методи и средства на
обучение и т. н. (по 2)
Наличието на множество дефиниции за учебното съдържание показва една
постепенна еволюция, преминаваща от натрупване на количество знания към
натрупване на умения и компетенции от всеки ученик.
Днес акцент се поставя на осигуряване на възможности за педагогическо
творчество; на формирането на умения и компетенции пред натрупването и
възпроизвеждането на множество знания; на цялостно формиране на личността,
а не само на развитието на паметта.
Въпреки усилията на учените се счита, че в дидактиката все още не е
създадена цялостна педагогическа теория за съдържанието на образованието и
обучението. (2)
Пламен Радев предлага една от най-съвременните дефиниции за учебно
съдържание, която гласи: учебното съдържание е мярата, непосредственото
единство на количеството и качеството от знания, умения и компетенции,
която е основа, определяща страна в събитията обучение и образование. (3, 4,
5, 6, 7)
 Определението разкрива наличието на три компонента в структурата на
учебното съдържание.

2. Същност и видове знания като компонент на учебните съдържания

Според Х. Гейвин (2003 г.) знанието е “организирана информация, която
може да се използва по специфичен начин.” (3, 4)
По препоръки на Европейския съюз знанията трябва да се дефинират като
резултат от усвояване на информация в процеса на учене; като съвкупност от
факти, принципи, теории и практики, които са свързани с определена сфера на
работа или обучение.
В дидактиката знанието се характеризира като:
 цел на обучението;
 средство за въздействие;
 резултат от обучението;
 елемент на учебното съдържание;
 основа на други цели и резултати;
 предмет на усвояване и развитие.
Знанията могат да се класифицират по различни признаци:
 по таксономичен признак (подреждане от елементарни към най-сложни)
– знания за факти, данни, години, събития, имена, етапи, ценности, норми,
критерии, структури, системи, класификации, принципи, закони, теории и др.;
 по област – научни, донаучни, житейско-битови, художествени, учебни,
технически, технологични и др.;
 по осмисленост – механични и разбрани;
 по структурираност – хаотични и системни;
 по прагматичност – полезни, неутрални и безполезни; надеждни и
ненадеждни;
 по функционалност – декларативни (отговарят на въпросите: Кой?,
Какво?, Кога?, Защо?, Къде?), процедурни (свързани с въпроса Как?) и
обуславящи (интегриращи декларативни и процедурни знания).

3. Същност и видове умения като компонент на учебните съдържания

Уменията са овладени от човека начини за изпълнение на действия,
осигурени от съвкупността на придобитите знания и навици.
Уменията са способност за ефективно и адаптивно реализиране на
различни модели на поведение в теоретичен, практически и социален аспект.
По препоръки на Европейския съюз уменията трябва да се дефинират като
способност за прилагане на знанията и използване на ноу – хау (документи,
информация, справки, планове, чертежи и др., съдържащи данни за започване
на или усвояване на ново производство и са обект на лицензионна търговия)
при изпълнение на задачи и решаване на проблеми. (4, 6, 7)
Уменията са интегративни свойства на личността, изявяващи се като
координирана и интегрирана серия от действия, операции и процедури за
достигане на определени цели, решаване на задачи и проблеми.
Уменията могат да бъдат различни по вид:
  Теоретични интелектуални умения – свързани са със способността за
осъществяване на когнитивни операции, процедури и действия от рода на:
- Запаметяване – припомняне; наизустяване; процедури (чертане на
геометрична фигура).
- Внимание – селективно внимание (пропускане на ненужната
информация); устойчиво внимание (фокусиране за дълги периоди от време);
разпределяне на вниманието (фокусиране върху повече от едно нещо);
моторика; управление на моториката; координация ръка – око и др..
- Изпълнителни функции – планиране; автоматични отговори; гъвкавост на
мисълта (промяна на посоката на мислене, ако се налага) и др.
- Езикови умения – умения за слушане (способност да се въвежда звукова
информация); четене (познаване на думи и декодиране на нови думи);
разбиране на това, което се чете или казва; формулиране (възможност за достъп
и организиране на информация, за да се изрази.
- Мисловни умения – активиране на предишни знания; класифициране;
сравнение; аналогия; критицизъм; есенциалност (търсене на основна
информация); съставяне (композиция); дефиниране на проблеми, генериране на
хипотези, идентифициране на грешки; интегриране на знания; предсказване на
вероятности; творчество; създаване на логически аргументи; самостоятелно
размишление (способността да се мисли за собствената дейност –
метакогниция) и др.
 Практически интелектуални умения – предназначени са за ефективно
решаване на повседневни житейски задачи и проблеми. Тези умения не могат
да се реализират без наличието на теоретични интелектуални умения.
Примери за този вид умения: ориентиране по географска карта, пътна
карта; решаване на тест, на кръстословица; разпределяне на средствата при
пазаруване и т.н.
 Неявни умения – овладяват се от ежедневния опит на личността, без да
могат свойствата им да се поддават на описание. Тези умения са придобити, за
да се достигнат собствени цели. За неявните умения са характерни следните
особености:
- възникват самостоятелно, без или с незначителна подкрепа;
- личостнопрактически са;
- имат значение само за човека, който ги притежава.
Примери: ученик се опитва да чете текст с различни видове шрифт;
индивидуални иновации в готварството – готвене с нови видове продукти, с
нови уреди; използване на нови материали и технологии в строителството и т.
н.
 Практико-приложни умения – свързани са със способността да се
достигат практически цели и да се решават практически проблеми. По-
конкретно те се отнасят до материалното взаимодействие между субекта и
обекта на практиката.
Примери: изпълнение на ежедневните лични и професионални
задължения.
  Социални умения – отнасят се до способността на личността да се
справя компетентно с различни социални задачи. Тук се има предвид
създаването на поведенчески модел, който оказва влияние върху другите хора.
Видове социални умения: да се започват отношения с непознати, да се
поддържат отношенията с хората, да се прекратяват разумно отношения,
емпатийност, делово общуване, изслушване на другите, писмена комуникация,
изграждане на екип и др.
Уменията могат да бъдат още: общи и специални; рутинни (рутина –
опитност, обиграност, консервативност) и творчески; елементарни, сложни и
майсторски. (3, 4, 5, 6, 7)

4. Същност и видове компетенции като компонент на учебните

съдържания
Компетенциите се приемат като състояние и качество на адекватна или
добра квалификация, способности в дадена област.
Компетентността е съвкупност от придобити знания, умения и
способности на ниво експертни познания и опит, достатъчни, за да може да се
извършва подходяща работа.
По препоръки на Европейския съюз компетентност означава доказана
способност за използване на знания, умения и личностни, социални и/или
методологични дадености в работни или учебни ситуации и в професионално и
личностно развитие.
Компетентността е индивидуално интегративно свойство на
личността, което се изразява в спецификата на организиране и използване на
различните знания и умения и позволява ефективни решения и поведение в
различни ситуации.
В настоящия момент в България са регламентирани следните групи
ключови компетентности:
1. компетентности в областта на българския език;
2. умения за общуване на чужди езици;
3. математическа компетентност и основни компе-тентности в областта
на природните науки и на технологиите;
4. дигитална компетентност;
5. умения за учене;
6. социални и граждански компетентности;
7. инициативност и предприемчивост;
8. културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество;
9. умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин
на живот и спорт.
Ключовите компетентности са взаимозависими и представляват
съвкупност от знания, умения и отношения, необходими за личностното
развитие на индивида през целия живот, за изграждането на активна
гражданска позиция и участие в социалния живот, както и за пригодността му
за реализация на пазара на труда (1). Тези компетентности са базирани на
осемте ключови компетентности и свързаните с тях основни знания, умения и
нагласи, които са определени в Европейския съюз. Кои са тези
компетентности?
 Комуникация и общуване на роден език – отнася се до способността за
ефективно изразяване в устна и писмена форма в различни социо-културни
условия.
 Комуникация и общуване на чужди езици – свързана е със способността
на личността да слуша, говори, чете и пише на чужд език, с цел постигане на
мултикултурно взаимодействие и разбирателство.
 Математическа компетентност и базисна компетентност в областта на
науката и технологиите. Основните компетентности в областта на науката и
технологиите се отнасят до майсторското прилагане на знания и методологии,
които обясняват природния свят. Те включват разбирането на промените,
вследствие на човешка дейност, както и личната отговорност на всеки човек
като гражданин.
 Дигитални компетентности – отнасят се до притежаването на богат
набор от знания и умения за използване на компютърните технологии,
социалните мрежи и умения за критично мислене.
 Умения за организиране на собствено учене – индивидуално или
групово, в съответствие със собствените нужди.
 Социална и гражданска компетентност – тя се отнася до всички форми
на поведение, с които хората могат да участват ефективно и конструктивно в
социалния и професионалния живот.
 Инициативност и предприемачество – свързани са със способността за
превръщане на идеите в дела. Те включват иновации, креативност и поемане на
риск, планиране и управление на проекти и др.
 Културно опознаване и изразяване, което включва оценка на значението
на творческите идеи, опит и емоции в медии, музика, изобразително изкуство,
литература и др.
Освен тези компетентности съществуват още:
- Компетентности, необходими за успешна кариера „меки умения” –
инициативност и предприемачество, професионализъм, стабилност и
надеждност в поведението, желание за учене и др.
- Компетентности, позволяващи на личността да функционира в
организационна среда – гъвкавост и адаптивност, творческо мислене,
планиране и организиране, компютърни умения и др.
- Трансверсални компетентности, които по своята същност представляват
единството от неакадемични способности за трансфер и приложение на
различни знания и умения в зависимост от конкретните ситуации. Към тях се
отнасят: толерантност, работа в екип, самодисциплина, решаване на конфликти,
опазване на околната среда, здравословен начин на живот, учене и
самообучение и др.

•