Закономерности на процеса на обучение

1. Процесът на обучение (ПО) винаги се измерва, структурира и конструира

вариативно под някаква външна форма.
2. ПО започва да функционира чрез прилагане на методи и технологии на обучение.
3. Всяка външна форма за изява, структуриране и конструиране на ПО може да
създаде само няколко негови състояния, т. е. няма такава външна форма, която да
създаде пълноценно всички състояния на ПО.
4. ПО е определен от учебните съдържания, от логиката на тяхното познание и
практикуване, от конкретните цели на обучение.
5. ПО съществува чрез следните форми на преднамерени отношения между дейността
на учителя и дейността на учениците: директни, индиректни, интерактивни,
фасилитативни, на опита, на преживяванията, на транзакцията (обмен, консенсус,
сделка). Форми на относителна взаимосъгласуваност, на взаимно поддържане, на
съвместно действие (синергия).
6. Отношенията между дейността на учителите и дейностите на учениците не могат да
съществуват винаги като реципрочни. Всяко отношение между дейността на
учителя и дейността на учениците в ПО решава 7 дидактически задачи:
познавателни, метакогнитивни, практически, комуникативни, социални,
емоционални, психо-моторни.
7. Насочеността на дейностите в ПО намира своето основание в учебните съдържания.
8. За динамиката и съществуването на ПО е необходимо преминаване и смяна на
минимум 2 или 3 негови основни състояния или фази, защото иначе няма процес.
9. Основните състояния на ПО е необходимо да съдържат достатъчно на брой
характерни черти, които да ги разграничават, което осигурява плавния им преход от
едно в друго.
10. Повечето състояния на ПО могат да се интензифицират по отделни параметри и да
се минимизират по други параметри.
11. В училищния ПО не е възможно да се създаде пълно единство и симетрия между
преподаване и учене, което не е и необходимо.
 Технологии за обучение
Те се дефинират като:
 развитие, приложение и оценка на системи , техники и средства с цел подобряване
процеса на човешкото учене (National Council for Educational Technology for the UK,
1993);
 приложение на научните теории за ученето и условията за учене с цел повишаване
на неговата ефективност (UK National Centre for programmed Learning, 1993);
 систематичен начин за дизайн, реализиране и оценка на цялостния процес на учене
и преподаване от гледна точка на специфичните цели, базирани върху
изследванията на човешкото учене и комуникации, като се използват комбинации
от човешки и изкуствени ресурси за реализация на по – ефективно обучение ( USA
Commission on Instructional tesnology, 1993).
 приспособяване на методи, принципи, процеси и средства за конкретните цели на
обучение;
 теория и практика на проектиране, разработване, използване, управление и оценка
на процесите и ресурсите за обучение (Association for Educational Communications
and Technology (AECT)
 използването на добре дефинирани цели, точни инструкции и процедури въз основа
на задачи, които изискват студентите да учат, малки части от инструкции, които са
внимателно подредени, висока степен на учителско участие, високо ниво на
участието на учениците, щедра подкрепа и внимателно наблюдение на
постиженията на учениците.

Класифициране на технологиите за обучение лице в лице

Съобразно трите типа взаимодействие в процеса на обучението: учители – ученици,
ученици – учебно съдържание и ученици – ученици, технологиите могат да се
класифицират по тези три типа взаимодействие.
Друго класифициране на технологиите за обучение лице в лице е: за изследване; за
комуникация; за изразяване; за конструиране на знания и умения.
Трето класифициране е според таксономиите на конкретните цели на обучение.
Четвърто класифициране по учебни предмети (напр. технологии на обучение по
математика).
Пето класифициране е по външните форми за организация на обучението: урочни,
неурочни, алтернативни технологии;
Шесто класифициране е по броя на участие на субектите в обучението;
междуиндивидуални, групови, колективни, поточни технологии.
Седмо класифициране е по водещата група методи – директивни, индиректни,
интерактивни и т. н.
Осмото класифициране е по теориите за учене: бихейвиoристични, когнитивни,
конструктивистки.
Деветото класифициране на репродуктивни и продуктивни (евристични) технологии на
обучение.
Десетото класифициране е според моделите на обучение: директно – инструктивен, за
формиране на понятия, за развитие на понятия, за изследване, синектичен (творчество
чрез метафори), причинно – следствен, класна дискусия, придобиване на лексика, за
идентифициране на теми и въпроси, за кооперативно учене, за запаметяване.