KONSTANTIN

PRESLAVSKY
UNIVERSITY ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

SHUMEN “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

ПЕДАГОГИЧЕСИК ФАКУЛТЕТ

КОМПЛЕКТ НА СТУДЕНТА

СПЕЦИАЛНОСТ: ПЕДАГОГИКА

ДИСЦИПЛИНА: ТЕОРИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО

ШУМЕН
2020

Инструкция за оформяне на комплект на студента, Издание 1, Редакция 5, 2020 г.

 I. К О Н С П Е К Т

за изпит по“Теория на обучението ”

за специалност Педагогика

1. Възникване и развитие на дидактиката като наука. Историческа поява на първите

дидактически трудове. Обект и предмет на дидактиката. Образованието като педагогическа
категория. Култура и образование. Образователни култури и парадигми. Развитие на дидактическата
проблематика. Връзки на дидактиката с другите науки.
2. Обучението като предмет на дидактиката. Същност на обучението. Особености на
познанието в обучението. Обучението като социален феномен. Същност на обучението – основни
характеристики и функции. Обучение и развитие. Обучението в контекста на теоретичните подходи
за развитието.
3. Процес на обучение – същност, бинарен характер. Структура на процеса на обучение.
Модели на обучение: Сократова структура. Хербартианска структура. Кибернетична структура.
Дидактико-психологическа структура. Антропологичен подход и модел на обучение. Процесуалния
характер на обучението в контекста на социалния конструктивизъм.
4. Модели и структури на обучението според вида учене. Същност на ученето. Видове
учене. Асоциативно учене и модели на обучение. Условнорефлекторно учене и модели на обучение.
Знаково учене и модели на обучение. Операционално учене и модели на обучение. Когнитивно-
хуманистичен модел. Дейностен подход и модел на обучение. Закономерности на някои от
процесуалните характеристики на обучението.
5. Ученето като междудисциплинарен проблем. Ученето в обучението. Теории за
ученето. Поведенчески теории за ученето. Асоциативно учене – теория за класическото обуславяне
(И. Павлов). Теория за инструменталното обуславяне (Торндайк). Теория за операционното
кондициониране (Б. Скинър). Нео-бихевиористка теория (Ч. Огуст). Теории за ученето в
гещалтпсихология. Теория за психологическото поле (Левин).
6. Теория за социалното учене: Ученето чрез наблюдение (А. Бандура). Теория за
понятийните структури (Брунър). Когнитивни теории за ученето: Функционализъм (Клапаред,
Дюи).) Когнитивен бихейвиоризъм (Е. Толмън). Теория за итериоризацията (Пиаже). Теория за
избора на стимул (Кей. Етис) Дейностна теория (Асмолов). Факторен подход (Гилфорд).
Диалектикоматериалистически детерминизъм. (Рубинщейн)
7. Стилове на познание и учене. Условия за ефективно учене. Стратегии за учене в
обучението.
8. Същност на преподаването. Междудисциплинарни измерения на преподаването.
Определение и функции. Структура на преподаването. Професионални компетенции на учителите.
Стилове и стратегии на преподаване. Технология на преподаване.
9. Цели на обучението. Зависимости между целите на образование и целите на обучение.
Таксономии на целите. Когнитивни, афективни и психомоторни таксономии на целите на обучение.
Изисквания към структурирането и декомпозирането на целите
10. Принципи на обучение. Същност. Класификация. Анализ и характеристика на основни
дидактически принципи
11. Съдържание на образованието и обучението (курикулум). Същност и теоретични
подходи. Нормативна уредба, свързан ас учебното съдържание.
12. Държавни документи за съдържание на обучението. Държавни образователни
изисквания. Учебни планове, програми, учебници и учебни помагала.
13. Методи и средства за обучение. Свойства, признаци и функции на методите.
Детерминанти на методите на обучение. Методите на обучение в интерактивния образователен

Инструкция за оформяне на комплект на студента, Издание 1, Редакция 5, 2020 г.

модел. Методи на обучение: методи за преподаване, усвояване, затвърдяване и усъвършенстване на
знанията и формиране на уменията и навиците на учениците.
14. Видове методи на обучение. Методи за устна комуникация – монологични и
диалогични методи. Методи за рационална работа с книгата. Методи за непосредствено и
индиректно изследване на действителността. Методи за практическа дейност. Подражателни
методи.
15. Методи за устна комуникация – монологични и диалогични методи. Изложението при
представяне на учебния материал от учителя. Беседа. Стратегия на въпросите. Сократова беседа.
Дискусия и обсъждане. Метод синектика. Метод инвектика. Метод «чек лист». Методи за
рационална работа с книгата. Методи за непосредствено и индиректно изследване на
действителността. Демонстрация. Метод на моделирането. Методи за практическа дейност.
Упражняване. Ситуационен метод. Проект и тема. Лабораторни и практически работи. Инструктаж.
Подражателни методи. Игров метод. Драматизация. Учене чрез тренажор.
16. Доцимологията като наука. Функции на контрола и оценката. Педагогическа стойност
на контрола и оценката. Видове контрол и изисквания към него. Стратегии за оценяване. Форми и
методи за изпитване и оценка на знанията, уменията и навиците на учениците. Видове оценки.
Нормативно и критериално оценяване. Техники за оценяване. Източници на субективизъм при
оценяване
17. Организационни системи и форми на обучение. Исторически системи за организация
на обучението. Институциализация на обучението. Същност на училището. Признаци на доброто
училище. Индивидуална система. Колективни системи. Други класни системи за организация на
обучението. Клас и паралелка. Учебен час, разположение на часовете.
18. Основни форми за организация на обучението. Класно-урочна форма на обучение.
Урокът като основна форма. Структура на урока. Класификация на уроците. Характеристика на
типовете уроци. Изисквания към урока. Планиране, диагностика и конфериране на уроците. Пътища
за усъвършенстване на урока.
19. Класно-неурочни и извънкласни организационни форми на обучение. Семинарни
занятия. Екскурзия с образователна цел. Лабораторни занятия. Практикум. Тренинг
20. Съвременни подходи за повишаване ефективността от обучението: индивидуализация
и диференциация. Необходимост от групово и колективно учене в обучението. Същтост на груповия
процес и учене. Структура на груповата организаця. Същност и дидактически функции на
индивидуализацията. Същност на диферетциацията в обучението. Видове диференциация.
Диференциация на съдържанието. Диференцира на групова учебна дейност. Класове за задълбочено
изучаване на даден учебен предмет.
21. Цялостно (интегрирано) обучение. Поява и развитие. Разновидности. Разновидности
на цялостното обучение. Комплексно обучение. Метод на проектите. Метод на центъра на интереса.
Система за работа по групи. Дидактическа организация и технологии.
22. Проблемност в процеса на обучение. Същност. Психо-дидактически особености на
познавателната дейност на учениците при проблемно обучение. Проблемността и другите
дидактически категории.
23. Програмирано обучение. Същност. Поява и развитие. Програмиране и алгоритмизация
в обучението. Видове програмирано обучение. Обратна връзка при програмираното обучение.
Структура на обучаващата програма. Психолого-дидактически проблеми на проблеми на
програмираното обучение. Компютърът в обучението.
24. Самостоятелната работа на учениците. Същност. Класификация. Условия з ауспешна
самостоятелна работа. Организация и планиране на самостоятелната работа.
25. Работа с талантливи деца и ученици. Интелигентност и творчески способности.
Подпомагане формирането на творчески нагласи у учениците. Програми за надарение деца и
ученици
26. Проблемът за изоставащите ученици. Същност. Типове изоставащи ученици. Причини
за изоставането. Работа с изоставащите ученици
27. Педагогическо взаимодействие в процеса на обучение. Дисциплина и ръководство в
обучението. Същност на дисциплината. Необходимост от дисциплина и ръководство. Стратегии за
ръководене на класа. Противодействие и ограничаване на нежелателното поведение.

Инструкция за оформяне на комплект на студента, Издание 1, Редакция 5, 2020 г.

 IІ. Литература

1. Андреев, М. Процесът на обучение. Дидактика., С. 1996.

2. Беелих, К.Х., Х.-Х. Шведе. Техника на ученето и на умствения труд. С., 1987.
3. Беспалко В.П. Основи на теорията на педагогическите системи.,С., 1982.
4. Бижков, Г. Реформаторската педагогика., С., 1994.
5. Витанова, Н, Основи на училищната дидактика, Ш, 2010.
6. Вучкова, К., Обучение. Качество. Управление, Тракийски университет, 2005.
7. Гершунский, Борис, С. Философия образования для ХХІ века. (В поисках практико-
ориентированных образовательныхконцепций), М.: Изд-во “Совершенство”, 1998.
8. Гюров, Д., Педагогическото взаимодействие, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2006.
9. Гюрова, В. В. Божилова, В. Вълканова, Г. Дерменджиева, Интерактивността в учебния процес
(или за рибаря, рибките и риболова), С. , 2007
10. Делор, Ж. Образованието - скритото съкровище. Доклад на Международната комисия за
образование през ХХI век пред ЮНЕСКО. С.,1997.
11. Закон за народната просвета. Обн. ДВ бр. 86/199 изм. ДВ бр. 40/ 2004.
12. Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Обн. ДВ бр.
67/1999 изм. ДВ бр. 40/2004.
13. Иванов, И. Диференциална педагогика., Ш. 2002.
14. Иванов, И. Теории за образованието, Ш, 2004.
15. Кантор,И.М.Понятийно-терминологическая система педагогики., М., 1980.
16. Кожухарова, П. Изоставащите ученици: причини за затрудненията, диагностика,
образователни стратегии. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2008.
17. Кожухарова, П., Тоцева, Я. , Разработване и управление на образователни проекти, Сиела,
2008.
18. Коменски, Я.А. Избрани педагогически съчинения. С.,1992
19. Мерджанова, Я. Какво е това – философия на образованието, сп. Педагогика, кн. 5, 1995
20. Милков, Л. Дидактика Ш., 2005.
21. Николаева, Силвия, Понятия и понятийни реалности в педагогиката, сп. Педагогика, кн.
12,1994
22. Павлов, Д. Образователни информационни технологии. Модул І,ІІ,ІІІ. – С., 2001, 2003.
23. Петров, П. Дидактика. С., Веда Словена-ЖГ, 2001.
24. Радев, П., Мениджмънт на качеството на образование в средното общообразователно
училище, П., 2004
25. Радев. П. Конструктивистка училищна дидактика, Университетско издателство "Паисй
Хилендарски", 2010
26. Тоцева, Я. Преподаването – исторически и теоретични проблеми. С., 2001.

III. Форми на самостоятелна работа

1. Реферативен преглед на литература (0-20 т.).

2. Две писмени контролни работи по раздели от учебното съдържание, оценявани по същите
критерии както изпитните въпроси (0-40 т.).
3. Колоквиум в края на семестъра, включващ практическа работа и защита на портфолио от
упражнения (0-20 т.).

Критерии за оценяване на самостоятелната работа

Реферат:
 Първо равнище (3-8 т.) – репродуктивно представяне на текста, липса на основни
моменти от темата, неусвоени специфични термини, беден език – Среден (3);
 Второ равнище (9-12 т.) – описателно извеждане на темата, допускане на
неточности в използваните термини, сравнително добра езикова култура – Добър (4);
Инструкция за оформяне на комплект на студента, Издание 1, Редакция 5, 2020 г.
  Трето равнище (13-16 т.) – продуктивно извеждане на темата, анализ на материала,
адекватност на използваните термини; добра езикова култура – Мн. добър (5);
 Четвърто равнище (17-20 т.) – творческо извеждане на темата, умение да се откроят
основните моменти, точност и умело боравене с терминологията, богата езикова
култура – Отличен (6).

Писмени контролни работи:

 Първо равнище (8-15 т.) – обща представа по дадената тема, наличие на съществени
пропуски, неусвоени специфични термини, беден език – Среден (3);
 Второ равнище (16-24 т.) – описателно извеждане на темата, допускане на
неточности в използваните термини, сравнително добра езикова култура – Добър
(4);
 Трето равнище (25-33 т.) – продуктивно извеждане на темата, анализ на материала,
адекватност на използваните термини; добра езикова култура – Мн. добър (5);
 Четвърто равнище (34-40 т.) – извеждане на темата с разбиране на представения
материал, умение да се откроят основните моменти, точност и богата езикова култура
– Отличен (6).
Колоквиум:

 Първо равнище (3-8 т.) – представяне на недобре изготвени протоколи от

наблюдения и екипна работа и неспособност да се обяснят схемите– Среден (3);
 Второ равнище (9-12 т.) – представяне на задоволително изготвени протоколи от
наблюдения и екипна работа, затруднение при обясняване на схемите– Добър (4);
 Трето равнище (13-16 т.) – представяне на добре изготвени протоколи от
наблюдения и екипна работа, пропуски при обясняване на схемите– Мн. добър (5);
 Четвърто равнище (17-20 т.) – представяне на добре изготвени протоколи от
наблюдения и екипна работа, познаване на материала и обясняване на схемите–
Отличен (6)

IV. Семестриален контрол

1. Редовно посещение и активно участие в семинарните и практическите занятия.
2. Представяне на реферат и курсова работа. Те се разработват в обем от 10-15
стандартни машинописни страници – 30 реда /60 знака. Темата за тях може да се избере от
предложените в учебната тетрадка по дидактика или да се формулира самостоятелно от
студента, след което да се консултира с преподавателя.
Трябва да включва увод, изложение и заключение. Уводът представя мотивите за
избора на темата, целта и задачите на работата. Основната част предлага основните идеи,
авторови тези и аргументация. Заключението извежда основните моменти, изводи,
обобщения. Цитираната литература се описва според библиографските стандарти.
Трябва да се представи на хартиен или на магнитен носител най-късно една седмица
преди края на семестъра.
3. Портфолиото следва да отразява както познаването на теоретичните постановки
и изпълнението на задачи по време на семинарните упражнения, така също и да отразява
личното мнения, становища и гледни точки на автора си.
4. За допускане до изпит освен писмените работи подготвени самостоятелно от
студента и предадени навреме, всеки студент да има от текущия контрол осъществен по
време на семинарните занятия две оценки от тестови проверки.

V. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на контрол в

процеса на изучаване на учебната дисциплина)

1. До датата на редовната изпитна сесия студентите да са направили разработка на реферат по

предварително зададена тема.

Инструкция за оформяне на комплект на студента, Издание 1, Редакция 5, 2020 г.

 2. При завършване на курса да представят протоколи от упражненията да положат успешно
колоквиума.
3. Да са реализирали аудиторната си заетост съгласно учебния план.

VІ. Изпитна процедура /схема/компоненти, процедура на изпита/

Изпитът по дисциплината «Теория на обучението» е писмен, съгласно ЗВО и се провежда в
продължение на 120 минути.

VII. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на

студентите, на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити.
Критерии за оценяване на знанията и уменията на студента:
Писмена част – разработване на теоретичен въпрос от конспекта:
 Първо равнище (8-15 т.) – обща представа по дадената тема, наличие на съществени
пропуски, неусвоени специфични термини, беден език – Среден (3);
 Второ равнище (16-24 т.) – описателно извеждане на темата, допускане на
неточности в използваните термини, сравнително добра езикова култура – Добър
(4);
 Трето равнище (25-33 т.) – продуктивно извеждане на темата, анализ на материала,
адекватност на използваните термини; добра езикова култура – Мн. добър (5);
 Четвърто равнище (34-40 т.) – извеждане на темата с разбиране на представения
материал, умение да се откроят основните моменти, точност и богата езикова култура
– Отличен (6).

VIII. Принципи на формиране на оценката

Крайната оценка се оформя като средноаритметична величина от удвоената оценка от

писмената част, оценката от реферата и положения колоквиум, които имат равностойно значение.
Ако студента има положителна оценка от проведените контролни работи през семестъра върху
изтеглени на изпита въпроси, по негово желание тя може да се използва като оценка по съответния
въпрос.
Оформянето на крайната оценка по описания начин не важи в случай, че студентът е получил
оценка Слаб (2) на изпита.

Присъждане на кредити
След изпълнение на всички поставени задачи по самостоятелната работа и успешно полагане на
изпита, на студента се присъждат предвидените по учебен план кредити - 5 кредита.

Инструкция за оформяне на комплект на студента, Издание 1, Редакция 5, 2020 г.