ВТУ "Св.Св.

Кирил и Методий"
Педагогически факултет

Учебна дисциплина:Дидактика

РЕФЕРАТ
Тема:
Принципи на обучение

Изготвил: Проверил:
Светлана Владимирова Стоянова проф.Маринела Михова

Фак. №:1087
Специалност:ПНУП

Велико Търново
2016 г.
 Съдържание:

1.Въведение

2.Същност на принципите на обучение

3.Характеристика на съдържанието на принципите на обучение

3.1Принцип за нагледност
3.2Принцип за съзнателност
3.3Принцип за активност
3.4Принцип за достъпност

4.Заключение

2
 Въведение

Терминът "принцип" идва от латински и означава основно

положение, изходен пункт, основополагащо начало от което трябва да
се ръководим в дейността.Учението за дидактическите принципи има
сложно историческо развитие.Първи Ян Амос Коменски във
"Великата дидактика" разработва система от дидактически
принципи.Както всяка наука така и педагогиката притежава свои
принципи.Принципите на обучение са основна категория на
дидактиката, изразяващи съществени закономерности на учебния
процес.От принципите на обучението произлизат и правилата на
обучението, които изразяват частни положения на принципа и
подпомагат неговото реализиране.Всяка дейност на човека се
извършва на основата на определени принципи, които определят
насоката на мисленето и действията му, т.е. принципа определя
начина на действие.

Същност на принципите на обучение

В дидактическата литература няма еднозначно определение на

понятието принцип на обучението.Дидактическите принципи са
такива ръководни положения, които се отнасят до процеса на
обучението като цяло и се разпространяват върху всички учебни
предмети. Принципите на обучение са изходни положения,
определящи дейността на учителя и характера на познавателната
дейност на ученика.Те определят и повишават ефективността на
обучението, оптимизират неговите качествени характеристики.

3
 Дидактическите принципи:
-Определят дейността на учителя и познавателната дейност
на ученика;
-Отразяват вътрешните съществени страни на дейността на
учителя и ученика;
-Изразяват закономерностите на обучението;
-Са система от основополагащи изисквания за определяне на
съдържанието, организацията и методите на обучението;
-Определят насочеността на учебния процес и дейността на
учителя в него;
-Са основни положения, на които се опираме при преподаване
на основите на науките;
-Са общи положения прилагани в обучението.
Дидактическите принципи са основни, изходни положения за
функционална технологична организация на обучението, те не са
опора за теорията и практиката на обучението, а са част от тази теория
и йерархически изпълняват базисни функции.

Характеристика на съдържанието на принципите на обучение

Относно класификацията на принципите на обучението

съществуват различни становища. Според някои автори не може
всички принципи на обучението да са основополагащи, като някои от
принципите се класифицират като общовалидни, традиционни и
водещи, а други са второстепенни, нетрадиционни. Според други
твърдения трябва да се разграничават принципи на организацията и
принципи на самото провеждане на обучението, друго разделение е на
принципи на преподаването и принципи на ученето. От тук можем да
направим извода, че класифицирането на принципите все още не
напълно окончателно.
4
 Принцип за нагледност

Същността на принципа за нагледност се изразява в

обогатяването и разширяването на сетивния опит на учениците, в
уточняването на сетивните им представи и развитието на
наблюдателността. В съвременната дидактика нагледността обхваща
всички видове възприятия. Тя е в основата на всяко успешно
обучение. Нагледността води обучаваните и тяхната мисъл от
конкретното към абстрактното мислене. Тя се обуславя от
особеностите на развитието на учениците. Спомага за разбиране на
връзката между научните знания и житейската практика, между
теорията и практиката. Нагледността облекчава процеса на усвояване
на знанията и спомага за трайното овладяване на учебния материал.
В нагледните образи се отразява многообразието на явленията и по
този начин учениците си изграждат цялостни представи за тях.
Нагледността още подобрява мотивацията на ученето и го прави
привлекателно. Трябва да се подчертае, че нагледността може да играе
и отрицателна роля в процеса на обучението, защото при формирането
на понятия е възможно тя да отклонява вниманието от съществените
признаци на наблюдаваните обекти и да води към погрешни
обобщения.
Онагледяването трябва да е целенасочено ръководено от
учителя и средствата, които се използват трябва да са съобразени със
спецификата на преподаваната материя. Средствата могат да бъдат
предметите и явленията от действителността, действията на учителя
или учениците, техните символни и знакови изображения. Различават
се следните видове нагледност:

5
 -Предметнообразна нагледност. Естествените обекти
правят силно впечатление и създават ясни представи за предметите.
Към този вид спадат изображенията (картини, портрети, произведения
на изкуството и др.)
-Словеснообразна нагледност. С помощта на словото
могат да се предизвикат силни емоционални преживявания и да се
създават ярки представи у учениците.
-Условноизобразителна нагледност. Чрез схемите,
чертежите, картините, таблиците, графиките, диаграмите се показват
връзки изависимости и съдействат за развитието на способностите да
се обобщава.
-Динамична нагледност. Представянето на процесите и
явленията в движение и развитие има особено значение за
познавателната дейност на учениците. Това вече е възможно
благодарение на развитието на техниката (кино, телевизия, компютри
и др.)
Процесът на възприемането на нагледността има няколко фази
със специфично значение, които е особено важно учителят да знае. Те
са обособени по следния начин:
-Ирадиация. Характеризира се с разлято и смътно
възприемане на нагледните обекти;
-Концентрация. Възприемането е по-точно, но
неразчленено;
-Диференциация(уточнено възприемане). При тази фаза се
разчита на пълноценно използване на познавателните възможности на
представените нагледни обекти.
Онагледяването зависи до голяма степен от особеностите на
отделните учебни предмети, от своеобразието на конкретните теми, от
наличието на подходящи дидактически средства и от степента на
познавателната дейност на учениците.
6
Своеобразието на тези определящи фактори на нагледността се
преценява най-добре от самия учител.

Принцип за съзнателност

В литературата се срещат различни определения за

съзнателността на учениците в процеса на обучение. Едно от тях е, че
съзнателност има тогава, когато ученикът разбира всичко, което
изучава, владее езика, който учителят използва, свързва новите знания
със старите системи от знания, които притежава, владее
интелектуалните операции и възприема причинно-следствените
връзки и отношения. Най-важно значение за проява на съзнателност
на учащите по време на обучението им имат:целенасочеността,
мотивацията, интересите, чувствата. Съзнателното отношение към
учебната работа може да ускори и облекчи разбирането на учебния
материал. Това става когато учителят учи учениците да отделят и
обобщават съществените признаци на понятията, да сравняват
явленията, да анализират и синтезират явленията и процесите. Също
така разяснява целите и задачите на науките, които се изучават,
разглежда важни проблеми на живота, разкрива перспективите пред
познавателната дейност на учениците, съобщава най-новите
постижения в дадена научна област и ги подготвя за активно
възприемане на новите знания.
В процеса на учебната работа е особено важно да се създават
положителни емоции и положителна мотивация за учене, защото
влияят силно върху равнището на съзнателност на учениците.

7
 При формирането на съзнателно отношение към учебната работа
учителят има и важната задача да учи учениците на критика към
своята учебна дейност, да развива навиците им законтрол и
самоконтрол.

Принцип за активност

Принципът за активността осмисля и обогатява

съзнателността в обучението. Същността му се състои в единството
между мислене идействие. Активността се разглежда също като
качество на дейността на ученика, което е условие за реализирането на
всеки принцип на обучението.
Съвременното разбиране на активността се отличава с
няколко особености:
-Съдържанието на познавателната дейност, предвидено за
реализиране в учебните програми, все повече се свързва с личния опит
на учениците и постиженията на науката и техниката;
-Активизирането на познавателната дейност на учениците
се отличава с повишаване на относителния дял на самостоятелното
овладяване на знания от различни източници;
-Активизирането на познавателната дейност на учениците
се съпровожда от засилване на ролята на учителя като ръководител и
организатор на учебния процес и увеличаване на управленските му
функции в сферата на обучението.
Разграничават се няколко вида активност на ученика в
процеса на обучението: емоционална, интелектуална, сензомоторна и
говорна. За активизиране на тези видове активност съдействат:
-Положителните мотиви за учене и интерес към учебния
материал;
-Положителни емоционални преживявания;
8
 -Тясната връзка между обучението, живота и практиката;
-Единството между интелектуалната и говорната дейност на
учениците;
-Положителните взаимоотношения между учителите и
учениците;

-Изпълнението на практически задачи;

-Системно повторение на по-рано усвоените знания при
затвърждаването на новите знания;
-Разнообразието на упражненията и диференцирането им;
-Работата с неадаптирани материали;
-Широкото приложение на такива задачи, които изискват
преход от теорията и практиката;
-Прилагането на обобщени интелектуални умения за
решаване на конкретни задачи;
-Проблематизиране на обучението;
-Диференцирането насъдържанието на учебната дейност;
-Използването на съвременни технически средства за
обучение и дидактически материали;
-Умението на учителя да взема под внимание
особеностите на психичното състояние на учениците и стадия на
познавателното им развитие.
Активизирането на познавателната дейност на ученика в
процеса на обучението има значение за формиране на цялостната
личност на ученика и неговото пълноценно развитие. Съвременната
дидактика осъзнава факта, че най-трайни и функционални са онези
познания, които ученикът усвоява чрез собствени усилия.

9
 Принцип за достъпност

Този принцип се отнася до цялостния процес на обучението,

неговите цели, задачи, методи, форми.За да бъде едно обучение
резултатно, то трябва да бъде достъпно. Трябва да е съобразено с
възрастовите особености на учениците и с нивото на развитие и
тяхната подготовка. Достъпността на обучението осигурява нормално
напрежение на силите на учителя и учениците.Тя се свежда до
изискването обучението да бъде леко и забавно.
В съвременното разбиране на принципа за достъпност особено
място заема идеята на Л. С. Виготски за двете зони на развитието - на
актуалното развитие и на най-близкото развитие. Обучението трябва
да се ориентира към зоната на най-близкото развитие, към утрешния
ден на развитието на учениците. Следователно под достъпност не
трябва да се разбира обучение без трудности, защото то трябва да се
опира на постигнатото равнище на развитие, да разширява
възможностите му и да го води напред.
Дидактическите правила за достъпност са:
-От лекото към трудното. Това правило означава постепенен
преход от добре усвоени знания към усвояване на знания, които
предизвикват затруднения у учениците. Задачите, които се поставят
пред учениците трябва да съдържат постепенно нарастваща трудност.
Трудностите трябва да съответстват на възможностите на учениците.
Много трудните задачи демобилизират.
-От известното към неизвестното. Това правило изисква
добро познаване на запаса от знания и жизнен опит на учениците за да
се опират върху тях новите знания, които се усвояват в процеса на
обучението. Това важи както за теоретичните, така и за практическите
знания, умения и навици.

10
 -От простото към сложното. Това правило изисква
обучението да започва с по - елементарни понятия, обобщения и
факти и постепенно да преминава към изучаване на по-сложен учебен
материал. Задачата на учителя се състои в това да помага на
учениците да направят сложното просто и достъпно за разбиране и
усвояване.
-От близкото към далечното.Това правило изисква
кръгозорът на учениците да се разширява постепенно.
Неспазването на правилата за достъпност се отразява
неблагоприятно върху качеството и ефективността на обучението по
всички учебни предмети и във всички възрастови периоди.

Заключение

Принципите на обучението са много важна част от

педагогическия процес. Те се прилагат във всички сфери и по всички
предмети. Също така си взаимодействат с различните видове учене.
Например условнорефлекторното учене си взаимодейства с принципа
за активност, а при асоциативното учене принципът за нагледност има
основна роля, защото обучението започва със сетивен опит и
наблюдение. Много от принципите си взаимодействат и с широко
навлезлите през последните години нови технологии. Принципите
служат за ръководно начало в дейността на преподавателя и на
учащия. Те са обективни и не се създават произволно. От всеки
принцип произлизат и някои частни правила, които трябва да се
спазват в процеса на обучение. Те действат един чрез друг и взаимно
спомагат за по-пълноценната им реализация. Ако не се спазват,
обучението не би могло да бъде пълноценно и не е възможно
реализиране на целите на обучение.

11
 Използвана литература:

1.Андреев, М. Процесът на обучението. Дидактика.

Университетско издателство „Св.Климент Охридски“, С., 1996
2. Петров, П. Дидактика. Изд. „Веда Словена-ЖГ“, С., 1998

12