Тема 7.

Видео дидактически средства

1. Кратка история на киното и телевизията
Вероятно първите движещи се образи били сенките
на осветени кукли, с които се разигравали сценки зад
екран. През XIX век хората започнали да мечтаят за
образи, които да се движат, без да е необходим кукловод.
През 1824 г. английския лекар Питър Марк Роджет
открива физиологическа особеност на човешкото зрение,
способността на очите да запазват зрителното усещане в
течение на известно кратко време
след изчезване на светлинното
Фиг. 4.1. Сенки на
дразнене, благодарение на което
осветени кукли
в съзнанието се получава
наслагване на следващия с предходния образ.
Откритието му довело до създаването на
различни апарати, които
прожектирали бързо сменящи се
образи, създавайки илюзия за
движение. Но едва през 80-те
години на XIX век французинът
Фиг. 4.2. Питър Марк Луи Люмиер изобретил
Роджет кинематографа – апарат, който
1

заснемал обекти в движение

върху филмова лента и ги възпроизвеждал на екран
Първият филм се наричал „Работници напускат
фабриката Люмиер в края на работното време“ и
траел около една минута. Прожектират го за първи Фиг. 4.3. Братя Люмиер
път на 21 март 1895 г.
На 28 декември 1895г. Луи заедно с брат си Огюст организирали
първата кинопрожекция. Филмите, които самият Луи Люмиер сътворил,
били съвсем къси и представяли най-обикновени неща – работници,
излизащи от фабриката, или влак, който пристига на гарата.
Първите филми са неми, тъй като няма технология, която да позволява
синхронизиране на звук и картина. По-късно е използвана музика, за да се
предадат емоциите на актьорите.

1Думата "кинематограф" произхожда от гръцките думи "кинема" — движение и "графо"

— пиша.

Лазарова С. и Л. Лазаров Информационни и комуникационни технологии и работа в

дигитална среда. - УИ "Св. Св. Кирил и Методий", 2017. 1
 Фиг. 4.4. Кадри от неми филми
Качеството на образите било много лошо, освен това те били черно-
бели. Но това, че образите се движат, било достатъчно, за да привлекат
хиляди зрители.

Фиг. 4.5. Кинотехника

Първата кинопрожекция у нас била на 27 февруари 1897 г. в Русе. За
времето си картината изглеждала толкова жива и естествена, че зрителите
моментално били омагьосани от седмото изкуство.
За братя Люмиер кинематографът е само едно
интересно техническо изобретение. Неговите
създатели не са предполагали, че откритието им може
да бъде експлоатирано, че някога то ще се превърне в
могъщо средство за забавление, информация и
формиране на общественото съзнание.
Създаването на кинофилми е възможност за
високо ефективна нагледност в обучението. Но
кинотехнологията за обработка, монтаж и прожекция
на материалите отдавна не се "вписва" в съвременната
организация на образованието.
Фиг. 4.7. Кинематограф
Технологиите за запис и възпроизвеждане
на видеосигнали са:
Аналогови технологии за запис на видео. Видеокамерата
преобразува полученото върху чувствителния и слой движещо се
изображение в сложен електрически сигнал. Видеосигналът се
Лазарова С. и Л. Лазаров Информационни и комуникационни технологии и работа в
дигитална среда. - УИ "Св. Св. Кирил и Методий", 2017. 2
характеризира с извънредно широка честотна лента (и съответно много
висока горна гранична честота). В професионалния видеозапис честотната
лента трябва да бъде 5 MHz, за полупрофесионален запис ─ 3.5-4 MHz, а за
битовия видеозапис изискването е 2.5-3.5 MHz. Записването на такава
широка честотна лента е възможно само при висока скорост на записа, но
при нормална (икономична) скорост на движение на носителя ─ магнитната
видеолента.
Основните устройства във видеокасетофона изпълняват следните
функции: автоматично изтегляне на лентата от видеокасетата и зареждането
и около магнитните глави; задвижване на лентата със строго постоянна и
стандартна скорост при запис и възпроизвеждане; ускорено изтегляне в
двете посоки с и без преглеждане на записа; задвижване на диска с
видеоглавите с много високи изисквания за стабилна честота на въртене;
записване и възпроизвеждане на аудио ─ видеосигналите, както и на
управляващите (синхронизиращите) видеозаписа импулси; стандартно
възпроизвеждане на избран кадър; изтриване на видеолентата. При "стоп-
кадър" видеоглавите се въртят на едно място, като възпроизвеждат една
видеопътечка (отговаря на един телевизионен полукадър) или засичат, с
малко изменение на наклона две съседни пътечки (възпроизвеждат се двата
полукадъра).
Дигитални видеозаписни технологии. Прякото предназначение на
първата предложена на пазара система за оптичен дисков запис
LASERVISION (Philips) е записването на кинофилми и видеопрограми за
бита. Но приложението на лазерните видеодискове като информационни
носители се разпростира и при създаването на компютърно-аудио-визуални
програми за много други области.

Учебна телевизия
Изобретяването на телевизията като
средство за предаване на образи на разстояние
(това е буквалния превод на словосъчетанието
от гръцката дума "tele" и латинската "visio") не
е станало в един ден, дори не в една година.
Простата причина за тази неопределеност се
крие във факта, че съставният технически
характер на телевизията е събрал поредица от
изобретения в различни области, правени
последователно във времето. Същият съставен Фиг. 4.8. Първите телевизори
характер не позволява да се посочи и
изобретател, който единствен да е в състояние да изнесе на плещите си
товара на грандиозното завоевание на XX. век. Нещо повече,
научнотехническата революция прави изобретяването на телевизията
процес, който продължава.
Лазарова С. и Л. Лазаров Информационни и комуникационни технологии и работа в
дигитална среда. - УИ "Св. Св. Кирил и Методий", 2017. 3
 Проследяването на историческото развитие на техническата основа на
телевизията, от зараждането на идеята през първите експериментални
проекти до появата на механичната и електронната телевизия, е доста
сложно и рисковано начинание, ако искаме да бъдем максимално точни във
фактологията. Затрудненията идват по много линии при подреждане на
натрупания изследователски материал.
В теоретичната платформа за разработване на телевизионното
предаване и приемане на съобщения са заложени платформите на много
науки. Също така са използвани постиженията във физиката, химията,
биологията, математиката и други сходни области.
Затова най-добре е да се приеме, че телевизията е плод на групово
изобретяване, може би дори на първото групово изобретяване от такъв ранг
в историята на човечеството. Обединени са усилията на множество хора,
които са правили своите открития по различно време и на различни места,
но с общата цел да намерят средство за мечтаното предаване на образи на
разстояние.
Един от пионерите в тази област се смята немския
откривател на механичната телевизия от славянски
произход Паул Нипков (Paul Julius Gottlieb Nipkow
1860 - 1940), с изобретения от него "нипков диск" през
1883 година. Хрумнала му идеята за спирално
перфориран диск. Снимката е мозаично раздробена на
точки и редове. Като негово изобретение може да се
Фиг. 4.9. Нипков приеме всъщност спиралната форма на диска.
диск

Фиг. 4.10. Схема на Нипков диск

Фрагментирането на точки и редове за
телеграфиране е реализирано от шотландският
физик Александър Бейн (Alexander Bain) още
преди Нипков да е бил роден. Своя диск Пол
Нипков патентова на 6 януари 1884 год., който
всъщност не навлиза в практиката, поради липса
Фиг. 4.11. Бюст-паметникът
на интерес към изобретението му по онова
на Джон Лоджи Беърд
Лазарова С. и Л. Лазаров Информационни и комуникационни технологии и работа в
дигитална среда. - УИ "Св. Св. Кирил и Методий", 2017. 4
време и както не рядко се случва с изобретенията, се внедрява на практика
след изтичане срока на патента.
Първите телевизионни излъчвания били осъществени през 1929 г. в
Лондон от шотландския откривател Джон Лоджи Беърд. Те предизвикали
истинска сензация, макар че нямали нищо общо със съвременната
телевизия. Беърд използвал механична система за сканиране на визуалната
картина, но качеството не било добро.
В началото на 30-те развитието на телевизията се базира
изключително на изобретенията на американския откривател от руски
произход Владимир Козьмич Зворыкин (Vladimir Kozmich Zworykin),
който изобретява през 1923 г. иконоскоп и през 1929 г. кинескоп.
През 50-те години на миналия век навлиза в САЩ цветната телевизия,
а през 60-те и в Европа по стандартите PAL (Phase Alternating Line) и
SECAM (Système en Couleur avec Mémoire).

Фиг. 4.12. Първи телевизионни предавания в България

Първото предаване по телевизия в България е прякото излъчване на 7-
ноемврийската манифестация от площад "9 септември" ("Александър
Батенберг") през 1959 г. Видеомонтаж по онова време не се е предвиждал.

2. Кинематографичен ефект
Както казахме по-горе кинематогрфът е изобретен от френските учени
братя Люмиер, които през 1895 г. демонстрирали апарати за снимки и
прожекции на кинофилми. От деня на изобретяването си киното
непрекъснато се усъвършенства, но въпреки това съвременните
киноапарати не са се променили принципно.
Кинофилмът представлява поредица от отделни фотографски снимки
(кадри), всяка от които изобразява определена фаза на движещия се обект.
При бързо и последователно прожектиране на тези снимки на екрана се
наблюдава движеща се картина. Всъщност кинопрожекцията се състои от
отделни статични прожекции на фотоснимки, изобразяващи
последователните фази на движението. През време на прожектирането
смяната на кадрите е много бърза и тя не се забелязва от зрителя
благодарение на способността на очите да запазват зрителното усещане в
течение на известно кратко време след изчезване на светлинното дразнене.
Ако промеждутъкът от време, който разделя прожектирането на два
съседни кадъра, не превишава 1/10-1/30 сек., впечатленията от тях се сливат
и се наблюдава движещо се изображение.
Лазарова С. и Л. Лазаров Информационни и комуникационни технологии и работа в
дигитална среда. - УИ "Св. Св. Кирил и Методий", 2017. 5
 Тази физиологическа особеност на човешкото зрение — неговата
инертност или зрителна памет зависи от силата на осветлението и цвета на
наблюдавания обект. Времето е главният фактор, който диктува
определянето на честотата на смяната на отделните кадри при
кинопрожекцията. За да се избегне размазването на изображението, смяната
на кинокадрите при прожекцията се извършва в тъмнина. Но тази тъмнина
(тъмен промеждутък), който съществува реално на екрана, не се възприема
(усеща) от зрителя, защото през време на нейното кратко проявление в
съзнанието продължава да съществува зрителното впечатление от
последния кадър, въпреки че той вече не е на екрана. Когато това
впечатление изчезне, на екрана се появява изображението на следващия
кадър, в резултат на което се получава преливане.

Фиг. 4.19. Поредица от отделни фотографски снимки (кадри), всяка от които

изобразява определена фаза на движещия се обект

Обяснението на кинематографичния ефект само със зрителната памет

не е достатъчно. Зрителното усещане от екранното изображение, както
всяко възприятие, е функция на мозъка и не е резултат само на дразненията,
които в момента действат, но и на останали в съзнанието следи от предишни
дразнения (асоциативно възприемане).
Броят на прожектираните кадри за една секунда се нарича "каданс"
(скорост на движението на кинолентата). Като нормална скорост на
кинопрожекцията при звуковите филми е приета скоростта от 24 кад./сек.
или 16 кад./сек. за неозвучените тесни филми.

3. Основни понятия
През 50-70 години на XX век масово навлиза технологията на
използване на учебните кинофилми в обучението. Създават се учебни
кинофилми почти по всички учебни предмети.
В тесния смисъл на думата под понятието "учебно кино" се разбират
кинопрожекциите, които се използват само в процеса на организираното
обучение. При тези прожекции се възпроизвежда слухово-зрителен (аудио-
визуален) дидактичен материал, най-често като част от програма за
обучение.

Лазарова С. и Л. Лазаров Информационни и комуникационни технологии и работа в

дигитална среда. - УИ "Св. Св. Кирил и Методий", 2017. 6
 Прожекцията на филма е крайния момент от един сложен
художествено-творчески и технически процес под общото наименование
"кинематографичен процес". Така че под понятието "учебно кино" по-точно
трябва да се разбира кинематографичен процес с педагогическа насоченост
(Лазарова, Лазаров, 2010).
Учебният филм е филм, създаден в съответствие с учебната
програма, помагащ за решаването на задачи от обучението и възпитанието
на учащите. Тези филми се използват в учебно-възпитателния процес
(Лазарова, Лазаров, 2010).
Учебните филми се класифицират по различни критерии.
Според предназначението си — информационно-познавателни,
обобщаващи, научни, инструктивни и др.
Според начина на разработка на учебния материал — тематични и
фрагментарни.
Според вида на занятието, за което са предназначени — за нови
знания, за въвеждане в дадена тема, за преговор, за затвърждаване и др.
От гледна точка на педагогиката учебния кинофилм е дидактичен
материал от аудио-визуален тип, към който се поставят специфични
педагогически, кинематографски и технически изисквания.
Краткият филм е тип филмова продукция, която в рамките на не
повече от 5-6 минути показва най-същественото в даден процес или явление.
Допуска се в един урок да се използват до няколко видеофрагмента.
Към учебните кинофилми се поставят и редица изисквания (Лазарова,
Лазаров, 2010):
— целенасоченост — използването на филма преследва ясно изразена
учебна цел;
— избор на тема — пряко свързана с ясната целенасоченост на филма
е изборът на темата. Имайки предвид учебната програма и заложените в нея
цели, трябва да бъдат определени теми, върху които да се създадат учебни
филми. Филмират се главно такива теми, онагледяването на които е най-
ефективно по този начин;
— достоверност — учебното съдържание трябва да бъде научно
достоверно. То трябва да бъде прецизно и внимателно проверено от
експерти, а изложението да е съобразено с методическите изисквания;
— емоционалност — наличие на художествено-емоционален момент
се постига с несложна, но приятна и интригуваща фабула. Особено изискан
и издържан трябва да бъде текстът, изразен чрез говор (коментар) на диктор.
За качеството на един учебен филм се съди по това доколко
специфичните кинематографични изразни средства, използвани при
реализацията му, са подчинени на основните педагогически изисквания. Те
са определящи и тяхната същност може да се изрази чрез дидактичните
принципи научност, нагледност, достъпност и др.

Лазарова С. и Л. Лазаров Информационни и комуникационни технологии и работа в

дигитална среда. - УИ "Св. Св. Кирил и Методий", 2017. 7
 Етапи на създаване на учебен филм
Първият етап е подготовката, вторият — заснемането, а третият —
постпродукцията.
Първи етап — подготовка. Основата на всеки учебен филм е
сценарият. Сценарият е творческият замисъл на автора, неговата идея,
изразена в кинематографични образи и изложена в подробно разработен
план на бъдещия филм.
Втори етап — заснемането на филма. Снимането на кино е сложен
творчески процес.
Трети етап — Постпродукцията. Особено важно изразно средство
на киното е монтажът.
Различават се три основни вида монтаж на филмите:
— последователно-временен — събитията се монтират в такава
логическа последователност, в каквато те стават в действителност;
— паралелен — показват се паралелно (т.е. с редуване) две и повече
различни събития, за да ги възприеме зрителят като протичащи в едно и
също време. Паралелният монтаж е най-широко разпространен;
— асоциативен (сравнителен) — получава се филмова метафора от
съпоставянето на две киноизображения. Използва се и в сатиричен вариант.
Когато се прилага за целите на обучението учебният филм се
подчинява на педагогическите изисквания и може да се разглежда като
ефективно средство за решаване на определени педагогически задачи.

Учебна телевизия
През 70-80 г. киномашината се заменя с учебна телевизия. Тя
представлява обучение с използване на ефирно учебно предаване, форма на
дистанционно аудио-визуално обучение.
Телевизията се основава на следните физически процеси:
а) преобразуване на оптическото изображение (светлинната енергия)
в сложни електрически сигнали (видеосигнали);
б) предаване на видеосигналите по кабел или чрез радиовълни;
в) приемане и отново преобразуване на видеосигналите в оптическо
изображение.
Основни педагогически изисквания към телевизионните предавания
за учебни цели (Лазарова, Лазаров, 2010):
— да събуждат интерес и стремеж към търсене на отговор на
поставените в предаването въпроси;
— да приучават учащите към задълбочено внимание, възприемане и
мислене;
— да пробуждат към съзнателна работа над съдържанието на
предаванията;
— да подпомагат систематизирането и задълбочаването на знанията
на учащите;
Лазарова С. и Л. Лазаров Информационни и комуникационни технологии и работа в
дигитална среда. - УИ "Св. Св. Кирил и Методий", 2017. 8
 — активно да способстват за формирането на техните морални,
естетически и интелектуални качества.

Учебен видеофилм
Учебният кинофилм вече е практически непригоден за използване в
обучението. Един от съвременните начини за съхраняване на информация е
видеозаписът.
Видео дидактическо средство е видеозапис, създаден в съответствие
с учебната програма. Използва се за оптимизиране на учебно-възпитателния
процес

4. Методически насоки при използване на видео дидактически

средства
Учебният видео запис е ефективно средство за обучение, оказващо
голямо влияние на учащите. Способността им да установят и нагледно да
разкрият вътрешните и външните връзки на изучаваните обекти, факти,
явления с обкръжаващата действителност, с миналото и бъдещето,
предоставят материал за сравнение, съпоставяне, анализ и синтез, отделят
главното в обекта и убедително показват детайлите ─ всичко това прави
видеозаписите ценно средство за обучение.
Видеозаписите могат да се използват и за обяснение на учебния
материал. За това са нужни предварително съставени въпроси към
видеозаписа, който да се дадат преди гледането. След края на гледането на
видеозаписа е необходима неголяма пауза за снемане на напрежението от
учениците. За това е най-добре да се зададат няколко въпроса от типа: „Кое
ви хареса (запомнихте)? Кои факти ви впечатлиха (заинтересуваха)?” и т.н.
И чак тогава да се премине към непосредствената работа над материала.
Работата при подготовката на урок, в който предстои използване на
видео може да включва използване на различни методи. Възможно е да се
проведе беседа. В хода на беседата е важно да се обърне внимание за
отделяне на главното, новото, интересното. На по-малките ученици (от
начален етап) е възможно да се постави като задача да преразкажат видяното
и да отговорят на допълнителни въпроси от страна на учителя и
съучениците. На по-големите ученици (от прогимназиален етап, 5-8 клас)
може да се предложи да определят кои опити, експерименти, фрагменти от
текста на урока в учебника могат да потвърдят основното съдържание на
видеозаписа. На най-големите ученици (от гимназиален етап) може да се
постави да дадат устна оценка (рецензия) или отзив по показания запис, като
им се укаже кого да оценяват (рецензират). Използвайки стоп кадър, може
да се задават въпроси по време на гледане на видеозаписа.
Понякога се налага филма да се гледа повторно в същия или
следващия урок. При второто показване учащите с помощта на учителя
Лазарова С. и Л. Лазаров Информационни и комуникационни технологии и работа в
дигитална среда. - УИ "Св. Св. Кирил и Методий", 2017. 9
забелязват подробности, пропуснати при първото гледане. Повторното
показване на филма може да се използва за обобщение и контрол.
Самостоятелната работа на учениците след гледането включва
съставяне към показания видеозапис на въпроси, таблици, схеми, диаграми,
чертежи, план, изложение по съдържанието. Може да се организира работа
на учениците по следния образец: да се съпостави съдържанието на учебния
видеозапис с материал от статия, учебника, показвайки, че видеозаписът
допълва учебника; да се илюстрира чрез фрагменти от видеозаписа всеки
(или отделен) абзац от учебника. Като самостоятелна работа може да се
предложи на учениците да посочат някакъв нов факт, показан на екрана, или
да изкажат нова гледна точка по материала на видеозаписа.
След демонстрацията учителят може да обобщи видяното,
акцентирайки върху главното, същественото. Ако има неясни моменти е
необходимо тяхното разясняване и уточняване, а също и повторно гледане
на фрагменти от видеозаписа.
Включването на илюстриращ учебен видеозапис в урока не усложнява
особено методиката на провеждане на занятието. За това могат да се
използват разнообразни фрагменти и цялостни видеозаписи, да се записват
обекти и експерименти, които не могат да се възпроизведат с прости методи.
Простотата в използването на видеотехниката прави много
привлекателна замяната на правенето на опити с показване на записи на тези
опити. От друга страна, възприемането на физически, химически или
биологически експерименти на екран не дават на учениците онази
емоционална, чувствена окраска на опита, която те получават,
наблюдавайки явлението непосредствено. Затова е необходимо оптимално
съотношение между непосредствено наблюдаване на опита и неговия запис.
В някои случаи видеозаписът може да бъде по-ефективен от опита. В този
смисъл видеофрагментите със записи на експерименти трябва широко да се
използват в практическата работа на учителите по физика, химия, биология
при условие на рационално съчетаване с демонстрации на лабораторни
опити.
Видове видео дидактически средства
Учебните видеозаписи могат да се разделят на професионални
(студийни) и самоделни (любителски).
Студийният видеозапис най-често е запис от телевизионно предаване
или видеофилм.
Видеофилми се създават все повече, но за съжаление много от тях,
добре изпълнени технически, не рядко са малкоефективни за използване в
учебния процес, тъй като не се отчитат психолого-педагогическите и
методически аспекти при подготовката на учебния материал. Затова трябва
учителят внимателно да подходи при избора на видеофилм за използване в
детска аудитория. Основени недостатъци на такива видеофилми са

Лазарова С. и Л. Лазаров Информационни и комуникационни технологии и работа в

дигитална среда. - УИ "Св. Св. Кирил и Методий", 2017. 10
 ─ прекалено дълга монологична реч на техните персонажи, които
разказват за предмета на филма, речта доминира над визуалната
демонстрация;
─ много кадри, които не носят никаква полезна информация.
Самоделните (любителски) видеозаписи са различни по съдържание и
предназначение. Съвременните мобилни устройства (телефони, таблети)
предлагат възможности за бързо и лесно видеозаснемане. Често учителите
ги използват в своята педагогическа практика, например при учебни
екскурзии, когато се посещават обекти с архитектурна, историческа и
културна стойност.

С развитие на технологиите техниката за снимане на филми е вече по-

евтина, камерите са широко разпространени и удобни, цифровите
фотоапарати и мобилните телефони имат възможност за снимане, което
прави производство на кратък филм (видеофрагмент) общодостъпно.
Изследванията разкриват, че учениците по-добре учат чрез различни медии,
а не само чрез устно изложение. Като се има предвид, че учениците са в
състояние да се съсредоточат внимание в продължение на 16-20 минути,
използването на филми може да привлече вниманието им за по-дълго време.
Още през 1978 Хартли и Дейвис (Hartley and Davies) стигат до извода, че по
време на базираното на устно изложение образование (verbal-based
education) учениците могат да запомнят 70% от това, което са чули през
първите 10 минути, а само 20% от чутото през последните 10 минути (по
Kabadayi, 2012).
Според Демирел (Demirel) степента на запомняне зависи от
включените сетивни органи и заключава, че хората запомнят 50% от това,
което виждат и чуват, и 80% от това, което виждат, чуват и казват.
Резултатите от проучването (2008) доказват, че мултимедийното
образование трябва да бъде организирано така че, учениците да запомнят
знанията трайно. Кратките филми са един от аудиовизуалните инструменти
за мултимедийно обучение (по Kabadayi, 2012).
Кратките филми (видеофрагментите) стимулират развитието на
умения за разказване на истории у учениците (storytelling skill). Методите за
обучение биват преки и непреки. Като към непреките методи на обучение
се включват изследователското и активното учене. Обучението с подкрепата
на видеофрагменти може да се разглежда като непряк метод на обучение. В
рамките на този образователен метод използването на аудио-визуалния
апарат, а именно гледане и заснемане на късометражни филми, се
осъществява под ръководството на учителя, който изпълнява ролята на
ръководител на групата. Учителят определя темата на проекта за подготовка
на филм, а учениците генерират възможни идеи за реализация. Краткият
филм е ефективен и полезен. Подобрява запомнянето и разбирането,
подкрепя творческото мислене. Основен недостатък е липса на нужната
Лазарова С. и Л. Лазаров Информационни и комуникационни технологии и работа в
дигитална среда. - УИ "Св. Св. Кирил и Методий", 2017. 11
техника и компетентности у учители и ученици за подготовка и реализация
на видеофрагмента (Kabadayi, 2012).

Учителите трябва да познават добре педагогическите предпоставки за

успешно прилагане на видео дидактическите средства в обучението.

Литература:
Савов Т. (2013) LG и еволюцията на качеството на картината http://socialevo.net/lg-i-
evolyuciyata-na-kachestvoto-na-kartinata-429160
Еволюцията на качествените изображения. - PC WORLD (2013)
http://pcworld.bg/21158_evolyuciyata_na_kachestvenite_izobrazheniya&ref=more
Видеомонтаж с компютър. Авторски колектив на издателство СофтПрес, 2007, с. 414.
Фингова, С. Монтаж на аудиовизуалното произведение (Теория и практика). —
Издателство на Нов български университет, София, 2008, с. 154.
Чолаков, К., Г. Герджиков Аудио-визуални и компютърни информационни
технологии в обучението. — Велико Търново, Университетско издателство "Св. св. Кирил и
Методий", 1995, с. 223.
Лазарова С., Лазаров Л. Аудио-визуални и информационни технологии в обучението.-
УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, 2010.
Usage of Multimedia Visual Aids in the English Language Classroom: A Case Study at
Margarita Salas Secondary School (Majadahonda) (2013) https://www.ucm.es/data/cont/docs/119-
2015-03-17-11.MariaRamirezGarcia2013.pdf -
Kabadayi L. The role of short film in education. - Procedia - Social and Behavioral Sciences
47 ( 2012 ) 316 – 320

Лазарова С. и Л. Лазаров Информационни и комуникационни технологии и работа в

дигитална среда. - УИ "Св. Св. Кирил и Методий", 2017. 12