РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
ГР. РУСЕ

ФАКУЛТЕТ
„ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ”

КУРСОВА РАБОТА
по философия на образованието
Изготвил: Проверил:
Марина Георгиева проф. д. п. н. Пл. Радев
Спец.:Съвременни образователни
технологии в ДГ и НУ
фак.N: 146990

Предпочитана и лична философия на

образованието
есе
"Образованието е способността да правиш разлика между това, което знаеш,
и това, което не знаеш."
Анатол Франс

"Образованието е болезнена , дълга и трудна работа, която трябва да се

изпълнява с доброжелателност, чрез наблюдение, предупреждение, с похвала, но най -
вече с пример."
Джон Ръскин

Човек е устроен цял живот да учи. Образованието започва още в ранна детска
възраст, но най - дълго време човек попада в системата на образованието. Училището и
педагозите за изключително важни за развитието на една личност и формирането му
като такава.
Доброто образование зависи от подготвените и квалифицирани педагози -
учители, от материалната база, която да улеснява учебния процес, от мотивация на
учители, ученици и родители. Образованието трябва да се осъществява в масовото
училище, за да формираме в децата социални умения.
Под образование се разбира всеки процес, формален или неформален, чрез който
се ръководи формирането на потенциала на съзряващия организъм. В неговия ход се
усвоява социален опит, посредством който децата опознават себе си, развиват умения и
усвояват основни знания. То трябва да започне в ранно детство и в различни форми в
зависимост от ситуацията, но винаги с участието на семейството.
Образованието е процес на физическо и духовно формиране, на развитие и
саморазвитие на личността, свързан с овладяването на социално значим опит на
човечеството, под формата на знания, умения и емоционално - ценностно отношение
към света, необходимо условие за съхранението и развитието на културата.
Образованието е целенасочен процес на възпитание и обучение в интерес на
човека. В него се обединяват обучение и възпитание. Индивидът усвоява система от
ценности, знания, умения и навици.
Образованието е възможно поради това, че хората притежават "обучаемост" -
сподобности за учене, запомняне, подражание и асоциация. Тези способности се
развиват поетапно.
Образованието има за свой резултат образоваността. Тя е структура от социално
значими качества на личността, които позволяват да се възпроизвеждат и развиват
водещите черти на дадена култура.
 Образованието е свързано със знанието. По думите на Р. Питере, образованият
човек трябва да владее някакъв цялостен обем от знания, да предпочита определени
стандарти или норми, да има собствена познавателна позиция.
Образованието като педагогически феномен има две основни функции -
социална и антропологическа. За цел социалната функция има осигуряване на условия
за ефективно функциониране, оптимално развитие и хуманистически ориентирано
преобразование на сферата на социалното възпроизводство, регулиране на социалните
отношения и връзки между субектите и социалните структури; а антропологическата
осигуряване на условия за успешно социално развитие на всеки човек.
Образованието има и две социални функции - репрудуктивна и конструктивна.
Репрудуктивната функция е възпроизводство и утвърждаване на съществуващите
социални отношения, приемственост в областта на културата и морала. Свързана с
формиране на репрудуктивно - изпълнителски качества на личността, внедряване на
съществуващите социални норми в практиката на младото поколение. Конструктивната
функция е пряк или косвен принос на подрастващите за утвърждаване на новото в
политиката производството, начина на живот, обновление на културата и морала. Има
иновационна насоченост. Иновациите са съществен елемент на развитие на
образованието.
В по - общ смисъл образованието има и други функции като: социализация и
инкултурация, социална мобилност, социален контрол, културна транслация, социална
селекция, идеологическа функция.
Един винаги актуален въпрос стои винаги на преден план - въпросът за
моралното възпитание или т. нар. "нравствено възпитание". Актуален е, тъй като
времената и епохите се менят, мени се и обществото и неговият морал. Моралното
образование е систематично въздействие върху съзнанието, чувствата и поведението
посредством обучение и възпитание с цел формиране на нравствени качества на
личността, съответни на обществения морал. Моралът функционално се дефинира
катоинтернализиран принцип на управление, който подлага егоистичното действие на
определени ограничения в полза на обществения живот. Задачите на моралното
образование са: усвояване на знания и формиране на понятия, формиране на морални
убеждения, формиране на привички на поведение, формиране на активна жизнена
позиция, разбирана като единство на нравствени знания, чувства и поведение.
Друг вид образование е гражданското образование, то има за цел да подготвя
хората за съвместен живот, като и запознава с техните права и задължения, като развива
техните социални умения. То формира в личността определен тип гражданска култура -
съзнание, умения, компетентност, за да изпълнява социалната си роля на гражданин.
Образованието като възпроизводство на културата и като социален институт се е
формирало като сложна система, включваща различни елементи и връзки между тях:
подсистеми, управление, организация, кадри и т.н. Тази система се характеризира с
цели, съдържание, структурирани учебни планове и съдържание, в които се отчитат
предишните нива на образованието и се прогнозират следващите.
В системата на образованието се диференцират подсистеми: образованието може
да е светско, държавно, частно, муниципално или федерално. Най - важната особеност
на системата на образованието е това, че тя има различни нива, в основата на които е
възрастта като критерий. Всяка степен има специфични типове образователни
учреждения и форми за организация на обучението и контрола. Между степените
съществува приемственост.
Качествените характерстики на образователната система са управляемост,
ефективност и насоченост.
 Според мен, най - подходящи философии на образованието са конструктивизмът
и прогресивизмът.
Конструктивизмът посочва образованието като процес на стимулиране и
насочване на човешкото развитие - целенасочено проектирани и естествено -
еволюционни структурни изменения в конституцията, съзнанието и подсъзнаннието на
човека.
В естественото развитие на човека огромна роля играе случайността. В
образованието доминира преднамереността, редът, организираността,
целенасочеността. Развитието вън от образованието е стохастично в много по - голяма
степен, отколкото когато е ръководено и направлявано от образованието.
Конструктивизмът не е нова концепция. Корените му са във философията и
антропологията. За конструктивистки философ е считан Джанбатиста Вико от 18 век,
който нарича знаещ човека, който може да обяснява. По - късно Имануел Кант развива
идеята, че хората не са пазивни получатели на информация, а активно и избирателно
усвояват знанието, присъединяват го към предварително съществуващото знание и
конструират своя собствена интерпретация на действителността. Знанието дълбоко е
свързано с опита на учениците.
Основната теза на конструктивизма е, че човек се конструира в социалната
среда.
Конструктивизмът изхожда от разбирането, че знанието е следствие от процес на
умствени действия и съждения. През 18 век Кант предполага, че теоретическата
способност на съжденията е основана на априорни синтетични съвпадения на място и
време. От това време датира дискусията относно действителността на тези съждения и
относно обяснителната им сила. Има две школи приемащи и отхвърлящи това
положение. Има и трета на Жан Пиаже, който счита, че мястото и времето не са
априорни и че вроденият аспект е инстинктивността на интелектуалните действия, от
които е съставено съждението.
Конструктивизмът е теория, която обяснява природата на човешкото знание и
процеса на учене. Той определя знанието не като "за" света, а като "определящо" света.
Основната идея е, че индивидите конструират свое собствено разбиране или знание
чрез взаимодействие на това, което вече знаят и това, в което вярват и идеи, събития и
дейности, с които те влизат в контакт. Знанието не е статистичен предмет, а се получава
чрез участие и контактна индивида със съдържанието. Учебните дейности се
характеризират с активно ангажиране, изследователска активност, решения на
проблеми и сътрудничество с другите. Учителят не е само източник на знания, а
ръководител, стимулатор и съ - изследовател. Той помага за формирането на свои
собствени идеи, мнения и изводи.
Когнитивните структури, които изграждат учениците включват няколко
компонента: "процедурно" знание, "логическо" знание, нагласи, функционален контекст
на знанието, социален контекст на знанието, пълноценност на знанието.
Като образователна стратегия конструктивизма обикновено се определя какво не
е, не какво е. Насочва образованието към обучаващия се, като се използват основно
стратегии като кооперативно учене и учене в малки групи.
Има три типа конструктивизъм: екзогенен, ендогенен, диалектически.
Екзогенният конструктивизъм е основан на философията на реализма, приема се,
че има външна обективна действителност, на която отражение е знанието.
Ендогенният ( когнитивен, психологически ) конструктивизъм се съсредоточава
на вътрешните, индивидуални процеси на конструиране на знанието, стимулирано от
вътрешни познавателни конфликти.
 Диалектическият ( социокултурен ) когнитивизъм разглежда конструирането на
знания от социалните взаимоотношения на хората.
Философията на прогресивизма се свързва с името на Джон Дюи. Създател на т.
нар. педагогически инструментализъм. Главната му идея е самото училище да се
превърне в дом, където децата да живеят в приятна и емоционална атмосфера,
обгърнати от грижи и любов.
Според него истинското образование се постига, тогава когато детето е
стимулирано от възникващите около него социални ситуации. Според него като
опростена форма на социалния живот, училището трябва да изхожда постепенно от
дома. Задачата на училището е да задълбочи и разшири формираните в семейтвото
ценности.
Дюи възприема училището като социална институция. Според него
образованието е част от живота, а не подготовка за бъдещото живеене. Училището
трябва да представя живота - реален и толкова важен за детето, колкото е важен и
неговия дом. Изучавайки учебния материал, децата трябва да изявяват човешкото в себе
си, като се учат да помагат, да изслушват, да споделят, да градят идеи и планове за
осъществяването им. Фантазията на младите да бъде тласната към едно вървене във
възходящата и конструктивна за тях посока. И за това един истински педагог,
обучавайки децата е необходимо да ги подтиква към пълноценна изява на
възможностите си, да умее да долавя талантите им и да ги насърчава към развитие.
Базирайки се на демократичното време, той предлага да се вземат само
положителните страни за децата. Свободата, която се дава на обществото, трябва да
бъде пренесена и в клас, но по един разионален и градивен начин. Това ще допълни и
разнообрази, иначе еднообразните учебни часове, в които детското внимание е насочено
само към учебниците и тяхното съдържание. Ето защо Дюи е най - известният
представител на прагматизма, тъй като според него практиката отключва пътя към
истината и към прогресирането на човешките възможности.
Като цяло прогресивизмът центрира обучението около опита.
Във всеки един проек ученикът трябва да изходи от собствения си опит, да
събере нова информация, която да систематизира и в крайна сметка да види резултата
от собствения си труд. Училището трябва да създаде такива улеснения, че опита, който
то дава на учениците трябва да допринесе за премахването на икономическото
нравствено и да се осигури на всички да осъществят бедещата си кариера и да се
подготвят за нея.
За да е пълноценно, образованието има нужда от свобода на мисълта и на
действието, от една по разчупена схема на преподаване, съобразена с реалния интерес
на децата. Това би довело до появата на естествениете им заложби и биудовлетворило
желанието им да се учат с удоволствие.
Смисълът на ученето се съдържа в силата, самостоятелността и растежа.
Знанието, което не води до лично израстване не носи нито полза, нито удовлетворение.
Усещането за самостоятелност и растеж носи на децата изключително удоволствие.
Едно дете трябва да изчерпи потенциала за радост на едно знание и умение, за да се
създаде импулс, който да го кара да се движи напред. На едно дете трябва да се позволи
да бере плодовете на уменията и знанията си. И така цикълът, който е движен от радост,
продължава нагоре към стълбицата на успеха и растежа, докато човек е жив.
Двете философии, които съм избрала (прогресивизъм и конструктивизъм), са
насочени към детето. Обучението се гради на опита на ученика.
За мен учителят винаги трябва да дава пример с личностното си поведение, да
стимулира учениците, да им дава възможност за изява, собствена оценка и мнение,
развитие и подкрепа.
 " Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен,а факел, който трябва да
бъде запален."
Плутарх