ЕСЕ

Ролята на педагога за разрешаване на

конфликтните ситуации в училище.

Ирена Василева, ИОИшп 120

ОКС „магистър“, II курс, I семестър, широк профил
Специалност: „Иновации в обучението по история“

„Психолого педагогически аспекти на

общуването в юношеска възраст“

Преподавател: Доц. Б. Цонкова

Бургас, 07.01.2020г
 В динамиката на днешното общество се акцентира сериозно върху
проблемите в образователната система и ролята на педагогическия
специалист в частност. Съвременните обществени процеси оказват голямо
влияние върху образователната сфера. Образованието все повече се
превръща в решаващ фактор, както за общественото израстване и
усъвършенстване, така и за личностния просперитет. Променящите се
реалности изискват обучението и възпитанието на учениците да бъдат
адекватни на съвременните условия, а и с насоченост към бъдещите
социални приоритет. Изискванията към учителите нарастват в постоянно
променящия се свят, в който живеем. От тях се очаква не само да бъдат
проводник на знание чрез преподаването на определен предмет. Ролята
на учителите днес включва да образоват, да управляват класната стая, да
посредничат при конфликти, да провеждат ефективно родителски срещи,
да изграждат екип и да поддържат дисципината в класната стая – и всичко
това докато преподават по своите специалности на учениците. Учителите
имат нужда от нови инструменти, за да се справят с новите проблеми и да
стимулират и вдъхновят учениците да учат.
Класната стая е място, в което учениците прекарват една голяма част
от своето ежедневие и живот. Процесите и взаимодействията, които се
случват в класната стая, оставят своя отпечатък върху формирането на
личността. Изграждането на една безопасна, подкрепяща и организирана
среда е важно условие за ефективното взаимодействие между педагози и
ученици. Учителите днес срещат редица предизвикателства, докато се
опитват да конструират и поддържат дисциплинирана, хармонична и
стимулираща образователна среда. Не рядко препятствие е обществото,
което се опитва да наложи множество неадекватни роли, които учителят
да изпълнява. Понякога пречка са и отношенията с колеги и
администрацията на училището, тъй като не рядко те заемат егоистична и
дори безразлична позиция. Разбира се истинско предизвикателство са и
самите ученици, които са изключително разнородни, питащи, свободни,
много често без задръжки, агресивни, интелигентни, със затруднения в
ученето и т.н.
Във века на информационните технологии, свързан с трансформации
във всички социални сфери, с промени в необходимата квалификация и
професионална динамика, с промяна на интересите на новото поколение,
обаче се налага учителят да бъде много по-гъвкав, да бъде добър
психолог, да може да действа адекватно в новосъздадената среда, да
стимулира критическото мислене, както и „емоционалната
интелигентност”, свързана с умението на хората да управляват емоциите
си и да общуват с другите, да съдейства за формирането на умения за
работа в екип, да подпомага развитието на способностите за управление
на ресурси. В този смисъл се налага необходимостта от трансформиране и
модернизиране на образователната система, като се премества акцентът
от това, което учителят преподава, върху това, какво и как учи ученикът.
Продуктивното взаимодействие в учебния процес предполага диалог
между участниците в процеса, който превръща ученика в активен субект
на учебно-възпитателния процес, а учителят в партньор. Партньорството
не бива да се изчерпва до тук! От ключово значение е и ролята на
семейството за да бъде взаимодействието адекватно и пълноценно. Все
още обаче има една голяма част родители, които смятат, че са изчерпили
своя ангажимент с намирането на „добро училище“ или посещаването на
родителска среща. Училището и семейството всъщност аз приемам като
„агенти на социализацията“ и тяхната съвместна работа е да помогнат на
човека да се развие своя потенциал. Абдикирането на едната или другата
страна води до множество негативи върху формирането на личността.
Какво всъщност е конфликт и защо възниква в училищната среда?
Замисляйки се стигам до извода, че за конфликта в училище
непременно има виновен и в него непременно участват две или повече
личности. Конфликтите в училище могат да възникнат между учител и
ученик/ци, между ученик и друг/и ученик/ци, но в основата им винаги е
заложено различие. Различие във мнението, различие в социалния статус,
различие в знанията и много други. Конфликтите в училище не бива да се
подценяват, те трябва да се овладяват и редуцират.
Учителят е длъжен да създава благоприятна атмосфера за
съдействието на социалния феномен общуване, за неговото непрекъснато
усъвършенстване на всички равнища. За съжаление ще отбележа, че
културата на професионално-педагогическото общуване не е на
необходимата висота, главно поради три причини:
•учителят не придава особена роля на общуването в образователно-
възпитателния процес и не обръща особено внимание на добрата
организация на общуването, като основа за възпитанието и обучението в
училище;
•голяма част от педагозите действат в педагогическите ситуации със
„затворени очи”, не прилагайки психологическите знания за човека и
отвръщайки чрез първична реакция в ситуацията;
•не всеки учител е загрижен за повишаване на своята общочовешка
култура и притежава емпатия – като фундамент на специалната и
професионална култура.
Учителите са ключови фигури и ръководни субекти в системата
„преподаване-учене”, които трябва да притежават и качествата на
мениджър спрямо учениците, които са обединени в училищен клас.
Управлението на училищния клас е в пряка зависимост с качеството на
образователно-възпитателния процес, което е още едно основание за
подготовката на педагога, като мениджър.
Психологическите особености на детската личност в процеса на
педагогическото общуване трябва да представляват особен интерес за
педагозите. Върху нормалното или девиантно поведение на
подрастващите, могат да окажат влияние множество фактори –социалната
среда, семейството и т.н. Конфликтните ситуации и сблъсъци са
естествени, неизбежни и дори полезни, особено когато педагога е добре
подготвен да ги посрещне и да им повлияе благоприятно. Именно при
подобни противоречия се раждат нови идеи, стига се до оригинални
решения и се дава възможност за по-добър избход. Познаването на
детската психика и уменията на педагога за адекватно справяне и контрол
над конфликтите, както и правилната организация на класната стая са в
основата на успешното образование.
За съжаление в спомените си не намирам нито един педагог, който
да има тези качества, което е крайно разочароващо. За съжаление и в
днешното съсловие на педагогическите специалисти, разбирането за
преподаване и осъществяване на положителните отношения между учител
и ученик е доста неадекватно. Голяма част от учителите не умеят (или не
искат) да реагират при конфликтни ситуации, с оправданието „Това не е
мой проблем.“, „Това не ме засяга.“, „Децата трябва сами да се научат да
се справят с трудни ситуации.“ и т.н., което всъщност стои в основата на
едни нездрави и пълни с несигурност, и недоверие взаимоотношения в
клас, и е предпоставка за провал в образователно-възпитателния процес.
Не мога да разбера и осмисля подобно безотговорно отношение, спрямо
учениците, и дори бих го квалифицирала като престъпно и пагубно.
Управлението на конфликти и умението на педагога да се справи с
тях са от съществено значение за образователната функция, която той
изпълнява. Това е от ключово значение и за формиране на множество
възпитателни качества в учениците. Децата трябва да чувстват, че
възрастните се грижат за тях и ги подкрепят в образованието и личният им
растеж. В съвременната среда на българското училище особена тежест би
имала компетенцията за адекватно управление на конфликтите в класната
стая, защото те са с различен характер и изискват индивидуален подход и
най- вече способността за емпатия. Изграждането на една подкрепяща,
стабилна, позитивна среда се постига именно чрез овладяването на
конфликтите, които съпровождат взаимоотношенията между учител и
ученик през целия процес на обучение. Положителните отношения се
характеризират с доверие, уважение и разбиране, което пък би се
отразило на когнитивните възможности на учениците. Всичко това сякаш
остава малко неразбрано или недооценено от голяма част от учителите в
масовите училища. Образователните техники се променят успоредно с
всички промени в обществото и съобразно нуждите на учениците.
Педагогическите специалисти трябва да са по- отворени и с позитивна
нагласа да следят тези тенденции, за да бъдат ефективни и компетентни в
своите социални функции. Мерките предприети в тази посока с
програмите за „Учене през целия живот“ ще дадат своите плодове, но тук
най важен фактор ще остане личността на педагога и как той възприема
своите функции. Дали за него учителската професия е просто работа или
призвание. До колко педагога осъзнава своята роля в обществото,
важността на своето влияние върху учениците и до колко е склонен да
усъвършенства себе си като специалист.

Ще завърша с една мисъл, която ми направи впечатление със своята

значимост, съвсем съответстваща на това, което мисля за ролята на
училището и учителя в развитието на детето.

"Училището е работилница, където се формира

мисълта на подрастващото поколение, и трябва да го
държите много здраво, ако не искате да изпуснете
бъдещето от ръцете си."
Анри Барбюс
 Приложение
78% от родителите на деца от 1 до 7 клас смятат, че
училището трябва да възпитава и изгражда личности,
не само да дава академични знания, показват резултатите
са от национално представително проучване, проведено от
Глобал Метрикс по поръчка на Център за приобщаващо
образование Изследването извежда тенденцията, че
комуникацията с учителите е по-интензивна в началните
етапи на образованието и с времето отслабва. 80% от
родителите на деца между 1 и 4 клас общуват поне
няколко пъти в месеца с учителя, докато при родителите с
деца между 5 и 7 клас този дял е 50%. Над 70% от
родителите общуват с учителите няколко пъти в месеца
или дори по-често, а под една трета от родителите имат
контакт с учителите само на родителски срещи. Основните
поводи за комуникация с учителите са свързани с проблеми
в обучението (46%) или поведението на ученика (45%).
Само 22% от родителите получават обратна връзка при
позитивни резултати в обучителния процес и едва 16%
твърдят, че учителите им дават информация за
позитивното поведение на детето.
93% от родителите са доволни от образованието,
което получава детето им в общообразователните училища
в България. 65% твърдят, че като цяло са доволни, а 28%
споделят, че са изключително доволни от училището. Само
6% от родителите са по-критични към
общообразователната система. Неудовлетвореността е
концентрирана в малки, но по-високо статусни групи
родители, предимно в големите градове, сред хората с
висше образование, които имат и по-високи очаквания към
образованието на своите деца. Запитани каква е ролята на
училището за децата 42% от родителите биха искали освен
базово образование и знания за света, училището да
развива социални умения и умения за критично мислене.
44% разчитат учителите да развиват творческия потенциал
на децата, а 47% очакват училището да възпитава в норми
на поведение. Сред останалите социални групи
очакванията към образователния процес се свеждат
основно до получаване на знания (75%) и подготовка на
учениците за следващите етапи на образование (70%).
Отношенията между учители и родители са
съпроводени с голяма степен на доверие и подкрепа.
Между 40 и 60% от родителите изразяват доверие в
учителя относно преценката му за отделното дете. Най-
високо е доверието в преценката на учителите относно
образованието на децата (64% от родителите твърдят, че
имат пълно доверие на учителите, а 34% - донякъде се
доверяват). На следващо място е преценката за
поведението на детето (55% от родителите имат пълно
доверие на учителите, 40% - частично). Българските
родителите са по-резервирани, когато става въпрос за
специфичните нужди и индивидуалното развитие на
детето (пълно доверие изразяват 42%, а 49% се доверяват
донякъде).

Actualno.com