Professional Documents
Culture Documents
Разработен урок за Педагогическа практика 34
Разработен урок за Педагогическа практика 34
Урок № 34
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ
6 клас
- кадии – ислямски върховен съдия, който раздава правосъдие според шариата (ислямския
закон, който урежда всички аспекти на живота и обществото)
- еничари – еничарите са предимно немюсюлмани, набирани чрез т. нар. кръвен данък, част от
османската пехотна войска
Точно така. Властта на султана била неограничена- той издавал законите, предвождал армията
и назначавал управителите на административните области, както и съдии и държавни
служители. Той се смятал за собственик на всичко в държавата, както и на земята, живота и
имота на всички негови поданици. В държавното управление участвали и везирите от Дивана,
на чело с Великия везир. Диванът провеждал своите събрания в султанския дворец в Истанбул,
политическия център на империята.
Главна опора на държавата била армията, която се състояла основно от спахии- конници, на
които султанът раздавал земя срещу ангажимента да се сражават за империята. Спахиите не
обработвали земята, която султанът им давал, това правела раята, а спахиите събирали
данъците за това. Земята дадена на спахията от султана можела да бъде наследена от сина на
спахията ако и той продължи да служи в армията.
Част от армията били и еничарите. От 1380 до 1648, еничарите са взимани насилствено главно
от покорените християнски и немюсюлмански народи, чрез т.нар. кръвен данък (девширме).
Децата били на възраст от 8 до 20 години, като идеалната възраст е била между 8 и 10 години.
Отвличането на деца на възраст под 8 години е било забранено, но са отвличани и деца на 6-
годишна възраст, като практиката е била да са най-здравите и интелигентни синове. Те били
откарвани в казармите в Одрин, Цариград и Бурса, където били помохамеданчвани и
обучавани в изкуството на войната, като накрая се превръщали в жестоки бойци верни до
смърт на султана.
- ограничени права
- допълнителни данъци
Сега прочетете текста в полето „От първо лице“, което представлява заповед на Султан Мурад
IV, oт 1631г
В крайна сметка стана ясно, че раята, макар и най- многобройната група сред населението на
империята няма почти никакви права, но имали множество задължения, сред които да
произвеждат благата за империята и да плащат данъци. Сред ограниченията вече видяхме
дискриминацията по отношение на облеклото. Други ограничения били свързани с височината
на християнските храмове, също и с носенето на оръжия и язденето на коне.
Според Корана немюсюлманите били втора ръка хора и били подлагани на тежка
дискриминация. Всеки мюсюлманин, дори и най- бедния се смятал за по- високопоставен от
всеки християнин, независимо дали е беден или заможен. За мъжете християни имало и
специален данък наричан джизие, който бил един от най-доходоносните налози в империята.
Този данък е бил изискван от всички пълнолетни мъже-немюсюлмани според имущественото
им състояние, което определяло неговата стойност. В съдилищата на империята мюсюлманите
винаги имали превес над християните независимо от предмета на техния спор.
Имате ли въпроси?