Странознание на Испания

Тема 1
Изконно население и първи колонизатори на
Иберийския полуостров
1 Ибери
Иберите се появяват в края на неолита и началото на бронзовата епоха – между 2000 и 1500
година пр. Хр. Атапуерка
2 Altamira - Пещерата е открита в провинция Сантандер през 1868 г., а рисунките през 1879.
Дълга е 296 метра. Обитавана е от преди 18 500 години, изоставена е преди 14 000 години.
3 La Dama de Elche Открита е на 4 август 1897. Датира от V-IV пр. Хр.
4 Келти и келтибери - През VI век пр. Хр. келтски племена, емигриращи от Централна Европа,
прехвърлят Пиринеите и се заселват в северните и западните части на полуострова. През III в.
пр. Хр., келтите се смесват с иберите и образуват нов народ келтибери, които историците
смятат за основен елемент, стоящ в темелите на испанската нация.
5 Тартези - XII пр. Хр. - V пр. Хр.
6 Финикийци - IX В.. ПР. ХР. ОСНОВАВАТ ГОЛЯМАТА СИ КОЛОНИЯ ГАДЕС, ДНЕШЕН КАДИС.
7 Гърци - VIII – VI В. ПР. ХР. ОСНОВАВАТ АЛИКАНТЕ ГЪРЦИТЕ СА ИЗТЛАСКАНИ ОКОНЧАТЕЛНО ОТ
ИБЕРИЯ СЛЕД МОРСКАТА БИТКА ПРИ АТАЛИЯ ПРЕЗ VI В.. ПР. ХР.
8 Картагенци - Картагенците завладяват първо Балеарските острови, а след това
средиземноморското крайбрежие и основават градовете Картахена и Барселона.
9 Наименование на Иберийския полуостров и Испания
IBERIA п63 пр. Хр.- 24 пр. Хр. гръцкият историк Страбон за пръв път споменава името Иберия
(земя на иберийци).
HISPANIA Споменава се за пръв път от римляните около 200 пр. Хр. като синоним на Иберия.
Финикийски корен – „земя на зайци“. Хипотези: „земя на запад“; „земя на борове“; „земя,
където се кове желязо“, и т.н.
испанският език наричан още кастилски
- Когато римляните започват да завладяват земите на иберийския полуостров дават името с
което заменят иберииците (Iberos) с Hispania, което е като синоним
Иберия е мястото в което живеят иберийците (хипотеза 1 за иберите: те идват от изток през
северната част на Африка минават средиземноморието и навлизат в Испания (започват да
завладяват долната част н южна Испания)
Хипотеза 2 че това са кавкаски племена
La Dama de Elche – в чаналото хората я мислят за мавърска и я наричат La Reyna mora

Тема 2
Романизация на Иберийския полуостров
1 Войни между Картаген и Рим
 Sagunto
2 Нумантинската война
3 Разделяне на провинции
4 Икономическо развитие
 Земеделие
 Скотовъдство
 Мини
 Риболов
5 Важно наследство от римляните
 Латинският език.
 Римското право и представата за държава.
 Консолидиране на градовете.
 Християнството.
 Романизирането на полуострова довежда до процъфтяване на културата. От II в. след
Хр. Испания е родина на прочути писатели и философи като Сенека, Квинтилиан,
авторът на епиграми Марциал, поета Лукан и др.
 Испания дава на Рим и императорите Траян, Адриан, Марк Аврелий, Теодоси Велики.
6 Траян - (император от 98 до 117 г.) Траян е първият римски император,
роден в провинция. По времето на Марк Улпий Траян Римската империя достига своя най-
голям териториален обхват.
7 Вандалски племена
 свеби/свеви (suevos)
 вандали (vándalos)
 алани (alanos)
 През 409 г. в Пиренейския полуостров нахлуват първо свевите и основават там за кратко
време своя държава. След това идват аланите, настанили се в западната част, в Галисия
и Луситания. Вандалите окупират южната част. Провинцията Бетия, на която дават
своето име Вандалусия, днешна
8 Вестготите
 Крал Леовигилд (554-567) се счита за обединител на държавата, чиято структура,
организация и законодателство са взети от римляните. Неговият наследник Рекаред
отхвърля арианството и приема католическата вяра през VI в., като с това слага край на
религиозните крамоли, разделящи населението на вестготското кралство

9 Вестготско наследство
  Толедо
10 Крал Родерих и битката при река Гуадалете
11 Език и литература преди нахлуването на арабите на Иберийския полуостров
 От иберийски произход са думи като páramo, manteca, izquierda, barro, vega и др.
 Латинският, който говорели римските легионери, търговци и завоеватели на
Иберийския полуостров бил т.н. latín vulgar, от който се зародили романските езици,
наречени още неолатински (lenguas neolatinas).
 От вестготите са останали думи, свързани най-вече с оръжия и военни термини: guardia,
espuela, espía, guerra.
 От германите са навлезли в испанския имената Rodrigo, Álvaro, Fernando, Gonzalo, Elvira
и др.
12 Архитектурни забележителности
 Акведукт в Сеговия
 Римски театър в Мерида
 El Puente de Alcántara

Тема 3
Арабско присъствие и Реконкиста
1 Тарик ибн Зияд
2 Битката при Ковадонга (722 г.) - Дон Пелайо, основател на Кралство Астурия.
3 Династия на Омаядите
 Абдераман I (731- 788) провъзгласява независимото от Дамаския халифат Кордобско
емирство (756).
  Абдераман III, се обявява за халиф на Ал Андалус (929).
 Алакем (Alhakén) превръща Кордоба в блестяща столица на халифата .
4 Ал Mансур (Almanzor) - Управлението му се счита за най- бляскавия период на Ал Андалус.
5 Арабското владичество се дели на следните периоди
 Емирство, зависимо от Дамаск 718-756 г.
 Независимо емирство 756-929 г.
 Кордобски халифат 929-1002 г.
 Тайфи 1031-1086 г.
6 Реконкиста
 Първият период (от VIII до XII в.) обхваща създаването на християнските кралства в
северната част на полуострова.
 Вторият период обхваща XIII век, който донася големи успехи на християните.
 През третия период (от края на XIII в. До края на XV в.) стълкновенията между християни
и араби стихват.
7 Падането на Гранада
 На 2 януари 1492 г. Мухамад XII, наричан от съвременниците си Боабддил, капитулира и
предава на Католическите крале ключовете на Гранада. С превземането на Гранада,
след почти 700- годишното господство на маврите, и последната част от Иберийския
полуостров пада в ръцете на християните.
8 Арабско наследство на Иберийския полуостров
 Средновековното арабско господство оставя дълбок отпечатък във всички сфери на
обществения и културен живот на Испания.
 Основа на дългата арабска хегемония е разцветът на икономиката – най-развитата в
тогавашна Европа.
 Арабите допринасят за широк подем на търговията на развитието на селското стопанство
и изграждане на напоителни системи, с въвеждането на много нови земеделски
култури, за експлоатация на богатите минни залежи.
 Процъфтяват занаятите, чиито изящни изделия от стъкло, керамика, злато, сребро и
прочути оръжия от толедска стомана са известни по цял свят.
 Език.
 Архитектура.
9 Aлхамиa (aljamía o alyamía)
10 Кордоба - Столица на независимото емирство, а по-късно и на независимия халифат.
11 Джамията в Кордоба
12 Аламбра и Хенералифе
13 Севиля – Хиралда и Алкасар
I. Отговорете на следните въпроси:
1. На какво се дължи бързото напредване и завладяване на Иберийския полуостров
от арабите
2. Как се зараждат и развиват християнските кралства по време на Реконкистата?

3. Кой е основният фактор за обединение и европеизиране на испанските

християни по време на Реконкистата? -

4. Кой е легендарният герой, за чиито подвизи се разказва в „Поемата за моя Сид“?

II. Вярно или невярно?

1. Арабите нахлули на Иберийския полуостров за да помогнат на вестготския крал.

2. В началото Ал Андалус бил подчинен на Дамаския халифат.

3. Падането на Кордобския халифат е следствие от неразбирателството между арабите на

Иберийския полуостров.

4. Кордоба се е предала през 1492 г. на християните.

Тема 4
Триединството на отворената Испания една корона, един език, една
религия
1 Католически крале:
* Исабел Кастилска - няма лесно детство. Тя е дъщеря на португалската кралица и Йоан 2 тя не е
първа наследница, тя е второ дете. Нейн полубрат брат е Енрике 4. Нейн истински брат е
Алфонсо. Тя предполага че Енрике 4 е убил брат и Алфонсо. Изабел има племенница( дъщеря
на Енрике 4) Хуана "Ла Белтранеха" предполага се че тя не е нейна дъщеря, а е от любовник на
неговата втора съпруга. Енрике 4 на смъртния си одър решава да даде трона ту на Хуана ту на
Изабел,
Фернандо Арагона - съпруг
Те фалшифицират документа за разрешение да брак от папата. Когато Фернандо влиза в
Валедолид се маскира, за да не го хванат. Църквата ги отлъчва. След смъртта на краля Изабел е
обявена за кралица. И става бунт заради това че дъщерята трябва да бъде кралица, а не Изабел
. Изабел побеждава и остава кралица . Войната завършва през 1479 когато е обявена и за
кралица. През същата готина и Фернандо става крал. Те решават че трябва да обединят
Испания. И тогава започва обединеното, като език и територии .
2 Политическо обединение
През 15 век полуострова е бил разделен на 3 основни части. Кастиля, Португалия, Арагон,
Наварско кралство, Арабите
3 Кастилски език - наложен като официален през 1492г
4 Таркемада и папа Сикст 4
В края на 15 век гонят евреите 1478г. е създадена инквизицията в Испания. През 19 век
отхвърля инквизицията. Таркемада един от най-известните инквизитори е Испания. Той
преследва еретиците.
5 Изгонването на арабите и еврейте 1492 - изгонват еврейте, защото не искат да приемат
каталицизма.

Тема 5
Ролята на католическите крале Изабел Кастилска и Фернандо
Арагонски
1 Католическите крале
Допринасят за развитието на културата и образованието на Възраждането
2 Полужителни страни на управлението
*Разширяване на границите
*Укрепват икономиката
*Реформират духовенство , като наложили морал и дисциплина на монасите и духовниците
* Най- значим принос е външната им политика
* обединение - Гранада и Навара
* европейска външна политика
* разширяване на империята и новия свят и Африка

3 1492 г.
*Завладяване на Гранада
* граматиката на Антонио де Небриха
* изгонване на еврейте
* откриване на Америка

4 Герб на Католическите крале

Tanto monta - девиза им - Все тая
* Фернандо Арагонски - наследява тронна от своя баща. Трябва да се справя с гражданска
война. Бил е образован човек, упорит, смел. Николо Макиавели се вдъхновява от Ф. Арагонски,
за да напише произведението си - "Принцът" или "Владетелят"

Тема 6
Мисията на Христофор Колумб: среща на две цивилизации
 Малко или почти нищо не се знае за произхода на Христофор Колумб. Смята се, че е от
Генуа, но той самият сякаш се е стремил да не разкрива своя произход.
 Първоначално Колумб се обръща към португалския крал за съдействие за своята мисия,
но той му отказал помощта си. Тогава Колумб се насочил към Католическите крале.
 Колумб потегля от Палос де ла Фронтера (Уелва) на 3 август 1492 с три каравели
„Пинта“, „Ниня“ и „Санта Мария“ и екипаж от 90 души. Отива до Канарските острови и
оттам се отправя на запад.
 Колумб достига на 12 октомври 1492 г. остров Гуанаани на Бахамите.
 Осъществява общо четири пътувания до новите земи.
 Умира във Валядолид през 1506 г.

2 Империята на ацтеките
Ернан Кортес завладява империята на ацтеките. Основава в Мексико първия град Веракрус
през 1519 г.

3 Империята на инките
През 1531 г. Франсиско Писаро започва завладяването на империята на инките.
Бартоломе де лас Касас - „Защитник на местното население“
Монах от Доминиканския орден, той защитава с действията и произведенията си правото на
живот и достойнството на завареното от европейците местно население в Новия свят.

4 Империята на инките
 Огромен брой земеделски култури били пренесени в Европа: картофи, царевица,
домати, чушки и т.н.
 От Европа в Америка били занесени житни култури и животни: коне, свине, крави и
овце.
 Испания завладява нови територии и налага използването на испанския език в новите
владения.
 Севиля се превърнала в център откъдето се контролирал трафикът на богатствата,
идващи от Америка.

Тема 7
ДИНАСТИЯТА НА ХАБСБУРГИТЕ
1 ОТ ДИНАСТИЯТА НА ТРАСТАМАРА КЪМ ДИНАСТИЯТА НА ХАБСБУРГИТЕ
 Католическите крале не оставят мъжки наследник, техният син умира преди тях. Затова
те омъжват дъщеря си Хуана,наречена по-късно Лудата, за ерцхерцога Филип Красиви,
син на император Максимилиан, основател на династията на Хабсбургите – брак с
извънредно важни последствия за Испания и Европа.
 Историците разделят владетелите от Хабсбургската династия на две групи: големите
(Карлос I и Фелипе II) и малките (Фелипе III, Фелипе IV и Карлос II).

2 КАРЛОС I НА ИСПАНИЯ (КАРЛ V)

 Карлос е наследник на най-голямата империя след падането на Римската. Неговите
родители били оженени за да обединят пет големи владения: Кастилия, Арагон,
Бургундия, Неапол и Австрия. Карлос I бил обучен да бъде новият император на всички
християни.
 Дори да имал на своя страна толкова мощни кралства, Карлос имал и силни врагове.
Това били Османската империя, Франция, Англия и най-вече августинският монах от
немски произход Мартин Лутер.

3 ПЛАТНА ОТ ТИЦИАН
1 ПОРТРЕТ НА КАРЛ V
2 КАРЛ V ПРИМЮЛБЕРГ

4 МАНАСТИРЪТ НА ЮСТЕ
Изморен от непрестанните битки, разпри и предателства Карлос абдикира и завещава
имперската корона на своя брат, а на своя син Фелипе оставя кралствата Испания, Фландрия и
Неапол, но най-вече огромните колониални владения в Америка.

5 ФЕЛИПЕ II
 Фелипе бил истинска енигма.
 Не обичал обществения живот и много рядко се срещал с кралски особи и пратеници.
 Портретите му не изобразяват най-могъщия владетел по онова време, а един по-скоро
скромно
 облечен и без кралски атрибути монарх.
 Като крал трябвало да воюва на два фронта: на север с протестантите, а на юг срещу
Исляма.
 Фелипе окончателно преместил кралския двор от Валядолид в Мадрид.
 Бил наречен „краля – бюрократ“ и „краля - инквизитор“.
 Той се обявил за контрареформатор.
 Създава Непобедимата испанска армада.

6 СРЕЩУ ФРАНЦУЗИТЕ СПЕЧЕЛИЛ В БИТКАТА ПРИ САН КИНТИН (1557 Г) И

В ЧЕСТ НА ПОБЕДАТА ПОСТРОИЛ МАНАСТИРА ЕЛ ЕСКОРИАЛ.
7 БИТКАТА ПРИ ЛЕПАНТО -1571 Г.
8 ФЕЛИПЕ III
 Фелипе III не притежавал политическите качества на своя баща
и затова оставил в ръцете на своите съветници управлението на
империята. Неговият фаворит бил графът на Лерма.

 По негово време империята се разраснала дори още повече,

защото владенията в Америка, Африка, Азия и дори в Европа се
увеличили, но корупцията, неспособността на някои негови
министри и най-вече неговата апатия бележат началото на
залеза на величието на Испанската империя.

 Годините на управлението на Фелипе III били мирни и

спокойни, затова този период бил наречен La Paz Española.

 Изгонва мориските.

 Макар и слаб управник, той обичал изкуството. По негово време

започва Златният век на испанската култура, когато излиза
първата част на „Дон Кихот“ и се публикуват произведенията
на Кеведо, Лопе де Вега и първите творби на Калдерон де ла Барка.

9 ФЕЛИПЕ IV
 Заради бойните си успехи Фелипе IV бил наречен „El Grande“ но реалността била
съвсем друга.
 За да поддържа заплатата на своите войници и легионери кралят увеличил данъците в
Кастилия и задължил Португалия и Арагон също да ги плащат. Това разбунтувало
населението на Португалия, Каталония и Андалусия, което било подкрепено от Англия
Франция. Испанската армия не само трябвало да се бие навън, но и на собствената си
територия. Каталонците и андалусците били победени, но Португалия се отделила
заедно със своите африкански, азиатски и американски колонии.

10 ЗЛАТНИЯТ ВЕК НА ИСПАНСКАТА КУЛТУРА

Въпреки че в политическо отношение Испания бележи упадък, в сферата на изкуствата
процъфтявала. Никога преди това не са били отделяни толкова средства за културата, както по
времето на Фелипе IV, който подкрепял писатели, художници, музиканти и архитекти.

11 КАРЛОС II „EL HECHIZADO“

 Карлос II е последният крал от Хабсбургите.
 Подобно на своя дядо и своя баща той оставил държавните дела в ръцете на своите
фаворити, но за разлика от предците си не можел реално да управлява.
 Всички негови съвременници го описват като болнав, несъразмерен и неспособен да
управлява кралство.

Тема 8
ЗЛАТЕН ВЕК НА ИСПАНСКАТА
КУЛТУРА
 Златният век започва с царуването на Фелипе III, но най-голям разцвет постига при
Фелипе IV.
 Преди това обаче с Карлос I и Фелипе II започва Възраждането в испанската литература,
тогава творят Гарсиласо де ла Вега, Фрай Луис де Леон, Санта Тереса де Хесус, в прозата
се появява пасторилът и пикареската.
 Създават се академии, научни центрове, музеи и библиотеки. Развива се философията,
правните и икономическите науки.
 Големите открития довели до възход на географията, математиката, картографията и
мореплаването.
1 ЛИТЕРАТУРАТА ПРЕЗ ЗЛАТНИЯ ВЕК
 Най-ценното, достигнало до нас от онези златни векове, са произведенията на
литературата и изкуствата.
 По това време творят Сервантес, Лопе де Вега, Тирсо де Молина, Кеведо,
Гонгора, Педро Калдерон де ла Барка.
 В живописта – Веласкес, Ел Греко, Сурбаран, Мурильо и др.
2 МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС
 През 1605 година е публикувано първото издание на „Дон Кихот“.
3 ЛОПЕ ДЕ ВЕГА, ФРАНСИСКО ДЕ КЕВЕДО, ЛУИС ДЕ ГОНГОРА, ПЕДРО КАЛДЕРОН ДЕ ЛА
БАРК
4 ДИЕГО ВЕЛАСКЕС - PINTOR DE PINTORES
 Vieja friendo huevos (1618)
5 ВЕЛАСКЕС
 Felipe IV a caballo (1635) Las Hilanderas (1657)
6 „ЛАС МЕНИНАС“ НА ВЕЛАСКЕС
 Las meninas (1656)
7 ЕЛ ГРЕКО
 LA CURACIÓN DEL CIEGO
(1567)
  ADORACIÓN DE LOS REYES
MAGOS (1568)
 ADORACIÓN DEL NOMBRE DE JESÚS,
 ALEGORÍA DE LA LIGA SANTA O EL SUEÑO DE FELIPE II
8 ЕЛ ГРЕКО
 La crucifixion (1597-1600) Inmaculada Conc epción (1608-13)
КЪЩАТА НА ЕЛ ГРЕКО В ТОЛЕДО И КАТЕДРАЛАТА,В КОЯТО СЕ НАМИРА ЕДНА ОТ НАЙ-
ИЗВЕСТНИТЕ ТВОРБИ НА ХУДОЖНИКА – EL EXPOLIO

9 ФРАНСИСК О ДЕ СУРБАРАН
 SAN SERAPIO (1628) VIRGEN CON EL NIÑO Y SAN JUANITO (1662

10 СУРБАРАН
 BODEGÓN CON CIDRAS, NARANJAS Y ROSA (1633)
 BODEGÓN CON CACHARROS (1650-1655)

11 МУРИЛЬО
 Мурильо е последният
представител на испанската
барокова живопис.
 Los desposorios místicos de
Santa Catalina
 Madonna con el rosario
 Las bodas de Caná
МУРИЛЬО
 Sagrada Familia del pajarito (1650)
 EL BUEN PASTOR, HACIA 1660
 NIÑO RIENDO ASOMADO A LA VENTANA, HACIA 1675

Тема 9
Династията на Бурбоните

1. От Хабсбургите към Бурбоните

  Карлос ІІ не оставя наследници. Това превърнало кралския двор в
средище на интриги за наследството на короната.
 В последните дни от живота си Карлос ІІ предпочел френската страна и
завещал трона си на бъдещия крал Фелипе V. Така настъпва краят на
Хабсбургската династия в Испания и започва ерата на Бурбоните.
 Бурбоните са носители на съвсем различна култура.
 С Бурбоните в Испания се установява френско влияние във всички
области – управлението, външната политика, изкуството, науката, в
начина на живот на висшите класи.
 Срещу сдържаността и непретенциозността на Хабсбургите, френската
династия разточителствала до скандалност.
2. Фелипе V
Провъзгласен за крал, Фелипе V, в съюз с Франция, трябвало да воюва с половин
Европа – срещу Англия, Австрия, Прусия, Холандия, Португалия, Савоя, които образували
коалиция в подкрепа на ерцхерцога Карл, който претендирал за испанския престол. Войната,
наречена „за испанското наследство“, продължила 13 години с променлив успех за едната и
другата страна. Едва през 1713 г., с мирния договор от Утрехт Фелипе V е признат от всички за
крал на Испания.
Пропити от духа на Просвещението бурбонските крале и техните министрибили покровители на
културата, образованието и науката. Създали редица институции – Кралската академия за
езика, Академията изящни изкуства, Академията по История, Академията по География,
Националната библиотека и др.
3. Аранхуес
По волята на Фелипе V са изградени монументалните дворци в Аранхуес, Ла Гранха и Мадрид.
В столицата е изградена известната фабрика за гоблени, за която по-късно рисува прочутите си
скици Франсиско де Гоя.
4. Фернандо VI
Вторият бурбонски крал бил миролюбив. Заобиколен от добри министри, той осигурил
на страната период на мир.
Продължава делото на баща си за укрепване на испанската икономика и вътрешната
уредба на държавата.
Развива се селското стопанство, промишлеността и търговията.
Приети са важни закони, които стимулират тези процеси.
Реформите отговаряли на вдъхновените от енциклопедистите идеи, доктрина, известна
като просветен монархизъм, чийто основен принцип бил „всичко за народа, но без
народа“, т.е. пълновластие на краля, пълна централизация, намаляване на
привилегиите на благородническото съсловие и на църквата, повишаване на
благосъстоянието на народа, без той да участва в управлението.
5. Карлос III. Най-добрият кмет на Мадрид
Карлос III бил третият син на Филип V, но след смъртта на своя брат Фернандо VI станал
крал на Испания.
 Притежавал богат опит на управник, тъй като бил крал на Неапол и Сицилия
продължение на 25 години.
Когато се върнал в родната Испания oстанал разочарован от застоя на страната, а
Мадрид, в сравнение с красивия Неапол, му се сторил беден, прашен и неуютен.
Веднага започнал промени и строежи на сгради и пътища.
Установил либерален за времето си режим, като ограничил влиянието на Инквизицията.
През 1767 година принудил йезуитите да напуснат Испания.
Наложил свободния пазар, като освободил цените.
Създал Банката на дон Карлос, по-късно превърната в Испанската банка.
Построил болници и институти,
Създал канализация, паметници, градини и фонтани в Мадрид.
6. Карлос IV
Без енергия и талант да управлява, Карлос IV предава властта в ръцете на съпругата си
Мария-Луиса Пармска, властна, но бездарна жена, чиято дясна ръка става Мануел
Годой, хитър и тщеславен политик.
Недоволни от краля Карлос IV и неговия министър Годой, испанският народ се вдигнал
на въстание на 20 март 1808 г. в Аранхуес. Карлос IV бил принуден да абдикира в полза
на сина си Фернандо VII.
7. Жозеф Бонапарт
Наполеон поставя на испанския престол своя брат Жозеф Бонапарт.
Испанците не приемат узурпатора и на 2 май 1808 г. в Мадрид се вдигат на бунт срещу
французите.
8. Фернандо VII отново на власт
Отначало страната приема с ентусиазъм завръщането на Фернандо VІІ на трона в
Испания през 1814. Нарекли го „Желания
Първата работа на краля обаче била да отмени конституцията от 1812 и да възстанови
абсолютната власт на монархията.
Започва преследване и избиване на либерално настроените испанци.
Недоволни от лошото управление на правителството в Мадрид, испанските колонии
отвъд Атлантика използват хаоса в метрополията и започват през 1810 г. борби за
независимост.
По време на неговото царуване почти всички колонии извоюват независимост, с
изключение на Куба, Пуерто Рико и Филипините.
9. Франсиско де Гоя
Фернандо VII имал само една дъщеря Исабел, която след смъртта му през 1833 била
само на две години. Майка й – Мария Кристина Бурбонска е определена за регентка.
Фернандо VII премахва закона, недопускащ жена да наследява трона и възстановява
един предишен закон – управление на първородната дъщеря в случай, че няма мъжки
наследник.
 За трона претендира Карлос – братът на Фернандо. Той е подкрепен от различни
региони в Испания, защото обещава връщане на привилегиите. Така избухва жестока
гражданска война между привържениците на Карлос и тези на регентката Мария
Кристина – Карлистките войни.
През 1843 Кортесите провъзгласяват Исабел за пълнолетна, въпреки че е само на 13
години.
Нейното царуване е поредица от заговори, размирици, бунтове и интриги.
В политическо и икономическо отношение Испания стига дъното. Пълен застой на
икономиката и инфраструктурата.
Избухналата през 1866 г. либерална революция принуждава Исабел да се откаже от
престола и тя заминава за Франция.
10. Исабел II

Тема 10
Първа и Втора испанска република
1. Амадео Савойски
След дълъг период на размирици и интриги, през 1868 г. Исабел II е принудена да се
откаже от трона и да напусне Испания.
Испанците не искали друг Бурбон начело на страната.
Временното правителство предлага на Кортесите да предоставят испанската корона на
втория син на италианския крал.
Принцът Амадео Савойски се възкачил на трона в Мадрид през 1871 г. Царувал само
две години. Изморен от интригите и заговорите в кралския двор той абдикирал.
2. Първата испанска република 1873-1874
През февруари 1873 г. е обявена Първата испанска република. За краткото с двегодишно
съществуване тя не успява да сложи край на анархията и борбите на политическите
сили.
3. Алфонсо XII
Страната, разорена и уморена от дългите години на размирици, приема реставрирането
на монархията отново с бурбонски крал - Алфонсо XII.
Най-голямото му постижение било, че успял да сложи край на въоръжените бунтове.
Бил наречен „Умиротворителя“, защото наложил мир след цял един век на постоянни
вътрешни битки.
4. Алфонсо XIII
Той бил провъзгласен за крал още в деня на своето раждане.
Майка му, Мария Кристина Хабсбургска, става регентка и управлява до 1902 г. с
достойнство и умереност, спазвайки конституцията.
По това време въстания в Куба и Филипините довеждат до войни между САЩ и
Испания. Испанците претърпяват голямо поражение, което слага край на последните им
колонии в Карибите и Азия.
 Изгубването на последните колонии през 1898 г. води до национална криза, наречена
„El Desastre“.
5. Бунт в Мароко
През 1921 г. мароканците се вдигнали на бунт в испанския протекторат в Северна
Африка. Кралят успял да наложи ред чрез терора на войската. Сред тази войска се
намирал младият генерал Франсиско Франко.
6. Мигел Примо де Ривера
Под претекст да спре анархията и да спаси монархията през 1923 г. генерал Мигел
Примо де Ривера извършва военен преврат, премахва конституцията и установява
истинска диктатура.
Извършени са някои реформи, които укрепват икономиката.
След няколко години на относителното спокойствие размириците започват отново и
генерал Примо де Ривера е принуден да напусне властта.
В началото на 1930 г. той бяга в Париж.
7. Втора испанска република 1931-1936
Испанците виждат в монархията все повече пречки за разрешаване на
задълбочаващите се национални проблеми. Година след падането на Примо де Ривера
републиканските сили спечелват местните избори в големите градове. Алфонсо XIII
напуска Испания на 14 април 1931 г. Същия ден ръководителят на правителството
Алкала-Самора обявява Испания за Република.
8. Парламентарни избори
1931 – печели левицата
На власт идва републиканско- социалистическо правителство начело с Мануел Асаня.
Той прокарва през парламента закон за статут на автономия първо на Каталуня и по
късно на Страната на баските и Галисия.
През 1933 г. се провеждат нови парламентарни избори. На тях за пръв път жените
получи право да гласуват. Десните сили печелят изборите. Заедно с радикалите от
центъра те образуват правителство, което започва да забавя и дори да отменя
реформите.
През 1934 г. започва широко стачно движение в северните области Баския, Каталония и
Астурия. Правителството изпраща части на Чуждестранния легион, които жестоко
потушават въстанието, особено в Астурия. Разправата с миньорите била жестока.
През 1936 г. левите партии печелят изборите.
В кратката история на Републиката се очертават два периода:
1. Две години на реформи –1931-1933.
2. Две „черни“ години 1933 -1935,когато са разпуснати вторите републикански
9. Културата и изкуствата по време на двете републики
Модернизъм
Поколението 98: Мигел де Унамуно, Асорин, Пио Бароха, Валие-Инклан,
Антонио Мачадо.
 Новесентисмо: Хосе Ортега и Гасет, Габриел Миро, Рамон Перес де Аяла, Хуан
Рамон Хименес.
„Испания е проблемът, а Европа е решението “, прокламирал Ортега и Гасет.
Поколението на 27 – Лорка, Салинас, Алберти, Сернуда, Гийен.
Авангард – появява се през 1918 г. във Франция.
10. Рамон Касас
Картината „La carga“ на Рамон Касас се превърнало в символ на полицейските
репресии през 1902 г.
Платното, нарисувано през 1899 г. изобразява атаката срещу протестиращи
работници в покрайнините на Барселона.
Касас рисува картината за Международното изложение в Париж през 1900 г., но
тя била отхвърлена.
През 1902 г., три години след като платното било нарисувано, художникът
използва ситуацията, за да възкреси картината и да я превърне в израз на
случващото се по онова време.
11. Модернизъм - Антони Гауди

Тема 11
Гражданска война и установяване на диктатура
1 1936 г.
През лятото на 1936 г. Испания представлява микрокосмос на всички политически
тенденции на различни политически групи в Европа.
В 5 часа на 17 юли 1936 г. десните военни започват в Мелиля, Северна Африка, метежа
срещу Испанската република. На другия ден бунтът обхваща Мароко, където генерал
Франко оглавява испанската армия в Африка. По същото време в Памплона генерал
Мола се присъединява към разбунтувалите се военни.
След смъртта на генерал Санхурхо в самолетна катастрофа Мола оглавява метежа в
Северна Испания, а генерал Франко прехвърля Гибралтар и повежда мароканските
войски срещу Републиката.
До края на юли 1936 г. Испания е разделена на две зони, които се противопоставят в
кървавата схватка на гражданската война: националисти и републиканци.
Още в първите месеци на войната Франко завзема Севиля и през Екстремадура се
приближава до Мадрид. От север до столицата се приближава армията на генерал
Мола. Офанзивата срещу Мадрид е спряна от прочулия се Пети полк, подпомогнат от
интернационалните бригади.
2 Генерал Франко – „Каудильо“
на 1 октомври 1936 г. цялото политическо и военно ръководство на метежа поема
генерал Франко, който се провъзгласява за държавен глава и генералисимус на
армията. Франко обединява всички политически групировки, които подпомагат метежа
в една- единствена партия – Испанска фаланга, основана през октомври 1933 г, от Хосе
Антонио Примо де Ривера, осъден и разстрелян от републиканците през 1936 г.
Когато през 1937 г. при неясни обстоятелства загива в самолетна катастрофа главният
организатор на националистическия бунт генерал Мола, Франко става неоспорим
лидер на метежа и приема титлата „каудильо“ – водач на Испания.
На 1 април 1939 г. Гражданската война завършва с победата на националистите.
3 Франкизъм
Франко узурпира властта и установява цели 39 години тираничния си режим
франкизма.
По време на режима на Франко Кортесите не били избирани пряко от народа, а чрез
система, която гарантирала лоялността към генерала. По-голямата част от министрите
били директно назначавани от диктатора. Франко управлявал в тясно сътрудничество с
католическата църква, която легитимирала режима. Ограничили се правата на
гражданите и на пресата. Била наложена цензура.
Франко изолира Испания от света и я затваря в икономическа автархия.
Той отменя всички реформи на Втората република. На първо място, връща всички земи
на едрите земевладелци.
Купонната система за основните хранителни продукти продължава до 1950 г.
Поради няколко години суша и лоша реколта дневната дажба хляб стига до 180 грама.
В края на 50-те години икономическата и социалната криза достигат върха си и Франко
е принуден да изостави пагубната автархия, като обявява така наречения План за
стабилизиране.
От 1962 г. започва бързо развитие на международния туризъм, който осигурява валутни
постъпления, по-големи от целия испански износ.
Външнополитически режимът на Франко се закрепва с приемането на Испания в ООН
през 1955 г. и в някои международни организации.
Растящото социално напрежение и стачките, които придобиват все повече политически
характер, не престават да привличат вниманието на световната общественост към
вътрешните проблеми на режима.
След близо четири десетилетия власт, победен от биологичния закон, от политическата
сцена на Испания слиза един от най-дълго просъществувалите диктатори.
Франко умира през 1975 г.
4 El Valle de los Caídos
Кръстът е висок 150 м., а базиликата е изцяло подземна.
La «mayor fosa común de España». Официално в този монумент са погребани 33 847
души от различни политически групировки.
След смъртта си Франко е погребан под паметника, издигнат от самия него, в Долината
на падналите.
През 2019 г. тленните му останки са пренесени в гробище в Мадрид.
5 Изкуствата и културата по време на Гражданската война и диктатурата
 „Поколението на 27“: Гарсия Лорка, Салинас, Херардо Диего, Сернуда, Гилен, Алберти,
Ернандес, Дамасо Алонсо, Алейсандре...
Герника на Пикасо
Маноло Милярес
Антони Тапиес
6 Проза и поезия
Камило Хосе Села
Кармен Лафорет
Хуан Рамон Хименес получава Нобелова награда за литература през 1956 г.
7 Кино
Филмът “RAZA„, който по-късно е преименуван на "ESPÍRITU DE UNA RAZA„ е по
сценарий на самия Франсиско Франко.

Тема 12
Парламентарна монархия
1 Хуан Карлос I
Още през 1967 г. Франко определя принц Хуан Карлос Бурбонски да го наследи с титлата крал
на Испания, но с условие режимът да продължи да действа зад паравана на монархията.
Броени часове след смъртта на Франко принц Хуан Карлос, син на Хуан де Бурбон и Батенберг,
внук на последния испански монарх Алфонсо XIII, е провъзгласен за крал на Испания с името
Хуан Карлос I.
Хуан Карлос е роден в Рим през 1938 г., където кралското семейство на Алфонсо XIII се
настанява след абдикирането през април на 1931 г. Хуан Карлос стъпва за пръв път в Испания
през 1948 г.
2 Адолфо Суарес
Начело на първото кралско правителство застава франкистът Ариас Наваро.
Икономическата криза в страната расте и кралят разбира, че със старите структури и
разбирания Испания не може да върви напред.
В началото на 1976 г. кралят освобождава Наваро от поста и назначава за министър-
председател Адолфо Суарес, който макар и бивш министър на Франко започва диалог с
демократичната опозиция.
Започва нова ера за Испания – преходът към демокрация. През 1977 г. са разпуснати
франкистките Кортеси. Започват промени на ръководните позиции в армията и полицията.
Легализират се всички политически партии и работнически синдикати и се провеждат първите
свободни избори за новия двукамерен Парламент – Конгрес на депутатите и Сенат, които
съставляват Кортесите.
През януари на 1981 Адолфо Суарес подава оставка по искане на собствената му група.
3 Парламентарна монархия
През 1978 г. на 6 декември е одобрена чрез референдум новата Испанска конституция – осма
по ред в Испания.
Според член 1 на Конституцията Испания е социална и демократична държава и нейната
политическа форма е Парламентарна монархия.
4 Столици на автономните области
Испания се състои от 17 автономни области и два автономни града Сеута и Мелиля в
мароканското крайбрежие
Андалусия (столица Севиля)
Арагон (Сарагоса)
Астурия (Овиедо)
Балеарски острови (Палма де Майорка)
Страната на баските (Витория)
Канарски острови (имат две столици – Лас Палмас де Гран Канария и Санта Крус де Тенерифе)
Кантабрия (Сантандер)
Кастилия-Ла Манча (Толедо)
Кастилия и Леон (Валядолид)
Каталуния (Барселона)
Екстремадура (Мерида)
Галисия (Сантяго де Компостела)
Ла Риоха (Логроньо)
Общност Мадрид (Мадрид
Област Мурсия (Мурсия)
Навара (Памплона)
Общност Валенсия (Валенсия)
Хуан Карлос I се опира на Конституцията за да обуздае превратаджиите през 1981 г., които се
опитали чрез насилие да върнат страната в тъмното минало на военна диктатура. Хуан Карлос
се появява по телевизията и с непоколебим глас, като върховен главнокомандващ, заповядва
на метежниците да прекратят незабавно незаконните действия. По този начин показал, че е
арбитър между политическите партии и че ще следва демократичния път.
Още няколко опита са правени за преврат, но ръководителите им са отстранявани от длъжност.
5 Фелипе Гонсалес
След като през 1981 Адолфо Суарес подава оставка, след избори през 1982 се сформира
първото социалистическо правителство начело с Фелипе Гонсалес.
На 1 януари 1986 г. Испания е приета в Европейската икономическа общност и в НАТО.
По времето на Фелипе Гонсалес, през 1992 г. се случват грандиозни събития, които изиграват
голяма роля за икономиката на Испания – Олимпийските игри в Барселона, ЕКСПО в Севиля,
чeстване на 500 години от откриването на Америка, а Мадрид е обявен за столица на
европейската култура. Андалусия е една от най-бедните области в Испания, но заради ЕКСПО
започва изграждането на инфраструктура и нови мостове, сгради и съоръжения.
От началото на 90 години настъпва криза в управлението. Безработицата и корупцията
обхващат цялата страна. Фелипе Гонсалес не може да се справи и с атентатите на ЕТА - убити са
около 700 души, сред тях офицери, полицаи, съдии и административни лица.
Хосе Мария Аснар
Хосе Луис Родригес Сапатеро
Мариано Рахой
Педро Санчес
На изборите през 1996 г. социалистите губят изборите. Печели ги Народната партия. Хосе
Мария Аснар става министър-председател. Това правителство разкрива нови работни места и
стабилизира икономиката.
Три дни преди изборите през 2004 г. на 11 март терористи от Ал-Кайда извършват атентати в
Мадрид. Бомбите, поставени във влакове, убиват 191 души. Изборите бяха спечелени от
социалистите и министър-председател стана Хосе Луис Родригес Сапатеро.
От 2011 до 2018 г. министър-председател е Мариано Рахой. Той е единственият министър-
председател по времето на двама крале.
След 2018 г. министър-председател е социалистът Педро Санчес.
6 През 2014 Хуан Карлос I абдикира в полза на своя син Фелипе

Тема 13
Език и образование в съвременна
Испания
1 Езиците в Испания
Върху общата основа – латинския език – езиците на Иберийския полуостров претърпяват
различно развитие под влияние на иберийски, келтски, гръцки, германски субстрати, арабски
заемки и др., за да достигнат до днешното си състояние на самостоятелни романски езици, с
изключение на езика на баските. Само този език няма латински корени и принадлежи на един
от най-старите народи. Според някои учени той е най-древният на полуострова.
Романските езици – кастилски, каталунски и галисийски, се зараждат след падането на
политическото и езиковото единство, наложено от Рим.
2 Официални езици в Испания
Кастилският език придобива първостепенно значение сред различните езици на Иберийския
полуостров още по време на Реконкистата. Водещата роля на Кастилия през Ренесанса и
използването на езика й от конкистадорите по време на испанската колонизация в Америка
превръщат кастилския в синоним на испански език, както е познат и до днес.
Каталунският е майчин език на 6 милиона испанци. Говори се в Каталуния, Балеарските
острови, Валенсия и извън Испания в Андора, където е официален език и в областта Росельон
във Франция.
Галисийският се говори в едноименната автономна област Галисия, в Астурия и отчасти в Леон и
в Самора. Има общи корени с португалския. Въпреки четиривековния период на упадък след
лирическите върхове през Средновековието, галисийският език винаги е съществувал като
вътрешно комуникативно средство.
Езикът на баските/еускера е наследник на древен иберийски език. Говори се в Баския, Навара, а
също и в Западните Пиренеи във Франция. Преди индоевропейската инвазия преди 3000
години е съществувал в непозната днес форма. Езикът на баските е изолиран, без родствени
връзки с индоевропейските езици.
Четирите езика са равноправни и равнопоставени в днешна Испания
Ето някои от най-важните моменти в борбата за езиково надмощие.
Фернандо Арагонски, крал на Кастилия след брака си с Исабел, за пръв път през 1474 г. се
обръща на кастилски език към каталонските си поданици по време, когато каталонският е
езикът на управлението и правосъдието.
Фелипе IV (1605-1665) следва съвета на своя министър Оливарес да се обръща към всичките си
поданици само на кастилски, за да бъде истински крал на Испания.
В 1716 г. крал Фелипе V забранява използването на каталунски в училищата.
След дълги години на гонения едва конституцията на Втората испанска република през 1931 г,
признава равноправността на различните езици, които се говорят в страната, като
същевременно подчертава, че официалният език е кастилският.

След разгрома на Републиката и победата на Франко следват жестоки забрани, но хората

продължават да говорят, мислят и творят на езика на своите предци.
По времето на франкизма се е наложило разбирането за един език на цялата нация. Местните
езици са се приемали по-скоро като замиращи.

3 Кастилски, каталунски, галисийски и баски

С прехода към демокрация в Конституцията от 1978 г. са признати тези езици и в член 3 се
постановява:
Кастилският е официалният език на страната. Всички испанци имат право да го знаят и да го
ползват.
Останалите испански езици също са официални в съответните автономни области съгласно
техния статут.
Богатството на различните езици е културно наследство, което е обект на специална защита и
уважение.
4 Език и култура
Изпити DELE
Институт „Сервантес“ разпространява езика и културата на Испаноамерика.
DELE изпитите дават право за обучение и работа в испаноговорящите страни.
5 Образованието в съвременна Испания
През 1208 г. в Паленсия отваря врати първият университетски център, който по-късно през 1218
г. се премества в Саламанка. Прочут в Средновековието, този университет е един от най-старите
в Европа.
По време на Златния век в Испания е имало 32 университета.
През 18 в., най-вече с идването на Бурбоните на власт, учените в страната се борели за всеобщо
образование.
Днес в Испания старата мечта на просветителите е осъществена.
През 60 години на XX век успоредно с икономическия напредък започва да се променя и
образователната система, която обхващала все повече учащи се.
6 Степени на образование
Образованието от 6 до 16 годишна възраст е задължително.
Една от главните задачи на местните правителства е организацията на учебния процес на
съответния език.
Частното обучение в Испания по традиция е много развито и тясно свързано с католическата
църква
Предучилищно образование: от 0 до 6 години.

Начално образование: от 6 до 12 години.

Основно образование (ESO): от 12 до 16 години.
Средно (Bachillerato): от 16 до 18 години.
Средно специално (FP): след 16 години.
7 Висше образование
Към 2023 г. в Испания има общо 82 университета, 50 от които са държавни, а 32 са частни. За
справка към същата година, по данни на Националния статистически институт в България има
54 висши учебни заведения - университети, висши училища и самостоятелни колежи.
Бакалавърска степен
Магистратури
Докторантури
В Испания съществуват възможности за стипендии към различни държавни структури и
регионални учреждения.

Тема 14
Празници и фестивали в Испания
1 Корида
  Още от времето на Юлий Цезар на римските арени в Испания се устройвали
битки между човек и бик.
 Попитали веднъж Манолете защо е толкова сериозен преди корида, а той
отговорил, че бикът е още по-сериозен от него.
 Коридата е игра на живот и смърт между човек и животно.
Милиони туристи посещават Испания за да гледат корида. Известният испански журналист Тико
Медина пише: „Повече от половината от туристите предпочитат да гледат не картините на Гоя в
Прадо, а Ел Кордобес на арената“.
 Най-големият празник в Навара е Санфермин в Памплона.
 Това e прочутата гонитба с бикове, пред които тичат младежи по тесните улици на града.
 Санфермин е описан майсторски от Хемингуей в романа „Фиеста“.

2 Фламенко
 Най-известна проява на испанския фолколор е несъмнено фламенкото. То се е зародило
в Андалусия. Фламенкото е смесица от национална, еврейска и арабска народна
музика. Към това изследователите прибавят и влиянието на циганската музика, на
племената, дошли в Испания около 15 в. Именно те са разпространителите на
фламенко.
 Радиото, грамофонните плочи, театрите, а по-късно и киното превръщат фламенкото в
най-популярното народно изкуство в цяла Испания. Незабравими са филмите на Карлос
Саура: „Кармен“, „Любовна магия “, „Кървава сватба“ и разбира се „Фламенко“, който е
своеобразна антология на стиловете фламенко.

3 Duende
 Различни са начините на изпълнение на фламенко-пеенето. Най- характерно е
гърленото, дълбокото пеене, известно като канте хондо.
 Федерико Гарсия Лорка, ценител и познавач на фламенко стиловете, съвместно с
Мануел де Файа организират първия фестивал на канте хондо.
 В своето есе „Теория и игра на дуенде“ Лорка припомня думите на известен
китарист: „Дуенде идва отвътре, от самите ходила“. Там Лорка пише: „Това е добре
известно на големите артисти от Южна Испания, когато пеят, танцуват или свирят –
няма чувство, ако липсва дуенде“.
 Елементите на фламенкото са: cante (пеене), baile (танцуване) и toque (изпълнение
на китара). Друг неотменим елемент са ритмичните акценти – халео, изпълняванo
главно с пляскане на ръце.

4 Кармен Амая Хоакин Кортес

 Всяко лято в Андалусия се провеждат над 100 фестивала на фламенко музиката.

5 Важни празници в Испания

 12 октомври е националният празник на Испания
  На 6 декември се чества Конституцията.
 Рождество Христово
 Карнавали
 Файяс
 Страстната седмица
 Фестивал на дворовете в Кордоба
 Томатина
 Фестивалите Mercè
 Морос и кристианос

6 Рождество Христово (Noche buena) El Belén

7 Noche vieja (Нова година)

8 Влъхвите
 La Cabalgata се провежда вечерта на 5 срещу 6 януари.
 El roscón de Reyes е пренесен в Испания от Бурбоните.

9 Карнавали
 Карнавалите в Кадис и Тенерифе
 Fallas във Валенсия. Традицията на този празник на огъня датира още от XIII век,
когато в края на зимата дърводелците във Валенсия изнасяли пред
работилниците си стърготините и неизползваните дървени отломки, за да ги
изгорят. През XIV век започнали да поставят върху купищата дърва и по някоя
фигура – чучело, за да изгорят с него отминалото зло през годината.

10 Религиозните процесии през Страстната седмица

 Един от най-емоционалните религиозни празници в Испания са великолепните
процесии на религиозните братства.
 Процесиите в Андалусия - най- известните са в Севиля и Малага - контрастират с
кастилските във Валядолид, Леон и Самора, които се отличават със своята
строгост.

11 Фестивал на дворовете в Кордоба

 В началото на май, в продължение на 12 дни, около 50 двора в Кордоба
могат да бъдат посетени от туристите.
  Провежда се през август в Буньол, провинция Валенсия.
 Томатина е възникнал през 50- те години на 20 век, когато няколко буйни
младежи се сбили с домати на празника на Свети Луис.
 Битката с домати продължава 1 час и се допускат в нея 20 000 души.

12 La Mercè
 Най-големият празник в Барселона.
 Дефилират огромни фигури и се правят „човешки кули“.

13 Moros y Cristianos
 В цяла Испания се организират шествия на облечени като воини мъже.
Правят се постановки на битки между маври и християни, като християните
винаги побеждават.

Тема 15
Туристически маршрути: традиции и съвременност

1 Пътуването преди и сега

 Oт праисторически времена човекът е трябвало да се премества в търсене на
по-добро място за живеене.
 Завоевателни пътувания.
 Религиозни пътувания.
 Културни и опознавателни пътувания.
 Пътувания с цел обучение.
 Kулинарни пътувания.
 В наши дни пътуването се е превърнало в масово явление.
 До 60 години на 20 век туристът, който е посещавал Испания, е бил воден
най-вече от авантюристичния дух, в търсене на легендите за Ал-Андалус.
След 60 години, по времето на франкизма, богатите европейци, най-вече от
северните страни, започнали да посещават испанските плажове. Ражда се
девизът „Испания е различна“. От тогава до днес туризмът се е превърнал в
най-важната част от индустрията на Испания и извор на ресурси.

2 Камино
 Съществуват различни маршрути по целия Иберийски полуостров, но всички завършват
в катедралата на Сантяго де Компостела при олтара на апостол Яков.
 Най-популярният маршрут на Ел Камино започва във Франция, изкачва
Пиренеите и върви от изток на запад през цяла Северна Испания и стига до
изящната и прочута катедрала „Сантяго де Компостела“, където се твърди, че са
погребани останките на свети Яков.
 Самият път е около 800 километра.
 Камино е успешно преминат, ако са изминати поне 100 км пеша или 200 км с
велосипед или на кон.

3 Año Santo Jacobeo

 Годината на свети Яков се чества когато 25 юли, празникът на свети Яков, се пада
в неделя.
 Символ на Каминото
 Още от средновековието мидите на св. Яков са както отличителен знак на
поклонниците, така и основен символ на целия Път. Възникването на тази
традиция не е добре изяснено. Съществува легенда, според която млад
благородник, спасен от удавяне благодарение на намесата на апостола, излязъл
от водата, покрит изцяло с такива миди. Оттогава мидата се превърнала в
символ за закрилата на светеца и по този начин отличителен белег за
поклонниците. Някога тя била носена на шапката, а днес – основно на раницата.
 Според други обяснения тази впечатляваща като форма и размери мида
първоначално е била отнасяна у дома от поклонниците като основно
доказателство за успешното пътуване до Сантяго и до Края на света. Натоварена
с особено значение като символ на успешно завършено пътешествие, тя се
превръщала в особена ценност за притежателя си и понякога била полагана в
гроба заедно с него.
 Според някои символизмът на мидата на св. Яков се дължи и на факта, че
радиално разположените по черупката й линии (лъчи) се събират в основата й
така, както различните пътища на св. Яков се събират в катедралата на Сантяго
де Компостела.

4 Най-посещаваните градове в Испания

Мадрид, Барселона, Севиля, Гранада, Валенсия, Кордоба, Сантиаго де Компостела, Бенидорм,
Малага, Палма де Майорка, Толедо, Саламанка, Сеговия, Сарагоса.

5 Белите селца в Андалусия

 Iznájar (Córdoba)
 Montefrío (Granada)
 Frigiliana (Málaga)
6 Замъци и крепостни стени
 Castillo de Cardona (Barcelona)
 Alcázar de Segovia
 Ávila

7 Слънце и плаж
 LLANES (ASTURIAS)
 HUELVA (ANDALUCÍA)
 LA PALMA (ISLAS CANARIAS)
 MALLORCA (ISLAS BALEARES)

8 Пътувания с цел обучение

 Курсове по испански език за чужденци
 Еразъм програми за обучение в испански университети

9 Кулинарни пътувания