Втора българска

държава

(изображения)
исторически карти
Европа в началото на XI в.

Българската държава още не е

завладяна от Византия, Селджукският
султанат го няма, както и норманската
държава в Сицилия и Южна Италия
Европа през 1071 г., битката при
Манцикерт
Български въстания
срещу византийската
власт

(може да ви бъде
дадена задача да
озаглавите картата и да
аргументирате отговора
си)

1/ Посочете цснтровете
на въстанията и техния
обхват.
2/ Как си обяснявате
техните мащаби?
• Как се променят
границите на
българската
държава в периода
1187 – 1196 г.?
• Къде се водят най-
решителните
сражения?
Европа в края на XII в. Българската държава вече е възстановена и предстои нейният апогей, Селджукският
султанат е факт (Румски султанат), както и норманското Сицилианско кралство
• Проследете процеса на освобождаване на българските земи
и териториалното разширение на царството.
• Кои са съседите на България?
• Аргументирайте твърдението за българската хегемония на
Балканите при Иван Асен II.
• С какви средства е постигната тя?
• Кои територии,
влизащи в
държавата на
Иван Асен II,
вече не са под
управление на
българския цар
при Константин
Тих?
• Кои територии
губи България в
полза на своите
съседи при
управлението
на Георги I
Тертер?
• Кои
самостоятелни
владения се
отцепват от
пряката власт
на Търново?
• Кои територии успява да върне под властта на
търновския цар Теодор Светослав?
• При какви обстоятелства става това?
• С какви
териториални
загуби за
България
яриключва
управлението
на Михаил III
Шишман?
• В полза на кои
държави
губим
територии?
• Кои територии печели Иван
Александър и как?

• Кои територии губи?

• На колко самостоятелни
владения са разделени
българските земи?

• Коя част на Балканите е най-

раздробена политически?
• Озаглавете
картата.
Аргументирайте
се.
• Очертайте етапите
на османското
нашествие.
• Кои са битките, в
които балканските
владетели
проявяват
солидарност и
единодействие?
• Кои са
самостоятелните
владения на
Балканите и има
ли сила, която би
могла да спре
османската
експанзия?
• Направете изводи
за причините за
успеха на
османското
завоевание.
печати, монети, изображения, царски грамоти
Въстаналите българи издигат на щит
Петър Делян и го провъзгласяват за
български цар, миниатюра от
Мадридския препис на хрониката на
Йоан Скилица, XII в.
Петър Делян, Тихомир и българските въстаници, миниатюра от Мадридския препис на хрониката
на Йоан Скилица, XII в.
 Петър Делян посреща Алусиан във въстаническия
лагер, миниатюра от Мадридския препис на хрониката
на Йоан Скилица, XII в.
Оловен печат на цар
Калоян с надпис „Калоян
цар български“. Открит
във Велико Търново
При разкопки в църквата „Св. 40
мъченици“ археолози се
натъкват на гроб, в който е
намерен масивен златен пръстен
с надпис „Калоянов пръстен“.
Това дава основание с голяма
сигурност да се предположи, че
гробът е на цар Калоян.
Пластична
антропологична
възстановка на лицето
на цар Калоян,
направена от проф.
Йордан Йорданов
папа Инокентий III (1198 - 1216) император Балдуин I (1204 - 1205)
 • Каква е според вас
Златна монета, сечена от Иван Асен II връзката между
политическото могъщество
Изобразени са царят и св. Димитър Солунски, и стопанския подем при
който му подава меча на победата Иван Асен II ?
Златен печат на цар Иван Асен II с надпис
„Йоан Асен – цар на българите и гърците“

• Посочете инсигниите на българския

владетел.
• Обяснете значението на владетелската
му титла.
• Кога според вас е отсечен този печат?
Обосновете се.
Златен печат на цар Константин Тих Асен с
надпис: „Константин в Христа Бога верен
цар и самодържец на българите Асен“

• Откривате ли сходства със златния печат

на цар Иван Асен II ? Аргументирайте се.
медна монета на цар Теодор Светослав монета на цар Михаил III Шишман
Сребърна
монета на цар
Иван
Александър и
сина му Иван
Шишман
 Царските грамоти са актове на българската царска канцелария, с които се
отстъпва феодална собственост на български феодали или с които се
признават привилегии на чужди търговци. Част от тях са били под формата
на обикновени заповеди, а други (т.нар. „хрисовули“) били тържествени
послания, скрепени със златен печат.

Две български грамоти, създаващи привилегии на чужди търговци, са оцелели:

• Дубровнишка грамота на цар Иван Асен II от 1230 г.

Царски • Брашовска грамота на цар Иван Страцимир, която е недатирана.

• Венецианската грамота на цар Иван Александър от 1352 г., която не е запазена

грамоти в оригинал, но съществуват 4 италиански преписа

Останалите грамоти са дарствени:
• Ватопедска грамота на цар Иван Асен II от 1230 г.
• Калиманова грамота на цар Калиман I Асен, която се счита за фалшификат
• Виргинска грамота на цар Константин Тих Асен, която е недатирана
• Зографска грамота на цар Иван Александър от 1342 г.
• Круйска грамота на цар Иван Стефан от 1343 г.
• Мрачка грамота на цар Иван Александър от 1347 г.
• Три месемврийски грамоти на цар Иван Александър, които са недатирани
• Рилска грамота на цар Иван Шишман от 1348 г.
• Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1382 г.
Дубровнишката грамота е документ
от 1230 година, с който българският цар Иван
Асен II дава на дубровнишките търговци
правото да търгуват свободно в държавата
му.

Дубровнишката грамота е важен исторически

извор за търговските връзки, които Иван
Асен II установява след битката при
Клокотница, и за териториалния обхват на
Българското царство по онова време. В
текста са изброени подвластните на царя
области: Видинска, Браничевска, Белградска,
Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска
, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Де
волска и Арбанашка.
 Дубровнишка грамота
« Дава царство ми тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и верни
гости на царството ми, да ходят по цялата страна на царството ми с каквато
и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да пренасят, и
до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или до Браничево и
Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до
Преслав и земята Карвунска, или до Крънската област, или Боруйската или
Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в
Деволската област, или в Арбанашката земя [Албания], или отиват в Солун –
навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат
запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа
като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли им напакости в
каквото и да било на клисурите, на тържищата, или гдето да бъде против
закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и
милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царство ми. »

• † АСЕН, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ †

 Венецианска грамота на Иван Александър
Клетва и договор на господин императора на Загора
Александър
Моето царство дава тази повеля на моите приятели и братя
франките венецианци и се заклева моето царство в Бога
Отца и в Дева Мария, и в светия истински Кръст, и в Света
Петка Търновска, и в моята душа, че всички венециански
търговци могат да отиват и идват със своите кораби и стоки
по цялото наше царство здрави и безпечни.
Те трябва да плащат за търговия 3 на сто. Не може да
понася наказание нито синът за бащата, нито бащата за
сина. Ако за нещастие се случи да погине някакъв кораб, да
се спаси имането и лицата. Също за тегло от сто перпери да
платят 4 гроша. За половин кантар 3 гроша. За тегло на
стока на кантар 1 аспра и четвърт. За мачтово дърво на
голям кораб два перпера, на малък един перпер. Ако
стоките не се продадат, да вървят, гдето им се нрави по
суша или по море, и да не плащат нищо. Също така не може
да се запечатва или да се тури възбрана в къщата на никой
венецианец, ако не се отиде първом на съд.
Също ако умре някой венецианец, ако не е бил първом на
съд, никой да не може да се разпорежда с неговите блага,
освен самите венецианци. Също така да могат да построят
църква и ложа, гдето им се нрави в земите, без никой да им
се противопоставя по тази повеля. Който би дръзнал да се
противопостави, да бъде предател спрямо моето царство.

Това копие е изпратено от венецианеца Марко Лионардо,

консул на венецианците във Варна, през октомври 1352 г.
(…)
Брашовска грамота на цар Иван Срацимир
Рилската грамота е хрисовул, издаден от
канцеларията на цар Иван Шишман (1371-1393) на
Рилския манастир.
Грамотата е издадена на 21 септември 1378 година и
е подпечатана със златния печат на цар Иван
Шишман. Писана е на пергамент.

С Рилската грамота на манастира се дават като

феодални владения повече от 20 села и метоси в
югозападните български земи заедно със землищата
им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и
административното устройство на Второто българско
царство. В нея е изброена провинциалната българска
администрация и длъжностни лица (предимно
данъчни служители). Рилската грамота се използва
като извор за манастирските имунитети във Втората
българска държава. Сведенията в нея дават
представа и за границата между Търновското царство
и Княжеството на Драгашите през 70-те години нa XIV
век.
Ватопедската грамота е дарствен хрисовул,
издаден от цар Иван Асен II на манастира „Св.
Богородица Ватопедска“ в Атон.

С Ватопедската грамота цар Иван Асен

II подарява на манастира
селото Семалто в Серска област. Този документ
съдържа богата информация за данъчната
система, административния апарат и статута на
зависимите селяни във Второто българско
царство. Предполага се, че грамотата е
издадена непосредствено след битката при
Клокотница, когато Серската област вече е във
владенията на българския цар.
 Ватопедска грамота
„Съблаговоли моето царство да подари на светия манастир Пресвета
Богородица, наречена Ватопедска, намиращ се в Света гора, село,
наречено Семалто, което лежи в Серска област, така че това село заедно
с хората и стасите, и с всички свои права и сгради и прилежащи (към
селото земи, води, гори и пр.) и с дохода, който има и притежава
почтения манастир с пълна и неотменима власт дотогава, докато
съществува моето царство.
Отзоваваме моето царство на всички времена, за да приема данък и да
изпълнява всякакви работи на царството ми - практори, севасти, дукове,
катепани, десеткари, псари, апокрисиари, и останалите (чиновници) от
малките до големите. Никой от тях няма право да встъпва, дори и крак
да постави във владенията на светия манастир, нито да пише, нито
данък да взема, нито комод, нито арико, нито мита, нито аподохия,
нито вино, нито жито, нито храна, нито десятък, нито да привиква
хората на ангария и каквито и да било работи на моето царство - нито
самите те, нито конете им, нито воловете им, нито магаретата им. Но
всички хора на този манастир имат всяка пълна свобода, и да властва
(над тях) сегашният почтен и христолюбив игумен Досифей и почтените
и христолюбиви игумени след него.... месец април, година 1230 … „
† АСЕН, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ
Църковна архитектура и стенописи
Църквата «Св. Димитър» е най-старата и
точно датирана средновековна търновска
църква. Свързана е с обявяването на
въстанието през 1185 г. под ръководството
на болярите Петър и Асен за отхвърляне
на византийското владичество. В нея са
коронясали първите владетели от
Асеновата династия – Петър, Асен и
Калоян.
Фасадите на храма са украсени с характерните
за късносредновековната епоха
псевдоконструкнивни аркирани ниши, които са
опасани с разноцветни керамични панички и
розети покрити с глазура.
Паметникът е изпълнен с т. нар. смесен градеж,
при който редуването на каменни и тухлени
редове придава подчертано живописен вид на
сградата.
Храм „Св. Димитър“ във Велико Търново
Църквата «Св. Димитър» е най-старата и
точно датирана средновековна търновска
църква. Свързана е с обявяването на
въстанието през 1185 г. под ръководството
на болярите Петър и Асен за отхвърляне
на византийското владичество. В нея са
коронясали първите владетели от
Асеновата династия – Петър, Асен и
Калоян.
Фасадите на храма са украсени с характерните
за късносредновековната епоха
псевдоконструкнивни аркирани ниши, които са
опасани с разноцветни керамични панички и
розети покрити с глазура.
Паметникът е изпълнен с т. нар. смесен градеж,
при който редуването на каменни и тухлени
редове придава подчертано живописен вид на
сградата.
Църквата «Св. св. Петър и Павел»
е построена през 30-те години нa
XIII век по инициатива на царица
Анна-Мария Унгарска.
Първоначално около нея е
изграден и манастирски комплекс,
който днес не съществува. Според
някои сведения църквата е
използвана като партиаршеска
катедрала в продължение на
няколко години, непосредствено
след превземането на Търново от
османския султа Баязид I (1393).
До 1878 г. тя е катедрална църква
нa Търновската Митрополия.
В стенописната украса се
забелязват три живописни слоя от
XIII, XV и XVI в., като по-ранните
са със силно католическо влияние.
Храм „Св. св. Петър и Павел“

Храм „Св. Четиридесет мъченици“, XIII в.
Църквата е най-известният средновековен
български паметник във Велико Търново.
Построена е и стенописана по времето на
българския цар Иван Асен II в чест на голямата
му победа при Клокотница на 9 март 1230 г.
(деня на Свети 40 севастийски мъченици) над
епирския император Теодор Комнин.
През XIII – XIV век е главна църква на манастира
«Великата лавра».
В църквата се намират едни от най-значителните
старобългарски епиграфски паметници –
Омуртаговата, Асеновата и граничната колона от
крепостта Родосто от времето на хан Крум.
Събирането на тези колони с надписи за събития
от различно време (Първата и Втората българска
държава) има за цел да подчертае по
категоричен начин приемствеността на
българските държавнически традиции.
През 1972 г. тук е открит гробът на цар Калоян
(много вероятно).
В храма е тържествено открито Учредителното
събрание на Княжество България през 1879 г.
Тук, на 22 септември 1908 г. Фердинанд
тържествено обявява Независимостта на
Царство България.
„Кан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на
Дунава и като измериш (разстоянието) между
двата всеславни дома, направих на средата
могила. От самата среда на могилата до стария
ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20
000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна
и като измериха земята, направих тези писмена.
Човекът дори и добре да живее умира и друг се
ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа
тези (писмена), да си спомни този, който ги е
направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан
ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто
години“.
„В лето 6738 (1230) индикт III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на
българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай
пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с по-мощта на
които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този
храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин
взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч, превзех, гръцка,
още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия
този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство,
понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, като
бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки.
Амин.“

Патриаршески храм „Вознесение
Господне“
(пълна реконструкция)
Българската патриаршия е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ
площ около 30 дка. При разкопките от 1960 до 1965 г. се установи, че Патриаршията, също
както и царският дворец, била самостоятелна крепост във вид на неправилен
многоъгълник, ограден с крепостни стени, порти и кули. Входът се намирал на западната
страна – подсилен с две последователни врати. От юг и север се издигали две бойни кули.
Също там, долепени до крепостната стена, се издигали жилищните, стопанските и
служебните помещения.
В централната част на комплекса, на най-високото място на хълма, се извисявала
патриаршеската църква „Възнесение Господне“.
Църквата „Христос Пантократор“
(Вседържател) в Несебър е построена през
XIII - XIV век и е една от най-
забележителните и най-добре запазени
средновековни църкви в Несебър, типичен
представител на живописния стил в
църковната архитектура.
По цялата дължина на фасадата преминава пояс от високи, двойно вдлъбнати
арки. Над тях в три реда се вие характерната украса от панички и
четирилистници. Над апсидите на източната част на фасадата
преминава фриз от свастики, изпълнен с тухли – символ на соларния култ.
Богато украсеният барабан на купола е снабден с арковидни прозорци.
Светлината прониква и през останалите подобни прозорци на южната и на
северната фасада. По вътрешността на стените са запазени само следи от
оригиналните стенописи, покривали ги някога.
„Свети архангели Михаил Гавраил“ е православна църква
в Несебър, построена през XIII век, днес полуразрушена. Тя е част
от Архитектурно-историческия резерват в града, който е част от
Световното наследство на ЮНЕСКО и един от 100 - те национални
културно-исторически обекта.
Църквите и всички помещения край местността Писмата (Русенски Лом) образуват скалния
манастир „Свети архангел Михаил“. Основан през XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи
търновски патриарх. През периода на Второто българско царство манастирът поддържа връзки с
царския двор в Търново. Негови дарители били царете Иван Асен II, Иван Александър и други
представители на владетелски семейства. В манастирските храмове е запазен стенен живопис от XIII
и XIV век, сътворен от столични майстори, който представя развитието на живописните стилове в
България. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“ от XIV век, които са
едни от върховете в развитието на средновековното изкуство.
Ктиторски портрет на
цар Иван Александър
Българската обител „Св. Георги Зографски“ на Света гора Атонска
Основател на манастира е най-вероятно
зографът (живописец) Георги, чийто
подпис на гръцки стои под светогорския
устав, издаден от император Йоан
Цимисхий в 972 г. Първото положително
свидетелство за български монаси в
манастира се отнася към 1169 г.
Оттогава насетне българите
преобладават в зографското братство,
макар там да са служили и монаси от
други народности – гърци, сърби, руси,
власи, украинци.
По време на Втората българска
държава манастирът получава дарения
от цар Иван Александър и може би от
царете Иван Асен II и Калиман I, както и
от византийски императори. Така
Зограф придобива земи и села на
няколко места в Македония, предимно
по поречието на Струма.
Земенският манастир „Свети Йоан
Богослов“ е български манастир, намиращ
се в град Земен. Манастирът е основан през
XI век.
Най-забележителна е най-старата постройка
на манастира: църквата, която е паметник на
културата. В архитектурно отношение тя е
ранен балкански представител на
кръстокуполната архитектура.
Популярността на паметника се дължи не
само на интересното архитектурно решение,
но и на забележителните стенописи с
библейски сцени от XIV век.
В югозападния ъгъл на църквата са запазени
шест ктиторски портрета, между тях на
местния владетел Деян и съпругата му Доя –
едни от най-ранните портрети на български
боляри и с най-голяма художествена
стойност след образите на цар Константин
Тих Асен, царица Ирина, севастократор
Калоян и Десислава от Боянската църква.
Забележително е, че манастирската обител
е рухвала и отново възстановявана няколко
пъти, а църквата със стенописите е оцеляла
повече от девет века.
Спящите Апостоли в Гестиманската градина, стенопис в Земенски манастир
Изковаване гвоздеите за Разпятието,
стенопис в Земенския манастир, често
използван, за да се онагледи развитието
на занятието в България през XIV век.
• Каква информация за живота на
средновековните българи ни дава
изображението?
 деспотица Доя

деспот Деян,
ктитор на
Земенски
манастир
Хрельовата кула е
отбранително фортификационно средновековн
о съоръжение, построено от протосеваст
Хрельо през 1334 – 1335 година и
предназначено за укритие. Намира в източната
част на двора на Рилския манастир.
Построяването на кулата е свързано с
преместването на манастира на днешното му
място. Хрельовата кула служи за защита
на монашеското братство, като същевременно
е скривалище за манастирските ценности по
време на опасност. През османското
владичество многократно е ползвана в смутни
времена за предпазване от разбойнически
набези и нападения. Кулата е използвана и
като затвор и изолатор на душевно болни.

На V етаж в кулата е параклисът

„Преображение Христово“ с изключителна
иконография.
Фрагмент „Хоро“, стенопис в
Хрельовата кула
Дава информация за бита и
начина на живот на
средновековните българи
Фрагмент „Старци“,
стенопис в Хрельова кула
Дава информация за
облеклото на
средновековните българи
Музиканти, фрагменти от стенописите в Хрельовата кула

Боянска църква „Св. Никола и св.
Пантелеймон“
В боянския храм се различават няколко
строителни етапа. През Х – ХІ в. е
изградена малка кръстокуполна
църква, обновена в ХІІ в. През ХІІІ в. към
западната фасада на старата църква е
пристроен притвор, а над него – малък
параклис. В средата на ХІХ в. е
достроено двуетажно преддверие „Св.
Никола и св. Пантелеймон“. Църквата е
действащ храм до 1954 г.
Ктиторски надпис на български език в
притвора на църквата указва годината
на цялостното й изписване (1259 г.),
имената на дарителите и родствената
връзка на местния феодал ктитор с
българския цар и сръбския крал.
Стилът на стенописите от 1259 г. е
свързан с традициите на Търновската
живописна школа от ХІІІ в.
Неизвестният майстор следва
класическата иконография. Живописта
му е ярка и наситена, образите –
жизнени, богати на духовни нюанси,
подчертана е портретната
характеристика на светските лица. Този
новаторски подход класира храма „Св.
Никола и св. Пантелеймон“ в листата на
световното културно-историческо
наследство.
Цар Константин
Тих Асен
Царица Ирина
Севастократор Калоян и съпругата му Десислава.
ктитори на Боянската църква
Четвероевангелието на цар Иван Александър,
наричано Лондонско (съхранява се в
Британската библиотека), е илюстрован
ръкопис, създаден по поръчение на самия цар
през 1356 г. Състои се от 268 пергаментови
листа, украсени с 366 миниатюри. Съдържа
четирите новозаветни Евангелия. През XV в.
попада в библиотеката на молдовския
владетел Александър Добрия. През XVII век се
оказва в Атонския манастир „Свети Павел“,
чийто игумен през 1387 г. го подарява на
английския колекционер лорд Робърт Кързън.
Портрет на царското семейство,
миниатюра от Лондонското
четвероевангелие, 1356 г.

Надписите са:

• Йоан Александър, в Христа Бога верен цар

и самодръжец всем блъгаром и гръком
• Теодора (това е Сара), в Христа Бога
вернаа и новопросвещеннаа
(„новопокръстена“) царица и самодръжица
всем блъгаром и гръком
• Йоан Шишман цар, син великаго царя
Йоана Александра
• Йоан Асен цар, син царев
Портрет на дъщерите на Иван
Александър от първия му брак: Кера
Тамара, Кераца и Десислава, и зет му
(съпруг на Кера Тамара) деспот
Константин

• Предположете защо първородният

син на царя – Иван Срацимир, не е
изобразен на портретите на царското
семейство.
• Какви прилики и какви разлики
откривате с владетелския портрет?
• Каква информация за бита и начина
на живот в средновековна България
ни дава изображението?
 миниатюра от Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър,
XIV в.

За бита и начина на живот на кое съсловие ни дава информация изображението? Каква?

Български препис на
Манасиевата хроника

Манасиевата летопис или Манасиевата

хроника е български средновековен писмен
паметник, превод на Световната летопис на
ромейския хронист Константин Манасий.
Оригиналният текст е в мерена реч и обхваща
събити от Сътворението на света до началото на
управлението на ромейския император Алексий I
Комнин(1081 – 1118).
Преводът е направен в немерена реч, в
периода 1335 – 1345 г. по заповед на цар Иван
Александър (1331 – 1371 г.) и има 19 добавки,
свързани с българската история.
Цар Иван Александър, обграден от
Исус Христос (вляво) и летописеца
Константин Манасий, миниатюра от
българския препис на Манасиевата
хроника, XIV в.
• Защо според вас владетелят е
изобразен с тези личности?
• Коя характеристика на царската
власт показва присъствието на
Архангел Гаврил, който благославя
царя от небесата?
Йоан Кантакузин като василевс и
като монах (вляво), цар Иван
Александър (вдясно)
• Спазват ли художницитепрез
Средновековието определен
канон при изобразяване на
владетелите?
• Какъв?