„ Златен век“ на

Цар Симеон Велики (893-927) България

 I.
Политическ
о
могъщество

Българите завладяват Одрин. Миниатюра от хрониката на

Йоан Скилица
1/ Предпоставки за Симеоновото могъщество
А/ Вътрешнополитически
• Териториално разширение
До средата на IX в. България постига
териториално равновесие с Византия на
Балканите и минава в настъпление на
югозапад.
Към българската държава са присъединени
много нови територии, населени със
славяни, авари и други етнически групи. Това
увеличава поданиците на българския
владетел, стопанските и военните ресурси на
държавата.
България достига до Среден Дунав и вече е
сериозен фактор не само в балканската, но и
в европейската политика.
 Б/ централизация и усилване авторитета и могъществото на българския владетел
• Комитатна Племенното самоуправление и племенната организация на държавата са
система премахнати до средата на деветото столетие. Заменени са от териториално-
административна и военна структура, която е пряко подчинена на владетеля
(комитатна система).
• Общо Въведено е общо законодателство за всички поданици, които са обхванати от
законодателство съдебната власт на владетеля.
• „от Бога Властта на владетеля е свещена и неприкосновена – той е от „Бога поставен“, а
поставен“ дейността му е увековечена чрез монументалната строителна дейност и
каменната летопис на Крумовите приемници.
След приемане на християнството този процес се усилва.
• Автокефална През втората половина на IX в. християнството става единствена държавна
църква религия, а България – част от европейската християнска цивилизация.
Постепенно е изградена автокефалната Българска църква, независима от по-
висша външна църковна институция.
• Старобългарска С покровителството на владетелите се развива мащабна просветна и книжовна
култура дейност, която налага старобългарския език за официален език на държавната
канцелария и в богослужението. Славянската книжнина и проповед се
разпространяват от България в останалия славянски свят.
 Б/ Външнополитически
• „Дълбок мир“ с „Дълбокият мир“, сключен от Борис и Михаил III през 863 г., дава
Византия възможност за трайно и пълно установяване на българската власт в
новоприсъединените земи и за натрупване на голяма стопанска и
военна енергия, която позволява на Симеон да води дълги и
успешни войни.
• Арабски натиск През целия IX в. не е преодоляна арабската опасност за Византия в
срещу Византия Мала Азия, Италия, Средиземноморието и дори на Балканите.
• Династична криза След 912 г. Византия изпада в династична криза, което позволява на
във Византия Симеон активно да се меси във вътрешнополитическите дела на
империята и да опита да наложи своя контрол над Константинопол.
• Маджарска След 906 г. маджарите се заселват в Панония, което води до разпад
опасност в на Великоморавия. Немското кралство и западните славяни за
Централна десетилетия са ангажирани с отбиване на маджарската опасност.
Европа Това лишава Византия от силен съюзник на запад, който би действал
в тила на България. Симеон съумява да неутрализира сърби и да
поддържа добри отношения с маджари и печенези.
 2/ Управление на Владимир Расате (889-
893)
А/ Възкачване на престола
• Оттегляне През 889 г. княз Борис се оттегля от престола в манастир.
на Борис Някои учени предполагат, че това се дължи на болест, а други – на умора и искрено
желание за откъсване от светските дела.
• Владимир- Управлението на държавата поема първородният син на Борис – Владимир-Расате.
Расате Към 889 г. Расате е достатъчно зрял, щом през 854 г. самостоятелно води войска
срещу сърбите. Във всички извори владетелят е записан само с името Владимир. Не
е сигурно дали „Расате“ е езическото му име, или прозвище.

Б/ Съюз с Немското кралство

През 892 г. между Немското кралство и Великоморавия отново избухва военен конфликт. Крал
Арнулф търси приятелство и военен съюз с Плиска, а Владимир веднага се отзовава.
През 893 г. Владимир сключва военен съюз с крал Арнулф, което застрашава мира с Византия,
защото „дълбокия мир“ от 863 г. забранява на България съюз с Немското кралство.
 В/ опит за възстановяване на езичеството
• Причини - Владимир е роден много преди Покръстването, израства в езическа среда и е
възпитан в духа на езическата вяра и традиции, в непримиримост спрямо Византия.
- Вероятно владетелят обединява около себе си онези прабългарски боили, които се
опасяват, че християнството води и до налагане на византийско влияние в България.
• Политика Княз Владимир се отдава на разюздан живот и се опитва да възроди езичеството. По
на Расате негово нареждане са предприети гонения срещу християните и са разграбвани и
опожарявани християнски храмове.
• Източници Сведения за антихристиянската политика на княза дава абатът на Прюмския манастир
Регино.
Археологическите разкопки в Плиска подкрепят, че езическата реакция е
съпроводена с погроми – в много от храмовете личат следи от разрушения и пожари,
датирани от времето на Владимир, които по-късно са поправяни.
Намек за преследване на духовници и християни от същото време откриваме и в
съчиненията на Константин Преславски – в 43 беседа от „Учително евангелие“ и в
„Азбучна молитва“. Доказва го и предупреждението, което отправя Борис към
Симеон по време на неговата коронация – че ако си позволи да не следва
християнството, ще го сподели същата участ като Владимир.
 3/ Преславски събор – 893 г.
А/ Връщане на княз Борис на престола
• През 893 г. Борис не издържа само да наблюдава как делото на живото му е застрашено от
авантюристичната политика на неговия син.
• Подкрепен от свои верни боили и от водените от тях отряди, той напуска манастира и се отправя
към Плиска.
• Силите, водени от стария княз, влизат в Плиска и детронират Владимир. По нареждане на Борис
той е хвърлен в тъмница и ослепен.

Б/ Свикване на събор в Преслав

• За неговото свикване разказва само абат Регино – „ … Скоро без особено затруднение той го
заловил, извадил му очите и го пратил в затвора. След това свикал цялото си царство …“.
• Съборът е свикан, за да се реши въпросът за престолонаследието. Борис е възрастен и е монах,
Симеон е монах, а Владимир, по всичко изглежда, няма наследници.
 В/ Решения на Преславския събор
• Престолонаследие Княз Владимир е детрониран и на престола се възкачва брат му
Симеон, който се размонашва. Владетелят вече може да бъде
наследен и от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е
приемник на престола. Тази промяна е отразена в „Шестоднев“ на
Йоан Екзарх.
• Нова столица Столицата на България се мести от Плиска в Преслав, за да се заличи
спомена за езическото минало на България.
• Старобългарски Старобългарският език заменя гръцкия в богослужението и става
език официален език на българската държава.
• Българско Византийското духовенство в страната се заменя с българско, за да се
духовенство води богослужението на старобългарски. Известно е, че именно през
893 г. Климент Охридски става епископ на Драгвиста и/или Велица
(югозападните български земи).
 4/ Личността на Симеон
А/ Семейство
Първородният син на Борис – Владимир, е канартикин, определен е за
престолонаследник.
Вторият син – Гаврил, вероятно е починал млад или не е подходящ за
държавническа дейност.
Симеон е третият син на Борис и от рано е подготвян от баща си за висш
български духовник, вероятно за глава на българската църковна
организация.
Роден вероятно между 863 и 865 г. В едно от своите писма до бъдещия
цар патриарх Николай Мистик го нарича „дете на мира“. Така през
Средновековието се наричат знатни наследници, родени в годината на
подписване на мирен договор, довел до дълъг мир. „Дългият мир“
между България и Византия е подписан през 863 г. В друго свое писмо
патриархът споделя, че през 923 – 924 г. Симеон навършва 60 г. Симеон
израства в изцяло християнска среда, той не познава езическите
вярвания, нрави и традиции.

Цар Симеон Велики

Худ. Димитър Гюджемов
 Б/ Образование
Най-вероятно към 877 – 878 г. Симеон е изпратен в Константинопол, където се обучава в Магнаурската
школа.
Този период от византийската история често е наричан „Първи византийски хуманизъм“ – в Магнаура се
изучават, освен теософия, теология и богословие, основите на античната наука: аритметика, геометрия,
класическа старогръцка граматика и литература, философия, реторика, астрономия и музика.

От своите учители и съученици Симеон е наричан „Нов Птолемей“ и „полугрък“, защото е изключителен
ученик. Симеон е един от малкото високо ерудирани владетели през Ранното средновековие. Пребиваването
в Константинопол и високата му интелигентност му позволяват да изучи в детайли ромейската политическа
доктрина, висш церемониал, дворцови нрави, дипломация, да познава висшите ръководители на империята
– император Лъв VI Философ е негов съученик, а патриарх Николай Мистик – негов учител.

Високото образование и елитната среда, в която се движи Симеон във византийската столица, му позволяват
да осъзнае огромната политическа стойност на образованието и културния живот в една държава.

В/ Монашество
След като приключва обучението си в Магнаурската школа, Симеон се замонашва и става следовник на
константинополския монах Арсений, чиито аскетизъм и благочестие са широко известни в целия християнски
свят.
След 886 г. Симеон веднага се прибира в Плиска, за да се посвети на изучаване на старобългарския, на
просветна и книжовна дейност заедно с учениците на Кирил и Методий.
 5/ Отношения с Византия в периода
894-912 г.
А/ Първата Симеонова война с Византия (894-896)
• Причини
Замяна на Никъде в изворите това решение на Преславския събор не се
ромейското споменава като причина за войната от 894 г.
духовенство с Но то определено води до ескалация на напрежението в българо-
българско византийските отношения.
Насилствено Свалянето на Владимир от българския престол внушава на ромейските
отстраняване на управляващи среди, че в България има династична криза.
Расате
Българо-немски Византия е притеснена от евентуален съюз между България и Немското
съюз, сключен от кралство.
Владимир
 • Повод
Тъстът на Лъв VI Философ Стилян Зауцест предизвиква преместването на тържището за българските
стоки от Константинопол в Солун.
Това нарушава стопанските интереси на българските търговци, защото затруднява посредническата им
роля в размяната стоки между европейските земи по Среден Дунав и източните пазари.
Често войната от 894 – 896 г. е наричана от историците „първата търговска война в средновековна
Европа“.

• Начало на военните действия Пратеници на Симеон връчват писмо на Лъв VI

Симеон прави опит да предотврати назряващия
конфликт с дипломатични средства. Той се
обръща към своя съученик, императора на
ромеите Лъв Философ, с молба да върне бързо
българското тържище в столицата си. Мъдрият
Лъв обаче отказва.
Симеон започва подготовка за война и през
есента на 894 г. нахлува в Тракия и разбива
войските на стратега на тема Македония.
Пленява хазарите от личната гвардия на
императора, отрязва им носовете и ги връща в
Константинопол за назидание.
Миниатюра от Мадридски препис на хрониката на
Йоан Скилица, XII век
 • Византия сключва съюз с
маджарите
• Мадж Маджарите са угро-фини.
арите След заселването си по
течението на Днепър те силно
се тюркизират под влияние
на местните степни народи,
най-вече на хазарите.
Степното им племенно
обединение силно разчита на
плячката от грабителски
походи.

• Съюз Византия пяостига

срещу споразумение с тях да ударят
българ Симеон в гръб.
ите През пролетта на 895 г.
маджарите са прехвърлени с
ромейски флот в Добруджа.
 • Загуби от маджарите и дълги преговори за мир
Загуби от Симеон прехвърля по-голямата част от
маджарите войските си срещу маджарите, но българите
претърпяват две поражения от новия враг.
Владетелят и част от българските пълководци
се укрепват в силната дунавска крепост
Дръстър и предлагат преговори за мир.
Протакане на Византия е склонна да подпише мир, щом тя
мирните ще диктува условия и изпраща опитния
преговори дипломат Лъв Хиросфакт (Лъв Магистър) да
води преговорите със Симеон. Дипломатът не
се среща лично с българският владетел, а е
затворен като почетен гост в крепостта
Мундрата. Преговорите се водят чрез писма,
като Симеон нарочно ги протака.
Извори Хубавото за историческата наука е, че
архивите на Лъв Магистър са запазени
изцяло. Българи се спасяват от маджарите
в Дръстър. Миниатюра от
Мадридския препис на хрониката
на Йоан Скилица, XII век
• Симеоновата дипломация и последиците за Европа
Печенегит Печенезите са степен народ, живеещ североизточно
е от маджарите в Северното Причерноморие.
Докато протака мирните преговори с ромеите, Симеон
успява да сключи съюз с по-голямата част от
вождовете на печенегите.
Разгром През есента на 895 г. българи и печенези удрят
на маджарите и ги разгромяват. До 906 г. като съюзници
маджарит на българите печенегите нанасят системни
е опустошения на поселенията на маджарите и ги
принуждават да мигрират в търсене на нови земи за
заселване.
Заселване Като последица от дипломацията на Симеон можем
на да посочим заселването на маджарите в Панония,
маджарит образуването там на агресивната маджарска държава. Нова политическа карта на Европа след
ев Това води до разпада на Великоморавия и появата на 900 г.
Панония Полското и Чешкото княжество. Тези тези нови Заселването на маджарите в Централна
славянски държави и Немското кралство са Европа след атаките на българи и
ангажирани в постоянен двубой с маджарите за печенеги ангажира задълго Немското
своето оцеляване. кралство и дава възможност на Куевска
Рус да се засили.
 • Битката при Булгарофигон и
край на войната

През пролетта на 896 г. преговорите

за мир с Византия са прекъснато, а
военните действия са възобновени.
Българските войски, водени от
Симеон, нанасят голямо поражение
на ромеите при крепостта
Булгарофигон.
Тържището на българските стоки е
върнато в Константинопол, а мирът
е възстановен.

Българите разгромяват ромеите при Булгарофигон през 896 г.

Миниатюра от Мадридския препис на Скилица, XII век
Б/ Успехи в посока Драч и Солун (903-904)
• Поход към В запазената кореспонденция на Лъв Магистър се
Драч съобщава за акция на българските войски в
посока Драч към 903 г., когато Симеон завоювал
30 ромейски крепости.
Лъв Магистър разказва, че успял да убеди
Симеон да върне по-голямата част от тях, но не
съобщава след какви отстъпки от ромейска
страна.
• Поход към През 904 г. пиратската арабска държава на о.
Солун Крит завладява Солун. Градът е разграбен,
опустошен и опожарен.
Симеон явно смята да се възползва от ситуацията
и да заеме втория по големина град в
европейските части на империята.
Лъв Магистър отново е изпратен да преговаря с
него и успява да го убеди да не влиза в Солун.

Българо-византийската граница е преместена

само на 20-тина километра северно от Солун, за
което свидетелства пограничен надпис от с.
Наръш (дн. Нея Филаделфия, Гърция).
 В/ Периодът 904-912 г.
За близо десет години – от 904 г. до 913 г.,
мирът определя отношенията между
България и Византия.
Най-вероятно този период е използван от
владетеля за разгръщане на мащабна
дейност в областта на архитектурата –
изграждането на Велики Преслав,
литературата, църковната дейност и
изкуствата.
1/ Владетелска базилика; 2/ Дворцов комплекс; 3/ Централен площад; 4/ Патриаршия; 5/
Наред с това анализът на бъдещите Южен площад; 6/ Южна порта; 7/ Стопанска сграда; 8/ Административна сграда; 9/
Източна порта
събития показва, че годините на мир са
използвани за преосмисляне на
отношенията с империята след
Покръстването.
Симеон избира нова стратегия за
българската външна политика на
Балканите.
 6/ Отношения с Византия в периода 913-917
г.
А/ Споразумението от август 913 г. в Константинопол
• Влошаване на отношенията с
Византия през 912 г.
На 11 май 912 г. император Лъв VI Философ
умира. Престолонаследникът, Константин VII
Багренородни/Порфирогенет е малолетен и
властта се поема от брата на покойния
император Александър, който е обявен за
„съвасилевс“.
Симеонови пратеници, изпратени в
Константинопол да поздравят новия император,
са изгонени от император Александър.
В отговор българският княза започва военна Александър съобщава на вестоносци от България, че
подготовка. не иска да подписва договор със Симеон. Миниатюра
от Мадридския препис на хрониката на Йоан
Скилица
 • Кризата във Византия
Династична криза На 6 юни 913 г. умира и император Александър. Кризата в империята е
сериозна, защото липсва зрял мъжки престолонаследник.
Властта е поета от седемчленно регентство начело с патриарх Николай Мистик,
учител на Симеон.
Молба за мир Патриархът изпраща писма в Преслав с молба военният сблъсък да бъде
избегнат.
Симеон вижда в молбата на патриарха склонност на империята към отстъпки и
стартира изпълнението на политическата си цел – поставяне на империята под
български контрол.

• Военен натиск на българите към Константинопол през лятото на 913 г.

През август 913 г. българската войска безпрепятствено достига стените на Константинопол.
Симеон заповядва да се изкопае ров от Влахерните (дворец, разположен между Златния рог и
европейската крепостна стена на града) до Златните врата (порта на Константинопол до Мраморно
море). Българският владетел иска по-скоро да принуди византийския сенат към отстъпки, отколкото
сериозно да обсажда ромейската столица.
Патриарх Николай Мистик, който желае на всяка цена да избегне военен конфликт със Симеон, кани
българския владетел на мирни преговори в двореца.
 • Споразумението от август 913 г.
Делегациите От българска страна на преговорите в двореца присъства владетелят,
двамата му синове и кавхан Теодор.
От византийска – малолетният Константин VII Багренородни, регентът
патриарх Николай Мистик и други сановници.
Симеон- Договорен е брак между малолетния византийски император и една от
василеопатор Симеоновите дъщери. При това положение българският владетел става тъст
на императора – василеопатор.
Значение Василеопатор - (на гръцки βασιλεοπάτωρ) съставна дума от „василевс“ и
„баща“, която се превежда буквално „баща на василевса“, но следва да се
разбира в преносен смисъл – „тъст на василевса“; през Х век тази титла е
най-висшата в дворцовата йерархия и стои дори пред кесаря.
Титлата ще осигури наставничество над императора. Ако се случи нещо с
малолетния император, преди да остави наследник, Симеон ще има реален
претекст да се изяви като кандидат за византийския трон.
Личи желанието на Симеон да оглави една българо-ромейска империя,
чийто владетел ще носи титлата „император на българи и ромеи“.
 • Коронясан ли е през август 913 г. Симеон за цар?
В хрониката на Симеон Логотет има описание на особен ритуал, извършен от
патриарх Николай Мистик, който силно напомня царска коронация.
Налице е обаче и една съществена, много важна разлика – вместо корона патриархът
налага върху главата на своя ученик патриаршеския епириптарий.
Епириптарий – наметка от облеклото на висшите духовници, която покрива
главата и се спуска към раменете.
Днес все повече изследователи приемат, че Симеон не е признат официално за цар
през лятото на 913 г. Доводите за това не са малко. Ако Симеон е признат официално
за цар през август 913 г., това не би било повторено на 10 октомври 927 г. с неговия
наследник Петър. Ако Симеон е коронясан за цар във Влахерните, не би напуснал
Константинопол, при това недоволен и гневен (както съобщават повечето извори).
„Българският цар Симеон излезе против гърците
през месец август с голяма войска, дойде при
Константиновия град и като го обсади, прокопа
от Влахерните до Златните врата с надежда
лесно да го превземе (…) поиска да сключи мирен
договор. Регентите приеха с радост мира.
Патриарх Николай … и царя, дойдоха до
Влахерните и въведоха двамата Симеонови синове
и обядваха с императора в палата.
А патриарх Николай пристъпи към Симеон, пред
когото Симеон преклони своята глава. След като
извърши молитва патриархът положи на главата
му, както казват, вместо венец своя епириптарий.
Симеон и синовете му, като бяха почетени с Симеон и Константин VII на трапезата. Миниатюра
от хрониката на Йоан Скилица
безчислени дарове, се завърнаха в своята страна,
бидейги несъгласни относно мира … “
Из
„Хроника“ на ромейския автор Симеон
Логотет, X век
 Б/ Отмяна на споразумението от лятото на 913 г. и последици за
българо-византийските отношения

• Новата политика на Византия

Промяна в регентството През октомври 913 г. в столицата се завръща майката на
малолетния император Зоя Карбонопсина. Тя е личен враг на
патриарх Мистик, защото той отказва да признае брака ѝ с Лъв VI.
За покойния император това е бил четвърти брак, а православието
признава право на християнина само на три брака.
Зоя се възползва от недоволството, което регентството на
патриарха предизвиква срещу себе си заради меката си политика
по отношение на Симеон.
През февруари 914 г. тя и нейните привърженици извършват
преврат - Зоя става регентка на малолетния си син и прогонва
Николай Мистик.
Отмяна от споразумението Веднага след това Зоя отменя споразумението със Симеон.
с българския владетел
• Реакцията на Симеон – военен
натиск срещу империята
Основна цел за Симеон от този
момент нататък става
възстановяването на споразумението
от 913 г.
Същевременно през 914 и 915 г.
българските войски опустошават
темите Тракия и Македония, които се
намират в непосредствена близост до
Константинопол. На разорение са
подложени обаче и отдалечените
Драчка и Солунска теми.
Кулминация на военния натиск на
Симеон е обсадата и превземането на
Адрианопол през септември 914 г.
 В/ Битката при Ахелой

• Византия подготвя мащабен поход срещу България

През лятото на 917 г. регентката Зоя запланува голяма военна кампания срещу България.
Кампанията е предшествана от старателна и мащабна дипломатическа подготовка.
- През юни 917 г. е сключен мир с арабите, което позволява на ромеите да прехвърлят срещу
Симеон „войските от всички теми“.
- Постигнато е и споразумение със сърби и унгарци. По знак на Византия те трябва съвместно да
нападнат България от запад.
- Империята привлича на своя страна и печенегите, които трябва своевременно да изненадат
българите от североизток.

• Дипломацията на Симеон
- Симеон привлича за свой съюзник унгарците, като с това заплашва и неутрализира сръбския
княз Петър Гойникович.
- Чрез дипломация и подкупи Симеон си запазва и верността на повечето печенежки родове.
 • Битката на 20 август 917 г.
Двете армии влизат в решително сражение на
20 август при р. Ахелой, близо до Анхиало
(Поморие).
Българите, ръководени лично от Симеон,
постигат пълна победа.
По-голямата част от ромейската войска е
избита и само малка част, водена от
пълководеца Лъв Фока, се спасява чрез
бягство.
На ромеите не им остава нищо друго, освен да
търсят мир.
- С тази задача е натоварен патриарх
Николай Мистик.
- Опитът му да смекчи гнева на Симеон не
дава резултат.
Симеон заповядва българската войска да
остане на позиции за настъпление към
Константинопол.
 Оловни печати на цар Симеон
Велики

Вероятно още от 913 г. Симеон се

обявява за цар.
Титлата произлиза от старата титла
„кесар“. На старобългарски звучи
„цесяр“, а по-късно „цар“.
След битката при Ахелой
българският владетел започва да се
подписва като „василевс на
ромеите“, „василевс“, „василевс
миротворец“.
Макар че титлата му не е призната от
международен авторитет, от времето
на неговото управление в българската
държавна идеология се утвърждава
титлата цар, която се възприема като
равнозначна на император и василевс
(освен от Византия до 927 ).
 7/ Идеята за превземане на
Константинопол (917-927 г.)
А/ Разправа със сърбите на Петър Гойникович
• Причини Византия си осигурява силно влияние в сръбските княжества чрез сръбската
църква, подчинена на Константинополската патриаршия.
Сръбските князе са предани съюзници на Византия, готови винаги да воюват
с българите по настояване на ромеите.
Замисленото настъпление срещу Константинопол не може да се
осъществи, ако не се осигури тила откъм сърбите.
• Замяна на Срещу сръбския княз Петър, предан съюзник на Византия, са изпратени
сръбския пълководците Теодор Сигрица и Мармаис. Те канят събския княз на лична
княз среща, след което го пленяват и отвеждат в България, където той умира в
тъмница.
На сръбския престол е качен Павел Бранович, живял дълго време в България
и протеже на цар Симеон.
 Б/ Промените във Византия
• Роман Лакапин На 24 март 919 г., възползвайки се от масовото недоволство срещу Зоя
Карбонопсина, в Константинопол влиза бившият друнгарий (адмирал)
арменецът Роман Лакапин. Той сваля регентството на Зоя и окупира
върховната власт.
• василеопатор, През април 919 г. неговата дъщеря Елена се омъжва за
кесар, съвасилевс престолонаследника Константин VII и Лакапин става василеопатор.
През септември 920 г. Лакапин получава титлата кесар.
През декември 920 г. е обявен за съвасилевс.
Мечтата на Симеон да възстанови споразумението от 913 г. изглежда
невъзможна.

В/ Дипломатическият отговор на Симеон

• Симеон веднага разбира политическото значение на промяната – като съвладетел Лакапин
е реален император на Византия.
• Българският цар обявява, че не признава Лакапин за легален василевс, защото е узурпирал
властта чрез преврат, и иска незабавното му отстраняване от властта.
• Империята няма как да приеме искането на един чужд, враждебен владетел.
 Г/ В подготовка за превземане на Константинопол 922-923 г.
• Нападения по Симеон подготвя нападението срещу Константинопол, като системно напада
цялата граница имперската територия по протежение на цялата граница.
Българските войски достигат дори до Коринт.
Имперският опит за военно противопоставяне е плах и неуверен.

• Опит да се Симеон не бърза да обсади Константинопол, защото чудесно си дава сметка, че

осигури флот – без флот византийската столица е непревземаема.
преговори с През 922 г. Преслав установява дипломатически контакт с Фатимидския
арабите халифат в Африка, управляван по това време от халиф Убайдалах ал-Махди (в
последно време успешно се лансира версията, че по-вероятно е българите да
водят преговори с арабските владетели на Сицилия и Южна Италия).
Целта е създаването на антиромейска коалиция. Докато арабите трябва да
атакуват Цариград по море, българите поемат тежестта на сухопътните военни
операции.
Този план пропада, защото ромеите успяват да пленят българските пратеници
при връщането им от арабите.
Константинопол подкупва арабите, за да се оттеглят от съюза с българите.
• Срещата между Лакапин и Симеон
Провалът на обсадата на Константинопол
кара Симеон да се съгласи на среща с Роман
Лакапин, за да се обсъждат условия за
подписване на мир.
Отстъпчивостта на Симеон се дължи на
неговата трезва преценка – Константинопол
не може да бъде превзет без мощен флот,
сред народа се шири остро недоволство от
непрестанните военни походи (в изворите
има данни, че над 3 000 българи бягат във
Византия и търсят покровителството на
Лакапин), а събитията в Сърбия изискват
решителна защита на българските интереси.
Симеон не се отказва от мечтата да влезе в
Константинопол, а отлага обсадата докато се
подготви по-добре.
Това личи от последвалите му действия.
 Д/ Подчинението на Сърбия – 924 г.
• Разправа с Византийската дипломация изпраща в Сърбия през 921 г. своето протеже княз
Павел Захарий, който трябвало да свали пробългарски настроения Бранович. Планът
Бранович обаче е разкрит, а Захарий е пленен и изпратен в Преслав.
Византийски дипломати обаче успяват да подкупят Бранович и да го
привлекат на страната на ромеите. Тогава българската дипломация
въоръжава Захарий и през 922 г. го праща в Раса, за да свали братовчед си.
Този път Захарий успява да седне на сръбския престол.
• Разправа със През 923 г. Захарий изменя на свой ред на българите, като открито работи за
Захарий византийските интереси.
Симеон изпраща срещу него кавхан Теодор и Мармаис. Този път българската
експедиция завършва с пълен неуспех – българските пълководци са пленени,
а главите им са изпратени на Лакапин.
• Подчиняване След сключването на примирието с Византия от 9 септември 923 г.
на Сърбия българският владетел насочва срещу Сърбия сериозни въоръжени сили.
Княз Захарий не изчаква пристигането на българските войски и бяга в
Хърватско.
Сърбия е изцяло подчинена и превърната в българска провинция.
 Е/ Преговори с папството, война с хърватите и смъртта на цар Симеон
• Преговори с Категоричният отказ на Византия да признае на Симеон
Папството царската титла и да издигне българската църква в ранг
патриаршия, кара Симеон да прибегне до дипломатическите
похвати на баща си Борис. Той се обръща към Рим.
През втората половина на 926 г. в Преслав пристигат легати
на папа Йоан X - епископ Маделберт и Йоан, дук на Кума.
• Война с По същото избухва война с хърватите.
хърватите Те са подтикнати да действат срещу българите от Византия,
която е информирана за преговорите между Симеон и
Папството.
Изпратената в Хърватско българска войска претърпява
поражение.
• Смъртта на Симеон На 27 май 927 г. Симеон умира от сърдечен удар.
 8/ Значение на военните успехи на
Симеон. Договорът от 927 г.
А/ Причини за промяна на българската политика спрямо Византия
Кавханът Георги Сурсувул и синът на цар Симеон Петър променят външната политика на
България, защото:
• Умората сред българите и стопанската криза в държавата след дългите и мащабни
Симеонови войни са значителни. Финансовите и материални разходи растат, а човешките и
стопански загуби са огромни.
• България е постигнала максимума – значително териториално разширение и позицията на
военен хегемон на Балканите. Без личността на Симеон и без флот атака срещу
Константинопол би била пагубна и абсолютно авантюристична.
• България е в положение, в което може да диктува условията на мира при минимални
отстъпки.
• От запад се очертава нова сериозна опасност за българските земи – нападенията на
маджарите.
 „ Ако ли пък му се случи да види
княза, седнал в мантия, обшита
с бисер, със златен наниз на
шията, с гривни на ръцете,
препасан с кадифен пояс и с
увиснал на бедрото меч (…)“

Из „Шестоднев“, Йоан Екзарх, X в.

• Достоверно ли е създал
художника образа на
владетеля според
описанието? Аргументирайте
се.

• Сравнете изображенията на
Алексий III Комнин двамата владетели.
Съществуват ли разлики?
Предположете на какво се
дължат те.

„Цар Симеон Велики“, худ. Димитър Гюдженов

 Б/ Клаузи на българо-византийския договор от 927 г. и тяхното
значение

• „Дълбок мир“
Делегацията, която води във византийската столицата мирните преговори от
името на българския владетел е изключително представителна.
Изпратени са кавханът Георги Сурсувул, ичургу-боилът Мостич (и двамата
заемат тези служби и при Симеон), тарканът Симеон, симпсисът (началник на
дворцовата канцелария) Симеон, минникът (командир на конницата), един
таркан и един магот (висши военни).

Сключеният мир е „дълбок“, т.е. той се сключва минимум за тридесет години.

Подписаният през септември мир няма аналог в дългите двустранни
отношения между двете съседни държави.
Това без съмнение се дължи на военния натиск, оказан от Симеон върху
империята.
 • Брак между Петър и Мария-Ирина
Клауза Ще се сключи брак между Петър и принцеса Мария, която е внучка
на Роман Лакапин – съвасилевс на Константин VII Багренородни от
920 г.
Значение Със съгласието за този брак империята нарушава своите вековни
принципи – да не се допуска брак между византийска принцеса и
чужд владетел, за да няма чужд владетел никога право на претенции
върху ромейския престол.
Това е първият, макар и далеч не последният, брак, сключен между
византийска принцеса и чужд владетел.
Сватбата е извършена почти веднага (на 8 октомври 927 г.) в
Константинопол. Петър и Мария са венчани от патриарх Стефан II. В
чест на мира българската царица приема името Ирина.
 Оловен печат на Петър I с царица Мария-Ирина
Лакапина. Единственото изображение, което имаме на
българската царица.
 • Признаване царската титла на Петър
Клауза Петър е признат за цар (на гр. – василевс, на лат. - император на българите).
Значение С това частично са изпълнени исканията на Симеон – Византия за първи път сама
дава на чужд владетел императорско достойнство.
Българската титла „цар“ е съкратен вариант на старобългарското „цясар“, което
произлиза от гръцкото „кесар“ и латинското „цезар“. В Ранното Средновековие
„цезар“ е название на имперската власт. От този момент нататък, винаги, титлата
на българският владетел ще се превежда на гръцки „василевс“, а на латински
„император“.
Византия си запазва правото на хегемон в християнския свят, като изфабрикува
доктрината, че императорското достойнство на василевса на ромеите е дадено от
Бога, а това на българския цар и на германския кайзер (след като се появи през 962
г. императорът на Свещената Римска империя) е дадено по волята на византийския
император. Затова те са негови духовни синове.
Оловните печати на Петър съдържат гръцките надписи „василевс“ и
„василевс на българите“.
 Цар Петър (927 - 969)
Оловен печат на цар Петър, изработен
изцяло във византийска стилистика

Цар Петър I скоро след смъртта си е

канонизиран от Църквата.
„Светият цар“ остава в историческата
памет на българите като справедлив владетел.

В периода на византийската власт

името му се превръща в символ на
българската независимост и е прието за
царско име от въстаническите водачи Петър
Делян (1040), Константин Бодин – Петър (1072)
и Теодор – Петър (1185). Това е така, защото
цар Петър е първият български цар
официално признат от Византия.
 • Патриаршески статут на Българската църква
Клауза Българската църква е издигната в ранг патриаршия.
На българският църковен предводител (вероятно Леонтий) е призната
титлата „патриарх“.
Значение Създаването на нова, държавна патриаршия няма аналог в тогавашния
християнски свят. Независимостта на Българската църква още веднъж е призната
с даването на патриаршески статут. Българската е шестата патриаршия в света
след първите пет, които са създадени от Апостоли: Йерусалимска,
Александрийска, Антиохийска, Римска и Константинополска.

• Отстъпки от страна на България?

Трудно е да се каже какви отстъпки прави България в териториално отношение, изворите не уточняват
това.
Някои считат, че българите връщат на ромеите всичко, завладяно след 896 г.
Други – всичко завладяно след 904 г.
Трети – само Адрианопол и земите в Югоизточна Тракия.
По отношение на международния авторитет безспорно България получава много повече, отколкото
дава. Царската и патриаршеската титли стават неразделна част от българската политическа
идеология. Те са програмата максимум на всеки един, който от тук насетне ще възражда българската
държава.
България
при цар
Петър
 II. „Златен
век“ на
българската
култура
Самостоятелна работа в час
(домашна работа) -
изготвяне на разширен
план-конспект на
съдържанието на урочна
тема
 1/ Разширен план-конспект. Как се изготвя план-конспект
А/ Същност и съдържание на план-конспекта
• Какво е разширен План-конспектът представлява ясни и логически свързани записки на съдържанието на урок,
план-конспект? научна статия и дори книга. Чрез план-конспекта съдържанието се подрежда логически,
представят се акцентите и тяхното съдържание.
• Цели на план- Полезен начин на запомняне, възпроизвеждане и разбиране на учебния материал
конспекта
• Съдържание 1/ Добрият план-конспект на исторически текст съдържа информация за:
а/ фактите, събитията, процесите и явленията по темата;
б/ разкрива тяхната същност и съдържание;
в/ имена на личности;
г/ географски названия;
д/ важни дати;
е/ важни понятия;
2/ Всички те са представени като се разкриват причинно-следствените връзки на
историческия процес. Разкриват се: а/ историческия контекст (къде и кога); б/ причини (защо),
в/ предпоставки (условия, които подпомагат процеса, явлението, събитието), г/ повод (кое дава
начало на процеса, явлението, събитието), д/последици (до какви промени/новости води
процеса, явлението, събитието).
 Б/ Метод на работа
За да съставяте полезни план-конспекти, към които след време да се връщате и да
преговаряте е необходимо:
1. Да прочетете ВНИМАТЕЛНО целия текст
2. Да определите и формулирате основните проблеми в него (стопански, политически,
военни, обществени, културни). Ако текста/материалите са свързани само с култура,
например, отделяте подтеми: политика и роля на владетеля/държавата, културни
институции, литература, автори, архитектура, живопис и скулптура, влияния и т.н.
3. Да подредите по важност главните и второстепенните факти и събития.
4. Да определите важните исторически личности и тяхната роля и да ги отразите в план-
конспекта.
5. Да установите хронологични граници на темата и важните дати и да ги поставите в
конкретните точки.
Точките маркират важните акценти (или хронологични моменти), подточките разкриват
тяхната същност и съдържание. Тиретата разкриват същността и съдържанието на
подточките и т.н.
Задача: Напишете в тетрадките си разширен план-
конспект, като ползвате следния кратък план:

„Златен век“ на българската култура при цар Симеон Велики

1. Влияние на Византия (разкрива историческия контекст)

а/ България – част от византийската цивилизация (кога и как България
става част от византийската общност)
б/ Македонски „ренесанс“
2. Симеонов кръг
а/ ролята на владетеля за развитие на културата
б/ формиране на Симеонов кръг
3. Развитие на старобългарската литература
а/ общи характеристики (език, видове произведения, теми и т.н.)
б/ бележити книжовници и тяхната роля: Йоан Екзарх, Черноризец
Храбър, Константин Преславски и др.
4. Архитектура
а/ Преслав – новата столица
б/ „Златната“ църква
в/ преславската рисувана керамика
5. Българското културно влияние в Европа
*
Използвайте информацията в трета точка на Урок № 11, т.2 на Урок № 14
(не забравяйте, че темата ви разглежда развитието на българската
култура САМО по време на управлението на Симеон), допълнителните
материали в учебника и в тази презентация.
План на столицата Плиска
План на Велики
Преслав
 Сравнете плана на Велики
Преслав с този на Плиска. От
Можем ли да приемем
плановете и от други сведения,
сведението от „Българския
които знаете, обяснете по какво
апокрифен летопис“ от XI в., че
личи, че първоначално Плиска
Велики Преслав е строен 28
представлява укрепен военен
години? Защо?
лагер (аул), а Преслав е замислен
като царска резиденция?
Велики Преслав –
възстановка на
портата и част от
крепостната
стена
 • Какво е значението на
преместването на българската
столица от Плиска в Преслав?

• Обяснете стремежа на Симеон

да изгради столицата Преслав
по подобие на Константинопол.

• В кое произведение от X в., на

кой старобългарски книжовник
от Преславската школа срещаме
описание на Преслав?

• Обяснете стремежа на Симеон

да изгради столицата Преслав
по подобие на Константинопол.

• В кое произведение от X в., на

кой старобългарски книжовник
от Преславската школа срещаме
описание на Преслав?

Останки от двореца на Симеон във Велики Преслав

Преслав, макет
Преслав, макет
Кръглата църква, известна също
като Златната църква или храм „Свети
Йоан“
Храм, построен през X в. във Велики
Преслав, който обикновено се
отъждествява със споменатата от
старобългарския книжовник Тудор
Доксов през 907 г. „света нова златна
църква“, построена от княз Симеон при
устието на река Тича.
Смятана за един от най-внушителните
образци на средновековната българска
архитектура, сградата дължи името си на
особената, кръгла форма на църковния
кораб (наос - 1 ). Планът ѝ включва също
ограден с колонада преден двор (атриум -
2), правоъгълен притвор (нартекс - 3) и
апсидно олтарно пространство (4).
Архитектурният стил е все пак ромейски,
но с каролингски влияния. 2
1
Богатата вътрешна украса включва мозайки
(много вероятно с позлата, рисувани 3 4
керамични плочки и резбован мрамор. От
нея са останали само малки части.
Дванадесет колони носят галерията на
втория етаж и поддържат двоен
полусферичен купол.
„Кръглата“, „Златната“ църква във Велики Преслав (унищожени основи и възстановка)
Преславската рисувана керамика се използва за
външна и вътрешна украса на светски постройки,
дворци, храмове в новата столица Велики
Преслав. В нея се наблюдава влиянието на
византийски и близкоизточни мотиви (арабески)
от края на IX – X в. С рисувани керамични плочки
се облицоват фасади, стени, портици. Най-често
се използват разноцветни растителни и
геометрични мотиви. Преславските майстори
изработват сложна вътрешна украса за църквите
от плочки, подредени една до друга във фризове
или декоративни композиции. Като изобразяват
човешки фигури или лица на светци, както и
библейски и митологични животни, те налагат
нов канон в художествената керамика.
При археологически ракопки са разкрити и
проучени работилници за изработка на
преславска рисувана керамика в манастира
Патлейна край Преслав.
В манастира Патлейна е открита
прочутата икона на св. Теодор Стратилат.
Тя е изработена от отделни керамични
плочки и е един от шедьоврите на
преславската рисувана керамика.

Някога манастирът в Патлейна е бил най-

големият производител на прочутите в онова
време керамични иконни образи, съставени
от отделни керамични плочки. Монасите в
манастира се занимават с живопис и с
изработване на художествена керамика. Вън
от манастирския двор са открити ред
помещения – работилници с пещи за
белоглинена рисувана керамика. В близката
околност също са открити кариери за
добиване на бяла глина и отделни постройки,
в които, съдейки по намерените пособия,
инструменти и остатъци от керамично
производство, най-вероятно са малки
работилнички, разпръснати в близката
околност на манастира.
Миниатюра от Симеоновия сборник, запазаена в руски препис (т. нар.
Светославов сборник) от XI в.
Симеоновият сборник е пергаментов сборник със съчинения на гръцки автори,
главно с богословски характер, преведени на старобългарски език. Времето на
написване на сборника е в края на ІХ – началото на Х в., което съвпада с
управлението на цар Симеон. Засегнатите теми в сборника са човекът, неговото
безсмъртие, човешкото естество според библейската терминология и др., изложено
е също и учението на Аристотел.
Оригиналът на сборника е унищожен, но са известни негови преписи. Един от тях,
открит през 1817 г., е т.нар. „Светославов препис“. Тъй като посвещението на този
препис гласи „в чест на великия между князете Святослав“, идентифициран с
киевския княз Светослав Ярославевич (1073 – 1076), ръкописът по неговото име е
наречен Светославов. Впоследствие проучванията на ръкописа показват, че името
на киевския княз е било изписано върху изстърганото и заличено име на българския
владетел цар Симеон, което е запазено върху друг по-късен препис на същия
сборник. В хода на реставрационната работа е свалена подвързията на ръкописа и е
доказано, че общо 8 листа – този с посвещението и още 7 съдържащи илюстрации
към текста, са били допълнително прикачени към руския препис от 1073 г., но
първоначално са украсявали българския оригинал от Х век.

• Какви знания според вас са били необходими за съставянето на подобен

сборник?
• Направете заключения за интелектуалните качества на книжовниците в
Преславската школа и на българския владетел.
• Защо според вас е било възможно сборникът да бъде преписан и използван от
Киевския княз?