Християнизац

ия на
България при
княз Борис I
Михаил
I.
Християнската
църква
 1/ Християнската църква – създаване и
устройство
А/ Възникване, същност и задачи на Църквата като институция
• Петдесетница Според църковното предание църквата възниква на петдесетия ден след
Възкресение Христово.
Апостолите се събират в Йерусалим на обща молитва. По време на тази
молитва им се явява Светият Дух, който ги одарява с дарбата да говорят
чужди езици и им заръчва да разпространяват Христовия завет по всички
краища на света.
• Същност Църквата е събрание - общност на вярващите. Вярваш ли в Христос, значи си
част от Църквата, от християнската общност.
Организирана е по Божия воля с посредничеството на Светия Дух.
• Задачи 1. Разпространяване на вярата, Църквата я разяснява и да бди за нейната
чистота.
2. Осъществява връзката между Бог и вярващите.
3. Църквата води християните към спасение. Извън нея то е невъзможно.
Разрастване
на
църковната
организация
 Б/ Църковна организация

• Миряни и клир
Миряни Миряните са обикновените вярващи, чието задължение е да
живият според нормите и изискванията на вярата. Независимо от
положението им в обществото те са равни пред Бога и Църквата.
Клир Към клира принадлежат хората, които посвещават целия си живот
на Църквата и са професионално обвързани с нея.
Това ясно се вижда и от значението на гръцката дума „клир“ –
„жребий, дял, участ“.
Клирът е разделен на множество степени, които оформят
църковната йерархия.
 • Църковна йерархия
Епископ и епархия
Епископ Епископът е наставник на християните в един град на Римската империя.
Християните от селската околност също попадат под негово ръководство.
Епархия Градът и селската околност, ръководени от един епископ, се наричат епархия. Имената на
епископите винаги са съставени от личното му име и прилагателно, съставено от названието
на града, където служи епископът.

Енорийски свещеник и енория

Енория Големият обхват на епархиите започва да затруднява управлението им от един епископ
след увеличаването на броя на християните. Епархиите започват да се делят на по-малки
църковно-административни единици – енории.
Свещеник Енориите се ръководят от енорийски свещеници.
В някои големи градове има по няколко енории.

Презвитери и дякони
С усложняването на църковните служби, ритуали и литургии, с разрастването на социалните функции на църковната
институция, се усложнява и епископската и свещеническата служба.
Появяват се помощниците на епископи и свещеници – дякони и презвитери.
Дяконът (в превод от гръцки - слуга) е с по-нисък ранг, а презвитерът (гр., старейшина) е с по-висок ранг.
Архиепископ и диозец
Архиепископ Всяка провинция в Римската империя има главен град, където се намира администрацията
(Митрополит (управата) на провинцията. Епископът в този град придобива по-високо положение от
Владика) епископите в обикновените градове и последните попадат под неговата духовна власт.
За да се обозначи по-високото положение на епископите от провинциалните центрове е
въведено названието архиепископ (т.е. пръв епископ).

Диоцез Територията, управлявана от архиепископ, е наречена диоцез и най-често съвпада с

територията на една отделна провинция.

Патриарх и поместна църква

Патриарх Постепенно се формира още една степен, която е по-висока от архиепископа. Четири града в
империята имат изключително важно значение както за управлението на империята, така и за
това на ранната християнска църква - столицата Рим, следвана от Йерусалим, Антиохия и
Александрия. Техните епископи се наричат патриарси, като за римския се налага названието
папа (отец, бащица).

Поместна Всеки патриарх подчинява на своята юрисдикция голям брой диоцези.

църква Диоцезите, контролирани от един патриарх, формират самостоятелна поместна църква. Никой
от патриарсите не може да се меси в работите на своите колеги.
През IV в. към първите четири патриарси се присъединява и константинополският епископ,
който също започва да се нарича патриарх (Константинопол става столица през 330 г.).
Юрисдикция - съвкупност от правомощия на държавни и/или местни органи на власт, на определена институция
Петте апостолически
патриаршии

Оформя църковната
пентахия, т.е.
петовластие, или
управление на
единната църква от
пет независими и
равни поместни
църкви, оглавявани от
патриарси.
„Бяло“ и „черно“ духовенство
Бяло духовенство Всички свещенослужители, които служат в храмовете и контактуват
непосредствено с миряните.
Белите духовници се женят и живеят сред своето паство.
По-късно в Католическата църква всички служители дават обет за безбрачие – и
монаси и свещеници.
Черно духовенство Всички служители на църквата, които са дали монашески обет и са живели в
монашеско братство в монашеска обител (манастир). Те са се отрекли от всички
земни изкушения и са дали обет за безбрачие.
Висшите църковни служби (архиепископи, патриарси) са монаси.

Висше и нисше духовенство

Висше Църковните служители, които заемат висшите църковни служби – папи,
патриарси,архиепископи, епископи, абати (управител на манастир в Западната
църква), игумени (управител на манастир в Източна църква).,
Те имат високо образование, а в Западна Европа са с аристократичен произход.
Участват в управлението на монархиите.
Нисше Обикновените свещеници и монаси. Не винаги са високо образовани, често начина
им на живот не се различава от начина на живот на обикновените поданици.
 В/ събори, догма, канон
• Поместни Всяка автокефална (независима) поместна църква има право да свиква събори, на които
събори да разглежда и решава свои собствени местни специфични проблеми.
Тези събори се наричат поместни.
• Вселенски Когато трябва да се вземат решения, които засягат цялата християнска общност, се
събори свикват събори с представители от всички църкви с независим (автокефален) статут.
Тези събори се наричат вселенски.
Православието признава седем вселенски събора, проведени в периода 325 г. – 787 г.
Има и един осми – Цариградският вселенски събор (869-870 г.), който не е признат за
вселенски от Православната църква. Макар на него да присъстват представители на
всички поместни църкви, той решава само организационни, но не и догматични въпроси.
• Догма Гръцка дума, която означава „мнение, възглед“. В християнството означава мирогледен
принцип, задължителен за всички християни, който е приет и утвърден от вселенски
събор. Християнска догма е например твърдението, че Христос е Богочовек; че Светата
троеца се състои от Бог Отец, Бог Син и Свети Дух.
• Канон Канон е решение на вселенски събор с административен характер - правило, което
действа в църковната организация.
Съвкупността от канони е представена в юридически сборник, наречен на гръцки
Номоканон, а на славянски Кормчая книга.
 Важните моменти в
основната християнска
догма
(Символ на вярата)

1. Бог е единосъщ – три

същности в едно проявление
– Светата Троица (Бог Отец,
Бог Син и Светия Дух).
2. Исус Христос е Богочовек –
и Бог, и човек едновременно.
3. Всеки, повярвал в Христа и
станал част от Светата Църква,
ще бъде спасен и ще намери
вечен живот в Божието
царство.
2/ Конфликтът между Константинопол и
Рим
А/ Причини
• Две столици – стара В ранната християнска църква римският епископ, като водач на
и нова християнската община в столицата, се утвърждава като най-
авторитетна религиозна институция в империята.
След провъзгласяването на Константинпол за столица и Нов Рим (330
г.) неговият епископ пожелава равенство с папата от древния
италийски град.
• Решения на IV На IV Вселенски събор в Халкедон (451) източните патриарси
Вселенски събор признават равенството между римския и константинополския
епископ.
Папата категорично протестира и обявява това за узурпация върху
правата на Римската църква. Заражда се конфликтът, който
съществува и до ден днешен.
 Б/ Развитие на конфликта до 732 г.
• Константинопол До 732 г. Константинополският патриарх налага авторитета си сред
– защитник на другите три главни църковни средища на изток (Йерусалим, Антиохия и
християните в Александрия). От една страна, той е епископ в столичния град, от друга,
Арабския свят именно византийският император и патриархът в Константинопол е
покровителстват всички християни и патриарси, останали в пределите на
Арабския халифат.
• Рим – В същото време Римският папа се налага като единствен църковен
обединител на авторитет в цяла Западна Европа. В очите на новопокръстените
християните в християнски народи там той няма равностоен конкурент, обединява ги
Западна Европа срещу варварския свят.
• Търсене на През този период и Константинопол, и Рим са в пределите на Източната
баланс Римска империя - Византия. Нейните императори не взимат страна в
конфликта между двамата главни епископи. Напротив, те посредничат и
балансират помежду им.
Конфликтът все още има предимно църковен характер.
 В/ Конфликтът след 732 г.
• Иконоборческа Политиката на император Лъв III Сириец срещу почитането на иконите среща остро
криза във недоволство от страна на папите Григорий II (715 - 731) и Григорий III (731 - 741).
Византия Последният категорично я осъжда на църковен събор в Рим.
В отговор василевсът отнема от диоцеза на Римската патриаршия Южна Италия и
Илирик (Западните Балкани) и ги поставя под юрисдикцията на Цариградската
патриаршия.
• Съюз между Константинополската патриаршия се превръща в държавна църква на Византия и
василевс и получава цялата подкрепа на византийските императори. Съперничеството между
патриарх във двамата епископи – в Константинопол и в Рим, се превръща в съперничество между
Византия Византия и Западна Европа. Църковното съперничество придобива политически
характер и папите търсят съюзници, които да им осигурят надмощие.
• Съюз между папа През 751 г. Римският папа подкрепя Каролингите, когато отстраняват Меровингите от
и франкски крале франкския престол.
В замяна Каролингската монархия става политически съюзник и защитник на папите.
• Изток срещу В края на VIII – началото на IX в. в Европа се оформят два държавно -църковни
Запад центъра: Западен – Франкската империя и Римския папа, Източен – Византийската
империя и източните патриарси.
През IX в. те навлизат в остра борба за хегемония в Европа - кой да покръсти и
контролира езическите славянски и варварски държави на континента.
II. България при княз
Борис I. Покръстване
на българите
 1/ Европа в средата на IX век

А/ Разпад на Франкската империя

• През 843 г. синовете на Луи Благочестиви се събират във френския град
Вердюн и подписват договор за разделянето на държавата.
• Най-младият – Карл Плешиви, получава западните области на Франкската
империя. Те съвпадат общо взето със земите на бъдеща Франция.
• Луи Немски получава земите северно от Алпите и източно от р. Рейн. Тези
земи се обособяват в държава, която започва да се нарича Германия.
• Най-големият брат – Лотар, получава Апенинския полуостров и земите по
течението на р. Рейн. Неговата държава се разпада сравнително бързо.
 Б/ Поява на славянските държави
Възникването на трайни славянски държави става възможно след изчезването
на Аварския хаганат (805 г.) и особено след разпадането на Франкската империя
(843).
• Великомор Още към 830 г. в обширните райони на дн. Чехия, Словакия,
авия Унгария и Полша възниква голяма Великоморавия. Най-голям
разцвет тази държава достига при княз Ростислав (846-870).
• Хърватско Племенен съюз на хърватите в Северна Далмация и около
княжество Загреб се създава в първите десетилетия на IX в. Прераства в
трайна държава след разпада на Франкската империя.
Хърватите достигат най-голямо могъщество в началото на X в.
при крал Томислав.
• Сръбски Първите държави на сърбите също възникват през IX в. в
княжества областта Рашка (дн. Косово) и Зета (дн. Черна гора), в Южна
Далмация.
Европа след
средата на IX
век
 В/ Славяните в международните отношения
• Същност Големите сили – Византия, Папство, Немско кралство и България се стремят да укрепят своите
позиции в славянския свят. Първите три си съперничат за църковната власт над тях, а България
опитва да ги присъедини (все по-честите конфликти със сърби и хървати).
• Причини Защо е важна църковната власт над чужди земи и държави през Средновековието?
1. Чрез църковната организация и висшите духовници, назначавани от Рим, Константинопол или
германските епископии, се постига контрол над политиката на цели народи и техните
владетели.
2. Новопокръстените народи плащат църковни данъци, които обогатяват съответно Рим (Папската
държава), Константинопол (Византия) или германските епископи (Немското кралство).
Колкото повече народи е покръстил даден християнски център, толкова повече влияние и богатства
има.
• Великомор Приема християнството от Западната църква (Рим) с посредничеството на архиепископите в
авия Залцбург и Пасау (Немско кралство). Великоморавските князе са под силна зависимост от Немското
кралство, а немските епископи назначават (с одобрението на папата) висшите духовници в
славянската държава и прибират църковните данъци.

• Хървати От началото на IX в. хърватите приемат християнството от Рим. Църковната им организация е

създадена от немското духовенство под водачеството на архиепископиите в Залцбург и Пасау.
Хърватските князе изпадат в политическа зависимост от Немското кралство и Рим.
• Сърби Сърбите се покръстват от Константинополската патриаршия. Сръбските князе по това време са под
политическото върховенство на Византия.
2/ Външна политика на кан Борис до
863 г.
А/ Кан Борис
• Борис е син на хан Пресиан и
управлява от 852 до 889 г., връща се
за кратко на престола през 893 г. и
умира през 907 г.
• Налага християнството и
старобългарската писменост в
България, създава самостоятелната
българска църква и българската
книжовната традиция.
• До 864 г. титлата му е хан, а след
това – вероятно княз.
Б/ Външнополитически проблеми до 864 г.
• Отношения с Немското кралство и Великоморавия в периода
852-855 г.
• Мирни През 852 г. Борис изпраща пратеничество при немския крал, което го
отношен информира за промяната на българския престол и потвърждава
ия с Луи желанието за поддържане на мирни отношения.
Немски Информация за това ни дават Фулденските анали.
• Съюз с На следващата година обаче Борис коренно променя политиката си. Той
Великом влиза в съюз с врага на немския крал - Ростислав Великоморавски.
оравия Главен мотив за решението му е разрастването на Немското кралство.
• Отговоръ Обединението на българи и великоморавци е сериозна заплаха за
т на Луи Немското кралство.
Немски Людовик оказал натиск върху зависимия от него хърватски княз
Търпимир, който напада българите. Борис търпи поражение.
 • Война с Византия 855-856 г.
• Териториалното разширяване на България в земите на днешна Македония
сериозно притеснява Византия.
- Заета във войни с арабите, империята не успява да реагира адекватно до
855 г.
- Завладяването на Родопска област и югозападните земи на полуострова
прекъсва сухопътната връзка между столицата и втория по важност град на
Балканите – Солун.
- Освен това българските завоевания прекъсват трасето на Егнациевия път.
• Ромейски поход срещу българите
- През 855 г. император Михаил III и кесарят Варда предприемат военни
действия в Тракия.
- Ромеите завладяват немалко територии, включващи и Пловдив.
- Налага се Борис да търси мир, подписан през 856 г.
 • Съюз на Борис с Лудвиг Немски (862-863)
• Причини
Заплахата от страна на Византия и разрастването на Великоморавия карат Борис да търси съюз с
Лудвиг Немски.
• Българо-немски съюз
Немският крал пръв търси помощта на Борис.
От Плиска е отговорено благосклонно и през 862 г. е сключен военен съюз между България и
Източнофранкското кралство.
От българска страна той е съпроводен с официално изразено желание за покръстване от Западната
църква.
През пролетта на 863 г. българи и франки постигат значителни военни успехи срещу Ростислав
Великоморавски.

• Съюз на Великоморавия с Византия

Притиснат едновременно от запад (Немско кралство) и югоизток (България), Ростислав търси съюз с
Византия.
Константинопол посреща предложението му с охота и поема задължението да удари българите от юг.
По същото време Кирил и Методий са изпратени във Велеград (столицата на Великоморавия), за да
започнат изграждането на славянска църква с богослужение на славянски език.
 3/ Решението на Борис за покръстване
на българите (причини за
покръстването)
A/ Международна изолация
Развитието на България към средата на IX в. изисква постоянни дипломатически
контакти с новите съседи и с целия християнски свят. За да защитава успешно
интереси си, Българската държава сключва договори и участва в коалиции.
Мирните договори в Ранното Средновековие се сключват чрез размяна на клетви, но
в християнската общност договорите с езичници не се считат за задължителни, а
нарушаването им не е в разрез с християнската чест.
Това поставя България, макар и с огромна територия, в изолация и неравноправно
положение в Европа.
Б/ обединение на славяни и прабългари (преодоляване на племенната
разпокъсаност)
Въвеждането на обща за всички поданици на българския владетел религия ще заличи разликите в
бита, духовния и културния живот на славяни, прабългари и други общности, ще консолидира
(обедини) народа

В/ Засилване властта на владетеля

Един от основните принципи на християнството е, че всяка власт е дадена от Бога.
На земята трябва да има един господар, както на небето има един Бог.
Църковната организация ще укрепи допълнително властта на владетеля по места.

Г/ разпространение на християнството в българското общество

През IX век българската държава присъединява области, които дълго време са били византийски
владения и където основното вероизповедание било християнството.
Християнството постепенно достига и се разпространява и сред висшите кръгове на прабългарското
общество, сред владетелското семейство. Пример за това са Енравота, синът на Омуртаг, и Ана,
сестрата на Борис.
 4/ Повод и начало на покръстването на
българите
А/ Повод за покръстването – поражение от Византия
• Войната от 863 г. Всички византийски автори от епохата (Симеон Логотет, Йосиф Генезий,
Георги Амартол) разказват как през есента на 863 г. империята
предприела мащабен поход срещу България според обещанията,
дадени на Ростислав Великоморавски.
По същото време силно земетресение разтърсва българските земи, а
неплодородната година води до нечуван глад.
При това положение Борис предлага мир.
• Ултиматум от Византия се съгласява на мир, но налага своите условия.
Византия С подписания през 863 г. мир Борис се задължава:
- да се откаже от съюза си с Людовик Немски;
- да преустанови всякакви враждебни ходове срещу Ростислав;
- да приеме кръщението от Византия, а византийски мисии да
покръстят българския народ и да организират Българска църква.
Б/ Начало на покръстването
– 864 г.
През есента на 864 г. в Плиска
пристигат високопоставени гръцки
свещеници, които кръщават
българския владетел, семейството и
приближените му.
Обредът е извършен в пълна тайна,
защото Борис си дава сметка за
възможното езическо недоволство.
В България пристига голяма
ромейска мисия и в периода 864 –
866 г. гръцки свещеници покръстват
българите масово.
Борис вероятно приема
християнската титла княз и името на
своя кръстник – византийският
император Михаил III.

Миниатюра от българския препис на Манасиевата хроника, XIV в.

 В/ Бунтът на боилите
• Бунтът Към лятото на 865 г. боили от десетте комитата на държавата
се вдигат на бунт срещу начинанието на своя владетел, като
обсаждат Плиска.
Борис се справя бързо – с приближените си потушава бунта, а
главите на 52 болярски рода са избити.
• Причините Много от представителите на прабългарските родове са
искрено привързани към вярата на предците си.
Много от тях вярват, че с акта на покръстването губят
привилегированата си позиция в държавата.
Най-сериозното опасение е от това, че с новата вяра и с
гръцкото духовенството в страната ще се наложи
византийското политическо и културно влияние.
Не на последно място – ритуалите се извършват на абсолютно
непознат език, което е категорично чуждо на прабългарите.
 5/ Борба за самостоятелна църква на
българите
А/ Цели на българския владетел
От последвалите действия на княз Борис I Михаил става ясно, че той си поставя следните цели:
• Подчинение По примера на Византия, българският владетел иска църковна организация, която да е
на подчинена на волята и контрола на владетеля, за да защити авторитета си на абсолютен
църковната владетел, равен на византийския император. До този момент няма друга държава, освен
организация Византия, в която Църквата да е под силния контрол на светския владетел
на волята на (цезаропапизъм). В Западна Европа – във всички европейски държави, Църквата е изцяло
владетеля подчинена на папата, който ръкополага/одобрява всички висши духовници във всички
държави, приели християнството от Рим (папоцезаризъм).
• Ограничаван Гръцкото духовенство провежда в България ромейски религиозни и политически
е на чуждото интереси.
влияние в Князът се нуждае от самостоятелност на българската църковна организация, за да
България предотврати най-големите опасения на прабългарската родова аристокрация и да не
допусне чуждо духовно и политическо влияние.
• Средства за Борис-Михаил далновидно разбира, че може да постигне целите си само, ако се
постигане на възползва от борбата между двата религиозно-политически центъра – Рим и
целите Константинопол, за хегемония в Европа.
 Б/ Опит за постигане на самостоятелна Българска църква от
Византия
Веднага след началото на покръстването княз Борис-Михаил отправя
запитване до патриарх Фотий какъв ще бъде статутът на българската църква и
как да се създаде българска църковна организация.
Фотий изпраща обширно послание до българския владетел, в което се
разискват много проблеми на висшата теологията, теория на християнската
етика и църковната история.
Но в него липсва какъвто и да е коментар за организацията на църквата в
новопокръстена България.
Византия всъщност иска българската църковна организация и висшите
духовници в България да зависят напълно от Константинополската
патриаршия.
Това мълчание по въпроса за статута и организацията на българската църква е
посрещнато с разочарование в Плиска.
 В/ Опит за постигане на самостоятелна
Българска църква от Папството
• Българска мисия в Рим и отговорът на папата
През 866 г. специално българско пратеничество връчва на папа Николай I в Рим
послание от 115 въпроса.
Те засягат различни страни от живота на новопокръстените българи, които се
вълнуват как новата им вяра ще промени начина им на живот.
Съвсем между другото княз Борис пита папата как може начело на Българската
църква да се постави патриарх. Искането на княза демонстрира неговото имперско
самочувствие.
Папата изчерпателно отговаря на въпросите, но разяснява, че начело на Българската
църква не може да се постави патриарх. Обещава обаче, че след време, когато се
изградят много епископски епархии, ще е възможно начело на организацията да се
постави архиепископ.
„Отговори на папа
Николай I по
допитванията на
българите“
Всички отговори на папа Николай I
са запазени до днес и са
изключително ценен извор за
нашата средновековна история.
Те Съдържат много важни
сведения за живота и вярванията
на българите отпреди
покръстването, за бунта против
покръстването, за стремежа на
княза към самостоятелна
българска църква и установяване
на контакти с Римската църква
 • Папска мисия в България 866-870
В България пристигат латински свещеници, водени от кардинал Формоза Портуенски.
Те обявяват гръцкото кръщение за невалидно и започват наново да кръщават населението.
В отношението си към българския владетел обаче Папството прави сериозна грешка. Наследникът
на папа Николай I Адриан II отхвърля без сериозни основания двете кандидатури за български
архиепископ, предложени от княз Борис I. Едната от тях е на самия кардинал Формоза.

• Причини за конфликта между Плиска и Рим

Стремежът на княз Ясно личи стремежа на Борис да наложи своя кандидатура и да не
Борис приема опитите на папите да му бъде наложен архиепископ по папска
воля.
Желае сам да контролира църковната организация и висшия клир в
държавата (цезаропапизъм).
Стремежът на Ясно личи намерението на Рим да не допусне светски владетел да
папата наложи на папата кандидат за архиепископ.
Римската църква желае да контролира църковната организация и да
избира висшите духовници на всички държави, приели християнството от
Рим и върховенството на Римския папа (папоцезаризъм)
 Г/ Връщане към Византия и решаване на българския
църковен въпрос
• Причини за връщане към Византия
Първата причина безспорно е разочарованието от поведението на Папството.
Втората причина е промененото отношение на Византия към въпроса за самостоятелна българска
църква – Константинопол предпочита известна самостоятелност на българската църква пред една огромна
съседка, признаваща върховенството на Рим.

• Решения на Цариградския събор от 869-870 г.

От 869 г. в Константинопол се провежда Вселенски събор, който прави опит да реши конфликта между
двете църкви – Римска и Константинополска.
На последното извънредно заседание на събора (4 март 870 г.) в залата изненадващо влизат български
делегати.
Те смирено питат духовните отци кому следва да се подчинява младата църква.
Папските се опитват да протестират, че този въпрос не е включен в предварителния дневен ред.
Гръцките духовници питат българските пратеници какви свещеници са заварили в земите, които завоювали
от Византия – гръцки или латински. В залата прозвучава очакваният отговор – гръцки.
Решено е България да премине под върховенството на Константинополската патриаршия, но като
самоуправляваща се архиепископия.
 • Автокефален статут на Българската църква
Нов църковен събор през 879 г. утвърждава автокефалния статут на Българската
архиепископия.
Автокефална църква - (от гръцки: αυτός – сам и κεφαλή – глава), в православието е
термин, с който се обозначава самостоятелна църква, самоуправляваща се
независимо от останалите църкви.
Тя е самостойна поместна църква, чийто първосвещеник (предстоятел) се избира от
синода на местните епископи, а не от по-висша външна църковна инстанция.
По време на служба предстоятелят на подобна църква споменава главите на останалите
независими църкви, а по-нисшите свещенослужители в неговата поместна църква –
неговото име.
Автокефалната църква може да свиква поместни събори, да произвежда миро, да
канонизира светци.
За пръв български архиепископ е ръкоположен Йосиф I (Стефан). Учредяват се първите
епархии, оглавявани от епископи: Дръстър, Видин, Средец, Белград, Охрид, Битоля и др.
III. Славянската
писменост.
България –
люлка на
славянската
култура
 1. Създаване на славянската писменост
А/ Новите цели на Византия
• Македонската От средата на IX в. Източната империя поема по пътя на най-голямото си
династия културно и политическо могъщество по време на управлението на
Македонската династия (867 – 1056 г.).
• Цели на новата Византия продължава да се стреми към политическа, културна и духовна
династия хегемония в Европа и християнския свят, но коригира средствата и тактиката за
нейната реализация.
• Нови средства за При Македонската династия въоръжената експанзия е изоставена.
постигане на Империята залага на мирно политическо въздействие върху съседи,
хегемония политически партньори и съперници.
Новата доктрина се прилага предимно към славянските държави и племенни
общности.
Константинопол набляга на християнизацията на непокръстените славяни.
За да бъде предпочетена пред Римската, Константинополската патриаршия
допуска създаването на самоуправляващите се църкви, както и богослужение
на славянски език.
 Б/ Мисията на Константин и Методий
• Причини Решението за създаването на славянска писменост принадлежи на император Михаил III, патриарх
Фотий и логотетът Теоктист, пръв министър на василевса.
Те вярват, че Византия ще спечели огромно предимство пред Рим, ако разпространи сред
славяните богослужение, проповед и църковна книжнина на говорим, славянски език. На тримата
принадлежи и идеята за организиране в Константинопол на висше училище, наречено в последствие
Магнаурска школа.

• Изборът на Създаването на славянската писменост не е поверено случайно на братята Кирил и Методий.

Кирил и Те са родени в Солун в семейството на виден ромейски аристократ и служител. След смъртта на баща
Методий си попадат под опеката на своя чичо – логотетът Теоктист. Методий получава отговорна служба, а
Константин учи в Магнаурската школа, като по-късно се занимава с книжовна и просветителска
дейност в столицата на Византия.
През 851/856 г. Константин е натоварен с мисия при арабите, а през 860 г. – при хазарите за защита
предимствата на Христовата вяра пред исляма и юдаизма. С блестящите си философски и риторски
умения печели доверието на императора и патриарх Фотий.

• Създаване на Вероятно в периода 851-856 г. именно на Константин и Методий е поверена отговорната задача за
глаголицата съставянето на славянската писменост.
Какъвто и да е техния произход – ромейски, славянски или български, те владеят във висока степен
солунския славянски диалект.
Двамата братя се оттеглят в манастира „Полихрон“ на планината Олимп в Мала Азия, където
създават глаголицата. С помощта на тесен кръг ученици се заемат с превода на Библията на
славянски.
 2/ Константин-Кирил и Методий и Великоморавската
мисия
Задача за самостоятелна (домашна) работа:
Прочетете внимателно текста на първите две точки от урок № 10 и допълнителните материали към тях и
попълнете таблицата в тетрадките си:
Делото на Константин-Кирил и Методий
Рожденно място
Семейство
Образование и дейност до 855 г.
• Константин
• Методий
Причина за Великоморавската
мисия
Големият успех в Рим през 867
Причини за неуспеха на мисията
във Великоморавия и Панония
863-885 г.
 3/ Кирило-Методиевите ученици в
България
Задача за самостоятелна (домашна) работа:
Прочетете трета точка от Урок №10 и допълнителните материали към нея и отговорете
писмено на въпросите в тетрадките си:
1. Каква е политиката на българския владетел към учениците на Кирил и Методий? С какви
аргументи ще докажете твърдението, че България става родина на славянската просвета
и култура?
2. Кои са първите книжовно-просветни средища в България? С имената на кои книжовници
се свързва тяхната дейност? В какво се изразява тяхната дейност?
3. С какви аргументи ще докажете, че делото на Кирил Методий, техните ученици и
българските владетели има общоевропейски измерения?
4. Как българи и европейци почитат днес делото на Кирил и Методий?