Абдикация – доброволно или насилствено отказване на владетеля от престола.

Автокефалия – самостоятелно управление на вътрешните дела на поместна

православна църква по отношение на Вселенската патриаршия.

Автономия – право на самоуправление на група хора, административно обособени

територии или църковни епархии по отношение на висшестоящата власт;
самостоятелност при решаване на определени въпроси

Автохтонен – коренен жител и коренно население на една страна

Амулет (муска) – предмети, които дават сила и препазват от беди

Анали – летописи; историческо повествование, което излага събитията в хронологичен

ред

Анатема – формула за църковно проклятие, отлъчване от църквата

Архиепископ – титла на висш църковен служител; върховен управител на голяма

църковна единица; в църковната йерархия стои по-ниско от патриарха и по-високо от
митрополита

Архонт – буквално „княз”; през Средновековието с тази титла византийските автори

обозначават владетелите на варварските държави; през XIII-XIV век – областните
управители; през османския период – градските първенци от християнски произход

Асимилация – уподобяване, сливане, изчезване, претопяване

Аул – военен лагер, укрепено селище у прабългарите, буквално „дворец”

Базилика – средновековна църковна сграда с правоъгълна форма и два реда стълбове

или колони, завършваща на източния край с абсида

Боил – член на висшето съсловие знатни воини, които заемат най-високите военно-
административни постове през езическата епоха на Първото българско царство

Болярин, болярство – славянизирана форма на „боил”; събирателно название на

висшето съсловие на българската аристокрация през Средновековието

Българска патриаршия – наименование на независимата българска църква и на

нейното върховно управление

Васалитет – наименование на система от взаимотношения на лична зависимост между

васал и сюзерен; форма на зависимост между две държави

Василевс – титла на византийския император, въведена вместо римската „император”

по времето на Ираклий (610-641)
Василеопатор – „баща на императора”. Висша почетна титла, създадена от Лъв VI
Философ в края на IX век

Вселенски събор – конгрес, свикан от християнската църква за решаване на въпроси от

областта на вярата и църковното устройство; решенията му имат задължителен
характер

Детронация – сваляне от пост, насилствено отстраняване от престола

Династия – последователно, базирано на дадени правила наследяване на трона от

владетели с общ прародител

Диоцез – църковно-административна област, управлявана от висш църковен служител

Догма – основно верско положение, чиато истинност не подлежи на оспорване

Дуалистична държава – политическо обединение на две независими държави

Държавен преврат – политическа промяна във властта, извършена с

неконституционни средства

Езичество – общо условно название на най-древните форми на религията,

употребявано за означаване на предхристиянска и нехристиянска религия,
характеризиращо се с многобожие;

Енория – участък на един свещеник

Епархия – голяма църковноадминистративна единица, управлявана от архиерей

(митрополит или епископ); част от диоцеза

Епиринтарий – наметка от облеклото на църковните служители, която покривала

главата и се спуска към раменете

Епископ – духовно лице от третата най-висша йерархическа степен

Епоха – обособен продължителен период от време, който се характеризира с типични

явления и събития

Ерес – вероучение, отклоняващо се от догмите и организационните форми на

господстваща религия , вероотстъпничество

Етнос – народ, народност, народностна група; на старогръдски означава тип

обществено-политическа организация, която се отличава от полиса

Житие – легендарен разказ за живота, подвизите и чудесата на светец

Жупан – титла на славянски племенен вожд

Златен век – митологема, един от фундаменталните образи на културата, които не

изчезват от паметта на човечеството, а се възраждат за живот в нови условия с ново
значение; в преносен смисъл – време на разцвет на изкуството и науката в един или
друг исторически период

Икона – изображение на божетсво или светец, което служи като предмет на религиозно
поклонение у християните

Имунитет – неприкосновеност; съвкупност от имуществени и лични права,

гарантиращи на притежателя му финансови и съдебни правомощия

Инсигнии – обозначение на атрибути и отличителни знаци на владетелско достойнство

Исторически извор – всяка следа от миналото, която свидетелства за материалното,

духовното, политическото, социалното развитие на човечеството

Ичиргу-боила – прабългарска висша титла на управителя на „вътрешната област”,

който заема място след кана и кавхана

Кавхан – висша военноадминистративна титла през Първото българско царство; втори

по ранг след владетеля, а в определени случаи може да бъде негов регент или опекун

Канартикин – титла, носена от престолонаследника на българския хан, запазена и след

християнизацията

Капище – езически храм у прабългарите

Кесар – гръцка транскрипция на латинското име и титла „цезар”; в славянските езици

думата се изписва „цесар” и „цар”

Клауза – отделна част от договор или уговорка вежду страни по договор или спогодба,
определяща взаимоотношенията им

Комит – висша длъжностна титла на областен управител през X век

клир – православно духовенство

Кръстокуполна църква – архитектурен стил, при който се издига купол в центъра на

въображаем кръст, символ на вселенското могъщество на Бога

Курия – всички учреждения на папския двор, така наричат Папския Рим

Летопис – последователно изреждане на събития и случки по години, направено от

техен съвременик

Литургия – тържествено християнско богослужение

Монархия – форма на управление, при която върховната власт принадлежи пожизнено

на едно лице

Монотеизъм – система от религиозни вярвания, основаваща се на представата за един

бог; степен в историческото развитие на религията
Народ – всички граждани на една страна, цялото население, обединено политически в
една държава

Народност – принадлежност към даден народ, националност; съвкупност от черти,

свойства на даден народ

Номади – общо название на конните народи, чието стопанство е основано на

миграционно отглеждане на едър и дребен домитък .Местят се от място на място, за да
търсят пасища за своите животни. Такива са прабългарите.

Обичаи – възприета от миналото форма на социално регулиране на дейността и

отношенията между хората, която се възпроизвежда в определено общество или
социална група и е привична за членовете му

Обреди – съвкупност от символни стериотипни колективни действия, установени от

традициите, включващи различни социални идеи, представи, норми и ценности

Ойкумене, ойкуменизъм – политическа и идеологическа доктрина във Византия,

която определя собствената територия като „дом”, противопоствен на заобикалящите
го варварски земи

Олтар – най-важната част на християнски храм, където са престолът и жертвеникът

Оренда – тайнствена, скрита сила, която се съдържа в предметите, животните и хората

според вярванията на тюркските народи .Най-голяма е във владетеля.

Папа – глава на Римската църква (по-късно Католическата) със седалище във Ватикана
в Рим, избира се пожизнено

Папство – най-висш ръководен религиозно-политически център на католическата

църква. Оглавява се от папа, който се представя за приемник на апостол Павел и
разполага с неограничена власт

Парици – зависимо население във Византия и България

Политеизъм – религиозна система, която се характеризира с вяра в много богове

Презвитер – йерархическа степен в раннохристиянската община; в православната и

католическа църква се употребява в смисъл на свещеник, поп

Регалии – външни белези, атрибути, символи на царската власт (корона, скиптър,

кълбо с кръст, багреница, червени ботуши)

Регент – личност, изпълняваща временно владетелска длъжност, поради непълнолетие

на владетеля или временната му неспособност да управлява

Регентство – временно управление на държавата при продължително отсъствие,

боледуване, непълнолетие или абдикиране на монарха
Република – форма на управление, при която върховната власт се осъществява чрез
органи, избрани за определен срок

Ротонда – архитектурна сграда с кръгла форма

Самодържец – титла на неограничен, абсолютен монарх

Сепаратизъм – стремеж към отделяне, самостоятелност

Синод – върховен църковен съвет, с председател патриарха

Смерди – свободни селски общини в ранносредновековна България

Статукво – термин от международното право, изразяващ фактическо или правно

положение

Суверинитет – призната политическа независимост, недопускане на чужда намеса

Схизма – църковно разцепление, разкол; отлъчване от църквата

Схима – най-строгата степен на монашески живот, изискваща пълно отричане от света

Сюзерен – държава или владетел, в чието васално положение се намира друга държава

Таркан – представител на българската аристокрация, който изпълнява военнокомандни

задължения и бил наместник на хана в пограничните области

Тотемизъм – форма на религия сред първобитните племена от цял свят,

характеризираща се с почитане на тотеми (растения, животни или предмети), смятани
за родоначалници, и носещи в себе си духовете на дедите

Универсализъм – идеята за единен и централистично наложен ред в света под

ръководството на църквата

Хаганат – държавно-политическо обединение, създавано от номади, чиито владетел

носи титлата „хаган”, тоест „хан на хановете, примерно: Старата Велика България на
хан Кубрат от 632г.

Хегемония – първенство, надмощие; ръководна роля на една партия, класа или

държава над друга

Хроника – средновековно съчинение, в което в последователен ред се описват

исторически събития и управления на владетели

Цезаропапизъм - Върховенство на светската власт над църковната