Въведение: Моделът на управление на Второто българско царство се изгражда на основата на
наследството от византийската власт. Налице и западноевропейско влияние в управлението-Латинска империя и Унгария. Влиянието идва и от търговските контакти на България с Венеция и Генуа.
1. Държавно-административно и стопанско устройство:
Административно-политическата уредба на България е заимствана от Византия. А) Централна власт: Цар-абсолютна власт. „Божи наместник“. Определя политиката, данъци закони. Влияе върху църквата. Разполага с живота на поданиците, сключва мир, обявява война, преговори. Гланокомандващ. Църквата го подкрепя и смята за грях всяко посегателство над него. Дворцов съвет (синклит, болярски съвет)-висши боляри. Деспот и севастократор-на близки роднини, не се наследяват, нямат конкретна дворцова служба. Велик логотет-пръв министър. Протовестиар-отговаря за финансите и държавното съкровище. Велик воевода-командващ армията. Столник – организатор на пиршества. Протостатор-началник на конницата. Кастрофилакс-началник на крепостен гарнизон. Б) Административно устройство: Административна единица - хори. Управители: Кефалия- управител на град, Севаст-висш управител на административна област. Административен или данъчен апарат-практори. В) Земеделска аристокрация: Едрите земевладелци. Хрисовул (царска грамота)-финансов, данъчен, съдебен (да решава спорове) имунитет. Имунитетът е наследствен. Чрез тях се проявява сепаратизмът. Прония-раздаване на земи, села в замяна на военна служба. Първоначално не са наследствени. Пронията прилича бенефиция в Западна Европа, а прониарите на рицарите. Селяните - свободни, но икономически зависими от земевладелците-парици и клирици. Г) Градове - силно зависими от централната власт. Нямат политически привилегии като на Запад. Това спъва развитието им. Оградени са с крепостни стени. 2. Сепаратизъм (отцепничество): Типичен процес на Средновековието, който не подминава и България. Това е последният етап от феодализма, който показва децентрализация и отслабване на централната власт. Причини: финансовата и политическа власт на аристокрацията, спадане авторитета на владетеля, чужди нашествия, борба за престол. Ханс Шилтберг (ХІV в.) говори за 3 Българии-Търново, Видин и Калиакра. Примери: Добромир Хриз-кр. ХІІ-началото на ХІІІ в. в Македония. Севастократор Стрез (1211-1214 г.)-Македония. Деспот Иванко ХІІІ в.-Родопска област. Отношения с Калоян. Деспот Алексий Слав (1207-1230 г.)-РодопскоПиринска област. Смилец-кр. ХІІІ в.-Средногорие Балик-Добруджанско деспотство (1325-1347)-Балчик носи името му. Деспот Добротица (1347-1385 г.)-Добруджа носи неговото име. Най-силен флот в средновековна България Деспот Иванко (1385-1397 г.)-Добруджанско деспотство. 3. Търновската патриаршия: 1185 г.-Архиепископ е монаха Василий. 1204 г.-унията с Рим. Титла примас, т.е. патриарх я тълкуваме. 1231 г. Иван Асен ІІ прекратява унията. 1235 г. събор в Лампсак-Патриаршия-Йоаким І. Патриарха - избираем. Седалище на Патриаршия - Търново. Управлява със Светия Синод (от митрополити и някои епископи).