Урок №21

Държава и църква през ХІІ-ХІV век

Въведение: Моделът на управление на Второто българско царство се изгражда на основата на

наследството от византийската власт. Налице и западноевропейско влияние в управлението-Латинска
империя и Унгария. Влиянието идва и от търговските контакти на България с Венеция и Генуа.

1. Държавно-административно и стопанско устройство:

Административно-политическата уредба на България е заимствана от Византия.
А) Централна власт:
 Цар-абсолютна власт. „Божи наместник“. Определя политиката, данъци закони. Влияе върху
църквата. Разполага с живота на поданиците, сключва мир, обявява война, преговори.
Гланокомандващ. Църквата го подкрепя и смята за грях всяко посегателство над него.
 Дворцов съвет (синклит, болярски съвет)-висши боляри.
 Деспот и севастократор-на близки роднини, не се наследяват, нямат конкретна дворцова
служба.
 Велик логотет-пръв министър.
 Протовестиар-отговаря за финансите и държавното съкровище.
 Велик воевода-командващ армията.
 Столник – организатор на пиршества.
 Протостатор-началник на конницата.
 Кастрофилакс-началник на крепостен гарнизон.
Б) Административно устройство:
 Административна единица - хори.
 Управители:
 Кефалия- управител на град,
 Севаст-висш управител на административна област.
 Административен или данъчен апарат-практори.
В) Земеделска аристокрация:
 Едрите земевладелци.
 Хрисовул (царска грамота)-финансов, данъчен, съдебен (да решава спорове) имунитет.
Имунитетът е наследствен. Чрез тях се проявява сепаратизмът.
 Прония-раздаване на земи, села в замяна на военна служба. Първоначално не са
наследствени. Пронията прилича бенефиция в Западна Европа, а прониарите на рицарите.
 Селяните - свободни, но икономически зависими от земевладелците-парици и клирици.
Г) Градове - силно зависими от централната власт. Нямат политически привилегии като на Запад. Това
спъва развитието им. Оградени са с крепостни стени.
2. Сепаратизъм (отцепничество):
Типичен процес на Средновековието, който не подминава и България. Това е последният етап от
феодализма, който показва децентрализация и отслабване на централната власт.
Причини: финансовата и политическа власт на аристокрацията, спадане авторитета на владетеля, чужди
нашествия, борба за престол.
Ханс Шилтберг (ХІV в.) говори за 3 Българии-Търново, Видин и Калиакра.
Примери:
 Добромир Хриз-кр. ХІІ-началото на ХІІІ в. в Македония.
 Севастократор Стрез (1211-1214 г.)-Македония.
 Деспот Иванко ХІІІ в.-Родопска област. Отношения с Калоян.
 Деспот Алексий Слав (1207-1230 г.)-РодопскоПиринска област.
 Смилец-кр. ХІІІ в.-Средногорие
 Балик-Добруджанско деспотство (1325-1347)-Балчик носи името му.
 Деспот Добротица (1347-1385 г.)-Добруджа носи неговото име. Най-силен флот в средновековна
България
 Деспот Иванко (1385-1397 г.)-Добруджанско деспотство.
3. Търновската патриаршия:
 1185 г.-Архиепископ е монаха Василий.
 1204 г.-унията с Рим. Титла примас, т.е. патриарх я тълкуваме.
 1231 г. Иван Асен ІІ прекратява унията.
 1235 г. събор в Лампсак-Патриаршия-Йоаким І.
 Патриарха - избираем.
 Седалище на Патриаршия - Търново.
 Управлява със Светия Синод (от митрополити и някои епископи).