Весела Михайлова • Йовка Тишева

Руска Станчева • Борислав Борисов

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Весела Михайлова
Йовка Тишева
Руска Станчева
Борислав Борисов

ISBN 978-954-01-3912-8

Цена 9,00 лв.

www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg
 Весела Михайлова • Йовка Тишева
Руска Станчева • Борислав Борисов

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
Български език
10. клас

ПРОСВЕТА
София

1
© Весела Василева Михайлова, Йовка Великова Тишева, Руска Събева Станчева,
Борислав Славов Борисов, 2019 г.
© Бояна Иванова Павлова – художник на графичния дизайн, 2019 г.
© Лало Николаев Николов – художник на корицата, 2019 г.
© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.

ISBN 978–954–01–3912–8

2
СЪДЪРЖАНИЕ

I. СТРУКТУРА И ПОДРЕДБА НА УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ / 4

II. СТРУКТУРА НА УРОКА В УЧЕБНИКА / 8

III. СПЕЦИФИКА НА ЛИНГВИСТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ

И ОБЩИ МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ПО РАЗДЕЛИ / 9

I раздел: ЕЗИКЪТ И ТЕКСТЪТ В ОБЩУВАНЕТО / 9

II раздел: КНИЖОВНА ЕЗИКОВА НОРМА / 14

IV. ПРИЛОЖЕНИЕ / 14

Решения на задачите от ІІ раздел „Книжовна езикова норма“ / 14

Учебна програма по български език за 10. клас / 34

Примерно годишно разпределение на уроците в клас / 38

Примерни разработки на уроци от ІІ раздел „Книжовна езикова норма“ / 72

Примерни тестове за установяване на входно и изходно равнище / 77

3
 I. СТРУКТУРА И ПОДРЕДБА НА УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ

1. СТРУКТУРА НА УЧЕБНИКА С ОГЛЕД НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

ПО БЕЛ ЗА 10. КЛАС

Новият учебник по български език за 10. клас на авторски колектив в състав Весела
Михайлова, Йовка Тишева, Руска Станчева, Борислав Борисов е продължение на едно
цялостно концептуално виждане за обучението по български език в нашето училище. Той
е продължение на реализацията на това виждане в учебниците за 5. – 8. клас, създадено
от същия авторски колектив, и изхожда от същите разбирания за целите, принципите и
предмета на обучението.
Авторите приемат, че езикът в реалното му функциониране в речевата дейност на
нашето общество в голяма степен задава целите на обучението по български език. В
контекста на нашата цялостна концепция като водеща определяме целта да продължи
процесът на развиване на комуникативно-езиковата компетентност на учениците. Тази
глобална цел може да се постигне, като:
1. учениците придобият умения пълноценно да възприемат (да разбират, да тълку-
ват) текстове и сами да създават адекватни текстове;
2. учениците придобият знания за езика, които са:
– систематизирани с оглед успешното възприемане и създаване на текстове;
– полезни за реалната им речева практика.
За да постигне така разбираните цели на обучението, както и в предишните учебници,
в този за 10. клас авторският колектив насочи усилията си към:
– установяване на съотношението между понятията на лингвистичните науки, зада-
дени от Програмата, с оглед функционирането на езика в текстовете от различен тип;
– операционализиране на знанията за езика, текста и комуникацията по начин, който
ще ги направи максимално полезни за практическата работа на учениците при възпри-
емането и продуцирането на текстове.
Настоящият учебник е създаден в съответствие с основната цел, която си поставя
съвременното българско образование – да се развиват и усъвършенстват ключовите ком-
петентности на ученика. Съдържанието, заложено в учебника, отговаря на Държавните
стандарти за учебно съдържание преди всичко със своята насоченост към формиране
на комуникативната компетентност на учениците. В учебната програма тези компетент-
ности са формулирани по следния начин:
1. умения за общуване на чужди езици;
2. дигитална компетентност;
3. умения за учене;
4. социални и граждански компетентности.
Както става ясно от текстовете, конкретизиращи всяка от тези компетентности в при-
ложената към Програмата таблица, философията на нормативните документи, свързани
с изучаването на български език, а оттук – и философията в настоящия учебник, издига
като приоритет формирането, развиването и усъвършенстването на способностите на
ученика за учене, мислене, търсене на информация, успешна комуникация, адекватно
себепредставяне и т.н.
Компетентностите, които формира обучението по български език, са обвързани
най-вече с успешната комуникация на ученика, която зависи от уменията за:
– създаване на цялостно изказване;
– представяне на собствена гледна точка;

4
 – защита на лично мнение;
– толерантно изслушване на чуждо мнение;
– работа в екип;
– осъществяване на контакти и т.н.
Ето защо учебната програма регламентира такъв образователен минимум, който да
осигури формирането на зададените от целите на обучението компетентности.
При създаването на учебника авторският екип е воден от разбирането, че основният
недостатък на досегашната практика в съвременното българско образование като цяло и
по отношение на изучаването на учебния предмет български език в средното училище, в
частност, е разминаването между заявеното желание за прагматизиране на обучението, от
една страна, и следването на традиционния принцип в прогимназиалния етап да се изуча-
ват в минимизиран вид отделните езиковедски дисциплини, описващи различни равнища
на езиковата система – фонетика, лексикология, морфология, синтаксис и т.н. Негативно
следствие от механичното пренасяне на академични знания в средното училище е репроду-
циране на наученото без достатъчен практически ефект за речевото развитие на учениците.
В гимназиалния етап до влизането в сила на новите учебни програми по български
език и литература за 10. клас часовете по български език в масовия случай се пренебрег-
ваха за сметка на часовете по литература. Причините за това неглижиране на обучението
по български език досега произтичат, на първо място, от факта, че все още продължава
да е налице пълно разминаване между предвиденото за изучаване учебно съдържание и
съдържанието на ДЗИ, а на второ място – от факта, че досегашната учебна програма по
литература включваше огромен по обем материал, чието изучаване беше невъзможно да
се осъществи в предвидените часове за задължителна подготовка. Именно това са обек-
тивните причини за недостатъчната функционалност на обучението по български език.
Като се има предвид опитът, натрупан през последните десетилетия, белязани от
глобализацията в по-широк план и от методическите търсения в бързо променящия се
съвременен свят, учебната програма по български език, утвърдена през 2017 г., дава
възможност за реална положителна промяна на обучението по български език по посока
на неговото прагматизиране както в прогимназиалния, така и в гимназиалния етап, чието
начало се поставя в 8. клас и продължава в 9. и в 10. клас.
Учебната програма по БЕ за 10. клас задава ключово място на този клас в обучението
по български език и литература в българското училище. Тази програма предполага над-
граждането на езиковата култура на учениците, която е основен предмет на обучението
по БЕЛ в гимназиалния етап. Ако във всеки от прогимназиалните класове е изучаван по
един от функционалните стилове на езика, в 8. клас е представена системата от всички
функционални стилове; в 9. клас прицел на вниманието е изучаването на стилистиката
с акцент върху научния, официално-деловия и публицистичния стил, в 10. клас Програ-
мата предвижда насочване на усилията изцяло към формиране и усъвършенстване на
конкретни умения, свързани с:
– възприемане, анализ и редактиране на текст;
– подготвяне и създаване на публично изказване и на есе по граждански проблем.
Неслучайно темите, свързани с възприемането, анализа и редактирането на текст,
както и с конкретни жанрове, предвидени от Програмата, са разработени още в първия
дял на учебника. Това композиционно решение произтича от разбирането за ключовото
място на 10. клас като завършващ степен на образование в средното училище и от съз-
нанието, че още в самото му начало вниманието на учениците трябва да се насочи към
конкретни реализации на техните езикови и социокултурни компетентности в текстове,
които е прагматично необходимо те да владеят, в случая – към публичното изказване и
есето по граждански проблем.

5
 Важна характеристика на учебната програма, с която е съобразен учебникът, e ней-
ната насоченост към формирането и развиването на комуникативните компетентности
на учениците, т.е. предпоставена е практическа работа, чрез която да се усъвършенстват
уменията за възприемане и създаване на текстове от различни сфери на общуването.
По отношение на комуникативните компетентности в устното и в писменото об-
щуване в 10. клас учебникът, следвайки духа на Програмата, предлага методически въз-
можности за усъвършенстване на уменията за:
● извличане, подбиране и синтезиране на информация от текст в зависимост от сфе-
рата на общуване, в която е възникнал и в която функционира;
● създаване на публично изказване по граждански проблем;
● създаване на есе по граждански проблем.
Следвайки целта да се усъвършенства езиковата култура на завършващите първата
гимназиална степен, във втория дял на учебника авторите предлагат своеобразен ком-
пендиум, който съдържа ясно формулирани и лесно практически приложими правого-
ворни, правописни и пунктуационни правила, както и правила, свързани с лекси-
калната норма.
В учебника са разработени всички посочени в програмата теми. В конкретните уроци
са реализирани и някои иновационни стъпки, което може да се види отчетливо в начина,
по който са обособени и вътрешно композирани отделните раздели.
Електронният вариант на учебника съдържа голям брой допълнителни задачи към
всеки от уроците. Те са различни по тип – с избираем и с кратък свободен отговор, и биха
допринесли да се затвърдят знанията и уменията на учениците и да се усъвършенстват
комуникативните им компетентности, както и да се предпостави прагматичната насоче-
ност на работата им в клас и в процеса на самоподготовка.

2. СТРУКТУРА И ПОДРЕДБА НА УЧЕБНИКА С ОГЛЕД НА

АВТОРСКАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Водещи идеи

Авторската концепция, заложена както в поредицата от учебници за прогимназиалния

етап, така и в този учебник като завършващ серията учебници, предназначени за гимна-
зиален етап, е подчинена основно на разбирането, че в обучението по български език
трябва да се развива комуникативната компетентност на учениците. Учебната програма
в последните десетилетия беше претоварена с теми, свързани със системата на езика –
факт, който влиза в известно противоречие с идеята за комуникативна насоченост на
обучението. Това налага търсенето на решения за постигане на ефективност в тази посо-
ка. За целта при създаването на учебника е:
– създаден блок от уроци, посветени на формирането и затвърдяването на умения
за рецепция и продуциране на текстове в предвидените от програмата жанрове
(I раздел);
– следван стремежът изучаваните по програма езикови единици и явления да бъдат
представени през текста като основна комуникативна единица – за целта задачите
върху всяка тема са обвързани с текстове от реалната речева практика, като съзнателно
са използвани различни по своите жанрови особености образци от различни комуника-
тивни сфери;
– разработен електронен вариант на учебника, обогатен с множество допълнителни
ресурси;

6
 – изработена система от илюстрации, които подкрепят семантично предвидената за
усвояване лингвистична информация – авторско решение, което е голямо предимство на
учебника, като се имат предвид възрастовите особености на учениците и абстрактният
характер на предвиденото от програмата учебно съдържание.

Основни раздели в учебника

Учебното съдържание е разработено в 12 урока, разпределени в два раздела:

– I раздел: Езикът и текстът в общуването;
– II раздел: Книжовна езикова норма.
В I раздел съзнателно са включени темите от учебната програма, които пряко ко-
респондират с основната цел на обучението по български език – формиране и развиване
на умения за възприемане и създаване на текст. В този раздел се актуализират и зат-
върдяват такива ключови понятия, като смислова част на текста, тема на текста,
подтема в текста, ключови думи, публично изказване, теза, аргумент и т.н. В 10. клас
продължава използването в система на основни понятия, свързани с дискурса, въведени
в предходния клас:
● речева ситуация;
● цел на общуването;
● предмет на общуването;
● тема на текста;
● условия на общуването;
● участници в общуването.
● цялостност, свързаност, информативност на текста;
● смислово единство на текста;
● номинативна верига;
● перифраза;
● нулево означаване.
Базисни за целия първи раздел са първите два урока – „Възприемане и анализ на
текст“ и „Редактиране на чужд и на собствен текст“, разработени като езикови практику-
ми. В тези урок се изхожда от основните характеристики на текста като комуникативна
единица от най-висок порядък и е поставен акцент върху начините за езиково изграждане
на повърхнинната свързаност на текста.
В духа на стандартите и на програмата чрез първите два урока в учебника се цели
да се усъвършенстват уменията на учениците да извличат и обработват информация от
текстове от различни комуникативни сфери и да продуцират собствени аргументативни
текстове. В уроците, посветени на изясняването на особеностите на публичното изказ-
ване и на есето по граждански проблем, се поставя акцент не върху традиционните общи
препоръки, а върху алгоритми за работа – стъпка по стъпка се проследява какво трябва
да направи ученикът, за да създаде успешен текст. Казано с други думи, уроците от този
раздел са структурирани така, че да развиват и аналитичните, и креативните способности
на учениците.
Във II раздел се разработват темите от един основен курс по езикова култура в съ-
ответствие с Програмата, според която в 10. клас се обобщават и надграждат знанията и
уменията на учениците, свързани с книжовноезиковата норма.

7
 II. СТРУКТУРА НА УРОКА В УЧЕБНИКА

Структурно-композиционното изграждане на отделните уроци в настоящия учебник е

функционално. Всеки урок започва на нова страница и е композиран в две части. Първата
част представя лингвистичната информация по съответната тема, а втората е с прак-
тическа насоченост и съдържа задачи, проверяващи степента на усвоеност на предви-
дените по програма знания и умения. Графичното оформление на учебника е подчинено
на стремежа да се постигне максимално добра четивност на текста и лингвистичната ин-
формация да бъде възприета лесно и адекватно. Авторите изхождат от разбирането, че
в съвременния свят все повече доминира визуално представената информация, кодирана
в разнообразни формати, различни от традиционния прав текст. Наред с това основание
за избрания подход е и убеждението, че четивната грамотност на съвременния човек е
свързана с извличане, обобщаване, осмисляне и оценяване на визуално поднесена ин-
формация, което предполага целенасочено обучение за формиране на умения с такава
насоченост. В подкрепа на казаното ще приведем дефиницията на понятието четивна
грамотност, използвана в изследването по четене от 2012 г., проведено от ЦКОКО, в
което се приема, че четивната грамотност е „мрежа от умения, придобити в резултат на
системно формално обучение, но и в резултат от неформално учене, които позволяват на
индивида да борави с информацията от писмени текстове в различни графични разновид-
ности, за да взема информирани решения, да формира собствено независимо мнение и да
развива креативността си в личен и обществен план“. Основно предимство на избрания
подход при поднасянето на научното съдържание и свързаните с него задачи е това, че:
● е избегнато многословието – информацията е представена не чрез традиционното
описване на езиковите единици и явления в класическия прав текст, а предимно чрез пре-
къснат текст, в който с помощта на таблици, схеми и алгоритми за работа се визуализира
и обяснява научната информация;
● са търсени възможности да бъдат избегнати абстрактните и в много случаи не-
ясни и противоречиви традиционни дефиниции и вместо тях са положени усилия
учениците да получат лесни за прилагане инструкции, които да подпомогнат осмислянето
на предвидените от програмата знания и овладяването на умения за разпознаване на раз-
лични езикови единици, за езиков анализ и прилагане на получените знания и умения при
решаването на задачи, изискващи проява на креативност;
● е последователно проведен принципът да бъде демонстрирано проявлението в текст
на изучаваните езикови единици и явления, като за целта към всеки урок е включен поне
по един текст за четене, върху който са поставени задачи от различен тип и с различна
степен на трудност;
● графичният дизайн и системата от илюстрации са семантично обусловени и подпо-
магат възприемането на информацията.
За удобство във втората част на всеки урок е предвидена възможност учениците
да ползват учебника като учебна тетрадка и да вписват в него решенията на повечето
задачи.
Всеки урок започва с кратък преговор на изучени понятия, чието актуализиране е
важно за осмислянето на новата информация. Преговорът, новите знания, както и до-
пълнителната информация, съпътстваща всяка от темите, са обозначени със съответните
иконки, включени в една обща система, приложена в учебниците за прогимназиалния
етап и в учебниците за 8. и за 9. клас и представени в Пътеводителя в началото на учеб-
ника. Това позволява учениците лесно да се ориентират в съдържанието на урока.
В учебника са включени два типа задачи:

8
 ● тестови задачи с избираем отговор;
● задачи със свободен отговор.
Задачите предвиждат:
● упражнения за анализ и разпознаване – при всеки урок с оглед на заложените в
него понятия (обикновено се анализират текстове, в които се разпознават езиковите яв-
ления, изучени в съответния урок);
● упражнения за продуциране на текстове по зададени параметри (ситуативни или
езикови);
● упражнения за трансформиране на отделни езикови елементи и на цялостни тек-
стове.

ІІІ. СПЕЦИФИКА НА ЛИНГВИСТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ И ОБЩИ

МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ПО РАЗДЕЛИ

I раздел: Езикът и текстът в общуването

Отправна точка за избора на структурата на уроците в раздела е преди всичко опитът

в учебната практика. В нея през последните няколко десетилетия се говори за текст и
дискурс (за речева ситуация с нейните елементи – участници в общуването, предмет и
тема на общуването, цел на общуването и т.н.). Това обаче в повечето случаи се прави
твърде самоцелно и формално. Разчита се най-вече на опита и интуицията на ученика и
задачите, които се поставят, са свързани преди всичко с това да се разпознаят сферите на
употреба на един текст и най-общо да се назове стилът, в който е изграден той. Практи-
чески ефект от прилагането на такъв подход обаче няма, защото при него се омаловажава
и остава извън обсега на внимание функционирането на езика при изграждането на текст
съобразно съответна реална речева ситуация. Не се отработват конкретни умения по
посока повишаването на езиковата компетентност на учениците. Казано с други думи,
не се достига до отговора на въпроса с какви езикови средства се постига успешното
общуване.
В настоящия учебник са положени усилия да се постави акцент тъкмо върху езикова-
та реализация на текста в комуникацията. Именно това намерение определя логиката на
структурно-композиционното оформяне на урочните статии. Принцип, който неотменно
се следва в раздела, е във всеки урок да бъдат представени както социокултурните ас-
пекти на конкретните теми, така и езиковите особености при означаване на съответните
елементи на текста, на участниците в общуването и т.н.
Учебникът започва с два урока, които са разработени като езикови практикуми.
Чрез тях, от една страна, се актуализират знанията за признаците на текста – цялост-
ност, свързаност, информативност и въздействие, а от друга страна, се активират
уменията на учениците за практическа работа върху текст с цел анализ и извличане на
съществената информация, вложена в него. Урокът изисква да се актуализират знани-
ята за текстообразуващите средства, които осигуряват смисловото единство на текста
– ключовите думи и изрази и номинативните вериги. При преговора, свързан с тези
понятия, учителят трябва да има предвид следните базисни постановки, представени в
учебниците за 8. и 9. клас:
● Предмет на общуването
В зависимост от целите на общуването предмет на това общуване може да стане всяко
нещо, с което е свързана човешката дейност. Общуването се осъществява чрез текст. В

9
един текст може да се говори за различни неща, но той изпълнява своята комуникативна
функция, когато едно от тези неща е изведено като особено важно за смисъла, защото
именно заради това нещо протича общуването. Именно то е предметът на общуването.
Предметът на общуването става основен предмет, означен във всички смислови части,
които изграждат текста.
● Основен предмет в текста
В един текст може да се означат различни предмети. Предметите в текста се означават
чрез така наречените в текстовата лингвистика номинативни вериги. Предметът, означен
с най-дългата номинативна верига, е основен предмет в текста.
● Номинативна верига
Езиковите средства, чрез които в един текст се означава един и същ предмет, т. е. едно
и също нещо, образуват номинативна верига. Езикови средства, които може да бъдат
елементи в номинативната верига, са самостойните думи с граматически признаци на
съществително име (т. е. съществителни имена, субстантивирани прилагателни имена
или причастия и др.). Те може да запълват всички синтактични позиции в изречението с
изключение на тази на сказуемото и на сказуемното определение. С оглед на обучението
елементите на номинативната верига се свеждат до най-често използваните в един текст
езикови средства – съществителни имена, лични местоимения и значещо празно
място в изречението. В една номинативна верига предметът се означава по следните
начини:
– чрез повтаряща се назоваваща дума (или съчетание от думи, когато се използва
сложно название);
– чрез местоименна форма – най-често на личното местоимение;
– чрез дума или словосъчетание – синоними на прякото название на основния
предмет (перифраза);
– чрез незапълнена синтактична позиция ( празно значещо място) в изречението.
Например:
Печурката торница се появява най-рано през месец март. Тя расте по прегоре-
лите торища. Тази гъба достига ширина 10 – 15 см. (Æ) Подходяща е за пържене и
печене.
В този текст са използвани всички езикови средства за означаване на предмет чрез
номинативна верига. В учебника не е въведен знакът Æ, чрез който се означава значещ
пропуск в номинативна верига, така че по преценка на учителя този знак може да бъде
допълнително въведен. С този знак може да се означават всички случаи, когато предмет
в текста се означава, без да бъде назован или означен с местоименна форма. Тъй като
най-често значещият пропуск означава подлог, към него насочва глаголно окончание за
лице и число на глагола сказуемо в изречението, в което е употребен.
Трябва да се има предвид, че основният предмет в текста е означен с най-дългата
номинативна верига и именно това е най-сигурният начин той да се отдели от останалите
предмети, означени в текста.
Понятията предмет на общуването, предмет на текста и номинативна верига се
съотнасят.
Ако погледнем текста от позицията на отправителя (на неговия автор, на говорещия),
ще видим, че именно той избира предмета на общуването и превръща този предмет в
основен предмет на своя текст, езиково означавайки го с номинативна верига. От гледна
точка на възприемането на текста получателят (читател, слушащ) най-напред, следвайки
езиковата си интуиция, разграничава номинативните вериги и чрез тях се ориентира за
основния предмет на текста и за другите важни за смисъла предмети. Ето защо би мог-
ло да се смята, че предметът на общуването от комуникативна гледна точка може да се

10
приравни към предмета на текста от смислова гледна точка. Така в разгледания пример
за печурката торница предмет на общуването е именно този вид гъба, реално същест-
вуващ в природата. В текста пък печурка торница става название на основния предмет,
за който се дава информация.
По преценка на учителя знанията за смисловото единство на текста може да се над-
градят, като се детайлизират понятия, вече въведени най-общо в прогимназиалния етап
на обучение. Ето как например може да се конкретизират понятията тема, тематична
мрежа на текста, смислово ядро на текста. (Използваните от нас термини са основни
в различни трудове, свързани с текстовата лингвистика. Понятийното им съдържание в
тези трудове обаче се извежда по различен начин. Особено противоречиви са дефиници-
ите на понятието тема на текста. Ето защо тук предлагаме система от термини, чието
понятийно съдържание уточняваме в хода на представянето им.)
● Тема на общуването
Общуването се осъществява, като предметът на общуването винаги се свързва с оп-
ределена тема. Един и същ предмет от действителността може да се обвърже с различни
теми. Учителят би могъл да си послужи с конкретни примери, за да илюстрира тази теза.
В разговор между близки приятели предмет на общуването би могъл да е трети техен
приятел – лицето Х. Това лице обаче би могло да се обвърже с много и много различни
една от друга теми: напр. физически облик, социално положение, материално положение,
интелектуални способности, манталитет и т.н.
Говорещият е този, който решава към каква предметна област да отнесе избрания от
него предмет и да уточни каква да бъде темата на общуването, респективно – каква да е
темата на създавания от него текст.
В резултат на това говорещият винаги отнася в текста си единичния предмет, за кой-
то дава информация, към някакво множество от други предмети. Така например водата
може тематично да се отнесе към: химичния състав на веществата, който се отнася към
предметната област на науката химия; към физическите свойства на телата и течностите,
които насочват към предметната област на физиката; към различни предметни области,
свързани с човешкия бит – например с ползването на водата за битови нужди, с цената
на водата и т.н.
● Тема на текста
В текста информацията за основния предмет, а това означава и за предмета на об-
щуването, функционално би могла да се отнесе най-напред към избраната от говорещия
предметна област, с която е свързан основният предмет. Тези думи и съчетания от думи
в един текст, които назовават неща, свързани в човешките представи с една предметна
област, образуват тематичната мрежа на текста. Тези думи са ключови за разпознаването
на съответната предметна област и оттук – за темата на текста.
● Думи и съчетания от думи от едно тематично поле
И вън от текста в нашето езиково съзнание съществуват групи думи, които назовават
неща от една предметна област. Така например думите очи, уши, устни, вежди, чело,
нос и т.н. са от едно и също тематично поле, което може условно да се определи като
„човешко лице“.
Ако погледнем на текста от позицията на отправителя, той избира предмета на об-
щуването заедно с темата, т.е. с предметната област, към която отнася предмета. В
текста той означава предмета като основен и дава за него информация и чрез означа-
ването на други същности от избраната предметна област, с които е свързан основният
предмет. Названията на тези същности образуват тематичната мрежа на текста. Думите
и съчетанията, представляващи тематичната мрежа на текста, са от едно и също тема-
тично поле.

11
 От гледна точка на възприемането на текста получателят най-напред отделя основния
предмет на текста, а думите от общото тематично поле го ориентират за тематичната
мрежа на текста и оттук – за темата на текста.
Темата на един текст всъщност може да се представи чрез отнасянето на основния
предмет към предметната област, означена в текста чрез ключовите думи от едно общо
тематично поле.
● Съществена информация за предмета по темата – смислово ядро на текста
От комуникативна гледна точка съществена в един текст е информацията, която кон-
кретизира предмета на общуването (ние говорим за нещо, за да кажем нещо за него). Тази
информация всъщност представлява смисловото ядро на текста. Думите и съчетанията
от думи, чрез които се изразява съществената информация в един текст, се групират по
своето значение. Информацията за предметната област и съществената информация в
текста се изразяват чрез самостойни назоваващи думи, които може сами или в съчетания
с други думи да запълват синтактичните позиции в изречение.
Така например в текста за печурката торница, който използвахме по-горе, ключови
думи, които насочват към предметната област и образуват тематичната мрежа на този
текст, са: расте, гъба, ширина на шапката, пържене, печене. Чрез тях може да се изведе
и формулира темата на текста: Печурката торница като вид ядивна гъба. Съществената
информация е означена чрез: (се появява) най-рано през месец март; по прегорелите
торища; десет – петнайсет сантиметра; подходяща е (за пържене и за печене). Това са
думите и съчетанията от думи, които оформят смисловото ядро на този кратък текст.
● Сигнали за начало на нова микротема (смислова част) в текст
Важен от пректическа гледна точка е и въпросът за границите на смисловите части в
един по-дълъг и предварително обмислен текст. Сигнал за началото на текст е неговото
заглавие. Сигналите за началото и края на дадена смислова част вътре в текста най-често
се съдържат в началните и крайните изречения на съответната смислова част. Често това
са наречия и частици, вметнати думи и изрази от типа изведнъж; внезапно; след това;
първо, второ, трето; и така и др. Сигнали може да бъдат също така промяната в ос-
новното глаголно време (свързана най-често със смяната на повествованието с описание
или обратното); промяната в означеното място на събитията, за които се говори. Добре
е да се има предвид, че в по-обемни текстове съставящите ги смислови части може да са
обединени в тематично-смислови блокове.
Ключово място в първия раздел заемат и включените в учебниците за 8. и за 9. клас
знания по стилистика. Преди конкретната работа, свързана с възприемане и анализ на
текст, може да се актуализират знанията, вложени в таблицата, представяща основните
функционални стилове на българския книжовен език в учебника за 8. клас.

Стилове

Функцио- Вид текст Жанрове Сфера на Къде функцио- Каква информа-

нален стил речевата нира стилът? ция съдържат
дейност текстовете?
разговорен разговорен разказ на едно битовата у дома, сред при- за всичко, което
стил текст лице, диалог и др. сфера ятели, в автобуса, интересува човека
в училище, на във всекидневното
улицата общуване
художествен художествен роман, повест, естетическата в творбите на за човека и света в
стил текст разказ, поема, сфера художествената цялата им многооб-
ода, елегия и др. литература хватност

12
научен стил научен текст учебници, статии, научна сфера в научни институ- за закономерности-
доклади и др. учебна сфера ции, в училище, в те в природата и в
университетите обществения живот
публицисти- публицисти- публицистична медийната във вестници, спи- за актуални съби-
чен стил чен текст статия, интервю, сфера сания, по радиото тия в обществения
репортаж, реч, и телевизията живот, свързани с
слово и др. политика, ико-
номика, култура,
развлечения, спорт
и др.
официал- официал- конституция, институцио- в документи, за регламентира-
но-делови но-делови закон, указ, дого- нална сфера закони, наредби, ните отношения
стил текст вор, декларация договори и др. между граждани,
и др. държавни институ-
ции, фирми и др.

В 10. клас е добре да бъдат актуализирани и съвременните постановки, свързани с

езиковото обучение от гледна точка на йерархично разположените в обща система ос-
новни понятия:
● език;
● функционален стил;
● текст.
Необходимо е да се актуализират и знанията за тяхната съотносимост с понятията:
● национална общност;
● комуникативна сфера;
● речева ситуация и комуникативен акт.

Ето как графично в процеса на преговора може да бъдат представени отношенията

между тези понятия, основополагащи за обучението по български език:

българска национална общност  български език



комуникативни сфери  функционални стилове




речева ситуация  текст

комуникативен акт

Чрез представянето на отношенията между тези понятия в уроците по стилистика от

първия раздел учениците трябва да осмислят неотделимата връзка между социокултур-
ната и езиковата компетентност на индивида.
Първият раздел в най-голяма степен е насочен към предвидените в стандартите ком-
петентности, свързани с устната и писмената реч на учениците. Със силна практическа
насоченост са разработени всички теми за създаване на текст с определени жанрови
характеристики, насочени пряко към формирането на такива компетентности и залег-
нали в програмата. Уроците в този дял са построени така, че да дисциплинират интелек-
туалните усилия на учениците и да гарантират затвърдяването на уменията им за възпри-
емане и създаване на текстове. Стъпка по стъпка тези умения се отработват във всеки
урок. Работата с алгоритми – инструкции за изпълняване на последователни стъпки, се
налага с оглед на подготовката на учениците в 10. клас за Националното външно оценя-

13
ване в края на степента и е в зависимост от типа текст, върху който се работи в отделните
уроци. Инструкциите за създаване на текстове са съпътствани от богат илюстративен
материал, най-важната част от който са текстове образци за съответните жанрове. При-
цел на вниманието в целия раздел са езиковите особености на ученическите текстове за
рецепция и продуциране. Във включеното в настоящата книга примерно годишно раз-
пределение е предвидено практическата работа по темите, включени в този раздел, да
се осъществява през цялата учебна година. Именно това е причината разделът да бъде
в началото, а не в края на учебника. Учителят неизбежно ще трябва да повтаря част от
преподадения в началото на годината учебен материал опресняващо, когато учениците
отново трябва да създават съответния по жанр текст, а това ще бъде предпоставка да
улегнат практическите умения, свързани с адекватното възприемане и продуциране на
текстове в жанровете, предвидени от Учебната програма.
За постигането на предвидените по програма резултати ще допринесе и подборът на
текстовете, с които са свързани задачите към всеки от уроците в този раздел. Всички те са
представителни за съответния стил и жанр, адекватни са с оглед на непосредствената жи-
тейска практика на учениците и приближават училището към реалната им речева практика.

II раздел: Книжовна езикова норма

В този раздел са включени знания, свързани с нормативната уредба на българския

книжовен език. До 8. клас учениците са изучавали отделни правописни, правоговорни,
граматични и пунктуационни правила, както и правила, свързани с лексикалната норма.
В 8. клас основните норми са обект на специално самостоятелно изучаване. Напълно раз-
бираемо, като се има предвид, че 10. клас е завършващ за първата гимназиална степен,
вниманието отново се насочва към книжовноезиковата норма, като едновременно се пре-
говарят вече изучаваните правила и се прибавят нови знания, така че в края на 10. клас
учениците да имат необходимите познания и умения, които да гарантират успешното им
участие в устното и в писменото общуване във всички комуникативни сфери.

ІV. ПРИЛОЖЕНИЕ

Решения на задачите от ІІ раздел – „Книжовна езикова норма“

5. НОРМИ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК.

ПРАВОГОВОРНА НОРМА

1. Грешки, произтичащи от неправилен изговор на неударени гласни звукове:

Грешно Вярно
инциклопедия енциклопедия
вандълизъм вандализъм
обеснението обяснението
смисал смисъл – смисли (непостоянно ъ)
уснования основания
смоти смути – смут
сагласието съгласието – съ- в думата е представка, няма представка са-
навсякаде навсякъде

14
 Грешките са резултат от редукцията на глесни звукове в слаба позиция – когато не са
под ударение.

2. Глаголните форми за 3 л. мн.ч. сег. вр. с окончания -ят/-ат, които се произнасят като
[-ът]/[-ьът], макар че в тях гласният звук е под ударение, са:
повредят – повредя
обезобразят – обезобразя
задоволят – задоволя
твърдят – твърдя
спрат – спра
творят – творя

3. Формите за 1 л. мн.ч. сег. вр. на глаголи от І и ІІ спрежение, в които неправилно е

употребено окончание –ме:
можеме вм. правилното можем
приемеме вм. правилното приемем
се възхитиме вм. правилното възхитим
определиме вм. правилното определим

4. Думите с променливо я, в които неправилно е употребено -я– вместо -е-, са:

тяхните вм. правилното техните
цялите вм. правилното целите
голямият вм. правилното големият
Сродни думи:
С -я- С -е-
тях техен
цялост целостта
голяма големина

5. Думи, в които неправилно е изпуснат звукът [т] (респективно – буквата т):

часни – дума за проверка частен
непоносимоста – непоносимост+та

Дума, в която звукът [дж] е заменен със звука [ж] (съчетанието от букви дж – с бук-
вата ж):
тийнейжърските вм. правилното тийнейджърските (от анг. ейдж – възраст)

Думи, в които гласният звук [и] е неправилно заменен със съгласния [й] (буквата и – с й):
някой (ед. ч.) вместо правилното някои (мн. ч.)
грозотий (ед. ч.) вместо правилното грозотии (мн. ч.)

6. Съчетания, съдържащи неправилно произнесени и респективно – написани, пред-

лози с и във.
с същността вм. правилното със същността
във следното вм. правилното в следното

7. Членувана форма за единствено число на съществително име, завършващо на -изъм.

вандализъма вместо правилното вандализма.

15
 8. Думи, чиито произносителни варианти са неправилни:
А. [приятелът], [пазарят], [лодкарът], [млекарът], [кантарят]
Б. [четат], [върв'я], [говор'я]
В. [перална], [закусвална], [сушилна], [спална], [чакална]
Г. [направѝх], [правѝх]

Правилни произносителни варианти:

А. [приятел'ът], [пазарът], [лодкар'ът], [млекар'ът], [кантарът]
Б. [четът], [върв'ъ], [говор'ъ]
В. [пералн'а], [закусвалн'а], [спалн'а]
Г. [напрӮвих], [прӮвих]

9.
А.
- учѝлища – училищӚ
+ вѝно – винӝ
+ структӞра – стрӞктура
+ жѝто – житӝ
- рӚботя – рабӝтя
+ мӝлив – молѝв
+ находчѝв – нахӝдчив
- хӚртия – хартѝя
- съдѝлища – съдилищӚ
- прѐнос – пренӝс
+ сѐло – селӝ

Б.
+ вземам – взимам
+ войн – воин
- цемент – цимент
- стиропор – стереопор
+ възпоменание – възпоминание
+ знам – зная
- флумастри – фулмастери
+ обеца – обица
+ реторика – риторика
- пластилин – пластелин
- полюлей – полилей
+ тази – тая
- теоретичен – теоритичен
+ този – тоя
- хазяин – хазаин
+ чемшир – чимшир
- сушоар – сешоар 10. А, 11. В, 12. В, 13. А,
- мляко – млеко 14. Б, 15. Г, 16. Г, 17. В

16
 6. ПРАВОПИСНИ НОРМИ. ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ.
ОБЩИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА

1.
„Cis moll“ е една от най-популярните поеми на Пенчо Славейков. Публикувана е
за първи път в списание „Мисъл“ и по-късно е включена в стихосбирката „Епически
песни“. Това произведение представлява философски размисъл на поета за съдбата на
един от най-великите хора, живели на този свят – гениалния немски композитор Бет-
ховен. Жанрово творбата се определя като философска поема, защото има за център
равносметката на твореца. Творчеството е представено като непрекъснат процес. Раз-
граничени са гледните точки за изкуството на талантливия творец и човека с ограничени
възможности.
В „Cis moll“ авторът представя поетическа визия за твореца и света, като поставя
в центъра на вниманието страдащата, но търсеща изход от страданието човешка душа.
Поетът изразява своята категоричност относно мястото на твореца в света, в който жи-
веем. Творецът е будител. Той дава светлина на света чрез изяществото и красотата на
своите творения. Той е човекът, заел се с тежката задача да възвиси умовете и сърцата
на хората. Според него изкуството дава духовни опори да бъде надмогнато страданието.

2. В; 3. В; 4. Г; 5. В; 6. Б; 7. А; 8. А; 9. Б; 10. А; 11. Г; 12. Г; 13. В; 14. А

7. ПРАВОПИСНИ НОРМИ. ПРАВОПИС НА ГЛАВНА И МАЛКА БУКВА

В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

1.
Старо Оряхово, Сирма войвода, Малко Търново, Граф Игнатиево, Врачански балкан,
Горна Арда, Горна баня, Ново село, Западна Европа, Нова земя, Република Австрия,
Долна Саксония, Бели Искър, Долна махала, Мала църква, Мандренско езеро, Костенски
водопад, Върбишки проход, Средна гора, Принцови острови, Скандинавски полуостров

2.
Агенция по вписванията, Етиопска планинска земя, Република Горна Волта, Северен
ледовит океан, Организация на обединените нации, Агенция за приватизация, Българ-
ски държавен стандарт, Българска телеграфна агенция, Агенция за българите в чужбина,
Европейски валутен фонд, Европейска централна банка, Закон за етажната собственост,
Министерство на външните работи, Съединени американски щати

3.
Момчето не успя да хване топката и тя падна на земята.
Марс и Земята се приближават „само“ на 98 млн. км.
Нова земя е архипелаг от 2 големи острова, разделени от тесен проток.
Началото на практическото усвояване на Космоса е поставено на 4 октомври 1957 г.
със старта на първия изкуствен спътник на Земята.
Човек може да оцелее за около половин минута в открития Космос без сериозни по-
следствия.
Светлината от Слънцето достига до нас за 8 минути.
Днес времето ще ни зарадва с много слънце.
Тази църква е строена през втората половина на 14. век.

2. Книга за учителя по български език за 10. клас – В. Михайлова и др. 17

 Отлъчването от Църквата, е църковно наказание, което се налага на хората, извърши-
ли тежък грях.
През 927 г. Българската православна църква получава ранг на патриаршия и става
най-старата народностна църква в Европа.
Единицата за електрично съпротивление в SI се нарича ом и се означава с главната
гръцка буква омега (Ω). Тя носи името на немския физик Георг Ом .

4. Примерно решение:
„Майце си“ е първото Ботево стихотворение.
Той има високо ботевско чело.
„Дядо Йоцо гледа“ е разказ, представителен за Вазовата проза.
От всеки стих се долавя вазовско родолюбие.
Прочетох няколко от Алековите фейлетони.
Репликата му е пропита с алековска ирония.
„Гераците“ е най-популярната Елин-Пелинова повест.
Терзае го този хамлетовски въпрос.
Кралицата трябва да отговори на поредния Хамлетов въпрос.

5. Примерно решение:
Господин Иванов е новият директор на нашето училище.
Уважаеми господин Директор, приемете моите сърдечни поздрави!

Написах писмо до президента на фирмата.

Уважаеми господин Президент, обръщам се към Вас с голяма молба.

6. Г; 7. В; 8. Г; 9. Б; 10. Г; 11. В; 12. А

8. ПРАВОПИСНИ НОРМИ. ПРАВОПИС НА СЛОЖНИТЕ ДУМИ

В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

1.
× инженер-физик □ касиер-счетоводител
□ генерал-губернатор × артист-комик
□ кандидат-депутат □ помощник-готвач
× художник-пейзажист × мъж-мечта
× град-държава □ премиер-министър
□ храм-паметник × вирус-убиец
□ план-сметка × вълк-единак
□ план-програма × братя-близнаци
× страна-участничка × къща-музей
× жена-пилот □ премиер-министър
× инженер-програмист □ заместник-директор
□ началник-склад □ 2-годишнина

18
 2.
□ западно-европейски × водно-маслен
□ кандидат-студентски □ водно-разтворим
× сиво-син □ ярко-осветен
□ тъмно-зелен □ бързо-действащ
× социално-исторически × пролетно-летен
□ обществено-полезен × радио-телевизионен
× английско-български □ социално-осигурителен
□ северо-източен × физико-химичен
□ пътно-транспортен □ съдебно-медицински

3. Отбележете с × съчетанията, които се пишат полуслято.

× П образен
× Константин Кирил
□ HIV вирус
× 17 минутен
□ 80 хиляди
□ Граф Игнатиево
× Елин Пелинов разказ
× Мария Антоанета
× β версия
□ НАТО маневри
□ интернет връзка
□ растение гигант

4. А; 5. В; 6. Б; 7. В; 8. А

9.
Текст 1
През първата половина на 20. век след споразумение между европейските колониални
сили на Берлинската конференция през 1884 г. за разделяне на завладените територии
в Африка Испания получава контрола над Западна Сахара и я прави свой протекторат.
След редица опити да не деколонизира Западна Сахара, Испания губи и започва бавно
да се оттегля. В същото време Мароко и Мавритания започват да твърдят, че тогаваш-
ната Испанска Сахара е част от техните земи и че им е била несправедливо отнета при
колонизацията.
През 1975 г. ООН отхвърля твърденията и настоява за пълна свобода на страната. На
6 май същата година 350 хил. невъоръжени мароканци влизат в мароканския град Тарфая
и чакат заповеди от крал Хасан Втори да нахлуят в Западна Сахара.
Дни преди смъртта на испанския диктатор Франциско Франко на 14 ноември 1975 г.
Испания подписва таен договор с Мароко и Мавритания, тъй като се готви да изостави
колонията. Според този договор Мароко взима северните 2/3 от територията, а Маври-
тания – южната част. След 3 месеца Испания се отказва от колонията си. През 1979 г.
Мароко завладява цялата територия на бившата колония. През 1991 г. спират враждебни-
те действия между Мароко и местното население заради пристигането на мироопазваща
мисия на ООН.

19
 Текст 2
Венера често е определяна като сестра на Земята поради сходствата помежду им:
масата ѝ е около 80% от тази на нашата планета и е малко по-дребна на размер. Пое-
тичните наименования обаче не бива да ви подвеждат. Венера, макар и втората планета
до Слънцето, е всъщност най-гореща в Слънчевата система. Изключително плътната ѝ
атмосфера създава екстремен парников ефект и в резултат температурите на Венера дос-
тигат 465 градуса по Целзий!
Плътността на атмосферата е и основна пречка дълги години сведенията за планетата
да бъдат хипотетично приятни. Правени са предположения, че на Венера има океани,
хубав тропически климат и дори живот. Сондите, изпратени на Венера обаче, драстично
обръщат нещата – вече е известно, че планетата на любовта прилича по-скоро на ад –
смъртоносна и съвсем неприветлива за хората.
На Венера е пълно с вулкани. До този момент са идентифицирани 1600, но е съвсем
възможно това да са просто най-големите. Освен това Венера има много високо налягане
на въздуха. За да се ориентирате как бихте се чувствали, се опитайте да си представите
какво е да вървите на дъното на океан.

Текст 3
Професията нутриционист е сравнително нова – като цяло в световен мащаб се ут-
върждава едва през последните няколко години. С развитието на технологиите и повиша-
ването на нуждата от разширяване на познанието, както и с развитието на осъзнатостта
на обществото се появи и необходимостта от професионалисти, които могат да отсеят
научно достоверната информация в областта на грижата за здравето.
На теория квалифицираният нутриционист е обучен в дълбочина в областта на хра-
ненето. На практика обаче професията нутриционист обхваща още по-широко поле на
познанието. Специфичното за повечето нутриционисти – за разлика от всяка стандартна
професия – е, че те не се занимават с тази наука само теоретично. От една страна, нутри-
ционистът следва собствените си препоръки, а от друга – представлява пример и вдъхно-
вение за своите клиенти и читатели. Той е пример за подражание, тъй като с външния
си вид и начин на живот демонстрира резултата от придобитите познания, приложени на
практика. В повечето случаи интересите и знанията на нутрициониста надхвърлят рам-
ките на нутрициологията и подходът му към здравето на човека придобива по-холисти-
чен характер. По-добрите програми за обучение на нутриционисти включват и правилно
движение, дишане, редуване на двигателна активност и почивка, качествен сън, психо-
соматика (науката за психологичните причини за здравните проблеми), релаксиращи и
медитативни техники и др.

Текст 4
В ново проучване учените са изчислили как нарасналата популация насекоми в по-топ-
лите части на Земята ще се отрази на реколтата, и резултатите са силно притеснителни.
Съществува реална опасност от глад заради климатичните промени.
Прогнозите сочат, че през следващите 30 години само в Европа вредителите ще уни-
щожават средно по около 16 млн. тона пшеница, царевица и ориз на година. Ситуацията
в двете Америки и Азия е сходна.
По-високите температури увеличават експоненциално метаболизма на насекомите,
което от своя страна води до два риска. Първият е, че искат да ядат повече, а вторият е,
че се стремят да се размножават повече.
Как да се преборим с всичко това? Единият от вариантите е да се разработват
по-устойчиви срещу насекомите култури, което ще бъде една непрестанна надпревара

20
с вредителите. Другият вариант е всеобща световна политическа и икономическа стра-
тегия срещу климатичните промени, или простичко казано: „Политиците да решат този
проблем“. Надали и най-големите оптимисти продължават да вярват в това…

Текст 5
Екип от учени под ръководството на проф. Дейвид Лейг от Манчестърския универси-
тет е разработил молекулярен робот, направен само от 150 единични атома. Макар близо
един милиард пъти по-малък от зрънце сол, изкуственият интелект умее да сглобява еди-
нични молекули в комплексни клъстери. За тази цел изобретението използва микроско-
пична захващаща ръка.
Учените от екипа са единодушни, че молекулярните роботи имат много-обещаващо бъ-
деще и ще се превърнат в неизменна част от производственния процес, основно в отрасли
като машиностроенето, фармацията и създаването на нови материали. Целта е в рамките на
идните 10 – 20 години нанороботите да работят на нов вид поточни линии, където да създа-
ват непознати досега изключително прецизни и чисти по състав суровини. За да реализират
своята визия за бъдещето, учените от Манчестърския университет работят за смаляването
и на други видове машини до молекулярно ниво по подобие на нанороботите.

9. ГРАМАТИЧНИ КНИЖОВНИ НОРМИ

1.
ТазгодишниЯТ автосалон в София ще се проведе за пръв път от 17 до 25 октомври.
Често салонЪТ съвпада с големи спортни събития. Поради тези причини браншовата
Асоциация на автомобилните производители и техните оторизирани представители в
България (ААП) взеха решение за преместване на датата.
АвтомобилниЯТ отрасъл отново е в подем и предстои най-мащабното изложение до
моментА, а доказателството за това са подадените заявки от всички вносители.
СписъкЪТ с премиерите ще надхвърли 100 модела. В столицата ще дебютира есен-
цията от световните изложения в Женева, Шанхай и Франкфурт. Досега автосалоните се
провеждаха през юни, който не е най-подходящиЯТ сезон за посетителите и също така
не е съобразен с календарА на автомобилните новости. Отново домакин на изложението
е Интер Експо Център и модерните климатизирани зали на съоръжението.
Освен премиерите на салонА се очакват прототипи, състезателни болиди, авангардни
прототипи от бъдещето и автомобили с алтернативно задвижване, както и по-качествени
фирмени щандове. Разбира се, ще има много съпътстващи събития.

2.
Последните три броЯ на списанието са качени изцяло в интернет.
На концерта ни дойдоха и седем представителИ от училищното настоятелство.
11 учениЦИ от десети клас ще представят училището ни на състезанието по програ-
миране.
В зоологическата градина пристигнаха три малки пингвинА от Южна Америка.
На ски пистите на Банско работят над 70 ски учителИ.
Пред Президентството стоят на пост по четирима гвардейЦИ.
В училището ни вече доставиха 75 нови чинА.
Вече имам няколко много редки екземплярА от този вид игуани.
На теста съм объркал два от верните отговорИ.
Няколко от най-известните романИ на Агата Кристи вече са филмирани.

21
 3.
– Чу ли КОГО са поканили да оглави отбора?
– Доколкото знам, е имало няколко души кандидати. Но мисля, че все още не са се
спрели на НЯКОГО.
– Добре е да поканят НЯКОГО от бившите играчи в отбора.
– Е, трябва им човек с опит, на КОГОТО могат да разчитат, че ще мотивира играчите.
– А този, КОЙТО дойде, трябва да може да разчита на поддръжката на феновете.
– Дано е свестен, а не НЯКОЙ с големи претенции…

4.
Често, без да мислят, родителите поставят СВОИТЕ диагнози, като обричат децата
СИ да ги потвърждават цял живот.
По този начин те сами лишават децата СИ от възможността за растеж и развитие на
определени способности. Спомням си как се изненадвах всеки път, като виждах рисунки
на внука СИ/МИ – дълго време той рисуваше по „бебешки“, а не като връстниците СИ.
Децата на НЕГОВАТА възраст вече рисуваха истински картини, дори с мащаб, перспек-
тива, мимика на лицата, а той рисуваше човечета на принципа – точка, точка, запетая…
Но аз разбирах, че все още някакви мозъчни структури не са сформирани и това е причи-
ната за НЕГОВИТЕ „примитивни“ рисунки. И никой от нас, възрастните не му говореше
– „ти не можеш да рисуваш“… Мина време и някак незабелязано детето започна да рису-
ва. В НЕГОВИТЕ рисунки се появиха и перспектива, и мащаб, и изражения. Просто ни-
кой не му постави „окончателна“ диагноза и така не го лиши от перспективата да рисува.
Много пъти, когато съм предлагала на възрастни пациенти да нарисуват нещо, което
е било необходимо в процеса на НАШИТЕ занимания, съм чувала: „О, не, аз не умея да
рисувам!“. „И защо мислиш така? – питах аз. – Кой ти го е казал? Просто опитай и ще
видиш, че не може да не можеш! Не се справя само този, който изобщо не пробва…“
И действително понякога в резултат от няколкодневни упражнения хората започват
да рисуват! Защото просто ТЯХНАТА „диагноза“, поставена от родителите ИМ в дет-
ството, е отменена!

5.
Госпожо, Вие твърдите, че сте ВИДЕЛИ какво се случва в най-големи подробности.
Господине, казвате, че сте ОБЯСНИЛИ два пъти на младежа, че е СЕДНАЛ на мяс-
тото Ви.
Госпожо Антова, надяваме се, че сте ИМАЛИ възможността да се запознаете с офер-
тата ни.
Господин Василев, Вие сте УВЕДОМЕН да направите плащането в 5-дневен срок.
Госпожо, Вие сте БИЛИ ПРЕДУПРЕДЕНА, че предстои съдебно производство.
Госпожо, Вие сте БИЛИ ПОКАНЕНА да дойдете на срещата в петък.

6.
Първият и вторият вариант на задачата се различават незначително.
Момчето, чиито родители чакаха отвън, говореше притеснено с полицая.
Абонатите, чийто абонамент изтича до края на месеца, могат да подновят договорите
си при изгодни условия.
Които имат високи резултати на теста, ще получат отлични оценки.
Приемането на документи става първия и последния ден от месеца.
Гостът, който пристига днес, и българският му колега ще посетят събитието дове-
чера.

22
 7.
Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон, по-известна като Фрида Кало, е родена на
6 юли 1907 г. в град Мексико. Художник по призвание, ПРИТЕЖАВАЩ несломим дух и
неподправен стил, белязал както работата, така и личния ѝ живот.
Израства в семейството на немски имигрант и мексиканка и има три сестри. Когато е
едва на 6 години, прекарва тежко заболяване, в резултат на което деснияТ ѝ крак остава
по-слаб и по-къс спрямо левиЯ. Поради тази причина още от малка започва да носи дълги
рокли и обува по няколко дълги чорапи на десниЯ си крак, за да прикрие несъвършен-
ството му.
На 15-годишна възраст постъпва в НационалноТО подготвително училище „Ескуела“
в столицата, а мечтата ѝ била един ден да бъде лекар. Но само три години по-късно зло-
щастно събитие преобръща целия ѝ живот! На 17 септември 1925 г., КОГАТО ФРИДА
СЕ ВРЪЩА от училище, автобусът, в който се возела, е блъснат от трамвай. Фрида
наранява гръбнака СИ, счупва две ребра и десния СИ крак на цели 11 места! В периода
след катастрофата, когато е прикована към леглото, тя открива любовта към рисуването.
На 22 години Фрида Кало се омъжва за 43-годишния Диего Ривера, известен мекси-
кански стенописец и художник, в КОГОТО е влюбена от малка. СемейнияТ им живот
е изключително бурен и след 10 години брак Фрида и Диего се развеждат, а 13 месеца
по-късно отново се женят!
В много от творбите СИ Фрида разказва за себе си и физическата болка, която е при-
нудена да понася, за тъгата да не може да има дете, за мъката, която изпитва от изневери-
те на съпруга СИ, както и за СВОЯТА безгранична любов към него.
Фрида Кало рисува над 140 картини, като близо една трета от тях са автопортрети.
Веднъж, когато била попитана каква е причината да рисува толкова често себе си, тя
отговаря: „Рисувам автопортрети, защото често оставам сама… защото аз съм човекЪТ,
КОГОТО познавам най-добре!“.
Макар и да не е художник по образование, работата ѝ е толкова забележителна и
запомняща се, че през 1939 г. най-големияТ национален музей на Франция, ЛувърЪТ,
купува нейна картина, а творбите ѝ стават истинска сензация! Посмъртно тя е удостоена
с пощенска марка в САЩ през 2001 г. На следващата година по кината излиза и биогра-
фичен филм за нея.

8.
Гениален изобретател, предприемач и иноватор – Илoн Мъск е една от най-вълну-
ващите личности на нашето време, чиИто мечти и проекти излизат извън пределите на
Земята, устремявайки се в открития Космос към далечни планети. Мъск се опитва да
промени светА към по-добро СЪС СВОИТЕ иновативни идеи и начинания, като Tesla
Inc. и SpaceX.
Когато е на 12 г., Мъск се научава да програмира и написва на компютърния език
BASIC кодА за видеоигра, която успява да продаде за 500 долара на местно списание за
компютри.
Докато учел в Университета на Пенсилвания, Мъск заедно с няколко състудентИ на-
ели голяма къща с 10 спални, в която организирали грандиозни партита, за които искали
такса вход на присъстващите. По този начин си осигурявали допълнителни доходи, с
които покривали част от разходите СИ за обучение.
През 1995 г., когато е на 24 години, Мъск се премества в Калифорния, за да започне
докторска степен по приложна физика в Станфорд, но напуска само два дни по-късно,
за да преследва предприемаческите си амбиции в областта на интернет, възобновяемата
енергия и Космоса.

23
 През същата година заедно с брат си Кимбъл създава софтуерната компания Zip2,
която се оказва толкова успешна, че през 1999 г. е продадена за 307 милиона долара в
брой и 34 милиона долара в акции. Мъск получава 7%, или 22 милиона долара от продаж-
бата и така става милионер на 28 г.
През 2002 г. Мъск отделя 100 милиона долара, за да финансира и основе компанията
за разработка на космически технологии SpaceX.
На 6 февруари 2018 г. SpaceX изстреля успешно и най-мощната съществуваща в мо-
мента космическа ракета, приземи две от трите ядра от първата ѝ степен и изпрати колата
на Мъск в дълбокия Космос отвъд орбитата на Марс.

9. Г; 10. В; 11. А; 12. А; 13. Б; 14. В; 15. Б; 16. Б; 17. Г; 18. Г; 19. А; 20. Б; 21. А;
22. В; 23. А

10. ПУНКТУАЦИОННА НОРМА. ПУНКТУАЦИОННИ ЗНАЦИ

В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

1.
То си е ясно не само защото в момента четете това, но и защото мрежата вече е част
от живота ни√ и напълно естествена, и неотменима.
Да не говорим пък колко е вълнуващо да можеш да си пишеш с приятелите и веднага,
когато ти се случи нещо интересно, да им го съобщиш и да им изпратиш снимка√ доказа-
телство за твоето неповторимо приключение!
Това е едно от забавленията в интернет√ най-често предпочитано от всички нас в
последно време.
Замисляйки се сериозно√ можем да кажем, че интернет за повечето от нас е всекид-
невие.
Опитвайки се да наподоби реалния живот√ виртуалното пространство налага опреде-
лени правила√ задължителни за престижното поведение онлайн.
Правилата, регулиращи онлайн поведението√ се наричат „нетикет“, което означава
„интернет етикет“.
С други думи, нетикет означава обноски√ приети при комуникацията онлайн.
Също както има определени правила√ задължителни за общуването в училище или в
магазина√ има и правила, които трябва да следвате онлайн, за да може прекарването ви
в интернет да бъде приятно.
Онлайн комуникацията√ използваща само думи√ може да се определи като безлична,
непрозрачна, тъй като обикновено не можете да видите изражението на лицето на събе-
седника си, жестовете, мимиките му.
Действайте онлайн по същия начин, както бихте действали в ситуациите√ съпътства-
щи невиртуалното ви всекидневие.
Интернет съществува, за да помогне на всички потребители√ искащи да получат знания.

2. Еднородни части в текста и пунктуационни пропуски:

– и напълно естествена√ и неотменима.
– бабите и дядовците ни
– електронна поща, игри, клипчета
– без електронна поща, игри, клипчета, или без помощта на електронните търсачки
– в училище или в магазина
– с истински чувства√ със свои реални проблеми.

24
 – безлична√ непрозрачна
– изражението на лицето на събеседника си, жестовете√ мимиките му
– граматиката, правописът√ а и пунктуацията
– внимателно√ обмислено
– шега, или друг забавен текст
– нито вицове√ нито мъдри

3. Вметнати думи и изрази в текста и техните пунктуационни особености:

въобще (не се огражда със запетаи)
например (не се огражда със запетаи)
пък (не се огражда със запетаи)
наистина (не се огражда със запетаи)
с други думи (огражда се със запетаи)
разбира се (огражда се със запетаи)

4.
В далечината се виждаше кацнала на самия ръб на скалата червена къща. Þ
В далечината се виждаше червената къща, кацнала на самия ръб на скалата.

Преследвачите се опитваха да настигнат устремения към хоризонта жребец. Þ

Преследвачите се опитваха да настигнат жребеца, устремен към хоризонта.

Сълзата на девойката събудила заспалия в скута ѝ момък. Þ

Сълзата на девойката събудила момъка, заспал в скута ѝ.

Не можеше да устои на светлия ѝ и изпълнен с неизказана молба поглед. Þ

Момчето тръгна към стълбата, изправена пред стената.

5.
Данните, както вече стана ясно, говорят за драстична промяна на ситуацията.
Всички, естествено, се надяваме да се класираме за финала на състезанието.
От една страна, тя е умна, от друга страна обаче, не полага достатъчно усилия.
Момчетата, обикновено, се интересуват от футбол и от бойни спортове.
Никой, разбира се, не се съмнява в неговите качества на голям спортист.
Те може би се надяват да им помогнем за изготвянето на документацията.

6. А, 7. Б, 8. А, 9. Б, 10. Б

11. ПУНКТУАЦИОННА НОРМА. ПУНКТУАЦИОННИ ЗНАЦИ

В СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

1. Примерно решение:

– просто изречение с обособена част:

Всъщност моралът е съвкупността от исторически възникнали и утвърдили се (ста-
нали традиционни, обичайни) основни принципи и положения, регулиращи човешките
взаимоотношения.

25
 – просто изречение с вметнат израз:
Интернет, от своя страна, е допълнителен стимул.

– сложно съставно изречение, в което подчиненото изречение да е след главното

изречение:
Етиката (от гръцки: ἦθος, етос – обичай) е дял от философията, който се отнася до
въпросите на морала.

– сложно съставно изречение, в което подчиненото изречение да е пред главно-

то изречение:
Когато говорим за регулиране на човешките взаимоотношения и във всекидневната, и
във виртуалната реалност, си служим с понятия, като етика, етикет, нетикет.

– сложно съставно изречение, в което подчиненото изречение да е между части-

те на главното изречение:
Тази част от моралните норми, която регулира взаимоотношенията, възникващи в оп-
ределени ситуации, може да определим като етикет.

– сложно съставно изречение с две подчинени изречения:

Нетикет е ново понятие, пряко свързано с технологичната революция, която задава
нови параметри на човешкия живот, защото технологиите променят не само бита, но и
взаимоотношенията между хората.

– сложно смесено изречение:

Определени маниери на поведение се забелязват още през XIV век в Италия, но за
система от правила може да се говори едва когато етикетът се утвърждава като понятие
във Франция по времето на Луи XIV, управлявал между 1643 и 1715 г.

2.
В исторически план е необходимо да се отбележи, (запетаята отделя началото на
подчинено изречение, въведено чрез съюза че) че нетикетът в началото на интер-
нет комуникациите най-често бива свързван само с електронната поща, (запетаята
разделя две равнопоставени подчинени изречения) а след това – с деловото общуване.
Това е доста ограничено разбиране, (запетаята отделя началото на подчинено изрече-
ние, въведено чрез съюза защото) защото всяко действие, (запетаята отделя начало-
то на подчинено изречение, въведено чрез израза независимо дали) независимо дали е
в реалното, (запетаята разделя две равнопоставени подчинени изречения, свързани с
двойния съюз дали – или) или във виртуалното пространство, (запетаята разделя две
равнопоставени подчинени изречения) дали е между хора, принадлежащи към една и
съща или към различни групи, (запетаята отделя края на подчинено изречение) трябва
да е обвързано с морала и етиката.

3.
Като най-обемна (най-глобална, най-обща) (информацията в скобите има характер
на обособена част и дублира основната информация, разположена преди скобите)
по съдържание може да бъде определена категорията етика. Етиката (от гръцки: ἦθος,
етос – обичай) (информацията в скобите има характер на обособена част и уточнява
основната информация, разположена преди скобите) е дял от философията, който се
отнася до въпросите на морала.

26
 Пълно синхронизиране на правилата за поведение е невъзможно, а и не е необходимо,
защото различието обогатява при срещата с друго различие, но при едно базово условие:
(след двоеточието се въвежда уточняваща информация; двоеточието в случая може
да се замени с тире) да е налице съответна степен на възпитаност и култура.

Както не се раждаме със съзнанието кое е добро и кое – (тирето замества изпусна-
тата форма е на спомагателния глагол съм) лошо...

Тези принципи и положения поставят определени неписани, а в редица случаи – (ти-

рето замества изпуснатата форма поставят) и нормативно регламентирани рамки на
отношенията между хората, фиксирани чрез закон.

В исторически план е необходимо да се отбележи, че нетикетът в началото на интер-

нет комуникациите най-често бива свързван само с електронната поща, а след това – (ти-
рето замества изпуснататия израз бива свързан) с деловото общуване.

4.
● Основна теза: нетикетът е необходим, защото гарантира успешното общуване в
интернет;
● Подтези: чрез нетикета:
– общуващите се чувстват еднакво значими и равноправни в акта на общуването;
– дори мнение, което не се споделя от събеседника, може да прозвучи приемливо;
– може да бъдат потиснати негативни емоции и да се стигне до консенсус.

5.
Съдбата на всеки√ който има желание да се развива√ може да се подреди буквално по
ноти√ които обаче той сам избира. (Запетаите отделят подчинени изречения.)
За да изготвят списъка√ консултантите сравняват разходите за ежедневни стоки и
услуги√ за които плащат наемателите. (Запетаите отделят подчинени изречения.)
Важно е след първия поглед да се замислите за това къде да насочите наблюдението
си√ и да изчакате с оценката. (Запетаята е след подчинено изречение.)
Мъдростта√ която определя същността на живота√ се постига само когато сте преми-
нали през различни ситуации. (Запетаите отделят подчинено изречение.)
Потребителите мислят√ че когато на етикета има фирмен знак√ а цената е висока√
качеството на продукта също е високо. (Първата и последната запетая отделят под-
чинени изречения, а втората разделя две съподчинени изречения.)
Някои може прибързано да отсъдят√ че това е признак за депресия√ тъй като само-
тата по-скоро вреди√ вместо да успокоява. (Запетаите отделят подчинени изречения.)
Проучване√ публикувано в списанието на Асоциацията за потребителски изследва-
ния√ установява√ че самото присъствие на телефона ви близо до вас може да ви отвлече
вниманието√ дори той да е на безшумен режим. (Първите две запетаи отделят обосо-
бена част, а следващите – подчинени изречения.)
Най-малката мигрираща птица√ която е от вида колибри и тежи около 2 грама√ може да се
движи с до 50 км/ч√ като най-интересното при нея е√ че не спира за почивка и може да да из-
мине близо 1000 км√ без да кацне където и да е. (Запетаите отделят подчинени изречения.)
Пример за това√ че възможността да откриват достатъчно храна√ е основната
причина птиците да мигрират√ са някои видове колибри√ които не мигрират√ ако ус-
пяват да си набавят достатъчно храна през зимата. (Запетаите отделят подчинени
изречения.)

27
 През 1535 г. местните жители√ населяващи района на сегашния град Квебек√ използ-
ват тази дума√ за да упътят френския мореплавател и изследовател Жак Картие и не-
говия екипаж как да стигнат до селището Стадакона. (Първите две запетаи отделят
обособена част, а следващите – подчинени изречения.)
Когато журналистът го запита кога се очаква заводът да заработи√ говорителят на
фирмата посочи√ че това може да стане още в края на настоящата година√ а ако има
забавяне√ най-вероятно е да има отлагане с два месеца. (Запетаята пред а разделя две
съподчинени изречения, а останалите запетаи отделят подчинени изречения.)
Мария Петрова√ секретар на читалището√ което е партньор на инициативата за ре-
монта√ обяснява√ че когато вали дъжд√ калта залива пътя и тротоарите√ а автомобилите
затъват и собствениците им ги изоставят. (Първите две запетаи отделят обособена
част, следващите – подчинени изречения, а запетаята пред а разделя съподчинени
изречения.)

6.
По своя път прелетните птици, обикновено, срещат проблеми, за които ние дори не
подозираме: глад и дехидратация, перки на вятърни турбини на сушата, и петролни сон-
дажи в океана.
Прелетните птици винаги знаят накъде са тръгнали и помнят как да се върнат√ неза-
висимо, че изминават хиляди километри, по-голямата част от които над водни басейни
или планини.
Есента е сезонът, през който дърветата разкриват своите истински цветове√ като въп-
реки сутрешните мъгли и студения вятър, радват погледа с прекрасните си червени, оран-
жеви или жълти корони.
Това, което малцина знаят√ е фактът, че всъщност червените, оранжевите и жълтите
пигменти на листата са там през цялата година, криейки се точно под повърхностния
слой.
През по-топлите сезони листата произвеждат хлорофил, който, освен, че превръща
светлината в енергия√ придава този красив зелен цвят, който сме свикнали да виждаме.
Когато хлорофилът се разпада√ зеленият цвят на листата избледнява, което позволява
на скритите червени, жълти и оранжеви пигменти да се покажат в целия си блясък.

7.
Когато стоиш на компютъра си и търсиш в Google√ почти веднага получаваш списък
с резултати от цялата мрежа. Как Google открива страниците√ които отговарят на запит-
ването на потребителя и ги подрежда в списък?
Ако искаме да дадем характеристика на най-популярния сайт за търсене на инфор-
мация Google√ тя ще е√ (двоеточие) търсеща машина или казано разговорно√ търсачка.
Работата на сайта се базира на данни√ които са генерирани от машини без намесата на
човека√ като целта е максимално релевантни и информативни резултати√ съответстващи
на конкретната заявка. Казано с прости думи√ търсенето в интернет е като разглеждане-
то на впечатляващо богат каталог√ който ни информира точно на коя страница се намира
всяко нещо. Когато използваме търсачката√ роботите на сайта√ компютърни програми√
които се занимават най-общо с намиране и описване на информация в интернет√ прове-
ряват базата със събрани данни и определят най-точните резултати за думата или фразата
от заявката√ за да бъдат показани. Списъкът с резултатите включва заглавие√ свързано
с търсенето на линк към страницата√ последван от кратко описание. На всяка страница
с резултатите се показват по над 10 линка√ като първите три предложения на първата
страница почти винаги са платени√ а при някои търсения такива предложения има и в

28
края. Макар че е включен текст√ показващ√ че резултатът е реклама√ информацията от
този тип доста лесно може да бъде пропусната √ (тире) особено ако бързаме и не четем
внимателно.

8.
Международен екип от палеонтолози, представи уникален образец на праисторически
охлюв – (по-уместно в случая е вместо тире да се постави запетая) уловен в кехлибар
преди 99 млн. години. Това е най-старият охлюв, запазен в кехлибар√ и поради това
находката предизвика голям интерес. Както е известно, охлювите са много крехки и уяз-
вими създания√ тъй като телата им са меки и лесно се мачкат. Екземплярът, намерен
в Мианмар√ е млад – черупката, която е напълно запазена√ е с размер 4,88 мм. Един
от палеонтолозите, изследвали находката√ заявява – Понеже смолата има изключителен
потенциал за консервиране√ днес ние разполагаме с триизмерно изображение, което из-
глежда толкова добре, като че ли охлювът е попаднал там вчера.
Охлювът, който през 2016 г. е купен от частен колекционер, но по-късно е продаден
на Института по палеонтология в китайския град Чаочжоу√ е сканиран чрез радиоизо-
топен анализ. При изследването, продължило две години√ учените достигат до неочак-
вани резултати: мекотелите се оказават по-стари от динозаврите. Последният период на
мезозойската ера, откогато датира най-старият охлюв, запазен в кехлибар√ е известен
най-вече с динозаврите, но сега към списъка с праисторически животни от „ерата на
влечугите“, трябва да се прибавят и мекотелите.

9. А); 10. Б); 11. Б); 12. Г); 13. Б); 14. Б); 15. В; 16. Г); 17. Б; 18. Б; 19. Б; 20. Б; 21. Г

22.
 Разбрах, че когато тя пристигнала, в залата вече нямало никого от тези, на чиято
помощ разчитала.
Тя се разсърдила, защото, когато го попитала, какво се е случило, той отговорил твър-
де уклончиво и премълчал важни детайли.
 Той запази самообладание, макар че, когато непознатият отправи към него поглед,
пълен със закана, сърцето му заби силно и трябваше да положи усилие, за да не проличи
гневът му.
Момичето затича към брега, но когато стигна до лодката, спряна до кея, видя, че в нея
няма никого.
 През целия ден на похода бяха си мислили само за тия топли и светли стаи, които
ги чакат, и отрано се радваха на хубавата почивка край големи огньове и между добри и
гостоприемни хора.
В далечината и в мрака очертанията на парахода се губят, черният и нечист дим ши-
роко се разстила, ярко блестят някакви червени огньове и над бялата и чиста повърхност
на морето се рисува исполински образ на настръхнало чудовище с огнени очи, гневно
устремени към брега.
Щом времето се пооправи, те тръгнаха към върха на планината, но само час по-късно
заваля отново, както беше предположил хижарят, и трябваше да се върнат.

29
  Серафим се засмя тихо, беззвучно и като поклащаше глава, подпря на пейката
тоягата си, сне и чувалчето, което носеше на рамото си.

12. ЛЕКСИКАЛНА НОРМА

1.
Самолетите засега са най-бързите пътни транспортни средства.
Когато погледнете летящ самолет, изглежда, че той едва се помръдва. Всъщност са-
молетите имат изключително мощни двигатели, които може да постигат много високи
скорости и да ги поддържат в продължение на часове. Средната скорост за пътнически
самолет е около 575 мили в час (над 925 км/ч.).
Скоростта на въздухоплавателните средства, които се движат на голяма надморска
височина, не се измерва по същия начин, както при автомобилите. Макар че може да се
ползват мили в час или километри в час, често се ползва мерната единица възел.
Пътническите самолети все още не се движат със скорост над звуковата бариера, но
са доста близо до нея.

2.
На днешния ден през 1876 г. Александър Бел подава в американското патентно бюро
заявка за устройство за предаване и възпроизвеждане на звук от разстояние с помощта
на електрически сигнали – всъщност патент за първия телефон.
Понякога наричат телефона второто по значение изобретение в историята след коле-
лото. През годините той се променя до неузнаваемост, но става ключов атрибут в живота
на хората. А с появата на смартфоните, които заедно с разговорите осигуряват и достъп
до интернет, ролята му нарасна още повече.
Ето някои интересни факти от историята на телефона и изобретателя му:
● Наричат Бел американски изобретател, но всъщност той е шотландец и в момента,
когато е получил патента, още не е имал американско гражданство.
● Всъщност телефонът не е изобретен от Бел, а от италианския имигрант Антонио
Меучи, който е подал заявка за патент 5 години преди Бел, но не успял да доведе своето
изобретение до практическо използване.
● Създателят на телефона Бел е специалист по физиология и техниката му е само
хоби. „Нито един човек, дори елементарно запознат с електротехниката, за нищо на све-
та не би изобретил телефона“, казва по-късно той.
● Когато получил патента, Бел бил 29-годишен. Изобретението му донесло милиони
долари, а основаната ___ него компания AT&T още съществува.
● В деня на смъртта на Бел – 2 август 1922 г., всички телефони в САЩ, които по това
време вече били над 13 млн., били изключени за минута мълчание.
● Бел не е говорил нито веднъж по телефона със съпругата си, тъй като тя била глу-
хоняма.
● Бел нарекъл своя апарат „говорещ телеграф“. Думата телефон – от древногръцките
„теле“ – далече, и „фон“ – звук, е измислена още през първата половина на 19. век от
френски изобретатели на различни апарати за предаване на звук.
● Първият в историята телефонен разговор се е състоял на 10 март 1876 г. по 12-мет-
ров кабел, прокаран от кабинета на Бел до съседната стая. Бел казал на помощника си:
„Г-н Уотсън, елате, искам да ви видя“.

30
 ● Телефонното звънене е изобретено от споменатия Томас Уотсън две години по-късно.
● Томас Алва Едисон предложил през 1878 г. в микрофоните да се използва въгле-
роден прах, който усилил чувствителността. Така позволил на абонатите да не крещят.
● На Едисон приписват и думата hello (ало). Бел предполагал, че говорещите по те-
лефона ще използват старинното „ахой“, както се обръщали един към друг моряците от
платноходите.
● Думата „hello“ се разпространила в много други езици, а в английския започнали да
я употребяват и вместо „здравей“.

3.
Подводницата достигна до дъното на океана.
Утре цял ден ще бъдем у тях, защото у нас ще има ремонт.
Лятната ваканция обикновено прекарвам на село при баба ми и дядо ми.
Другата седмица ще ходим в София, за да си търся обувки.
Амбициозните хора се стремят към постигането на своите цели.
Гаранция за истинското приятелство е доверието един към друг.
До училището най-бързо може да отидете с автобус.
Основният му недостатък е, че е безразличен към другите.

4.
Човек не бива да губи обективния си поглед към реалната действителност.
Човек не бива да губи обективния си поглед към действителността.

Сградата е готова изцяло и напълно и може да влезе в експлоатация.

Сградата е готова напълно и може да влезе в експлоатация.

Той е уплашен, че може да го убият или дори да го застрелят.

Той е уплашен, че може да го убият.

Романът приковава вниманието на читателя с невероятен съспенс и огромно напре-

жение.
Романът приковава вниманието на читателя с огромно напрежение.

На мен ми харесват четвъртитите и правоъгълните часовници.

На мен ми харесват правоъгълните часовници.

Ако се съди по облеклото му, този човек е много богат и има много пари.
Ако се съди по облеклото му, този човек е много богат.

Напоследък тя споделя, че има много страхове и фобии.

Напоследък тя споделя, че има много страхове.

Майка ми има много силна интуиция и страхотно шесто чувство.

Майка ми има много силна интуиция.

Искам да те питам един въпрос.

Искам да ти задам един въпрос.

31
 5. Примерно решение:
До слуха им достигна лирична/лирическа мелодия, която сякаш разказваше някаква
вълшебна история.
„Две хубави очи“ е лирическа творба.

Неговият романтичен/романтически жест я развълнува силно.

„Граф Монте Кристо“ е романтическа творба.

Разграничават се три основни вида психични/психологически процеси – когнитив-

ни, емоционални и волеви.
От психологическа гледна точка постъпката му е обяснима.

Напоследък предпочитам да използвам натурални/натуралистични продукти за

коса.
В романа има много натуралистични сцени.

Любовта е истинска не толкова, когато се изразява с красиви думи, колкото, когато

ражда действена/действителна сила.
Имам предвид една действителна история.

Шипка помни тридневните епични/епически боеве, в които българите доказват, че

заслужават свободата си.
Романът и разказът са епически жанрове.

След като този случай зашумя/нашумя и отекна във всички медии, прокуратурата се
самосезира и разпореди проверка.
Публиката оживено зашумя.

6. Примерно решение:
Той получи тежка контузия благодарение на това, че не беше загрял добре преди мача.
Той получи тежка контузия поради това, че не беше загрял добре преди мача.

Това никога досега не се е случвало и с право можем да кажем, че е прецедент в нашия

обществен живот.
Това никога досега не се е случвало и с право можем да кажем, че е безпрецеден-
тен случай в нашия обществен живот.

Цифрите от последните статистически проучвания говорят за драстичен спад на раж-

даемостта през последните години.
Данните от последните статистически проучвания говорят за драстичен спад на
раждаемостта през последните години.

Новият ученик говори много тихо и не може да изговаря буквата р.

Новият ученик говори много тихо и не може да изговаря звука р.

Не говорете толкова високо, защото ще събудите децата.

Не говорете толкова силно, защото ще събудите децата.

Цените в този магазин са много евтини.

Цените в този магазин са много ниски.

32
 Сетих се една идея.
Хрумна ми една идея.

Има доста неясноти, свързани с творческата история на репродукцията „Мона Лиза“,

създадена от Леонардо да Винчи.
Има доста неясноти, свързани с творческата история на картината „Мона
Лиза“, създадена от Леонардо да Винчи.

7.
А) Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
„Търпи, и ще си спасиш душата?!“

Той ли, ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? – Кажи ми. Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана – рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.
Из „Елегия“

Б) Свестните у нас считат за луди,

глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“ – казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Из „Борба“

3. Книга за учителя по български език за 10. клас – В. Михайлова и др. 33

 Приложение № 1

УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА X КЛАС, КОМПОНЕНТ

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА)

КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Обучението по български език в X клас разширява и допълва знанията, уменията и
отношенията, свързани със системата на съвременния български книжовен език и с из-
граждането на комуникативните компетентности на учениците.
С оглед на развиването на социокултурните компетентности програмата предвижда
усъвършенстване на умения за търсене, извличане, обработване и използване на инфор-
мация от различни информационни източници за решаване на комуникативна задача и
развиване на умения за възприемане, анализ и редактиране на текст.
По отношение на развиването на езиковите компетентности са включени теми, на-
сочени към познаването и прилагането на книжовните езикови норми на съвременния
български книжовен език.
Във връзка с развиването на комуникативните компетентности в устното и в пис-
меното общуване в учебната програма е предвидено развиване на умения за публично
изказване по граждански проблем, както и на умения за създаване на аргументативен
текст – есе по граждански проблем.

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО В КРАЯ НА КЛАСА

ОБЛАСТИ НА ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ

КОМПЕТЕНТНОСТ
Социокултурни Разграничава видовете функционални стилове.
компетентности Разбира отношението между речевото поведение и кон-
кретната комуникативна ситуация. Оценява идеи, тези и
аргументи съобразно своя опит.
Търси, извлича, обработва и използва информация от
различни информационни източници за решаване на
комуникативни задачи.
Представя различни видове информация по зададени
параметри.
Езикови Познава и прилага книжовните езикови норми.
компетентности Разпознава езикови особености на текстове, характерни
за различните функционални стилове. Открива и редак-
тира стилно-езикови грешки.
Комуникативни Слушане
компетентности Сравнява и анализира различни гледни точки при учас-
тие в диалог и в дискусия.
Говорене
Спазва правоговорната норма.
Подготвя и представя публично изказване по граждан-
ски проблем.
Писане
Спазва книжовните езикови норми. Създава следния
писмен текст:
– есе по граждански проблем

34
 УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Теми Компетентности като очаквани Нови

резултати от обучението понятия
1. Норми на съвременния Разбира същността на нормите на съвремен- правоговор-
български книжовен език. ния български книжовен език. Познава право- на норма
Правоговорна норма говорната норма.
Прилага правоговорната норма в устната реч.
Открива, коментира и редактира правоговорни
грешки
2. Правописна норма Познава правописната норма. правописна
Прилага правописната норма в писмената реч. норма
Открива и редактира правописни грешки.
3. Граматични норми Познава спецификата на граматичните норми граматична
на морфологично и на синтактично равнище. норма
Прилага граматичните норми в писмената и в
устната реч. Открива и редактира граматични
грешки.
4. Пунктуационна норма Познава пунктуационната норма. пункту-
Прилага пунктуационната норма в писмена- ационна
та реч. Открива и редактира пунктуационни норма
грешки.
5. Лексикална норма Познава лексикалната норма. лексикална
Прилага лексикалната норма в писмената и норма
устната реч. Открива и редактира лексикални
грешки.
6. Възприемане, анализ Определя темата, микротемите, ключовите
и редактиране на чужд и думи и изрази на текст. Извлича и анализира
на собствен текст (езиков смисли от текст.
практикум) Анализира структурни и композиционни части
на текст. Открива, анализира и редактира
грешки в текст.

В часовете за развиване на комуникативните компетентности в компонента

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК се предвиждат 18 часа върху следните теми:
Теми Компетентности като очаквани резултати Нови
от обучението понятия
Публично изказ- Познава особеностите на публичното изказване.
ване по граждан- Подготвя публично изказване по граждански проблем,
ски проблем като се съобразява със ситуацията на общуване.
Произнася публично изказване по граждански проблем
с подходяща интонация. Оценява идеи, тези и аргументи
съобразно своя опит.
Търси, извлича, обработва и използва информация от
различни информационни източници за решаване на
комуникативни задачи.
Представя различни видове информация по зададени
параметри. Прилага правоговорната норма.
Използва уместно неезикови средства (мимики, поглед,
поза, жестове).
35
Есе по граждан- Познава особеностите на есето.
ски проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит.
Създава есе по граждански проблем.
Прилага книжовните езикови норми.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПРОЦЕНТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ УЧЕБНИ ЧАСОВЕ ЗА ГОДИНАТА

Годишният брой часове за изучаване на учебния предмет БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИ-

ТЕРАТУРА в X клас е 108 часа – 54 часа за български език (от които 18 часа за разви-
ване на комуникативните компетентности) и 54 часа за литература (от които 18 часа за
развиване на комуникативните компетентности).

Седмичният брой часове за изучаване на учебния предмет БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И

ЛИТЕРАТУРА в X клас е 3 часа – 1,5 часа за български език (от които 0,5 час за разви-
ване на комуникативните компетентности) и 1,5 часа за литература (от които 0,5 час за
развиване на комуникативните компетентности).

Препоръчително разпределение на часовете в компонента БЪЛГАРСКИ ЕЗИК:

За нови знания 38%
За упражнения 39%
За преговор 6%
За обобщение 6%
За контрол и оценка 11%

СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Съотношение при формиране на срочна оценка:

Текущи оценки от устни и от писмени изпитвания 60%
Оценки от контролни работи и от класни работи 20%
Оценки от други участия (работа в часовете, изпълнение на домашни 20%
работи, работа в групи и др.)

ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ

КОМПЕТЕНТНОСТИ, КАКТО И МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ

Ключови компетентности Дейности и междупредметни връзки

Умения за общуване Участие в публични изказвания по граждански проблем,

на чужди езици свързан с културното многообразие, като основа за раз-
виване на интереса към междукултурното общуване и към
чуждите езици.

36
Дигитална компетентност Използване на книги от електронни библиотеки и на
други електронно базирани информационни източници
(речници, енциклопедии, бази данни) за изпълнение на
конкретна комуникативна задача.
Използване на мултимедия за представяне на продукти от
изпълнение на конкретна комуникативна задача.
Умения за учене Самонаблюдаване и наблюдаване на съучениците, упраж-
няване на самоконтрол при изпълняване на дидактически
и/или комуникативни задачи, както и при учене с цел опре-
деляне на собствените силни и слаби страни, на собствения
стил на учене.
Социални и граждански Общуване в различни среди чрез демонстриране на толе-
компетентности рантност и чрез изграждане на взаимно доверие.
Общуване чрез изразяване и разбиране на различни гледни
точки.

37
 УТВЪРДИЛ

38
Директор: ....................................................................
(Име, фамилия, подпис)

ПРИМЕРНО ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

по учебния предмет български език и литература за 10. клас

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПРОЦЕНТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ УЧЕБНИ ЧАСОВЕ ЗА ГОДИНАТА

Годишният брой часове за изучаване на учебния предмет БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА в 10. клас е 108 часа – 54 часа
за български език (от които 18 часа за развиване на комуникативните компетентности) и 54 часа за литература (от които 18 часа за
развиване на комуникативните компетентности).

Седмичният брой часове за изучаване на учебния предмет БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА в 10. клас е 3 часа – 1,5 часа
за български език (от които 0,5 часа за развиване на комуникативните компетентности) и 1,5 часа за литература (от които 0,5 часа
за развиване на комуникативните компетентности).

Препоръчително разпределение на часовете:

За нови знания 38/44% (21 часа по български език и 25 часа по литература)

За упражнения 39/33% (22 часа по български език и 18 часа по литература)
За преговор 6% (3 часа по български език и 3 часа по литература)
За обобщение 6% (3 часа по български език и 3 часа по литература)
За контролни и класни работи 11% (5 часа по български език и 5 часа по литература)
 ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК – 18 седмици X 3 часа седмично = 54 часа

Тема на урочната Очаквани резултати Методи Бележки/

единица от обучението при работа коментари

по ред

№ по ред
Учебна седмица
1 2 3 4 5 6
1 1 Начален преговор беседа, индивидуална
работа и работа по
групи
2 1 Контролна работа за индивидуална работа
определяне на вход-
но равнище
3 1 Българската лите- Различава отличителни за българската култура от периода лекция, беседа
ратура от периода от Освобождението до Първата световна война светогледни
от Освобождението идеи.
до Първата световна Съпоставя светогледни идеи, характерни за европейската
война модерност и българската литература от периода от Осво-
бождението до Първата световна война, и обяснява прилики
и разлики помежду им в контекста на културната динамика.
4 2 Възприемане, анализ Определя темата, микротемите, ключовите думи и изрази на лекция, беседа, възприема-
и редактиране на текст. наблюдение, упраж- не, анализ и
текст – практикум Извлича и анализира смисли от текст. нение, презентация, редактиране
Анализира структурни и композиционни части на текст. работа по проект и др. на текст –
Открива, анализира и редактира грешки в текст. практикум
5 2 Редактиране на чужд Определя темата, микротемите, ключовите думи и изрази на лекция, беседа,
и на собствен текст текст. наблюдение, упраж-
(Езиков практикум) Извлича и анализира смисли от текст. нение, презентация,
Анализира структурни и композиционни части на текст. работа по проект и др.
Открива, анализира и редактира грешки в текст.

39
40
1 2 3 4 5 6
6 2 „Епопея на забра- Разпознава жанрови характеристики на одата, проявени в лекция, беседа, на-
вените“ – „Левски“ „Левски“. блюдение, упражне-
(Иван Вазов) Тълкува „Левски“ съобразно жанровите и/или културноис- ние, презентация и др.
торическите характеристики на творбата.
Различава проявления на характерни черти на Романтизма в
„Левски“ и тълкува творбата съобразно посочените прояв-
ления.
Познава значението на понятието „метафора“. Познава зна-
чението на понятието „метонимия“.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Левски“
ценности и норми, проблеми
и конфликти, характерни за българската култура през
периода от Освобождението до Първата световна война, и
обосновава позиция по тях.
Идентифицира и оценява в „Левски“ специфични начини на
въздействие.
7 3 Публично изказва- Познава особеностите на публичното изказване. лекция, беседа, дис-
не по граждански Подготвя публично изказване по граждански проблем, като кусия, индивидуална
проблем се съобразява със ситуацията на общуване. работа
Произнася публично изказване по граждански проблем с
подходяща интонация.
Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит.
Търси, извлича, обработва и използва информация от раз-
лични информационни източници за решаване на комуника-
тивни задачи.
Представя различни видове информация по зададени пара-
метри.
Прилага правоговорната норма.
Използва уместно неезикови средства (мимики, поглед, поза,
жестове).
8 3 Есе по граждански Познава особеностите на есето. беседа, индивидуална
проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. работа, проект, реша-
Създава есе по граждански проблем. ване на казус, анкета
Прилага книжовните езикови норми. и др.
 1 2 3 4 5 6
9 3 „Епопея на забра- Разпознава жанрови характеристики на одата, проявени в лекция, беседа, на-
вените“ – „Левски“ „Левски“. блюдение, упражне-
(Иван Вазов) Тълкува „Левски“ съобразно жанровите и/или културноис- ние, презентация и др.
торическите характеристики на творбата.
Различава проявления на характерни черти на Романтизма в
„Левски“ и тълкува творбата съобразно посочените прояв-
ления.
Познава значението на понятието „метафора“. Познава зна-
чението на понятието „метонимия“.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Левски“
ценности и норми, проблеми
и конфликти, характерни за българската култура през
периода от Освобождението до Първата световна война, и
обосновава позиция по тях.
Идентифицира и оценява в „Левски“ специфични начини на
въздействие.
10 4 Норми на съвре- Познава правоговорната норма. лекция, беседа, на-
менния български Прилага правоговорната норма в устната реч. блюдение, упражне-
книжовен език. Пра- Открива и редактира правоговорни грешки. ние, презентация и др.
воговорна норма
11 4 Публично изказва- Познава особеностите на публичното изказване. лекция, беседа, дис-
не по граждански Подготвя публично изказване по граждански проблем, като кусия, индивидуална
проблем се съобразява със ситуацията на общуване. работа
Произнася публично изказване по граждански проблем с
подходяща интонация.
Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит.
Търси, извлича, обработва и използва информация от раз-
лични информационни източници за решаване на комуника-
тивни задачи.
Представя различни видове информация по зададени пара-
метри.
Прилага правоговорната норма.
Използва уместно неезикови средства (мимики, поглед, поза,

41
жестове).
42
1 2 3 4 5 6
12 4 Из „Под игото“ Разпознава жанрови характеристики на романа, проявени в лекция, беседа,
(Иван Вазов) „Под игото“. наблюдение, упраж-
Тълкува откъси от „Под игото“ съобразно жанровите и/или нение, презентация,
културноисторическите характеристики на творбата. работа по проект,
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в откъси обобщение и др.
от „Под игото“ и обяснява функциите им.
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна изследователска
Задача, свързана с историята на четенето на „Под игото“.
Различава в откъси от „Под игото“ светогледни идеи, ха-
рактерни за българската култура през периода от Освобож-
дението до Първата световна война, в съпоставка с други
творби от Иван Вазов и обяснява прилики и помежду им в
контекста на културната динамика.
13 5 Правописни норми. Познава правописната норма. лекция, беседа, на-
Правописни принци- Прилага правописната норма в писмената реч. блюдение, упражне-
пи. Общи правопис- Открива и редактира правописни грешки. ние, презентация и др.
ни правила
14 5 Правописни норми. Познава правописната норма. лекция, беседа, на-
Правописни принци- Прилага правописната норма в писмената реч. блюдение, упражне-
пи. Общи правопис- Открива и редактира правописни грешки. ние, презентация и др.
ни правила
15 5 Из „Под игото“ Разпознава жанрови характеристики на романа, проявени в лекция, беседа,
(Иван Вазов) „Под игото“. наблюдение, упраж-
Тълкува откъси от „Под игото“ съобразно жанровите и/или нение, презентация,
културноисторическите характеристики на творбата. работа по проект,
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в откъси обобщение и др.
от „Под игото“ и обяснява функциите им.
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна изследователска задача, свързана с истори-
ята на четенето на „Под игото“.
 1 2 3 4 5 6
Различава в откъси от „Под игото“ светогледни
идеи, характерни за българската култура през периода от
Освобождението до Първата световна война, в съпоставка с
други творби от Иван Вазов и обяснява прилики и помежду
им в контекста на културната динамика.
16 6 Правописни норми. Познава правописната норма. лекция, беседа, на-
Правописни принци- Прилага правописната норма в писмената реч. блюдение, упражне-
пи. Общи правопис- Открива и редактира правописни грешки. ние, презентация и др.
ни правила
17 6 Публично изказва- Познава особеностите на публичното изказване. лекция, беседа, дис-
не по граждански Подготвя публично изказване по граждански проблем, като кусия, индивидуална
проблем се съобразява със ситуацията на общуване. работа
Произнася публично изказване по граждански проблем с
подходяща интонация.
Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит.
Търси, извлича, обработва и използва информация от раз-
лични информационни източници за решаване на комуника-
тивни задачи.
Представя различни видове информация по зададени пара-
метри.
Прилага правоговорната норма.
Използва уместно неезикови средства (мимики, поглед, поза,
жестове).
18 6 Из „Под игото“ Разпознава жанрови характеристики на романа, проявени в лекция, беседа,
(Иван Вазов) „Под игото“. наблюдение, упраж-
Тълкува откъси от „Под игото“ съобразно жанровите и/или нение, презентация,
културноисторическите характеристики на творбата. работа по проект,
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в откъси обобщение и др.
от „Под игото“ и обяснява функциите им.
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна изследователска задача, свързана с истори-
ята на четенето на „Под игото“.

43
44
1 2 3 4 5 6
Различава в откъси от „Под игото“ светогледни идеи, ха-
рактерни за българската култура през периода от Освобож-
дението до Първата световна война, в съпоставка с други
творби от Иван Вазов и обяснява прилики и разлики помеж-
ду им в контекста на културната динамика.
19 7 Правописни норми. Познава правописната норма. лекция, беседа, на-
Правопис на глав- Прилага правописната норма в писмената реч. блюдение, упражне-
на и малка буква в Открива и редактира правописни грешки. ние, презентация и др.
българския книжовен
език
20 7 Правописни норми. Познава правописната норма. лекция, беседа, на-
Правопис на главна и Прилага правописната норма в писмената реч. блюдение, упражне-
малка буква в българ- Открива и редактира правописни грешки. ние, презентация и др.
ския книжовен език
21 7 Из „Под игото“ Разпознава жанрови характеристики на романа, проявени в лекция, беседа,
(Иван Вазов) „Под игото“. наблюдение, упраж-
Тълкува откъси от „Под игото“ съобразно жанровите и/или нение, презентация,
културноисторическите характеристики на творбата. работа по проект,
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в откъси обобщение и др.
от „Под игото“ и обяснява функциите им.
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна изследователска задача, свързана с истори-
ята на четенето на „Под игото“.
Различава в откъси от „Под игото“ светогледни идеи, ха-
рактерни за българската култура през периода от Освобож-
дението до Първата световна война, в съпоставка с други
творби от Иван Вазов и обяснява прилики и разлики помеж-
ду им в контекста на културната динамика.
22 8 Правописни норми. Познава правописната норма. лекция, беседа, на-
Правопис на сложни- Прилага правописната норма в писмената реч. блюдение, упражне-
те думи в българския Открива и редактира правописни грешки. ние, презентация и др.
книжовен език
 1 2 3 4 5 6
23 8 Публично изказва- Познава особеностите на публичното изказване. лекция, беседа, дис-
не по граждански Подготвя публично изказване по граждански проблем, като кусия, индивидуална
проблем се съобразява със ситуацията на общуване. работа
Произнася публично изказване по граждански проблем с
подходяща интонация.
Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит.
Търси, извлича, обработва и използва информация от раз-
лични информационни източници за решаване на комуника-
тивни задачи.
Представя различни видове информация по зададени пара-
метри.
Прилага правоговорната норма.
Използва уместно неезикови средства (мимики, поглед, поза,
жестове).
24 8 Из „Бай Ганьо. Тълкува „Бай Ганьо се върна от Европа“ съобразно ро- лекция, беседа,
Невероятни разкази довите и/или културноисторическите характеристики на наблюдение, упраж-
за един съвременен творбата. нение, презентация,
българин“: „Бай Разпознава литературни похвати в „Бай Ганьо се върна от работа по проект,
Ганьо се върна от Европа“ и обяснява функциите им. обобщение и др.
Европа“ (Алеко Кон- Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Бай Ганьо
стантинов) се върна от Европа“ ценности и норми, проблеми и кон-
фликти, характерни за българската култура през периода от
Освобождението до Първата световна война, и обосновава
позиция по тях.
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна комуникативна задача, свързана с аргумен-
тация на гледна точка към идентичността на Бай Ганьо.
Различава в „Бай Ганьо се върна от Европа“ светогледни
идеи, характерни за българската културата през периода от
Освобождението до Първата световна война, в съпостав-
ка с други творби от А. Константинов и обяснява разлики
помежду им в контекста на културната динамика.

45
46
1 2 3 4 5 6
25 9 Правописни норми. Познава правописната норма. лекция, беседа, на-
Правопис на сложни- Прилага правописната норма в писмената реч. блюдение, упражне-
те думи в българския Открива и редактира правописни грешки. ние, презентация и др.
книжовен език
26 9 Правописни норми. Познава правописната норма. лекция, беседа, на-
Правопис на сложни- Прилага правописната норма в писмената реч. блюдение, упражне-
те думи в българския Открива и редактира правописни грешки. ние, презентация и др.
книжовен език
27 9 Из „Бай Ганьо. Тълкува „Бай Ганьо се върна от Европа“ съобразно ро- лекция, беседа,
Невероятни разкази довите и/или културноисторическите характеристики на наблюдение, упраж-
за един съвременен творбата. нение, презентация,
българин“: „Бай Разпознава литературни похвати в „Бай Ганьо се върна от работа по проект,
Ганьо се върна от Европа“ и обяснява функциите им. обобщение и др.
Европа“ (Алеко Кон- Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Бай Ганьо
стантинов) се върна от Европа“ ценности и норми, проблеми и кон-
фликти, характерни за българската култура през периода от
Освобождението до Първата световна война, и обосновава
позиция по тях.
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна комуникативна задача, свързана с аргумен-
тация на гледна точка към идентичността на Бай Ганьо.
Различава в „Бай Ганьо се върна от Европа“ светогледни
идеи, характерни за българската култура през периода от
Освобождението до Първата световна война, в съпостав-
ка с други творби от А. Константинов и обяснява разлики
помежду им в контекста на културната динамика.
28 10 Граматични книжо- Познава спецификата на граматичните норми на морфоло- тестове, групова
вни норми гично и на синтактично равнище. работа, индивидуална
Прилага граматичните норми в писмената и в устната реч. работа, упражнение
Открива и редактира граматични грешки.
 1 2 3 4 5 6
29 10 Публично изказва- Познава особеностите на публичното изказване. лекция, беседа, дис-
не по граждански Подготвя публично изказване по граждански проблем, като кусия, индивидуална
проблем се съобразява със ситуацията на общуване. работа
Произнася публично изказване по граждански проблем с
подходяща интонация.
Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит.
Търси, извлича, обработва и използва информация от раз-
лични информационни източници за решаване на комуника-
тивни задачи.
Представя различни видове информация по зададени пара-
метри.
Прилага правоговорната норма.
Използва уместно неезикови средства (мимики, поглед, поза,
жестове).
30 10 „Cis moll“ Разпознава жанрови характеристики на поемата, проявени в лекция, беседа,
(Пенчо П. „Cis moll“. наблюдение, упраж-
Славейков) Тълкува „Cis moll“ съобразно жанровите и/или културноис- нение, презентация,
торическите характеристики на творбата. работа по проект,
Познава значението на естетическия индивидуализъм в кон- обобщение и др.
текста на модернизма.
Различава проявления на характерни черти на естетически
индивидуализъм в „Cis moll“ и тълкува творбата съобразно
посочените проявления.
Оценява завършека на „Cis moll“ във връзка със сюжета на
творбата и/или с изразените в нея преживявания.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Cis
moll“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Cis moll“
ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за
българската култура през периода от Освобождението до
Първата световна война, и обосновава позиция по тях.
31 11 Граматични книжо- Познава спецификата на граматичните норми на морфоло- тестове, групова
вни норми гично и на синтактично равнище. работа, индивидуална

47
Прилага граматичните норми в писмената и в устната реч. работа, упражнение
Открива и редактира граматични грешки.
48
1 2 3 4 5 6
32 11 Граматични книжо- Познава спецификата на граматичните норми на морфоло- тестове, групова
вни норми гично и на синтактично равнище. работа, индивидуална
Прилага граматичните норми в писмената и в устната реч. работа, упражнение
Открива и редактира граматични грешки.
33 11 „Cis moll“ Разпознава жанрови характеристики на поемата, проявени в лекция, беседа,
(Пенчо П. „Cis moll“. наблюдение, упраж-
Славейков) Тълкува „Cis moll“ съобразно жанровите и/или културноис- нение, презентация,
торическите характеристики на творбата. работа по проект,
Познава значението на естетическия индивидуализъм в кон- обобщение и др.
текста на модернизма.
Различава проявления на характерни черти на естетически
индивидуализъм в „Cis moll“ и тълкува творбата съобразно
посочените проявления.
Оценява завършека на „Cis moll“ във връзка със
сюжета на творбата и/или с изразените в нея преживявания.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Cis
moll“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Cis moll“
ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за
българската култура през периода от Освобождението до
Първата световна война, и обосновава позиция по тях.
34 12 Граматични книжо- Познава спецификата на граматичните норми на морфоло- тестове, групова
вни норми гично и на синтактично равнище. работа, индивидуална
Прилага граматичните норми в писмената и в устната реч. работа, упражнение
Открива и редактира граматични грешки.
35 12 Есе по граждански Познава особеностите на есето. беседа, индивидуална
проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. работа, проект, реша-
Създава есе по граждански проблем. ване на казус, анкета
Прилага книжовните езикови норми. и др.
 1 2 3 4 5 6
36 12 „Арменци“, „Две ху- Разпознава родови характеристики на лириката, проявени лекция, беседа,
бави очи“, „В часа на
в „Арменци“, в „Две хубави очи“ и във „В часа на синята наблюдение, упраж-
синята мъгла“ (Пейо мъгла“. нение, презентация,
Яворов) Тълкува „Арменци“, „Две хубави очи“ и „В часа на синята работа по проект,
мъгла“ съобразно родовите и/или културноисторическите обобщение и др.
характеристики на творбите.
Различава проявления на характерни черти на символизма в
„Две хубави очи“ и във „В часа на синята мъгла“ и тълкува
творбите съобразно посочените проявления.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Армен-
ци“, в „Две хубави очи“ и във „В часа на синята мъгла“ и
обяснява функциите им.
Идентифицира и оценява в „Арменци“, в „Две хубави очи“ и
във „В часа на синята мъгла“ специфични начини на въз-
действие.
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна творческа задача, свързана с „Две хубави
очи“ и/или с „В часа на синята мъгла“.
Различава светогледни идеи, характерни за българската кул-

4. Книга за учителя по български език за 10. клас – В. Михайлова и др.

тура през периода от Освобождението до Първата световна
война, в „Арменци“, в „Две хубави очи“ и във „В часа на
синята мъгла“ в съпоставка с други творби от П. Яворов и
обяснява прилики и разлики между тях в контекста на кул-
турната динамика.
37 13 Правописни и гра- Познава спецификата на правописните норми и на граматич- тест
матичи книжовни ните норми на морфологично и на синтактично равнище.
норми – контролна Прилага граматичните норми в писмената и в устната реч.
работа Открива и редактира правописни и граматични грешки.
38 13 Пунктуационна Познава пунктуационната норма. лекция, беседа, на-
норма. Пунктуацион- Прилага пунктуационната норма в писмената реч. блюдение, упражне-
ни знаци в простото Открива и редактира пунктуационни грешки. ние, презентация и др.
изречение

49
50
1 2 3 4 5 6
39 13 „Арменци“, „Две ху- Разпознава родови характеристики на лириката, проявени лекция, беседа,
бави очи“, „В часа на
в „Арменци“, в „Две хубави очи“ и във „В часа на синята наблюдение, упраж-
синята мъгла“ (Пейо мъгла“. нение, презентация,
Яворов) Тълкува „Арменци“, „Две хубави очи“ и „В часа на синята работа по проект,
мъгла“ съобразно родовите и/или културноисторическите обобщение и др.
характеристики на творбите.
Различава проявления на характерни черти на символизма в
„Две хубави очи“ и във „В часа на синята мъгла“ и тълкува
творбите съобразно посочените проявления.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Арме-
нци“, в „Две хубави очи“ и във „В часа на синята мъгла“ и
обяснява функциите им.
Идентифицира и оценява в „Арменци“, в „Две хубави очи“ и
във „В часа на синята мъгла“ специфични начини на въз-
действие.
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна творческа задача, свързана с „Две хубави
очи“ и/или с „В часа на синята мъгла“.
Различава светогледни идеи, характерни за българската кул-
тура през периода от Освобождението до Първата световна
война, в „Арменци“, в „Две хубави очи“ и във „В часа на
синята мъгла“ в съпоставка с други творби от П. Яворов и
обяснява прилики и разлики между тях в контекста на кул-
турната динамика.
40 14 Пунктуационна Познава пунктуационната норма. лекция, беседа, на-
норма. Пунктуацион- Прилага пунктуационната норма в писмената реч. блюдение, упражне-
ни знаци в простото Открива и редактира пунктуационни грешки. ние, презентация и др.
изречение
41 14 Есе по граждански Познава особеностите на есето. беседа, индивидуална
проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. работа, проект, реша-
Създава есе по граждански проблем. ване на казус, анкета
Прилага книжовните езикови норми. и др.
 1 2 3 4 5 6
42 14 „Арменци“, „Две ху- Разпознава родови характеристики на лириката, проявени лекция, беседа,
бави очи“, „В часа на в „Арменци“, в „Две хубави очи“ и във „В часа на синята наблюдение, упраж-
синята мъгла“ (Пейо мъгла“. нение, презентация,
Яворов) Тълкува „Арменци“, „Две хубави очи“ и „В часа на синята работа по проект,
мъгла“ съобразно родовите и/или културноисторическите обобщение и др.
характеристики на творбите.
Различава проявления на характерни черти на символизма в
„Две хубави очи“ и във „В часа на синята мъгла“ и тълкува
творбите съобразно посочените проявления.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Армен-
ци“, в „Две хубави очи“ и във „В часа на синята мъгла“ и
обяснява функциите им.
Идентифицира и оценява в „Арменци“, в „Две хубави очи“ и
във „В часа на синята мъгла“ специфични начини на въз-
действие.
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна творческа задача, свързана с „Две хубави
очи“ и/или с „В часа на синята мъгла“.
Различава светогледни идеи, характерни за българската
култура през периода от Освобождението до Първата све-
товна война, в „Арменци“, в „Две хубави очи“ и във „В часа
на синята мъгла“ в съпоставка с други творби от П. Яворов и
обяснява прилики и разлики между тях в контекста на култур-
ната динамика.
43 15 Класна работа № 1 индивидуална работа

44 15 Класна работа № 1 индивидуална работа

51
52
1 2 3 4 5 6
45 15 „Да се завърнеш…“ Разпознава жанрови характеристики на елегията, проявени в лекция, беседа,
(Димчо Дебелянов) „Да се завърнеш…“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Да се завърнеш…“ съобразно жанровите и/или нение, презентация,
културноисторическите характеристики на творбата. работа по проект,
Различава проявления на характерни черти на символизма в обобщение и др.
„Да се завърнеш…“ и тълкува творбата съобразно посоче-
ните проявления.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Да се
завърнеш…“ и обяснява функциите им.
Идентифицира и оценява в „Да се завърнеш...“ специфични
начини на въздействие.
Различава светогледни идеи, характерни за българската
култура през периода между двете световни войни, в „Да
се завърнеш...“ в съпоставка с други творби от Д. Дебеля-
нов и обяснява прилики и разлики между тях и светогледни
идеи, характерни за българската култура през периода от
Освобождението до Първата световна война, в контекста на
културната динамика.
46 16 Пунктуационна Познава пунктуационната норма. лекция, беседа, на-
норма. Пунктуацион- Прилага пунктуационната норма в писмената реч. Открива и блюдение, упражне-
ни знаци в простото редактира пунктуационни грешки. ние, презентация и др.
изречение
47 16 Есе по граждански Познава особеностите на есето. беседа, индивидуална
проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. работа, проект, реша-
Създава есе по граждански проблем. ване на казус, анкета
Прилага книжовните езикови норми. и др.
48 16 „Да се завърнеш…“ Разпознава жанрови характеристики на елегията, проявени в лекция, беседа,
(Димчо Дебелянов) „Да се завърнеш…“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Да се завърнеш…“ съобразно жанровите и/или нение, презентация,
културноисторическите характеристики на творбата. работа по проект,
Различава проявления на характерни черти на символизма в обобщение и др.
„Да се завърнеш…“ и тълкува творбата съобразно посоче-
ните проявления.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Да се
завърнеш…“ и обяснява функциите им.
 1 2 3 4 5 6
Идентифицира и оценява в „Да се завърнеш...“ специфични
начини на въздействие.
Различава светогледни идеи, характерни за българската
култура през периода между двете световни войни, в „Да
се завърнеш...“ в съпоставка с други творби от Д. Дебеля-
нов и обяснява прилики и разлики между тях и светогледни
идеи, характерни за българската култура през периода от
Освобождението до Първата световна война, в контекста на
културната динамика.
49 17 Пунктуационна Познава пунктуационната норма. лекция, беседа, на-
норма. Пунктуацион- Прилага пунктуационната норма в писмената реч. Открива и блюдение, упражне-
ни знаци в простото редактира пунктуационни грешки. ние, презентация и др.
изречение
50 17 Пунктуационна Познава пунктуационната норма. лекция, беседа, на-
норма. Пунктуацион- Прилага пунктуационната норма в писмената реч. Открива и блюдение, упражне-
ни знаци в простото редактира пунктуационни грешки. ние, презентация и др.
изречение
51 17 „Гераците“ Разпознава жанрови характеристики на повестта, проявени в лекция, беседа,
(Елин Пелин) „Гераците“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Гераците“ съобразно жанровите и/или културноис- нение, презентация,
торическите характеристики на творбата. работа по проект,
Различава проявления на характерни черти на реализма в обобщение и др.
„Гераците“ и тълкува творбата съобразно посочените про-
явления.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Гераци-
те“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Гераците“
ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за
българската култура през периода от Освобождението до
Първата световна война, и обосновава позиция по тях.
Различава светогледни идеи, характерни за българската кул-
тура през периода от Освобождението до Първата световна
война, в „Гераците“ в съпоставка с друга творба от Елин

53
Пелин и обяснява прилики и разлики между тях в контекста
на културната динамика.
54
1 2 3 4 5 6
52 18 Пунктуационна Познава пунктуационната норма. лекция, беседа, на-
норма. Пунктуацион- Прилага пунктуационната норма в писмената реч. блюдение, упражне-
ни знаци в сложното Открива и редактира пунктуационни грешки. ние, презентация и др.
изречение
53 18 Есе по граждански Познава особеностите на есето. беседа, индивидуална
проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. работа, проект, реша-
Създава есе по граждански проблем. ване на казус, анкета
Прилага книжовните езикови норми. и др.
54 18 „Гераците“ Разпознава жанрови характеристики на повестта, проявени в лекция, беседа,
(Елин Пелин) „Гераците“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Гераците“ съобразно жанровите и/или културно- нение, презентация,
историческите характеристики на творбата. работа по проект,
Различава проявления на характерни черти на реализма в обобщение и др.
„Гераците“ и тълкува творбата съобразно посочените про-
явления.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Гераци-
те“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Гераците“
ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за
българската култура през периода от Освобождението до
Първата световна война, и обосновава позиция по тях.
Различава светогледни идеи, характерни за българската кул-
тура през периода от Освобождението до Първата световна
война, в „Гераците“ в съпоставка с друга творба от Елин
Пелин и обяснява прилики и разлики между тях в контекста
на културната динамика.
 ВТОРИ УЧЕБЕН СРОК – 18 седмици X 3 часа седмично = 54 часа

Тема на урочната Очаквани резултати Методи Бележки/

единица от обучението при работа коментари

по ред

№ по ред
Учебна седмица
1 2 3 4 5 6
55 19 Пунктуационна Познава пунктуационната норма. лекция, беседа, на-
норма. Прилага пунктуационната норма в писмената реч. блюдение, упражне-
Пунктуационни Открива и редактира пунктуационни грешки. ние, презентация и др.
знаци в сложното
изречение
56 19 „Гераците“ Разпознава жанрови характеристики на повестта, проявени в лекция, беседа,
(Елин Пелин) „Гераците“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Гераците“ съобразно жанровите и/или културноис- нение, презентация,
торическите характеристики на творбата. работа по проект,
Различава проявления на характерни черти на реализма в обобщение и др.
„Гераците“ и тълкува творбата съобразно посочените про-
явления.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Гераци-
те“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Гераците“
ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за
българската култура през периода от Освобождението до
Първата световна война, и обосновава позиция по тях.
Различава светогледни идеи, характерни за българската кул-
тура през периода от Освобождението до Първата световна
война, в „Гераците“ в съпоставка с друга творба от Елин
Пелин и обяснява прилики и разлики между тях в контекста
на културната динамика.

55
56
1 2 3 4 5 6
57 19 „Гераците“ Разпознава жанрови характеристики на повестта, проявени в лекция, беседа,
(Елин Пелин) „Гераците“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Гераците“ съобразно жанровите и/или културноис- нение, презентация,
торическите характеристики на творбата. работа по проект,
Различава проявления на характерни черти на реализма в „Ге- обобщение и др.
раците“ и тълкува творбата съобразно посочените проявления.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Гераци-
те“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Гераците“
ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за
българската култура през периода от Освобождението до
Първата световна война, и обосновава позиция по тях.
Различава светогледни идеи, характерни за българската кул-
тура през периода от Освобождението до Първата световна
война, в „Гераците“ в съпоставка с друга творба от Елин
Пелин и обяснява прилики и разлики между тях в контекста
на културната динамика.
58 20 Есе по граждански Познава особеностите на есето. беседа, индивидуална
проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. работа, проект, реша-
Създава есе по граждански проблем. ване на казус, анкета
Прилага книжовните езикови норми. и др.
59 20 Българската Различава отличителни за българската култура от периода групова работа,
литература от периода от Освобождението до Първата световна война светогледни индивидуална работа,
от Освобождението идеи. упражнение, обоб-
до Първата световна Съпоставя светогледни идеи, характерни за европейската щение
война модерност и българската литература от периода от Осво-
бождението до Първата световна война, и обяснява прилики
и разлики помежду им в контекста на културната динамика.
60 20 Българската Различава отличителни за българската култура от периода от контролна работа
литература Освобождението до Първата световна война светогледни идеи.
от периода от Съпоставя светогледни идеи, характерни за европейската
Освобождението до модерност и българската литература от периода от Осво-
Първата световна бождението до Първата световна война, и обяснява прилики
война и разлики помежду им в контекста на културната динамика.
 1 2 3 4 5 6
61 21 Пунктуационна Познава пунктуационната норма. лекция, беседа, на-
норма. Прилага пунктуационната норма в писмената реч. Открива и блюдение, упражне-
Пунктуационни редактира пунктуационни грешки. ние, презентация и др.
знаци в сложното
изречение
62 21 Българската Различава отличителни за българската култура от периода лекция, беседа,
литература от между двете световни войни светогледни идеи. наблюдение, упраж-
периода между двете Съпоставя светогледни идеи, характерни за българската ли- нение, презентация,
световни войни тература от периода от Освобождението до Първата светов- работа по проект,
на война и българската литература от периода между двете обобщение и др.
световни войни, и обяснява прилики и разлики помежду им в
контекста на културната динамика.
Съпоставя светогледни идеи, характерни за европейската
модерност и българската литература от периода между двете
световни войни, и обяснява прилики и разлики помежду им в
контекста на културната динамика.
63 21 „Септември“ Разпознава жанрови характеристики на поемата, проявени в лекция, беседа,
(Гео Милев) „Септември“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Септември“ съобразно жанровите и/или културно- нение, презентация,
историческите характеристики на творбата. работа по проект,
Познава значението на следвоенния модернизъм в контекста обобщение и др.
на модернизма.
Познава значението на понятието „експресионизъм“.
Различава проявления на характерни черти на следвоенния
модернизъм и на експресионизма в „Септември“ и тълкува
творбата съобразно посочените проявления.
Оценява завършека на „Септември“ във връзка с изразените
в творбата преживявания.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Септем-
ври“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Септември“
ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за
българската култура през периода между двете световни

57
войни, и обосновава позиция по тях.
58
1 2 3 4 5 6
Идентифицира и оценява в „Септември“ специфични начини
на въздействие.
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна творческа задача, свързана с поемата
„Септември“.
64 22 Есе по граждански Познава особеностите на есето. беседа, индивидуална
проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. работа, проект, реша-
Създава есе по граждански проблем. ване на казус, анкета
Прилага книжовните езикови норми. и др.
65 22 „Септември“ Разпознава жанрови характеристики на поемата, проявени в лекция, беседа,
(Гео Милев) „Септември“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Септември“ съобразно жанровите и/или културно- нение, презентация,
историческите характеристики на творбата. работа по проект,
Познава значението на следвоенния модернизъм в контекста обобщение и др.
на модернизма.
Познава значението на понятието „експресионизъм“.
Различава проявления на характерни черти на следвоенния
модернизъм и на експресионизма в „Септември“ и тълкува
творбата съобразно посочените проявления.
Оценява завършека на „Септември“ във връзка с изразените
в творбата преживявания.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Септем-
ври“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Септември“
ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за
българската култура през периода между двете световни
войни, и обосновава позиция по тях.
Идентифицира и оценява в „Септември“ специфични начини
на въздействие.
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна творческа задача, свързана с поемата
„Септември“.
 1 2 3 4 5 6
66 22 „Зимни вечери“ Познава значението на понятието „лирически цикъл“. лекция, беседа,
(Христо Разпознава жанрови характеристики на лирическия цикъл, наблюдение, упраж-
Смирненски) проявени в „Зимни вечери“. нение, презентация,
Тълкува (откъси от) „Зимни вечери“ съобразно жанровите работа по проект,
и/или културноисторическите характеристики на творбата. обобщение и др.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Зимни
вечери“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Зимни вече-
ри“ ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни
за българската култура през периода между двете световни
войни, и обосновава позиция по тях.
Идентифицира и оценява в „Зимни вечери“ специфични
начини на въздействие.
67 23 Създаване на Определя темата, микротемите, ключовите думи и изрази на лекция, беседа,
собствен текст. текст. наблюдение, упраж-
Стилистична Извлича и анализира смисли от текст. нение, презентация,
редакция Анализира структурни и композиционни части на текст. работа по проект и др.
Открива, анализира и редактира грешки в текст.
68 23 „Зимни вечери“ Познава значението на понятието „лирически цикъл“. лекция, беседа,
(Христо Разпознава жанрови характеристики на лирическия цикъл, наблюдение, упраж-
Смирненски) проявени в „Зимни вечери“. нение, презентация,
Тълкува (откъси от) „Зимни вечери“ съобразно жанровите работа по проект и др.
и/или културноисторическите характеристики на творбата.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Зимни
вечери“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в
„Зимни вечери“ ценности и норми, проблеми и
конфликти, характерни за българската култура през периода
между двете световни войни, и обосновава позиция по тях.
Идентифицира и оценява в „Зимни вечери“ специфични
начини на въздействие.

59
60
1 2 3 4 5 6
69 23 „Повест“ Разпознава родови характеристики на лириката, проявени в лекция, беседа,
(Атанас Далчев) „Повест“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Повест“ съобразно родовите и/или културноисто- нение, презентация,
рическите характеристики на творбата. работа по проект и др.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Повест“
и обяснява функциите им.
70 24 Есе по граждански Познава особеностите на есето. беседа, индивидуална
проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. работа, проект, реша-
Създава есе по граждански проблем. ване на казус, анкета
Прилага книжовните езикови норми. и др.
71 24 „Повест“ Разпознава родови характеристики на лириката, проявени в лекция, беседа,
(Атанас Далчев) „Повест“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Повест“ съобразно родовите и/или културноисто- нение, презентация,
рическите характеристики на творбата. работа по проект и др.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Повест“
и обяснява функциите им.
72 24 „Индже“, „Албена“ Разпознава жанрови характеристики на разказа, проявени в лекция, беседа,
(Йордан Йовков) „Индже“ и „Албена“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Индже“ и „Албена“ съобразно жанровите и/или нение, презентация,
културноисторическите характеристики на творбите. работа по проект и др.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в
„Индже“ и „Албена“ и обяснява функциите им.
Идентифицира и оценява в „Индже“ и „Албена“ специфични
начини на въздействие.
Различава светогледни идеи, характерни за българската
култура през периода между двете световни войни, в „Ин-
дже“ и „Албена“ в съпоставка с друга творба на Й. Йовков
и обяснява прилики и разлики между тях и светогледни
идеи, характерни за българската култура през периода от
Освобождението до Първата световна война, в контекста на
културната динамика.
73 25 Пунктуационна Познава пунктуационната норма. тест
норма – контролна Прилага пунктуационната норма в писмената реч.
работа Открива и редактира пунктуационни грешки.
 1 2 3 4 5 6
74 25 „Индже“, „Албена“ Разпознава жанрови характеристики на разказа, проявени в лекция, беседа,
(Йордан Йовков) „Индже“ и „Албена“. Тълкува „Индже“ и „Албена“ съобраз- наблюдение, упраж-
но жанровите и/или културноисторическите характеристики нение, презентация,
на творбите. работа по проект и др.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Индже“
и „Албена“ и обяснява функциите им.
Идентифицира и оценява в „Индже“ и „Албена“ специфични
начини на въздействие.
Различава светогледни идеи, характерни за българската
култура през периода между двете световни войни, в „Ин-
дже“ и „Албена“ в съпоставка с друга творба на Й. Йовков
и обяснява прилики и разлики между тях и светогледни
идеи, характерни за българската култура през периода от
Освобождението до Първата световна война, в контекста на
културната динамика.
75 25 „Индже“, „Албена“ Разпознава жанрови характеристики на разказа, проявени в лекция, беседа,
(Йордан Йовков) „Индже“ и „Албена“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Индже“ и „Албена“ съобразно жанровите и/или нение, презентация,
културноисторическите характеристики на творбите. работа по проект и др.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Индже“
и „Албена“ и обяснява функциите им.
Идентифицира и оценява в „Индже“ и „Албена“ специфични
начини на въздействие.
Различава светогледни идеи, характерни за българската
култура през периода между двете световни войни, в „Ин-
дже“ и „Албена“ в съпоставка с друга творба на Й. Йовков
и обяснява прилики и разлики между тях и светогледни
идеи, характерни за българската култура през периода от
Освобождението до Първата световна война, в контекста на
културната динамика.
76 26 Есе по граждански Познава особеностите на есето. беседа, индивидуална
проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. работа, проект, реша-
Създава есе по граждански проблем. ване на казус, анкета

61
Прилага книжовните езикови норми. и др.
62
1 2 3 4 5 6
77 26 „Индже“, „Албена“ Разпознава жанрови характеристики на разказа, проявени в лекция, беседа,
(Йордан Йовков) „Индже“ и „Албена“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Индже“ и „Албена“ съобразно жанровите и/или нение, презентация,
културноисторическите характеристики на творбите. работа по проект и др.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Индже“
и „Албена“ и обяснява функциите им.
Идентифицира и оценява в „Индже“ и „Албена“
специфични начини на въздействие.
Различава светогледни идеи, характерни за българската
култура през периода между двете световни войни, в „Ин-
дже“ и „Албена“ в съпоставка с друга творба на Й. Йовков
и обяснява прилики и разлики между тях и светогледни
идеи, характерни за българската култура през периода от
Освобождението до Първата световна война, в контекста на
културната динамика.
78 26 „Писмо“ Разпознава родови характеристики на лириката, проявени в лекция, беседа,
(Никола Вапцаров) „Писмо“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Писмо“ съобразно родовите и/или културноисто- нение, презентация,
рическите характеристики на творбата. работа по проект и др.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Писмо“
и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Писмо“
ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за
българската култура през периода между двете световни
войни, и обосновава позиция по тях.
Различава светогледни идеи, характерни за българската
култура през периода между двете световни войни, в „Пис-
мо“ в съпоставка с други творби на Н. Вапцаров и обяснява
прилики и разлики между тях и светогледни идеи, характерни
за българската култура през периода от Освобождението до
Първата световна война, в контекста на културната динамика.
79 27 Лексикална норма Познава лексикалната норма. тестове, групова
Прилага лексикалната норма в писмената и устната реч. работа, индивидуална
Открива и редактира лексикални грешки. работа, упражнение
 1 2 3 4 5 6
80 27 „Писмо“ Разпознава родови характеристики на лириката, проявени в лекция, беседа,
(Никола Вапцаров) „Писмо“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Писмо“ съобразно родовите и/или културноисто- нение, презентация,
рическите характеристики на творбата. работа по проект и др.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Писмо“
и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Писмо“
ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за
българската култура през периода между двете световни
войни, и обосновава позиция по тях.
Различава светогледни идеи, характерни за българската
култура през периода между двете световни войни, в „Пис-
мо“ в съпоставка с други творби на Н. Вапцаров и обяснява
прилики и разлики между тях и светогледни идеи, характерни
за българската култура през периода от Освобождението до
Първата световна война, в контекста на културната динамика.
81 27 Българската Различава отличителни за българската култура от периода лекция, беседа,
литература от между двете световни войни светогледни идеи. наблюдение, упраж-
периода между двете Съпоставя светогледни идеи, характерни за българската ли- нение, презентация,
световни войни тература от периода от Освобождението до Първата светов- работа по проект и др.
на война и българската литература от периода между двете
световни войни, и обяснява прилики и разлики помежду им в
контекста на културната динамика.
Съпоставя светогледни идеи, характерни за европейската
модерност и българската литература от периода между двете
световни войни, и обяснява прилики и разлики помежду им в
контекста на културната динамика.
82 28 Есе по граждански Познава особеностите на есето. беседа, индивидуална
проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. работа, проект, реша-
Създава есе по граждански проблем. ване на казус, анкета
Прилага книжовните езикови норми. и др.
83 28 Класна работа № 2 индивидуална работа

63
84 28 Класна работа № 2 индивидуална работа
64
1 2 3 4 5 6
85 29 Лексикална норма Познава лексикалната норма. тестове, групова
Прилага лексикалната норма в писмената и устната реч. работа, индивидуална
Открива и редактира лексикални грешки. работа, упражнение
86 29 Българската Различава отличителни за българската култура от периода лекция, беседа,
литература от след Втората световна война светогледни идеи. наблюдение, упраж-
периода след Втората Съпоставя светогледни идеи, характерни за българската ли- нение, презентация,
световна война тература от периода между двете световни войни и българ- работа по проект и др.
ската литература от периода след Втората световна война,
и обяснява прилики и разлики помежду им в контекста на
културната динамика.
87 29 Из „Тютюн“ (1951 Познава творческата история на романа „Тютюн“ и я тълку- лекция, беседа,
г.): І и ХVІ глава ва съобразно светогледни идеи, характерни за българската наблюдение, упраж-
от І част (Димитър култура през периода след Втората световна война. нение, презентация,
Димов) Разпознава жанрови характеристики на романа, проявени в работа по проект и др.
„Тютюн“.
Тълкува откъси от „Тютюн“ съобразно жанровите и/или
културноисторическите характеристики на творбата.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в откъси
от „Тютюн“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в откъси от
„Тютюн“ ценности и норми, проблеми и конфликти и обос-
новава позиция по тях.
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна изследователска задача, свързана с истори-
ята на четенето на „Тютюн“.
Различава в откъси от „Тютюн“ светогледни идеи, харак-
терни за българската култура през периода след Втората
световна война, и обяснява прилики и разлики между тях и
светогледни идеи, характерни за българската култура през
периода между двете световни войни, в контекста на култур-
ната динамика.
88 30 Есе по граждански Познава особеностите на есето. беседа, индивидуална
проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. работа, проект, реша-
Създава есе по граждански проблем. ване на казус, анкета
Прилага книжовните езикови норми. и др.
 1 2 3 4 5 6
89 30 Из „Тютюн“ (1951 Познава творческата история на романа „Тютюн“ и я тълку- лекция, беседа,
г.): І и ХVІ глава ва съобразно светогледни идеи, характерни за българската наблюдение, упраж-
от І част (Димитър култура през периода след Втората световна война. нение, презентация,
Димов) Разпознава жанрови характеристики на романа, проявени в работа по проект и др.
„Тютюн“.
Тълкува откъси от „Тютюн“ съобразно жанровите и/или
културноисторическите характеристики на творбата.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в откъси
от „Тютюн“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в откъси от
„Тютюн“ ценности и норми, проблеми и конфликти и обос-
новава позиция по тях.
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна изследователска задача, свързана с истори-
ята на четенето на „Тютюн“.
Различава в откъси от „Тютюн“ светогледни идеи, харак-
терни за българската култура през периода след Втората
световна война, и обяснява прилики и разлики между тях и
светогледни идеи, характерни за българската култура през

5. Книга за учителя по български език за 10. клас – В. Михайлова и др.

периода между двете световни войни, в контекста на култур-
ната динамика.
90 30 Из „Тютюн“ (1951 Познава творческата история на романа „Тютюн“ и я тълку- лекция, беседа,
г.): І и ХVІ глава ва съобразно светогледни идеи, характерни за българската наблюдение, упраж-
от І част (Димитър култура през периода след Втората световна война. нение, презентация,
Димов) Разпознава жанрови характеристики на романа, проявени в работа по проект и др.
„Тютюн“.
Тълкува откъси от „Тютюн“ съобразно жанровите и/или
културноисторическите характеристики на творбата.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в откъси
от „Тютюн“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в откъси от
„Тютюн“ ценности и норми, проблеми и конфликти и обос-
новава позиция по тях.

65
66
1 2 3 4 5 6
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна изследователска задача, свързана с истори-
ята на четенето на „Тютюн“.
Различава в откъси от „Тютюн“ светогледни идеи, харак-
терни за българската култура през периода след Втората
световна война, и обяснява прилики и разлики между тях и
светогледни идеи, характерни за българската култура през
периода между двете световни войни, в контекста на култур-
ната динамика.
91 31 Есе по граждански Познава особеностите на есето. беседа, индивидуална
проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. работа, проект, реша-
Създава есе по граждански проблем. ване на казус, анкета
Прилага книжовните езикови норми. и др.
92 31 Из „Тютюн“ (1951 Познава творческата история на романа „Тютюн“ и я тълку- лекция, беседа,
г.): І и ХVІ глава ва съобразно светогледни идеи, характерни за българската наблюдение, упраж-
от І част (Димитър култура през периода след Втората световна война. нение, презентация,
Димов) Разпознава жанрови характеристики на романа, проявени в работа по проект и др.
„Тютюн“.
Тълкува откъси от „Тютюн“ съобразно жанровите и/или
културноисторическите характеристики на творбата.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в откъси
от „Тютюн“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в откъси от
„Тютюн“ ценности и норми, проблеми и конфликти и обос-
новава позиция по тях.
Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия
информация от различни източници, за да изпълни самостоя-
телно конкретна изследователска задача, свързана с истори-
ята на четенето на „Тютюн“.
Различава в откъси от „Тютюн“ светогледни идеи, харак-
терни за българската култура през периода след Втората
световна война, и обяснява прилики и разлики между тях и
светогледни идеи, характерни за българската култура през
периода между двете световни войни, в контекста на култур-
ната динамика.
 1 2 3 4 5 6
93 31 „Дърво без корен“ Разпознава жанрови характеристики на разказа, проявени в лекция, беседа,
(Николай Хайтов) „Дърво без корен“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Дърво без корен“ съобразно жанровите и/или кул- нение, презентация,
турноисторическите характеристики на творбата. работа по проект и др.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Дърво
без корен“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Дърво без
корен“ ценности и норми, проблеми и конфликти, харак-
терни за българската култура през периода след Втората
световна война, и обосновава позиция по тях.
94 32 Есе по граждански Познава особеностите на есето. беседа, индивидуална
проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. работа, проект, реша-
Създава есе по граждански проблем. ване на казус, анкета
Прилага книжовните езикови норми. и др.
95 32 „Дърво без корен“ Разпознава жанрови характеристики на разказа, проявени в лекция, беседа,
(Николай Хайтов) „Дърво без корен“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Дърво без корен“ съобразно жанровите и/или кул- нение, презентация,
турноисторическите характеристики на творбата. работа по проект и др.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Дърво
без корен“ и обяснява функциите им.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в „Дърво без
корен“ ценности и норми, проблеми и конфликти, харак-
терни за българската култура през периода след Втората
световна война, и обосновава позиция по тях.
96 32 „Нежната спирала“ Разпознава жанрови характеристики на разказа, проявени в лекция, беседа,
(Йордан Радичков) „Нежната спирала“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Нежната спирала“ съобразно жанровите и/или нение, презентация,
културноисторическите характеристики на творбата. работа по проект и др.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Нежна-
та спирала“ и обяснява функциите им.
Идентифицира и оценява в „Нежната спирала“ специфични
начини на въздействие.

67
68
1 2 3 4 5 6
97 33 Есе по граждански Познава особеностите на есето. беседа, индивидуална
проблем Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. работа, проект, реша-
Създава есе по граждански проблем. ване на казус, анкета
Прилага книжовните езикови норми. и др.
98 33 „Нежната спирала“ Разпознава жанрови характеристики на разказа, проявени в лекция, беседа,
(Йордан Радичков) „Нежната спирала“. наблюдение, упраж-
Тълкува „Нежната спирала“ съобразно жанровите и/или нение, презентация,
културноисторическите характеристики на творбата. работа по проект и др.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури в „Нежна-
та спирала“ и обяснява функциите им.
Идентифицира и оценява в „Нежната спирала“ специфични
начини на въздействие.
99 33 Българската Различава отличителни за българската култура от периода лекция, беседа,
литература от след Втората световна война светогледни идеи. наблюдение, упраж-
периода след Втората Съпоставя светогледни идеи, характерни за българска- нение, презентация,
световна война та литература от периода между двете световни войни и работа по проект,
българската литература от периода след Втората световна обобщение и др.
война, и обяснява прилики и разлики помежду им в конте-
кста на културната динамика.
100 34 Годишен преговор Познава и прилага книжовните езикови норми. индивидуална работа
Разпознава езикови особености на текстове, характерни за и работа по групи;
различните функционални стилове. тестове
Открива и редактира стилно-езикови грешки.
Сравнява и анализира различни гледни точки при участие в
диалог и в дискусия.
Подготвя и представя публично изказване по граждански
проблем.
Създава есе по граждански проблем.
101 34 Българската Различава отличителни за българската култура от периода контролна работа
литература от след Втората световна война светогледни идеи.
периода след Втората Съпоставя светогледни идеи, характерни за българската
световна война литература от периода между двете световни войни и българ-
ската литература от периода след Втората световна война,
и обяснява прилики и разлики помежду им в контекста на
културната динамика.
 1 2 3 4 5 6
102 34 Най-важното за Различава светогледни идеи, характерни за българската беседа, упражнение,
литературните култура през периодите от Освобождението до Първата обобщение и др.
периоди (преговор) световна война, между двете световни войни и след Втората
световна война и обяснява прилики и разлики помежду им в
контекста на културната динамика.
Съпоставя с личния си опит интерпретирани в изучавани
текстове ценности и норми, проблеми и конфликти, харак-
терни за българската култура през периодите от Освобож-
дението до Първата световна война, между двете световни
войни и след Втората световна война и обосновава позиция
по тях.
Свързва изучаваните творби с имената на техните
автори, с жанровете, с героите, със сюжетите и с мотивите
им, с културната епоха на създаването им и със съответното
литературно направление.
Идентифицира и оценява в изучавани творби от българската
литература от периодите от Освобождението до Първата
световна война, между двете световни войни и след Втората
световна война специфични начини на въздействие.
103 35 Годишен преговор Познава и прилага книжовните езикови норми. индивидуална работа
Разпознава езикови особености на текстове, характерни за и работа по групи;
различните функционални стилове. тестове
Открива и редактира стилно-езикови грешки.
Сравнява и анализира различни гледни точки при участие в
диалог и в дискусия.
Подготвя и представя публично изказване по граждански
проблем.
Създава есе по граждански проблем.
104 35 Най-важното за Тълкува изучавани творби от българската литература от беседа, упражнение,
авторите и техните периодите от Освобождението до Първата световна война, обобщение и др.
произведения между двете световни войни и след Втората световна война
(преговор) съобразно културноисторическите им характеристики.
Разпознава словесни форми, родове и жанрове на

69
литературата.
70
1 2 3 4 5 6
Тълкува изучавани творби съобразно родовите и/или жанро-
вите им характеристики.
Различава характерни черти и проявления на Романтизма,
реализма, модернизма в българската литература от периодите
от Освобождението до Първата световна война, между двете
световни войни и след Втората световна война и тълкува
изучавани текстове съобразно посочените проявления.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури и обяснява
функциите им в изучавани творби.
Идентифицира и тълкува интерпретации на едни и същи мо-
тиви и/или устойчиви сюжети в изучавани творби от различ-
ни литературни периоди.
105 35 Най-важното за Тълкува изучавани творби от българската литература от беседа, упражнение,
авторите и техните периодите от Освобождението до Първата световна война, обобщение и др.
произведения между двете световни войни и след Втората световна война
(преговор) съобразно културноисторическите им характеристики.
Разпознава словесни форми, родове и жанрове на литерату-
рата.
Тълкува изучавани творби съобразно родовите и/или жанро-
вите им характеристики.
Различава характерни черти и проявления на Романтизма,
реализма, модернизма в българската литература от периоди-
те от Освобождението до Първата световна война, между
двете световни войни и след Втората световна война и тъл-
кува изучавани текстове съобразно посочените проявления.
Разпознава литературни похвати, тропи и фигури и обяснява
функциите им в изучавани творби.
Идентифицира и тълкува интерпретации на едни и същи мо-
тиви и/или устойчиви сюжети в изучавани творби от различ-
ни литературни периоди.
106 36 Годишен преговор Познава и прилага книжовните езикови норми. индивидуална работа
Разпознава езикови особености на текстове, характерни за и работа по групи;
различните функционални стилове. тестове
Открива и редактира стилно-езикови грешки.
 1 2 3 4 5 6
Сравнява и анализира различни гледни точки при участие в
диалог и в дискусия.
Подготвя и представя публично изказване по граждански
проблем.
Създава есе по граждански проблем.
107 36 Резерв на учителя
108 36 Резерв на учителя

Разработил: ................................................................................
(Име, фамилия, подпис)

Пояснителни бележки:

1. Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учител за всяка учебна година и за всеки клас (а при
необходимост – и по паралелки), като се отчитат интересите на учениците и спецификата на образователната среда.
2. Годишното тематично разпределение на учителя по т. 1 се утвърждава от директора на училището преди началото на
учебната година.
3. В колона 1 се записва поредният номер на учебния час. Броят на учебните часове в тематичното разпределение трябва да
отговаря на броя на часовете по училищен учебен план за съответния клас.
4. В колона 2 се посочва учебната седмица по ред, като следва да се отчита броят на учебните седмици по заповед на министъра
за графика на учебното време.
5. В колона 3 се посочва темата на урочната единица, като тя трябва да отговаря на темата, записана в дневника. Темата на
урочната единица се определя от учителя и може да не е същата като темата на урока в учебника или темата в учебната
програма.
6. В колона 4 се описват накратко очакваните резултати от обучението в рамките на конкретната урочна единица.
7. В колона 5 се описват методите на работа.
8. При възникнали обстоятелства от обективен характер годишното тематично разпределение подлежи на изменение, допъл-
нение и преструктуриране, което се отразява в колона 6 или в допълнителна таблица и се утвърждава допълнително от
директора на училището при спазване на препоръчителното процентно разпределение на задължителните учебни часове за

71
годината.
 ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ НА УРОЦИ ОТ ІІ РАЗДЕЛ – „КНИЖОВНА
ЕЗИКОВА НОРМА“

ПРАВОПИС НА МАЛКА И ГЛАВНА БУКВА

Урокът може да започне с кратка диктовка, в която да са употребени думи, поражда-

щи колебания, свързани с употребата на главни и малки букви, напр.:

Италия има много благоприятно географско положение – през нея минават важни
пътища още от времето, когато е била ядро на Римската империя. Тя има средищно
място в Средиземноморието. Заема Апенинския полуостров, големите острови Сар-
диния и Сицилия (в Южна Италия) и множество малки острови, като Липарските,
Тосканския архипелаг, Пантелерия и др. На запад Италия граничи с Лигурско и Тирен-
ско море (съставни части на Средиземно море), на югоизток – с Йонийско море, а на
изток бреговете ѝ се мият от Адриатическо море. Единствено северната ѝ граница
е сухоземна: на северозапад граничи с Франция, на север – със Швейцария и Австрия,
а на североизток – със Словения. Погледнат отвисоко, Апенинският полуостров има
формата на ботуш.

Предложеният текст съдържа различни съставни именни названия, които илюстрират

основните случаи, свързани с правописни проблеми:
– замяна на главна буква с малка и обратно в съставни собствени имена – географски
названия (напр. Южна Италия, Йонийско море);
– замяна на главна буква с малка и обратно в съставни собствени имена – названия на
исторически епохи (напр. Римска империя).

След обсъждането на проблемните случаи в диктовката се типологизират въз-

можните грешки и се извежда правилото: Собствено име може да се състои от съчета-
ние от думи. В такъв случай първата дума се пише винаги с главна буква, а от следващите
се пишат също с главна буква само тези, които са собствени имена:
– Южна Италия, Мала Азия; Велико Търново; Черни Вит; Република България;
– Апенински полуостров, Йонийско море, Стара планина, Ново село, Горна баня.
След извеждането на правилото на учениците може да се постави задача да напишат
подобно описание на своето родно селище, като предварително се зададе следният модел
на описанието:
– географски особености;
– исторически сведения;
– стопански и културни забележителности.

В края на часа, с цел да се упражни правописът на сложни именни названия на инсти-

туции, предлагаме да се работи върху текст, свързан с устройството и функционирането
на Европейския съюз:

Европейският парламент (Европарламент или ЕП) е единствената пряко избира-

на институция, която представлява гражданите на Европейския съюз. Заедно със
Съвета на Европейския съюз той осъществява законодателната власт на ЕС. Чле-
новете на Европейския парламент се избират чрез преки избори на всеки пет години.

72
785 депутати съставят Парламента. Институцията еволюира заедно със Съюза и
съществува първоначално като асамблея, а по-късно е преименувана в парламент.
Ежемесечните пленарни заседания на ЕП се провеждат в Страсбург, Франция,
а извънредните и допълнителните заседания – в Брюксел, Белгия. Европарламентът
има офиси и в Люксембург.
За председател на Европейския парламент през януари 2007 г е избран Ханс-Герт
Пьотеринг.
Уикипедия

Текстът се чете от учителя с бавен темп два пъти и учениците записват собствените
названия, които той съдържа, след което се прави съвместен коментар на правописа им.

При работата върху граматичната норма задължително трябва да се постави акцент

върху следните основни граматични грешки: Замяна на пълен член с кратък и обратно;
Замяна на местоименни форми и на местоимения; Неправилна употреба на бройни
форми, на форми за учтивост и глаголни форми за 1 лице множествено число.
При разглеждането на тези грешки е важно учениците да осъзнаят, че те не са правопис-
ни – те са резултат не от замяна или изпускане на букви, а произтичат от неправилна замяна
на една форма на дума с друга (напр. кой вместо кого; учителят вместо учителя; ученика
вместо ученици и т.н.) или на някои разновидности на частите на речта (напр. притежа-
телно местоимение негов вместо възвратно притежателно местоимение свой). Причина за
честото допускане на част от тези грешки е разколебаната в съвременната речева практика
употреба на падежните форми кой, кого, кому; на пълен и кратък член при имената от
мъжки род; на формите на някои причастия за единствено и множествено число при учтиво
говорене; на форми за единствено и множествено число при съгласуване и т.н.
В процеса на актуализиране и затвърдяване на правилата, съставящи граматичната
норма, е важно учениците да осмислят, че тези правила произтичат от морфологията и
синтаксиса на българския книжовен език и че тяхното владеене е гаранция за добро себе-
представяне в публичното пространство.
Най-добър би бил ефектът от работата върху отделните граматични правила, ако за
изясняването им се изхожда от допускани от учениците нарушения.
По-голямо внимание трябва да се обърне на случаите, които се възприемат като из-
ключения от общите правила (напр. членуването на прозвища, липсата на специална
бройна форма при названия на хора и т.н.), защото тъкмо те провокират най-много гра-
матични грешки в потока на речта.
Всеки от отделните уроци е добре да започне и да завърши с решаването на задача,
изискваща да бъде избрана правилната форма или дума в текст с цел да се проследи в
каква степен са усвоени отделните граматични правила и кои от тях продължават да се
нарушават от учениците.

ПЪЛЕН И КРАТЪК ЧЛЕН

Урокът може да започне с решаването на задача – да се попълнят празните места с

правилната членна морфема в следните изречения:

Боли ме крак__.
Излекуваха ми крак__ .
Леви__ ми крак е навехнат.
Това е контузени__ ми крак.

73
 Срещнах човек__.
Срещнах млади__ човек.
Говорих с човек__.
Говорих с млади__ човек.
Тръгнах към град__.
Тръгнах към големи__ град.

Моканин__ потвърждава съществуването на бялата лястовичка.

Геро__ потвърждава съществуването на бялата лястовичка.
За геро__ няма друг избор – той потвърждава съществуването ѝ.
Геро__ е измъчван от въпроса има ли я бялата лястовичка.

В съзнанието му изплува образът на Балкан__.

Дунав__ се синее величествено.
Героинята тръгва към Искър__.
Поетът намира гибелта си на Вол__.

Препоръчваме да се разгледат няколко групи изречения, в които се изисква по разли-

чен начин да се членува една и съща дума, за да може по-лесно да се откроят основното
правило и изключението от него – членуването на прозвищата.
Въз основа на първите две групи изречения може да се изведе правилото за членуване
с пълен и с кратък член, като най-напред то се обвърже със знанията на учениците по
синтаксис: имената за мъжки род се членуват с пълен или с кратък член според употре-
бата на имената от мъжки род като части на изречението:

● с пълен член -ът/-ят, когато думата е:

– подлог: Боли ме кракът.
– съгласувано определение към подлога: Левият ми крак е навехнат.
– именна част на съставно именно сказуемо: Това е кракът, който трябва да се
гипсира.
– съгласувано определение към именна част на съставно именно сказуемо: Това е
контузеният ми крак.

● с кратък член -а/-я – във всички останали синтактични позиции:

– пряко допълнение и съгласувано определение към пряко допълнение: Срещнах чо-
века; Срещнах младия човек.
– непряко допълнение и съгласувано определение към непряко допълнение: Говорих
с човека; Говорих с младия човек.
– обстоятелствено пояснение и съгласувано определение към обстоятелствено пояс-
нение: Тръгнах към града; Тръгнах към големия град.

След изпълнението на синтактичния анализ на изреченията от първите две групи и об-

вързването на пълния и краткия член със съответните синтактични позиции на учениците
се представя и практическият начин за проверка – чрез прибавянето на местоименните
форми той и него към членуваната дума.
След акцента върху изключението при членуване на прозвища и върху това, че чле-
нуваните имена от мъжки род на географски обекти се подчиняват на общото правило, в
края на часа се решават задачи 12 и 13, след което решенията се коментират.

74
 При работата върху пунктуационна норма трябва да се постави акцент върху след-
ните случаи: разделяща запетая в простото и в сложното изречение; ограждащи за-
петаи в сложното изречение; ограждащи запетаи при обособени части; ограждащи
запетаи при вметнати части.
Изучаването на синтаксиса на простото и сложното изречение е разположено после-
дователно във всички класове на прогимназиалния етап, но с най-голям дял то се осъ-
ществява в 7. и в 8. клас. В 8. клас е необходимо и възможно да се осмислят принципите
на пунктуацията в българското писмо. Термините разделяща запетая и ограждаща
запетая имат значение както за теоретичното осмисляне на българското изречение, така
и най-вече за укрепване на пунктуационните навици на учениците, които в крайна сметка
остават за цял живот.
Разделящата запетая е знак за изреждане на еднородни части в простото изречение
и на последователно разположени прости изречения в състава на сложното изречение.
Ограждащата запетая се употребява за маркиране на границите на обособените и на
вметнатите части в състава на простото изречение и на границите на простото изречение,
когато разкъсва друго просто в състава на сложното изречение.
Създаването на пунктуационни навици е трудно, тъй като българската пунктуация
е основана на синтактичния принцип, което означава, че е необходимо бързо и точно
практическо разпознаване на частите на простото изречение и на видовете изречения в
състава на сложното.

ПУНКТУАЦИЯ ПРИ ОБОСОБЕНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Урокът може да започне с решаването на задача – да се съпоставят следните изрече-

ния, като на всяко от тях се направи синтактичен анализ:

Чакащите щастието си наготово хора имат тъжна съдба.

Съдбата на хората, чакащи щастието наготово, е тъжна.
Съдбата на хората, които чакат щастието наготово, е тъжна.

Синтактичният анализ на трите изречения ще позволи учениците да актуализират

знанието за синонимните начини, по които синтактично може да се означи признак на
предмет:
– чрез необособено съгласувано определение;
– чрез обособено съгласувано определение;
– чрез подчинено определително изречение.
Поставянето на акцент върху синтактичната синонимия е важно с оглед на необхо-
димостта учениците да се научат да откриват обособените определения. Най-лесно това
може да се постигне чрез аналогията между обособено определение и подчинено опреде-
лително изречение с който, която, което, които.
Наблюденията върху изходните изречения ще позволят открояването на още харак-
терни белези на обособеното определение:
– най-често обособеното определение започва с причастна форма (чакащи) или с при-
лагателно име;
– определителният член при обособяване се „измества“ от определението върху опре-
деляемата дума (сравни чакащите хора и хората, чакащи...).
Вторият възлов момент в урока може да бъде свързан с местоположението на обо-
собеното определение в изречението и с пунктуационните особености, произтичащи от

75
това. Учениците трябва да работят с примери, в които се демонстрира, че обособеното
определение може да бъде:
– в началото на изречението: Зрели и сочни, ябълките червенееха сред клоните. – в
този случай обособената част се огражда с главна буква и запетая;
– в средата на изречението: Ябълките, зрели и сочни, червенееха сред клоните. – в
този случай обособеното определение се огражда с две запетаи;
– в края на изречението: Сред клоните червенееха ябълки, зрели и сочни. – в този
случай обособеното определение се огражда със запетая и точка.
При решаването на пунктуационни задачи е необходимо да се постави акцент върху
случаи, при които обособеното определение е в началото или в средата на изречение,
тъй като най-често допусканата грешка е изпускането на втората ограждаща запетая в
подобни ситуации.
Във втората половина на урока е добре учениците да решават разнообразни задачи,
свързани със:
– синтактичната синонимия, защото това разширява стиловите възможности за изра-
зяване с различни акценти при сходно смислово съдържание;
– пунктуацията на обособените определения.

76
 ПРИМЕРНИ ТЕСТОВЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВХОДНО И ИЗХОДНО
РАВНИЩЕ

ПРИМЕРЕН ТЕСТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВХОДНО РАЗВНИЩЕ

Прочетете текста и изпълнете задачите към него (от 1 до 6 включително).

Кинофилмът или накратко – филмът, е продукт на изкуството. Обикновено един филм

представлява игрална постановка. Игрален филм обикновено е всеки филм над 60 минути
(90 – 120 минути е нормалното времетраене, малко филми продължават 4 и повече часа).
Преди показването на филм може да се представи кратка презентация. В Европа е имало
реклами на филми още преди Втората световна война. Филмите днес са важна и нераздел-
на част от модерния живот: те забавляват, образоват и вдъхновяват публиката.
Първите филми са заснети на филмова лента, която представлява прозрачен целу-
лоид, полиестер и друг вид пластмаса, покрит със слой светлочувствителни химикали.
Първите ленти били направени основно от целулозни нитрати, използвани за запечат-
ването на „движещи се картинки“, но поради лесната си възпламенимост били заменени
от по-безопасни материали. Широчината на лентата и размерът на филма са претърпели
значителни изменения, въпреки че повечето комерсиални филми все още се снимат вър-
ху 35-милиметрови филми.
Първоначално филмът е можело да бъде заснет на различни скорости, като се е из-
ползвала „ръчна камера“. По-късно скоростта за автоматизираните камери и прожектори
се стандартизира на 16 кадъра в секунда, което е много повече от приетите вече стандар-
ти. Още по-късно, с навлизането на звука в киното, скоростта се определя на 24 кадъра
в секунда. Нововъведенията от XIX век насам включват автоматизиране на скоростта на
заснемане, изобретяването на по-добри лещи и ленти, което позволява да се намалят зна-
чително т. нар. шум, „снежинките“ и т.н, а също така и звукът да бъде записан в точното
време и с правилната скорост.

1. Какъв е жанрът на текста?

А) есе
Б) енциклопедична статия
В) отзив
Г) рецензия
1 т.
2. Коя е темата на текста?
А) същност на кинофилма и неговата техническа направа
Б) историята на киното
В) филмът като произведение на изкуството
Г) филмовата музика
1 т.
3. Какви езикови средства най-често са използвани за свързване на изречени-
ята в текста?
А) притежателни местоимения
Б) лексикални повторения
В) лични местоимения
Г) показателни местоимения
1 т.

77
 4. Кое твърдение е вярно според текста?
А) В Европа се рекламират филми едва след Втората световна война.
Б) С навлизането на звука в киното скоростта се определя на 24 кадъра в секунда.
В) Нововъведенията от XIX век насам изключват автоматизирането на скоростта на
заснемане.
Г) Повечето комерсиални филми все още се снимат върху 45-милиметрови филми.
1 т.
5. Кое твърдение НЕ е вярно според текста?
А) Филмът не може да бъде заснет на различни скорости, като се използва „ръчна
камера“.
Б) Игрален филм обикновено представлява всеки филм над 60 минути, но малко фил-
ми продължават 4 и повече часа.
В) Първите филми са заснети на филмова лента, която представлява прозрачен целу-
лоид, полиестер и друг вид пластмаса.
Г) С течение на времето широчината на лентата и размерът на филма са претърпели
значителни изменения.
1 т.
6. Кое от словосъчетанията е най-близко по значение до употребеното в текста
словосъчетание комерсиални филми:
А) документални филми
Б) касови филми
В) зрелищни филми
Г) високобюджетни филми
1 т.
7. За всяко празно място изберете най-уместния от изразите и го запишете сре-
щу съответната буква в свитъка за свободни отговори.
Най-романтичният български режисьор Въло Радев от години не е заставал на сни-
мачната площадка. Опитва се да помогне на млади колеги, които се занимават с кино, и
реди пасианса на своите филмови спомени.
Феновете му и досега се кълнат, че никой у нас не може по-добре от него да покаже на
екрана бушуващите страсти и силата на трагичната любов. Едва ли има киноманиак, който
да не е настръхвал от онзи знаменит епизод в „Осъдени души“, когато отец Ередия се са-
монаказва заради мигновената близост, която си позволява с влюбената до полуда в него
аристократка Фани. Тогава той (А) ............... от нея, втурва се към голяма водна помпа и за-
почва с неистови усилия да върти лоста, опитвайки се с нечовешко физическо напрежение
да убие плътския порив и да успокои разбунената си душа на ревностен католик.
Режисьорът е сред кинаджиите, които на снимачната площадка са (Б).......................
Когато снимат „Осъдени души“, трябва да острижат едно от децата, които участват в
лентата. Малкото момиченце се противи и дори се скрива зад някакви скали. Тогава Въло
Радев сяда на земята и заповядва на гримьора да го остриже нула номер. Гледа как косата
му....................(В), но не трепва. Веднага след това момиченцето сяда на неговото мяс-
то, за да бъде и то .............(Г). Сълзите му потичат веднага и камерата заснема един от
най-силните епизоди във филма.
Кристина Патрашкова
(А) се отскубва, се отдръпва, се извръща;
(Б) готови на саможертва, нехайно небрежни, безстрастни;
(В) оредява, се стеле наоколо, лети;
(Г) офъкано, наказано, приготвено.
1 т.

78
 8. В свитъка за свободните отговори срещу съответната буква запишете пра-
вилните форми на думите, поставени в скоби.
А) съществително име
В двореца гостите били забавлявани от трима (шут).
Няколко (шут) простреляха вратата на противника.
Към вратата на противника беше изстреляна канонада от (шут).
Три (шут) на централния нападател решиха мача.
4 т.
Б) местоимение
Пъхнах ключа, (който) отваря тази врата, но вътре нямаше (никой) и (никой) не чаках.
3 т.
В) членувани форми
Защо (коняр) шибва (шипков) храст – това е може би (най-труден) въпрос, който по-
ставя (разказ)
4 т.
Г) форми за учтивост
Господине, вие сте (бил) (поканен) при нас и сега отново Ви каним на тази делова
среща, на която ще бъдете (номиниран) за наш представител.
3 т.
9. В текста са пропуснати 8 запетаи. Поставете ги.
Като падне нощ решетестата вратичка се замества с цяла врата. Градинката която е
широка колкото фасадата е притисната между стената на улицата и стената на съсед-
ната къща по която виси завеса от бръшлян който я скрива изцяло и привлича очите на
минувачите като парижка живописност. Тези стени са покрити с пълзящи растения и с
лозници чиито редки и прашни гроздове всяка година тревожат госпожа Воке и са повод
за разговори и с нейните пансионери.
Покрай всяка стена има тясна алея която води под свод от липи. Между двете странич-
ни алеи се намират овощни дървета прилични на хурка.
8 т.
10. В кой ред е допусната правописна грешка?
А) усмихвам се, окуражавам
Б) усмивам, опорочавам
В) успокоявам, удовлетворявам
Г) установявам, осведомявам
1 т.
11. В кой ред всички думи и словосъчетания са написани правилно?
А) не можещ, изсъска, беспокойство, безспорен, мираж
Б) недостатък, безскрупулен, Български червен кръст, ринг, одобрявам
В) възспирам, Българско Възраждане, безкомпромистна, Горна баня, изсток
Г) окорявам, зграда, венециянец, свадба, Българска национална телевизия
1 т.
12. В коя от подчертаните думи е допусната правописна грешка?
Едно от най-важните събития (А) през епохата на Българското (Б) Възраждане (В) е
Априлското въстание (Г).
1 т.

79
 13. В кое от изреченията НЕ е допусната грешка при употребата на учтива форма?
А) Госпожо, имайте търпение, Вие сте дошли последна.
Б) Госпожо, имайте търпение, Вие сте дошла последна.
В) Госпожо, имайте търпение, Вие сте дошли последни.
Г) Господине, имайте търпение, Вие сте дошли последни.
1 т.
14. В кое от изреченията са допуснати правописни грешки?
А) Леглото бе послано с изкустно изработен губер в пурпорно и синьо.
Б) В това прелестно пролетно утро всичко изглеждаше ведро и красиво.
В) Някъде в безкрайната искряща синева като точица се виждаше корабче.
Г) Наоколо се носеше мирис на риба, момчетата лениво се връщаха от плажа.
1 т.
15. В кое от изреченията е допусната граматична грешка?
А) Всеки състезател има право на пет скока..
Б) Първи на финала пристигнаха софийската и варненската щафета.
В) Кажете ми кой търсите толкова късно.
Г) Това е писателят, когото харесвам най-много.
1 т.
16. В кое от изреченията е допуснато двусмислие?
А) Запознах се с момичето, чиито есета ми харесват най-много
Б) Писателят говори развълнувано за неговите книги.
В) Бях тук, но не видях никой да идва по улицата.
Г) Интересно ми е, но не познавам никого тук.
1 т.
17. В коя от подчертаните думи НЕ е допусната граматична грешка?
Не знам на кой (А) да позвъня освен на двама мои съученика (Б), които (В) да донесат
няколко столове (Г).
1 т.
18. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?
А) В тези сложни исторически ситуации, Въло Радев изследва най-често темите за
любовта и смъртта, за индивидуалния избор като над всичко е емоцията, която дори гра-
ничи на моменти с мелодрамата.
Б) Действието в „Крадецът на праскови“ се развива през Първата световна война, в
„Осъдени души“ историческият фон е Испанската гражданска война, а Втората световна
война е действителността в „Цар и генерал“, „Най-дългата нощ“ и „Черните ангели“.
В) Най-често любовта е тази, която тласка персонажите към крайни действия – тя те
кара да се самобичуваш („Осъдени души“), принуждава те да пренебрегнеш дори желез-
ните закони на бойната дисциплина („Черните ангели“), отприщва романтична мечтател-
ност даже у съвременните прагматични младежи („Адаптация“).
Г) Едва ли има киноманиак, който да не е настръхвал от онзи знаменит епизод в „Осъ-
дени души“, когато отец Ередия се самонаказва заради мигновената близост, която си
позволява с влюбената до полуда в него аристократка Фани.
1 т.
19. Какъв е видът на подчертаните думи?
В това време магерът почна да нарежда масата, защото беше вече обед, и донесе една го-
ляма паница с димяща и ароматна чорба от фасул, която бе прошарена от бели и черни зърна.
А) синоними В) омоними
Б) антоними Г) пароними
1 т.

80
 20. Заменете подчертания израз така, че смисълът да се запази.

Вместо да събере сили, той си заравя главата в пясъка.

А) не поиска да види истината

Б) бяга от отговорност
В) се държи глупаво
Г) се отказва
1 т.

Скала за оценяване при максимален брой 40 точки

Отговори:
1. Б, 2. А, 3. Б, 4. Б, 5. А, 6. В, 7. (А) се отскубва, (Б) готови за саможертва, (В) се
стеле наоколо, (Г) офъкано, 8. А) шутове, шута, шутове, шута, Б) който, никого, нико-
го, В) конярят, шипковия, най-трудният, разказът, Г) били поканен, номиниран, 9. Като
падне нощ, решетестата вратичка се замества с цяла врата. Градинката, която е широка
колкото фасадата, е притисната между стената на улицата и стената на съседната къща,
по която виси завеса от бръшлян, който я скрива изцяло и привлича очите на минувачите
като парижка живописност. Тези стени са покрити с пълзящи растения и с лозници, чиито
редки и прашни гроздове всяка година тревожат госпожа Воке и са повод за разговори и
с нейните пансионери. Покрай всяка стена има тясна алея, която води под свод от липи.
Между двете странични алеи се намират овощни дървета, прилични на хурка. 10. В, 11.
Б, 12. В, 13. А, 14. А, 15. В, 16. Б, 17. В, 18. А, 19. Б, 20. А

40 т. 6 35 т. 5,54 30 т. 4,96 25 т. 4,38 20 т. 3,81 15 т. 3,23

39 т. 6 34 т. 5,42 29 т. 4,85 24 т. 4,27 19 т. 3,69 14 т. 3,00
38 т. 5,88 33 т. 5,31 28 т. 4,73 23 т. 4,15 18 т. 3,58 13 т. 2
37 т. 5,77 32 т. 5,19 27 т. 4,62 22 т. 4,04 17 т. 3,46 12 т. 2
36 т. 5,65 31 т. 5,08 26 т. 4,50 21 т. 3,92 16 т. 3,35 11 т. 2

ПРИМЕРЕН ТЕСТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗХОДНО РАЗВНИЩЕ

1. Кое от изброените наименования е написано правилно?

А) Съюз на Учителите в България
Б) Български държавни железници
В) Национална Агенция за приходите
Г) Съединени Американски Щати
1 т.
2. В кое изречение е допусната граматична грешка?
А) До този момент само няколко проекти отговарят на изискванията.
Б) И днес за мое съжаление след края на семинара в клуба не намерих никого.
В) Все някой от моите приятели ще може да ми даде адреса на фондацията.
Г) Авторите, чиито материали преглеждах днес, имат наистина големи амбиции.
1 т.

6. Книга за учителя по български език за 10. клас – В. Михайлова и др. 81

 3. В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?
Новият (А) ни колега, с който (Б) те запознах вчера, ме запозна с проекта, (В) по кой-
то (Г) ще работим през следващите две години.
1 т.
4. Попълнете празните места с правилната форма на думите, поставени в скоби.
А) съществително име
Имам трима (съученик), които са си купили по няколко (билет) за предстоящите
два (концерт) .
3 т.
Б) местоимение
Не знам към (кой) да се обърна в тази ситуация, защото едва ли за (някой) е ясно.
2 т.
В) членувана форма
(Първи) опит на (наш) състезател го изведе напред в класирането на (турнир).
3 т.
Г) форма за учтивост
Господин Иванов, винаги сте добре (дошъл) на нашите срещи. Очакваме да бъдете
(готов) да ни подкрепяте в новите ни начинания.
2 т.
5. В кой ред всички думи са написани правилно?
А) разсеян, възстание, безсъние
Б) възпитан, безсмислен, разстояние
В) майор, нейн, райониране
Г) честност, опастност, безкористност
1 т.
6. В кое от изреченията НЕ е допусната правописна грешка?
А) Озарена от луната, планината светеше като сребърна, тъмнееха се голите заскре-
жени гори, зееха като ями нейните долове и урви, потънъли в сняг и дишащи студ.
Б) Привечер, когато мъглата над полето се разнесе и снегът почервеня от залеза, пет-
те вълка, които лежаха в рядката гора до шосето, тръгнаха към планината.
В) Тя е дошла от към крайния кладенец, позлатила е пръстените на желязната верига,
навела се над кофата, намокрила ясно чело и силно я люшнала във въздуха.
Г) Над плетищата се червенеят сливите, а широколисните тикви провисват жълти
звънчета, които звънят, залюлени от кротката песен на пчелите.
1 т.
7. В коя от подчертаните думи е допусната правописна грешка?
Те вървяха (А) право на юг към блесналите снежни върхове, озарени от лъчите на заляз-
ващото слънце и изкрящи (Б) със своите (В) преспи върху синьото (Г) ведро небе.
1 т.
8. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?
А) Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат се-
лянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда.
Б) Селянинът поздрави, измънка нещо като „как сте, добре ли сте“, но явно беше, че
мисли за друго и друга грижа има в очите му.
В) И като погледна някъде напред и посочи с ръка той попита не е ли на тая страна
селото Манджилари и колко път трябва да има дотам.
Г) Отзад в каруцата, завита донякъде с черга, сложила глава на черни селски възглав-
ници, лежеше друга жена, по-малка, навярно момиче.
1 т.

82
 9. Поставете липсващите запетаи:
Най-заможният човек в селото беше дядо Йордан Геракът. Пъргав и трудолюбив той
бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите останали от
баща му. Надарен с ум практичен и с търговски способности той бе съумял да направи и
пари и да се издигне между селяните си като пръв човек. Той имаше меко и добро сърце.
И макар да беше малко скъперник не беше строг в сметките си помагаше на хората и се
грижеше за селските работи. Затова всички го обичаха и почитаха.
Неговата голяма и бяла къща в която живееше многолюдното му семейство беше на
лично място сред селото виждаше се отдалече и отдалече личеше че е чорбаджийска.
Всред широкия двор в който можеше да се смести една махала и който околовръст бе
ограден като кале с бели зидове се издигаше високо и право като стрела самотен кичест
бор — единственият бор в цялата околия. Той бе донесен като малко борче от светите
рилски гори и посаден тук в незапомнени времена от прадедите на Гераците. Това бе
тяхното семейно знаме с което се гордееха.
Елин Пелин, из „Гераците“
12 т.
10. В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?
А) Тънки, горещи те си приличаха като близнаци – и двата бяха еднакви на ръст, свет-
локафяви, а гривите и опашките им още по-светли, почти бели.
Б) Отвред се чуваше да шурти вода, из баирите надолу се стичаха порои, а в селския
дол сега бучеше цяла река — мътна, широка, страшна.
В) Понякога валеше дъжд, отначало с гръмотевица и вятър, после се уталожваше, над
полето се носеха мъгли и дъждът валеше ситно и тихо.
Г) Хоризонтът не се виждаше, не се изпречваха никъде масивните и тежки очертания
на планини, нямаше ни гори, ни дървета.
1 т.

11. В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?

А) От едната страна на площада имаше тъмна сграда с огромно дърво в двора вероят-
но черква, ако се съдеше по кръста ѝ на покрива.
Б) Пътят се превърна в дълга главна улица с къщи отстрани, която ги изведе на един
зле осветен площад.
В) Видя една кафява улица, задръстена от автомобили и минувачи облечени в тъмни
палта.
Г) Стана, отиде до вратата, установи, че е отключена и я заключи.
1 т.

12. В кое от изреченията е нарушена пунктуационната норма?

А) Както постоянните, така и временните изложби показват събраните съкровища.
Б) Музеят, разположен на територията на манастира, притежава 35 000 експоната.
В) Много са колекциите, съдържащи и икони и дърворезби и сбирки от ръкописи.
Г) За посетителите на комплекса обаче не е възможно да видят всички ценности.
1 т.

13. В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

А) Стенописите и дърворезбите в манастира са рисувани и изработвани от поколения
зографи и майстори.
Б) Те са работили упорито, за да вложат най-доброто, на което са способни и са по-
стигнали много.

83
 В) От Х в., когато е основан, храмът неведнъж е разрушаван и опожаряван, след което
е изграждан отново.
Г) Светата обител придобива този облик eдва когато e напълно възстановена, което
става в средата на ХХ в.
1 т.

14. В кое от изреченията НЕ е допусната лексикална грешка?

А) Климент Охридски основава книжна школа, която обучава духовници и граматици.
Б) През Възраждането в килийното училище на Неофит Рилски се посвещават много
ученици.
В) Много българи и революционери, сред които е и Ботев, по това време живеят в
Букурещ.
Г) Рилският манастир е не само религиозен и културен паметник, но и историческа
светиня.
1 т.

Прочетете текста и изпълнете задачи 15 – 20.

Повечето хора не осъзнават, че са потопени в свят от символи, които им влияят не-
престанно и определят живота им. Те си служат с тях доста безотговорно и дори не се
замислят какво означават и откъде носят смисъла си. Така непрекъснато се употребяват
символични знаци, които имат огромна мощ и владеят и моделират съдбата ни, без ние
дори и да знаем за това. Това важи най-вече за кръстния знак. В различните си варианти
той преминава през цялата човешка история, определя я, носи същността ѝ и е най-упот-
ребяваният знак в обществения и в личния живот. Той е символ на християнството, но е
основен знак и в много други култури. Среща се и в Китай, и в Индонезия, и в Индия, и в
индианските култури. Кръстът е най-популярният символ на всички времена.
Кръстът като един от основните символи на християнството играе невидимата роля
на даване на обет за служене, за саможертва в света. Той е като молитва за защита на чис-
тите по душа на Земята. В този смисъл той не само предполага, но и налага това поведе-
ние, както и тази съдба. Носят го най-вече свещениците, но те са се обрекли на служение!
И горко им, ако се отклонят от избора си! Това важи и за другите, които носят кръстния
знак. Християнският кръст не е символ на щастие, материален успех и безгрижен живот,
а на християнска саможертва, любов и изкупление за греховете. И ако човек не прите-
жава в себе си тези качества или не се стреми да ги изработва, той предизвиква дълбок
вътрешен конфликт в душата си и нещастията, които го връхлитат, се оказват неизбежни.
В астрологията кръстът е символ на неподвижния небесен кръст, образуван от чети-
рите съзвездия на зодиака: Телец, Скорпион, Лъв и Водолей. Те се смятат за основата на
земния живот. Затова техни изображения често се срещат и в християнските църкви, като
в България това е най-очевидно в храм-паметника „Свети Александър Невски“. Там на
преден план пред олтара и на амвона се открояват образът на Телеца, образът на Лъва,
образът на Орела – символ на Скорпион, и на Небесния човек – Водолей. Навсякъде
храмът е изпълнен и с изображения на астрологическия знак на Земята – затворения в
кръг кръст. В статично положение кръстът като астрологически символ на планетата
Земя представлява материята, препятствието, страданието и борбата. Той е знак за въз-
можността да бъдеш най-долу и същевременно най-горе, да следваш и левия, и десния
път, да бъдеш принизен, но и да бъдеш възвисен. Затова може да бъде носен отговорно
само от хора, които доброволно са се обрекли на земните изпитания. Останалите са се
превърнали в несъзнателно страдащи следовници на същия този път. Факт, в който няма
нищо лошо, и затова е добре да се знае.

84
 15. Текстът е:
А) художествен
Б) институционален
В) научнопопулярен
Г) разговорен
1 т.
16. Темата на текста е:
А) кръстът в представите на християните
Б) съзвездията и кръстът като техен символ
В) кръстът като символ с различни значения
Г) хората, които носят кръста като украшение
1 т.
17. Кои думи са ключови за темата на текста?
А) хора, щастие, успех, живот
Б) символи, кръст, християнство, астрология
В) мощ, молитва, храм, изпитания
Г) култури, времена, изображения, път
1 т.
18. Подчертаната дума обет в текста означава:
А) жертва
Б) клетва
В) данък
Г) курбан
1 т.
19. Кое от посочените твърдения НЕ е вярно според текста?
А) Има символични знаци, които притежават огромна мощ и владеят и моделират
съдбата ни, без ние дори и да знаем за това.
Б) Кръстът е основен символ само в християнството и твърде рядко се използва като
символичен знак в други култури.
В) В астрологията кръстът е символ на неподвижния небесен кръст, образуван от
четирите съзвездия на зодиака: Телец, Скорпион, Лъв и Водолей.
Г) В статично положение кръстът като астрологически символ на планетата Земя
представлява материята, препятствието, страданието и борбата.
1 т.
20. Първите две изречения от текста са свързани чрез:
А) лични местоимения
Б) лексикално повторение
В) контекстови синоними
Г) местоимение и синоним
1 т.

Скала за оценяване при максимален брой 40 точки

Отговори:
1. Б, 2. Б, 3. Б, 4. А) съученици, билета, концерта, Б) кого, някого, В) първият, нашия,
турнира, Г) дошли, готов, 5. Б, 6. Б, 7. Б, 8. В, 9. Най-заможният човек в селото беше
дядо Йордан Геракът. Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот и бе
сполучил да удвои и утрои имотите, останали от баща му. Надарен с ум практичен и с
търговски способности, той бе съумял да направи и пари и да се издигне между селяните
си като пръв човек. Той имаше меко и добро сърце. И макар да беше малко скъперник, не

85
беше строг в сметките си, помагаше на хората и се грижеше за селските работи. Затова
всички го обичаха и почитаха.
Неговата голяма и бяла къща, в която живееше многолюдното му семейство, беше на
лично място сред селото, виждаше се отдалече и отдалече личеше, че е чорбаджийска.
Всред широкия двор, в който можеше да се смести една махала и който околовръст бе
ограден като кале с бели зидове, се издигаше високо и право като стрела самотен кичест
бор — единственият бор в цялата околия. Той бе донесен като малко борче от светите
рилски гори и посаден тук в незапомнени времена от прадедите на Гераците. Това бе
тяхното семейно знаме, с което се гордееха, 10. В, 11. Б, 12. В, 13. А, 14. А, 15. В, 16. Б,
17. В, 18. А, 19. Б, 20. А

40 т. 6 35 т. 5,54 30 т. 4,96 25 т. 4,38 20 т. 3,81 15 т. 3,23

39 т. 6 34 т. 5,42 29 т. 4,85 24 т. 4,27 19 т. 3,69 14 т. 3,00
38 т. 5,88 33 т. 5,31 28 т. 4,73 23 т. 4,15 18 т. 3,58 13 т. 2
37 т. 5,77 32 т. 5,19 27 т. 4,62 22 т. 4,04 17 т. 3,46 12 т. 2
36 т. 5,65 31 т. 5,08 26 т. 4,50 21 т. 3,92 16 т. 3,35 11 т. 2

86
БЕЛЕЖКИ

__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________

87
Весела Василева Михайлова, Йовка Великова Тишева,
Руска Събева Станчева, Борислав Славов Борисов

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА 10. КЛАС

Редактор Весела Михайлова

Художник на графичния дизайн Бояна Павлова
Художник на корицата Лало Николов
Художник редактор Вихра Янчева
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Славянка Мундрова

ISBN 978–954–01–3912–8

Българска. Издание I/2019 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 5,50. Изд. коли 7,13.
Код 41001101327.

Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2

www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg

Печат „Лито Балкан“ АД – София

88
 Весела Михайлова • Йовка Тишева
Руска Станчева • Борислав Борисов

КНИГА ЗА КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

УЧИТЕЛЯ
Весела Михайлова
Йовка Тишева
БЪЛГАРСКИ
Руска Станчева
Борислав Борисов ЕЗИК

ISBN 978-954-01-3912-8

Цена 9,00 лв.

www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg