Образователен център АЛЕФ,

гр. София, ул. Цар Самуил 4; GSM: 0888-655-407, 0877-40-27-40 Съставител: М.Александрова

Български език и литература. НВО за 10 клас

Текст 1

Прочетете текста и изпълнете задачите към него.

Всеки човек има нещо, което му дава сигурност в забързаното ежедневие – семейство,
роден дом, родина. Когато си дете, родният дом и родителите са центърът на твоя свят,
центърът на живота. В детството ние сме така свързани с родния дом и близките си, както
никога по-късно в живота. И затова, когато като зрели хора загубим ориентирите си, когато
загубим смисъла, почти инстинктивно се завръщаме към своето детство.

Пътят към Дома и в Дебеляновата елегия Да се завърнеш в бащината къща е път към
себе си. Но детството е не само духовен ориентир, начин да намериш себе си. Детството е
светъл спомен, обект на носталгия, на желание за завръщане, на блян по завръщането. А
завръщането е дирене на Дома, пространството на уюта и сигурността сред близките,
завръщането е спомен за прекрасния свят на детството. Завръщането е жадувана, но и
непостигната хармония със света и със самия себе си. Завръщането е мечтано, но и
невъзможно. Така пътят към Дома се оказва мечтан, но неизвървян път към себе си.

Основна причина за носталгията по миналото на Дебеляновия лирически човек е

безрадостното и безнадеждното му настояще. Безутешни са дните в чуждото и враждебно
пространство, затиснало кат бреме лирическия герой. Обречен постоянно да търси мястото
си в света, той се чувства чужд, нежелан, излишен. Прекъсната е изконната връзка между
него и Дома, загубени са ценностните му устои. Така той се превръща в самотен, изтерзан и
уморен странник. Самотата и отчуждението отключват спомена за родния дом, отключват
желанието да възроди миналото в най-добрите му измерения.

Дали обаче се връщаме към детството само когато сме самотни и нещастни? Връщането
в сигурността на детския свят не е ли и едно себевглеждане, един начин да погледнеш към
настоящето през призмата на миналото, за да познаеш себе си? В Дебеляновата елегия
лирическият герой отхвърля черната умора на своите безутешни дни и закопнява за добро,
за милост, за любов. Закопнява да го присрещне старата на прага, за да му даде прошка и
благослов. Дори и на преклонна възраст всеки един от нас желае да се сгуши в обятията на
своята майка, най-сигурното място на света, да сподели болките си, да бъде утешен.
Копнежът по майчината топлота е копнеж по умиротворение, желание да се избавиш от
тежката умора на съществуването.

Идиличният свят на детството е пристан и заслона на човека, който се завръща, за да се

спаси, за да запази доброто у себе си. Да се завърнеш в бащината къща означава не само
завръщане в миналото и родовото начало, а и завръщане към идеалното, към себе си, към
съхраненото в душата. Можем само да мечтаем пътят ни към миналото да не е илюзорен, да
не бъде скрити вопли на печален странник,/ напразно спомнил майка и родина!
Извървявайки пътя към Дома, да намерим най-доброто у себе си, за да не бъдем обречени на
самота и отчуждение, за да бъдем щастливи и удовлетворени.
1. Завръщането НЕ е:
А) дирене на Дома Б) спомен за прекрасния свят на детството
В) жадувана хармония Г) извървян път към себе си

2. Кога се връщаме към детството? Посочете НЕВЯРНОТО твърдение.

А) Когато сме самотни и нещастни.
Б) Когато поглеждаме към настоящето през призмата на миналото, за да намерим себе си.
В) Когато сме в съгласие със себе си.
Г) Когато търсим идеалното в себе си.

3. В коя двойка отношението между думите е същото като в двойката носталгия – тъга
по миналото?
А) носталгия – връщане към детството Б) носталгия – болка по завръщането
В) копнеж по умиротворение – носталгия Г) носталгия – безразличие към миналото

4. Какво отделя запетаята в изречението:

Безутешни са дните в чуждото и враждебно пространство, затиснало кат бреме лирическия
герой.
А) обособена част Б) съчинително свързани прости изречения
В) подчинително свързани прости изречения Г) еднородни части

Разгледайте таблицата и изпълнете задачи 5 и 6.

Творба Жанр Сюжет и композиция Теми Герои

Да се Елегия - Въображаемо - Носталгията – Лирическият

завърнеш в завръщане на основна тема; персонаж –
бащината лирическия герой в - Невъзможното самотникът,
къща … родния дом; завръщане в изгубил света на
Димчо - Три строфи: от по 8, идиличния свят родното и изпълнен
Дебелянов 10 и 2 стиха; финалната на миналото с носталгия по него
– поанта на творбата

5. Запишете с едно изречение кое определя творбата на Дебелянов като елегия.

6. Като имате предвид информацията от текста и от таблицата, запишете СЪС СВОИ

ДУМИ ТРИ аргумента, за да докажете, че пътят към миналото е илюзорен.

Текст 2

Вчера един английски филолог ме попита: „Вярно ли е, че на български можете да

употребявате прилагателните като глаголи, че можете да кажете например: „Небето синее“?
„Да“, казах, ние можем да кажем: „Небето синее“. Той се усмихна и отвърна тъжно: „А ние с
нашия изумително богат език не можем да кажем: „The sky blues“. И това беше повод да му
разкажа за преградата, в която вероятно всички преводачи от български са се сблъскали, за
онова, което е може би най-голямото богатство и очарование на българския език –
глаголните времена. Тези наистина невероятни глаголни времена, които определят не само
времето на протичане на действието, но и разстоянието на действащото лице от него – били
ли сте там, когато действието е протекло, или не сте били там. Всичките ми европейски
преводачи, някои от които с великолепна квалификация, издъхнаха при опита да преведат
онзи стар български гробищен надпис: „И да те е имало, пак те е нямало“. Да не говорим за
музиката на фразата, за нейната неземна усмихваща се тъга, нито за огромната мъдрост.
Просто се вслушайте в това „ло“ – „И да те е имало, пак те е нямало“. На кой език – на
френски, на немски, на италиански или на английски можете да преведете това наистина
съвършено звучене на мисъл и дума?

Далеч съм от всякаква патриотична екзалтация, която да отнема правото на всички

езици на света да бъдат еднакво красиви, но съм в правото си да се възхищавам на магията на
родния си език, толкова повече, че на него се изразявам най-добре. Някой беше казал, че
няма грозни думи, а има грозни мисли. Бих възразил веднага – както има грозни мисли, така
има и грозни думи. Колко пъти ми се е случвало да видя красиви мисли и чувства, облечени
с отвратителните дрехи на невъзможни думи, и обратното – красиви слова, маскирали
уродливите тела на своята същност. Понякога така ми се е искало хората да онемеят или от
устата им да излизат красиви звуци, или всеки да бъде някакъв оригинален свирач на
собствените си гласни струни, но тогава съм разбирал, че всъщност не се сърдя на словото, а
на приказването.

Колко пъти приказването ме е убеждавало в несъвършеното ни владеене на словото, в

неспособността ни да изразяваме вярно мисли и чувства, колко пъти избраната дума не само
не може да поеме ясното си съдържание, но безпощадно го смачква и поднася полумъртви
изроди. Колко пъти сме се измъчвали в търсене на несъществуващата дума, в намиране на
единствения и неповторим звук, който да отрази единствена и неповторима мисъл. И колко
пъти е трябвало да стоим неми, неспособни да кажем с думи това, което има в нас. И най-
лошото – колко пъти произволът на думите ни е тласкал към произвол на мислите и на
делата, защото това е измамата на приказването – че съдържанието остава неопределено…

При друг случай преводачи от български се спънаха в друг израз. „Той е сбъркан
човек“. Те трябваше да се лутат между „побъркан“, „разстроен“, „странен“, „сбъркал“ и
какви ли не по-близки и по-далечни синоними, защото се оказа безкрайно трудно да се
намери в език като английския дума, която да означава, че този човек е сбъркан по рождение,
че той е сбъркан по съдба, че „сбъркването“ в случая не е нито полудяване, нито объркване,
нито грешка, нито излизане извън релсите, а противоречието между характер и съдба,
вътрешният трагизъм на човека. И в двата цитирани случая ние сме далеч от дълбоко
провинциалната езикова красота, защото смисловата сила и на двата израза е огромна, а
оттам и тяхното звучене.

Георги Марков Есе за словото

7. Кое най-много затруднява преводачите да преведат И да те е имало, пак те е нямало?

А) Неразбирането на глаголните времена.
Б) Неразбирането на свидетелската/ несвидетелската позиция на говорещото лице.
В) Неразбирането на употребата на еловите причастия.
Г) Неразбирането на мъдростта на фразата.

8. Какви въпроси НЕ поставя изразът И да те е имало, пак те е нямало?

А) Съществува ли човек като себе си?
Б) Каква следа оставяш след себе си?
В) Кога можеш да кажеш, че те е имало наистина?
Г) Изразът безсмислен ли е?

9. Каква НЕ е връзката между думите и мислите според текста?

А) Приказването показва, че сме неспособни да изразяваме вярно мислите и чувствата си.
Б) Способни сме да изразим себе си и мислите си чрез думите, които използваме.
В) Често не умеем да подбираме думите, за да изразим мисълта си.
Г) Приказването убеждава, че не владеем съвършено езика.

10. Какво означава изразът сбъркан човек?

А) полудял човек
Б) объркан човек
В) странен човек
Г) човек, при когото има противоречие между характер и съдба

11. Запишете СЪС СВОИ ДУМИ АРГУМЕНТ в подкрепа на едно от двете твърдения.

Няма грозни Както има

думи, има грозни мисли,
грозни така има и
мисли. грозни думи
игрозни думи.

Текст 3

Прочетете откъса от стихотворението на Яворов Арменци и изпълнете задачи от 12. до

21. включително.

Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
 
Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.
 
12. Кое твърдение НЕ е вярно?
А) Историческият контекст, породил творбата, рефлектира единствено в заглавието й.
Б) Стихотворението представя изгнаничеството като универсално човешко състояние.
В) Образът на изгнаниците не е обобщен.
Г) Чрез движението от арменци до изгнаници клети се постига универсалният образ на
страдащия човек.

13. От какво са породени драматичните душевни преживявания на героите?

А) озлоблението към насилника
Б) разкъсващия спомен за бащиния кът
В) болката от фаталната загуба, яростта към тези, които са я причинили, покрусата от
мъчителното бездействие, желанието за забрава
Г) терзанието заради неизпълнения синовен дълг

14. Какво е значението на глаголните форми в стиховете?

Те пият… В пиянство щат лесно забрави/ предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,/ заспа ще дух болен в разбити гърди.
А) означават бъдеще време Б) носят смисъла на възможното, желаното
В) означават и бъдеще време, и условност Г) означават сегашност

15. Какви изразни средства са употребени в строфата към 14. задача?

А) апосиопеза, епитети, олицетворение, инверсия, метонимия
Б) апосиопеза, метафора, епитети, инверсия, синекдоха
В) епитети, инверсия, олицетворение, метонимия
Г) апосиопеза, епитети, олицетворение, инверсия, синекдоха

16. Посочете какви НЕ са символните значения на двата основни мотива: те пият… и

пеят.
А) Ситуацията на бездействието - пият и пеят, сама по себе си е драматична ситуация.
Б) Силните и готови да се бият за родината хора са поставени в тази ситуация насилствено.
В) Мотивът пият показва желанието на героите да забравят.
Г) Мотивите пият и пеят, свързани от традицията, са свързани и в творбата на Яворов.

17. Какво е внушението на стиха изчезна ще майчин страдалчески лик?

А) Разколебава се представата за неизменното присъствие на родината майка.
Б) Героите съзнателно прогонват образа на родината.
В) Забравата на родината е невъзможна.
Г) Заглушаването на миналото е лесно.

18. Запишете номинативната верига, назоваваща насилника, прогонил героите от

родината.

19. Посочете историческия контекст на посланията в Арменци.

20. Двама десетокласници коментират откъса от Арменци. Довършете второто

изказване, като запишете СЪС СВОИ ДУМИ ДВА КОНТРААРГУМЕНТА срещу
заявената теза.

Не, не си прав,
По жанр
защото…
Арменци е
елегия.

1 2
22

21. Формулирайте и запишете в 3-4 изречения СОБСТВЕНА теза по ЕДНА от

посочените теми.
Бежанецът, човекът без родина Състрадание или толерантност
21. Препишете текста, като редактирате допуснатите 8 грешки.

Според професор Андрей Пантев, промяната в отношението към чужденците е белек за

моралният срив на българската нация. В дългата си кариера на професионален историк той
не е виждал документи или публикации за „протести“ и „контрапротести“ срещу бежанците
в България по времето на арменските кланета. „Вероятно тогавашните българи много по-
усезаемо са чуствали и са били съпричастни към мъките на братята си арменци подгонени от
общия угнетител. А сега дори в понятието „икономически емигрант“ влагаме криминален
отенък, сякаш правото на хората навсякъде по света да потърсят другаде сносен живот и
бъдеще за децата си е някакъв вид организирана престъпност! Не намирам за нормални и
призивите Европа да приема само християни– нима подгонените от войните мюсюлманите,
будисти, юдеи не са човеци? …
Той припомня забравеното послание на Търновската конституция, която обявява всеки
роб стъпил на българска земя, за свободен. „Аз знам кой раздухва омразата към бежанците.
Това са хората, които не са чели Яворовото „Арменци” и чийто тройки по български език и
литература са написани по милост. Моля се на Бога този свят наръчник по милосърдие да не
бъде изхвърлян от учебната ни програма.“, казва Юлия Берберян.

22. Предайте в резюме съдържанието на Текст 1.