Миналото и паметта в “Ноев ковчег” на

Йордан Радичков
Изготвила: Заприна Глушкова – старши учител по БЕЛ
1. Романът „Ноев ковчег“

„Ноев ковчег“ на Йордан Радичков излиза през 1988 г.

Заглавието се отнася до великия сюжет от книга „Битие“
в Стария Завет на Библията, в който Бог, разгневен от
греховете и злодействата на хората, решил да унищожи
всичко живо на Земята. Той предупредил единствено
праведния Ной и му възложил да изработи голям ковчег,
в който да събере семейството си и по една двойка
(мъжко и женско) от всички животни, птици, влечуги –
„от всяка плът по две, за да останат с тебе живи“.
За първи път удавникът се появява в живота на героя
разказвач в една дъждовна лятна вечер, когато той се връща
от село Мусачево в София. Дъждът се превръща в ужасна
буря. Сред потоците ручаща вода се мярка неестествено
голямото голо тяло на удавника. Всичко започва да
изглежда още по-плашещо, когато сред трясъците на
мълниите се дочуват странни звуци ‒ сякаш някой духа в
тръба и се смее зловещо.

2. Космическият удавник, или въведение към Ноевия ковчег

3. Въшкарчето
Вместо да започне бележките си –
строенето на Ноевия ковчег – с нещо
голямо и значимо, представително за
космическия 20. век, героят разказвач
признава, че перото му бива изкушено да
разкаже най-напред за Въшкарчето. То е
малко, родено недоносено, грозновато и
гонено от всички диво прасе. Бои се от
всичко и винаги е нащрек…
Три черни врани се появяват внезапно сред
бялата зимна приказка и кацат върху едно
самотно дърво в края на гората. Опитът на
героя разказвач да провокира някаква реакция
у тях, се оказва неуспешен. Нищо не може да
накара враните да помръднат. Те стоят така
неподвижно и тежко, както черните мисли се
загнездват в човешкото съзнание и не могат да
бъдат прогонени оттам.

4. Три врани

5. Небесен пришълец.
Жаба. Скитащи кучета
В лятната мараня покрай реката се
появяват каракачани, запътили се
към планините на запад. В същото
време свинарят Ико води стадо
свине. Група жени, които се къпят
в реката, не се смущават от Ико,
защото са свикнали с присъствието
му.
6. Хлебарката

Викът на самотното ранено куче

разбужда хлебарките в трюма на Ноевия
ковчег и това дава повод на разказвача да
сподели своите размисли за хлебарките.
Най-напред той се сеща за една история,
разказана му от приятел, която се случила
в царско време в Москва.
7. Къкринското ханче подир залавянето
на българския Апостол

При опита си да избяга от своите

преследвачи, Апостола увисва на
плета на Къкринското ханче, защото
цървулът му се закача за един от
коловете. Заптиетата претърсват
Левски и започват да ровят в
окървавения сняг около плета,
където намират няколко сребърни
меджидиета (стари турски монети).
 На Малашевските гробища е погребан братът на
8. Малашевските повествователя, починал от рак. Загубата му е
гробище тежък удар за майката, преживяла срещата със
смъртта и при внезапния край на съпруга си.
 В едната се разказва за нашествието на вълча глутница в

9. Сивият вълк, област, населена с лапландци. Местните пастири (наричани

самоеди), уплашени от вълчето нашествие, залагат капани,

черното куче правят хайки, но усилията им са напразни. Един ден

вълците идват дори пред местната църква. Сред тях се
откроява водачът им – едър сив хищник.
9. Сивият вълк, черното куче

 В едната се разказва за нашествието

на вълча глутница в област, населена
с лапландци. Местните пастири
(наричани самоеди), уплашени от
вълчето нашествие, залагат капани,
правят хайки, но усилията им са
напразни. Един ден вълците идват
дори пред местната църква. Сред тях
се откроява водачът им – едър сив
хищник.
9. Сивият вълк, черното куче

 През лятото, разказва втората

легенда, един лапландец косач е
нагазил сред зелената трева. В
косенето му помага бременната му
жена. На обед двамата тръгват към
сянката на едно дърво да си починат.
Лапландката разказва на мъжа си за
туптенето на малкото детско сърчице
в утробата ѝ и той внимателно слага
ръка, за да долови пулсациите на
зреещия в жената плод.
 10. Тъмният трюм

 Повествователят разказва за трюма

на своя ковчег. В него е тъмно като в
рог и затова той влиза вътре с
фенера, който иначе пали вечер на
палубата, за да не го връхлети в
тъмното нещо и да не направи
лодката му на трески. Благодарение
на фенера в трюма могат да бъдат
видени всевъзможни прагове, ниши,
коридори, сандъци, дървени клетки
за животни, слепи стени.
 11. Щърков свят

След като отвежда в ада жените,

удавили преоблечения като каракачанка
мъж, дяволът се връща при реката и се
преобразява в папуняк (прелетна птица
с качул на главата). Дяволът папуняк
вижда на брега стар щъркел, който
държи отпуснато едното си крило и
грижливо оправя перата му.
  По някое време в ливадата пристига човек с мотика.
Дошъл е да разрови и заличи всички къртичини,

11. Щърков свят които се чернеят наоколо. Виждайки разхвърляната,

разкопана черна земя, щъркелът се упътва към
човека, примамен от мисълта, че в пръстта ще
намери обилна храна.
 11. Щърков свят

 След месец-два щъркелът се премества на завет върху

една дига насред неголямо блато. Един ден той вижда
ловци, които обграждат камъша и стрелят. Малко по-
късно разбира, че са убили глиган и са го вързали.
Това е същият глиган, който преди време е побягнал,
уплашен от щъркела.
11. Щърков свят

 В това време повествователят е

вдигнал капака на палубата на своя
ковчег и гледа нощта навън,
мислейки си, че Вселената прилича
на гигантска плевня, в която Земята
подтичва като някое малко мишле
сред звездното небе, станало
трошливо от студа.
12. Снежен
валяк
Повествователят продължава да стои на палубата на ковчега
си. Погледът му е привлечен от деца, които си играят в снега.
С пъстрите си дрешки на фона на белия сняг те приличат на
малки пъстри буболечки. По думите му и със снега, и с
морето децата играят до захлас.
 13. Хлебарки четат
написаното за хлебарките

 Една нощ повествователят се

събужда от странен шум. Струва му
се, че сякаш цялото човечество се е
събуло босо и обхожда неговата
малка лодка. Оказва се обаче, че
шумът идва от хилядите крака на
множество хлебарки, които пъплят
по пода на трюма, катерят се по
стените и щъкат по всички посоки,
блъскайки се една друга.
14. Небето
прокапа
Повествователят също е провокиран от стъпките. Той
поглежда през една от пролуките между дъските и се
стъписва. На палубата вижда своите мъртви приятели –
писателя Емилиян Станев, актьора Григор Вачков и
режисьора Методи Андонов.
 14. Небето прокапа

Тримата му приятели сядат. Емилиян

Станев заговаря за разни особености на
жената – очевидно разговорът е
започнал, преди да се появят на
палубата. Както разговарят, до краката
на Григор Вачков пада голяма водна
капка.
  Направете мултимедийна презентация по проблема
Домашна за невъзможното общуване между човека и
работа: природата според романа „Ноев ковчег“
Благодаря
Ви!

This Photo by Unknown Author is licensed under CC BY-SA