Димитър Талев

/1898-1966/

Родолюбецът
1. Епохата, в която живее и твори.
2. Биографични факти.
3. Творчество:
А)“В очакване“;
Б) разкази, легенди, импресии, очерци;
В) тетралогия, посветена на Македония(„Железният светилник“, „Преспанските
камбани“,“ Илинден“, „Гласовете ви чувам“);
Г) трилогия „Самуил“;
Д) „Хилендарският монах“;
Е)“Братята от Струга“

Романът „Железният светилник“

1. Творческа история.
2. Тема- човекът, родът, историята.
3. Основни проблеми:
- мястото на личността в историята на общността;
- за вярното и всеотдайно служене на идеята;
- за формирането на съзнанието,че човек е част от общността;
- за образованието и опазването на вярата;
- за любовта и правото на избор.
4. Художествено време и пространство:
- историческа рамка-/1833-1864/
- Преспа и околните села.
4. Основни опозиции:
А) град-село;
Б) дом-път;
В) свои-чужди;
Г) дом –чаршия.
5. Композиция: четири части, мото, смисъл

Човекът, родът, историята в романа „Железният светилник“

1. Тема- духовното пробуждане и изграждането на националното съзнание,
показано чрез две поколения от рода Глаушеви и чрез колективния живот в
град Преспа.
2. Заглавието- „железен“- силата на традицията, която съхранява вечните
ценности; „светилник“- символ на духовното проглеждане, развитие, познание.
3. Жанр- класически епически роман:
 А) епически план- пробуждането в „тъмните времена“ на робството;
Б) психологически- вътрешните противоречия на личността, конфликтът между
дълга и любовта, между патриархалната нравственост и човешките пориви.

4. Композиция- кръгова, четири части, епиграфи.

5. Сюжет:

А) семейната история на Глаушеви;

Б) построяването на църквата и борбата за просвета и образование на роден език.

6. Герои на устойчивото и на движението:

А) Султана:

- физически портрет;

- произход- „самотен цвят на върха на едно дърво“( дървото на живота);

- семейството- да съхрани и въздигне рода; отношение към Стоян и децата; домът и

семейството са ценностите, които осмислят битието на патриархалния човек;

- вътрешен свят- шие на гергефа-нейната душа; новото я смущава и тревожи, голямата майчина
трагедия при смъртта на Катето, честта на рода е по-ценна от живота; не разбира идеите на
Лазар, но изпитва респект и гордост;

- герой на устойчивото- властна, смела, решителна, бунтар, който не иска да приеме изборите
на другите; с чест и достойнство; трудолюбива, бистър ум, твърдост;

Б) Стоян

- бунтар;

- произход- село Гранче;

-семейство- опора, устойчивост, сговор; отношение към Султана(възторг, доверие, подчинява

се на нейната воля) и децата(обич);

- силен, наивен, добър, трудолюбив, с усет към красотата , любов към земята;

В) Лазар- народният водач

- обществена дейност- посветен на знанието, силен, смел, чист в помислите

* среща с рилския монах

- вътрешен свят- любов и дълг; съкровен емоционален свят;

Г) Катерина

- физическа красота, непокорство, дързост, смелост;

- любовта към Рафе Клинче;

-трагична участ- изкупление за нарушените нравствени норми, за проявения индивидуализъм

във време на патриархален живот;

д) Ния-ренесансови черти, но с овладени и сдържани емоции, постига щастието с търпение и

всеотдайност, за нея любовта е личен избор;

е) Рафе Клинче- ренесансовият творец

- самотник, без дом и род, свободен, чуден;

- творчеството-велико тайнство, вдъхновение, страдание;

- любовта- вдъхновение, страдание;

- въплъщение на идеята за новото, човекът на Пътя.

7. Други герои:

А) рилският монах-духовен водач, пробужда съзнанието;

Б) Климент Бенков-отдаден на народното дело;

В) Аврам Немтур- родоотстъпник;

Г) наместникът;

Д) Божана и Андрея.

8. Идеи:

А) духовното израстване на нацията се осъществява чрез вярата, просветата;

Б) екзистенциалният кръговрат в представите на патриархалния човек е осмислен чрез

съхраняването на рода;

В) ренесансовите пориви на личността се сблъскват с консервативния мироглед;

Г) по създаденото и оставеното ще ни „ познават“ хората някога.

Tеми за домашна работа:

1. Драмата на майката в романа „Железният светилник“( коментирайте думите: „Никого
нема да боли повеке от мене…Но и сега да требва да почна-пак ще го направя.“)
2. Рафе Клинче- ренесансовият творец, сътворил изкуство, вдъхновено от любов
3. Лазар Глаушев- между дълга и любовта/ „Аз ще поведа народа, аз, аз!“/
 4. Коментирайте думите: ”По това ще ни познават людете некога,ще ни знаят…“

2. Рафе Клинче , на външен вид е един пияница , който нито е истински мъж , нито е редовен
човек , така го виждаме всички в началото , така го вижда и Султана , майката на Катерина.
Предсказано и на Катерина , още от малка , че ще се забърка в неприятности , тя е един от
героите нарушители в романа заедно с нейният брат Лазар , като те символизират , тази част от
тяхната майка , която допуска Стоян да живее при тях в началото.

Рафе Клинче , е майстор , дърводелец повикан за да направи иконостас , за новата църква. Той
идва с много странни изисквания за 2 оки вино всеки ден , много голяма цена , и неопределен
период, при което те му се присмиват , защото за тях е абсурдно ; но именно това започва да
ни подсказва , че този герой ще остане неразбран , той не е джамбазин , не продава някакво
животно , това е изкуство то отнема много време и усилия. Когато показва своят дървен кръст ,
толкова е красив , всички искат да го пипнат , но той не им позволява „не за ръце , а за очи“
майсторът е човек на друго време , той още от сега е вече не разбран и ще остане такъв .
Единствено Катерина вижда това в него , макар да е пияница и много нередовен , и странен
човек , не вижда тази груба повърхност която всеки друг вижда, тя вижда вътре душата му ,
вижда болката , сирак той убива мъките си чрез виното , а и така се изострят сетивата му ,
неговата надарена ръка , и душата му се вдъхновява . Както всеки художник , артист , поет и
музикант , така и на него му трябва вдъхновение , макар и да изглежда невъзможно , той
спира алкохола заради Катерина .

Неопределеният период от време , не е за да може да пие колкото си иска , а за да може да

свърши работата си перфектно , дори да отнема години и десетилетия , накрая ще си е
заслужавало . Е не е отнело десетилетия , но доста дълго време , човек на думата си , той
обещава и го завършва за сватбата на Лазар , красив , прекрасен „сички тия птичета …. Всяка
сутрин ми пеят , а като узрей гроздето…“ , по този начин ние виждаме ренесансовият
реализъм , Клинче който всички виждат , е една грозна външност , на красива душа със златни
ръце , такова е било времето , патриархалните норми са били всичко , да ги спазваш е било на
живот и смърт , и макар и герой нарушител и ренесансов човек , и тях ги достига тази беда .

„Аз не съм пияница , и не съм лош човек . Като видех Катерина и видех , че клони към мене –
рекох си : тя ще ме оправи. Ще тури ред в живота ми ... Само тя – друг не може.“

Творецът , не е нито лош човек нито диво животно , знае и какво говорят хората за него , не е и
глупав , той просто е неразбран , само тя единствено тя вижда неспокойствието и
благословената сила на творческият порив.

Макар и Катерина да умира , заради тяхната грешка , или погледнато от нашето време ,
грешката на майката , Човекът от ренесансовото време , изпълнява зареченото , не се и
покварява, не налита към пиенето отново. В своят чуден иконостас , в своята творба , той
вкарва неговата любима като светица и себе си, макар и да не са сключили съюз с пръстени
пред общината , те са сключили свещен съюз с душите си , и страдат само защото никой друг не
може да ги разбере . Та така ще ги запомнят поколенията , макар , че никой няма да ги познае ,
те ща са там вечни , завинаги заедно в божият храм. Много често срещаме по книги и филми
такива герой , твърде различни за тяхното време , и те често си патят , не защото са лоши , а
защото са различни.