Тема 9: „Изборът и раздвоението” – Наследственост и индивидуалност

в ст. ”Потомка”

„ …в мене бие древна, скитническа, непокорна кръв…тя ме води към

греха ни пръв”

1. АВТОРЪТ – Елисавета Любомирова Белчева

а/ Твори от 20-те до 80-те години на 20 век;

б/ Първата й стихосбирка „Вечната и святата” излиза през 1927 г.

и се превръща в изненадващо събитие, защото разкрива
провокативната разсъдъчна, емоционална и поведенческа
нагласа на жената и борбеното й търсене на нови житейски
опори и ориентири;

в/ Амазонката в българската поезия, нормонарушителката, която

изгражда нетрадиционен, различен женски образ,
противопоставен на познатите литературни модели досега;

г/ Водеща тема в поезията й  е дръзкият женски

индивидуализъм; раздвоението между установения социален и
ценностен ред, който отрежда определени роли на жената да
бъде съпруга, домакиня, майка, и  неговото непокорно и дори
скандално отхвърляне предвид избора на сърцето; гласът на
собствената природа, воюващата способност на свободната
жена да направи пробив в тясното делнично съществуване и да
защитава своя избор  по  най-високата цена ;

д/ Лирическата героиня на Багряна, която е нейна художествена

двойница, е закодирала в характера си вечна младост, волност,
виталност, борбеност, стихийност, любовна греховност,
всеотдайност, жертвеност, неутолим порив към чужди, далечни,
необятни хоризонти, незачитане на правилата, наложени от
мъжете, чиято воля и власт тя не признава над себе си;
 „ПОТОМКА” – 

а/ Жанр – изповедно стихотворение от сб.”Вечната и святата”;

б/ Анализ на заглавието – Представя жената като неразделна част
от едно голямо родословие, като наследница, продължителка на
рода, която пренася във времето неговите устойчиви качества;
в/ Основна тема

 Силата на родовата кръв, през която човек открива и опознава

себе си;
  Жената, носеща в себе си и родовите белези, и
родовонеограничените , непознати характеристики;
 Раздвоението между своето и чуждото, които сглобяват
универсалната женственост  и я поставят в ситуация на избор за
истинска принадлежност;

г/ Основна идея

 Прадедите продължават да живеят в своите потомци дори

фактологично и визуално те да не ги помнят;
 Сред различните видове памет тази на кръвта е най-силна;
 Наследствеността  дава устойчивост, а индивидуалността
предпоставя формирането на нови черти; Полученото от
миналото на общността крепи здравата връзка на човека с нея, а
придобитото в настоящето  я развързва и отваря неминати
пътища;
 Свободният избор да бъдеш такъв, какъвто искаш,
едновременно се придържа към традицията и й се
противопоставя;

д/ Сюжет и композиция –  Шестте строфи последователно

открояват три смислови части като теза, антитеза и синтез,
свързани чрез ключовата дума „памет”;

 Признание за отсъствие на официална, документирана родова

памет –  Потомката отрича наличието на „прародителски
портрети”, „фамилна книга в моя род” и не знае какви са „техните
завети, техните лица, души, живот”;
 Компенсираната липса на родово знание от познаването на
собствения характер, сетива, чувствителност, въображение,
съхранени в „древна, скитническа, непокорна кръв” и
изграждащи спомена за „прабаба тъмноока”, „чуждестранен
светъл хан”, „конски тропот” ,” необхватни с око поля”, „волен
глас”;
 Ненужните нарочни белези на родовостта  и нужните пожелани
белези на всечовешкото, които единяват и раздвояват, събират в
едно праведността и греха, правят човека подобен и различен;

е/ Лирическа поанта – „Може би съм грешна и коварна, може би

сред път ще се сломя – аз съм само щерка твоя вярна, моя
кръвна  майчице- земя” – Раздвоението на личността не
повлиява на свещения избор за родова принадлежност ;
Понятията Родина, род, потомък са еднозначни;